ДОКЛАД относно гарантиране на качеството на храните – хармонизация или взаимно признаване на стандартите

23.2.2009 - (2008/2220(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони
Докладчик: Maria Petre
Докладчик по становище (*): Magor Imre Csibi, комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
(*) Асоциирана комисия - член 47 от правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно гарантиране на качеството на храните – хармонизация или взаимно признаване на стандартите (2008/2220(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 33 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията от 15 октомври 2007 г. относно качеството на селскостопанските продукти: продуктови стандарти, изисквания към селскостопанското производство и схеми за качество (COM(2008)0641 окончателен),

–   като взе предвид резолюцията си от 9 октомври 1998 г. относно политика за качество на селскостопанските продукти и селскостопанските хранителни продукти[1],

–   като взе предвид работния документ на Комисията от октомври 2008 относно системите за сертифициране на качеството на храните,

–    като взе предвид прегледа на състоянието на общата селскостопанска политика (ОСП),

–   като взе предвид мандата, даден от Европейския съвет на Комисията за провеждане на преговори в областта на селското стопанство, както е предвидено в Предложението на Комисията за условията при преговорите със СТО в областта на селското стопанство (документ 625/02) от януари 2003 г.,

–   като взе предвид конференцията, организирана от Комисията на 5 и 6 февруари 2007 г. в Брюксел на тема „Сертифициране на качеството на храните – добавяне на стойност към селскостопанските продукти“,

–   като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите (СOM(2008)0040),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0088/2009),

А. като има предвид, че ЕС има най-високото качество и стандарти за хранителни продукти в света,

Б.  като има предвид, че тези високи стандарти отговарят на желанието на европейския потребител и са начин за реализиране на значителна добавена стойност,

В.   като има предвид, че потребителите показват все по-голям интерес не само към безопасността на храните, но и към произхода и методите на производство на храните; като има предвид, че Европейският съюз вече отговори на тази тенденция, като въведе четири етикети за качество и произход на храните, а именно "защитено наименование за произход" (ЗНП), "защитено географско указание" (ЗГУ), "храна с традиционно специфичен характер" (ХТСХ) и "биологично земеделие" (БЗ);

Г.  като има предвид, че европейските висококачествени продукти представляват „живо” културно и кулинарно наследство на Европейския съюз, и по тази причина представляват съществен елемент от икономическия и социален живот на многобройни европейски региони, като гарантират пряко свързаните с територията дейности, по-специално в селските райони,

Д. като има предвид, че в съзнанието на потребителите системите за сертифициране са свързани с гаранция за по-добро качество,

Е.  като има предвид, че специфичните системи за качество на ЕС представляват специфично конкурентно предимство за продуктите на Общността,

Ж. като има предвид, че големите дистрибуторски вериги доминират на европейския пазар на хранителни продукти и налагат такси за вписване, такси за търговско включване, както и неоправдано участие в разходите за рекламна дейност, а това са фактори, намаляващи шансовете на малките производители да достигнат до многобройни потребители,

З.  като има предвид, че е възможно да се използват нови технологии, за да се отбелязва подробна информация относно произхода и характеристиките на селскостопанските и хранителните продукти,

И. като има предвид, че фалшифицирането причинява щети както за производителите, така и за крайните потребители,

1.  приветства започнатия от Комисията процес на обсъждане на Зелената книга и подкрепя нейното желание да се насърчава качеството на европейските селскостопански продукти, без да се налагат допълнителни разходи или тежести на производителите;

2.  подчертава, че гарантирането на условия за лоялна конкуренция на пазарите за стратегически продукти като селскостопанските и хранителните продукти следва да бъде първостепенна цел за общия европейски интерес; счита, че е от съществено значение да са налице условия за честна конкуренция по отношение на вносните продукти, които обикновено не отговарят на стандарти, подобни на тези на Общността; счита, че европейските стандарти за качество, приложими към чуждестранните продукти, които влизат на вътрешния пазар, също трябва да бъдат изработени въз основа на споразумение в Световната търговска организация (СТО);

3. счита за необходимо да се повиши контролът и координирането между отделните органи, за да се гарантира, че внасяните хранителни продукти отговарят на европейските стандарти в областта на околната среда, безопасността на храните и хуманното отношение към животните; взема под внимание заключенията на Съвета по земеделие от 19 декември 2008 г. относно безопасността на внасяните селскостопански хранителни продукти и спазването на стандартите на Общността, но въпреки това посочва липсата в тези заключения на ясно изразена политическа воля за засилване на общностния контрол в трети държави;

4.  счита, че политиката относно качеството не може да се разглежда отделно от бъдещето на общата селскостопанска политика, нито от предизвикателства като изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, енергийните доставки и управлението на водните ресурси;

5.  счита, че мерките за увеличаване на производството в общия контекст на високи цени на суровините не следва да служат като претекст за снижаване на стандартите;

6.   отново потвърждава, че целта за установяване на максимално ниво на безопасност на храните, хуманно отношение към животните и опазване на околната среда следва също така да позволи достигането на ниво на качество на продуктите, което да дава съществено конкурентно предимство на селскостопанските производители; посочва, че за селскостопанските производители трябва да бъде възможно да си възвърнат разходите, произтичащи от изискванията на ЕС по отношение на безопасността на хранителните продукти, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда; застъпва становището, че в случаите, в които конкурентното предимство на селскостопанските производители не е достатъчно за възвръщането на тези разходи, важна роля в това отношение трябва да играят финансовите средства за подпомагане на общата селскостопанска политика, които трябва да бъдат използвани от европейските селскостопански производители, за да гарантират безопасността на хранителните продукти, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда в селското стопанство;

7.   счита, че европейската политика в областта на качеството следва да бъде тясно свързана с реформата на общата селскостопанска политика за периода след 2013 г.; изказва становище, че ЕС трябва да играе подкрепяща роля в тази политика, включително във финансово отношение, с оглед реализиране на висококачествено производство на селскостопански и хранителни продукти в Европа; подчертава, че организациите на производителите следва да бъдат решително поощрявани, за да не поставят по-специално малките производители в неизгодно положение;

8.  отбелязва, че по силата на Международния договор за растителните генетични ресурси за прехраната и земеделието Европейският съюз е задължен да предприема мерки за съхраняване на генетичните ресурси; следователно приканва Комисията да създаде специални програми за стимулиране на търговията, които да насърчават използването на растителни видове, застрашени от генетична ерозия; подчертава, че по този начин следва да се повиши привлекателността за селските стопани и растениевъдите за отглеждане на видове, които са регистрирани като растително-генетични ресурси, и че подобни програми за насърчаване на търговията следва да бъдат създадени за застрашените видове селскостопански животни;

9.  припомня, че вследствие на продължителния процес на либерализиране на световните селскостопански пазари европейските производители са пряко изложени на международна конкуренция и че всяка наложена им допълнителна мярка има опасност да навреди на конкурентоспособността им, но също така може да бъде от полза за селскостопанските производители от ЕС, ако те са в състояние да отличат продуктите си на пазара по ефективен начин и в замяна да реализират допълнителни печалби; припомня също така, че селскостопанските производители от ЕС могат да се възползват от търсенето на потребителите, като им доставят местни качествени продукти и прилагат по-високи стандарти по отношение на хуманното отношение към животните и защитата на околната среда, наред с другото;

10. подчертава, че в рамките на СТО Комисията трябва да постигне споразумение за така наречените нетърговски въпроси по такъв начин, че възможно най-много вносни продукти да отговарят на същите изисквания, които се налагат на европейските селскостопански производители, така че качеството на селскостопанските продукти, отговарящи на изискванията на ЕС по отношение на безопасност на храните, хуманното отношение към животните и опазване на околната среда, да осигури на селскостопанските производители значително конкурентно предимство;

11. изразява безпокойство от влиянието на големите вериги магазини върху общото качество на европейските хранителни продукти; изразява безпокойство също така от факта, че пазарите, характеризиращи се с висока концентрация на дистрибуцията, показват тенденция към уеднаквяване и намаляване на разнообразието на селскостопанските и хранителните продукти в резултат от по-малкото предлагане на традиционни продукти и увеличаване на преработените продукти; предлага Комисията да регламентира практиката на търгове с намаляваща цена, наложена от няколко големи европейски търговски центрове, която има пагубни последици за качествените продукти;

Изисквания към селскостопанското производство и търговските стандарти

12.  изразява безпокойството си по повод на сложността на европейската система за основни стандарти и големия брой правила, които селскостопанските производители трябва да спазват; изразява подкрепа за опростяване и застъпва мнението, че всяка по-нататъшна разпоредба трябва да бъде измервана според критериите за уместност, необходимост и пропорционалност;

13. призовава за по-нататъшно опростяване на маркетинговите стандарти чрез изясняване на основните критерии, които следва да се прилагат; призовава за разработване на насоки на ЕС за използването на общи запазени термини като "с ниско съдържание на захар", "с ниско съдържание на въглерод", "диетичен" и „естествен“, с оглед избягване на подвеждащи практики;

14. изразява безпокойство от факта, че по-голямата част от европейските потребители не са достатъчно добре информирани по отношение на хранителната верига, по-специално произхода на продуктите и суровините; изразява подкрепа за задължителното въвеждане на обозначаване на мястото на производство на изходните продукти чрез етикет с посочване на държавата на произход, което отразява желанието на потребителите да научат повече за произхода на купуваните от тях продукти; убеден е, че такава система следва да обхване и преработените хранителни продукти и да отчита произхода на основните съставки и суровините, като уточнява мястото на произход и мястото на последното преработване на продукта;

15. счита, като взима предвид спецификите на отделните производствени отрасли на ЕС, че австралийският модел е отличен пример за система за етикетиране на страната на произход: той указва различните етапи на производство на продуктите, например „създадено в” за храните, произведени с национални съставки или на място, или пък „произведено в” за храните, претърпели сериозна преработка в съответната страна, а също и обозначаване „произведено в... с местни или вносни съставки”; припомня, че други важни търговски партньори на Европейския съюз като Съединените щати и Нова Зеландия също използват системи за етикетиране от този вид;

16. счита, че при условие че стандартите за безопасност на храните са спазени, търговските стандарти не следва да пречат на достъпа на продукти до пазара поради външния им вид, формата или размера им;

17. застъпва становището, че общият знак на ЕС за качество, придружен от текста „произведено в Европейския съюз“ в крайна сметка трябва да допринесе за това, продуктите от ЕС да могат да се открояват положително на пазара благодарение на високите стандарти, съгласно които се произвеждат;

18.  счита, че трябва да се насърчават повече незадължителните обозначения като алтернатива на задължителните търговски стандарти; същевременно отбелязва, че с оглед на разликите в хранителните навици и традиции, въвеждането на такива унифицирани определения, които да удовлетворяват всички заинтересовани страни, може да е свързано с трудности, увеличаване на обема на предоставяната на потребителите информация и необходимост от създаване на система за надзор върху прилагането на обозначенията;

19. изразява подкрепата си за мерки за опростяване на общностната нормативна уредба, без това да води до премахване на тази уредба, и за ограничаване на областите, които се саморегулират; счита, че общите търговски стандарти са необходими и че те могат да бъдат определени по по-ефективен начин; в това отношение счита, че е целесъобразно да се насърчава процесът на съвместно регламентиране като обичаен процес на приемане на европейското законодателство в тази област; призовава в този процес да бъдат включени местните органи и представителите на хранително-вкусовата промишленост и на селскостопанските производители;

Специфични системи за качество на Европейския съюз

20. подчертава, че системите за качество на храните следва да предоставят информация и гаранции на потребителите относно автентичността на съставките от местен произход и техниките на производство; счита следователно, че е нужно да бъдат въведени и прилагани подобни схеми, заедно със системи за засилен контрол и системи за проследяване;

21. счита, че е необходимо да се създадат по-прозрачни системи за етикетиране, които да са добре известни на потребителите, и че за прозрачното обозначаване на произхода както при продуктите от ЕС, така и при продуктите, внесени от трети държави, трябва да се обозначава произходът на основните характеризиращи селскостопански съставки;

22. счита, че изключителната употреба на автентични продукти с добавката "защитено наименование за произход" (ЗНП) като изходни суровини следва да бъде гарантирано единствено тогава, когато защитеното наименование се употребява върху етикета и върху рекламните материали за преработения продукт; подчертава, че по този начин от една страна се избягва подвеждането на потребителите, а от друга се засилва търсенето на продуктите със защитено наименование за произход (ЗНП);

23. счита за целесъобразно приемането на правила за използването на обозначенията "планински" и "островен", тъй като това ще създаде значителна добавена стойност за селскостопанските продукти от въпросните региони, които са в необлагодетелствано положение; счита, че използването на обозначенията "планински" и "островен" трябва да се съпровожда от задължителното обозначаване на държавата на произход на продукта;

24. заявява, че тъй като за средностатистическия потребител не са ясни разликите между защитените наименования за произход и защитените географски указания, би следвало да се предприемат информационни дейности, с които да му се разяснят тези разлики;

25. противопоставя се на въвеждането на по-строги критерии за оценка, като например критериите за допустимост за износ или за устойчивост; посочва, че съществуват продукти, които не биват изнасяни, но които въпреки това играят важна роля за изграждането на местната икономика и за запазването на социалното сближаване;

26. заявява, че географските указания представляват важна част от европейското наследство, която трябва да бъде опазена както поради икономическата си сила, която е от първостепенно значение, така и поради социалното си и икономическо отражение, което е определящо за многобройни европейски региони; счита, че те са гаранция за качество, която трябва да поддържана, по-специално чрез по-строг контрол върху управлението на географските указания от страна на групите, които ги представляват и които кандидатстват за тях; счита,че те улесняват потребителите при разграничаване на продуктите;

27. счита, че е необходимо по-добре да се обяснят разликите между търговските марки и географските указания и да се предприемат мерки, позволяващи конкретното прилагане на съществуващите общностни норми относно невъзможността да се регистрира марка, включваща или позоваваща се на защитени наименования за произход (ЗНП)/ защитени географски указания (ЗГУ) от оператори, които не представят организациите на производителите на тези ЗНП/ЗГУ; счита, че е от жизненоважно значение да се провеждат рекламни кампании, разполагащи със специален бюджет, за да се информират потребителите за предимствата на тези публични системи за сертифициране;

28. счита, че производителите на продукти със защитено географско указание следва да имат възможност да разполагат с инструменти, които да им позволят управление, съответстващо на произведения обем, за да запазят качеството и авторитета на географските указания;

29. счита, че в случай че продукт, защитен от географско указание, се използва като съставка на приготвена чрез термична обработка храна и характеристиките му в резултат на приготвянето са изменени, органите, гарантиращи защита, или компетентните органи трябва да имат възможност да осъществяват специален контрол с цел проверка дали характеристиките на продукта, защитен от географско указание, не са изменени в прекалено голяма степен;

30. изисква засилване на защитата на продуктите с регистрирани наименования и по-специално на определени етапи на тяхното пакетиране и предлагане на пазара извън района на производство, тъй като именно тогава възниква опасността от злоупотреби с тези наименования; призовава да се приложи общностното законодателство, което забранява регистрирането на марки с наименование, подобно на дадено наименование ЗНП или ЗГУ, което вече е регистрирано;

31. изразява подкрепа за установяването на общи правила, които да позволят на производителите на продукти със защитено географско указание да определят условията за предоставяне на географско указание, както и по отношение на използването им в наименованието на преработените продукти;

32. изразява подкрепа за опростяване на процедурата за регистрация на географските указания и за намаляване на срока, в рамките на който се получава тази регистрация;

33. насочва вниманието върху факта, че нивото на защита на географските указания варира в различните държави-членки; счита, че е желателно законодателството и процедурите в тази област да се хармонизират, особено по отношение на нормите в областта на служебната защита;

34. изразява желание международната защита на географските указания да се засили; призовава Комисията да повиши усилията си, по-специално на политическо равнище, за подобряване на защитата на ЗГУ в рамките на преговорите на Световната търговска организация (както на равнище увеличаване на обхвата на защитата, посочен в член 23 от Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуална собственост (ТРИПС), така че да обхваща всички продукти, така и по отношение на създаването на многостранен регистър на ЗГУ), но също така и в рамките на преговорите за присъединяване на нови държави към СТО и на двустранните споразумения, договаряни в момента;

35.  счита, че както производителите-износители, така и производителите, които не изнасят продуктите си, следва да се възползват от тази международна защита от страна на ЕС, която евентуално може да варира в зависимост от риска от действително фалшифициране на продуктите, така че да може да се гарантира международна защита в рамките на СТО за продуктите, изложени на висок риск от фалшифициране и предназначени за износ, а за продуктите, изложени на по-малък риск и пускани в продажба на местните пазари, да може да се предложи по-опростена процедура с признаване от страна на уведомената държава-членка, която уведомява Брюксел за това (сравнима с нивото на настоящата временна защита) и европейска правна защита;

36. припомня, че определени наименования биват систематично присвоявани на територията на трети държави и че това води до подвеждане на потребителите и до застрашаване на репутацията на автентичните продукти; подчертава, че гарантирането на защитата на едно наименование в трета държава е процедура, която отнема изключително много време, и че това не може да бъде постигнато лесно от отделни сдружения на производителите, при условие че всяка държава разполага със специфични системи и процедури за защита; призовава Комисията да участва с консултативна роля и да предоставя на организациите на производителите ноу-хау и правна подкрепа за сключване на споразумения с трети държави;

37. счита, че е от съществено значение да се постави използването на защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания (ЗГУ) под общностен и национален контрол и да се предвидят тежки санкции с оглед предотвратяване на непозволеното използване на тези инструменти, така че държавите-членки да имат задължението да ги прилагат в случай на фалшифициране или имитация на защитени наименования; предлага да се включи за тази цел специална разпоредба в член 13 от Регламент (ЕО) № 510/02006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни[2]; изразява подкрепа за опростяване на получаването на ЗНП и за въвеждане на строг контрол от страна на органите на всяка държава-членка с цел сертифициране на извършването на всички етапи от производствения процес в съответната географска област;

38. счита, че контролът върху пазара с цел спазване на разпоредбите за всички продукти със защитени наименования за произход (ЗНП) и със защитени географски указания (ЗГУ) ще обремени държавите-членки с административни разходи, но ще допринесе в значителна степен за тяхната ефективна защита; изразява подкрепа за предоставяне на техническа помощ от страна на Общността за осъществяване на контрол от държавите-членки, за да се гарантира еднаквото прилагане на защитата на продукти със защитени наименования за произход (ЗНП) и със защитени географски указания (ЗГУ) на територията на ЕС;

39. изразява становище, че е необходимо чрез финансова помощ от страна на ЕС да се засилят действията за информиране и популяризиране на тези системи както в рамките на вътрешния пазар, така и в трети държави; счита също така, че следва да се увеличи участието на Общността в съвместното финансиране на европейски програми за информиране и реклама относно качествените европейски продукти; изразява желание Комисията да продължи да популяризира в трети държави понятието ЗГУ, по-специално като увеличи мисиите за предоставяне на техническа помощ във връзка с групите производители на ЗГУ;

40. препоръчва създаването на европейска агенция за качество на продуктите, която да работи в тясно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните и със службите на Комисията, отговарящи за защитата на качеството на храните; тази агенция ще разглежда също така все по-многобройните заявки за регистриране на защитени наименования за произход (ЗНП), защитени географски указания (ЗГУ) и храни с традиционно специфичен характер(ХТСХ) на трети държави;

41. подчертава значението за избора на потребителите на Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи[3]; приканва Комисията да представи законодателно предложение за задължително обозначаване и за животински продукти като мляко, месо и яйца, за чието производство животните са били хранени с генетично модифицирани фуражи;

42. изразява подкрепа за поддържането и опростяването на системата за храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ); изразява разочарованието си от ефективността на този инструмент, който досега е позволил регистрирането на много малък брой ХТСХ (двадесет регистрирани специалитета и тридесет заявления, които се обработват); отбелязва, че посоченият на второ място в член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 509/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. регистър на ХТСХ като селскостопански и хранителни продукти с традиционно специфичен характер[4] - при който използването на името на продукта или храната не е запазено за производителите - следва да бъде заличен, тъй като той снижава защитата ХТСХ; припомня, че системата ХТСХ остава подходящ инструмент за защита на мрежите и че тя разполага с интересни възможности за развитие, при положение че бъдат изпълнени определени условия;

43. счита определението на понятието "традиционен" продукт, както е формулирано в Регламент 509/2006, за недостатъчно; счита, че свързването на традиционните продукти със страната, в която съществува конкретната традиция, или изключителното използване на наименованията от производители, които съхраняват традиционните изисквания, ще подобрят привлекателността на статута на храните с традиционно специфичен характер (ХТСХ);

44. счита, че биологичното производство представлява един от най-големите потенциали за растеж на европейското селско стопанство и че посредством програмите за насърчаване следва да се укрепи доверието в запазения знак на Общността; отбелязва, че в приетия европейски регламент в тази област са посочени единни стандарти, въпреки че държавите-членки прилагат по различен начин процедурата по сертифициране, като по избор прехвърлят скъпоструващите надзорни функции или на надзорни органи или на акредитирани структури; отбелязва, че процедурата по сертифициране варира в различните държави-членки и струва скъпо; застъпва се за хармонизиране на законодателството във връзка с горните граници за забранени средства за растителна защита при производството на биологични продукти; подкрепя по принцип предложението за въвеждане на етикет на ЕС за биологично производство;

45. счита, че е необходима по-голяма еднородност в класификацията на органите за контрол и сертифициране на екологичните продукти, така че да може да се създаде атмосфера на сигурност и доверие за потребителите чрез нов знак на ЕС за екологично селско стопанство, който да гарантира едни и същи критерии за производство, контрол и сертифициране на равнище на Общността и да допринася за разрешаване на проблемите и насърчаване в по-голяма степен на вътрешния пазар на екологични продукти;

46. счита, че появата на небиологични продукти, обозначени по начин, който внушава, че са продукти на биологично земеделие, може да възпрепятства развитието на общия пазар на биологични продукти в ЕС; във връзка с това изразява безпокойството си от опитите за разширяване на прилагането на еко-маркировката за хранителни продукти, които не са произведени съгласно принципите на биологичното земеделие;

47. застъпва се за задължително обозначаване на държавата на произход за внасяните от трети държави сурови или преработени биологични продукти, независимо от това, дали се използва сертифицирането на Общността за биологични продукти;

48. счита, че за по-доброто функциониране на вътрешния пазар на биологични продукти в ЕС е необходимо:

- - да бъде обозначавана държавата на произход върху внасяните от трети държави биологични продукти - както сурови, така и преработени - независимо дали бива използван запазеният знак на Общността за биологични продукти,

- - да бъде повишено доверието в запазения знак на Общността с помощта на програма за поощряване на производството на биологични продукти,

- да бъдат установени правила за горните граници за забранени средства за растителна защита при производството на биологични продукти,

- да бъде проучен въпросът за двойното сертифициране, изисквано в множество случаи от големите дистрибутори, тъй като това възпрепятства наличието на достатъчно биологични продукти в пазара на ЕС,

- обозначаването на неселскостопанските продукти, които се споменават във връзка с биологичния метод на производство, да бъде разграничено от обозначаването на селскостопанските продукти;

49. приветства създаването на равнище държави-членки на агенции за традиционни и биологични продукти; счита, че е необходимо всяка държава-членка да разполага с обществени и частни институции, всеобщо признати от производителите и потребителите и отговарящи за проверките на националното производство на биологични и висококачествени продукти, както и за популяризирането им;

50. признава, че потребителите имат нарастващи изисквания относно качеството на храната и хранителните продукти не само от гледна точка на безопасността, но и поради етични съображения, свързани например с устойчивото развитие на околната среда, хуманното отношение към животните и технологиите за генетично модифицирани продукти; призовава Комисията да обезпечи критерии за инициативи за качество, като доброволни схеми за обозначаване на продукти, несъдържащи генетично модифицирани продукти, които ще предоставят на потребителите възможност за ясен избор;

51. счита, че е необходимо да се насърчават производствени системи, които щадят околната среда; в тази връзка изразява съжаление за липсата на нормативни разпоредби на Общността относно интегрираното производство, позволяващи да се изтъкнат усилията на европейските производители чрез подходящи рекламни кампании за популяризиране, насочени към информиране относно добавената стойност на тези производства;

Системи за сертифициране

52. счита, че разпоредбите на ЕС за хармонизиране на стандартите не са необходими; счита, че не е необходимо да се създават нови системи за сертифициране на храните на общностно равнище, тъй като това би обезценило вече съществуващите системи и би довело до заблуда на потребителите;

53. подчертава, че разработването на марките за качество, включително свързаната с това комуникация, не трябва да води до по-голяма бюрокрация за производителите; в този смисъл изразява желание производителите да разполагат с правомощия да поемат инициатива по отношение на използването на подобни марки, като намесата на общностните институции бъде ограничена до осигуряването на защита за тези марки, за да се гарантира на производителите подходящо възнаграждение за положените от тях усилия и за да се защитят потребителите от фалшификации или от всяка друга форма на измама;

54. счита, че съществуващите системи за сертифициране следва да гарантират, освен спазването на законовите разпоредби чрез изключително бдителен надзор, също така и още редица допълнителни аспекти на безопасността на храните, като например възможността за проследяване; подчертава, че правилата за сертифициране следва да отразяват потребностите на обществото и че следователно е необходима държавна финансова помощ за посрещане на разходите на селските стопани; застъпва се за насърчаването на по-активно сътрудничество на организациите на производителите, тъй като отделните селски стопани не могат да се справят с остарелите правила на за сертифициране в областта на търговията;

55. отбелязва, че в настоящия момент частните системи за сертифициране не изпълняват целта да подпомагат производителите да информират потребителите относно характеристиките на продуктите си, а се превръщат в изключително средство за достъп до пазара, утежняват бюрократичните процедури за селскостопанските производители и се превръщат в истинска търговска дейност за многобройни предприятия за търговия с хранителни продукти; счита, че следва да не се насърчава увеличаването на броя на тези системи, които ограничават достъпа до пазара на част от производствения сектор;

56. подчертава, че настоящото увеличаване на броя на частните системи за сертифициране възпрепятства достъпа до пазара на една част от сектора и че въпросните системи не допринасят за подобряване на информирането на потребителите относно характеристиките на продуктите; призовава Комисията да насърчава взаимното признаване на частните системи за сертифициране, за да се ограничи нарастването на броя им и изключването от пазара на качествени продукти; счита за необходимо изготвянето на общностни насоки, обхващащи аспектите, които тези системи не могат да регламентират, като „престижните” формулировки и обозначения, които следва да се определят въз основа на цел, градация и факти;

57. обръща внимание на факта, че регионалните продукти имат голямо значение за местните икономики и общности и това налага необходимостта от противопоставяне на предложения за каквото и да било ограничение на броя на регистрираните географски обозначения;

58. счита, че не трябва да се търсят нови решения за популяризирането на традиционни продукти, които могат да доведат до обезценяване на системата за ХТСХ;

59. изразява желание за по-тясно сътрудничество с Международната организация по стандартизация (ISO) и за по-широко прилагане на алтернативни системи като HACCP (система за анализ на риска и критичните контролни точки);

60. припомня по отношение на международното измерение, че Европейският съюз е срещнал известни проблеми от областта на конкурентоспособността с основните си търговски партньори; изразява безпокойство от натиска на продуктите от развиващите се страни, които нямат същото ниво на безопасност и качество като европейските продукти, а извършваният върху тях контрол често е спорен; в това отношение отново подчертава необходимостта от прилагане на понятието „квалифициран достъп до пазара” (достъп до пазара при специални условия), който Парламентът многократно е препоръчвал в различни резолюции;

61. призовава за сключване на двустранни споразумения с ключовите пазари, както и споразумения за борба срещу фалшифицирането; приканва Комисията да допринесе за разрешаване на проблема с международната защита на марките, както и на ЗГУ, ЗНП и ХТСХ;

Допълнителни аспекти

62. счита, че е необходимо да се осигури по-голяма публичност на предимствата на европейските политики за качество и безопасност на храните; изразява съжаление, че европейските граждани нямат лесен достъп до изчерпателна информация относно приноса на Европейския съюз в тази област; препоръчва Комисията и държавите-членки да увеличат усилията за информиране и насърчаване на стандартите за качество и безопасност на храните, които следва да се спазват за продуктите на Общността;

63. подчертава ролята, която може да изиграе в това отношение финансирането от страна на ЕС; участието на Общността в програмите за подобряване на качеството в държавите-членки, които се стремят към сближаване, достига 75 %; привлича обаче вниманието върху по-строгите условия за кредитиране на дребните производители в контекста на световната финансова криза, което неминуемо ще доведе до силно ограничаване на достъпа на тези производители до съвместно финансиране;

64. счита, че селскостопанските пазари, пунктовете за продажба на местни и сезонни продукти, управлявани директно от селскостопанските предприятия, следва да се насърчават, тъй като осигуряват разумна цена за качествени продукти, засилват връзката на продукта с мястото на производство и насърчават потребителя за информиран избор по отношение на свързаните с качеството характеристики; счита, че държавите-членки следва да насърчат създаването на търговски пространства, където производителите пряко да представят продуктите си на потребителите;

65. изисква създаването на програми за насърчаване на търговията за местните пазари с цел насърчаване на местни и регионални инициативи за преработване и предлагане на пазара; счита, че това може да се осъществи с помощта на сдружения на производителите, които повишават създаването на добавена стойност в селските региони и дават добър пример за борба срещу изменението на климата, тъй като избягват превоза на дълги разстояния;

66. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  ОВ C 328, 26.10.1998 г., стр. 232.
• [2]  ОВ C 93, 31.3.2006 г., стр. 12.
• [3]  ОВ C 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
• [4]  ОВ C 93, 31.3.2006 г., стр. 1.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Нарастващата глобализация увеличава натиска, упражняван от селскостопанските продукти на трети страни върху произведените от селскостопанските производители на държавите-членки на Европейския съюз. Основният аргумент на европейските производители в отговор на тези нови предизвикателства е качеството. То трябва да позволи да се отговори на очакванията на потребителите, без да се създават допълнителни разходи за производителите.

Освен минималните критерии за хигиена и безопасност на храните потребителите са все по-чувствителни към ролята, която играе селското стопанство по отношение на целите, свързани с устойчивото развитие, изменението на климата, биологичното разнообразие, хуманното отношение на животните и опустиняването. От друга страна, като изключим критериите за хигиена и безопасност на храните, внасяните хранителни продукти не винаги спазват производствените стандарти и стандартите, свързани с опазването на околната среда е хуманното отношение към животните. Към това се прибавя фактът, че потребителите показват жив интерес не само към безопасността на храните, но и към произхода и методите на производството им;

Европейският съюз трябва да следи всички хранителни продукти да отговарят на производствените стандарти, по-специално що се отнася до хигиената и безопасността. Той трябва също така да гарантира еднакво равнище на конкуренция между европейските продукти и продуктите, произхождащи от трети страни. В това отношение Европейският парламент многократно е препоръчвал понятието „квалифициран достъп до пазара” (т.е. единствено продукти, отговарящи на набор от точно определени критерии, се допускат до пазара): това понятие би позволило да се отразят в митническата политика на Съюза различията в качеството на европейските продукти и продуктите, произлизащи от трети страни, без обаче тази система да засяга задълженията на Съюза в рамките на преговорите в СТО. Събраните по този начин средства ще се прехвърлят в разделите на националните бюджети на третите страни, посветени на подобряване на качеството на селскостопанските хранителни продукти. Поради тази причина Парламентът приканва Комисията да извърши проучване на последствията от тези мерки и въз основа на това да предложи законодателна рамка.

Следователно, според докладчика, разискванията, открити от Комисията с нейната „Зелена книга относно качеството на селскостопанските продукти: продуктови стандарти, изисквания към селскостопанското производство и схеми за качество" са добре дошли. Докладчикът подкрепя волята за насърчаване на качеството на европейските селскостопански продукти, без да се налагат допълнителни разходи или отговорности на производителите. Обсъжданията в рамките на комисия по земеделие на Европейския парламент и конференцията, организирана от докладчика с представителите на регионите, на аграрно-хранителната промишленост и на националните и общностните институции, доведоха до предложение за поредица от мерки за подобряване на качеството на храните в Европа. Докладчикът изразява желание тези мерки да бъдат включени в законодателните предложения, които Комисията ще направи в тази област, след приключването на широкообхватните консултации, започнати на основата на Зелената книга на Комисията.

На първо място докладчикът засегна проблема, свързан с производствените изисквания и търговските стандарти. За голям брой селскостопански продукти и за определени крайни хранителни продукти търговските стандарти на Европейския съюз определят продуктите, минимални критерии, категории продукти и налагат задължения за етикетиране с оглед информиране на потребителите. Тези стандарти се очаква да подпомагат селскостопанските производители да предоставят качествени продукти, отговарящи на очакванията на потребителите и улесняващи сравнението на цените между продуктите с различно качество.

Докладчикът изразява желание степента на сложност на европейската система за основни стандарти да се намали, както и броят изисквания, които европейските селскостопански производители трябва да спазват. Тя изразява подкрепата си за опростяване и приемането на норми, които гарантират в достатъчна степен безопасността на храните в Европа. Предлага също така пътища за опростяване на процеса на изготвяне на стандарти посредством по-къси процедури в рамките на Комисията, прехвърляне на нейните отговорности в тази област на други органи или също така препращане към международните стандарти. Това опростяване трябва да взима предвид административните тежести за обществените органи или други заинтересувани страни. Освен това, поради развитието на потребностите на пазара и на технологиите търговските стандарти могат частично да остареят и да се наложи адаптирането и осъвременяването им.

На второ място, докладчикът изразява подкрепа за задължителното въвеждане на обозначаване на мястото на производство на изходните продукти под формата на указания „продукт, произведен в Европейския съюз” или „продукт, произведен извън Европейския съюз”. Докладчикът на асоциираната комисия изразява желание тази система да обхване и преработените хранителни продукти, така че да се взема предвид произходът на основните съставки и суровини и да се установи връзка между мястото на произход и мястото на последната преработка на продуктите. Информацията относно хранителната верига, предоставяна на европейските потребители, е недостатъчна, по-специално що се отнася до произхода на продуктите и суровините, както и мястото на производство на крайните продукти. Поради тази причина мярката относно обозначаването на мястото на произход трябва да се съчетае с информационна кампания за гражданите, проведена с подкрепата на Европейския съюз.

Съюзът би могъл например да почерпи опит от австралийския модел на система за етикетиране на страната на произход: той указва различните етапи на производство на продуктите, например „ създадено в” за храните, произведени с национални съставки или на място, или пък „произведено в” за храните, претърпели сериозна преработка в съответната страна, а също и обозначаване „произведено в... с местни или вносни съставки”. Други важни търговски партньори на Европейския съюз като Съединените щати или Нова Зеландия също използван системи за етикетиране от този вид.

Освен това докладчикът на асоциираната комисия счита, че следва да се насърчават повече незадължителните обозначения, отколкото задължителните търговски стандарти и че не е необходимо Европейският съюз да изработва собствено определение на тези обозначения, тъй като те са кодифицирани в законодателните системи на държавите-членки и принципът за страната на произход може да се прилага за взаимното признаване на тези стандарти, без да се нарушава конкуренцията на общия пазар. Докладчикът счита също така, че е целесъобразно да се насърчава процесът на съвместно регламентиране, в рамките на обикновения процес на приемане на европейското законодателство в тази област;

Като припомня предходните резолюции на Парламента, докладчикът на асоциираната комисия изразява желание да се извърши подробен анализ на възможностите за етикетиране на европейските висококачествени продукти въз основа на вече съществуващи модели. Поради тази причина докладчикът призовава Комисията да направи оценка и да предложи използването на европейски етикет за качество в допълнение към съществуващите национални и регионални етикети; Този етикет следва главно да гарантира справедливото третиране на всички участници на пазара на всеки етап от производствената и дистрибуторската верига, както и опазването на околната среда; Докладчикът на асоциираната комисия счита, че европейският етикет за качество би могъл да бъде изготвен въз основа на националните етикети и да допълни инструментите, вече използвани в държавите-членки, така че да се избегнат случаите на несъвместимост между европейското и националното равнище.

Що се отнася до международното измерение на защитата на географските указания, докладчикът счита, че то може да бъде осъществено в рамките на международните търговски преговори и призовава Комисията да впише тази точка в дневния ред на преговорите в Световната търговска организация, така че това международно измерение да бъде признато от всички международни партньори;

Докладчикът на асоциираната комисия предлага да се предостави техническа помощ от страна на Общността за прилагането в държавите-членки на системите ЗГУ (защитени географски указания), ЗНП (защитени наименования за произход) и ХТСХ (храни с традиционно специфичен характер), както и за висока оценка на продуктите, включени в тях. Европейските системи за сертифициране на качеството трябва да бъдат много по-добре познавани от европейските потребители. За тази цел е необходимо чрез финансова помощ от страна на ЕС да се засилят действията за информиране и популяризиране на тези системи , както в рамките на единния европейски пазар, така и в третите страни; Ето защо докладчикът подкрепя инициативата за създаване на европейска агенция за качество на продуктите, която да работи в тясно сътрудничество с Европейския орган за безопасност на храните и със службите на Комисията, отговарящи за защитата на качеството на храните. В областта на биологичното земеделие докладчикът приветства създаването в държавите-членки на агенции за традиционни и екологични продукти и насърчава създаването на такива органи, както обществени, така и частни.

По принцип докладчикът е на мнение, че е необходимо в държавите-членки да се насърчават тези системи за гарантиране на качеството, които са вече широко познати на европейските потребители, и че не е желателно тези системи нито да се уеднаквяват, нито да се обединяват в една. За да се гарантират минимални стандарти на Общността за сертифициране на качеството, те трябва да се оценяват и да са признати на европейско равнище. Следователно е необходимо да съществува в рамките на Комисията орган, който да сертифицира и да дава разрешение за ползването на въпросните системи на европейско равнище, както и да гарантира единен и ефективен контрол както на това равнище, така и на национално.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (*) (11.2.2009)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно гарантиране на качеството на храните - хармонизация или взаимно признаване на стандартите
(2008/2220(INI))

Докладчик по становище (*): Magor Imre Csibi

                                  (*) Процедура с асоциирани комисии - член 47 от Правилника

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че системите за качество на храните следва да предоставят информация и гаранции на потребителите относно автентичността на съставките от местен произход и техниките на производство; счита следователно, че е нужно да бъдат въведени и прилагани подобни схеми, заедно със системи за засилен контрол и системи за проследяване;

2.  счита, че обозначаването на основната(ите) съставка(и) на хранителните продукти с мястото на произход е желателно ако основната съставка не е от район със „Защитено географско обозначение“ или „Защитен географски произход“; счита, че за основна съставка следва да се счита съставката, която представлява повече от 50% от хранителния продукт; подчертава освен това, че подобни схеми за обозначение следва да се използват единствено на доброволен принцип;

3.  призовава за по-нататъшно опростяване на маркетинговите стандарти чрез изясняване на основните критерии, които следва да се прилагат; призовава за разработване на насоки на ЕС за използването на общи запазени термини, като "с ниско съдържание на захар", "ниски емисии на въглерод", "диетичен" и „естествен“, с оглед избягване на подвеждащи практики;

4.  подчертава необходимостта от подкрепа за биологичните продукти и биологичното земеделие като източник на висококачествени хранителни продукти и катализатор за опазването на околната среда и хуманното отношение към животните; призовава за опростяване на системата за сертифициране с оглед по-нататъшно развитие на пазара на биологични продукти и незабавното въвеждане на задължително лого на ЕС като средство за подобряване на информираността на потребителите и разпознаваемостта на биологичните продукти;

5.  признава, че потребителите имат нарастващи изисквания относно качеството на храната и хранителните продукти, не само от гледна точка на безопасността, но и поради етични съображения, свързани например с устойчивото развитие на околната среда, хуманното отношение към животните и технологиите за генетично модифицирани продукти; призовава Комисията да предостави критерии за инициативи за качество, като доброволни схеми за обозначаване на продукти, несъдържащи генетично модифицирани организми, които ще предоставят на потребителите възможността за ясен избор.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	10.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	45 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Pilar Ayuso, Irena Belohorská, Maria Berger, Johannes Blokland, John Bowis, Martin Callanan, Magor Imre Csibi, Chris Davies, Avril Doyle, Mojca Drčar Murko, Anne Ferreira, Elisabetta Gardini, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Satu Hassi, Gyula Hegyi, Marie Anne Isler Béguin, Christa Klaß, Eija-Riitta Korhola, Holger Krahmer, Urszula Krupa, Peter Liese, Linda McAvan, Péter Olajos, Miroslav Ouzký, Vladko Todorov Panayotov, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Dagmar Roth-Behrendt, Guido Sacconi, Amalia Sartori, Carl Schlyter, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, María Sornosa Martínez, Antonios Trakatellis, Thomas Ulmer, Åsa Westlund
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Iles Braghetto, Jutta Haug, Hartmut Nassauer, Andres Tarand
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Emanuel Jardim Fernandes

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 8 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Vincenzo Aita, Niels Busk, Luis Manuel Capoulas Santos, Giovanna Corda, Albert Deß, Constantin Dumitriu, Michl Ebner, Carmen Fraga Estévez, Lutz Goepel, Friedrich-Wilhelm Graefe zu Baringdorf, Esther Herranz García, Lily Jacobs, Elisabeth Jeggle, Heinz Kindermann, Vincenzo Lavarra, Stéphane Le Foll, Véronique Mathieu, Mairead McGuinness, Rosa Miguélez Ramos, María Isabel Salinas García, Sebastiano Sanzarello, Agnes Schierhuber, Willem Schuth, Czesław Adam Siekierski, Alyn Smith, Donato Tommaso Veraldi
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Katerina Batzeli, Ilda Figueiredo, Béla Glattfelder, Wiesław Stefan Kuc, Astrid Lulling, Catherine Neris, Maria Petre, Markus Pieper, Struan Stevenson, Vladimír Železný
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Hélène Goudin, Ewa Tomaszewska, Peter Šťastný