ДОКЛАД относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

19.9.2008 - (COM(2006)0399 – C6-0305/2006 – 2006/0135(CNS)) - *

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Evelyne Gebhardt
Докладчик по становище(*): Carlo Casini, комисия по правни въпроси
(*) Процедура с асоциирани комисии - член 47 от правилника

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност

(COM(2006)0399 – C6-0305/2006 – 2006/0135(CNS))

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2006)0399),

–   като взе предвид член 61, буква в) и член 67, параграф 1 от Договора за ЕО, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C6-0305/2006),

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A6-0361/2008),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  отправя покана към Комисията да внесе съответните изменения в предложението си, съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО;

3.  отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Текст, предложен от Комисията	Изменения, внесени от Парламента
Изменение 1 СЪОБРАЖЕНИЕ 6а (ново)
	(6a) Възможността за избор на приложимо право при развод и законна раздяла не следва да накърнява интересите на детето.
Обосновка
Членове 12 и 13 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 се прилагат също така и за избора на компетентен съд. Следователно е съществено важно интересът на детето да бъде взет предвид.
Изменение 2 СЪОБРАЖЕНИЕ 6б (ново)
	(6б) Преди определянето на компетентен съд и приложимо право, от значение е съпрузите да имат достъп до актуална информация относно основните аспекти на националното и общностното законодателство и на процедурите, свързани с развод и законна раздяла. С цел да се гарантира достъпът до информация с подходящо качество, Комисията трябва редовно да актуализира информацията в публичната интернет информационна система, създадена с Решение на Съвета № 2001/470/ЕО от 28 май 2001 г. за създаване на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела1. 1 OВ L 174 от 27.6.2001 г., стр. 25.
Обосновка
Следва да се гарантира, че страните ще направят компетентен избор, тоест, че двамата съпрузи са надлежно информирани за конкретните последици от техния избор. В това отношение е важно да се замислим кой е най-добрият начин да се гарантира, че преди подписването на споразумението за определяне на компетентен съд, на лицата е дадена пълна и надеждна информация.
Изменение 3 СЪОБРАЖЕНИЕ 6в (ново)
	(6в) Възможността за избор по общо споразумение на страните на компетентен съд и приложимо право, следва да не накърнява правата и равните възможности на съпрузите. Съдиите в държавите-членки следва да съзнават значението на информирания избор на двамата съпрузи относно правните последици от сключеното споразумение.
Обосновка
Следва да се гарантира, че страните ще направят компетентен избор, тоест, че двамата съпрузи са надлежно информирани за конкретните последици от техния избор. Всички органи трябва да се уверят, че двамата съпрузи съзнават последиците от избора си.
Изменение 4 СЪОБРАЖЕНИЕ 7а (ново)
	(7б) Терминът "обичайно местопребиваване" следва да се тълкува в съответствие с целите на настоящия регламент. Значението му следва да се определя от съдията при всеки индивидуален случай въз основа на фактите. Този термин не се отнася до понятие на националното право, а до автономно понятие на общностното право.
Изменение 5 СЪОБРАЖЕНИЕ 9а (ново)
	(9а) Информираното споразумение на двамата е основен принцип на настоящия регламент. Всеки от двамата партньори трябва да знае точно какви са правните и социални последици от избора на компетентен съд и приложимо право.
Обосновка
Възможно е колизията между закони да може да посочи закон на друга държава-членка. В този случай съдията трябва да прилага чуждестранния закон, който може да бъде проблематичен за сезираните съдилища. Важно е да се гарантира, че съдията може да се консултира с подходящата служба.
Изменение 6 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 1 Заглавие (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
Регламент(ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, както иприложимото право побрачни дела.	Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, както и приложимото право при развод и законна раздяла.
Изменение 7 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 1 а (нова) Член 2, точка 11 а (нов), (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
	1а. В член 2 се добавя следната точка:
	„11а. „обичайно местопребиваване“ означава мястото на обичайно местожителство на лицето.“
Обосновка
Следва да се даде дефиниция на термина "обичайно местопребиваване", за да се избегнат, доколкото е възможно, произволни тълкувания. Естествено, съдът трябва да разгледа всички съществени факти, преди да прилага дефиницията.
Изменение 8 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 2 Член 3 а, параграф 1, буква а) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
а)някое от основанията за компетентност, посочени в член 3, е приложимо, или;	а)към момента на сключване на споразумението е компетентен съдът на държавата-членка съгласно член 3, или;
Обосновка
Необходимо е да се дефинира точният момент, в който се прилагат основанията.
Изменение 9 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 2 Член 3 а, параграф 1, буква б) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
б) става въпрос за мястото напоследнотосъвместно обичайно местопребиваване на съпрузите за период отнай-малко три години, или;	б) към момента на сключване на споразумението става въпрос за държавата-членкана обичайно местопребиваване на съпрузите отнай-малко три години, при условие че това положение не е приключило преди повече от три години преди сезирането на съда, или
Обосновка
Необходимо е да се дефинира точният момент, в който се прилагат основанията.
Изменение 10 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 2 Член 3 а, параграф 1, буква в) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
в) един от съпрузите е гражданин на тази държава-членка или ако се отнася до Обединеното кралство и Ирландия, има "местожителство" на територията на една от двете държави-членки.	в) към момента на сключване на споразумението един от съпрузите е гражданин на тази държава-членка или ако се отнася до Обединеното кралство и Ирландия, има "местожителство" на територията на една от двете държави-членки.
Обосновка
Необходимо е да се дефинира точният момент, в който се прилагат основанията.
Изменение 11 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 2 Член 3 а, параграф 1, буква в а) (нова) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
	ва) бракът им е бил сключен в тази държава-членка.
Обосновка
Следва логично да се предположи, че изборът на страните да сключат брак в определена страна съдържа и евентуално приемане на правото на тази страна.
Изменение 12 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 2 Член 3 а, параграф 2 (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
2. Споразумението за определяне на компетентния съд трябва да бъде съставено в писмена форма и подписано от двамата съпрузи най-късно до момента на сезиране на съда.	Споразумението за определяне на компетентния съд може да бъде сключено и изменено във всеки момент, но най-късно до момента на сезиране на съда. Споразумението има правна сила до последната съдебна инстанция.
	Споразумението се съставя писмено, с дата и подпис на двамата съпрузи. Ако законът на държавата-членка, където е обичайното местопребиваване на един от съпрузите към момента на сключване на споразумението, предвижда допълнителни изисквания, свързани със споразумението, тези изисквания трябва да бъдат изпълнени. Ако съпрузите имат обичайно местопребиваване в различни държави-членки, чиито съответни закони предвиждат допълнителни формални изисквания, споразумението е валидно ако са изпълнени изискванията на един от тези закони.
	Ако споразумението е част от брачен договор, трябва да са изпълнени формалните изисквания на този договор.
Изменение 13 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 3 Членове 4 и 5 (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
3) В членове 4 и 5 термините "член 3" се заменят с термините "членове 3 и 3а".	3) В членове 4 и 5 термините "член 3" се заменят с термините "членове 3, 3а и 7".
Изменение 14 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 5 Член 7, буква а) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
а) съпрузите са имали в съответната държава-членка предишно съвместно обичайно местопребиваване за период не по-кратък от три години, или;	а) съпрузите преди това са имали в съответната държава-членка обичайно местопребиваване за период не по-кратък от три години, при условие, че този период не предхожда с повече от три години сезирането на съда, или;
Обосновка
Трябва да се избягва "търсенето на най-благоприятна правна система" (forum shopping).
Изменение 15 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 5 а (нова) Член 7 а (нов), (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
	5а) Добавя се следният член:
	"Член 7а
	Компетентен съд по необходимост
	Когато компетентният съд съгласно настоящия регламент се намира в държава-членка, чието право не предвижда развод или не признава съществуването или валидността на въпросния брак, компетентен е съдът:
	а) в държавата-членка, чиито гражданин е един от съпрузите; или
	б) в държавата-членка, в която е сключен бракът."
Обосновка
Изменението урежда ситуациите, при които според основанията на член 3, член 3а и член 7 от регламента, съдът не предвижда развод или не признава съществуването или валидността на въпросния брак.
Изменение 16 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 6 Член 12, параграф 1 (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
6) В член 12, параграф 1 термините "член 3" се заменят с термините "членове 3 и 3а".	6) В член 12, параграф 1 термините "член 3" се заменят с термините "членове 3, 3а и 7".
Изменение 17 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, заглавие (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
Избор на право от страните	Избор на приложимо право от страните
Изменение 18 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, параграф 1, буква -а) (нова) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
	-а) правото на държавата на обичайно местопребиваване на съпрузите към момента на сключване на споразумението;
Обосновка
Изглежда разумно това основание да бъде също така включено към останалите за избиране на приложимото право.
Изменение 19 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, параграф 1, буква а) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
а) правото на държавата на последното съвместно обичайно местопребиваване на съпрузите, при условие че един от двамата продължава да живее там;	а) правото на държавата на обичайно местопребиваване на съпрузите при условие, че един от двамата продължава да живее там към момента на сключване на споразумението;
Обосновка
Необходимо е да се дефинира точният момент, в който се прилагат основанията.
Изменение 20 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, параграф 1, буква б) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
б) правото на държавата, чието гражданство притежава един от съпрузите или, ако се отнася до Обединеното кралство и Ирландия, единият от съпрузите има „местожителство“;	б) правото на държавата, чието гражданство притежава един от съпрузите или, ако се отнася до Обединеното кралство и Ирландия, единият от съпрузите има „местожителство“ към момента на сключване на споразумението;
Обосновка
Необходимо е да се дефинира точният момент, в който се прилагат основанията.
Изменение 21 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, параграф 1, буква в) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
в) правото на държавата, в която съпрузите са пребивавали най-малко пет години;	в) правото на държавата, в която съпрузите преди това са имали обичайно местопребиваване най-малко три години;
Обосновка
Изглежда някак самоволно в членове 20а, параграф 1, буква в) и 3а, параграф 1, буква б) и член 7, буква а) да срещаме основания за различна продължителност на периода. Докладчикът предлага тази продължителност да бъде равна на три години.
Изменение 22 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, параграф 1, буква в а) (нова) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
	ва) правото на държавата-членка, в която е сключен бракът.
Обосновка
Изглежда разумно това основание да бъде също така включено към останалите за избиране на приложимото право.
Изменение 23 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, параграф 1, буква г а) (нова) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
	га) правото на държавата-членка, в която е сключен бракът.
Обосновка
Следва логично да се предположи, че изборът на страните да сключат брак в определена страна съдържа и евентуално приемане на правото на тази страна.
Изменение 24 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, параграф 2 (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
2. Споразумението за определяне на приложимо право трябва да бъде съставено в писмена форма и подписано от двамата съпрузинай-късно до момента на сезиране на съда.	2. Споразумението за определяне на приложимо право трябва да бъде съставено в писмена форма и подписано от двамата съпрузи най-късно до момента на сезиране на съда.
	При все това ако законът на държавата-членка, където е обичайното местопребиваване на един от съпрузи към момента на сключване на споразумението, предвижда допълнителни изисквания, свързани със споразумението, тези изисквания трябва да бъдат изпълнени. Ако съпрузите имат обичайно местопребиваване в различни държави-членки, чиито съответни закони предвиждат допълнителни формални изисквания, споразумението е валидно, ако са изпълнени изискванията на един от тези закони.
	Ако споразумението е част от брачен договор, трябва да са изпълнени формалните изисквания на този договор.
Обосновка
Изясняване на положенията, при които националното законодателство или брачният договор предвиждат по-стриктни изисквания от изискванията на регламента.
Изменение 25 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, параграф 2 а (нов) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
	2а. Ако в правото, посочено съгласно първия параграф на настоящия член, не се признават раздялата или разводът или те се признават по начин, който е дискриминационен по отношение на единия от съпрузите, се прилага правото на сезирания съд (lex fori).
Обосновка
Целта на това изменение е да се разрешат проблемите, с които се сблъскват някои чужденки, които искат законна раздяла или развод в някои от държавите-членки. Интересът на дадено лице да получи законна раздяла или развод - израз на личната му самостоятелност, трябва да бъде над критерия за прилагане на националното законодателство. Освен това в подобни случаи понякога прилагането на националното законодателство, еднакво за съпрузите, прави законната раздяла или разводът трудни за някои лица, пребиваващи в някои от държавите-членки.
Изменение 26 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 б, уводна част (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
При липса на избор по смисъла на член 20 а, разводът и законната раздяла се уреждат в съответствие със закона на държавата	При липса на избор по смисъла на член 20 а, разводът и законната раздяла се уреждат по съответния ред в съответствие със закона на държавата-членка:
Изменение 27 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 б, буква а) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
а) на обичайното съвместно местопребиваване на съпрузите, или, ако това е невъзможно,	а) на обичайното местопребиваване на съпрузите към момента на сезиране на съда или, ако това е невъзможно,
Обосновка
Необходимо е да се дефинира точният момент, в който се прилагат основанията.
Изменение 28 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 б, буква б) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
б) на последното съвместно обичайно местопребиваване на съпрузите при условие, че един от двамата продължава да живее там или, ако това е невъзможно,	б) на обичайно местопребиваване на съпрузите при условие, че един от двамата продължава да живее там към момента на сезиране на съда или, ако това е невъзможно,
Обосновка
Необходимо е да се дефинира точният момент, в който се прилагат основанията.
Изменение 29 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 б, буква в) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
в) чието гражданство притежават двамата съпрузи или, ако се отнася до Обединеното кралство и Ирландия, където и двамата имат „местожителство" или, ако това е невъзможно,	в) погражданството на двамата съпрузи или, ако се отнася до Обединеното кралство и Ирландия по „местожителство“ на двамата съпрузи към момента на сезиране на съда или, ако това е невъзможно,
Обосновка
Необходимо е да се дефинира точният момент, в който се прилагат основанията.
Изменение 30 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 член 20 б, алинея 1 а (нова) (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
	Ако в правото, посочено съгласно първия параграф на настоящия член, не се признават раздялата или разводът или те се признават по начин, който е дискриминационен по отношение на единия от съпрузите, се прилага правото на сезирания съд (lex fori).
Изменение 31 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 д а (нов), (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
	Член 20 д а Информация от държавите-членки
	1. Най-късно до ... 1 , държавите-членки уведомяват Комисията за техните национални разпоредби, отнасящи се до формалните изисквания, които се прилагат за споразуменията, свързани с избора на компетентен съд, и приложимо право по отношение на брачните договори.
	Държавите-членки уведомяват Комисията за всички последващи промени на тези разпоредби.
	2. Комисията предоставя обществен достъп посредством подходящи мерки до получената от нея информация съгласно параграф 1, и по-специално посредством Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.
	1 3 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент.
Обосновка
Става въпрос да се гарантира, че страните ще направят компетентен избор, тоест, че двамата съпрузи са надлежно информирани за конкретните последици от техния избор. В това отношение е важно да се замислим кой е най-добрият начин да се гарантира, че преди подписването на споразумението за определяне на компетентен съд, на лицата е дадена пълна и надеждна информация.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Целта на настоящото предложение за регламент е установяване на ясна и пълна правна рамка, която обхваща едновременно правилата относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и правилата относно приложимото право, като въвежда също така известна степен на автономия на засегнатите страни.

Така, досега, бракоразводните дела между съпрузи с различна националност се уреждат от правилата за определяне на компетентност съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета¹ (наречен „Bruxelles II а”), които позволяват на съпрузите да избират между различни критерии за компетентност. При започване на процедура за развод в една държава-членка, приложимото право се определя според нормите, уреждащи колизията между закони по брачни дела, на тази държава. Тези национални норми, уреждащи колизията между закони, са обаче извънредно разнородни.

Съчетанието между тази разнородност на националните норми, уреждащи колизията между закони, и съществуващите разпоредби на Общността относно определяне на компетентност може да създаде известен брой проблеми при случаите на „международни” бракоразводни дела. Освен липсата на правна сигурност, произтичаща от факта, че за двамата съпрузи е трудно да определят кой закон ще се прилага в техния случай, трябва да се отбележи наличието на реална според Комисията опасност от „ надпревара към съдилищата”, израз, описващ ситуация, в която по-информираният съпруг ще се опита първи да сезира съда, чието законодателство отговаря в по-голяма степен на неговите интереси. Освен това, възможно е гражданите на Европейския съюз, които живеят в трета страна, да срещат затруднение при намирането на съд, компетентен по бракоразводните дела, и при признаването на решение за развод, взето в трета страна, в съответните им държави по произход.

Предложението на Комисията цели да ограничи тези опасности и да запълни тези пропуски, по-конкретно като дава възможност на страните да изберат по взаимно съгласие компетентния съд и приложимото право.

Избор на компетентен съд

Член 3 а въвежда възможността съпрузите да определят по взаимно съгласие съда, компетентен за тяхната бракоразводна процедура. Несъмненото му предимство е, че увеличава степента на автономност на страните и че им дава свободата да сезират, според известни критерии за приложимо право, съда, с който са свързани в най-голяма степен. На първо място следва да се гарантира, че критерият за приложимо право е достатъчно надежден и ясно формулиран, без същевременно да налага ненужни ограничения. При все това вашият докладчик предлага да се прибави изменение 7 а, което урежда ситуациите, при които според основанията на член 3, член 3а и член 7 от регламента, съдът не предвижда развод или не признава съществуването или валидността на въпросния брак.

Избор на приложимо право

Член 20 а представлява новаторство с това, че за пръв път въвежда възможността съпрузите да определят по взаимно съгласие приложимото право за тяхната бракоразводна процедура. Според докладчика изглежда разумно да се предвиди възможността за избор на правото на държавата на обичайното местопребиваване на съпрузите, където те живеят към момента на сключване на споразумението, както и правото на държавата, в която е сключен бракът.

Освен това, можем да си зададем и въпроса относно липсата на съответствие между член 20 а и членове 3, 3а и 7 по отношение на критериите за различна продължителност на периода. Според докладчика удължаването на периода на пребиваване, определен в член 20 а, изглежда малко произволно. Това е причината, поради която докладчикът предлага този период от време да бъде три години.

Компетентен избор

След това, следва да се гарантира, че страните ще направят компетентен избор, тоест, че двамата съпрузи са надлежно информирани за конкретните последици от техния избор. В това отношение е важно да се замислим кой е най-добрият начин да се гарантира, че преди подписването на споразумението за определяне на компетентен съд, на лицата е дадена пълна и надеждна информация. Важно е също така достъпът до информация да бъде гарантиран, независимо от финансовото състояние на всеки един от двамата съпрузи. Налага се да отбележим също така, че е важно да се гарантира точно и пълно осведомяване на двамата съпрузи относно техния избор на съд и приложимо право в случай на развод, още повече, че има съществени различия в законодателството на държавите-членки в много отношения, като мотиви за развода, форми на развод, условия за получаване на такъв, необходим период на раздяла и други решаващи аспекти за процедурата. Освен това, тъй като правото не е неизменно, е възможно подписано в определен момент споразумение, указващо приложимото право, да не отговаря вече на законните очаквания на страните, когато би трябвало да породи действие, поради променено междувременно законодателство на държавата.

Докладчикът предлага да се предвиди механизъм, за който да отговаря Комисията, за публична информационна система, основаваща се на интернет (която функционира в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела), където всички хора могат да намират актуализирана информация, засягаща основните аспекти на националното и общностното законодателство. Освен това е съществено важно сезираният съд да обръща внимание на огромното значение на компетентния избор на двамата съпрузи.

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси(*) (11.9.2008)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно предложението за регламент на Съвета, изменящ Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност
(COM(2006)0399 – C6-0305/2006 – 2006/0135(CNS))

Докладчик по становище(*): Carlo Casini

(*) Процедура с асоциирани комисии - член 47 от правилника

КРАТКА ОБОСНОВКА

Предложението на Комисията се отнася единствено до определянето на компетентния съд и приложимото право за случаите на подаване на искова молба за развод или законна раздяла. Следователно то не се отнася нито до разтрогването на брака, нито до правото на издръжка. Предложението представлява частично изменение на действащия Регламент № 2201/2203, чието съдържание е по-обширно, тъй като се отнася и до причините за разтрогването на брака, до действията, отнасящи се до родителската отговорност и до признаването на съдебните решения в тази област в отношенията между различните държави.

Представеното предложение се отнася най-вече до така наречените "международни" двойки, тоест двойки, при които съпрузите имат различно гражданство или постоянно пребивават в различни държави. Основното нововъведение, съдържащо се в новия регламент, е дадената на съпрузите възможност да избират компетентния съд, към който да се обърнат, както и приложимото право, като този избор не е неограничен. Той се допуска за съдилища и закони, които имат обективна връзка с въпросното брачно отношение. Съгласно предложението, тази връзка се обосновава предимно от постоянното местожителство. Следователно двама съпрузи, които имат само едно съвпадащо гражданство и винаги са пребивавали в държавата, чието гражданство имат, нямат право на избор; те трябва да се обръщат единствено към съдиите в държавата, в която пребивават, които ще приложат lex loci (закона на държавата по местоизвършване), което е еднакво с lex fori (закона на съда).

Като цяло предложението изглежда разумно. В действителност, то отговаря напълно на принципа за свободно движение на хора, който е една от основните свободи, върху които се основава изграждането на обединена Европа, както и на принципа за спазване на свободата на страните, които могат да избират, ако желаят, съда и законодателството, на които да поверят разглеждането на молбата им за разтрогване на брачния им съюз.

Докладчикът все пак счита, че в настоящето предложение трябва да бъдат внесени известни корекции с цел то да стане още по-ефикасно.

На първо място следва да се уточни, че изборът на страните може да засяга единствено компетентния съд и законодателството на държава-членка, като в по-общ план, по силата на принципа на субсидиарност, предложението не може да задължи органите на държава, която не допуска развода или не признава вида на въпросния брак да се произнесе относно обявяването му за нищожен.

Предложението на Комисията също така предлага на съпрузите възможност да избират който и да е компетентен съд, посочен в член 3 от Регламент № 2201/2003. В този случай най-ограничителният критерий, посочен в член 3 а, буква б), става излишен. Най-лесното решение от техническа гледна точка ще бъде заличаването на текста на посочената буква. Изглежда все пак, че предложението на Комисията е ориентирано към установяване на връзка със закона на съда от момента, в който на страните се признава правото сами да определят компетентния съд. Това заключение се налага от текста на буква б). Ако искаме да запазим буква б) и да хармонизираме съдържанието й с член 3 (като увеличим самостоятелността на страните), докладчикът предлага да се преформулира изцяло член 3 а. Подразбира се, че член 3 остава в сила и ще се прилага в случаите, когато не е било упражнено правото на избор на компетентния съд.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в доклада си следните изменения:

Текст, предложен от Комисията	Изменения, внесени от Парламента
Изменение 1 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 2 Член 3 а, параграф 1 (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
1. Съпрузите могат да постигнат съгласие, че компетентни да разглеждат дела, свързани с развод или законна раздяла ще бъдат съд или съдилища на държава-членка при условие, че е имало тясна връзка със съответната държава-членка въз основа на факта, че:	1. Съпрузите могат да постигнат съгласие, че компетентни да разглеждат дела, свързани с развод или законна раздяла са съд или съдилища на държава-членка при условие, че е налице тясна връзка между брачната им връзка и избраната държава-членка въз основа на факта, че:
(a)някое от основанията за компетентност, посочени в член 3, е приложимо, или;	а) съпрузите са имали в посочената държава обичайно местопребиваване за период от най-малко три години без прекъсване, при положение, че този период не е приключил по-рано от три години преди подаването на исковата молба за развод или законна раздяла; или
б) става въпрос за мястото на последното съвместно обичайно местопребиваване на съпрузите за период от най-малко три години, или;	б) става въпрос за държавата на последното обичайно местопребиваване на съпрузите и към момента на подаване на молбата ответникът все още живее там; или
в) единият от съпрузите е гражданин на съответната държава-членка или ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има "domicile" на територията на една от двете държави-членки.	в) става въпрос за държавата, където ищецът все още има обичайно местопребиваване и е живял там поне шест месеца,ако е гражданин на съответната държава или е живял там поне една година, ако не е неин гражданин, или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile“ там; или
	ва) бракът им е бил сключен в тази държава-членка.
Обосновка
Промените в член 3а имат за цел установяване на по-рационална йерархия на критериите за приложимо право: по-дълго местопребиваване;
местопребиваване, макар и кратко, при условие, че става въпрос за последното местопребиваване и то е настоящо на ответника;
настоящото местопребиваване на ищеца за определен период от време; мястото на сключване на брака. При тези условия е възможно да се избегне противоречие между въпросните критерии, както и между тези критерии и член 3 от регламента, който ще се прилага при липса на съгласие между страните.
Изменение 2 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 2 Член 3 а, параграф 2 (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
2. Споразумението за определяне на компетентния съд трябва да бъде съставено в писмена форма и подписано от двамата съпрузи най-късно до момента на сезиране на съда.	Споразумението за определяне на компетентния съд може да бъде сключено и изменено във всеки момент, но най-късно до момента на сезиране на съда. Споразумението има правна сила до последната съдебна инстанция.
	Споразумението се съставя писмено, с дата и подпис на двамата съпрузи. Ако законът на държавата-членка, където е обичайното местопребиваване на един от съпрузи към момента на сключване на споразумението, предвижда допълнителни изисквания, свързани със споразумението, тези изисквания трябва да бъдат изпълнени. Ако съпрузите имат обичайно местопребиваване в различни държави-членки, чиито съответни закони предвиждат допълнителни формални изисквания, споразумението е валидно ако са изпълнени изискванията на един от тези закони.
	Ако споразумението е част от брачен договор, трябва да са изпълнени формалните изисквания на този договор.
Обосновка
Важно е да се уточнят формалните условия на споразумението, да се уточнят последиците и да се запазят основните правила за компетентност при липса на споразумение.
Изменение 3 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 5 а (нова) Член 7 а (нов), (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
	5а) Добавя се следният член:
	"Член 7а
	Компетентен съд по необходимост
	Когато компетентният съд съгласно настоящия регламент се намира в държава-членка, чието право не предвижда развод или не признава съществуването или валидността на въпросния брак, компетентен е съда:
	а) в държавата-членка, чиито гражданин е един от съпрузите; или
	б) в държавата-членка, в която е сключен бракът."
Обосновка
Държава-членка не може да бъде задължена да признае, дори и само за целите на разтрогване на брака, акт, който не се счита като такъв от законодателството на държавата. Освен това, би било в противоречие с принципа на субсидиарност да се наложи на съдия на дадена държава-членка, чието законодателство не предвижда този акт, да постанови решение за развод.
Освен това "международна двойка" има право да получи постановяване на решението за развод от поне един съдия на държава на Съюза, при условие, че бракът има известна връзка с територията на Съюза; следователно, при липса на избор на страните, по правило компетентен е съдът на държавата-членка, чиято националност има един от двамата съпрузи или в която е бил сключен бракът.
Изменение 4 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, параграф 1 (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
1. Съпрузите могат да изберат по взаимно съгласие приложимото право в областта на развода и законната раздяла сред следните законодателства:	1. Съпрузите могат да изберат по взаимно съгласие приложимото право в областта на развода и законната раздяла сред законодателствата на държавите-членки, чието отношение към брачната връзка е определено в член 3а.
а) правото на държавата на последното обичайно съвместно местопребиваване на съпрузите при условие, че един от двамата продължава да живее там;
б) правото на държавата, чието гражданство притежава един от съпрузите или, ако се отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile“ единият от съпрузите;
в) правото на държавата, в която съпрузите са местопребивавали най-малко пет години;
г) правото на държавата-членка, където е внесена исковата молба.
Обосновка
Предложеният критерии в това изменение има по-широк смисъл от съществуващия в предложението на Комисията, който изключва законодателството на местопребиваването на единствения ищец или единствения ответник (въпреки че по принцип това законодателство може да стане приложимо поради избора на съд, извършен в съответствие с буква г) на член 20а.
Изменение 5 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 а, параграф 2 (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
2. Споразумението за определяне на приложимо право трябва да бъде съставено в писмена форма и подписано от двамата съпрузи най-късно до момента на сезиране на съда.	2. По отношение на формата на избора се прилагат разпоредбите на член 3а, параграф 2.
Обосновка
Изменението позволява да се гарантира съответствие между формата на споразумение за определяне на приложимо право и формата на избор на приложимо право.
Изменение 6 ЧЛЕН 1, ТОЧКА 7 Член 20 б, уводна част (Регламент (ЕО) № 2201/2003)
При липса на избор по смисъла на член 20 а, разводът и законната раздяла се уреждат в съответствие със закона на държавата	При липса на избор по смисъла на член 20 а, разводът или законната раздяла се уреждат по съответния ред в съответствие със закона на държавата-членка:

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност
Позовавания	COM(2006)0399 – C6-0305/2006 – 2006/0135(CNS)
Водеща комисия	LIBE
Становище, изказано от        Дата на обявяване в заседание	JURI 28.9.2006
Процедура с асоциирана(и) комисия(и) - Дата на обявяване в заседание	15.2.2007
Докладчик по становище        Дата на назначаване	Carlo Casini 2.10.2006
Разглеждане в комисия	4.10.2007		19.12.2007
Дата на приемане	9.9.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Carlo Casini, Marek Aleksander Czarnecki, Bert Doorn, Monica Frassoni, Giuseppe Gargani, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Othmar Karas, Piia-Noora Kauppi, Klaus-Heiner Lehne, Katalin Lévai, Antonio Masip Hidalgo, Hans-Peter Mayer, Manuel Medina Ortega, Aloyzas Sakalas, Francesco Enrico Speroni, Jaroslav Zvěřina, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Sharon Bowles, Vicente Miguel Garcés Ramón, Jean-Paul Gauzès, Georgios Papastamkos, Gabriele Stauner, József Szájer, Jacques Toubon, Ieke van den Burg
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Victor Boştinaru, Renate Weber

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност
Позовавания	COM(2006)0399 – C6-0305/2006 – 2006/0135(CNS)
Дата на консултация с ЕП	20.9.2006
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	LIBE 28.9.2006
Подпомагаща(и) комисия(и)        Дата на обявяване в заседание	JURI 28.9.2006		FEMM 28.9.2006
Неизказано становище        Дата на решението	FEMM 13.9.2006
Процедура с асоциирана(и) комисия(и)        Дата на обявяване в заседание	JURI 15.2.2007
Докладчик(ци)        Дата на назначаване	Evelyne Gebhardt 13.9.2006
Разглеждане в комисия	24.1.2007		11.9.2007		3.10.2007		9.10.2007
	22.1.2008		15.9.2008
Дата на приемане	15.9.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	38 2 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alexander Alvaro, Roberta Angelilli, Emine Bozkurt, Philip Bradbourn, Mihael Brejc, Kathalijne Maria Buitenweg, Giusto Catania, Jean-Marie Cavada, Carlos Coelho, Panayiotis Demetriou, Bárbara Dührkop Dührkop, Urszula Gacek, Kinga Gál, Jeanine Hennis-Plasschaert, Lívia Járóka, Ewa Klamt, Magda Kósáné Kovács, Stavros Lambrinidis, Kartika Tamara Liotard, Viktória Mohácsi, Javier Moreno Sánchez, Rareş-Lucian Niculescu, Inger Segelström, Csaba Sógor, Vladimir Urutchev, Renate Weber, Tatjana Ždanoka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Edit Bauer, Frieda Brepoels, Simon Busuttil, Evelyne Gebhardt, Sophia in ‘t Veld, Илияна Малинова Йотова, Ona Juknevičienė, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Antonio Masip Hidalgo, Bill Newton Dunn, Luca Romagnoli, María Isabel Salinas García, Eva-Britt Svensson
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Andres Tarand