ДОКЛАД относно дивата природа в Европа
5.12.2008 - (2008/2210(INI))
Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик: Gyula Hegyi
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно дивата природа в Европа
Европейският парламент,
– като взе предвид Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. относно опазването на дивите птици (директива за птиците)[1],
– като взе предвид Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. относно опазването на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (директива за местообитанията)[2],
– като взе предвид екологичната мрежа на Европейския съюз от специални защитени територии, установени от двете гореспоменати директиви, наречена мрежа „Натура 2000“,
– като взе предвид резултата от деветото заседание на Конференцията на страните (КС 9) по Конвенцията за биологично разнообразие,
– като взе предвид доклад № 3/2008 на Европейската агенция за околна среда „Европейските гори – условия на екосистемата и устойчива употреба“,
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6‑0478/2008),
A. като има предвид, че ефективната защита и, при необходимост, възстановяването на последните зони на дива природа в Европа са жизненоважни за спиране на загубата на биологично разнообразие до 2010 г.,
Б. като има предвид, че целта да се спре загубата на биоразнообразие до 2010 г. няма да бъде постигната и че вече се усеща отрицателното социално и икономическо въздействие от загубата на биоразнообразие и влошаването на екосистемните услуги,
В. като има предвид, че ЕС следва да надгражда върху текущите постижения като „Натура 2000“ и да разработи значително подсилена и амбициозна нова политическа рамка за биологичното разнообразие след 2010 г.,
Г. като има предвид, че директивите за птиците и местообитанията предоставят стабилна и приложима рамка за опазване на природата, включително зоните на дива природа, от вредни дейности,
Д. като има предвид, че целите на политиката на ЕС за биологично разнообразие и на директивите за птиците и местообитанията все още далеч не са интегрирани в достатъчна степен в отрасловите политики, като тези за селско стопанство, регионално развитие, енергетика или транспорт,
Е. като има предвид, че зоните на дива природа осигуряват важни запаси от въглерод, чието опазване е важно както за биологичното разнообразие, така и за опазването на климата,
Ж. като има предвид, че въздействието на нахлуващите несвойствени видове върху биологичното разнообразие съставлява особено опасна заплаха за зоните на дива природа, като ранното установяване на такива нахлуващи видове може да не е възможно и могат да настъпят значителни екологични и икономически щети преди да има възможност за предприемане на действия,
Определение и обозначаване
1. призовава Комисията да даде определение за дива природа; определението следва да включи такива аспекти като екосистемни услуги, консервационна стойност, изменение на климата, устойчиво използване;
2. призовава Комисията да предостави мандат на ЕИП и други релевантни европейски органи за обозначаване на последните зони на дива природа в Европа с оглед установяване на настоящото разпределение, равнището на биоразнообразие на различните райони и покритието на все още незасегнатите зони, както и на зоните, в които човешката дейност е минимална (разделени на основни видове местообитания: зони на дива природа в гори, сладководни и морски басейни);
3. призовава Комисията да проведе проучване на стойността и ползите от опазване на дивата природа; проучването следва да е насочено по-специално към проблемите на екосистемните услуги, равнището на биоразнообразие в зоните на дива природа, приспособяването към изменението на климата и устойчивия природен туризъм;
Развиване на зоните на дива природа
4. призовава Комисията да разработи стратегия за дивата природа в ЕС, съгласувана с директивата за птиците и директивата за местообитанията, като се използва подход, базиран на екосистемите, идентифицират се застрашените видове и биотопи и се установят приоритети;
5. призовава Комисията и държавите-членки да развиват зоните на дива природа; подчертава необходимостта от осигуряване на специално финансиране за намаляване на разпокъсаността, внимателно управление на зоните за възстановяване на дивата природа, разработване на механизми и програми за обезщетение, повишаване на осведомеността, постигане на разбираемост и въвеждане в мониторинга и измерването на благоприятното състояние на съхранение на свързани с дивата природа концепции, като например ролята на свободните естествени процеси и структурните елементи, получени в резултат на тези процеси ; счита, че работата следва да се извършва в сътрудничество с местното население и другите заинтересовани лица;
Насърчителна дейност
6. призовава Комисията и държавите-членки да си сътрудничат с местните неправителствени организации, заинтересованите лица и местното население за популяризиране на ценността на дивата природа;
7. призовава държавите-членки да предприемат и подкрепят информационни кампании за повишаване на осведомеността сред обществото относно дивата природа и нейната значимост и да развиват разбирането, че опазването на биоразнообразието може да бъде съвместимо с икономическия растеж и заетостта;
8. призовава държавите-членки да обменят опит по отношение на най-добрите практики и натрупани знания по отношение на зоните на дива природа, като създадат група от ключови европейски експерти с цел проучване на концепцията за дивата природа в Европейския съюз и включване на проблемите на дивата природа в европейския дневен ред;
9. предвид добре документираните вреди, които туризмът е нанесъл и продължава да нанася върху голяма част от най-ценното природно наследство на Европа, призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че дори когато е фокусиран върху запознаването на посетителите с местообитанията и дивите видове в зоните на дива природа, туризмът се осъществява изключително отговорно, като се използва в максимална степен опитът, натрупан в и извън Европа, по отношение на минимизирането на неговото въздействие и където това е подходящо, въз основа на член 6 от Директивата за естествените местообитания. Следва да бъдат взети предвид моделите, при които до зоните на дива природа в по-голямата им част достъпът е забранен (извън разрешените научни изследвания), но една ограничена част от тях е отворена за устойчив туризъм от високо качество, основан на опита от дивата природа и носещ икономически ползи на местните общности;
По-добро опазване
10. призовава Комисията и държавите-членки да обърнат специално внимание на ефективното опазване на зоните на дива природа;
11. призовава Комисията да установи непосредствените опасности, свързани със зоните на дива природа;;
12. призовава Комисията да разработи подходящи препоръки, които да дадат насоки на държавите-членки на ЕС относно най-добрите подходи за гарантиране на опазването на естествените местообитания;
13. призовава Комисията и държавите-членки да защитават зоните на дива природа по-добре чрез по-ефективно и по-последователно прилагане на директивите за птиците и местообитанията, рамковата директива в областта на политиката за водите[3] и рамковата директива за морската стратегия[4], с по-добро финансиране за избягване на унищожаването на тези зони от вредни, неустойчиви дейности;
14. приветства преразглеждането на директивата за птиците и директивата за местообитанията с оглед, където това е необходимо, те да бъдат приспособени с цел по-добро опазване на застрашените видове и биотопи;
15. призовава Комисията да приеме инициативата Wild Europe, партньорство на няколко организации за съхранение на природата, включително Международния съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN), Световна комисия по защитени територии към IUCN (IUCN-WCPA), Световния фонд за дива природа (WWF), Birdlife International и PAN Parks, със силен интерес към териториите с дива природа или зоните с почти дива природа;
Дивата природа и "Натура 2000"
16. призовава Комисията, в сътрудничество със заинтересованите лица, да разработи насоки за защита, управление, устойчиво използване, наблюдение и финансиране на зоните на дива природа в рамките на мрежата „Натура 2000”, по-специално по отношение на настъпващите предизвикателства, като изменението на климата, незаконния дърводобив и нарастващото търсене на храни;
17. изразява дълбока загриженост за европейската политика в областта на биоразнообразието поради недостига на финансиране за управлението на мрежата „Натура 2000”; в този контекст призовава Комисията да подготви съфинансиране от страна на Общността за управлението на обектите в държавите-членки, както е предвидено в директивата за местообитанията;
18. призовава Комисията да отреди специална роля и по-строга защита за зоните на дива природа в мрежата „Натура 2000“;
19. счита, че политиката за развитието на селските райони и интегрирането на опазването на околната среда в селскостопанския сектор на ЕС трябва да бъдат засилени; преценява обаче, че Фондът за развитие на селските райони е недостатъчен за финансиране на съхраняването на биоразнообразието и дивата природа от гледна точка на ресурсите, изготвянето на програмите и експертните познания;
20. призовава Комисията да гарантира, че мрежата „Натура 2000“ ще бъде допълнително укрепена, за да се превърне в последователна и функционираща екологична мрежа, в която е отредено централно място на зоните на дива природа; подчертава необходимостта от съгласувани политики в такива сектори, като общата селскостопанска политика, транспорта, енергетиката, бюджета, с цел да не се подкопават целите на „Натура 2000“ по съхранението;
Нахлуващи несвойствени видове
21. призовава Комисията и държавите-членки да работят съвместно за разработване на стабилна нормативна уредба относно нахлуващите несвойствени видове, която да обхваща както екологичните, така и икономическите въздействия, произтичащи от такива видове, и специфичната уязвимост на зоните на дива природа спрямо тази заплаха;
Дива природа и изменение на климата
22. призовава Комисията да осъществява наблюдение и оценка на въздействието на изменението на климата върху дивата природа;
23. призовава Комисията и държавите-членки да установят съхранението на дивата природа като приоритет в тяхната стратегия с цел противодействие на изменението на климата;
24. призовава Комисията, в контекста на изменението на климата, да предприеме изследване и да представи насоки за това, в кои случаи и по какъв начин с човешка намеса може да се управлява дивата природа с цел тя да бъде съхранена;
0
0 0
25. изразява своята силна подкрепа за укрепване на политиките и мерките, свързани с дивата природа;
26. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.
- [1] ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1.
- [2] ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
- [3] Директива 2000/60 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (OВ 327, 22.12.2000 г., стр. 1).
- [4] Директива Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (OВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Словосъчетанието дива природа означава „девствени“ зони – естествена среда, която не е била значително изменена от човешка дейност. Тези зони съставляват същината на природата. Зоните на дива природа са места, където процъфтяват естествените процеси и дивият свят. Тези зони представляват големи територии от земя или вода, които – заедно със своите естествени растителни и животински популации и екосистемите, от които са част – са в естествен вид и където следва да се избягва значителна човешка намеса. Все още около 46% от сухоземната площ в света е дива природа.
Дивата природа се възприема двояко. От една страна на нея се гледа като на място, което носи страх и трябва да се избягва, място, обитавано от чудовища и мистериозни опасности. От друга страна, тя изглежда като място за отмора и съзерцаване, като място, което ни позволява временно да избягаме далеч от стреса на градската промишлена цивилизация. Има сериозни дискусии по отношение на предимствата и недостатъците на преклонението към дивата природа; например, има мнения че това ни позволява да избягаме от отговорност за местата, които в действителност обитаваме. Прави се разлика и между понятието съхранение (правилна употреба на природата) и опазване (защита на природата от употреба). Тези философски дебати са извън обхвата на настоящия доклад. Въпреки това, вашият докладчик изразява подкрепа за съхранението, поне тук в Европа.
Трябва да пазим природата, но чрез нейното използване от човека. Територията на Европа е твърде малка, за да има забранени зони за гражданите. Днес горите покриват около 33% от сухоземната площ на държавите от региона на ЕИП, което възлиза на 185 млн. хектара (ха). Само около 9 млн. хектара горски масиви (5% от общата горска площ) се считат за „диви“. Тези зони, заедно с техните естествени растителни и животински популации и екосистемите, от които са част, по същество са в естествено състояние. Такива зони на дива природа следва да позволяват гарантиране на статут на ефективна и специална защита. Има много причини, поради които Европа трябва да обърне по-сериозно внимание на зоните на дива природа. Най-напред, като убежище за много видове и генетичен запас, които не са в състояние да оцелеят дори и при леко изменени условия, по-конкретно големи бозайници като кафява мечка, вълк и рис. Също така има много видове, които чакат да бъдат открити и описани. Повечето от тях живеят в почвата или в гниещ дървен материал и са особено чувствителни към промени. Тези незасегнати зони са идеални за изследване на естествените промени в природата – еволюцията. Също така, съзнанието, че тези зони се управляват от природата поражда специално и уникално чувство, което може да се използва от икономическа гледна точка за разработване на нови туристически продукти. В същото време тези зони са изключително уязвими спрямо въздействията на предизвиканите от човешка дейност промени в околната среда, настъпващи извън техните предели, като промяна на климата, въвеждането на нахлуващи несвойствени видове и промени в системата на речните потоци в тези зони. Накрая, съществуват много чисто етични причини за запазване на дивата природа в Европа. Ние имаме морално задължение да гарантираме, че бъдещите поколения ще могат да се наслаждават и облагодетелстват от истински зони на дива природа в Европа. Развиването на устойчив туризъм се използва като средство за придаване на икономическа стойност на дивата природа и за подпомагане на нейното съхраняване.
Устойчивият туризъм е важна част от използването на дивата природа в Европа. Устойчивият туризъм насърчава обикновените хора да откриват скритите ценности на природата без да причиняват вреди. Устойчивият туризъм укрепва възприемането на политиката за съхранение, тъй като гражданите разбират необходимостта от закрила чрез своя личен опит. Устойчивият туризъм помага за икономическо поддържане на дивата природа и осигурява възможности за работа за експерти по съхраняването.
Съществува интересна инициатива за съчетаване на програми за дивата природа и устойчив туризъм в Европа – мрежата от защитени територии на фондацията PAN Parks. Тази фондация управлява мрежа от защитени територии, които все още са последните непокътнати земи в Европа. Целта на вече десетгодишната фондация е устойчив туризъм в тези територии. В Европа вече има десет парка, които са част от PAN Parks, от северния полярен кръг до Средиземноморието. Фондацията PAN Parks насърчава туризма с цел привличане на нови поддръжници на съхранението на дивата природа. Има много строг праг за приемането на зона на дива природа. Тя трябва да покрива територия от най-малко 10 000 ха, която все още да е в естествено състояние, което изключва добивна човешка дейност. Стандарт на PAN Parks за зона на дива природа:
Изисква се да има екологично неразпокъсано ядро/зона на дива природа с площ най-малко 10 000 ха, където не се разрешава добивна дейност и единствените намеси по управлението са тези, насочени към поддържане или възстановяване на естествените екологични процеси. Размерът на ядрото/зоната на дива природа не е било намалявано в миналото.
Зони на дива природа на PAN Parks:
Съхранението на дивата природа е най-значимото постижение на инициативата PAN Parks и е част от основната цел на PAN Parks. Ето кратък обзор на това постижение:
· Национален парк „Архипелаг“ (Финландия): 10 600 ха
· Национален парк „Биешчади“ (Полша): 18 425 ха
· Национален парк „Боржоми-Карагаули“ (Грузия): 50 325 ха (извън ЕС)
· Национален парк „Фулуфялет“ (Швеция): 22 140 ха
· Национален парк „Уланка“ (Финландия): 12 924 ха
· Национален парк „Централен Балкан“ (България): 21 019 ха
· Национален парк „Майела“ (Италия): 25 500 ха
· Национален парк „Паанаярви“ (Русия): 30 000 ха (извън ЕС)
· Национален парк „Ретезат“ (Румъния): 14 215 ха
· Национален парк „Рила“ (България): 16 350 ха
· Общо сертифицирана дива природа: 226 498 ха
· Държави-членки на Европейския съюз: 146 173 ха
Този подход създава уникална възможност за поне частично решаване на проблема с растящ брой изобилни зони из Европа и за създаване на малка, но жизненоважна мрежа от защитени зони на дива природа.
Съществува коалиция на европейски НПО като фондация PAN Parks, федерация Europarc, Eurosite, Wild Europe, Birdlife International и WWF, които подкрепят подобряването на опазването на наследството на дивата природа в Европа.
Европейската мрежа "Натура 2000" вече покрива най-ценните и биоразнообразни територии в Европейския съюз. Това означава, че поне една голяма част от дивата природа в Европа е защитена от "Натура 2000". Това, което трябва да направим, е да отговорим на това предизвикателство. 13% от горските площи на 27-те държави-членки на ЕС са обозначени като част от "Натура 2000" съгласно директивите на ЕС за птиците и местообитанията. "Натура 2000" осигурява гъвкава рамка, която изисква държавите-членки да формулират цели за съхранение и да защитават и управляват обектите по начин, при който се възстановява или поддържа благоприятният консервационен статус на видовете и обитанията, за които са предназначени тези обекти.
Няма необходимост от ново законодателство относно дивата природа, но силно се препоръчва да се осигури специална роля и допълнителна защита на зоните на дива природа в рамките на "Натура 2000". Поради това, Европейската комисия следва да разработи подходящи препоръки, които да предоставят насоки на държавите-членки на ЕС за най-добрите начини за гарантиране на опазването на настоящите и потенциалните зони на дива природа или диви земи и техните естествени процеси, които вероятно са включени в "Натура 2000". Това следва да включва: определение за дива природа за Европейския парламент, обозначаване на последните зони на дива природа в Европа, като така ще знаем разпределението и текущото покритие на все още непокътнатите зони (разделени на основни видове местообитания: зони на дива природа в гори, сладководни и морски басейни), предприемане на проучване на стойността / ползите от закрила на дивата природа, разработване на насоки за дивата природа за мрежата "Натура 2000", включително европейска стратегия за дивата природа. Финансирането следва да се разпределя за намаляване на разпокъсаността, внимателно управление на зоните за връщане на дивата природа, разработване на механизъм и програми за обезщетение, повишаване на осведомеността, постигане на разбираемост, туристически пакети, измерване и подобряване на ефективността на управлението.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
Дата на приемане |
2.12.2008 |
|
|
|
||
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
33 1 0 |
||||
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Margrete Auken, Irena Belohorská, Johannes Blokland, John Bowis, Martin Callanan, Dorette Corbey, Magor Imre Csibi, Chris Davies, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Jill Evans, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Satu Hassi, Gyula Hegyi, Jens Holm, Marie Anne Isler Béguin, Holger Krahmer, Linda McAvan, Riitta Myller, Miroslav Ouzký, Vladko Todorov Panayotov, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Dagmar Roth-Behrendt, Guido Sacconi, Richard Seeber, Kathy Sinnott, Glenis Willmott |
|||||
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Iles Braghetto, Christofer Fjellner, Johannes Lebech |
|||||