ДОКЛАД относно Общата селскостопанска политика и глобално осигуряване на прехраната

15.12.2008 - (2008/2153(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони
Докладчик: Mairead McGuinness
Докладчик за становището(*):
Manolis Mavrommatis, Комисия по развитие
(*) Асоциирана комисия – член 47 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

За Общата селскостопанска политика и световната продоволствена сигурност

(2008/2153(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 33 на Договора за ЕО,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2007 г. относно повишаване на цените на фуражите и хранителните продукти[1], както и резолюцията си от 22 май 2008 г. за повишаването на цените на хранителните продукти в Европейския съюз и развиващите се страни[2],

–   като взе предвид своята резолюция си от 29 ноември 2007 г. относно напредък на селското стопанство в Африка — Предложение относно развитието на селското стопанство и продоволственото осигуряване в Африка[3],

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и Съвета за създаване на инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни (COM(2008)0450),

–   като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - Справяне с предизвикателствата на нарастващите цени на хранителните стоки - Насоки за действия на ЕС (COM(2008)0321),

–   като взе предвид заключенията на Световната среща на върха от 1996 г. по храните и поставената на нея цел да се намали наполовина броят на гладуващите до 2015 г.,

–   като взе предвид Становището относно перспективите на развитие на световното селско стопанство през 2008-2017, публикувано от Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),

–   като взе предвид препоръките на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD),

–   като взе предвид резултатите от проверката на състоянието на Общата селскостопанска политика,

–   като взе предвид продължаващите преговори в рамките на Световната търговска организация (СТО) от така наречения „кръг от преговори от Доха”,

–   като взе предвид Парижката декларация относно ефективността на помощите,

–   като взе предвид чл. 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по развитие, комисията по външни работи, комисията по международна търговия и комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A6‑0505/2008),

A. като има предвид, че за пръв път от седемдесетте години на двадесети век светът е изправен пред остра продоволствена криза, предопределена както от наличието на структурни, дълготрайни фактори, така и от други обстоятелства, при което цените на царевицата се увеличиха тройно от 2006 г. насам и само за две години цените на пшеницата нараснаха с повече от 180%, а общото увеличение в цените на хранителните продукти е около 83%,

Б. като има предвид значителното, непредвидено увеличение на цените, настъпило през относително кратък период от време – между септември 2006 г. и февруари 2008 г. – и че освен това световните цени на другите хранителните продукти почти се удвоиха през последните две години и се очаква да останат високи, въпреки наблюдавания на настоящия етап спад на цените на някои зърнени култури, както се вижда от пазара на фючърси,

В. като има предвид, че покачването на цените на фуражите увеличава производствените разходи, което поражда риск от спад на производството на продукти на животновъдството, за които съществува и се предвижда засилване на търсенето, най-вече в развиващите се икономики,

Г. като има предвид, че ФАО и ОИСР прогнозират, че макар и да се очаква спад в цените на стоките в сравнение с изминалата година, те няма да паднат до нивата си отпреди 2006 г., като при това драстичните колебания в цените на стоките могат да останат отчетливо и редовно явление на световните пазари, и като има предвид, че цените на храните не означават автоматично и по-високи доходи за земеделците, основната причина за което е нарастването на производствените им разходи, а също и наблюдаваното непрекъснато увеличаване на разликата между производителските и потребителските цени,

Д. като има предвид, че световните хранителни запаси са намалели до критично ниски нива – от количество, достатъчно за една година след Втората световна война до количество, което стига само за 57 дни през 2007 г. и само за 40 дни през 2008 г.,

Е. като има предвид, че тези и други фактори имаха непосредствени и сериозни последици за значителен брой хора, като има предвид, че в глобален мащаб кризата с цените на хранителните продукти тласна милиони хора към бедност и глад, и че този развой на нещата предизвика бунтове и безредици по цял свят, дестабилизирайки още повече отделни страни и цели региони, и като има предвид, че дори резервите на ЕС са изчерпани до такава степен, че в момента програмата за осигуряване на прехраната в извънредни ситуации не разполага с никакви хранителни запаси, които да разпредели,

Ж. като има предвид, че според съществуващите изчисления на организациите за борба с глада по света понастоящем всеки пети човек в развиващите се страни страда от недохранване и хроничен глад и ежедневно над 30 000 деца по света умират от глад и бедност,

З. като има предвид, че селското стопанство е източник на заетост и поминък за повече от 70 % от работната сила в развиващите се страни, а в много африкански страни и над 80%, и следователно политиките за развитие на селските райони са от първостепенно значение за ефективната борба с бедността и глада,

И. като има предвид, че жените в развиващите се страни произвеждат между 60 и 80% от хранителните продукти и половината от световното производство на храни, и като има предвид изключително важната роля на жените за прехраната на семейството, както и факта, че жените получават по-трудно достъп до земя и средства за производство отколкото мъжете, и следователно трябва да им се оказва съответна помощ и подкрепа,

Й. като има предвид, че сегашната криза се отразява най-болезнено на домакинствата с ниски доходи както в Европейския съюз, така и в развиващите се страни, където делът на разходите за храна на едно домакинство възлизат на 60 до 80 % от общия доход, за разлика от ЕС, където средната стойност на тези разходи представлява по-малко от 20 %,

К. като има предвид, че Парламентът и Съветът нееднократно са призовавали за решителни мерки за разрешаване на глобалния проблем, като по-конкретно се осигури необходимото финансиране на производствените разходи в селското стопанство и съдействие при използването на пазарно-базирани инструменти за управление,

Л. като има предвид, че Европейският съюз си остава основен производител на храни, с дял от 17 % от световното производство на пшеница, 25 % от световното производство на мляко, 20 % от световното производство на свинско месо и 30 % от световното производство на говеждо месо, но и че също така представлява голям вносител на земеделски продукти с равнище на снабдяване, което значително надминава прага на самозадоволяване при много основни селскостопански продукти,

М. като има предвид, че Европейският съюз е водещ в установяване на стандартите за хранителните продукти на най-високо равнище, като се съсредоточава върху въвеждането на система за проследяване на храните от производството до потребителите, за гарантиране на безопасността на произведените в ЕС храни,

Н. като има предвид, че Европейският съюз също така играе водеща роля по отношение на инициативите за защита на околната среда, които целят опазването на природните ресурси, но от друга страна натоварват селскостопанските производители в ЕС с допълнителни разходи,

О. като има предвид , че Европейският съюз е най-големият донор на средства за развитие и хуманитарна помощ, но че в световен мащаб, и по-конкретно по отношение на помощите от Европейския съюз, делът им, предназначени за селското стопанство постоянно намалява от 80-те години на ХХ век,

П. като има предвид, че по традиция Европейският съюз финансира около 10 % от сътрудничеството за развитие по света в допълнение към вноските на държавите-членки, което се потвърждава от приноса чрез инструментите на ЕС в момента (около 1.8 милиарда евро: 1 милиард чрез новия фонд за бързи ответни мерки във връзка с повишението на цените на храните в развиващите се страни и останалите средства чрез фондовете за развитие и хуманитарна помощ, достъпни в момента),

Р. като има предвид, че в условията на натиск върху природните ресурси търсенето на хранителни продукти в глобален мащаб се очаква да нарасне двойно до 2050 г., и че производство на храни ще трябва да се увеличи,

С. като има предвид, че според ФАО, за да се гарантира продоволственото осигуряване за население, което през 2050 години ще достигне 9 милиарда жители, е достатъчно да се инвестират 30 милиарда евро годишно,

Т. като има предвид, че досега международните и регионалните споразумения се оказват недостатъчни за нормализирането на пазарните и търговските доставки, и неотдавнашното покачване на цените на хранителните продукти би трябвало да послужи на правителствата по цял свят като предупреждение, че не трябва да приемат селскостопанското производство за даденост,

1.  потвърждава, че глобалното продоволствено осигуряване е изключително спешен въпрос за Европейския съюз и изисква незабавни, трайни действия за осигуряване на храна за гражданите на ЕС и другите хора по света; счита, че е необходимо да бъдат оползотворени всички селскостопански продукти и хранителни култури по света; подчертава, че потребителите трябва да имат достъп до храни на разумни цени, като в същото време на селскостопанските производители се осигури задоволителен стандарт на живот;

2.  подчертава значението на ОСП като средство да се осигури производството на храни в Европейския съюз и изразява убеждението, че гражданите на ЕС се радват на осигурено снабдяване с храни още от въвеждането й през 1962 г., заедно с опазване и подобряване на околната среда в селските райони и стандарти на ЕС за производството на храни, които са най-високите в целия свят; подчертава необходимостта от това селското стопанство на Общността да продължава да играе същата роля и за в бъдеще;

3. отбелязва, обаче, че през последните 25 години в резултат от реформите, проведени съгласно ОСП, се наблюдава спад в селскостопанското производство в Европейския съюз с изместване на ударението от количеството към пазарно-ориентираната качествена продукция; изразява убеждението си, че тази промяна в политиката е довела до загуба на потенциални пазарни възможности за производителите в ЕС, като все повече се разчита на вноса на хранителни продукти от страни извън ЕС, произведени по съвсем различни производствени стандарти, като по този начин селскостопанските продукти на ЕС са изложени на неравни конкурентни условия;

Положение и причини

4. посочва, че преди последното повишаване на цените на хранителните продукти, над 860 милиона души по света са страдали от хроничен глад; отбелязва, че според прогнозите на Световната банка покачването на цените може да тласне още 100 милиона души към много по-голяма бедност;

5. приема становището на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), че страните, които са чисти вносителки на храни, са засегнати най-тежко от увеличаващите се цени на хранителните продукти, и че много от тези страни са най-слабо развитите в света; отново потвърждава факта, че бедността и зависимостта от вноса на храни са основните причини за несигурност в продоволственото осигуряване; взема предвид факта, че всъщност на международните пазари се търгува само малък процент от храните, произведени в световен мащаб, в нарастваща степен от малък брой страни износителки;

6.  отбелязва, че реколтите от зърнени храни от първа необходимост през 2007 и 2008 г. са добри; отбелязва, че непосредственият проблем с несигурността в продоволственото осигуряване през 2007 г. се дължеше на спада в снабдяването и увеличението на цените на основни стоки; изразява дълбоката си загриженост във връзка с ниските нива на глобалния резерв от храни, който в момента може да осигури на света зърно, което би било достатъчно за по-малко от 40 дни;

7.  подчертава, че удовлетворяването на жизнените потребности на населението, по-специално по отношение на храни и вода, е сериозен източник на конфликти; отбелязва, че увеличаването на световното население, което се оценява на допълнително 3 милиарда души до 2050 г., ще засили това напрежение във всички райони на света; вследствие на това призовава този геостратегически фактор да бъде взет предвид при изготвянето на бъдещите селскостопански политики;

8.  отбелязва със загриженост нарастващите производствени разходи в селското стопанство (повишаване на цените на торовете, семената и др.), което се изразява в увеличаване на разходите, което не е еднакво компенсирано за всички селскостопански производители (най-вече в отрасъла на животновъдството), като по този начин се намали потенциалното увеличение на приходите на селскостопанските производители, станало възможно чрез увеличението на цени на стоките и храните, и по този начин отнемат стимула за увеличаване на производството; изразява тревогата си, че драстичното повишение на производствените цени може да доведе до намаляване на потреблението и до потенциалното свиване на производството, което ще задълбочи продоволствената криза в Европа и в света;

9.  отбелязва, че през настоящия сезон на стоковите пазари се наблюдава рязко намаляване на цените, което предизвиква загриженост сред производителите и подрива доверието сред селскостопанските производители;

10. подчертава значението на задълбочения анализ на повишаващите се цени на храните, който взема предвид покачващите се цени на енергията за крайните потребители, по-многобройните климатични явления и нарастващото търсене на енергия, дължащо се на увеличаването на населението в световен план и призовава Комисията да проучи допълнително връзката между високите цени на храните и растящите цени на енергията, и по-специално на горивата; подчертава по-нататък, че трябва да се предприемат мерки за намаляване на зависимостта на селското стопанство от изкопаеми енергийни източници посредством по-ефективно използване на енергията и разработването на енергоспестяващи системи за селскостопанско производство;

11. призовава за предприемането на политически мерки за предотвратяване на такива драстични и вредни колебания в цените, които отчитат необходимостта да бъде осигурен задоволителен начин на живот за производителите; изразява убеждението си, че системата за единно плащане на стопанство дава възможност на селскостопанските производители да сменят производството си в зависимост от нуждите на пазара, но може би е недостатъчна, за да се справи с резките колебания на пазарните цени;

12. обръща внимание на по-дългосрочните структурни причини, отразили се върху увеличението на цените на селскостопанските стоки в последно време, включително непрекъснато повишаване на търсенето в световен мащаб и дълготрайно намаляване на инвестициите в продуктивното земеделие; отбелязва, че сред тези фактори нарастването на цените на енергията, и по-конкретно цената на петрола, оказа голямо въздействие върху световното селскостопанско производство (дължащо се на увеличените производствени и транспортни разходи) и върху възникването на продоволствени кризи в бедните държави (поради цената на транспорта на храните във вътрешността на тези страни);

13. отбелязва, че през 2007 г. 2% от производството на зърно на ЕС е изразходвано за биогорива, в сравнение с това 25% от царевицата, произведена в САЩ през същата година, е използвана за производството на етанол; призовава за оценка в световен мащаб на тази тенденция и влиянието й върху цените на храните, както и за координиране на политиката на световно равнище, за да не се изложи на риск осигуряването на хранителни продукти поради стремежа към използване на възобновяеми енергийни източници; изисква също така в международните и регионалните споразумения да се включват ангажименти предоставяните субсидии за производство на биогорива да не излагат на риск продоволственото осигуряване на планетата и да бъдат в съответствие с правилата, за да не нарушават конкуренцията между търговските партньори; въпреки това изисква твърд ангажимент от страна на Европейския съюз за стимулиране на биогоривата второ поколение;

14. подчертава необходимостта да се постигне равновесие по отношение на производството на биогорива и биоенергия от една страна, и необходимия на световно равнище запас от храни, от друга. Нарастването на производството на биогорива и биоенергия може да окаже положително въздействие в земеделския и хранителен сектор, които в момента са засегнати от високите цени на суровините, необходими за преработвателната промишленост, като торове, горива и т.н. Така че развитието на източниците на възобновяема енергия представляват подходяща икономическа и социална алтернатива за развитие на селските райони, както и устойчив подход за опазване на околната среда, още повече, ако се имат предвид целите на Европейския съюз за енергията от възобновяеми източници за 2020 г. Същевременно е уместно да бъдат предприети мерки за преодоляване на отрицателните последици, които увеличеното производство на енергийни продукти може да окаже върху биоразнообразието, цените на храните и начините на обработка на земята;

15. отбелязва, че Европейският съюз допринесе значително за увеличаването на доставките на селскостопански стоки, като премахна субсидиите, плащани за изваждане на земя от производството;

16. обръща внимание на бързо променящите се хранителни навици на потребителите, особено в страните с бързо развиваща се икономика, които се ориентират към по-голяма консумация на месо и протеини, а това изисква повече зърно; отбелязва също така повишаването на реалните доходи в страни като Китай и Индия, което ще продължи да определя търсенето на селскостопански продукти и преработени храни;

17. изразява убеждението си, че нарастващата пазарна концентрация на търговията на дребно с храни трябва да се наблюдава, за да не се допускат случаи на монополизъм, тъй като действията на големите търговци на дребно може би не винаги са в интерес на производителите, преработвателите и потребителите;

18. призовава да бъдат приети алтернативни решения за възстановяване на равновесието в полза на малките производители, които не са в състояние да преговарят с големите вериги за търговия на дребно. Въпреки че на равнище на ЕС съществува законодателна рамка, която забранява монополите и пречи на големите производители да злоупотребяват с доминиращата си позиция на пазара на ЕС, все още не съществува специфична нормативна база, която да позволи борба с монополистичните практики, прилагани от част от големите магазини от рода на супермаркети и хипермаркети;

Реакции на Европейския съюз

19. изразява убеждението си, че ОСП би трябвало да продължава да бъде крайъгълния камък на политиката на ЕС за продоволствено осигуряване както сега, така и след 2013; счита, че във връзка с продоволственото осигуряване в дългосрочен план от съществено значение са функциониращите екосистеми, плодородните почви, устойчивите водни ресурси и селско стопанство, имащо многостранен характер; счита също, че е от съществено значение ОСП съвместно с други политики на Общността, да участва по-активно в осигуряваното на хранително равновесие по света;

20. изразява твърдото си убеждение, че в ОСП все пак трябва да бъдат внесени промени, за да се реагира на проблемите с продоволственото осигуряване; изразява разочарованието си, че с предложенията си за проверка на състоянието на ОСП от май 2008 г. Европейската комисия не е отговорила адекватно на предизвикателството; изразява несъгласие с премахването на всички мерки за управление на пазара и съкращаването на помощите за селските стопани;

21. във връзка с прегледа на бюджета за 2008-2009 г. призовава за стабилно и постоянно равнище на разходите на ЕС и на държавите-членки за ОСП, като се гарантират справедливи доходи за селскостопанските производители; припомня, че селскостопанските производители имат нужда от условия на устойчива политика, за да могат да правят планове за бъдещето; изтъква, че основният принцип на подобна политика е създаването на предпазна мрежа за доходите срещу рисковете и кризите, предизвиквани от неблагоприятни природни явления или от изкривявания на пазара и необичайно дълготраен и всеобхватен спад на цените; посочва по този повод факта, че селското стопанство генерира значителна добавена стойност както за националните икономики, така и за икономиката на ЕС;

22. посочва, че пазарът сам по себе си не може да гарантира сигурни доходи на производителите, от което те имат нужда, за да продължат селскостопанската си дейност, поради високата цена за спазването на стандартите на Съюза за производството на хранителни продукти, безопасността на храните, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните; приветства, обаче, засилената пазарна ориентация на ОСП; от друга страна изразява съжаление, че целите на реформите от 2003 г. за по-високи пазарни цени и по-малко бюрокрация за селскостопанските производители не бяха напълно постигнати;

23. вярва, че множеството правила за „кръстосано спазване” демотивират производителите и че когато това е възможно, тези правила следва да се опростяват; в тази връзка приветства инициативите на Комисията за опростяване;

24. изразява силното си безпокойство, че предложеното законодателство на ЕС (например за продуктите за растителна защита) може да има драматични последици, защото ще ограничи средствата, с които разполагат селскостопанските производители за осигуряване на максимални добиви, и на практика е възможно да доведе до рязко намаляване на производството на селскостопански продукти в ЕС; призовава за внимателна оценка на последиците – особено във връзка с продоволственото осигуряване – на всички предложени мерки;

25. настоятелно призовава Комисията да разгледа въздействието, което инициативите за смекчаване на последиците от изменението на климата оказват върху селското стопанство; счита, че селското стопанство трябва да допринесе за борбата с изменението на климата, но все пак то трябва също така да получи на разположение средства, за да се противопостави на последиците от изменението на климата в ролята си на един от икономическите сектори, оказващи най-силно влияние върху климата, така че тези инициативи да не намаляват селскостопанската продукция в ЕС, което би довело до нейното заместване чрез вноса на такива продукти;

26. изразява убеждението си, че трябва да се изследват системите на ЕС и другите международни системи за наблюдение на производството и пазара и да осигурят по-бързи механизми за определяне на тенденциите; изразява убеждението си, че е необходим режим на глобална инвентаризация на храните и глобална система за хранителните резерви, като смята, че Европейският съюз трябва да поведе усилията за разработване на такава система; настоява Европейската комисия да работи съвместно с глобалните си партньори и да излезе с предложение в това отношение;

27. призовава за осигуряване на ефективни застраховки, които да предоставят защита както от значителни колебания на цените и доходите, така и от свързани с времето въздействия върху производството;

28. приканва Комисията да проучи ефективна система на ЕС за контрол на пазара, която да може да отчита промените и тенденциите на цените на селскостопанските продукти и производствените разходи; твърди, че тази система трябва да осигурява прозрачност и да позволява презгранични съпоставки между еднородни продукти;

29. счита за целесъобразно да се създаде в рамките на ФАО международна обсерватория на цените на селскостопанските продукти, на вложените материали и на хранителните стоки, така че да е възможно проследяването на тези данни на международно равнище;

30. отбелязва, че изкривяващите търговията елементи от селскостопанската политика на ЕС, които се отразяват негативно на селскостопанските производители в развиващите се страни, са отстранени чрез последователни реформи на ОСП, но търговските отношения продължават да бъдат неравнопоставени и трябва да бъдат положени още усилия за изграждане на по-справедлива система;

31. отбелязва, обаче, че реформите в политиката на ЕС, целящи да се отговори на изискванията на СТО, доведоха до отклоняване на предвидените от ОСП помощи от свързаните с производството плащания, отмяна на мерки за управление на пазара и отваряне на пазарите, с което потребителите и производителите все повече биват изложени на рисковете на нестабилния световен пазар; изисква в политиките на ОСП да се включи клауза за продоволствено осигуряване, а в търговските споразумения - съответни ангажименти на партньорите с цел регулиране на търговията, които да не излагат на опасност продоволственото осигуряване на планетата; призовава Комисията, в рамките на преговорите на СТО, да се застъпи за квалифициран достъп до пазара, който гарантира, че високите стандарти на селското стопанство на ЕС по отношение на околната среда, както и правото на всяка държава на продоволствено осигуряване, няма да бъдат подкопани от евтин внос;

32. отбелязва, че Европейският съюз напредва в изпълнението на задълженията си за отмяна на възстановяването на суми при износ до 2013 г., и че въз основа на прегледа на ОСП, ще продължи реформирането на инструментите за подпомагане на пазара в съответствие със споразуменията със СТО.

33. счита, че инструментът за финансиране на бързите ответни мерки във връзка с увеличаващите се цени на храните в развиващите се страни е необходимата първа стъпка за справяне с належащите нужди на онези, които са най-засегнати от продоволствената криза; подчертава обаче, че това е еднократна мярка за насочване на средства от бюджетен ред 4 от бюджета на ЕС към дребното селско стопанство в най-силно засегнатите страни, които ще имат нужда от подкрепа чрез по-нататъшни инвестиции; счита, че Комисията следва да проверява начина на изразходването на средствата и да гарантира, че те се изразходват за устойчиви цели там, където има най-голяма необходимост, като редовно докладва пред Парламента; освен това настоява за редовен парламентарен надзор върху изпълнението чрез процедурата по регулиране с контрол”;

34. призовава Комисията да повиши ефективността на сегашните програми, предназначени за гарантиране на продоволственото осигуряване в Европа и света; призовава за ефективност на Тематичната програма за осигуряване на прехраната (2007-2010), за която в момента се предвиждат 925 милиона евро за целия период на изпълнение; приветства предложението за увеличаване на бюджетните средства, предназначени за раздаване на помощи във вид на храна на най-уязвимите лица в Общността (MDP), представена от Комисията на 17 септември 2008 г.; призовава Комисията да приеме цялостна стратегия по въпросите на продоволственото осигуряване, която да внася съгласуваност между всички политики на Общността;

35.  изразява безпокойството си от настоящата световна финансова криза, която може да доведе до намаляване на финансовите средства за селското стопанство; призовава Европейската комисия да анализира отражението на финансовата криза върху селскостопанския сектор и да обсъди предложения за осигуряване на стабилността на сектора, включително чрез достъпа до заеми и кредитни гаранции;

36. посочва едно изследване, според което в по-голямата си част потребителите не са наясно с жизненоважните ползи от ОСП по отношение на продоволственото осигуряване и приемливите цени на хранителните продукти[4]; призовава за възприемане на политика за информираност на гражданите и нов ангажимент за опростяване, в резултат на които те ще познават по-добре инструментите и преимуществата, предлагани от ОСП; предлага да се обясни на общественото мнение каква би била цената за гражданите, ако нямаше Обща селскостопанска политика;

37. счита, че ОСП следва да има значима роля в политиките на Европейския съюз в областта на външните отношения и развитието, със специален акцент върху външната политика в областта на продоволственото осигуряване; счита, че освен да гарантира производството на хранителни продукти в Европейския съюз, ОСП може да допринесе за посрещане на увеличеното търсене на хранителни продукти в световен план;

38. отбелязва, че въоръжените конфликти влияят много негативно на производството и достъпа до храна; изразява своята загриженост относно сериозните последствия от склонността към конфликти по отношение на продоволственото осигуряване, напр. под формата на масови миграции, парализиране на селскостопанското производство, пагубен ефект върху жизненоважна инфраструктура;

39. счита, че е от решаващо значение да се избягва разрушителна конкурентна надпревара по отношение на средствата за прехрана, които са в ограничени количества; поради това призовава за по-ефективна координация на техническо равнище между ЕС и неправителствени организации, ФАО и други международни агенции, както и с ООН на политическо равнище, с цел да се насърчават справедливи условия за достъп до световните източници на прехрана и да се увеличи производството на храна в развиващи се страни с ключово значение, като същевременно се вземат предвид критериите за биологично разнообразие и устойчиво развитие;

40. настоятелно призовава Европейския съюз да помага на страни, изправени пред заплахата от конфликт, да развиват стабилна собствена селскостопанска политика, която се основава на лесен достъп до суровини, качествено образование и адекватно финансиране, както и на надеждна инфраструктура; счита, че помощта на ЕС следва да е насочена към подобряване на самозадоволяването с храни при развиващите се страни, получаващи такава помощ, което ще подобри регионалната продоволствена сигурност и достъпа до хранителни продукти за най-бедните слоеве на обществото;

41. отбелязва, че някои икономики в растеж може да планират да наемат големи парцели земя в по-бедни части на Африка и Азия с цел да отглеждат земеделски култури и да ги превозват обратно до своите пазари, за да подобрят собствената си продоволствена сигурност; счита, че съвместно с ФАО, Европейският съюз трябва да се отнася сериозно към този феномен и да го приема като основна заплаха за продоволственото осигуряване и ефективната селскостопанска политика в засегнатите страни;

Селското стопанство в развиващите се страни

42.      подчертава, че сегашните предизвикателства, свързани с храните, налагат да се увеличи производството на храни, за да се върви в крак с нарастващото търсене, като същевременно се подобрява качеството, намаляват се разходите и се гарантира по-голяма устойчивост; счита, че за да се постигне тази цел, е задължително да се преосмислят цялостно обществените политики с оглед подобряване на методите за производство, управлението на запасите и регулирането на международните пазари;

43. подчертава нуждата от повече средносрочни и дългосрочни действия за развитие на селското стопанство и производството на храни в развиващите се страни, и по-конкретно тези в Африка, като се отчитат препоръките на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD) на ООН; изразява становището, че селскостопанското развитие може да послужи за начало на широко икономическо развитие на дадена страна;

44. счита, че Европейският фонд за развитие следва да се концентрира повече върху селското стопанство, и по-специално върху малките земеделски стопанства и допълнителната преработка на продуктите на място, тъй като по-голямата част от бедното население в света живее в селските райони, които зависят изключително от селскостопанското производство; освен това счита, че следва да се работи за определяне на правила за търговията със селскостопански продукти, които ще гарантират доставките на храни за всички държави; изразява убеждението си, че на развиващите се страни следва да се осигурят търговски преимущества за поощряване на укрепването на националното производство; призовава Комисията да вземе предвид тези съображения по време на преговорите със СТО, както и при договаряне на споразумения за икономическо партньорство с развиващите се страни;

45. счита, че една от сериозните пречки за увеличаване на селскостопанското производство в развиващите се страни е липсата на достъп до заеми и микрокредити за дребните селскостопански производители, необходими за инвестиции в подобрен посевен материал, торове и напоителни системи; освен това подчертава проблема с кредитните гаранции, които в повечето случаи не са налични; призовава Европейската инвестиционна банка да потърси начин и да предложи програми за местните производители на хранителни продукти в развиващите се страни, като се издадат банкови гаранции, улесняващи достъпа до кредити и микрокредити;

46. потвърждава отново убеждението си, че е необходимо създаването на регионално интегрирани пазари на селскостопанска продукция; припомня на африканските, карибските и тихоокеанските (АКТБ) държави за успеха на селскостопанската интеграция в Европа и стабилността, която тя осигурява в продължение на повече от 50 години; във връзка с това насърчава регионалните икономически общности на държавите от АКТБ да задълбочат своята дейност в областта на селското стопанство и призовава развиващите се страни да премахнат търговските бариери помежду си;

47. освен това подчертава обстоятелството, че селското стопанство трябва да се трансформира от система за осигуряване на прехраната в създаваща заетост селска икономика; също така счита, че за да се развият здрави селскостопански отрасли, следва особено да се акцентира върху мерки за подпомагане на млади селскостопански производители в развиващите се страни; вярва, че Европейският съюз следва да засили сътрудничеството и да подкрепи усилията за модернизиране на хранителните вериги в развиващите се страни, като ги прави по-ефективни; освен това счита, че Европейският съюз следва да подкрепя инициативи като програмата за общи семена, започната от Африканския съюз и неговите национални и регионални партньори;

48. счита, че в контекста на ефективната политика на развитие на самите развиващи се страни е необходимо тези страни да придобият национална и обща регионална стратегия за селскостопанско развитие, с ясни мерки за подкрепа на производителите и продуктите; счита, че в този контекст помощта на ЕС за развитие няма да бъде фрагментирана, а ще представлява част от въпросната съвместно финансирана национална или обща регионална стратегия за селскостопанско развитие;

49. настоява за създаването на постоянен фонд за продоволствено осигуряване на най-бедните групи от населението на земята по бюджетен ред 4 от Общия бюджет на Европейския съюз като допълнение към другите мерки за развитие, финансирани от Европейския съюз ;

50. приветства световните инициативи като специалната група на ООН на високо равнище за борба със световната криза в цените на хранителните продукти и счита, че Европейският съюз следва да координира работата си с нея; подчертава значението на приетите от членове на ФАО незадължителни насоки относно правото на подходяща храна; предлага освен това, за да има храна в наличност, световна програма, чрез която участниците поемат ангажимент да поддържат продоволствен резерв, както и по-добра система за съхраняване на основни материали, необходими за производството (протеини, торове, семена, пестициди), за предпочитане чрез действащи лица от частния сектор, включително кооперативи на селскостопански производители;

51. взима предвид ангажиментите на Европейския съюз към развиващите се страни, както и настоящите и бъдещите задължения към СТО; изисква мерките на ЕС за подкрепа да допринасят за постигане на целите, посочени в Декларацията от Мапуто на африканските правителства от 2002 г.; призовава държавите-членки да изпълняват задълженията си за постигане на целите на хилядолетието за развитие, като по-конкретно всяка от тях отделя 0,7 % от брутния си национален продукт за подпомагане на развитието; счита обаче, че качеството на подпомагането на развитието е по-важно от изразходваните за него суми;

52. изразява съжаление за намаляването на помощите за развитие на селското стопанство и селските райони, които възлизаха на 17% през 1980 г. и стигнаха до едва 3% през 2006 г.; настоява Комисията да направлява и наблюдава доколко допринася финансовата помощ от страна на ЕС за ориентираното към селско стопанство развитие и да вземе всички възможни мерки, така че правителствата да изпълняват поетия ангажимент, отделяйки по 10% от националния бюджет за аграрния сектор (като например определи конкретни цели за националните селскостопански политики);

53.     потвърждава, че за страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) селското стопанство предлага повече възможности от други сектори за създаване на растеж за бедното население в селските райони, като същевременно допринася осезаемо за постигането на първата цел на хилядолетието за развитие, а именно премахване на крайната бедност и глада, и подчертава как поради тази причина незабавните действия и насърчаването на по-големи инвестиции в селското стопанство и развитието на селските райони са от решаващо значение;

54.     подчертава, че развитието на селското стопанство трябва да се основава най-вече на правото на храна и правото за производство на храни, така че всички хора да имат право на безопасна, питателна и съобразена с културните традиции храна, произвеждана чрез екологични и устойчиви методи в рамките на самостоятелна структура на селското стопанство;

55. призовава Европейския съюз да признае правото на развиващите се страни на независимост по отношение на храните и да ги подкрепи с целеви мерки, като на първо място се използват и развият съществуващите структури и ресурси - например семена за посев, торове и средства за производство, както и да насърчи регионалната интеграция;

56.     призовава Европейския съюз отново да постави селското стопанство в центъра на своята програма за развитие, като отдаде специално предимство на програмите за развитие на селското стопанство, които включват ясни цели за намаляване на бедността и постижими цели, и по-специално мерки за насърчаване на дребните земеделски стопанства и производството на храни за местните пазари чрез използване на биологичното разнообразие, като се обърне специално внимание на изграждането на капацитет за дребните земеделски производители и жените;

57. призовава Европейския съюз да обедини усилията си с държавите-членки, правителствата на страните от АКТБ, международните организации, банките за регионално развитие и частните фондации, неправителствените организации и местните органи на управление, с цел по-ефективно включване в регионалните програми на нови проекти и програмни мерки срещу покачващите се цени на храните;

58. призовава за приемането на мерки за подобряване на обучението, с цел осигуряване на възможност за младите хора да следват във висши учебни заведения за селскостопански науки, включително и обучение за изпълнение на санитарните и фитосанитарните стандарти на ЕС, както и за създаване на работни места за лицата, завършили образование в областта на селскостопанските науки, като целта е да се намали бедността и миграцията на хора от селските към градските райони и да се избегне миграцията, свързана с "изтичането на мозъци" от развиващите се страни към развитите страни;

59. подчертава "Кодекса за добро поведение за предотвратяване и управление на кризата с хранителните продукти" за 2008 г. на Мрежата за предотвратяване на кризата с хранителните продукти и изисква прилагането, и съответно спазването на тези правила за поведение в рамките на Общата селскостопанска политика; подкрепя и изисква включването на гражданското общество и насърчаване интересите на жените, кооперативните стопанства на дребните земеделски стопани и групите производители за гарантиране на продоволственото осигуряване и самозадоволяването с хранителни продукти;

60. изразява сериозната си загриженост във връзка с факта, че в много случаи бюджетите за военните и отбраната са много по-големи, отколкото за селското стопанство и прехраната;

61. счита, че дребните селскостопански производители са крайъгълният камък на селскостопанското развитие; изтъква някои от най-тежките проблеми, пред които са изправени дребните селскостопански производители в развиващите се страни, например достъп до пазари, земя, образование, финансиране, необходими за производството материали и технологии; отново потвърждава значението на развитието на селскостопанската инфраструктура и инвестирането в малки стопанства и традиционни, не изискващи влагането на много материали методи на производство, които са съобразени с местните условия;

62. като има предвид, че съществен фактор за световното производство на храни е липсата на търговия с храни, отбелязва, че според Организацията на ООН по прехрана и земеделие, световното производство на ориз се е увеличило през 2007 г., докато търговията с ориз е спаднала през същата година;

63. освен това вярва, че нерегулираната либерализация на търговията със селскостопански продукти ще доведе до по-нататъшно нарастване на цените на храните и дори до още по-голяма нестабилност на цените; подчертава, че правилата на световната търговия не трябва в никакъв случай да подкопават правото на страните или регионите да подпомагат земеделието си с оглед гарантиране на продоволственото осигуряване на населението им;

64. Вярва, че политиките за отваряне на пазара за селскостопански продукти в рамките на СТО и двустранните споразумения за свободна търговия значително са допринесли за загуба на продоволствено осигуряване в много развиващи се страни и в контекста на настоящата световна криза на доставките на храни; призовава Комисията съответно да оцени отново подхода си за свободен пазар за търговия със селскостопански стоки;

65. Призовава големите страни износителки на храни (Бразилия, Аржентина, Тайланд и т.н.) да действат като надеждни доставчици на основни хранителни продукти и да избягват ограничения на износа, които биха могли да имат пагубни последствия, особено за бедни развиващи се страни, които внасят храни;

66. изразява безпокойството си от настоящата световна финансова криза, която може да доведе до намаляване на финансовите средства за публична помощ за развитие; приканва Комисията да анализира въздействието на финансовата криза върху сектора на помощта за развитие и да продължи да обмисля предложения, които целят да подпомагат селското стопанство в най-бедните страни;

67. отбелязва, че световната продоволствена криза е сред големите заплахи за мира и сигурността в света; в тази връзка приветства новите усилия на Комисията да проучи начините за справяне с въпроса за продоволственото осигуряване в глобален план; призовава държавите-членки да подкрепят подобни инициативи на национално и на местно равнище;

Научноизследователска и развойна дейност

68. отново потвърждава ангажимента за инвестиции в технологиите и нововъведенията в селското стопанство и производство;

69. подчертава значението на финансирана с публични средства изследователска дейност, която е в полза на продоволственото осигуряване и не обслужва едностранно интересите на промишлеността; призовава за инвестиции не само за изследователската дейност в областта на нови отделни технологии, а също и за всеобхватни селскостопански системи, които способстват за продоволствено осигуряване в дългосрочен план; в тази връзка подчертава новаторската роля, която би могла да изиграе в тази област например, една европейска технологична платформа за изследователска дейност в областта на екологичното селско стопанство;

70. подчертава значението на научноизследователската дейност, а също така и на трансфера на познанията, натрупани в резултат на тази дейност, към селскостопанските производители чрез създаване на ефективни служби за консултации в областта на селското стопанство, особено в развиващите се страни; призовава за засилване на научноизследователската дейност и обогатяване на познанията в областта на селското стопанство;

71. изразява загриженост, че поставянето в ЕС на ударение върху „кръстосаното спазване” може да се отрази негативно върху свързаните със селскостопанското производство изследвания и препоръки; изтъква необходимостта и от двете;

72. призовава за ускорена научноизследователска и развойна програма в областта на устойчивото и енергийно ефективно селско стопанство, което е съобразено с местните условия; насърчава държавите-членки да подпомагат изследванията, чието практическо приложение е насочено към увеличаване на продуктивността в селското стопанство; отчита загрижеността на потребителите в ЕС;

Устойчиво световно селско стопанство

73. изразява загриженост по повод на промените в атмосферните условия, дължащи се на изменението на климата, вследствие на които, както се прогнозира, засушаването и наводненията ще бъдат по-чести, отразявайки се негативно върху добивите и предсказуемостта на глобалното селскостопанско производство;

74. изразява загриженост, че изпълнението на мерките, предложени за по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове в Европейския съюз може да повлияе неблагоприятно върху производството на храни в Европа и особено върху скотовъдството;

75. признава, че селскостопанският сектор, който създава значителна част от общото количество емисии CO2, се нуждае от по-добра енергийна ефективност;

76. счита, че масовото навлизане на биогорива и производството на биоенергия биха могли да окажат положително въздействие върху сектора на селското стопанство и преработката на хранителни продукти, който е засегнат от неблагоприятното въздействие на по-високите цени на суровини като торове, пестициди и дизела, както и от разходите за транспорт и преработка;

77. признава, че селскостопанският сектор обезпечава прехраната на по-голяма част от населението в много развиващи се страни, и следователно насърчава тези страни да разработят механизъм за стабилни и прозрачни селскостопански политики, които ще осигурят дългосрочно планиране и устойчиво развитие;

78. призовава Комисията да наблюдава отблизо резултатите от увеличеното производство на биоенергия в Европейския съюз и в трети страни по отношение на промените в използването на земята, цените на хранителните стоки и достъпа до хранителни продукти;

79. повтаря отново, че стимулите за устойчиво отглеждане на култури за производство на енергия следва да не застрашават производството на храни;

80. призовава Комисията и държавите-членки да насърчават изследванията и развитието, с цел предотвратяване и адаптиране към изменението на климата, включително, наред с другото, научните изследвания в областта на следващо поколение биогорива и в частност използването на високодобивни култури за производство на енергия, щадящи околната среда изкуствени торове, които са възможно най-ефективни, нови селскостопански технологии с минимален отрицателен ефект върху ползването на земята, разработването на нови растителни типове, които са резистентни на изменението на климата и свързаните с това заболявания и научни изследвания в областта на начините за използване на отпадъците в селското стопанство;

81. счита, че са необходими допълнителни изследвания в областта на селското стопанство, за да се увеличи устойчивата производителност на стопанствата, и призовава държавите-членки да се възползват изцяло от възможностите, които предлага Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7) в това отношение, както и да приемат мерки за подобряването на селскостопанската продукция по устойчив и енергийно-ефективен начин.

82. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Продоволственото осигуряване – достъп до достатъчни, безопасни и питателни храни – сега е ключов политически приоритет както за ЕС, така и в световен мащаб.

Дори и преди сегашните проблеми, свързани с кризата с цените на хранителните продукти, над 860 милиона души по света страдаха от недохранване и хроничен глад. Положението се усложни от безпрецедентното и непредсказуемо рязко повишение на цените на хранителните стоки в световен мащаб през 2006г., и това е причината още 100 милиона хора да страдат от хроничен глад и да живеят в бедност.

Увеличението на цените на храните идва след десетилетия на тяхното понижаване в реално изражение. Докато в световните цени на потребителските стоки се забелязва известен спад, експертите предвиждат, че цените на хранителните стоки ще останат относително по-високи, отколкото в миналото, и че са нужни действия в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, за да се осигури глобалното производство на храни и да се помогне на най-уязвимите групи да се задоволят основните си нужди от осигуряване на храна.

От септември 2006 до февруари 2008 г. цените на селскостопанските стоки по света, изчислени в долари, са нараснали със 70%.

Световните хранителни запаси също са на критично ниско равнище. След Втората световна война хранителните запаси бяха достатъчни за една година, към 2003 г. стигаха за 133 дни, а през 2008 г. са само за 40 дни.

Експертите предвиждат, че тенденцията към намаляване на пазарните цени на селскостопанските стоки в миналото – така наречения селскостопански механизъм – вече не съществува. Диапазонът на колебание на цените на селскостопанските стоки на световния пазар вероятно ще става все по-голям. Тази нестабилност ще доведе до резки колебания в цените на храните и доходите в селското стопанство, което налага още по-големи усилия за стабилизиране на снабдяването с храни на разумни цени.

Основното предизвикателство, пред което са изправени политиците е разработването на политики за селското стопанство и осигуряване на прехраната, които ще могат да задоволят нуждите на нарастващото население на земята, което се очаква да се увеличи с 40% до 2050 г., като търсенето на храна се очаква да се удвои дотогава.

Трябва да се обърне повече внимание върху начините за смекчаване на най-неприятните последствия от повишаващите се цени за най-бедните хора в света. Фондът от един милиард евро, предложен от Комисията на Европейския Съюз, за да се помогне на бедните развиващи се страни да закупят семена и торове е част от краткосрочните ответни мерки. Нужни са, обаче, по-дългосрочните програми, за да може да се осигури храна, особено за развиващите се страни. Това ще изисква изместване на фокуса към развитието на селското стопанство, научноизследователска дейност в тази област и осигуряването на консултации за селскостопанските производители в тези страни, като се търсят начини за стимулиране на селскостопанското производство в регионите, където то може да се развива.

Съществува неотложна политическа необходимост от действие, като се има предвид, че в много от развиващите се страни повишените цени на хранителните продукти доведоха до бунтове и политически смутове.

Организацията на обединените нации предвижда, че тенденцията в цените на хранителните стоки ще върне с няколко години назад изпълнението на целите на новото хилядолетие, а именно, до 2015 г. броят на хората, които страдат от недохранване и глад да бъде намален наполовина.

Освен това, има опасност финансовата и банковата криза да попречи на развитите страни да изпълнят ангажиментите за подпомагане на развиващите се страни. Докладчикът смята, че за това може само да се съжалява.

Бюджетът за подпомагане на прехраната е под силен натиск поради по-високите цени на храните и необходимостта от значително увеличение на средствата за закупуване на резерв от хранителни стоки.

Последствията от по-високите цени на потребителските стоки се влошиха още повече от действията, предприети от страните износителки на храни, които въведоха такси и ограничения за износа на хранителни продукти, опитвайки се да разрешат проблемите с прехраната на собствената си територия.

Също така трябва да се отбележи, че развиващите се страни няма да могат да осигурят изхранването на бързо нарастващото си население с продукти от местно производство. Следователно увеличаващите се нужди от внос на храни могат да бъдат задоволени, само ако индустриално развитите страни произвеждат и изнасят повече хранителни продукти.

Това ще изисква увеличаване на производителността в селското стопанство, което е трудно за постигане. От времето на Зелената Революция през шестдесетте и седемдесетте години на двадесети век производителността в селското стопанство намалява.

Степента на повишение на цените на хранителните продукти и дисбалансът в тяхното търсене и предлагане, който доведе до това повишение са непредсказуеми. Това означава, че са необходими информационни системи на световно равнище, чрез които ще се наблюдават производството, потреблението и запасите, за да се знае предварително доколко драстични ще бъдат промените в нивата на продоволствените резерви.

Европейският съюз е най-големият донор на помощи в света и предоставя 60% от всички помощи за развитие. Ето защо ЕС е в уникална позиция и може да повлияе върху настоящата криза чрез по-добра съгласуваност на политиката си в търговията, селското стопанство и развитието и като застане начело на усилията в глобален мащаб за отстраняване на основните причини за кризата в осигуряване на прехраната. През осемдесетте години на двадесети век 17% от помощите бяха насочени към селското стопанство, а през 2006 г. те се свиха до 3%.

Политиката на Европейския съюз за осигуряване на прехраната е предмет на чл. 33 (39) на Римския договор, в който се поставят целите на Общата селскостопанска политика във вътрешен план, а именно:

· да увеличи производството на селскостопански стоки чрез насърчаване на техническия прогрес и осигуряване на оптимално използване на производствените фактори, особено трудовия фактор;

· да осигури добър жизнен стандарт на селскостопанските производители;

· да стабилизира пазарите;

· да осигури наличност на запаси;

· да осигури разумни цени за потребителите.

Докладчикът желае да покаже ролята на селскостопанската политика за осигуряване на прехраната на гражданите, и по-точно как Общата селскостопанска политика (ОСП) посреща необходимостта от осигуряване на храни в ЕС, и как това се отразява върху световната политика по прехраната.

В доклада се разглежда как последователните реформи, въведени от ОСП, са изместили фокуса на селскостопанската политика на ЕС от количествено към качествено производство, и как това се съгласува с новата глобална политика по осигуряване на прехраната.

Проверката на състоянието на ОСП потвърждава промяната в ситуацията след премахване на субсидиите, плащани за изваждане на земя от производството, след което тази земя наново започна да се обработва. Но усилията за намаляване на ограниченията върху млечните продукти като стъпка към отмяна на млечните квоти не са толкова амбициозни. Новата реалност в осигуряване на прехраната не се отчита в достатъчна степен при проверката, а тази нова политическа реалност трябва да бъде в центъра на всякакви бъдещи промени в ОСП след 2013 г. Трябва да се наблегне върху създаването на основа за осигуряването на основа за производството на храни в ЕС и посрещането на нарастващото търсене на храни в глобален мащаб.

Разглежда се предизвикателството, произтичащо от изменението на климата, което изисква от селското стопанство да вземе участие в мерките за смекчаване на последствията от тях. По ирония на съдбата, увеличението на земите, използвани за селскостопанско производство води до унищожаване на горите, а това значително влошава проблемите с изменението на климата. Освен това в дългосрочен план изменението на климата ще се отрази негативно върху световното производство на храни.

В доклада също така се обсъжда спорният въпрос за земеползването и поставянето на противоречиви цели на политиката. Възможно ли е светът да посрещне нуждите, свързани с разработването на алтернативни възобновяеми източници на енергия, без това да се отрази на цените на храните в световен мащаб? Може ли да се постигне баланс в производството на хранителни продукти, фуражи и горива? Основният фактор за повишеното търсене на зърно и маслодайни семена в ЕС е производството на биоенергия.

Както действащите, така и заплануваните правни актове на ЕС за околната среда влияят върху селскостопанското производство, ето защо докладчикът призовава да се направи оценка на всички нови законодателни предложения относно осигуряването на прехраната.

За да се разреши проблема с осигуряването на прехраната е необходимо наново да се постави ударение върху научноизследователската и развойна дейност в областта на селското стопанство. Изследванията трябва да се съсредоточат преди всичко върху проблемите, възникващи поради ограничените природни ресурси като вода и земя, въздействието на околната среда, изменението на климата и изчерпващите се запаси от фосилни горива, от които селското стопанство зависи в извънредно голяма степен.

Преди всичко докладът е опит да се обърне внимание на пренебрегването на селското стопанство при разработването на редица бюджетни програми за подпомагане и призив за преразглеждане на селскостопанската политика и съответните програми, за да се отговори адекватно на нуждите на развиващите се страни.

Но в самия ЕС също е необходимо да се осигуряват и увеличават инвестициите в научноизследователската и развойна дейност, за да може сектора да се справи с новите предизвикателства и да повиши производителността си.

Основният проблем, който стои пред политиците е формулирането на политика, която ще осигури на селскостопанските производители – както в развиващите се, така и в развитите страни – приличен доход от производството на храни. Това е ключът към обезпечаване на прехраната, и ако пазарът не може да постигне това, то тогава това трябва да направи политиката.

Тъй като по-високите цени на стоките са стимул за производството, ръстът в цените им напоследък се съпътства със значително повишение на разходите за материали, необходими за селскостопанското производство.

Що се отнася до бъдещето, ОСП ще претърпи нова реформа след 2013 г. Преходът към преустановяване на плащанията ще продължи. Освен това при прегледа на бюджета на ЕС за 2009 г. ще бъдат анализирани всички разходи и приходи. Няма съмнение, че бюджетът за ОСП ще бъде внимателно контролиран. При анализа трябва да се вземе предвид проблемът с осигуряване на прехраната и необходимостта от разработване на политика за по-надеждното й гарантиране.

Важно е да се отбележи, че провалените преговори със СТО в някакъв момент ще бъдат възобновени. Когато това стане, трябва да се отдели особено внимание на осигуряване на прехраната, като се има предвид, че причината за прекъсване на преговорите беше загрижеността на Индия и Китай по отношение на въздействието, което увеличеният внос би оказал върху тяхното селско население.

Едно споразумение със СТО, което утвърждава справедливи търговски правила и отдава дължимото на загрижеността на всяка страна във връзка с осигуряване на прехраната на национално ниво, също има своята роля.

Поставянето на обезпечаване на прехраната в центъра на всички бъдещи договорености със СТО би могло да помогне за постигане на споразумение.

Като цяло, високите цени на хранителните продукти се отразяват изключително болезнено върху живота на близо един милиард бедни, недохранени и гладни хора по света. Но този факт може би е и стимул за предприемане на действия за облекчаване на проблема, като се започне с по-ясно фокусиране върху селскостопанското производство и производителността в сектора.

6.11.2008

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (*)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно Общата селскостопанска политика и продоволствената сигурност в световен мащаб

(2008/2153(INI))

Докладчик по становище (*): Manolis Mavrommatis

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.  като има предвид, че според съществуващите изчисления на организациите за борба с глада по света понастоящем всеки пети човек в развиващите се страни страда от недохранване и хроничен глад и ежедневно над 30 000 деца по света умират от глад и бедност,

Б.   като има предвид, че селското стопанство е източник на заетост и поминък за повече от 70 % от работната сила в развиващите се страни, а в много африкански страни и над 80%, и следователно политиките за развитие на селските райони са от първостепенно значение за ефективната борба с бедността и глада,

В.   като има предвид, че жените в развиващите се страни произвеждат между 60 и 80% от хранителните продукти и половината от световното производство на храни, и като има предвид изключително важната роля на жените за прехраната на семейството, както и факта, че жените получават по-трудно достъп до земя и средства за производство отколкото мъжете, и следователно трябва да им се оказва съответна помощ и подкрепа,

1.  потвърждава, че за страните от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) селското стопанство предлага повече възможности от други сектори за създаване на растеж за бедното население в селските райони, като същевременно допринася осезаемо за постигането на първата цел на хилядолетието за развитие, а именно премахване на крайната бедност и глада, и подчертава как поради тази причина незабавните действия и насърчаването на по-големи инвестиции в селското стопанство и развитието на селските райони са от решаващо значение;

2.  подчертава, че развитието на селското стопанство трябва да се основава най-вече на правото на храна и правото за производство на храни, така че всички хора да имат право на безопасна, питателна и съобразена с културните традиции храна, произвеждана чрез екологични и устойчиви методи в рамките на самостоятелна структура на селското стопанство;

3.  призовава Европейския съюз да признае правото на развиващите се страни на независимост по отношение на храните и да ги подкрепи с целеви мерки, като на първо място се използват и развият съществуващите структури и ресурси - например семена за посев, торове и средства за производство, както и да насърчи регионалната интеграция;

4.  призовава Европейския съюз отново да постави селското стопанство в центъра на своята програма за развитие, като отдаде специално предимство на програмите за развитие на селското стопанство, които включват ясни цели за намаляване на бедността и постижими цели, и по-специално мерки за насърчаване на дребните земеделски стопанства и производството на храни за местните пазари чрез използване на биологичното разнообразие, като се обърне специално внимание на изграждането на капацитет за дребните земеделски производители и жените;

5.  призовава правителствата на страните от АКТБ да включат селскостопанския сектор сред политическите си приоритети, за да изпълнят ангажимента, поет в Декларацията от Мапуто от 2003 г., за отделяне на най-малко 10% от публичните разходи за селско стопанство; и призовава Комисията да ги насърчава да извършат това, по-специално във връзка с междинния преглед на 10-ия ЕФР;

6.  по-конкретно изисква незабавно отпускане на допълнително финансиране за хранителна и хуманитарна помощ за развиващите се страни с най-ниско равнище на доходите и най-големи потребности в краткосрочен план; следователно приветства положителната инициатива за стартиране на инструмента от 1 милиард евро за бързо реагиране на покачващите се цени на храните в развиващите се страни; въпреки това настоятелно призовава този инструмент за прехрана и краткосрочната хранителна помощ да се включат в по-широка, дългосрочна политика за инвестиции в селското стопанство;

7.  призовава Европейския съюз да обедини усилията си с държавите-членки, правителствата на страните от АКТБ, международните организации, банките за регионално развитие и частните фондации, неправителствените организации и местните органи на управление, с цел по-ефективно включване в регионалните програми на нови проекти и програмни мерки срещу покачващите се цени на храните;

8.  насърчава страните от АКТБ да подпомагат по-добрата координация и засиленото участие на правителствата, местните органи на управление, националните и регионалните парламенти в процесите на вземане на решения в областта на селскостопанската политика и продоволствената сигурност, както и да улеснят по-широкото участие на гражданското общество и селските организации;

9.  призовава за приемането на мерки за подобряване на обучението, с цел осигуряване на възможност за младите хора да следват във висши учебни заведения за селскостопански науки, включително и обучение за изпълнение на санитарните и фитосанитарните стандарти на ЕС, както и за създаване на работни места за лицата, завършили образование в областта на селскостопанските науки, като целта е да се намали бедността и миграцията на хора от селските към градските райони и да се избегне миграцията, свързана с "изтичането на мозъци" от развиващите се страни към развитите страни;

10.  призовава Съвета и Комисията, в тясно сътрудничество със страните от АКТБ, да отдадат приоритет на въпроса за въздействието на субсидиите на ЕС за износ на селскостопански продукти на ЕС върху страните от АКТБ и да се ангажират да дадат конкретни и трайни отговори, с цел избягване на дъмпинга, в съответствие с поетите в тази област ангажименти;

11.  припомня "Кодекса за добро поведение за предотвратяване и управление на кризата с хранителните продукти" за 2008 г. на Мрежата за предотвратяване на кризата с хранителните продукти и призовава за прилагането, и съответно спазването на тези правила за поведение в рамките на Общата селскостопанска политика; освен това подкрепя и призовава за включването на гражданското общество и насърчаването на интересите на жените, кооперативните стопанства на дребните земеделски стопани и групите производители, с цел гарантиране на продоволственото осигуряване и самостоятелното задоволяване на потребностите от хранителни продукти;

12.  припомня на Съвета и на Комисията, че биогоривата представляват само частичен и временен отговор на проблема за въздействието на транспорта върху затоплянето на климата и намаляването на петролните запаси, и следователно ги призовава да гарантират, че производството на биогорива на европейско равнище се разрешава, единствено ако отговаря на строги критерии за устойчивост и не се конкурира с производството на хранителни продукти.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	5.11.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	29 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Josep Borrell Fontelles, Danutė Budreikaitė, Marie-Arlette Carlotti, Corina Creţu, Nirj Deva, Alexandra Dobolyi, Beniamino Donnici, Fernando Fernández Martín, Juan Fraile Cantón, Alain Hutchinson, Romana Jordan Cizelj, Filip Kaczmarek, Glenys Kinnock, Maria Martens, Gay Mitchell, Toomas Savi, Pierre Schapira, Frithjof Schmidt, Jürgen Schröder, Feleknas Uca, Johan Van Hecke, Anna Záborská, Jan Zahradil, Mauro Zani
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Miguel Angel Martínez Martínez, Manolis Mavrommatis, Csaba Őry, Renate Weber, Gabriele Zimmer

2.12.2008

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно общата селскостопанска политика и сигурността на световната прехрана

(2008/2153(INI))

Докладчик по становище: Bastiaan Belder

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   счита продоволствената сигурност за ключов приоритет в световен план; счита, че селскостопанското производство е в основата на продоволствената сигурност;

2.   счита, че ОСП е важен елемент на политиките в областта на продоволствената сигурност на световно равнище;

3.   счита, че ОСП следва да има значима роля в политиките на ЕС в областта на външните отношения и развитието, със специален акцент върху външната политика в областта на продоволствената сигурност; счита, че освен да гарантира производството на хранителни продукти в ЕС, ОСП може да допринесе за посрещане на увеличеното търсене на хранителни продукти в световен план;

4.   отбелязва, че въоръжените конфликти влияят много негативно на производството и достъпа до хранителни продукти; изразява своята загриженост относно сериозните последствия от склонността към конфликти по отношение на продоволствената сигурност, напр. под формата на масови миграции, парализиране на селскостопанското производство, пагубен ефект върху жизненоважна инфраструктура;

5.   счита, че е от решаващо значение да се избягва разрушителна конкурентна надпревара по отношение на средствата за прехрана, които са в ограничени количества; поради това призовава за по-ефективна координация на техническо равнище между ЕС и неправителствени организации, Организацията по прехрана и земеделие и други международни агенции, както и с ООН на политическо равнище, с цел да се насърчават справедливи условия за достъп до глобалните средства за прехрана и да се увеличи производството на храна в развиващи се страни с ключово значение, като същевременно последователно се вземат предвид критериите за биологично разнообразие и устойчиво развитие;

6.   настоятелно призовава ЕС да помага на страни, изправени пред заплахата от конфликт, да развиват стабилна собствена селскостопанска политика, която се основава на лесен достъп до суровини, качествено образование и адекватно финансиране, както и на надеждна инфраструктура; счита, че помощта на ЕС следва да е насочена към подобряване на самозадоволяването с храни при развиващите се страни, получаващи такава помощ, което ще подобри регионалната продоволствена сигурност и достъпа до хранителни продукти за най-бедните слоеве на обществото;

7.   отбелязва, че някои икономики в растеж може да планират да наемат големи парцели земя в по-бедни части на Африка и Азия с цел да отглеждат земеделски култури и да ги превозват обратно до своите пазари, за да подобрят собствената си продоволствена сигурност; счита, че съвместно с ФАО, ЕС трябва да се отнася сериозно към този феномен и да го приема като основна заплаха за продоволствената сигурност и ефективната селскостопанска политика в приемащите страни;

8.   счита, че растящите цени на храните и ускореното развитие в областта на биотехнологиите не трябва да водят до по-малко чувствителен от гледна точка на околната среда подход по отношение на използването на генетично модифицираните храни;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	1.12.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	25 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Christopher Beazley, Angelika Beer, Bastiaan Belder, Monika Beňová, André Brie, Marco Cappato, Véronique De Keyser, Giorgos Dimitrakopoulos, Richard Howitt, Anna Ibrisagic, Maria Eleni Koppa, Helmut Kuhne, Vytautas Landsbergis, Francisco José Millán Mon, Philippe Morillon, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Raimon Obiols i Germà, Vural Öger, Ria Oomen-Ruijten, Ioan Mircea Paşcu, Flaviu Călin Rus, István Szent-Iványi, Charles Tannock
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, Tunne Kelam

13.11.2008

СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно Общата селскостопанска политика и световната продоволствена сигурност

(2008/2153(INI))

Докладчик по становище: Béla Glattfelder

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че продоволствената сигурност на Европа и в света е все по-застрашена от значителната нестабилност на цените на храните, която наскоро беше изразена със значителното им повишаване, след 30-годишен период на понижение на цените в реално изражение; подчертава, че най-засегнато е бедното население, както в развиващите се, така и в развитите страни;

2.  счита, че наблюдаваното напоследък рязко нарастване на цените може да бъде обяснено преди всичко със структурното нарастване на световното търсене на селскостопански продукти в световен мащаб, свързано с демографския прираст, промени в хранителните навици и ускоряване на производството на биогорива, както и неблагоприятна обстановка - лоша реколта в някои страни, спекулации на световните пазари, което създава значителни проблеми за по-бедната част от населението както в Европа, така и още повече в бедни страни по света; следователно подчертава, че тази криза няма да е временна и налага общ отговор в дългосрочен план;

3.  подчертава, че удовлетворяването на основните нужди на населението, по-специално по отношение на храни и вода, често може да бъде източник на конфликти; отбелязва, че увеличаването на световното население, което се очаква да нарасне с 3 милиарда души до 2050 г., ще засили това напрежение във всички райони на света; вследствие на това призовава този геостратегически фактор да бъде взет предвид при изготвянето на бъдещите селскостопански политики;

4.  подчертава, че сегашното предизвикателство, свързано с храните, налага да се увеличи производството на храни, за да се върви в крак с нарастващото търсене, като същевременно се подобрява качеството, намаляват се разходите и се гарантира по-голяма устойчивост; счита, че за да се постигне тази цел, е необходимо да се преосмислят цялостно обществените политики с оглед подобряване на методите за производство, управлението на запасите, както и регулирането на световните пазари;

5.  като има предвид, че съществен фактор за световното производство на храни е липсата на търговия с храни, отбелязва, че според Организацията на ООН по прехрана и земеделие, световното производство на ориз се е увеличило през 2007 г., докато търговията с ориз е спаднала през същата година;

6.  освен това вярва, че нерегулираната либерализация на търговията със селскостопански продукти ще доведе до по-нататъшно нарастване на цените на храните и дори до още по-голяма нестабилност на цените; подчертава, че най-тежко ще бъдат засегнати най-уязвимите развиващи се страни, които внасят храни; освен това подчертава, че правилата на световната търговия не трябва в никакъв случай да са в противоречие с правото на страните или регионите да подпомагат земеделието си с оглед гарантиране на продоволствената сигурност на населението им;

7.  Вярва, че политиките за отваряне на пазара на селскостопански продукти в рамките на СТО и двустранните споразумения за свободна търговия значително са допринесли за загуба на продоволствената сигурност в много развиващи се страни и в контекста на настоящата световна криза на доставките на храни; призовава Комисията съответно да оцени отново подхода си за свободен пазар за търговия със селскостопански стоки;

8.  Призовава големите страни износителки на храни (Бразилия, Аржентина, Тайланд и т.н.) да действат като надеждни доставчици на основни хранителни продукти и да избягват ограничения на износа, които биха могли да имат пагубни последствия, особено за бедни развиващи се страни, които внасят храни;

9.  настоява, че ЕС трябва да участва в равновесието между доставките на храни и търсенето в световен мащаб и че всички видове земеделие трябва да бъдат включени, за да бъде постигната тази цел; счита също така, че ЕС трябва да гарантира своята продоволствена сигурност чрез поддържане на фундаменталните принципи и целите на Общата селскостопанска политика (ОСП): разумни цени, гарантиращи наличност на доставките, стабилизиращи пазари с оглед осигуряване на добро жизнено равнище и повишена производителност чрез технологичен прогрес и по-добри реколти, и създаване на безопасни мрежи, с които да се реагира при кризи, подобни на тези, пред които сме изправени в момента;

10. изразява съжаление, че новите мерки, предложени от Комисията в рамките на проверката на състоянието на ОСП, не вземат предвид в достатъчна степен уроците от настоящата продоволствена криза;

11. призовава Комисия да насочи производството на агрогорива към използване на технология от второ поколение, за да избегне намаляването на доставките на храни, и да преразгледа и приспособи целите за производство на агрогорива в зависимост от икономически, социални и свързани с околната среда ясно определени критерии.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	5.11.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	27 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Kader Arif, Daniel Caspary, Christofer Fjellner, Béla Glattfelder, Ignasi Guardans Cambó, Jacky Hénin, Caroline Lucas, Erika Mann, Helmuth Markov, David Martin, Vural Öger, Georgios Papastamkos, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Tokia Saïfi, Peter Šťastný, Gianluca Susta, Daniel Varela Suanzes-Carpegna, Iuliu Winkler, Corien Wortmann-Kool
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Bastiaan Belder, Ole Christensen, Albert Deß, Eugenijus Maldeikis, Javier Moreno Sánchez, Zbigniew Zaleski
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Sepp Kusstatscher, Michel Teychenné

3.12.2008

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно Общата селскостопанска политика и световната продоволствена сигурност

(2008/2153(INI))

Докладчик по становище: Silvia-Adriana Ţicău

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава значението на задълбочения анализ на повишаващите се цени на храните, като се вземат предвид покачващите се цени на енергията за крайните потребители, по-многобройните климатични явления и нарастващото търсене на енергия, дължащо се на увеличаването на населението в световен план и призовава Комисията да проучи допълнително връзката между високите цени на храните и растящите цени на енергията, и по-специално на горивата;

2.  отбелязва, че световната продоволствена криза е сред големите заплахи за мира и сигурността в света; в тази връзка приветства новите усилия на Комисията да проучи начините за справяне с въпроса за продоволствената сигурност в глобален план; призовава държавите-членки да подкрепят подобни инициативи на национално и на местно равнище;

3.  признава, че селскостопанският сектор, който генерира значителна част от общото количество емисии на CO₂, се нуждае от по-добра енергийна ефективност;

4.  счита, че масовото навлизане на биогорива и производството на биоенергия биха могли да окажат положително въздействие върху сектора на селското стопанство и преработката на хранителни продукти, който е засегнат от неблагоприятното въздействие на по-високите цени на суровини като торове, пестициди и дизел, както и от разходите за транспорт и преработка;

5.  признава, че селскостопанският сектор обезпечава прехраната на по-голяма част от населението в много развиващи се страни, и следователно насърчава тези страни да разработят механизъм за стабилни и прозрачни селскостопански политики, които ще осигурят дългосрочно планиране и устойчиво развитие;

6.  призовава Комисията да наблюдава отблизо резултатите от увеличеното производство на биоенергия в ЕС и в трети страни по отношение на промените в използването на земята, цените на хранителните стоки и достъпа до хранителни продукти;

7.   повтаря отново, че стимулите за устойчиво отглеждане на култури за производство на енергия следва да не застрашават производството на храни;

8.  подчертава, че е необходимо да се постигне равновесие в критериите за устойчивост на биогоривата, което от една страна позволява да се избегнат негативните ефекти от увеличеното производство на биоенергия върху биоразнообразието, цените на хранителните продукти и моделите за използване на земята и което от друга страна не подкопава възможностите да се постигнат целите за енергия от възобновяеми източници за 2020 година;

9.  призовава Комисията и държавите-членки да насърчават изследванията и развитието, с цел предотвратяване и адаптиране към изменението на климата, включително, наред с другото, научните изследвания в областта на следващо поколение биогорива и в частност използването на високодобивни култури за производство на енергия, щадящи околната среда изкуствени торове, които са възможно най-ефективни, нови селскостопански технологии с минимален отрицателен ефект върху ползването на земята, разработването на нови растителни типове, които са резистентни на изменението на климата и свързаните с това заболявания и научни изследвания в областта на начините за използване на отпадъците в селското стопанство;

10. счита, че са необходими допълнителни изследвания в областта на селското стопанство, за да се увеличи устойчивата производителност на стопанствата, и призовава държавите-членки да се възползват изцяло от възможностите, които предлага Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7) в това отношение, както и да приемат мерки за подобряването на селскостопанската продукция по устойчив и енергийно-ефективен начин.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	2.12.2008 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Šarūnas Birutis, Jan Březina, Jerzy Buzek, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Dragoş Florin David, Den Dover, Nicole Fontaine, Adam Gierek, Norbert Glante, David Hammerstein, Erna Hennicot-Schoepges, Mary Honeyball, Ján Hudacký, Werner Langen, Anne Laperrouze, Pia Elda Locatelli, Eluned Morgan, Antonio Mussa, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Aldo Patriciello, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Mechtild Rothe, Paul Rübig, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Claude Turmes, Nikolaos Vakalis, Adina-Ioana Vălean
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Gabriele Albertini, Alexander Alvaro, Pierre Pribetich, John Purvis, Silvia-Adriana Ţicău, Владимир Уручев

ПРИЛОЖЕНИЕ

D(2008) 64227

                                                                             Г-н Neil Parish

Председател

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Относно:       Проектодоклад на комисията по земеделие и развитие на селските райони относно Общата селскостопанска политика и глобалното продоволствено осигуряване INI 2008/2153 (докладчик Mairead McGuiness)

Уважаеми господин председател,

Гореспоменатият доклад предизвика голям интерес в комисията по бюджети. Много от бюджетните аспекти бяха засегнати в рамките на последния доклад на Gay Mitchell от името на комисията по развитие, относно "инструмента за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни", а неотдавнашната помирителна процедура по въпросите на бюджета от 21 ноември се увенча с успех по отношение на инструмента по прехраната. По тази причина ние представяме нашите коментари под формата на писмо, вместо чрез формално становище.

Ние напълно подкрепяме повечето от заключенията и констатациите на г-жа McGuiness, по-специално премахването на възстановяването на суми при износ до 2013 г. и стремежа към по-нататъшни реформи в съответствие със споразуменията със СТО. Бих искал само да припомня някои основни бюджетни аспекти, които имат отношение по въпроса:

1. Европейският парламент и Съветът се споразумяха да финансират "бързите ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни" (Инструмент по прехраната) за период от 3 години в рамките на бюджетен ред 4 ("ЕС партньор от световно значение") от многогодишната финансова рамка със сума в размер на 1 милиард евро, като финансирането ще бъде разпределено по години както следва: 262 милиона евро през 2008 г., 568 милиона през 2009 г. и 170 милиона евро през 2010 г., главно заделени чрез преразпределяне от Инструмента за стабилност, Инструмента за гъвкавост и резерва са спешна помощ. За тази цел през 2008 г. в бюджета ще бъде предвидена допълнителна сума от 240 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения за резерва за спешна помощ и ще бъде добавен бюджетен ред за Инструмента по прехраната. За 2009 г. в бюджета ще бъдат предвидени 490 милиона евро бюджетни кредити за поети задължения и 450 милиона евро във вид на плащания за Инструмента по прехраната.

Графикът за плащанията за Инструмента по прехраната се очаква да бъде 450 милиона евро през 2009 г., 350 милиона евро през 2010 г. и 200 милиона евро през 2011 г. и следващите години, които са предмет на одобрение от страна на бюджетния орган във всяка бюджетна процедура.

2. По същия въпрос Комисията беше призована да гарантира последователност и допълване на инструмента по прехраната със средства от ЕФР.

3. Последователност следва също да бъде постигната по отношение на вноските на ЕС в Световната програма за изхранване и други програми на ООН за подпомагане на земеделието и продоволственото осигуряване. Съвместните декларации, приети по време на помирителната среща подчертаха важността на подобряването на видимостта на помощта на Общността като цяло.

4. Що се отнася до параграф 28 от доклада McGuiness, искам да припомня, че в становището от 24.09.2008 г. на комисията по бюджети на вниманието на комисията по развитие беше гласувано изменение по въпроса за важността на улесняването на микрокредитирането за дребни селскостопански производители в развиващите се страни, засегнати от кризата. Инструментът за микрокредитиране следва да бъде разработен по аналогия на съществуващите инструменти (Инструмент за финансиране на сътрудничеството за развитие и Европейския фонд за развитие) и да бъде насочен към увеличаване на производството.

С уважение,

R. Böge

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	8.12.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	17 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Luis Manuel Capoulas Santos, Joseph Daul, Carmen Fraga Estévez, Elisabeth Jeggle, Heinz Kindermann, Stéphane Le Foll, Véronique Mathieu, Rosa Miguélez Ramos, Neil Parish, Agnes Schierhuber, Czesław Adam Siekierski, Alyn Smith
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Milan Horáček, Astrid Lulling, Jan Mulder, Maria Petre, Kyösti Virrankoski

• [1]  OВ C 263E, 16.10.2008 г., стр. 621.
• [2]  Текстовете приети, P6_TA(2008)0229.
• [3]  Текстовете приети, P6_TA(2007)0577.
• [4]  Agri Aware TNS/Mrbi изследване, проведено в Ирландия, август 2008, Hats off to the CAP