ДОКЛАД относно бъдещето на социалноосигурителните системи и пенсиите: тяхното финансиране и тенденцията към индивидуализация

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (*) (Осигуряването едновременно на устойчивост и адекватност на здравните грижи и дохода на пенсионерите сред населението на държавите-членки през идните десетилетия е задача, изискваща действия на всички обществени, управленчески, бизнес и домакински равнища на обществото.10.9.2008)

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (11.9.2008)

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

15.10.2008 - (2007/2290(INI))

Комисия по заетост и социални въпроси
Докладчик: Gabriele Stauner
Докладчик по становище (*):
Astrid Lulling, Комисия по правата на жените и равенството между половете
(*) Асоциирана комисия – член 47 от правилника

Процедура : 2007/2290(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A6-0409/2008

Внесени текстове :

A6-0409/2008

Разисквания :

Гласувания :

PV 20/11/2008 - 6.4
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2008)0556

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (*)
СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

относно бъдещето на социалноосигурителните системи и пенсиите: тяхното финансиране и тенденцията към индивидуализация

(2007/2290(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 12 октомври 2006 г. относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси в ЕС (COM(2006)0574),

– като взе предвид член 99 от Договора за Европейски съюз,

– като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 141 от него,

– като взе предвид решенията на Съда на Европейските общности, по-специално решението на Съда от 17 май 1990 г. по дело Douglas Harvey Barber срещу Guardian Royal Exchange Assurance Group[1],

– като взе предвид правно обвързващата Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), приета от Общото събрание на ООН през 1979 г., и по-специално член 11, параграф 1, букви г) и д) и член 11, параграф 2, буква в) от нея,

– като взе предвид Съобщението на Комисията от 1 март 2006 г. относно пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006-2010 г. (COM(2006)0092) ,

– като взе предвид Заключенията на председателството на Европейския съвет в Брюксел от 13 и 14 март 2008 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 17 октомври 2007 г. относно модернизиране на социалната закрила за по-голяма социална справедливост и икономическо сближаване: стремеж към активно приобщаване на хората, които са най-отдалечени от пазара на труда (COM(2007)0620),

– като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) относно минималните норми за социално осигуряване от 1952 г.,

– като взе предвид Съобщението на Комисията от 11 април 2008 г. относно сближаване на законодателствата на държавите-членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател, касаещо допълнителни пенсионни схеми, създадени от една компания или между компании, които съществуват извън националните законно установени социалноосигурителни схеми (SEC(2008)0475),

– като взе предвид препоръките на европейските социални партньори в доклада от 18 октомври 2007 г., озаглавен „Основни предизвикателства пред европейските пазари на труда: съвместен анализ на европейските социални партньори“,

– като взе предвид Зелената книга на Комисията за осъвременяване на трудовото законодателство с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век (COM(2006)0708) и резолюцията на Парламента от 11 юли 2007 г.[2] относно същата Зелена книга,

– като взе предвид Съобщението на Комисията от 26 февруари 2007 г., озаглавено „Преглед на постигнатото в областта на социалната действителност - междинен доклад до Европейския съвет през пролетта на 2007 г.“ (COM(2007)0063), и Резолюцията на Парламента от 15 ноември 2007 г. по прегледа на постигнатото в областта на социалната действителност[3],

– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2007 г., озаглавено „Укрепване на връзките между поколенията” (COM(2007)0244), и Резолюцията на Парламента от 30 януари 2008 г. за демографското бъдеще на Европа[4],

– като взе предвид член 45 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по икономически и парични въпроси (A6‑0409/2008),

A. като има предвид, че социалното осигуряване:

- е установено, регулирано, управлявано и финансирано (обикновено отчасти) от държавата, както и колективно посредством данъци или вноски, заплащани от осигурените лица, като държавата носи обществената отговорност да удовлетворява потребностите на своите граждани от социална сигурност,

- се характеризира с отчетност и гарантира съответстващо равнище на основна сигурност за всички,

- се основава на принципа на солидарността,

- обхваща девет области на горепосочената конвенция на Международната организация на труда,

- е насочено към гарантиране на основна сигурност в областите на заетостта (осигуряване при безработица), доходите (изплащане на пенсии) и работоспособността (здравно осигуряване),

Б. като има предвид, че се очаква общият брой на населението на Европейския съюз слабо да се увеличава до 2025 г., а след 2025 г. слабо да намалява, като до 2050 г. ще стане малко по-малко на брой и в значително по-напреднала възраст,

В. като има предвид, че при задържането на имиграцията на настоящите нива работната сила ще намалее от 227 милиона души през 2005 г. на 183 милиона през 2050 г., нивото на заетостта ще нарасне на 70 % през 2020 г. главно поради по-високата заетост на жените, общият брой на трудово заетите ще се увеличи с 20 милиона до 2017 г., но след това ще намалее с 30 милиона до 2050 г. и прогнозираното съотношение на хората над 65 години към хората в трудоспособна възраст ще се повиши от 1:4 през 2005 г. на 1:2 през 2050 г.,

Г. като има предвид, че общото нарастване на възрастта на пенсиониране, основаващо се на общата тенденция за нарастване на продължителността на живот, не отчита в достатъчна степен, че все още са налице много промишлени отрасли, в които продължителността на живот на работниците е значително по-ниска,

Д. като има предвид, че социалните партньори като цяло, и по-специално тези в промишлените отрасли, в които работниците са с по-ниска от средната продължителност на живота, носят сериозна отговорност по отношение на притока и отлива на работници, и могат да бъдат основни партньори в подкрепа на осигуряването на ефективна политика относно персонала, която отчита фактора възраст,

Е. като има предвид, че поради по-ниския дял на безработните разходите за обезщетение за безработица ще спаднат с около 0,6 процентни пункта от БВП до 2050 г., спад, който е прекалено скромен и няма да компенсира по-високите разходи в други сектори,

Ж. като има предвид, че разходите на Европейския съюз за социална закрила възлизат на 27,2 % от БВП (2008 г.), като основната част от тях е за обезщетения за старост и пенсии (46 %),

З. като има предвид, че терминът „социална сигурност” не означава съотношението между разходи и приходи, а е обществен договор, връзка между права и задължения както за гражданите, така и за държавата, и следва да се разглежда именно така; като има предвид обаче, че при никакви обстоятелства не трябва да се подценява бюджетният характер на социалното осигуряване,

И. като има предвид, че ако се следват сегашните политики, до 2050 г. се очаква застаряващото население да доведе до увеличение на публичните разходи в повечето държави-членки, основно за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи, като най-голямото увеличение ще бъде в периода 2020 – 2040 г.,

Й. като има предвид, че целите на Лисабонската стратегия в областта на заетостта на жените, младите и възрастните хора, както и целите на Барселонския процес в областта на услугите за гледане на деца са от първостепенно значение за устойчивостта на пенсионните системи;

К. като има предвид, че Целите на хилядолетието на ООН, и по-специално цел 3, предполагат равенство между половете,

Л. като има предвид, че, най-общо погледнато, според съществуващата тенденция кариерата на жените е по-фрагментирана и се характеризира с по-бавно повишение на заплащането, докато професионалното развитие при мъжете е по-последователно и с по-ясно изразено повишение на заплащането, което означава различия по отношение на вноските в пенсионната система и по-висока опасност от бедност при жените, като допълнително тази опасност е и дългосрочна поради тяхната по-дълга продължителност на живота,

Общи проблеми

1. настоятелно призовава държавите-членки, с оглед на Лисабонската стратегия и необходимостта от действия за покриване на социалните рискове и запазване на устойчивостта на системите за социално осигуряване и пенсиите, към по-голям напредък по отношение на балансирането на социални разходи и социално активиране, и към привличане и задържане на повече хора на качествена, сигурна и задължително социалноосигурена заетост, въз основа на повече пазарна прозрачност, модернизиране на системите за социална закрила (например чрез по-диференцирани формули за обезщетения и механизми за финансиране) и увеличаване на инвестициите в човешки капитал чрез насърчаване на научните изследвания, развойната дейност и иновациите, както и чрез по-добро образование и обучение в контекста на обучението през целия живот за всички;

2. приканва Комисията да следи отблизо реформите в социалноосигурителните и пенсионните системи на държавите-членки, като сравнява наблюдаваните досега отражения върху заетостта на жените и се съсредоточи върху потенциално установените най-добри практики, най-вече за намаляване на неравнопоставеността по отношение на заплащането и за съвместяване на професионалния и семейния живот;

3. подчертава, че източниците на икономически растеж ще се променят в резултат на демографските промени и затова производителността на труда и технологичното новаторство ще станат източници на икономически растеж; признава, че за запазването на по-голяма производителност е от съществена важност да се инвестира в научноизследователска и развойна дейност, и в по-добри управленчески методи, като ефективното взаимодействие между технологичното и социалното новаторство е основен приоритет;

4. подчертава, в контекста на настоящите демографски, икономически и социални тенденции и предотвратяването на междугенерационни и междуобществени конфликти, важността на намирането на нови методи за разпределение по един ефикасен и равнопоставен начин на разходите и ползите между едно бъдещо по-малобройно, икономически активно, и по-многобройно, икономически неактивно население: на европейско и национално равнище целта следва да бъде запазване на баланса между икономическата жизнеспособност на системите за социално и пенсионно осигуряване, от една страна, и покриване на социалните рискове, от друга;

5. припомня своето убеждение, че за насърчаване на икономически жизнеспособна социалноосигурителна система, трудовото право на ЕС следва да укрепва безсрочните трудови договори като основна форма на заетост, при която се осигуряват адекватна социална и здравна закрила и се гарантира спазването на основните права; при все това отчита, че е необходима и защита на правата на онези, които имат друг модел на трудова заетост, включително на правото на пенсия, която да им позволява достоен живот;

6. припомня, че основа на европейските социални модели е принципът на солидарност и че те са финансирани предимно от доходи, свързани с работата, като социалноосигурителни вноски или данъчно облагане на труда; въпреки това посочва, че застаряващото население ще окаже сериозен натиск върху активната работна сила и решенията на демографските промени следва да бъдат политически приоритет; изтъква, че иначе демографските промени биха подложили на изпитание принципа на солидарност и оттам – и европейския социален модел; затова подчертава значителната необходимост от преосмисляне на солидарността, включително на справедливо финансово компенсиране;

7. подчертава, че по силата на член 141 от Договора за ЕО могат да се предприемат положителни действия за постигане на равно заплащане и че общностната съдебна практика счита вноските за социално осигуряване за част от заплащането;

8. отбелязва, че в резултат на демографските промени, се очаква до 2030 г. съотношението трудово активни - неактивни хора да бъде 2 към 1; призовава Комисията и държавите-членки да разработят политики, с които да гарантират, че лицата, които осигуряват грижи, много от които са принудени да се оттеглят от пазара на труда вследствие на тези си отговорности, не са неблагоприятно засегнати от пенсионна несигурност;

9. припомня, че текущата тенденция към индивидуализиране допринася за модернизиране на втория и третия стълб, без да се подлага на съмнение първият стълб на социалноосигурителните системи; по този начин би се дала на хората, особено на жените и други уязвими групи, възможност за повече свобода на избор, съответно повече независимост и способност за придобиване на свои допълнителни пенсионни права;

10. призовава Комисията да задълбочава изследванията и проучванията на въздействието на индивидуализирането на социалните права по отношение на равното третиране на жените и мъжете;

11. счита, че равенството между мъжете и жените трябва да се нареди сред целите на реформите на схемите за социално и пенсионно осигуряване, но подчертава, че забелязаните в тях неравенства са в по-голямата си част косвени неравенства, които произтичат от трайно съществуващата несъразмерност по отношение на заплащането и перспективите за кариера и на неравното разпределение на семейните и домашни задължения, които следователно могат да бъдат поправени единствено посредством по-всеобхватни мерки;

12. приканва Комисията и държавите-членки да повишат информираността сред (младите) хора за необходимостта от ранно започване на придобиване на пенсионни права;

Работна сила

13. смята, че ако настоящото положение се задържи, намаляването на работната сила ще доведе до намаляване на общия брой отработени часове; счита, че с цел да се обърне тази тенденция биха могли да се вземат мерки за намаляване на безработицата и увеличаване на наемането на работа (в съчетание с обучение и повторно обучение), включително на лица с висок трудов потенциал, като например инвалиди, жени и възрастни хора; изтъква необходимостта от гъвкаво доброволно пенсиониране, промяна в начина на организиране на работните практики и интелигентното използване на нови технологии; изтъква също, че е необходима подкрепа за услугите, и на онези от тях, които са свързани с грижите за деца и други зависими членове на семейството, с оглед на намалелия брой на хората, работещи доброволно на непълно работно време;

14. припомня, че по-високият процент на заетост силно зависи от необходимостта всички групи да бъдат активни, особено изключените от пазара на труда; и затова подчертава необходимостта от борба с дискриминацията на пазара на труда и от предлагане на работни места на неактивните сред работната сила; подчертава още необходимостта от разумно приспособяване, за да се облекчи заетостта на инвалидите и на хората със сериозни здравословни проблеми, както и да се гарантира, че инвалидите и психически болните имат достъп до заетост;

15. подчертава в това отношение необходимостта от активни политики в областта на заетостта за жените, за младите и за възрастните хора, за да се използва по съответстващ начин потенциалът на работната ръка и на намеренията за отваряне на предприятия, и да се гарантира, въз основа на вноски в пенсионните режими, право на достойна пенсия;

16. подчертава необходимостта от обсъждане на национално равнище за повишаване на законово регламентираната пенсионна възраст; счита, че независимо от различните законово регламентирани пенсионни възрасти в държавите-членки, е необходимо служителите да се насърчават доброволно да остават на работа за колкото повече време позволяват условията, поне до приложимото възрастово ограничение;

17. призовава социалните партньори, въз основа, наред с другото, и на своя опит, придобит в различни сектори, да договарят специфични секторни мерки по отношение на застаряващите работници като цяло, и в частност по политика относно персонала, която да отчита фактора възраст;

18. приканва държавите-членки да създадат финансови и социални стимули, които да повишат интереса на работещите да продължат доброволно да работят и след законово регламентираната пенсионна възраст;

19. приканва държавите-членки да провеждат активна политика за подобряване условията на безопасен труд, което би довело до намаляване на риска в определени професии и предотвратяване на преждевременното пенсиониране на висок процент специализирани работници;

20. припомня, че всяка далновидна миграционна политика, особено насочената към потенциални мигранти в работоспособна възраст и предлагаща ускорена имиграция на висококвалифицирани кандидати, трябва да бъде съпроводена от по-добра интеграция на мигрантите на пазара на труда и в обществото като цяло; подчертава, че интензивните усилия за увеличаване на имиграцията могат да доведат до „изтичане на мозъци“ от държавите на произход, което може да има отрицателен ефект върху икономическото и социално развитие на тези страни, и да поощри нови вълни неконтролирана миграция;

21. признава, че „разхищението на мозъци“ може също да представлява проблем, както за икономиката като цяло, така и за засегнатите лица, когато квалифицирани работници мигранти се използват за запълване на недостига от нискоквалифицирана работна ръка; подчертава необходимостта работниците мигранти да се ползват от своите вноски в пенсионните фондове;

22. призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че гражданите на ЕС, които работят и имат местожителство в друга държава-членка, не губят частично или изцяло своите права на социално осигуряване;

23. счита, че дългосрочното въздействие на имиграцията по отношение на застаряването на населението е несигурно, тъй като то зависи от поведението на миграционния поток, събирането на семейства и раждаемостта сред мигрантите; счита, че имигрантите могат да доведат до подобряване на баланса на социалноосигурителните системи, при условие че са законно наети и следователно допринасят за тяхното финансиране;

Пенсии

24. обръща внимание върху съществуващата дискриминация на уязвимите групи на пазара на труда, що се отнася до достъпа до пазара и неговите условия, особено за работещите на места, за които социалноосигурителните вноски не са задължителни, което води до по-ниска заетост и по-ниски заплати, и следователно до по-малко възможности за тези групи да натрупат адекватни пенсии; настоява върху необходимостта от предоставяне на равни възможности за всички, като по този начин се гарантират по-висока заетост, равно заплащане и съответните пенсионни права;

25. признава, че обществените пенсионни системи засилват социалната солидарност и са отговорност на държавите-членки, и опазването на тези системи следва да бъде политически приоритет; изразява убеждението, че засиленото използване на алтернативни на държавно финансираните пенсии, като например допълнителните схеми, би могло да бъде жизнеспособна алтернатива; изтъква, че частните пенсии биха могли да включват допълнителни професионални пенсионни схеми на работодателите или други колективни организации и сдружения, както и индивидуални допълнителни пенсии, основаващи се на спестяванията; изтъква, че наличието на частни пенсии би увеличило необходимостта от подходящо регулиране на частните пенсионни фондове, преносимостта на подобни пенсии и насърчаването и продължаването на модернизирането (включващо повече гъвкавост) на тези алтернативи; в този контекст, изразява убеждение, че следва да се отчита рискът жените да загубят осигурителния си статус в съществуващата обществена пенсионна система при евентуалното й заместване с частни механизми, но този риск може да се намали чрез признаване на пенсионни права за отпуск по майчинство, родителски отпуск и прекъсвания на трудовия стаж по лични причини;

26. призовава държавите-членки сериозно да вземат предвид необходимостта от прекрояване на традиционните пенсионни системи, които се основават на системни оценки на риска и презумпцията за типичен, стандартен живот, и да приспособят социалноосигурителните си системи в съответствие с реформите в пенсионната система, като се има предвид че приетият стандартен живот бързо се променя и все по-често ще се срещат така наречените „мозаечни“ биографии; това би могло да доведе до нов социален риск от увеличаваща се непредвидимост за много хора и за уязвимите групи, особено имигранти, нискоквалифицирани работници и самотни родители, както и лица с други отговорности, свързани с полагане на грижи; изтъква, че това може да доведе до ранно напускане на пазара на труда или намалено участие в него; изтъква, че е необходимо трансформиране на пенсионните системи също и за да се постигне гъвкав пазар на труда;

27. отбелязва, че една устойчива пенсионна система трябва да се адаптира към демографските и икономическите предизвикателства, и подчертава, че една основана върху три стълба структура – при условие, че е широко достъпна – представлява балансирано решение; предлага държавните пенсии (първи стълб) да бъдат допълнени от колективно финансирани професионални пенсионни схеми (втори стълб) и от допълнителни индивидуални пенсионни продукти (трети стълб); подчертава значението на пенсионните системи, които съчетават солидарност и висока възвращаемост, поради обема на средствата и предпазливите, но доходоносни дългосрочни инвестиционни стратегии; приканва Комисията да предприеме действия за изготвяне на подходяща и изпълнима рамка за регулиране и надзор на паневропейски пенсионни продукти; подчертава, че един вътрешен пазар за професионални пенсии и пенсии от третия стълб би позволил на лицата да се възползват от преносими споразумения за професионални пенсии, би стимулирал конкуренцията и намалил разходите за пенсионно спестяване;

28. отбелязва, че предимно жените, които се грижат за деца, както и за възрастни, болни или инвалиди членове на семейството, се намират, доброволно или не, под натиска на културни поведенчески модели и социални норми, или на лошокачествени или липсващи заведения за грижа за децата или за други (дългосрочни структури за) грижи, и затова имат повече прекъсвания на трудовия стаж; подчертава необходимостта жените и техният трудов стаж да бъдат компенсирани, и да им се предостави действителен избор по отношение на това дали да имат деца, без да се страхуват, че това може да ги ощети финансово или че тяхното напредване в кариерата ще пострада; приветства действия на държавите-членки за компенсиране на това положение, например чрез признаване на времето, прекарано в грижи за деца и семейство, за законово регламентиран пенсионноосигурителен стаж;

29. приканва държавите-членки, социалните партньори и представителките на женските организация да обърнат специално внимание на възможното или действителното въздействие на реформите на пенсионните системи по отношение на равенството между мъжете и жените, и да предвидят коригиращи мерки, за да се гарантира това равенство;

30. изисква от Комисията и държавите-членки спешно да вземат мерки, които забраняват пряката дискриминация в професионалните пенсионни схеми, включително практиката равнището на плащанията и вноските да се основава върху статистически данни за смъртността въз основа на пола;

31. припомня резолюцията си от 21 февруари 1997 г. относно съпругите и съпрузите, които помагат на самостоятелно заети лица[5], в която се изисква, наред с другото, и гарантиране на задължително индивидуално пенсионно осигуряване на съпруга/съпругата, който помага;

32. припомня резолюцията си от 12 март 2008 г. за положението на жените в селските райони на ЕС[6], в която отправя повторна покана към Комисията до края на 2008 г. да изготви предложение за преработка на Директива 86/613/ЕИО от 11 декември 1986 година за прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство[7], при която да се предвидят самостоятелни социални и пенсионни права за жените помощници в селското стопанство;

33. припомня резолюцията си от 11 юли 2007 г. относно политика в областта на финансовите услуги (2005–2010 г.) – Бяла книга[8] и подчертава значението на разработването на прозрачен и гъвкав европейски социалноосигурителен и пенсионен пазар, чрез намаляване на финансовите бариери и пречки пред възможността за прехвърляне на пенсионни права от една държава-членка в друга; изразява становище, че създаването на вътрешен пенсионен пазар изисква европейска рамка за регулиране на пенсионни продукти;

34. настоятелно призовава Комисията да преразгледа в най-кратки срокове Директива 2003/41/EО на Европейския парламент и на Съвета от 3 юни 2003 година относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване[9], с цел създаване на стабилен режим на платежоспособност, подходящ за институциите за професионално пенсионно осигуряване, като се основава на мнението на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор и на задълбочена оценка на въздействието, която разглежда въпросите за равните условия посредством разлики в изчисляването и приетите основни предположения за измерване на задълженията за изплащане на пенсионни обезщетения; подчертава, че подобен режим би могъл да се основава върху едно разширяване на някои аспекти на измененото Предложение на Комисията от 26 февруари 2008 г. за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно животозастраховането предприемането и осъществяването на застрахователна и презастрахователна дейност („Платежоспособност II”)[10] за пенсионните фондове, като отчита специфичните характеристики на тези институции, като например дългосрочното естество на задълженията за обезщетения, с които те работят, както и вида на покриване на риска или гаранциите, предоставени от пенсионните фондове; счита, че такъв специален режим на платежоспособност би заздравил финансовата стабилност и би предотвратил прибягване до регулаторен арбитраж;

35. припомня, че Съдът на Европейските общности осъди пречките пред освобождаване от данъци на трансграничните пенсионни вноски; подчертава, че данъчните облекчения представляват най-добрият стимул за дългосрочни спестявания и че е възможно да се наложи допълнително хармонизиране, за да се премахнат всички пречки пред задграничните вноски за пенсионните схеми;

36. отбелязва съществуващата тенденция за преминаване от пенсионни схеми с дефинирани плащания към пенсионни схеми с дефинирани вноски, и изразява безпокойство от намаляването на вноските за сметка на работодателя, очевидно придружаващо тази тенденция; подчертава необходимостта от увеличено участие и равнища на вноските от страна на заетите лица в съществуващите пенсионни схеми, с цел осигуряване на подходящ пенсионен доход за лицата и подчертава необходимостта от съответни вноски от работодателите, по-специално в пенсионните схеми с дефинирани вноски; изразява загриженост, че планираното преразглеждане на Международен счетоводен стандарт (МСС) 19 по отношение на обезщетенията за служителя, като например в случая с евентуалното премахване на т.нар. „метод на коридора“, би могло да доведе до значителни промени в пенсионните системи, които трябва да бъдат оценени внимателно, особено що се отнася до възможните неблагоприятни последици върху привлекателността на пенсионните схеми с дефинирани плащания;

37. отбелязва, че за гарантиране на достойни условия на живот за лицата с увреждания и избягване на клопката, която представляват добавките за инвалидност, е необходимо компенсиране на допълнителните жизнени разходи, свързани с инвалидността, и координиране на пенсионните системи и на политиките за социална интеграция за съвместна работа в тази насока;

Финансова устойчивост

38. подчертава необходимостта държавите-членки да запазят подходящи нива на финансиране за социалноосигурителните системи и пенсии, и необходимостта да намерят алтернативни и стабилни данъчни основи предвид повишената конкуренция в резултат на глобализацията; подчертава важността да се намали осланянето на данъчното облагане на труда с цел повишаване на конкурентоспособността на икономиките на държавите-членки и осигуряване на повече стимули за работа; признава сложността на преминаването към повече данъчно облагане на инвестирания капитал предвид по-малката данъчна основа и по-голямата мобилност на капитала; счита, че преминаването към нови начини на данъчно облагане и/или алтернативи би могло да се разглежда като подобряващо финансовата устойчивост на социалните разходи, което би намалило данъчното бреме за хората с по-ниски доходи; твърди, че социалноосигурителните вноски на работодателите представляват инвестиция, понеже водят до повишаване на производителността, като това е една от причините, поради които страните с високи социални разходи са най-конкурентоспособни;

39. подчертава, че държавите-членки трябва да насочат усилията си към средносрочните и дългосрочните цели на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и да гарантират устойчиви публични финанси, за да отговорят на увеличаващия се натиск, свързан със застаряването на населението; отбелязва, че на 5 април 2008 г. в Бърдо неформалният Съвет на министрите на икономиката и финансите се споразумя, че в областта на социалните разходи вниманието следва да се пренасочи от размера на разходите към ефективните резултати и постижения; препоръчва Съветът да обсъди по-нататъшното развитие на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), например да се даде възможност дългосрочните инвестиции да се осчетоводяват за по-дълъг период;

40. подчертава, че държавите-членки следва да проектират финансовите си политики по устойчив начин посредством справедливо разпределение на данъчната тежест между заетите лица, потребителите, предприятията и приходите от капитал, както и между поколенията;

41. счита, че регулирането следва да цели осигуряването на платежоспособността и защитата на професионалните пенсионни схеми, не на последно място в случай на поглъщане или друга значителна промяна в собствеността или управлението на предприятията;

42. приканва държавите-членки да включат в годишните си бюджети фонд за бъдещи пенсионни плащания;

43. подчертава необходимостта да се подложи на обсъждане постепенното преминаване от пенсионни системи, основаващи се на съвместни вноски, към пенсионни системи с капиталово покритие;

Здравеопазване и дългосрочни грижи

44. изразява убеждението, че мерките за подобряване на здравето означават необходимост от инвестиции, които могат да допринесат за намаляване на разходите, с оглед на застаряването на населението, и да заздравят обществените финанси; настоява на необходимостта от запазване на ценностите и принципите, на които се основават всички системи на здравеопазване в Европейския съюз, които включват всеобхватност, солидарност при финансирането, справедливост по отношение на достъпа и осигуряване на висококачествено здравеопазване въпреки необходимостта от разумно потребление на ограничените средства; подчертава, че чрез подобряване на организирането и предоставянето на услуги в съответствие с принципа на субсидиарността, е налице потенциал за подобряване на качеството и финансовата ефективност на здравните услуги;

45. предвид прогнозираните по-високи разходи за здравеопазване и дългосрочни грижи смята, че държавите-членки следва да помислят за тяхното финансиране и да отчетат факта, че предвид възможността за наличие на по-малко непрофесионална грижа поради тенденцията за по-малки семейства и увеличаване на участието на жените на пазара на труда увеличението при дългосрочните грижи може да се окаже по-голямо от прогнозираното;

46. отбелязва, че трябва да се обърне внимание на лицата, които се нуждаят от скъпоструваща или дълготрайна здравна грижа, на лицата и групите със затруднен достъп – като например етническите малцинства и лицата с ниски доходи, на грижата за лица с хронични заболявания, както и на разгръщането на отворени структури за подкрепа на възстановяването, социалното включване и помощта за лицата с физически или умствени увреждания и на възрастните хора, за да се постигне деинституционализация и да се насърчава самостоятелният живот;

47. отбелязва, че публичното финансиране на здравеопазването допринася за защита срещу финансов риск, чрез необвързване на плащанията със здравния риск, докато обратното – частните механизми включват ограничено или никакво групиране на рискове и обикновено обвързват плащанията със здравния риск и платежоспособността, докато същевременно гарантират устойчиво финансиране, независимо от демографските промени;

48. отчита значението на публичното финансиране за постигане на целта за солидарност, както и голямото разнообразие в равнището на публично и частно финансиране на здравеопазването сред държавите-членки; препоръчва на Комисията да извърши проучване, с което да определи равнището и/или обхвата на публичното финансиране, което отговаря на целта за солидарност, както за системата като цяло, така и за отделни сектори на услуги;

49. отчита нарастващата популярност на решенията, основаващи се на пазара и приватизацията в областта на финансиране на здравеопазването, като панацея срещу силното нарастване на разходите, неефективността и проблемите с качеството на здравните грижи, по-специално сред новите държави-членки; отчита базата от доказателства, че функционалното приватизиране на системите на социално здравно осигуряване, целта печалба и конкуренцията между финансови посредници обикновено оскъпяват администрирането на системите за здравеопазване, докато тяхното полезно действие по отношение на ограничаване на разходите, ефективност и качество на грижите е съмнително; поради това, препоръчва на правителствата на държавите-членки, които имат модел с един платец, да запазят този модел;

50. отбелязва, че системите на здравеопазване, които се финансират преимуществено чрез социалноосигурителни вноски, основани на заетост, могат да имат полза от разширяване на приходната база, включвайки доходи, които не са свързани с възнаграждението;

51. изтъква, че по смисъла на свободното предоставяне на услуги и правото на здравноосигурените лица сами да избират лекар или болнично заведение е недопустимо държавите-членки да отказват да възстановят разходи на своите граждани за каквото и да е лечение, получено в чужбина, но могат да ограничават до фиксирана сума разходите за това лечение и не са задължени да възстановяват разходи за лечение, което техните граждани не биха получили у дома;

52. призовава държавите-членки да избягват чисто финансовия подход при приемането на политики на реформа с цел създаване на нова законова рамка, съставляваща основата на техните съответни национални системи на здравеопазване;

53. изразява дълбока убеденост, че изходната точка на всяка реформа следва да бъде внимателният анализ на съществуващата система на здравеопазване и нейното финансиране, с цел да се откроят слабостите и проблематичните области, в съчетание с разбиране на факторите на контекста, които могат да допринесат или да възпрепятстват успеха на реформата; изразява очакването си, че държавите-членки съзнават напълно значителното въздействие, което реформите в областта на здравеопазването ще окажат върху функционирането, капацитета и ефективността на техните съответни системи на здравеопазване, както и заплахата, която едни недостатъчно или недобре подготвени мерки за реформа могат да представляват за качеството и наличието на здравни услуги, за здравословното състояние на гражданите и следователно техните възможности за трудова заетост;

54. призовава държавите-членки да вземат предвид целия набор от функции и политики на финансиране на здравеопазването, вместо да се съсредоточават изключително върху механизмите на вноски; изразява убеденост, че увеличаването на равнището на вноските, основаващи се на заетостта, или увеличаването на частните вноски на пациентите за покриване разходите за здравни услуги, са погрешни политики, и могат да доведат до катастрофални последици, тъй като те ограничават по неприемлив начин достъпа на гражданите с ниски доходи до пълния набор от здравни услуги;

55. изразява убеденост, че достъпът на граждани с ниски доходи до висококачествени здравни услуги следва очевидно да бъде разглеждан като приоритет, тясно свързан европейските ценности за солидарност и равни права, и че той представлява предпоставка за успешното постигане на целите от Лисабон за пълна заетост;

56. призовава Комисията да вземе предвид аспектите, свързани с равните права на всички граждани на Европейския съюз на висококачествени системи на здравеопазване, както и да включи необходимите гаранции срещу дискриминацията на граждани на финансова основа в преразглеждането на общностното законодателство за недискриминация, или който и да било нов законодателен инструмент, отнасящ се до достъпа до здравни услуги;

57. препоръчва държавите-членки да допринасят за ефективността и справедливостта в техните респективни системи на здравеопазване, като намалят броя на центровете, или още по-добре, като създадат единствен, национален център, който да улеснява стратегическата посока и съгласуваност в рамките на системата на здравеопазване;

58. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и Комитета по заетостта, Комитета за социална закрила и правителствата и парламентите на държавите-членки и страните кандидатки.

[1] Дело C-262/88, ECJ [1990] I-1889.
[2] Приети текстове, P6_TA(2007)0339.
[3] Приети текстове, P6_TA(2007)0541.
[4] Приети текстове, P6_TA(2008)0066.
[5] OВ L 85, 17.03.1997 г., стр. 186.
[6] Приети текстове от същата дата, P6_TA(2008)0094.
[7] ОВ L 359 от 19.12.1986 г., стр. 56.
[8] Приети текстове, P6_TA(2007)0338.
[9] OВ L 235, 23.09.2003 г., стр.10
[10] COM (2008) 119.

Демографски развой

Демографската тенденция в Европа ще доведе до прогнозиран спад и застаряване на населението. Това ще доведе до лек спад на числеността на населението и значително увеличение на средната му възраст през 2050 г. Това ще се дължи на раждаемост, по-ниска от естествения прираст, и на по-висока продължителност на живота, което означава обръщане на възрастовата пирамида поради намаляващия брой на младите хора и нарастващия дял на хората над 65-годишна възраст.

Средната раждаемост в ЕС не е отражение на избора на жените, нито на действителните въжделения на европейските граждани за създаване на семейство, и може да бъде свързана и с трудността да се съчетават професионалният и семейният живот (липса на инфраструктура за детски грижи, на социална и икономическа подкрепа за семействата, и работни места за жените), стресиращата социална среда (нестабилно професионално положение, скъпоструващи жилища) и страх от бъдещето (късно навлизане на младите хора на пазара на труда и несигурност на работните места).

За да се компенсират промените в работещото население чрез имиграция, биха били необходими нови 90-100 милиона имигранти, което би довело до много повече етнокултурна и религиозна хетерогенност; напомняме, че интензивните усилия за увеличаване на имиграцията могат да доведат до „изтичане на мозъци“ от държавите на произход, което може да има отрицателен ефект върху икономическото и социално развитие на тези страни.

Социален развой

Като се имат предвид Лисабонската стратегия и целите за заетостта, съгласувани на равнище ЕС, е необходимо да се привлекат и задържат повече хора на качествена заетост, да се увеличи предлагането на работна ръка и да се модернизират системите за социална закрила, да се подобри приспособимостта и сигурността на работниците и предприятията, и да се увеличат инвестициите в човешки капитал чрез по-добро обучение и умения.

Признато е наличието на диверсифициране на начините на живот, като например намаляване на броя на сключваните бракове, увеличаване на процента на разводите, по-дълго отлагане на раждането на първо дете, което води до допълване на все още доминиращия модел на традиционния брак с алтернативни форми на съжителство.

Докладчикът осъзнава, че увеличеното индивидуално поведение променя лоялността на хората към обществените институции, като например социалноосигурителните системи, и упражнява натиск върху дискусията за предефиниране на солидарността и социалното балансиране.

Финансов развой

Прогнозира се, че в повечето държави-членки до 2050 г. застаряващото население ще доведе до увеличаване на обществените разходи, най-вече за пенсии, здравни грижи и дългосрочни разходи за грижи, въз основа на провежданите понастоящем политики. Потенциалното компенсиране при спестяването на обществени разходи за образование е възможно да има ограничен ефект поради увеличените инвестиции за обучение през целия живот.

Докладчикът признава, че събирането на данъци е повлияно от структурни развития и увеличаващи се предизвикателства, като засилване на световната конкуренция и нарастваща мобилност на производствените фактори; затова подчертава необходимостта от обсъждане на алтернативни и стабилни данъчни основи.

Икономически развой

При настоящата глобализация в света се наблюдава нарастваща свободна търговия и бърз технологичен прогрес, което създава сериозен конкурентен натиск, подтикващ компаниите да бъдат по-гъвкави, за да позволяват разрастване на пазара. Прогнозите сочат, че потенциалният среден годишен ръст на БВП ще намалее през следващите десетилетия.

Бъдещите източници на икономически растеж ще се променят: заетостта ще има положителен принос за икономическия растеж до 2010 г., а след 2030 г. – отрицателен, и затова производителността на труда ще стане доминиращ и понякога единствен източник на растеж; следователно за запазване на по-голяма производителност ще е от съществена важност да се инвестира повече в научноизследователска и развойна дейност;

Промяната във възрастовата структура на работната сила би могла да доведе до промяна в състава на потреблението и местното търсене, което може да означава преразпределение между отраслите и да изисква повишена трудова мобилност за избягване на несъответствия на трудовия пазар и още по-ниска заетост.

Развой на трудовия пазар

Глобализацията ще доведе до промишлени и регионални структурни промени, както и промени в моделите и равнищата на заетост, и в отговор на всичко това – до политики, насочени към по-гъвкава сигурност; уместно е да се изтъкне, че основното предизвикателство е да се постигне икономическа гъвкавост с по-добра социална закрила, за да се създаде среда, способна да се възползва до максимум от възможностите; признава необходимостта от квалифицирана и приспособима работна сила, следователно и от съчетаване на активни политики по отношение на пазара на труда и инвестиции в обучение през целия живот, за да се подобрят възможностите за трудова заетост.

Това означава също и засилване на образованието и обучението, особено за нискоквалифицираните работници.

Трудовият пазар е ключът към успешно приспособяване на политиките, доколкото в крайна сметка стопанската производителност на една страна определя възможността й да поддържа висококачествена социална система.

При постоянна миграция работната сила ще намалее от 227 млн. души през 2005 г. до 183 млн. през 2050 г.; равнището на заетост ще се покачи до 70% през 2020 г., основно поради по-високото равнище на заетостта сред жените, идващо от ниския процент жени сред пенсиониращите се, възрастова група с ниска женска заетост; общият брой на трудово заетите лица ще се повиши с 20 милиона до 2017 г., но след това ще намалее с 30 милиона до 2050 г.

Това ще доведе и до по-нисък дял на безработните, и по този начин разходите за помощи при безработица ще спадне с 0.6 процентни пункта от БВП през 2050 г. Това намаляване е скромно и няма да компенсира по-високите разходи в други сектори.

Намаляването на трудово заетите ще доведе до намаляване на общия брой човекочасове. За да се компенсира това развитие е необходимо да се увеличи индивидуалният брой изработените часове, или пък да се намали броят на работещите на непълно работно време.

По-високите проценти заетост зависят силно от активизирането на всички групи от населението, изправени пред дискриминация на трудовия пазар. С оглед на това идва необходимостта от съвместяване на стопанските роли на жените по справедлив и ефективен начин, както и от промени в начина на предоставяне на основни домакински услуги като грижи за деца, за да могат жените да съвместяват професионален и семеен живот.

В същата насока е също важно да има достатъчно възможности за заетост за по-възрастните хора с подходящи професионални умения. Затова е необходимо да се парират дискриминациите по възрастов признак, да се насърчи обучението през целия живот, и да се предвидят гъвкави начини за пенсиониране и здравословни условия на труд.

Докладчикът е на мнение, че държавите-членки следва да използват този развой като възможност за структурни реформи.

Развой по въпросите, свързани с възрастта

Застаряването на населението оказва повече натиск върху обществените разходи и върху някои категории данъчни приходи, като същевременно глобализацията затруднява събирането на данъци от мобилни данъчни основи.

Очакваното увеличаване на продължителността на живота ще произтече от по-ниската смъртност в по-напреднала възраст, която ще промени съотношението между прослуженото време и времето след пенсиониране.

Докладчикът изразява убеждение, че едно от основните предизвикателства ще бъде да се разработят политики по отношение на пазара на труда и реформи в областта на данъчното облагане и обезщетенията за осигурените лица по начин такъв, че да увеличат предлагането на работни места и възможностите за реформи на социалната държава, които да гарантират дългосрочната устойчивост на обществените финанси пред явлението застаряване на населението.

Пенсии

Демографското развитие ще доведе до увеличаване на обществените разходи за пенсии във всички държави-членки. Това увеличаване може да се смекчи чрез частично преминаване от обществени пенсии за възраст към частно финансирани схеми, но по-голяма съсредоточеност върху частно финансирани пенсии може да създаде нови предизвикателства и форми на рискове, както и необходимост от подходящо регулиране на частните пенсионни фондове.

Пенсионните схеми в държавите-членки са, макар и в различна степен, исторически развивани системи, основаващи се на т.нар. модел на мъжа, който единствен осигурява препитанието на семейството, т.е. са основани до много голяма степен на семейството.

Необходимо е сериозно да се обърне внимание на прекрояването на традиционните пенсионни системи, които се основават на системни оценки на риска и презумпцията за типичен, стандартен живот, като се има предвид че приетият стандартен живот бързо се променя и все по-често ще се срещат така наречените „мозаечни“ биографии, водещи до нов социален риск от увеличаваща се непредвидимост за много хора и по-специално за уязвимите групи, особено имигранти, нискоквалифицирани работници и самотни родители; Нестабилните професионални биографии влияят много на пенсионноосигурителните права и в много професии прекъсванията са недостатък при разглеждането на професионалното израстване и равнищата на заплащане.

Основно жените се грижат за децата, било то по собствено желание или не, поради културните обусловености и социални норми, или пък поради ниското качество или липсата на услуги, свързани с грижите за деца. Този факт се допълва от разпоредбите за отпуска по майчинство в много държави-членки, които предвиждат жените да ползват този отпуск; изтъква необходимостта жените да получат компенсация за тази загуба на прослужено време под формата на реална възможност да имат деца, без да се страхуват от възможни финансови вреди.

Развой на здравните грижи

Възрастта сама по себе си не е причѝнен фактор за разходи за здравни грижи, но застаряващото население ще окаже натиск върху обществените разходи, като тези за здравни грижи ще се увеличат с 1.5-2 процентни пункта от БВП в повечето държави-членки до 2050 г.

Налице е силно влияние на застаряването на населението върху дългосрочните грижи, основно поради нарасналия брой възрастни хора и потребността от дългосрочни грижи, в резултат на това разходите ще се увеличат с 0.5-1 процентен пункт от БВП.

Освен това, по домовете ще има възможност за по-малко неофициални грижи, което се дължи на тенденцията към по-малобройни семейства и повече участие на жените на пазара на труда, откъдето следва, че дългосрочните грижи могат да нараснат повече от очакваното заради потребност от повече официални грижи.

Изправени пред застаряването на населението, здравните грижи за всички ще увеличат разходите за предоставяните услуги, което, предвид невъзможността за увеличение на вноските, ще засили тенденцията за свеждане на сумата за обществено финансирани услуги до жизнения минимум и за вечно обсъждане за обхвата на този минимум. Хората, които имат възможност да се оттеглят от солидарността, биха напуснали обществените схеми за здравни грижи, за да намерят повече и по-висококачествени услуги при частен доставчик на здравни грижи, в резултат на което ще се стигне до още по-малко услуги с още по-ниско качество и по-малко доверие в общественото здравеопазване, т.е. до натиск върху солидарността.

Основни съображения на докладчика

Демографският натиск от застаряването и промяната на структурата на населението, в съчетание с ограничаващата в данъчно отношение действителност, ще тласне държавите-членки към преосмисляне на елементите на традиционната социалноосигурителна система, като пенсионни схеми, програми за пазара на труда и здравни и образователни политики.

Възможни решения за смекчаване на този развой са по-високите равнища на участие на пазара на труда, по-конкретно за възрастовата група 55-65 години и за жените, чиито равнища на заетост са в момента значително по-ниски. Това ще изисква съответни възможности за жените да съвместяват професионалния и семейния живот, и по-конкретно услуги по грижи за деца и целодневни училища, както и подобряване на възможностите за заетост и условията за инвалидите, и повече усилия за справяне със социалното изключване. За отговаряне на тези изисквания е необходимо прилагане на Програмата от Лисабон, което да е съсредоточено върху намирането на работни места за хората, с почтено заплащане и други стимули за работа.

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно бъдещето на системите за социално осигуряване и пенсиите: тяхното финансиране и тенденцията към индивидуализиране
(2007/2290(INI))

Докладчик по становище (*): Astrid Lulling

(*) Асоциирана комисия – член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

– като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 141 от него,

– като взе предвид Пътната карта за равенство между жените и мъжете за периода 2006-2010 г.,

– като взе предвид решенията на Съда на Европейските общности, и по-специално решението по дело C-262/88[1],

– като взе предвид правно обвързващата конвенция на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW 1979) и по-специално член 11, параграф 1, букви г) и д) и член 11, параграф 2, буква в) от нея,

А. като има предвид, че целите на Лисабонската стратегия в областта на заетостта на жените, на младите и на възрастните хора, както и целите на Барселонския процес в областта на услугите за гледане на деца са от първостепенно значение за устойчивостта на пенсионните системи;

Б. като има предвид, че Целите на хилядолетието на ООН, и по-специално цел 3, предполагат равенство между половете,

В. като има предвид, че положението на заетостта в Европа не е в унисон със Лисабонската стратегия, която си поставя за цел повече и по-добри работни места, пълна заетост и социално включване, особено за жените,

Г. като има предвид, че измерението, свързано с разликите между половете и поколенията, увеличава в голяма степен риска жените да имат по-слаба позиция на пазара на труда, тъй като жените, а също и по-младите и по-възрастни работници, които са наети при нестандартни договори, имат по-малки шансове да подобрят позицията си на пазара на труда,

Д. като има предвид, че, най-общо погледнато, според съществуващата тенденция кариерата на жените е по-фрагментирана и се характеризира с бавно повишение на заплащането, докато професионалното развитие при мъжете е по-последователно и с по-ясно изразено повишение на заплащането, което означава различия по отношение на вноските в пенсионната система и по-висока опасност от бедност при жените, като допълнително тази опасност е и дългосрочна поради по-дългата продължителност на техния живот,

1. счита, че равенството между мъжете и жените трябва да се нареди сред целите на реформите на схемите за социално и пенсионно осигуряване, но подчертава, че забелязаните в тях неравенства са в по-голямата си част косвени неравенства, които произтичат от трайно съществуващата несъразмерност по отношение на заплащането и перспективите за кариера, и на неравното разпределение на семейните и домашни задължения, които следователно могат да бъдат поправени единствено посредством по-всеобхватни мерки;

2. подчертава в това отношение необходимостта от активни политики в областта на заетостта за жените, за младите и за възрастните хора, за да се използва по съответстващ начин потенциалът на работната ръка и на намеренията за отваряне на предприятия, и да се гарантира, по-конкретно въз основа на вноски в пенсионните режими, право на достойна пенсия;

3. подчертава, че по силата на член 141 от Договора за ЕО могат да се предприемат положителни действия за осъществяване на равното заплащане и че общностната съдебна практика счита вноските за социално осигуряване за част от заплащането;

4. призовава Комисията да задълбочава изследванията и проучванията относно въздействието на индивидуализирането на социалните права върху равното третиране на жените и мъжете;

5. приканва правителствата, социалните партньори и представителките на женските организация да обърнат специално внимание на възможното или действителното въздействие на реформите на пенсионните системи върху равенството между мъжете и жените, и да предвидят коригиращи мерки, за да се гарантира това равенство;

6. изисква от Комисията и държавите-членки спешно да вземат мерки, които забраняват пряката дискриминация в професионалните пенсионни схеми, включително практиката равнището на плащанията и вноските да се основава върху статистически данни за смъртността въз основа на пола;

7. счита, че следните коригиращи елементи могат да спомогнат за опазване или насърчаване на равенството между мъжете и жените в рамките на реформите на пенсионните системи, като се отчитат същевременно различията в системите между държавите-членки:

– признаване на периодите, посветени на съвместяване на професионалния и семейния живот, като отпуските по майчинство, родителския отпуск, периодите за гледане на зависим роднина, отговорностите, свързани с образованието, допълнителната квалификация, преквалификацията и обучението през целия живот, например чрез увеличаване на периодите за задължително осигуряване, за да се допълнят периодите на социално осигуряване, необходими за придобиването на право на пенсия;

– разделяне ("pension splitting") на пенсионните права в случай на развод[2]

– поддържане или създаване на производни права за овдовелия съпруг/овдовялата съпруга, по-специално за съпрузите, които са намалили или прекратили професионалната си дейност, за да поемат семейните си или домакински задължения;

– възможностите за получаване на минимална пенсия, въпреки периоди на прекъсване в заплащането на социалноосигурителни вноски или вноски на базата на ниски заплати;

– индексиране на пенсиите според индексите на цените и заплатите, с цел да се гарантира запазването на покупателната способност;

– създаване на системи, позволяващи доброволно постепенно пенсиониране, като се продължава да се работи на непълен работен ден преди и след пенсионната възраст;

8. припомня резолюцията си от 21 февруари 1997 г. относно съпругите и съпрузите, които помагат на самостоятелно заети лица[3], в която се изисква също и гарантиране на задължително индивидуално пенсионно осигуряване на съпруга/съпругата, който помага;

9. припомня резолюцията си от 12 март 2008 г. за положението на жените в селските райони на ЕС[4], в която отправя повторна покана към Комисията до края на 2008 г. да изготви предложение за преработка на Директива 86/613/ЕИО[5], при която да се предвидят самостоятелни социални и пенсионни права за жените помощници в селското стопанство;·

10. приканва Комисията да следи отблизо реформите в социалноосигурителните и пенсионните системи на държавите-членки, като сравнява наблюдаваните досега отражения върху заетостта на жените и се съсредоточи върху потенциално установените най-добри практики, най-вече за намаляване на неравнопоставеността по отношение на заплащането и за съвместяване на професионалния и семейния живот.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] Решение от 17 май 1990 г. по делото Barber, Сборник 1990, стр. I-1889.
[2] Резолюция от 21 януари 1994 г. относно разделянето на пенсионните права за разведените или разделените със съпрузите си жени в държавите-членки на Общността (ОВ C 44, 14.2.1994 г., стp. 218).
[3] ОВ C 85, 17.3.1997, стр. 186.
[4] Приети текстове от същата дата, P6_TA(2008)0094.
[5] Директива86/613/ЕИО на Съвета от 11 декември 1986 година за прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство (ОВ L 359 от 19.12.1986 г., стр. 56).

на вниманието на комисията по заетост и социални въпроси

относно бъдещето на системите за социална сигурност и пенсиите: тяхното финансиране и тенденцията към индивидуализиране
(2007/2290(INI))

Докладчик: Ieke van den Burg

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по заетост и социални въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава, че държавите-членки трябва да насочат усилията си към средносрочните и дългосрочните цели на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и да гарантират устойчиви публични финанси, за да отговорят на увеличаващия се натиск, свързан със застаряването на населението; отбелязва, че на 5 април 2008 г. Съветът заключи, че в областта на социалните разходи вниманието следва да се пренасочи от размера на разходите към ефективните резултати; препоръчва Съветът да обсъди допълнителни подобрения в ПСР, например посредством предоставяне на възможност дългосрочните инвестиции да се осчетоводяват за по-дълъг период;

2. подчертава, че държавите-членки следва да проектират финансовите си политики по устойчив начин посредством справедливо разпределение на данъчната тежест между заетите лица, потребителите, предприятията и приходите от капитал, както и между поколенията;

3. отбелязва, че една устойчива пенсионна система трябва да се адаптира към демографските и икономическите предизвикателства и подчертава, че една основана върху три стълба структура – при условие, че е широко достъпна – представлява балансирано решение; предлага държавните пенсии (първи стълб) да бъдат допълнени от колективно финансирани професионални пенсионни схеми (втори стълб) и от допълнителни индивидуални пенсионни продукти (трети стълб); подчертава значението на колективно финансираните пенсионни системи, които съчетават солидарност и често висока възвращаемост, поради обема на средствата и предпазливите, но доходоносни дългосрочни инвестиционни стратегии; приканва Комисията да предприеме действия за изготвяне на подходяща и изпълнима рамка за регулиране и надзор на паневропейски пенсионни продукти; подчертава, че един вътрешен пазар за професионални пенсии и пенсии от третия стълб би позволил на лицата да се възползват от преносими споразумения за професионални пенсии, би стимулирал конкуренцията и намалил разходите за пенсионно спестяване;

4. припомня резолюцията на Европейския парламент от 11 юли 2007 г. относно политика в областта на финансовите услуги (2005–2010 г.) – Бяла книга[1] и подчертава значението на разработването на прозрачен и гъвкав европейски социално-осигурителен и пенсионен пазар, чрез намаляване на финансовите бариери и пречки пред възможността за прехвърляне на пенсионни права от една държава-членка в друга; изразява становище, че създаването на вътрешен пенсионен пазар изисква европейска рамка за регулиране на пенсионни продукти;

5. настоятелно призовава Комисията да преразгледа в най-кратки срокове Директива 2003/41/EО с цел създаване на стабилен режим на платежоспособност, подходящ за институциите за професионално пенсионно осигуряване, като се основава на мнението на Комитета за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор и на задълбочена оценка на въздействието, която разглежда въпросите за равните условия посредством разлики в изчисляването и приетите основни предположения за измерване на задълженията за изплащане на пенсионни обезщетения; подчертава, че подобен режим би могъл да се основава върху едно разширяване на някои аспекти на проекта „Платежоспособност II” за пенсионните фондове, като отчита специфичните характеристики на тези институции, като например дългосрочното естество на задълженията за обезщетения, с които те работят, както и вида на покриване на риска или гаранциите, предоставени от пенсионните фондове; счита, че такъв специален режим на платежоспособност би заздравил финансовата стабилност и би предотвратил прибягване до регулаторен арбитраж;

6. припомня, че Съдът на Европейските общности осъди пречките пред освобождаване от данъци на трансграничните пенсионни вноски; подчертава, че данъчните облекчения представляват най-добрият стимул за дългосрочни спестявания и че е възможно да се наложи допълнително хармонизиране, за да се премахнат всички пречки пред задграничните вноски в пенсионни схеми;

7. отбелязва съществуващата тенденция за преминаване от пенсионни схеми с дефинирани плащания към пенсионни схеми с дефинирани вноски, и изразява безпокойство от наблюдаваното намаляване на вноските за сметка на работодателя, придружаващото тази тенденция; подчертава необходимостта от увеличено участие и равнища на вноските от страна на заетите лица в съществуващите пенсионни схеми, с цел осигуряване на подходящ пенсионен доход за лицата и подчертава необходимостта от съответни вноски от работодателите, по-специално в пенсионните схеми с дефинирани вноски; изразява загриженост, че планираното преразглеждане на МСС 19, като например в случая с евентуалното премахване на т.нар. „метод на коридора“, би могло да доведе до значителни промени в пенсионните системи, които трябва да бъдат оценени внимателно, особено що се отнася до възможните неблагоприятни последици върху привлекателността на пенсионните схеми с дефинирани плащания;

8. подчертава, че финансирането, почиващо на солидарност, е в основата на системите на здравеопазване на държавите-членки; подчертава, че увеличаването на правата за достъп до здравни услуги зад граница не трябва да подкопава тази солидарност и трябва да отчита структурата и специфичните характеристики на националните режими за финансиране на здравеопазването с цел да се гарантира устойчив, равен и всеобщ достъп до здравеопазване.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] Приети текстове, P6_TA(2007)0338.

Дата на приемане

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Emine Bozkurt, Ilda Figueiredo, Věra Flasarová, Lissy Gröner, Zita Gurmai, Anneli Jäätteenmäki, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Urszula Krupa, Astrid Lulling, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Zita Pleštinská, Teresa Riera Madurell, Eva-Britt Svensson, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Gabriela Creţu, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Mary Honeyball, Filiz Hakaeva Hyusmenova, Maria Petre

Правна информация - Политика за поверителност