ДОКЛАД относно искане за снемане на имунитета на Massimo D'Alema

6.11.2008 - (2008/2298(IMM))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Klaus-Heiner Lehne
PR_IMM_art6-2

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно искане за снемане на имунитета на Massimo D'Alema

(2008/2298(IMM))

Европейският парламент,

–   като взе предвид искането за снемане на имунитета на Massimo D'Alema, предадено от прокуратурата при съда в Милано на 30 май 2008 г. и обявено в пленарно заседание на 16 юни 2008 г.,

–   като взе предвид член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г. и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–   като взе предвид решенията на Съда на Европейските общности от 12 май 1964 г. и от 10 юли 1986 г.[1],

–   като взе предвид членове 6 и 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A6‑0422/2008),

1.  реши да не даде разрешение за използване на въпросните подслушани телефонни разговори и да не снеме имунитета на Massimo D'Alema;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентните италиански органи.

• [1]  Дело 101/63, Wagner с/у Fohrmann и Krier, ССП 1964 г., стр. 383 и дело 149/85, Wybot с/у Faure и други, ССП 1986 г., стр. 2391.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

I. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

С писмо от 28 май 2008 г., адресирано до Председателя на Европейския парламент Hans-Gert Pöttering, прокуратурата при съда в Милано е поискала разрешение за използване за целите на наказателно производство "косвено" подслушани телефонни разговори между следствено лице и бившия член на ЕП Massimo D'Alema.

В конкретния случай се касае за наказателно производство 19195/2005 относно опит за превземане на контрола върху Banca Nazionale del Lavoro, в хода на което група лица са били разследвани и изпратени на съд по подозрение в нарушаване на италианското законодателство относно престъпленията, свързани с манипулиране на пазара и търгуване с вътрешна информация, съгласно членове 184 и 185 от законодателно постановление № 58 от 1998 г. (единствен текст относно финансите).

В хода на предварителното следствие е било извършено подслушване на телефонни разговори съобразно нормите на италианския Наказателно-процесуален кодекс.

Сред някои от подслушаните разговори има разговори между следствените лица и няколко народни представители в националния парламент, сред които Massimo D'Alema, който по онова време е бил член на Европейския парламент. Следователно става въпрос за косвено подслушани разговори на народни представители, разговарящи с редовно подслушвани абонати.

Член 4 от закон 140/2003 предвижда, че за извършването на пряко подслушване на разговори на народен представител в националния парламент се изисква предварително разрешение от италианския парламент.

Що се отнася до извършването на косвено подслушване на разговори по член 6, алинея първа от закон 140/2003, следственият съдия, по искане на страните или на заинтересования народен представител, когато ги счита за неотносими към наказателното производство, разпорежда тяхното унищожаване.

Когато, по искане на една от страните по делото, съдията счита използването им за необходимо и относимо, иска разрешение от камарата, чийто член е народният представител, съобразно предвиденото в член 6, алинея втора от същия закон.

На 20 юли 2007 г. следственият съдия Клементина Форлео е поискала от Камарата на депутатите (за народните представители D'Alema, Fassino, Cicu) и от Сената (за сенатори La Torre и Comincioli) разрешение за използване на горепосочените подслушани разговори.

През октомври 2007 г. Камарата на депутатите се е обявила за некомпетентна по отношение на народния представител Massimo D'Alema, доколкото към момента на подслушаните разговори същият е бил член на Европейския парламент.

Въз основа на това решение на Камарата на депутатите прокуратурата при съда в Милано се е обърнала към Европейския парламент с искане за разрешение за използване на косвено подслушаните разговори на Massimo D'Alema.

II. ПРАВНИ НОРМИ И ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО ИМУНИТЕТА НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Членове 9 и 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности (ППИ)[1] гласят:

Член 9

Членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнението на задълженията им.

Член 10

По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

a) на територията на тяхната собствена държава – имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти,

б) на територията на всяка друга държава-членка – имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство.

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на Парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението и имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от неговите членове.

2. Процедурата в Европейския парламент се урежда от членове 6 и 7 от правилника. Съответните разпоредби са следните:

Член 6 - Снемане на имунитет:

"1. При упражняването на правомощията си, свързани с привилегиите и     имунитетите, Парламентът се стреми преди всичко към запазване на   същността си на демократична законодателна асамблея и към осигуряване на   независимостта на своите членове при изпълнението на техните функции.

(...)

3. Всяко искане за защита на привилегии и имунитети, отправено до            председателя от действащ или бивш член на ЕП, се обявява в пленарно   заседание и се отнася за разглеждане от компетентната комисия.

(...)"

Член 7 - Процедури, свързани с имунитета:

"1. Компетентната комисия разглежда своевременно всички искания за снемане на имунитет и за защита на имунитет и привилегии, по реда на тяхното подаване.

2. Комисията прави предложение за решение, с което препоръчва единствено приемане или отхвърляне на искането за снемане на имунитет или за защита на имунитет и привилегии.

3. Комисията може да поиска от съответния орган да ѝ предостави всяка информация или обяснение, които тя счете за необходими, за да прецени дали имунитетът следва да бъде снет или защитен. На засегнатия член на ЕП се дава право да бъде изслушан; той може да представя всякакви документи или други писмени доказателства, които счита, че имат отношение към случая. Той може да бъде представляван от друг член на ЕП.

4. Когато се иска снемане на имунитет на няколко основания, всяко от тях може да бъде предмет на отделно решение. По изключение, в доклада на комисията може да се предложи снемането на имунитета да се прилага само по отношение на наказателно преследване, като до постановяване на окончателна присъда, съответният член на ЕП не може да бъде арестуван или задържан и срещу него не може да се налага никаква друга мярка, която би му попречила да изпълнява функциите, присъщи на парламентарния мандат.

(...)

6. В случай на защита на имунитети или привилегии, комисията посочва дали фактическите обстоятелства съставляват пречка от административен или друг характер за свободното движение на членовете на ЕП, пътуващи от или към мястото на парламентарното заседание, от една страна, или за изразяване на мнение или упражняване на право на глас при осъществяване на мандата им, от друга страна, и дали попада сред хипотезите на член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите, които не се уреждат от националното право, и прави предложение, с което приканва съответния орган да състави необходимите заключения.

7. Комисията може да изрази мотивирано становище относно компетентността на въпросния орган и допустимостта на искането, но при никакви обстоятелства не може да се произнася относно вината или невинността на члена на ЕП, нито по въпроса дали приписаните му мнения или деяния дават основание за наказателно преследване, дори и ако при разглеждането на искането тя подробно се е запознала с фактите по случая.

(...)"

Член 68, първа и втора алинея от Италианската конституция гласи:

Член 68

Членовете на парламента не могат да бъдат призовавани да отговарят за изразените от тях мнения или за подадените от тях гласове при изпълнение на задълженията им.

Без разрешение на камарата, към която принадлежи, никой член на парламента не може да бъде подлаган на обиск или претърсване на домашно помещение, не може да бъде задържан или лишаван по друг начин от своята лична свобода или затварян, освен в случай на окончателна осъдителна присъда или когато бъде заловен на мястото на извършване на нарушението, за което се прилага задължително задържане.

Такова разрешение се изисква за извършване под каквато и да било форма на подслушване на членовете на парламента, на разговори или обмен на информация между тях и за конфискуване на тяхната кореспонденция.

ЗАКОН от 20 юни 2003 г. № 140

(публикуван в Държавен вестник № 142 от 21 юни 2003 г.)

РАЗПОРЕДБИ ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ЧЛЕН 68 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА СРЕЩУ ЛИЦА, ЗАЕМАЩИ ВИСШИ ДЪРЖАВНИ ДЛЪЖНОСТИ

Член 4

1. Когато е необходимо да се извърши, по отношение на член на парламента, обиск или претърсване на домашно помещение, личен оглед, подслушване под каквато и да било форма на разговори или обмен на информация, конфискуване на кореспонденция или придобиване на разпечатки на съобщения, или когато е необходимо да се пристъпи към предварителен арест, изпълнение на принудителна мярка или мярка за неотклонение на лицето, или изпълнение на принудително довеждане или на мерки за сигурност или превантивни мерки, които имат личен характер, както и на всяка друга мярка, която ограничава личната свобода, компетентният орган изисква разрешение пряко от камарата, чийто член е лицето.

2. Искането за разрешение се отправя от органа, издал мярката, която предстои да се изпълни; изпълнението на мярката се отлага до получаване на разрешението.

3. Не се изисква разрешение, ако членът на парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението, за което се прилага задължително задържане, или ако се касае за изпълнение на окончателна осъдителна присъда.

4. В случай на разпускане на камарата, чийто член е народният представител, искането за разрешение е в сила до началото на следващия парламентарен мандат, като може да бъде подновено и внесено в компетентната камара в началото на упоменатия следващ мандат.

Член 6 

1. Освен хипотезите, предвидени в член 4, следственият съдия, по искане на страните или на заинтересования народен представител, когато счита протоколите или записите на разговори или обмен на информация, в които са взели участие членове на парламента, подслушани под каквато и да било форма в процеса на производства срещу трети лица, или разпечатките на съобщения, придобити в процеса на такива производства, за изцяло или частично неотносими към наказателното производство, след като изслуша страните, предвид защитата на поверителния характер, взема решение на закрито заседание относно тяхното пълно унищожаване или унищожаването на тези части от тях, които са неотносими към наказателното производство, съгласно член 269, втора и трета алинея от Наказателно-процесуалния кодекс.

2. Когато, по искане на една от страните по делото, след като изслуша другите страни в сроковете и съгласно условията по член 268, шеста алинея от Наказателно-процесуалния кодекс, следственият съдия счита използването на подслушаните разговори или на разпечатките на съобщения за необходимо, той се произнася с определение и иска разрешение от камарата, чийто член е или е бил народният представител към момента, в който разговорите или обменът на информация са били подслушани.

3. Искането за разрешение се внася пряко в компетентната камара. В него следственият съдия излага фактите, поради които е заведено производството, посочва законовите норми, които се считат за нарушени, и елементите, върху които се основава искането, като прилага освен това пълно копие от протоколите, записите и разпечатките на съобщения.

4. В случай на разпускане на камарата, чийто член е народният представител, искането за разрешение е в сила до началото на следващия парламентарен мандат, като може да бъде подновено и внесено в компетентната камара в началото на упоменатия следващ мандат.

5. Ако разрешението бъде отказано, документацията във връзка с подслушаните разговори се унищожава незабавно, като във всеки случай не по-късно от десет дни след съобщаването на отказа.

6. Всички протоколи, записи и разпечатки на съобщения, придобити в нарушение разпоредбите на настоящия член, трябва да бъдат обявени за неизползваеми от съдията на всеки етап и стадий от производството.

III.      ОБОСНОВКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕШЕНИЕ

1) Целесъобразно е на първо място да се извърши оценка по отношение на компетентността на Европейския парламент в светлината на искането на прокуратурата на Италианската република при съда в Милано.

В случай на косвено подслушани телефонни разговори на народен представител, член 6, параграф 2 от италианския закон 140/2003 гласи, че: „Когато, по искане на една от страните по делото, след като изслуша другите страни в сроковете и съгласно условията по член 268, шеста алинея от Наказателно-процесуалния кодекс, следственият съдия счита използването на подслушаните разговори или на разпечатките на съобщения за необходимо, той се произнася с определение и иска разрешение от камарата, чийто член е или е бил народният представител към момента, в който разговорите или обменът на информация са били подслушани“.

Необходимо е да се напомни, че в член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности (ППИ) наред с другото се предвижда, че: „По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават: a) на територията на тяхната собствена държава – имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти..“

Въз основа на тези разпоредби и въз основа на факта, че Massimo D'Alema е бил член на Европейския парламент към този момент, Европейският парламент е компетентен по въпроса.

2) Въз основа на цитирания по-горе член 6 от италианския закон 140/2003, ако се тълкува е правилно, искането би следвало да касае разрешение за използване на предполагаеми доказателствени елементи, но според самото определение на следствения съдия използваните източници за доказателства вече са „достатъчни за поддържане на обвинението срещу някои лица, които вече са били разследвани по този въпрос“, тоест самите трети подслушвани лица, които освен това вече са предадени на съда и срещу които съдебното производство вече е в напреднал етап.

Следователно от тази гледна точка искането на прокуратурата на Италианската република при съда в Милано е безпредметно.

3) В случай, че искането на прокуратурата на Италианската република при съда в Милано би било счетено за „искане за започване на съдебно производство“ срещу Massimo D'Alema, целесъобразно е да се подчертае, че считано от 1993 г. в италианското законодателство този правен институт не се предвижда и следователно в такъв случай искането би било безпредметно.

IV.      ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Въз основа на предходните съображения, комисията по правни въпроси счита, че не трябва да се дава разрешение за използване на въпросните подслушани телефонни разговори и да се снема имунитета на Massimo D'Alema.

• [1]  Приложените към договорите протоколи са част от общностното законодателство и имат същия юридически статус, както самите договори. Постановено решение по дело, свързано с отговорността на длъжностните лица на Общността, доколкото се отнася до имуществения данък, ясно разпорежда, че нарушението на разпоредбите на ППИ е равностойно на нарушение на задълженията, произтичащи от договорите (решение от 24 февруари 1988 г., Комисията с/у Белгия, дело 260/86, ССП, стр. 966).

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	3.11.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	11 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Monica Frassoni, Giuseppe Gargani, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Klaus-Heiner Lehne, Manuel Medina Ortega, Aloyzas Sakalas, Francesco Enrico Speroni, Diana Wallis, Jaroslav Zvěřina, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Renate Weber