ДОКЛАД относно ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз и бъдещите предизвикателства

    28.10.2008 - (2008/2156(INI))

    Комисия по икономически и парични въпроси
    Докладчици: Pervenche Berès, Werner Langen

    Процедура : 2008/2156(INI)
    Етапи на разглеждане в заседание
    Етапи на разглеждане на документа :  
    A6-0420/2008
    Внесени текстове :
    A6-0420/2008
    Приети текстове :

    ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

    относно ИПС@10: първите десет години на Икономическия и паричен съюз и бъдещите предизвикателства

    (2008/2156(INI))

    Европейският парламент,

    –   като взе предвид съобщението на Комисията от 7 май 2008 г. „ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години Икономически и паричен съюз” (COM(2008)0238) (Съобщение относно ИПС@10),

    –   като взе предвид съобщението на Комисията относно публичните финанси в ИПС –2008 г. (COM(2008)0387),

    –   като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2006 г. относно Годишния доклад за еврозоната за 2006 г.[1],

    –   като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно Годишния доклад за еврозоната за 2007 г.[2],

    –   като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно приноса към пролетното заседание на Европейския съвет през 2008 г. във връзка с Лисабонската стратегия[3],

    –   като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. относно "Европейските интереси: постигане на успех в ерата на глобализацията"[4],

    –   като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно положението на европейската икономика: подготвителен доклад относно общите насоки за икономическата политика за 2007 г.[5],

    –   като взе предвид своята резолюция от 22 февруари 2005 г. относно публичните финанси в ИПС – 2004 г.[6],

    –   като взе предвид своята резолюция от 26 април 2007 г. относно публичните финанси в ИПС – 2006 г.[7],

    –   като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно годишния доклад на ЕЦБ за 2007 г.[8],

    –   като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2006 г. относно разширяването на еврозоната[9],

    –   като взе предвид своята резолюция от 20 юни 2007 г. относно подобряване на метода за консултиране с Парламента при процедури, свързани с разширяването на евро-зоната[10],

    –   като взе предвид своята законодателна резолюция от 17 юни 2008 г. относно предложението за решение на Съвета в съответствие с член 122, параграф 2 от Договора за приемане от страна на Словакия на единната валута на 1 януари 2009 г.[11],

    –   като взе предвид своята резолюция от 14 март 2006 г. относно стратегическия преглед на Международния валутен фонд[12],

    –   като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2005 г. относно изпълнението на информационна и комуникационна стратегия относно еврото и икономическия и паричен съюз[13],

    –   като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно хедж фондовете и фондовете за частно участие[14],

    –   като взе предвид резолюцията на Европейския съвет от 13 декември 1997 г. относно координацията на икономическата политика през етап III на ИПС и членове 109 и 109б от Договора за ЕО,

    –   като взе предвид приноса на Съвета (Икономически и финансови въпроси) от 12 февруари 2008 г. към заключенията на пролетното заседание на Европейския съвет,

    –   като взе предвид заключенията на Съвета от 7 октомври 2008 г. относно съгласуван отговор на ЕС на забавянето на икономическия растеж,

    –   като взе предвид Меморандума за разбирателство от 1 юни 2008 г. относно сътрудничеството между органите за финансов надзор, централните банки и министерствата на финансите от Европейския съюз в сферата на трансграничната финансова стабилност,

    –   като взе предвид член 45 от своя правилник,

    –   като взе предвид доклада на Комисията по икономически и парични въпроси и становището на Комисията по международна търговия (A6-0420/2008),

    A. като има предвид, че на 1 януари 1999 г. единадесет държави-членки, а именно Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Португалия и Финландия, приеха единната валута на Европейския съюз,

    Б.  като има предвид, че още четири държави-членки се присъединиха към еврозоната след нейното създаване: Гърция през 2001 г., Словения през 2007 г. и Кипър и Малта през 2008 г.,

    В.  като има предвид, че еврозоната предстои да се разшири още, тъй като повечето държави-членки, които към момента се намират извън нея, се подготвят за присъединяване в някакъв бъдещ момент и като има предвид, че Словакия ще се присъедини към еврозоната на 1 януари 2009 г.,

    Г.  като има предвид, че Икономическият и паричен съюз (ИПС) в много отношения се явява успех, като единната валута допринася за укрепване на икономическата стабилност в държавите-членки,

    Д. като има предвид, че членството в еврозоната предполага висока степен на взаимна икономическа обвързаност между участващите в нея държави-членки и следователно налага по-тясна координация на икономическите политики и ефективна роля в глобалното икономическо и финансово управление с оглед извличане на всички преимущества от единната валута и посрещане на предизвикателствата на бъдещето, например повишената конкуренция за природни ресурси, глобалните икономически дисбаланси, нарастващото икономическо значение на нововъзникващите пазари, изменението на климата и застаряването на населението в Европа,

    Е.  като има предвид, че средната инфлация в еврозоната през първите десет години от съществуването й в общи линии беше в определените от Европейската централна банка (ЕЦБ) параметри за ценова стабилност от приблизително, но по-малко от, 2%, като има предвид, че напоследък инфлацията надвиши съществено това равнище, поради настъпилите глобални структурни промени, и по-специално поради повишението на цените на енергията и храните, поради намаляването на рестриктивността на паричната политика на Съединените американски щати, както и поради липсата на бдителност от страна на редица централни банки извън ЕС,

    Ж. като има предвид, че бързо нарастващото търсене на ограничените енергийни и други суровини от страна на нововъзникващите икономики все повече довежда до това, че предлагането се доближава до границите на капацитета си; и като има предвид, че натискът в посока към повишаване на цените се засили от факта, че суровините се считат все повече за финансови активи, доколкото могат да се използват за съхранение на стойност,

    З.  като има предвид, че се приветства откритостта на еврозоната и че се счита, че настоящото повишаване на стойността на еврото може да има евентуални отрицателни въздействия, по-конкретно като засяга износа и насърчава вноса на вътрешния пазар, но и положителни въздействия, като помага на икономиката на ЕС да се справи с рязкото нарастване на цените на петрола;   като има предвид, че през първите 10 години след въвеждането на еврото глобалната икономическа среда благоприятстваше създаването на работни места, като бяха създадени почти 16 милиона работни места, независимо от качеството им, а равнището на безработица спадна от 9% през 1999 г. до прогнозирано равнище от 7,3 % през 2008 г.,

    Й. като има предвид, че икономическият растеж и повишаването на производителността остават незадоволителни, като средното повишение на производителността на работник е намаляло двойно от 1,5% през периода 1989-1998 г. до прогнозирана стойност от 0,75% през периода 1999-2008 г.,

    К. като има предвид, че еврото бързо се превърна във втората по значимост международна валута наред с щатския долар и като има предвид, че еврото играе важна роля на референтна валута за редица страни по света; като има предвид, обаче, че потенциалът на еврото е недостатъчно използван на глобално равнище, защото еврозоната няма нито добре определена международна стратегия, нито ефективно международно представителство,

    Първото десетилетие на еврото

    1.  споделя възгледа, че единната валута се е превърнала в символ на Европа и показва, че Европа е в състояние да взема мащабни решения, насочени към изграждане на общо бъдеще на благоденствие;

    2.  приветства факта, че еврото носи стабилност и стимулира икономическата интеграция в еврозоната; приветства стабилизиращото въздействие на еврото върху световните валутни пазари, и по-специално по време на кризи; отбелязва, че вътрешните икономически различия все още не са намалели според очакванията, а развитието на производителността остава незадоволително във всички части на еврозоната;

    3.  отбелязва със задоволство, че в други части на света се обмисля създаване на други парични съюзи;

    4.  припомня, така както показват и многобройните проучвания, жизненоважната връзка между парична и търговска политика на глобално равнище и в тази връзка подчертава положителната роля на стабилния валутен курс за гарантиране на устойчив растеж на международната търговия;

    5.  посочва, че нарастващото използване на еврото като международна търговска валута е от полза по-специално за държавите-членки на еврозоната, тъй като намалява за предприятията от тези държави риска от обменния курс и така намалява и разходите за международна търговия;

    6.  припомня, че през първите десет години на ИПС Парламентът играе активна роля както в икономическата, така и в паричната сфера, като полага максимални усилия за гарантиране на по-висока степен на прозрачност и демократична отчетност;

    7.  подчертава, че са необходими допълнителни усилия за извличане на пълните ползи от ИПС, като например даване възможност на държавите-членки и регионите, чийто БВП е по-нисък от средния, да догонят останалите държави-членки и региони, и за укрепване на разбирането и ангажимента на гражданите към единната валута;

    8.  предлага следните елементи и конкретни мерки за разработването на отговаряща на потребностите и желанията пътна карта за ИПС:

    Икономически различия, структурни реформи и публични финанси

    9.  счита, че икономическите различия биха могли да се намалят чрез усъвършенствани и по-съгласувани икономически реформи, оказващи разнообразна подкрепа, и координирани своевременно въз основа на интегрираните насоки за растеж и работни места (Интегрираните насоки) и на подхода, основан на набора от политики, от Лисабонската стратегия; подчертава необходимостта от подобряване и опростяване на процедурите и методологиите за преглед и оценка на изпълнението на тези насоки в края на всяка година;

    10. отчита, че по отношение на усилията за модернизация и на икономическите резултати, успелите в най-висока степен страни са тези, прилагащи съчетание от ориентирани към бъдещето и добре балансирани структурни реформи и по-високи от средните равнища на инвестиции в изследователска и развойна дейност, иновации, образование, обучение през целия живот и полагане на грижи за децата, както и в обновяването на надеждни социални мрежи; отбелязва, че до голяма степен в същите тези държави-членки има високоефективни и прозрачни администрации, бюджетни излишъци, по-ниски от средните равнища на задлъжнялост, ефективно и целево разходване на публични средства, като в същото време съществуват признаци, че техническият напредък има принос за националния ръст два пъти по-висок от средната стойност за ЕС; освен това отбелязва, че тези "референтни" държави-членки, вследствие на високите равнища на трудова заетост, включително заетостта на жените и лицата в напреднала възраст, както и на особено високите си нива на раждаемост, са най-добре подготвени за предизвикателството на застаряващото общество и за гарантиране на висока степен на конкурентоспособност;

    11. подчертава необходимостта от взаимно укрепване на стабилността и ориентираните към растеж макроикономически политики чрез превръщане на балансираната политика и инвестициите в предмет на обща загриженост – необходимостта от внимателно следене на обществените баланси посредством ефикасно управление на данъчната политика и разходите и техния ефект върху търсенето, като същевременно бъде постигнато съгласие относно създаване на благоприятна среда за трансгранични операции на предприятията;

    12. отбелязва, че актуализираният Пакт за стабилност и растеж (ПСР) доказа своята стойност, както и че е необходимо да се следва политика на силна бюджетна консолидация, тъй като демографските промени и потенциалният спад на икономическия растеж биха могли да доведат до бюджетни проблеми в държавите-членки от еврозоната, които от своя страна да се отразят неблагоприятно върху стабилността на еврозоната като цяло; критикува в тази връзка липсата на дисциплина в борбата с бюджетните дефицити през периодите на икономически растеж и подчертава, че държавите-членки следва по-ефективно да работят за антициклична фискална политика, особено с цел подобряване на готовността за преодоляване на външни сътресения; по тази причина подчертава нуждата от краткосрочна стратегия за намаляване на размера на националните дългове и устойчива и солидна стратегия за растеж, които ще позволят в дългосрочен план намаляване на размера на националните дългове до равнища, ненадвишаващи 60%;

    13. отбелязва необходимостта от систематично следване на основните елементи на ПСР в бъдеще, поради това, че пределните равнища от 3% за бюджетния дефицит и от 60% за националния дълг спрямо брутния вътрешен продукт бяха определени въз основа на икономическите условия през 90-те години; изразява становището, че е необходимо държавите-членки да следват стриктно ПСР, а неговото изпълнение да бъде наблюдавано от Комисията; счита, че и двете цели по отношение на равнището на задлъжнялост следва да се разглеждат като максимуми, които трябва да се избягват; отбелязва, че ефективната координация на икономическата и финансовата политика е предпоставка за икономическия успех на ИПС, въпреки че подобна координация следва да зачита принципа на субсидиарност; призовава Комисията да проучи всички възможни начини за укрепване на превантивния механизъм на ПСР; подчертава, че е необходимо съществуващите към момента инструменти за надзор да бъдат по-ефективно ползвани от Комисията, както и че средносрочният преглед на националните бюджети от Еврогрупата трябва да бъде укрепен;

    14. счита, че устойчивата и стабилна макроикономическа среда изисква подобряване на качеството на публичните финанси, включително по-нататъшна бюджетна консолидация, висока ефикасност на разходване на публичните финанси и повече инвестиране в образованието, човешкия капитал, научноизследователската и развойната дейност и инфраструктурата, което допринася за растежа и би могло да стимулира трудовата заетост и отговаря на основни обществени проблеми, като например изменението на климата, в съответствие с целите на пакета „енергетика-климат”;

    15. счита, че структурните реформи следва да акцентират върху увеличаване на производителността посредством по-доброто съчетаване на икономически и социални политики при осигуряване на добро равнище на социален диалог, както е определено в Лисабонската стратегия;

    16. отбелязва, че политиката в областта на конкуренцията следва да допълва структурните политики и препоръчва да се подкрепя преструктурирането на икономиката;

    17. предупреждава за риска от поставянето на акцент предимно върху задържането на ръста на заплатите като начин за постигане на ценова стабилност; припомня в тази връзка, че засилената конкуренция в резултат на глобализацията вече е довела до натиск за намаляване на възнагражденията, като същевременно внесената инфлация, предизвикана от нарастване на цените на петрола и други суровини, вече е довела до намаляване на покупателната способност; изразява отново убеждението си, че този въпрос по-специално следва да се разреши чрез по-справедливо разпределение на богатството;

    18. счита, че политиките за определяне на размера на трудовите възнаграждения и данъците са ефективни инструменти за икономическа стабилизация и за растеж; счита, че следва да се гарантира реално увеличаване на размера на трудовите възнаграждения в съответствие с нивата на производителност и че координацията на данъчната политика трябва да бъде ползвана избирателно за постигане на икономически цели; счита, че борбата срещу данъчните измами, както по отношение на преките, така и на непреките данъци, е от особена важност, както и че борбата в тази насока следва да бъде засилена; подчертава неотложната необходимост от укрепване на културата на насърчаване и участие, като елемент от концепцията за корпоративно управление и корпоративна социална отговорност;

    19. подчертава необходимостта от справедливи правила за вътрешния пазар; поради това счита, че надпреварата в посока намаляване на данъчните ставки на корпоративните данъци е контрапродуктивна;

    20. отправя апел към държавите-членки от еврозоната за укрепване на ефективната координация на икономическата и финансовата политика, и по-специално за разработване на съгласувана обща стратегия в рамките на Еврогрупата; подчертава, че подобна съгласувана обща стратегия следва да включва координация на сроковете за бюджетната процедура и проектобюджетите въз основа на общи презумпции относно икономическото развитие, бъдещите обменни валутни курсове на еврото и щатския долар и потенциалното развитие на цените на енергията; подкрепя предложението на Комисията да поиска средносрочни рамкови програми от държавите-членки за провежданите от тях икономически и финансови политики и за упражняване на контрол върху тяхното изпълнение; подчертава, че всяка държава-членка трябва да поеме отговорност за осъществяване на необходимите структурни реформи и подобряване на конкурентоспособността си в дух на сътрудничество, с цел запазване на доверието в еврото и на приемането на еврото;

    21. отбелязва, че различните модели за структурни реформи и степени на откритост са предизвикали различия в резултатите на държавите-членки от еврозоната; подкрепя заключенията в съобщението на Комисията относно ИПС@10 относно недостатъчното догонване от страна на няколко икономики от еврозоната и нарастващите разлики между държавите-членки в еврозоната; призовава за редовна размяна на мнения и сътрудничество в рамките на Еврогрупата с оглед на постигане на общата цел за ускоряване на процеса на сближаване;

    22. отправя искане към Комисията за прилагане по еднакъв начин на общите критерии при оценката на икономическите и фискалните данни; посочва отговорността на Комисията и на държавите-членки по отношение на надеждността на статистическите данни и настоява за вземането на бъдещи решения единствено ако не съществуват съмнения по отношение на валидността и точността на наличните данни; изисква също така да се използва възможността за провеждане на разследвания, ако в продължение на няколко години е налице различие между прогнозните данни в програмите за стабилност и сближаване и данните, които са могли реалистично да бъдат очаквани;

    Парична политика

    23. припомня своя решителен ангажимент към независимостта на ЕЦБ;

    24. отбелязва, че редовните доклади на ЕЦБ до Парламента, и по-специално тези до комисията по икономически и парични въпроси, допринасят за прозрачността на паричната политика и приветства възможността членовете на Европейския парламент да могат да отправят въпроси с искане за писмен отговор към ЕЦБ по отношение на паричната политика, като по този начин подобряват отчетността на ЕЦБ пред гражданите на Съюза; подкрепя искането за по-активен обществен дебат относно бъдещите общи парични и валутни политики в еврозоната;

    25. счита, че диалогът по въпросите на паричната политика между Парламента и ЕЦБ е изключително успешен и следва да бъде допълнително развиван; очаква подобрение на диалога по въпросите на паричната политика в няколко направления, например координацията на датите за редовните изслушвания на председателя на ЕЦБ с календара за вземане на решения в сферата на паричната политика на ЕЦБ, с оглед подобряване на анализа на решенията при същевременно предоставяне на възможност за отправяне на покани към председателя на ЕЦБ за обсъждане на актуални въпроси, при необходимост;

    26. отбелязва, че първостепенната цел на паричната политика на ЕЦБ е поддържането на ценовата стабилност, както и на средносрочно равнище на инфлация по-ниско от, но близко до, 2%; подчертава, че целта за ценова стабилност може да бъде реално постигната само при адекватен подход към основните причини за инфлацията; припомня, че член 105 от Договора за ЕО също възлага на ЕЦБ задачата да подкрепя общата икономическа политика на Общността;

    27. поддържа становището, че ЕЦБ следва да премине към режим, насочен директно към инфлацията, при който точното определяне на цел за равнището на инфлация е съпроводено от степени на разрешени колебания около целевото равнище; приканва ЕЦБ да публикува своите инфлационни прогнози; подобна промяна към режим, насочен директно към инфлацията, не би следвало да изключва акцент върху динамиката на паричните агрегати с цел да се избягнат нови балони в сферата на активите;

    28. счита, че инфлацията е световна реалност и че борбата против това глобално явление в една отворена икономика не може да се води единствено чрез парична политика на ЕС;

    29. подчертава своята готовност да проучи възможностите за подобряване на процедурата за назначаване на членовете на изпълнителния съвет на ЕЦБ преди 2010 г.; счита за важно сред членовете на изпълнителния съвет да има специалисти с академични и/или професионални познания и опит, както и с опит в различни сфери в икономическия, паричния и финансовия сектор; обръща внимание на своите призиви за деветчленен състав на изпълнителния съвет на ЕЦБ, който да замени съществуващата до момента система и да избегне дори още по-сложното решение, предвидено за в бъдеще; настоятелно призовава за приемане на съответно изменение в Договора;

    30. подчертава необходимостта от укрепване на международния диалог по паричните въпроси между ЕЦБ и други основни централни банки и институции, и по-специално с Федералния резерв на САЩ, Японската централна банка и Народната банка на Китай;

    Интеграция и надзор на финансовите пазари

    31. счита, че финансовата интеграция следва да означава по-висок икономически растеж и конкурентоспособност, в допълнение към по-висока стабилност и ликвидност на вътрешния пазар;

    32. отбелязва, че основният финансов център в ЕС се намира извън еврозоната; независимо от това припомня, че законодателството на ЕО е валидно по отношение на всички държави-членки и всички участници, извършващи дейност на вътрешния пазар; счита, че е необходимо ЕС да укрепи спешно структурата си за надзор, като се взема предвид специфичната роля на ЕЦБ;

    33. счита, че в областта на клиринга и сетълмента на трансграничните сделки с ценни книжа е необходимо да бъдат положени много допълнителни усилия, поради липсата на реална интеграция в тази сфера до момента;

    34.  подчертава, че по отношение на услугите на дребно е необходима допълнителна интеграция, без тази интеграция да накърнява защитата на потребителите; вярва, че мобилността на клиентите, финансовата грамотност, достъпът до основни услуги и сравнимостта между продуктите е необходимо да бъдат подобрени;

    35. счита за необходимо в средносрочен план да се европеизира структурата за финансов надзор, да се постигнат прозрачност на финансовите пазари, ефективни правила за конкуренция и подходяща регулация с цел подобряване на управлението на кризи и сътрудничеството между Европейската система на централните банки (EСЦБ), надзорните органи, правителствата и участниците на пазара; споделя мнението, че една интегрирана, всеобхватна (включваща всички финансови сектори), последователна и съгласувана надзорна рамка, започваща с балансиран подход при регулиране на трансграничното разпространение на финансовия риск и почиваща върху хармонизирано законодателство, би намалила разходите за изпълнение на изискванията по отношение на дейностите, осъществявани на територията на повече от една юрисдикции; отбелязва, че случаите на регулиране над минималните изисквания на законодателството на ЕО ("gold plating"), както и регулаторният арбитраж трябва да бъдат избягвани; призовава Комисията да представи предложения за преразглеждане на съществуващата структура на надзора съгласно тези принципи; счита, че потенциалната роля на ЕЦБ по отношение на надзора следва да бъде разширена отвъд границите на еврозоната посредством ЕСЦБ;

    36. приветства Меморандума за разбирателство относно сътрудничеството между органите по финансов надзор, централните банки и министерствата на финансите на Европейския съюз в сферата на трансграничната финансова стабилност, по който беше постигнато споразумение през пролетта на 2008 г.; въпреки това подчертава, че Меморандумът за разбирателство представлява единствено акт с незадължителна юридическа сила и разчита на желанието на държавите-членки за съвместно сътрудничество; счита, че дори правилата относно разпределението на тежестта да са много трудни за определяне предварително, работата в областта на управлението на кризи е необходимо да продължи;

    37. подчертава, че Европейският съюз, в качеството си на най-голямото икономическо пространство с най-големия финансов пазар в света, следва да играе водеща роля на международно равнище по отношение на реформирането на регулаторната система за финансови услуги в полза на всички участващи държави, както и на стабилноста като цяло; счита, че финансовата стабилност следва да бъде основна цел при изготвянето на политики в един свят на все по-интегрирани финансови пазари и финансови нововъведения, които понякога могат да имат дестабилизиращ ефект върху реалната икономика и да носят системен риск; убеден е, че всички амбициозни решения, взети на равнище ЕС, ще насърчат останалите държави да последват дадения пример, като в това отношение подчертава отговорността за справяне също така с глобалните или „офшорни” проблеми; на мнение е, че политическата отчетност на международните регулаторни органи е въпрос, на който трябва да бъде обърнато внимание успоредно с продължаването на регулаторната работа;

    38. отправя искане до Комисията да разгледа възможността за създаване на европейски облигации и разработване на дългосрочна стратегия, която позволява емитирането на такива облигации в еврозоната, в допълнение към облигациите, емитирани от държавите-членки; посочва необходимостта от оценка на последствията от това, както по отношение на международните финансови пазари, така и на ИПС;

    Разширяване на еврозоната

    39. отправя искане към всички държави-членки извън еврозоната за спазване на критериите от Маастрихт и актуализирания и принципно гъвкав ПСР; счита, че строгото тълкуване на ПСР и ползването на критерии за изключване преди възможните дати на присъединяване трябва да бъде гарантирано от Комисията; отбелязва, че трябва да бъде гарантирано равното третиране на държавите-членки в еврозоната и държавите-членки, които желаят да се присъединят към нея; в този контекст отбелязва, че дългосрочната стабилност на еврозоната трябва да бъде разглеждана като цел от общ интерес, както и че разширяването и стабилността трябва да вървят ръка за ръка; счита, че за държавите-членки в еврозоната и тези със специален статут е от най-съществено значение да изпълняват стриктно задълженията си и да не дават повод за съмнение в общите цели на ценова стабилност, независимост на ЕЦБ, бюджетна дисциплина и насърчаване на растежа, заетостта и конкурентоспособността;

    40. счита, че държавите-членки извън еврозоната, които отговарят на критериите от Маастрихт и които нямат дерогация в Договора, следва да приемат общата валута при първа възможност;

    41. подчертава, че присъединяването към еврозоната изисква цялостно придържане към критериите от Маастрихт, съгласно предвиденото в Договора и в Протокола към член 121 от Договора, а именно – висока степен на измерена ценова стабилност, както и устойчивост на подобна ценова стабилност, публични финанси без прекалено висок дефицит, членство в механизма на обменните курсове ІІ (ERM II) в продължение на не по-малко от две години, спазване на обичайните плаващи маржове, корекции на дългосрочните лихвени проценти, съвместимост на законодателството с разпоредбите на Договора от Маастрихт относно ИПС и независима централна банка;

    42. счита, че едно от най-големите предизвикателства на присъединяването към еврозоната е гарантирането на устойчивостта на критериите от Маастрихт; подчертава обаче, че критериите от Маастрихт са също така и първа стъпка към продължаването на процеса на реформи, включително и към поемането на по-нататъшни ангажименти и продължаването на усилията в областта на структурните реформи, инвестициите и икономическото координиране;

    43. приветства по-строгия и ефикасен надзор на държавите-членки, участващи във механизма на обменните курсове ІІ (ERM II) и желаещи да се присъединят към еврозоната, както и тяхното икономическо развитие; отбелязва, че успешното участие в ERM II трябва да бъде запазено като истинско предварително условие, а не единствено като вторично изискване за членство в еврозоната; едни и същи изисквания трябва да се прилагат към всички държави-членки, които се присъединяват към еврозоната;

    44. разглежда устойчивото и успешно разширяване на еврозоната като едно от основните предизвикателства през следващите години, което налага адаптиране към тези промени както на институционалните стандарти, така и на процеса на вземане на решения на ЕЦБ, като бъде направен и преглед на ротационния модел, за да се отчете икономическата тежест на отделните държави-членки;

    45. подчертава във връзка с разширяването на еврозоната, че е желателно да се постигне висока степен на сближаване в реалната икономика, с цел да се ограничат напреженията както в еврозоната, така и върху държавите-членки, които искат да се присъединят към нея; в тази връзка счита, че следва да се установят облекчения в полза на държавите-членки, участващи в еврозоната, в случаите, когато единната парична политика може да въздейства особено отрицателно на растежа;

    Комуникация

    46. подчертава, че независимо от поддържането на висока степен на ценова стабилност в еврозоната до момента „усещането за инфлация” се различава съществено от по-ниските реални стойности на инфлацията в държавите-членки през последните 10 години; поради това отправя искане за предоставяне на по-добра информация и разясняване на фактите пред населението относно необходимостта от ИПС и неговото функциониране, и по-специално относно ценовата стабилност, международните финансови пазари и преимуществата на стабилността в еврозоната по време на международни финансови кризи;

    47. счита, че единната валута остава комуникационен приоритет за Европейския съюз; счита, че преимуществата на еврото и на ИПС – ценова стабилност, ниски лихвени проценти при ипотечните кредити, по-лесно пътуване, защита срещу колебания на обменните курсове и външни сътресения – следва да продължават да бъдат популяризирани и подробно разяснявани сред обществото; счита, че следва да се акцентира специално върху това, гражданите на ЕС, потребителите и малките и средните предприятия (МСП), които нямат достатъчно капацитет за незабавно приспособяване към настъпилите промени и предизвикателствата за еврото, да бъдат информирани и държани в течение за промените;

    48. призовава ЕЦБ, в своите годишни доклади или в специален доклад, да прави годишни количествени анализи на предимствата, които еврото е донесло на обикновените граждани с конкретни примери за положителните ефекти на употребата на еврото върху всекидневния живот на хората;

    49. счита, че комуникацията е от изключително значение при подготовката за въвеждане на еврото от държавите-членки, които предвиждат да направят това; отбелязва, че комуникацията по въпросите, свързани с разширяването на еврозоната, е също важна за всички държави-членки от еврозоната;

    50. счита, че Комисията трябва да съсредоточи усилията си върху това да помогне на новите държави-членки да подготвят гражданите си за приемането на еврото чрез провеждане на активна информационна кампания, а там, където такава кампания вече е стартирала, да наблюдава нейното изпълнение и да докладва редовно за най-добрите практики в изпълнението на националните планове за действие за приемане на еврото; счита, също така, че най-добрите практики и придобитите практически знания при вече осъществени преминавания към еврото следва да се използват при преминаването към еврото на новите държави-членки и при бъдещото разширяване и подготовката на новите страни-кандидатки;

    Международна роля на еврото и външно представителство

    51. приветства бързото развитие на еврото като втората най-важна резервна и ползвана за сключването на сделки валута след щатския долар, с дял от 25% от глобалните валутни резерви; отбелязва, че особено в страните, граничещи с еврозоната, еврото играе важна роля на финансираща валута, както и че съответните обменни курсове на тези страни ползват еврото като референтна валута; изрично одобрява становището на ЕЦБ относно това, че приемането на еврото е последната стъпка към процеса на структурирано сближаване в рамките на Европейския съюз, поради което приемането на еврото е възможно единствено съгласно Договора за ЕО;

    52. счита, че политическата програма на ИПС за следващото десетилетие ще бъде повлияна, наред с другото, от предизвикателствата, поставяни от нововъзникващите азиатски икономики; изразява съжаление, че въпреки растящата глобална роля на еврото, опитите за подобряване на външното представителство на еврозоната по финансови и парични въпроси не са постигнали особен напредък; подчертава, че еврозоната трябва да изгради международна стратегия, съизмерима с международния статут на нейната валута;

    53. припомня, че най-ефективният начин влиянието на еврозоната да бъде приведено в съответствие с нейната икономическа тежест е разработването на общи позиции и консолидирането на нейното представителство, като в крайна сметка тя получи единно място в съответните международни финансови институции и форуми; призовава държавите-членки от еврозоната, наред с другото, да говорят с един глас по политиките в сферата на валутните курсове;

    54. подчертава, че еврото се използва като национална валута извън еврозоната; счита за необходимо изследването на последиците от това използване;

    55. посочва, че важната роля на еврото на международните финансови пазари води до задължения, и че ефектите на паричната политика, както и на политиката за растеж в рамките на еврозоната, имат глобално въздействие; подчертава нарасналата значимост на еврото за международната търговия и услуги като стабилизиращ фактор в глобалната среда и като двигател за интеграцията на финансовите пазари и основа за повишаване на преките инвестиции и трансграничните сливания, поради възможността за чувствително намаляване на разходите за сделки; призовава за проучване на глобалните дисбаланси и ролята на еврото в контекста на потенциални сценарии за приспособяване, с цел Европа да бъде по-добре подготвена за преодоляване на съществени външни сътресения;

    56. предлага по-решително и насочено към бъдещето сътрудничество и по-задълбочен международен диалог между отговорните органи на трите най-важни валутни блока, с цел подобряване на управлението на международни кризи и подпомагане на преодоляването на посредствията от валутните промени върху реалната икономика; припомня успешното съвместно управление на кризи по време на неотдавнашната криза, свързана с високорисковите кредити в САЩ, както и на кризата непосредствено след събитията от 11 септември 2001 г., което спомогна да се избегне незабавен срив на щатския долар;

    57. подкрепя намерението на Комисията за укрепване на влиянието на ИПС в международните финансови институции чрез обща позиция на ЕС, представена от избрани представители, например председателя на Еврогрупата, на Комисията и председателя на ЕЦБ; отбелязва, че на практика на тях вече им е позволено да участват като наблюдатели в най-значимите международни финансови институции; въпреки това настоява за по-добро съгласуване на европейските позиции, с цел общата европейска парична политика в бъдеще да бъде представлявана от своите легитимни представители; надява се, че може да бъде изразена позиция на еврозоната по отношение на политиките в областта на валутните курсове на нейните основни партньори; призовава председателя на Еврогрупата да представлява еврозоната на Форума за финансова стабилност (FSF); предлага уставът на Международния валутен фонд (МВФ) да бъде изменен, за да стане възможно представителство на икономически блокове и организации;

    58. подчертава, че е необходим общ подход на Европейския съюз по отношение на реформата на международните финансови институции, който следва да има предвид предизвикателствата на глобалната икономика, включително и появата на нови икономически сили;

    59. изразява съжаление, че Комисията не представя по-подробен и прецизен анализ за международната роля на еврото в рамките на съобщението относно ИПС@10; призовава Комисията да изготви доклад относно външното измерение на общата парична политика и относно отражението му върху икономическите и търговските резултати на еврозоната;

    60. подчертава, че някои партньори на Европейския съюз провеждат парични политики, целящи да обезценят тяхната валута, което въздейства по нелоялен начин върху търговията и може да се разглежда като нетарифна бариера пред международната търговия;

    Икономически инструменти и управление на ИПС

    61. счита, че всички заинтересовани страни – Парламентът, Съветът, Комисията, Еврогрупата и социалните партньори на равнище ЕС и на национално равнище – следва да работят съвместно за укрепване на бъдещото функциониране на ИПС по отношение на икономическото управление, въз основа на следните предложения:

    a)  като основен компонент на Лисабонската стратегия и централен по важност икономически инструмент, Интегрираните насоки относно политиките следва да преследват взаимно насърчаващи се реформи в сферите на заетостта, околната среда и социалната сигурност;

    б)  Интегрираните насоки следва да определят широка рамка за по-тясна координация на икономическата политика, с оглед хармонизиране на националните програми за реформа (НПР), като въпреки това отчитат икономическото многообразие и различните национални традиции; следва да се установи консултация с националните парламенти по отношение на програмите за стабилност и сближаване и на НРП;

    в)  следва да се изгради по-силна връзка между Интегрираните насоки, по-специално общите насоки на икономическата политика (ОНИП), и програмите за стабилност и сближаване; програмите за стабилност и сближаване и НРП биха могли да бъдат представяни едновременно (ежегодно, в началото на есента) след провеждането на дебати в националните парламенти; ОНИП следва да включват общи бюджетни цели, хармонизирани с превантивния механизъм на ПСР;

    г)  необходимо е при вземане на решения относно националните бюджети, правителствата на държавите-членки да отчитат Интегрираните насоки и отправените към всяка страна специфични препоръки, както и цялостната бюджетна ситуация в еврозоната; различните национални фискални календари и основните допускания, ползвани за изготвянето на залегналите в основата им прогнози, следва да бъдат хармонизирани с цел избягване на несъответствията в резултат на различни макроикономически прогнози (глобален растеж, растеж на ЕС, цена на барел петрол, лихвени проценти) и други параметри;

    д)  препоръки с по-официален характер към държавите-членки от еврозоната, сред които определяне на цели по отношение на разходите в средносрочен план, специфични структурни реформи, инвестиции и качество на публичните финанси, следва да бъдат използвани при всяка възможност; необходимо е да се положат усилия и за постигането на по-стандартизирана структура на докладване в контекста на НРП, без това да създава препятствия за изпълнението на националните приоритети в областта на реформата; всички ангажименти, цели и критерии за сравнение и оценка следва да бъдат включени в тяхната цялост в Интегрираните насоки и в НРП с цел подобряване на съгласуваността и ефикасността на икономическото управление;

    е) в рамката за икономическо управление следва да бъде включена дългосрочна стратегия за намаляване на националните дългове под максимална стойност от 60% от БВП, тъй като това ще намали разходите по обслужване на дълговете, както и цената на капитала за частни инвестиции;

    ж) следва да бъде установена задължителна рамка, съгласно която държавите-членки от еврозоната провеждат консултации помежду си, както и с Комисията, преди вземането на основни решения за икономически политики, например мерки за борба с повишаването на цените на храните и на енергията;

    з)  икономическата координацията следва да приема формата на интегрирана „Европейска стратегия в областта на икономиката и заетостта”, основаваща се на съществуващите инструменти в областта на икономическата политика, и по-специално на Лисабонската стратегия, Интегрираните насоки, Стратегията за устойчиво развитие и програмите за сближаване и стабилност; призовава правителствата на държавите-членки под ръководството на председателя на Еврогрупата да подкрепят икономическата дейност съгласувано, едновременно и в едно и също направление;

    и)  Европейската стратегия в областта на икономиката и заетостта, упомената в буква з), следва да отчита потенциала на новите и "зелените" технологии като крайъгълен камък на икономическото развитие, в съчетание с набор от макроикономически политики;

    й)  финансирането на иновативните предприятия, и по-специално на малките и средни предприятия, следва да се улеснява, включително чрез създаването на „Европейски фонд за интелигентен растеж” от Европейската инвестиционна банка;

    к)  годишният доклад относно еврозоната следва да дава по-практичен набор от инструменти и оценки, за да даде възможност за водене на по-подробен диалог между различните органи на ЕС, участващи в икономическото управление;

    л)  необходимо е да се създаде кодекс за поведение между Комисията, Съвета и Парламента, който би гарантирал подходящо сътрудничество и пълноценно участие на тези три институции на ЕС в по-нататъшната работа по Интегрираните насоки в качеството им на ключови икономически инструменти;

    м) институционалната организация за координация на икономическата политика следва да бъде укрепена както се посочва по-долу:

    - следва да бъдат създадени формирования към Еврогрупата в областите на конкурентоспособността/промишлеността, околната среда, заетостта и образованието;

    - Еврогрупата следва да бъде обезпечена с по-солидна институционална среда и допълнителни човешки ресурси;

    - мандатът на председателя на Еврогрупата следва да бъде съобразен с икономическите цикли на Интегрираните насоки;

    - Комитетът по икономическа политика следва да се слее с Икономическия и финансов комитет, така че да се създаде единен и координиран орган за подготовка на Съвета по икономически и финансови въпроси и Еврогрупата;

    - на представител на Парламента е необходимо да бъде даден статут на наблюдател в рамките на Еврогрупата и на неформалните срещи на Съвета;

    - заседания между Тройката, Парламента, Комисията и Еврогрупата следва да се организират, когато е необходимо, четири пъти годишно;

    н)  необходимо е да бъде установен по-редовен и структуриран диалог по макроикономическите въпроси между Парламента, Комисията и Еврогрупата, аналогично на диалога по паричните въпроси между Парламента и ЕЦБ, поне на тримесечна основа, с цел задълбочаване на съществуващите рамки и обсъждане на предизвикателствата, пред които е изправена икономиката на еврозоната; и

    о)  необходимо е да бъде установен активен диалог между Парламента, Еврогрупата, ЕЦБ и Европейския икономически и социален комитет за водене на дискусии относно подходящото съчетание от политики в паричната и икономическата сфера, в сферата на валутните курсове, на трудовите възнаграждения и на структурните въпроси;

    62. счита, че програмата за политиките на ИПС за следващото десетилетие ще бъде повлияна по-специално от предизвикателствата, поставяни от неотдавнашните сътресения на финансовите пазари и от последствията им за реалната икономика; в тази връзка отбелязва със задоволство, че държавите-членки в еврозоната сега са по-добре подготвени да посрещнат големи сътресения, отколкото в миналото, благодарение на общата парична политика и реформите, проведени в послредните години; въпреки това, с оглед до голяма степен на борбата със забавянето на икономическия растеж и високата инфлация, призовава за:

    a)   координирана реакция на равнище ЕС, основана на общо разбиране за проблемите и общи последващи мерки, като в същото време се приеме съществуването на някои национални особености;

    б)   амбициозни и приспособени НПР и ангажимент за тяхното изпълнение, включително солиден диалог със социалните партньори;

    в)  пълно и навременно изпълнение на пътната карта за финансовите услуги, включително последващи дейстия и повишена ефективност на надзора по отношение на продължаващите финансови сътресения;

    г)  укрепване на мерките за излизане от кризата чрез подобряване на правилата на ЕС относно ликвидацията и чрез установяване на ясно дефинирани и единодушно приемливи мерки за разпределение на тежестта между съответните държави-членки в случай на несъстоятелност на трансгранични финансови групи;

    д)  завършване на инструментите, използвани за изготвяне на паричната политика, подробен анализ на факторите, които влияят на стабилността и функционирането на финансовата система, наред с другото по отношение на трансфера на паричната политика, развитието на кредитните и финансовите активи, характеристиките на новите продукти, както и концентрацията на рискове и ликвидността;

    е)  изпреварващи събитията европейски реакции в рамките на международните форуми, по-специално Форума за финансова стабилност и МВФ, и за засилване на процесите на вземане на съвместни политически решения; и

    ж) утвърждаване на способността на Европейския съюз да говори с единен глас в рамките на Г-8 и размисъл върху ролята на Европейския съюз като по-ефикасна организация при вземане на световни икономически решения, като в същото време подобна роля се приспособи към последствията на глобализацията и по-доминиращите глобални финансови пазари;

    з)  по-добра и по-ефективна координация между Световната търговска организация (СТО) и институциите от Бретън Уудс (МВФ и Групата на Световната банка) за борба със спекулата и справяне с предизвикателствата, породени от тежката криза;

    и)  предлага, предвид настоящите сериозни парични сътресения, да се организира световна парична конференция под егидата на МВФ, за да се проведат глобални консултации по паричните въпроси, също така да се разгледа доколко е реализуемо да се установи механизъм за разрешаване на спорове в паричната сфера в рамките на МВФ.

    °

    ° °

    63. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската централна банка, на Европейския икономически и социален комитет, на председателя на Еврогрупата и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

    • [1]       ОВ C 314E, 21.12.2006 г., стр.125.
    • [2]       ОВ 175E, 10.7.2008 г., стр.569.
    • [3]       Приети текстове, P6_TA(2008)0057.
    • [4]       Приети текстове, P6_TA(2007)0533.
    • [5]       OВ C 287E, 29.1.2007 г., стр. 535.
    • [6]       ОВ C 304E, 1.12.2005 г., стр.132.
    • [7]       OВ C 74E, 20.03.2008 г., стр. 780.
    • [8]       Приети текстове, P6_TA(2008)0357.
    • [9]       ОВ C 298E, 8.12.2006г., стр.249.
    • [10]     OВ C 146Е, 12.06.2008 г., стр. 251.
    • [11]     Приети текстове, P6_TA(2008)0287.
    • [12]     ОВ C 291E, 30.11.2006 г., стр.118.
    • [13]     OВ C 157Е, 06.07.2006 г., стр. 73.
    • [14]     Приети текстове, P6_TA(2008)0425.

    ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

    Първите десет години на Икономическия и паричен съюз от гледната точка на Европейския парламент

    Европейският парламент участва отблизо във всички етапи на ИПС, от взетото през 1992 г. в Маастрихт решение за въвеждането на еврото, довело до неотменимото фиксиране на валутните курсове на участващите в ИПС държави-членки към еврото и създаването на Европейската централна банка на 1-ви януари 1999 г. и, завършило с физическо пускане в обращение на еврото през 2002 г. Парламентът също така участва във вземането на всички решения относно разширяването на еврозоната от нейното създаване.

    Европейският парламент изигра активна роля през първите 10 години на ИПС. Това участие се изразява в неговата работа в много области, както и в съвместното упражняване на законодателни функции в областта на вътрешния пазар, и по-специално в сферата на финансовите услуги, в качеството си на една от институциите, отговорни за вземането на решения в рамките на процеса на разширяването на еврозоната, а също така чрез своите становища и консултативни функции по отношение на основните макроикономически въпроси, улесняването на дебата по текущите развития в икономическата сфера, повишаване на прозрачността и отчетността на процеса на вземане на решения по политиките и институционализиране на открит и прозрачен диалог по паричните въпроси с Европейската централна банка.

    Съгласуване на икономическата политика

    В качеството си на единствена институция на Европейския съюз, която се избира пряко от гражданите, Европейският парламент работи за укрепване на координацията на икономическата политика и изпълнението на Лисабонската стратегия за растеж и работни места. Икономическата политика е област, в която липсата на прозрачност е особено силно изразена, предвид типично междуправителствените процедури, предвидени по реда на Договора[1].

    Ето защо Европейският парламент установи своите позиции на основен участник на равнище ЕС, независимо от ограничените правомощия, с които разполага, съгласно Договора. Поради тази причина следваме подход, който апелира към по-голяма откритост на правителствата на държавите-членки към националните парламенти, Европейския парламент и социалните партньори. В областта на координацията на фискалните политики съгласно разпоредбите на действащия към настоящия момент Договор, Парламентът играе консултативна функция по отношение на въпросите, свързани с приемането на вторично законодателство, регламентиращо Процедурата относно прекомерния дефицит и ПСР.

    Парламентът ползва разнообразни средства, гарантиращи гласност за неговите становища в Европа. Това в значителна степен стана възможно благодарение на активния интерес на Комисията ECON в извеждането на Парламента на челни позиции.

    Ние се стремим към разработването на концепция за партньорство, почиващо върху широка основа, което би включвало социалните партньори, гражданското общество и обществените органи съгласно установените национални традиции и практики.

    ECON установи редовен диалог с онези институции и органи на ЕС, които са от значение за процеса на формиране на икономическата политика в рамките на еврозоната и на Съюза. Всяко шестмесечие, към бъдещото председателство на Съвета (Министъра на финансите) се отправя покана за представяне на подготвената работна програма пред комисията по икономически и парични въпроси. В края на шестмесечието се прави преглед на постиженията. И в двата случая след представянето се провежда дискусия с комисията. Друг повод за провеждането на редовни срещи между Комисията ECON и Съвета (ЕКОФИН) е процесът, водещ до приемането на Общите насоки относно икономическата политика (ОНИП), в рамките на които комисията провежда дискусии с Тройката (представителите на настоящото, предходното и бъдещото председателство на Съвета).

    Следвайки тази инициатива, Комисията ECON също така организира обмен на становища с председателя на Еврогрупата. Този обмен обикновено се осъществява два пъти годишно. По време на тези срещи председателят на Еврогрупата предоставя разяснения по водените в миналото дискусии, взетите от групата решения и бъдещата работна програма. Тези срещи с представителите на Комисията ECON са полезни, особено предвид обстоятелството, че Еврогрупата е неформален орган, който няма правомощия за вземане на официални решения. Провежданите диалози продължават да играят роля за повишаване на прозрачността на координацията на икономическата политика, осъществявана от Еврогрупата.

    В рамките на Парламента, Комисията ECON е отговорна за провеждане на изслушванията за утвърждаване на назначенията на кандидатите за членове на Комисията в рамките на своята област на компетентност. В допълнение към контактите между Европейския парламент и Комисията, които предвижда законодателството на Общността, Комисията ECON провежда редовен диалог с комисаря по икономическите въпроси. Към съответния комисар се отправя покана за присъствие на срещи за представяне на двугодишните икономически прогнози на Комисията, нейния доклад относно публичните финанси, ОНИП и други важни новости в областта на икономическата политика. Информацията, имаща отношение към дейностите на Комисията и оценката на последните развития в икономическата сфера в държавите-членки, е предмет на последваща дискусия, която предоставя възможност за изчерпателен обмен на мнения между съответния комисар и членовете на Комисията ECON.

    Честите и редовни контакти и дискусии с представители на Икономическия и финансов комитет и Комитета по икономическа политика (КИП) предоставят на членовете на ЕКОН възможност да получат разяснения по отношение на дейностите на ИФК и КИП, както и да участват в интересен обмен на възгледи.

    Редовните съвместни срещи между Парламента и националните парламенти продължават да играят роля за изграждане и укрепване на чувство за отговорност у националните парламенти към необходимата координация на икономическата политика. В този контекст специално внимание следва да се обърне на Дневния ред от Лисабон за растеж и работни места.

    По отношение на Общите насоки относно икономическата политика, в качеството им на ключов документ в областта на политиките, ползван за целите на координацията на икономическите политики, Парламентът предприе стъпки за повишаване на откритостта и интегрираността на процеса, водещ до приемането на ОНИП, както на европейско така и на национално равнище. Европейският парламент полага усилия за ефективен принос към изготвянето на подготвителния доклад и на резолюцията преди представянето на годишните доклади относно Интегрираните насоки относно политиките на Комисията. За повишаване на ефективността на своето влияние, Комисията ECON също така въведе практиката на провеждането на дискусии с Тройката. Те се провеждат след публикуването от Комисията на препоръките относно ОНИП и на посветения на същата тема подготвителен доклад на Парламента. В рамките на тези срещи общата позиция на Парламента по ключови въпроси се дискутира с представители на държавите-членки. Паралелно с това Комитетът подготвя втори доклад с изменения към препоръките на Комисията за нови насоки. По време на втория етап на ИПС вече бяха създадени консултативни процеси, като от 1994 г. Парламентът отправя предложения и договаря на официално ниво изменения към ОНИП. Нашата институция работи за постигането на междуинституционално споразумение между трите основни институции, с цел разясняване на ролите и графиците на дейностите на всяка от тях, но работата в това направление не е приключила и протича неформално.

    В своята работа, Европейският парламент подкрепя актуализираната Лисабонска стратегия за растеж и работни места. Неговото становище е, че е необходимо стратегията да допринася на равнището на Общността за подобряване на съгласуваността на реформите и оптимизиране на положителните странични ефекти, както и за предоставяне на гаранции за това, че дневният ред за реформи, например структурни реформи и инвестиции в знания, ефективно допринасят за създаването на повече и по-добри работни места на територията на целия Европейски съюз.

    Парламентът работи за оптимизиране на свързания с Лисабонската стратегия процес, както и за интегриране на ОНИП и на Насоките относно заетостта в Интегрираните насоки относно политиките. В допълнение ние следим отблизо специфичните насоки за еврозоната, като по този начин подкрепяме по-тясната координация на икономическите политики.

    Нашата институция споделя становището, че специфичното измерение на еврозоната, свързано със структурно наблюдение и имащо отношение към Лисабонската стратегия, е необходимо да бъде укрепено чрез включването на мерки за подобряване функционирането на ИПС. Първата стъпка в това отношение е поставянето на акцент върху еврозоната в Годишните доклади за напредъка на Комисията относно напредъка при изпълнението на Лисабонската стратегия.

    В допълнение годишните доклади на Комисията относно еврозоната предоставят добра основа за всестранна дискусия относно цялостната икономическа ситуация в еврозоната, както и относно предизвикателствата, пред които ще се изправим в бъдеще. Те също така позволяват на Европейския парламент да изразява становища и да формулира приоритети относно икономическите политики и управлението.

    Въпреки това, Европейският парламент със съжаление отбелязва недостатъчната степен, в която Лисабонската стратегия е заложена в националните политики на много държави-членки. Поради тази причина нашата институция подчертава необходимостта от по-качествено ангажиране на участието на социалните партньори, националните парламенти, регионалните и местните власти, както и на гражданското общество като гаранция за нейното ефективно изпълнение.

    Европейският парламент предоставя своята подкрепа за ревизирания през м. март 2005 г. Пакт за стабилност и растеж. В своята резолюция от 2004 г., адресирана до Пролетния съвет, Европейският парламент изрази своята увереност относно необходимостта от интелигентна реформа на ПСР за по-бързо възстановяване на баланса на европейската икономика, както и за подобрение на устойчивостта на Европа в сферите в икономическата, социалната и екологичната сфера. Като цяло, Пактът за стабилност и растеж доказа своята стойност и, следователно, е необходимо да бъде запазен и в бъдеще с цел укрепване на стабилността и надеждността на еврозоната. Мнението на Парламента е, че добрата фискална политика трябва да бъде предварително условие за устойчивия растеж и създаването на работни места във всички държави-членки съгласно предвидената в Договора обща отговорност на Европейския съюз.

    Нашата институция подчерта важността на това всички държави-членки, и по-специално тези, членуващи в еврозоната, да координират своите различни национални фискални календари и да основават своите бюджетни прогнози върху сходни критерии, с цел избягване на различията вследствие ползването на различни макроикономически прогнози (глобален растеж, растеж на ЕС, цена на барел нефт, лихвени проценти) и други параметри. Европейският парламент призова настоятелно Комисията да гарантира валидността на данните, които се предоставят от държавите-членки.

    Още повече че преди началото на настоящите финансови затруднения и икономическо напрежение Парламентът защитаваше тезата, че нарастващите дисбаланси в глобален аспект, сумарното търсене и глобалният инфлационен натиск са в състояние да се превърнат в значително предизвикателство за паричната политика. През последните години нарасна и безпокойството, породено от нестабилността на обменния курс на еврото, която е в състояние да се отрази отрицателно върху конкурентоспособността на европейската икономика в този период.

    Парична политика и диалог по въпросите от паричната сфера

    От самото начало на проекта за Икономически и паричен съюз, поставено в началото на 90-те години, Европейският парламент, първоначално под егидата на Подкомисията по паричните въпроси и впоследствие на Комисията ECON , е активно ангажиран с неговото проектиране, развитие и напредък.

    През 1992 г. Подкомисията вече участваше активно в мониторинга и преговорите по вторичното законодателство за първия, втория и третия етап на ИПС и в разработването на информационна кампания. Европейският парламент участва и в дискусиите относно това какви банкноти и монети да бъдат емитирани в интерес на потребителите. Парламентът в частност изигра основополагаща роля по отношение на надзора и контрола на паричната политика на еврозоната, тъй като през 1999 г. тази задача беше прехвърлена на Европейската централна банка (ЕЦБ).

    Законодателно регламентираната в Договора за ЕС отговорност означава, че Европейският парламент е европейската институция, която в най- голяма степен е в състояние да гарантира действителната демократична отчетност на нашата централна банка – една институция, която предвид институционалната структура на ЕС, е най-независимата централна банка в рамките на всички политически системи в историята. Независимо от това, че независимостта на ЕЦБ трябва да бъде зачитана в пълна степен, Банката не може да бъде освободена от отговорност за предоставяне на информация за дейността и участието си в непрекъснатия диалог с демократично избрани политици.

    Така може да се защитава тезата, че работата на Европейския парламент в областта на паричната политика представлява успех по отношение на демократичната отчетност. Чрез своите доклади и становища той дефинира начините за протичане на този диалог. Посредством своите многобройни инициативи Комисията ECON постигна успех в търсенето на отчетност от ЕЦБ, и по-специално посредством установяване на практиката на тримесечния диалог по парични въпроси.

    Парламентът води продължителна битка за гарантиране на отчетността на ЕЦБ, предвид обстоятелството, че Договорът не предвижда точно установена форма за протичане на този диалог. Би могла да бъде защитавана тезата, че днес ролята на Европейския парламент е по-силна дори от тази на Конгреса на САЩ по отношение на Федералния резерв.

    В своя доклад относно демократичната отчетност през третия етап на ИПС от м. март 1998 г. Парламентът призова за изграждане на обща рамка за основаващ се на Договора диалог между Европейския парламент и ЕЦБ по паричните въпроси. Парламентът поясни, че притежава определени правомощия в паричната сфера, и по-конкретно във връзка с това, че Договорът и Учредителния акт на СЕЦБ и на ЕЦБ дефинират не само правата, но и задълженията на ЕЦБ.

    Отношенията между Парламента и ЕЦБ се основават върху следните области на действие:

    (a) процедурата за назначаване на членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ;

    (б) докладване пред Европейския парламент, както и

    (в) публикациите на ЕЦБ и особено годишния доклад, който се представя пред Парламента, както и доклада относно конвергенцията.

    Членове на Изпълнителния съвет могат да бъдат назначавани единствено след проведени консултации с Парламента. По този начин, Парламентът е европейската институция, разполагаща с най-големи възможности за гарантиране на демократичната отчетност на лицата, заемащи ключови постове в ЕЦБ. Процесът на консултации протича под формата на публични изслушвания, чиито домакин е Комисията ECON. Това се оказа най-добрият начин за получаване на необходимата информация относно кандидатите, преди Парламентът да отправи своята официална препоръка. Изслушванията се организират основно с цел да се научи повече за личността и възгледите на кандидата по ключови въпроси от сферата на икономическата и монетарната политика, относно начина на управление на ЕЦБ и концепцията на кандидата за демократичната отчетност на ЕЦБ. След това членовете на Комисията ECON вземат незабавно решение относно пригодността на кандидата за заемане на съответния пост, което се изпраща за ратификация в рамките на пленарна сесия.

    Съществува и по-дългосрочна цел: този процес помага на членовете на Парламента да опознаят по-добре членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, които впоследствие периодично се явяват пред Комисията ECON .

    Съгласно Договора[2], президентът на ЕЦБ и останалите членове на Изпълнителния съвет на банката могат по молба и на двете страни „да бъдат изслушвани от компетентните комисии на Европейския парламент”. Тази разпоредба е трансформирана в категоричен ангажимент за прозрачност и надзор, основаващ се на редовен обмен на становища и установен съгласно инициираното от комисията ECON взаимно споразумение между двете институции. Председателят на ЕЦБ или понякога заместник-председателят се явяват на записвана за телевизионно излъчване среща с комисията ECON най-малко веднъж на тримесечие, за да отговарят на въпроси, свързани с икономическите перспективи и провеждането на паричната политика в еврозоната. От 1999 г. до момента са проведени 38 диалога, посветени на парични въпроси. Членовете на комисията ECON избират две специални теми, на които председателят на ЕЦБ следва да обърне особено внимание. В рамките на своята подготовка за тези срещи, Парламентът получава редовна, предварителна информация от състав от дванадесет специалисти в академичната област и съветници (тези документи, както и устните доклади от заседанията могат да бъдат открити на страницата в интернет на комисията ECON). След встъпление на председателя на ЕЦБ се провежда сесия за въпроси и отговори. Председателят на ЕЦБ отговаря по всяко време на зададени от членовете писмени въпроси.

    Годишните доклади на ЕЦБ представляват инструменти за създаване на по-голяма прозрачност в сферата на паричната политика. Годишните доклади на ЕЦБ се представят пред Европейския парламент за целите на провеждане на дебати от председателя на ЕЦБ и формират основата за приемането на парламентарни резолюции, които се изготвят ежегодно от комисията ECON. Това предоставя на членовете възможност да направят годишна оценка на развитието на паричната политика. Дебатите се провеждат в рамките на пленарни сесии и представляват тържествен повод, в рамките на който председателят на ЕЦБ прави обширен отчет на предходната година и формулира бъдещи инициативи.

    Комисията ECON упражнява целенасочен натиск върху ЕЦБ за разработване и публично оповестяване на модели и други инструменти за икономически анализ, на които се основават вземаните решения в областта на паричната политика. Нейната резолюция относно доклада на ЕЦБ от 1999 г. призова Банката да публикува макроикономическите прогнози на всяко полугодие, придружени с изследвания и съответния макроикономически модел, на който те се основават, както и докладите относно националните икономики (аналогично на Бежовата книга в САЩ). В резолюцията за следващата година със задоволство приветства ангажимента на ЕЦБ за публикуване както на прогнозите, така и на модела.

    Един от периодично възникващите въпроси е свързан с прозрачността на вземане на решения от Управителния съвет на ЕЦБ. В доклада от 1999 г. и последващите доклади се призовава за „публикуването на резюмирани протоколи от заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ в кратък срок след провеждането на следващото заседание, които съдържат изричните аргументи „за” и „против” взетите решения, както и следваната логика на разсъждение при вземането на тези решения”, като в допълнение анонимно бъде публикуван и балансът на гласовете. До момента, ЕЦБ отказва да приеме доводите на Парламента в тази област.

    Ролята на EСЦБ и на ЕЦБ в управлението и надзора на финансовата система на еврозоната не е ясно установена. В своята резолюция относно Годишния доклад от 2000 г., Парламентът вече подчерта „необходимостта от тясно участие на EСЦБ в „консервативното наблюдение на макро равнище” и ролята на ЕЦБ за защита на финансовата стабилност.

    В рамките на водения диалог с ЕЦБ Парламентът полага усилия за насърчаване на по-доброто съчетание на политики и повишаването на легитимността на провежданата парична политика. Протича и съвместен диалог между Еврогрупата, Комисията и Парламента, подобно на диалога по монетарните въпроси между Парламента и ЕЦБ.

    Разширяване на еврозоната

    Един от важните аспекти на законодателната роля на Парламента [3] е свързан с въпроса за това, дали държавите-членки на ЕС отговарят на изискванията за присъединяване към еврозоната или не: окончателното решение за това е в компетенциите на правителствата на държавите-членки, но отново единствено след като Парламентът даде своето становище. От 1998 г. към еврозоната са се присъединили Гърция, Малта, Кипър и Словения. Следващата държава, която се очаква да се присъедини, е Словакия. Разширяването на еврозоната във всеки отделен случай е предизвикателство от историческо значение, както за съответната държава-членка, така и за останалите страни от еврозоната. Поради тази причина Парламентът счита, че процесът на икономическа конвергенция в рамките на отделните държави-членки следва да бъде наблюдаван внимателно, като пътищата към приемане на еврото следва да бъдат съобразени с реалното състояние на икономиките на съответните страни.

    В контекста на процедурата за консултации Европейският парламент дава становище по всички проекторешения на Съвета съгласно член 122 (2) от Договора, т.е. по отношение на всяко разширение на еврозоната. Парламентът също така отправи молба до Комисията относно предходна консултация, за да бъде в състояние да подготви своето становище след извършването на задълбочен анализ на ситуацията. В началото на 2008 г. Словакия беше посетена от делегация на комисията ECON, целяща събирането на допълнителна информация, преди Парламентът да изготви своето становище.

    Въпросът, свързан с разширението, е обсъждан нееднократно, например в специалния доклад от 2006 г. относно разширението на еврозоната, както и в контекста на годишните доклади относно еврозоната и в годишния доклад на ЕЦБ.

    По отношение на общите предварителни условия за бъдещото разширяване на еврозоната Парламентът винаги се е застъпвал за строго изпълнение на критериите за конвергенция съгласно Договора от Маастрихт, като силно се противопоставя на специалните разпоредби относно тяхното изпълнение. Парламентът също така е заявявал своето убеждение, че дългосрочната стабилност на еврозоната следва да бъде оценявана по отношение на капацитета за приемане на нови членове. Насочвайки вниманието си към техническите предварителни условия за разширяването на еврозоната, Парламентът се обърна с молба към присъединяващите се държави-членки да обърнат особено внимание на защитата на потребителите по време на периода на преминаването към новата валута и припомни необходимостта от ранното организиране на широкомащабни кампании за информиране на гражданите в кандидатстващите държави-членки.

    Нашата институция също така определи специални критерии за кандидатите за присъединяване, подчертавайки, че преждевременното присъединяване към еврозоната може да доведе до неочаквани последствия в рамките на процеса на икономическа конвергенция, както и че разширяването на еврозоната улеснява процеса на икономическа конвергенция и допринася за укрепване на еврозоната като цяло.

    Комуникационна стратегия за еврото

    Парламентът изрази своето становище относно изпълнението на информационната и комуникационна стратегия за еврото и ИПС, отбелязвайки, че още през 2005 г. очевидната непопулярност на еврото сред определени граждани беше в противоречие с факта, че еврото навярно е най-успешният осъществяван някога европейски проект. Парламентът счита, че единната валута остава комуникационен приоритет за ЕС, вярвайки че преимуществата на еврото следва да продължават да бъдат популяризирани и разяснявани сред обществото като цяло. В това отношение, Парламентът призова за предприемане на поредица от специфични действия за засилване на степента на приемането на еврото.

    Интеграция на финансовите пазари

    В качеството си на законодател и орган, отговорен за формулирането на политиките, Европейският парламент играе основна роля в интеграцията на финансовите пазари на Европейския съюз. Основният акцент в нашата законодателна дейност е изграждането на интегриран пазар, който облагодетелства потребителите. Планът за действие по отношение на финансовите услуги, приет през 1999 г., беше финализиран през 2005 г. Независимо от това работата продължи, поради необходимостта да се откликне на развитието или недостатъците на пазара. За да споменем една конкретна тема, в продължение на много години Европейският парламент се бори за хармонизиране на платимите такси в рамките на цялата еврозона, като необходимата регламентация беше приета окончателно през 2001 г. В допълнение към тази работа за изграждане на Единно пространство за разплащания в евро (ЕПРЕ), законодателната дейност обхваща застрахователните услуги и платежоспособността, банковите услуги, например капиталовите изисквания, пазарите на ценни книжа, например инвестиционните услуги, и въпроси от областта на надзора и регулаторната дейност в общ план, в рамките на процеса Lamfalussy. Парламентът изигра много активна роля в разработването на рамката Lamfalussy, с цел подобряване на надзора и регулацията на финансовите пазари. В рамките на този процес той предприе необходимите мерки за гарантиране на това, че разполага с правомощия, равни на тези на Съвета, предвид законодателните правомощия на двата органа. Парламентът работи и за повишаване на прозрачността на този процес на всички негови етапи.

    Външно представителство на еврото

    Въпросите за това дали е необходима политика по отношение на обменния курс на еврото и, ако отговорът е „да”, кой следва да поеме отговорност за тази политика, в значителна степен продължават да бъдат открити. В това отношение Договорът не дава яснота Няма яснота и по въпроса за това кой притежава правомощия за водене на дискусии, свързани с еврото, на международно равнище – председателят на ЕЦБ, председателството на Съвета или председателството на Еврогрупата (в случаите, в които то е различно от председателството на Съвета). Поради тази причина в парламентарните доклади се призовава за „укрепване на представителството на еврозоната в международните институции с правомощия за вземане на решения”, както и за избор на представител на еврозоната”.

    Съгласно становището на Европейския парламент Европейският съюз и държавите-членки споделят отговорността за преодоляване на предизвикателствата, възползване от възможностите и елиминиране на несигурността на гражданите в резултат на глобализацията. Нашата институция подкрепя възгледа, че външното измерение на вътрешния пазар е необходимо да бъде развито.

    Европейският парламент подчертава, че ще бъдат необходими допълнителни мерки, преди външното представителство на еврозоната да стане съпоставимо с нарастващата значимост в рамките на глобалната икономика. Поради тази причина в парламентарните доклади се призовава за „укрепване на представителството на еврозоната в международните институции с правомощия за вземане на решения”, както и за избор на представител на еврозоната”.

    • [1]  Законодателната рамка в областта на икономическата политика е регламентирана в членове 98, 99 и 104 от Договора.
    • [2]  Член 113 (3) от Договора предвижда, че ЕЦБ изпраща до Европейския парламент, Съвета и Комисията, а също и до Европейския съвет годишен доклад за дейностите на ЕСЦБ и за паричната политика както за предходната, така и за текущата година. Председателят на ЕЦБ представя този доклад на Съвета и на Европейския парламент, който може да проведе общ дебат по него.Председателят на ЕЦБ и другите членове от Изпълнителния съвет могат, по искане на Европейския парламент или по тяхна инициатива, да бъдат изслушвани от компетентните комисии на Европейския парламент.
    • [3]  Член 122 (2) от Договора за ЕС гласи, че Съветът ЕКОФИН, въз основа на докладите на Комисията и на ЕЦБ и след консултации с Европейския парламент и след обсъждане в Съвета, заседаващ на ниво държавни глави или ръководители на правителства, Съветът с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията решава кои държави-членки, предмет на дерогация изпълняват условията, на основата на критериите по член 121, параграф 1, и отменя дерогациите на съответните държави-членки.

    СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ (10.9.2008)

    на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

    относно: първите десет години на Икономическия и паричен съюз и бъдещите предизвикателства
    (2008/2156(INI))

    Докладчик по становище: Jean-Pierre Audy

    ПРЕДЛОЖЕНИЯ

    Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

    1.  изразява задоволство от факта, че 10 години след създаването си Икономическият и паричен съюз е считан за успех както в техническо, така и в политическо отношение, и че от създаването си еврото в нарастваща степен се утвърди наред с щатския долар като международна валута за осчетоводяване на търговски транзакции и то не само между държавите от еврозоната и трети страни, но и в по-широк мащаб;

    2.  счита, че системата на еврото, неговата парична политика и произтичащата от това стабилност на еврото допринесоха за икономическата и финансовата интеграция на световната икономика;

    3.  припомня, така както показват и многобройните проучвания, съществената връзка между световната парична и търговска политика и в тази връзка подчертава положителната роля на стабилния паричен курс за устойчив растеж на международната търговия;

    4.  обръща внимание на това, че нарастващото използване на еврото като международна търговска валута е в полза по-специално на държавите-членки на еврозоната, тъй като намалява за предприятията от тези държави риска от обменния курс и с това разходите в международната търговия;

    5.  приветства факта, че въвеждането на еврото чрез укрепването на вътрешния пазар на ЕС е подобрило международната конкурентоспособност на предприятията в ЕС и е укрепило тежестта на ЕС в многостранните и двустранните търговски преговори;

    6.  приветства факта, че Икономическият и паричен съюз увеличи привлекателността на еврозоната за чуждестранни преки инвестиции;

    7.  счита, че инфлацията е световна реалност и че борбата против това глобално явление в една отворена икономика не може да се води единствено чрез европейската парична политика; счита, че Европейската централна банка чрез успешното изпълнение на отредения й мандат за отдаване на приоритет на стабилността на цените, е засилила доверието в еврото и с това решително е допринесла за международната привлекателност на еврото;

    8.  изразява съжаление от факта, че Комисията в рамките на съобщението, озаглавено "ИПС на 10 години" не представя по-подробен и прецизен анализ за международната роля на еврото; призовава Комисията да изготви подробен доклад относно външното измерение на общата парична политика и относно нейното отражение върху икономическите и търговските дейности в еврозоната;

    9.   счита, че търговската политика на ЕС не може да почива върху валутни курсове, тъй като инструментите на търговската политика (като мита и квоти) са тромави и поради това не са подходящи да компенсират валутните колебания;

    10. приветства откритостта на еврозоната и счита, че настоящото повишаване на стойността на еврото може да има някои отрицателни въздействия, като е засегнат по-специално износа, а вносът на стоки на вътрешния пазар е по-благоприятен, но и положително въздействие, като помага на икономиката на ЕС да се справи със значителното нарастване на цените на петрола; в тази връзка обръща внимание на загрижеността на множество предприятия в ЕС и отбелязва, че е изключително важно за предприятията и работещите в ЕС, главно в промишлеността, да има валути с правилно оценена стойност във всички страни, в интерес на тяхната международна конкурентоспособност; съзира същевременно възможността, предприятията в ЕС, поради увеличения конкурентен натиск да са принудени още да подобрят конкурентоспособността си и с това в средносрочен план да се окажат с известно предимство пред своите конкуренти;

    11. подчертава, че някои партньори на ЕС провеждат парична политика, целяща да подцени тяхната валута, и че тази нелоялна практика е в ущърб на международния обмен и може да се счита за нетарифна бариера пред международната търговия;

    12. изказва се в полза на по-добро и по-ефективно сътрудничеството между СТО и институциите от Бретън Уудс (Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка), за да се преборят със спекулата и справят с предизвикателствата, породени от тежката парична, финансова, енергийна и продоволствена криза, която понастоящем застрашава всички страни; счита, че такова сътрудничество ще допринесе за парична и финансова стабилност в световната икономика;

    13. предлага, предвид съществуващия сериозен паричен хаос, да се организира световна парична конференция под егидата на МВФ, за да се постигне съгласуване по паричните въпроси в световен мащаб;

    14. предлага също така да се проучи, осъществимо ли е създаването на орган за регламентиране на паричните разногласия по подобие на СТО, създадена от държавите, за да регламентира търговските разногласия помежду им, орган, който може да спомогне за стабилизирането на световната парична система, за намаляването на риска от практики на злоупотреба и установяване по световните пазари на увереността, която е необходима за успешното справяне с новите икономически предизвикателства, по-специално глобализацията и намаляването на природните ресурси, а също така и нововъзникналите търговски сили;

    15. подкрепя предложението на Комисията да се разработят общи за ЕС позиции по въпросите на паричната политика, като се консолидира представителството на еврозоната и като в определен срок от време се постигне едно единствено място на еврозоната по международните финансови форуми и институции.

    РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

    Дата на приемане

    9.9.2008

     

     

     

    Резултат от окончателното гласуване

    +:

    –:

    0:

    26

    1

    0

    Членове, присъствали на окончателното гласуване

    Carlos Carnero González, Daniel Caspary, Françoise Castex, Christofer Fjellner, Béla Glattfelder, Ignasi Guardans Cambó, Jacky Hénin, Alain Lipietz, Marusya Ivanova Lyubcheva, Erika Mann, Helmuth Markov, David Martin, Vural Öger, Georgios Papastamkos, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Peter Šťastný, Robert Sturdy, Gianluca Susta, Daniel Varela Suanzes-Carpegna, Corien Wortmann-Kool

    Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Jean-Pierre Audy, Albert Deß, Elisa Ferreira, Vasco Graça Moura, Eugenijus Maldeikis, Rovana Plumb, Salvador Domingo Sanz Palacio, Zbigniew Zaleski

    РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

    Дата на приемане

    20.10.2008

     

     

     

    Резултат от окончателното гласуване

    +:

    –:

    0:

    21

    1

    5

    Членове, присъствали на окончателното гласуване

    Paolo Bartolozzi, Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Jonathan Evans, Elisa Ferreira, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Donata Gottardi, Benoît Hamon, Gunnar Hökmark, Karsten Friedrich Hoppenstedt, Othmar Karas, Wolf Klinz, Christoph Konrad, Andrea Losco, Bernhard Rapkay, Dariusz Rosati, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Margarita Starkevičiūtė, Ieke van den Burg

    Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

    Harald Ettl, Werner Langen, Klaus-Heiner Lehne, Margaritis Schinas