ДОКЛАД относно търговията с услуги

    2.7.2008 - (2008/2004(INI))

    Комисия по международна търговия
    Докладчик: Syed Kamall

    Процедура : 2008/2004(INI)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    A6-0283/2008
    Внесени текстове :
    A6-0283/2008
    Приети текстове :

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

    относно търговията с услуги

    (2008/2004(INI))

    Европейският парламент,

    –   като взе предвид Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС), което влиза в сила през януари 1995 г.,

    –   като взе предвид Съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено: "Глобализирана Европа: Конкуренция на световно ниво – принос към Стратегията за растеж и заетост на ЕС" COM(2006)0567,

    –   като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено: "Глобална Европа: тясно сътрудничество за осигуряване на достъп до пазари за европейските износители" (COM(2007)0183),

    –   като взе предвид Предложението за решение на Съвета относно подписването и временното прилагане на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от Карифорум, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга (COM(2008)0155),

    –   като взе предвид Предложението за решение на Съвета относно подписването и временното прилагане на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от Карифорум, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга (COM(2008)0156),

    –   като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. относно Глобална Европа – външни аспекти на конкурентоспособността[1],

    –   като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия [2],

    –   като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2007 г. относно търговските и икономически отношения с Корея [3],

    –   като взе предвид своята резолюция от 8 май 2008 г. относно търговските и икономически отношения с Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН)[4],

    –   като взе предвид своята резолюция от 4 април 2006 г. относно оценката на Кръга от преговори в Доха след Министерската конференция на Световната търговска организация в Хонконг[5],

    –   като взе предвид своята резолюция от 12 октомври 2006 г. относно икономическите и търговските отношения между ЕС и Меркосур с оглед на сключването на междурегионално споразумение за асоцииране[6],

    –   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно трансатлантическите отношения между ЕС и САЩ в областта на икономиката[7],

    –   като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно перспективите пред търговските отношения между ЕС и Китай[8],

    –   като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2006 г. относно икономическите и търговски отношения на ЕС с Индия[9],

    –   като взе предвид член 45 от своя правилник,

    –   като взе предвид доклада на комисията по международна търговия и становищата на комисията по икономически и финансови въпроси и комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (A6‑0283/2008),

    A.  като има предвид, че Европейският съюз е най-конкурентоспособният участник в областта на търговията с услуги; като има предвид, че Съюзът е най-големият износител в света и най-големият доставчик на услуги, осигуряващ повече от 28 % от общия световен износ, и затова е силно заинтересован да гарантира откриването на нови пазари на стоки, услуги и инвестиции,

    Б.   като има предвид, че общият процент на дела в БВП на ЕС-25 през 2007 г. се е състоял от повече от 75 % за сектора на услугите; като има предвид, че делът на услугите в БВП през 2007 г. е бил около 78 % за Северна Америка, 52 % за Африка и 60 % за Азия,

    В.   като има предвид, че към този момент търговията с услуги възлиза на 25 % от световната търговия и при все това секторът има огромен потенциал да увеличи този дял и да продължи да допринася за създаването на нови работни места в този сектор на икономиката,

    Г.   като има предвид, че развитието на качествени работни места върви ръка за ръка с количественото увеличаване на работните места; отчита, че именно в сектора на услугите се откриват най-много работни места на непълен работен ден и че е необходимо развитието на този икономически сектор да бъде съобразено с препоръките на МОТ,

    Д.  като има предвид, че многостранната търговска система, реализирана чрез Световната търговска организация (СТО), остава най-ефективната рамка за постигането на честна и справедлива търговия със стоки в световен мащаб чрез разработването на подходящи правила и гарантиране на спазването на тези правила; като има предвид, че ролята на СТО по отношение на Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС) следва да вземе под внимание различното естество на сектора на услугите, който не подлежи на количествено определяне на степента на либерализиране или на оставащите бариери пред търговията,

    Е.   като има предвид, че ГАТС е и трябва да бъде многостранна рамка за регламентиране на търговията с услуги; като има предвид, че това не забранява на държавите и особено на ЕС да договарят двустранни споразумения, които предвиждат още по-широки планове за конкретни ангажименти, като въпреки това си дава сметка, че двустранните споразумения биха могли да имат отрицателно отражение върху напредъка и значението на многостранната рамка,

    Ж.  като има предвид, че ефективната инфраструктура на услугите е предварително условие за икономически успех; като има предвид, че достъпът до услуги от световен клас помага на износителите и производителите на продукти и услуги в развиващите се държави да се възползват от своето конкурентно предимство; като има предвид, че някои развиващи се държави, използвайки чуждестранните инвестиции и експертен опит, успяха да постигнат също напредък на международните пазари на услуги; като има предвид, че така либерализацията на услугите се превърна в ключов елемент от много стратегии за развитие,

    З.   като има предвид, че пречките пред търговията и трансграничните бариери не само ограничават търговията със стоки, но също така оказват съществено влияние и върху търговията с услуги и обществените поръчки,

    И.  като има предвид, че при отваряне на пазара на услугите следва да бъде установено ясно разграничение между индустриализираните и развиващите се страни, както и между отделните развиващи се страни, за да бъдат отчетени различните равнища на развитие,

    Й.  като има предвид, че някои от развиващите се страни и по-специално най-слабо развитите сред тях следва да укрепят своето управление и да създадат ефективни структури и инфраструктури за подобряване състоянието на търговията и разрастване на пазарите на услуги,

    К.  като има предвид, че е важно Парламентът да има достъп, своевременно, до текстовете на различните правомощия за водене на преговори, предоставени на Комисията,

    Общи бележки

    1.   припомня, че за да бъде международната търговия в услуга на развитието и намаляването на бедността, тя трябва също така да допринася за обществения напредък и за достойни условия на труд; че правилата в търговията следва да зачитат установените от МОТ социални стандарти; че борбата срещу всички форми на трудова експлоатация (а именно, забрана на принудителния труд и на детския труд), както и зачитането на синдикалните свободи, са от особено значение за организирането на балансирана търговия, която да бъде във всеобщ интерес; отново потвърждава необходимостта от изследване на взаимодействието между търговията и социалните въпроси;

    2.   обръща внимание на високото ниво на външна конкурентоспособност на европейските доставчици на услуги; призовава Комисията да си постави за цел, в хода на търговските преговори, както прогресивното, така и реципрочното откриване на достъп до пазарите на услуги, и политика на повишена прозрачност и предвидимост на правила и разпоредби, съпроводена от строги правила и санкции за борба срещу корупцията и монополите, така че гражданите и предприемачите и от двете страни по споразумението да разполагат с достъп до широк спектър от услуги;

    3.   напълно отчита съществуващото разграничение между различните видове услуги, с или без икономическа и пазарна стойност или основаващи се на необходимостта от задоволяване на нужди от обществен и общ интерес;

    4.   припомня, че Комисията трябва да взема предвид интересите на различните държави-членки и на развиващите се страни при договаряне на програмите с ангажименти;

    5.   счита, че ефективното функциониране на вътрешния пазар на услугите е важно за цялостната конкурентоспособност на предприятията от ЕС; подчертава, че за тази цел е от значение навременното и правилно прилагане и транспониране на законодателството на Общността, включително на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар[10];

    6.   подчертава, че секторът на услугите може да допринесе много за решаването на екологичните проблеми, и счита, че е един от основните елементи с добавена стойност в износа на ЕС на знания и умения; подчертава, че при изготвянето на политика за устойчиво развитие е необходимо да се вземе под внимание значението на сектора на услугите;

    7.   приветства настойчивостта на Комисията да бъде гарантирано, че положителните ефекти от глобализацията достигат до потребителите; подчертава, че лоялната конкуренция в сферата на услугите, в съчетание с високо равнище на защита на потребителите, е от ключово значение, за да се гарантира, че потребителите имат полза от европейския отворен пазар;

    8.   убеден е, че услугите играят ключова роля във всяка икономика и счита, че поради тази причина едно по-мащабно отваряне на достъпа до пазара на услуги, което да взема под внимание различните икономически реалности, е важно не само за развитите държави, но също така за развиващите се държави;

    9.   подчертава необходимостта от това Европейският съюз да вземе предвид различните степени на развитие, когато изисква дерегулиране и либерализиране на услуги, и следователно подчертава, че ЕС не може и не трябва да налага „универсални“ модели на други държави;

    10. признава суверенитета на държавите и така тяхното право на регулиране във всички области от сферата на услугите, най-вече в областта на обществените услуги, независимо дали в рамките на ГАТС е поет ангажимент, при условие че всички такива разпоредби са в съответствие с член VI от ГАТС относно вътрешните разпоредби; вярва, че за ефективното функциониране на пазарите на услуги са необходими ясни, недвузначни от правна гледна точка разпоредби;

    11. допуска, че повишаването на ефективността, което би могло да бъде постигнато вследствие на отварянето на пазарите за конкуренция на услугите, съпътствано от вътрешни мерки за регулиране, би позволило на по-малко развитите държави да предоставят на своите граждани по-широк спектър от услуги; подчертава значението на универсални, достъпни и устойчиви услуги на достъпни цени и в съответствие с високи стандарти за качество;

    12. подчертава необходимостта от правила и стандарти, които уреждат либерализацията; насърчава спазването на стандартите за околна среда и качество по разумен и обективен начин, без да бъдат създавани излишни бариери пред търговията;

    13. приветства факта, че Комисията оповести пакета от предложения на Общността за настоящите преговори по ГАТС; въпреки това смята, че Комисията трябва да разгледа настоящото развитие в по-големи подробности заедно с Парламента и неговите съответни комисии;

    14. изтъква, че търговията с услуги представлява до голяма степен трансфер на знания между страни, и че следователно търговията с услуги е важен елемент от всяка стратегия за развитие, тъй като позволява бързия и ефективен трансфер на ноу-хау в широк обхват;

    15. признава, че в някои развиващи се страни често някои от проблемите, свързани със справедливостта и прозрачността при предоставянето на услуги, биват предизвикани със съучастието на компании от развитите икономики.

    16. изисква от Комисията подробен преглед на конкретни сектори на услугите, каквито са софтуера, киното, логистиката и финансовите услуги, които играят ключова роля в някои развиващи се страни, и които се доставят и разпространяват в световен мащаб; освен това изисква от Комисията подробен анализ на начина, по който това влияе върху европейския пазар на услугите;

    17. изисква от Комисията подробен преглед на важни данни относно услугите в сферата на минното дело, действащи в глобален мащаб; освен това изисква от Комисията подробна информация за местонахождението, доставчиците, мащаба и качеството на услугите;

    Кръгът от преговори за развитие от Доха и ГАТС

    18. припомня член XIX от ГАТС, в който се посочва, че членуващите ще участват в последователни кръгове от преговори с начало не по-късно от пет години след датата на влизане в сила на Споразумението на СТО и периодично след това, с оглед постигането на все по-високо равнище на либерализация; припомня, че тези преговори се осъществяват в рамките на принципа на единен ангажимент и следователно трябва да бъдат съпоставени с изтъкнатите интереси в други сфери на преговори;

    19. припомня, че принципите на ГАТС не забраняват приватизацията или дерегулирането; затова подчертава, че всяка държава е свободна да либерализира всеки сектор в сферата на услугите; изтъква, че програмите на ГАТС уреждат обвързаните ангажименти на всеки член на СТО в областта на търговията с услуги и че всеки член на СТО е свободен да отвори своя пазар, като превиши своите ангажименти по ГАТС, при условие че са спазени принципът на най-облагодетелствана нация или член V от ГАТС относно Икономическата интеграция;

    20. припомня, че Кръгът от преговори за развитие от Доха трябва да бъде съсредоточен върху развитието, и съответно, че преговорите по търговията с услуги трябва да защитават както интересите на ЕС, така и икономическия растеж на най-бедните държави;

    21. подчертава необходимостта да бъде дадена свобода на развиващите се страни по отношение на степента на реципрочност при отварянето на търговията, като им бъде позволено сами да изберат темпа на либерализирането си;

    22. насърчава бързото вземане на решение по пакета от параметри на преговорите в областта на селското стопанство и достъпа до пазари на неселскостопански стоки (ДПНС), за да може да бъдат продължени преговорите по ГАТС; подчертава важността на представянето на съществени предложения от членовете на СТО; изразява съжаление, че до момента това не важи за повечето членове на СТО;

    23. във връзка с това приветства обявяването на сигнализираща конференция за възобновяване на спрелия кръг от преговорите за развитие от Доха относно услугите; подчертава необходимостта държави като Бразилия, Индия и Китай да подобрят своите настоящи предложения, за да бъде постигнат напредък;

    24. отбелязва искането от страна на развиващите се държави, по-специално към ЕС и САЩ, да подобрят своите предложения по Модус 4; смята, че е необходимо да бъде открит правилният баланс, за да бъдат удовлетворени двете страни; изисква от Комисията да го осведоми за евентуални промени в оригиналното искане;

    Двустранни и регионални споразумения

    25. насърчава ясното и амбициозно равнище на ангажиментите по договаряните в момента и предстоящите двустранни и регионални търговски споразумения;

    26. отбелязва постигнатите резултати в Споразумението за икономическо партньорство (СИП) с Карибския форум на държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (Карифорум); вярва, че търговията с услуги е средство за развитие, при условие че съществуват стабилни и прозрачни вътрешни разпоредби, които да уреждат услугите;

    27. подкрепя по-конкретно споразумението по Модус 4 в споразумението между ЕС и Карифорум; смята, че това е средство за избягване на неуспехи при оползотворяване на професионалните умения;

    28. във връзка с преговорите по Споразумението за свободна търговия (ССТ) между ЕС и Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия вярва, че аспектите на споразумението, които засягат обществените поръчки, инвестициите и услугите, трябва да отчитат различното ниво на развитие на членовете на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия и да зачитат правото на всички участници да регулират обществените услуги, особено онези, които са свързани с основни потребности – това обаче не трябва да създава пречки пред частните дружества да попълват празноти в случаите, когато държавата не успява да предостави изискваните от гражданите услуги;

    29. във връзка с преговорите по ССТ между ЕС и Корея изразява загриженост за трудностите, които чуждестранните фирми срещат при получаването на достъп до корейския пазар на услуги, включително в областта на банковата дейност, застрахователната дейност, телекомуникациите, осведомителните агенции и правните консултации; приканва настоятелно Комисията да разгледа тези въпроси по време на преговорите по ССТ;

    30. във връзка с преговорите по ССТ между ЕС и Индия акцентира върху важността на нашето партньорство с Индия и необходимостта да бъде постигнато амбициозно споразумение със съществени и широкообхватни ангажименти, с възможно най-малко ограничения за достъпа до индийския пазар при всички начини на доставяне. Изтъква, че либерализирането на търговията с услуги следва да бъде поне 90% както по отношение на секторното покритие, така и на търговския обем, както се изисква в член V от ГАТС; изтъква, че ограниченията са особено строги при финансовите услуги, ценните книжа, счетоводството, телекомуникациите, дистрибуцията, пощенските и куриерските услуги и правните услуги;

    31. изразява загриженост по отношение на преговорите за ССТ между ЕС и ССЗ във връзка с равнището на прозрачност и отчетност при финансовите услуги и по-специално в сферата на инвестициите от страна на държавни инвестиционни фондове;

    Конкретни секторни въпроси

    32. отбелязва последното проучване на Световната банка, което показва, че в някои държави, като например Етиопия, Нигерия, Кения и Уганда, повече от 40 % от хората в групата на 20-те процента с най-слабо икономическо развитие получават здравни услуги от частни доставчици със стопанска цел; подчертава необходимостта от извършване на инвестиции в сектора за посрещане на тези потребности; освен това подчертава, че ЕС следва да подкрепя развитието на стабилни вътрешни правила за сектора на услугите в тези страни с цел да ги подпомогне да отворят пазарите си на услуги на по-късен етап;

    33. отбелязва, че никоя от държавите, членуващи в СТО, не е поела никакви ангажименти по отношение на сектора водоснабдяване; подчертава, че поемането на такъв ангажимент не забранява на държавата да установи нива на качество, безопасност, цена или други политически цели, които прецени за подходящи, като по отношение на чуждестранните и на местните доставчици трябва да важат еднакви разпоредби;

    34. подчертава значението на услугите в сферата на културата, каквито са аудиовизуалният, музикалният и издателският сектор, както за европейските индустрии, така и за нашите търговски партньори; ето защо призовава Комисията да гарантира постигането на правилен баланс в търговията с услуги в сферата на културата при зачитане на защитата на правата на интелектуална собственост;

    35. отбелязва, че в някои държави, като например Пакистан и Индия, частният сектор може да помогне на публичния сектор като предлага образование без по-високи разходи;

    36. подчертава, че по-специално туристическият сектор има голям принос към икономиката в някои развиващи се държави; затова смята за изключително важно Съюзът да съдейства чрез развиването на сътрудничество и техническо съдействие;

    37. вярва, че, на основата на предварително установени стабилни и прозрачни вътрешни разпоредби, едно предпазливо и поетапно отваряне на пазара на финансови услуги в развиващите се държави би могло да предложи на гражданите и предприемачите достъп до средства за разкриването на местни работни места и облекчаване на бедността, тъй като те вече няма да бъдат принудени да разчитат на държавните монополи или институции;

    38. смята, че за да увеличи своята външна конкурентоспособност, Съюзът трябва да вземе мерки в рамките на своята търговска политика, за да засили сигурността на електронните транзакции и търговията и да подобри защитата на данните;

    39. отбелязва, че услугите, в частност финансовите услуги, оказват въздействие върху много области на компетентност и подчертава, че предмет на настоящата резолюция е търговията с услуги, или постигането на достъп до пазара посредством доброволно отваряне на пазари чрез метода на договаряне, основаващо се на търсене и предлагане; счита, че области като финансовия надзор, регулирането и други въпроси, свързани с различни аспекти на финансовите услуги, следва да се разглеждат в подходящ за това форум;

    40. силно подкрепя възгледа на Комисията, че достъпът до пазара и свободната търговия с услуги са съществен елемент от Лисабонската програма за растеж и заетост; подчертава, че отворените пазари, в съчетание с балансирана и регулирана свободна търговия с услуги, ще донесат ползи за всички участващи държави и региони;

    41. отбелязва, че европейските предприятия стават все по-активни в международен план, че световният икономически растеж се дължи до голяма степен на трети държави и че следователно по-добрият достъп до пазара би допринесъл за засилване на конкурентоспособността на Европейския съюз;

    42. счита, че търговията с услуги е необходимо допълнение към търговията със стоки и че те не бива да се възприемат като ясно разграничени една от друга;

    43. счита, че икономиката на услугите се е превърнала в най-важния в количествено отношение стопански отрасъл в икономиките в рамките на ОИСР и че засилената търговия и достъпността на услугите ще увеличат икономическия растеж, както и допринасят за растежа и развитието на предприятията, като подобряват ефективността на другите отрасли, тъй като услугите дават ключов принос на междинно равнище, особено във все повече взаимнообвързания и глобализиран свят;

    44. отчита, че постигането на пазарен достъп за услугите е труден процес в контекста на текущите преговори в рамките на Програмата за развитие от Доха към СТО; призовава Комисията да се стреми към балансиран пакет от предложения с амбициозно предлагане на услуги, особено финансови услуги, където европейската индустрия разполага с конкурентоспособен експертен капацитет и голям потенциал за растеж; отбелязва, че спазването на правилата и стандартите е необходимо, за да се предотвратят нетарифните бариери, които може да са проблемни в сферата на услугите;

    45. приканва Комисията в пълна степен да отчете, в рамките на търговските преговори, съществуването на услуги от общ интерес и потенциалното въздействие на отварянето на пазарите върху тяхната организация;

    46. отбелязва, че по отношение на финансовите услуги ЕС разполага с един от най-отворените пазари в света, но подчертава, че Европейският съюз трябва да следва по-настъпателна и балансирана линия в преговорите в областта на търговията с услуги и да утвърди принципите на отвореност, развитие и реципрочност;

    47. подчертава значението на това органите, работещи в областта на финансовите услуги, да бъдат в крак с всички развития на европейските и световните пазари за финансови услуги; призовава Комисията и държавите-членки да засилят европейските регулаторни рамки, както и да засилят регулаторния диалог между Европейския съюз и неговите търговски партньори, с цел намаляване на бариерите пред търговията;

    48. приканва Комисията към това да проучи офшорните практики на трети държави, които вредят на отварянето на пазарите, което би носило ползи за всички;

    49. призовава държавите-членки да се стремят към по-интегрирана и съгласувана търговска политика съвместно с Комисията, по-специално в областта на инвестициите; изтъква, че държавите-членки не бива да преувеличават рисковете, свързани с чуждестранните инвестиции, а да се стремят към ефективна отвореност на своите икономики и към общ подход в контекста на суверенните фондове; отбелязва необходимостта от оценка на въпроси като сигурността на доставките, особено във връзка с чуждестранните инвестиции в сектора на енергетиката, направени от държавни предприятия; припомня, че такава оценка не може да се използва като защитна мярка;

    50. привлича вниманието на Комисията към потенциалните рискове във връзка със спазването на правилата на конкуренцията в рамките на Европейския съюз, поради липсата на реципрочност в споразумението на СТО за обществените поръчки;

    51. изисква от Комисията да засили борбата срещу фалшификациите, преди всичко посредством интернет, наред с другото, като насърчава по-доброто сътрудничество между националните администрации;

    52. поддържа силната подкрепа на Комисията за многостранните търговски преговори, но отбелязва, че за търговията с услуги, особено по отношение на финансовите услуги, споразуменията за свободна търговия може да бъдат по-подходящи с оглед на постигане на достъп до пазара; категорично подкрепя постигането на споразумения за икономическо партньорство с пълен обхват със страните от АКТБ, които да обхващат не само стоки, но и услуги и инвестиции, и по този начин да правят възможна интеграцията на тези страни в световната икономика;

    53. подчертава, че ефективният пазарен достъп за финансовите услуги създава по-добри възможности за конкуренция, прозрачност и диверсификация; отбелязва, че по-специално в държавите с нововъзникваща икономика ефективният пазарен достъп би могъл да доведе до по-силно развитие на местните финансови пазари, от което биха спечелили фирми, целящи да се утвърдят, както и да предостави на потребителите повече избор и по-качествени продукти;

    54. загрижен за ограничените финансови, административни и институционални възможности на страните от АКТБ, приканва Комисията да гарантира зачитането на международно договорени стандарти за регулиране и надзор в сектора на финансовите услуги при договарянето и изпълнението на търговски споразумения със страни, които се разглеждат като "данъчен рай";

    55. счита, че достъпът до финансови услуги (микрокредити, достъп до банкови сметки и основни банкови услуги, ипотеки, лизинг и факторинг, застраховки, пенсии и местни и международни преводи), в частност, е необходим, за да може физически лица в развиващите се страни да се заемат с основни икономически дейности, и поради това изисква от Комисията да насърчава подобряването на пазарния достъп за финансовите услуги в развиващите се страни, както и разумното регулиране, развитието на конкурентни пазари и образованието в областта на финансовите услуги.

    o

    o o

    56. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, Световната търговска организация и нейните държави-членки.

    • [1]  ОВ C 102 E, 24.4.2008 г., стр. 128.
    • [2]  Приети текстове, P6_TA(2008)0053.
    • [3]  Приети текстове, P6_TA(2007)0629.
    • [4]  Приети текстове, P6_TA(2008)0195.
    • [5]  ОВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 155.
    • [6]  ОВ C 308 E, 16.12.2006, стр. 182.
    • [7]  ОВ C 298 E, 8.12.2006 г., стр. 235.
    • [8]  ОВ C 233 E, 28.9.2006, стр. 103.
    • [9]  ОВ C 306 E, 15.12.2006, стр. 400.
    • [10]  OВ L 376, 29.12.2006 г., стp. 36.

    ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

    INTRODUCTION

    This report aims to highlight the importance of trade in services as a creator of wealth and jobs for all economies around the world, as well as a catalyst for development. Services provide the backbone to economies and trade around the world, not only as a means to creating wealth in itself, but also in providing vital support to the economy and industry as a whole through, for example, finance, logistics and communications.

    The term "Trade in Services" covers a huge range of industries, making it impossible to try and incorporate them all into one report. Therefore, this report will focus on the broader themes of services, including GATS and bilateral and regional trade agreements, as well as a few examples of sector specific issues.

    SERVICES AS PART OF AN ECONOMY

    Today's level of globalisation and rapid technological advancement require more than ever that attention be given not only to trade in physical goods, but also trade in services. Studies repeatedly show that services make up an ever increasing percentage of GDP of nearly every economy, 75% for EU, 78% for North America, 52% for Africa and 60% for Asia.

    While trade in goods relies to a great extent on an efficient services economy, this does not mean that trade in services should be treated in the same way. Indeed, because financial, communications, and professional services are key intermediate inputs into production in all sectors, technological improvements in these sectors could have the effect of upgrading overall productivity. Thus, whereas liberalising trade in goods moves an economy towards specialisation, opening up trade in services through permitting foreign investment could lead to increased and balanced output as well as better infrastructure for all sectors of the economy.

    This report stresses that services are not the preserve of richer countries but are an important and growing part of any economy. The huge potential for growth through services in poor countries has been set an excellent example by the boom in African and South American telecoms, which has shown the progress that can be made through liberalisation and competition. The telecoms boom also highlights the knock on effects that liberalisation of services can have, boosting trade and facilitating globalisation giving entrepreneurs and citizens of poorer countries access to communications and information that would otherwise be unavailable.

    It is important to stress that opening up trade in services does not mean privatisation. Individual governments of countries, should they so wish, can still offer a state-run bank, state-run telecommunications or state-run water services, yet they may still prevent local and foreign entrepreneurs or companies from offering competing services alongside, even though non-state provision of services could supplement rather than hinder many public services.

    The author recognises that it is important that citizens are offered access and choice, particularly in poorer countries where the local or national governments do not have the funds or even sometimes the inclination for decent service provision. For example, in some cases, governments do not have the capacity to provide clean water to residents of slums. There have been studies which show that many of the poor who live in slums can and indeed do pay for privately provided water, even if tariffs might seem initially quite high. This is because it is often still lower than what they had to pay to middlemen for water that was unsafe and unreliable. However, alternative providers could simply be local entrepreneurs and not neccesarily foreign providers. Furthermore, opening up of trade in financial services for example would mean that citizens would not have to rely on one single bank for a loan, which might be run by an associate or family member of a corrupt government. Likewise, citizens often welcome the opening of media services since this leads to user choice and increased freedom of expression. The author is critical of instances where the notion of cultural diversity is used as an excuse to shut out or shut down competing media service providers in order to maintain a monopoly state broadcaster churning out state propaganda.

    GATS AND OTHER BILATERAL AND REGIONAL AGREEMENTS

    The current Doha Development round of the WTO is currently in deadlock following disagreements over agriculture. This report reminds readers that agriculture - while an important sector for human survival - is but a small percentage of GDP and should not hold up the opening of other important sectors of the global economy. The EU should demonstrate moral leadership by cutting those tariffs and subsidies that hinder trade in physical goods and agriculture in order to achieve the bigger prize of trade in services, which is vital not only for EU producers and consumers but also for citizens of poorer countries.

    СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (The multilateral deadlock has meant that the many countries, including that EU are going ahead with bilateral and regional agreements. The commitments negotiated in the Economic Partnership Agreement signed with the CARIFORUM have shown a clear willingness to put services on the agenda. The agreements on mode 4 should hopefully address the brain drain, as well as the "brain in a drain" problem, where educated people in poorer countries are unable to apply their skills locally owing to lack of opportunities.9.6.2008)

    на вниманието на комисията по международна търговия

    относно търговията с услуги
    (2008/2004(INI))

    Докладчик по становище: Olle Schmidt

    ПРЕДЛОЖЕНИЯ

    Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

    1.  отбелязва, че услугите, в частност финансовите услуги, оказват въздействие върху много области на компетентност и подчертава, че предмет на настоящата резолюция е търговията с услуги, или постигането на достъп до пазара посредством доброволно отваряне на пазари чрез метода на договаряне, основаващо се на търсене и предлагане; счита, че области като финансовия надзор, регулирането и други въпроси, свързани с различни аспекти на финансовите услуги, следва да се разглеждат в подходящ за това форум;

    2.  силно подкрепя възгледа на Комисията, че достъпът до пазара и свободната търговия с услуги са съществен елемент от Лисабонската програма за растеж и заетост; подчертава, че отворените пазари, в съчетание с балансирана и регулирана свободна търговия с услуги, ще донесат ползи за всички участващи държави и региони;

    3.  отбелязва, че европейските предприятия стават все по-активни в международен план, че световният икономически растеж се дължи до голяма степен на трети държави и че следователно по-добрият достъп до пазара би допринесъл за засилване на конкурентоспособността на Европейския съюз;

    4.  счита, че търговията с услуги е необходимо допълнение към търговията със стоки и че те не бива да се възприемат като ясно разграничени една от друга;

    5.  счита, че икономиката на услугите се е превърнала в най-важния в количествено отношение стопански отрасъл в икономиките в рамките на ОИСР и че засилената търговия и достъпността на услугите ще увеличат икономическия растеж, както и допринасят за растежа и развитието на предприятията, като подобряват ефективността на другите отрасли, тъй като услугите дават ключов принос на междинно равнище, особено във все повече взаимнообвързания и глобализиран свят;

    6.  отчита, че постигането на пазарен достъп за услугите е труден процес в контекста на текущите преговори в рамките на Програмата за развитие от Доха към СТО; призовава Комисията да се стреми към балансиран пакет от предложения с амбициозно предлагане на услуги, особено финансови услуги, където европейската индустрия разполага с конкурентоспособен експертен капацитет и голям потенциал за растеж; отбелязва, че спазването на правилата и стандартите е необходимо, за да се предотвратят нетарифните бариери, които може да са проблемни в сферата на услугите;

    7.  приканва Комисията в пълна степен да отчете, в рамките на търговските преговори, съществуването на услуги от общ интерес и потенциалното въздействие на отварянето на пазарите върху тяхната организация;

    8.  отбелязва, че по отношение на финансовите услуги ЕС разполага с един от най-отворените пазари в света, но подчертава, че Европейският съюз трябва да следва по-настъпателна и балансирана линия в преговорите в областта на търговията с услуги и да утвърди принципите на отвореност, развитие и реципрочност;

    9.  подчертава значението на това органите, работещи в областта на финансовите услуги, да бъдат в крак с всички развития на европейските и световните пазари за финансови услуги; призовава Комисията и държавите-членки да засилят европейските регулаторни рамки, както и да засилят регулаторния диалог между Европейския съюз и неговите търговски партньори, с цел намаляване на бариерите пред търговията;

    10. приканва Комисията към това да проучи офшорните практики на трети държави, които вредят на отварянето на пазарите, което би носило ползи за всички;

    11. призовава държавите-членки да се стремят към по-интегрирана и съгласувана търговска политика съвместно с Комисията, по-специално в областта на инвестициите; изтъква, че държавите-членки не бива да преувеличават рисковете, свързани с чуждестранните инвестиции, а да се стремят към ефективна отвореност на своите икономики и към общ подход в контекста на суверенните фондове; отбелязва необходимостта от оценка на въпроси като сигурността на доставките, особено във връзка с чуждестранните инвестиции в сектора на енергетиката, направени от държавни предприятия; припомня, че такава оценка не може да се използва като защитна мярка;

    12. привлича вниманието на Комисията към потенциалните рискове във връзка със спазването на правилата на конкуренцията в рамките на Европейския съюз, поради липсата на реципрочност в споразумението на СТО за обществените поръчки;

    13. изисква от Комисията да засили борбата срещу фалшификациите, преди всичко посредством интернет, наред с другото, като насърчава по-доброто сътрудничество между националните администрации;

    14. поддържа силната подкрепа на Комисията за многостранните търговски преговори, но отбелязва, че за търговията с услуги, особено по отношение на финансовите услуги, споразуменията за свободна търговия може да бъдат по-подходящи с оглед на постигане на достъп до пазара; категорично подкрепя постигането на споразумения за икономическо партньорство с пълен обхват със страните от АКТБ, които да обхващат не само стоки, но и услуги и инвестиции, и по този начин да правят възможна интеграцията на тези страни в световната икономика;

    15. подчертава, че ефективният пазарен достъп за финансовите услуги създава по-добри възможности за конкуренция, прозрачност и диверсификация; отбелязва, че по-специално в държавите с нововъзникваща икономика ефективният пазарен достъп би могъл да доведе до по-силно развитие на местните финансови пазари, от което биха спечелили фирми, целящи да се утвърдят, както и да предостави на потребителите повече избор и по-качествени продукти;

    16. загрижен за ограничените финансови, административни и институционални възможности на страните от АКТБ, приканва Комисията да гарантира зачитането на международно договорени стандарти за регулиране и надзор в сектора на финансовите услуги при договарянето и изпълнението на търговски споразумения със страни, които се разглеждат като "данъчен рай";

    17. счита, че достъпът до финансови услуги (микрокредити, достъп до банкови сметки и основни банкови услуги, ипотеки, лизинг и факторинг, застраховки, пенсии и местни и международни преводи), в частност, е необходим, за да може физически лица в развиващите се страни да се заемат с основни икономически дейности, и поради това изисква от Комисията да насърчава подобряването на пазарния достъп за финансовите услуги в развиващите се страни, както и разумното регулиране, развитието на конкурентни пазари и образованието в областта на финансовите услуги.

    РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

    Дата на приемане

    3.6.2008 г.

     

     

     

    Резултат от окончателното гласуване

    +:

    –:

    0:

    34

    1

    0

    Членове, присъствали на окончателното гласуване

    Mariela Velichkova Baeva, Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Manuel António dos Santos, Jonathan Evans, Elisa Ferreira, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Donata Gottardi, Benoît Hamon, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Othmar Karas, Piia-Noora Kauppi, Wolf Klinz, Christoph Konrad, Guntars Krasts, Kurt Joachim Lauk, Andrea Losco, Florencio Luque Aguilar, John Purvis, Alexander Radwan, Bernhard Rapkay, Dariusz Rosati, Eoin Ryan, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Peter Skinner, Margarita Starkevičiūtė, Ivo Strejček, Ieke van den Burg

    Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Mia De Vits, Harald Ettl, Margaritis Schinas

    СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (28.5.2008)

    на вниманието на комисията по международна търговия

    относно търговията с услуги
    (2008/2004(INI))

    Докладчик по становище: Cristian Silviu Buşoi

    ПРЕДЛОЖЕНИЯ

    Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по международна търговия да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

    1.   припомня, че услугите съставляват повече от три четвърти от европейската икономика и че много услуги са от жизненоважно значение за конкурентоспособността и нововъведенията в други сектори от производствения цикъл, като например промишлеността и селското стопанство;

    2.   счита, че за създаването на справедлива търговия с услуги е от съществено значение да се гарантира спазването на принципите, посочени в член 2 от Договора за ЕО;

    3.  счита, че ефективното функциониране на вътрешния пазар на услугите е важно за цялостната конкурентоспособност на предприятията от ЕС; подчертава, че за тази цел е от значение навременното и правилно прилагане и транспониране на законодателството на Общността, включително на Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар[1];

    4.  смята, че една балансирана и амбициозна политика в сферата на предприятията, в частност Европейският законодателен акт за малките предприятия, би могла да повиши конкурентоспособността на МСП; призовава тази предстояща инициатива да обхване също така нуждите на сектора на услугите и одобрява изготвянето на законодателен акт;

    5.  припомня значението на услугите за европейската икономика и изразява безпокойство относно липсата на напредък, що се отнася до услугите, в рамките на текущия кръг от преговори в Световната търговска организация;

    6.  отбелязва, че липсата на квалифицирана работна ръка е нововъзникващо предизвикателство за сектора на услугите в Европа и че е необходимо разработване на мерки за справяне с този проблем, наред с другото посредством образование и обучение за работниците през целия им живот;

    7.  подчертава, че секторът на услугите може да допринесе много за решаването на екологичните проблеми, и счита, че е един от основните елементи с добавена стойност в износа на ЕС на знания и умения; подчертава, че при изготвянето на политика за устойчиво развитие е необходимо да се вземе под внимание значението на сектора на услугите;

    8.  приветства настойчивостта на Комисията да бъде гарантирано, че положителните ефекти от глобализацията достигат до потребителите; подчертава, че лоялната конкуренция в сферата на услугите, в съчетание с високо равнище на защита на потребителите, е от ключово значение, за да се гарантира, че потребителите имат полза от европейския отворен пазар.

    РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

    Дата на приемане

    27.5.2008 г.

     

     

     

    Резултат от окончателното гласуване

    +:

    –:

    0:

    36

    1

    0

    Членове, присъствали на окончателното гласуване

    Cristian Silviu Buşoi, Charlotte Cederschiöld, Gabriela Creţu, Janelly Fourtou, Evelyne Gebhardt, Martí Grau i Segú, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Iliana Malinova Iotova, Pierre Jonckheer, Graf Alexander Lambsdorff, Kurt Lechner, Toine Manders, Nickolay Mladenov, Catherine Neris, Zita Pleštinská, Zuzana Roithová, Heide Rühle, Leopold Józef Rutowicz, Salvador Domingo Sanz Palacio, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Marianne Thyssen, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler

    Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Emmanouil Angelakas, Wolfgang Bulfon, Colm Burke, Giovanna Corda, Jan Cremers, Wolf Klinz, Manuel Medina Ortega, Gary Titley

    Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Elisabeth Morin, Sirpa Pietikäinen, Nicolae Vlad Popa

    • [1]  OВ L 376, 29.12.2006 г., стp. 36.

    РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

    Дата на приемане

    24.6.2008 г.

     

     

     

    Резултат от окончателното гласуване

    +:

    –:

    0:

    19

    11

    0

    Членове, присъствали на окончателното гласуване

    Francisco Assis, Graham Booth, Carlos Carnero González, Daniel Caspary, Françoise Castex, Christofer Fjellner, Béla Glattfelder, Ignasi Guardans Cambó, Jacky Hénin, Syed Kamall, Marusya Ivanova Lyubcheva, Erika Mann, David Martin, Vural Öger, Georgios Papastamkos, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Tokia Saïfi, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Iuliu Winkler, Corien Wortmann-Kool

    Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Vittorio Agnoletto, Eugenijus Maldeikis, Jan Tadeusz Masiel, Salvador Domingo Sanz Palacio, Carl Schlyter

    Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Marie-Arlette Carlotti, Małgorzata Handzlik, Christopher Heaton-Harris