ДОКЛАД относно създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA) между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (11.9.2008)

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (16.7.2008)

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (17.7.2008)

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

23.9.2008 - (2008/2131(INI))

Комисия по развитие
Докладчик: Anders Wijkman

Процедура : 2008/2131(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A6-0366/2008

Внесени текстове :

A6-0366/2008

Разисквания :

Гласувания :

PV 21/10/2008 - 8.15
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0491

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

относно създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA) между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни

(2008/2131(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Съобщението на Комисията от 18 септември 200 г., озаглавено „Създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA) между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни” (COM(2007)0540),

– като взе предвид заключенията на Съвета от 20 ноември 2007 г. относно Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни,

– като взе предвид Съобщението на Комисията от 11 март 2003 г., озаглавено „Климатичните промени в контекста на сътрудничество за развитие – План за действие 2004 – 2008” (СОМ(2003)0085),

– като взе предвид първия двугодишен доклад за напредъка (2004-2006 г.) на Комисията относно Плана за действие на ЕС за изменението на климата и развитието, представен на 9 ноември 2007 г. по време на Европейските дни на развитието в Лисабон,

– като взе предвид доклада на Върховния представител и Европейската комисия до Европейския съвет, озаглавен „Изменение на климата и международна сигурност” от 14 март 2008,

– като взе предвид Зелената книга на Комисията от 29 юни 2007 г., озаглавена „Адаптиране към изменението на климата в Европа - възможни действия от страна на ЕС” (COM(2007)0354),

– като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на развитие на Европейския съюз, озаглавена „Европейският консенсус“,[1],

– като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощите, приета на 2 март 2005 г. след форума на високо равнище относно ефективността на помощите („Парижката декларация”),

– като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Европейската комисия относно хуманитарната помощ на Европейския съюз, озаглавена „Европейският консенсус относно хуманитарната помощ“[2],

– като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) от 1992 г.,

– като взе предвид Доклада за човешкото развитие за 2007/2008 г., озаглавен „Борбата срещу изменението на климата: Човешката солидарност в един разединен свят“, публикуван от Програмата на ООН за развитие,

– като взе предвид Декларацията от Мале относно човешките измерения на световното изменение на климата, приета в Мале (Република Малдиви) през 2007 г.,

– като взе предвид Пътната карта от Бали, приета по време на Конференцията на ООН по изменението на климата, която се проведе на остров Бали (Индонезия) през декември 2007 г.,

– като взе предвид четвъртия доклад за оценка, озаглавен „Изменение на климата 2007 г.: въздействия, адаптиране и уязвимост”, изготвен от Втора работна група на Междуправителствената група за изменение на климата (МГИК),

– като взе предвид доклада на Nicholas Stern, озаглавен „Икономическите страни на изменението на климата. Докладът на Щерн” („Докладът на Щерн”) от 2006 г.,

– като взе предвид Декларацията относно интегрирането на адаптацията към изменението на климата в рамките на сътрудничеството за развитие, приета от министрите по развитието и околната среда на държавите-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на 4 април 2006 г.,

– като взе предвид доклада на ОИСР от 2007 г., озаглавен „Постигане на напредък по посока на интегриране на адаптацията към изменението на климата в рамките на дейностите за сътрудничество за развитие”,

– като взе предвид „Рамковата програма за действие от Хього за 2005-2015 г.: Развитие на капацитета за устойчивост при бедствия на държавите и общностите”, приета от Световната конференция за намаляване на бедствията, която се проведе в Кобо, Хього (Япония) през януари 2005 г.,

– като взе предвид двугодишния доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), озаглавен „Състояние на горите в световен мащаб за 2007 г.”,

– като взе предвид член 45 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по външни работи, комисията по бюджети и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6‑0366/2008),

A. като има предвид, че изменението на климата представлява сериозна заплаха за намаляването на бедността, правата на човека, мира и сигурността, наличието на вода и храна, и за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) в много развиващи се страни,

Б. като има предвид, че в някои развиващи се страни се изсичат гори с цел отглеждане на култури за производство на биогорива,

В. като има предвид, че индустриализираните държави носят историческа отговорност за изменението на климата и имат моралното задължение да подпомогнат развиващите се страни в техните усилия за адаптиране към последиците му,

Г. като има предвид, че развиващите се страни са допринесли в най-малка степен за изменението на климата, а ще пострадат най-тежко от неговите последици, които включват несигурност по отношение на водата и прехраната поради засушаванията и опустиняването, покачване на морско равнище, нови предизвикателства пред селското стопанство, нови рискове за здравето, екстремни метеорологични явления и миграционен натиск; като има предвид, че освен това развиващите се страни разполагат с най-малко капацитет да се справят с тези последици,

Д. като има предвид, че в много индустриализирани страни напоследък се е обърнало значително внимание на мерките за адаптиране към изменението на климата и за ограничаване на рисковете, и като има предвид, че същите тези неотложни потребности като цяло са били пренебрегнати в страните с ниско равнище на доходите,

Е. като има предвид, че вносът в ЕС на изсечен незаконно и по неустойчив начин дървен материал е фактор, който допринася в значителна степен за обезлесяването, и че се оценява, че той ощетява бедните страни с милиарди евро всяка година,

Ж. като има предвид, че според оценките обезлесяването допринася за 20% от общите емисии на парникови газове, като според оценките води до загуба на 13 милиона хектара тропически гори всяка година, и като има предвид, че обезлесяването в тропиците е сериозна заплаха за биологичното разнообразие и за прехраната на над един милиард бедни хора, които живеят и се изхранват в тези гори;

З. като има предвид, че често се налага по отношение на конкретните последици от изменението на климата да се предприемат мерки на местно равнище от органите на местно управление; като има предвид, че свързването на международното, националното и местното равнище на вземане на решения е следователно ключово предизвикателство при разработването на ефективни стратегии за адаптиране към изменението на климата и за смекчаване на неговите последици; и като има предвид, че трябва да се осъществят мащабни структурни промени, без това да пречи на прилагането на подход, насочен към общностите на местно равнище и към бедните,

И. като има предвид, че във все по-голяма степен се признават заплахите по отношение на сигурността, отправени от изменението на климата, включително конфликти във връзка с оскъдни природни ресурси, предизвикани от климата природни бедствия и мащабни миграционни потоци; и като има предвид, че разработването на стратегии за справяне с общите предизвикателства по отношение на климата и сигурността ще бъде от първостепенно значение за гарантиране на ефективни ответни действия за адаптиране в развиващите се страни,

Й. като има предвид, че международните усилия в областта на адаптирането към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия (DRR) до този момент са ограничени, изолирани, зле координирани и в много случаи трудно достъпни за развиващите се страни, като този факт е в пряко противоречие с целите, очертани в Европейския консенсус и Парижката декларация,

К. като има предвид, че мерките за адаптиране към изменението на климата, намаляването на риска от бедствия и изграждането на капацитет с оглед на развитието трябва да бъдат тясно обвързани, но че досега те са били интегрирани в много ниска степен в рамките на агенциите за сътрудничество за развитие и на международните институции; и като има предвид, че наличието на съвместен и последователен подход би било от решаващо значение за успешното осъществяване на GCCA,

Л. като има предвид, че е необходимо да се създадат мултидисциплинарни екипи, включващи специалисти по управление на бедствията, от сферата на развитието и планирането и научни експерти в областта на адаптирането и климата, които следва да приемат най-добрите практики за развитие на регионално равнище;

М. като има предвид, че действията на ранен етап с оглед адаптиране към изменението на климата и намаляване на риска от бедствия определено представляват рентабилно решение; като има предвид, че според прогнозните оценки всеки долар, изразходван за намаляване на риска от бедствия, би могъл да спести до седем долара за намеса в случай на бедствия, като това представлява също така силен аргумент в полза на предварителното планиране на разходите за подпомагане,

Н. като има предвид, че следователно всеки опит за двойно преброяване на финансирането на ЕС за Целите на хилядолетието за развитие и направените в рамките на РКООНИК обещания следва да бъде отхвърлен;

О. като има предвид, че всяко едно забавяне при вземането на твърди решения относно необходимите мерки за ограничаване на причини за изменението на климата и на неговите последици, ще доведе до много по-високи разходи,

П. като има предвид, че по-голямата част от проблемите, свързани с околната среда, включително проблемите, произтичащи от изменението на климата, се задълбочават от прираста на населението и от по-големия брой на населението, докато демографската динамика, по отношение на прираста, разпределението и състава на населението, е неразделна част от процеса на развитие, тъй като и двата фактора влияят върху изменението на климата и същевременно се влияят от него; и като има предвид, че въпреки че на международната конференция за населението и развитието, проведена в Кайро през 1994 г., бяха ясно подчертани многобройните ползи, които произтичат от обособените, насочени към местното равнище политики по отношение на населението с незадължителен характер, въпросите, свързани с населението, досега като цяло не са били включени в планирането на развитието или адаптирането,

Р. като има предвид, че селското стопанство, водите, управлението на горските ресурси, здравеопазването, инфраструктурата, образованието, както и демографската политика, трябва да бъдат взети предвид с оглед на ефективното интегриране в политиката за развитие на адаптирането към изменението на климата и на мерките за смекчаването на последиците от него,

С. като има предвид, че ограничаването на корупцията би увеличило ефективността на усилията за адаптиране към изменението на климата и за смекчаване на последиците от него,

Т. като има предвид, че съгласно горепосочения преглед за 2007 г. на Плана за действие на ЕС за изменението на климата и развитието напредъкът при интегрирането на изменението на климата в политиката на ЕС за развитие, по-специално в националните стратегически документи (CSPs) и регионалните стратегически документи (RSPs), е недостатъчен и се постига твърде бавно,

У. като има предвид, че в момента съществува значителен недостиг по отношение на финансирането на адаптирането в развиващите се страни; като има предвид, че годишните прогнозни разходи за адаптиране варират от 50 до 80 милиарда долара на година, докато в средата на 2007 г. общият обем на средствата, отпуснати посредством механизми за многостранно финансиране, възлиза на по-малко от 0,5 % от тази сума,

Ф. като има предвид, че въпреки че ЕС си е поставил за цел да се превърне във водеща сила в борбата срещу изменението на климата, бюджетът на ЕС не отразява приоритетното значение, отдадено на политиките и мерките, приети от Европейския съюз с оглед на борбата срещу изменението на климата,

Х. като има предвид, че Световният алианс за борба с изменението на климата (GCCA) ще бъде частично финансиран от Европейския фонд за развитие (ЕФР) и Тематичната програма за околна среда и природни ресурси (ENRTP) (съгласно член 13 от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР)[3]),

Ц. като има предвид, че Европейският фонд за развитие основно е бил използван за финансиране на нови инициативи; като има предвид, че Комисията следва да изпълни ангажимента си за намиране на нови източници на финансиране с цел да запази Европейския фонд за развитие; като има предвид, че комисията по развитие към Парламента многократно е стигала до заключението, че Европейският фонд за развитие следва да се включи в бюджета на ЕС с цел да се гарантира наличието на демократичен контрол върху използването на неговите средства,

Ч. като има предвид, че в съответствие с член 21 относно приемането на стратегически документи и многогодишни индикативни програми и член 35, параграф 2 от ИСР Парламентът има право на контрол върху действията на Комисията, както е посочено в членове 5 и 8 от Решение 1999/468/ЕО;

Ш. като има предвид, че механизмът за чисто развитие (МЧР) досега не е бил съобразен в достатъчна степен с потребностите на най-бедните страни от инвестиции в чисти технологии, като в Африка се осъществяват по-малко от 3% от всички проекти, свързани с механизма за чисто развитие, а почти 90% от сертифицираните намаления на емисиите се предоставят за проекти в Китай, Индия, Корея или Бразилия,

1. приветства инициативата на Комисията за създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA), който представлява значително признаване на последствията от изменението на климата върху развитието; въпреки това призовава Комисията да изясни допълнително специалната добавена стойност на GCCA; в този контекст подчертава, че координацията и сътрудничеството с други основни заинтересовани страни трябва да бъде неразделна част от дневния ред на GCCA, за да се осигури оптимално допълване между различните инициативи;

2. счита, че GCCA е важен стълб на външните действия на ЕС по отношение на изменението на климата и че той представлява платформа, която допълва и подпомага текущия процес в контекста на РКООНИК и Протокола от Киото и чието предназначение е да ускори прилагането на Конвенцията и на Протокола, както и на съответните споразумения;

3. отново потвърждава тревожните заключения на доклада относно изменението на климата и международната сигурност[4], представен на 14 март 2008 г. пред Европейския съвет от върховния представител на ЕС и Комисията, в който се обръща внимание на факта, че изменението на климата повишава рисковете за сигурността в ЕС, като крие опасност от допълнително обременяване на вече уязвими държави и региони, податливи на конфликти, и подкопава усилията за изпълнение на ЦХР;

4. отбелязва, че усилията за борба с изменението на климата не трябва да бъдат базирани единствено на политически тласък, но също така и на гражданското общество, както в развитите, така и в развиващите се страни; счита, че следва да бъдат предприети кампании за осведомяване на обществеността, както и да бъдат приети образователни програми в училищата и университетите с цел да се предостави на гражданите анализ и оценка на състоянието на изменението на климата, както и да се предложат уместни отговори, особено по отношение на промяната в начина на живот, чиято цел е намаляването на емисиите;

5. подчертава, че засилената координация и сътрудничество между Комисията и държавите-членки е от съществено значение за политиката на ЕС в областта на изменението на климата и развитието; GCCA представлява неповторима възможност да се осъществят принципите, които са в основата на Европейския консенсус и Парижката декларация, както и на програмата за действие, приета на проведената през 1994 г. в Кайро международна конференция за населението и развитието; освен това е убеден, че една от ключовите роли на GCCA следва да бъде предоставянето на „клирингова къща” за инициативи на държавите-членки;

6. призовава ЕС да отреди централно място на изменението на климата в рамките на своята политика в областта на сътрудничеството за развитие; освен това счита, че борбата с изменението на климата трябва да обхване структурните причини, и призовава за систематична оценка на рисковете, свързани с изменението на климата, която да обхваща всички аспекти на планирането на политиката и вземането на решения, включително търговията, селското стопанство и продоволствената сигурност, както в ЕС, така и в развиващите се страни;

7. подчертава, че GCCA трябва да предприеме конкретни мерки с оглед на съгласуваността между, от една страна, въздействието на изменението на климата върху развитието, включително политиките на ЕС в областта на селското стопанство, търговията и рибарството и, от друга страна, проблемите, свързани с експортните субсидии, например обвързаната помощ, дълговото бреме, експортните кредити и използването на хранителните помощи с търговска цел, принудителната приватизация и либерализацията на икономически сектори от първостепенно значение;

8. посочва, че тъй като GCCA, с финансиране от 60 милиона евро за периода 2008-2010 г., трябва да има допълващ характер по отношение на протичащия процес към РКООНИК, следва да се избягва препокриването на действия и средствата да се концентрират към действия, които осигуряват най-висока добавена стойност; счита, че след като бъде постигнато споразумение относно изменението на климата след 2012 г., е необходимо целите и финансирането на GCCA да бъдат преразгледани с оглед на неговите резултати;

9. счита, че финансовите средства извън рамката на РКООНИК не могат да бъдат считани като част от изпълнението от страна на развиващите се държави на ангажиментите им по Конвенцията;

10. счита, че сумата от 60 милиона евро, заделена до момента за GCCA, е крайно недостатъчна; призовава Комисията да определи дългосрочна цел за финансиране на GCCA с поне 2 милиарда евро годишно до 2010 г. и 5-10 милиарда евро годишно до 2020 г.

11. призовава Комисията да предостави подробна информация относно съществуващите на национално и международно равнище финансови механизми в областта на изменението на климата и развитието; призовава Комисията, въз основа на тази информация, да предложи незабавно мерки за увеличаване на финансовата подкрепа на ЕС за борбата с изменението на климата и за развитието, като се гарантира възможно най-добра координация и съгласуваност със съществуващите инициативи;

12. подчертава, че за да се подходи сериозно към изменението на климата, трябва да се предостави ново финансиране чрез други бюджетни редове и от нови източници на финансиране, като хуманитарните фондове, създадени в отговор на свързани с климата бедствия, фондовете в рамките на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и Инструмента за стабилност в контекста на превантивната политика на сигурност или в отговор на свързаните с климата заплахи за сигурността или конфликти, по целесъобразност други фондове за външни дейности, както и „зелени“ данъци, публично-частни партньорства и други новаторски механизми за финансиране, предназначени за тази цел;

13. отбелязва с интерес заключенията на председателството на Европейския съвет от 19 и 20 юни 2008 г. и тяхното отражение върху бюджета; счита, че тези бюджетни изисквания могат да бъдат посрещнати само като се прибегне до средствата, предвидени в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. относно бюджетната дисциплина и стабилното финансово управление[5]; подчертава още веднъж, че за новите задачи следва да се предоставят нови бюджетни кредити;

14. отбелязва в тази връзка, че по отношение на официалната помощ за развитие (ОПР) ЕС все още изостава при изпълнението на целта от 0,56% от БНД на ЕС до 2010 г. и че е трудно да се предвиди по какъв начин ЕС ще успее да изпълни всичките си ангажименти, без да се прибегне до нови новаторски ресурси;

15. призовава Комисията да увеличи непосредственото финансиране на GCCA, което първоначално би могло да се постигне, като неотложна цел, чрез ENRTP, както и чрез 10-ия Европейски фонд за развитие; в същото време подчертава неотложната нужда от допълнителни средства, различни от официалната помощ за развитие (ОПР), за адаптиране и разработване на иновационни механизми за финансиране за тази цел;

16. напомня на Комисията, че ако за финансиране на GCCA са предоставени средства от ENRTP или от Европейския фонд за развитие, те, в качеството си на фондове за развитие, следва да се използват единствено за дейности, които са съвместими с помощта за развитие, както тя е определена от Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР; настоява, че този източник на финансиране следва да се използва еднократно и че трябва да се намери допълнително финансиране от други източници;

17. призовава Комисията да гарантира, че финансирането на GCCA чрез ENRTP и чрез Европейския фонд за развитие няма да бъде за сметка на други важни цели в областта на сътрудничеството за развитие като образованието, здравеопазването, равенството между половете или достъпа до вода;

18. подчертава, че държавите-членки трябва да поемат много по-голяма отговорност за финансиране и привеждане в съответствие на дейностите си за развитие с GCCA;

19. призовава Комисията и държавите-членки да се споразумеят да отделят поне 25 % от очакваните постъпления от търгове в рамките на Схемата на ЕС за търговия с квоти за емисии през следващия период на търговия за финансиране на GCCA и на други мерки, свързани с изменението на климата в развиващите се страни, включително на усилията за опазване на горите и намаляване на емисиите, предизвикани от обезлесяването и деградацията на горите;

20. призовава Комисията да използва предстоящото преразглеждане на бюджета на ЕС като възможност за преоценка на общите приоритети по отношение на разходите на ЕС и за отделяне на допълнителни средства за борбата с изменението на климата и за развитието като цяло и в частност за GCCA, включително като се преразпределят фондовете в рамките на Общата селскостопанска политика;

21. призовава Комисията и държавите-членки незабавно да осъществят идеята за глобален механизъм за финансиране в областта на изменението на климата, изграден върху модела на международния финансов инструмент за имунизации, и концепцията за първоначална помощ, за да се осигурят значителни средства за GCCA в рамките на относително кратък период от време;

22. призовава Комисията да покани частния сектор за близък партньор на GCCA, тъй като публичните средства биха могли да изиграят ролята на катализатор, като стимулират инвестиционната дейност и предоставят достъп до пазари и технологии; насърчава специално Комисията да инвестира в разработването на модели за публично-частно партньорство (ПЧП) в ключови области като осигуряването на сигурност на водите и инфраструктура в уязвимите области, в които недостигът на финансиране понастоящем е значителен, тъй като изменението на климата засяга много тематични области (достъп до вода, обществено здраве, енергийни доставки и др.), водейки до намеса от страна на държавата и органите на местно управление; припомня, че приоритетът на ЕС следва да бъде укрепването на капацитета за публична дейност в тези области;

23. призовава Комисията да се ангажира в партньорства с частния застрахователен сектор и да проучи методи за увеличаване на пилотни застрахователни схеми за финансиране на адаптиране/намаляване на риска от бедствия, като обхване едновременно с националните/регионални и индивидуални нива на застраховане;

24. изразява съжаление, че цялостното включване на правителствата на развиващите се страни, гражданското общество и органите на местно управление беше незадоволително по време на процеса на съставянето на плана за GCCA; призовава Комисията да гарантира, че вземането на решения по време на процеса на изготвяне, изпълнение, разпределяне на средства и извършване на оценка ще се проведе в партньорство със заинтересованите страни;

25. призовава Комисията да използва GCCA за оказване на подкрепа и укрепване на способността на страните партньори да определят, управляват и ограничават заплахите за сигурността, отправени от изменението на климата, и насърчава Комисията да предостави допълнителни средства за тази цел; освен това призовава Комисията да гарантира пълното участие на своята генерална дирекция „Външни отношения“ в целия процес на определяне на програмата и прилагането на GCCA и да гарантира оптимална последователност между сътрудничеството за развитие, борбата с изменението на климата, външната политика и политиката на сигурност;

26. призовава Комисията да използва GCCA за откриване на разисквания както с общността на донорите, така и със страните партньори, относно повишаването на подготовката и изготвянето на планове за действие при извънредни ситуации с оглед на мащабната миграция, която може да възникне, ако определени региони станат необитаеми вследствие на изменението на климата;

27. настоява, че ефективни механизми за докладване, включително подробни показатели за прогреса и схеми за последващи действия, трябва да бъдат включени в GCCA;

28. счита, че чрез специфична добавена стойност и чрез сферата си на компетентност GCCA би могъл да установи връзка между дейността по адаптиране на местно равнище и световните рамки на политиките в областта на климата и развитието; в този контекст приветства политическия диалог, който е част от GCCA, като важна стъпка при установяването на връзка между програмата за намаляване на бедността и Целите на хилядолетието за развитие и програмата за борба с изменението на климата; при все това подчертава, че GCCA ще се увенчае с успех единствено ако бъде част от цялостна стратегия на ЕС за преговорите след 2012 г., при които силната подкрепа за дейностите за смекчаване на последиците и за адаптиране в развиващите се страни е първостепенен приоритет;

29. поощрява Комисията да използва диалога относно политиката и предвидената съвместна декларация на ЕС, най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се страни като форум за популяризиране на идеята за „световен договор“, при който сътрудничеството за развитие и свързаните с изменението на климата дейности са тясно интегрирани, като се включва изрично вземането под внимание на демографските проблеми, както се предвижда в инициативата за план „Маршал“ в световен мащаб;

30. подчертава необходимостта от ускоряване на усилията за включване на адаптирането към изменението на климата, намаляването на риска от бедствия и мерките във връзка с населението и репродуктивното здраве в помощите за развитие на Комисията и на държавите-членки, особено по време на етапа на изпълнение, тъй като от системна гледна точка тези области са от основно значение; призовава Комисията да се възползва от предстоящия междинен преглед на националните стратегически документи (CSP), за да постигне напредък в тази област;

31. настоява, че Комисията, успоредно с GCCA, трябва да продължи да разработва отговора си на прегледа на Плана за действие на ЕС за изменението на климата и развитието, съдържащ много важни елементи, които не трябва да бъдат загубени, включително създаването на "клирингови къщи" на място с оглед подобряване на координацията и достъпа до информация;

32. подчертава, че разработването и прилагането на Национални адаптационни програми за действие (НАПД) със средства от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ) имаше известни затруднения поради недостатъчно финансиране, недооценяване на разходите за адаптиране, слаба връзка с човешкото развитие, твърде бюрократични канали за достъп и отклонения от проектите; призовава Комисията да разгледа обстойно тези слабости при предоставянето на по-нататъшна подкрепа за изпълнението на НАПД в най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се страни чрез GCCA; в този контекст приветства намерението на Комисията да проучи основано на програма изграждане на капацитет на управленски институции, използващи бюджетно финансиране;

33. подчертава, че успешното използване на бюджетната подкрепа за адаптиране към изменението на климата, насочено към развитието, зависи от едно по-широко използване на всички средства, налични в рамките на разпоредбите за бюджетна подкрепа, включително обсъждане на политическите приоритети, дългосрочен контрол и техническа помощ за формулиране и изпълнение на бюджета; освен това подчертава необходимостта от активно включване на гражданското общество и местните общности; също така настоятелно призовава Комисията да бъде подготвена да използва допълнителни мерки, когато бюджетната подкрепа не е достатъчна или когато не успява да подпомага бедните и най-уязвимите;

34. призовава Комисията да гарантира, че предвидените в рамките на GCCA изследвания в областта на адаптирането в развиващите се страни се характеризират с ясен подход „отдолу нагоре“, са насочени към бедните и най-уязвимите, се ръководят от потребностите на местните общности и се извършват в сътрудничество със заинтересованите лица; подчертава значението на информирането на целевите групи относно резултатите от изследванията в областта на адаптирането по достъпен начин чрез средствата за масово осведомяване;

35. призовава Комисията да посвети значителни ресурси на изследванията в областта на икономическите аспекти на адаптирането в развиващите се страни, включително на изясняването на бъдещите разходи, свързани с необходимото преструктуриране на политиките в областта на търговията, селското стопанство и сигурността, и на институциите; признава, че пропуските в познанията в тази област представляват пречка за провеждането на ефективни мерки за адаптиране и по отношение на разходите както за публичния, така и за частния сектор;

36. изтъква значението на трансфера на знания и технологии – включително технологии за намаляване на риска от бедствия – на държавите–партньори в рамките на GCCA; в този смисъл, призовава Комисията да насърчи създаването на уеб базирана „библиотека“, съдържаща съответните данни относно адаптирането към изменението на климата, както и да улесни осъществяването на програма за обмен на експерти в областта на приспособяването към изменението на климата между тези държави;

37. отново заявява значението на съгласуваността на политиките и изисква Комисията да разгледа въпроса за интегриране на изменението на климата към усилията за намаляване на бедността при прегледа на бюджета на ЕС, както и при междинния преглед на различните инструменти за развитие;

38. призовава Комисията да отдели повече внимание на въздействието на изменението на климата върху селското и горското стопанство, както и на приспособяването на селското и горското стопанство към изменението на климата; призовава Комисията да използва GCCA за оказването на подкрепа на развитието на екологични земеделски политики, като се дава приоритет на гарантирането на осигуряването на хората с храни; наред с това призовава Комисията да съдейства при създаването на подходяща институционална и финансова рамка за бедните в селските райони, чийто поминък е обвързан със селското стопанство;

39. подчертава, че изменението на климата оказва пряко и силно въздействие върху селското стопанство в развиващите се страни, което може да има драматични последици за продоволствената сигурност; поради това призовава Комисията да използва GCCA за разработване на селскостопански политики и производствени методи, които да отговарят по-добре на потребностите на местното население и да представляват дългосрочно решение по отношение на рязко нарастващите цени на храните; по-специално насърчава Комисията да окаже подкрепа за новаторски решения като създаването на „зелени пояси“ около градовете с цел да се посрещнат основните потребности от храна на градското население в развиващите се страни;

40. приветства намерението на Комисията да предложи стратегия на ЕС за намаляването на риска от бедствия, което представлява важна стъпка в преодоляването на различията между намаляването на риска от бедствия, развитието и усилията за адаптиране; в този контекст призовава Комисията да изясни по какъв начин GCCA може да улесни интеграцията на практическо равнище;

41. подчертава, че стратегията за намаляване на риска от бедствия няма да доведе до значителни резултати без конкретен план за действие и по-голямо преориентиране на бюджетните средства, които да осигурят дългосрочно финансиране за намаляване на риска от бедствия и адаптиране като част от редовните помощи за развитие, а не - какъвто е случаят понастоящем - краткосрочна хуманитарна дейност с неадекватно определени приоритети;

42. подчертава, че съществува остра нужда от допълнителни човешки ресурси в рамките на Службата за сътрудничество „EuropeAid“ и на делегациите на ЕС, с цел да се гарантира успешното осъществяване на GCCA; призовава Комисията да посвети значителни средства за тази област в рамките на бюджета за 2009 г.; в по-общ план също призовава Комисията да посвети значително повече ресурси за обучение на персонала в областта на адаптирането към изменението на климата и намаляването на риска от бедствия в съответните генерални дирекции на Комисията и в делегациите, като вниманието се насочи особено към повишаване на практическите умения;

43. доколкото GCCA налага действия за смекчаване на последиците от изменението на климата, подчертава, че най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се страни се нуждаят от подкрепа за изграждането на капацитет и техническа подкрепа, за да могат да засилят своето участие в МЧР; също така призовава Комисията да се ангажира активно в международните преговори относно изменението на климата с цел укрепване на МЧР и да гарантира допълването и съгласуваността с целите, свързани с развитието и климата; наред с това призовава Комисията да не насочва вниманието си изключително към МЧР като краен инструмент на политиката, но също така да предостави алтернативна подкрепа за действия за смекчаване, по-подходяща за най-бедните страни, с приоритет както на дейностите, свързани с използването на земята, промените в използването на земята и горското стопанство (LULUCF), така и на нисковъглеродните технологии;

44. призовава Комисията незабавно да разработи амбициозни допълнителни инициативи за политики, най-вече в областта на опазването на горите и моретата, устойчивото използване на природните ресурси и сътрудничеството в областта на технологии за смекчаване, където финансовите нужди значително надвишават предоставеното в рамките на GCCA понастоящем; по-специално призовава за решителни действия на ЕС под формата на финансова подкрепа, техническо съдействие, трансфер на технологии и сътрудничество с развиващите се страни, с цел да се улесни във възможно най-ранен етап използването на технологии с ниски емисии на парникови газове и на съобразени с околната среда производствени методи;

45. призовава Комисията да преразгледа предложението си за критериите за устойчивост на биогоривата, като въведе по-строги изисквания за ползите за климата и екосистемите, като вземе предвид и влиянието на косвените промени в използването на земята и последиците за местните общности по отношение на развитието; подчертава, че критериите за устойчивост не трябва да се превръщат в нова протекционистка мярка, а следва да се изготвят чрез диалог с развиващите се страни, признавайки тяхното сравнително предимство по отношение на производството на биогорива и придружавайки ги с по-силна подкрепа за изграждането на капацитет;

46. счита, че предложението за Световен фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия е забележителен инструмент в тази рамка, който може да изиграе важна роля за проектите за енергийната ефективност и за насърчаването на енергията от възобновяеми източници в развиващите се страни;

47. призовава Комисията незабавно да разработи подробен дневен ред за намаляване на обезлесяването и на деградацията на горите в развиващите се страни, включително насърчаване на сключването на доброволни споразумения за сътрудничество в рамките на програмите за прилагане на законодателството, управлението и търговията в областта на горите, както и конкретни предложения за механизми за финансиране, които да бъдат представени на конференцията на страните по Конвенцията по изменение на климата (COP 14) в Познан, през декември 2008 г.; отново отбелязва значението на подобни механизми, които предоставят компенсации не само за избегнати емисии на парникови газове (ПГ), но също така и за приноса на горите по отношение на биологичното разнообразие и развитието;

48. изразява съжаление, че Комисията все още не е представила ясни, щателно изготвени предложения за забрана на вноса на незаконно изсечен дървен материал и на изделия от дърво на пазара в ЕС; призовава Комисията своевременно да представи такива предложения;

49. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

[1] OВ C 46, 24.2.2006 г., стp. 1.
[2] OВ C 25, 30.1.2008 г., стp. 1.
[3] Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на финансов инструмент за развитие на сътрудничеството (ОВ L 378, 27.12.2006 г., стр. 41)
[4] S113/08.
[5] OВ C 139, 14.6.2006 г., стp. 1.

Комисията предлага да се създаде Световен алианс за борба с изменението на климата между ЕС, най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се страни. Целта е засилване на външните действия на ЕС по отношение на общите предизвикателства на изменението на климата и намаляването на бедността и представлява стъпка напред в изпълнението на Плана за действие на ЕС за изменението на климата и развитието (2004 г.), като се отчита във все по-голяма степен фактът, че изменението на климата трябва да промени възгледите ни за помощите за развитие.

Световният алианс за борба с изменението на климата има две основни цели: насърчаване на политически диалог относно изменението на климата между ЕС и развиващите се страни и улесняване на интегрирането на проблемите, свързани с изменението на климата, в плановете за намаляване на бедността на национално и местно равнище.

Втората цел на GCCA намира ясно отражение в Съобщението на Комисията, което предвижда разделение на пет основни работни области: адаптиране, смекчаване на последиците, обезлесяване, намаляване на риска от бедствия и интегриране на изменението на климата към усилията за развитие.

Комисията отдели 60 милиона евро за GCCA за периода 2008-2010 г. чрез тематичната програма „Околна среда и устойчиво управление на природните ресурси, включително на енергията“ (ENRTP), която попада в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР). Ще бъдат проучени и възможностите за други източници на финансиране чрез бюджета на ЕС, десетия европейски фонд за развитие (ЕФР), както и чрез вноски на държавите-членки.

Създаването на GCCA е уместно и навременно в няколко отношения. По-конкретно, GCCA има потенциал да допринесе за международните преговори относно изменението на климата, които ще се проведат в Познан през 2008 г. и в Копенхаген през 2009 г. Недоверието между индустриализираните и развиващите се страни беше една от основните пречки за постигането на споразумение относно изменението на климата след 2012 г. Създаването на форум за диалог между ЕС и развиващите се страни би могло да играе важна роля за възвръщането на доверието, при условие че същевременно ЕС поеме водещата роля в световен мащаб с цялостна амбициозна стратегия в рамките на преговорите по РКООНИК, и увеличи значително подкрепата си за подобряване на капацитета за водене на преговори на правителствата на най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се страни.

Освен това GCCA има потенциала да заличи огромното несъответствие между европейските и международните общности за развитие, а именно несъответствие между познания и действия. Въпреки повишеното осъзнаване на връзките между изменението на климата и развитието[1] - по-специално в ключови области като здравеопазване, селско стопанство, горско стопанство и намаляване на риска от бедствия, които са от първостепенно значение за постигането на ЦХР, планирането и изразходването на средства за развитие все още се извършва, без да се отчитат в голяма степен променените условия вследствие на изменението на климата. Впоследствие усилията за развитие и намаляване на бедността рискуват да се провалят в дългосрочен план, за сметка на човешкия живот, правата на човека, благосъстоянието, мира и стабилността.

Чрез разработването на новаторски и ефективни стратегии за адаптиране, GCCA може да даде нова насока на усилията за включване на изменението на климата в помощите за развитие. В тази връзка запълването на съществуващото несъответствие между политиките за намаляване на бедността, адаптиране и развитие би могло да бъде важна задача за GCCA. Природните бедствия, които вероятно ще станат все по-често срещано и разрушително явление вследствие на изменението на климата, трябва да бъдат овладяни чрез проактивно управление на рисковете, а не главно като хуманитарни проблеми, какъвто е бил подходът в миналото. Новите успешни стратегии в тази област биха могли да служат като модел за помощите за развитие не само на Комисията, но и на държавите-членки и други донори.

Същевременно, за да има успех, GCCA трябва да посрещне редица предизвикателства, които понастоящем възпрепятстват ефективността на международните действия за адаптиране към изменението на климата:

– Съществуват множество инициативи в областта на адаптирането към изменението на климата и развитието, което води до объркване в развиващите се страни, прекомерна бюрокрация и липса на ефективност.

– Правителствата на страните донори се съревновават все по-усилено в желанието си да се отличат, като предприемат нови инициативи и отделят средства за адаптиране, което само по себе си е положителен факт. Същевременно те често не знаят как да изразходят средствата по най-добрия начин, което води до зле координирани и неефективни усилия.

– Въпреки големия брой инициативи съществува значителен недостиг на финансиране. Годишните прогнозни разходи за адаптиране в развиващите се страни варират от 50 до 80 милиарда долара. Съществуващите понастоящем механизми за финансиране вероятно няма да могат да осигурят дори 1% от тази сума.

– Все още не разполагаме с ефективни инструменти за осигуряване на подходящо финансиране за ползите за климата, екосистемите и развитието, които носят световните тропически гори, което води до широкоразпространено обезлесяване - голям неуспех от гледна точка на адаптирането към последиците от изменението на климата и смекчаването им.

– Не разполагаме и с политически инструменти, с които да се насърчават и засилват действията за смекчаване в най-бедните страни. МЧР показа, че е неподходящо средство като отговор на специфичните потребности на най-бедните страни, а конвенционалните помощи не отчитат в необходимата степен въпроси, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата.

С оглед на гореспоменатото, GCCA има потенциал да играе ключова роля преди всичко в следните области:

– като представлява "клирингова къща" и като насърчава сътрудничеството и координацията между Комисията, държавите-членки и други инициативи, свързани с адаптирането/намаляването на риска от бедствия.

– като мобилизира финансова и политическа подкрепа за адаптирането/намаляването на риска от бедствия, като незаменим елемент от бъдещ режим относно изменението на климата за периода след 2012 г.

– като постави началото на подкрепа за адаптиране/намаляване на риска от бедствия, която да се основава на нововъведения и на програма и да е насочена по-специално към укрепване на структурите на управление на макро равнище на най-слабо развитите страни и малките островни развиващи се страни, и която да установява връзки от национално равнище към усилията, свързани с изграждането на капацитет в местните общности.

– като ускорява прегледа - с оглед на климата и намаляването на риска от бедствия - на помощта за развитие на държавите-членки и Комисията и като развива и разпространява нови методологии в тази област.

– като инвестира в развитието на новаторски модели на публично-частни партньорства (ПЧП) в области от ключово значение за адаптирането към изменението на климата и за намаляването на риска от бедствия.

– като проучва и развива нови механизми за прехвърляне на риска, като една от важните цели е съдействието за това хората да се върнат към нормалния си живот на фона на сериозни бедствия.

– като допринася за сливането на програмите за намаляване на бедността и адаптиране към изменението на климата, както на международно, така и на национално и на местно равнище.

Изключително важно е, във вече представените накратко области, GCCA да има допълващ характер, а не да копира вече правеното от други участници в същата област. Съществува разлика между привлекателното от политическа гледна точка "създаване на отделна идентичност" и не толкова ефектното "допълване и координиране на вече съществуващи инициативи". Комисията не бива да бъде привлечена от първото в степен, която да я накара да забрави значението на второто. Въпреки това, GCCA има потенциала да играе важна роля, като развива политиката и методологиите за адаптиране/намаляване на риска от бедствия в случаите, в които в настоящия момент съществуват пропуски.

Наред с целенасочените действия, изброени по-горе като ключови области за GCCA, Комисията трябва спешно да развие амбициозни допълващи инициативи, особено във връзка със сътрудничеството в областта на горското стопанство и технологиите, където потребността от финанси далеч надхвърля предвиденото от GCCA понастоящем.

Следва да се посочи, че дори и сведени до ограничения набор от цели, предвидени по-горе, ресурсите, посветени на GCCA до този момент, са крайно недостатъчни. За да постигне успех, Комисията трябва да се ангажира с финансиране в далеч по-голям мащаб. Отговорността за финансовия принос, обаче, носят и държавите-членки, които до този момент допринасят само с общо 5,5 млн. евро. Като начало, цел за дългосрочно финансиране ще има голямо значение за изтъкването на големия набор от цели и значимостта на GCCA.

Наред с това, трябва спешно да се развият новаторски механизми за финансиране, дори за да се постигне приближаване до необходимите за целите на адаптирането суми. Заделянето на постъпления от търгове от Схемата на ЕС за търговия с квоти за емисии е възможност, спомената в съобщението, която следва да се приложи незабавно. Размерът на постъпленията се оценява на близо 75 милиарда евро годишно до 2020 г. Първоначално предвиждане на 25 % от постъпленията за действия в областта на изменението на климата в развиващите се страни, включително за GCCA, би означавало значим и крайно нужен финансов принос за посочените цели.

Друга идея, която в момента се проучва от Комисията и която потенциално би могла да бъде съчетана с използването на постъпления от търгове, е глобалният механизъм за финансиране в областта на изменението на климата (GCFM), който се основава на модела на международния финансов инструмент за имунизации (IFFIm) и на принципа за отпускане на помощи на ранен етап, за да може да се получи финансиране в голям размер за сравнително кратък срок. Комисията следва незабавно да изиска пълна подкрепа от държавите-членки за тази идея и да лансира GCFM като стратегически ход за подготовка по отношение на финансирането и действията за адаптиране преди срещата на високо равнище на РКООНИК в Копенхаген през 2009 г.

[1] Четвърти доклад за оценка на Втора работна група на МГИК: „Изменение на климата 2007 г.: въздействия, адаптиране и уязвимост”; Доклад за човешкото развитие за 2007/2008 г., озаглавен „Борбата срещу изменението на климата: Човешката солидарност в един разединен свят“, ПРООН

на вниманието на комисията по развитие

относно създаването на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни
(2008/2131(INI))

Докладчик: Ryszard Czarnecki

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. Приветства предложението на Комисията за създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA) между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни, които разполагат с най-ограничената материална база за адаптиране към това явление, както се призовава в Зелената книга на Комисията от 29 юни 2007 г., озаглавена „Адаптиране към изменението на климата в Европа - възможни действия от страна на ЕС” (COM(2007)0354); подчертава потенциала на по-активния диалог за оказване на положително влияние върху международните преговори по изменението на климата в Познан през 2008 г. и в Копенхаген през 2009 г.;

2. Отбелязва, че Европейският съюз е бил, е и ще продължава да бъде световният лидер в борбата с изменението на климата; счита, че европейските граждани носят огромната отговорност да служат за пример на останалата част от света по отношение на съобразен с околната среда начин на живот;

3. Счита, че Световният алианс за борба с изменението на климата е важен стълб на външната политика на ЕС и че той представлява платформа, която допълва и подпомага текущия процес в контекста на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото и чието предназначение е да ускори прилагането на Конвенцията и на Протокола, както и на съответните споразумения;

4. Отново потвърждава тревожните заключения на доклада относно изменението на климата и международната сигурност[1], представен на 14 март 2008 г. пред Европейския съвет от върховния представител на ЕС и от Европейската комисия, в който се обръща внимание на факта, че изменението на климата повишава рисковете за сигурността в ЕС, като крие опасност от допълнително обременяване на вече уязвими държави и региони, податливи на конфликти, и подкопава усилията за изпълнение на Целите на хилядолетието за развитие на ООН;

5. Подчертава, че изменението на климата се превръща в най-съществената заплаха за съвременния свят; отбелязва, че както бе посочено по време на Европейския съвет от 13-14 март 2008 г., изменението на климата следва да заема централно място по отношение на превантивната политика за сигурност на Европа;

6. Счита, че за да бъде ефикасна борбата с изменението на климата, се изисква приносът на всички обществени сектори, както и на всички индивиди;

7. Отбелязва, че усилията за борба с изменението на климата не трябва да бъдат базирани единствено на политически тласък, но също така и на гражданското общество, както в развитите, така и в развиващите се страни; счита, че следва да бъдат предприети кампании за осведомяване на обществеността, както и да бъдат приети образователни програми в училищата и университетите с цел да се предостави на гражданите анализ и оценка на състоянието на изменението на климата, както и да се предложат уместни отговори, особено по отношение на промяната в начина на живот, чиято цел е намаляването на емисиите;

8. Счита, че за ЕС е от първостепенно значение да продължи да играе водеща роля в световната борба с изменението на климата; призовава за ефикасно координиран световен подход от страна на ЕС, други основни международни участници и многостранни организации, с цел да се изпълнят целите от Протокола от Киото; изразява пълната си подкрепа за настоящите усилия за създаване на многостранна рамка за периода след 2012 г. за намаляване на емисиите на парникови газове и очаква с интерес създаването на обстоен и по-равноправен международен режим за борба с изменението на климата; подчертава нуждата от по-качествен механизъм за чисто развитие, който да бъде адаптиран към най-слабо развитите страни;

9. Счита, че предложението за Световен фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия е забележителен инструмент в тази рамка, който може да изиграе важна роля за проектите за енергийната ефективност и за насърчаването на енергията от възобновяеми източници в развиващите се страни;

10. Повдига въпроса за бедните и развиващи се страни, които в най-малка степен са повлияли върху изменението на климата, а са били и продължават да бъдат главните потърпевши от последствията; счита, че има нарастваща нужда от предоставяне на достъпни технологии и финансова подкрепа на развиващите се страни и че основният приоритет следва да бъде реформата на енергийните пазари, в частност на големи индустриализирани държави като Китай и Индия, посредством горивата от биомаса и възобновяемите енергоизточници;

11. Счита за необходимо включването на борбата с изменението на климата във всички външни отношения на ЕС; счита, че Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС съдържа значителен потенциал, който й позволява да изиграе важна роля в укрепването на капацитета на ЕС за предотвратяване и справяне с конфликтни ситуации, изострени от изменението на климата, като териториални спорове и напрежение във връзка с достъпа до природни ресурси, например вода, и природни бедствия; счита, че трябва да бъдат проучени нови начини за включване на адаптирането към изменението на климата и на мерките за смекчаване на последиците от него във вече съществуващите външни политики и финансови инструменти; призовава Върховния представител да доразвие, заедно с Комисията, първоначалните си разсъждения относно „международната сигурност и изменението на климата” в контекста на предстоящото осъвременяване на Европейската стратегия за сигурност;

12. Счита, че международното сътрудничество трябва да бъде задълбочено по отношение на разкриването и наблюдението на свързаните с изменението на климата заплахи за сигурността, както и по отношение на способностите за предотвратяване, готовността, овладяването и реакцията спрямо тези заплахи. Освен това счита, че трябва да се насърчава създаването на ситуации на сигурност на местно ниво и спрямо различните нива на изменение на климата (като се вземат предвид съответните последици за международната сигурност);

13. Счита, че ЕС следва да продължи да развива диалога със съседите си, както и с водещите индустриализирани страни, с цел да ги приобщи към усилията за адаптиране и смекчаване; предлага ЕС да включи в още по-голяма степен адаптирането към изменението на климата в регионалните си стратегии, и в частност в Европейската политика за съседство, стратегията за Черноморския регион, стратегията за Централна Азия, плана за действие за Близкия Изток, общата стратегия за Средиземноморието, съвместната програма за околната среда за страните от Латинска Америка „Euroclima” и съвместната стратегия ЕС-Африка, както и в политиките спрямо страните от АКТБ, Срещата Азия-Eвропа и Латинска Америка, евро-средиземноморското сътрудничество и Споразумението от Котону, като се отделя специално внимание на регионите, които са най-уязвими за рисковете за сигурността, свързани с изменението на климата;

14. Призовава Комисията да даде приоритет на насърчаването на устойчивото енергоснабдяване в контекста на помощта за развитие и в частност, при стратегиите за борба с бедността;

15. Подчертава значението на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници за развитие на сътрудничеството;

16. Призовава Европейската комисия да гарантира, че стратегиите за оказване на помощ за развитие са в съзвучие с целите за опазване на околната среда и устойчивото управление на световните природни ресурси, като се вземе предвид съображението, че икономическият растеж, енергийната сигурност и изменението на климата са взаимосвързани предизвикателства от първостепенно значение ; призовава Комисията да проучва начини за мобилизиране на нови финансови ресурси и да гарантира, че условията за обща бюджетна подкрепа, включително и тези според договорите, свързани с „Целите на хилядолетието за развитие”, категорично вземат предвид съображенията относно изменението на климата и енергийната сигурност, според принципа за споделената, но разграничена отговорност между страните, както и да осигури по-големи трансфери към развиващите се страни на безопасни за околната среда, нови технологии.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] S113/08.

на вниманието на комисията по развитие

относно създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни
(2008/2131(INI))

Докладчик по становище: Helga Trüpel

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. посочва, че съгласно оценката на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) до 2030 г. финансовите потоци, предназначени за развиващите се страни, следва да бъдат около 100 милиарда долара за финансиране на действия за смекчаване и между 28 и 67 милиарда долара за адаптация; отбелязва със загриженост, че съществува огромно несъответствие между потребностите и наличните ресурси;

2. счита, че финансовите средства извън рамката на РКООНИК не могат да бъдат считани като част от изпълнението от страна на развиващите се държави на ангажиментите им по Конвенцията;

3. припомня, че съгласно член 4, параграф 3 от РКООНИК развиващите се държави следва да предоставят нови и допълнителни финансови средства за поемане на пълните договорени разходи, извършени от развиващите се държави - страни по Конвенцията;

4. отхвърля следователно всеки опит за двойно преброяване на финансирането на ЕС за Целите на хилядолетието за развитие и направените в рамките на РКООНИК обещания;

5. отбелязва с интерес заключенията на председателството на Европейския съвет от 19 и 20 юни 2008 г. и тяхното отражение върху бюджета; счита, че тези бюджетни изисквания могат да бъдат посрещнати само като се прибегне до средствата, предвидени в Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г.; подчертава още веднъж, че за новите задачи следва да се предоставят нови бюджетни кредити;

6. посочва, че тъй като Световният алианс за борба с изменението на климата (GCCA), с финансиране от 60 милиона евро за периода 2008-2010 г., трябва да има допълващ характер по отношение на протичащия процес към РКООНИК, следва да се избягва препокриването на действия и средствата да се концентрират към действия, които осигуряват най-висока добавена стойност; счита, че след като бъде постигнато споразумение относно изменението на климата след 2012 г., е необходимо целите и финансирането на Световния алианс за борба с изменението на климата да бъдат преразгледани в светлината на неговите резултати;

7. отбелязва в тази връзка, че по отношение на официалната помощ за развитие (ОПР) ЕС все още изостава при изпълнението на целта от 0,56% от БНД на ЕС до 2010 г. и че е трудно да се предвиди по какъв начин ЕС ще успее да изпълни всичките си ангажименти без да се прибегне до нови новаторски ресурси;

8. счита, че в споразумението относно изменението на климата след 2012 г. трябва да се създаде нова, основана на търсенето финансова структура, към която държавите-членки на ЕС да предоставят своя дял от финансирането;

9. отново заявява значението на съгласуваността на политиките и изисква Комисията да разгледа въпроса за интегриране на изменението на климата към усилията за намаляване на бедността при прегледа на бюджета на ЕС, както и при междинния преглед на различните инструменти за развитие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

на вниманието на комисията по развитие

Докладчик по становище: Adina-Ioana Vălean

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. дълбоко приветства инициативата на Комисията за създаването на Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA); счита, че това е правилният начин да се помогне на развиващия се свят да се справи с изменението на климата, като в същото време на европейските дружества се предоставя стратегическа възможност да популяризират и разпространяват технологии и ноу-хау;

2. признава, че развиващите се страни и особено най-слабо развитите страни (LDCs), както и малките островни развиващи се страни (SIDS) са най-засегнати от и в същото време, разполагат с най-малък капацитет да решават проблеми, свързани с изменението на климата;

3. изтъква значението на трансфера на знания и технологии – включително технологии за намаляване на риска от бедствия – на държавите–партньори в рамките на GCCA; в този смисъл, призовава Комисията да насърчи създаването на уеб базирана „библиотека“, съдържаща съответните данни относно приспособяването към изменението на климата, както и да улесни осъществяването на програма за обмен на експерти в областта на приспособяването към изменението на климата между тези държави;

4. като има предвид факта, че промените в предназначението на земята и обезлесяването допринасят за една трета от общите емисии в тези държави, препоръчва проектите по Механизма за чисто развитие (МЧР), които отговарят на критериите на Златния стандарт и които подкрепят дейности по залесяване, повторно залесяване, намаляване на емисии вследствие на обезлесяване, както и други дейности за развитие на устойчиво горско стопанство, да бъдат подкрепени от схемата на ЕС за търговия с квоти за емисии на парникови газове(EU ETS);

5. призовава за създаването на мултидисциплинарни екипи, включващи специалисти по управление на бедствията, от сферата на развитието и планирането и научни експерти в областта на приспособяването/климата, които следва да определят най-добри практики за развитие на регионално равнище;

6. настоява за изготвянето на дългосрочна концепция за финансиране, включително оползотворяването на постъпления от търгове в рамките на схемата на ЕС за търговия с квоти за емисии на парникови газове;

7. призовава Комисията да изготви разпоредби и стандарти относно бъдещите европейски инвестиции в най-слабо развитите страни, така че да се гарантира, че приложимите в ЕС стандарти са задължителни също така по отношение на европейските инвестиции в тези страни;

8. призовава Комисията да разработи стратегия относно ролята на GCCA в борбата с изменението на климата в развиващите се държави след 2010 г., включително в развиващи се държави със среден доход като Китай и Индия;

9. призовава Комисията да координира усилията, полагани от частните дружества в промишлеността, националните правителства и по-специално правителствата на заинтересованите държави, да максимизират екологичните ползи от Световния алианс за борба с изменението на климата (GCCA) и да гарантира, че положителните резултати бързо ще достигнат всички участници;

10. призовава Комисията да насърчи изследванията в най-зависимите от климата сектори, по-специално хидрология и селско стопанство, като представи специални програми;

11. посочва значението на МЧР като средство за насърчаване на компаниите от ЕС да инвестират в най-слабо развитите страни; счита, че е от първостепенна важност да се гарантира, че потокът на частен капитал стига до по-голямата част от тези държави, а не само до избрани страни, какъвто е случаят понастоящем; в същото време изтъква, че концепцията за допълващия характер на МЧР трябва точно да съответства на и да е съпроводена с действително намаляване на емисиите на развитите държави, както и да се осъществява паралелно с приспособяването към и ограничаването на ефектите от изменението на климата в развиващите се страни.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Vittorio Agnoletto, Sir Robert Atkins, Christopher Beazley, Bastiaan Belder, Colm Burke, Philip Claeys, Véronique De Keyser, Giorgos Dimitrakopoulos, Michael Gahler, Jas Gawronski, Georgios Georgiou, Maciej Marian Giertych, Ana Maria Gomes, Alfred Gomolka, Klaus Hänsch, Jana Hybášková, Anna Ibrisagic, Ioannis Kasoulides, Metin Kazak, Helmut Kuhne, Vytautas Landsbergis, Johannes Lebech, Willy Meyer Pleite, Francisco José Millán Mon, Philippe Morillon, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Baroness Nicholson of Winterbourne, Cem Özdemir, Ioan Mircea Paşcu, Béatrice Patrie, Alojz Peterle, Tobias Pflüger, João de Deus Pinheiro, Samuli Pohjamo, Bernd Posselt, Raül Romeva i Rueda, Libor Rouček, Christian Rovsing, Flaviu Călin Rus, Katrin Saks, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Jacek Saryusz-Wolski, Marek Siwiec, István Szent-Iványi, Inese Vaidere, Geoffrey Van Orden, Marcello Vernola, Kristian Vigenin, Luis Yañez-Barnuevo García, Josef Zieleniec

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Glyn Ford, Kinga Gál, Milan Horáček, Tunne Kelam, Alexander Graf Lambsdorff, Mario Mauro, Nickolay Mladenov, Rihards Pīks, Aloyzas Sakalas, Inger Segelström, Karl von Wogau

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Costas Botopoulos, Antonio Masip Hidalgo, Pierre Pribetich

Правна информация - Политика за поверителност