ДОКЛАД относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени, практикувано в ЕС
16.2.2009 - (2008/2071(INI))
Комисия по правата на жените и равенството между половете
Докладчик: Cristiana Muscardini
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно борбата срещу гениталното осакатяване на жени, практикувано в ЕС
Европейският парламент,
– като взе предвид членове 2, 3 и 5 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета през 1948 г.,
– като взе предвид членове 2, 3 и 26 от Международния пакт на ООН за граждански и политически права, приет през 1966 г.,
– като взе предвид по-специално член 5, буква а) от Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета през 1979 г.,
– като взе предвид член 2, параграф 1, член 19, параграф 1, член 24, параграф 3 и членове 34 и 39 от Конвенцията за правата на детето, приета на 20 ноември 1989 г. от Общото събрание на ООН,
– като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1989 г.,
– като взе предвид Африканската харта за правата и благосъстоянието на детето от 1990 г.,
– като взе предвид членове 1, 2, буква е), член 5, член 10, буква в) и членове 12 и 16 от препоръка № 19 на Комитета на ООН за ликвидиране дискриминацията по отношение на жените, приета през 1992 г.,
– като взе предвид Декларацията и програмата за действие от Виена, приети от Световната конференция по правата на човека през юни 1993 г.,
– като взе предвид Декларацията на Общото събрание на ООН за премахване на насилието срещу жени, която е първият международен инструмент относно правата на човека, който разглежда изключително насилието срещу жени, приета през декември 1993 г.,
– като взе предвид Декларацията и програмата за действие на Конференцията на ООН по въпросите на населението и развитието, приети в Кайро на 13 септември 1994 г.,
– като взе предвид Декларацията и програмата за действие на Световната конференция за жените, приети в Пекин на 15 септември 1995 г.,
– като все предвид своята резолюция от 15 юни 1995 г. относно Четвъртата световна конференция на ООН в Пекин за жените: действие за равенство, развитие и мир[1],
– като взе предвид своята резолюция от 13 март 1997 г. относно нарушаването на правата на жените[2],
– като взе предвид факултативния протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета на 12 март 1999 г. от Комисията на ООН за положението на жените,
– като взе предвид резолюцията от 12 април 1999 г. на комитета за равни възможности на жените и мъжете към Съвета на Европа относно гениталното осакатяване на жени,
– като взе предвид своето становище от 16 април 1999 г. относно измененото предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за приемане на програма за действие на Общността (програма ДАФНЕ) (2000-2004 г.) относно превантивните мерки за борба срещу насилието срещу деца, младежи и жени[3],
– като взе предвид своята резолюция от 18 март 2000 г. относно продължаване на Платформата за действие от Пекин[4],
– като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2000 г. относно резултатите от специалната сесия на Общото събрание на ООН „Жените през 2000 г.: равенство между половете, развитие и мир през ХХІ-ви век“ (5-9 юни 2000 г.)[5],
– като взе предвид Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС (Споразумение от Котону), подписано на 23 юни 2000 г., и финансовия протокол към него,
– като взе предвид съвместното провъзгласяване на Хартата на основните права от Съвета, Европейския парламент и Комисията по време на Европейския съвет в Ница на 7 декември 2000 г.,
– като взе предвид своето решение от 14 декември 2000 г. да се включи гениталното осакатяване на жени в рамките на член B5-802 от бюджета за 2001 г. за финансиране на програма ДАФНЕ,
– като взе предвид резолюция 1247 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно гениталното осакатяване на жени от 2001 г.,
– като взе предвид доклада относно гениталното осакатяване на жени, приет от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 3 май 2001 г.,
– като взе предвид предходната си резолюция от 20 септември 2001 г. относно гениталното осакатяване на жените[6],
– като взе предвид резолюция 2003/28 на Комисията на ООН по правата на човека, в която 6 февруари се обявява за Международен ден на „нулева търпимост“ по отношение на гениталното осакатяване на жени,
– като взе предвид членове 2, 5, 6 и 19 от протокола към Африканската харта за правата на човека и народите, известен също като Протокол от Мапуто, от 2003 г., влязъл в сила на 25 ноември 2005 г.,
– като взе предвид петиция 298/2007, внесена от Cristiana Muscardini на 27 март 2007 г.,
– като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето[7],
– като взе предвид членове 6 и 7 от Договора за ЕС относно зачитането на правата на човека (общи принципи) и членове 12 и 13 от Договора за ЕО (недискриминация),
– като взе предвид член 45 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6‑0054/2009),
А. като има предвид, че според данните на Световната здравна организация (СЗО) между 100 и 140 милиона жени и момичета в света са били подложени на генитално осакатяване и че според данните на СЗО и на Фонда на ООН за населението (UNFPA) всяка година между 2 и 3 милиона жени са потенциално изложени на риск от такава практика, която води до тежки увреждания,
Б. като има предвид, че всяка година около 180 000 жени, емигрирали в Европа, биват подлагани на генитално осакатяване или са изложени на такъв риск,
В. като има предвид, че според СЗО тези практики са разпространени в най-малко 28 африкански страни и в някои страни в Азия и Близкия Изток;
Г. като има предвид, че насилието срещу жените, включително женското генитално осакатяване, води началото си от социални структури, основани върху неравенството между половете и върху неуравновесени отношения на сила, власт и контрол, при които социалният и семеен натиск е в основата на нарушаването на едно основно право, като зачитането на неприкосновеността на личността,
Д. като има предвид, че гениталното осакатяване на момичетата заслужава най-категорично осъждане и представлява явно нарушение на международните и националните норми за защита на децата и правата им,
Е. като има предвид, че СЗО е идентифицирала четири типа генитално осакатяване на жени, които варират от клитородектомия (частично или цялостно отстраняване на клитора), ексцизия (отстраняване на клитора и малките срамни устни), която обхваща около 85% от случаите на генитално осакатяване на жени, до най-крайната форма инфибулация (пълно отстраняване на клитора и малките срамни устни, както и на вътрешните части на големите срамни устни и съшиване на вулвата, като се оставя само тесен вагинален отвор) и други видове (набождане, пробождане или разрязване на клитора или срамните устни),
Ж. като има предвид, че всяко генитално осакатяване на жените, в каквато и да е степен, представлява насилствен акт спрямо жените и означава нарушаване на основните им права, и по-конкретно правото на лична и физическа неприкосновеност и на психическо здраве, както и на сексуалните и репродуктивните им права; и че това нарушаване в никакъв случай не може да се оправдае със зачитането на различни културни традиции и церемонии по посвещаване,
З. като има предвид, че в Европа около 500 000 жени са засегнати от генитално осакатяване и че това обрязване е обичайна практика в семействата на имигранти и бежанци и че за тази цел момичетата дори биват изпращани в техните родни страни,
И. като има предвид, че гениталното осакатяване причинява пагубни необратими краткосрочни и дългосрочни последици за психическото и физическото здраве на засегнатите жени и момичета, като това представлява сериозно нарушаване на тяхната лична неприкосновеност; и че в някои случаи води дори до смърт; като има предвид, че използването на примитивни инструменти и липсата на антисептични предпазни мерки имат вредни вторични последствия, като например болки при полови контакти и раждане, органите остават необратимо увредени и могат да настъпят усложнения, като например кръвоизливи, шокови състояния, инфекции, предаване на вируса на СПИН, тетанус, доброкачествени тумори и сериозни усложнения по време на бременността и раждането,
Й. като има предвид, че женското генитално осакатяване, представляващо нарушение на правата на жените и момичетата, което подлежи на наказание според множество международни конвенции, се забранява в наказателното право на държавите-членки и е в нарушение на принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз,
К. като има предвид, че резолюцията на Парламента от 16 януари 2008 г. също така настоятелно призовава държавите-членки да приемат специфични разпоредби относно гениталното осакатяване на жени, които да правят възможно провеждането на наказателно преследване срещу лица, които извършват подобни процедури върху деца,
Л. като има предвид, че Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените изисква държавите-членки да вземат необходимите мерки, за да изменят или забранят съществуващите норми, обичаи и практики, представляващи дискриминация срещу жените, и да предприемат всички необходими мерки, за да изменят социокултурните модели за поведение на мъжете и жените с цел да се постигне премахване на предразсъдъците и на обичайните и всякакви други практики, основаващи се на идеята за малоценността или превъзходството на който и да е от половете или на стереотипи за функциите на мъжете и жените,
М. като има предвид, че Конвенцията за правата на детето, приета през 1989 г., постановява, че държавите-страни по конвенцията зачитат залегналите в нея права и гарантират прилагането й по отношение на всяко дете, обект на тяхната юрисдикция, без никакво различие и независимо от пола му, и приемат всички възможни ефикасни и подходящи мерки, за да премахнат традиционните практики, които са в ущърб на здравето на децата,
Н. като има предвид, че Африканската харта за правата и благосъстоянието на детето препоръчва на държавите, които са я подписали, да премахнат социалните и културни практики, които имат вредни последици за благосъстоянието, достойнството, нормалното порастване и развитие на детето,
О. като има предвид, че параграф 9 от Декларацията и програмата за действие от Виена, одобрени през юни 1993 г., гласи, че човешките права на жените и на момичетата са неотменна, съставна и неделима част от универсалните права на човека,
П. като има предвид, че в член 2 от Декларацията на ООН за премахване на насилието срещу жени от 1993 г. изрично се посочва гениталното осакатяване на жени и други традиционни практики, целящи нараняването на жени,
Р. като има предвид, че в член 4 от декларацията се предвижда, че държавите са задължени да осъждат насилието срещу жени и че не могат да се позовават на обичаи, традиции или религиозни съображения, за да избегнат задължението да го премахнат,
С. като има предвид, че в Платформата за действие на Международната конференция по въпросите на населението и развитието, проведена в Кайро през 1994 г., се предвижда правителствата да изкоренят съществуващите практики на генитално осакатяване и да окажат подкрепа на неправителствените организации и религиозните институции, които се борят за премахването на тези практики,
Т. като има предвид, че в Програмата за действие, приета на Четвъртата конференция на ООН в Пекин, правителствата се призовават да засилят законите, да реформират институциите и да насърчават нормите и практиките, целящи да премахнат дискриминацията срещу жените, която, наред с другото, се проявява чрез генитално осакатяване на жени,
У. като има предвид, че Споразумението за партньорство АКТБ-ЕС (Споразумение от Котону) се основава върху подобни универсални принципи и съдържа разпоредби срещу гениталното осакатяване на жени (член 9 относно основните елементи на споразумението, включително зачитането на правата на човека, и членове 25 и 31 съответно относно социалното развитие и относно въпросите, свързани с половете),
Ф. като има предвид, че в доклада, приет от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 3 май 2001 г., се призовава за забраната на практиката на генитално осакатяване на жени, което се разглежда като нечовешко или унизително отнасяне по смисъла на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека; като напомня, че не трябва да се позволява защитата на културните особености и традиции да накърнява зачитането на основните права и че трябва да се забранят практиките, които се доближават до изтезания;
Х. като има предвид, че в рамките на общата европейска политика в областта на имиграцията и предоставянето на убежище Съветът и Комисията признават, че гениталното осакатяване на жени съставлява нарушение на правата на човека и като такова може да гарантира право на убежище,
Ц. като има предвид декларацията от 5 февруари 2008 г. на членовете на Европейската комисия Ferrero-Waldner и Michel, в която изрично се декларира неприемливият характер на тези практики както в Европейския съюз, така и в трети страни, и се подчертава, че нарушаването на правата на жените не може в никой случай да бъде оправдано в името на културен релативизъм или традиции,
Ч. като има предвид, че националните центрове и институции за млади хора и семейства могат да предложат на семействата своевременна помощ с цел предприемане на превантивни мерки срещу извършването на генитално осакатяване на жени,
1. решително осъжда гениталното осакатяване на жени като нарушение на основните права на човека и като изключително жестоко нарушаване на личната неприкосновеност на жените и момичетата и следователно го счита за тежко обществено престъпление;
2. като отново потвърждава своя ангажимент към всички мерки и политики, предложени в резолюцията от 2001 г., призовава Комисията и държавите-членки да разработят всеобхватна стратегия и планове за действие с цел забрана на гениталното осакатяване на жени в Европейския съюз и, за тази цел, да предоставят необходимите средства под формата на закони и административни разпоредби, системи за предотвратяване, образователни и социални мерки и по-специално посредством широкото разпространение на информация относно съществуващите защитни механизми, които са на разположение на уязвимите групи, така че на реалните и потенциални жертви да бъде дадена възможност да получат истинска защита;
3. призовава тази цялостна стратегия да бъде придружена от образователни програми, както и от кампании на национално и международно равнище за повишаване на осведомеността;
4. подкрепя инициативата на Европол да координира среща между европейските полицейски служби за засилване на борбата срещу гениталното осакатяване на жени, за разрешаване на проблемите, свързани с ниския процент на съобщаване и с трудностите при събирането на доказателства и свидетелски показания, както и за ефективно преследване на лицата, които носят отговорност за тези престъпления; за тази цел призовава държавите-членки да проучат възможността за въвеждане на допълнителни мерки за защита на жертвите, след като те заявят готовността си за съдействие;
5. посочва, че споменатите в горепосочения протокол от Мапуто мерки за преодоляване на вредните практики, като например гениталното осакатяване, обхващат следното: повишаване на осведомеността в обществото чрез информация, формално и неформално образование и кампании, забрана за женско генитално осакатяване от всякакъв вид, включително извършването на интервенцията от медицински персонал, чрез законодателство и санкции, подкрепа на засегнатите лица чрез здравни услуги, правна защита, грижи за душевното здраве и образование и закрила на жените, които са потенциални жертви на вредни практики или други форми на насилие, злоупотреби и нетърпимост;
6. изисква от държавите-членки да уточнят броя на жените, които са били подложени на генитално осакатяване, както и на жените, изложени на риск, във всяка държава-членка, като имат предвид, че за много държави все още няма налични данни, нито хармонизирано събиране на данни;
7. приканва да се създаде „европейски здравен протокол“ за контрол и база данни относно явлението, която да се използва за статистически цели и за целеви информационни действия, насочени към засегнатите имигрантски общности;
8. призовава държавите-членки да подготвят научни данни, които биха могли да се използват в помощ на СЗО в нейните действия в подкрепа на премахването на гениталното осакатяване на жени на територията на Европа и във всички останали континенти;
9. призовава Комисията, в преговорите за сътрудничество и в споразуменията с въпросните държави, да включва клауза за изкореняване на гениталното осакатяване на жени;
10. приканва да се създаде сборник с добри практики на различни равнища и анализ на тяхното въздействие (по възможност чрез проектите, финансирани по ДАФНЕ III, и постигнатите от тях резултати), както и осигуряване на широко разпространение на съответните данни и възможност за използване на практическия и теоретичен експертен опит;
11. посочва, че националните центрове и институции играят решаваща роля за идентифициране на жертвите и за предприемане на предпазни мерки срещу практикуването на генитално осакатяване на жени;
12. призовава да се укрепят съществуващите европейски мрежи за превенция спрямо вредни традиционни практики, например като се предвидят курсове за обучение за неправителствени организации, териториални асоциации с нестопанска цел и секторни оператори, както и да се насърчава изграждането на такива мрежи;
13. оценява високо значителния принос на множество международни и национални неправителствени организации (НПО), на научноизследователски институции, на Европейската мрежа за превенция на женското генитално осакатяване в Европа и на ангажираните с това лица, които благодарение на финансирането от страна на агенциите на ООН и на програмата ДАФНЕ, наред с други източници, изпълняват разнообразни проекти, насочени към повишаване на осведомеността, превенция и премахване на женското генитално осакатяване; посочва, че създаването на мрежи от неправителствени организации и организации, базирани в различни общности на национално, регионално и международно равнище, несъмнено е от основно значение за успешното изкореняване на женското генитално осакатяване и за обмена на информация и опит;
14. посочва, че член 10 от Директива 2004/83/ЕО[8] на Съвета относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила уточнява, че аспектите, свързани с пола, могат да бъдат взети предвид, но че само те не водят до прилагане на член 10;
15. приканва да се осигури участието на Агенцията на ЕС за основните права и на Европейския институт за равенство на половете, посредством съответните многогодишни и/или годишни работни програми за борба срещу гениталното осакатяване на жени; вярва, че тези агенции могат да извършват приоритетна дейност в областта на изследванията и/или за повишаване на осведомеността, което би могло да доведе до по-добро познаване на европейско равнище на явлението „генитално осакатяване“;
16. счита за необходимо организирането на форуми за диалог в засегнатите държави, реформирането на традиционните правни норми, включването на темата за гениталното осакатяване на жените като учебен предмет и насърчаването на сътрудничеството с необрязани лица;
17. призовава Европейския съюз и държавите-членки да си сътрудничат, в името на правата на човека, на неприкосновеността на личността, на свободата на съвестта и правото на здраве, за хармонизиране на съществуващото законодателство и за разработване на специфично законодателство в тази област, ако се установи, че съществуващото законодателство не е подходящо;
18. изисква от държавите-членки да прилагат съществуващите законодателни разпоредби по отношение на гениталното осакатяване на жени или да ги включат в законодателните разпоредби, които наказват тежки телесни повреди, когато тези практики биват извършвани на територията на Европейския съюз, като дават предимство на превенцията и на борбата с това явление чрез неговото адекватно познаване от страна на професионално ангажираните лица (измежду които социални работници, преподаватели, полицейски служители, професионалисти в областта на здравеопазването), така че те да са в състояние да го разпознават, както и да положат усилия за постигане на възможно най-висока степен на хармонизация на действащите закони във всички 27 държави-членки;
19. призовава държавите-членки да въведат разпоредби, в съответствие с които общопрактикуващите лекари, лекарите и здравните екипи в болничните заведения се задължават да докладват на здравните и/или на полицейските органи относно случаи на генитално осакатяване на жени;
20. призовава държавите-членки или да разработят специално законодателство относно гениталното осакатяване на жени, или в рамките на съществуващото законодателство да преследват по наказателноправен път всяко лице, което извършва генитално осакатяване;
21. изисква Европейският съюз и държавите-членки да преследват, осъждат и санкционират извършването на тези практики чрез прилагане на всеобхватна стратегия, която взема предвид нормативното, здравното и социалното измерение на проблема, както и интеграцията на имигрантското население; изисква, по-специално, съответните директиви относно имиграцията да разглеждат извършването на генитално осакатяване като престъпление, както и да бъдат предвидени подходящи санкции срещу лицата, които са виновни в извършването на такова престъпление, ако тези практики биват извършвани на територията на Европейския съюз;
22. настоятелно призовава за създаване на постоянни технически комисии за хармонизация и контакт между държавите-членки и между държавите-членки и африканските институции; счита, че съставът на тези комисии следва да включва специалисти по темата и представители на водещи европейски и африкански женски организации;
23. призовава за категорично отхвърляне на практикуването на „убождане на клитора“ и на всеки вид медикализация, предлагани като компромисно решение между обрязването на клитора и зачитането на традиции, които определят идентичността, тъй като те единствено биха означавали оправдаване и приемане на практиката на женското генитално осакатяване на територията на Съюза; подчертава отново абсолютното и решително осъждане на гениталното осакатяване на жени, тъй като не съществуват никакви причини - социални, икономически, етнически или здравни, които да оправдават тази практика;
24. призовава за премахване на гениталното осакатяване на жените посредством политики, които подкрепят и интегрират жените и семейните единици, в чиито традиции се практикува генитално осакатяване, с цел, при стриктно прилагане на закона и зачитане на основните права на човека, на правото на сексуално самоопределение, да бъде гарантирана закрилата на жените от всяка форма на насилие и злоупотреби;
25. заявява, че привежданите от множество общности доводи в подкрепа на запазването на някои традиционни практики, вредни за здравето на жените и момичетата, нямат научно основание, нито религиозен произход или основание;
26. призовава държавите-членки:
- да считат за престъпление всяко женско генитално осакатяване, независимо дали засегнатата жена е дала или не някакво съгласие, както и да наказват всеки, който подпомага, подбужда, съветва или подкрепя лицата, осъществяващи подобно действие върху тялото на жена или момиче,
- да преследват, осъждат и наказват всяко пребиваващо на тяхната територия лице, извършило престъплението женско генитално осакатяване, дори ако то е било извършено извън техните граници (екстратериториално действие на престъплението),
- да приемат законодателни мерки, даващи на съдии и прокурори възможността да предприемат предохранителни и превантивни мерки, ако разполагат с информация за жени и момичета, изложени на риск от осакатяване;
27. призовава държавите-членки да осъществят превантивна стратегия за социално действие, насочена към защита на непълнолетните, която да не стигматизира имигрантските общности, посредством обществени програми и социални услуги, целящи както предотвратяването на тези практики чрез обучение, образование и повишаване осведомеността на рисковите общности, така и подпомагане на жертвите, пострадали от тези практики, с психологическа и медицинска помощ, включително при необходимост безплатно лечение за възстановяване; призовава държавите-членки също така да отчитат, че заплахата или рискът едно непълнолетно момиче да претърпи женско генитално осакатяване могат да оправдаят намесата на обществената администрация, както предвиждат нормите за защита на децата;
28. призовава държавите-членки да разработят указания и наредби за работещите в областта на здравеопазването и на образованието и за социалните работници с цел информиране и обучение на бащите и майките - по почтителен начин и при необходимост с преводачи - за огромните рискове от женското генитално осакатяване и за обстоятелството, че подобни практики представляват престъпление в държавите-членки; също така ги призовава да финансират и да сътрудничат на мрежите и неправителствените организации, които се занимават с образование, повишаване на осведомеността и посредничество по отношение на женското генитално осакатяване в тесен контакт със семействата и общностите;
29. призовава държавите-членки да разпространяват точна и разбираема информация за неграмотното население, в частност посредством консулствата на държавите-членки при получаването на визи; счита, че имиграционните служби при влизане в приемащата държава също така следва да разпространяват информация за законовите причини за забраната, така че семействата да могат да разберат, че забраната на един традиционен акт по никакъв начин не е агресия срещу културата, а представлява правна защита на жените и момичетата; счита че семействата трябва да са информирани за наказателните последици, които могат да включват влизане в затвора, ако осакатяването бъде доказано;
30. изисква подобряване на правното положение на жените и момичетата в държавите, в които се практикува сексуално осакатяване, с цел засилване на увереността на жените в собствените сили, на собствената инициатива и на собствената отговорност;
31. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
Миграционните потоци, засегнали Европа през последните тридесет години, допринесоха за разпространението в европейските общества на нови култури, традиции, обичаи и поведение.
В този контекст, в рамките на ЕС продължават да съществуват „традиционни, жестоки“ практики, основани на пола, като гениталното осакатяване на жени.
В международен мащаб, нарастващото осъзнаване на това явление се вписва в общия подход за защита на правата на жените. Това даде възможност на африкански активистки да уточнят насилствения характер на тази практика посредством въвеждането на термина „осакатяване“ на мястото на „женско обрязване“.
Днес все още е трудно да се упражнява контрол и да се оцени правилно значимостта на гениталното осакатяване на жени на европейско равнище, доколкото освен неговото нелегално практикуване на територията на ЕС, продължава да съществува рискът момичета да бъдат генитално осакатени по време на временно пребиваване в тяхната страна на произход.
Не е лесно да се проследи произходът на явлението: става въпрос за обичаи и племенни обреди с архаичен произход, дълбоко вкоренени в местните етнически общности, които ги практикуват.
Мотивите, които се привеждат понастоящем за извършването на генитално осакатяване на жени, са пет вида:
- Религия (за генитално осакатяване на жените се говори, погрешно, в името на исляма)
- Здраве (положително въздействие върху плодовитостта или риск от импотентност при мъжете)
- Социално-икономическо положение (гениталното осакатяване на жените като предварително условие за брак)
- Традиция/Етническа принадлежност
- Представа за жената (гениталното осакатяване като символ на приемане на своята женственост и свързаните с нея рискове от сексуално желание и безчестие)
Данните на СЗО показват, че гениталното осакатяване на жени е разпространено в 28 страни от Африка, Близкия Изток и някои азиатски страни (Индонезия, Малайзия и съседните страни) и че между 100 и 140 милиона жени и момичета по света са били подложени на тази практика, а всяка година около 4 милиона са потенциално изложени на такъв риск.
Медицинската практика, както и различни изследвания относно краткосрочните и дългосрочни физически и психологически последствия, свързани с гениталното осакатяване, показаха сериозността на това явление.
Международните документи по въпроса на гениталното осакатяване на жени подхождат към проблема и го осъждат от различни гледни точки:
Измерение на правата на човека
Измерение на правата на жените
Измерение на правата на детето
Европейският парламент е приемал по различни поводи твърда позиция, която осъжда практикуването на генитално осакатяване на жени, и е призовавал както Комисията, така и държавите-членки да разработят и прилагат една глобална стратегия, насочена към премахването на гениталното осакатяване, която да включва наред с другото и законодателни мерки за предотвратяване и наказване на тази практика.
(Резолюция A5-285/2001 относно гениталното осакатяване на жените).
Всъщност в своите предходни изказвания по въпроса ЕП вече е признал, че:
- всички форми на генитално осакатяване на жени съставляват акт на насилие спрямо жените и са равнозначни на нарушаване на техните основни права,
- гениталното осакатяване на жени произхожда от социални структури, основани върху неравенството между половете и върху неуравновесени отношения на сила, власт и контрол, при които социалният и семеен натиск е в основата на нарушаването на едно основно право, като зачитането на неприкосновеността на личността,
- правилното обучение и информация позволяват разубеждаването от упражняване на тази практика, като се отчита по-специално, че е важно съответните общности да бъдат убедени, че е възможно да се откажат от определени практики, без с това да се отказват, от тяхна гледна точка, от важни аспекти на тяхната култура,
- Комисията и Съветът трябва да вземат предвид риска от генитално осакатяване на жени в рамките на общата европейска политика в областта на имиграцията и предоставянето на убежище, както и при воденето на преговори между ЕС и трети страни,
- държавите-членки вече разполагат с общностна законодателна рамка, която им позволява да приемат ефикасна политика за борба срещу дискриминацията и да прилагат общ режим в областта на предоставянето на убежище, както и нова имиграционна политика (член 13 и Дял IV от Договора за ЕО).
Освен това, Парламентът е призовал:
- в името на правата на човека, на неприкосновеността на личността, на свободата на съвестта и правото на здраве, Европейския съюз и държавите-членки да си сътрудничат за хармонизиране на съществуващото законодателство и за разработването на специфично законодателство в тази област;
- Комисията да разработи една всеобхватна стратегия с цел премахване на практиката на генитално осакатяване на жени в Европейския съюз, която освен просто да изобличава тези действия, да установи юридически и административни, и същевременно превантивни, образователни и социални механизми, които да позволяват на жените жертви на генитално осакатяване и на потенциално застрашените жени да получават истинска защита;
- Европейският съюз и държавите-членки да преследват, осъждат и наказват упражняването на тези практики чрез прилагането на всеобхватна стратегия, която взема предвид нормативното, здравното и социалното измерение на проблема, както и интеграцията на имигрантското население.
· ДАФНЕ III: основни действия на равнище Общност
Тази програма е ключовият инструмент за финансирането на дейности, целящи познаването, превенцията и защитата на лицата жертви на генитално осакатяване или изложени на риск.
Досега програма ДАФНЕ е финансирала 14 проекта, свързани с гениталното осакатяване, в общ размер от 2,4 милиона евро за 10 години.
Като се зачита общата цел на програма ДАФНЕ, проектите са насочени към обмен на добри практики, повишаване на осведомеността, както и създаване на мрежи.
Въпреки че досега програма ДАФНЕ несъмнено е позволила да се подобри познаването и осъзнаването на обхвата на това явление в ЕС, като се има предвид нейният характер и средствата, с които тя разполага, не изглежда реалистично премахването на гениталното осакатяване на жени да бъде постигнато единствено посредством тези проекти.
· Приоритети по отношение на превенцията и премахването на гениталното осакатяване на жени в Европа
За предотвратяване и премахване на практиката на генитално осакатяване в Европа е необходимо да се прилага правилна стратегия, която би могла да се състои от:
· уточняване на броя на жените, които са били подложени на генитално осакатяване, както и на жените, изложени на риск, във всяка държава-членка,
· създаване на „европейски здравен протокол“ за контрол и на база данни относно явлението, която да се използва за статистически цели и за целеви информационни действия, насочени към засегнатите имигрантски общности,
· събиране на научни данни, които биха могли да се използват в помощ на Световната здравна организация в нейните действия в подкрепа на премахването на гениталното осакатяване на жени на територията на Африка и Европа,
· създаване на сборник с добри практики на различни равнища и анализ на тяхното въздействие (по възможност, чрез проектите, финансирани по ДАФНЕ III, и постигнатите от тях резултати), както и осигуряване на широкото разпространение на съответните данни,
· укрепване на съществуващите европейски мрежи за превенция спрямо вредни традиционни практики, например по отношение на наличието на курсове за обучение за неправителствени организации, териториални асоциации с нестопанска цел и секторни оператори,
· осигуряване на участието на Агенцията на ЕС за основните права и на Европейския институт за равенство на половете, посредством съответните многогодишни и/или годишни работни програми за борба срещу гениталното осакатяване на жени, тези агенции могат да извършват приоритетна дейност в областта на изследванията и/или за повишаване на осведомеността, които биха могли да доведат до подобряване на познаването на европейско равнище на явлението генитално осакатяване на жени,
· призив към държавите-членки да прилагат съществуващите законодателни разпоредби по отношение на гениталното осакатяване на жени или да ги включат в законодателните разпоредби, които наказват тежки телесни повреди, като дават предимство на превенцията и на борбата с това явление чрез неговото адекватно познаване от страна на професионално ангажираните лица (измежду които социални работници, преподаватели, полицейски служители, професионалисти в областта на здравеопазването), така че те да са в състояние да го разпознават,
· предвиждане в европейските директиви относно имиграцията, че извършването на генитално осакатяване съставлява престъпление, както и предвиждане на подходящи санкции срещу лицата, които са виновни в извършването на такова престъпление,
· създаване на постоянни технически комисии за хармонизация и контакт между държавите-членки и между държавите-членки и африканските институции, съставът на тези комисии следва да включва специалисти по темата и представители на водещи европейски и африкански женски организации,
· категорично отхвърляне на практикуването на „убождане на клитора“ и на други алтернативни методи, предлагани като компромисно решение между обрязването на клитора и зачитането на традиции, които определят идентичността,
· подкрепа за подходящи действия за премахване на гениталното осакатяване на жени посредством политики, които подкрепят и интегрират жените и семейните единици, в чиито традиции се включва и генитално осакатяване, с цел при стриктно прилагане на закона и зачитане на основните права на човека, да се превъзмогне тази толкова злокобна практика.
· Промяна на отношението
Една от областите, в които е необходимо да се засилят действията на борба с гениталното осакатяване е без съмнение предотвратяването на такива практики спрямо момичета, с тази цел от решаващо значение е да се осъществява намеса, която е в състояние на първо място да определи малолетните момичета, изложени на такъв риск, и да се провеждат мерки на превенция заедно със семействата.
Резултатът, който трябва да се постигне е промяна в отношението от страна на такива семейства и това може да се реализира посредством:
- по-голяма степен на интеграция на семействата в приемащата страна, така че те да чувстват в по-малка степен необходимостта да прибягват до традиционни обреди, за да утвърдят своята идентичност; разпространението на една култура на добро приемане би била абсолютно необходимо, за да бъдат разгледани заедно всички подходящи решения;
- помощ за такива семейства, с цел да им се помогне да разберат, че ролята на родителя в приемащата страна включва, в някои отношения, възприемането на поведение и обичаи, различни от тези, с които те са свикнали още от малки в родните си страни, като това не означава, че те са „по-малко родители“; както и че техните дъщери имат нужда от присъстващи и ангажирани родители, но същевременно имат необходимост да се интегрират в страната, в която пребивават;
- подпомагане на семействата да осъзнаят, че гениталното осакатяване в приемащата страна, освен че причинява физическо и психологическо увреждане, води и до заклеймяване, което може да бъде причина за допълнително изолиране на техните дъщери от техните връстнички, приятелки от училище или от игрите;
- подпомагане на семействата да осъзнаят факта, че гениталното осакатяване е забранено както от европейското законодателство, така и от законите в страните на произход. От съществено значение е да се обясни, че във всички краища на света се предприемат мерки за преодоляване на вредни традиционни практики, извършвани върху жени и момичета.
Освен това е необходимо да се припомни, че в приемащата страна:
1. осакатената жена не получава социално приемане като предполагаем механизъм за компенсиране на придобития недъг,
2. гениталното осакатяване на жени се обяснява не със садистично желание за безпричинно насилие, но със субстрата, в който са потопени жените и който ги поставя в условия на подчинение на мъжа, поради непознаване на действащите закони в страните им на произход и суеверия, разпространявани по религиозни повели,
3. „сензационният и скандален“ тон, с който средствата за масова комуникация отразяват понякога гениталното осакатяване на жени, причинява чувство на вина у жената, която вече е преживяла травма, като добавят към физическото нараняване и психологическо,
4. с гениталното осакатяване на жени следва да се води решителна борба, предвид необратимите увреждания, които то причинява, без да се вменява вина на жените, които са го претърпели,
5. необходимо е да се вземат предвид последиците, включително психологически, в контекста на имиграцията, където второто поколение е особено изложено на рискове и проблеми. При все това, една генитално осакатена пълнолетна жена също е обект на влияния, противоречащи на моделите, които е придобила в детството си, и може да страда от криза на идентичността. Фактът да се чувства за първи път в живота си „осакатена“, да бъде сочена като „сексуално увредена“, като жертва на обичаите на предците, жертва на един варварски и жесток свят (което за съжаление се дължи и на неправилна медийна информация по темата), я изправя пред тежък стрес, за който към днешна дата не се предвижда никаква психологическа помощ.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
10.2.2009 |
|
|
|
||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
20 7 3 |
||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Edit Bauer, Emine Bozkurt, Hiltrud Breyer, Edite Estrela, Ilda Figueiredo, Věra Flasarová, Claire Gibault, Lissy Gröner, Anneli Jäätteenmäki, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Urszula Krupa, Roselyne Lefrançois, Pia Elda Locatelli, Astrid Lulling, Siiri Oviir, Doris Pack, Zita Pleštinská, Anni Podimata, Karin Resetarits, Teresa Riera Madurell, Eva-Riitta Siitonen, Eva-Britt Svensson, Britta Thomsen, Corien Wortmann-Kool, Anna Záborská |
|||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Gabriela Creţu, Esther De Lange, Donata Gottardi, Maria Petre |
|||||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Salvatore Tatarella |
|||||