Процедура : 2008/2244(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0507/2008

Внесени текстове :

A6-0507/2008

Разисквания :

PV 12/01/2009 - 20
CRE 12/01/2009 - 20

Гласувания :

PV 13/01/2009 - 6.13
CRE 13/01/2009 - 6.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0013

ДОКЛАД     
PDF 196kWORD 130k
16.12.2008
PE 412.281v02-00 A6-0507/2008

относно публичните финанси в ИПС за периода 2007-2008 г.

(2008/2244(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси

Докладчик: Donata Gottardi

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно публичните финанси в ИПС за периода 2007-2008 г.

(2008/2244(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юни 2008 г. относно публичните финанси в ИПС през 2008 г. - ролята на качеството на публичните финанси в управленската рамка на ЕС (COM(2008)0387),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 13 юни 2007 г. относно публичните финанси в ИПС през 2007 г. - осигуряване на ефективността на предпазния лост на ПСР (COM(2007)0316),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 7 май 2008 г. относно ИПС@10: успехи и предизвикателства след 10 години икономически и паричен съюз (COM(2008)0238),

–   като взе предвид своята резолюция от 26 април 2007 г. относно публичните финанси в ИПС през 2006 г.(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 22 февруари 2005 г. относно публичните финанси в ИПС през 2004 г.(2),

–   като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно годишния доклад за еврозоната за 2007 г.(3),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2006 г. относно годишния доклад за еврозоната за 2006 г.(4),

–   като взе предвид своята резолюция от 20 февруари 2008 г. относно приноса към пролетното заседание на Съвета през 2008 г. във връзка с Лисабонската стратегия(5),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. относно "Европейският интерес: постигане на успех в ерата на глобализация"(6),

–   като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно състоянието на европейската икономика: подготвителен доклад относно общите насоки за икономическата политика за 2007 г.(7),

–   като взе предвид съобщението на Комисията относно "Приносът на данъчната и митническата политика за Лисабонската стратегия" (СOM(2005)0532) и резолюцията на Парламента от 24 октомври 2007 г. по този въпрос(8),

–   като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2003 г. относно бюджетирането, съобразено с фактора "пол" - изготвяне на публичните бюджети от гледна точка на равенството между половете(9),

–   като взе предвид резолюцията на Европейския съвет относно съгласуването на икономическата политика по време на третия етап от ИПС и относно членове 109 и 109б от Договора за ЕО, приложена към заключенията на председателството след заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 12 и 13 декември 1997 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета ЕКОФИН от 4 ноември 2008 г. относно международните инициативи в отговор на финансовата криза и подготовката за международната среща на високо равнище относно финансовата криза,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 29 октомври 2008 г., озаглавено "От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие" (COM(2008)0706),

–   като взе предвид заключенията на председателството след заседанието на Европейския съвет в Брюксел на 15 и 16 октомври 2008 г. относно повишаване на степента на регулиране и надзор на финансовите пазари,

–   като взе предвид срещата на държавните и правителствени ръководители на държавите от Еврогрупата на 12 октомври 2008 г., чиято цел беше приемане на съгласуван спасителен план във връзка с икономическата криза,

–   като взе предвид заключенията на Съвета ЕКОФИН от 7 октомври 2008 г. относно непосредствените реакции на финансовите сътресения и резолюцията на Европейския парламент от 22 октомври 2008 г. относно Европейския съвет на 15 и 16 октомври 2008 г.(10),

–   като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета ЕКОФИН на 14 май 2008 г. относно осигуряването на бъдещата ефикасност и ефективност на социалните разходи, както и напредъка в анализа на качеството на публичните финанси,

–   като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета ЕКОФИН на 9 октомври 2007 г. относно качеството на публичните финанси: модернизация на публичната администрация,

–   като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета ЕКОФИН на 10 октомври 2006 г. относно качеството на публичните финанси,

–   като взе предвид член 45 от своя Правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A6‑0507/2008),

A. като има предвид, че качествените и ориентирани към устойчиво развитие публични финанси са нашият първостепенен ангажимент спрямо бъдещите поколения, който е от особено значение при сегашното положение на дълбоко сътресение на пазарите,

Б.  като има предвид необходимостта от разработване на политики за качествени публични финанси (КПФ), които да се съгласуват на европейско равнище, и по-специално в еврозоната, и да се определят и оценяват въз основа на общи еднородни механизми, целящи оказване на подкрепа за дългосрочен растеж, за да може да се отговори на предизвикателствата, свързани с демографските промени, глобализацията и изменението на климата,

В.  като има предвид, че целта на публичните финанси е да подкрепят макроикономическата рамка, да предоставят публични услуги и стоки и да уравновесяват пазарни сривове и външни въздействия,

Г.  като има предвид, че установяването на концептуална и оперативна рамка за ориентирани към растеж КПФ, както и определянето на растежа като най-важна отправна точка за оценката на КПФ не могат да бъдат отделени от съображението, че политиките относно бюджета и публичните разходи на държавите-членки трябва да са ориентирани към запазване и обновяване на социалната държава, застрахователното и осигурителното покритие и преразпределението на средствата,

Д. като има предвид, че ниското равнище на публични инвестиции в Европейския съюз (под 3% от БВП) и тяхната разпръснатост имат отрицателни последици по отношение на целта за постигане на дългосрочен устойчив растеж, за който всъщност са необходими целеви и приоритетно определени публични разходи,

Е.  като има предвид, че е необходимо и целесъобразно при анализа, оценката и перспективите за устойчивост на публичните финанси да се подхожда от перспективата на пола,

Промени в икономическите тенденции през периода от 2007 г. до 2008 г. - икономическа и финансова криза и перспективи

1.  отбелязва, че анализът на състоянието на публичните финанси през 2007 г. и първата половина на 2008 г. ясно показва изменение в икономическата тенденция и застрашителната перспектива за забавяне на икономиката и растежа, съпътствани от поддържането на понижен индекс на инфлация и нарастващи неравенства на доходите;

2.  изразява загриженост по повод на настоящото трудно международно и европейско икономическо и финансово положение, което обуславя наличието на безпрецедентна нестабилност, и отбелязва развиващите се нови динамични процеси във връзка с отношението публичния и частния сектор и промените в паричната и икономическата политика в области, в които, в условията на пазарни сривове и липса на правила и надзор, намесата на публичния сектор отново заема централно място, а понякога се проявява под формата на същинска национализация;

3.  отбелязва, че кризата в стратегически сектори, по-конкретно в областта на финансите и транспорта, подтиква към инвестиране на публични средства в придобиване на собственост, без да се обръща внимание на това дали спасителните мерки се ограничават до необходимото за запазването и развитието на европейската икономика и не обслужват чисто национални интереси;

4.  счита, че е необходимо Комисията и държавите-членки да извършат подходяща оценка на отраженията, които оказва за публичните финанси подкрепата на публичния сектор и участието на големи промишлени отрасли във финансовия и кредитния сектор; счита също, че е целесъобразно тези отражения да бъдат оценени и във връзка с конкуренцията, функционирането на вътрешния пазар и поддържането на равнопоставени условия;

5.  изтъква, че преразгледаният Пакт за стабилност вече позволява справяне с особено тежки положения и че финансовото консолидиране и определените цели в плановете за стабилност и сближаване продължават да са от основно значение за перспективите за възстановяване и растеж;

6.  посочва значението на съгласуван на европейско равнище подход за борба срещу избягването на данъчно облагане и създаването на зони на "данъчен рай" в защита на интересите на гражданите, данъкоплатците и баланса на публичните сметки, особено в момент, когато финансовото консолидиране и равнището на публичния дълг рискуват да бъдат отрицателно засегнати от значителните публични намеси в полза на големите финансови и промишлени участници на пазара;

7.  подчертава, че е също така в интерес на гражданите, данъкоплатците и баланса на публичните сметки да се направи така, че всяка намеса и използване на публични средства за спасяване на финансови институции да бъдат съпътствани от подходящ надзор, действителни подобрения в управлението и стопанското поведение на предприятието или институцията, точни ограничения на възнагражденията на ръководителите и ясна отчетност пред публичните органи; в тази връзка счита, че е целесъобразно Комисията да бъде инициатор на създаването на насоки, за да се гарантира последователно и съгласувано изпълнение на различните национални планове за действие;

8.  счита, че извършените в няколко държави-членки масирани публични намеси за спасяване и подкрепа на банковия и финансовия сектор ще имат очевидни последици върху публичните финанси и доходите на гражданите; поради това счита, че е необходимо данъчното бреме да бъде подходящо и справедливо разпределено между всички данъкоплатци, което означава, от една страна, всички участници на финансовия пазар да бъдат обекти на подходящо данъчно облагане, и, от друга страна, да се предвиди постепенно и рязко намаляване на данъчното бреме върху средните и ниски заплати и пенсиите – чрез данъчно приспадане, преразглеждане на ставките, компенсиране на невнесени данъци – така че да се намали бедността, и то не само крайната бедност, да се благоприятства потреблението и нарастването на търсенето чрез антициклична ответна реакция на настоящата икономическа криза, която води към рецесия;

9.  подчертава, че европейските макроикономически политики трябва да реагират бързо и съгласувано за справяне с рисковете от рецесия и финансова нестабилност, и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки, по-специално държавите от еврозоната, да използват интелигентно и еднопосочно гъвкавостта на Пакта за стабилност, както и подходящи антициклични механизми, целящи структурни промени, ефикасно разпределение на публичните средства, преструктуриране на публичните разходи и инвестиции за растеж в съответствие с целите от Лисабон, като се обръща особено внимание на ролята на малките и средни предприятия;

10. в тази връзка отново изтъква необходимостта от общ подход, особено в еврозоната, спрямо политиките на заплащане на труда, който да предвижда увеличения на заплатите съобразно действителната инфлация и производителността, тъй като данъчните политики и политиките на заплащане на труда съставляват мощни и ефикасни лостове за въздействие върху търсенето и за постигане на стабилност и икономически растеж;

11. изразява задоволство от очертаващите се области на вземане на решения, при които Еврогрупата действа в качеството на (първа) инстанция на политическо и икономическо съгласуване за определянето на бързи ответни реакции и съгласувани стратегии не само в отговор на икономическата и финансовата криза, но и за съживяването на макроикономическите политики и общите инвестиционни стратегии, с цел да се благоприятстват перспективите за растеж, да се избегнат тежки последици за публичните финанси и финансовата стабилност в Европейския съюз, както и да се допринесе за постигането на по-добро равновесие между икономическата и паричната политика в Европейския съюз;

12. счита, че би било целесъобразно да се установи задължителен механизъм за консултация и съгласуване между Комисията и държавите-членки, особено държавите от Еврогрупата, преди да се приемат важни икономически мерки, по-специално по отношение на мерки в отговор на нестабилността на енергийните цени и цените на суровините и хранителните продукти;

Устойчивост на публичните финанси и ефективност на предпазния лост на Пакта за стабилност и растеж

13. счита устойчивостта на публичните финанси като предпоставка и приоритет не само за стабилността и растежа, формулирането на макроикономическата политика и политиките в областта на заетостта, социалната защита и околната среда на всяка държава-членка, но също така и за бъдещето на икономиката и на европейския социален модел, присъщ за развитието на Европейския съюз;

14. изразява дълбока загриженост по повод на преките последици от настоящата световна финансова криза върху устойчивостта и качеството на публичните финанси на държавите-членки; изразява особена загриженост относно въздействието на кризата върху реалната икономика и баланса на плащанията на новите държави-членки, които не са членове на еврозоната и търпят драстично намаляване на преките чуждестранни инвестиции;

15. посочва, че дефицитът и публичният дълг оказват неблагоприятно въздействие върху растежа, доколкото ограничават възможността на държавите-членки за маневриране в периоди на криза; призовава държавите-членки да положат повече усилия за консолидиране на своите бюджети и намаляване на публичния дълг в периоди на растеж, като предпоставка за изграждането на стабилна, конкурентоспособна и устойчива европейска икономика; също така подчертава, че незадоволителните мерки за намаляване на дефицита и публичния дълг, като например произволното съкращаване на публичните инвестиции, имат неблагоприятни последици за дългосрочните перспективи за растеж;

16. изтъква, че в контекста на новото международно положение, дължащо се на настоящата финансова криза и икономическата депресия, която вече оказва неблагоприятни отражения върху заетостта и растежа в еврозоната, е трудно да се избегне нарастването на дефицити; поради това предлага държавите-членки да използват по-целенасочено възможностите за гъвкавост, определени в Пакта за стабилност и растеж (ПСР), за да се насърчават икономическото възстановяване и растеж; обръща внимание на бюджетните последици от текущата финансова криза и призовава Комисията да оцени последиците за публичните финанси на държавите-членки от използването на публични средства в плановете за спасяване на националните финансови институции; призовава Комисията да проучи последиците от определените в ПСР критерии при настоящото положение на бавен икономически растеж, при което няколко държави-членки са изправени пред перспективата за рецесия, и призовава да бъде извършена оценка на последиците от повишаването на кредитните разходи за публичния дълг на държавите-членки;

17. отбелязва, че преразгледаният ПСР функционира правилно; счита, че през предходните години корективните мерки са прилагани по задоволителен начин и подчертава значението на предпазния лост като много важен инструмент за устойчивостта и сближаването на финансовите политики на държавите-членки, и по-специално на държавите от еврозоната;

18. споделя становището на Комисията относно значението на предохранителния елемент на ПСР, подкрепата и насърчаването на държавите-членки и обмена на най-добри практики; по-конкретно, признава, че този лост следва да се основава на средносрочен подход спрямо бюджетните политики и съгласуване на европейско равнище, тъй като ефикасните действия изискват общо разбиране на предизвикателствата пред икономическата и бюджетната политика на Европейския съюз и силен политически ангажимент за справяне с тези предизвикателства чрез еднопосочно ориентирани антициклични действия;

19. подчертава значението на средносрочната цел като специфична цел за бюджет, обвързан с икономическата, фискалната и политиката в областта на доходите, която следва да се постигне чрез макроикономически диалог, насочен към конкретното положение във всяка държава-членка и да се определя на многогодишна основа; настоятелно призовава държавите-членки към повишаване на доверието и засилване на легитимността на средносрочната цел както на национално равнище чрез по-голямо участие на държавните органи, националните парламенти и социалните партньори (национална ангажираност), така и на местно равнище (публични финанси на поднационално равнище) чрез изготвянето на регионални пактове за стабилност и растеж и поставянето на средносрочни цели, като се отчита въздействието на публичните разходи и инвестиции на местно равнище върху публичните финанси на национално равнище и върху перспективите за растеж на отделните страни;

20. счита, че последователността между многогодишните бюджетни програми и съставянето и изпълнението на годишните бюджети е от основно значение; призовава държавите-членки да прилагат по-голяма строгост при съставянето на макроикономическите прогнози и по-голяма степен на съгласуваност при определяне на критериите, сроковете и целите на многогодишните разходни рамки, за да се постигне по-голяма ефикасност и по-добро изпълнение на бюджетните и макроикономическите политики на европейско равнище;

21. изтъква, че държавите-членки се нуждаят от допълнителни структурни реформи и по-голяма бюджетна дисциплина, както и от антициклични фискални политики, намаляващи бюджетните дефицити по време на икономически растеж, за да бъдат по-добре подготвени за справяне с отрицателни външни сътресения;

22. подчертава, че е важно да се изготвят макроикономически планове за справяне с външни сътресения (като финансовата криза във връзка с високорисковите ипотечни кредити), в които да се отчита не само положението в еврозоната, но и в наваксващите своето изоставане икономики в Европейския съюз;

Публичните финанси - ключов елемент на един по-широк и всеобхватен икономически подход

23. посочва, че ключовата цел на стабилните и консолидирани публични финанси следва да бъде определена въз основа на задълженията съгласно новия ПСР, като същевременно се отчита перспективата за развитие, растеж и конкурентоспособност на Лисабонската стратегия, която изисква извършването на структурни реформи, както и наличието на структура на публичните разходи и на данъчното облагане, подкрепяща инвестициите (в човешки капитал, научни изследвания и иновации, образование и обучение, включително висше образование, здравеопазване, инфраструктура, околна среда, сигурност и правосъдие) и преразпределение на тези приходи с цел насърчаване на социалното сближаване, растежа и заетосттта;

24. подчертава, че целите на публичните финанси, определени въз основа на интегрираните насоки в новия Лисабонски цикъл, следва последователно и единно да свързват плановете за стабилност и сближаване с националните планове за реформа; счита, че добавената стойност на стабилните и ориентирани към растеж европейски публични финанси следва да се отразява, по-специално в еврозоната, в европейската политика за публични инвестиции в инфраструктурата, формулирана и съгласувана въз основа на общи цели, които могат да се финансират не само от националните бюджети и (частично) от бюджета на ЕС, но и чрез новите европейски финансови инструменти (например, еврооблигации или Европейския инвестиционен фонд), които са насочени към подкрепа на растежа, производителността и конкурентоспособността на Европейския съюз и на еврозоната в международен план;

25. счита, че би било целесъобразно да се установи задължителен механизъм за консултация с националните парламенти, едновременно с консултацията с Европейския парламент, с оглед съгласуваното съставяне на програмите за стабилност и сближаване съгласно ПСР, както и на националните програми за реформи съгласно интегрираните насоки от Лисабон, така че тези програми да бъдат свързани и да бъдат представяни заедно, по възможност всяка година през есента;

26. изразява съгласие с това, че демографските промени увеличават необходимостта от извършване на структурна реформа, по-специално по отношение на пенсионните схеми, здравеопазването и дългосрочното лечение и подчертава, че би било твърде ограничаващо да се насочва вниманието само към застаряващото население (и спадащата раждаемост), без да се отчита влиянието на глобализацията, включително непрекъснатия поток от имигранти, пристигащи в ЕС не само по икономически причини, но и за да избягат от войни или климатични бедствия;

27. посочва значението на политиката на заетост и социалното приобщаване, като се отчитат надлежно потребностите на различните поколения, полове и хора въз основа на принципа на съчетаване на гъвкавост и сигурност, и се предприемат активни мерки за подкрепа на възнагражденията и доходите чрез водене на социален диалог, като се отдава предимство на увеличаването на производителността, без да се пренебрегват мерките за защита на пенсиите и като се взема предвид факта, че ниските пенсии представляват не само социален проблем, но също така водят до увеличаване на разходите за социално осигуряване, и в резултат на това - до по-голяма тежест за публичните финанси;

28. счита, че финансовите пазари и услуги, интегрирани в политиките съгласно Лисабонската стратегия, следва да се основават на финансовата стабилност и механизмите за надзор, предоставящи гаранция за защита срещу отрицателни въздействия върху растежа и публичните финанси; изразява загриженост по повод на сведенията за използване на деривати и нови финансови инструменти, предимно от страна на местни органи на управление, което може да постави на колене местните общности;

29. счита, че е необходимо да се възприеме нов подход спрямо публичните финанси, който да е системен и съгласуван между държавите-членки, по-специално държавите от еврозоната, да цели подкрепа на дългосрочния икономически растеж (и на потенциала за растеж) и в който да бъде отредено централно място на многоизмерна рамка за определяне и измерване на качеството на публичните финанси, позволяваща на европейската икономика да бъде устойчива на външни сътресения, да реагира на демографските изменения и на международната конкуренция, както и да се гарантира социално равенство и сближаване;

Качество на публичните финанси: приходи и разходи

30. счита за важно държавите-членки да се ориентират към политики на качествени публични финанси, които да бъдат съгласувани и да се основават на метод на оценка, включващ показатели и цели, в чието формулиране и определяне следва да участват Европейският парламент и националните парламенти; счита предложението на Комисията за полезно и препоръчва въвеждането на система за оценка на бюджетните политики, която да е насочена към специфични аспекти, като състава, ефикасността и ефективността на публичните разходи, структурата и ефективността на приходните системи, ефективността и качеството на публичната администрация, стабилното бюджетно управление, както и метод на координация на политиките на качествени публични финанси между държавите-членки; призовава за по-съпоставими национални бюджети за постигане на горепосочените цели;

31. настоятелно призовава държавите-членки да приемат политики на качествени публични финанси, наред със система за оценка на бюджетните политики – като бюджетирането, основано на изпълнението (по модела на ОИСР) – насочена към подобряване на качеството на публичните разходи чрез засилване на връзката между отпускането на средства и резултатите; отбелязва, че бюджетирането, съобразено с фактора пол, представлява добър пример за бюджетиране, основано на изпълнението, метод, предложен и подкрепян от самия Европейски парламент и прилаган в различна степен на местно и национално равнище в отделните държави-членки и който трябва да се прилага по-последователно, включително и на европейско равнище; призовава Комисията да изготви методи на бюджетиране, основано на изпълнението, както и насоки и показатели, които дават възможност за съпоставяне и хармонизиране на финансовите и макроикономическите политики на държавите-членки, и признава, че това изисква по-голямо участие, и следователно по-голяма отговорност от страната на информирани граждани;

32. приветства подетия от Комисията размисъл относно внедряването на качество, ефективност и ефикасност в приходната система; счита, че данъчните реформи на държавите-членки ще доведат до по-голям растеж, само ако надлежно отчитат специфичните условия на институционалната и административната система, производствения сектор и пазара на труда (по-специално процента на заетост и размерите на сивата икономика) във всяка държава-членка;

33. посочва съществуващите разлики между държавите-членки по отношение на данъчния натиск и данъчните структури; признава, че е трудно да се разработи единна данъчна реформа, водеща до по-голям растеж, предвид предимствата (по-широка данъчна основа) и недостатъците (отслабване на действието на принципа на прогресивност) на преминаването от пряко данъчно облагане към непряко данъчно облагане, основано на потреблението; въпреки това подчертава, че редица общи мерки за данъчна реформа биха могли да доведат до значително подобряване на ефективността на данъчната система и данъчните приходи, увеличаване на заетостта, намаляване на деформациите и повишаване на растежа на европейско равнище, а именно, наред с другото:

- въвеждане на по-широка данъчна основа (и по-ниски данъчни ставки) с оглед намаляване на деформациите и увеличаване на приходите,

- намаляване на данъчния натиск върху работната сила чрез по-справедливо разпределение на данъчната тежест между различните категории данъкоплатци; реорганизация на системите за стимули и данъчни облекчения, и по-специално преминаване към други фактори или сектори;

34. обръща внимание на факта, че данъчните реформи, насочени към стабилни публични финанси, растеж, ефикасност, опростяване, премахване на деформациите и борба срещу избягването на данъчно облагане и създаването на зони на "данъчен рай" ще бъдат по-ефективни, ако са съгласувани и консолидирани между държавите-членки, по-специално държавите от еврозоната, като се взема предвид потенциала за развитие и конкурентоспособност на вътрешния пазар;

35. обръща внимание на ключовия въпрос за състава на публичните разходи, насочени към устойчив растеж и подчертава, че качеството и ефективността на инвестициите в инфраструктура и човешки капитал, като се отдава предимство на услугите от общ интерес въз основа на предварително определяне на потребностите на хората и състава на населението и се отделя специално внимание на политиките за равенство между половете и демографските промени, допринасят за увеличаване на производителността и конкурентоспособността на европейската икономика; изтъква, че натискът върху социалните и здравните услуги, произтичащ от застаряването на населението, може да бъде намален чрез инвестиции в здравно образование; подчертава, че публичните разходи следва да бъдат реорганизирани чрез прехвърляне на бюджетни средства към сектори, насърчаващи растежа, като публичните средства се използват по-ефективно и ефикасно и се създаде подходяща интегрирана публично-частна мрежа;

36. посочва необходимостта от реформиране и модернизиране на публичните администрации, които заемат централно място в системата на публичните приходи и разходи и които трябва да отговарят на критериите за ефективност, ефикасност и производителност, отговорност и оценка на резултатите, насочени към структурата на публичната администрация и на националните и местни институции на държавите-членки, и като се вземат предвид задълженията и възможностите, произтичащи от функционирането на ЕС и гарантиращи обвързаността на публичния сектор със стабилни бюджети и приноса му за изграждане на конкурентоспособна икономика;

37. подчертава важната роля на стабилното бюджетно управление, основано на набор от правила и процедури, насочени към определяне на начина на изготвяне, изпълнение и контрол на публичните бюджети в средносрочна перспектива, като се отчита консолидирането на бюджета на държавите-членки и реорганизацията на публичните разходи, които да бъдат придружени от метод за анализ на контекста (на европейско, национално и местно равнище) и определяне на целите, включително предварителна и последваща оценка на въздействието, проверка и оценка на резултатите и изпълнението, както и механизми за адаптиране в съответствие с бюджетирането, основано на изпълнението; счита, че следва да бъдат предприети мерки за гарантиране на еднакви правила за фискално управление в държавите-членки, и по-специално в държавите от еврозоната, които да съответстват на времевия контекст и целите; счита също, че тези правила за фискално управление следва да бъдат свързани с икономическото управление с оглед насърчаване вземането на съвместни бюджетни, икономически и инвестиционни решения, насочени към едни и същи цели, за да бъдат по-ефективни и да имат множествен ефект, и за да се постигнат значими резултати, които са още по-необходими в трудни икономически условия като сегашните; счита, че съществува опасност несъгласуваните национални планове за икономическо възстановяване да се неутрализират взаимно; предвид това отбелязва, че националните бюджети трябва да се изготвят въз основа на съвместни икономически перспективи и анализи;

38. призовава Комисията и държавите-членки, предвид гореизложеното, да създадат координационен механизъм за наблюдение и оценка на качеството на бюджетните политики на държавите-членки, който да бъде тясно свързан с механизмите на ПСР и да прилага интегрираните насоки на Лисабонската стратегия въз основа на системно отчитане на качеството, оценка на качеството на публичните финанси чрез системата за бюджетиране, основано на изпълнението, както и периодичен преглед на качеството на публичните финанси;

* *

*

39. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

     OВ C 74 E, 20.3.2008 г., стp. 780.

(2)

     OВ C 304 E, 01.12.2005 г., стp. 132.

(3)

     OВ C 175 E, 10.07.2008 г., стp. 569.

(4)

     OВ C 314 E, 21.12.2006 г., стp. 125.

(5)

     Приети текстове, P6_TA(2008)0057.

(6)

     OВ C 282 E, 06.11.2008 г., стp. 422.

(7)

     OВ С 287Е, 29.11.2007 г., стр. 535.

(8)

     OВ C 263 E, 16.10.2008 г., стp. 441.

(9)

     ОВ C 74E, 24.03.2004 г., стp.746.

(10)

   Приети текстове, P6_TA(2008)0506.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Преразгледаният Пакт за стабилност и растеж доказа, че функционира доста добре. Все пак неотдавнашният опит и бъдещите предизвикателства очертават редица въпроси, които трябва да бъдат решени. Предвид застаряващото население, и по-специално като се изхожда от увеличаването на разходите за здравеопазване и социална закрила, а също така и като се вземат предвид изменението на климата и глобализацията, държавите-членки трябва да осъществяват напредък по посока на устойчиви публични финанси. Това означава, че съществуващите ресурси трябва да се използват по по-продуктивен и ефективен начин. Докладът на Европейската комисия относно публичните финанси в ИПС през 2007 г. и докладът й за 2008 г. поставят за разглеждане множество елементи и въпроси относно бъдещото подобряване на икономическото управление на публичните финанси на равнището на ЕС и на национално равнище. Те са обобщени по-долу.

Докладът на Комисията "Публичните финанси в ИПС през 2007 г." акцентира върху осигуряването на ефективността на предпазния лост на пакта. С оглед извършване на по-добра оценка на макроикономическите прогнози, стоящи в основата на бюджетното планиране и очертаване на рисковете, Комисията подчерта необходимостта от придвижване към по-широка икономическа оценка на програмите за стабилност и сближаване. Друг начин за намаляване на различията между бюджетните планове и резултатите би било засилването на връзката между националните бюджети и програмите за стабилност и сближаване. В много случаи програмите за стабилност и сближаване водят до слабо въздействие върху процеса на изготвяне на националните бюджети. Третата възможност е свързана с въпроса дали и как годишният бюджет се базира на средносрочната политика. В това отношение практиката в отделните държави-членки е различна. В някои страни в миналото бяха въведени национални средносрочни рамки и те функционират добре; в други случаи единственият инструмент, който поставя фискалната политика в многогодишен контекст, е програмата за стабилност и сближаване. Докладът на Съвета от март 2005 г., който стои в основата на реформирания ПСР, подчертава значението на националните режими на фискално управление, тъй като допълва рамката на ЕС. В този контекст през миналите години вниманието беше насочено към начина, по който фискалните правила и данъчните съвети оказват влияние върху фискалните резултати на държавите-членки на ЕС. В миналото редица страни на ЕС се сблъскваха редовно с трудности във връзка с постигането на средносрочните бюджетни цели, заложени в техните програми за стабилност и сближаване. Целта за "състояние на държавните финанси, близко до бюджетното равновесие или бюджетен излишък" в първоначалния Пакт за стабилност и растеж се превърна в тези страни в подвижна мишена. В тази перспектива министрите на финансите на държавите-членки на ЕС решиха да предприемат конкретни действия за укрепване на предпазния лост на пакта, в контекста на реформата на ПСР от 2005 г.

Докладът на Комисията "Публичните финанси в ИПС през 2008 г." акцентира върху качеството на публичните финанси. Според този доклад държавите-членки разполагат със значителни възможности за повишаване качеството на публичните финанси. Необходим е общ подход на фискалната политика, който води до повишаване на качеството на публичните финанси. Политическите действия може да са по-благоприятстващи растежа и повишаващи конкурентоспособността посредством мерки, които да спомагат за увеличаване на ефективността на разходно-приходните системи. На първо място, стабилните общи публични финанси си остават ключов инструмент за фискалната политика, като благоприятстват икономическия растеж. Силно задлъжнелите страни имат значително по-нисък средносрочен растеж и натрупването на капитала играе по-незначителна роля за растежа на БВП поради ефектите на изтласкване. Второ, когато публичните администрации се разраснат твърде много, те започват да пречат на икономическото развитие, ако са свързани с голяма данъчна тежест за работната ръка и капитала и неефективно използване на публичните средства. Трето, това дали някои видове публични разходи насърчават растежа, до голяма степен зависи от способността им да се справят с недостатъците на пазара и да осигуряват обществени блага. Четвърто, приходните структури, които ограничават евентуални изкривявания на пазара и възпиращи фактори, обикновено се свързват с по-висок растеж. И накрая, за постигането на резултати по отношение на всички горепосочени аспекти на качеството на публичните финанси са необходими стабилни рамки за фискално управление. С оглед повишаване на вниманието към качеството на публичните финанси в националните бюджетни политики, в съобщението на Комисията се посочват редица области на действие, които се основават на реформирания Пакт за стабилност и растеж и съобщението на Комисията за ИПС@10. Тези ключови области на действие са: по-систематично и пълно отчитане; включване на информация за изпълнението в бюджетните процедури; повишаване на ефективността на данъчните системи; и извършване на редовен преглед на качеството на публичните финанси.

Становището на докладчика. В допълнение към препоръките на Комисията, докладчикът постави за разглеждане и разви някои специфични аспекти, предложения и искания, свързани с настоящите разисквания относно начините за подобряване на качеството и изпълнението на публичните финанси в ЕС.

Съвместната оценка на състоянието на публичните финанси през последните няколко години дава ясна представа за интензивността и мащаба на настъпващата промяна и опасността от забавяне на икономиката и растежа, наред с установяването на по-висока инфлация. Слабостите на пазара и недоброто функциониране на регулаторните и надзорните системи изисква намеса за сметка на публичните финанси, в разрез с преобладаващото мнение, че отговорностите трябва да се прехвърлят от държавата към пазара.

Понастоящем се потвърждава и може би дори се засилва значението на принципа, че качеството и устойчивите публични финанси са от жизненоважно значение за отделните страни и за бъдещето на икономиката и европейския социален модел, присъщ за развитието на ЕС. Корективният аспект на реформирания ПСР дава добри резултати. Предпазните аспекти на пакта трябва понастоящем да се засилят, не на последно място чрез координирани интервенционни мерки, по-специално, но не само в еврозоната, по антицикличен начин и чрез поемането на общ, хармонизиран ангажимент. Следва да бъдат предприети действия за засилване на националния ангажимент и определяне на съответната рамка и задължения на равнището на поднационалните публични финанси, което предизвиква загриженост относно използването на деривати и нови финансови инструменти от местните органи на управление.

Също така е важно държавите-членки да акцентират върху средносрочната цел, като специфична цел на икономическата, бюджетната и данъчната политика, насочена към конкретните условия в тези страни.

Публичните финанси следва да бъдат ключов елемент в една по-широка и всеобхватна икономическа перспектива, свързана с интегрираните насоки на Лисабонската стратегия и основана на подкрепата за инвестициите, по-специално в човешки капитал, проучвания и иновации, образование и обучение, включително и висше образование, здравеопазване, инфраструктура, околна среда, сигурност и правосъдие. Трябва да се положат усилия за внедряването на истинска европейска политика за публични инвестиции в инфраструктурата, финансирана частично чрез нови финансови инструменти, като еврооблигациите, или от Европейския инвестиционен фонд.

По отношение на демографските промени, подходът следва да не се ограничава до въпроса със застаряването на населението (и намаляването на раждаемостта). Точно обратно, би било погрешно вниманието да се насочва само към намаляването на производителността, като форма на защита срещу увеличаването на разходите за живот. Също така трябва да се намерят механизми за защита на пенсиите.

Гарантирането на качеството и устойчивостта на публичните финанси предполага надлежното отчитане както на приходите, така и на разходите. По отношение на приходите трябва да се предприемат мерки за разширяване на данъчната основа, като все пак не се отслабва действието на принципа за прогресивно данъчно облагане и се намалява данъчния натиск върху работната сила, включително и чрез мерки за прехвърлянето му към други фактори и/или сектори. По отношение на разходите действията трябва да включват оценка на контекста, изискванията и състава на населението, като се обърне специално внимание на политиките за равенство между половете и демографските промени. Целта следва да бъде насочена към реорганизиране на разходите, отчасти чрез прехвърляне на бюджетни средства по други позиции и модернизиране на публичните администрации, отколкото към въвеждане на общи, произволни съкращения на средствата.

Това включва показатели, цели и система за оценка на бюджетните политики, свързващи отпускането на средства с резултатите, въз основата на методология, предложена и подкрепяна от Европейския парламент в контекста на бюджетирането, съобразено с фактора пол. Доброто бюджетно управление включва множество аспекти, от анализ на контекста до предварителни и последващи оценки на въздействието и мерки за адаптиране. Това води до увеличаване на прозрачността, съпоставимостта и разбирането, в това число и сред гражданите, както и до засилване на доверието и чувството на отговорност.

Следователно Комисията и държавите-членки се призовават да разработят координационни механизми за наблюдение и оценка на бюджетните политики и подкрепяне на механизмите на ПСР.


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.12.2008

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

29

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Manuel António dos Santos, José Manuel García-Margallo y Marfil, Donata Gottardi, Louis Grech, Benoît Hamon, Othmar Karas, Wolf Klinz, Christoph Konrad, Sirpa Pietikäinen, John Purvis, Bernhard Rapkay, Salvador Domingo Sanz Palacio, Olle Schmidt, Margarita Starkevičiūtė, Ieke van den Burg, Sahra Wagenknecht

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Mia De Vits, Alain Lipietz, Janusz Onyszkiewicz, Биляна Илиева Раева, Theodor Dumitru Stolojan, Кристиан Вигенин

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Michael Gahler, Monica Giuntini, Catiuscia Marini

Правна информация - Политика за поверителност