Процедура : 2008/2178(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0485/2008

Внесени текстове :

A6-0485/2008

Разисквания :

PV 12/01/2009 - 22
CRE 12/01/2009 - 22

Гласувания :

PV 13/01/2009 - 6.9
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0009

ДОКЛАД     
PDF 159kWORD 106k
8.12.2008
PE 414.313v02-00 A6-0485/2008

относно Общата политика в областта на рибарството и екосистемния подход към управлението на риболова

(2008/2178(INI))

Комисия по рибно стопанство

Докладчик: Pedro Guerreiro

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Общата политика в областта на рибарството и екосистемният подход към управлението на риболова

(2008/2178(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.,

–   като взе предвид Регламент (EО) № 2371/2002 на Съвета oт 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството (ОПОР)(1),

–   като взе предвид съобщение на Комисията, озаглавено „Ролята на общата политика в областта на рибарството за въвеждането на eкосистемен подход за управлението на морската среда” (COM(2008)0187),

–   като взе предвид заключенията на Съвета по земеделие и рибарство от 29 и 30 септември 2008 г. относно горепосоченото съобщение на Комисията,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A6-0485/2008),

A. като има предвид, че във всеки географски район всички живи организми (хора, растения, животни и микроорганизми), тяхното физическо обкръжение (като например почва, вода, въздух) и естествените цикли, които ги поддържат, са взаимосвързани,

Б.  като има предвид, че развитие, взаимодействия и промени в рамките на такива екосистеми оказват непосредствено и често нежелателно или непредвидено въздействие върху други елементи както вътре в, така и извън системата и също така че развитие извън системата може да има непосредствено влияние върху самата система,

В.  като има предвид, че екосистемният подход към риболова дава понастоящем най-добрата основа за глобална система на управление и вземане на решения, която се съобразява с всички съответни заинтересовани лица и участници, техните изисквания и нужди, както и с бъдещите въздействия върху системата и нейните взаимодействия,

Г.  като има предвид, че риболовът във водите на изключителната икономическа зона (EEZ) на всяка държава-членка е важен за нейния суверенитет и независимост, по-специално по отношение на храните,

Д. като има предвид, че нашето познаване на океаните и на факторите, които оказват влияние върху тях, все още е ограничено, но въпреки това за нас е достатъчно да знаем, че много рибни запаси, както търговски, така и нетърговски, са изчерпани в ЕС и на други места, и че въпреки че това се дължи на много фактори, в повечето случаи основната причина е свръхуловът на риба,

Е.  като има предвид, че научното изследване относно устойчивостта на рибните ресурси предполага отхвърлянето на всички предположения, основани на предубеждения, и следователно, предложението за анализ на оценката на рибните ресурси, основан на екосистемния подход, ще бъде действително основано на екосистемния подход само ако се базира на потвърдени научни данни,

Ж. като има предвид, че такъв един екосистемен подход трябва да бъде динамичен и гъвкав по отношение на процеса на търсене на информация и вземане на решения, поради необходимостта от непрекъснато приспособяване, обусловена от появата на нови научни познания и взаимовръзки,

З.  като има предвид, съгласно съобщението на Комисията COM(2008)0670, че сериозните и пораждащи загриженост нарушения по отношение на риболовапродължават да са често явление въпреки опитите за намаляване на капацитета на флота на Общността,

И. като има предвид, че оценката на рибните ресурси се занимава с устойчивостта на запасите, и като има предвид, че това е от основно значение за риболовната дейност и че опазването на тази устойчивост е важно за държавите-членки,

Й. като има предвид, че основната цел на политиката в областта на рибарството, приета от всички държави, участващи в световната среща на високо равнище по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург през 2002 г., е да се получи максимален устойчив улов на риба,

К. като има предвид, че рязкото намаляване на доходите в риболовната индустрия се дължи на изчерпване на много от рибните запаси с търговска стойност, което доведе до необходимостта от налагане на ограничения на риболовната дейност и стагнацията/спада в цените при първоначална продажба, съпроводено с показателно увеличение при производствените фактори (дизел и петрол), ситуация, която е още по-неблагоприятна в държави, в които тези разходи са по-високи, по-специално поради липсата или неадекватността на мерките в подкрепа на индустрията в сравнение с мерките, приети от други държави,

Л. като има предвид, че Комисията е предложила да се проведе обсъждане на възможна реформа на ОПОР,

1.  приветства споменатото по-горе съобщение на Комисията и подчертава, че тази инициатива представлява принос за гарантиране на експлоатирането на рибните ресурси по начин, който ще създаде устойчиви условия от социална, екологична и икономическа гледна точка;

2.  подчертава необходимостта, такъв екосистемен подход към управлението на рибното стопанство да води до създаването на динамична и гъвкава система за управление, взаимно обучение и научни изследвания, която да включва други променливи величини, които е възможно да се появят в бъдеще вследствие на влияние на непредвидени фактори или на други научни дисциплини в бъдещето;

3.  в тази връзка призовава Комисията да включи в предложението си методи и инструменти, които да дават възможност за взаимен обмен на информация и данни и за непрекъснат процес на учене за всички заинтересовани страни, така че всички те да бъдат в състояние да развиват по-нататък екосистемния подход с цел да се покаже и докаже ползата за всички;

4.  посочва, че риболовът е основна дейност за гарантиране на прехраната и оцеляването на хората и счита, че това е първоначалната цел на всяка политика в областта на рибарството;

5.  обръща внимание на ключовото значение на риболовния сектор в някои крайбрежни общности на ЕС от икономическа, социална и културна гледна точка;

6.  отново заявява, че ОПОР следва да подпомага модернизацията на риболовната индустрия, като защитава нейната социално-икономическа жизнеспособност и устойчивостта на рибните ресурси и като гарантира снабдяването на обществеността с риба и независимостта и сигурността на храните, запазването на работните места и подобряването на условията на живот на рибарите;

7.  счита, че всяка политика в областта на рибарството следва да взема предвид множество аспекти – социален, екологичен и икономически, които изискват цялостен и балансиран подход, който е несъвместим с визия, която създава йерархия между тях в съответствие с предварително определяне на приоритети;

8.  подчертава, че като има предвид своите собствени цели, ОПОР не трябва да бъде подчинена на други общностни политики, които са били определени след това; напротив, счита, че тези последващи политики трябва да защитават и включват целите на политиката в областта на рибарството;

9.  посочва, че продължителното развитие на даден крайбрежен район създава необходимост от увеличаване на взаимодействието между неговите екологични, естествени и човешки компоненти и от подобряване на качеството на живот на рибарските общности; отново потвърждава, че една политика в областта на рибарството трябва да започва от принципа на взаимозависимост между благополучието на рибарските общности и устойчивостта на екосистемите, от които те са неразделна част;

10. подчертава, в този контекст, че е необходимо да се признае специфичния характер и значението на дребния крайбрежен риболов и непромишления риболов;

11. следователно подчертава, че стремежът да се удовлетворят хранителните нужди на всяка държава-членка, защитаването на жизнеспособността на стратегическата риболовна индустрия и риболовни общности и запазването на устойчивостта на морските екосистеми не са несъвместими цели;

12. счита, че за поддържане на рибните запаси в целия свят, трябва да бъдат определени горни граници по отношение на броя от дни, за които на рибарите е разрешено да престояват в морето;

13. посочва, че прилагането на екосистемен подход за управлението на морската среда налага мултидисциплинарни и междусекторни действия, които обхващат различните мерки и политики, които имат въздействие върху морските екосистеми, като се отива отвъд и над тези, приети в областта на рибарството, без които не би било възможно постигането на целите на този подход;

14. отново потвърждава необходимостта от проучване и приемане на мерки във връзка с многообразието от фактори, които имат дълбоко въздействие върху устойчивостта на морските екосистеми и състоянието на рибните ресурси и следователно върху риболовната дейност, като например бреговото и крайбрежното замърсяване, промишлени и селскостопански отпадни води, промени в теченията на реки, дълбоководно драгиране, пристанищна дейност, морски транспорт и туризъм;

15. подчертава, че има съществени различия между различните морски зони и съответните им рибни ресурси, и също така между различните флоти и използваните риболовни уреди и тяхното въздействие върху екосистемите, което изисква мерки за управление на рибарството, като например технически изменения на мрежите, затваряне на определени риболовни зони и намаляване на риболовното усилие, които са разнообразни, специфични и адаптирани към всеки случай;

16. подчертава необходимостта от прилагане на механизми за субсидиране или обезщетяване на рибари, засегнати от икономическите и социални последици от многогодишните планове за възстановяване и управление и мерки за защита на екосистемите;

17. посочва, че необходимото постепенно прилагане на глобален, интердисциплинарен и междусекторен подход при управлението на морската среда изисква това научно знание да бъде постоянно подобрявано и задълбочавано, за да гарантира приемането на мерки, базирани на потвърдени научни данни;

18. Обръща внимание на необходимостта, Комисията да включи риболовния сектор в истинска вътрешно-секторна програма за опазване на морската среда, в съответствие с разпоредбите на „Рамковата директива за морската стратегия“(2), екологичния стълб на новата европейска морска политика;

19. подчертава, че научното изследване в областта на рибарството е важен инструмент за управлението на рибарството, който е незаменим при установяването на факторите, оказващи влияние върху риболовните ресурси, като извършва количествена оценка и развива модели, които правят възможно предвиждането на тяхното развитие, но също така и за подобряване на риболовните уреди, плавателни съдове и на условията на труд и безопасност на рибарите във връзка с техните знания и опит;

20. предлага да бъдат проведени научни изследвания, способни да разпознаят преразпределението на морските видове, използвани от риболова, поради въздействието на неотдавнашната промяна на физическите и химичните параметри на водите вследствие на изменението на климата; счита, че тези изследвания следва да служат като база за актуализиране на редица съществуващи планове за възстановяване на рибните запаси, като например Плана за възстановяване на запасите от австралийска мерлуза и норвежки омар в крайбрежната част на Иберийския полуостров;

21. обръща внимание на необходимостта от разработване на изследователски проекти в областта на аквакултурите с цел попълване на запасите от най-застрашените видове;

22. в тази връзка счита, че е необходимо да се инвестира в обучение за човешки ресурси, да предоставят адекватни финансови средства и да се подпомага сътрудничеството между различните публични органи в държавите-членки;

23. посочва, че научните изследвания следва да отчитат социалните, свързаните с околната среда и икономическите компоненти на риболова; счита, че е от съществено значение да се оцени влиянието на различните системи/инструменти за управление на рибарството върху заетостта и доходите в риболовните общности;

24. посочва, че тъй като риболовът е дейност, която използва самовъзстановяващ се ресурс, първата и основна задача на управлението на риболова е (пряко или косвено) да контролира общото усилие по риболов по начин, който да постигне целта на споменатата по-горе среща на високо равнище в Йоханесбург през 2002 г.;

25. настоятелно призовава Комисията да преразгледа настоящата система за общ допустим улов (ОДУ) и квоти като основен инструмент за управление на морските ресурси, както и ефективността му при съществуващите понастоящем ограничения за риболова;

26. Настоятелно призовава Комисията да проучи и предложи по-отворени системи за контрол и надзор по отношение на разтоварването на улов, нелегалния улов и изхвърляне в морето на страничен улов;

27. счита горепосочените мерки за фундаментални за точна оценка на състоянието на рибните ресурси от страна на компетентните научни органи;

28. признава, че съществуващите инструменти за управление на рибарството, основани на общите допустими улови (ОДУ), оказват пряко въздействие върху уловите и непряко въздействие върху риболовното усилие; подчертава обаче, че е необходимо управление на риболовното усилие, за да се осигури по-ефективното действие на този метод; настоятелно призовава Комисията да проучи различните инструменти за управление на рибните ресурси, докато гарантира, че настоящите инструменти остават непроменени до намирането на алтернативно решение, което ще гарантира по-ефективното използване на рибните ресурси;

29. подчертава, че разпределението на ОДУ по флоти и риболовни уреди, при спазване на принципа на относителна стабилност, попада в рамките на изключителната компетентност на всяка държава-членка; счита, че разпределението на квотите във всяка държава-членка следва да отчита вида уреди (тралове и други) и съответните улови;

30. изразява своята дълбока загриженост за възможността от извършването на каквито и да е промени в ОПОР, които насърчават концентрацията на риболовна дейност, по-специално по отношение на правото на достъп до ресурси;

31. посочва, че намаляването и концентрацията на квотите между ограничен кръг оператори не означава непременно намаляване на риболовното усилие, а единствено концентрация на експлоатацията на риболовен ресурс;

32. приветства положителната дискриминация по отношение на помощта за обновяване на флотата в някои най-отдалечени региони на ЕС и счита, че от основно значение е тази помощ да бъде запазена след изтичане на настоящата финансова рамка 2007—2013 г., за да бъде възможно да се осигури, дори и по-късно, устойчив и екологосъобразен начин на риболов;

33. счита за жизнено важно да поддържа ограничението на достъпа до зоната, попадаща в териториалните води в рамките на поне 12 мили, като начин за подпомагане на устойчивостта на крайбрежните морски екосистеми, традиционните риболовни дейности и оцеляването на рибарските общности; призовава това ограничение да бъде постоянно по своя характер;

34. призовава зоната, която съответства на изключителните икономически зони на най-отдалечените региони да се счита постоянно за „зона с изключителен достъп” с цел да се гарантира устойчивостта на морските екосистеми, риболовната дейност и местните риболовни общности;

35. счита, че е недостатъчно риболовното усилие да се измерва по единен начин, без да се взема предвид разнообразието на флотите и уредите; счита, че контролирането на риболовното усилие следва да отчита различните видове, различните риболовни уреди и установеното въздействие на уловите върху запасите от всеки вид;

36. счита, че акцентът, поставен на риболовното усилие въз основа kw/ден е полезен само в случая на риболовни операции с тралове, но не е подходящ за други уреди;

37. счита, че ограниченията на зоните (затворени или защитени зони, като например защитените морски зони) изискват мултидисциплинарна научна основа, която да ги подкрепя, по-специално по отношение на въздействието на различните дейности и фактори, които имат действително въздействие върху екосистемите и по отношение на реалните ползи, предлагани от тяхното създаване, което би следвало да включва специфични задълбочени изследвания на тяхното екологично и социално—икономическо въздействие върху риболовните общности;

38. отбелязва, че ограничения на риболовния капацитет са били осъществени основно чрез насърчаване на бракуването на плавателни съдове, но не са били прилагани единно в различните държави-членки; следователно подчертава, че адаптирането на различните национални флоти към рибните ресурси трябва да отчита намаляването на риболовното усилие, което вече е осъществено;

39. счита, че политика, която насърчава безразборното бракуване на плавателни съдове без да отчита специфичните особености на флотите, рибните ресурси, нуждите по отношение на потреблението във всяка държава-членка и социално-икономическото въздействие, е неподходяща и необоснована;

40. поради това счита, че една от първите задачи, които трябва да бъдат осъществени в областта на управлението на рибарството, е да се направи научна оценка на това дали съществуват каквито и да е прекомерни големи флоти и прекомерно експлоатирани ресурси и кои са те, така че да могат да бъдат приети подходящи специфични мерки;

41. отбелязва, че методът на предпазливост по отношение на управлението на рибарството се определя в Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета като „отсъствието на меродавни научни данни не трябва да служи за претекст за неприемане или за отлагане приемането на управленчески мерки, целящи опазването на видовете-обект на риболов, на свързаните или зависещи от тях видове, на останалите видове и на тяхната околна среда“;

42. отново потвърждава значението на наблюдението на управлението на рибарството, което попада в компетентността на държавите-членки;

43. призовава за подкрепа за въвеждането и модернизацията на собствените средства за надзор, наблюдение и контрол на държавите-членки на техните изключителни икономически зони, като се има предвид борбата срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, повишаването на морската безопасност и запазването на морските екосистеми;

44. счита за особено важно прилагането на мерките, които вече са взети срещу незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов и призовава държавите-членки да засилят механизмите си за контрол;

45. настоятелно призовава Комисията да предложи мерки, които подчиняват вносните рибни продукти, пуснати на вътрешния пазар, на същите изисквания, приложими за рибните продукти в различните държави-членки;

46. отново заявява нуждата от постоянно подобряване на риболовните уреди с цел да се усъвършенства тяхната избирателност, което ще бъде важен фактор за намаляването на нежелания съпътстващ улов и неговото въздействие върху околната среда; призовава Комисията да разработи конкретни политически инструменти за насърчаване на рибарите да предприемат всички достъпни за тях мерки с цел максимално възможно намаляване на страничния улов;

47. очита, че въвеждането на уреди на промишлени тралове е довело до увеличаване на смъртността при риболова, което е предизвикало необходимостта от въвеждане на отделен контрол на този уред, например чрез поддържането на ограниченията, наложени на риболовните зони (близост до брега или разстояние от брега);

48. настоятелно призовава Комисията да насърчава екологосъобразни риболовни практики чрез използване на по-селективни техники за риболов, които намаляват страничния улов и разхода на гориво по време на риболовните сезони;

49. призовава Комисията да осъществи напредък при първа възможност във връзка с екологична процедура по сертифициране на рибата, с цел насърчаване на по-чистия и екологосъобразен риболов;

50. подчертава, че включването на риболовната промишленост в създаването, прилагането и оценяването на различните мерки на ОПОР е жизнено важно за приемането на по-подходящи и ефективни политики;

51. посочва, че регионалните консултативни съвети могат да играят важна роля в процеса на вземане на решения в областта на ОПОР, тъй като те включват рибари и изследователи, които отговарят за оценката на рибните ресурси; счита, че тяхната дейност трябва да бъде финансирана по правилен начин;

52. подчертава, че в рамките на регионалната политика и на политиката на добросъседство следва да бъде засилено сътрудничеството с флотите, които не са от Общността и които експлоатират споделяни рибни запаси, с цел гарантиране на жизнеспособността на тези запаси;

53. подчертава необходимостта от оказване на подкрепа на групи от рибари и на професионални организации, които са подготвени да споделят отговорността за прилагането на ОПОР (съвместно управление);

54. призовава за по-голяма децентрализация на ОПОР, която да позволи включването на рибарите, техните представителни организации и общностите на рибарите в ОПОР и управлението на рибарството, като същевременно осигури спазване на минимални стандарти, последователни и единни за цялата Общност;

55. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и парламентите на държавите-членки.

(1)

ОВ L 358, 31.12.2002 г., стр. 59.

(2)

Директива 2008/56/EО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 2008 г. относно създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) OВ L 164, 25.6.2008 г., стр.19).


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Съобщението на Комисията за „Ролята на общата политика в областта на рибарството за въвеждането на eкосистемен подход за управлението на морската среда” е една от многото инициативи, които Комисията подпомага, за да стартира обсъждането на евентуална реформа на общата политика в областта на рибарството до 2012 г.

По отношение на разнообразната и сложна гама въпроси, повдигнати от Комисията, докладчикът счита за важно да подчертае определени ключови елементи.

Риболовът е основна дейност за гарантиране на осигуряването на прехраната и оцеляването на хората и това е основната цел на всяка политика в областта на рибарството. В този контекст заслужава да се подчертае важността на риболова във водите на изключителната икономическа зона на всяка държава-членка за нейния суверенитет и независимост, в частност от гледна точка на храната.

Една политика в областта на рибарството трябва да отдава приоритетно място на условите на рибни ресурси, без да забравя дейности нагоре и надолу по веригата и необходимите научни изследвания, в частност преценката и прогнозите за уловите и биомасата на рибните ресурси.

С други думи, политиката в областта на рибарството не е и не може да бъде политика за океаните или за морската среда. Морската политика трябва да отдава приоритет на моретата по същия начин както риболовът е с приоритет в политиката в областта на рибарството. Освен това винаги следва да се вземат предвид научните резултати, а не предчувствия, основани на предварително създадени идеи, че риболовът е причината за нестабилността на системите. Това означава, че предложението за базиран на екосистемата анализ на оценката на риболовните ресурси ще бъде приемливо, ако се основава на потвърдени научни данни за устойчивостта на запасите, както и като отчита разнообразните външни за риболова фактори, които оказват влияние върху екосистемата.

Необходимо е още веднъж да бъде потвърдено, че ОПОР следва да подпомага модернизацията и устойчивото развитие на риболовната промишленост, като защитава нейната социално-икономическа жизненост и устойчивостта на ресурсите и гарантира запасите от риба за населението и суверенитета и сигурността на храните, запазването на работни места и подобрени условия на живот за рибарите.

Също така, трябва да се има предвид, че резкият спад на доходите в промишлеността произтича от ограничения на риболовната дейност и стагнацията/спада в цените при първоначална продажба, придружени от показателно увеличение в производствените разходи (дизел и петрол).

Политиката в областта на рибарството предполага, че се отчитат множеството измерения – социално, в областта на околната среда и икономическо, които изискват цялостен и балансиран подход, който е несъвместим с наложения възглед, в частност чрез предварително определяне на която и да е йерархия на приоритети. Това означава, че тя не трябва да бъде подчинена на другите политики на Общността, а точно обратното, другите политики трябва да защитават и да включват целите на политиката в областта на рибарството.

Политиката в областта на рибарството трябва да започва от допускането на взаимозависимост между благополучието на риболовните общности и устойчивостта на екосистемите, от които те са неразделна част, в частност чрез признаване на конкретните характеристики и значимостта на дребния крайбрежен риболов и непромишления риболов.

Прилагането на екосистемния подход в управлението на морската среда по необходимост изисква мултидисциплинарни и междусекторни действия между различните мерки и политики, които оказват влияние върху морските екосистеми – отивайки далеч отвъд и над тези, които са приети в областта на рибарството, без които би било невъзможно да се постигне целта, заложена за този подход.

Също така трябва да бъде признато, че съществува незначителна разлика между различни морски области и ресурсите, които се намират във всяка от тях, между различните флоти и уреди, които се използват и между тяхното съответно въздействие върху екосистеми, което изисква мерки за управление на рибарството, които са разнообразни, специфични и приспособени към всеки случай, като рибарите получават обезщетение за социално-икономическите последици, когато това е необходимо.

Тъй като риболовът е дейност, която използва самовъзстановяващ се ресурс, първата и основна задача на управлението на рибарството е (пряко или косвено) да контролира общото риболовно усилие по начин, който да гарантира максималния устойчив улов.

Съществуващите инструменти за управление на рибарството, базирани на общите допустими улови (ОДУ) досега се установяваха като най-добрите средства за контрол на общото усилие в степента, в която те имат директно влияние върху уловите и непряко влияние върху риболовното усилие.

Разпределението на ОДУ по флоти и риболовни уреди в рамите на спазване на принципа за относителна стабилност попада в изключителната компетентност на всяка държава-членка.

Жизнено важно е държавите-членки да могат да упражняват своя суверенитет върху своята територия, включително 12-те мили териториални води, които могат да бъдат разширени в зависимост от техните конкретни географски характеристики – получаване на достъп за техните национални флоти без с това да се засягат споразуменията, подписани между държавите.

Също така е от съществено значение областта, която съответства на изключителните икономически зони на най-външните региони, да бъде постоянно считана за „зона с изключителен достъп”, за да се гарантира устойчивостта на морските екосистеми, риболовната дейност и съответните местни общности.

В този контекст съществуват някой безпокойства във връзка с предложения, отнасящи се до достъп до ресурси, които целят насърчаване на система от индивидуални квоти, които могат да бъдат прехвърляни, което би имало последици от гледна точка на концентрацията на риболовна дейност и присвояването от отделни лица на права за извършване на риболов.

По отношение на риболовното усилие, следва да бъде подчертано, че това усилие не следва да се измерва по един унифициран начин, а да се отчита разнообразието на използвани флоти и уреди и методи за риболов, както и разнообразието от видове.

Що се отнася до ограниченията на зони (затворени или защитени зони като например защитени морски зони), е важно да се подчертае, че те изискват мултидисциплинарна, научна основа, която да ги подкрепя.

Също така, трябва да бъде отбелязано, че една политика, която насърчава безразборното бракуване на плавателни съдове, която не взема предвид специфичните характеристики на флотите, ресурсите, нуждите по отношение на потреблението във всяка държава-членка и социално-икономическото въздействие, е неподходяща и необоснована. Поради това е необходимо да се извършат научни оценки, за да се установи дали и кои флоти са прекомерно големи и кои ресурси се експлоатират прекомерно.

Накрая, още веднъж се подчертава, че е от ключово значение риболовната промишленост да бъде включена в съставянето, прилагането и оценката на различните мерки на ОПОР.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.12.2008

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

17

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Niels Busk, Luis Manuel Capoulas Santos, David Casa, Emanuel Jardim Fernandes, Carmen Fraga Estévez, Ioannis Gklavakis, Pedro Guerreiro, Ian Hudghton, Heinz Kindermann, Willy Meyer Pleite, Rosa Miguélez Ramos, Philippe Morillon, Seán Ó Neachtain, Struan Stevenson, Catherine Stihler, Margie Sudre

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Raül Romeva i Rueda, Thomas Wise

Правна информация - Политика за поверителност