ДОКЛАД относно бъдещето на Общата европейска система за убежище

13.2.2009 - (2008/2305(INI))

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Giusto Catania

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно бъдещето на Общата европейска система за убежище

(2008/2305(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 63, параграфи 1 и 2 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и Допълнителния протокол към нея от 1967 г.,

–   като взе предвид Регламент (EО) №: 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава[1],

–   като взе предвид Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище[2] („Директива за условията на приемане“),

–   като взе предвид Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки[3] („Директивата за процедурите за предоставяне на убежище“),

–   като взе предвид Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила[4],

–   като взе предвид доклада на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно приложението на Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (COM(2007)0745),

–   като взе предвид своята резолюция от 14 април 2005 г. относно Лампедуза[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 6 април 2006 г. относно положението с лагерите за бежанци в Малта[6],

–   като взе предвид своята резолюция от 21 юни 2007 г. относно предоставянето на убежище: практическо сътрудничество, качество при вземането на решения в общата европейска система за предоставяне на убежище[7],

–   като взе предвид своята резолюция от 2 септември 2008 г. относно оценката на дъблинската система[8],

–   като взе предвид докладите на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи за посещенията, осъществени в различни центрове за задържане с цел контрол на условията за приемане,

–   като взе предвид съдебното решение на Съда на Европейските общности от 6 май 2008 г. по дело C-133/06, „Европейският парламент срещу Съвета на Европейския съюз”[9], относно жалбата за отмяна на Директива 2005/85/ЕО относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки, и по-специално отмяната на разпоредбите на директивата относно процедурата за приемане и изменение на минималните общи списъци на сигурните страни,

–   като взе предвид Европейския пакт за имиграция и убежище, приет от Европейския съвет на 16 октомври 2008 г, чиято четвърта цел е „Да построим Европа на убежището”,

–   като взе предвид член 45 от своя Правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по развитие (A6‑0050/2009),

A. като има предвид, че законодателните инструменти, свързани с първата фаза на създаването на общата европейска система за предоставяне на убежище, позволиха въвеждането на минимални общи стандарти, но не и на равни условия за достъп до закрила по цялата територия на Европейския съюз, поради което все още продължават да съществуват проблеми, като вторични движения и многократно подаване на молба за убежище,

Б.  като има предвид, че критериите на дъблинската система за определяне на първата страна на влизане могат да доведат до непропорционална тежест за отделни държави-членки, и по-специално за тези, които представляват външната граница на ЕС и са по-силно изложени на миграционните потоци поради своето географско местоположение, и като има предвид, че това има неблагоприятни последици както за държавите-членки, така и за лицата, търсещи убежище,

В.  като има предвид оценката на Комисията, която показва, че през 2005 г. на тринадесет държави-членки по външните граници на ЕС се е наложило да се справят с все по-големи предизвикателства, породени от дъблинската система,

Г.  като има предвид, че в своя доклад за оценка на Директивата за условията на приемане Комисията отбелязва наличието на сериозни проблеми по отношение на нейното прилагане, особено в затворените центрове и транзитните зони — факт, който е бил констатиран на място от парламентарните делегации по време на техните многобройни посещения,

Общи съображения

1.  отбелязва, че през изминалата година броят на бежанците в световен мащаб е нараснал до над 12 милиона бежанци и 26 милиона вътрешно разселени лица; в тази връзка подкрепя създаването на обща европейска система за предоставяне на убежище (ОЕСПУ) и приветства плана на Комисията за политика по въпросите на убежището, който да служи като "пътна карта" за изграждането на ОЕСПУ;

2.  изразява съжаление за това, че поради промяна в правната основа, която ще бъде въведена с влизането в сила на Договора от Лисабон, срокът за реализиране на втората фаза от общата европейска система за предоставяне на убежище се очаква да се отложи за 2012 г., а тази система трябва да сложи край на неблагоприятните различия между системите за предоставяне на убежище на държавите-членки;

3.  обръща внимание на факта, че процентът на признаване на статута на бежанец за някои кандидати – граждани на трети държави варира от приблизително 0 % до 90 % в рамките на държавите-членки;

4.  изтъква, че хармонизирането на стандартите, което трябва да включва единна процедура и общ статут по отношение на предоставянето на убежище, следва да води до по-високо равнище на закрила по цялата територия на Европейския съюз, а не да се основава на подхода за най-малкия общ знаменател, което би лишило Общата система на предоставяне на убежище от нейната добавена стойност;

5.  изразява съжаление за това, че концепцията за институция на убежището, съществен компонент от демокрацията и защитата на правата на човека, е била силно отслабена през последните години; отново подчертава нуждата от пълно зачитане на правата и потребностите на лицата, търсещи убежище, и на принципа за невръщане;

6.  припомня, че Европейският съюз следва да предвиди по своите външни граници механизми за идентификация на лицата, търсещи убежище, както и да гарантира достъп до своята територия за лица, които имат право на международна закрила, в това число и в рамките на дейностите по контрол на външните граници на Съюза;

7.  приветства факта, че Комисията определи достъпа за лицата, нуждаещи се от закрила, като една от всеобхватните цели на ОЕСПУ;

8.  призовава Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex) да предостави подробни данни за броя на лицата, които търсят убежище и са определени като такива в хода на работата на Агенцията, както и за съдбата на лицата, които са били задържани и върнати в страна на транзитно преминаване или страна на произход при операции на Агенцията; призовава Комисията да представи предложение за преразглеждане на мандата на агенцията Frontex, като се посочи изрично, че въпросите за закрилата и правата на човека са неразделна част от управлението на външните граници на ЕС;

9.  приветства факта, че Комисията признава необходимостта от осигуряване на съгласуваност с другите политики, които оказват въздействие върху международната закрила; следователно призовава Комисията да подкрепи и представи инициативи за преразглеждане и адаптиране на всички политики и практически действия за управление на границите, като например Frontex и европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR), за да бъде гарантиран достъпът на бежанците до закрила в рамките на ЕС и пълното зачитане на принципа за невръщане по външните граници на ЕС. В допълнение подчертава, че задължението за предоставяне на помощ, предвидено в Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), е правно обвързващо за държавите-членки, ЕС и Frontex.

Подобряване на съществуващото законодателство

10. приветства факта, че в горепосоченото съдебно решение C-133/06 от 6 май 2008 г., Европейският съд е отменил член 29, параграфи 1 и 2, както и член 36, параграф 3 от Директивата за процедурите за предоставяне на убежище, които се отнасят до приемането или изменението на минимален общ списък на сигурните страни, както и на общ списък на сигурни трети страни,

11. приветства положителните инициативи на отделни държави-членки за приемането на лица, търсещи убежище, още след представянето на тяхната молба за международна закрила, в отворени структури с цел пълно интегриране в местната общност;

12. счита, че лицата, търсещи убежище, са уязвими и трябва да им се осигуряват подходящи условия на приемане; припомня, че една затворническа среда в никакъв случай не може да им помогне да превъзмогнат травмите, които са преживели както в своите собствени страни на произход, така и по време на пътуването си към Европа;

13. приветства споменатите в последните предложения на Комисията разпоредби, съгласно които държавите-членки не трябва да задържат дадено лице, само защото то е подало молба за международна закрила; счита, че лицата, които търсят убежище, по принцип следва да не бъдат задържани, имайки предвид изключително уязвимото положение, в което се намират;

14. изразява съжаление за това, че в много държави-членки задържането на лицата, търсещи убежище, все още е реален факт, който се дължи на тяхното незаконно влизане на територията на съответната страна, и следователно приветства включването на процесуални гаранции по отношение на задържането на лица в Директивата за условията на приемане; в тази връзка счита, че задържането на лица, търсещи убежище, следва да е възможно само при съвсем ясно дефинирани изключителни обстоятелства и при спазване на принципа на необходимост и пропорционалност по отношение на начина и целта на такова задържане; също така счита, че когато лице, търсещо убежище, е задържано, то следва да има право на съдебна защита пред национален съд;

15. счита, че е особено важно обхватът на приложение на новата Директива за условията на приемане да бъде изяснен, за да се включат в него центровете за задържане, транзитните зони, процедурите по границата и лицата, прехвърляни в друга страна съгласно дъблинската система;

16. препоръчва въвеждането в Директивата за условията на приемане на официална система за незабавна идентификация на уязвими лица, и по-специално на непълнолетни без придружители, възрастни зависими хора, лица с увреждания, бременни жени, самотни родители с деца, и лица, които са преминали през травмиращи преживявания (мъчения, изнасилване, психологически, физически и сексуален тормоз);

17. счита, че е необходимо да бъде създадена една обща процедура за предоставяне на убежище и единни стандарти за определяне на лицата като бежанци или лица, нуждаещи се от международна закрила, които да обхващат всички молби за „международна закрила“ (статут на бежанци, временна и субсидиарна закрила);

18. приветства намерението на Комисията да изясни условията за предоставяне на субсидиарна закрила, и най-вече за това, че тя предлага преразглеждане на равнището на правата и предимствата, които следва да бъдат предоставени на лицата, ползващи се с този вид закрила; това следва да осигури по-голямо равенство на третирането на по-добро равнище;

19. приветства намерението на Комисията да измени Директивата за процедурите за предоставяне на убежище и подчертава, че общата процедура за предоставяне на убежище следва да осигурява ясни, единни и разумни срокове за органите, които вземат решение относно молба за предоставяне на убежище, като по този начин се избягват дългите и неоправдани срокове на чакане, които биха могли да доведат до отрицателни последици за здравето и благосъстоянието на лицата, търсещи убежище; отново заявява, че предоставянето на статут на бежанец или на субсидиарна закрила винаги следва да е предмет на индивидуална оценка и по никакъв начин да не се ограничава до обобщена оценка (например, въз основа на националността) или обусловеност (например, по отношение на положението с правата на човека в страната на произход);

20. смята, че е желателно да се обедини информацията за страните на произход, с която разполагат отделните държави-членки, и насърчава Комисията да активизира усилията си за създаване на обща база данни в тази област; подчертава, че събирането и представянето на информация относно страните на произход и управлението на портал следва да осигурят включването на доклади за страните, изготвени от различни доказани експерти, осигуряването на обществен достъп до информация, независимо от нейното приложение от страна на лицата, които вземат решения (така че информацията да остава обективна и свободна от политическо влияние), и поддържането на подходящ баланс между правителствени, неправителствени и международни източници при събирането на информация относно страните на произход;

21. приветства преработването на Дъблинския регламент[10] и предложените разпоредби за механизъм за спиране прехвърлянето на лица по дъблинската процедура, ако съществуват опасения, че в следствие на това кандидатите може да не получат подходяща закрила в компетентната държава-членка, и по-специално по отношение на условията на приемане и достъп до процедурите за предоставяне на убежище, както и в случаи, когато прехвърлянето на лицата би увеличило тежестта за тези държави-членки, които са изправени пред непропорционален натиск, дължащ се по-специално на тяхното географско или демографско положение; все пак подчертава, че в крайна сметка тези разпоредби ще представляват по-скоро политическа декларация, отколкото ефективен инструмент за сериозна подкрепа на държавите-членки, ако не се въведе двоен задължителен инструмент за всички държави-членки, предвиждащ следното:

а) командироване на служители от други държави-членки под егидата на Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище, с цел подпомагане на държави-членки, изправени пред специфични или проблемни ситуации;

б) схема за преместване на лицата, получили международна закрила, от държави-членки, изправени пред специфични или проблемни ситуации, в други държави-членки, след консултиране с Върховния комисариат на ООН за бежанците и със съгласието на лицата;

22. счита, че съгласно преработения Дъблински регламент, на лицата, търсещи убежище, следва да се гарантира правото да обжалват решения за прехвърляне, като това обжалване налага задължението за съдилищата или трибуналите за служебно разглеждане на необходимостта от временно спиране изпълнението на съответно решение за прехвърляне;

Административни структури

23. подкрепя решително създаването на Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище, която следва да работи в тясно сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците, както и с отделните НПО, специализирани по въпросите на предоставянето на убежище;

24. смята, че една от задачите на Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище би трябвало да се изразява в извършването на точен анализ на различията, съществуващи между отделните национални системи за предоставяне на убежище, с цел да се съдейства за тяхното подобряване;

25. счита, че дейностите на Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище следва да включват разработване на общи насоки, с цел да се улесни по-точната оценка на молбите за предоставяне на убежище, насърчаване на обмена на добри практики, мониторинг на изпълнението и прилагане на съответното законодателство на ЕС (в подкрепа на ролята на Комисията като пазител на договорите);

26. счита, че следва да се разгледат практическите аспекти на въпроса, свързан с наблюдението на третирането на лицата, завърнали се в техните страни на произход или заминали, вследствие на отказ на молба за закрила;

27. насърчава Комисията да продължи усилията си за въвеждане на обща европейска програма за обучение по въпросите на предоставянето на убежище, предвид факта, че качеството на приетите в тази област решения е пряко свързано с качеството на подготовката и информираността на лицата, вземащи решения на национално равнище; счита, че допитването до организациите на гражданското общество, специализирани в тази област, с оглед изготвянето на програми за обучение, ще гарантира постигането на ефективност по този въпрос;

28. счита, че всички лица, които вземат решения, трябва да имат равен достъп до информацията за професионален и обективен анализ на страните на произход, която е основен инструмент за органите, които предоставят убежище и инстанциите за обжалване, както и за лицата, търсещи убежище, които разчитат тази информация да спомогне за проверка на молбата им за международна закрила;

29. подчертава, че по време на сроковете на чакане органите следва да вземат под внимание различните потребности на лицата, търсещи убежище, които са в по-уязвимо положение, като деца, хора с увреждания и жени, и да осигурят необходимата инфраструктура;

Интеграция на лицата, ползващи се с международна закрила

30. потвърждава значението на интеграцията на лицата, ползващи се с международна закрила, във връзка с демокрацията, сигурността и съображенията от икономически характер;

31. изразява съжаление за това, че правилата, установени от дъблинската система за определяне на държавата, компетентна за разглеждането на една молба за убежище, не отчитат желанията на лицата, търсещи убежище, и счита, че определени критерии, свързани със семейството, културата и езика, трябва да се вземат предвид в по-голяма степен при вземането на решения, с цел насърчаване интеграцията на лицата, търсещи убежище;

32. насърчава Съвета да постигне споразумение за разширяване на обхвата на Директива 2003/109/EО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни[11], което да обхване бежанците и лицата, получили субсидиарна закрила;

33. приветства предложението на Комисията, включено в Директивата за условията на приемане, на лицата, търсещи убежище, да се предостави по-лесен достъп до пазара на труда, предвид това, че участието им в трудовия живот е основно условие за тяхната интеграция, както и да се подпомогне развитието на умения, които са им от полза по време на техния престой в приемащата страна и при евентуално завръщане в тяхната страна на произход;

34. счита, че при определянето на компетентната държава-членка, системата за предоставяне на убежище следва да улеснява интеграцията, като се взема предвид, наред с другото, социалния и културния произход, езика, признаването на нивото на образование, професионалните квалификации и умения на лицето, търсещо убежище, които съответстват на икономическите нужди на приемащата държава-членка;

35. препоръчва да не се прави разлика между правата, дадени на бежанците, и тези на лицата, получили субсидиарна закрила; подчертава по-специално нуждата от подобряване достъпа на лицата, получили субсидиарна закрила, до социални и икономически права, като се има предвид, че това е от съществено значение за тяхната интеграция;

Механизми за солидарност

36. счита, че една от целите на общата европейска система за предоставяне на убежище трябва да бъде въвеждането на ефективни инструменти за солидарност с цел подобряване на положението на страните, които са подложени на все по-голям наплив от лица, търсещи убежище, и които изпитват затруднения при осигуряването на подходящи условия на приемане, както и при разглеждането на молбите за убежище в предписаните срокове и процедури, или интегриране на лицата, получили статут на бежанци;

37. счита, че солидарността не се свежда единствено до предоставянето на финансови средства и призовава за ефективно прилагане на механизмите за доброволно повторно установяване и преместване в рамките на страната, както е предвидено в Европейския пакт за имиграция и убежище; счита, че това би дало възможност на лицата, ползващи се с международна закрила, да бъдат приети от държава-членка, различна от държавата, която им е предоставила правото на тази закрила;

38. счита, че следва да се разгледа разширяването на обхвата на Директива 2001/55/EО[12] на Съвета, за да се даде възможност по-специално на определени категории лица, които се нуждаят временно от международна закрила, да бъдат приети, дори когато няма масов приток на лица;

39. насърчава създаването, под егидата на бъдещата Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище, на екипи от експерти по въпросите на убежището, които могат да подпомагат държавите-членки, подложени на внезапен и масивен приток на лица, търсещи убежище, с който не биха могли да се справят сами;

40. призовава Комисията да проучи възможността за създаване на европейски механизъм за трансфер на международна закрила под контрола на бъдещата Европейска служба за подпомагане предоставянето на убежище, за да могат бежанците, по тяхно искане, да се придвижват по територията на ЕС, като по този начин се облекчи товарът, поеман от някои държави-членки;

41. приветства намерението на Комисията да започне проучване, с цел да се направи преглед на начините за подобряване на финансовата солидарност в рамките на Европейския съюз, и очаква с интерес предложенията, които ще бъдат изготвени в тази насока;

42. подкрепя споразуменията за гранично наблюдение между националните органи, ВКБООН и НПО в ЕС и разпределението на ресурсите за тази цел в рамките на фонд „Външни граници“ на ЕС;

Сътрудничество с трети държави

43. подчертава, че общата европейска система за предоставяне на убежище трябва да бъде в пълно съответствие с целите и дейностите в областта на закрилата на бежанците на инструментите на ЕС за сътрудничество със развиващите се страни (като Европейския фонд за развитие, Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), Европейския инструмент за съседство и партньорство и Европейския инструмент за демокрация и права на човека) и споразуменията и партньорствата между ЕС и развиващите се страни (като Споразумението от Котону и стратегическото партньорство между Африка и Европейския съюз);

44. споделя вижданията на Комисията относно предоставянето на убежище по-скоро като неразделна част от сътрудничеството за развитие с трети държави, отколкото като инструмент за управление на кризи; също така отново заявява, че сътрудничеството за развитие, особено предотвратяването на кризи, контролът по спазването на правата на човека, преобразуването на конфликти и изграждането на мира, би могло да послужи като инструмент за предотвратяване на принудителното разселване; поради това подчертава, че ОЕСПУ следва да бъде тясно свързана с европейската политика в областта на развитието и хуманитарните въпроси;

45. очаква с интерес оценката на регионалните програми за закрила, която се очаква през 2009 г.; подчертава, че развитието на такива програми следва да бъде в пълно съответствие с националните и регионални планове за действие, тематичната програма за миграцията и убежището на ИСР, и като цяло, никога не следва да бъде средство за снемане на отговорността на държави-членки и ЕС; призовава Комисията подобри координацията на дейностите, осъществявани от различните служби в тази област, за да оптимизира тяхното взаимодействие, както и да докладва пред Парламента предприетите в тази насока мерки;

46. признава значението на укрепването на капацитета за приемане на бежанци на страните, които предоставят първоначално убежище, както и на създаването на европейско равнище и в тясно сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците на програма за повторно установяване, определяща общи критерии и механизми за координация;

47. също така предлага да се направи оценка за това дали наличните средства за мерки, свързани с трети държави (например закрилата в рамките на даден регион), са достатъчни, особено като се има предвид изразеното от Европейския парламент становище, че тези мерки изискват допълнително финансиране, а не преразпределение на средствата за развитие;

48. призовава Комисията да насърчава по-голямо участие от страна на държавите-членки в усилията за пренастаняване на бежанците в световен мащаб;

49. отбелязва с голям интерес идеята за въвеждане на „процедури за закрила при влизане“ и насърчава Комисията да обсъди конкретните процедури и практически последици от прилагането на този вид мерки;

50. очаква с интерес резултатите от проучването на съвместното разглеждане на молбите за предоставяне на убежище извън територията на ЕС, инициатива, която Комисията възнамерява да осъществи през 2009 г., и възразява срещу всеки опит за прехвърляне на компетентността за приемането на лица, търсещи убежище, и за разглеждането на техните искания на трети държави или на Върховния комисариат на ООН за бежанците;

*

* *

51. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на държавите-членки, на Frontex, както и на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

• [1]  ОВ L 50, 25.02.2003 г., стр. 1.
• [2]  ОВ L 31, 06.02.2003 г., стр. 18.
• [3]  ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.
• [4]  ОВ L 304, 30.09.2004 г., стр. 12.
• [5]  ОВ C 33 E, 09.02.2006 г., стp. 598.
• [6]  ОВ C 293 E, 02.12.2006 г., стp. 301.
• [7]  ОВ C 146 E, 12.06.2008 г., стp. 364.
• [8]  Текстове, приети на тази дата, P6_TA-PROV(2008)0385.
• [9]  ОВ C 158, 21.06.2008 г., стр. 3.
• [10]  Регламент (EО) №: 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава (OВ L 50, 25.2.2003 г., стр. 1).
• [11]  ОВ L 16, 23.01.2004 г., стр. 44.
• [12]  Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием (OВ L 212, 7.8.2001 г., стр. 12).

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (21.1.2009)

на вниманието на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно бъдещето на Общата европейска система за убежище
(2008/2305(INI))

Докладчик по становище: Danutė Budreikaitė

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   отбелязва, че през изминалата година броят на бежанците в световен мащаб е нараснал до над 16 милиона; в този контекст подкрепя изграждането на Обща европейска система за убежище (ОЕСУ) и приветства плана на Комисията за политика в областта на убежището, който да служи като "пътна карта" за осъществяването на ОЕСУ;

2.   изразява съжаление, че концепцията за института на убежището, съществен компонент от демокрацията и защитата на правата на човека, е била силно отслабена през последните години; отново подчертава нуждата от пълно зачитане на правата и потребностите на лицата, търсещи убежище, и на принципа за невръщане;

3.   подчертава, че Общата европейска система за убежище (CEAS) трябва да бъде изградена в пълно съответствие с целите и дейностите в областта на защитата на бежанците на инструментите на ЕС за сътрудничество със развиващите се страни (като Европейския фонд за развитие (ЕФР), Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), Европейския инструмент за добросъседство и партньорство (ЕИДП) и Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) и споразуменията и партньорствата между ЕС и развиващите се страни (като Споразумението от Котону и стратегическото партньорство между Африка и Европейския съюз);

4.   приветства намерението на Комисията за изменение на Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минималните стандарти относно процедурите за предоставяне и отнемане на статут на бежанец в държавите-членки[1] и подчертава, че общата процедура за предоставяне на убежище следва да осигурява ясни, еднообразни и разумни срокове за органите да вземат решение относно молба за предоставяне на убежище, като по този начин се избягват дългите и неоправдани срокове на чакане, които биха могли да доведат до отрицателни последици за здравето и благосъстоянието на лицата, търсещи убежище; отново заявява, че предоставянето на статут на бежанец или на субсидиарна закрила винаги следва да е предмет на индивидуална оценка и по никакъв начин да не се ограничава до обобщена оценка (напр., по отношение на положението с правата на човека в страната на произход);

5.   подчертава, че по време на сроковете на чакане органите следва да вземат под внимание различните потребности на лицата, търсещи убежище, които са в по-уязвимо положение като деца, хора с увреждания и жени, и да осигурят необходимата инфраструктура;

6.   споделя вижданията на Комисията относно убежището по-скоро като неразделна част от сътрудничеството за развитие с трети страни, а не като инструмент за управление на кризи; отново заявява също, че сътрудничеството за развитие, особено предотвратяването на кризи, контролът на спазването на правата на човека, преобразуването на конфликти и изграждането на мира, би могло да послужи като инструмент за предотвратяване на принудителното разселване; поради това подчертава, че ОЕСУ следва да бъде тясно свързана с европейската политика в областта на развитието и хуманитарните въпроси;

7.   очаква с интерес оценката на Регионалните програми за закрила (РПЗ), която се очаква през 2009 г.; подчертава, че развитието на такива програми следва да бъде в пълно съответствие с националните и регионални планове за действие, тематичната програма за миграцията и убежището на ИСР и, по-общо, никога не следва да бъде средство за снемане на отговорността на държави-членки и ЕС;

8.   призовава Комисията да насърчава по-голямо участие от страна на държавите-членки в усилията за пренастаняване на бежанците в световен мащаб;

9.   приветства факта, че Комисията признава необходимостта да се гарантира съгласуваност с другите политики, които оказват въздействие върху международната закрила; поради това призовава Комисията да подкрепи и представи инициативи за преглед и адаптиране на всички политики и практики за управление на границите, като например Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (FRONTEX) и Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR), за да бъде гарантиран достъпът на бежанците до закрила в рамките на ЕС и пълното зачитане на принципа за невръщане на външните граници на ЕС. В допълнение подчертава, че задължението за предоставяне на помощ, предвидено в Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), е правно обвързващо за държавите-членки, ЕС и FRONTEX.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	21.1.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	27 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Margrete Auken, Thijs Berman, Josep Borrell Fontelles, Danutė Budreikaitė, Marie-Arlette Carlotti, Thierry Cornillet, Corina Creţu, Koenraad Dillen, Beniamino Donnici, Fernando Fernández Martín, Juan Fraile Cantón, Alain Hutchinson, Filip Kaczmarek, Maria Martens, Luisa Morgantini, José Ribeiro e Castro, Toomas Savi, Frithjof Schmidt, Jürgen Schröder, Feleknas Uca, Anna Záborská, Mauro Zani
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Maria Berger, Raymond Langendries, Miguel Angel Martínez Martínez, Manolis Mavrommatis, Anne Van Lancker

• [1]  ОВ L 326, 13.12.2005 г., стр. 13.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	10.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	44 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alexander Alvaro, Catherine Boursier, Emine Bozkurt, Philip Bradbourn, Mihael Brejc, Kathalijne Maria Buitenweg, Maddalena Calia, Michael Cashman, Giusto Catania, Carlos Coelho, Panayiotis Demetriou, Gérard Deprez, Armando França, Urszula Gacek, Patrick Gaubert, Jeanine Hennis-Plasschaert, Wolfgang Kreissl-Dörfler, Stavros Lambrinidis, Henrik Lax, Roselyne Lefrançois, Baroness Sarah Ludford, Claude Moraes, Javier Moreno Sánchez, Sebastiano Sanzarello, Csaba Sógor, Vladimir Urutchev, Ioannis Varvitsiotis, Renate Weber, Tatjana Ždanoka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Edit Bauer, Simon Busuttil, Marco Cappato, Charlotte Cederschiöld, Elisabetta Gardini, Genowefa Grabowska, Sophia in ‘t Veld, Sylvia-Yvonne Kaufmann, Jean Lambert, Marian-Jean Marinescu, Antonio Masip Hidalgo, Bill Newton Dunn, Hubert Pirker, Eva-Britt Svensson, Rainer Wieland
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Gabriele Zimmer