ДОКЛАД относно последващите действия във връзка с Конференцията в Монтерей относно финансирането за развитие, проведена през 2002 г.

1.8.2008 - (2008/2050(INI))

Комисия по развитие
Докладчик: Thijs Berman

Процедура : 2008/2050(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0310/2008
Внесени текстове :
A6-0310/2008
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно последващите действия във връзка с Конференцията в Монтерей относно финансирането за развитие, проведена през 2002 г.

(2008/2050(INI))

Европейският парламент,

 като взе предвид Консенсуса от Монтерей, приет на Международната конференция относно финансирането за развитие, проведена в Монтерей, Мексико, на 18-22 март 2002 г.,

 като взе предвид ангажиментите, поети от държавите-членки по време на заседанието на Европейския съвет, проведено в Барселона на 14 март 2002 г. (ангажиментите от Барселона),

 като взе предвид своята резолюция от 25 април 2002 г. относно финансиране на помощта за развитие[1],

 като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2002 г. относно финансиране на помощта за развитие[2],

 като взе предвид съвместното изявление на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно „Политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейският консенсус“[3], подписано на 20 декември 2005 г.,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 9 април 2008 г. относно ускоряването на напредъка към Целите на хилядолетието за развитие (COM(2008)0177 ),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 4 април 2007 г., озаглавено "Спазване на европейските обещания относно финансиране за развитие" (COM(2007)0164 ),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2006 г., озаглавено „Финансиране за развитие и ефективност на помощта – предизвикателствата във връзка с увеличаване на помощта на ЕС за периода 2006-2010 г.“ (COM(2006)0085),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Ускоряване на напредъка за постигане на Целите на хилядолетието за развитие – финансиране за развитие и ефективност на помощта“ (COM(2005)0133),

 като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 5 март 2004 г., озаглавено „Превръщане на консенсуса от Монтерей в практика: приносът на Европейския съюз“ (COM(2004)0150),

 като взе предвид заключенията на Съвета от 14 март 2002 г. относно Конференцията на ООН относно финансирането за развитие (Монтерей),

 като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), приети на срещата на високо равнище на хилядолетието, организирана от ООН в Ню Йорк на 6-8 септември 2000 г., и потвърдени от последващите конференции на ООН, по-специално Конференцията в Монтерей относно финансирането за развитие,

 като взе предвид ангажиментите, поети от страна на държавите-членки на заседанието на Европейския съвет в Гьотеборг на 15 и 16 юни 2001 г., да постигнат целта на ООН за официална помощ за развитие (ОПР) в размер на 0,7 % от брутния национален доход (БНД),

 като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2006 г., озаглавено „Помощта на ЕС: повече, по-добри и по-бързи резултати“ (COM(2006)0087),

 като взе предвид своята резолюция от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите[4],

 като взе предвид член 45 от своя правилник,

 като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по бюджети (A6-0310/2008),

A.  като има предвид, че за втори път в историята ООН организира международна конференция относно финансирането за развитие, която има за цел да обедини държавни и правителствени глави и не само министри на развитието, но и министри на финансите, както и представители на международните финансови организации, частните банки и предприятия и гражданското общество, за да извършат преглед на напредъка, постигнат след първата световна среща на високо равнище относно финансирането за развитие, проведена през 2002 г. в Монтерей,

Б.   като има предвид, че за постигането на ЦХР е необходимо увеличаване на финансирането в голяма степен,

В.   като има предвид, че финансирането за развитие следва да се определи като най-рентабилен начин за отговор на световните нужди, свързани с развитието, и на глобалната несигурност,

Г.   като има предвид, че необходимостта от адекватни, предсказуеми и устойчиви финансови средства е по-належаща от всякога, особено като се вземе под внимание предизвикателството, свързано с изменението на климата и неговите последици, включително природните бедствия, и особената уязвимост на развиващите се страни,

Д.  като има предвид, че ЕС е най-големият донор на помощ в световен мащаб, основен акционер в международните финансови институции и най-важният търговски партньор за развиващите се страни,

Е.   като има предвид, че ЕС се е ангажирал с ясна и задължителна времева рамка за постигане на целта от 0,56 % от БНД до 2010 г. и целта от 0,7 % от БНД до 2015 г.,

Ж. като има предвид, че при запазване на текущите тенденции относно нивата на ОПР в държавите-членки, някои от тези държави няма да постигнат целите, с които са се ангажирали – 0,51 % за ЕС-15 (т.е. държавите-членки на ЕС преди разширяването през 2004 г.) и 0,17 % за ЕС-12 (т.е. държавите-членки, които се присъединиха към ЕС на 1 май 2004 г. и на 1 януари 2007 г.) от БНД до 2010 г.,

З.   като има предвид, че помощта по програми за Африка се увеличава въпреки общия спад на ОПР през 2007 г.,

И. като има предвид, че напоследък са се появили значими нови предизвикателства във връзка с развитието, включително изменението на климата, структурни промени в стоковите пазари и по-специално пазарите на хранителни продукти и петрол, и важни нови тенденции в сътрудничеството юг-юг, включително подкрепа за инфраструктура в Африка от страна на Китай и отпускане на кредити от страна на Бразилската банка за развитие BNDES в Латинска Америка,

Й.  като има предвид, че финансовите услуги в много развиващи се страни са недостатъчно добре развити в резултат на многобройни фактори, включително ограничения върху предлагането на услуги, липса на правна сигурност и права на собственост,

1.   потвърждава своя ангажимент за премахване на бедността, за устойчиво развитие и за постигане на ЦХР като единствен начин за постигане на социална справедливост и по-добро качество на живот за около един милиард души в света, които живеят в изключителна бедност, определена като доход, възлизащ на по-малко от един щатски долар на ден;

2.   призовава държавите-членки да направят ясно разграничение между разходи за развитие и разходи, свързани с външнополитически интереси, като в тази връзка ОПР следва да съответства на критериите за такава помощ, установени от Комитета за подпомагане на развитието на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР/КПР), и на препоръките на ОИСР/КПР за отделяне на ОПР;

3.   подчертава абсолютната необходимост ЕС да се стреми към най-високо равнище на координация, с оглед постигането на съгласуваност с други политики на Общността (околна среда, миграция, права на човека, селско стопанство, и т.н.) и избягването на дублиране и несъгласуваност на дейностите;

4.   припомня, че незабавните и необходими мерки, които трябва да бъдат предприети от ЕС за справяне с драматичните последствия от покачването на цените на хранителните продукти в развиващите се страни не следва да бъдат схващани и прилагани като част от финансовите усилия, изисквани от Консенсуса от Монтерей; следователно очаква конкретно предложение от Комисията относно използването на фондове, предназначени за спешни ситуации;

5.   подчертава, че прекомерното и непропорционално административно бреме в някои от страните партньори накърнява ефективността на помощите за развитие; изразява опасения, че това може да изложи на опасност постигането на ЦХР;

6.   отбелязва, че ЕС все още не е намерил подходящия баланс между два противоречащи си подхода към помощите за развитие: от една страна, да гласува доверие на страните партньори за правилното разпределяне на средствата и да подпомага тяхната администрация в разработването на подходящи инструменти за усвояване на средствата; а от друга страна, да определя целево предназначението на финансовата помощ, с цел да бъдат избягнати злоупотреби или неефективно разпределяне на помощта;

Размер на ОПР

7.   посочва, че в световен мащаб ЕС заема водеща позиция като донор на ОПР с почти 60% от ОПР в света и приветства факта, че през годините делът на ЕС в ОПР в света се увеличава; въпреки това изисква Комисията да представи ясни и прозрачни данни относно дела от бюджета на Общността, предназначен за помощта на ЕС за развитие, с оглед оценяването на последващите действията, предприети във връзка с Консенсуса от Монтерей от всички европейски донори; също така изразява съжаление, че равнището на финансовите помощи на ЕС за развиващите се страни не е публично видимо и приканва Комисията да разработи уместни и целеви инструменти за комуникация и информиране с цел повишаване на публичността на помощите на ЕС за развитие;

8.   приветства факта, че ЕС постигна обвързващата цел за средна стойност в Съюза на ОПР от 0,39 % от БНД до 2006 г., но отбелязва обезпокояващото намаляване на помощта на ЕС през 2007 г. от 47,7 милиарда евро през 2006 г. (0,41 % от общия БНД на ЕС) на 46,1 милиарда евро през 2007 г. (0,38 % от общия БНД на ЕС) и призовава държавите-членки да повишат размера на ОПР, за да постигнат обещаната цел от 0,56 % от БНД през 2010 г.;

9.   настоява да не се извършва повторно намаляване на докладваната ОПР от страна на държавите-членки; подчертава, че ако се запази настоящата тенденция, ЕС ще е предоставил 75 милиарда евро по-малко от обещаните за периода 2005-2010 г.;

10. изразява дълбока загриженост, че по-голямата част от държавите-членки (18 от 27, особено Латвия, Италия, Португалия, Гърция и Чешката република) не са успели да повишат своето равнище на ОПР между 2006 г. и 2007 г. и че в някои страни като Белгия, Франция и Обединеното кралства се е стигнало дори до драстично намаление от над 10 %; призовава държавите-членки да изпълняват ангажиментите си за ОПР в размера, в който са поети; отбелязва със задоволство, че някои държави-членки (Дания, Ирландия, Люксембург, Испания, Швеция и Нидерландия) със сигурност ще постигнат целите си за ОПР за 2010 г., и изразява увереност, че тези държави-членки ще запазят своите високи нива на ОПР;

11. приветства твърдата позиция на Комисията по отношение на усилията, които трябва да се съсредоточат както върху количеството, така и върху качеството на помощите за развитие от държавите-членки и решително подкрепя своето предупреждение за възможни сериозни отрицателни последствия при неспазване на финансовите ангажименти от страна на държавите-членки; призовава Комисията да използва своя експертен опит и авторитет, за да убеждава други публични и частни донори да спазят финансовите си обещания;

12. изразява дълбока загриженост от това, че някои държави-членки финансират увеличението на ОПР към края на съответния период, което води до нетна загуба за развиващите се страни в размер на повече от 17 милиарда евро.

13. приветства подхода на определени държави-членки да разработят обвързващи многогодишни графици за увеличаване на нивата на ОПР, за да постигнат целта на ООН от 0,7 % до 2015 г.; призовава държавите-членки, които не са обявили многогодишните си графици, да го направят във възможно най-кратки срокове; подчертава, че държавите-членки следва да ги приемат преди предстоящата международна конференция относно финансирането за развитие и да изпълняват своите ангажименти;

14. отбелязва, че намаленията на докладваните равнища на помощ през 2007 г. в някои случаи се дължат на изкуственото завишаване на сумите през 2006 г. поради облекчаване на дългове; призовава държавите-членки да увеличат нивата на ОПР по устойчив начин, като се концентрират върху сумите след изваждане на стойностите за облекчаване на дългове;

15. счита за напълно неприемливо несъответствието между честите обещания за увеличена финансова помощ и значително по-малките суми, които се отпускат на практика и изразява загриженост, че някои държави-членки дават признаци на намален ентусиазъм за предоставяне на помощи;

16. подчертава факта, че консултациите с правителствата партньори, националните парламенти и организациите на гражданското общество са от ключово значение при вземането на решенията относно размера и направленията на ОПР;

Бързина, гъвкавост, предсказуемост и устойчивост на финансовите потоци

17. подчертава, че помощта трябва да се предоставя със съответната бързина, и изразява недоволство, че процесите на предоставяне често са съпроводени от неоправдано забавяне;

18. подчертава, че е необходимо гъвкавостта при предоставяне на средства за сътрудничество, целяща да се отговори на променящите се обстоятелства като например увеличаването на цените на хранителните продукти, да бъде балансирана от наложителността да се предоставя предсказуемо финансиране, което да позволи на държавите партньори да градят планове с цел устойчиво развитие, приспособяване към изменението на климата и облекчаване на неговите последици;

19. настойчиво призовава за стриктно спазване на принципите на отговорно отпускане на заеми и отговорно финансиране, с цел операциите по отпускане на заеми и финансиране да бъдат устойчиви по отношение на икономическото развитие и развитието на околната среда и в съответствие с "екваториалните принципи"; призовава Комисията да участва в установяването на такива принципи и да оказва на международни форуми въздействие в полза на обвързващи мерки за практическо прилагане на принципите по начин, който да обхване и новите участници в процеса на развитие от публичния и частния сектор;

Дълг и изтичане на капитали

20. подкрепя безрезервно усилията на развиващите се страни да поддържат устойчиви равнища на дълг в дългосрочен план и да прилагат Инициативата за бедните силно задлъжнели страни, която е от основно значение за изпълнението на ЦХР; въпреки това изразява съжаление, че плановете за облекчаване на дълга не включват голям брой страни, за които дълговете остават пречка за изпълнение на ЦХР; подчертава необходимостта от спешен международен дебат относно разширяване на международните мерки, така че да се обхванат някои страни, които в момента не са част от Инициативата за бедните силно задлъжнели страни.

21. призовава Комисията да разгледа въпроса за „одиозните” (odious) или незаконни дългове , т.е. дългове, породени от безотговорно, егоистично, неразумно или нечестно отпускане на заеми и за принципите на отговорното финансиране в рамките на двустранни и многостранни преговори относно облекчаването на дълга; приветства призива на Комисията за действия за ограничаване на правото на търговски кредитори и на „хищнически фондове” (vulture funds) да получават дължимите суми, в случай на съдебни процедури;

22. призовава всички държави-членки на ЕС да се придържат към рамката за устойчивост на дълговете и да настояват тя да бъде развита, за да се отчете вътрешният дълг и финансовите нужди на дадена страна; приканва всички държави-членки да признаят, че отговорността на заемодателите не се ограничава до спазването на рамката за устойчивост, но също така включва:

-  отчитане на уязвимостта на страните заемополучатели към външни сътресения, като се предвижда в този случай възможност за замразяване или облекчаване на плащанията;

-  включване на изисквания за прозрачност и за двете страни в споразуменията за заеми;

-  повишено внимание, за да се гарантира, че отпускането на заеми не допринася за нарушаване на правата на човека, нито за увеличаване на корупцията;

23. настоятелно призовава ЕС да насърчава международните усилия, чиято цел е създаването на някаква форма на международна процедура при несъстоятелност или честна и прозрачна арбитражна процедура за ефикасни и справедливи действия за справяне с бъдещи кризи, свързани с дълга;

24. изразява съжаление относно факта, че Комисията не набляга повече на мобилизирането на вътрешни ресурси за финансиране на развитието, тъй като те са източници на по-голяма самостоятелност за развиващите се страни; насърчава държавите-членки да участват пълноценно в инициативата за прозрачност на добивната промишленост и да призовават за нейното укрепване; призовава Комисията да изиска от Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB) включването в международните счетоводни стандарти на изискване за отчитане на дейността на мултинационалните компании по отделни страни във всички сектори;

25. изразява съжаление, че пакетът от съобщения на Комисията относно ефективност[5] на помощта не споменава изтичането на капитали като рисков фактор за икономиките на развиващите се страни;изтъква, че изтичането на капитали причинява сериозни вреди на развитието на устойчиви икономически системи в развиващите се страни и посочва, че всяка година укриването на данъци струва на развиващите се страни повече, отколкото те получават под формата на ОПР; призовава Комисията да включи в своите политики мерки за предотвратяване на изтичането на капитали, както се изисква от Консенсуса от Монтерей, включително откровен анализ на причините за изтичане на капитали, с цел закриване на зоните тип „данъчен рай”, някои от които се намират в ЕС или функционират в тясна връзка с държави-членки;

26. отбелязва по-специално, че според Световната банка незаконната част от това изтичане на капитали възлиза на 1 000 до 1 600 милиарда щатски долара годишно, половината от които идват от развиващите се страни; подкрепя международните усилия за замразяване и възвръщане на откраднатите активи и изисква от държавите-членки, които не са ратифицирали Конвенцията на ООН срещу корупцията, да направят това; изразява неодобрение от това, че не се полагат подобни усилия за борба с укриването на данъци и отправя искане към Комисията и държавите-членки да насърчават разширяването в глобален мащаб на принципа за автоматичен обмен на данъчна информация, да изискват кодексът за поведение относно укриването на данъци, който е в процес на изготвяне от Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC), да бъде приложен към декларацията от Доха и да подкрепят преобразуването на данъчната комисия към ООН в истински междуправителствен орган, разполагащ с допълнителни средства за водене на борба в международен план срещу укриването на данъци успоредно с ОИСР;

Новаторски механизми за финансиране

27. приветства предложенията от страна на държавите-членки за новаторски механизми за финансиране и призовава Комисията да ги прецени съгласно критериите за лесно практическо прилагане, устойчивост, допълващ характер, разходи за прехвърляне на средствата и ефективност; призовава за въвеждане на финансови механизми и инструменти, които предоставят ново финансиране и не излагат на опасност бъдещи финансови потоци;

28. призовава за въвеждане на финансови механизми и инструменти, които предоставят мерки за максимално привличане на частни парични средства, както е посочено в Консенсуса от Монтерей, и предоставят кредитни гаранции;

29. призовава Комисията да увеличи значително финансирането на мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на въздействието му в развиващите се страни, по-специално тези, които са част от Световния алианс за борба с изменението на климата; подчертава острата необходимост от финансиране извън настоящите потоци на ОПР, тъй като ОПР сама по себе си не би следвало да дава подходящи отговори на мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на въздействието му в развиващите се страни; подчертава, че за тази цел следва да бъдат спешно създадени новаторски финансови механизми, като данъци върху авиацията и търговията с петрол, както и целево използване на приходите от схемата за търговия с емисии на ЕС (EU ETS);

30. приветства предложението на Комисията за създаване на световен финансов механизъм за борба с изменението на климата, който се базира на принципа на отпускане на ранен етап на помощи, за да се финансират мерки за смекчаване на въздействието и адаптиране в развиващите се страни; призовава държавите-членки и Комисията да поемат съществени финансови ангажименти за изпълнение на предложението в най-кратки срокове;

31. призовава Комисията и държавите-членки да отпуснат целево поне 25 % от бъдещите приходи от търговете по схемата за търговия с емисии на ЕС за финансиране на мерките за смекчаване на въздействието и адаптиране към изменението на климата в развиващите се страни;

32. призовава Комисията да разработи достъп на малките предприемачи и селскостопански производители до финансиране, като средство за увеличаване на производството на хранителни продукти и предоставяне на устойчиво решение на продоволствената криза;

33. призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да проучи възможностите за незабавно създаване на гаранционен фонд в подкрепа на схеми за микрокредитиране и хеджиране на риска, отговарящи във висока степен на нуждите на местните производители на хранителни продукти в по-бедните развиващи се страни;

34. приветства предложението за създаване на фонд, посветен на равенството на половете и финансиран от множество донори, лансирано в ООН – фонд, който да бъде управляван от Фонда за развитие на ООН за жените (UNIFEM), с цел насърчаване и финансиране на политики за равенство между половете в развиващите се страни; призовава Съвета и Комисията да проучат и подкрепят тази международна инициатива;

35. призовава за удвояване на усилията за насърчаване на развиването на финансови услуги, като се има предвид, че банковият сектор има потенциал да мобилизира местно финансиране за развитието и че освен това наличието на стабилен сектор на финансови услуги е най-добрият начин за борба с изтичането на капитали;

36. призовава всички заинтересовани страни да отчетат в пълна степен огромните възможности за доходи от природни ресурси; в тази връзка счита, че е от съществено значение индустриите за използване на тези ресурси да са прозрачни; счита, че макар и инициативата за прозрачност на добивната промишленост (EITI) и "Процеса Кимбърли" да са напредък в правилната посока, остава още много да се направи за насърчаване на прозрачното управление на индустриите за използване на природните ресурси и приходите от тях;

Реформиране на международните системи

37. призовава Съвета и Комисията да включат Европейския фонд за развитие в бюджета на ЕС по време на средносрочния преглед за 2008-2009 г., за да повишат демократичната легитимност на подобна важна част от политиката на ЕС за развитие и на бюджета на ЕС;

38. отбелязва първата стъпка, направена през април 2008 г., към по-добро представителство на развиващите се страни в рамките на МВФ; изразява съжаление, че разпределението на гласовете в МВФ продължава да се определя от тегло, основано на богатството; призовава Комисията и държавите-членки да демонстрират интерес към взимане на решения с двойно мнозинство (акционери/държави) в рамките на институцията, отговаряща за международната финансова стабилност – МВФ;

39. призовава Комисията и държавите-членки да използват гореспоменатата последваща международна конференция относно финансирането за развитие, която ще се проведе в Доха от 29 ноември до 2 декември 2008 г., като възможност да представят обща позиция на ЕС относно развитието, насочена към постигане на ЦХР чрез устойчив подход;

40. призовава държавите-членки да предприемат бърза и амбициозна реформа на Световната банка, така че най-заинтересованите от програмите й да са по-добре представени;

41. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Генералния секретар на ООН и ръководителите на Световната търговска организация, Международния валутен фонд, Групата на Световната банка и Икономическия и социален съвет на ООН.

  • [1]  OВ C 131 E, 5.6.2003 г., стр. 164.
  • [2]  OВ C 284 E, 21.11.2002 г., стр. 315.
  • [3]  ОВ С 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
  • [4]  Приети текстове, P6_TA(2008)0237
  • [5]   COM(2008)0177 "ЕС като глобален партньор за развитие – Ускоряване на напредъка към Целите на хилядолетието за развитие" от 9.4.2008 г.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

An outstanding issue on the International development agenda: Financing for Development 

At the International Financing for Development Conference in Monterrey in March 2002, the international community adopted the Monterrey Consensus, which concentrated on the following main concerns:

· Mobilising domestic financial resources for development;

· Mobilising international resources for development (Foreign Direct Investment (FDI) and other private flows);

· International trade as an engine for development;

· Increasing international financial and technical cooperation for development;

· External debt;

· Systemic issues - promoting coherence and consistency of the international monetary, financial and trading systems in support of development.

The first Follow-up Conference on Financing for Development will take place in Doha (Qatar) from 29 November to 2 December 2008. This summit provides the opportunity to take stock of the progress made since the Monterrey Consensus was adopted.  

The EU continues to take the lead in international Development Financing as the biggest international donor for development, providing more than 50% of Official Development Assistance (ODA) worldwide.  

The Commission's Report on the EU progress on the Monterrey Consensus was published in March 2008[1]. The Council Conclusions on Financing for Development were published on 25 May 2008. 

Time-limited ODA targets 2010 and 2015 

In 2006 the EU achieved its agreed individual target of dedicating 0.39% (EU15) of its collective GNI to ODA. The next major ODA target to meet is 0.56% of the EU collective GNI by 2010.[2] However, it is a serious problem that in 2007 the ODA volumes of several Member States fell dramatically - in line with the current global trend in development finance, followed also by Japan and the United States. Moreover, some Member States cut their financial efforts to meet the 2010 and 2015 targets and slowed down their rates of increasing ODA.

While the general fall in ODA will hopefully be a one-off occurrence, - and your rapporteur insists Member States should ensure it is. The slowing down of increases is set to reduce the total amount of ODA delivered to developing countries over the coming years. Finland and France, for example, used to have national policies and commitments that were more ambitious than those of the EU, but in 2007 they reduced their target to align themselves with the EU calendar. This will inevitably harm the EU collective target. It is estimated that during the period 2006-2010 approximately over €17 billion of ODA will be completely lost. The EU collective targets will only be met if some of the larger Member States reach ODA levels above the target. Your rapporteur is seriously concerned that recent developments may make it difficult to fulfil the commitments.   

A significant and wholehearted change of course has to take place to prove that all Member States are committed to achieving the pledged ODA targets, and hence improving the possibility of reaching the MDGs. Your rapporteur calls on Member States that have not already done so to introduce fixed financial target timetables before the Doha conference takes place.  

External debt and capital flight 

Inclusion of debt-relief in ODA figures was one of the main reasons for the reduction in EU ODA levels in 2007, so your rapporteur calls on Member States to concentrate on ODA figures with the debt-relief component removed.  However, equally important are issues of long-term debt sustainability and responsible lending principles.  

Irresponsible lending and financing poses a great danger for the economic stability of developing countries and is highly counterproductive for the establishment of long-term debt sustainability. Examples of such practices include aggressive litigation by commercial creditors and distressed debt funds that place burdens on the budgets of the developing countries concerned. Responsible finance and lending may be a way to ensure debt sustainability, and can also be used to encourage sustainable, ecologically friendly development and decent work in developing countries.  

Capital flight and tax havens are also a big issue on the financing for development agenda, as they tend to have serious effects for external debt. Means to prevent capital flight may include installing more effective control systems (especially through systems of taxation) in developing countries, making the rich in developing countries aware of their duties, as well as encouraging ownership and seeking to ensure that the money is not diverted to tax havens (including those inside the EU). Meanwhile, the most effective way to prevent capital flight from developing countries involves fostering stable, peaceful and democratic environments, where the Rule of Law ensures respect of commercial contracts, bank accounts and property rights to all citizens.  

New Challenges  

Climate change is one of the more recent challenges facing development assistance. The major aim of development policy is to eradicate poverty. Climate change, among other major global insecurities, is an issue which has a significant impact on less developed countries that are especially vulnerable to external shocks (e.g. natural disasters, pandemics).[3] However, funding for reducing the effects of climate change is most appropriately viewed as a means by which industrialised countries help to repair damage they have themselves caused in developing countries. It should not therefore be taken from existing ODA commitments but must be additional to them. In this respect, your rapporteur shares the view expressed by Development Commissioner Louis Michel that existing development funds should not be used to finance the combat against climate change in Least Developed Countries. Discussions are taking place between the EU and the World Bank about the possibility of raising a major long-term loan to help the poorest countries fund crucial measures to fight climate change.[4] Your rapporteur expects the EU to take the lead in this debate. 

The current international explosion of food prices is an additional challenge that must be addressed. Rural development, especially in the sense of agricultural development is already becoming increasingly important and will inevitably have a higher profile on the international development agenda in the coming years. Obstacles to agricultural development in developing countries need to be tackled. Local agriculture, in particular, has to be supported. Small-scale farmers must rapidly be provided with access to loans in order to improve their businesses and increase their production. 

Another new challenge is found in the appearance of new emerging actors on the international development finance scene, notably China, Brazil and Saudi Arabia, as well as a number of private donors.[5] There are concerns about the policies applied by some new donors towards the implementation of their cooperation.

Mobilising private development finance 

Private capital flows to developing countries are on the rise. They are estimated to be about six times higher than the total amount of reported ODA (even without correcting for debt relief), amounting to approximately USD 600 billion. 

Private flows account for about 80% to the total financial flows to Africa: in 2007 FDI in Africa increased about 200% over 2004.

It would clearly be beneficial to harness some of this private funding towards the objective of development, and your rapporteur suggests this might be achieved through the use of innovative public-private partnerships. The EU has to actively promote the Equator Principles by which an important number of banks worldwide aim at respecting sustainability criteria in investing policies.

Aid effectiveness 

The untying of aid, reducing of transaction costs and more flexibility and speed in bureaucratic procedures remain the major issues concerning to the effectiveness of aid. Your rapporteur has, however, sought to minimise the inclusion of these issues in his report to avoid overlap with the report on Aid Effectiveness by his colleague Johan Van Hecke. 

Systemic Issues 

The voice of developing countries needs to be strengthened in the decision-making processes within international financial and economic institutions.  

The posts of the World Bank President and IMF Managing Director are not yet open to all countries. A large number of EU Member States (14) has expressed support for reforms that would make the posts available to nationals of all countries.  

In the Board of the World Bank, a particular problem is that the 46 Sub-Saharan African countries suffer a serious lack of representation. Whereas other regions with fewer countries have at least three seats, the developing countries in the Sub-Saharan region are represented by only two seats. Your rapporteur considers this situation unacceptable and proposes that it should be remedied. 

  • [1]  Communication "The EU - a global partner for development Speeding up progress towards the Millennium Development Goals" (COM (2008) 177/3) and Commission Staff Working Paper "The Monterrey process on Financing for Development - the European Union's contribution to Doha and beyond Annual progress report 2008" (SEC (2008) 432/2).
  • [2]  EU15 target 2010: 0.51% ODA/GNI (2015 0.7%); EU12 target 2010: 0.17 % ODA/GNI (2015 0.33%).
  • [3]  There is a trend to move from defining cooperation in terms of solidarity towards viewing it as the cheapest way to address with global challenges such as pandemics (e.g. SARS), migration and security problems.
  • [4]  Discussions include the idea that industrialised countries will borrow money on the international capital markets and advance it to developing countries in order to support the reduction of greenhouse gas emissions in their countries and to protect them from environmental damage.
  • [5]  China's support for infrastructure in Africa is now greater the World Bank, the African development Bank and all the western bilaterals put together" - similarly, "in Latin America, the Brazilian development bank (BNDES) has a loan commitment which is now larger than the World Bank and the Inter-American Development Bank put together" OECD Roundtable on Banking on Development report, February 2008.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТИ (18.6.2008)

на вниманието на комисията по развитие

относно последващи действия след конференцията в Монтерей през 2002 г. относно финансиране на развитието
(2008/2050(INI))

Докладчик по становище: Anne E. Jensen

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Европейският парламент,

- като взе предвид консенсуса от Монтерей, приет от Международната конференцията за финансиране на развитието, проведена през март 2002 г.,

- като взе предвид европейския консенсус, приет от Съвета, от представителите на държавите-членки в рамките на Съвета, от Европейския парламент и от Комисията през декември 2005 г.,

- като взе предвид съобщението на Комисията относно ускоряването на напредъка към Целите на хилядолетието за развитие (COM(2008)0177 от 9 април 2008 г.)

1. подчертава, че в световен мащаб ЕС заема водеща позиция като донор на помощи за развитие, като представлява почти 60% от ОПР в света и приветства факта, че през годините делът на ЕС се увеличава; въпреки това изисква Комисията да представи ясни и прозрачни данни относно дела на бюджета на Общността в помощта на ЕС за развитие с оглед оценяването на действията, предприети след консенсуса от Монтерей от всички европейски донори; също така, изразява съжаление, че равнището на финансовите помощи на ЕС за развиващите се страни е лишено от публичност и приканва Комисията да разработи уместни и целенасочени инструменти за комуникация и информиране с оглед повишаване на публичността на помощите на ЕС за развитие;

2. все пак изразява дълбока загриженост по отношение на отрицателната тенденция, както в абсолютна стойност, така като процент от БНД (спад от 1 589 милиона евро, което представлява спад от 3,33%, равняващо се на 0,38% от БНД на ЕС за 2007 г., в сравнение с 0,41% за 2006 г.), която се наблюдава за първа година при помощите на ЕС за развитие; припомня, че европейският консенсус от 2005 г, за който беше постигнато споразумение между всички държави-членки и институции на ЕС, потвърди целта помощите на ЕС за развитие да достигнат 0,56% от БНД за 2010 г. и 0,70% за 2015 година;

3. приветства твърдата позиция на Комисията по отношение на усилията, които следва да се насочат както към размера, така и към качеството на помощите за развитие от държавите-членки и решително подкрепя нейното предупреждение за риска от сериозни отрицателни последствия при неспазване на финансовите ангажименти от страна на държавите-членки; призовава Комисията да използва своя опит и авторитет, за да убеди останалите публични и частни донори да спазят финансовите си обещания;

4. подчертава абсолютната необходимост за ЕС да се стреми към най-високо равнище на координация, с оглед постигането на съгласуваност с други политики на Общността (околна среда, миграция, права на човека, селско стопанство, и т.н.) и избягването на дублиране в работата и несъгласуваност на дейностите;

5. припомня, че незабавните и необходими мерки, които следва да бъдат предприети от ЕС за справяне с драматичните последствия от покачването на цените на хранителните продукти в развиващите се страни, не бива да бъдат схващани и прилагани като част от финансовите усилия, изисквани от консенсуса от Монтерей; следователно очаква конкретно предложение от Комисията относно използването на фондове за спешни случаи;

6. подчертава, че прекомерният и непропорционален административен товар в някои от страните партньори накърнява ефективността на помощите за развитие; изразява опасения, че това може да изложи на опасност постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

7. отбелязва, че Европейският съюз все още предстои да намери правилното равновесие между два противоречиви подхода спрямо помощите за развитие: от една страна, да гласува доверие на страните партньори за правилното разпределяне на средствата и да подпомогне тяхната администрация в разработването на правилните инструменти за оползотворяването на средствата; от друга страна, да определи предназначението на финансовата помощ, с цел да бъдат избегнати злоупотреби или неефективно разпределяне на помощта.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.6.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

15

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Reimer Böge, Salvador Garriga Polledo, Ingeborg Gräßle, László Surján, Herbert Bösch, Costas Botopoulos, Brigitte Douay, Vicente Miguel Garcés Ramón, Louis Grech, Catherine Guy-Quint, Jutta Haug, Cătălin-Ioan Nechifor, Kyösti Virrankoski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Thijs Berman, Bárbara Dührkop Dührkop

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

 

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.6.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Danutė Budreikaitė, Marie-Arlette Carlotti, Thierry Cornillet, Corina Creţu, Nirj Deva, Beniamino Donnici, Fernando Fernández Martín, Juan Fraile Cantón, Alain Hutchinson, Romana Jordan Cizelj, Filip Kaczmarek, Glenys Kinnock, Maria Martens, Gay Mitchell, Luisa Morgantini, Horst Posdorf, José Ribeiro e Castro, Pierre Schapira, Frithjof Schmidt, Jürgen Schröder, Feleknas Uca, Johan Van Hecke, Jan Zahradil

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

John Bowis, Françoise Castex, Ana Maria Gomes, Miguel Angel Martínez Martínez, Mihaela Popa