ДОКЛАД относно оценката на дъблинската система

2.7.2008 - (2007/2262(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Jean Lambert

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно оценката на дъблинската система

(2007/2262(INI))

Европейският парламент,

- като взе предвид Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна („Дъблинския регламент”)[1]

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 г.за създаване на система "Евродак" за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция[2]

–   като взе предвид Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила[3],

–   като взе предвид Директива 2003/9/ЕО от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище[4](„Директива за приемането”),

–   като взе предвид Регламент ЕО № 862/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно статистиката на Общността за миграцията и международната закрила и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 311/76 на Съвета относно изготвяне на статистика за чуждестранните работници[5],

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно достъпа на полицията и правоприлагащите органи на държавите-членки, както и на Европол до системата „Евродак“[6],

–   като взе предвид Решение № 573/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година за създаване на Европейски фонд за бежанци за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" и за отмяна на Решение 2004/904/ЕО на Съвета,[7]

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 2006 г. относно положението с лагерите за бежанци в Малта [8],

–   като взе предвид своите доклади относно осъществените посещения от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в центрове за задържане в няколко държави-членки,

–   като взе предвид своята резолюция от 21 юни 2007 г. относно предоставянето на убежище: практическо сътрудничество, качество на вземането на решения в Общата европейска система за предоставяне на убежище[9],

–   като взе предвид своята резолюция от януари 2008 г.: Към стратегия на ЕС относно правата на детето[10] ,

–   като взе предвид своята резолюция от 13 март 2008 г. относно случая с иранския гражданин Seyed Mehdi Kazemi[11],

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6‑0287/2008),

А. като има предвид, че всяко лице, търсещо убежище, има право на индивидуално и задълбочено разглеждане на своята лична молба,

Б.  като има предвид, че законодателството и практиките в областта на предоставянето на убежище продължават да се различават значително в отделните държави и че в резултат на това лицата, търсещи убежище, биват третирани различно в различните страни по Дъблинската конвенция,

В.  като има предвид, че дъблинската система се основава на предпоставки като взаимно доверие и надеждност и че ако тези условия не са изпълнени, т.е. ако има сериозни несъответствия в събраните данни или несъответствия в процесите на вземане на решения в някои държави-членки, цялата система е потърпевша от това,

Г.  като има предвид, че има доказателства, че някои държави-членки не гарантират ефективен достъп до процедура за определяне на статут на бежанец,

Д. като има предвид, че някои държави-членки не прилагат ефективно Директивата за приемането, нито по отношение на кандидатите за убежище, които чакат да бъдат прехвърлени в друга държава-членка по Дъблинския регламент, нито в момента на завръщане в отговорната държава-членка,

Е.  като има предвид, че някои държави-членки систематично задържат лица, които попадат в обхвата на дъблинската система,

Ж. като има предвид, че големият брой на молбите и малкият брой на осъществени прехвърляния са доказателства за недостатъците на дъблинската система и нуждата от създаване на обща европейска система за предоставяне на убежище,

З.  като има предвид, че прилагането на Дъблинския регламент може също така да доведе до нееднакво разпределение на отговорността за лицата, търсещи защита, в ущърб на някои държави-членки, които са по-силно изложени на миграционните потоци, единствено поради географското си местоположение,

И. като има предвид, че според оценката на Комисията през 2005 г. тринайсетте държави-членки на външните граници на ЕС са били изправени пред растящи предизвикателства във връзка с дъблинската система,

Й. като има предвид, че южните държави-членки са изправени пред необходимостта да приемат молби за убежище от имигранти, спасени след като са изпаднали в бедстващо положение на път за Европа,

К. като има предвид, че южните държави-членки са изправени пред необходимостта да приемат молби за убежище от имигранти, които не получават помощ от трети държави, задължени от международното право да предоставят такава помощ,

Л. като има предвид, че държавите-членки нямат никакъв интерес да спазват задължението за регистриране в базата данни "Евродак" на нелегално навлезлите на територията лица, тъй като това може да доведе до увеличаване броя на молби за предоставяне на убежище, които те ще трябва да обработят,

М. като има предвид, че с Дъблинския регламент се установява система, предназначена за определяне на отговорната държава-членка за обработването на молбите, но че първоначално той не е бил замислен, и следователно не може да служи като механизъм за разпределяне на тежестта,

Н. като има предвид, че е от съществено значение всяка оценяване на Дъблинската система да бъде съпроводено от конкретен, постоянен, справедлив и функциониращ механизъм за споделяне на тежестта,

О. като има предвид, че критериите на Дъблинската система за определяне на страната на първо влизане оказват значителен натиск върху държавите-членки на външните граници на Съюза,

П.  като има предвид, че за гражданите на определени трети държави процентът на признат бежански статут в различните държави-членки варира между 0% и 90%,

Р.  като има предвид, че е от съществено значение лицата, които подават молби, да бъдат напълно информирани, на език, който разбират, за процедурите по Дъблинския регламент, и възможните последици от неговото прилагане,

С. като има предвид, че член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз предвижда във всички действия, свързани с децата, предприети от публични органи или частни институции, основната грижа да бъде най-пълното зачитане на интересите на децата,

Т.  като има предвид, че независимо от това, че събирането на семействата се посочва на първо място в критериите при прилагането на Дъблинския регламент, тези разпоредби често не се прилагат,

У. като има предвид, че има очевидни неточности в статистическите данни за прехвърлянията, тъй като те не упоменават например процента на исканията за поемане на отговорност за лица, търсещи убежище, основаващи се на незаконно преминаване на границата, или съотношението между исканията за поемане на отговорност и исканията за обратно приемане,

Ф. като има предвид, че през 2005 г. девет от новите държави-членки са заявили регистрирането на по-голям брой „входящи” прехвърляния по прилагането на Дъблинския регламент и че държавите-членки, които не разполагат със сухопътна външна граница на Съюза, са заявили повече „изходящи” прехвърляния,

Х. като има предвид, че Комисията не е била в състояние да оцени разходите по системата и че това е важна информация за оценяването на нейната ефективност,

Ц. като има предвид, че по време на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург на 12 и 13 юни 2007 г., Комисията бе приканена да представи възможно най-бързо изменение на Регламента "Евродак" с цел предоставяне на по-големи правомощия на правоприлагащите органите и полицейските служби в държавите-членки, както и на Европол, за предоставяне на достъп, при определени условия, до базата данни "Евродак", която изначално е била създадена като средство за прилагането на Дъблинския регламент,

Ефективност на системата и поделяне на отговорностите

1.  изразява твърдото си убеждение, че докато не бъде постигнато задоволително и съществено равнище на защита навсякъде из Европейския съюз, дъблинската система винаги ще води до незадоволителни резултати едновременно от техническа и хуманна гледна точка, и лицата, търсещи убежище, ще продължават да имат валидна причина за подаване на своите молби за предоставяне на убежище в конкретна държава-членка, така че да могат да се ползват от най-благоприятната национална процедура за вземане на решения;

2.  изразява твърдото си убеждение, че при липсата на същинска обща европейска система за предоставяне на убежище и на единна процедура дъблинската система ще продължи да бъде несправедлива както за търсещите убежище, така и за някои държави-членки;

3.  потвърждава неотложната необходимост за подобряване едновременно на качеството и съдържанието на процеса за вземане на решения; изразява увереност, че Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище би могла да изиграе важна роля в тази връзка, например чрез предоставяне на обучение, съгласно високи общи стандарти и експертни екипи за подкрепа,

4.  отправя искане към Комисията да разгледа възможността за предоставяне на ВКБООН на пряко финансиране, в допълнение на финансиране въз основа на проекти, за да му позволи да засили своята работа, свързана с наблюдение и консултантска помощ в ЕС, и да продължи да разработва методи за подпомагане на националните органи на управление в техните усилия за подобряване на процеса на вземане на решения;

5.  отправя искане към Комисията да излезе с предложения за механизми за споделяне на тежестта, които биха могли да се въведат с цел облекчаване на диспропорционалната тежест, която биха могли да понесат някои държави-членки, и по специално държави-членки на външните граници на ЕС, и която не влиза в рамките на дъблинската система;

6.  отправя искане към Комисията, в очакване на установяването на европейски механизми за поделяне на задълженията, да обмисли предвиждането на механизми в самия Дъблински регламент, така че да коригира отрицателните последствия от неговото прилагане за държавите-членки, които се явяват външна граница на Съюза;

7.  отправя искане към Комисията да обезпечи задължителен механизъм, с които да се прекрати прехвърлянето на кандидати за убежище в държави-членки, които не гарантират цялостно и справедливо разглеждане на техните молби и да приеме по систематичен начин мерки срещу тези държави;

8.  призовава Комисията да установи пълноценни двустранни работни отношения с трети държави като Либия, с цел улесняване на сътрудничеството и гарантиране спазването на международноправните задължения на тези държави;

Права на лицата, подали молба за убежище

9.  отправя искане към Комисията да въведе в новия регламент по-ясни и по-строги разпоредби относно начините, по които лицата търсещи закрила, се информират относно последиците от Дъблинския регламент и да разгледа възможността за съставянето на стандартна брошура, която би могла да бъде преведена на известен брой езици и да бъде изпратена на всички държави-членки; тя също така следва да бъде съобразена с различните нива на грамотност;

10. отправя искане към Комисията да измени членове 19 и 20 от Дъблинския регламент относно „поемане на отговорността и обратно приемане“, така че да предостави на кандидатите за убежище, автоматично право на обжалване със суспендиращо действие на решение за прехвърляне на отговорността на друга държава-членка по силата на Дъблинския регламент.

11. заявява отново, че принципът за забрана на връщането (non-refoulement) следва да продължи да бъде един от ключовите елементи на всяка обща система за предоставяне на убежище на равнище Европейски съюз и подчертава, че прилагането на Дъблинския регламент не бива в никакъв случай да води до прекратяване разглеждането на дадена молба по процедурни причини, без последващо повторно цялостно и справедливо преразглеждане на оригиналната молба след нейното прехвърляне съгласно процедурата, предвидена в Дъблинския регламент; счита, че това следва да бъде ясно посочено във въпросния регламент;

12. счита, че обменът на информация относно прехвърлянията между държавите-членки следва да бъде подобрен, по-специално относно медицинските грижи, от които се нуждаят прехвърляните лица;

13. отправя искане към Комисията да оцени възможността за лице, засегнато от прехвърляне в друга държава-членка съгласно дъблинската система, да може да бъде прехвърлено в своята страна на произход единствено по свое изрично желание и при пълно спазване на процедурните права;

Събиране на семейства и принципът за най-добрия интерес на детето

14. препоръчва приемането на равнище Европейски съюз на набор от общи насоки относно определянето на възрастта, като в случай на неяснота, се приемат за верни думите на детето;

15. припомня, че при всички решения, отнасящи се до деца, първостепенно значение трябва да се отдаде на най-добрите интереси на детето; подчертава, че непридружените непълнолетни не следва в никакъв случай да бъдат задържани или прехвърляни към друга държава-членка, освен при събиране на семейството, както и че ако подобно прехвърляне се окаже необходимо, детето трябва да бъде надлежно представено и придружено по време на процедурата; ето защо приветства намерението на Комисията да доизясни приложимостта на Дъблинския регламент спрямо непридружените непълнолетни;

16. отбелязва със съжаление, че определението за член на семейството по силата на настоящия регламент е прекалено ограничително и отправя искане към Комисията да разшири обхвата на настоящето определение, като включи в него всички близки родственици, и по–специално тези, които не се ползват с друга семейна подкрепа, както и пораснали деца, които са в неспособност да се грижат за себе си;

17. приветства намерението на Комисията да разшири обхвата на Дъблинския регламент, като включи в него субсидиарната закрила, тъй като това би следвало да позволи събирането на кандидатите за предоставяне на субсидиарна закрила с членове на семейството, на които този вид закрила е била предоставена или които са подали заявление за предоставяне в друга държава-членка;

Задържане

18. отправя искане към Комисията за добавяне на разпоредба, определяща задържането на лица, подали молба за убежище съгласно Дъблинския регламент като последна мярка, като бъде уточнено на какви основанията може да се прибегне до задържане, както и процедурните гаранции, които следва да бъдат обезпечени;

19. отправя искане към Комисията да посочи изрично в Дъблинския регламент, че лицата, подали заявление за убежище съгласно този регламент имат право на същите условия на приемане, както другите лице, търсещи убежище, в съответствие с член 3, параграф 1 от Директивата за приемане, която установява общите правила, по-специално относно материалните условия на приемане, медицинското обслужване, свободата на движение и записване в училище на непълнолетните лица;

Хуманитарна клауза и клауза за суверенитет

20. счита, че хуманитарната клауза, съдържаща се в член 15 от Дъблинския регламент придава значителна гъвкавост на дъблинската система, но че тя следва да се прилага по-широко, така че да се избегне неоправданото страдание за семействата като резултат от раздялата;

21. счита, че в случаите, когато лице, търсещо убежище е в особено уязвимо състояние поради тежко заболяване, сериозно увреждане, напреднала възраст или бременност и следователно се явява зависимо от грижите на роднина на територията на държава-членка различна от тази, която е отговорна за разглеждането на молбата, следва в рамките на възможното да се извърши събиране на лицето с въпросния роднина; отправя искане към Комисията да разгледа въпроса за придаване на задължителен характер на съответните разпоредби от хуманитарната клауза, съдържаща се в член 15, параграф 2;

22. счита, че издирването на членове на семейството следва да бъде въведено като проактивно задължение на организации като Червения кръст и Червения полумесец;

23. приветства намерението на Комисията да определи по-точно обстоятелствата и процедурите за прилагане на клаузата за суверенност, по-специално с оглед на това да се въведе условието за съгласие от страна на лицето, търсещо убежище;

Събиране на данни и „Евродак“

24. изразява безпокойство относно несъответствията и пропуските при събирането на данни, посочени в оценката на Комисията на дъблинската система, по-специално във връзка с регистрирането на границите на Съюза на отпечатъците на лицата, влезли незаконно, което създава сериозни съмнения относно валидността на системата; изразява увереност, че новият регламент относно статистическите данни на Общността за миграцията и международната закрила ще предостави на заинтересованите лица по-точна картина относно функционирането на дъблинската система и други инструменти на Общността относно международната закрила;

25. изразява своята загриженост относно факта, че понастоящем няма на разположение нито една оценка за разходите по Дъблинската система; изисква от Комисията да реши този проблем, тъй като такава оценка е важен фактор за оценяването на системата;

26. отбелязва с интерес безпокойството, изразено от Комисията относно качеството на събраните данни, изпратени в централното звено на „Евродак“, както и относно неспазването на задължението за заличаване на някои данни и на правилата за защита на личните данни; счита, че на тези пропуски, които поставят под въпрос благонадеждността на „Евродак“, следва да се обърне нужното внимание преди да се разгледа възможността за използване на тази база данни за други цели;

27. счита, че всяка държава-членка следва да определи с окончателен списък, кои агенции и органи имат достъп до базата данни „Евродак“ и с каква цел за да се предотврати незаконното използване на тези данни.

28. подчертава, че предоставянето на достъп до базата данни „Евродак“ на полицейските и правоприлагащите органи, както и на Европол носи риска от изтичането на информация към трети държави, което би могло да има отрицателни последици за лицата, търсещи убежище и техните семейства; изразява убеждението си, че това би увеличило също така риска от стигматизиране на лицата, търсещи убежище;

o

o o

29. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]        ОВ L 50, 25.2.2003 г. стр. 1.
• [2]        ОВ L 316, 15.12.2000 г. стр. 1.
• [3]        ОВ L 304, 30.09.2004 г. стр. 12.
• [4]        ОВ L 31, 06.02.2003 г. стр. 18.
• [5]        ОВ L 199, 31.07.2007 г. стр. 23.
• [6]        2807-мо заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург на 12 и 13 юни 2007 г.
• [7]        OВ L 144, 06.06.2007 г., стр. 1.
• [8]        OВ C 293 E, 02.12.2006 г., стр. 301.
• [9]        Приети текстове P6_TA(2007)0286.
• [10]       Приети текстове P6_TA(2008)0012.
• [11]       Приети текстове P6_TA(2008)0107.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Reminder of the main provisions laid down in the Dublin II Regulation

On 18 February 2003 the Council adopted Regulation (EC) No 343/2003 establishing the criteria and mechanisms for determining the Member State responsible for examining an asylum application, which – together with its implementing regulation[1] and the Eurodac regulation[2] – constitutes the 'Dublin system'. This system currently applies to the 27 Member States and to Norway and Iceland, and it is soon to be extended to Switzerland and Liechtenstein.

The system (which is supposed to ensure that there is always one Member State – and one only – responsible for considering any given application) is designed in particular to curb the phenomenon of 'refugees in orbit', secondary migration and multiple applications (what is commonly known as 'asylum-shopping'). It is based upon the following hierarchy of criteria (Chapter III):

1. Criteria relating to the principle of family reunification

2. Criteria relating to the issue of residence permits or visas

3. Criteria relating to illegal entry on to, or illegal residence within, the territory of a Member State

4. Criteria relating to legal entry on to the territory of a Member State.

The Dublin Regulation also includes two discretionary provisions which ensure that the system has the requisite degree of flexibility. These are the 'sovereignty clause' - which enables a Member State to examine an application for asylum even if such examination is not its responsibility under the criteria laid down in the Regulation (Article 3(2)) - and the humanitarian clause, which enables a Member State (even if it is not responsible for dealing with an application pursuant to the criteria set out in the Regulation) to examine that application at the request of another Member State on the basis of family or cultural considerations (Article 15).

The Dublin Regulation establishes mechanisms for the taking charge and the taking back of asylum-seekers (Chapter V) and it includes provisions relating to administrative cooperation (Chapter VI).

Pursuant to Article 28 of the Regulation, the Commission shall report - at the latest three years after the entry into force of the Regulation - to the European Parliament and the Council on the application of the Regulation and, where appropriate, shall propose any necessary amendments. This own-initiative report is in response to the Commission's evaluation.

Methodology problems

In reading the Commission's evaluation, your rapporteur came up against a variety of problems which made her task an arduous one. Not even an assiduous reading of the evaluation report and of the annex thereto enabled her at all times to follow the line of argument pursued by the Commission in its conclusions (which are in any case fairly insubstantial, since they comprise merely ten or so lines from the report which have been extracted from the Commission's evaluation. In this connection it is interesting to note that the annex - which comprises over 50 pages - contains an introduction (in which the four criteria taken as a basis by the Commission for 'measur[ing]' the performance' of the Dublin system[3] are set out) but no systematic analysis of those criteria and in particular no conclusion. In these circumstances your rapporteur has herself had to try to evaluate the Commission's criteria in order to gauge the effectiveness of the system.

The first criterion involved considering 'whether the application of the Dublin system has fulfilled its objectives, which are clearly indicated in the preamble of the Dublin Regulation.' In its report the Commission announces in its conclusions that 'overall, the objectives of the Dublin system, notably to establish a clear and workable mechanism for determining responsibility for asylum applications, have, to a large extent, been achieved[4].' Given the number of shortcomings which the Commission very judiciously highlights in its evaluation and the number of clarifications which it rightly intends to incorporate into the provisions of the Regulation, such a statement (which, incidentally, is too vague to be easily challenged) is nonetheless surprising. With regard to action to combat the phenomena of 'refugees in orbit' and 'asylum-shopping' (which are regarded in another part of the annex as one of the main objectives of the Dublin system), this does not appear in all cases to have been successful, since the percentage of multiple applications increased from 7% in 2003 to 16% in 2005, which leads the Commission itself to conclude that the Dublin system has not had the expected deterrent effect[5]. Therefore there is a need for further consideration as to why the system is not working.

The second criterion adopted by the Commission was concerned with establishing ‘whether the Dublin Regulation has addressed some of the particular problems noted in the application of the Dublin Convention ... namely, time limits for request-processing, family unification and the system’s overall efficiency, in particular the implementation of transfers.’ In its report the Commission points out that the problem of transfers (of which only about one-third actually take place) constitutes one of the main obstacles to the effective implementation of the system[6]. As regards family reunification (which is listed as the first criterion in the Regulation), this would appear to be more theoretical than real, since the Commission states in the Annex that the relevant provisions of the Regulation are only ‘very rarely applied[7]’. Where these two points are concerned it would thus appear that the second criterion has not been entirely met.

The third criterion was specifically concerned with the number of effective transfers, the surprisingly low rate of which is indicative of the shortcomings in the system and should be explained more clearly.

The fourth criterion was concerned with ‘the influence of the Dublin system on the individual asylum systems of Member States’, the purpose of the analysis being to determine whether the Dublin system benefited certain Member States or put them at a disadvantage.

In the rapporteur’s view the Commission’s analysis of the ‘Dublin flows’ (which relates to this fourth criterion) is to be questioned on various grounds. Firstly (as the Commission itself states in the Annex), there are disparities in the statistical data provided by the Member States[8]: for example, certain Member States count an entire family as a single case, whereas others count each individual member of the family. Secondly, the Commission bases its evaluation of Dublin flows on actual transfers and not on transfers accepted but not carried out - yet as the Commission itself admits, proper operation of the transfer mechanism would lead to a significant increase in the number of applicants in certain border countries. Lastly, as the Commission makes clear in its evaluation, it would appear - in view of the ‘surprisingly low’ number of illegal entrants registered in the Eurodac database[9] - that the obligation to fingerprint all illegal entrants at the EU’s external borders is not complied with by all the Member States. However, the data registered on Eurodac are essential not only to the application of one of the Dublin criteria but also to any critical, objective evaluation of the functioning and the repercussions of the system.

In these circumstances the rapporteur takes the view that the statement made by the Commission in its evaluation to the effect that ‘contrary to a widely shared supposition that the majority of transfers are directed towards the Member States located at an external border, it appears that the overall allocation between border and non-border Member States is actually rather balanced’ is based on somewhat shaky foundations, especially since the distinction made by the Commission between the ‘States located on an external border’ and the others is based (as your rapporteur has ascertained) on criteria which contradict basic geography, since Finland in particular (whose border with Russia is nearly 1300 kilometres long) is included amongst the countries with no external border[10].

To summarise, it would appear that the optimistic conclusion drawn by the Commission from its evaluation (namely, that ‘the objectives of the Dublin system ... have, to a large extent, been achieved’) is based more on a favourable bias towards the system (which one may or may not share) than on a rigorous analysis (which would in any case be difficult to carry out on account of the gaps and the disparities in the data available).

Proposed amendments to the Regulation

On the basis in particular of the problems unearthed by the Commission, your rapporteur suggests that the following aspects of the system should be clarified or modified:

1. Observance of the basic principle of non-refoulement: all requests must be examined in detail and no file may be closed for 'procedural' reasons unless such an examination has been carried out.

2. Applicants must receive all relevant information concerning the Dublin system in a language which they understand and they must have access to legal aid throughout the procedure; they must also have the right to a suspensory appeal against any transfer decision.

3. The criteria for determining the age of minors should be harmonised and minors should not be transferred other than in exceptional cases, if doing so is in their interest; they should be duly accompanied and represented during transfer, in order to ensure that they do not go missing.

4. The definition of the family should be broadened, so that greater account can be taken of applicants' legitimate interests; the provisions relating to family reunification should be extended to the applicants for (or the beneficiaries of) subsidiary protection.

5. Consideration should be given to making certain provisions of the humanitarian clause mandatory, particularly in the case of especially vulnerable people.

6. The sovereignty clause should not be activated without the applicant's consent.

7. Detention should not be applied other than in cases of duly justified absolute necessity and applicants awaiting transfer should be accommodated under the same conditions as any other applicant.

8. Mechanisms should be devised for blocking transfers to countries which plainly do not uphold applicants' rights or to ones which are required to cope with strong migratory pressures at certain periods.

9. Before any consideration is given to extending access to the Eurodac database to the forces of order and to Europol, existing problems should be resolved and the necessary safeguards concerning the protection of personal data should be put in place.

Conclusions

Your Rapporteur considers that we must bring into question whether the Dublin system is really 'fit for purpose'. It would appear that the system is assigning a disproportionate amount of responsibility towards Member States at the borders of the EU, and whilst this clarifies which Member State is responsible for examining the asylum claim, there are no real mechanisms for providing these States' support. Furthermore, considering the importance of integration, more account should be taken of existing links between asylum seekers and specific Member States where a relevant community has already settled, or with which the asylum seeker has a language or culture in common.

However, one fundamental problem still remains, which is that until all the Member States offer all applicants a level and a quality of protection which are, if not identical, then at least equivalent and of high quality, applicants will continue to have a legitimate interest in submitting their application in one Member State rather than another, or they will be tempted to submit multiple applications and thus to circumvent the provisions of the Dublin system. This is a trend which restrictive application of the family-reunification criterion would only accentuate. The problem cannot be solved through revision of the Dublin Regulation but it should be tackled when the forthcoming instruments of the common European asylum system are revised. As regards the Dublin Regulation, one of the main aims of the revision should be to take the greatest possible account of applicants' legitimate wishes, to provide them with information and to ensure that their application is dealt with under optimum conditions and in full accordance with the Geneva Convention.

• [1]  Commission Regulation (EC) No 1560/2003 of 2 September 2003, OJ L 222, 5.9.2003.
• [2]  Council Regulation (EC) No 2725/2000 of 11 December 2000 concerning the establishment of 'Eurodac' for the comparison of fingerprints for the effective application of the Dublin Convention.
• [3]  SEC (2007) 742, p.7.
• [4]  COM (2007) 299 final, p.13.
• [5]  SEC (2007) 742, p.47.
• [6]  Although 40,180 applications were accepted, only 16,842 transfers took place between September 2003 and December 2005.
• [7]  SEC (2007) 742, p.23.
• [8]  SEC (2007) 742, p. 6.
• [9]  COM (2007) 299 final, p. 9.
• [10]  Countries which have land borders with non-EU countries and ones which have maritime borders exposed to migratory pressures are regarded as countries with external borders: Estonia, la Lithuania, Latvia, Poland, Slovakia, Slovenia, Hungary, Romania, Bulgaria, Italy, Spain, Malta, Greece, Portugal and Cyprus. The following countries are deemed to have no external borders: Sweden, Norway, Iceland, Denmark, Ireland, the United Kingdom, the Netherlands, the Federal Republic of Germany, Belgium, Luxembourg, France, Austria, the Czech Republic and Finland.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	25.6.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	49 1 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alexander Alvaro, Mario Borghezio, Emine Bozkurt, Philip Bradbourn, Mihael Brejc, Kathalijne Maria Buitenweg, Giusto Catania, Jean-Marie Cavada, Elly de Groen-Kouwenhoven, Panayiotis Demetriou, Gérard Deprez, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Bárbara Dührkop Dührkop, Claudio Fava, Armando França, Urszula Gacek, Kinga Gál, Patrick Gaubert, Roland Gewalt, Lilli Gruber, Jeanine Hennis-Plasschaert, Lívia Járóka, Ewa Klamt, Magda Kósáné Kovács, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Stavros Lambrinidis, Roselyne Lefrançois, Baroness Sarah Ludford, Claude Moraes, Javier Moreno Sánchez, Rareş-Lucian Niculescu, Martine Roure, Inger Segelström, Csaba Sógor, Vladimir Urutchev, Ioannis Varvitsiotis, Manfred Weber, Tatjana Ždanoka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Anne Ferreira, Ignasi Guardans Cambó, Sophia in ‘t Veld, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Metin Kazak, Marian-Jean Marinescu, Antonio Masip Hidalgo, Bill Newton Dunn, Nicolae Vlad Popa, Rainer Wieland
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Iles Braghetto, Michl Ebner, Syed Kamall