ДОКЛАД относно медийната грамотност в дигиталния свят

24.11.2008 - (2008/2129(INI))

Комисия по култура и образование
Докладчик: Christa Prets

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно медийната грамотност в дигиталния свят

(2008/2129(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г.

–   като взе предвид Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност[1] и по-специално съображение 37 от нея, и член 26 от Директива 89/552/EEC (Директива за аудиовизуалните медийни услуги),

–   като взе предвид Решение № 854/2005/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. за създаване на многогодишна програма на Общността за насърчаване на по-безопасно използване на Интернет и нови онлайн технологии[2],

–   като взе предвид Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година за прилагане на програма за подпомагане на европейския аудио-визуален сектор(МЕДИА 2007)[3],

–   като взе предвид Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство и на правото на отговор по отношение на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и онлайн информационни услуги (2006/952/ЕО)[4],

–   като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите умения за обучение през целия живот[5];

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 20 декември 2007 г., озаглавено „Европейски подход към медийната грамотност в цифрова среда“ (COM(2007)0833),

–   като взе предвид Работния документ на службите на Комисията относно плурализма на медиите в държавите-членки на Европейския съюз (SEC(2007)0032),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията от 1 юни 2005 г., озаглавено „i2010 – европейско информационно общество за растеж и заетост“ (COM(2005)0229),

–   като взе предвид резолюцията си от 20 ноември 2002 г. относно концентрирането на медиите[6],

–   като взе предвид резолюцията си от 6 септември 2005 г. относно "Телевизия без граници"[7],

–   като взе предвид резолюцията си от 27 април 2006 г. относно прехода от аналогово към цифрово радиоразпръскване: възможност за европейската аудиовизуална политика и културното многообразие[8],

–   като взе предвид Заключения на Съвета от 22 май 2008 г. относно междукултурните познания[9] и по-специално Европейския подход към медийна грамотност в цифрова среда,

–   като взе предвид Декларацията на ЮНЕСКО от Грюнвалд относно медийното образование (1982 г.),

–   като взе предвид Парижката програма на ЮНЕСКО от 2007 г.,: 12 препоръки за медийното образование,

–   като взе предвид Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа - Rec(2006)0012 до държавите-членки относно осигуряване на възможности за обучение на децата в новата информационна и комуникационна среда,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A6-0461/2008),

А. като има предвид, че медиите оказват влияние върху политиката и всекидневния живот на обществото; като има предвид, че една висока степен на медийна концентрация може да застраши медийния плурализъм; и като има предвид, че поради това медийната грамотност е от ключово значение за политическата култура и за активното участие на гражданите на Съюза;

Б.  като има предвид, че всички видове медии, аудио-визуални и печатни, традиционни и цифрови, се сливат и процеса на конвергенция между различни медийни форми по отношение на техните технически характеристики и съдържание, и като има предвид, че чрез новите технологии новите масмедии проникват във всички области на живота, че тези нови медии предполагат активна роля на потребителите и че интернет общностите, уеб блоговете и видеоигрите също са медийни форми,

В.  като има предвид, че за младите медийни потребители интернет е първият и основен източник на информация, като има предвид, че техните интернет умения се определят от конкретните им нужди, без да са систематизирани, като има предвид, че за разлика от тях възрастните се информират предимно чрез радиото, телевизията, вестниците и списанията; като има предвид, че поради това в съвременното медийно пространство медийната грамотност трябва не само да отговаря на предизвикателствата на новите медии - и по-специално на свързаните с тях възможности за взаимодействие и творческо участие – но и да включва знанията, необходими за класическите медии, които ще продължават да бъдат основен информационен източник за обществото,

Г.  като има предвид, че новите комуникационни технологии могат да залеят по-неопитните потребители с вълна от безразборна, т.е. не градирана според своята важност, информация, и че това свръхпроизводство на информация може да създаде не по-малък проблем от липсата на информация,

Д. като има предвид, че от гледна точка на личната професионална реализация добрите умения в областта на ползването на информационните технологии и медиите, които зачитат правата и свободите на другите, значително повишават шансовете за намиране на работа, а от гледна точка на икономиката като цяло способстват за постигането на целите от Лисабон,

Е.  като има предвид, че широкият достъп до информационни технологии дава възможност на всички да предават и разпространяват информация в световен мащаб, което превръща всеки потребител на интернет в потенциален журналист, и че медийната грамотност е необходима не само за разбиране на информацията, но и за придобиване на умения за генериране и разпространяване медийно съдържание, и че поради това компютърните умения сами по себе си не водят автоматично до по-голяма медийна грамотност,

Ж. като има предвид, че между държавите-членки, както и между регионите, съществуват големи различия по отношение на развитието на телекомуникационните мрежи и разпространението на информационните и телекомуникационните технологии (ИТТ), което е в ущърб особено на отдалечените и селските райони, и че това крие опасност от продължаващо задълбочаване на дигиталното разделение в рамките на Европейския съюз,

З.  като има предвид съществената роля на училищата за развитието на умения за комуникация и вземане на решения и големите различия в областта на медийното образования и в степента на включване и използване на ИТТ в процеса на обучение в отделните държави-членки и региони, и че медийното образование в училищата може да бъде провеждано само от учители, които са медийно грамотни и са получили необходимото обучение в тази област,

И. като има предвид, че медийното образование играе решаваща роля при постигането на високо ниво на медийна грамотност, която е важна част от политическото образование, което помага на хората да засилят поведението си като активни граждани и информираността си относно техните права и задължения; като има предвид освен това, че добре информираните и политически зрели граждани представляват основата на едно плуралистично общество и като има предвид, че създавайки собствено съдържание и медийни продукти, потребителите придобиват умения, които допринасят за по-задълбочено разбиране на принципите и стойността на професионално създаденото медийно съдържание;

Й. като има предвид, че медийното образование, ориентирано към по-възрастните хора изостава от това за младите хора и че в областта на новите медии по-възрастните хора често се чувстват несигурни и трябва да преодоляват бариери,

К. като има предвид все по-многобройните и все по-добре прикритите заплахи за сигурността на личните данни, и рискове, които те крият за по-неопитните потребители,

Л. като има предвид, че медийната грамотност предоставя едно изключително важно ключово умение в информационното общество,

М. като има предвид, че медиите разкриват възможности за общуване в световен мащаб и за откритост към света, че медиите са основни стълбове на демократичното общество и че медиите разпространяват не само информация, но и знания, и като има предвид, че новите цифрови медии предоставят позитивни възможности за участие и творчество и така засилват участието на гражданите в политическите процеси,

Н. като има предвид, че наличните данни не са достатъчни за категорични оценки за нивото на медийната грамотност в Европейския съюз,

О. като има предвид, че решаващото значение на медийната грамотност се подчертава и от ЮНЕСКО, като например в неговата Декларация от Грюнвалд относно медийното образование (1982 г.) и в неговата Парижка програма: 12 препоръки за медийното образование (2007 г.),

Основни положения

1.  приветства Съобщението на Комисията, но счита, че все още има какво да се желае относно ясното формулиране на една европейска концепция за развитие на медийната грамотност, особено по отношение на включването на традиционните медии и признаване на значението на медийното образование;

2.  приветства заключенията по гореспоменатите въпроси на Съвета по образование, младеж и култура на 21 и 22 май 2008 г., очаква от държавите-членки да работят усилено за развитие на медийната грамотност и предлага позициите на контактния комитет на държавите-членки, предвиден в Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, да бъдат засилени чрез привличане на специалисти в областта на образованието;

3.  настоятелно приканва Комисията да приеме препоръка и да разработи план за действие за медийна грамотност; настоятелно приканва Комисията да организира заседание на контактния комитет за аудио-визуални медийни услуги с цел улесняване на обмена на информация и възможно най-ефективно и редовно сътрудничество по въпросите на медийната грамотност;

4.  изисква органите, отговорни за регулирането на аудиовизуалните и електронните комуникации да си сътрудничат на различни нива за повишаването на медийната грамотност, подчертава специалната необходимост от разработване на национално равнище както кодекси на поведение така и на общи регулаторни инициативи; подчертава необходимостта всички заинтересовани страни да вземат участие в насърчаването на систематичното проучване и редовния анализ на различните аспекти и измерения на медийната грамотност,

5.  препоръчва на Комисията да използва Експертната група по медийна грамотност при обсъждането на въпроси и в областта на медийното образование, както и по-редовното провеждане на срещи и консултации на групата с представителите на всички държави-членки;

6.  счита, че освен създателите на политики, журналистите, радио- и телевизионните разпространители и медийните оператори, преди всичко малките местни структури, като библиотеките, центровете за обучение на възрастни, гражданските културни и медийни центрове, центровете за квалификация и преквалификация, гражданските канали (например общинските медии), могат активно да допринасят за повишаване на медийната грамотност;

7.  призовава Комисията да разработи показатели за медийна грамотност с цел насърчаване на повишаването на медийната грамотност в ЕС на дългосрочна основа в съответствие с член 26 на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги;

8.  отбелязва, че медийна грамотност означава способност за самостоятелно използване на различните медии, за разбиране и критична оценка на различните аспекти на медиите и медийното съдържание, както и за самостоятелно комуникиране и създаване и разпространяване на медийно съдържание в различни контексти; отбелязва освен това, че при многообразието на достъпни източници, основният въпрос е способността за пресяване на информацията в потока от данни и картини на новите медии и за нейното подреждане,

9.  подчертава, че медийното образование е ключов елемент от политиката за информиране на потребителите, от осведомеността за и доброто познаване на въпросите, свързани с интелектуална собственост, и от демократичното участие на гражданите и насърчаването на интеркултурния диалог;

10. призовава Комисията да развива политиката си за насърчаване на медийната грамотност, като работи съвместно с всички органи на ЕС, както и с местните и регионалните органи, и да засили сътрудничеството си с ЮНЕСКО и Съвета на Европа;

Целеви групи и цели

11. подчертава, че медийното образование трябва да включва всички граждани – деца, младежи, възрастни, хора в напреднала възраст и хора с увреждания;

12. отбелязва, че придобиването на медийна грамотност започва в семейството, с напътствия при избора на услугите, предлагани от медиите - като подчертава в тази връзка значението на медийното образование за родителите, които играят важна роля при формирането на навиците на децата за използване на медиите - продължава в училище и по време на обучението през целия живот и се развива чрез дейностите на националните, държавните и регулаторните органи и работата на професионалистите и институциите в областта на медиите;

13. отбелязва, че целите на медийната грамотност са развитие на умения за компетентно и творческо използване на медиите и медийното съдържание и на критичен подход към медийните продукти, както и придобиване на знания за медийната индустрия и за това как тя функционира и на умения за създаване на собствено медийно съдържание;

14. препоръчва медийното образование да включва също така информация за авторските права при използването на медиите и значението на зачитането на правата на интелектуална собственост, особено по отношение на интернет, както и за защитата на данните и правото на информационно самоопределение в интернет; подчертава необходимостта от привличане на вниманието на новите притежатели на медийна грамотност върху потенциалните опасности по отношение на сигурността на информацията и сигурността на личните данни, както и върху рисковете, свързани с насилието в интернет;

15. отбелязва, че рекламата заема важно място в услугите, предлагани от медиите днес; подчертава, че медийната грамотност следва да включва и критерии за оценка на инструментите и практиките, използвани в областта на рекламата;

Гарантиране на достъп до информационните и комуникационните технологии

16. призовава за европейски политики, които да намалят дигиталното разделение между държавите-членки и между града и селото чрез развитие на информационна а телекомуникационна инфраструктура и преди всичко чрез предоставянето на широколентов достъп в по-слабо развитите райони;

17. счита, че предоставянето на широколентов достъп до интернет също принадлежи към услугите от обществен интерес и следва да се характеризира със широко и висококачествено предлагане, както и с достъпни цени и подчертава, че всеки гражданин трябва да има възможност да използва евтина широколентова връзка;

Медийно образование в училищата и като част от подготовката на учителите

18. подчертава, че медийното образование следва да е част от редовното образование, до което имат достъп всички деца и следва да е неразделна част от учебната програма във всички училищни степени;

19. призовава за включването на медийната грамотност като девето ключово умение в референтната рамка за обучение през целия живот, представена в Препоръка 2006/962/ЕО;

20. препоръчва медийното образование да е практически ориентирано във възможно най-голяма степен и да бъде свързано с икономически, политически, литературни, социални, творчески и свързани с информационните технологии предмети, счита, че в бъдеще следва да бъде въведен специален предмет "Медийно обучение" и препоръчва интердисциплинарен подход, свързан с извънучилищни проекти;

21. препоръчва учебните заведения да насърчават разработването на медийни продукти (в областта на печатните медии, аудиовизуалните медии и новите медии) по начин, който да включва както учениците, така и учителите, като част от практическото усъвършенстване на медийната грамотност;

22. призовава Комисията, при обявеното разработване на показатели за медийна грамотност, да включи както качеството на преподаване в училище, така и подготовката на учители в тази област;

23. отбелязва, че наред с педагогическите и образователните аспекти, значителна роля играят и техническото оборудване и достъпът до нови технологии, и подчертава, че трябва да се предприеме значително подобряване на инфраструктурата в училищата, за да се даде възможност за достъп на всички ученици до компютри, интернет и съответно обучение;

24. подчертава, че медийното образование в специалните училища има особено значение, тъй като при множество увреждания медиите играят важна роля при преодоляване на бариерите в общуването;

25. препоръчва да се въведат задължителни модули по медийно обучение в подготовката на учителите от всички училищни степени, за да се постигне интензивно обучение; призовава поради това компетентните национални органи да предоставят аудио-визуални учебни средства на учителите от всички специалности и във всички видове училища и да ги запознаят с проблемите на медийната грамотност;

26. отбелязва необходимостта от редовен обмен на информация, добри практики и, в областта на образованието, на педагогически методи между държавите-членки;

27. призовава Комисията да посвети специална част в продължението на Програма МЕДИА на насърчаването на медийната грамотност, тъй като в сегашната програма се отделя твърде малко място на медийната грамотност; подкрепя освен това усилията на Комисията за разработване на нова програма, наречена Media Mundus в подкрепа на международното сътрудничество в аудиовизуалния сектор; призовава медийната грамотност да бъде включена в по-голяма степен в програмите на Европейския съюз за подпомагане, преди всичко в програмата за обучение през целия живот, „Електронно побратимяване“, Safer Internet (2009-2013) и Европейския социален фонд;

Медийно образование на хора в напреднала възраст

28. подчертава, че медийното обучение при хора в напреднала възраст трябва да се осъществява на места, посещавани от тях, като например дружества, домове за възрастни хора и домове за социални грижи, институции за помощ по домовете, групи по интереси, в рамките на инициативи или клубове на пенсионери;

29. отбелязва, че цифровите мрежи предлагат възможност преди всичко на хората в напреднала възраст да вземат участие в ежедневието, като общуват, и да запазят колкото е възможно по-дълго самостоятелността си;

30. подчертава, че при медийното обучение на хора в напреднала възраст, трябва да се отчитат техните различни условия на живот и различен опит, както и навиците им, свързани с медиите;

o

o   o

31. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

• [1]  ОВ L 332, 18.12.07, стр. 27.
• [2]  ОВ L 149, 11.06.2005, стр. 1.
• [3]  ОВ L 327, 24.11.2006 г., стр. 12.
• [4]  ОВ L 378, 27.12.2006, стр. 72.
• [5]  ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.
• [6]  ОВ, C 25 E, 29.1.2004 г. стр. 205.
• [7]  ОВ, C 193 E, 17.08.2006 г. стр. 117.
• [8]  ОВ, C 296 E, 06.12.2006 стр. 120.
• [9]  ОВ L 141, 07.06.2008, стр. 14.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

1) УВОД

От една страна, медиите откриват възможности за общуване в световен мащаб, за откритост към света, за предоставяне на знания и за по-нататъшно развитие на демокрацията. Но, от друга страна, те крият също така опасността от засилена манипулация. По този начин те могат да бъдат както предизвикателство, така и възможност.

В епохата на глобализацията и на бързото развитие на информационния и комуникационния сектор (ИКС) иновационните технологии и масмедиите проникват все по-широко във всички области на живота. Повече от всякога е необходимо обществото да е в крак с тази бърза технологична промяна и да се научи да борави с потока от информация. Същевременно медиите играят ролята на "цедка" при определяне на темите на деня, и по този начин оказват влияние върху дневния ред на политиката и ежедневието. Този избор обаче изразява една индивидуална гледна точка и поради това не е напълно обективен. Медийната грамотност трябва да подкрепя хората, изправени пред тези предизвикателства и да ги превърне в уверени медийни потребители.

Медийна грамотност означава да притежаваш способността да използваш медиите, да разбираш и оценяваш критично различните аспекти на медиите и медийното съдържание, както и да можеш да общуваш в разнообразни контексти. Наред с педагогическите аспекти, решаваща роля играят също така оборудването и достъпът до нови технологии. Поради тази причина медийната грамотност може да бъде разглеждана в по-широк смисъл като достъп до нови информационни технологии и критично, компетентно боравене с тяхното съдържание.

Настоящият доклад допълва съобщението на Комисията, което е пряко свързано с новата директива относно аудиовизуалните медийни услуги[1]. Тази директива изисква от Комисията да изготви доклад относно нивото на медийна грамотност в държавите-членки. Интернет се използва преди всичко за търсене и откриване на информация и новини и за изпращане и получаване на електронни съобщения. Освен това той все повече се превръща в първостепенен източник на информация при търсене на информация по определена тема. Като цяло обаче доверието в тази информация е по-ниско, отколкото в информацията от класическите медии. Потребителите са най-вече наясно, че с цел по-голяма сигурност информацията от интернет трябва да бъде сравнявана с други източници.

Знанията относно използването на интернет се предават преди всичко между приятели и в много малка степен от родителите, докато училището почти не дава такива знания. Резултатът е ориентирани към собствените потребности, но несистематизирани познания относно боравенето с интернет. Възрастните, от своя страна, понастоящем получават информация основно от телевизията, следвана от радиото. Поради тази причина основно предизвикателство представлява формирането на пътя към повече медийна грамотност по такъв начин, че да бъдат взети предвид по подходящ начин различните медийни форми. Следователно целите на настоящия доклад се отнасят до редица модерни средства и форми на комуникация, като например: телевизия, кино, видео, радио, образи, вестници, списания, музика, компютърни игри, интернет и реклама. При това следва да се обърне внимание, че конвенционалните и цифровите медии се сливат напълно и че тече процес на конвергенция между различни медийни форми по отношение на техните технически характеристики и съдържание. Това трябва да се вземе предвид и във възложеното от Комисията изследване относно разработването на подходящи критерии за оценка на медийната грамотност, което трябва да е готово в началото на 2009 г. Все пак трябва да се подчертае, че е възможно да възникнат проблеми при измерването на медийната грамотност, тъй като чрез количествени критерии е трудно да бъдат измерени творческото и критичното знание, както и подреждането на съдържанието. От друга страна, оценката на техническите знания може да бъде проверена по-лесно.

2) ЦЕЛЕВИ ГРУПИ

Младите хора вече са активни медийни потребители, но този доклад обхваща всички медийни потребители: деца, младежи, възрастни, хора в напреднала възраст и лица с увреждания.

3) цели

Целта е гражданите да имат възможност да правят критичен анализ на медийните продукти, да разбират икономическите функции на медийната индустрия и да могат сами да създават медийно съдържание.

В този контекст се дефинират три цели:

§ гарантиране на достъп до информационните и комуникационните технологии

§ анализ и критичен подход към разпространяваното от медиите съдържание и медийната култура, както и самостоятелно мислене

§ създаване на собствени медийни текстове и безопасно боравене с новите технологии

Образованието и обучението през целия живот играят ключова роля за постигането на тези цели. Медийното образование представлява процес на обучение и преподаване за медиите и чрез медиите. Целта на този учебен процес е компетентното ползване на медиите.

a) Гарантиране на достъп до информационните и комуникационните технологии

Компютрите и интернет са разпространени в различна степен в ЕС. 54% от домакинствата в целия ЕС притежават персонален компютър, 43% имат интернет-връзка (15% имат широколентова връзка). Домакинствата, притежаващи компютър варират между 85% и 21% в различните държави-членки.

Европейската политика трябва да се стреми към намаляване на „дигиталната пропаст“ между държавите-членки, както и между градските и селските райони. Всички групи от населението трябва да се възползват от преимуществата на информационното общество. Трябва да се предотврати изолацията на населението, живеещо в селските райони, от обществото в градските райони, разполагащо с широколентова връзка. Тъй като преди всичко в селските райони разстоянията често представляват пречка за професионалната мобилност и в ежедневния живот.

В общия интерес на Европа е всеки гражданин да разполага с широколентова връзка. Ключова роля в тази област имат местните и регионалните структури, както и публичните органи и частните предприятия, които трябва да гарантират достъпа до информационните и комуникационните технологии на всички групи от населението.

б)        Анализ и критичен подход към разпространяваното от медиите съдържание и медийната култура

Следва да се направи устойчиво проучване на съдържанието на информационните и медийните оферти. Тук се включват умението за ориентиране и съзнателен избор, за четене между редовете, образите и звуците, познания за въздействието на образите и изказванията, както и умение за оценяване на съдържанието. Освен това следва да се извърши критично проучване на медийната култура. Актуалният медиен пейзаж се отличава с разнообразие на медиите, но същевременно и с висока концентрация на същите, като медийното съдържание и информация е в ръцете на малобройни мултинационални олигополи. Това повишава значително опасността за независимостта и разнообразието на информацията. Компетентността в областта на медиите следва да даде възможност на гражданите за критична оценка на това, дали и доколко интересите на медийните продуценти влияят на съдържанието и формата на медийните оферти.

Целта е да се предостави възможност на адресатите на тези оферти да вземат собствени решения, без да се поддават лекомислено на външни влияния.

в)        Създаване на собствени медийни текстове и безопасно боравене с новите технологии

Друга важна точка е собственото медийно творчество. Чрез създаването на собствено съдържание и медийни продукти се придобиват умения, които допринасят за по-задълбочено разбиране на принципите и стойността на професионално създаденото медийно съдържание. Създаването на медийни продукти трябва да е свързано с критичен подход към този процес, тъй като в противен случай то се свежда до чисто техническа операция.

В днешно време интернет предлага на потребителя неизчерпаеми възможности за създаване на собствено медийно съдържание, до което всеки да има достъп. Преди всичко за младите хора компютрите и интернет представляват основен инструмент за достъп до медиите и използването им. Поради наличието на тези лесно достъпни възможности за комуникация и намиране на информация практическото медийно обучение трябва да информира и за аспектите на авторските права при ползването на медиите и за защитата на личните данни.

4) СПЕЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

a) Медийното образование като елемент от образованието на учителите

Медийното образование в училищата може да бъде провеждано само от учители, които са компетентни по отношение на медиите и притежават съответното образование в тази област. Поради това се предлага компетентните национални органи да поемат грижата за това, учителите по всички предмети и от всички видове училища да се запознават в рамките на провежданите квалификации както с приложението на аудиовизуалните средства за преподаване, така и с проблемите на медийното образование. Освен това се препоръчва в програмите за обучение на учителите от всички училищни степени да бъдат включени задължителни модули относно педагогическите аспекти на медиите, за да се постигне интензивно обучение.

б)     Медийно образование в училищата

По отношение на медийното образование съществуват значителни различия в учебните програми между Западна и Източна Европа. Докато медийното образование е развито в по-голяма или в по-малка степен в държавите-членки от ЕС-15, в държавите от Централна и Източна Европа, с изключение на Словения и Унгария, не се провежда медийно образование. При това именно училището играе съществена роля при изграждането на умения за комуникация и за формиране на собствено мнение. Медийното образование не може да бъде ограничавано до отделни учебни предмети или определени училищни степени, то трябва да представлява интегрална част от учебния план във всички училищни степени. При това следва да се отчита съответното ниво на развитие на учениците. Лицата с увреждания и посещаващите специални училища също така следва да получат възможност за участие в тези курсове.

Медийното образование може да бъде свързано преди всичко с икономическите, политическите, литературните, социалните предмети и предметите, свързани с изкуството. Това предполага интердисциплинарен подход, който може да бъде свързан с извънучебни проекти.

в)      Медийното образование в университетите и извън училищата

Медийното образование може да бъде провеждано не само в рамките на училищната система, то трябва да продължава и в рамките на обучението през целия живот. Университетите предлагат включване на медийното образование в новите бакалавърски и магистърски програми, напр. критичен подход при ползването на търсачките. Партньорството е неизбежно за насърчаването на тези концепции. Важно е всички партньори от училищната система и извън нея да си сътрудничат, за да бъде насърчавано включването на медийното образование в учебните програми и програмите за допълнителна квалификация, както и международният обмен на най-добри практики.

г)      Медийно образование на хора в напреднала възраст

С хората в напреднала възраст се извършва по-малко образователна работа в областта на медиите, отколкото с младите хора. Преди всичко родителите се справят по-слабо от своите деца при боравенето с информационните и комуникационните технологии.

Важно е медийното обучение на хора в напреднала възраст да се извършва на места, посещавани от тях, напр. дружества, домове за възрастни хора, домове за социални грижи, институции за помощ по домовете, групи по интереси, в рамките на инициативи или клубове на пенсионери, както и да се отчитат разнородните условия на живот и опит на участниците в това обучение.

Друга цел на това обучение е преодоляването на страховете и бариерите, съществуващи при тази целева група по отношение на новите медии. Именно хора в напреднала възраст с ограничена мобилност могат да се възползват от цифровите мрежи, за да участват по-активно в обществения живот и да подобрят по този начин качеството на своя живот.

• [1]  Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	6.11.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	22 3 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Maria Badia i Cutchet, Ivo Belet, Guy Bono, Nicodim Bulzesc, Marie-Hélène Descamps, Jolanta Dičkutė, Věra Flasarová, Milan Gaľa, Vasco Graça Moura, Luis Herrero-Tejedor, Ruth Hieronymi, Ramona Nicole Mănescu, Manolis Mavrommatis, Ljudmila Novak, Dumitru Oprea, Zdzisław Zbigniew Podkański, Christa Prets, Pál Schmitt, Helga Trüpel, Thomas Wise, Tomáš Zatloukal
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Erna Hennicot-Schoepges, Ewa Tomaszewska, Cornelis Visser, Jaroslav Zvěřina