ДОКЛАД относно многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност

24.2.2009 - (2008/2225(INI))

Комисия по култура и образование
Докладчик: Vasco Graça Moura

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност

(2008/2225(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид членове 149 и 151 от Договора за ЕО,

–    като взе предвид членове 21 и 22 от Хартата на основните права на ЕС,

–   като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство от 2003 г.,

–    като взе предвид съобщението на Комисията от 18 септември 2008 г., озаглавено „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“ (COM(2008)0566), както и съпътстващия работен документ на службите на Комисията (SEC(2008)2443, SEC(2008)2444 и SEC(2008)2445),

–    като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2007 г., озаглавено „Рамка на европейското проучване на езиковите компетентности“ (COM(2007)0184),

–    като взе предвид работния документ на Комисията от 5 ноември 2007 г., озаглавен „Доклад за изпълнението на плана за действие „Насърчаване на чуждоезиковото обучение и езиковото многообразие“ (COM(2007)0554), както и съпътстващия работен документ на нейните служби (SEC(2007)1222),

–    като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Европейска програма за култура в глобализиращия се свят[1],

–    като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2006 г. относно нова рамкова стратегия за многоезичието[2],

–    като взе предвид своята резолюция от 27 април 2006 г. относно мерките за насърчаване на многоезичието и изучаването на езици в Европейския съюз: Европейски показател за езикова компетентност[3],

–   като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2003 г. с препоръки към Комисията относно европейските регионални и по-малко използвани езици – езиците на малцинствата в ЕС – в контекста на разширяването и културното многообразие[4],

–    като взе предвид Решение № 1934/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г., с което 2001 година се обявява за европейска година на езиците[5],

–    като взе предвид заключенията на председателството от Европейския съвет в Барселона, състоял се на 15 и 16 март 2002 г.,

–    като взе предвид заключенията на Съвета по образование, младеж и култура, състоял се на 21 и 22 май 2008 г., и по-специално заключенията относно многоезичието,

–    като взе предвид заключенията от ноември 2008 г. на Съвета и на представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно насърчаването на културните различия и диалога между културите във външните отношения на Съюза и неговите държави-членки[6],

–    като взе предвид становището на Комитета на регионите относно многоезичието от 18­19 юни 2008 г.[7] и становището на Европейския икономически и социален комитет относно многоезичието от 18 септември 2008 г.,

–    като взе предвид член 45 от своя Правилник,

–    като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A6-0092/2009),

А.  като има предвид, че езиковото и културно многообразие имат значително въздействие върху ежедневието на гражданите на Европейския съюз, поради навлизането на медиите, нарастващата мобилност, миграцията и напредъка на глобализацията,

Б.   като има предвид, че придобиването на разнообразна гама от езикови умения се оценява като изключително важно за всички граждани на ЕС поради това, че им позволява да се възползват напълно от икономическите, социални и културни предимства на свободното движение в рамките на Съюза, както и в отношенията на Съюза с трети държави,

В.   като има предвид, че многоезичието е с нарастващо значение в контекста на отношенията между държавите-членки, съжителството в нашите мултикултурни общества, както и в общите политики на Съюза,

Г.   като има предвид, че оценката на многоезичието се нуждае да бъде потвърдена чрез признати инструменти като Общата европейска референтна рамка за езиците (ОЕЕР) и други,

Д.  като има предвид, че някои европейски езици представляват основен мост в отношенията с трети държави, както и в отношенията между народи и нации от най-различни региони на света,

Е.   като има предвид, че езиковото многообразие е признато право на гражданите в членове 21 и 22 от Хартата за основните права и че многоезичието следва да има за цел също така да насърчава уважаването на разнообразието и толерантността, с цел предотвратяване на появата на възможни конфликти, активни или пасивни, между различните езикови общности в държавите-членки,

1.   приветства представянето на съобщението на Комисията относно многоезичието, както и вниманието, което му обърна Съветът;

2.   потвърждава позициите, които е заемал през годините, относно многоезичието и културното многообразие;

3.   настоява за признаване на равнопоставеността на официалните езици на ЕС във всички аспекти на обществената дейност;

4.   счита, че езиковото многообразие на Европа представлява важна културна придобивка и би било погрешно Европейският съюз да се ограничи до един основен език;

5.   подчертава основната роля на институциите на ЕС за гарантиране на спазването на принципа на езикова равнопоставеност както в отношенията между държавите-членки и в самите европейски институции, така и в отношенията на гражданите на ЕС с националните администрации и с институции и организации на Общността и международни институции и организации;

6.   припомня, че значението на многоезичието не се ограничава до икономическите и социални аспекти, както и че трябва да се вземат предвид също създаването и предаването на културните и научни ценности, а също така и значението на превода, както художествения, така и техническия, в живота на гражданите и по отношение на развитието на ЕС в дългосрочен план; и не на последно място ролята на езиците за оформянето и укрепването на идентичността;

7.   подчертава, че многоезичието е хоризонтален въпрос, който има силно въздействие върху живота на европейските граждани; следователно призовава държавите-членки да интегрират многоезичието и в други свои политики освен в образователната, като например в политиките в сферата на обучението през целия живот, заетостта, медиите и научните изследвания;

8.   подчертава, че е жизненоважно да се създават конкретни програми за подпомагане на превода и на мрежите от многоезични терминологични бази данни;

9.   припомня, че информационните и комуникационни технологии следва да се използват за насърчаване на многоезичието и в тази връзка подчертава ролята и прилагането на подходящ международен стандарт (ISO 10646), който позволява представянето на азбуките на всички езици – в административните системи и медиите в Европа и държавите-членки;

10. предлага въвеждането на европейски ден на писмения и устния преводач или да се обръща внимание и издига имиджа на тези професии по време на Европейския ден на езиците, честван на 26 септември всяка година;

11. потвърждава, че е жизненоважно да се запази възможността родителите и настойниците да избират официалния език, на който да се осъществява образованието на техните деца в страните, в които съществуват повече от един официален или регионален език;

12. предупреждава да се избягва грешката да се насърчава един език за сметка на правата на говорещите друг език или чрез използване на всяка форма на принуда и дискриминация, която пренебрегва или нарушава тези права;

13. заявява, че е жизненоважно да се защити многоезичието в държави и региони, в които съществуват съвместно два или повече официални езика, и да се гарантира, че тези езици се използват за преподаване на всички образователни нива;

14.     подчертава необходимостта в държавите.членки, на чиито територии съществуват различни официални езици, да бъде осигурена пълна междуезикова разбираемост, по-специално по отношение на възрастните хора и правната система, здравеопазването, администрацията и заетостта;

15. насърчава изучаването на втори език на Европейския съюз от служители, които в хода на своята работа влизат в контакт с гражданите да други държави-членки;

16. счита за необходимо и подходящо създаването на възможности за изучаване на чужди езици в зряла възраст и, чрез програми за професионално обучение и обучение през целия живот, с оглед личното и професионално развитие;

17. изтъква жизненоважната потребност от образование на майчиния език не само предвид училищната успеваемост в най-общ смисъл, но и в частност за придобиването на задоволителни равнища на компетентност по други езици и горещо приветства предложението на Комисията за насърчаване на „майчин език плюс два други“ в образованието; подчертава поради тази причина, че никой ученик не следва да бъде лишаван от образование на официалния език на държавата;

18. изразява съжаление, че Комисията досега не е въвела нито многогодишна програма за езиково многообразие и изучаване на езици, нито е основала европейска агенция за езиково многообразие и изучаване на езици, както бе призована в горецитираната резолюция, приета от Парламента с голямо мнозинство на 4 септември 2003 г.;

19. изтъква също така значението на пълното владеене на езиците на приемащата държава за цялостното интегриране на имигрантите и техните семейства и подчертава, че националните правителства трябва ефективно да насърчават специалните езикови курсове, по-специално за жените и по-възрастните хора; приканва държавите-членки да действат отговорно спрямо имигрантите, предоставяйки им необходимите средства за изучаване на езика и културата на приемащата държава, като в същото време им позволяват и ги насърчават да поддържат техния собствен език;

20. припомня, че поради тези причини е от съществено значение гарантирането на качество в това отношение, включително подходящото обучение на преподавателите;

21. подчертава, че в предучилищното образование трябва да се оцени по-високо изучаването на езици и най-вече на националния език на страната, в която децата посещават училище;

22. счита, че е в интерес на децата преди да започнат да посещават училище да могат да говорят на езика на държавата, в която живеят, за да се гарантира, че няма да бъдат подложени на дискриминация в хода на тяхното образование или последващо обучение и че са в състояние да вземат равнопоставено участие във всички дейности;

23. предлага на държавите-членки да проучат възможността за обмен на преподавателски персонал на различни образователни равнища с цел преподаване на различни учебни предмети на различни езици и счита, че тази възможност може да се използва по-специално в граничните региони, като по този начин се подобри мобилността на работниците и владеенето на езици от страна на гражданите;

24. счита за необходимо насърчаването на мобилността и обмена на преподаватели по езици и студенти; припомня, че плавното движение на преподаватели по езици в Европейския съюз ще спомогне за осигуряването на ефективен контакт между възможно най-голям брой такива специалисти с родната среда на езиците, които те преподават;

25. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават професионалната мобилност на преподавателите и сътрудничеството между училища и различни държави при провеждане на новаторски в технологично и културно отношение преподавателски проекти;

26. насърчава и подкрепя незадължителното въвеждане на местни и чужди майчини езици на малцинства в училищните програми и/или в контекста на дейности, отворени към общността, които се провеждат извън учебния план;

27.     подновява своя отдавна поет ангажимент за насърчаване на изучаването на езици, многоезичието и езиковото разнообразие в Европейския съюз, включително на регионални и малцинствени езици, тъй като това са културни предимства, които трябва да бъдат опазвани и за тях да се полагат грижи; счита, че многоезичието е от съществено значение за ефективно общуване и представлява средство да се улеснява разбирането между индивидите, а поради това и приемането на разнообразието и на малцинствата;

28. препоръчва учебните планове в държавите-членки да включват изучаване по желание на трети чужд език, което да започва от средното образование;

29. подчертава значението на изучаването на езиците на съседните държави като начин за улесняване на общуването и засилване на взаимното разбирателство в Европейския съюз, като в същото време се укрепва Общността;

30. препоръчва да се подкрепя изучаването на езиците на съседни държави и региони, особено в граничните региони;

31. отново изтъква значението на насърчаването и подкрепата на развитието на новаторски педагогически модели и подходи за преподаването на езици, за да се насърчи придобиването на езикови умения и повишаването на информираността и мотивацията сред гражданите;

32. предлага на всяко равнище на образование и независимо от географската среда да има квалифицирани преподаватели по чужди езици, които притежават удостоверение и опит в използването на информационните и комуникационни технологии;

33. препоръчва да бъдат консултирани европейските федерации и асоциации на преподавателите по живи езици относно приложимите програми и методологии;

34. подчертава необходимостта политиките да стимулират четенето и да поощряват литературното творчество с оглед постигане на тези цели;

35. приветства плановете на Комисията да даде начало на информационни и осведомителни кампании относно ползите от изучаването на езици чрез масмедиите и новите технологии; настоятелно призовава Комисията да използва заключенията от консултациите относно изучаването на езици при деца мигранти и преподаването в приемащата държава-членка на езика и културата на страната на произход;

36. препоръчва и поощрява използването на ИКТ като необходим инструмент за преподаването на езици;

37. потвърждава своя политически приоритет за придобиване на езикови умения чрез изучаване на други езици от ЕС, един от които следва да е езикът на съседна държава, а друг – международен универсален език: счита, че това би осигурило умения и квалификация на гражданите за участие в демократичното общество що се отнася до активното гражданство, възможностите за заетост и познаването на други култури;

38. предлага да се гарантира и задоволителна степен на присъствието на многоезичието в средствата за масова комуникация и в съдържанията, налични в интернет, и най-вече в езиковата политика на европейски и на други, свързани с Европейския съюз, сайтове и портали, където европейското многоезичие трябва изцяло да се зачита, поне що се отнася до 23-те официални езика на Европейския съюз;

39. подкрепя използването на субтитри на националните езици в телевизионните програми вместо те да бъдат дублирани и озвучавани, за да се улесни изучаването и упражняването на езиците на ЕС и за да се разбира по-добре културната среда на аудиовизуалните продукции;

40. препоръчва на държавите-членки телевизионните програми и по-специално детските телевизионни програми да бъдат субтитрирани, а не дублирани;

41. приканва ЕС да извлича във външните си отношения потенциалните дивиденти, които предлагат европейските езици, и призовава това предимство да бъде доразвито в културния, икономически и социален диалог с останалия свят, с цел по този начин да се засили и да се добави стойност към ролята на ЕС на международната сцена и да се окаже подкрепа на трети държави в духа на политиката за развитие, насърчавана от ЕС;

42.     счита, че в контекста на обучението през целия живот следва да се предоставя достатъчна подкрепа за подпомагане на всички граждани, независимо от възрастта им, постоянно да развиват и усъвършенстват своите езикови умения, като им се дава достъп до подходящо езиково обучение или други условия за улесняване на общуването, включително изучаване на езици на ранна възраст, за да се подобрява тяхното социално приобщаване, възможности за заетост и благосъстояние;

43. приканва Комисията и държавите-членки да насърчават мерки за улесняване на изучаването на езици от хора в неравностойно положение, представители на национални малцинства и мигранти, за да се даде възможност на тези лица да научат езика или езиците на приемащата държава и/или регион за постигане на социална интеграция и борба срещу социалното изключване; подчертава, че е необходимо мигрантите да могат да ползват основния си език при развиване на езиковите си умения; съответно настоятелно призовава държавите-членки да насърчават хората да използват съответния си основен език наред с изучаването на националния език или езици;

44. пледира за увеличаване на подкрепата за международната проекция на европейските езици в света, представляващи предимство за европейския проект, в светлината на ключовото значение на езиковите, исторически и културни връзки, съществуващи между ЕС и трети държави и в духа на насърчаването на демократичните ценности в тези държави;

45. изразява убеждението, че на предприятията в ЕС, и по-специално на малките и средни предприятия, следва да се осигури подходящо подпомагане за изучаването и използването на езици, като се улесни по този начин техният достъп до световните пазари и по-конкретно до нововъзникващите пазари;

46. обръща особено внимание на потенциалните рискове от препятствията в общуването между лица от различни културни среди и социалното разделение между хора, които владеят много езици, и такива, които владеят един език; обръща внимание на факта, че липсата на езикови умения продължава да бъде сериозно препятствие за социалната и трудова интеграция на работниците с друга националност в много държави-членки; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да вземат следователно мерки за намаляване на разделението между многоезичните хора, които разполагат с повече възможности в рамките на Европейския съюз, и говорещите един език, за които редица възможности са недостъпни;

47. счита, че следва да се окаже подкрепа за изучаването на езиците на трети държави, включително в рамките на ЕС;

48. подчертава необходимостта основните международни езици да се използват в туристическите райони и по-специално в туристическите центрове за информация, туристическите означения и пътните знаци;

49. изисква в най-кратки срокове да се разшири обхватът на показателите за езикова компетентност, за да се включат в него всички официални езици в ЕС, без да се засяга тяхното разширяване с цел включване и на други езици, които се говорят в Европейския съюз;

50. препоръчва разширяване на обхвата на показателите за езикова компетентност, като в него се включат и класическият гръцки и латински език, не само защото става дума за общо европейско наследство от най-високо значение за неговата култура и цивилизация, но и защото чрез изучаването на тези езици се подпомага изучаването на други езици след това и се стимулира лингвистичното мислене;

51. счита, че събирането на данни следва да включва тестове по четирите езикови компетентности, а именно: разбиране на писмен текст, разбиране на устен текст, писмено изразяване и устно изразяване;

52. призовава Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си за разширяване на сътрудничеството между държавите-членки, като използват открития метод на координиране, за да улеснят обмяната на опит и добри практики в сферата на многоезичието, като се вземат предвид икономическите ползи, например в многоезичните предприятия;

53. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

• [1]  Приети текстове, P6_TA(2008)0124.
• [2]  ОВ C 314 E, 21.12.2006 г., стр. 207.
• [3]  ОВ C 296 E, 6.12.2006 г., стр. 271.
• [4]  ОВ C 76 E, 25.3.2004 г., стр. 374.
• [5]  ОВ L 232, 14.9.2000 г., стр. 1.
• [6]  ОВ C 320, 16.12.2008 г., стр. 10.
• [7]  ОВ C 257, 9.10.2008 г., стр. 30.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Тъй като Европейският парламент вече е разглеждал по други поводи въпроса, свързан с многоезичието, сега не е необходимо да се представя пространно изложение на мотивите.

Докладчикът поддържа гледната точка на Комисията, според която езиковото и културно многообразие в Европейския съюз представляват огромно конкурентно предимство, и припомня, че програмите за езиково обучение и обмен в образователната и културната сфера трябва безусловно да се подкрепят както в ЕС, така и извън него.

Тъй като езикът е фактор за социално приобщаване, е важно да се развият политики за подпомагане на превода – както художествения, така и техническия.

Европейският съюз следва да се възползва максимално от това предимство, винаги когато е възможно, чрез диалог с други региони на земното кълбо, като отчита специфичните езикови, исторически и културни връзки, съществуващи между ЕС и трети държави.

Насърчаването на развитието на многоезичието е тясно свързано и с аудиовизуалния сектор, информационните и комуникационни технологии, както и с новите концепции за достъп да култура и образование, в частност посредством съдържанието на световната електронна мрежа. Тази модерна динамика в областта на културния обмен улеснява естественото сближаване на народите, като и в това отношение многоезичието изиграва своята роля.

Показателите за езикова компетентност следва да обхванат в най-кратки срокове всички официални езици в ЕС, независимо от разширяването им с цел включване в техния обхват и на други езици, които се говорят и изучават в Европа.

Докладчикът счита за фундаментално изискването показателите за езикова компетентност да обхванат всички официални езици в Европейския съюз.

СТАНОВИЩЕ на комисията по заетост и социални въпроси (11.2.2009)

на вниманието на комисията по култура и образование

относно многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност
(2008/2225(INI))

Докладчик по становище: Csaba Sógor

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по заетост и социални въпроси приканва водещата комисия по култура и образование да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   отново подчертава своя отдавна поет ангажимент за насърчаване на изучаването на езици, многоезичието и езиковото разнообразие в Европейския съюз, включително на регионални и малцинствени езици, тъй като това са културни активи, които трябва да бъдат опазвани и за тях да се полагат грижи; счита, че многоезичието е от съществено значение за ефективно общуване и представлява средство да се улеснява разбирането между индивидите, а поради това и приемането на разнообразието и на малцинствата;

2.  приветства факта, че в съобщението си от 18 септември 2008 г. относно “Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“ (COM(2008)0566) Комисията се позовава на Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, приета под егидата на Съвета на Европа през 1992 г., и призовава държавите-членки, които още не са подписали или ратифицирали хартата, да сторят това;

3.   счита, че езиковото разнообразие е не само същностен елемент от културното наследство, но и ключова характеристика на ежедневието на европейските граждани и че е качество, което допринася за насърчаването на същностни европейски ценности като толерантност и разбиране, както и за работата в мрежа;

4.   подчертава, че многоезичието е хоризонтален въпрос, който има силно въздействие върху живота на европейските граждани; следователно отправя също така искане към държавите-членки да интегрират многоезичието и в други свои политики освен в образователната, като например в политиките в сферата на обучението през целия живот, заетостта, медиите и научните изследвания;

5.   счита, че изучаването на различни езици като например езиците на съседните държави-членки следва да бъде насърчавано; освен това счита за желателно жителите на граничните райони или на мажоритарни/малцинствени общности, които съжителстват, да изучават своите езици с цел да се консолидира социалната и културна интеграция в еврорегионите и да се улеснява трансграничната трудова мобилност;

6.   обръща особено внимание на потенциалните рискове от препятствията в общуването между лица от различни културни среди и социалното разделение между хора, които владеят много езици, и такива, които владеят един език; обръща внимание на факта, че липсата на езикови умения продължава да бъде сериозно препятствие за социалната и трудова интеграция на работниците с друга националност в много държави-членки; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да вземат следователно мерки за намаляване на разделението между многоезичните хора, които разполагат с повече възможности в рамките на Европейския съюз, и говорещите един език, за които редица възможности са недостъпни;

7.   подчертава, че добре овладените езикови умения дават възможност на гражданите да се възползват от свободата да живеят и работят в друга държава-членка и по този начин улесняват тяхната мобилност; в тази връзка настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си за постигане на целта от Барселона да се даде възможност на гражданите да общуват на два езика в допълнение към майчиния им език;

8.   подчертава значението на постоянното обучение за преподавателите по езици и за лицата, заети в сферата на езиковото обучение, както и на мерките за насърчаване на тяхната мобилност за подобряване на техните езикови и междукултурни умения;

9.   счита, че в контекста на обучението през целия живот следва да се предоставя достатъчна подкрепа за подпомагане на всички граждани, независимо от възрастта им, постоянно да развиват и усъвършенстват своите езикови умения, като им се дава достъп до подходящо езиково обучение или други условия за улесняване на общуването, включително изучаване на езици на ранна възраст, за да се подобрява тяхното социално приобщаване, възможности за заетост и благосъстояние;

10. приканва Комисията и държавите-членки да насърчават мерки за улесняване на изучаването на езици от хора в неравностойно положение, представители на национални малцинства и мигранти, за да се даде възможност на последните да научат езика или езиците на приемащата държава и/или регион за постигане на социална интеграция и борба срещу социалното изключване; подчертава, че е необходимо мигрантите да могат да ползват основния си език при развиване на езиковите си умения; съответно настоятелно призовава държавите-членки да насърчават хората да използват съответния си основен език наред с изучаването на националния език или езици;

11. отправя искане към държавите-членки да установят механизми, за да могат местните общности и доставчици на услуги ефикасно да удовлетворяват потребностите на граждани, които говорят език, различен от официалния език или езици, като по този начин улесняват включването им в пазара на труда и в общността;

12. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават професионалната мобилност на преподавателите и сътрудничеството между училища и различни държави при провеждане на новаторски в технологично и културно отношение преподавателски проекти;

13. приканва държавите-членки с подкрепата на Комисията да насърчават по-доброто управление на езиковото разнообразие в предприятията, като създават например смесени в езиково отношение управленски екипи на всички корпоративни равнища и подкрепят прилагането на програми за обучение за развиване на многоезични комуникативни умения;

14. призовава Комисията и държавите-членки да увеличат усилията си за разширяване на сътрудничеството между държавите-членки, като използват открития метод на координиране, за да улеснят обмяната на опит и добри практики в сферата на многоезичието, като се вземат предвид икономическите ползи, например в многоезичните предприятия;

15. приветства плановете на Комисията да даде начало на информационни и осведомителни кампании относно ползите от изучаването на езици чрез масмедиите и новите технологии; настоятелно призовава Комисията да използва заключенията от консултациите относно изучаването на езици при деца мигранти и преподаването в приемащата държава-членка на езика и културата на страната на произход.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	11.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	43 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jan Andersson, Edit Bauer, Iles Braghetto, Philip Bushill-Matthews, Milan Cabrnoch, Alejandro Cercas, Ole Christensen, Luigi Cocilovo, Jean Louis Cottigny, Jan Cremers, Harald Ettl, Richard Falbr, Carlo Fatuzzo, Ilda Figueiredo, Joel Hasse Ferreira, Stephen Hughes, Karin Jöns, Ona Juknevičienė, Jean Lambert, Bernard Lehideux, Elizabeth Lynne, Thomas Mann, Jiří Maštálka, Maria Matsouka, Elisabeth Morin, Csaba Őry, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Pier Antonio Panzeri, Rovana Plumb, Elisabeth Schroedter, José Albino Silva Peneda, Kathy Sinnott, Jean Spautz, Gabriele Stauner, Ewa Tomaszewska, Anne Van Lancker, Gabriele Zimmer
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Gabriela Creţu, Jamila Madeira, Adrian Manole, Ria Oomen-Ruijten, Csaba Sógor, Patrizia Toia
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Pierre Jonckheer

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	20 3 8
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Maria Badia i Cutchet, Giovanni Berlinguer, Guy Bono, Nicodim Bulzesc, Marie-Hélène Descamps, Věra Flasarová, Milan Gaľa, Claire Gibault, Vasco Graça Moura, Lissy Gröner, Luis Herrero-Tejedor, Ruth Hieronymi, Ramona Nicole Mănescu, Adrian Manole, Manolis Mavrommatis, Ljudmila Novak, Doris Pack, Christa Prets, Karin Resetarits, Pál Schmitt, Hannu Takkula, Helga Trüpel, Thomas Wise
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Gyula Hegyi, Iosif Matula, Raimon Obiols i Germà, Christel Schaldemose, Nina Škottová, Ewa Tomaszewska, Jaroslav Zvěřina
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Raül Romeva i Rueda, Alejo Vidal-Quadras