ДОКЛАД съдържащ препоръки към Комисията относно последващи мерки след процеса „Ламфалуси”: бъдеща структура на надзора

18.9.2008 - (2008/2148(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Ieke van den Burg и Daniel Dăianu
(Инициатива - член 39 от правилника)

Процедура : 2008/2148(INL)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0359/2008
Внесени текстове :
A6-0359/2008
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

съдържащо препоръки към Комисията относно последващи мерки след процеса „Ламфалуси”: бъдеща структура на надзора

(2008/2148(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Четвъртата директива 78/660/ЕИО на Съвета от 25 юли 1978 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества[1],

–   като взе предвид Седмата директива 83/349/ЕИО на Съвета от 13 юни 1983 г. приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора относно консолидираните счетоводни отчети[2],

–   като взе предвид Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции[3],

–   като взе предвид Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия[4],

–   като взе предвид Директива 94/19/EО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити[5],

–   като взе предвид Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 година относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции[6],

–   като взе предвид Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 година относно допълнителния надзор на кредитните институции, застрахователните предприятия и на инвестиционните посредници към един финансов конгломерат[7],

–   като взе предвид Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно пазарите на финансови инструменти[8],

–   като взе предвид Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 г. относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар[9],

–   като взе предвид Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена)[10],

–   като взе предвид Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена)[11],

–   като взе предвид измененото предложение на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно предприемането и осъществяването на застрахователна и презастрахователна дейност („Платежоспособност ІІ“)(преработка), (COM(2008)0119),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 27 септември 2004 г. относно превенцията и борбата с корпоративни и финансови нарушения (COM(2004)0611),

   като взе предвид Препоръката на Комисията 2004/913/ЕО от 14 декември 2004 г. за насърчаване на подходящ режим за възнаграждение на директорите на дружества, които са допуснати за търговия на борсата[12],

   като взе предвид резолюцията си от 11 юли 2007 г. относно политика в областта на финансовите услуги (2005–2010 г.) – Бяла книга[13], резолюцията си от 4 юли 2006 г. относно консолидирането на сектора на финансовите услуги[14], резолюцията си от 28 април 2005 г. относно настоящето състояние на интеграцията на финансовите пазари на ЕС[15] и резолюцията си от 21 ноември 2002 г. относно правилата за осъществяване на надзор за благоразумието в Европейския съюз[16]

–   като взе предвид доклада на Форума за финансова стабилност от 7 април 2008 г. относно подобряването на пазарната и институционална гъвкавост,

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно надзорната рамка на ЕС и механизмите за финансова стабилност, приети на 14 май 2008 г. и заключенията на Съвета относно свързани въпроси след неговите срещи на 3 юни 2008 г., на 4 декември 2007 г. и на 9 октомври 2007 г.  

–   като взе предвид член 192, параграф втори от Договора за ЕО,

–   като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A6-0359/2008),

А. като има предвид текущия преглед на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО и очакваното предложение относно агенциите за кредитен рейтинг;

Б.  като има предвид, че Комисията не е взела под внимание редицата искания на Парламента, включително отправените в гореспоменатите резолюции и като има посочения в приложението списък препоръки как би могло да се подобри функционирането на надзора на финансовите пазари,

В.  като има предвид, че финансовият надзор не е в синхрон с пазарната интеграция и че еволюцията на финансовите пазари на световно равнище изисква осъвременяване на съществуващите системи за регулиране и надзор с цел по-доброто справяне със системните рискове, осигуряването на финансова стабилност, постигането на целите на Европейския съюз и допринасянето за подобрено световното финансово управление,

Г.  като има предвид, че всички законодателни предложения, направени от Парламента следва да се основават на принципи и че препоръките, отправени в приложението следва да бъдат разработени при консултации с надзорните органи, участниците на финансовите пазари и другите релевантни органи,

Д. като има предвид нарастващия брой пан-европейски предприятия, чиито дейности обхващат няколко държави; като има предвид, че взаимното свързване на много национални органи доведе до увеличаване на сложността и до размиване на отговорността особено по отношение на надзора за благоразумието на макроравнище и управлението на кризи,

Е.  като има предвид настоящата финансова криза, която беше предизвикана от отпускането на рискови ипотечни кредити в САЩ и продукти, свързани с тях, и се разпространи в цял свят поради все по-интегрирания характер на пазарите, засилвайки индикациите, че съществуващите механизми за регулиране и надзор на финансовия пазар не са достатъчно съгласувани нито на равнище ЕС, нито на международно равнище; като има предвид, че следователно една реформа на механизмите за регулиране и надзор на финансовите пазари е навременна,

Ж. като има предвид, че кризата доведе до кредитен натиск, който наложи по-високи цени на кредитите за много участници на пазара; като има предвид, че икономическият растеж и равнището на заетост търпят спад поради настоящата нестабилност на финансовите пазари,

З.  като има предвид, че посредничеството на капиталовите пазари и новите видове финансови инструменти донесоха предимства, но също така породиха нови източници на системен риск на световно равнище,

И. като има предвид, че моделът „originate-to-distribute“ („създаване-разпространение”) увеличи конкуренцията и доведе до разпределяне на риска, но също така намали стимулите за оценка и наблюдение на риска и в някои случаи доведе до провал при дю дилиджънса;

Й. като има предвид, че погрешни практики като неадекватното управление на риска, безотговорното отпускане на заеми, свръхзадължеността (ливъридж), слабия дю дилиджънс и внезапното изтегляне на ликвидност представляват значителни рискове за финансовите институции и могат да застрашат финансовата стабилност,

К. като има предвид, че иновативните техники, чиято цел е да се намали риска на микроравнище и които сами по себе са в съответствие с настоящата нормативна уредба, биха могли да доведат до концентрация на риска и до системен риск;

Л. като има предвид, че регулаторният арбитраж с негативни последици, следва да бъде предотвратен,

М. като има предвид, че трябва да се осигурят адекватни равнища на прозрачност по отношение на обществото, инвеститорите и надзорните органи,

Н. като има предвид, че схемите за изплащане на възнаграждения, които отразяват индивидуалните и корпоративните резултати, следва да не възнаграждават прекомерното поемане на риск в краткосрочен план за сметка на необходимите в дългосрочен план представяне и предпазливост,

О. като има предвид, че трябва да се обърне внимание и да се осъществява наблюдение на конфликти на интереси, които могат да възникнат в резултат на бизнес модела, използван от финансови институции, агенции за кредитен рейтинг, дружества за одит и дружества, предоставящи правни услуги,

П. като има предвид, че грешките, допуснати от агенциите за кредитен рейтинг по отношение на комплексно структурираните продукти и погрешното схващане на значението на рейтинга от страна на участниците на пазара създадоха значими отрицателни външни фактори и колебания на пазарите; като има предвид, че процедурите на агенциите за кредитен рейтинг се нуждаят от преглед,

Р.  като има предвид, че решенията по отношение на саморегулирането, които бяха предложени от агенциите за кредитен рейтинг все още не са изпробвани и вероятно са недостатъчни, за да отговорят на централната роля, която те имат във финансовата система,

С. като има предвид, че интегрирането на пазара, макар че като цяло е благотворно, следва да бъде съпътствано от подходящо интегриран подход по отношение на надзора, който също така да избягва ненужната бюрокрация и да е в съответствие с по-добрите регулаторни политики,

Т.  като има предвид, че Комисията следва да извърши изчерпателна оценка на въздействието на дадено законодателно предложение,

У. като има предвид, че Европейският съюз се нуждае от по-последователна и по-ефективна, съответно прилагана, но не и твърде тежка нормативна уредба и надзор, за да се намали рискът от бъдещи финансови кризи и за да се осигурят условия на равнопоставеност на трансгранично равнище и между всички участници на пазара; като има предвид, че Европейският съюз следва да има водеща международна роля, както и да засили последователното изпълнение и сближаване на собствената си нормативна уредба и надзор,

Ф. като има предвид, че е необходим обширен преглед на настоящата нормативна уредба на ЕС и на механизмите за надзор заедно с мерки за подобряване на световното сътрудничество в областта на осъществяването на надзор като се обхване рамката за капиталова адекватност, прозрачността и управлението като ключови предусловия за ефективни механизми за регулиране и надзор по един координиран начин;

Х. като има предвид, че подходът в областта на надзора следва да бъде адаптиран към спецификите на дейността и нейните аспекти, които вече са регулирани; като има предвид, че целите на надзора на финансовия пазар и надзора за благоразумието на определени институции варират,

Ц. като има предвид, че бъдещите предложения следва да вземат предвид преговорите по предложението за директива „Платежоспособност II„ и прегледа на Директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО,

Ч.  като има предвид, че сътрудничеството в областта на надзора е необходимо да вземе предвид измерението на надзора, свързано с трети държави при надзора на международни групи, тъй като повечето, ако не всички, основни финансови групи в Европейския съюз имат интереси в трети държави,

Ш. като има предвид, че след заключенията на Съвета от 3 юни 2008 г., от 4 декември 2007 г. и от 9 октомври 2007 г., вече се подготвя основна програма за работа, за да се направят целеви подобрения в механизмите за сътрудничество в областта на надзора на равнище ЕС; като има предвид, че обширни програми за работа са в ход както в Европейския съюз, така и по света с цел да се установят причините за нестабилността на пазара и да се реагира по подходящ начин,

Щ. като има предвид, че до есента на 2008 г. следва да бъде създадена експертна група, която да обедини различните заинтересовани страни (надзорни органи, регулаторни органи, представители на отрасъла и т.н.) и да изработи дългосрочна концепция относно надзора; като има предвид, че тази група следва да бъде натоварена с разработването на модел и пътна карта за по-радикална реформа в дългосрочен план по посока на пълна институционална интеграция; като има предвид, че освен архитектурата на финансовия надзор, тази група би могла да разглежда и въпроси като например единен набор от правила за финансов надзор, схема за гарантиране на депозити и общ режим за обявяване в несъстоятелност, които са равносилни на интегрирана финансова система и система за надзор,

1.  изисква до 30 ноември 2008 г. Комисията въз основа на член 44, член 47, параграф 2, член 55, член 95, член 105, параграф 6, член 202, член 211 или член 308 от Договора за ЕО да представи на Парламента законодателно предложение или предложения, което/които да обхваща/т въпросите, третирани в подробните препоръки, посочени по-долу;

2.  потвърждава, че препоръките зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

3.  счита, че, по целесъобразност, финансовите измерения на изисканото от Парламента предложение или предложения следва да се обхванат от бюджетните кредити на ЕС;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Комисията, Съвета и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ: ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО

НА ИЗИСКАНОТО(ите) ПРЕДЛОЖЕНИЕ(я)

1.         Препоръка 1 - основни предпоставки за ефективни механизми за регулиране и надзор

Европейският парламент счита, че законодателният(те) акт(ове), който/които ще бъде(ат) приет(и), следва да има(т) за цел да регулира(т):

1.1. Мерки за подобряване на регулаторната рамка на ЕС по отношение на финансовите услуги:

Рамка за капиталова адекватност, по-специално:

а)     преразглеждане на нормите за капиталови изисквания като се засилят разпоредбите относно управлението на риска, ликвидността и изложеността по последователен и, по целесъобразност, антицикличен начин за предприятия, които извършват дейност на финансовите пазари и осигуряване на подходящи капиталови изисквания за всички предприятия, които извършват дейност на финансовите пазари, като се вземе предвид системния риск;

б)     повишаване на гъвкавостта на рамката за капиталова адекватност за целите на справянето с дезинтеграцията на финансовия пазар, като същевременно се зачитат отговорностите на националните органи;

в)     гарантиране, че правилата са антициклични доколкото е възможно;

г)      реформиране на рамката, за да се подобри управлението на риска; осигуряване адекватността на математическите модели и, по целесъобразност, разширяване на спектъра от сценарии и фреквентността на тестовете за стрес;

д)     осигуряване на подходящи капиталови изисквания за комплексните финансови продукти и деривати;

е)     осигуряване на разкриване на задбалансовите позиции, структурираните инвестиционни инструменти и на всички инструменти за подпомагане на ликвидността и изискване за съответна оценка на рисковете, които те представляват, така че участниците на пазара да са информирани за тяхното съществуване и за начина им на функциониране.

1.2. Мерки за подобряване на прозрачността:

а)     секюритизация: насърчаване на прозрачността, яснотата и предоставянето на данни относно комплексните финансови продукти и процеса на секюритизация, като се вземат предвид инициативите на отрасъла в тази област; гарантиране, че процесът на секюритизация и определяне на кредитния рейтинг не води до неоправдано увеличаване на общата стойност на секюритизираните продукти, надвишаваща стойността на съответните активи;

б)     комплексни финансови продукти: гарантиране, че агенциите за кредитен рейтинг използват последователна и подходяща терминология за определяне на рейтинга, която разяснява каква е разликата между тези продукти особено от гледна точка на променливостта, комплексността и уязвимостта по отношение на пазарния стрес, като същевременно отчита необходимостта инвеститорите да разработят процедури за оценка на качеството на структурираните продукти, без да разчитат единствено на рейтинга;

в)     счетоводни правила, оценка и ценообразуване:

i)        осигуряване на подходяща счетоводна обработка на инструментите за секюритизация, чрез които се извършват съществени операции, така че дружествата и финансовите институции да не могат изкуствено да отчитат задбалансово съществени инвестиционни портфейли на дружества със специална инвестиционна цел или структурирани инвестиционни инструменти и др.;

ii)      гарантиране, че правилата за оценка и стандартите за определяне на цена за комплексните финансови продукти са подходящи, по-специално в контекста на IAS 39 и са разработени в сътрудничество с IASB и други компетентни международни органи;

г)      нерегулирани пазари: увеличаване на прозрачността на извънборсовите пазари по отношение на ликвидността им, вземане под внимание на основните източници на системен риск (т.е. риск от концентрация на насрещната страна) и, когато е целесъобразно, насърчаване на участниците на пазара да уреждат извънборсовите сделки в клирингови къщи.

1.3. Мерки в областта на управлението

а)     секюритизация: изискване инициаторите да извършват оценка и да осъществяват наблюдение на риска и да гарантират прозрачността на дълговите ценни книжа или на ипотечните облигации, за да позволят на инвеститорите да извършат адекватен дю дилиджънс;

б)     схеми за заплащане: гарантиране, че финансовите институции разкриват политиката си на определяне на заплащането, по-специално заплащането и пакетите за изплащане на възнаграждения на директорите; гарантиране, че всички транзакции, включващи мениджмънта могат да бъдат ясно идентифицирани във финансовите отчети; гарантиране, че органите за надзор за благоразумието включат в оценката си за управлението на риска влиянието на схемите за заплащане и бонуси и данъчното облагане, за да се гарантира, че те съдържат балансирани стимули и не насърчават поемането на прекомерни рискове;

в)     режим на корпоративна отговорност: гарантиране, че се въвеждат режими на отговорност, предвиждащи подходящи глоби и други санкции за неспазване на законодателството, уреждащо финансовите услуги, които позволяват лицата, заемащи изпълнителни длъжности във финансови институции, в случаи на нарушаване на задълженията си или за извършване на противозаконна търговия да бъдат временно или окончателно лишени от правото да работят във всички или в съответните сфери на финансовия сектор;

г)      агенции за кредитен рейтинг: мерки по отношение на, например, конфликт на интереси, системи за гарантиране на качеството и надзор, съвместими с разгледаните препоръки на Форума за финансова стабилност, Международната организация на комисиите по ценни книжа, Европейския комитет на регулаторите на ценни книжа и Експертната група по европейските пазари на ценни книжа относно потенциалните подобрения в процесите на определяне на кредитния рейтинг, като по целесъобразност се ползва опита от надзора, извършван от одиторите; следва да се обърне особено внимание на: прозрачност на методите за определяне на кредитния рейтинг, на прогнозите и стрес тестовете; възможност надзорните органи да поискат „одиторско досие” на кореспонденцията на инициатора/агенцията за кредитен рейтинг и да бъдат уведомени в случай на сериозни основания за загриженост по отношение на моделите; гарантиране, че агенциите за кредитен рейтинг осигуряват усъвършенствана информация относно особените характеристики на комплексните продукти, свързани с дълга, продукти, свързани с ипотеки и традиционния дълг и че агенциите за кредитен рейтинг използват различни символи за определянето на рейтинга на комплексните продукти, свързани с дълга, продукти, свързани с ипотеки и традиционния дълг; насърчаване на прозрачността на агенциите за кредитен рейтинг, осигуряване на по-голяма прозрачност по отношение на методите и критериите във връзка с определени рейтинги на комплексни продукти, свързани с дълга, продукти, свързани с ипотеки, и традиционния дълг.

2.         Препоръка 2 – Финансова стабилност и мерки по отношение на системния риск

Европейският парламент счита, че законодателният(те) акт(ове), който/които ще бъде(ат) приет(и), следва да има(т) за цел да регулира(т):

а)     финансовата стабилност и системния риск: въвеждане на бази данни, сценарии в перспектива, политики по отношение на надзора за благоразумието на макро равнище и за финансовата стабилност, както и система за ранно предупреждение и да се осигури, че Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и Комитета за банков надзор (КБН) към ЕСЦБ имат активна роля в тяхното иницииране, разработване и работа; гарантиране, че надзорните органи на ЕС и централните банки предоставят на ЕЦБ, чрез Комитета за банков надзор (КБН), съответната непублична и поверителна актуализирана единна информация/данни за благоразумието на микро равнище, с цел да й дадат възможност да изпълни тази функция и да предотврати системния риск;

б)      Механизми за превенция, управление и решаване на кризи в ЕС: По-специално:

i)       засилване, когато е необходимо, на механизмите за превенция и управление на кризите на равнище ЕС, включително:

-       осъществяване на мониторинг и оценка на системните финансови рискове на равнище ЕС;

-       въвеждане на система за ранно предупреждение и на механизъм за ранна намеса на равнище ЕС с цел справяне с нестабилни предприятия, когато е засегната трансгранична финансовата група от ЕС или когато е застрашена финансовата стабилност на ЕС; този механизъм следва да e добре формулиран, ясен, с потенциал за бързо действие и да е в съответствие с правилата на ЕС за отпускането на държавна помощ;

-       улесняване на трансграничното прехвърляне на средства в рамките на дадена група при екстремни ситуации, като се вземат предвид интересите на кредиторите на отделните предприятия от групата и като се вземе предвид Директива 2001/24/ЕО;

-       трансгранично управление на кризите и изясняване на правилата за предоставяне на държавна помощ в случаи на трансгранична криза;

ii)      засилване на механизмите за решаване на кризи, като се подобрят правилата на ЕС по отношение на процедурите по ликвидация и предвиждане на механизми за поделяне на тежестта между съответните държави-членки в случаи на обявяване в несъстоятелност в рамките на трансгранични финансови групи;

в)      обезпечаване на достатъчна координация на правилата на ЕС за гаранции по депозитите, за да се осигурят равни условия за финансовите институции; правилата на ЕС за гаранции по депозитите следва да се изменят, за да се подпомогне по-нататъшното разработване на предварителни схеми, финансирани с вноски от финансовите институции; равнището на възстановяване, следва да бъде значително увеличено и следва в разумен срок да се осигури възможност за възстановяване на средства на клиентите на дребно в случай на нестабилност на финансова институция, включително в ситуации от трансграничен характер.

г)      насърчаване на подобни правила за гарантиране на застраховките, като се отчита разликата в характера на застрахователния и банковия сектор;

д)     осигуряване на разнообразие на пазара и насърчаване на институциите с дългосрочни кредити или пасиви да разнообразят пазара и ликвидните рискове.

3.         Препоръка 3 – Надзорна рамка

Европейският парламент счита, че законодателният(те) акт(ове), който/които ще бъде(ат) приет(и), следва да има(т) за цел да регулира(т), рационализира(т), интегрира(т) и допълва(т) действащата система за надзор чрез следните насоки:

3.1. Надзор на големи трансгранични финансови групи:

а)     до края 2008 г. по силата на регламент ще се изискват колегиуми на надзорните органи за най-големите трансгранични финансови групи или холдингови дружества, които извършват дейност в ЕС. Регламентът следва да съдържа ясни критерии за определяне на трансграничните финансови групи или холдингови дружества, за които тези колегиуми ще бъдат задължителни. В случаите на значимо участие на трета държава, следва да се избягват отделните паралелни структури и надзорните органи на третата държава могат да бъдат поканени да участват доколкото е разумно и осъществимо;

б)     колегиумите се състоят от представители на националните надзорни органи, които се занимават с надзора за благоразумието. Регламентът следва да съдържа ясни принципи за националните надзорни органи, които трябва да бъдат представени в задължителните колегиуми, като се вземе предвид размерът на пазара на групата в дадена държава-членка, обемът на трансграничните операции, обемът и стойността на активите, за да се отрази значимостта на дейностите на групата като се гарантира, че ще бъдат представени всички държави-членки, в които работят предприятието-майка, дъщерните предприятия и по-големите клонове и като се отчете също така необходимостта от участие на надзорни органи от трети държави, когато е разумно и осъществимо. Следва да се обърне специално внимание на предизвикателствата, пред които са изправени надзорните органи в условията на бързо развиващи се икономики. С оглед постигане на интеграция на оперативно равнище, консолидиращият надзорен орган трябва да има изцяло ръководна роля по отношение на процесите в рамките на колегиума, т.е. консолидиращият надзорен орган трябва да бъде основна точка за контакт за финансовата група, като извършва съответно делегиране на задачите и отговорностите между членовете на колегиума;

в)     по принцип колегиумите са под председателството на консолидиращия надзорен орган от държавата-членка, където е централното управление или основното представителство за ЕС на трансграничната финансова група или холдингово дружество. Консолидиращият надзорен орган осигурява седалище и по-голяма част от персонала на секретариата.

г)      осигурява събиране, обмен и достъп до съответната информация между членовете на колегиума и между всички ангажирани надзорни органи в рамките на ЕС и насърчава мерките за максимално увеличаване на обмена на информация с надзорни органи от трети държави.

д)     колегиумите ще решават, по целесъобразност, въз основа на системата на гласуване с квалифицирано мнозинство, базирана на принципи и цели, които ще осигурят честно и подходящо отношение, условия на равнопоставеност и съгласуваност,.

3.2.   Конфигурация на надзора на равнище ЕС: Комитети на ниво 3 от процеса „Ламфалуси”:

а)     до края на 2008 г. по силата на регламент ще бъде подсилен и изяснен статута и отчетността на комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси”, като им се даде правен статут съизмерим с техните задължения и ще се координира и рационализира дейността на различните надзорните органи за сектора, ще се подсилят техните задачи и ще се осигури подходящият персонал и ресурси;

б)     в допълнение към консултативните задачи комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси” ще получат за задача (както и инструментите и ресурсите) да осигуряват и да насърчават активно сближаване на практиките на надзор и равнопоставеност при прилагането и въвеждането в сила на законодателството на ЕС. Националните надзорни органи следва да поемат ангажимент за изпълнението на задачите и решенията на комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси”. Това следва да бъде включено в мандатите на националните надзорни органи и като техните мандати трябва да бъдат по-добре съгласувани помежду си;

в)     комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси” следва да представят годишен план за работа. Парламентът, Съветът и Комисията следва да одобрят годишните планове за работа и докладите на комитетите;

г)      комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси” ще могат да вземат решения въз основа на честна и уместна система за гласуване с квалифицирано мнозинство; подобна процедура следва да бъде разработена както за решения по въпроси относно сближаването на практиките на надзор, така и по отношение на становища до Комисията относно законодателството и регулирането.

д)     комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси” следва:

i)       да разработват процедури за предоставяне на данни при трансгранични ситуации;

ii)      да предоставят препоръки по специфични (макро) въпроси, свързани с надзорните практики;

iii)      да предоставят насоки за да осигуряват съгласуваност и рационализиране на надзорните практики на колегиумите;

iv)     да развиват процедури, за да посредничат при конфликти, които могат да възникнат между членовете на даден колегиум;

v)      да съставят общи стандарти за изготвяне на доклади и изисквания за предоставяне на данни за групи, за предпочитане в универсален формат като например Разширен език за бизнес отчетност (XBRL);

vi)     да представляват ЕС в международни надзорни органи за сектора като например Международната организация на комисиите за ценни книжа;

vii)    да въведат за всеки от колегиумите периодичен процес на експертен преглед, за да се осигури конвергенция на процесите, свързани с колегиумите. Прегледът с участието на експерти следва да бъде установен като съвместна група на комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси” и Комитета за банков надзор (КБН), като последният задава перспективата за благоразумие на макроравнище, което е решаващо за осигуряването на тясно сътрудничество между надзорните органи и централните банки и за ефективното управление на кризисни ситуации;

е)     председателите на комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси” следва да се срещат регулярно, за да засилят междусекторното сътрудничество и съгласуваността между трите комитета на ниво 3 от процеса „Ламфалуси”;

ж)    заедно те следва:

i)       да осъществяват координация между комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси”;

ii)      да осигуряват общи данни и статистическа информация;

(iii)    да си сътрудничат с Комитета за банков надзор (КБН) и ЕЦБ, за да координират въпроси, свързани с финансовата стабилност;

iv)     когато е необходимо, да въвеждат подходящи мерки за преодоляване на конфликти, които могат да възникнат между националните и/или секторните надзорни органи, които участват в колегиумите или между комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси”;

v)      да насърчават занапред европейска култура на надзор за едно бъдеще, която е сигурна и устойчива и осигурява по-добра междусекторна и трансгранична интеграция и координация;

з)      да разработват структура на надзора, която е сигурна и устойчива и осигурява по-добра междусекторна и трансгранична интеграция и координация;

3.3.   Механизми на ЕС за финансовата стабилност:

а)     до края на 2008 г., по силата на предложение ще се изискват механизми за контрол на финансовата стабилност на равнище ЕС. Тези механизми следва да гарантират ефективното събиране и анализ на макро и микро информация относно благоразумието с оглед ранно идентифициране на потенциални рискове за финансовата стабилност, интегрирани с работата по въпросите на финансовата стабилност на световно равнище. Тези механизми следва да дадат възможност на надзорните органи на ЕС и на централните банки да реагират бързо и да създадат сила за бързо реагиране в случаи на кризи със системно въздействие за Европейския съюз;

б)     контролните механизми следва да са насочени в най-голяма степен към укрепване на хоризонталните връзки между макроикономическия надзор и надзора на финансовите пазари. В това отношение е необходимо засилване на ролята на ЕЦБ. Следва да се разработят процедури за сътрудничество и споделяне на информация между комитетите на ниво 3 от процеса „Ламфалуси” и ЕСЦБ/КБН;

в)     конкретните въпроси, които подлежат на разглеждане, следва да включват:

i)       установяване на подходяща система за събиране и обмен на надзорни данни;

ii)      анализ и разработване на данните;

iii)     разработване на процедури за предоставяне и събиране на поверителни данни;

iv)     осигуряване на ранно предупреждение за динамика, която може да застраши стабилността на финансовата система;

v)      механизми за сила за бързо реагиране в случаи на заплаха за финансовата стабилност;

(vi)    представляване на ЕС в международни органи на надзорните органи като например Форума за финансова стабилност и определяне на насрещен орган на ЕС за надзорните органи от други части на света.

  • [1]       ОВ L 222, 14.08.1978 г., стр. 11.
  • [2]       ОВ L 193, 18.07.1983 г., стр. 1.
  • [3]       ОВ L 372, 31.12.1986 г., стр. 1.
  • [4]       ОВ L 374, 31.12.1991 г., стр. 7.
  • [5]       ОВ L 135, 31.05.1994 г., стр. 5.
  • [6]       ОВ L 125, 5.5.2001 г., стр. 15.
  • [7]       ОВ L 35, 11.02.2003 г., стр. 1.
  • [8]       ОВ L 145, 30.04.2004 г., стр. 1.
  • [9]       ОВ L 390, 31.12.2004 г., стр. 38.
  • [10]     ОВ L 177, 30.06.2006 г., стр. 1.
  • [11]     ОВ L 177, 30.06.2006 г., стр. 201.
  • [12]     ОВ L 358, 29.12.2004 г., стр. 55.
  • [13]     ОВ C 175E, 10.07.2008 г., .стр. 392.
  • [14]     ОВ C 303E, 13.12.2006 г., .стр. 110.
  • [15]     ОВ C 45E, 23.02.2006 г., .стр. 140.
  • [16]    ОВ C 25E, 29.01.2004 г., .стр. 394.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

10.9.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

1

14

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Мариела Величкова Баева, Pervenche Berès, Sebastian Valentin Bodu, Sharon Bowles, Udo Bullmann, David Casa, Christian Ehler, Elisa Ferreira, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Benoît Hamon, Gunnar Hökmark, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Sophia in ‘t Veld, Othmar Karas, Christoph Konrad, Guntars Krasts, Kurt Joachim Lauk, Andrea Losco, Astrid Lulling, Gay Mitchell, Joseph Muscat, John Purvis, Bernhard Rapkay, Dariusz Rosati, Eoin Ryan, Antolín Sánchez Presedo, Margarita Starkevičiūtė, Ivo Strejček, Ieke van den Burg, Cornelis Visser, Sahra Wagenknecht

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Daniel Dăianu, Harald Ettl, Ján Hudacký, Piia-Noora Kauppi, Baroness Sarah Ludford, Thomas Mann, Poul Nyrup Rasmussen, Кристиан Вигенин

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Florencio Luque Aguilar