Процедура : 2008/2219(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0086/2009

Внесени текстове :

A6-0086/2009

Разисквания :

Гласувания :

PV 12/03/2009 - 7.6
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0130

ДОКЛАД     
PDF 178kWORD 137k
23.2.2009
PE 414.307v02-00 A6-0086/2009

относно предизвикателството, свързано с влошаването на състоянието на селскостопанските земи в ЕС, и по-специално в Южна Европа: противодействие чрез инструментите на ЕС в областта на общата селскостопанска политика (ОСП)

(2008/2219(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Докладчик: Vincenzo Aita

Докладчик по становище (*): Inés Ayala Sender, комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

(*) Асоциирана комисия – Член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (*)
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предизвикателството, свързано с влошаването на състоянието на селскостопанските земи в ЕС, и по-специално в Южна Европа: противодействие чрез инструментите на ЕС в областта на общата селскостопанска политика (ОСП)

(2008/2219(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид конвенциите на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването и за биологичното разнообразие,

–   като взе предвид своята законодателна резолюция от 14 ноември 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за опазване на почвата и за изменение на Директива 2004/35/ЕО(1),

–   като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно посрещането на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз(2),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0086/2009),

A. като има предвид, че селското стопанство е икономически сектор, който е силно зависим от природните явления, но който същевременно разполага със значителен потенциал за противодействаща намеса,

Б.  като има предвид, че селското стопанство е най-добрият способ за предотвратяване на влошаването на състоянието на почвите и че е необходимо да се прилага целесъобразна стратегия, която да допринася за поддържането на тази дейност,

В.  като има предвид, че европейското селско население играе важна роля в борбата срещу опустиняването, както и съществения принос на европейските селскостопански производители за запазването на растителна покривка в региони, засегнати от продължителни суши, като има предвид също така изключително благотворното влияние на трайните насаждения, ливадите и горите за задържането на водата,

Г.  като има предвид, че особено в Южна Европа, но и в други региони на държавите-членки на Съюза, селскостопанските земи са в центъра на процес на влошаване на околната среда, обусловен от отрицателното взаимодействие между човешката дейност и климатичните явления,

Д. като има предвид, че интензивното селско стопанство също може да доведе до ерозия на почвата и да я направи непродуктивна,

Е.  като има предвид, че опустиняването понастоящем се счита за една от най-големите заплахи за състоянието на почвите в средиземноморските страни,

Ж. като има предвид, че почвата е в основата на производството на храни, фуражи, текстилни изделия и горива и че също така играе важна роля в улавянето на CO2; като има предвид въпреки това, че почвата сега повече от всякога е изложена на необратими увреждания, предизвиквани от вятърна или плоскостна ерозия, замърсяване, засоляване, запечатване, изчерпване на органичните вещества и загуба на биологичното разнообразие на почвите,

З.  като има предвид, че отрицателните последици, които вече се наблюдават, засягат влошаването на хидрогеоложката среда, просмукването на морски води в крайбрежните водоносни слоеве, засоляването на почвите, загубата на селскостопански почви, намаляването на биологичното разнообразие, нарастване на уязвимостта от пожари и растителни и животински патологии,

И. като има предвид, че посочените промени във взаимодействието между природно-човешката и производствената среда имат значително отражение върху растениевъдството и животновъдството, използването на земеделските земи и предлагането на хранителни продукти, което има очевидни последствия за продоволствената сигурност, и ­ поради ликвидирането на производства ­ за социалната, културната и икономическата структура на засегнатите райони, както и хидрогеологични последици,

Й. като има предвид, че напояването служи също за поддържане на почвената влага, както и на водата във водоносните пластове и че тези фактори следва да бъдат взети предвид при изготвянето на общата селскостопанска политика (ОСП),

К. като има предвид, че недостигът на вода и сушата допълнително повишават цените на селскостопанските суровини и необходимостта да се гарантира сигурност на снабдяването на населението с храни,

Л. като има предвид, че управлението на селскостопанската и горскостопанска система предоставя възможност да се въздейства върху общия въглероден баланс и да се способства за намаляване на емисиите на парникови газове,

М. като напомня за Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в тези държави, които изпитват силна суша или опустиняване, особено в Африка, приета през 1994 г., чиято цел е борбата срещу влошаването на състоянието на обработваемата земя и срещу сушата, както и за подкрепата на Парламента за тази конвенция,

Н. като признава ролята на рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕО) като нормативен механизъм и основен инструмент за опазване на почвите, с който се насърчава междурегионалното сътрудничество, устойчивото използване на водата и опазването на наличните водни ресурси и който същевременно спомага за смекчаване на последиците от наводненията и сушата,

О. като счита за необходим цялостен, мултидисциплинарен подход с цел да не се налага търсенето на решения при състояние на бедствие, което може да доведе до допълнителни отрицателни последици и вредни верижни реакции,

П. като счита за целесъобразно състоянието да бъде обект на наблюдение що се отнася до развитието на протичащите явления и появата на нови рискови състояния, посредством специализация в използването на данните, събирани от спътникови системи, както и на геобиохимичните (картографски) модели,

Р.  като има предвид завишената честота на екстремните метеорологични условия, с редуване на периоди на засушаване и на интензивни валежи, които ускоряват процеса на влошаване на състоянието на литосферата, особено в районите, в които почвата е структурно по-уязвима, както в Северна, така и в Южна Европа,

С. като констатира нарастването в световен мащаб на търсенето и цените на хранителните продукти,

1.  счита за необходимо сред насоките и методите на управление на ОСП да бъдат включени изрично принципи и инструменти за климатична защита въобще, както и по-конкретно за ограничаване на щетите, произтичащи от влошаването на състоянието на почвите;

2.  счита, че е необходимо да се укрепят параметрите, свързани с условията по отношение на околната среда, и тяхното прилагане в целия Съюз, преди всичко по отношение на биологичното разнообразие и на органичните вещества в почвите, както и да се разшири техният обхват, като в него се включи опазването на водите;

3.  подчертава, че финансирането от страна на Общността на мерки за приспособяване на селскостопанския сектор към изменението на климата трябва да се основава на териториален подход, който отчита степента на застрашеност на регионите на Съюза; припомня, че според надеждни оценки на международно и европейско равнище, земеделските земи на Южна Европа са по-застрашени от изменението на климата;

4.  изразява съжаление за липсата на мислене в перспектива, когато държавните и правителствени ръководители взеха решение за намаляване на финансирането за развитие на селските райони и отбелязва, че средствата, предвидени по втория стълб, са твърде ограничени за посрещане на новите предизвикателства, свързани с изменението на климата; предлага Комисията да разгледа възможността за създаване на специален фонд за финансиране на превантивни мерки, който да е в полза на всички засегнати икономически сектори, включително селското стопанство;

5.  счита, че проблемите, които се наблюдават понастоящем, включително недостигът на храни и вода, повишаването на температурите и евапотранспирацията, както и рискът от влошаване на състоянието на почвите, изискват нови, цялостни и научно обосновани селскостопански политики, съобразени с климатичните условия в средиземноморския регион; застъпва становището, че с помощта на институциите на Съюза и националните институции тези политики следва да отразяват научните изследвания и създаването на култури, които са приспособени към новите предизвикателства, свързани с околната среда, включително в области като пестенето на вода, като същевременно се осигуряват достатъчни доходи за селскостопанските производители, за да могат те да имат европейски стандарт на живот;

6.   застъпва становището, че принципите на ОСП, свързани с добрите селскостопански и екологични условия в стратегията за консервация на почвите, трябва да подкрепят в по-голяма степен мерки, целящи проверка и подобряване на функционирането и екологичната устойчивост на съществуващите дренажни мрежи, като същевременно се разработват екологично устойчиви планове за управление на водите, съобразени с местните условия, и се дават съвети на селскостопанските производители в районите, застрашени от засушаване, как успешно да отглеждат подходящи за местните условия култури, които се нуждаят от по-малки количества вода;

7.  препоръчва Съюзът да оказва по-голяма подкрепа за подобряване на управлението на водите за селскостопански нужди, което е свързано с насърчаване на въвеждането на по-ефективни напоителни системи, съобразени с потребностите на различните култури, способстване на развитието на изследователската дейност в тази насока и поощряване на използването на постиженията на биотехнологиите;

8.  счита, че е необходимо да се създадат и управляват чрез съответни кооперативи „мини резервоари“ за напояване (хълмови водоеми) и за борба с пожарите, разположени за предпочитане в зоните, където гравитационното напояване е невъзможно и които предлагат най-добри условия по отношение на експлоатационните разходи и за използване също така на отпадни води, обработени с техники на фито-пречистване или повърхностно събиране;

9.  отбелязва значението на изграждането на тераси в борбата срещу ерозията и за увеличаването на капацитета на почвата за задържане на вода и счита за уместно предприемането на мерки за поддръжка и възстановяване на терасите, както и за изграждането на нови тераси;

10. счита, че селскостопанските и горски системи трябва да включват програми за залесяване на периферни или замърсени селскостопански земи, като се има предвид, че кореновите системи на храстите могат да осигурят закрепването на нестабилния горен слой на почвата към неподвижния скален слой под него, който служи за пречистваща основа;

11. обявява се за разработването на политика на Общността в областта на горското стопанство, чиято основна цел да бъде борбата срещу изменението на климата;

12. смята също така за необходимо насърчаването на селскостопански мерки за гарантиране на растителна покривка с цел избягване на засоляването на речните корита в резултат от ерозия;

13. констатира, че многобройни средиземноморски храстовидни видове имат добра огнеустойчивост и отлична способност за вегетативно възобновяване и че следователно е целесъобразно да се използват, още повече, че характеристиките на техните коренови системи са подходящи за противодействие на процесите на почвена ерозия;

14. смята, че за тази цел усилията следва да се насочат към отглеждането на сортове, които се нуждаят от по-малко вода или, при необходимост, към замяна на пролетни култури с есенни, които не само се нуждаят от по-малко напояване, но и ефективно защитават почвата и позволяват да се предотвратява ерозията, като осигуряват растителна покривка по време на критичния зимен период;

15. смята, че на местно равнище разсадниците могат да произвеждат екотипове, по-добре приспособени към съответната среда, и че следователно е целесъобразно използването на последните да бъде насърчавано чрез специфични мерки;

16. призовава за насърчаване на опазването и засаждането на живи плетове, по-специално в райони, в които през последните години те са изчезнали;

17. признава важната роля на растителния генетичен фонд за приспособяване на селското стопанство към изменението на климата; поради това призовава Комисията и държавите-членки да разработят програми за запазването и развитието на растителния генетичен фонд от селскостопанските производители и градинарите, както и от малките и средни градинарски предприятия;

18. напомня за значението на угарите за възстановяването на селскостопанската земя и за задържането на водата в почвата; призовава Комисията и заинтересованите държави-членки да насърчават прилагането на селскостопански системи, които са приспособени към земята в средиземноморските екосистеми;

19. застъпва становището, че сред критериите за опазване на равнището на органични вещества в почвите, принципите на ОСП, свързани с добрите селскостопански и екологични условия, трябва да насърчават системите за абсорбиране и съхранение на въглерод чрез оптимизиране на използването на селскостопански техники, приспособени към сухи райони (минимална повърхностна обработка, ротация на културите, генотипове, приспособени към съответната среда, контрол на евапотранспирацията, целево наторяване, цялостна борба и т.н.);

20. приканва компетентните органи в съответните райони да предприемат действия за изготвяне на планове за управление и на технологии за използване на водите, предназначени за напояване, в зависимост от променените изисквания и условията на околната среда; да предвидят целево използване на водните ресурси според тяхното качество, както и да действат, чрез органите за управление на водите за напояване, с цел оптимизиране на използването на наличните водни ресурси, като се отчита необходимостта от намаляване на разхищенията на ресурсите в рамките на разпределителните системи;

21. подкрепя създаването на център за наблюдение на сушата на равнище Общност и укрепването на капацитета на Съюза за координирана реакция при пожари, като се има предвид, че и двете явления са основни причини за опустиняването и влошаването на състоянието на земеделските земи, особено в Средиземноморските райони;

22. подчертава необходимостта да се подобри ефикасността на сведенията, предоставяни от държавите-членки, и на координацията между тях;

23. отправя препоръка за разработване на система за своевременно сигнализиране и постоянен контрол върху състоянието на почвите, за да могат да се предприемат своевременни мерки срещу ерозията, изчерпването на органичните вещества, което причинява емисии на парникови газове, и загубата на обработваема земя и биологично разнообразие;

24. следователно призовава Комисията, в контекста на нейното предложение за ново определение на планинските и островните райони и на други райони, характеризиращи се с неблагоприятни природни условия, предвидено за 2009 г., да предвиди сред критериите с първостепенна важност за оценката на районите, които са обект на наблюдение, равнището на риска от влошаване на състоянието на почвите и от опустиняване;

25. счита, че е необходимо да се активизират научните изследвания, развойната дейност и иновациите, като се обръща специално внимание на районите, които са засегнати в най-висока степен от недостига на вода и сушата, и се взема предвид напредъкът в областта на биотехнологиите;

26. приканва Комисията, в рамките на средносрочния преглед на Седмата рамкова програма, предвиден за 2009 г., да предвиди по-значителни стимули в подкрепа в повече държави-членки на програми за научни изследвания и развитие, насочени към подобряване на знанията с оглед на по-устойчиво управление на почвите и на зоните, засегнати от процеси на влошаване на състоянието;

27. призовава Комисията да разгледа необходимостта от създаването на финансов инструмент за борба с причините и следствията на изменението на климата и по-специално с влошаването на състоянието на почвите;

28. счита, че е целесъобразно да се предложат подходящи програми за обучение и опреснителни курсове както за лица, професионално ангажирани в сектора, така и за обществеността, с двойната цел да се търсят специфични решения и да се осъзнае от страна на ползвателите тяхната колективна отговорност по отношение на експлоатирането на ресурсите на съответната територия;

29. отправя искане Европейският съюз да предприеме информационни и образователни мерки в частност на вниманието на младите селскостопански производители с цел насърчаване на въвеждането на земеделски практики, допринасящи за запазването на почвите и по-конкретно във връзка с последиците от изменението на климата и ролята на селскостопанското производство по отношение на климата;

30. напомня, че както се посочва в неговата резолюция от 5 юни 2008 г. относно бъдещето на младите земеделски производители в контекста на настоящата реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП)(3), финансирането на проекти трябва да се отпуска с предимство за дейности, които биха благоприятствали навлизането на млади хора в селскостопанския сектор;

31. счита за необходимо Съюзът да увеличи и подобри независимостта по отношение на вноса на хранителни продукти и фуражи и самозадоволяването, по-специално чрез по-добра защита на почвите, използвани за селскостопански цели, както и на техните производствени характеристики; да насърчава в частност устойчивото използване на угарите в животновъдството (чрез програми за популяризиране на потреблението на месо от свободно отглеждани животни и премии за щадящи природата практики за използване на пасищата), така че да се постига по-голяма независимост по отношение на вноса на фуражи; счита, че за да допринесе за продоволствената сигурност и устойчивото развитие в световен мащаб, селскостопанската политика следва да бъде насочена към постигане на равновесие между растениевъдството, животновъдството и производството на енергия в селскостопанския сектор на Съюза;

32. в рамките на световния пазар на CO2 отправя искане да се насърчи опазването и възстановяването на горите, най-вече в държавите-членки, които са загубили своето наследство от естествени гори, като подчертава необходимостта от прилагане в Съюза на цялостно и устойчиво управление на горите;

33. подчертава ролята на горите във водния цикъл и значението на балансираното съчетание от гори, ливади и обработваема земя за устойчивото управление на водите; подчертава по-специално ролята на почвите с високо съдържание на органични вещества и на адаптираното сеитбообращение; отправя предупреждение, че повишената експлоатация на земята представлява заплаха за селското стопанство, продоволствената сигурност и устойчивото управление на водите;

34. призовава в рамките на селскостопанските дейности, свързани с поддържането на ливади, постоянни пасища или заселени терени, да бъде призната възможността издаването на зелени сертификати да бъде обвързано с производството на публични блага (съхраняване на CO2, биологично разнообразие, консервация на почвите);

35. призовава държавите-членки да използват втория стълб на ОСП за присъждане на премии за селскостопански дейности, свързани с поддържането на ливади, постоянни пасища или залесени терени и по този начин да допринесат за производството на публични блага (съхраняване на CO2, биологично разнообразие, консервация на почвите); призовава Комисията да разглежда като приоритет поддържането на угари;

36. настоятелно призовава Съвета да одобри обща позиция във връзка с предложението (COM(2006)0232) за рамковата директива относно опазването на почвите с цел да се създаде инструмент на Общността, който да позволява борба срещу тези заплахи;

37. отправя искане към Съвета и към Комисията да проучат стратегиите за възстановяване на увредените почви въз основа на мерки, които предоставят стимули за ограничаване на влошаването на състоянието на почвите;

38. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)

ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 281.

(2)

Приети текстове от тази дата, P6_TA(2008)0473.

(3)

Приети текстове от тази дата, P6_TA(2008)0258.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Увод

Селскостопанските почви се определят като тази част от литосферата, която позволява отглеждането на растителни и животински блага, предназначени предимно за храна. Освен че позволяват производството на хранителни продукти, селскостопанските почви имат други разнообразни и съществени функции:

 те създават връзка между атмосферата, водните ресурси и геологичните системи;

 филтрират различни вещества, разтворени във водата, и акумулират частици, които се отлагат от атмосферата;

 действат като резервоари на въглерод, благодарение на способността на културите да улавят въглеродния двуокис от атмосферата чрез процеса на хлорофилната фотосинтеза и да го съхраняват на равнището на ризосферата;

 регулират потока на атмосферните валежи;

 взаимодействат си с климата, като определят вида култури, които могат да се отглеждат;

 оказват влияние върху формите на пейзажа и ги характеризират;

 поддържат различни естествени местообитания и биологичното разнообразие, като осигуряват вода и хранителни вещества;

 създават условия за съхранение на посевите и за живота на различни микроорганизми и организми;

 най-накрая, те изпълняват важни социални и културни функции.

Ясно е, че взаимодействието между селскостопански почви, вода и въздух определя функционирането на уникална система, която трябва да има за цел развитието на устойчиво селско стопанство, в състояние да намали замърсяването и влошаването на състоянието на околната среда, да предлага услуги и стоки на съответната среда и в същото време, да запазва своя производствен капацитет. В действителност, от една страна, селското стопанство е засегнато от въздействието на други производствени системи, но от друга страна, то също носи отговорност за доброто управление на този важен и невъзобновяем естествен ресурс.

Настоящи тенденции

От данни и сведения, събрани на различни равнища, става ясно, че селскостопанските почви са подложени на все по-голям екологичен натиск, вследствие на което вече се наблюдават отрицателни последствия като: влошаване на хидрогеоложката среда, повишаване равнището на морските води и засоляването на почвите, загуба на селскостопански почви, намаляване на биологичното разнообразие, увеличаване на щетите, причинявани от пожари, както и на растителните и животински патологии. Тези промени имат важно отражение върху избора на култури и почвеното плодородие, което от своя страна е свързано по-специално с въпросите на продоволствената сигурност. Въпреки че правото на Общността съдържа разпоредби в областта на защитата на почвите, към настоящия момент на равнище Общност не съществува специфичен законодателен акт, който да отговаря да променените изисквания в тази област. Като се има предвид широкия обхват на целите, разнообразието от области на приложение, както и факта, че често стратегиите за намеса в селскостопанския сектор засягат и други сектори на околната среда, действащата нормативна рамка и нейните разпоредби следва да подобрят гамата и видовете мерки, които задължително трябва да имат трансграничен характер. Например, в случай че влошеното състояние на почвите в определен район оказва влияние и на силно отдалечени от него места, е логично евентуалните разходи по мерките за възстановяване на нормалното положение да бъдат поети от държава, различна от тази, която е причинила щетите. От това следва необходимостта да се действа в един цялостен и мултидисциплинарен контекст, въз основа на възможно най-всеобхватна програма за наблюдение и оценка на протичането на явленията на влошаване на състоянието, като целта се използват системи за събиране на спътникови данни и картографски системи.

Предмет на настоящия доклад

В тази връзка започнаха анализът и оценката на настоящото положение, като се обръща особено внимание на производствените райони в Южна Европа, където са вече очевидни показатели за влошаването на състоянието на почвите. В светлината на това развитие бяха разгледани възможностите за намеса, които селскостопанската дейност предлага за борба с влошаването на състоянието на селскостопанските почви, и същевременно за възстановяване, използване и устойчиво управление на литосферата. Европейският парламент организира публично изслушване с цел задълбочаване на диалога по различните тематики, предмет на обсъждане, което позволи на докладчика да обобщи най-задълбочените анализи и предложения. Следователно целта на настоящия доклад е да набележи конкретни елементи за размисъл, анализ и предложения, които могат да бъдат взети предвид в съответния момент с цел уточняването на обща стратегия за възстановяване, консервация и подобряване на селскостопанските почви. Ясно е освен това, че един от приоритетите е разработването на общ план за намеса, най-вече чрез целево планиране на мерки за предотвратяване на влошаването на състоянието на селскостопанските почви и за тяхната защита. В този контекст морфологичните и педологични характеристики на почвите в Южна Европа дават представа за настоящите и бъдещи явления, които в бъдеще могат да обхванат и различни производителни местообитания в Северна Европа. Особено като се има предвид, че южните региони могат да се окажат засегнати от постепенно опустиняване, докато в северните да се отбележи значително намаляване на валежите, с произтичащата от това необходимост човекът да коригира хидрогеоложките си навици, оформяни в течение на векове.

Възможности за действие

Очевидно е, че използването на селскостопанските почви и начините на тяхното управление представляват основните елементи, които могат да допринесат, наред с друго, за посрещане на „новите предизвикателства“ (изменение на климата, възобновяеми енергийни източници, недостиг на вода, биологично разнообразие и т.н.); ето защо е препоръчително наличните правни инструменти и възможности за намеса в областта на селскостопанската дейност да бъдат разглеждани, в една нова перспектива, сред насоките и методите на управление на общата селскостопанска политика (ОСП).

В този контекст Парламентът вече показа своята загриженост по въпросите, свързани с продоволствената сигурност, към които докладчикът би искал да добави и понятието за независимост на производството, което означава възможност да се разполага с определен брой производствени фактори с цел да се позволи на селскостопанските производители да имат по-голяма свобода избор.

Въпросите, свързани с борбата с влошаването на състоянието на почвите, трябва да включват задължително и стратегия за консервация на почвите, която обръща максимално внимание на хидравличните системи в селското стопанство и на тяхното функциониране. Особено важно е да се отбележи, че предвид това положение системите за задържане и пренос на вода за напояване в бъдеще ще трябва да трябва да посрещат все по-високи експлоатационни разходи. Следователно ще бъде необходимо да се приспособят съществуващите или възприемат нови техники на напояване, които да намалят обема на разпределяната вода чрез оптимизиране на извличането на подпочвени води. Особено неотложно при тези обстоятелства е задължението да се ограничат загубите на вода по продължението на напоителните канали.

Защитата на почвените екосистеми и борбата срещу тяхното обедняване извеждат на преден план програмите за залесяване, като същевременно се има предвид, че изборът на някои храстови видове от средиземноморски тип при мерки, свързани с южноевропейския ареал, може да допринесе ефикасно не само в борбата с ерозията, но и в борбата с пожарите. За целта би било необходимо да се създадат и управляват чрез съответни кооперативи „мини резервоари“ за напояване, наричани обикновено хълмови водоеми, които да имат двойната цел да събират дъждовни води, позволявайки използването на сладка вода за гасенето на пожари, и да служат като басейни за събиране и преработка на отпадни води чрез техники на фито-пречистване или повърхностно събиране, особено в отдалечени от крайбрежията райони, в които използването на пречиствателни инсталации не винаги е лесно от икономическа гледна точка.

Особено внимание се отдава на селскостопанските техники, приспособени към сухи райони, като минимална повърхностна обработка, способна да прекрати издигането на водата чрез капилярност, сеитбообращение с цел подобряване на почвата или фитосанитарна защита, избор на генотипове, които са по-добре приспособени към съответната среда, а не само в отговор на търговски съображения, методи за контрол на евапотранспирацията, която води до значителни загуби на почвена вода, като се използват системно мерки за подобряване на почвата (оптимизация на нейната структура) или растителната покривка.

Важен инструмент за оценка на положението и за проследяване на неговото развитие би могла да бъде географската информационна система (ГИС). В тази връзка би било целесъобразно да се пристъпи към стандартизиране на събираните данни, които следва да се анализират чрез използване и сравняване на геологични и биохимични модели.

Ето защо изглежда необходимо в контекста на нейното предложение за ново определение на планинските райони и на други райони, характеризиращи се с неблагоприятни природни условия, Комисията да предвиди сред критериите с първостепенна важност състоянието на консервация на почвите, както и равнището на риска от влошаване на тяхното състояние и от опустиняване. Аналогично, в рамките на средносрочния преглед на Седмата рамкова програма, би било целесъобразно да се подкрепят чрез по-значителни стимули изследванията относно борбата с влошаването на състоянието на почвите. Целта е да се оптимизират техниките на производство съобразно с променените изисквания и да се търсят нови решения, които дават предимство на икономията на вода и които следователно биха намалили търсенето на енергия за целите на производството на хранителни продукти.

По отношение на програмите за първоначално и периодично обучение, следва да се отбележи, че те трябва да са насочени не само към професионално ангажираните в този сектор, но и към обществеността, с двойната цел да се търсят специфични решения и да се приканят ползвателите към по-устойчивото използване на природните ресурси и на съответната територия в най-широк смисъл, спрямо която тяхната отговорност засяга както настоящето, така и бъдещето.

В съответствие с принципа за обновяване на населението, ангажирано в селското стопанство, и необходимостта да се насърчава по-голям динамизъм в сектора, е целесъобразно финансирането на проекти за възстановяване и устойчиво управление на селскостопанските почви да се отпуска с предимство на стопанствата, ръководени от млади селскостопански производители.

В момент, в който световната продоволствена криза засяга милиони и има като непосредствено следствие загубата на способността да се планира и управлява производството на хранителни стоки, е целесъобразно да се подчертае, че защитата на почвите позволява запазването на производствения капацитет, със стратегическо и политическо значение, който гарантира равновесието между внос и износ и осигурява определена степен на независимост и по-добра позиция при многостранни преговори.

Като има предвид, че селскостопанската дейност като цяло и в частност горите, ливадите и пасищата представляват област, намесата в която има отражение върху функционирането на цялата екосистема, счита, че след като веднъж е признат фактът, че селскостопанският сектор предоставя блага от общ интерес, би било целесъобразно по отношение на тези дейности да се издават зелени сертификати. И в този случай е възможно да се постигне троен ефект: насърчаване на по-широко използване на устойчиви техники на производство и създаване на пазар за размяна на зелени сертификати, без това да изисква финансиране от данъкоплатците в Общността.


СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (*) (5.2.2009)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно предизвикателството, свързано с влошаването на състоянието на селскостопанската земя в ЕС, и по-специално в Южна Европа: противодействие чрез инструментите на ЕС в областта на селскостопанската политика

(2008/2219(INI))

Докладчик по становище (*): Inés Ayala Sender

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 47 от Правилника за дейността

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   като има предвид, че почвата е в основата на производството на храни, фуражи, текстилни изделия и горива и че също така играе важна роля в улавянето на CO2; като има предвид въпреки това, че почвата сега повече от всякога е изложена на необратими увреждания, предизвикани от вятърна или плоскостна ерозия, замърсяване, засоляване, запечатване, изчерпване на органичните вещества и загуба на биологичното разнообразие на почвите;

2.   като се има предвид, че селското стопанство е най-добрият способ за предотвратяване на влошаването на състоянието на почвите, призовава за прилагане на целесъобразна стратегия, която да допринесе за поддържането на тази дейност;

3.   настоятелно призовава Съвета да одобри своята обща позиция относно рамковата директива относно опазването на почвите с цел да се създаде инструмент на Общността, който да позволява борба срещу тези заплахи;

4.   като се има предвид, че напояването служи също за поддържане на почвената влага, както и на водата във водоносните пластове, призовава тези фактори да бъдат взети предвид при изготвянето на общата селскостопанска политика;

5.   счита, че е необходимо да се подобри обучението на селскостопанските производители, по-специално относно последиците от изменението на климата и ролята на селскостопанското производство по отношение на климата;

6.   отправя препоръка Европейският съюз да оказва по-голяма подкрепа за подобряването на управлението на водите в селскостопанските земи и в животновъдството, като насърчава съоръженията и системите за напояване, които използват водата ефективно, както и създаването на устойчиви на суша култури;

7.   счита, че проблемите, които се наблюдават понастоящем, включително недостигът на храни и вода, повишаването на температурите и евапотранспирацията, както и рискът от влошаване на състоянието на почвите, изискват нови, цялостни и научно обосновани селскостопански политики, които да бъдат приложими към климатичните условия в средиземноморския регион; с помощта на националните институции и на институциите на ЕС, тези политики следва да отразяват научните изследвания и създаването на култури, които са приспособени към новите предизвикателства, свързани с околната среда, в области като пестенето на вода, като същевременно се осигуряват достатъчни доходи за селскостопанските производители, за да могат те да имат европейски стандарт на живот;

8.  счита, че интегрираното управление на водните ресурси в селското стопанство трябва да включва стратегии за модернизиране и подобряване на използването и управлението на водата, за рационализация и за ограничаване на консумацията на вода;

9.   отправя препоръка за разработване на система за своевременно сигнализиране и за постоянен контрол върху състоянието на почвите, за да могат да се предприемат своевременни мерки срещу ерозията, срещу изчерпването на органичните вещества, причинено от емисиите на парникови газове, и срещу загубата на обработваема земя и биологично разнообразие;

10. счита, че е необходимо да се активизират научните изследвания, развойната дейност и иновациите, като се обръща специално внимание на районите, които са засегнати в най-висока степен от недостига на вода и от сушата, като се взема предвид напредъкът в областта на биотехнологиите;

11. призовава за насърчаване на опазването и засаждането на живи плетове, по-специално в райони, в които през последните години те са изчезнали;

12. напомня за значението на угарите за възстановяването на селскостопанската земя и за задържането на водата в почвата; призовава Комисията и заинтересованите държави-членки да насърчат използването на селскостопански системи, които са приспособени към земята в средиземноморските екосистеми, както и прилагането на мерки, целящи ефективно използване на водата;

13. отправя искане към Съвета и към Комисията да проучат стратегиите за възстановяване на увредените почви въз основа на мерки, които предоставят стимули за ограничаване на влошаването на състоянието на почвите;

14. очаква с нетърпение създаването на Европейски център за наблюдение на засушаванията и на система за ранно предупреждение и подчертава необходимостта от подобряване на ефикасността на сведенията, предоставяни на държавите-членки, и на координацията между тях;

15. напомня за Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването в тези държави, които изпитват силна суша и/или опустиняване, особено в Африка, приета през 1994 г., чиято цел е борбата срещу влошаването на състоянието на обработваемата земя и срещу сушата, както и за подкрепата на Парламента за тази конвенция;

16. признава ролята на Рамковата директива за водите (Директива 2000/60/ЕО) като нормативна рамка и основен инструмент за опазване на почвите, с който се насърчава междурегионалното сътрудничество, устойчивото използване на водата и опазването на наличните водни ресурси и който същевременно спомага за смекчаване на последиците от наводненията и сушата;

17. в рамките на световния пазар на CO2 изисква да се насърчи опазването и възстановяването на горите, както и повторното залесяване със смесени растителни видове, най-вече в държавите-членки, които са загубили своето наследство от естествени гори, като подчертава необходимостта от прилагане в Европейския съюз на интегрирано и устойчиво управление на горите.

18. счита, че е необходимо да се укрепят параметрите, свързани с условията по отношение на околната среда, и тяхното прилагане в целия Европейски съюз, преди всичко по отношение на биологичното разнообразие и на органичните вещества в почвите, както и да се разшири техният обхват, като в него се включи опазването на водите;

19. подчертава приноса на европейските селскостопански производители към борбата срещу почвената ерозия и опустиняването и призовава за признаване на ключовата роля, изпълнявана от европейските производители за опазване на растителната покривка в регионите, които са засегнати от продължителна суша или са заплашени от пясъчни навявания; подчертава конкретните ползи от трайните насаждения, овощните градини, лозята, пасищата, ливадите и горските насаждения за събирането на вода;

20. подчертава ролята на горите в рамките на водния цикъл и значението на балансираното съчетание от гори, ливади и обработваема земя за устойчивото управление на водите; подчертава по-специално ролята на почвите с високо съдържание на органични вещества и на адаптираното сеитбообращение; отправя предупреждение, че повишената експлоатация на земята представлява заплаха за селското стопанство, продоволствената сигурност и устойчивото управление на водите.РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2009 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

42

4

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Liam Aylward, Maria Berger, John Bowis, Frieda Brepoels, Martin Callanan, Dorette Corbey, Magor Imre Csibi, Chris Davies, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Edite Estrela, Jill Evans, Anne Ferreira, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Cristina Gutiérrez-Cortines, Satu Hassi, Jens Holm, Marie Anne Isler Béguin, Caroline Jackson, Dan Jørgensen, Christa Klaß, Urszula Krupa, Marie-Noëlle Lienemann, Peter Liese, Jules Maaten, Linda McAvan, Riitta Myller, Miroslav Ouzký, Vladko Todorov Panayotov, Dimitrios Papadimoulis, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Guido Sacconi, Daciana Octavia Sârbu, Amalia Sartori, Richard Seeber, Bogusław Sonik, María Sornosa Martínez, Thomas Ulmer, Anja Weisgerber, Glenis Willmott

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Inés Ayala Sender, Iles Braghetto, Philip Bushill-Matthews


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.2.2009

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

23

6

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Niels Busk, Luis Manuel Capoulas Santos, Giovanna Corda, Albert Deß, Constantin Dumitriu, Michl Ebner, Carmen Fraga Estévez, Lutz Goepel, Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf, Esther Herranz García, Lily Jacobs, Elisabeth Jeggle, Heinz Kindermann, Vincenzo Lavarra, Stéphane Le Foll, Véronique Mathieu, Mairead McGuinness, Rosa Miguélez Ramos, María Isabel Salinas García, Sebastiano Sanzarello, Agnes Schierhuber, Willem Schuth, Czesław Adam Siekierski, Alyn Smith, Петя Ставрева, Donato Tommaso Veraldi

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Béla Glattfelder, Wiesław Stefan Kuc, Astrid Lulling, Maria Petre, Markus Pieper, Struan Stevenson, Vladimír Železný

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Hélène Goudin, Ewa Tomaszewska, Peter Šťastný

Правна информация - Политика за поверителност