ДОКЛАД относно интегритета на онлайн хазарта

17.2.2009 - (2008/2215(INI))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите
Докладчик: Christel Schaldemose

Процедура : 2008/2215(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A6-0064/2009
Внесени текстове :
A6-0064/2009
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно интегритета на онлайн хазарта

(2008/2215(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид член 49 от Договора за ЕО,

–    като взе предвид Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, приложен към Договора за ЕО,

–    като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности[1],

–    като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар[2] (Директива за услугите),

–    като взе предвид Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност[3] (Директива за аудиовизуалните медийни услуги),

–    като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар[4] (Директива за електронната търговия),

–    като взе предвид Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм[5],

–    като взе предвид своята резолюция от 8 май 2008 г. относно Бяла книга за спорта[6],

–    като взе предвид въпроса с искане за устен отговор, отправен от парламентарната комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите към Комисията на 16 октомври 2006 г., относно хазарта и спортните залагания на вътрешния пазар[7], както и последвалата дискусия в парламентарната комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите на 14 ноември 2006 г., и като взе предвид отговора, предоставен от члена на Комисията,

–    като взе предвид информационния документ относно онлайн хазарта, акцентиращ върху интегритета и необходимостта от кодекс за поведение по отношение на хазартните игри, изготвен по поръчка на Европейския парламент от дружеството „Europe Economics Research Ltd”,

–    като взе предвид проучването на хазартните услуги на вътрешния пазар на Европейския съюз от 14 юни 2006 г., проведено по поръчка на Комисията от Швейцарския институт по сравнително право (SICL),

–    като взе предвид член 45 от своя правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A6-0064/2009),

А.  като има предвид, че в момента онлайн хазартът, който е допринесъл за 2 до 3 милиарда евро брутни приходи от хазартна дейност през 2004 г., възлиза на около 5 % от целия пазар на хазартни услуги в ЕС, както е отбелязано в гореспоменатото проучване от SICL, като бързият темп на развитие изглежда неизбежен,

Б.   като има предвид, че приходите, получени от правителството и от разрешени от него хазартни дейности, определено са най-значимия източник на доходи за спортните организации в много държави-членки,

В.   като има предвид, че хазартните дейности, в това число онлайн хазарта, по традиция винаги са били строго регулирани във всички държави-членки въз основа на принципа на субсидиарност, с цел защитаване на потребителите от пристрастяване и измама, предотвратяване на прането на пари и други финансови престъпления, както и игрите с предизвестен резултат, и опазване на обществения ред; като има предвид, че Съдът на Европейските общности приема поставянето на ограничения за свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги с оглед на подобни цели от общ интерес, при условие че се прилагат пропорционално и без дискриминация,

Г.   като има предвид, че всички държави-членки са диференцирали подобни ограничения в зависимост от вида на съответните хазартни услуги, като казино игри, спортни залагания, лотарии или залагания на конни състезания; като има предвид, че повечето от държавите-членки забраняват организирането – включително от местни оператори – на онлайн казино игри, а много от тях забраняват също така организирането на онлайн спортни залагания и онлайн лотарии,

Д.  като има предвид, че хазартните дейности бяха изключени от приложното поле на Директиви 2006/123/ЕО (Директива за услугите), 2007/65/ЕО (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) и 2000/31/ЕО (Директива за електронната търговия), и че в своята резолюция от 8 май 2008 г. относно Бялата книга за спорта Европейският парламент изрази безпокойството си от евентуално дерегулиране на хазарта,

Е.   като има предвид, че държавите-членки са регламентирали своите традиционни пазари на хазартни услуги с цел защита на потребителите от пристрастяване, измами, пране на пари и уреждане на резултати от спортни срещи; като има предвид, че тези политически цели се постигат по-трудно в сектора на онлайн хазарта,

Ж.  като има предвид, че Комисията е започнала процедури за нарушение срещу десет държави-членки с цел проверка дали националните мерки за ограничаване на трансграничното предоставяне на онлайн хазартни услуги, основно спортни залагания, са съвместими със законодателството на Общността; като има предвид, че, както подчерта Комисията, тези процедури не засягат съществуващите монополи или национални лотарии в това им качество, нито имат някакво отражение върху либерализацията на пазарите на хазартни услуги по принцип,

З.   като има предвид нарастващия брой предварителни въпроси по свързани с хазарта случаи, отнесени до Съда на Европейските общности, което очевидно говори за липса на яснота относно тълкуването и прилагането на правото на Общността във връзка с хазарта,

И.  като има предвид, че в контекста на настоящата резолюция относно онлайн хазарта интегритет означава ангажимент за предотвратяване не само на измами и престъпления, но също и на проблемно практикуване на хазарт и практикуване на хазарт от непълнолетни лица чрез спазване на законодателството за защита на потребителите и на нормите на наказателното право, както и чрез защита на спортните състезания от неправомерно влияние във връзка със спортните залагания,

Й.  като има предвид, че онлайн хазартът съчетава няколко рискови фактора, свързани с проблемното практикуване на хазарт, които включват, наред с други, лесен достъп до хазартни услуги, наличие на разнообразие от игри и по-малко социални ограничения[8],

К.  като има предвид бързото и неконтролирано развитие на дейностите по спортни залагания и други онлайн игри (по-специално трансграничните дейности по интернет), постоянната опасност от уреждане на резултати от спортни срещи и явлението „lay bets”(„негативни залагания”) за определени събития по време на спортни прояви, които правят спорта особено уязвим за незаконни практики при залагания,

Прозрачен сектор, който защитава обществените и потребителските интереси

1.   изтъква, че, съгласно принципа на субсидиарност и съдебната практика на Съда на Европейските общности, държавите-членки имат интерес и право да извършват регулиране и контрол на своите пазари на хазартни услуги в съответствие с традициите и културата си, с цел защита на потребителите от пристрастяване, измами, пране на пари и уреждане на резултати от спортни срещи, както и за защита на изградените на културна основа структури за финансиране, които финансират спортни мероприятия и други социални каузи в държавите-членки; подчертава, че всички други заинтересовани страни също така имат интерес от добър надзор и регулиране на пазара на хазартни услуги; подчертава, че операторите на онлайн хазартни услуги трябва да спазват законодателството на държавата-членка, на чиято територия те предоставят своите услуги и в която пребивават потребителите;

2.   подчертава, че хазартните услуги трябва да се считат за икономическа дейност с извънредно специфичен характер, поради свързаните с нея аспекти на социалния и обществения ред и здравеопазването, като при тази дейност конкуренцията няма да доведе до по-добро разпределение на ресурсите, поради което по отношение на хазарта е необходимо да се приложи многостранен подход; подчертава, че в тази изключително чувствителна област не е удачно прилагането на подход, съобразен единствено с принципите на вътрешния пазар, и отправя искане към Комисията да отдели специално внимание на становището на Съда на Европейските общности по този въпрос;

3.   подкрепя дейността, започната от Съвета по време на френското председателство, по въпроси от областта на онлайн и традиционния хазарт и залаганията; призовава Съвета да продължи да провежда официални дискусии относно потенциалните политически решения във връзка с начините за дефиниране и разрешаване на проблемите, породени от онлайн хазарта, и призовава Комисията да подкрепи този процес и да проведе проучвания и представи съответни предложения, които Съветът би счел за приемливи за постигането на общите цели в областта на онлайн хазарта;

4.   призовава държавите-членки да си сътрудничат тясно с цел разрешаване на проблемите, свързани с обществото и обществения ред, които произтичат от трансгранични онлайн хазартни услуги, като например пристрастяване към хазарта и злоупотреба с лични данни или кредитни карти; призовава институциите на ЕС за тясно сътрудничество с държавите-членки в борбата срещу всички неразрешени или незаконно предлагани онлайн хазартни услуги и за защита на потребителите и предотвратяване на измами; подчертава необходимостта от обща позиция относно начините за постигане на тази цел;

5.   подчертава, че регулаторните органи и операторите следва да си сътрудничат тясно с други заинтересовани страни, осъществяващи дейност в областта на онлайн хазарта, например оператори на хазартни услуги, регулаторни органи, потребителски организации, спортни организации, промишлени сдружения и медиите, които споделят обща отговорност за интегритета на онлайн хазарта и за информиране на потребителите относно евентуалните неблагоприятни последици от онлайн хазарта;

Справяне с измамите и други престъпни деяния

6.   отбелязва, че престъпните деяния, като например прането на пари и сивата икономика, могат да бъдат свързани с хазартните дейности и да въздействат върху почтеността на спортните събития; отбелязва също така, че заплахата за почтеността на спорта и спортните състезания се отразява сериозно на масовото участие, което има основен принос за общественото здраве и социалната интеграция; счита, че това може да доведе до загуба на общественото доверие, ако определен спорт се възприема като обект на манипулации с цел финансови облаги за спортистите, служебните лица или трети страни, вместо да бъде практикуван при спазване на ценностите и правилата и за удоволствие на неговите привърженици;

7.   изразява становището, че ръстът на онлайн хазартните услуги създава все повече възможности за непочтени практики, като например измама, уреждане на резултати от спортни срещи, незаконни картели за залагания и пране на пари, тъй като онлайн игрите могат да бъдат пускани в експлоатация и закривани много бързо, както и поради разпространението на офшорни оператори; призовава Комисията, Европол и други национални и международни институции да упражняват строг надзор в тази област и да докладват за заключенията си;

8.   счита, че защитата на интегритета на спортните мероприятия и състезания изисква сътрудничество между притежателите на спортни права, операторите на онлайн залагания и обществените органи както на национално, така и на европейско и международно равнище;

9.   призовава държавите-членки да гарантират, че организаторите на спортни състезания, операторите на залагания и съответните регулаторни органи си сътрудничат по отношение на мерките за намаляване на рисковете, свързани с незаконните залагания и уреждането на резултати от спортни срещи, и проучват установяването на реалистична, справедлива и устойчива регулаторна рамка за защита на почтеността на спорта;

10. изтъква, че спортните залагания са вид търговска експлоатация на спортните състезания и препоръчва на държавите-членки да защитават тези състезания от неразрешена търговска употреба, по-специално чрез признаване на „право на организаторите на състезания“, и да приемат разпоредби за гарантиране на подобаваща финансова компенсация в полза на всички равнища на професионалния и аматьорския спорт; призовава Комисията да проучи възможността организаторите на състезания да получат право на интелектуална собственост (някакъв вид право на предаване) по отношение на организираните от тях състезания;

Предотвратяване на нанасянето на вреди по отношение на потребителите

11.  счита, че потенциално вездесъщите възможности за необезпокоявано практикуване на онлайн хазарт, предоставени от интернет, с моментални резултати и с възможност за игри с големи парични суми, създават нови рискове от пристрастяване към хазарта; отбелязва, обаче, че цялостното въздействие върху потребителите на специфичните видове хазартни услуги, предлагани онлайн, все още не е известно и следва да бъде проучено по-подробно;

12. привлича вниманието върху нарастващата загриженост във връзка със способността на младите хора да получават достъп до онлайн хазартни услуги, законно и незаконно, и подчертава необходимостта от по-ефикасни проверки на възрастта и от предотвратяване на пробните безплатни залагания в уеб сайтове от страна на малолетни лица;

13. изтъква, че младите хора могат по-специално да бъдат затруднени при разграничаване на понятията късмет, съдба, шанс и вероятност; настоятелно призовава държавите-членки да обърнат внимание на основните рискови фактори, които могат да увеличат вероятността (млад) човек да развие проблем с хазарта, и да намерят средства за въздействие върху тези фактори;

14.  изразява тревога по отношение на нарастващото пресичане на дейности между интерактивна телевизия, мобилни телефони и интернет сайтове при предлагането на хазартни игри с отдалечен достъп или онлайн хазартни игри, особено тези, които са насочени към непълнолетните; счита, че това развитие ще породи нови регулаторни и свързани със защитата на обществото предизвикателства;

15.  изразява становището, че онлайн хазартът има потенциал да породи рискове за потребителите и че поради това държавите-членки имат законното право да ограничат свободата на предоставяне на онлайн хазартни услуги с цел защита на потребителите;

16. подчертава, че родителите носят отговорност за предотвратяването на залаганията от малолетни лица и на пристрастяването към хазарта на непълнолетни;

17.  в същото време призовава държавите-членки да предвидят достатъчно финансови средства за изследване, предотвратяване и разрешаване на проблеми, свързани с онлайн хазарта;

18. счита, че печалбата от хазарт следва да се използва в полза на обществото, включително насрещно финансиране на образованието, здравеопазването, професионалния и аматьорския спорт и културата;

19.  изразява подкрепа за разработването на стандарти за онлайн хазарта по отношение на възрастовите ограничения, забрана на схемите за предоставяне на кредити и премии с оглед защитата на уязвимите участници в хазартни игри, информация за евентуалните последици от хазарта, информация за това къде да се потърси помощ в случай на пристрастяване, потенциала на определени игри за пристрастяване и т.н.;

20. призовава заинтересованите страни да обърнат внимание на риска от социална изолация, пораждан от пристрастяването към онлайн хазарта;

21.  счита, че саморегулирането по отношение на рекламата, популяризирането и предоставянето на онлайн игри не е достатъчно ефективно и поради това изтъква необходимостта както от регулиране, така и от сътрудничество между индустрията и органите на управление;

22.  настоятелно призовава държавите-членки да си сътрудничат на равнище на ЕС с цел предприемане на мерки срещу всякаква агресивна реклама или маркетинг на онлайн хазарт от страна на обществени или частни оператори, включително безплатни пробни игри, с оглед защита по-специално на уязвимите потребители на хазартни услуги, като например деца и млади хора;

23. препоръчва да се проучи възможността за въвеждане на максимална сума, която определено лице може да използва за хазартна дейност в рамките на един месец, или за задължаване на операторите на онлайн хазартни услуги да използват предплатени карти за онлайн хазарт, продавани в магазините;

Кодекс за поведение

24. отбелязва, че един кодекс за поведение все още може да бъде полезен допълнителен инструмент за постигане на някои обществени (и частни) цели, като се отчита технологичното развитие, промените в потребителските предпочитания или промените в пазарните структури;

25. подчертава, че един кодекс за поведение в крайна сметка остава задвижван от индустрията подход за саморегулиране и поради това може единствено да служи като допълнение към законодателството, но не и да го замени;

26. подчертава също така, че ефективността на един кодекс за поведение ще зависи до голяма степен от неговото възприемане от националните регулатори и потребители, както и от неговото прилагане;

Мониторинг и проучване

27. призовава държавите-членки да документират мащаба и растежа на своите пазари на онлайн хазартни услуги, както и предизвикателствата, които произтичат от онлайн хазарта;

28.  призовава Комисията да предприеме проучвания в областта на онлайн хазарта и риска от развиване на пристрастяване към хазарта, например на начина, по който рекламата влияе на пристрастяването към хазарта, дали е възможно да се установи обща европейска категоризация на игрите според техния потенциал за развиване на пристрастяване и евентуални превантивни мерки и мерки за лечение;

29. призовава Комисията да разгледа по-специално ролята на рекламата и маркетинга (включително безплатните пробни игри онлайн) за прякото или косвено подтикване на малолетни млади хора към хазартни игри;

30. призовава Комисията, Европол и националните органи да събират и обменят информация за равнището на измами и други престъпни дейности в сектора на онлайн хазарта, например сред субектите, действащи в сектора;

31.  призовава Комисията да проучи в тясно сътрудничество с националните правителства икономическото и неикономическото въздействие на предоставянето на трансгранични хазартни услуги във връзка с интегритета, социалната отговорност, защитата на потребителите и въпросите, свързани с данъчното облагане;

32. подчертава значението за държавите-членки по местопребиваване на потребителя да могат ефективно да контролират, ограничават и осъществяват надзор над хазартните услуги, предоставяни на тяхна територия;

33. призовава Комисията и държавите-членки да изяснят мястото на данъчното облагане на онлайн хазартната дейност;

° °

34.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

  • [1]  Schindler 1994 (C-275/92), Läärä 1999 (C-124/97), Zenatti 1999 (C-67/98), Anomar 2003 (C-6/01), Gambelli 2003 (C-243/01), Lindman 2003 (C-42/02), Placanica 2007 (C-338/04), Unibet 2007 (C- 432/05), UNIRE 2007 (C– 260/04).
  • [2]  ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.
  • [3]  ОВ L 332, 18.12.2007 г., стр. 27.
  • [4]  ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1.
  • [5]  ОВ L 309, 25.11.2005 г., стр. 15.
  • [6]  Приети текстове, P6_TA(2008)0198.
  • [7]  O-0118/2006.
  • [8]  Становище на генералния адвокат на Съда на ЕО Ив Бот от 14 октомври 2008 г. по дело C-42/07; вж. също гореспоменатото проучване от Швейцарския институт по сравнително право (SICL), стр. 1450; Професор Джил Валънтайн, Литературен преглед относно практикуването на хазарт от деца и млади хора (възложен от Комисията по хазарта на Обединеното кралство), септември 2008 г.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

I. Въведение

Хазартните дейности включват залагане с парична равностойност в игри на шанса, включително лотарии и спортни залагания.

Онлайн хазартът съществува от 1996 г., когато във Финландия беше пусната първата игра. Оттогава пазарът на онлайн хазартни услуги е нараснал значително. Изчислено е, че през 2003 г. пазарът на онлайн хазартни услуги със стопанска цел в ЕС-25 е генерирал общи приходи от игри (печалба на операторите минус изплатените награди) в размер на 51,5 милиарда евро. Към днешна дата онлайн хазартът през интернет, мобилни телефони или интерактивни телевизионни канали представлява приблизително 5 % от целия пазар на хазарт в ЕС, като през 2004 г. е възлизал на 2 до 3 милиарда евро общи годишни приходи от игри. Очаква се европейският пазар на онлайн хазартни услуги да расте с темп от минимум 8,4 процента на година (в Австрия и Унгария) до максимум 17,6 процента (в Италия)[1].

Поради това държавите-членки са принудени да приспособяват и развиват регулирането, за да бъдат в крак с потребителските предпочитания и услугите на доставчиците. Специфичното естество на онлайн хазарта води до някои трудности за лицата, отговорни за определяне на политиката в държавите-членки. На първо място, онлайн хазартът включва трансграничен елемент, който дава възможност на операторите на онлайн хазартни услуги да предоставят своите услуги на потребители в други държави-членки, различни от тези, в които са се установили. В резултат на това е възможно потребителите да не знаят в коя държава се намира техният доставчик на услуги. На второ място, онлайн хазартът поражда повишен риск от неспособност на доставчиците на онлайн хазартни услуги да проверяват самоличността на потребителя, тъй като лицето, използващо кредитна карта, може да не бъде нейният законен титуляр. На трето място, интернет сайтове за онлайн хазартни услуги могат бързо да бъдат пускани в експлоатация и поради това непочтени оператори могат да се появяват и да изчезват в рамките на кратки периоди от време. На четвърто място, за операторите на онлайн хазартни услуги е трудно да следят своите клиенти за разлика от традиционните хазартни услуги, където е възможно визуално да се провери дали клиентът е непълнолетен, в нетрезво състояние, под влияние на други упойващи вещества или с подозрително поведение. Също така, тъй като достъпът до онлайн хазартни услуги е лесен и може да се осъществява в уединение, липсват социалните рамки и ограничения, които могат да се налагат чрез присъствието на други лица.

II. Регулиране

Европейските пазари на онлайн хазартни услуги се регулират на национално равнище в съответствие с принципа на субсидиарност. Поради това регулаторните рамки за пазара на (традиционни и онлайн) хазартни услуги в ЕС са до голяма степен разнородни. Онлайн хазартът е разрешен в двадесет държави-членки на ЕС, докато седем държави-членки са го забранили. Тринадесет държави-членки имат либерализиран пазар, в шест има държавни монополи, а една държава-членка е лицензирала частен монопол[2].

Държавите-членки, които са забранили онлайн хазарта изцяло или го разрешават само в условия на монопол, твърдят, че тези ограничения са оправдани на основания, свързани със социалния и обществения ред. Въпреки това е имало големи спорове по отношение на т.нар. национални монополи върху хазарта. В Европейската комисия са били подадени множество оплаквания от дружества, осъществяващи хазартна дейност, частни лица и медийни организации, които твърдят, че някои държави-членки неправомерно защитават своите пазари на хазартни услуги и приходите, произтичащи от съответните монополи. В резултат на това Комисията е започнала процедури за нарушение срещу десет държави-членки с цел проверка дали националните мерки за ограничаване на трансграничното предоставяне на онлайн хазартни услуги са съвместими със законодателството на Общността[3].

Въпросът за регулирането на пазарите на хазартни услуги в ЕС, независимо дали се отнася за традиционен или онлайн хазарт, е особено деликатен. Все пак е налице очевидна необходимост от изясняване на регулаторната среда, засягаща онлайн хазарта. Понастоящем няколко от висящите дела пред Съда на Европейските общности са свързани с хазарта. Това положение е незадоволително за Съда, както и за държавите-членки, потребителите и доставчиците на онлайн хазартни услуги.

Редица дела, свързани с хазарт, са били отнесени към Съда на Европейските общности, някои от които вече са били решени (вж. съдебната практика, посочена по-долу), но много са все още висящи. Съдебната практика на Съда на Европейските общности се състои от следните дела: Schindler 1994 (C-275/92), Läärä 1999 (C-124/97), Zenatti 1999 (C-67/98), Anomar 2003 (C-6/01), Gambelli 2003 (C-243/01), Lindman 2003 (C-42/02), Placanica 2007 (C-338/04), Unibet 2007 (C- 432/05) и UNIRE 2007 (C– 260/04).

По тези дела Съдът на Европейските общности се е произнесъл, че свободата на движение (член 49 от Договора за ЕО) се прилага и спрямо хазартните услуги. Въпреки това Съдът също така е постановил, че хазартът може да засяга някои морални, религиозни и културни аспекти, да носи висок риск от престъпления или измами и да има вредни индивидуални и социални последици[4].

Поради това ограниченията могат да бъдат оправдани, ако те са необходими за защита на потребителите, за опазване на обществения ред (предотвратяване на измами и престъпления), за поддържане на социалния ред (в културно или морално отношение) и за предотвратяване на превръщането на хазарта в източник на частна печалба[5]. В същото време ограниченията трябва да служат за ограничаване на дейностите по залаганията по последователен и систематичен начин, те трябва да се прилагат без дискриминация и не трябва да превишават необходимото за постигане на желаната цел[6].

Също така следва да се отбележи, че на 14 ноември 2006 г. членът на Комисията McCreevy отговори на въпроса с искане за устен отговор относно хазарта, поставен от Arlene McCarthy, председател на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, по време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург. Тогава членът на Комисията заяви, че към момента няма вероятност за приемане на общо за ЕС хармонизирано законодателството в областта на регулиране на хазарта.

III. Интегритет

Целта на настоящия доклад е да се акцентира върху интегритета на онлайн хазарта. Интегритетът на първо място се разглежда като набор от ценности, които имат за цел да предотвратяват измами: от страна на оператори на онлайн хазартни услуги спрямо потребители или от страна на потребители спрямо оператори на онлайн хазартни услуги, или пък от страна на потребители спрямо други потребители. В този смисъл интегритетът също включва всички средства за предотвратяване на престъпни деяния, като например пране на пари. В настоящия доклад интегритетът се разглежда и от гледна точка на поведението на операторите на онлайн хазартни услуги. Поради това настоящият доклад обхваща също така хазартни услуги с потенциал за пристрастяване и практикуване на хазарт от страна на малолетни лица.

Повечето потребители са в състояние да ползват хазартни услуги, без да рискуват психологическа зависимост, като в същото време малък, но значителен брой лица са изложени на опасност да се превърнат в проблемни потребители на хазартни услуги. СЗО определя проблемното потребление на хазартни услуги като прекомерно потребление, което води до финансови, социални и/или психологически проблеми[7]. Рискът от пристрастяване към хазарта обикновено се утежнява от постоянната наличност на възможности за игра, честотата на печалбите, увличащия или притегателен характер на игрите, възможността за залагане на големи суми, достъпността на кредити за игра, разположението на игрите на места, където хората могат да играят спонтанно, и факта, че отсъства информационна кампания относно рисковете от хазартните игри[8].

Онлайн хазартът съчетава няколко такива рискови фактора, свързани с проблемното потребление на хазартни услуги. Например, онлайн операторите са в състояние да предлагат широка гама от игри (залагания, рулетки, покер, слот машини и т.н.) и редовно да въвеждат нови игри, като използват нови маркетингови и целеви техники, включващи приложения на най-новите технологии в областта на проучването на данни за поведението на потребителите (при изразходването на пари), държейки потребителя „залепен“ за екрана на компютъра. Един тревожен аспект се изразява в нарастващото пресичане на дейности между мултимедийни услуги като телевизия, телефонни и SMS-услуги (услуги за изпращане на кратки съобщения) и интернет сайтове при предлагането на игри с отдалечен достъп или онлайн игри, при което участието в тези игри се превръща в лесно и социално приемливо начинание, особено за по-младите хора.

  • [1]  Проучване на PricewaterhouseCoopers, озаглавено „Глобални перспективи на развлекателния и медийния сектор: 2008-2012 г., стр. 623. Растежът е измерен като съвкупно увеличение на годишните приходи от хазартна дейност.
  • [2]  Онлайн хазартни услуги, информационен документ по поръчка на Европейския парламент, Europe Economics, XX октомври 2008 г.
  • [3]  http://ec.europa.eu/internal_market/services/gambling_en.htm
  • [4]  Съдът на ЕО в решението по дело Schindler, C-275/92
  • [5]  Швейцарски институт по сравнително право (SICL) (2006 г.), стр. xxvi
  • [6]  Решение по дело Gambelli, C-243/01
  • [7]  СЗО (1992 г.) Международна класификация на болестите, 10-та ревизия (МКБ-10) – Класификация на психическите и поведенчески разстройства, Женева. Други често използвани термини включват патологично, натрапчиво, объркано, прекомерно и пристрастено потребление на хазартни услуги.
  • [8]  Становище на Генералния адвокат на Съда на ЕО Ив Бот, 14 октомври 2006 г., дело C-42/07; вж. също Швейцарски институт по сравнително право (SICL) (2006 г.), стр. 1450

МНЕНИЕ НА МАЛЦИНСТВОТО

внесено съгласно член 48, параграф 3 от правилника

Malcolm Harbour, Colm Burke, Charlotte Cederschiöld, Giles Chichester, Bill Newton Dunn, Małgorzata Handzlik, Christopher Heaton-Harris, Zita Pleštinská, Salvador Domingo Sanz Palacio, Andreas Schwab, Marian Zlotea.

Загрижени сме, че съдържанието на доклада надхвърля рамките на инициативата, чийто замисъл беше да се съсредоточи върху прозрачността на пазара на онлайн хазартни услуги, интегритета на операторите на онлайн хазартни услуги и нанасянето на евентуални вреди на потребителите от страна на индустрията за онлайн хазартни услуги.

Считаме, че докладът подкопава някои от принципите на единния пазар, че ключови аспекти на пазара на онлайн хазартни услуги могат да бъдат разбрани погрешно и че докладът не отразява адекватно ситуацията във всички държави-членки. Правилно функциониращи и добре регулирани пазари, които позволяват на потребителите да играят в безопасна и сигурна онлайн среда, вече съществуват в определени държави-членки.

Приемаме, че възходът на интернет поставя предизвикателства пред защитата на потребителите в дългосрочен план, но те могат да бъдат ефективно регулирани, без да се налагат забрани; отбелязваме вече извършената от отговорни европейски оператори работа във връзка с подобряване на стандартите и гарантиране на безопасността на потребителите.

Бихме искали да подчертаем вече постигнатия от някои юрисдикции напредък по отношение на развитието на регулаторните режими и потенциалните изгоди от още по-отворени, но в същото време ефективно регулирани пазари. отбелязваме също така практическите и законовите ограничения на предложените методи, що се отнася до блокирането на предоставянето на онлайн улуги.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.2.2009

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

32

10

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Mogens Camre, Charlotte Cederschiöld, Gabriela Creţu, Janelly Fourtou, Evelyne Gebhardt, Martí Grau i Segú, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Anna Hedh, Edit Herczog, Pierre Jonckheer, Kurt Lechner, Lasse Lehtinen, Toine Manders, Catiuscia Marini, Arlene McCarthy, Nickolay Mladenov, Catherine Neris, Bill Newton Dunn, Zita Pleštinská, Karin Riis-Jørgensen, Zuzana Roithová, Heide Rühle, Leopold Józef Rutowicz, Salvador Domingo Sanz Palacio, Christel Schaldemose, Eva-Britt Svensson, Jacques Toubon, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Emmanouil Angelakas, André Brie, Colm Burke, Giles Chichester, Joel Hasse Ferreira, Filip Kaczmarek, Andrea Losco, Manuel Medina Ortega, José Ribeiro e Castro

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Daniel Hannan, Alexandru Nazare, Giovanni Rivera