ДОКЛАД относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване

20.2.2009 - (2008/2174(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Lambert van Nistelrooij

Поправки/Допълнения

• ERR01 (PDF - 339 KB)
• ERR01 (DOC - 37 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Зелената книга за териториално сближаване и състоянието на дебата относно бъдещата реформа на политиката на сближаване

(2008/2174(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Петия доклад за напредъка в икономическото и социалното сближаване – Растеж в регионите, растеж в Европа, на Комисията от 19 юни 2008 г. (COM(2008)0371) (Пети доклад за напредъка),

– като взе предвид Зелената книга за териториално сближаване – Да превърнем териториалното многообразие в предимство, на Комисията от 6 октомври 2008 г. (COM(2008)0616) (Зелена книга),

– като взе предвид работния документ „Региони 2020 – оценка на бъдещите предизвикателства за регионите в ЕС“, на службите на Комисията от 14 ноември 2008 г. (SEC(2008)2868),

- като взе предвид членове 158 и 159 и член 299, параграф 2 от Договора за ЕО,

- като взе предвид Четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване, на Комисията от 30 май 2007 г. (COM(2007)0273),

– като взе предвид Териториалния дневен ред на ЕС и Хартата от Лайпциг за устойчиви европейски градове и изпълнението на Плана за действие за Териториалния дневен ред,

– като взе предвид своите резолюции от 21 февруари 2008 г. относно четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване[1] (резолюция относно четвъртия доклад за напредъка), от 21 февруари 2008 г. – относно последващи действия във връзка с Териториалната програма и Лайпцигската харта – европейска програма за действие за териториално развитие и териториално сближаване[2] и от 21 октомври 2008 г. – относно управлението и партньорството[3],

– като взе предвид доклада на Европейската мрежа за наблюдение на пространственото планиране (ESPON), озаглавен „Бъдещето на териториите – пространствени сценарии за Европа“, и доклада на Европейския парламент „Регионални несъответствия и сближаване: стратегии за бъдещето“,

– като взе предвид заключенията на Конференцията за териториално сближаване и бъдещето на политиката на сближаване, проведена в Париж на 30 и 31 октомври 2008 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 28 септември 2005 г. относно ролята на териториалното сближаване за регионалното развитие[4],

– като взе предвид член 45 от своя Правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A6-0083/2009),

А. като има предвид, че Договорът от Лисабон, в който териториалното сближаване е посочено като една от основните цели на Европейския съюз заедно с икономическото и социално сближаване, все още не е ратифициран от всички държави-членки на ЕС,

Б.  като има предвид, че концепцията за териториално сближаване е присъствала в политиката на сближаване от самото й начало и е в центъра на разработването й; като има предвид, че Договорът от Лисабон и Зелената книга правят тази концепция по-видима и явно изразена,

В.   като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС остава градивен елемент от процеса на европейска интеграция и една от най-успешните политики на ЕС, като улеснява сближаването между региони с все по-големи различия и насърчава растежа и заетостта, като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС е най-видимият, осезаем и количествено измерим израз на европейската солидарност и равнопоставеност и че териториалното сближаване като неделима част от политиката на сближаване на ЕС се основава на същите принципи,

Г.   като има предвид, че въпреки постигнатия значителен напредък по отношение на сближаването в Европейския съюз последните доклади за сближаването сочат тенденция към влошаващи се териториални различия между регионите на ЕС, например по отношение на достъпността, в частност за регионите на ЕС, които са в неравностойно структурно положение, а също и на регионално равнище и в рамките на териториите на ЕС, което може да доведе до явления на пространствена сегрегация и да задълбочи различията в равнището на благосъстояние на регионите на ЕС,

Д. като има предвид, че политиката на сближаване на ЕС вече успя да създаде някои важни синергии с други политики на Общността с цел увеличаване на въздействието им по места и в полза на гражданите, както и че синергиите между политиката на сближаване и научноизследователската и иновационна дейност или Лисабонската стратегия, и синергиите на трансгранично равнище доведоха до осезаеми положителни резултати, които трябва да бъдат затвърдени и разширени,

Състоянието на дебата относно бъдещето на политиката на сближаване на ЕС

1.   потвърждава основните заключения от публичното обсъждане на бъдещето на политиката на сближаване на ЕС, изложени в петия доклад за напредъка; изразява задоволство от големия интерес, проявен по отношение на този дебат от различните заинтересовани лица в областта на регионалната политика и по-специално местните и регионалните органи;

2.   приветства факта, че тези заключения до голяма степен съответстват на становищата, изразени в неговата резолюция относно петия доклад за напредъка в икономическото и социално сближаване; припомня, че тази резолюция представлява първият принос на Парламента към обществения дебат;

3.   отбелязва, че становищата, изразени в неговата резолюция относно четвъртия доклад за напредъка включват следните препоръки: първо, че всякакви опити за нова национализация следва да бъдат отхвърлени и следва да се поеме ангажимент за единна, гъвкава политика на Общността, способна да се приспособява към най-подходящата степен на намеса, която да е и в състояние да се справи с общи предизвикателства като глобализацията, изменението на климата, демографските промени (включително застаряване, миграция и обезлюдяване), бедност и доставка на енергия; второ, силно убеждение, че политиката на сближаване на ЕС следва да включва всички региони на ЕС, включително регионите със специални географски характеристики, и да носи добавена стойност за всеки; трето, че съществува необходимост от определяне на приоритети за използването на структурните политики и дейности на ЕС и подкрепа, под резерва, за целевото отпускане на средства; и четвърто, че съществува необходимост от синергии и интегриран подход между различните секторни политики, за да се постигне оптимален резултат за практическия растеж и развитие по места;

4.   вярва, че териториалното сближаване е от централно значение за постигането на целите, преследвани от политиката на сближаване на ЕС, като укрепва едновременно икономическото и социалното сближаване; подчертава, че териториалното сближаване допринася ефективно за преодоляване на различията в развитието между, а също и в рамките на държавите-членки и регионите; затова счита, че бъдещата реформа на регионалната политика на ЕС следва да включва заключенията от дебата по Зелената книга;

Оценка на Зелената книга за териториално сближаване

5.   приветства приемането на Зелената книга в отговор на дългогодишното искане от страна на Европейския парламент; напълно подкрепя решението да се пристъпи към анализ на „териториалното сближаване“, което отдавна е в центъра на всеки дебат по регионалната политика, въпреки че Договорът от Лисабон още не е ратифициран;

6.   счита, че Зелената книга не е достатъчно амбициозна, защото не успява да предложи ясно определение на или цел за териториално сближаване и не развива значително схващането за това ново понятие, така че то ефективно да допринася за намаляване на различията между регионите; също така изразява съжаление, че Зелената книга не обяснява как териториалното сближаване ще се интегрира в съществуващата рамка на политиката на сближаване или с какви методологически средства или ресурси то ще бъде трансформирано от рамка на принципи в оперативни механизми, които да бъдат прилагани на място през следващия период на планиране;

7.   приветства анализа в Зелената книга, определящ три ключови понятия, които следва да заемат централно място в развитието на териториалното сближаване: концентрация, свързване на териториите и сътрудничество; счита, че тези понятия могат да допринесат за намирането на решение на някои основни препятствия пред хармоничното, балансирано и устойчиво развитие на Европейския съюз, като например негативните последици, свързани с концентрацията на икономическа дейност, в частност в определени национални и регионални столични градове, неравенството по отношение на достъпа до пазари и услуги в резултат от разстоянията или концентрацията, липсата на инфраструктура, и разделението, наложено не само от границите между държавите-членки, но и от границите между регионите;

8.   счита, че Зелената книга не отчита подобаващо ангажиментите, поети в Териториалния дневен ред и Хартата от Лайпциг, които придават на териториалното сближаване стратегически и оперативен израз, и по-конкретно принципа на полицентризъм или новото партньорство между градските и селските райони; счита, че тези цели следва да заемат централно място в дебата относно териториалното сближаване;

9.   приветства започването на публично обсъждане по въпросите на териториалното сближаване, както се изисква в Зелената книга; счита, че успехът на всяко едно публично обсъждане е пряко свързан с възможно най-широкото участие на различните заинтересовани лица и гражданското общество; призовава компетентните национални, регионални и местни органи да разпространяват съответната информация, в най-кратки срокове, за да се повиши информираността за значението на това ново понятие;

10. счита координирането на отрасловите политики на Общността, които имат силно териториално въздействие, за ключово в развитието на териториалното сближаване и засилването на икономическото и социалното сближаване; затова съжалява, че съответният анализ в Зелената книга се ограничава само до изброяване на тези политики на ЕС, без да предлага начини за подобряване на синергиите между тях или поне методи, чрез които фактически да се измерва териториалното им въздействие;

11. съгласен е с подхода в Зелената книга или в публичния дебат да не се включва никакво споменаване на евентуални бюджетни и финансови последици от териториалното сближаване; счита, че подобен анализ би бил преждевременен, докато самото понятие не бъде ясно дефинирано и разбрано от всички заинтересовани лица; счита обаче, че всяко обсъждане на този въпрос е неразделна част от целия процес на договаряне и планиране на бъдещата политика на сближаване на ЕС; отправя искане резултатът от дебата да послужи като основа за следващите финансови перспективи;

12. счита, че наличието на силна и добре финансирана регионална политика на ЕС е условие за справяне с последователните вълни на разширяване и постигане на социално, икономическо и териториално сближаване в един разширен Европейски съюз;

Анализ на понятието териториално сближаване

13. възприема позицията на Зелената книга, че териториалното сближаване, основано на принципа на равни възможности, е свързано с осигуряването на полицентрично развитие на Европейския съюз като цяло, както и балансирано и устойчиво развитие на места с различни характеристики и особености, като се запазва тяхното многообразие; подкрепя становището, че териториалното сближаване следва да гарантира, че гражданите са способни пълноценно да усвояват и да развиват преимуществата и потенциала на своите региони; акцентира върху факта, че териториалното сближаване е хоризонтално понятие, което поддържа развитието на Европейския съюз; изразява твърдо убеждение, че териториалното сближаване следва ефективно да допринася за преодоляване на различията между и в рамките на регионите на Европейския съюз, като по този начин предотвратява перспективата за асиметричност; заявява, че териториалното сближаване има както сухоземно, така и морско измерение;

14. счита, че териториалното сближаване е концепция, която води до осезаема добавена стойност за икономическото и социално сближаване и до решение за нарастващите предизвикателства пред регионите на ЕС; подчертава, че трите компонента на сближаването (икономическо, социално и териториално) следва да бъдат взаимно допълващи се и подкрепящи се, като обаче поддържат своите собствени мисии в рамките на единна интегрирана концепция; затова счита, че между тези цели не трябва да има йерархия или замяна; подчертава, че териториалното сближаване следва да бъде включено в съществуващата рамка, без това да води до секторно фрагментиране на политиката на сближаване на ЕС;

15. приветства резултатите от проучването на ESPON за сценарии за бъдещо развитие на Европа до 2030 г., които предоставят осезаема информация в подкрепа на дебата по политиките за формата на ЕС и националните политики и създават подходящи инструменти, за да се отговори на новите предизвикателства, които имат съществено местно или регионално въздействие, като демографските промени, концентрацията в градовете, миграционните движения и изменението на климата, и да се развиват оптимални условия за качествен живот на техните граждани;

16. изтъква, че една от главните цели на териториалното сближаване е да гарантира, че напредъкът и растежът, постигани в конкретен регион, осигуряват полза за целия регион и на територията на Европейския съюз; счита в тази връзка, че центровете за отлични постижения и клъстерите за научна дейност и иновации могат да бъдат един от начините за осигуряване на икономическия успех, научните открития, технологичните нововъведения, заетостта и регионалното развитие и призовава за укрепване на взаимодействието и преноса на знания между тези центрове, университетите, бизнес организациите и отделните предприятия, включително най-малките; призовава Комисията да представи оценка на въздействието на клъстерите и центровете за усъвършенстване върху съседните райони;

17. подчертава, че концепцията за териториално сближаване обхваща също така сближаване в рамките на самите територии и предлага да се даде приоритет на всички политики, които насърчават реалното полицентрично развитие на териториите, така че да се намали натискът върху столичните градове и да се насърчи появата на второстепенни центрове; отбелязва, че това следва също да бъде начин за преодоляване на отрицателните последици от концентрацията за градовете (като пренаселеност, замърсяване, социално изключване, бедност) или последващата безконтролна урбанизация, които засягат качеството на живот на техните граждани; счита, че в тази връзка не бива да се пренебрегва подкрепата за селските райони и важната роля на малките и средните по големина градове, разположени в селски райони;

18. подчертава жизненоважния принос на вътрешния пазар за икономическото, социално и териториално сближаване; подчертава значението на обществените услуги във връзка с устойчивото икономическо и социално развитие, както и необходимостта от социално и регионално справедлив достъп до услугите от общ интерес, в частност обществените образователни и здравни услуги; подчертава в тази връзка, че гарантирането на „справедлив достъп“ не включва само географското разстояние, но и наличието и достъпността на тези услуги предвид принципа на субсидиарност и законодателството на ЕС в областта на конкуренцията, че отговорността за определянето, организирането, финансирането и наблюдението на услугите от общ интерес принадлежи на националните, регионалните и местните органи; счита обаче, че в дебата за териториалното сближаване следва да бъде включен и размисъл относно справедливия достъп на гражданите до услуги;

19. отбелязва, че в Зелената книга се потвърждават значителните предизвикателства за развитието на три вида региони със специфични географски характеристики: планински региони, острови и слабо населени региони; без да омаловажава значителната роля, която може да играе териториалното сближаване за разрешаването на проблемите на тези региони, изразява становището, че териториалното сближаване не следва да бъде политика, насочена единствено към регионите с географски недостатъци; счита обаче, че следва да се обърне специално внимание на това как да се компенсират недостатъците им и да им се даде възможност да превърнат регионалния потенциал в предимства и реални възможности и да стимулират развитието, което е от жизнено значение за Европейския съюз като цяло;

20. отбелязва също, че и други региони са изправени пред специфични предизвикателства за политиката в смисъл на икономическо и социално развитие, достъпност и конкурентоспособност; в тези предизвикателства са включени най-отдалечените региони съгласно член 299, параграф 2 от Договора за ЕО, граничните региони, крайбрежните региони, както и регионите, засегнати от обезлюдяване; счита в частност, че специфичната характеристика „отдалеченост“ следва да бъде призната като особена географска характеристика, която налага специално внимание в политиката за тези региони; отбелязва специфичните предизвикателства за развитието, пред които са изправени малките островни държави-членки Кипър и Малта;

21. изразява убеждението, че териториалното сближаване не следва да се свежда само до резултатите от регионалната политика на ЕС на територията на Европейския съюз, но и да се съсредоточи върху териториалното измерение на други секторни политики на Общността със силно териториално въздействие; в контекста на териториалното сближаване подчертава значението от усъвършенстване на синергията между различните политики на Общността за съгласуване и постигане на максимален резултат от териториалното им въздействие по места; при все това отбелязва, че всички политики на Общността ще запазят независимостта си и че процесът не включва подчиняването на една политика на друга;

Препоръки за бъдещото териториално сближаване

22. очаква публичното обсъждане да доведе до ясно и достатъчно гъвкаво определение на териториалното сближаване, по което да има общо съгласие и което да се споделя и разбира от всички заинтересовани лица в тази област, и което да внесе яснота и прозрачност предвид тази концепция; в тази връзка отбелязва представеното от френското председателство на Съвета предложение за определение; счита обаче, че териториалното сближаване трябва да бъде подчинено на принципа на субсидиарност във всички области; изразява също убеждението, че с цел по-добро определяне и разбиране на териториалното сближаване трябва да се установят и общи определения и понятия като „територия“, „селски район“ и „планински район“;

23. счита, че редица елементи следва да заемат централно място за бъдещото определение на териториално сближаване, включително концепцията, че териториалното сближаване излиза извън рамките на икономическото и социално сближаване и че неговият хоризонтален характер и интегриран подход насърчават действия между териториите и границите; изразява убеждението, че териториалното сближаване цели намаляване на различията между държавите-членки и регионите и следва да гарантира хармоничното и устойчивото развитие на географските области с различни характеристики и специфични особености, като прави оценка на това как сближаването на ЕС и другите секторни политики могат да бъдат приспособени най-добре към положението им; подчертава, че всяко бъдещо определение следва ясно да посочи, че териториалното сближаване следва решително да се съсредоточава върху доброто управление, също предвид партньорството между заинтересованите лица от публичните и частните среди и от гражданското общество, като осигурява на гражданите на Съюза справедливи възможности по отношение на условията и качеството на живот;

24. настоятелно призовава Комисията да пристъпи към публикуването на Бяла книга за териториално сближаване след приключване на процеса на обсъждането му; изразява убеждението, че Бялата книга ще бъде основно средство за ясно определяне и консолидиране на понятието териториално сближаване и неговата добавена стойност за политиката на сближаване и че ще предложи конкретни разпоредби и политически действия, за да спомогне за решаването на увеличаващите се проблеми, пред които са изправени регионите на ЕС, което впоследствие следва да бъде включено в законодателния пакет за структурните фондове за периода след 2013 г. и свързаната финансова рамка; изразява убеждението, че в Бялата книга следва да бъде включен и текст относно евентуални бюджетни и финансови последици от териториалното сближаване;

25. приветства публикуването на Доклад за регионите 2020 г. на Комисията; призовава Комисията да включи заключенията и анализите от този работен документ в своята Бяла книга за териториално сближаване, по-специално във връзка с описанието на икономическото, социално и териториално сближаване;

26. счита, че трите понятия в основата на анализа на териториалното сближаване в Зелената книга – концентрация, свързване на териториите и сътрудничество – се нуждаят от по-нататъшно развитие и превръщане в конкретни политически възможности; настоятелно призовава Комисията да обясни как тези понятия ще бъдат включени в законодателната рамка след 2013 г.;

27. призовава за съществено укрепване на целта за европейско териториално сътрудничество през следващия програмен период; убеден е, че тази цел добавя стойност на европейско равнище, не на последно място благодарение на прякото участие на регионалните и местните органи в планирането и изпълнението на съответните програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество; при все това счита, че това не следва да бъде в ущърб на другите две цели; за целта подчертава също значимостта на интегрираното развитие на морските басейни, както и трансграничното измерение и съответните оперативни програми на политиката за европейско съседство, което е особено важно предвид бъдещите разширявания на ЕС;

28. застъпва становището, че териториалното сближаване следва да се развива като хоризонтален принцип, който подкрепя всички политики и действия на Общността; изразява убеждението, че развитието на принципите на устойчиво развитие и защита на околната среда следва да служи като пример за това как да се включи териториалното сближаване в бъдещото развитие на всички съответни политики на Общността, тъй като то трябва да бъде включено във всички области на политиката, свързани със сближаването; все пак счита, че хоризонталното измерение на териториалното сближаване не трябва да го свежда до една обща и абстрактна рамка на ценности; призовава Комисията да предприеме необходимите инициативи да превърне териториалното сближаване в законодателни предложения и предложения за политики;

29. припомня, че е важно да се включат равенството между половете, равните възможности и специалните нужди на лицата с увреждания и възрастните граждани на всеки етап от изпълнението и оценката на политиката на сближаване;

30. подчертава необходимостта в контекста на териториалното сближаване да се създадат допълнителни качествени показатели с цел по-добро разработване и прилагане на съответните политики по места, като се отчитат различните териториални особености; поради това призовава Комисията да извърши в най-кратки срокове необходимите проучвания и да развие възможността за определяне на нови и надеждни показатели и начина, по който те да бъдат включени в системата за оценяване на различията между регионите;

31. отбелязва, че БВП беше единственият критерий за определяне на допустимостта на регионите по цел 1 („Сближаване“), докато за регионите, които са допустими по целите „Регионална конкурентоспособност“ и „Заетост“, вече могат да се използват други показатели; подчертава своето притеснение от факта, че безспорното повишаване на сближаването между страните често прикрива растящия брой различия между и в рамките на регионите и въз основа на това подчертава необходимостта от задълбочено разглеждане на основанието БВП да бъде основният критерий за допустимост във връзка със структурните фондове;

32. счита, че проблемът с вътрешнорегионалните различия в рамките на регионите от NUTS II може да се наблюдава по-добре на равнище NUTS III; по тази причина призовава Комисията да провери степента, в която проблемът с вътрешните разлики в развитието на областите от NUTS II може в бъдеще да бъде превъзмогнат, включително посредством определяне на подпомагани области на равнище NUTS III; подчертава, в контекста на териториалното сближаване, че е важно за държавите-членки да определят кое териториално звено съответства на подходящото равнище на намеса при разработването и прилагането на програмите в рамките на структурните фондове; препоръчва за тази цел да се извършва пространствен анализ на цялата територия на ЕС в началото на всеки програмен период;

33. изразява убеждението, че с цел по-добра съгласуваност на териториалното въздействие на секторните политики на Общността, са необходими по-добро разбиране и оценка на тези въздействия; по тази причина настоятелно призовава Комисията да предприеме оценка на териториалното въздействие на тези политики, а съществуващите механизми за оценка на въздействието като например стратегическата оценка на околната среда да се прилагат и за териториалните аспекти;призовава също Комисията да представи конкретни начини за създаването на синергии между териториалните и секторните политики и да извърши оценка на приноса на стратегиите от Лисабон и Гьотеборг за териториалното сближаване;

34. отново отправя своето отдавна изразено искане за развитие на цялостна стратегия на ЕС за регионите със специфични географски характеристики, която ще им позволи да се справят по-добре с проблемите и предизвикателствата, пред които се изправят; изразява убеждението, че стратегията на ЕС следва да изтъкне териториалното измерение на политиката на сближаване и да търси начини за приспособяването на политиките на Общността към конкретните потребности и предимства на тези територии; подчертава, че прилагането на такава стратегия е съществено условие за икономическото и социално развитие на тези територии; изразява убеждението, че разработването на нови показатели с цел по-добре да се опишат положението и проблемите на място е от голямо значение за успешното прилагане на стратегията на ЕС в тази област;

35. при все това подчертава, че разработването на допълнителни показатели и осъществяването на териториални оценки не следва да водят до по-голяма бюрокрация или допълнително забавяне на изпълнението на новите политики и действия в подкрепа на териториалното сближаване; подчертава необходимостта от преки резултати от включването на териториалното сближаване в следващия пакет от програми за структурните фондове;

36. припомня важната роля на малките и средни предприятия (МСП), микро-предприятията, както и на занаятчийските предприятия в икономическото, социално и териториално сближаване и изтъква значението им за насърчаване на конкуренцията и заетостта в тези региони; по тази причина отново приканва Комисията да извърши специален анализ на въздействието и ефективността на структурните фондове и политиките на ЕС, насочени към МСП в регионите, а също и на административните и финансови затруднения, с които тези МСП се сблъскват;

37. освен това призовава Комисията, държавите-членки и регионите да провеждат активна политика, която подкрепя новаторството и конкурентоспособността на предприятията и дава възможност за взаимно сътрудничество между предприятията, публичния сектор, училищата и университетите, и да гарантират, че организациите, представляващи МСП, могат да участват пряко в определянето на териториалните политики;

38. настоятелно призовава държавите-членки да увеличат усилията си за постигане на целите по дял четвърти от първата програма за действие за изпълнението на Териториалния дневен ред на Европейския съюз за събиране на знания за териториалното сближаване и устойчивото пространствено планиране, разкриване на перспективи и анализ на въздействието, и потвърждава главната роля на ESPON в този процес;

39. отбелязва, че изменението на климата има важни последици за териториалното сближаване; отправя искане към Комисията да извърши анализ на отрицателните последици от изменението на климата върху различните региони, като се има предвид, че се очаква различно въздействие в рамките на Европейския съюз; счита, че териториалното сближаване следва надлежно да взема предвид целите, свързани с изменението на климата, и да насърчава моделите на устойчиво развитие на териториите на ЕС; потвърждава обаче, че борбата с изменението на климата следва да бъде широко застъпена и в други политики на Общността;

40. отбелязва с голяма заинтересованост, че за пръв път в петия доклад за напредъка се споменават конкретно „преходните региони“, разположени между „конвергентните региони“ и „регионите с развита конкуренция и заетост“; потвърждава необходимостта да се разглеждат отделно онези региони, които в момента са разпръснати между двете Цели като „постепенно навлизащи“ и „постепенно излизащи“; в контекста на териториалното сближаване призовава Комисията да установи по-изчерпателна система за постъпателна преходна помощ за регионите, които скоро ще надхвърлят прага от 75 % от БВП, за да им се даде по-ясен статут и повече сигурност в развитието им; счита, че е необходимо също да се установи преходна система за държавите, които се оттеглят от Кохезионния фонд;

41. счита, че възприемането на цялостен подход ще има по-голям шанс за успех, ако регионалните и местните органи, както и заинтересованите лица, включително икономическите и социални партньори в съответствие с член 11 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд[5], които могат да осигурят цялостно схващане и разбиране за потребностите и особеностите на определена територия, участват от началото в разработването и изпълнението на стратегиите за развитие на всяка територия; призовава Комисията да определи насоки в помощ на държавите-членки, както и на регионалните и местни органи за прилагане на интегрирания подход по най-ефикасен начин, и да установят ефективни партньорства при разработването на бъдещи стратегии за съответните територии;

42. признава, че териториалното сближаване следва да доведе до подобрено провеждане на политиката на сближаване; изразява съгласие с виждането, че за различните проблеми са необходими различни териториални мащаби и че следователно установяването на действителни партньорства между всички страни, участващи на европейско, национално, регионално и местно равнище в регионалното и местно развитие, е предварително условие за процеса на разработване на териториалното сближаване и призовава Комисията и държавите-членки да положат всички възможни усилия за развитието на такова териториално управление на много равнища; счита, че териториалното сближаване следва да се съсредоточи върху установяването на подходящото териториално равнище за прилагане на всяка политика или мярка по начин, който е възможно най-близо до гражданите;

43. изтъква, че политиките на ЕС, и по-специално политиката на сближаване, превърнаха управлението от една често централизирана система във все по-интегрирана система на много равнища; призовава заинтересованите лица, публичните органи и гражданите да установят официална система на териториално управление, основана на интегриран многосекторен, териториален подход „от основата към върха“ с цел да се отговори съгласувано и ефективно на единната потребност на гражданите или ползвателите в област, отговаряща на тази потребност; в тази връзка припомня успешните инициативи на Общността като URBAN I и URBAN II за градските райони и LEADER в селските райони;

44. припомня, че проблемите при изпълнението на структурната политика се дължат отчасти на прекомерната строгост и сложност на процедурите и че следователно трябва да се обърне внимание на опростяването на тези процедури и ясното разделение на отговорностите и компетенциите между ЕС, държавите-членки и регионалните и местни органи; счита, че териториалното управление ще бъде силно зависимо от установяването на такива ясни правила; отново призовава Комисията да представи в най-кратък срок пакет от конкретни предложения в този смисъл;

45. препоръчва предвид засилващото се значение, което териториалното сближаване придоби в контекста не само на регионалната политика, но и на други секторни политики на Общността, неформалните структури, които отдавна управляват териториалното сближаване и пространственото планиране в Съвета да бъдат заменени от официални министерски срещи, на които да присъстват министрите на регионалната политика в Европейския съюз; изразява убеждението, че едно такова институционално развитие в Съвета би осигурило по-добър поток от информация, както и бързото развитие на политиката на териториално сближаване;

46. настоятелно призовава държавите-членки да започнат да обмислят как по-добре да консолидират и прилагат концепцията за териториално сближаване в своите национални програми и политики; в този контекст счита, че основните принципи на полицентрично развитие и партньорство между градските и селските райони, както и цялостното изпълнение на Натура 2000 следва вече да са включени в тяхното регионално планиране;

* *

*

47. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

• [1]       Приети текстове, P6_TA(2008)0068.
• [2]       Приети текстове, P6_TA(2008)0069.
• [3]       Приети текстове, P6_TA(2008)0492.
• [4]       ОВ C 227 E, 21.9.2006 г., стр. 509.
• [5]       ОВ L 210, 30.7.2006 г.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Настоящият доклад по собствена инициатива отговаря на Зелената книга за териториално сближаване и също така включва някои общи заключения за състоянието на дебата за бъдещата политика на сближаване на ЕС, представен в Петия доклад за напредъка в икономическото и социалното сближаване. Той прави анализ на Зелената книга и излага някои първоначални идеи в отговор на този важен политически документ. Комисията по регионално развитие вярва, че е важно Европейският парламент да заеме ясна позиция не само по отношение на разбирането и ролята на териториалното сближаване, но също така и по отношение на бъдещето на регионалната политика на ЕС.

Контекст

В своя доклад по собствена инициатива относно „Ролята на териториалното сближаване за регионалното развитие“ (с докладчик Ambroise Guellec), приет на пленарно заседание на 28 септември 2005 г., Европейският парламент настоятелно призова Европейската комисия да пристъпи бързо към публикуването на „Бяла книга за териториално сближаване“. По онова време това беше ясно указване от страна на Европейския парламент, че понятието „териториално сближаване“ ще бъде основно средство за бъдещото развитие на регионалната политика на ЕС. Поради тази причина това понятие трябваше да бъде ясно определено. Включването на „териториалното“ сближаване наред с „икономическото и социално“ сближаване в Договора от Лисабон (член 3 и член 174 от ДЕС) допълнително консолидира понятието, което въпреки всичко остана донякъде неясно по отношение на своето определение, методи и подход.

Обаче от 90-те години на ХХ век насам започна общ дебат относно териториалното сближаване. През 1999 г. Европейската перспектива за пространствено развитие (ESDP) постави началото на процес, който доведе до приемането през 2007 г. на „Териториален дневен ред на ЕС“ от министрите от ЕС, отговарящи за пространственото развитие и градоустройството. В тези политически документи силно се подчертаваше ролята, която териториалното сближаване ще трябва да изиграе за гарантирането на хармонично, устойчиво развитие в целия Съюз. Европейският парламент откликна положително на този подход в своя доклад „Проследяване на Териториалния дневен ред и Хартата от Лайпциг“ (с докладчик Gisela Kallenbach), като повтори искането си за ясно определение на териториалното сближаване в предстоящата Зелена книга за териториално сближаване.

Състоянието на дебата относно бъдещето на политиката на сближаване

Резултатите от публичното обсъждане на бъдещето на политиката на сближаване на ЕС са изложени в петия доклад за напредъка в икономическото и социалното сближаване. Този доклад за напредъка се състои от две части. Парламентът може да подкрепи основните заключения от този процес на консултации (в който участията са повече от 100). Те съответстват напълно на позицията, възприета в доклада на ЕП за четвъртия доклад относно сближаването (с докладчик Ambroise Guellec). Те включват отхвърлянето на всякакви опити за нова национализация и поемането на ангажимент към единна политика на Общността, която следва също така да бъде в състояние да се справи с предизвикателства като глобализацията, изменението на климата и демографските промени. В доклада също така се изразява силното убеждение, че тази политика следва да обхваща всички региони на ЕС, като води до добавена стойност за всички, а не само за най-бедните конвергентни региони. В него се подчертава и необходимостта от синергии и интегриран подход между различните отраслови политики, за да се постигне оптимален резултат за растеж и развитие по места.

Съдържание на Зелената книга на Комисията

Европейската комисия прие окончателно Зелената книга за териториално сближаване на 6 октомври 2008 г., като я озаглави „Да превърнем териториалното многообразие в предимство“. В книгата не се съдържа определение на „териториално сближаване“; вместо това тя поставя началото на широка консултация с регионални и местни органи, сдружения, НПО и гражданското общество, чиято цел е да се подпомогне общото разбиране за това ново понятие и последиците от него за бъдещата регионална политика на ЕС. За целта книгата включва списък с конкретни въпроси, които обхващат различни аспекти, включително определение. Тази публична консултация ще бъде открита до края на февруари 2009 г.

Съгласно Зелената книга териториалното сближаване е свързано с осигуряване на хармонично развитие на всички територии на ЕС и предоставяне на гаранции, че гражданите им могат да се ползват максимално от присъщите характеристики на тези територии. Зелената книга предлага разнообразието да бъде превърнато в положителна черта и конкурентно предимство, което допринася за устойчивото развитие на целия ЕС. Следователно основното предизвикателство е да се помогне на териториите да използват преимуществата си по най-добрия възможен начин. За тази цел в Зелената книга се признава, че ефективните решения често изискват интегриран подход и сътрудничество между различните органи и заинтересовани лица, които участват в процеса. Тя също така специално се позовава на необходимостта от по-добро управление на политиката на сближаване с цел последната да стане по-гъвкава и способна да се приспособява към най-подходящия мащаб на необходима намеса.

В Зелената книга вниманието се съсредоточава върху необходимостта да се осигури балансирано развитие на градските и селски райони и се предлагат средства за избягване на обезлюдяването и разрастването на градовете. Тя доразвива три основни понятия, въз основа на които трябва да се разработят конкретни политически действия: концентрация, свързване на териториите и сътрудничество:

v концентрацията носи предимства като например по-висока производителност и творчески потенциал, но има и отрицателни последици, особено от гледна точка на въздействието върху околната среда, пренаселеността, цените на земята и социалната изолация. Това означава, че териториалното сближаване се опира на постиженията на концентрацията, но избягва прекомерно концентриране на растежа и улеснява достъпа до увеличените постъпления от натрупването във всички територии;

v свързването на териториите подчертава необходимостта от придвижване в посока към интегрирана Европа, която предлага бърз и ефективен достъп до пазари, услуги и хора. Това включва транспорта, но също така и всички инфраструктури, които са в основата на ефективното функциониране на единния пазар – като онези, които гарантират достъп до здравеопазване и образование, високоскоростен интернет или енергийни мрежи. Всички тези връзки продължават да са неравномерно разпределени в Съюза и днес;

v сътрудничеството винаги е било важен стълб на политиката на сближаване. В Зелената книга се твърди, че в това отношение трябва да се направи много повече, за да се разгледат въпроси, които са трансгранични по своя характер и варират от ежедневното пътуване до околната среда. Това сътрудничество следва да се осъществява на много равнища и да включва нови партньори.

Комисията също така признава особените предизвикателства за развитието, пред които са изправени три типа региони със специфични географски характеристики (планинските региони, островите и рядко населените области), и разглежда въпроса дали са необходими специални политически мерки за компенсирането на тези проблеми. Накрая, Комисията посочва редица отраслови политики на ЕС, които оказват силно териториално въздействие (напр. транспорт, енергетика, първи стълб на ОСП, заетост, околна среда), като изтъква, че е важно да се създадат синергии между тях.

Общи забележки на докладчика

А. ЗЕЛЕНАТА КНИГА

· Приемане на Зелена книга: докладчикът приветства приемането на Зелената книга за териториално сближаване, тъй като тя отговаря на дългогодишно искане от страна на Европейския парламент. Въпреки факта, че Договорът от Лисабон още не е ратифициран, поради което в момента „териториалното сближаване“ няма формално основание в Договора, тази Зелена книга предоставя възможност за първи анализ на понятието, което ще има ключов приоритет за Съюза успоредно с икономическото и социално сближаване.

· Определение: настоящата Зелена книга, обаче, е лишена от амбиция, доколкото в нея не се предоставя конкретно определение на това ново понятие, както първоначално се очакваше. В практическо отношение това означава допълнително забавяне в прилагането на идеята за „териториално сближаване“. Следва да се подчертае, че Европейският парламент очакваше публичната консултация да доведе до ясно определение на териториалното сближаване, по което да има общо съгласие и което да се споделя и разбира от всички заинтересовани лица в областта на регионалната политика.

· Публична консултация: в този смисъл докладчикът приветства даването на ход на публична консултация по въпросите на териториалното сближаване. Успехът на този процес е пряко свързан с възможно най-широкото участие на различни заинтересовани лица и гражданското общество в дебата, но членовете на Европейския парламент също играят важна роля, като допринасят активно за пропагандиране на Зелената книга относно териториалното сближаване сред европейските граждани.

· В очакване на публикуването на Бяла книга: докладчикът вярва, че Европейският парламент следва твърдо да изисква публикуването на Бяла книга за териториално сближаване след приключване на процеса на консултации. Докладчикът счита също така, че публикуването на Бяла книга може единствено да открие пътя за превръщането на „териториалното сближаване“ в конкретни разпоредби, които следва да бъдат въведени в следващия законодателен пакет относно структурните фондове за периода на програмиране след 2013 г.

· Финансови аспекти: докладчикът е съгласен от настоящия дебат да бъдат изключени всички споменавания на бюджетните и финансовите последици от териториалното сближаване. Той счита, че е по-добре позицията на Европейския парламент да се ограничи до политическите аспекти на тази нова цел и на по-късен етап да се разсъждава дали, как и до каква степен това ново понятие би могло да повлияе върху бюджета на ЕС за периода след 2013 г.

Б. КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ТЕРИТОРИАЛНО СБЛИЖАВАНЕ

Анализиране на новата концепция: докладчикът счита, че териториалното сближаване е ясно очертана концепция, която следва да доведе до осезаема добавена стойност за икономическото и социално сближаване. Трите компонента на сближаването (икономическо, социално и териториално) следва да бъдат взаимно допълващи се и подкрепящи се, като, обаче, поддържат своите собствени мисии в рамките на единна интегрирана концепция. Следователно между тези цели не следва да има йерархия. Настоящият дебат трябва не само да се опита да определи добавената стойност от териториалното сближаване и конкретните ползи, които се очаква да получат гражданите на Европа от изпълнението му по места, но и да разгледа въпроса как тази концепция ще се впише в бъдещата регионална политика на ЕС.

Отхвърляне на перспективата за асиметрична Европа: докладчикът счита, че хармоничното развитие на Съюза ще допринесе ефективно за повишаване на конкурентното предимство на икономиката на ЕС. Поради това териториалното сближаване може да се тълкува само като хоризонтална концепция, която подкрепя развитието на Съюза като цяло. Предизвикателството е да се съсредоточи вниманието върху по-ефективни инструменти, които могат да постигнат тази цел. Работата на Европейската мрежа за наблюдение на пространственото планиране (ESPON) е особено важна в това отношение, тъй като тя се опитва да представи последиците от различните модели на развитие върху териториалното развитие на ЕС. Тази работа следва да води също до разработването на допълнителни качествени показатели за отчитане на териториалните особености и подкрепа на разработването и изпълнението на съответните политики по места.

Прехвърляне на ползи в рамките на Съюза: тази идея изпъква особено много по отношение на създаването на центрове за отлични постижения в целия Съюз, които са жизненоважни за икономическия успех, научните открития, технологичните нововъведения и работните места. Важно е да се стимулира по-голямо взаимодействие и пренос на знания между центровете и клъстерите за научна дейност и иновации и съседните им региони. Подобни процъфтяващи центрове би трябвало да носят ползи, които да се разпределят равномерно на цялата територия на ЕС, за да се постигне максимален ефект от вложените инвестиции.

Максимално използване на потенциала на всеки регион: за Европейския съюз не съществува модел на „развитие, еднакво за всички“, който модел би работил еднакво добре във всички региони на Съюза. Разнообразието на Съюза е всъщност неговата сила. Важно е да се определят предимствата на всеки регион на Европа и те да се използват, за да се повиши конкурентоспособността им и да се гарантира растеж и просперитет. Докладчикът счита за много важен в това отношение приносът на бившия министър-председател на Финландия Еско Ахо с неотдавна публикувана негова статия във в. „Файненшъл Таймс“ (публикувана на 16.7.2008 г.). Г-н Ахо твърди, че Европейският съюз трябва да съсредоточи усилията си върху създаването на клъстери от типа на „Силиконовата долина“ в целия Съюз. Жизненоважно е ресурсите да се съсредоточат върху няколко съществуващи клъстера, вместо парите да се разпиляват на много места с ограничени шансове за успех. С други думи, не всеки регион разполага с потенциала или ресурсите, които да го превърнат в център за отлични постижения; това не е целта, която трябва да се опитваме да постигнем. ЕС трябва да ограничи своя подход в това отношение.

Засилване на целта за Европейско териториално сътрудничество: неоспоримата добавена стойност на тази цел за Европа е вече несъмнено доказана. Прякото участие на регионалните и местни органи в планирането и изпълнението на съответните програми за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество са друг положителен признак за бъдещото развитие на тази политическа цел. В това отношение трябва да се подчертае също така значението на трансграничното измерение и съответните оперативни програми на европейската политика на съседство. Това е успех за регионалната политика на ЕС и следва да получи значителен тласък през следващия период на програмиране.

Региони със специфични географски характеристики: в Зелената книга за териториално сближаване се признават особените предизвикателства специално за развитието на три типа региони: планински региони, острови и слабо населени региони. Европейският парламент отдавна призовава за всеобхватна стратегия, която би дала възможност на тези региони да компенсират своите остри и постоянни природни и демографски недостатъци. Поради това на развитието на тези региони следва да се обърне специално внимание, за да се осигури действително хармонично развитие на Съюза и да се постигне „териториално сближаване“. Докладчикът обаче подчертава факта, че териториалното сближаване е хоризонтална концепция, която засяга всички региони на ЕС; тя не може да се тълкува като нова политика за регионите със специфични географски характеристики.

Териториално въздействие на секторните политики на Общността: докладчикът е разочарован от факта, че в този конкретен раздел на Зелената книга само се изброяват политиките на ЕС, които имат силно териториално въздействие, без да се поставя териториалното сближаване като приоритетна цел или предварително условие за развитието на тези политики. Европейският парламент неведнъж е подкрепял необходимостта от интегриран подход към практическото прилагане на всички действия и политики на ЕС. От гледна точка на политиките може да се твърди, че тази идея съответства напълно на необходимостта от координиране на териториалното въздействие на всички секторни политики на Общността върху даден регион. Същевременно обаче е необходимо да се уточни следното: като поставя ударението върху териториалното измерение на други секторни политики на ЕС, Европейският парламент не се опитва да омаловажи и да намали автономността на регионалната политика на ЕС. Обратно, целта на интегрирания подход е да постигне максимален ефект от структурните интервенции на място и в полза на гражданите на Европа.

Териториално управление: Зелената книга разглежда подобреното териториално управление като ключов фактор за успешното бъдещо прилагане на политиката на сближаване. Като стъпва на заключенията в неотдавна приетия от ЕП доклад относно „Управлението и партньорството на национално и регионално равнище и основа за проекти в областта на регионалната политика“ (с докладчик Jean Marie Beaupuy), приет от ЕП на 18 септември 2008 г., докладчикът изтъква необходимостта да се популяризира система за управление на много равнища и да се определи подходящото териториално равнище, на което интервенцията би била по-ефективна на различните етапи на планиране и изпълнение на програмите. Като се отчита надлежно и значимостта на създаването на нови териториални партньорства, които трябва да бъдат в центъра на всички анализи относно Зелената книга.

Преходни региони: докладчикът отбелязва, че за пръв път в петия доклад за напредъка Комисията споменава конкретно „преходните региони“, разположени между „конвергентните региони“ и „регионите с развита конкуренция и заетост“. Това изглежда е първият опит да се разглеждат отделно онези региони, които в момента са разпръснати между двете Цели като „постепенно навлизащи“ и „постепенно излизащи“. В контекста на териториалното сближаване докладчикът напълно подкрепя този подход не само поради това, че той дава по-ясен статут на тези региони, но и основно като признание за факта, че трябва да се разработи и приложи по-изчерпателна система за постъпателна преходна помощ за регионите, които скоро ще надхвърлят прага от 75 % от БВП.

В Зелената книга за териториално сближаване се споменават също редица други въпроси, които трябва да бъдат взети под внимание, като достъпът до услуги от общ интерес или създаването на допълнителни показатели за по-добро наблюдение на особеностите и тенденциите на териториалното сближаване. Докладът изтъква становището на докладчика по всички тези въпроси.

Заключение

Настоящият доклад изразява редица съображения относно свързаните съобщения на Комисията и отправя предложения към Комисията, държавите-членки и регионалните и местни органи с цел да се подготви основата за по-добро разбиране на това какво би могло да бъде териториалното сближаване и какви биха били последиците за всички участници от включването на териториалното измерение в политиката на сближаване.

Същевременно обаче и което е по-важно, докладът цели да определи позиция на Европейския парламент в европейския дебат относно териториалното сближаване, тъй като този дебат силно ще повлияе един по-обхватен дебат относно бъдещето на регионалната политика и политиката на сближаване след 2013 г., както и формата на структурните фондове през следващия програмен период.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	50 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Rolf Berend, Jana Bobošíková, Victor Boştinaru, Wolfgang Bulfon, Giorgio Carollo, Bairbre de Brún, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Monica Giuntini, Ambroise Guellec, Pedro Guerreiro, Gábor Harangozó, Филиз Хакъева Хюсменова, Mieczysław Edmund Janowski, Gisela Kallenbach, Евгени Кирилов, Miloš Koterec, Constanze Angela Krehl, Florencio Luque Aguilar, Jamila Madeira, Miguel Angel Martínez Martínez, Iosif Matula, Miroslav Mikolášik, Jan Olbrycht, Maria Petre, Markus Pieper, Giovanni Robusti, Wojciech Roszkowski, Bernard Soulage, Catherine Stihler, Margie Sudre, Oldřich Vlasák
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Domenico Antonio Basile, Den Dover, Emanuel Jardim Fernandes, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Stanisław Jałowiecki, Zita Pleštinská, Samuli Pohjamo, Christa Prets, Miloslav Ransdorf, Flaviu Călin Rus, Richard Seeber, László Surján, Iuliu Winkler
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Wolf Klinz, Sepp Kusstatscher, Toine Manders