Процедура : 2008/2237(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0074/2009

Внесени текстове :

A6-0074/2009

Разисквания :

PV 09/03/2009 - 18
CRE 09/03/2009 - 18

Гласувания :

PV 10/03/2009 - 8.19
CRE 10/03/2009 - 8.19
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0100

ДОКЛАД     
18.2.2009
PE 413.994v02-00 A6-0074/2009

относно законодателен акт за малкия бизнес („Small Business Act“)

(2008/2237(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

Докладчик: Edit Herczog

Докладчици по становище (*):

Gunnar Hökmark, комисия по икономически и парични въпроси

Martí Grau i Segú, комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 47 от правилника

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси(*)
 СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (*)
 СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно законодателен акт за малкия бизнес („Small Business Act“)

(2008/2237(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 25 юни 2008 г., озаглавено „Мисли първо за малките!“ – „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията относно оценката на въздействието (SEC(2008)2102),

–   като взе предвид своята резолюция от 30 ноември 2006 г. относно „Време за превключване на по-висока скорост – създаване на Европа на предприемачеството и растежа“(1), както и своята резолюция от 19 януари 2006 г. относно прилагането на Европейската харта за малките предприятия(2),

–   като взе предвид заключенията от 2715-то заседание на Съвета по конкурентноспособност от 13 март 2006 г. относно политиката за МСП за растеж и заетост, както и заключенията от 2891-то заседание на Съвета по конкурентноспособност от 1 и 2 декември 2008 г.,

–   като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 февруари 2009 г.,

–   като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 14 януари 2009 г.,

–   като взе предвид избраните най-добри практики за 2008 г. в Европейската харта за малките предприятия,

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 25 юни 2008 г., озаглавен „Европейски кодекс за най-добри практики за улесняване на достъпа на МСП до договори за възлагане на обществени поръчки“ (SEC(2008)2193),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2007 г., озаглавено „Малки, чисти и конкурентоспособни – Програма за подпомагане на малките и средни предприятия за съобразяване със законодателството в областта на околната среда“(3),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г. относно план за действие за устойчиво потребление и производство и за устойчива промишлена политика (COM(2008)0397),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2008 г., озаглавено „Европейска стратегия за правата върху индустриална собственост“ (COM(2008)0465),

–   като взе предвид становищата на Групата на високо равнище на независимите заинтересовани страни от 10 юли 2008 г. относно намаляването на административната тежест в приоритетната област на дружественото право и от 22 октомври 2008 г. относно реформирането на правилата за издаване на фактури и за електронно издаване на фактури, съдържащи се в Директива 2006/112/ЕО (директивата за ДДС),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по икономически и парични въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A6‑0074/2009),

А.      като има предвид, че 23-те милиона малки и средни предприятия (МСП) в ЕС, които съставляват около 99% от всички предприятия и осигуряват около 100 милиона работни места, имат основна роля за приноса към икономическия растеж, социалното сближаване и създаването на работни места, представляват основен източник на новаторство и са от първостепенно значение за подкрепата и разширяването на трудовата заетост,

Б.  като има предвид, че МСП трябва да бъдат поставени в сърцевината на всички политики на Общността, за да им се даде възможност да се развиват и адаптират спрямо изискванията на глобализацията, да участват в триъгълника на знанието и да се адаптират към предизвикателствата, свързани с околната среда и енергетиката,

В.  като има предвид, че въпреки предишни инициативи на Европейския съюз, бизнес средата за МСП се е подобрила в малка или почти незначителна степен от 2000-та година насам,

Г.  като има предвид, че преобладаващото мнозинство от МСП са микропредприятия, занаятчийски предприятия, семейни предприятия и кооперации, които са естествен източник на предприемаческа култура и поради това играят важна роля за утвърждаване на социалното включване и на осъществяването на дейност като самостоятелно заето лице,

Д.  като има предвид, че МСП не получават достатъчно подкрепа, за да се защитават срещу нелоялни търговски практики, извършвани трансгранично, като например тези на заблуждаващи издателства на фирмени указатели,

Е.  като има предвид, че въпреки различията между тях, европейските МСП са изправени пред много сходни предизвикателства при осъществяването на пълния си потенциал, например по отношение на относително по-високите административни разходи и разходи за привеждане в съответствие в сравнение с по-големите предприятия, достъпа до финансиране и до пазари, иновациите и околната среда,

Ж. като има предвид, че като ключов принос за постигането на благоприятна среда за МСП, възприятието за ролята на предприемачите и за поемането на риск трябва да се промени: предприемачеството и свързаната с него готовност за поемане на рискове следва да се приветства от политическите лидери и медиите и да се подпомага от административните органи,

З.  като има предвид, че когато започват процеса на своята интернационализация, МСП трябва да се справят със специфични проблеми, като например липса на международен опит, недостиг на опитни човешки ресурси, много сложна международна регулаторна рамка и необходимост от въвеждане на промени в организационната и стопанска култура,

И. като има предвид, че Парламентът често е изразявал съжаление във връзка с факта, че Европейската харта за малките предприятия няма задължителна правна сила, което пречи на нейното реално прилагане, както и на прилагането на съдържащите се в нея десет препоръки, които в по-голямата си част останаха незабелязани; като има предвид, че впоследствие, в своята резолюция от 19 януари 2006 г., цитирана по-горе, Парламентът поиска от Съвета да се сезира по въпроса,

Общи въпроси

1.  горещо подкрепя горепосоченото съобщение на Комисията от 25 юни 2008 г., което цели да въведе амбициозна политическа програма за насърчаване на растежа на МСП чрез десет ръководни принципа и за утвърждаване на подхода „Мисли първо за малките!“ при определянето на политиките на всички равнища;

2.  въпреки това изразява съжаление, че законодателният акт за малкия бизнес не е инструмент със задължителна правна сила; счита, че истинският новаторски елемент в него е неговото намерение принципът „Мисли първо за малките!“да бъде поставен в центъра на общностните политики; призовава Съвета и Комисията да се присъединят към усилията на Парламента за утвърждаване на този принцип като задължително правило, чиято форма предстои да бъде определена, с цел да се осигури, че той се прилага правилно във всички бъдещи законодателни актове на Общността;

3.  подчертава абсолютната необходимост десетте ръководни принципа да бъдат приложени на европейско, национално и местно равнище; поради това призовава Съвета и Комисията да поемат твърд политически ангажимент за осигуряване на правилното прилагане; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да работят в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни с цел определяне на приоритетите и незабавно прилагане, по-специално на национално равнище, на плана за действие относно законодателния акт за малкия бизнес, приет от Съвета по конкурентноспособност на 1 декември 2008 г., за да се осигури, че всички участващи страни ефективно са се ангажирали с ръководните принципи;

4.  призовава Комисията допълнително да насърчава видимостта и осведомеността относно действия по свързани с МСП политики посредством групиране на съществуващите общностни инструменти и фондове за МСП в отделен бюджетен ред от бюджета на ЕС;

5.  твърдо е убеден, че е от съществено значение да се въведе механизъм за последващи действия, за да се наблюдава правилното и бързо изпълнение на вече започналите инициативи по политиките; поради това призовава Съвета да обхване действията, които предстои да бъдат предприети на равнище държави-членки в рамките на Лисабонския процес, и всяка година да информира Парламента относно постигнатия напредък;

6.  призовава Комисията за създаде система за проверки с цел наблюдение на напредъка, постигнат в резултат на прилагането на десетте ръководни принципа от страна на Комисията и държавите-членки; призовава Комисията да изработи стандартни критерии за оценка на постигнатия напредък; призовава държавите-членки да включат своите първи доклади за напредъка в предстоящите годишни доклади относно националните програми за реформа;

7.  подчертава необходимостта да се обърне специално внимание на занаятчийските и семейните предприятия, микропредприятията и индивидуалните предприятия на равнище ЕС и на национално и регионално равнище и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предприемат специално предназначени за тези предприятия нормативни, административни и фискални мерки, както и мерки, свързани с обучението през целия живот; също така призовава за признаване на специфичните характеристики на свободните професии и необходимостта те да се третират по същия начин, както и другите МСП, освен когато това противоречи на действащото право, регулиращо тези професии; подчертава важната роля на сдруженията на МСП за търговци, занаятчии и други професии; призовава Комисията и държавите-членки да работят заедно с цел подобряване на бизнес средата на тези промишлени сектори и правната рамка за техните професионални и промишлени сдружения;

8.  счита, че в предложенията на Комисията липсва ясна стратегия за самостоятелно заетите лица, с оглед подобряване на правния им статут и права, по-специално ако тяхното положение е сравнимо с това на наетите лица; призовава Комисията да гарантира на самостоятелно заетите лица правото да съгласуват стандартни тарифи, да се организират и да сключват колективни споразумения, ако техният партньор е голяма компания с доминиращо положение, при условие, че това не е в ущърб на потенциални клиенти с по-малка пазарна мощ и не води до изкривявания на пазара;

9.  настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да предвидят целенасочени мерки за насърчаване и индивидуално подпомагане, като например предоставяне на информация, консултации и възможности за достъп до рисков капитал при започване на стопанска дейност в сектора на МСП;

10. подчертава необходимостта от разработване на социален и икономически модел, който да създава подходяща мрежа на сигурност за малките и средни предприятия в творческия сектор, където често се срещат нестабилни условия на труд;

11. със съжаление отбелязва, че жените са изправени пред трудности при учредяването и поддържането на предприятия поради фактори като липса на информация, на контакти и на достъп до мрежи, дискриминация въз основа на пола и стереотипи, слабо и лишено от гъвкавост обезпечаване на заведения за детски грижи, трудности при съвместяването на професионалните и семейните задължения, както и разлики в подхода на жените и мъжете към предприемачеството;

12. приветства предложеното въвеждане на мрежа от посланици на жени предприемачи, на наставнически програми за окуражаване на жените да учредят собствени предприятия и на насърчаването на предприемачеството сред жените, завършващи висше образование; въпреки това обръща внимание на факта, че в много предприятия все още се наблюдава полово разделение, което е, и дълго време ще бъде, много сериозен проблем, тъй като докато се проявява дискриминация спрямо жените на пазара на труда, ЕС губи способни работници и предприемачи, като вследствие на това губи пари; следователно счита, че следва да се инвестират още повече средства в проекти за насърчаване на жените предприемачи;

13. подчертава, че предприемачеството на жените допринася за привличането на жени на пазара на труда и за подобряване на техния икономически и социален статус; изразява съжаление въпреки това, че в тази област продължават да съществуват различия между мъжете и жените, най-вече по отношение на трудовото възнаграждение, въпреки значителния интерес, който се засвидетелства към жените, и че процентът на жените предприемачи в Европейския съюз остава слаб, което отчасти е свързано с непризнатия (например неплатения), но въпреки това важен принос на жените за ежедневното функциониране на семейните МСП;

14. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид творческия и културния сектор като двигател на икономическото и социално развитие в Европейския съюз, с дял от 2,6 % от БВП и дял от 2,5 % от работната сила на ЕС; подчертава значението на МСП за стимулиране на сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и творческия сектор;

15. подчертава, че обликът на творческия сектор се определя от малките и средни предприятия и че този сектор е от особено значение за осигуряването на устойчива регионална заетост;

16. приветства планираното от Комисията въвеждане на директива за намалени ставки на ДДС за трудоемките услуги на местно равнище, които се предоставят предимно от МСП; подчертава въпреки това, че то не трябва да доведе до изкривяване на конкуренцията и трябва да бъде недвусмислено по отношение на обхванатите услуги;

17. отбелязва необходимостта да се гарантира, че МСП са в състояние да купуват в малки количества, да купуват екологосъобразно и да купуват местни стоки, като по този начин се съобразяват в по-голяма степен с климата и стават по-ефикасни;

18. приветства бързото приемане на груповото освобождаване по отношение на държавните помощи, както и на мерките по устава на Европейското частно дружество и намалените ставки за ДДС;

19. приветства предложението на Комисията да намали ставките на ДДС за услугите, доставяни на местно равнище; призовава Комисията да предприеме допълнителни действия за смекчаване на правилата за държавната помощ, така че да се насърчи предоставянето на възможности за участие в процедури за обществени поръчки на местните дружества и по-специално на местните МСП;

20. подкрепя идеята да се удължи до 2012 г. настоящото освобождаване от правилата на конкуренцията на държавната помощ за филмовите продукции и счита това за голяма подкрепа за МСП с творческа дейност;

21. подкрепя новите правила за държавната помощ, установени с Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване)(4) за освобождаване, при определени условия, на МСП от правилата за уведомяване;

22. отбелязва, че въпреки ясния ангажимент, поет в Европейската харта за малките предприятия, гласът на МСП остава нечут в контекста на социалния диалог; настоятелно призовава този недостатък да бъде официално коригиран посредством подходящи предложения в рамките на законодателния акт за малкия бизнес;

23. счита, че е необходимо, в рамките на законодателния акт за малкия бизнес, да се обърне по-голямо внимание на областта на трудовото право, по-специално с оглед на концепцията за гъвкавата сигурност, която дава възможност на МСП по-специално да реагират по-бързо на промените на пазара и поради това да гарантират по-висока степен на трудова заетост и конкурентноспособност на дружеството, включително международната му конкурентоспособност, като същевременно се взема предвид необходимата социална закрила; в тази връзка посочва своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно гъвкавата сигурност(5);

24. освен това подчертава значението на трудовото право, по-специално с оглед на начина на оптимизиране на неговото прилагане към МСП, например чрез подобряване на консултирането или опростяване на административните процедури, и призовава държавите-членки да обърнат специално внимание на МСП във връзка със специфичните подходи, които те прилагат към гъвкавата сигурност, включително посредством активни политики в областта на трудовата заетост, предвид факта, че поради ниския брой на персонала си МСП разполагат с възможност за по-голяма вътрешна и външна гъвкавост, но също така се нуждаят от по-високо равнище на сигурност за тях самите и за своите работници; счита, че е от съществено значение трудовото право, като един от основните стълбове на гъвкавата сигурност, да осигурява надеждна правна основа за МСП, предвид факта, че тези предприятия често не могат да си позволят обособяването на правни отдели или на отдели за управление на човешките ресурси; припомня, че според данни на Евростат, 91,5% от европейските предприятия са осигурявали работа на по-малко от 10 работника през 2003 г.;

25. счита за необходимо да се предприемат действия за борба срещу недекларирания труд, неоспорим източник на нелоялна конкуренция за МСП с големи потребности от работна ръка;

26. приканва държавите-членки да увеличат участието в основните сектори на икономиката на МСП, които са собственост на по-слабо представени етнически малцинства, чрез разработване на програми за постигане на разнообразие при доставчиците, целящи предоставянето на равни възможности за по-слабо представени предприятия, конкуриращи се за договори с по-големи предприятия;

27. подчертава значението на един статут на Европейското частно дружество като нова, допълнителна правна форма; при условие, че той е насочен към МСП, които възнамеряват да извършват трансгранични дейности, и не може да се използва по неправомерен начин от по-големите компании за отслабване на действието и заобикаляне на законовите разпоредби в държавите-членки, които спомагат за създаването на система за корпоративно управление, отчитаща интересите на всички заинтересовани страни;

28. призовава публичните органи, основавайки се на принципа, че достъпът до информация е предварително условие за набавяне на самата информация, и предвид значението на Интернет, да опростят максимално уебсайтовете на институциите, за да позволят на потребителите да установят и разберат механизмите на предлаганата помощ;

Насърчаване на научноизследователската и развойна дейност и иновациите

29. подчертава значението на иновациите за МСП и трудностите за възползване от възможности за научните изследвания; счита, че националните научни академии и изследователските институти биха могли да изиграят роля за налагане на иновации и намаляване на бариерите пред изследователската дейност за МСП; счита, че вниманието следва да бъде съсредоточено не само върху високотехнологичните иновации, но че и ниско- и среднотехнологичните иновации, както и неформалните иновации също така следва да се вземат предвид; счита, че Европейският институт за иновации и технологии би могъл да играе важна роля в насърчаването на научноизследователската и развойна дейност, както и иновациите за МСП; призовава държавите-членки да увеличат броя на инициативите, които занижават критериите, по които МСП имат достъп до научни изследвания; изразява убеждение, че всички изследователски и технологични програми на Общността следва да бъдат изготвени по начин, който улеснява трансграничното участие на МСП;

30. подкрепя инициативата на Комисията за подобряване на достъпа до Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (2007-2013 г.);

31. призовава Комисията и държавите-членки да въведат по-добри рамкови условия, с цел създаване на благоприятна среда за иновации от страна на МСП, по-специално като въведат средства за подобряване на защитата на правото на интелектуална собственост (ПИС) и за повишаване на ефективността на борбата срещу фалшифицирането и измамите из целия Европейски съюз; счита, че едни добре балансирани правила относно ПИС могат да предложат защита, като в същото време гарантират поток на информация и идеи и техния обмен; подчертава, че МСП се нуждаят от подкрепа, за да имат достъп до защита на ПИС, да бранят тези права със съдействието на съответните отговорни за ПИС органи и служби, както и за да използват ПИС за привличане на финансиране;

32. призовава Комисията и държавите-членки да изискват от търговските си партньори по-строго прилагане на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост (т.нар. споразумение ТРИПС) и да положат всички необходими усилия за приемане на двустранни, регионални или многостранни споразумения за борба срещу фалшифицирането и пиратството като например Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA);

33. счита, че потенциалът на електронната търговия за МСП все още не се използва пълноценно и че все още предстои много работа за постигането на Единен европейски електронен пазар на продукти и услуги, където МСП биха могли да играят водеща роля за по-нататъшната интеграция на европейските пазари;

34. счита, че участието на МСП в обединения трябва да се популяризира, за да се насърчават иновациите и да се подобри конкурентоспособността на икономиката на ЕС; във връзка с това призовава Комисията да подпомага подобряването на управлението на обединенията, най-вече чрез обмен на най-добри практики и програми за обучение, да изготви и да разпространи инструменти за оценка на ефективността на обединенията, да насърчи сътрудничеството между тях и допълнително да опрости административните процедури за участието на обединения в програмите на ЕС;

35. призовава към това, законодателният акт за малкия бизнес („Small Business Act“ SBA) да вземе предвид споразуменията за сътрудничество между МСП (групи за закупуване и продажба), тъй като е доказано, че има по-малък риск тези групи да изпаднат в неплатежоспособност в сравнение с единичните предприятия;

36. изразява твърдо убеждение, че патентите играят важна роля за иновациите и икономическите резултати, тъй като дават възможност на новаторите да получат възвръщаемост от инвестициите в иновации и предоставят необходимата сигурност за инвестициите, капитала и заемите; във връзка с това счита, че следва бързо да се постигне споразумение относно патент на Общността, който да гарантира евтина, ефикасна, гъвкава и висококачествена правна защита, съобразена с потребностите на МСП, както и хармонизирана европейска система за патентно съдопроизводство;

37. подчертава необходимостта от насърчаване на новаторско и предхождащо търговската реализация възлагане на обществени поръчки, тъй като то води до добавена стойност за възлагащите органи, гражданите и участващите предприятия; призовава държавите-членки да увеличат дяла на новаторското възлагане на обществени поръчки и на участието на новаторски МСП в процедурите за възлагане на обществени поръчки; призовава Комисията да улесни разпространението на най-добри практики в тази област, например по отношение на тръжните критерии и процедури и споразуменията за споделяне на риска и обмен на познания;

38. счита, че в контекста на международните обществени поръчки, където новите технологии дават възможност за трансгранична електронна търговия, нови форми, като например комбинирани търгове за консорциуми от МСП и публикуване и рекламиране на тръжни процедури в интернет, дават възможност за значителен растеж в областта на търговията с поръчки не само в Европейския съюз, но и в световен мащаб, като по този начин насърчават трансграничната електронна търговия;

39. привлича вниманието към потребността от достатъчен технически и квалифициран персонал; поради това счита, че са необходими повече инвестиции в образованието и че връзките между образователните институции и МСП следва да бъдат укрепени, така че насърчаването на самостоятелната заетост, предприемаческата култура и осведомеността в областта на бизнеса да се включат в националната образователна система; насърчава допълнителното разширяване на схемите за индивидуална мобилност, като например „Еразъм за млади предприемачи“ и „Еразъм за обучаващи се работници“, по-специално във връзка с участието на жени в тях; подкрепя обмисляното разширяване на обхвата на програмата Леонардо да Винчи и създаването на Европейска система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение; настоятелно призовава държавите-членки, в сътрудничество със социалните партньори и предоставящите обучение, да създадат основани на труд програми за професионално обучение, квалификация и преквалификация и програми за обучение през целия живот, специално приспособени към потребностите на МСП, които се финансират съвместно с Европейския социален фонд; призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики в областта на новаторското обучение и на мерките за съчетаване на професионалния и личния живот и насърчаване на равенството между половете;

40. подчертава значението на насърчаването на млади предприемачи и на жени предприемачи посредством, наред с другото, въвеждането на програми за обучение и наставничество; счита, че все по-голям брой жени и млади предприемачи работят в МСП, макар и основно в рамките на предприятията с по-малки размери (микропредприятията), и че те продължават са уязвими поради неблагоприятното въздействие на стереотипи и предразсъдъци във връзка с прехвърлянето и наследяването на предприятията, най-вече на предприятията със семеен характер; поради това призовава държавите-членки, като вземат предвид последиците от застаряването на населението, да приложат подходящи политики и мерки, по-конкретно като въведат инструменти за диагностициране, информиране, консултиране и подкрепа във връзка с прехвърлянето на предприятия;

41. припомня, че Седмата рамкова програма включва механизъм за споделяне на финансовия риск, който трябва да позволи да се улесни достъпа до заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за проекти с голям мащаб; призовава Комисията да оцени използването на този механизъм от страна на МСП и, вследствие на това, да внесе необходимите предложения;

42. приветства стартирането на единна европейска мрежа, обхващаща услугите, които понастоящем се предоставят от Европейските информационни центрове (ЕИЦ) и центровете за разпространение на иновации, с цел подпомагане на МСП в техните усилия за иновации и конкурентоспособност посредством широк набор от услуги;

43. призовава Комисията да оцени участието на МСП в Рамковата програма за иновации и конкурентоспособност(6) и, ако е необходимо, да направи предложения;

Осигуряване на финансиране и на достъп до финансиране

44. посочва, че основен източник на финансиране за МСП в Европа представляват тяхната собствена дейност и кредитите и заемите от финансови институции; отбелязва, че МСП се считат за по-висок риск, което затруднява достъпа им до финансиране; призовава за съчетани усилия от страна на финансовите институции, Комисията и държавите-членки, за да се осигури достъп за МСП до финансиране и да им се предостави възможност да консолидират капитала си, като реинвестират печалбите в дружеството; счита, че не следва да се изисква плащане на такси от МСП, преди те да са започнали да развиват дейността си, за да им се осигури възможност за натрупване на свои фондове и ресурси; във връзка с това, посочва натиска на настоящата финансова ситуация и необходимостта от незабавни действия;

45. призовава Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си за популяризиране и предоставяне на информация относно съществуването на европейски фондове и държавни помощи, предназначени за МСП и да направят тези два инструмента едновременно по-достъпни и по разбираеми;

46. призовава държавите-членки да създадат по-добри условия, които да позволят на МСП да инвестират в обучение за подобряване на квалификацията, включително чрез преки данъчни облекчения и споразумения за компенсации между данъчните органи и Европейския съюз;

47. признава, че системата за данъчно облагане на държавите-членки може да бъде пречка за прехвърлянето на предприятия, по-специално на семейни предприятия, като увеличава риска от ликвидация или закриване на дружеството; във връзка с това призовава държавите-членки внимателно да преразгледат своята правна и данъчна рамка, за да подобрят условията за прехвърляне на предприятия, по-конкретно в случай на пенсиониране или болест на собственика; изразява убеждение, че такова подобрение ще улесни продължаването на дейността на предприятията, по-специално на семейните предприятия, запазването на работни места и реинвестирането на печалбата;

48. изразява дълбоко задоволство от неотдавнашното съгласуване на политиката на сближаване и Лисабонската стратегия; счита, че значителни средства биха могли да бъдат предоставени на местно равнище за насърчаване на икономическия потенциал посредством насочването на регионалните фондове в по-голяма степен към предприемачество, научни изследвания и иновации;

49. подчертава факта, че динамичните финансови пазари са от първостепенно значение за финансирането на МСП и подчертава нуждата от отваряне на европейските пазари за рисков капитал чрез подобряване на наличието на рисков капитал и достъпа до него, финансиране от типа „мецанин“ и микрокредитиране; поради това счита, че при нормални обстоятелства МСП следва да имат достъп до кредити, предоставяни от участници на капиталовите пазари, които могат да оценят перспективите им и да отговорят по-ефективно на потребностите им;

50. подкрепя взетото от Съвета и Европейската инвестиционна банка решение за приемане на редица реформи за разширяване на спектъра от финансови продукти за МСП от страна на групата на ЕИБ, както и за предлагане на значително развитие на глобалните заеми за нейните банкови партньори, както в количествено така и качествено отношение;

51. подчертава, че ограничените възможности на МСП за достъп до финансиране са основна пречка за тяхното създаване и растеж; във връзка с това, приветства решението на ЕИБ за увеличаване с допълнително 30 000 милиона евро наличното финансиране за гаранции и други финансови инструменти за МСП; призовава ЕИБ да изработи нови видове финансови инструменти и конкретни нови решения за справяне с пречките, които допълнителната гаранция поставя пред достъпа до кредитиране; като отчита настоящата икономическа криза, също така призовава държавите-членки да стимулират банките да гарантират за МСП достъп до кредити при разумни условия;

52. приветства последната инициатива за Съвместни действия в подкрепа на институциите за микрофинансиране в Европа (JASMINE), която ще повлияе благоприятно върху предприятията, които започват стопанска дейност, и по-конкретно ще насърчи предприемачеството сред младите и жените; призовава държавите-членки, в сътрудничество с организациите на МСП и предоставящите заеми институции да играят инициативна роля при предоставянето на информация относно достъпа до микрокредити и алтернативни форми на финансиране и кандидатстването за тях;

53. подчертава важната роля на ЕИБ и на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за подобряване на предоставяното на МСП финансиране, особено предвид настоящата финансова нестабилност и нейните последици върху кредитния пазар; приканва Комисията и държавите-членки да проучат допълнително по какъв начин съществуващите банкови правила и други финансови норми, включително прозрачността на кредитния рейтинг, биха могли да бъдат подобрени, за да се улесни достъпът на МСП до финансиране; призовава Комисията, със съдействието на държавите-членки и ЕИБ, да установи съответни рамкови условия за развитието на всеобщ европейски пазар за рисков капитал;

54. посочва, че при всеки четвърти случай на фалит на МСП причината е забавяне на плащания, в повечето случаи от страна на публичните администрации; подчертава, че настоящата „кредитна криза“ би могла да окаже непропорционално въздействие върху МСП, тъй като по-големите клиенти упражняват натиск върху по-малките доставчици с цел да им бъдат предоставени по-дълги срокове за плащане; във връзка с това приветства предложението на Комисията за преразглеждане на Директива 2000/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки(7) и призовава държавите-членки да подобрят културата на извършване на плащания в своите публични администрации; настоятелно приканва за въвеждане на равнището на Общността на хармонизиран срок за плащания, по възможност по-кратък за плащания към МСП, и неустойки в случай на неспазване на срока;

55. приветства мерките, предложени в „Small Business Act“, предназначени за по-добро обезпечаване на МСП с капитал; призовава по-специално, в контекста на финансовата криза, за разширяване и/ или продължаване на изпробвани и доказани държавни програми за подкрепа на МСП и включването на финансови посредници в тях;

56. отбелязва огромния потенциал на Рамковата програма на ЕС за конкурентоспособност и иновации за коригиране на пазарните неуспехи в областта на финансирането на МСП, насърчаването на екологичните иновации и подкрепата на предприемаческата култура;

Подобряване на достъпа до пазара

57. посочва, че стандартизацията може да доведе до иновации и конкурентоспособност, като улесни достъпа до пазари и като позволи оперативност; призовава Комисията да подобри достъпа до стандарти за МСП и тяхното участие в процеса на стандартизация; насърчава Комисията да популяризира допълнително стандартите на Общността на международно равнище;

58. подчертава значението на възможно най-активното включване в Enterprise Europe Network на националните органи за управление на проектите, на търговските и промишлени палати, както и на публичните органи, в насърчаването на местно равнище на възможностите, предлагани от програми на ЕС за изследвания, развитие и иновации, както и от структурните фондове на ЕС, включително инициативата на Общността за съвместни европейски ресурси за микро-, малки и средни предприятия (JEREMIE);

59. отбелязва, че обществените поръчки обхващат около 17% от БВП на ЕС; призовава Комисията и държавите-членки да разширят достъпа и участието на МСП при възлагане на обществени поръчки чрез използването на възможностите, изложени в посочения по-горе Европейски кодекс за най-добри практики за улесняване на достъпа на МСП до договори за възлагане на обществени поръчки, включително чрез:

–   по-широко използване на електронни системи за обществени поръчки

–   приспособяване на размера на договорите,

   облекчаване на административните и финансови тежести при участие в тръжните процедури,

–   представяне на подходящи и съразмерни критерии за допустимост за конкретните тръжни процедури,

–   разширяване на достъпа на МСП до информация относно обществените поръчки,

    хармонизиране на изискваните документи;

60. Освен това насърчава държавите-членки да предприемат следните стъпки:

–    да изискват от възложителите да обосноват неизползването на сортирането на стоки,

–    да разширят възможностите за предоставяне на отговор от страна на консорциум на всички покани за участие в търгове,

–   да въведат задължение за авансово плащане за всички договори за възлагане на обществени поръчки;

61. отбелязва, че е налице нужда от служба за системни консултации, която да подпомага ежедневните дейности на МСП по време на целия им жизнен цикъл с цел оптимизиране на техните инвестиции;

62. счита, че въвеждането на по-модерни приложения за електронен бизнес, основани на въвеждането на оперативно съвместими електронни подписи и удостоверения за автентичност, е основен двигател на конкурентоспособността на МСП и следва да се насърчава от Комисията и държавите-членки;

63. подчертава значението на вътрешния пазар за МСП и отбелязва, че насърчаването на достъпа на МСП до вътрешния пазар следва да бъде приоритет;

64. признава, че способността на МСП да се възползват от предимствата на вътрешния пазар до известна степен все още е ограничена; отбелязва по тази причина, че както правната, така и политическата рамка на вътрешния пазар следва да бъде подобрена с оглед улесняване на трансграничната дейност на МСП; отбелязва също така, че една ясна регулаторна среда би предоставила на МСП повече стимули за търговия на вътрешния пазар; счита, че държавите-членки следва да установят единни центрове за контакт и интернет портали;

65. подчертава, че подобряването на информацията относно достъпа до пазара и експортните възможности в рамките на единния пазар е от първостепенно значение както на национално равнище, така и на равнище ЕС; призовава поради това държавите-членки и Комисията да засилят информационните и консултантски услуги и по-специално мрежата за решаване на проблеми SOLVIT;

66. поддържа призива за предоставяне на консултантски услуги от държавите-членки с цел подпомагане на МСП да се защитават срещу нелоялни търговски практики, като например тези на заблуждаващи издателства на фирмени указатели, което следва да укрепи самочувствието на МСП за извършване на трансгранични дейности; подчертава значението на ролята на Комисията както за улесняване на координацията на такива консултантски органи, така и при сътрудничеството с тях, с цел осигуряване на подходящи и ефективни действия в случай на трансгранични жалби; настоява въпреки това, че в случай че такива „меки“ мерки не доведат до резултати, Комисията следва да има готовност да инициира необходимите законодателни изменения, които биха предоставили на МСП подобна защита на потребителите, когато те представляват по-слабата страна в такива сделки;

67. посочва, че само 8% от всички МСП вземат участие в трансгранични дейности, което намалява възможностите за растеж; счита, че от съществено значение е укрепването на вътрешния пазар; изразява убеждение, че държавите-членки биха могли да си сътрудничат при хармонизирането на административните изисквания, които оказват въздействие върху дейности в рамките на Общността; призовава държавите-членки бързо да транспонират и изпълнят Директивата за услугите(8), като обърнат специално внимание на интересите на МСП и същевременно насърчава бързото приемане на устав на Европейското частно дружество;

68. изразява убеждение, че следва да съществува обща консолидирана основа за данъчно облагане на фирмите; призовава за създаването на „едно гише“ за ДДС, за да могат предприемачите да изпълняват задълженията си в страната на произход за стопанската дейност;

69. призовава Комисията постоянно да подобрява рамковите изисквания за достъп на МСП до чужди пазари и да оказва подкрепа за предоставяне на информация; насърчава създаването на европейски центрове за подкрепа на бизнеса в Китай и Индия, както и на всички нововъзникващи пазари, в тясно сътрудничество с националните центрове за подкрепа на бизнеса, които вече функционират там; тъй като слабото участие на МСП в трансгранични дейности може да се обясни и с липсата на езикови и междукултурни умения, необходим е по-голям набор от действия с цел да се преодолее това предизвикателство; независимо от това припомня, че МСП се нуждаят от по-добър достъп до информация и квалифицирани съвети в техните собствени държави;

70. подчертава значението на напредъка в търговските преговори, водещи до допълнително намаляване на регулаторните пречки пред търговията, които имат несъразмерно въздействие върху МСП;

71. призовава Комисията да включи в работната си програма въвеждането на принцип за равно третиране на МСП в правилата на СТО, отнасящи се до достъпа до договорите за обществени поръчки; призовава Комисията да обърне специално внимание на проблемите, с които се сблъскват МСП във връзка с митнически формалности, по-конкретно като улесни, на възможно най-ниска цена, приспособяването на информационните им системи към използваните от националните митнически служби и като опрости начините за достъп до статут на икономически оператор;

Борба срещу бюрокрацията

72. счита, че съществува неотложна потребност да се намали бюрокрацията с най-малко 25%, където това е възможно, и да се създаде модерна администрация, адаптирана към потребностите на МСП; във връзка с това насърчава поощряването на познанията по ИКТ в МСП, по-специално сред младите предприемачи и жените предприемачи, както и по-доброто използване на цифровите технологии, които да им позволят да пестят време и пари и да вложат получените в резултат на това ресурси в развитие; призовава Комисията и държавите-членки да предприемат инициативи за обмен и популяризиране на най-добри практики, за установяване на показатели и за изработване и популяризиране на насоки и стандарти за административни практики, благоприятни за МСП; изразява убеждение, че е наложително в близко бъдеще да бъдат осъществени предложенията на експертната група на високо равнище на независимите заинтересовани страни относно административните тежести за постигане на целта за намаляване на тези тежести, без да се подлага на риск достъпът до финансиране за МСП;

73. счита, че МСП, и по-специално микропредприятията, следва да се облагат с данъци така, че техните административни усилия да се намалят възможно най-много, за да се улесни фазата на създаването им и да се насърчават иновациите и инвестициите през целия им жизнен цикъл;

74. подчертава основното значение на оценката на въздействието върху МСП от бъдещи законодателни инициативи; във връзка с това призовава за задължителни систематични и целеви оценки на въздействието върху МСП, един така наречен „МСП тест“, резултатите от който да бъдат предмет на независима оценка, до която да имат достъп законодателните органи на ЕС; счита, че специално внимание следва да се обърне на въздействието върху малките и микропредприятия, включително административните тежести, възникващи за тях; настоятелно призовава Комисията да прилага „МСП тест“ за всички нови предложения за законодателство на ЕС, имащо въздействие върху стопанската дейност, включително за опростяване на действащото законодателство и за оттегляне на внесени законодателни предложения; насърчава държавите-членки да въведат подобен „МСП тест“ на национално равнище;

75. счита, че всяко ново законодателство, например за избягване на закъснения в сферата на плащанията, авторските права, дружественото право или конкурентното право (като правилата, приети за улесняване на получаването на данни относно дела за антиконкурентно поведение или произтичащи от Общия регламент за групово освобождаване за държавните помощи(9)) следва да бъдат формулирани по такъв начин, че да не дискриминират, а по-скоро да подпомагат МСП и предоставянето от тях на услуги в целия вътрешен пазар;

76. подчертава необходимостта от подходящо и навременно включване на МСП в разработването на политиките; 22. във връзка с това счита, че съществуващият период за консултации на Комисията следва да бъде удължен на най-малко 12 седмици, считано от датата, на която консултацията е достъпна на всички езици на Общността; признава основната и ценна роля на представителните бизнес организации и затова призовава Комисията, когато е подходящо, да интегрира непосредствено МСП и техните представителни организации в консултантските експертни комисии и групите на високо равнище;

77. призовава Комисията да насърчи опростяването и хармонизацията на дружественото право, и по-специално на счетоводните правила в рамките на вътрешния пазар, с оглед намаляване на административната тежест за МСП и увеличаване на прозрачността за всички заинтересовани страни; настоятелно призовава Комисията да насърчава силно използването на новите технологии, като например разширения език за бизнес отчетност (XBRL), като представи пътна карта за въвеждането на изготвянето на отчети и доклади чрез XBRL в рамките на Европейския съюз, с оглед въвеждането на тази система като задължителна в разумен срок от време, и да подкрепи широкото използване на този отворен стандарт;

78. насърчава създаването на „статистическа ваканция“ за микропредприятията, като им бъде разрешено временно освобождаване от задължителни статистически проучвания, широко прилагане на принципа на еднократност по отношение на информацията, предоставяна от предприятията на публичните органи, и допълнително развитие на електронното правителство;

79. подчертава необходимостта от въвеждане на една и съща дата за влизането в сила на ново общностно законодателство от значение за МСП; призовава държавите-членки и сдруженията на МСП да им предоставят кратка и разбираема информация относно засягащите ги изменения на законодателството;

80. насърчава държавите-членки, в сътрудничество с организациите на МСП и на базата на съществуващите структури, като Enterprise Europe Network и информационните гишета Europe Direct, специални национални точки за контакт за физическа или електронна информация и агенции за подкрепа на МСП, в съответствие с принципа „едно гише“, които да предоставят достъп до различни източници на информация и услуги за подкрепа, структурирани в съответствие с жизнения цикъл на предприятията;

81. признава трудностите за създаване на ново предприятие в резултат от различията в системите, установени в отделните държави-членки; поради тази причина счита, че е необходимо установяването на унифицирана система за създаване на предприятия, в която процесът се осъществява поетапно и е възможно да се създаде предприятие в рамките на 48 часа;

82. отново заявява, че финансовите правила, които уреждат програмите на Общността, често водят до ненужно дълги и скъпи бюрократични процедури, особено за МСП; призовава Комисията възобнови дейността на Европейската обсерватория за МСП, да публикува данните за тяхното участие във всички програми на Общността, придружени от анализ на ползите и да представя последователно предложения за увеличаване на тяхното участие; призовава Комисията да увеличи ролята и видимостта на съответните лица, отговарящи за МСП в различните области на политиката; освен това насърчава всички инициативи, които дават възможност за развитие на „дух на МСП“ при определянето на политиките в рамките на публичните органи, като напр. „Програмата за опит с предприятия“ на Комисията, която дава възможност на европейските длъжностни лица да се запознаят с работата на МСП;

83. изразява съжаление по повод на практиката на държавите-членки, свързана с възлагане на допълнителни задължения извън предвидените в директивите („gold plating”), която е особено вредна за МСП, и призовава Комисията да проучи какви по-нататъшни мерки могат да бъдат предприети за предотвратяване на тази практика; призовава за последваща оценка на въздействието, в която да се направи анализ на начините, по които реално се прилагат решенията в държавите-членки и на местно равнище;

84. призовава за създаването на специален уебсайт на ЕС за МСП, който да съдържа информация и формуляри за кандидатстване за проекти на ЕС, национални телефонни номера, връзки към партньори, търговска информация, информация за изследователски проекти, както и интернет консултации, брифинги и информация относно нова нормативна уредба;

85. призовава Комисията да сформира работна група с участието на държавите-членки за размяна на най-добре адаптираните спрямо МСП национални практики, по-специално по отношение на действията за подкрепа в областта на предотвратяване на трудностите;

86. приветства създаването на Награда за най-добра идея за намаляване на бюрократичните пречки, която се присъжда на публични органи, които са предприели иновационни мерки за намаляване на бюрократичните пречки на местно, регионално или национално равнище;

87. призовава за извършване на плащане от кохезионните фондове в срок от 30 дни на вече одобрени проекти, така че да се гарантира напредъка, оцеляването и ефекта на тези проекти;

Превръщане на устойчивостта в икономически възможности

88. признава, че усилията за подобряване на устойчивостта биха могли да се превърнат във важен източник на (екологични) иновации и ключов елемент за конкурентноспособността на промишлеността; обръща внимание на факта, че МСП често на са достатъчно информирани относно нови енергоспестяващи и съобразени с околната среда решения или не разполагат с необходимите финансови ресурси, за да ги придобият; поради това приканва Комисията да проучи по какъв начин Общността би могла да подпомогне МСП да постигнат по-голяма ефективност по отношение на ресурсите и енергията;

89. отново потвърждава значението, което се придава на корпоративна социална отговорност на предприятията с по-малки размери, което изисква хоризонтални връзки, мрежи и услуги; счита за неефективно позоваването на сертифицирането по схемата на Общността по управление по околна среда и одитиране (СУОСО), както поради това, че не се вземат предвид другите съществуващи сертификати, така и поради неговото ограничено обвързване единствено с предизвикателството, свързано с околната среда.

90. приветства неотдавнашните инициативи да се подпомогнат МСП при съобразяването със законодателството в областта на околната среда, наред с другото посредством разрешаване на намалени такси на агенциите, осигуряване на достъп до информация относно стандартите в областта на околната среда или въвеждане на конкретно освобождаване от разпоредбите на законодателството на Общността;

o

o       o

91. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)

             ОВ C 316 E, 22.12.2006 г., стр. 378.

(2)

              ОВ C 287 E, 24.11.2006 г., стр. 258.

(3)

              ОВ C 4, 9.1.2008 г., стр. 13.

(4)

ОВ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3.

(5)

ОВ C 297 E, 24.11.2008 г., стр. 174.

(6)

Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 година за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.) (ОВ L 310, 09.11.2006 г., стр.15).

(7)

ОВ L 200, 08.08.2000 г., стр. 35.

(8)

Директива 2006/123/ЕО от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).

(9)

Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 г. относно деклариране на някои категории помощи, съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване (OJ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3).


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Ролята на МСП в Европа

Малките и средни предприятия (МСП) от известно време са признати за гръбнака на икономиката на ЕС, тъй като осигуряват трудова заетост на около 70 % от работната му ръка и генерират почти 58 % от добавената икономическа стойност. МСП са най-динамични и имат най-висок капацитет за новаторство и растеж, като така помагат за осъществяването на целите от Лисабон, което доведе до необходимостта те действително да заемат челно място в политиката на ЕС.

Пречки за разгръщането на потенциала на европейските МСП

Въпреки това, резултатите на МСП в Европа систематично са по-слаби в сравнение с тези на МСП в Съединените щати по отношение на равнищата на производителност, растеж и иновации. Обясненията включват липса на предприемаческа култура, като 60 % от европейците твърдят, че никога не са обмисляли идеята за започнат собствен бизнес, а тези, които са се осмелили, смятат, че нормативни и финансови ограничения спират тяхната икономическа дейност. Съществуват много различия, които трябва да се изгладят, като е налице силна потребност от практически съвет и конкретно подпомагане както от страна на държавите, така и от страна на ЕС, във връзка с начините за най-добро разрастване на предприятията и разгръщане на техните перспективи.

В търсене на всеобхватно решение - първи стъпки...

Поради това през 2005 г. бяха изготвени конкретни политики, като интегрална част от Лисабонското партньорство за растеж и трудова заетост(1), за разрешаване на много от проблемите. Едновременно с действията на равнище ЕС държавите-членки предприеха важни стъпки за включване на специални мерки за МСП в своите програми за реформи в рамките на Лисабонската стратегия. Най-значителните ползи от напредъка в момента включват създаването на по-добра оперативна икономическа среда за МСП, в това число установяването на по-ефективна регулаторна култура в Европа. Това вече е оказало положително въздействие върху икономическия растеж.

Въпреки това, според заключенията от средносрочния преглед на модерната политика по отношение на МСП за 2007 г.(2) , е възможно да се постигне допълнително подобрение. Към момента някои проблеми не се разглеждат или към тях се подхожда по неподходящ начин и съществува необходимост от по-добра координация на съществуващите политики.

... завършен подход – законодателен акт за малкия бизнес

В резултат на това през юни 2008 г. Комисията прие съобщение относно законодателен акт за малкия бизнес („Small Business Act“)(3), с цел да открие възможност за неограничен растеж на МСП, като въведе принципа „Мисли първо за малките!“ при определянето на политиките на всички равнища. Придружен от редица законодателни предложения и политически ангажименти от страна на ЕС и неговите държави-членки, законодателният акт за малкия бизнес се стреми да създаде необходимите административни, нормативни и финансови условия за развитието на тези ключови единици от икономиката на ЕС.

Бяха предложени десет принципа за планирането и прилагането на политиките (както на равнище ЕС, така и на равнище държави-членки), целящи:

1.  Да се създаде среда, в която предприемачи и семейни предприятия могат да преуспяват и предприемчивостта се възнаграждава.

2.  Да се осигури, че честните предприемачи, които са били обявени в несъстоятелност, бързо получават втори шанс.

3.  Да се изготвят правила в съответствие с принципа „Мисли първо за малките“.

4.  Да се създаде готовност от страна на държавните администрации да откликват на нуждите на МСП.

5.  Да се приспособят механизмите за провеждане на публичната политика към нуждите на МСП: да се улесни участието на МСП в процедури по възлагане на обществени поръчки и да се използват по-добре възможностите за държавна помощ по отношение на МСП.

6.  Да се улесни достъпът на МСП до финансиране и да се развие правна и икономическа среда, която спомага навременните плащания по търговските сделки.

7.  Да се помага на МСП да се възползват в по-голяма степен от възможностите, които предлага единният пазар.

8.  Да се насърчава усъвършенстването на уменията в МСП, както и всички форми на иновация.

9.  Да се създаде възможност за МСП да превърнат предизвикателствата, свързани с околната среда, във възможности.

10.  Да се насърчават и подпомагат МСП да се възползват от растежа на пазарите.

Той също така включва набор от нови законодателни предложения, които предлагат конкретни действия за подпомагане на финансовото положение на европейските МСП. Тези предложения включват:

· Общ регламент за групово освобождаване по отношение на държавните помощи

· Регламент относно статута на Европейско частно дружество

· Директива за намалени ставки на ДДС

· Предложение за по-нататъшното модернизиране, опростяване и хармонизиране на съществуващите правила относно фактурирането на ДДС

· Изменение на Директива 2000/35/ЕО относно забавяне на плащанията

Оценка на докладчика

Докладчикът счита, че законодателният акт за малкия бизнес следва да бъде насочен към всички МСП. Въпреки това, необходимо е също така да бъдат взети под внимание тяхното разнообразие, специфични особености и различни потребности. Надлежно следва да се вземе предвид особеното положение и място във веригата на добавената стойност на отделните категории МСП, като занаяти, микропредприятия, семейни предприятия, независими работници, свободни професии и всички други сектори. Докладчикът подчертава също така, че законодателният акт за малкия бизнес следва не само да бъде насочен към инициативи на равнище ЕС, но и че те трябва да бъдат твърдо подкрепени от конкретни мерки както на равнище държави-членки, така и на регионално равнище.

В това отношение докладчикът подкрепя инициативата на Комисията за представяне на предложения за Общ регламент за групово освобождаване по отношение на държавните помощи, за нов Регламент относно статута на Европейско частно дружество, за нова Директива за намалени ставки на ДДС за доставката на услуги на местно равнище и за изменение на Директивата относно забавяне на плащанията. Предложените действия целят да подкрепят изпълнението на интегрираните насоки от Лисабон и Лисабонската програма на Общността, като Лисабонската стратегия се превъплъти в конкретни действия в полза на МСП. В допълнение, докладчикът приветства две допълнителни инициативи от страна на Комисията: създаването на европейски портал за МСП и планираната за май 2009 г „Европейска седмица на МСП“ (първо по рода си мероприятие).‑{}‑

Друго важно развитие, което се ползва с широка подкрепа, е обявеното увеличение на обема на заемите за МСП на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и планираните мерки за модернизация и рационализация на продуктите на ЕИБ. Някои от ключовите мерки са:

· инициативата за микрокредитиране за периода 2008-2011 г.;

· създаването на инструмент за финансиране тип „мецанин“, по-специално за бързо развиващи се, иновативни МСП;

· във връзка със заемите на ЕИБ за МСП - създаването на финансови инструменти за споделяне на риска с търговски банки по отношение на неизплатени от страна на МСП суми;

От съществено значение е решителното насърчаване на допълнителна подкрепа за инвестиции в развитието на нови продукти и услуги, както и въвеждането на нови производствени процеси, придобиването на лицензии и други права на интелектуална собственост, изграждането на мрежи за разпространение на вътрешни или външни пазари и финансирането на смяната на поколенията в рамките на дружествата.

Семейните дружества, без значение малки, средни или големи, представляват голям дял от трудовата заетост в Европа. Те дават стимул на предприемаческата култура в Европа и предоставят основа за подготовка на бъдещите предприемачи. Те имат силна корпоративна етика, която свързва дългосрочна стратегия за икономическата дейност и съзнание за екологична и социална отговорност. Те насърчават предприемаческия инстинкт на равнище семейство, като често се проявяват като „инкубатори“ на нови дружества.

Програмите и мерките в областта на образователните политики трябва да останат отговорност на държавите-членки. Конкурентноспособността на пазара на труда следва да бъде ключова и първостепенна цел. Придобитият в чужбина опит е от съществено значение за младите предприемачи в контекста на съществуващите схеми за насърчаване на МСП и поради това тази цел също следва да се преследва на европейско равнище. За да се осигури успехът на тази нова програма за мобилност за обучаващи се работници и млади хора е необходимо да се установи дългосрочно стабилно сътрудничество между предприятия, центрове за обучение и посредници (като например професионални организации, камари, социални партньори и др.).

Докладчикът подчертава необходимостта от допълнително насърчаване и подкрепа за трансграничните дейности на МСП в рамките на европейския вътрешен пазар. Значително нарастване на „износните икономически дейности“ може да бъде осъществено по-специално в рамките на европейските пазари.

Малките предприятия се нуждаят от ефективна защита на правата на интелектуална собственост, за да се даде стимул на техните усилия за иновации и за да се защитят от нелоялна конкуренция, идваща извън Европейския съюз. В това отношение ЕС следва да засили обмена на информация, както и техническото и политическо сътрудничество с проблематичните страни (Китай, Индия, Виетнам и др.). От страна на МСП съществува много висока потребност от информация, която трябва да бъде много конкретна. Тъй като повечето МСП, които имат дейност в чужбина, нямат представителство там, от съществено значение е МСП да имат достъп в собствените си страни до необходимата информация относно защитата на правата на интелектуална собственост в чужбина. Въпреки това, основните проблеми, пред които са изправени МСП при получаването на патенти, са високите разходи за издаването на патент и на съдебните спорове.

В Европа съществуват редица пречки за използването на патенти от страна на МСП. Приблизително пет пъти по-малко вероятно е МСП да подаде заявление за патент, отколкото голямо дружество, а според оценките МСП са кандидатствали за по-малко от 20 % от заявленията за патенти на европейски фирми към Европейската патентна служба. Основна пречка за МСП са разходите във връзка със заявленията за патенти и по-специално таксата за подновяване. Това е особен проблем, когато МСП осъществяват разработки в технологична област. В тези случаи обичайно им се налага да увеличат броя патенти за защита на нови употреби и подобрения и да разширят географския обхват на своята патентна защита, за да осигурят възможност за международна дейност. Всичко това води до значителни разходи за по-малките предприятия. По този начин докладчикът счита, че законодателният акт за малкия бизнес трябва да включва също така ново предложение за разрешаване на дълго продължилата безизходна ситуация по отношение на патента на Общността, включително предложение за един работен език - английски.

Тъй като МСП често страдат от непропорционална административна тежест, неадекватен достъп до информация и прекомерно регулирана икономическа среда, докладчикът счита, че е необходимо законодателството да бъде ясно и недвусмислено. Националните правителства следва, доколкото е възможно, да се въздържат от прекомерно регулиране, което също затруднява трансграничното икономическо развитие.

Не на последно място, като се основава на принципа, че най-полезно при определянето на политиките е то да се осъществява възможно най-близо до областта и лицата, които тези политики засягат, докладчикът приветства програмата на Европейската комисията, която дава възможност на нейните длъжностни лица да придобият опит в МСП. Подобна инициатива следва да бъде разпространена в националните и регионални органи.

(1)

Съобщение на Комисията: „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността – Съвременна политика за МСП за растеж и заетост “ (COM(2005)0551).

(2)

Съобщение на Комисията: Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП (COM(2007)0592).

(3)

Съобщение на Комисията: „Мисли първо за малките!“ „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394).


СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси(*) (15.12.2008)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно законодателен акт за малкия бизнес

(2008/2237(INI))

Докладчик по становище (*): Gunnar Hökmark

(*) Процедура с асоциирана комисия - член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   подчертава, че прилагането на принципа „Мисли първо за малките“ както на общностно, така и на национално ниво изисква последователното прилагане на правилата на вътрешния пазар и на Директивата за услугите(1)1 и ефективни, конкретни последващи действия от страна на Комисията и държавите-членки в рамките на годишните доклади за Лисабонската стратегия, за да се гарантира, че съгласно тези правила всички препятствия са премахнати в съответствие с потребностите на малките предприятия; и призовава за провеждането на хоризонтално проучване на условията за малките и средни предприятия (МСП), в съответствие със секторните проучвания, извършени от Комисията в различни бизнес сектори, с оглед улесняване на лоялна и открита конкуренция за малките и средни предприятия (МСП) навсякъде в Европа, в тясно сътрудничество с техните представителни организации; в тази връзка подчертава, че законодателният акт за малкия бизнес въвежда насоки, предназначени да служат като практически ориентири, а не като задължителни правила;

2.   подчертава ключовата роля на МСП в икономическата и социалната структура на Европа и жизненоважната необходимост за тях да използват възможностите, предлагани от вътрешния пазар, демографските и технологичните промени и предизвикателствата, свързани с околната среда и глобализацията, с оглед изпълнение на целите на Лисабонската стратегия;

3.   подчертава, че една подходяща политика, насочена към опростяване на законодателството, намаляване на общите разходи, премахване на административните разходи, въвеждане на нови технологии и улесняване на процедурите следва да подпомогне за насърчаване на ефективността на МСП и микропредприятията, както и да стимулира по-честна конкуренция на вътрешния пазар;

4.   счита, че информацията, която трябва да се предостави от МСП и микропредприятията на администрацията, обществеността и пазара, следва да отговаря на критериите за общ интерес и строга пропорционалност;

5.   подчертава необходимостта от насърчаване на фирмената култура и благоприятния бизнес климат, с оглед разгръщане на пълния потенциал на МСП;

6.   призовава за увеличаване на усилията при прилагането на взаимното признаване, за да се улесни трансграничната дейност на МСП; счита, че трябва да съществува обща консолидирана основа за данъчно облагане на фирмите; призовава за създаването на "едно гише" за ДДС, за да могат предприемачите да изпълняват задълженията си в тяхната страна на произход, където осъществяват стопанската си дейност;

7.   счита, че МСП, и по-специално микропредприятията, следва да се облагат с данъци така, че техните административни усилия да се намалят възможно най-много, за да се улесни фазата на създаването им и да се насърчават иновациите и инвестициите през целия им жизнен цикъл;

8.   счита, че прехвърлянето на МСП следва да се улесни, и по-специално в случаи на пенсиониране или заболяване на собственика и прехвърляне на роднини или наследници;

9.   призовава за подобряване достъпа на МСП до обществените поръчки чрез търгове, които да способстват за максимално използване на услугите на малките компании, както и за отваряне, където е възможно, на услугите за публични търгове, като се съблюдава общия интерес и принципа на субсидиарност;

10. подчертава необходимостта от извършване на следното, с цел улесняване на участието на МСП в процедурите по възлагане на обществени поръчки: подходящи и съразмерни критерии за допустимост на конкретната тръжна процедура, разделяне на тръжните процедури на по-малки части и достъп до тръжната информация, с оглед повишаване на прозрачността на тръжните процедури;

11. признава, че широко разпространеното използване на забавени плащания, също и от органи, финансирани от държавата, създава голям проблем за МСП, тъй като те са уязвими по отношение на промените в паричните потоци;

12. приветства текущия преглед на Директива 2000/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки(2) и настоява перспективата на МСП да се вземе напълно предвид, тъй като намаляването на броя на закъснелите плащания и злоупотребата с тях би улеснило по-ефективното използване от МСП на целия потенциал на вътрешния пазар;

13. подчертава значението на Статута на Европейското частно дружество като нова, допълнителна правна форма, при условие, че той е насочен към МСП, които възнамеряват да извършват трансгранични дейности и не може да се използва по неправомерен начин от по-големите компании за отслабване на действието и заобикаляне на законовите разпоредби в държавите-членки, които спомагат за създаването на система за корпоративно управление, отчитаща интересите на всички заинтересовани страни;

14. призовава за увеличаване на финансирането за иновации по линия на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и за гарантиране на по-добър достъп на МСП до това финансиране чрез Европейския институт за иновации и технологии; следователно призовава Комисията значително да намали бюрокрацията в рамките на Седмата рамкова програма, за да гарантира по-добър достъп за МСП;

15. настоятелно призовава държавите-членки да насочат повече регионални средства за научноизследователски и развойни дейности и да включат в по-голяма степен МСП в съответните програми;

16. подчертава факта, че динамичните финансови пазари са от първостепенно значение за финансирането на МСП и подчертава нуждата от отваряне на европейските пазари за рисков капитал чрез подобряване на наличието на рисков капитал и достъпа до него, финансиране от типа „мецанин“ и микрокредитиране; поради това счита, че при нормални обстоятелства МСП следва да имат достъп до кредити, предоставяни от участници на капиталовите пазари, които могат да оценят перспективите им и да отговорят по-ефективно на потребностите им;

17. отбелязва, че на равнището на Общността не е направен никакъв анализ, който да измерва въздействието на различните видове финансиране на Общността върху МСП и ползите, които МСП извличат от това финансиране; отново призовава Комисията да направи такива анализи; счита за много важно да се опростят възможно най-много правилата и процедурите за достъп на различните категории МСП до тези форми на финансиране и до отделните програми; за тази цел призовава Комисията да проведе разговори с представителните организации на МСП, с оглед премахване на съществуващите пречки;

18. подкрепя взетото от Съвета и Европейската инвестиционна банка решение за приемане на редица реформи за разширяване на спектъра от финансови продукти за МСП от страна на групата на ЕИБ, както и за предлагане на значително развитие на глобалните заеми за нейните банкови партньори в количествено и качествено отношение;

19. призовава Комисията да контролира по-добре и по подходящи начини използването от посредническите финансови, банкови или административни организации на финансирането от Общността, предназначено за малките предприятия и микропредприятията и да гарантира, че пълният размер на финансирането достига в разумен срок от време до тези предприятия;

20. счита, че всяко ново законодателство, например за избягване на закъснения в сферата на плащанията, авторските права, дружественото право или конкурентното право (като правилата, приети за улесняване предявяването на граждански иск за вреди при частни дела за антиконкурентно поведение или произтичащи от Общия регламент за групово освобождаване за държавните помощи(3) ) трябва да бъдат формулирани по такъв начин, че да не дискриминират, а по-скоро да подпомагат МСП и предоставянето от тях на услуги в целия вътрешен пазар;

21. счита, че в предложенията на Комисията липсва ясна стратегия за самостоятелно заетите лица, с оглед подобряване на правния им статут и права, по-специално ако тяхното положение е сравнимо с това на наетите лица; призовава Комисията да гарантира на самостоятелно заетите лица правото да съгласуват стандартни тарифи, да се организират и да сключват колективни споразумения, ако техният партньор е голяма компания с доминиращо положение, при условие, че това не е в ущърб на потенциални клиенти с по-малка пазарна мощ и не води до изкривявания на пазара;

22. подчертава значението на напредъка в търговските преговори, водещи до допълнително намаляване на регулаторните пречки пред търговията, които имат несъразмерно въздействие върху МСП;

23. счита, че всяко законодателство относно МСП трябва да подпомага техния растеж и не трябва да създава изкуствени ограничения пред способността им да заемат водещо място в развитието на европейската икономика; в тази връзка подчертава необходимостта от отчитане на тяхното разнообразие, и по-специално на занаятчийските предприятия и малките фирми, които съставляват 98 % от икономиката на ЕС, като се търси подкрепа от техните представителни организации и като се намират решения, адаптирани към нуждите им; следователно призовава за прилагане на „Тест за МСП”, с оглед включване на процедури, като анализи на разходите и ползите или провеждане на редовни консултации между групите по интереси;

24. призовава Комисията да насърчи опростяването и хармонизацията на дружественото право, и по-специално на счетоводните правила в рамките на вътрешния пазар, с оглед намаляване на административната тежест за МСП и увеличаване на прозрачността за всички заинтересовани страни; настоятелно призовава Комисията да насърчава силно използването на новите технологии, като например разширения език за бизнес отчетност (XBRL), като представи пътна карта за въвеждането на изготвянето на отчети и доклади чрез XBRL в рамките на ЕС, с оглед въвеждането на тази система като задължителна в разумен срок от време, и да подкрепи широкото използване на този отворен стандарт;

25. подчертава, че законодателният акт за малкия бизнес трябва да цели намаляване на пречките пред новосъздадените предприятия, както и пред самостоятелно заетите предприемачи, като същевременно улеснява растежа и създаването на нови предприятия, осигурява средства и възможности за иновативни процеси и конкурентоспособност на европейските индустрии;

26. подчертава, че планираното въвеждане на директива за намалени ставки на ДДС за доставката на трудоемки услуги на местно равнище не трябва да води до изкривяване на конкуренцията и не трябва да бъде двузначно по отношение на съответните услуги;

27. призовава публичните администрации в държавите-членки да създадат координирано офиси, които да изпълняват ролята на "едно гише", като предлагат поддържащи услуги и обмен на най-добри практики за МСП;

28. за тази цел призовава създаваното законодателството на Общността да се базира на потребностите на по-голямата част от предприятията и този принцип да се издигне като задължително правило под форма, която предстои да се определи, но която да обвързва Парламента, Съвета и Комисията, за да се гарантира надлежното прилагане на равнището на Общността на приоритетите на принципа „Мисли първо за малките!“; призовава съответните представителни посреднически организации да се включат пряко в законодателния процес на всички равнища; препоръчва на държавите-членки да приложат този принцип в националното и регионалното законодателство;

29. призовава законодателният акт за малкия бизнес да вземе предвид споразуменията за сътрудничество между МСП (групи за закупуване и продажба), тъй като е доказано, че има по-малък риск тези групи да изпаднат в неплатежоспособност в сравнение с едноличните фирми;

30. изразява съжаление по повод на практиката на държавите-членки, свързана с възлагане на допълнителни задължения извън предвидените в директивите („gold plating”), която е особено вредна за МСП, и призовава Комисията да проучи какви по-нататъшни мерки могат да бъдат предприети за предотвратяване на тази практика, включително предоставяне на право на пряк иск за гражданите; призовава за последваща оценка на въздействието, в която да се направи анализ на начините, по които реално се прилагат решенията в държавите-членки и на местно равнище;

31. призовава за структурираното създаване на механизми за диалог, консултации и участие на МСП, техните представители и публичните органи;

32. призовава Комисията да изготви годишен доклад за МСП, в който се представят и обяснят по систематичен начин основните данни за сектора, с оглед установяване на положението на МСП, проследяване на тяхното развитие и определяне до каква степен те изпълняват заложените за сектора цели;

33. призовава Комисията да добави примерни графици към множеството дейности, предложени в законодателния акт за малкия бизнес, с цел годишно отчитане на постигнатите резултати и по този начин гарантиране на подходящ контрол върху постигнатия напредък.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

11.12.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

28

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Manuel António dos Santos, José Manuel García-Margallo y Marfil, Robert Goebbels, Donata Gottardi, Louis Grech, Benoît Hamon, Wolf Klinz, Christoph Konrad, Sirpa Pietikäinen, John Purvis, Bernhard Rapkay, Heide Rühle, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Margarita Starkevičiūtė, Ieke van den Burg, Sahra Wagenknecht

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Mia De Vits, Janusz Onyszkiewicz, Bilyana Ilieva Raeva, Theodor Dumitru Stolojan, Кристиан Вигенин

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Michael Gahler, Monica Giuntini, Catiuscia Marini

(1)

1 Директива 2006/123/ЕО от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36).

(2)

ОВ L 200, 08.08.2000 г., стр. 35.

(3)

Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно деклариране на някои категории помощи, съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване (OJ L 214, 9.8.2008 г., стр. 3).


СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (*) (3.12.2008)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно Small Business Act

(2008/2237(INI))

Докладчик по становище (*): Martí Grau i Segú

(*) Процедура с асоциирана комисия - член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че малките и средни предприятия (МСП) наброяват повече от 99% от предприятията в ЕС и поради своето разнообразие и способността си бързо да се адаптират към условията на пазара са от най-голямо значение за изпълнението на целите на Лисабонската стратегия, що се отнася до растежа и заетостта, както и за конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката,

Б.   като има предвид съществения принос на МСП за социалното сближаване, иновациите, регионалното развитие и конкурентоспособността на Европа,

В.   като има предвид, че МСП не получават достатъчно подкрепа, за да се защитават срещу нелоялни търговски практики, извършвани трансгранично, като например тези на заблуждаващи издателства на фирмени указатели,

1.   приветства Закона за малкия бизнес (Small Business Act (SBA)) като рамка за всеобхватен политически подход спрямо МСП при зачитане на тяхното разнообразие; призовава, въпреки това, за по-нататъшни мерки, за да се гарантира, че МСП могат в пълна степен да се възползват от възможностите, предлагани от единния пазар, най вече като се намират решения, които съответстват на различните случаи и позволяват да се отчита разнообразието на МСП, по-специално по отношение на занаятчийските предприятия и малките предприятия;

2.   подчертава значението на единния пазар за МСП и отбелязва, че насърчаването на достъпа на МСП до единния пазар следва да бъде приоритет;

3.   признава, че способността на МСП да се възползват от предимствата на вътрешния пазар до известна степен все още е ограничена; отбелязва по тази причина, че както правната, така и политическата рамка на вътрешния пазар следва да бъде подобрена с оглед улесняване на трансграничната дейност на МСП; отбелязва също така, че ясна регулаторна среда би предоставила на МСП повече стимули за търговия на вътрешния пазар; счита, че държавите-членки следва да установят единни центрове за контакт и интернет портали;

4.   настойчиво призовава за признаване на ролята, която изпълняват посреднически организации на МСП за улесняване на достъпа на малки и микропредприятия до вътрешния пазар и до предимствата, които той предлага; призовава в рамките на SBA и на всички общностни програми да се предвидят мерки, подкрепящи ролята за оказване на съдействие и предоставяне на консултации, която изпълняват тези представителни посреднически организации;

5.   признава, че предхождащото търговската реализация възлагане на поръчки предлага значителни предимства за МСП както за улесняване на участието им в процедурите за възлагане на поръчки, така и за подпомагане насърчаването на МСП за включване в научноизследователска и развойна дейност;

6.   отбелязва, че МСП могат да се възползват от предхождащото търговската реализация възлагане на поръчки посредством споделяне на риска (предвид техните по-ограничени възможности за инвестиции), постепенен растеж (в размер и опит) по време на всеки етап от процеса на научноизследователска и развойна дейност и рационализирания в сравнение с традиционните обществени поръчки процес на подаване на оферти ;

7.   подчертава значението на предприемането на мерки, съответстващи на действителните потребности на МСП, и по-специално на най-малките, преди всичко по отношение на достъпа до, разходите за и прилагането на стандартите, намаляването на административните тежести, подобряването на нормативната уредба и стабилността на правните норми; припомня също така необходимостта от опростяването на процедурите, свързани с прехвърлянията на предприятия, както и значението на информирането и оказването на подкрепа на ръководителите на предприятия в този процес, за да се избегне закриването на фирми, когато предприемачите се оттеглят в пенсия;

8.   припомня на Комисията за необходимостта от засилване на провеждането на консултации на европейско равнище с представителни посреднически организации на МСП, чието участие в законодателния процес трябва да бъде осигурено; призовава отново за подобрение на системата на оценка на въздействието, като същевременно се взема предвид реалностите в отделните категории на МСП;

9.   подчертава необходимост от по-опростена и по-гъвкава административна среда с по-малко бюрократични процедури; призовава, при все това, за изготвянето на план за опростяване на административните процедури, който да направи управлението по-гъвкаво и да премахне ненужните бюрократични формалности;

10. подчертава, че е от основно значение да се предоставят преференциални условия на МСП в политиките в областта на обучението, и по-специално в програмите за обучение през целия живот, като се създава положителна дискриминация, за да се улесни пълната интеграция на жените в този сектор и да се гарантира съчетаването на семейния и професионалния живот;

11.  изразява становището, че е от първостепенно значение да се осигури оптимален достъп до финансиране на МСП за започване и отделяне на стопанска дейност, и по-специално до микрокредитиране;

12. признава трудностите за създаване на ново предприятие в резултат от различията в системите, установени в отделните държави-членки; поради тази причина счита, че е необходимо установяването на унифицирана система за създаване на предприятия, в която процесът се осъществява поетапно и е възможно да се създаде предприятие в рамките на 48 часа;

13. посочва, че при всеки четвърти случай на фалит на МСП причината е забавяне на плащания, в повечето случаи от страна на обществените администрации; поради това препоръчва на държавите-членки да създадат механизми за гарантиране на плащанията в определения срок и, освен това, да разгледат въпроса за прилагане на административни санкции в това отношение;

14. подчертава, че МСП са особено уязвими по отношение на нарушенията на правото на интелектуална собственост; изтъква необходимостта от създаване на патент на Общността с оглед насърчаване на иновациите на европейските МСП и защитата на тези иновации по отношение на конкурентните предприятия;

15. призовава Комисията и държавите-членки да увеличат конкурентоспособността на МСП, като им предоставят по-широк достъп до европейски програми за подпомагане на иновациите, както и средства за по-ефективна борба срещу фалшифицирането и измамите на международния пазара, и да изискват от търговските си съдружници по-строго прилагане на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост(т.нар. споразумение ТРИПС) и да положат всички необходими усилия за приемане на двустранни, регионални и многостранни споразумения за борба срещу фалшифицирането и пиратството като споразумението ACTA;

16. подчертава, че подобряването на информацията относно достъпа до пазара и експортните възможности в рамките на единния пазар е от първостепенно значение както на национално равнище, така и на равнище ЕС; призовава поради това държавите-членки и Комисията да засилят информационните и консултантски услуги, и по-специално системата за решаване на проблеми SOLVIT;

17. поддържа призива за предоставяне на консултантски услуги от държавите-членки с цел подпомагане на МСП да се защитават срещу нелоялни търговски практики, като например тези на заблуждаващи издателства на фирмени указатели, което следва да укрепи самочувствието на МСП за извършване на трансгранични дейности; подчертава значението на ролята на Комисията както за улесняване на координацията на такива консултантски органи, така и при сътрудничеството с тях, с цел осигуряване на подходящи и ефективни действия в случай на трансгранични жалби; настоява въпреки това, че в случай че такива по-леки мерки не доведат до резултати, Комисията следва да има готовност да инициира необходимите законодателни изменения, които биха предоставили на МСП защита, подобна на защитата, предоставяна на потребителите, когато те представляват по-слабата страна в такива сделки;

18. насърчава Комисията и държавите-членки да улесняват достъпа на МСП до обществените поръчки, по-специално чрез стандартизиране на необходимите документи и различните онлайн платформи за процедурите по обществените поръчки и чрез по-честото използване на разсрочено плащане с цел да се гарантира, че МСП получават същите предимства, както и останалите участващи в тръжната процедура предприятия, възползват се от новаторски решения и да се гарантира по този начин тяхното регионално развитие;

19. призовава Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си за популяризиране и предоставяне на информация относно съществуването на средства на Общността и държавни помощи и да направят тези два инструмента не само по-достъпни, но и по-разбираеми;

20.  насърчава поощряването на предприемаческата култура чрез образование и обучение и по-специално, наред с другото, чрез по-засилено сътрудничество между научноизследователския сектор и промишлеността; изразява становището, че инициативите в това отношение следва също така да са насочени към значението на МСП за увеличаване на социалното сближаване, ефективността и опазването на околната среда (екоиновации); призовава Комисията да представи план за действие за насърчаване на предприемачеството сред жените;

21. признава, че участието на МСП в научноизследователската и развойна дейност е от значение за повишаване както на конкурентоспособността на МСП на вътрешния пазар, така и на привлекателността на МСП; счита, че условията за участие в рамковите програми на ЕС в областта на научните изследвания са останали прекалено бюрократични и влияят демотивиращо на МСП;

22. призовава за опростяване на изискванията към МСП за получаване на финансиране в контекста на обществените поръчки; счита, че както финансовите институции, така и банките следва да създават програми, съответстващи на потребностите на МСП;

23. счита, че държавите-членки следва да прилагат приоритетно SBA и принципите му, да осъществяват контрол по прилагането му, като допълват този контрол с годишен доклад, отразяващ напредъка на всяка държава-членка;

24. припомня, че SBA няма законово обвързващ характер и поради това призовава за силен политически ангажимент от страна на Комисията, Парламента и Съвета за систематично прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“; препоръчва държавите-членки да прилагат принципите на SBA и принципа „Мисли първо за малките!“ както на национално, така и на регионално равнище.

25. подчертава значението на приноса на заинтересованите страни чрез провеждане на обществена консултация от страна на Комисията, но отбелязва, че срокът от осем седмици за провеждане на консултация представлява значителна пречка за отчитането на интересите на МСП; по тази причина би насърчил Комисията да преразгледа възможностите за по-дълъг период на консултации, с оглед да се подпомогне постигане на целите на политиката и да се насърчи участието и представителството на МСП;

26. счита, че Комисията и държавите-членки следва да гарантират съвместно, че бизнес средата не се отразява демотивиращо нито посредством тежки процедури, нито чрез неблагоприятни данъчни условия или други регулаторни усложнения, върху лица със специални умения, които желаят да извършват самостоятелна дейност.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.12.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

33

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gabriela Creţu, Mia De Vits, Janelly Fourtou, Evelyne Gebhardt, Martí Grau i Segú, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Christopher Heaton-Harris, Anna Hedh, Edit Herczog, Eija-Riitta Korhola, Lasse Lehtinen, Toine Manders, Catiuscia Marini, Arlene McCarthy, Catherine Neris, Bill Newton Dunn, Zita Pleštinská, Zuzana Roithová, Heide Rühle, Leopold Józef Rutowicz, Salvador Domingo Sanz Palacio, Christel Schaldemose, Andreas Schwab, Eva-Britt Svensson, Marianne Thyssen, Jacques Toubon, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Emmanouil Angelakas, Brigitte Fouré, Joel Hasse Ferreira, Anja Weisgerber

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Maddalena Calia


СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (3.12.2008)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно законодателен акт за малкия бизнес („Small Business Act“)

(2008/2237(INI))

Докладчик по становище: Anja Weisgerber

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   приветства факта, че Комисията установи широкообхватна политическа рамка за премахване на бюрокрацията при МСП и по този начин отправи ясен сигнал за тяхната ключова роля за икономическия растеж, заетостта, социалното сближаване и иновациите в Европа; подчертава, че понастоящем повечето работни места в Европа се създават в МСП, особено в занаятчийството и в малките предприятия, и че по този начин те са един от фундаментите за постигане на целите на Лисабонската стратегия по отношение на качеството и количеството на работни места;

2.   отбелязва, че въпреки ясния ангажимент, поет в оригинала на Хартата за малките предприятия, гласът на МСП не се чува достатъчно в рамките на социалния диалог; настоятелно призовава този недостатък да бъде официално коригиран посредством подходящи предложения в рамките на законодателния акт за малкия бизнес („Small Business Act“);

3.   приветства непосредственото обвързване с текущите законодателни реформи на европейско равнище – Европейското частно дружество, преразглеждането на държавните помощи, намалените ставки на ДДС и др., както и с изисканите от самия него реформи, например реформата във връзка с микрокредитите;

4.   счита, че е необходимо, в рамките на законодателния акт за малкия бизнес, да се обърне по-голямо внимание на областта на трудовото право, по-специално с оглед на концепцията за гъвкавата сигурност, която дава възможност на МСП по-специално да реагират по-бързо на промените на пазара и поради това да гарантират по-висока степен на трудова заетост и конкурентноспособност на дружеството, както и международна конкурентоспособност, като същевременно се взема предвид необходимата социална закрила; в тази връзка посочва своята резолюция от 29 ноември 2007 г. относно гъвкавата сигурност(1);

5.   освен това подчертава значението на трудовото право, по-специално с оглед на начина на оптимизиране на неговото прилагане към МСП, например чрез подобряване на консултирането или опростяване на административните процедури, и призовава държавите-членки да обърнат специално внимание на МСП във връзка със специфичните подходи, които те прилагат към гъвкавата сигурност, включително посредством активни политики в областта на трудовата заетост, предвид факта, че поради ниския брой на персонала си МСП се ползват от по-широки граници на вътрешна и външна гъвкавост, но също така се нуждаят от по-високо равнище на сигурност за тях самите и за своите работници; счита, че е от съществено значение трудовото право, като един от основните стълбове на гъвкавата сигурност, да осигурява надеждна правна основа за МСП, предвид факта, че тези предприятия често не могат да си позволят обособяването на правни отдели или на отдели за управление на човешките ресурси; припомня, че 91,5% от европейските предприятия осигуряват работа на по-малко от 10 работника (източник: Евростат, 2003 г.);

6.   поради това подчертава, че е необходимо при намирането на отговор да се следи за отчитане на многообразието на МСП, включително на едноличните и/или лични предприятия, които са изправени, поради своя статут, пред специфични проблеми по отношение на тяхното развитие, както и в социално и в данъчно отношение, и по отношение на достъпа до финансиране;

7.   счита за необходимо да се предприемат действия за борба срещу недекларирания труд, несъмнен източник на нелоялна конкуренция за МСП с големи потребности от работна ръка;

8.   изразява загриженост относно продължаващия недостиг на квалифицирана работна ръка и бавното изпълнение на целите на Лисабонската стратегия по отношение на качеството и утвърждаването на социалния капитал, както и по отношение на обучението, което би могло да доведе до задълбочаване на недостига на квалифицирана работна ръка на трудовия пазар; подчертава, че МСП се конкурират с по-големите предприятия за квалифицирана работна ръка и че те следва да бъдат подпомогнати по отношение на обучението и по-специално на професионалното обучение, както и при придобиването, развитието и предаването на умения на техния персонал; приветства в тази връзка мерките, които Комисията обяви в законодателния акт за малкия бизнес за млади предприемачи, квалифицирани работници и обучаващи се работници („Еразъм”), както и за създаването на Европейска система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET);

9.   изисква европейските и национални публични органи да окажат решителна подкрепа на занаятчийството и на МСП, като:

–    се създадат институционални финансови решения за МСП на равнище, по-високо от това на отделните предприятия, така че да се подпомогнат предприятията да се ангажират по-активно в непрекъснатото обучение и обучението през целия живот,

–    се насърчават секторите с голям дял на МСП да инвестират (или да продължат да инвестират) в специфични за сектора форми на професионална квалификация и преквалификация, с цел да допринесат за приемствеността в сектора, както и да преодолеят потенциалния недостиг на квалифицирана работна ръка на трудовия пазар,

–    се гарантира наличието на пазара на предложения за обучение, които са специално подготвени така, че да отговарят на специфичните потребности на МСП, и са на достъпни цени,

–    се подкрепят МСП чрез съпътстващи мерки като консултиране по въпросите на вътрешната гъвкавост (например относно новите модели за организация на работното време) или мерки, които подпомагат МСП да предлагат по-добри условия за съвместяване на семейния и професионалния живот;

10. приветства призива на Комисията към държавите-членки да насърчават дейността като самостоятелно заето лице и предприемачеството в рамките на училищното образование и професионалното обучение, особено в средното общо образование, с цел да се насърчава по-положително отношение към предприемачеството в европейското общество; призовава Комисията да подпомогне тези усилия на държавите-членки чрез процедури за най-добри практики за новаторско обучение и чрез установяване на връзки с по-високите нива на образование и научни изследвания;

11. обръща внимание на факта, че мерките за насърчаване и подкрепа на предприемачеството са от решаващо значение в новите държави-членки, където много хора са загубили работата си вследствие на структурни икономически промени;

12. припомня на Комисията и на държавите-членки, че би било целесъобразно да се насърчават мрежи от предприятия и форми на обединения, въз основа на най-добрите практики в държавите-членки, които позволяват да се запази желаният размер и да се извличат ползи, например, от съвместно ползване на съоръжения, стоки и услуги;

13. одобрява, в рамките на оценката на въздействието на новите законодателни предложения, въвеждането на задължителен „Тест за МСП”, резултатите от който следва да се оценяват от външен независим орган; приканва Комисията да използва в тази връзка методи като анализи на разходи и ползи или редовно провеждане на консултации със заинтересованите страни; призовава Комисията да даде на сдруженията на МСП повече време за участие в консултациите във връзка с нови законодателни предложения;

14. подчертава значението на насърчаването на млади предприемачи и на жени предприемачи посредством, наред с другото, въвеждането на програми за обучение и наставничество; счита, че нарастващ брой жени и млади предприемачи работят в МСП, макар и основно в рамките на предприятията с по-малки размери (микропредприятията), и че те продължават да изпитват неблагоприятното въздействие на стереотипи и предразсъдъци във връзка с прехвърлянето и наследяването на предприятията, най-вече на предприятията със семеен характер; поради това призовава държавите-членки, като вземат предвид последиците от застаряването на населението, да приложат подходящи политики и мерки, по-конкретно като въведат инструменти за диагностициране, информиране, консултиране и подкрепа във връзка с прехвърлянето на предприятия;

15. припомня, че е от значение да се гарантира достъпът до кредитиране, включително под формата на микрокредитиране, особено в настоящия етап на нестабилност и криза на финансовия пазар, и призовава държавите-членки да засилят и разширят своите политически мерки за подпомагане на МСП, например като не се ограничават само до това да предоставят втора възможност на честни предприемачи, които са претъпели фалит, и като въведат гаранционни фондове и кредити без обезпечение за развитието на новаторски проекти, ориентирани към устойчиво развитие; освен това призовава в законодателния акт за малкия бизнес да бъдат взети предвид сдруженията на МСП, тъй като е доказано, че при подобни мрежи опасността от неплатежоспособност е по-малка, отколкото при отделни предприятия;

16. отбелязва, че е необходимо да се подходи с действащи политики и инструменти към въпроса за съвместяването на професионалния и семейния живот както на жените, така и на мъжете предприемачи по отношение на майчинството, бащинството, отпуска за отглеждане на дете, семейния отпуск, отпуска за обучение и за участие в сдружения, като се предвидят интегрирани форми за подкрепа и осигуряване на заместване;

17. приканва държавите-членки да засилят участието на МСП, собственост на по-слабо представени етнически малцинства, в основните сектори на икономиката чрез разработване на програми за постигане на разнообразие при доставчиците, целящи предоставянето на равни възможности за по-слабо представени предприятия, конкуриращи се за договори с по-големи предприятия;

18. подкрепя развитието на микрокредитите (до 25 000 евро), чрез фонд за микрофинансиране в размер на 40 милиона евро, за да се подпомогне особено създаването на предприятия, и призовава Европейската инвестиционна банка да осигури неговото бързо прилагане на регионално равнище; приветства факта, че Европейският социален фонд (ЕСФ) предвижда и мерки за насърчаване на създаването на нови предприятия, по-специално за насърчаване на предприемаческия дух у жените, и призовава държавите-членки да се възползват от тази възможност по подходящ начин;

19. изразява загриженост, че настоящата „кредитна криза“ би могла да окаже непропорционално отрицателно въздействие върху паричния поток за МСП, тъй като по-големи клиенти упражняват натиск върху по-малките доставчици с цел да им бъдат предоставени по-дълги срокове за плащане; настоятелно призовава периодът за консултации относно въздействието на Директивата относно забавяне на плащанията(2), да бъде активиран отново в началото на 2009 г., така че последните тенденции да могат да бъдат наблюдавани и оценени точно;

20. посочва, че в четвъртата група от предложения за политически действия следва да се въведат преки задължения за Комисията, в това число и по отношение на начините за подобряване на достъпа до информация както във връзка с нормативната уредба, така и във връзка с възможностите за планиране и финансиране, включително посредством вече съществуващи мрежи от информационни гишета, като например „Europe direct“.

21. отново потвърждава значението, което се придава на корпоративна социална отговорност на предприятията с по-малки размери, което изисква хоризонтални връзки, мрежи и услуги; счита за неефективно позоваването на сертифицирането по схемата на Общността по управление по околна среда и одитиране (СУОСО), както поради това, че не се вземат предвид другите съществуващи сертификати, така и поради неговото ограничено обвързване единствено с предизвикателството, свързано с околната среда.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.12.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

39

2

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Andersson, Edit Bauer, Iles Braghetto, Philip Bushill-Matthews, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Derek Roland Clark, Luigi Cocilovo, Jean Louis Cottigny, Jan Cremers, Proinsias De Rossa, Harald Ettl, Carlo Fatuzzo, Ilda Figueiredo, Stephen Hughes, Ona Juknevičienė, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Jan Tadeusz Masiel, Maria Matsouka, Juan Andrés Naranjo Escobar, Csaba Őry, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Pier Antonio Panzeri, Rovana Plumb, Биляна Илиева Раева, José Albino Silva Peneda, Jean Spautz, Gabriele Stauner, Ewa Tomaszewska, Anne Van Lancker

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Gabriela Creţu, Petru Filip, Marian Harkin, Magda Kósáné Kovács, Sepp Kusstatscher, Jamila Madeira, Viktória Mohácsi, Csaba Sógor, Anja Weisgerber

(1)

ОВ C 297 E, 20.11.2008 г., стр. 174.

(2)

Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (ОВ L 200, 8.8.2000 г., стр. 35).


СТАНОВИЩЕ на комисията по култура и образование (20.1.2009)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно „Small Business Act”

(2008/2237(INI))

Докладчик по становище: Helga Trüpel

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по култура и образование приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид творческия и културния сектор като двигател на икономическото и социално развитие в ЕС, с 2,6 % дял от БВП и 2,5 % дял от работната сила на ЕС; подчертава значението на малките и средни предприятия (МСП) за стимулиране на сектора на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и творческата промишленост;

2.   припомня, че „усещането за инициативност и предприемачество“ е основно умение,(1) и призовава държавите-членки да го включат както в техните стратегии за обучение през целия живот, така и в националните си учебни планове и да създадат по-добър ефект от взаимодействието между предприятията в културния сектор и училищата, както и да засилят ролята на предприемаческите способности и умения, като започват от ранен етап; подкрепя намерението на Комисията да разшири обхвата на програмата „Леонардо да Винчи”;

3.   подчертава, че обликът на творческия сектор се определя от малките и средни предприятия и този сектор е от особено значение за осигуряването на устойчива регионална заетост;

4.   призовава Комисията и държавите-членки да улеснят мобилността на творците, предприемачите и самостоятелно заетите лица, с цел да се улесни свободното движение на услуги в творческия сектор, посредством насърчаване на хармонизацията и прозрачността на правилата и лесния достъп до разрешителни за работа и схеми за социална сигурност;

5.   настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират целенасочени мерки за насърчаване и индивидуално подпомагане, като например предоставяне на информация, консултации и възможности за достъп до рисков капитал при започване на стопанска дейност в областта на МСП;

6.   препоръчва на Комисията и държавите-членки да улеснят достъпа до финансиране за МСП от ранен етап, както и достъпа до микрокредитиране и гарантиране на кредити; изисква полагане на устойчиви усилия за ефективна защита на правата на интелектуална собственост и авторските права и да се предоставят възможности на МСП да използват тяхната интелектуална собственост за привличане на финансиране;

7.   настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да обмислят въвеждане на добре балансирана система за намалени ставки на ДДС за качествени стоки, които са желани от обществена гледна точка, като стоки, свързани с културата, без да се игнорират последиците от вътреобщностната търговия и националните бюджети;

8.   подкрепя идеята да се удължи до 2012 г. настоящото изключване от правилата на конкуренцията на държавната помощ за филмовите продукции и счита това за голяма подкрепа за МСП с творческа дейност;

9.   подкрепя новите правила за държавната помощ, установени с Регламент (ЕО) № 800/2008 на Комисията от 6 август 2008 година относно обявяване на някои категории помощи за съвместими с общия пазар в приложение на членове 87 и 88 от Договора (Общ регламент за групово освобождаване),(2) съгласно които МСП се освобождават, при определени условия, от правилата за обявяване;

10. подчертава необходимостта от разработване на социален и икономически модел, който да създава подходяща мрежа на сигурност за малките и средни предприятия в творческия сектор, където често се срещат нестабилни условия на труд.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

20.1.2009 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

25

1

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Maria Badia i Cutchet, Ivo Belet, Guy Bono, Marie-Hélène Descamps, Věra Flasarová, Milan Gaľa, Vasco Graça Moura, Lissy Gröner, Luis Herrero-Tejedor, Ruth Hieronymi, Mikel Irujo Amezaga, Ramona Nicole Mănescu, Manolis Mavrommatis, Ljudmila Novak, Doris Pack, Zdzisław Zbigniew Podkański, Pál Schmitt, Hannu Takkula, Thomas Wise, Tomáš Zatloukal

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Gyula Hegyi, Nina Škottová, László Tőkés, Ewa Tomaszewska, Cornelis Visser

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Maria Berger

(1)

Препоръка 2006/962/EО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключови умения за обучение през целия живот (ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10).

(2)

ОВ L 214, 9.08.2008 г., стр. 3.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (21.11.2008)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно „Small Business Act“

(2008/2237(INI))

Докладчик по становище: Othmar Karas

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А.  като има предвид, че институциите на Европейския съюз признават важността на малките и средни предприятия (МСП) за европейската икономика и отново подчертават големия принос на МСП за социалното сближаване, както и за иновациите, регионалното развитие, равнопоставеността на половете и конкурентоспособността на Европейския съюз, като именно по време на финансовата криза той става очевиден,

Б.   като има предвид, че въпреки предишни инициативи на Европейския съюз, средата за предприятията се подобри в малка или почти незначителна степен от 2000-та година насам,

В.   като има предвид, че принципите на еднократност и пропорционалност, както и правната сигурност са ключови за развитието на МСП и следва да са съставна част от цялостното законодателство на европейско и национално равнище,

1.   призовава държавите-членки до края на 2009 г. да предоставят информация относно това по какъв начин и за какъв период от време основите на принципа „Мисли първо за малките!” ще бъдат приложени в националната нормативна уредба;

2.   призовава държавите-членки задължително да включат напредъка по прилагането на основите на принципа „Мисли първо за малките!” като нова и самостоятелна глава в годишните доклади относно националните програми за реформа в рамките на Лисабонската стратегия;

3.   призовава Комисията да изработи единни критерии относно начина, по който напредъкът по прилагането на принципа „Мисли първо за малките!” може да се измери;

4.   призовава Комисията да покаже начини относно това как принципът „Мисли първо за малките!” може да се наложи като задължителна съставна част от бъдещото законодателство на европейско равнище;

5.   подчертава необходимостта оценката на въздействието във връзка със законодателните предложения да се допълни от задължителен „Тест за МСП”, който да подлежи на външна и независима оценка; изисква Комисията да предостави достъп до резултатите от тази оценка на законодателните органи;

6.   подкрепя плана за установяване на Статут за европейското частно дружество;

7.   счита, че заключенията на групата на високо равнище в областта на дружественото право/годишните отчети трябва да бъдат включени при прилагането на мерките по „Small business act”;

8.   призовава Комисията да проведе изслушване пред Европейския парламент по темата „Европейска политика в областта на МСП” при всяко ново назначение в Комисията, което засяга МСП;

9.  призовава институциите на Европейския съюз да признават и отчитат особеностите на МСП в областта на свободните професии, които също изпълняват обществени функции от общ интерес.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.11.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

19

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Carlo Casini, Bert Doorn, Monica Frassoni, Giuseppe Gargani, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Neena Gill, Othmar Karas, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Manuel Medina Ortega, Aloyzas Sakalas, Diana Wallis, Rainer Wieland, Jaroslav Zvěřina, Tadeusz Zwiefka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jean-Paul Gauzès, József Szájer, Jacques Toubon, Ieke van den Burg


СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (04.12.2008)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно „Small Business Act“

(2008/2237(INI))

Докладчик по становище: Anni Podimata

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че в много малки семейни предприятия жените, въпреки своя принос към дейността, нямат същия правен статус като партньорите си, като представляват неплатени семейни работници или служители, докато партньорът е собственик на предприятието,

Б.   като има предвид, че жените често не могат да развиват стопанска дейност поради липса на социални и икономически мрежи, които биха могли да подпомогнат техните инициативи, различна оценка на икономическите нужди на жените и мъжете и агресивността на бизнес средата,

В.   като има предвид, че липсата или ниското равнище на достъпната за самостоятелно заетите жени социална защита представлява значителна пречка за жените при създаването на предприятия,

1.  приветства Комисията по повод факта, че взе под внимание нейните искания в областта на насърчаването на предприемачеството и предприемаческия талант на жените, и я приканва да включи това измерение в прилагането на инициативата „Еразъм за млади предприемачи”;

2.  със съжаление отбелязва, че жените са изправени пред трудности при учредяването и поддържането на предприятия поради фактори като липса на информация, на контакти и на достъп до мрежи, дискриминация въз основа на пола и стереотипизиране, слабо и лишено от гъвкавост обезпечаване на заведения за детски грижи, трудности при съвместяването на професионалните и семейните задължения, както и разлики в подхода на жените и мъжете към предприемачеството;

3.  поздравява Комисията за новата ѝ инициатива за преразглеждане на Директива на Съвета 86/613/ЕИО(1) за самостоятелно заетите жени и съпругите помощници и счита, че приспособяването на тази директива към новите реалности ще допринесе за засилване на предприемачеството сред жените и за увеличаване на броя на самостоятелно заетите лица;

4.  подчертава, че предприемачеството на жените допринася за привличането на жени на пазара на труда и за подобряване на техния икономически и социален статус; изразява съжаление въпреки това, че в тази област продължават да съществуват различията между мъжете и жените, най-вече по отношение на трудовото възнаграждение, въпреки значителния интерес, който се засвидетелства към последните, и че освен това процентът на жените предприемачи в Европейския съюз остава слаб, което отчасти е свързано с непризнатия (например неплатения), но въпреки това важен принос на жените за ежедневното функциониране на семейните МСП (малки и средни предприятия);

5.  призовава Комисията в кратки срокове да създаде мрежа за жени предприемачи, които да се превърнат в посланици, както и програми за оказване на съдействие, насочени към насърчаване на жените да създават собствени предприятия и към предоставяне на първични консултации;

6.   приканва държавите-членки:

- да разработят специфични, насочени към жените образователни програми за предприемачество и да насърчават, чрез национални и европейски програми и разпространението на добри практики, новаторския дух на младите, по-конкретно на младите момичета, и предприемачеството сред жените;

- да включат в законодателството си разпоредби относно учредяването на МСП, които могат да гарантират равен правен статут на собственик на жените в случаите, когато се създава семейно предприятие;

- да насърчават създаването на партньорства между ръководителите на предприятия, независимо от техния пол, с цел намаляване на дискриминацията на жените в бизнес средата;

7.  приканва държавите-членки да прилагат последователни стратегии за укрепване на предприемачеството сред жените, както и конкретни мерки за улесняване на достъпа на жени предприемачи до кредити и банкови услуги, по-конкретно по отношение на микрокредитирането; призовава държавите-членки и Комисията да гарантират, че сегашната финансова криза няма да навреди на МСП и, по-конкретно, на предприемачеството на жените;

8.  призовава държавите-членки да обмислят минимални стандартни правила относно правата на участие на служителите и програми за равенство между половете, които трябва да придружават статута на Европейското частно дружество; за да се гарантира, че правата на участие на работниците се спазват, предлага като най-целесъобразен подход, както е в случая с Европейското дружество и с Европейското кооперативно дружество, уставът на Европейското частно дружество да се допълни с отделна директива относно правата на участие на работниците;

9.  призовава Комисията да добави по-подробни изисквания, по-специално с оглед на трансграничното измерение на Европейското частно дружество, минималното капиталово изискване по отношение на него, начина по който ръководните органи имат възможност да отчитат участието на служителите и представителството на жените, както и прозрачността на неговите операции;

10. насърчава държавите-членки да улеснят предприемачеството на жените в областта на МСП, създавайки подходящи структури за професионална и финансова консултация и структури за повишаване на уменията на работещите жени, като тези структури изцяло отчитат свързаните с пола аспекти на развитието на предприятията и вземат предвид по-голямата роля на жените в техните семейства и/или общности;

11. изтъква, че използването на нови технологии е от особена полза за младите жени предприемачи за избягване на административни разходи;

12. приканва държавите-членки да привлекат вниманието към предприятията, които предприемат мерки за насърчаване на равенството между жените и мъжете, по-специално по отношение на трудовото възнаграждение и достъпа до работни места, и за улесняване на съчетаването на професионалния и личния живот.

13. призовава Комисията и държавите-членки да вземат мерки за премахване на неравенството, свързано със социалната защита (особено защитата на майчинството) на самостоятелно заетите жени;

14. признава, че обучението, изследователската и развойната дейност, които Законът за малкия бизнес („Small Business Act“) подкрепя, трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да дадат възможност на жените, особено на тези, които се грижат за деца, да се съобразяват със своите собствени индивидуални изисквания по отношение на работното време;

15.  признава, че всяка система за подкрепа, която се предлага на предприемачите, и особено на жените предприемачи, включително обучения за развиване на уменията и за управление на предприятия, както и улеснен достъп до ресурси (включително оборудване, помещения, транспорт и кредитиране), трябва да бъде продължително действаща, така че да помогне на предприятията да оцелеят и след основния стартов етап.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.12.2008 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

11

0

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Edit Bauer, Ilda Figueiredo, Věra Flasarová, Lissy Gröner, Urszula Krupa, Pia Elda Locatelli, Astrid Lulling, Siiri Oviir, Zita Pleštinská, Anni Podimata, Teresa Riera Madurell, Raül Romeva i Rueda, Anne Van Lancker, Corien Wortmann-Kool, Anna Záborská

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Donata Gottardi, Маруся Иванова Любчева

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Juan Andrés Naranjo Escobar

(1)

Директива на Съвета 86/613/EИО от 11 декември 1986 година за прилагане принципа на равното третиране на мъжете и жените, които извършващи дейности в качеството на самостоятелно заети лица, включително и в сектора на земеделието, както и за закрила на самостоятелно заетите жени по време на бременност и майчинство (ОВ L 359, 19.12.1986 г., стр. 58).


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.2.2009 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

43

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Šarūnas Birutis, Jan Březina, Jerzy Buzek, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Dragoş Florin David, Pilar del Castillo Vera, Den Dover, Lena Ek, Nicole Fontaine, Adam Gierek, Norbert Glante, András Gyürk, Fiona Hall, David Hammerstein, Ján Hudacký, Romana Jordan Cizelj, Pia Elda Locatelli, Eluned Morgan, Antonio Mussa, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Paul Rübig, Andres Tarand, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Catherine Trautmann, Claude Turmes, Nikolaos Vakalis, Adina-Ioana Vălean, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Alexander Alvaro, Juan Fraile Cantón, Cristina Gutiérrez-Cortines, Gunnar Hökmark, Eija-Riitta Korhola, John Purvis, Владимир Уручев

Правна информация - Политика за поверителност