ДОКЛАД относно състоянието и перспективите на селското стопанство в планинските райони

30.7.2008 - (2008/2066(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони
Докладчик: Michl Ebner

ПРОЕКТОРЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно състоянието и перспективите на селското стопанство в планинските райони

(2008/2066(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид своята резолюция от 06 септември 2001 г. относно "25 години прилагане на общностното законодателство за селското стопанство в планинските райони"¹,

–   като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2006 г. относно провеждането на стратегията за горите на Европейския съюз²,

–   като взе предвид своята резолюция от 12 март 2008 г. равносметката за състоянието на Общата селскостопанска политика³,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите, озаглавено "За зелена книга: към политика на Европейския съюз по отношение на планинските райони - европейска визия за планинските масиви"⁴,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по регионално развитие (A6-0327/2008),

А.  като има предвид, че планинските райони представляват 40 % от територията на Европа и в тях живеят 19 % от нейното население⁵,

Б.   като има предвид, че в някои държави-членки като Гърция, Испания, Италия, Австрия и Португалия, планинските региони обхващат повече от 50 % от тяхната територия и че във въпросните региони земеделското население продължава да представлява значителен елемент,

В.   като има предвид, че планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) представляват културно пространство, отражение на хармоничното взаимодействие между човека и биосистемите и част от природното наследство,

Г.   като има предвид, че планинските региони изпитват по остър начин отрицателните последствия от изменението на климата и от крайните метеорологически явления като суша и горски пожари,

Д.  като има предвид, че планинските райони не са еднороден пейзаж, а обхващат между другото планински области с най-различна форма и надморска височина (високопланински области, среднопланински области, глетчери, непроизводителни райони),

Е.   като има предвид, че планинските райони се отличават от останалите райони в Европейския съюз с определени специфични фактори (наклон на склоновете, различна надморска височина, непроходимост, нарастване, по-кратки периоди на естествен растеж, по-ниско качество на почвата, атмосферни и климатични условия), и които в много отношения са "необлагодетелствани", поради постоянни неблагоприятни природни условия; като има предвид, че в някои планински райони това води до тяхното постепенно опустиняване и до намаляване на селскостопанското производство,

Ж.  като има предвид, че планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) притежават потенциал и са модел за качествена продукция и услуги, както и място за отдих, потенциал, който бива устойчиво активизиран само посредством интегрирано и дългосрочно използване на ресурсите и традициите,

З.   като има предвид, че в планинските райони се произвеждат продукти на животновъдството със специални качествени характеристики и че техният производствен процес се осъществява интегрираното и чрез устойчиво оползотворяване на природните ресурси, на пасищата и на специално пригодените разнообразни хранителни растения, а също така и използването на традиционна технология,

И.  като има предвид, че планините (преди всичко високо- и среднопланинските области) представляват "мултифункционална" жизнена среда, където икономиката (селското стопанство) е тясно свързана със социалните, културните и екологичните аспекти, и че вследствие на това е необходимо тези райони да се подпомагат посредством отпускането на подходящо финансиране,

Й   като има предвид, че поради постоянните структурни недостатъци икономиката на планинските райони е особено чувствителна по отношение на колебанията в икономическия цикъл и в дългосрочен план зависи от диверсифицирането и специализирането на производствените процеси,

К   като има предвид, че с Алпийската и Карпатската конвенция вече са налице европейски правни инструменти за защита на определени планински райони и следователно важни инструменти за единна политика на планинските райони, въпреки че тяхната ратификация и прилагане са недостатъчни,

Л.  като има предвид, че селското стопанство, горското стопанство и стопанисването на пасища в планинските райони, които често пъти представляват многостранна дейност, са пример за екологично равновесие - факт, който не може да бъде пренебрегван,

М.  като има предвид, че по-голямата част от селскостопанските предприятия в планинските райони са семейни предприятия с повишена степен на финансов риск,

1.   обръща внимание на това, че усилията на държавите-членки по отношение на планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) силно се различават и нямат за цел цялостното развитие на тези райони, а са насочени предимно към обособено развитие на определени сектори, и че не съществува интегрирана рамка на ЕС за тях (какъвто е случаят при морските райони¹);

2.   подчертава, че в член 158 от Договора за ЕО относно политиката на сближаване, изменен с Договора от Лисабон, планинските райони се определят като райони с постоянни неблагоприятни природни условия, като същевременно се признава тяхното разнообразие и е необходимо да им се отдели специално внимание; въпреки това изразява съжаление, че Комисията все още не е успяла да разработи цялостна стратегия за ефективна подкрепа за планинските и други райони с постоянни неблагоприятни природни условия, въпреки многобройните искания в този смисъл от страна на Парламента;

3.   подчертава необходимостта от добра координация на различните политики на Общността и насочена към осигуряването на хармонично развитие, особено в регионите, засегнати от постоянни неблагоприятни природни условия, каквито са например планинските райони; в тази връзка проявява загриженост относно полезността от разделянето на политиката на Общността за сближаване от развитието на селските райони в текущия програмен период 2007-2013 г. (възникнало вследствие интегрирането на Европейския земеделски фонд за регионално развитие в ОСП); счита, че този нов подход трябва да бъде внимателно наблюдаван, за да се направи оценка на неговото въздействие върху регионалното развитие;

4.   припомня, че недостатъците на планинските райони правят по-трудно адаптирането на селското стопанство към условията на конкуренция и причиняват допълнителни разходи, които не позволяват производство на конкурентни продукти на ниски цени;

5.   предлага в контекста на Зелената книга за териториално сближаване, която трябва да бъде приета през есента на 2008 г., и в съответствие с целите на териториалната програма и Европейския план за развитие на територията, Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да приеме териториален подход за справяне с проблемите на различните видове планински територии, както и да предвиди разпоредби за такива мерки в рамките на следващия законодателен пакет по структурните фондове;

6.   желае Комисията да разработи истинска интегрирана стратегия на ЕС за планинските райони и счита, че публикуването на Зелена книга за планинските райони е важна първа крачка в тази посока; призовава Комисията да постави началото на широкообхватно обществено допитване, в което да вземат участие регионалните и местни органи, социално-икономическите субекти и тези в областта на околната среда, както и националните и европейски сдружения, които представляват регионалните органи в планинските райони, с цел по-добро познаване на положението в тези райони;

7.   приветства Зелената книга за териториалното сближаване като начало за различни териториални форми на Европейския съюз и в тази връзка изисква обща селскостопанска политика (ОСП) с първи и втори стълб с цел съответно определяне на икономическата рамка по отношение на международните предизвикателства в Европейския съюз за ефективно постигане на работещо, мултифункционално планинско селско стопанство, като същевременно са необходими и свързаните с производствената функция инструменти, включително тези на превоза на мляко;

8.   Наред с това призовава Комисията да разработи в срок от 6 месеца, в рамките на своите компетенции, интегрирана стратегия за устойчиво развитие и използване на ресурсите на планинските райони на ЕС (интегрирана стратегия на ЕС за планинските райони ); също така призовава на тази основа да се разработят национални програми за действие с конкретни мерки за реализация при съгласуване с регионалните органи и представителите на гражданското общество, които познават и представляват на място местните интереси и нужди (напр. на различните форми на масивите), като съвременно следва да се зачитат вече съществуващите регионални инициативи¹;

9.   подчертава значението на разграничението на планинските райони като предпоставка за целеви мерки, предимно за планинското селско стопанство, както и необходимостта от подходящо разграничение на тези райони според степента на неблагоприятните природни условия, което следва да се спазва активно от държавите-членки въз основа на настоящите райони;

10. призовава Комисията, с цел трансфер на знания и поощряване на иновациите, да извърши преглед на финансираните програми и проектите по теми, които са от значение за планинските райони;

11. призовава Комисията, в контекста на работната програма на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията, да обърне специално внимание на положението в регионите с постоянни неблагоприятни природни условия, каквито са планинските райони; счита, че цялостното и задълбочено познаване на положението по отношение на планинските райони е от съществено значение, за да се позволи изготвянето на диференцирани мерки за по-добро преодоляване на проблемите на тези райони;

12. подчертава ролята на планинското селско стопанство за производството и всеобхватното опазване и използване на ландшафта, както и като мултифункционална база на други отрасли на икономиката и определящ елемент на традиционното културно пространство и социални структури;

13.     отбелязва, че редица планински райони трябва да се справят с "градския" натиск, свързан с туристическата им привлекателност, като същевременно трябва да опазват традиционния ландшафт, който губи своя селскостопански облик, естетика и ключово за екосистемата значение;

14. Отбелязва, че селскостопанските дейности в планинските райони (по-специално в среднопланинските и високопланинските райони) са свързани с повече усилия (наред с останалото и с по-висока трудоемкост и необходимост от ръчен труд) и по-големи разходи (наред с останалото и необходимостта от специални машини и по-високата цена на транспорта) поради своята природна обусловеност и рискове.

15. изисква да се обърне специално и засилено внимание на мултифункционалността на планинското селско стопанство в бъдещите реформи на ОСП, като рамковите директиви за развитие на селските райони и националните програми се пригодят към ролята на земеделските стопани в планинските райони не само на обикновени производители, а и на икономически основоположници на други отрасли, и се предоставят възможности за координирано сътрудничество (наред с останалото и чрез финансиране на концепции за екологичен туризъм и търговия с качествени продукти и др.); отбелязва по-специално необходимостта от заплащане на екологичните услуги на планинското селско стопанство;

16. оценява работата на земеделските стопани в планинските райони; отбелязва, че условията за селско стопанство в планинските райони (преди всичко структура на страничните доходи, комбинирани модели на заплащане, съвместяване на семейство и професия, създаване на семейство) не следва да се усложняват от бюрокрацията, а да се подобряват посредством синергията на секторните политики; призовава Комисията и компетентните комисии (комитология) да извършват преглед на съществуващите и бъдещи разпоредби (преди всичко задължителните регистри) по смисъла на инициативата „По-добро регулиране”, съответно да ги опростят с цел постигане на общо облекчаване на административните процедури;

17. подчертава, че изплащането на компенсации в планинските райони (по-специално в среднопланинските и високопланинските райони) следва да продължи и занапред да бъде изключително за компенсиране на постоянните неблагоприятни природни условия и допълнителни разходи, дължащи се на затруднения на селското стопанство, че тези плащания са обосновани в дългосрочен план поради липсата на алтернативи за производство и че комплексното отделяне ще доведе до системно намаляване на дейността, засягащо всички сектори; подчертава, че нуждите на планинските райони не могат да бъдат посрещнати единствено чрез финансиране на развитието на селските райони;

18. призовава за по-добро подпомагане на младите земеделски стопани и равни възможности за мъжете и жените (най-вече чрез благоприятни за семейството мерки, регламентиране на пълно и непълно работно време, комбинирани модели на заплащане, модели за странични доходи, съвместяване на семейство и професия, и способност за създаване на семейство) като определящи човешкото съществуване фактори; призовава Комисията да изготви предложения в рамките на обсъжданията и проектите относно „гъвкава сигурност” при участие на заинтересованите лица;

19. призовава за запазване на демографското равновесие в тези региони, които често се сблъскват с трудности поради, възникващи от миграцията към градовете,

20. изразява убеденост, че следва да се даде приоритет на поддържането на достатъчна гъстота на населението в планинските райони, както и че са необходими мерки за борба с опустиняването и мерки за привличането на нови хора;

21. подчертава значението на осигуряване на високо ниво на услуги от общ икономически интерес, на подобряване на достъпността и комуникациите в планинските региони, както и на предоставянето на необходимата инфраструктура, особено по отношение на пътническия и товарния транспорт, образованието, икономиката на знанието и комуникационните мрежи (включително широколентовия достъп) с оглед улесняване на връзките с пазарите в планински региони и градските райони; призовава компетентните органи да насърчават публично-частните партньорства за тази цел;

22. подчертава, че браншовите обединения на производителите, селскостопанските кооперации, съвместните маркетингови инициативи на земеделски производители и междуотрасловите партньорства, които създават добавена стойност в регионите посредством интегриран подход за развитие (например групите по инициативата ЛИДЕР) и в съответствие с устойчивите стратегии за селско стопанство, допринасят значително за стабилността на селскостопанското производство на пазара, и че съответно е необходимо те да бъдат активно стимулирани;

23. призовава за специална финансова помощ за млекопроизводството (предприятия за млекопроизводство и предприятия за млекопреработване), което, поради липсата на алтернативи за производство (по-специално в среднопланинските и високопланинските райони), играе решаваща роля в планинските райони; призовава в процеса на реформата на млечните квоти за планинските райони да бъде приета стратегия за "меко приземяване" и за съпътстващите мерки (специални плащания) с оглед намаляване на всякакво отрицателно влияние, което оставя място за прилагане на процеси на приспособяване, които запазват основата на селското стопанство; призовава да се предостави допълнително финансиране от първия стълб, по-специално под формата на премия за дойни крави;

24. призовава държавите-членки да определят, особено с оглед на подкрепата за устойчиво и приспособено селско стопанство в планинските райони, допълнителни плащания на хектар за биологично земеделие и екстензивни пасища, както и подкрепа за инвестиции в съоръжения за животновъдство, съобразени със съответните видове;

25. напомня, че предприятията в планинските райони произвеждат качествена продукция чрез обновено прилагане на традиционни знания и начини на производство и са ключов фактор за осигуряване на работни места, поради което е необходимо да бъдат взети под внимание в системите за стимулиране на ЕС;

26. призовава за предприемане на специални стимулиращи мерки поради повишените разходи и трудоемкостта, по-специално при доставката на мляко и млечни продукти в долините; призовава за въвеждане на премия за дойни крави в планинските райони;

27. подчертава надхвърлящото сектора значение на типичните (качествени) регионални и традиционни продукти; изисква стратегията на ЕС за планинските райони да включва мерки за защита и подпомагане на тези продукти или на методите за тяхното производство и сертифициране (напр. съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета относно селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер¹ и Регламент (ЕО) № 510/2006 относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни² и опазването им от имитации; призовава да се изготвят специални разпоредби в рамките на програмите на ЕС за подпомагане на висококачествени хранителни продукти (напр. за продуктите от мандри и планинските пасища, както и висококачествено месо);

28. призовава Комисията и държавите-членки да окажат подкрепа на групите от земеделски производители и местните общности да въведат регионални означения за качество, както е посочено в член 27; предлага да се окаже подкрепа чрез по-качествена информация и подходящо обучение за земеделските производители и местните преработватели на хранителни продукти, а така също и финансова помощ за създаване на местни преработвателни съоръжения, както и пилотни рекламни кампании; призовава за създаване на фонд за необлагодетелстваните райони, включително планинските райони (от средствата по втория стълб, които са неизползвани вследствие на недостатъчното национално съфинансиране);

29. призовава за създаване на фонд за необлагодетелстваните райони, включително планинските райони (от средствата по втория стълб, които са неизползвани вследствие на недостатъчното национално съфинансиране);

30. изисква в съответствие с член 69 на Регламент (EО) № 1782/2003 относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители³ да се гарантира целево специално финансово подпомагане за планинските райони и конкретен, небюрократичен достъп до помощите, а фиксираният съгласно член 69 таван да достигне 20 %;

31. изтъква, че планинските райони могат да осигуряват висококачествена земеделска продукция и могат да увеличат разнообразието на земеделски продукти на европейския пазар, да съхранят определени животински и растителни видове, да запазят традициите и да насърчават промишлена и туристическа дейност, като заедно с това могат да се борят срещу изменението на климата чрез защита на биологичното разнообразие и улавяне на въглеродния диоксид посредством постоянни пасища и гори, както и че устойчивото експлоатиране на горския фонд ще позволи производството на енергия от дървесни остатъци;

32. изисква интересите на животновъдите и собствениците на домашни животни в планинските райони, по-специално на добитък от местните породи и предвид настоящите рискове и пречки, на които те са изложени, да се вземат предвид в разпоредбите относно опазването на животните и тяхното здраве и стимулиране на животновъдството (програми за животновъдство, отчетност на стадата, проверки за съответствие и др.);

33. решително отбелязва, че действията на Комисията в рамките на политиката на конкуренция и международна търговия имат последствия върху развитието на планинските райони; призовава Комисията в тази връзка да отдели по-целево и засилено внимание на нуждите на тези райони при бъдещи корекции, особено при преговорите в рамките на Световната търговска организация, по отношение на разпоредбите за държавни помощи и при зачитане на услугите от обществен интерес в конкурентното право;

34. призовава да се обърне специално внимание на животновъдите в засегнатите от горски пожари планински райони, тъй като през следващите пет години пасищата могат да бъдат използвани в ограничена степен и особено предпазливо;

35.призовава, в рамките на "стратегията", да се отдели подобаващо място на различните ландшафтни форми на планинските райони (планински пасища, защитени гори, високо- и среднопланински области, ливади, ландшафти с висока естетическа стойност), като се предвидят стимули за защита и концепции за устойчиво използване на пасищата, ливадите и горите и други необлагодетелствани, чувствителни площи, с цел постигане на повишаване на тяхното качество, възстановяване, противоерозионна защита, разумно управление на водите и с цел избягване на нежелани явления (най-вече изоставяне на пасищата с последващо превръщане на тези площи в пустеещи земи или прекомерна експлоатация на пасищата);

36. отбелязва, във връзка със запазването на разнообразието на видовете, необходимостта от създаване на складове за съхраняване на ендогенен генетичен материал от растителни и животински видове, особено на местни селскостопански животни, както и на високопланинската растителност; призовава Комисията да разгледа въпроса дали и кога да постави началото на инициатива за създаване на международен план за действие;

37. подчертава, че в някои планински райони на ЕС, най-вече в новите държави-членки, съществува нарастващ риск от обезлюдяване и спад на обществената активност на местното население, като в същото време тези райони са застрашени от ограничаване и дори прекратяване на селскостопанската дейност, което вероятно ще доведе до изменения в ландшафта и екосистемата;

38. подчертава, че субсидиите за фураж са изключително важни за запазването на селскостопанските дейности в планинските райони и вследствие на това следва да бъдат запазени;

39. подчертава значението на дългосрочна стратегия за развитие на горите, която отчита последствията от изменението на климата, кръговрата на природата и естествения състав на екосистемата на горите, изгражда механизми за предотвратяване, борба и компенсиране при кризисни ситуации (напр. бури) и стимули за интегрирано стопанисване на горите; посочва възможностите за устойчива трансформация и използване на дървесината и продуктите, изработени от дърво, от планинските райони на местно равнище (като качествени продукти с ниски транспортни разходи и следователно водещи до икономия на CO2, като строителни материали, като биогорива от второ поколение);

40. подчертава значението на въпроса за управлението на водите в планинските райони и призовава Комисията да насърчава местните и регионалните органи на управление да развиват солидарност между потребителите в по-високо и по-ниско разположените области, в т.ч. посредством подходящо финансиране, за подпомагане на устойчивото ползване на водните ресурси в тези области;

41. подчертава, че планинските райони са особено уязвими на въздействията от изменението на климата, и призовава Комисията, държавите-членки и компетентните регионални и местни органи на управление да насърчават незабавното прилагане на мерките за предоставяне на защита срещу природните бедствия в тези райони, и по-специално горските пожари;

42. изтъква, че планинските райони се нуждаят от нови средства за защита на територията им от наводнения (като ударението се поставя върху предотвратяването на наводнения), а селските и горските стопани могат да подпомагат превантивните мерки срещу наводненията посредством преките плащания на единица площ, които получават в рамките на ОСП;

43. изтъква, че е необходимо да се осигури задълбочена и цялостна защита на почвите от ерозия, както и на сградите и съхранението на водоносните хоризонти, като съставна част на земеделските и горските дейности с оглед свеждането до минимум на рисковете от наводнения и почвена ерозия, както и предотвратяване на засушавания и горски пожари, а също така и за подобряването на водоснабдяването с повърхностни и подземни води в извънградските територии;

44. подчертава, че широколистните и иглолистните гори, като икономически отрасъл, като курортни области до големи градове и като жизнена среда, се нуждаят от специални грижи, и че неустойчивото им използване води до рискове, свързани с екологията и безопасността (като например свличане на камъни и морени), на които е необходимо да се противодейства чрез определени мерки;

45. припомня предложението, направено в параграф 15 на резолюцията от 16 февруари 2006 г., за полагане на усилия за насърчаване на отделянето на горите от пасищата в планинските райони и за въвеждане на задължението за използване на пътеки (не на последно място с оглед на безопасността);

46. отбелязва, че планините са природни и също така често национални бариери, поради което трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество и неговото стимулиране придобиват изключителна важност, като се имат предвид общите проблеми, които те имат (напр. изменение на климата, болести по животните, изчезване на биологично разнообразие);

47. приветства усилията в областта на развитието на устойчив туризъм и за ефективно използване на природата като "икономически ресурс" посредством нови и същевременно традиционни концепции за устойчиво развитие на спорта и заниманията за свободното време, при отчитане на особеностите на тези региони; подчертава ролята на природолюбителите, които чрез респект към природата укрепват своето собствено здраве;

48. настоятелно призовава за повишено съгласуване на развитието на селските райони и структурните помощи и за разработването на единни програми;

49. предлага да се комбинират развитието на селските райони и структурната помощ и да се разработят интегрирани програми;  50. подчертава значението от въвеждането на интегриран подход в процеса на вземане на решения и на административните процедури, като например регионалното планиране, издаването на разрешения за строителни проекти и обновяването на жилищни сгради посредством практики в областта на околната среда, културното наследство и градоустройството с оглед осигуряване на устойчиво развитие в планинските райони; препоръчва да бъде използван потенциалът на планинските райони за насърчаване цялостното развитие на туризма и ползването на иновациите в териториалното развитие, като за тази цел насърчава местни и децентрализирани инициативи, както и сътрудничество между планинските райони;

51. подчертава, че площите, неподходящи за обработване и производство, трябва да бъдат използвани и развивани по възможно най-добрия начин чрез поддържане на горския фонд, устойчиво развитие на лова, риболов и др., с цел предотвратяване на превръщането на тези площи в пустеещи земи, опасността от пожари, ерозията и изчезването на биологичното разнообразие;

52. посочва значението на планинските райони (преди всичко високо- и среднопланинските области) за опазване на природата, разнообразието на видовете и поддържане на местообитанията, но посочва необходимостта от запазване на селското и горското стопанство в защитените райони на "Натура 2000" и защитените природни паркове и призовава за природни паркове, и призовава към засилени връзки между тези райони чрез въвеждане на минимален стандарт за компенсиращи екологични площи в селскостопанските райони (евентуално 5 %);

53. призовава Комисията да подкрепи по възможно най-добрия начин включването на планинските райони в защитеното световно природно наследство и да използва международните възможности за опазването им;

54. отбелязва изключителните по своята същност водни източници, които могат да бъдат използвани по устойчив начин като естествени напоителни системи и източници за питейна вода и енергия, както и за лечебен туризъм; подчертава необходимостта от солидарност между планинските и непланинските райони за управлението на тези ресурси; подчертава в тази връзка и с цел предотвратяване на евентуални конфликти необходимостта чрез сътрудничество да се изработят решения за използването на водните ресурси навсякъде в съответните райони;

55. призовава Комисията да засили прилагането на протокола от Алпийската конвенция, уреждащ планинското селско стопанство, в тясно сътрудничество с институциите на Алпийската конвенция, да подпомогне възможно най-добре връзките на селското стопанство в планинските райони с други политически области и в тази връзка да предприеме необходимите стъпки, с цел да приключи ратификацията на протоколите на Алпийската конвенция, които все още не са станали част от достиженията на правото на ЕС, и Европейският съюз да стане страна по Карпатската конвенция;

56. изтъква значението на доброволческия сектор (по-специално планински спасителни отряди, организации за помощ при бедствия, милосърдни организации) за извършването на услуги, както и за опазване на културното и природното наследство в планините;

57. оценява работата на организациите и научните институти, които се ангажират с планинските райони, и подчертава, че изработването на стратегия на ЕС и подобните мерки трябва да се основава на техния опит и мотивация;

58. отбелязва ролята на стимулирането на обучението за допълнителна и професионална квалификация и – във връзка с разнообразяването на професионалните способности и възможности – на инициативите и проектите за „обучение през целия живот”;

59. счита, че е необходимо да се инвестира в местни модерни образователни центрове по икономика на земеделието в планинските региони, в които да се обучават специалисти за придобиване на умения за управление на дейности в планински райони, за опазване на територията и развитие на земеделието.

60. призовава да се обърне специално внимание на опазването на ландшафта и за укрепване и осъвременяване на инфраструктурата в труднодостъпните планински райони, както и да се превъзмогне информационната празнина и резултатите от рамковите програми за научни изследвания да станат общодостъпни (напр. електронното правителство);

61. отбелязва необходимостта от ефективно комунално-битово обслужване за задържане на населението в тези области и за повишаване на конкурентоспособността; изисква целенасочено подпомагане на планинските общини в областта на услугите от обществен интерес;

62. подчертава необходимостта от намиране на устойчиви решения за мобилност и интегрирането на транснационалните (като например транзити, коридори за дълги разстояния) и местните изисквания (напр. достъп до области с различна надморска височина и градска мобилност);

63. изисква подпомагане на планинските райони при решаване на проблемите, свързани с транспорта, защитата от шума и опазването на околната среда чрез решения като "далеч от улицата" (напр. укрепване на "чувствителните зони" в "директивата относно пътните такси")[1], като по този начин се формира основа за по-добро качество на живот и устойчив туризъм;

64. подчертава значението на „преходните области” между равнинните и планинските райони за предоставяне на висококачествени инфраструктури и услуги (напр. университети, летища, болници); изисква подкрепа за подобряване на достъпност до тези инфраструктури от малък мащаб, най-вече чрез обществения транспорт;

65. подчертава, че планинските райони, чрез интелигентно използване на различните енергийни източници, са "образец" за диверсифициран енергиен микс, енергийноефективни строителни решения и биогорива от второ поколение, и че следва да се подкрепят научните изследвани в тази област; въпреки това подчертава, че разработването на биогорива от второ поколение не трябва да води до конкуренция между районите, определени за това производство (залежи, гори от млади фиданки и др.) и районите с пасища;

66. препоръчва държавите-членки да подобрят структурите и процедурите за предоставянето на финансова помощ, предназначена за подпомагане на развитието на планинските райони, като в същото време опростяват административните процедури и достъпа до ресурси, насочени към подпомагането на опазването и устойчивото използване на териториалните активи: културното наследство, природните и човешките ресурси;

67. счита, че устойчивото, модернизирано и многофункционално земеделие е необходимо в планинските райони за поддържането на други дейности, като например използването на биомаса и развитието на селския туризъм, като по този начин се увеличават доходите на местното население и призовава Комисията и Съвета да обърнат внимание, по специално в ОСП и в регионалната политика, на потребностите на планинските райони: пристигането на нови земеделски производители, компенсация за допълнителни разходи, свързани с трудния достъп, например при млекосъбирането, осигуряването на услуги в селските райони, развитието на транспортна инфраструктура;

68. изтъква уязвимостта на планините и глетчерите, породена от изменението на климата, поради техните топографски характеристики и структурни трудности, но и техния потенциал като "пробна лаборатория" за имитиращи природата иновационни технологии за опазване на климата (вж. също COM(2007)0345); призовава Комисията да изготви диференцирана политика за климата по отношение на планинските райони, като се основава на вече наличните познания (напр. Алпийската и Карпатската конвенция); призовава да се предприеме изследователска дейност и да бъдат приети преходни мерки в тази област;

69. изисква координирането по отношение на планинските райони и необлагодетелстваните райони да се постави във функционална връзка с ОСП и втория стълб (развитие на селските райони);

70. подчертава, че устойчивото селско стопанство и развитието на планинските райони е от значение не само за населението на тези особени райони, но и за населението на съседните на тях райони (напр. равнинните райони), и че стратегията на ЕС за планинските райони следва също така да окаже влияние върху устойчивостта в тези съседни райони по отношение на водоснабдяване, стабилност на околната среда, биологично разнообразие, равномерно разпределение на населението и културно многообразие; призовава Комисията да разгледа, при формулирането на стратегията на ЕС за планинските райони, по какъв начин вече съществуващи инициативи за интегриране на планинските и съседните на тях райони могат да се включат успешно в стратегията;

71. възлага на комисията по земеделие и развитие на селските райони да следи развитието на настоящата резолюция в Съвета и в Комисията;

72. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Mountain areas as a unique habitat

Some 19% of the population of Europe lives and works in Europe's mountain areas.

Mountain areas provide a unique habitat for people and other living organisms, in which all aspects of human existence are closely linked to the balance and rhythm of Nature. Mountains can be seen as a multifunctional habitat.

As such, mountain areas are characterised by a host of natural characteristics: steep slopes, weather conditions, erosion, height differences, high altitude, rock formations, etc.

This has consequences.

Firstly, these characteristics clearly distinguish mountain areas from other types of landscape in the EU (e.g. maritime or coastal areas), some of which receive special attention from the EU in the form of well-developed political and economic strategies.

Secondly, these characteristics have the effect of 'disadvantaging' mountain areas in many ways. Difficult production conditions in the agricultural sector, high transport costs due to the steepness of the location and height differences, structural deficits in the transport and communications networks and high mobility costs in terms of time and money for transporting goods and people are just some of these 'disadvantages' that have an impact on all sectors of the economy (trade, tourism, crafts, farming, etc.) and shape the daily lives of the people there.

As well as being multifunctional, unique and disadvantaged, mountain areas also display features that may give them a competitive edge or qualify them in many areas as a model for other regions. These features include their wealth of traditional knowledge and manufacturing procedures (e.g. high-quality products), the sustainable management and use of forests and meadows as a factor appealing to tourists and Nature lovers, their recourse to Nature-friendly cost-effective technologies (e.g. the development of rail-based solutions, new climate change technologies), their 'spirit of cooperation' on social matters (voluntary sector, mountain protection) and in other areas (cluster building, cooperatives). As with the disadvantages, however, these advantages are based on the fact that mountain areas are an extremely sensitive natural habitat. This means that in order both to compensate for their disadvantages and to draw on and exploit their potential strengths, there is a need for a sustainable, long-term approach to the management and use of resources that is conducted in harmony with Nature.

The need for a global strategy for Europe's mountain areas

At present, there are as many different legal frameworks for Europe's mountain areas as there are Member States in the European Union itself. In the best of cases, the mishmash of sectoral policies applied might not necessarily hamper the aforementioned need for sustainability and a long-term approach, but it is also not best placed to serve it.

This relates to both regulations and assistance, from which not all mountain areas have benefited to date or which have not necessarily been targeted yet at Community-wide requirements and synergetic convergence.

In this age of intensifying global competition and demographic and ecological challenges, however, no country can afford to take a casual or leisurely approach to the use of resources.

What is required is a sensible framework that combines regulations and assistance in the best possible way to assist Europe's mountain regions in their efforts to achieve sustainable and forward-looking competitiveness.

In doing so, care must be taken not to use funds in the place of operational structures, as this could result in an undesirable and expensive "crowding out" effect. The objective is rather to comply with the subsidiarity principle in mobilising and coordinating EU added value for mountain areas.

Considering the above, the rapporteur believes that the European Union can best serve its mountain areas by developing an overall strategy for the sustainable development and use of resources in mountain areas that should incorporate existing tried and tested formulae for success in a constructive way.

No need to break with tradition

Structural deficits and difficulties linked to natural causes are a constant feature of life in mountain areas that has repercussions on the production conditions facing individual farmers and entrepreneurs in these regions. This is turn has an influence not just on the standard of living for these occupations, but also has a direct impact on job prospects for young people and the demographic trend, as well as on nature conservation and the other sectors of the economy in the region.

Decent production conditions and earnings are therefore the very foundation for a whole chain of economic and social factors that are invariably linked in these regions. This also applies to factors that are supplementary to the actual production conditions and influence people's lives, e.g. the level of services or the transport network.

The rapporteur therefore emphasises that established rules and aid that have helped maintain and develop production and living conditions should also have a future.

Agriculture will remain the lifeblood of mountain regions

People living in mountain areas have forever worked on the slopes and meadows in these regions in harmony with Nature and under the toughest of conditions. Steep slopes, height differences, inaccessibility, growth and weather condition make cultivation and processing difficult and have in the past consigned the inhabitants of these areas to a modest and hard earned existence.

The work carried out by farmers to cultivate the land not only provided the minimum yield required for their day-to-day existence, but has played a part - and continues to do so - in preserving a wide variety of landscapes, such as meadows and forests. Agriculture does not therefore just play an economic role but is the basis for a host of other sectors that profit from the natural riches and landscapes of mountain areas.

Traditional products and methods of production also play a key role today in trade, the hospitality sector, exports and the craft industry and contribute to the preservation of knowledge and cultural identity.

Given that agriculture is of vital importance, directly or indirectly, for a number of sectors, it should be promoted not just for 'nostalgic' reasons, but as a key factor in employment, growth and sustainable development in these regions.

The rapporteur does therefore stress that these considerations are especially important for the forthcoming reforms of the CAP and its accompanying measures, particularly as regards discussions on milk quotas and support for young farmers: agriculture in mountain areas must receive further support in the form of financial compensation and assistance for quality products and appropriate legislation.

Mountain areas: other important aspects

The harsh natural environment of mountain areas not only has an impact on agriculture, but also shapes day-to-day life in these regions in many different ways through the influence it exerts on other important factors for rural development in mountain areas. These include:

Sustainable use of natural resources, which takes many other forms in addition to agricultural use (e.g. forestry, hunting and fishing).

Transport networks play a key role in the transport of goods and persons from and to the valley floor, and link these areas with more distant regions and urban centres. In this area, it is therefore important to make use of cheaper, environment-friendly solutions (such as initiatives to take traffic off the roads) that pose no threat to Nature and the sustainable-use approach in these regions.

Internet and communication networks are of increasing importance for these decentralised regions, especially for companies that conduct more of their business activities online in the digital age.

Municipal and local services covered by the term 'services of general interest' will assume ever greater importance in view of the changes in the age structure of the population of mountain regions, in order to ensure a decent livelihood for younger and older generations. To achieve this, the municipalities need to be given financial assistance using solutions that can be applied locally.

A sustainable social fabric in the form of an extensive voluntary sector that provides services and social inclusion for the common good in parallel with the public sector.

Alongside agriculture, these are the key components of sustainable development in mountain areas. The rapporteur considers that, given the aforementioned Nature-dependent factors, these and other core areas will also require appropriate financial and regulatory assistance in the future. This support must, however, be allied to concepts that are capable of developing and exploiting the competitive advantages offered by these fields (especially as regards high quality products and sustainable tourism).

Thus the need for the overall strategy requested above, which should also incorporate all the latest forward-looking developments.

     New factors must be included

     Global trends are also felt in mountain areas, making it all the more important that they be taken into account at an early stage in order to overcome any disadvantages and derive lasting benefit from potential advantages. Foremost amongst these trends is the need for an innovation-friendly environment to exploit existing knowledge and develop new solutions, the associated need for basic and further training opportunities, and adaptation to climate change, which has a particular impact on the sensitivity and biodiversity of mountain areas. This element also needs to be included in the aforementioned strategy.

In short...

...the rapporteur considers that, given the multitude of natural and global challenges to be faced, the sectoral efforts that have so far been made to advance Europe's mountain areas need to be united under a framework strategy for the sustainable long-term development of these regions. This strategy should be based on a wide range of instruments (financial assistance, legislation, online platforms, etc.), that are best able to eliminate the obstacles whilst activating incentives and mobilising the potential competitive advantages of these regions. The Commission is therefore asked to present such a strategy within six months, on the basis of which - in accordance with the subsidiarity principle - the Member States would draw up and implement national actions plans in tandem with the local and regional authorities. Above all, it is important to emphasise that provision of the necessary financial support at European level, particularly in the field of agriculture, is - and will remain - a prerequisite for the success of this endeavour.

26.6.2008

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно състоянието и перспективите на селското стопанство в планинските райони

(2008/2066(INI))

Докладчик по становище: Bernadette Bourza

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че в член 158 от Договора за създаване на Европейската общност, изменен с Договора от Лисабон, относно политиката на сближаване, планинските региони се определят като региони, засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни условия, като същевременно се признава тяхното разнообразие, и призовава да им се обърне специално внимание; при все това изразява съжаление, че Комисията все още не е могла да разработи цялостна стратегия за ефективно подпомагане на планинските региони, както и на други региони, които са засегнати от постоянни неблагоприятни природни условия, въпреки многобройните искания за това от страна на Европейския парламент;

2.  подчертава необходимостта от добра координация, основаваща се на различните политики на Общността и насочена към осигуряването на хармонично развитие, особено в регионите, засегнати от постоянни неблагоприятни природни условия, каквито са например планинските региони; в тази връзка проявява загриженост относно полезността от разделянето на политиката на Общността за сближаване от развитието на селските райони в текущия програмен период 2007-2013 г. (възникнало вследствие интегрирането на Европейския земеделски фонд за регионално развитие в ОСП); счита, че този нов подход трябва да бъде внимателно наблюдаван, за да се направи оценка на неговото въздействие върху регионалното развитие;

3.  изтъква, че планинските региони са засегнати от неблагоприятни условия, които затрудняват приспособяването на земеделието към условията на конкуренция и водят до допълнителни разходи, поради което този отрасъл не е в състояние да произвежда конкурентни продукти на ниски цени;

4.  предлага в контекста на Зелената книга за териториално сближение, която трябва да бъде приета през есента на 2008 г., и в съответствие с целите на териториалната програма и Европейския план за развитие на територията, Комисията, в сътрудничество с държавите-членки, да приеме териториален подход за справяне с проблемите на различните видове планински територии, както и да предвиди разпоредби за такива мерки в рамките на следващия законодателен пакет по структурните фондове;

5.  желае Комисията да разработи истинска интегрирана европейска стратегия за планинските региони, като счита, че публикуването на Зелена книга за планинските региони ще бъде важна първа стъпка в тази посока; призовава Комисията да започне широки обществени консултации, включващи регионалните и местните органи на управление, социално-икономически и екологични субекти, както и национални и европейски асоциации, представляващи регионалните органи на управление в планинските региони с цел по-доброто определяне на положението във въпросните региони;

6.  призовава Комисията, в контекста на работната програма на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията, да обърне специално внимание на положението в регионите с постоянни неблагоприятни природни условия, каквито са планинските региони; счита, че обективно и цялостно познаване на ситуацията по отношение на планинските региони е от съществено значение за способността да се разработват диференцирани мерки, които по-резултатно разрешават проблемите на въпросните региони;

7.  настоятелно призовава за по-добра координация между развитието на селските райони и структурното подпомагане, както и за разработването на общи програми;

8.  изтъква, че планинските региони могат да осигуряват качествена земеделска продукция и по-голямо разнообразие на земеделски продукти на европейския пазар, да съхранят определени животински и растителни видове, да запазят традициите и да насърчават промишлена и туристическа дейност, като заедно с това могат да се борят срещу изменението на климата чрез защита на биологичното разнообразие и улавяне на въглеродния диоксид посредством постоянни пасища и гори, както и че устойчивото експлоатиране на горския фонд ще позволи производството на енергия от дървесни остатъци;

9.  подчертава значението на въпроса за управлението на водите в планинските региони и призовава Комисията да насърчава местните и регионалните органи на управление да развиват солидарност между потребителите в по-високо и по-ниско разположените области, в т.ч. посредством подходящо финансиране, за подпомагане на устойчивото ползване на водните ресурси в тези области;

10.  подчертава, че тези региони са особено уязвими на въздействията от изменението на климата, и призовава Комисията, държавите-членки и компетентните регионални и местни органи на управление да насърчават незабавното прилагане на мерките за предоставяне на защита срещу природните бедствия, и особено горските пожари, в тези региони;

11.  изтъква, че планинските региони изискват нови средства за защита на тяхната територия от наводнения (като ударението се поставя върху предотвратяването на наводнения), а селските и горските стопани могат да подпомагат превантивните мерки срещу наводненията посредством преките плащания на единица площ, които получават по ОСП;

12.  изтъква, че е необходимо да се осигури задълбочена и цялостна защита на почвите от ерозия, както и на сградите и съхранението на водоносните хоризонти, като съставна част на земеделските и горските дейности с оглед свеждането до минимум на рисковете от наводнения и почвена ерозия, както и предотвратяване на засушавания и горски пожари, а също така и за подобряването на водоснабдяването с повърхностни и подземни води в извънградските територии;

13.  подчертава значението на въвеждането на интегриран подход в процеса на вземане на решения и на управление, като например регионалното планиране, издаването на разрешения за строителни проекти и обновяването на жилищни сгради посредством практики в областта на околната среда, културното наследство и градоустройството с оглед осигуряване на устойчиво развитие в планинските региони; препоръчва да бъде използван потенциалът на планинските региони за насърчаване цялостното развитие на туризма и ползването на иновациите в териториалното развитие, като за тази цел насърчава местни и децентрализирани инициативи, както и сътрудничество между планинските региони;

14.  съветва държавите-членки да подобрят структурите и процедурите за предоставянето на финансова помощ, предназначена за подпомагане на развитието на планинските региони, като в същото време опростяват административните процедури и достъпа до ресурси, насочени към подпомагането на опазването и устойчивото използване на териториалните активи: културното наследство, природните и човешките ресурси;

15.  счита, че устойчивото, модернизирано и многофункционално земеделие е необходимо в планинските региони за поддържането на други дейности, като например използването на биомаса и развитието на селския туризъм, като по този начин увеличава доходите на местното население; призовава Комисията и Съвета да обърнат специално внимание, в ОСП и в регионалната политика, на потребностите на планинските региони: настаняването на нови земеделски производители, компенсация за допълнителни разходи, свързани с трудния достъп, например при млекосъбирането, осигуряването на услуги в селските райони, развитието на транспортна инфраструктура и т.н.;

16.  подчертава, че изключенията и специалните мерки за подпомагане трябва да се ограничават до регионите с подчертано неблагоприятни условия и да не се позволява те да доведат до нарушаване на конкуренцията на селскостопанските пазари;

17.  убедена е, че следва да се даде приоритет на поддържането на достатъчна гъстота на населението в планинските региони, както и че са необходими мерки за борба с опустиняването и мерки за привличането на нови хора;

18.  подчертава значението на осигуряване на високо ниво на услуги от общ икономически интерес, на подобряване на достъпността и комуникациите в планинските региони, както и на предоставянето на необходимата инфраструктура, особено по отношение на пътническия и товарния транспорт, образованието, икономиката на знанието и комуникационните мрежи (включително широколентовия достъп) с оглед улесняване на връзките с пазарите в планински региони и градските райони; призовава компетентните органи да насърчават публично-частните партньорства за тази цел;

19.    счита, че е необходимо инвестирането в местни модерни образователни центрове по икономика на земеделието в планинските региони, в които да се обучават специалисти за придобиване на умения за управление на дейности в планински региони, за опазване на територията и развитие на земеделието.

Резултат от окончателното гласуване в комиСИЯТА

Дата на приемане	25.6.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	44 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Jean Marie Beaupuy, Rolf Berend, Jana Bobošíková, Victor Boştinaru, Wolfgang Bulfon, Antonio De Blasio, Petru Filip, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Eugenijus Gentvilas, Ambroise Guellec, Jim Higgins, Filiz Hakaeva Hyusmenova, Mieczysław Edmund Janowski, Rumiana Jeleva, Tunne Kelam, Evgeni Kirilov, Constanze Angela Krehl, Sérgio Marques, Miroslav Mikolášik, James Nicholson, Lambert van Nistelrooij, Maria Petre, Markus Pieper, Giovanni Robusti, Wojciech Roszkowski, Elisabeth Schroedter, Kyriacos Triantaphyllides, Oldřich Vlasák
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Bernadette Bourzai, Jan Březina, Jill Evans, Emanuel Jardim Fernandes, Ramona Nicole Mănescu, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Zita Pleštinská, Samuli Pohjamo, Christa Prets, Richard Seeber, László Surján, Iuliu Winkler
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Anneli Jäätteenmäki, Glenis Willmott

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	14.7.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	29 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Vincenzo Aita, Sergio Berlato, Bernadette Bourzai, Luis Manuel Capoulas Santos, Giovanna Corda, Albert Deß, Gintaras Didžiokas, Konstantinos Droutsas, Constantin Dumitriu, Michl Ebner, Carmen Fraga Estévez, Lutz Goepel, Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf, Esther Herranz García, Lily Jacobs, Elisabeth Jeggle, Heinz Kindermann, Vincenzo Lavarra, Mairead McGuinness, Neil Parish, Vincent Peillon, María Isabel Salinas García, Петя Ставрева, Димитър Стоянов, Janusz Wojciechowski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Alejandro Cercas, Esther De Lange, Catherine Neris, Maria Petre, Markus Pieper, Karin Resetarits, Struan Stevenson, Kyösti Virrankoski

• [1]       Директива 2006/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година за изменение на Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (ОВ L 157, 09.06.2006 г., стр. 8).