ДОКЛАД съдържащ препоръки към Комисията относно правната защита на пълнолетни лица : трансгранични последици

24.11.2008 - (2008/2123(INI))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Antonio López-Istúriz White
(Инициатива - член 39 от правилника)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

съдържащо препоръки към Комисията относно правната защита на пълнолетни лица : трансгранични последици

(2008/2123(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 192, параграф втори от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица,

–    като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006 г.,

–   като взе предвид предложението за Решение на Съвета относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (COM(2008)0530),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 10 май 2005 г. озаглавено "Хагската програма: десет приоритета за следващите пет години. Партньорство за европейско възобновяване в областта на свободата, сигурността и правосъдието" (COM(2005) 0184),

–   като взе предвид членове 39 и 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0460/2008),

A. като има предвид, че в рамките на гореспоменатото съобщение относно Хагската програма, Комисията посочи като един от приоритетите си необходимостта да се гарантира реално европейско пространство на правосъдие, и по-специално по отношение на признаването и изпълнението на съдебни решения,

Б.  като има предвид, че в този контекст се проведоха работни срещи и консултации относно въпросите на семейната собственост, наследяването и завещанията, с оглед изготвянето на нови законодателни предложения,

В.  като има предвид необходимостта да се насърчава признаването и изпълнението на съдебни или административни решения по отношение на лица, които са субект на мерки за защита,

Г.  като има предвид вниманието, което трябва да се обърне на често пъти деликатното и уязвимо положение на лицата, които са субект на мерки за защита и бързите действия, необходими при обработката на искания за сътрудничество, информация или признаване и изпълнение,

Д. като има предвид, че са налице ситуации, при които осъществяването на правната защита засяга две или повече държави-членки,

Е.  като има предвид, че има и случаи във връзка с въпроса за правната защита, при които са засегнати две или повече държави-членки, както и случаи, когато са засегнати държави-членки на ЕС и държави извън ЕС, по-специално във връзка с традиционните миграционни потоци (бивши колонии, САЩ и Канада),

Ж. като има предвид, че се появиха проблеми във връзка с нарастващото движение между държави-членки, където е налице нетна емиграция на пенсионери, в това число и уязвими пълнолетни лица, и държави-членки, където е налице нетна имиграция на пенсионери;

З.  като има предвид, че необходимостта от правна защита на уязвимите пълнолетни лица и принципите, които регламентират тази защита, бяха съгласувани от всички държави-членки на ЕС в препоръката на Съвета на Европа № R (99) 4 на Комитета на министрите до държавите-членки относно принципите за правна защита на недееспособни пълнолетни лица, приета на 23 февруари 1999 г.,

И. като има предвид, че правната защита на уязвими пълнолетни лица трябва да стои в основата на правото на свободно движение на лицата,

Й. като има предвид наличието на разлики между законодателствата на държавите-членки в областта на мерките за защита,

К. като има предвид, че трябва да се вземат под внимание разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

Л. като има предвид, че разпоредбите на Хагската конвенция могат да спомогнат за постигането на целта за създаване на пространство на правосъдие, свобода и сигурност, като улеснят признаването и изпълнението на решения, предоставящи мерки за защита, както и за определяне на приложимото право и сътрудничество между централните органи,

М. като има предвид, че се открива възможност за изпълнението на специфични и целесъобразни мерки за сътрудничество между държавите-членки, което може да доведе до приемането на инструменти по тази конвенция,

Н. като има предвид, че може да се въведат единни общностни формуляри за насърчаване на информацията относно решенията за защита и разпространението, признаването и изпълнението на тези решения,

О. като има предвид, че може да се изработи единен образец на Европейско равнище за решенията за поставяне под запрещение, с цел да се гарантира тяхната ефективност във всички държави-членки,

П. като има предвид, че могат да се въведат механизми за лесно признаване, регистрация и използване на т.нар. "lasting powers of attorney"(доброволно споразумение с частен характер) на територията на Европейския съюз,

1.  приветства ангажимента на френското председателство по отношение на положението на уязвимите пълнолетни лица и тяхната трансгранична правна защита; приветства държавите-членки, които са подписали и ратифицирали Хагската конвенция и насърчава онези държави-членки, които все още не са я подписали или ратифицирали, да го направят;

2.  отправя искане към Комисията, веднага щом е налице достатъчно опит относно действието на Хагската конвенция, да представи на Парламента съгласно член 65 от Договора за ЕО законодателно предложение относно засилване на сътрудничеството между държавите-членки и подобряване на признаването и изпълнението на решения, свързани със защитата на пълнолетни лица, решения за поставяне под запрещение и "lasting powers of attorney" (доброволно споразумение с частен характер), като се придържа към приложените подробни препоръки;

3.  призовава Комисията да наблюдава опита с прилагането на Хагската конвенция и нейното изпълнение в държавите-членки, и своевременното да представи на Парламента и Съвета доклад, в който се обобщават проблемите и най-добрите практики при практическото й приложение, и който при необходимост може да съдържа предложения за общностни разпоредби, допълващи или конкретизиращи начина, по който конвенцията трябва да се прилага;

4.   призовава Комисията да прецени възможността за присъединяването на Общността към Хагската конвенция; предлага това да бъде възможна област на засилено сътрудничество между държавите-членки;

5.   призовава всички държави-членки, които все още не са я подписали или ратифицирали, да се присъединят към Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, тъй като това би могло да подобри степента на защита на уязвимите пълнолетни лица в ЕС;

6.  иска Комисията да финансира проучване, което да съпостави законодателството на държавите-членки в областта на уязвимите пълнолетни лица и мерките за тяхната защита, за да установи къде биха могли да възникнат правни проблеми и какви мерки биха били необходими на равнището на ЕС или на държавите-членки за разрешаването на такива проблеми; счита, че проучването следва също така да разгледа въпроса за настанените в специализирани заведения пълнолетни лица с умствени увреждания във връзка с тяхното настойничество и тяхната способност да могат да упражняват законните им права; призовава Комисията да организира поредица от конференции за юристи, чиято дейност е пряко свързана с такива случаи, и да вземе предвид в бъдещото законодателство резултатите от проучването и мнението на професионалистите;

7.   призовава държавите-членки да гарантират, че мерките за защита са пропорционални на състоянието на въпросните уязвими пълнолетни лица, така че на отделни граждани на ЕС да не се отказва законно право, когато те все още са способни да го упражняват;

8.   призовава държавите-членки да предприемат мерки за защита на уязвимите пълнолетни лица, за да не стават жертви на кражба на самоличност, измама или други престъпления по телефона или в кибернетичното пространство, в това число законови мерки за засилване на защитата на и/или ограничаване на достъпа до личните данни на уязвимите пълнолетни лица;

9.   подкрепя създаването на надеждни механизми, при условие че са налице строги правила за защита на личните данни и правила за ограничаване на достъпа, за обмен между държавите-членки на най-добри практики и друга информация във връзка с мерките за защита, които в момента са в сила между държави-членки, в това число възможност за обмен на информация между съдебните системи на държавите-членки относно статуса на защита на уязвими пълнолетни лица;

10. напомня на Комисията и държавите-членки, че не всички уязвими пълнолетни лица са уязвими поради напреднала възраст, и изисква да бъдат предприети мерки за засилване на правната защита и правата не само на възрастните уязвими лица, но и на пълнолетните лица, които са уязвими поради тежки физически и/или психически увреждания, както и да се вземат предвид и техните потребности, когато се предприемат бъдещи социални мерки за гарантиране на тези законни права;

11. потвърждава, че тези препоръки зачитат принципа на субсидиарност и основните права на гражданите;

12. счита, че исканото предложение е без финансови последици;

13. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и приложените подробни препоръки, на Комисията, Съвета и правителствата и парламентите на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ: ПОДРОБНИ ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИСКАНОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

A.       ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

1. Да се насърчи признаването и изпълнението на съдебни или административни решения по отношение на лица, които са субект на мерки за защита.

2. Разпоредби за спомагане постигането на целта за създаване на пространство на правосъдие, свобода и сигурност, като улеснят признаването и изпълнението на решения, предоставящи мерки за защита, както и за определяне на приложимото право и сътрудничество между централните органи.

3. Следва да се въведат специфични и целесъобразни мерки за сътрудничество между държавите-членки, което може да доведе до приемането на инструменти по Хагската конвенция.

4. Единни общностни формуляри за насърчаване на информацията относно решенията за защита и разпространението, признаването и изпълнението на тези решения.

5. Изработване на единен образец на равнище Европейски съюз за решенията за поставяне под запрещение, с цел да се гарантира тяхната ефективност във всички държави-членки,

Б.       ПРЕДЛОЖЕНО ДЕЙСТВИЕ

1. Отправя искане към Комисията, веднага щом е налице достатъчно опит относно действието на Хагската конвенция, да представи на Парламента съгласно член 65 от Договора за ЕО законодателно предложение относно засилване на сътрудничеството между държавите-членки и подобряване на признаването и изпълнението на решения, свързани със защитата на пълнолетни лица, решения за поставяне под запрещение и "lasting powers of attorney" (доброволно споразумение с частен характер).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

I. Факти

Европейският съюз трябва да се справи с рязкото покачване на средната възраст на населението в държавите-членки, което е свързано със сериозното увеличаване на продължителността на живота. Това означава, че до 2050 г. хората над 60 годишна възраст ще съставляват 37 % от населението на Европа, като 10 % от тях ще са на възраст над 80 години. Тази демографска еволюция има сериозни икономически, социални, здравословни и бюджетни последици и е обект на множество изследвания на европейско ниво[1].

Това включва въвеждането на адаптирани и специфични механизми за защита на лицата, с цел да се гарантират, в съответствие с желанието на държавите-членки, равни права и задължения на хората във всички области на живота, както и уважение на всеки като личност, включително на възрастните хора и тяхното право на личен живот. Също така трябва да се гарантира възможността възрастните хора да могат да продължат да се грижат за своята собственост и за ежедневните си дела[2].

В държавите-членки има специални закони, имащи за цел гарантиране защитата на лицата и тяхната собственост. През 90-те години влязоха в сила няколко важни реформи. Такъв беше случаят: в Германия на 1 януари 1992 г. със закона от 12 септември 1990 г. относно реформата на настойничеството и попечителството на пълнолетни лица, с който се въведе единна система за помощ и бяха модернизирани механизмите за защита; в Испания на 18 ноември 2003 г. със закона, учредяващ защита на собствеността на недееспособни лица; в Италия на 9 януари 2004 г. със закона, реформиращ режима за настойничество и попечителство и въвеждащ по-леки мерки за защита; и в Обединеното кралство през април 2007 г. със закона от 7 април 2005 г. Във Франция със закона от 5 март 2007 г., реформиращ закона за правната защита на пълнолетни лица, който трябва да влезе в сила на 1 януари 2009 г.

Тези законодателни реформи са предназначени да гарантират по-голяма индивидуализация на налаганите мерки, така че защитените лица да могат да продължат да упражняват определени права, и да се гарантира предварителното представяне на евентуални споразумения за защита: Такъв е случая, например, с "Lasting power of Attorney " в английското право, което е доброволно споразумение с частен характер, изготвено самостоятелно от лицето или с помощта на адвокат, или Vollmacht в немското право, което може да бъде изготвено самостоятелно от лицето или с нотариален акт при разпореждане със собственост. Бъдещото решение за защита съгласно френското право също така позволява на лицата да се погрижат за своята защита предварително и да оправомощят лице по свой избор със споразумение с частен характер или с нотариален акт при разпореждане със собственост.

Трябва да е възможно тези режими за защита да бъдат лесно признати и изпълнени в трансгранични ситуации в рамките на Европейския съюз, в случаите когато лицето под защита е задължено да пътува, за него се полагат грижи, има местожителство в държава-членка различна от тази на неговото обичайно местожителство или когато има собственост в повече от една държава-членка. Това е още по-важно поради факта, че съществуват сериозни различия между държавите-членки в режимите за защита, а мобилността на лицата, обхванати от мерки за защита, расте.

В действителност, все по-често лицата под защита пребивават в държава, различна от тази на тяхното обичайно местожителство или биват хоспитализирани в държава, различна държавата, в която се намира тяхната собственост. Това се дължи отчасти на по-лесния достъп до системите за здравеопазване в някои държави-членки.

Следователно режимите за правна защита трябва да имат продължителен правен ефект, за да гарантират стабилност на решенията, взети на съдебно или административно ниво, или от самите лица. Такъв е случаят с решенията за поставяне под запрещение или решенията за бъдеща защита, които трябва да могат да се прилагат в целия Европейски съюз.

II. Въвеждане на подходящи мерки за сътрудничество между държавите-членки

1. Съдържание

Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. създава рамка за Европейския съюз за приемането на потенциални инструменти за сътрудничество между държавите-членки, насочени към гарантиране признаването и изпълнението на мерките за защита, издадени в държавите-членки.

Присъединяването на Европейската общност към Хагската конференция относно международното частно право на 3 април 2007 г. следва да доведе до ратифицирането на конвенции от Общността, които все още не са ратифицирани от всички държави-членки.

Към днешна дата Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица е подписана само от 9 държави-членки (Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Обединеното кралство) и Швейцария, и е ратифицирана само от Германия, Франция и Обединеното кралство (за Шотландия). Поради това, този инструмент на международното частно право има капацитета да способства, на равнище Европейски съюз, определянето на компетентните органи и на приложимия закон, и да гарантира признаването и изпълнението на мерките за защита, издадени в държавите-членки.

Ратифицирането на Конвенцията от Общността ще й предостави подходящия инструмент в тази област, който отразява последните законодателни тенденции в държавите-членки в областта на правната защита на пълнолетни лица и ще създаде възможност за трайно тясно сътрудничество с Хагската конференция. За момента, правната защита е всъщност ограничена, тъй като инструменти като тези се превръщат в необходимост, поради демографските, социални и здравословни промени, предизвикани от застаряването на населението на Европейския съюз.

При все това, някои пряко действащи механизми, специфични за Европейския съюз, биха могли да бъдат въведени веднага, за да се ускори сътрудничеството между държавите-членки.

Следва да се създадат хармонизирани общностни формуляри за насърчаване на движението и признаването на взетите мерки или решения, и за организиране или управление на защитата. По същия начин може да се създаде механизъм за прехвърляне на документация, като се гарантира ефективност на прехвърлянето, най-вече за неотложни случаи като например при хоспитализация на лице, за което има издадена мярка за защита и което временно живее извън неговата държава-членка на обичайно местожителство.

Освен това, изготвянето на единен формуляр на решението за поставяне под запрещение ще бъде много полезно и ще съставлява хармонизирано общностно средство за разпространение, признаване и изпълнение на тези решения. Това означава, че лица, които са предоставили пълномощие за представителство на трета страна посредством споразумение или едностранно волеизявление, могат да живеят или пребивават в друга държава-членка, различна от тяхната държава-членка на произход, без да губят ползите от това решение.

Приложение: Резюме на Хагската конвенция от 13 януари 2000 г.

1. Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. предоставя на съдебните и административни органи на държавата на обичайно местожителство на лицето правомощието да предприема мерки за защита на лицето или неговата собственост, като по гъвкав начин гарантира правомощията на органите на други държави, включително на тази, в която лицето се намира: такъв е случаят на хоспитализирани лица или на такива, за които се полагат грижи в държава различна от държавата на обичайно местожителство. Органите на компетентната държава прилагат нейния закон, освен ако е необходимо да се приложи закона на друга държава, с която ситуацията има по-значима връзка, какъвто е конкретно случаят с въпросите на собствеността (член 13) или при сценарии на "конфликт на мобилността".

2. Включването на решенията за поставяне под запрещение в рамките на конвенцията е сериозно нововъведение и е насочено към ситуации, в които лицата , по споразумение или едностранно волеизявление, предоставят пълномощие за представителство на трета страна. Промените в законодателствата на държавите-членки в тази област и въвеждането на редица механизми от този вид всъщност водят до тяхното разпространение и гарантират тяхното действие във всички страни от ЕС.

3. Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. също така отстоява принципа на признаване на мерките, взети от органите на договаряща страна.

4. Конвенция също така очертава мерките за сътрудничество, включително определянето на централен орган във всяка държава, за да се гарантира сътрудничество и обмен на информация относно законодателствата и предоставяните услуги в държавите-членки. Ако обстоятелствата около пълнолетно лице изискват това и се обмисля налагането на мярка за защита, тези органи могат да изискат информация от всеки компетентен орган от друга държава. Компетентните органи могат също така да насърчават използването на медиация за постигането на споразумение за защитата на личността или собствеността на пълнолетно лице.

• [1]  Информация и статистики, публикувани от Европейската комисия, ГД по здравеопазване и защита на потребителите, в областта на остаряването и здравето: http://ec.europa.eu/healthph_information/dissemination/diseases/age_fr.htm
• [2]  Декларация за принципите на Съвета на Европейския съюз и на министрите по социалните въпроси, на среща, състояла се на 6 декември 1993 г. по повод европейската година на възрастните хора и на солидарността между поколенията (OВ C 343, 21.12.1993 г., стр. от 1 до 3.).

СТАНОВИЩЕ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (11.11.2008)

на вниманието на комисията по правни въпроси

относно трансграничните последствия от правната защита на пълнолетните лица
(2008/2123(INI))

Докладчик по становище: Urszula Gacek

(Инициатива – член 39 от правилника)

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи приканва водещата комисия по правни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че преминаването от заместващо вземане на решения от настойници или попечители към подпомагано вземане на решения от самите уязвими пълнолетни лица може в някои случаи да спомогне за предпазване от дехуманизация на уязвимите пълнолетни лица и да предотврати конфликти, както и да гарантира зачитане на достойнството на уязвимите пълнолетни лица,

Б.  като има предвид, че има случаи във връзка с въпроса за правната защита, при които са засегнати две или повече държави-членки, както и случаи, когато са засегнати държави-членки на ЕС и държави извън ЕС, по-специално във връзка с традиционните миграционни потоци (бивши колонии, САЩ и Канада),

В.  като има предвид, че се появиха проблеми във връзка с нарастващото движение между държави-членки, където е налице нетна емиграция на пенсионери, в това число и уязвими пълнолетни лица, и държави-членки, където е налице нетна имиграция на пенсионери;

Г.  като има предвид, че необходимостта от правна защита на уязвимите пълнолетни лица и принципите, които регламентират тази защита, бяха съгласувани от всички държави-членки на ЕС в препоръката на Съвета на Европа № R (99) 4 на Комитета на министрите до държавите-членки относно принципите за правна защита на недееспособни пълнолетни лица, приета на 23 февруари 1999 г.,

Д. като има предвид, че правната защита на уязвими пълнолетни лица трябва да стои в основата на правото на свободно движение на лицата,

1.  приветства ангажимента на френското председателство по отношение на положението на уязвимите пълнолетни лица и тяхната трансгранична правна защита; приветства държавите-членки, които подписаха и ратифицираха Хагската конвенция от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица, и насърчава онези държави-членки, които все още не са я подписали или ратифицирали, да го направят;

2.   призовава Комисията да наблюдава прилагането на Хагската конвенция в държавите-членки и да докладва на Парламента и Съвета за проблемите и най-добрите практики в практическото й прилагане;

3.   призовава Комисията да прецени възможността за присъединяването на Общността към Хагската конвенция; предлага това да бъде възможна област на засилено сътрудничество между държавите-членки;

4.   призовава всички държави-членки, които все още не са я подписали или ратифицирали, да се присъединят към Конвенцията на ООН от 2006 г. за правата на хората с увреждания, която би могла единствено да подобри степента на защита на уязвимите пълнолетни лица в ЕС;

5.   призовава Комисията да предложи законодателство относно взаимното признаване на статуса на лице с увреждания, даден от държавите-членки, и мерките за правна защита, които ограничават или прехвърлят правата по вземане на решения от уязвимите пълнолетни лица на друго лице, и подкрепя въвеждането на ясни правила относно юрисдикцията, за да се предотвратят конфликтите на интереси или другите правни проблеми, породени от въпросите на настойничеството и попечителството на уязвимите пълнолетни лица от страна на членове на семейството, които живеят в повече от една държава-членка;

6.  изисква Комисията да финансира проучване, което да съпостави законодателството на държавите-членки относно уязвимите пълнолетни лица и мерките за тяхната защита, за да установи къде биха могли да възникнат правни проблеми и какви мерки биха били необходими на равнището на ЕС или на държавите-членки за разрешаване на такива проблеми; проучването следва също така да разгледа въпроса за настанените в специализирани заведения пълнолетни лица с умствени увреждания във връзка с тяхното настойничество или попечителство и възможността те да могат да упражняват законните си права; призовава Комисията да организира поредица от конференции за юристи, чиято дейност е пряко свързана с такива случаи, и да вземе предвид в бъдещото законодателство резултатите от проучването и мнението на професионалистите;

7.   призовава държавите-членки и Комисията да проучат допълнително националните и трансграничните мерки, които позволяват по-голяма степен на „подпомагано вземане на решения” от уязвими пълнолетни лица, вместо последните да се обявяват за недееспособни или правата по вземане на решения да се прехвърлят на настойник или попечител; призовава към използване на „подпомагано вземане на решения” колкото е възможно по-дълъг период от време и като първа и най-важна възможност в повечето случаи; призовава да се обърне по-голямо внимание на засилване на дееспособността на възрастните хора и уязвимите пълнолетни лица;

8.   призовава държавите-членки да гарантират, че мерките за защита са пропорционални на състоянието на уязвимите пълнолетни лица, така че на отделни граждани на ЕС да не се отказва законно право, когато те все още са способни да го упражняват;

9.   призовава държавите-членки да предприемат мерки за защита на уязвимите пълнолетни лица, за да не стават жертви на кражба на самоличност, измама или други престъпления по телефона или в кибернетичното пространство, в това число законови мерки за засилване на защитата на и/или ограничаване на достъпа до личните данни на уязвимите пълнолетни лица;

10. подкрепя създаването на надеждни механизми, регулирани от строги правила за защита на личните данни и правила за ограничаване на достъпа, за обмен между държавите-членки на най-добри практики и друга информация във връзка с мерките за защита, които в момента са в сила между държави-членки, в това число възможност за обмен на информация за статуса на защита на уязвими пълнолетни лица;

11. напомня на Комисията и държавите-членки, че не всички уязвими пълнолетни лица са уязвими поради напреднала възраст, и изисква да бъдат предприети мерки за засилване на правната защита и правата не само на възрастните уязвими лица, но и на пълнолетните лица, които са уязвими поради тежки физически и/или психически увреждания, както и да се вземат предвид и техните потребности, когато се предприемат бъдещи социални мерки за гарантиране на тези законни права;

12. призовава Съвета и Комисията да работят в посока изясняване на други въпроси, свързани със свободното движение на всички възрастни граждани на ЕС в рамките на Съюза, в това число националното законодателство, предвиждащо плащането на „издръжка” от пълнолетните деца на техните родители, които имат финансови затруднения, въпросите за правото на достъп до и ползване на имущество, прехвърлено от възрастно лице на пълнолетното му дете поради пенсиониране, както и други въпроси, които биха могли да намалят способността на възрастните лица да защитават основните си права срещу волята на своите пълнолетни деца или други роднини.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	4.11.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	12 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Mihael Brejc, Maddalena Calia, Giusto Catania, Jean-Marie Cavada, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Urszula Gacek, Inger Segelström, Csaba Sógor, Vladimir Urutchev, Manfred Weber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Adamos Adamou, Luca Romagnoli

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.11.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	19 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Carlo Casini, Bert Doorn, Monica Frassoni, Giuseppe Gargani, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Neena Gill, Othmar Karas, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Manuel Medina Ortega, Aloyzas Sakalas, Diana Wallis, Rainer Wieland, Jaroslav Zvěřina, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jean-Paul Gauzès, József Szájer, Jacques Toubon, Ieke van den Burg