ДОКЛАД  Относнодневен ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията

12.12.2008 - (2008/2134(INI))

Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик: Luís Queiró

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно дневен ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията

(2008/2134(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Дневен ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията” (COM(2007)0869) от 11 януари 2007 г.,

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета от 25 юни 2008 г. за изменение на Регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕО) № 552/2004 с цел подобряване функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система (COM(2008)0388) ,

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета от 25 юни 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 216/2008 в областта на летищата, управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване и за отмяна на Директива 06/23/ЕИО на Съвета (COM(2008)0390),

–   като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационни дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ в рамките на Общността (COM(2006)0818) ,

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе[1], Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе[2] и Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 година относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе[3],

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност[4] (Регламент за EASA),

–   като взе предвид Регламент (ЕИО) № 95/93 на Съвета от 18 януари 1993 година относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността[5] (Регламент за разпределяне на слотовете),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 375/2007 на Комисията от 30 март 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1702/2003 за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателната годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации[6],

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 376/2007 на Комисията от 30 март 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2042/2003 относно поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и за одобряване на организациите и персонала, изпълняващ тези задачи[7],

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 219/2007 на Съвета от 27 февруари 2007 година за създаване на Съвместно предприятие за разработване на ново поколение Европейска система за управление на въздушното движение (SESAR)[8],

–   като взе предвид Проекта за рентабилни малки въздухоплавателни средства (CESAR), финансиран по Шестата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Единно европейско небе II: към по-устойчива и по-добре функционираща авиация (COM(2008)0389) от 25 юни 2008 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 24 януари 2007 г., озаглавено „План за действие по отношение на капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа” (COM(2006)0819),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 30 април 2008 г. за прилагането на Регламент (ЕИО) № 95/93 относно общите правила за разпределяне на слотовете на летищата в Общността, изменен (COM(2008)0227),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 2 март 2007 г., озаглавено „Състояние на проекта за изграждане на европейска система от ново поколение за ръководство на въздушното движение (SESAR)” (COM(2007)0103) ,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6-0501/2008),

A.  като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията обхващат разнообразни въздухоплавателни дейности; като има предвид, че терминът обхваща всички граждански въздухоплавателни дейности, различни от търговските въздушни превози, а също и граждански въздухоплавателни услуги, изпълнявани при поискване и срещу заплащане,

Б.  като има предвид, че този сектор обхваща и разнообразни дейности с висока стойност, като например специализирани авиационни услуги (въздушно картографиране, селскостопански полети, противопожарни полети, наблюдение на движението по пътищата), обучение по пилотиране и развлекателни полети,

В.  като има предвид, че понастоящем липсват данни и статистическа информация за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията,

Г.  като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията са най-бързо развиващият се сегмент на гражданското въздухоплаване в Европа; като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията допълват редовните въздушни превози, предлагани от търговските авиокомпании и по този начин носят конкретни социални и икономически ползи, като например повишаване на мобилността на гражданите, производителността на стопанството и регионалното сближаване,

Д. като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията имат нарастващо икономическо значение, по-специално за европейското самолетостроене, което постоянно увеличава своя дял на световния пазар и има значителен потенциал за по-нататъшен растеж,

Е.  като има предвид, че политиката на ЕС в областта на въздухоплаването традиционно се фокусира върху търговското въздухоплаване, като не обръща нужното внимание на неговото нарастващо въздействие върху авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията,

Ж. като има предвид, че правилата, предназначени да регламентират работата на сложни търговски въздухоплавателни средства, може да наложат непропорционално финансово и регулаторно бреме на операторите на малки частни въздухоплавателни средства; следователно, като има предвид, че регулаторните подходи на „универсалния модел” и единното прилагане на правилата в различните сектори на въздухоплаването са се оказали неподходящи в определени отношения,

З.  като има предвид, че достъпът до въздушното пространство и аеродрумите е основен проблем за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, тъй като е налице все по-растяща разлика между търсенето и капацитета; като има предвид, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията все повече ще се конкурират с по-широкия авиационен сектор за достъп до въздушното пространство и аеродрумите,

1.  силно приветства съобщението на Комисията относно авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, тъй като то представя сериозен анализ на проблемите, засягащи сектора, и посочва определен брой подходящи подхода за отговаряне на специфичните нужди на този сектор в рамките на постоянен диалог между всички заинтересовани страни;

Пропорционално регламентиране и субсидиарност

2.  подчертава необходимостта от отчитане на интересите и особеностите на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията при разработването на бъдещи инициативи на политиката в областта на въздушния транспорт, с оглед на укрепването на тяхната конкурентоспособност; в тази връзка призовава Комисията да гарантира прилагането на принципите на пропорционалността и субсидиарността при разработването и изпълнението както на съществуващото, така и на бъдещото законодателство в областта на въздухоплаването;

3.  припомня на Комисията необходимостта от системно извършване на сегментирана оценка на въздействието, за да се предвиди диференциране на нормативната уредба, засягаща различни категории предприятия и потребители на въздушното пространство, ако това е необходимо и дотолкова, доколкото не излага на риск безопасността;

4.  призовава Комисията, когато приема мерки за прилагане, отнасящи се до авиационната безопасност, да осигури тяхната пропорционалност и съразмерност спрямо сложността на съответната категория въздухоплавателно средство и експлоатация;

5.  приветства неотдавнашното адаптиране на стандартите за техническо обслужване на въздухоплавателните средства, които не се използват в търговското въздухоплаване, и по-специално за въздухоплавателни средства, които не са класифицирани като „сложни моторни въздухоплавателни средства”, като добър пример за пропорционално регулиране;

6.  счита, че известна гъвкавост на етапа на изпълнение би била желателна що се отнася до авиацията с общо предназначение; това би могло да се постигне чрез делегиране на определени надзорни правомощия на асоциациите и организациите за въздушни спортове и развлекателни полети, при упражняване на надзор от съответните авиационни органи и при условие че не съществува конфликт на интереси;

7.  приканва Комисията да проучи възможността за определяне на опростени процедури за сигурност процеси за проверка на пътниците на бизнес авиацията, без да се накърнява тяхната сигурност и безопасност по какъвто и да е начин;

8.  предлага Комисията да улесни обмена на най-добри практики в областта на мерките по сигурност на територията на малките и средни по размер летища;

Капацитет на летищата и въздушното пространство

9.  Посочва, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията все по-трудно получават достъп не само до основните летища, но и до регионалните летища, тъй като нарастващото търсене от страна на търговското въздухоплаване подлага на напрежение наличността на слотовете и стоянките за самолети;

10. настоява Комисията и държавите-членки, чрез техните летищни органи, да разрешат тези проблеми чрез прилагане на мерки за оптимизиране използването на съществуващия капацитет посредством по-добро планиране и развитие на съвременните технологии, както е предвидено в Плана за действие на Комисията по отношение на капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа („План за действие на Комисията”);

11. очаква становището на Общностната обсерватория за капацитета на летищата относно разработването на мерки за подобряване на капацитета на европейската мрежа от летища и очаква обсерваторията да играе важна роля при изпълнението на Плана за действие на Комисията;

12. вярва, че хеликоптерът може да бъде важно средство за придвижване на къси разстояния между летища и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да го включат в стратегиите за повишаване на капацитета;

13. насърчава държавите-членки и регионалните и местните органи да инвестират в модернизацията и изграждането на малки и средни летища, които са от голямо значение за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

14. насърчава държавите-членки да инвестират в специфична инфраструктура, необходима за операциите и престоя на самолетите от авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

15. насърчава държавите-членки, а също така регионалните и местните органи да включват всички заинтересовани страни в процесите на консултация с цел предназначаване, ако това е целесъобразно, на потенциални или вече съществуващи летища специално за целите на авиацията с общо предназначение и на бизнес авиацията; що се отнася до изведени от експлоатация военни летища, в процеса на консултации следва да бъдат включени и военните органи;

16. счита за жизнено важно разделянето на зони на въздушното пространство в близост до малките и средни летища да бъде подходящо за авиацията с общо предназначение и за бизнес авиацията и всяка промяна на тези зони да бъде предшествана от консултации със съответните ползватели;

17. подчертава, че на бизнес авиацията следва да бъде предоставен, когато това е възможно, подходящ достъп до основните летища, така че тя да може да свързва регионите на Европа с нейните икономически центрове и призовава настоятелно и спешно Комисията да проучи и до края на 2009 г. да изготви доклад до Парламента относно необходимостта от адаптиране на съответните разпоредби на действащия регламент за разпределяне на слотовете;

18. подчертава необходимостта от разработване на европейско равнище на хармонизиран подход за гарантиране на съгласуването между летищните слотове и плановете на полетите, призовава Комисията да предложи подходящи мерки и да насърчава участието в тази дейност на европейските координатори на летища;

19. очаква, че въвеждането на система на управление на въздушното движение с модерни и новаторски технологии в рамките на съвместния проект SESAR (проект за изграждане на европейска система от ново поколение за ръководство на въздушното движение) ще допринесе за преодоляване на фрагментирането на европейското въздушно пространство и прогнозираното му претоварване и значително ще увеличи капацитета на въздушното пространство, което ще е от полза за всички потребители на въздушното пространство, включително авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

20. подчертава обаче, че програмата SESAR трябва напълно да отчита особеностите на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията и да донесе реални ползи на сектора, без да налага излишно бреме върху него;

21. счита, че една от целите трябва да бъде предоставянето на достъп на всички, които осъществяват полети съгласно правилата за визуален полет, до информация за трафика и метеорологична и аеронавигационна информация, които да са лесни за използване и с добро съотношение разходи - ефективност;

22. настоява законодателството относно „Единно европейско небе” и SESAR да не водят до непропорционални и прекалено скъпо струващи технически изисквания за малките въздухоплавателни средства, осъществяващи полети по правилата за визуален полет, като същевременно признава изцяло, че всяко въздухоплавателно средство, което използва контролирано въздушно пространство, трябва да разполага с оборудване, осигуряващо подходящо равнище на безопасност, като например уреди за определяне на местоположението;

Устойчивост на околната среда

23. счита, че авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията имат по-слабо въздействие върху околната среда по отношение на емисиите на CO2 и шума в сравнение с търговското въздухоплаване;

24. счита за необходимо обаче емисиите да се намалят посредством допълнително подобряване на екологичните показатели на по-малките въздухоплавателни средства, като се използват по-чисти горива и се насърчават научните изследвания, технологичното развитие и новаторството; в тази връзка подчертава важността на такива инициативи като „Чисто небе” и CESAR;

25. отбелязва, че по-голямата част от авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията остава извън обхвата на предложението на Комисията за разширяване на схемата за търговия с емисии така, че да включи авиацията;

26. счита, че проблемът с шума трябва да се разрешава на национално и местно равнище в съответствие с принципа на субсидиарност и че картографирането на шума е едно от средствата за предоставяне на балансирана методология за гарантиране на развитието на летищата без създаване на значително шумово замърсяване за местните жители;

Други въпроси

27. счита, че тези, които взимат политически решения, трябва да разполагат с подходящи данни и статистическа информация за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, за да могат напълно да разбират сектора и следователно да са в състояние да го регламентират по подходящ начин; поради това призовава Комисията и Евростат да разработят и приложат системен подход за събирането и обмена на международни и европейски данни;

28. приветства поясняването на правните определения от страна на Комисията, включително определението на частична собственост, и припомня, че на този въпрос е обърнато внимание в преразгледания регламент за EASA и в правилата за прилагане му, които в момента се изготвят;

29. призовава Комисията да вземе подходящи мерки за улесняване на достъпа до световните пазари на самолетостроителната промишленост на ЕС в областта на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

30. счита, че е необходимо интересите на авиацията с общо предназначение и на бизнес авиацията да бъдат взети предвид при разработването на външната политика на ЕС в областта на авиацията, по-специално що се отнася до трансатлантическите полети;

31. призовава Комисията да засили подкрепата за научноизследователските и развойни дейност и новаторството в областта на въздухоплаването, по-специално от страна на МСП, които проектират и строят въздухоплавателни средства за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията;

32. счита за важно насърчаването на авиацията за развлекателни и спортни цели, а също и на европейските аероклубове, които са важен източник на професионални умения за целия сектор на въздухоплаването;

33. призовава Комисията да отчита важната роля, която този сектор на авиацията играе и може да продължи да играе в развитието на професионалното обучение на пилотите;

34. приканва Комисията да докладва на Парламента до края на 2009 г. относно постигнатия напредък по отношение на повдигнатите в този доклад въпроси.

o

o        o

35. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

• [1]  OВ L 96, 31.03.2004 г., стр. 1.
• [2]  OВ L 96, 31.03.2004 г., стр. 10.
• [3]  OВ L 96, 31.03.2004 г., стр. 20.
• [4]  OВ L 79, 19.03.2008 г, стр. 1.
• [5]  OВ L 14, 22.011993 г., стр. 1.
• [6]  OВ L 94, 04.04.2007 г., стр. 3.
• [7]  OВ L 94, 04.04.2007 г., стр. 18.
• [8]  OВ L 64, 02.03.2007 г., стр. 1.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

История

Съществува широка гама от дейности на гражданската авиация, различни от търговските въздушни превози. Те включват полети за развлечение, личен транспорт и бизнес. Видовете дейност са много различни, вариращи от развлекателни полети, изпълнявани с безмоторни въздухоплавателни средства, до сложната експлоатация на високоефективни реактивни въздухоплавателни средства за бизнес полети и специализирани авиационни работи. Съобщението на Комисията нарича тези дейности „авиация с общо предназначение и бизнес авиация”. По този начин то се отнася до „всички граждански въздухоплавателни дейности, различни от търговските въздушни превози”, както и „граждански въздухоплавателни услуги, изпълнявани при поискване и срещу заплащане”.

Този сектор не е бил конкретно разглеждан на общностно ниво досега, тъй като развитието на единния авиационен пазар на ЕС бе концентрирано върху търговските въздушни превози. Разширяването обаче на правомощията на Общността в сферата на авиационната безопасност, сигурност, управление на въздушното движение и въпросите, свързани с околната среда, придобива все по-голямо значение за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията. Същевременно този авиационен сектор расте бързо както по отношение на своя обем, така и на своето икономическо значение.

Значение на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията

Авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията е най-бързо нарастващия сегмент на гражданската авиация в Европа. Смята се, че в Европа има между 30 000 и 50 000 моторни въздухоплавателни средства на авиацията с общо предназначение. Що се отнася до бизнес авиацията, Евроконтрол очаква броят на реактивните въздухоплавателни средства за бизнес (включително много леките реактивни въздухоплавателни средства) да се удвои на 3 500 до 2017 г. През 2006 г. приблизително 9 % от всички движения на въздухоплавателни средства, регистрирани от Евроконтрол, са на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, а броят на движенията на въздухоплавателни средства в този сегмент нараства с приблизително два пъти по-бързи темпове от този при останалия трафик.

Също така трябва да бъде отчетено, че европейската авиация с общо предназначение и бизнес авиацията носят конкретни социални и икономически ползи. Като предоставят гъвкави транспортни услуги от точка до точка, включително до летища, които не се обслужват от авиокомпаниите, авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията повишават мобилността на гражданите, производителността на стопанството и регионалното сближаване. Освен това компаниите за специализирани авиационни услуги предоставят важни услуги в сфери като селското стопанство, строителството, фотографията или операциите по търсене и спасяване. Трето, авиацията за развлекателни и спортни цели допринася за развитие на навигационни умения, които са особено важни за сектора.

Освен това следва да се оцени и икономическата стойност на самия сектор и неговия потенциал за по-нататъшно нарастване. Това се отнася особено за европейската самолетостроителна промишленост, тъй като около 75 % от всички типови сертификати, издавани от EASA, са в категорията на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията. При това европейският сектор непрекъснато увеличава своя дял на световния пазар на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, който понастоящем е около 16 %.

Политика на ЕС относно авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията

В своето съобщение Комисията подчертава необходимостта от обръщане на внимание на особеностите на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията и посочва редица ключови въпроси в това отношение. Докладчикът е съгласен с подбора на областите, които се нуждаят от по-нататъшно разглеждане и желае да коментира по-подробно посочените по-долу точки:

Събиране на данни

Очевидно е, че тези, които взимат политическите решения в Европа, трябва да имат на разположение основен набор от данни за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, включително относно безопасността. Докладчикът е съгласен, че понастоящем липсва подходяща статистическа информация и затова ще подкрепи един по-систематичен подход към събирането и обмена на данни, за да се създаде по-голямо разбиране за сектора в Общността.

Пропорционално регулиране

Засилената регулаторна дейност в авиационния сектор през последните години показа ограниченията на универсалния регулаторен модел и еднаквото прилагане на законодателство за множество различни авиационни сектори. Например, правило, предназначено да регулира дейността на сложни търговски въздухоплавателни средства, може да представлява прекомерна финансова или регулаторна тежест за оператора на обикновен едномоторен частен самолет. Авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията в Европа се състои основно от частни въздухоплавателни средства и малки и средни предприятия, които разполагат с ограничени ресурси, за да могат да следят текущите регулаторни промени.

Затова докладчикът твърдо подкрепя Комисията за нейното намерение строго да контролира прилагането на принципа на пропорционалност както в процеса на създаване на политиката и правилата, така и при реалното прилагане на законодателството за авиацията. Това налага между другото необходимост от извършване на сегментирани оценки на въздействието, за да се предвиди диференциация на законодателството, засягащо различните категории предприятия и потребители на въздушното пространство, според случая. Следователно Комисията следва да създаде процедура, чрез която да се извърши систематична оценка на въздействието на съществуващото и планирано законодателство на ЕС върху различните сегменти на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията. Същевременно обаче трябва да се гарантира, че „пропорционалното регламентиране” не излага на риск безопасността на обществеността.

Решаващият въпрос за сектора на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията е как ще бъде приложен на практика принципът на пропорционалност. Общо казано, основният регламент за EASA и предложението на Комисията за неговото изменение предвиждат възможността за приемане на гъвкави и пропорционални правила за прилагане по отношение на различните видове дейности и въздухоплавателни средства. В този контекст, следва да се предвидят конкретни критерии или изключения от сертифициране за определени категории дейности, където не съществуват съображения за безопасността или обществения интерес, които да оправдават такава процедура.

По отношение на нетърговската авиация, докладчикът приветства наскоро приетите мерки за адаптиране на правилата за летателната годност[1] след оценка на въздействието, извършена от EASA, която стига до заключението, че тези правила са прекалено строги за сектора. Адаптирането на тези изисквания е добър пример за пропорционално регулиране, без да се излага на риск безопасността.

Що се отнася до правилата за сигурност, може да се наложи адаптиране на изискванията за бизнес авиацията. За разлика от големите превозвачи, операторът обикновено познава всички пътници. Затова може би е подходящо да се определят опростени процедури за сигурност и проверка в съответствие с принципа за пропорционалност, без да се излага на риск сигурността на пътниците.

Капацитет на летищата и въздушното пространство

Основен въпрос за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията е достъпът до въздушното пространство и аеродрумите. Както се подчертава в съобщението на Комисията, с продължаващото увеличаване на трафика Европа се изправя пред все по-растяща разлика между капацитета и търсенето. По този начин авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията все повече се конкурират с по-широкия авиационен сектор за достъп до въздушно пространство и инфраструктура.

a.) Летища/аеродруми

Често пъти достъпът на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията до основни летища е затруднен. Затова по-голямата част от парка на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията оперира основно от и до (второстепенни) регионални летища. Това улесни създаването на мрежа от над 80 000 двойки градове, свързващи различни региони в Европа. Расте обаче безпокойството в сектора на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията във връзка с достъпа не само до големите международни летища, но и все повече относно регионалните летища, тъй като нарастващото търсене от страна на сектора на търговското въздухоплаване оказва натиск върху наличието на слотове за излитане и кацане, които са на разположение на оператори на нередовни въздушни линии, както и върху наличието на стоянки за самолети. От това следва, че полетите на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията се сблъскват все повече с проблеми да получат слотове по време, което те изберат, а техните полети могат да бъдат важни за икономиката на региона около въпросното летище.

Докладчикът приветства усилията на Комисията да се справи с тези предизвикателства в рамките на своя „План за действие по отношение на капацитета, ефективността и безопасността на летищата в Европа”[2]. По-специално той е съгласен, че ще е необходимо да се оптимизира използването на съществуващия капацитет, включително използването на специално предназначената инфраструктура, за да се отговори на нуждите на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията. Съвременните технологии, като автоматизираните системи за метеорологични доклади, автоматично въздушно обслужване и включването на глобална система за сателитна навигация в процедурите по управление на въздушното движение, могат също да се окажат полезни.

Предвид доминиращата роля на малките и средни аеродруми за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, тяхното създаване или модернизиране следва да се подпомага, а държавите-членки следва да бъдат насърчавани да инвестират в този сектор. Докладчикът обаче смята, че е важно също така на бизнес авиацията да се предостави подходящ достъп до основни летища, за да й се даде възможност да свързва европейските региони с икономическите центрове на Европа. В този контекст, Комисията следва да проучи дали настоящият регламент[3] за разпределението на слотове предвижда справедлив, пропорционален и равен достъп на оператори на нередовни въздушни линии до летищата на ЕС. Освен това може да се окаже полезно на европейско ниво да се разработи и установи набор от хармонизирани правила и процедури за гарантиране на съответствие между летищните слотове и плановете на полетите.

б.) Въздушно пространство

Капацитетът на въздушното пространство е също толкова важен въпрос за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията. В този контекст, вашият докладчик подчертава важността на институционалните и технологични реформи в рамките на единното европейско небе и съвместния проект SESAR, които се очаква да осигурят безопасност, финансови ползи и увеличаване на ефективността за всички потребители на въздушното пространство, включително за авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията. Наред с другото, очаква се SESAR да повиши три пъти капацитета чрез подобрено управление на въздушното движение.

Заинтересованите страни (главно от авиацията за развлекателни и спортни цели) обаче изразиха известно безпокойство, по-специално по отношение на разширяването на контролираното въздушно пространство за сметка на неконтролираното, където се осъществява значителна част от дейността на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията. Освен това се подчертава, че SESAR не бива да доведе до прекомерни изисквания към оборудването за по-малките въздухоплавателни средства, повечето от които разчитат на принципа „виж, за да избегнеш”. В много случаи съществуват прости алтернативи със значително по-добро съотношение между разходите и ползите.

Докладчик смята, че единното европейско небе и SESAR следва изцяло да отчитат особеностите на сектора на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията и да обърнат внимание на тези въпроси.

Освен това следва да се гарантира, че секторът ще получи реални ползи, без да бъде подложен на ненужни тежести. Например, необходимо е да се осигури достъп до основна услуга за предоставяне на метеорологична информация, информация за полетите и аеронавигационна информация, които да са лесни за използване и с добро съотношение разходи - ефективност;

Устойчивост на околната среда

Ползите от авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, описани по-горе, трябва да бъдат балансирани спрямо тяхното въздействие върху околната среда, по-специално по отношение на емисиите, които допринасят за промяната на климата, и шума. Същевременно обаче трябва да се признае, че цялостното въздействие на малките въздухоплавателни средства по отношение на емисиите на CO2 и шума е много по-малко от това на въздухоплавателните средства, изпълняващи търговски полети.

Въздействието на авиацията по отношение промяната на климата е разгледано частично в предложението на Комисията за разширяване обхвата на схемата на ЕС за търговия с емисии на парникови газове така, че да включи авиацията. Но по-голямата част от авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията ще остане извън приложното поле на предложението. За онези, които са включени (т.е. ограничен брой оператори от бизнес авиацията), схемата следва да е изготвена по начин, който първо свежда до минимум административните им разходи и второ – избягва нарушенията на конкуренцията между тях и други форми на търговско въздухоплаване. Що се отнася до шума, докладчикът е съгласен, че съгласно принципа на субсидиарност въпросът следва да бъде решен на национално, и дори на местно ниво.

Въпреки значителните подобрения през последните десетилетия (както по отношение на емисиите на газове така и на шума) докладчикът подчертава, че показателите на по-малките въздухоплавателни средства по отношение на околната среда трябва още да се подобрят. Затова е необходимо да се подпомагат научните изследвания и технологичното развитие чрез инициативи като „Чисто небе” и CESAR. И накрая, SESAR се очаква също така да подобри показателите на авиацията по отношение на околната среда. Неговата амбициозна цел е да намали въздействието върху околната среда за един полет с около 10% благодарение на нови технологии и променени процедури за управление на въздушното движение.

• [1]  Изменение на Регламенти (ЕО) № 1702/2003 и 2042/2003
• [2]  COM (2006) 819
• [3]  Регламент (ЕИО) 95/93

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (5.11.2008)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно дневен ред за устойчивото бъдеще на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията
(2008/2134(INI))

Докладчик по становище: Daniel Caspary

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  признава необходимостта от индивидуален подход към авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията, тъй като те се различават по естество от търговската авиация; приветства съобщението на Комисията, в което се прави систематичен преглед на сектора;

2.  подчертава значението на един подходящ законодателен подход, който взема предвид нуждите на малките и средните предприятия в сектора;

3.   настоятелно призовава Комисията да изясни определенията на структурните компоненти на авиацията с общо предназначение и бизнес авиацията и да хармонизира тълкуването на правно обвързващите определения, които се съдържат в международната, общностната и националната законова уредба;

4.  подчертава необходимостта от повече научни изследвания в рамките на Седмата рамкова програма върху нови типове въздухоплавателни средства, които са по-енергийноефективни и по-природосъобразни; подчертава освен това необходимостта от научноизследователска дейност в областта на технологиите, намаляващи нивото на шума, както и в областта на управлението на въздушното движение;

5.  отбелязва, че по-малките въздухоплавателни средства не са включени в бъдещата схема за търговия с емисии (СТЕ), но в сектора се разработва доброволна уравнителна система за въглерода; изразява съжаление, че формата на СТЕ дискриминира бизнес авиацията, като предоставя безплатни квоти за емисии на търговски авиокомпании, но на практика принуждава операторите от бизнес авиацията да закупуват на пазара почти 100% от квотите, които са им необходими съгласно схемата;

6.  настоятелно призовава Комисията да гарантира, че бъдещата законова уредба е съвместима с правилата на основните търговски партньори на ЕС; освен това призовава Комисията да вложи сериозни усилия за подобряване на достъпа до пазара на трети държави, което ще позволи на компаниите от ЕС да увеличат своя пазарен дял в глобален мащаб и ще насърчи промишленото производство в ЕС;

7.  подчертава значението на справедливите условия за достъп до летищната инфраструктура и въздушното пространство за операторите от бизнес авиацията; припомня, че създаването на Единното европейско небе е належащо, с цел да бъдат извлечени ползите за околната среда и да бъде подобрена ефикасността за операторите и пътниците;

8.  подчертава нарастващите ограничения в капацитета на големите летища за ползващите въздушното пространство в този сектор и поради тази причина настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да намерят подходящите средства за оптимизиране и увеличаване на капацитета на регионалните и местните летища.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	4.11.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	41 2 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jerzy Buzek, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Den Dover, Lena Ek, Nicole Fontaine, Adam Gierek, David Hammerstein, Rebecca Harms, Mary Honeyball, Romana Jordan Cizelj, Pia Elda Locatelli, Eugenijus Maldeikis, Eluned Morgan, Reino Paasilinna, Атанас Папаризов, Aldo Patriciello, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Amalia Sartori, Andres Tarand, Patrizia Toia, Nikolaos Vakalis, Adina-Ioana Vălean, Dominique Vlasto
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Pilar Ayuso, Etelka Barsi-Pataky, Ivo Belet, Daniel Caspary, Zdzisław Kazimierz Chmielewski, Juan Fraile Cantón, Neena Gill, Robert Goebbels, Cristina Gutiérrez-Cortines, Gunnar Hökmark, Pierre Pribetich, Esko Seppänen, Silvia-Adriana Ţicău, Владимир Уручев, Lambert van Nistelrooij

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	2.12.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 4 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gabriele Albertini, Etelka Barsi-Pataky, Paolo Costa, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Arūnas Degutis, Petr Duchoň, Saïd El Khadraoui, Robert Evans, Emanuel Jardim Fernandes, Francesco Ferrari, Brigitte Fouré, Mathieu Grosch, Georg Jarzembowski, Stanisław Jałowiecki, Dieter-Lebrecht Koch, Sepp Kusstatscher, Jörg Leichtfried, Eva Lichtenberger, Marian-Jean Marinescu, Erik Meijer, Seán Ó Neachtain, Luís Queiró, Reinhard Rack, Ulrike Rodust, Brian Simpson, Ulrich Stockmann, Michel Teychenné, Silvia-Adriana Ţicău, Lars Wohlin
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Luigi Cocilovo, Jas Gawronski, Lily Jacobs