Процедура : 2008/2061(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A6-0095/2009

Внесени текстове :

A6-0095/2009

Разисквания :

PV 24/03/2009 - 3
CRE 24/03/2009 - 3

Гласувания :

PV 24/03/2009 - 4.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P6_TA(2009)0156

ДОКЛАД     
PDF 205kWORD 181k
24.2.2009
PE 418.035v02-00 A6-0095/2009

относно най-добри практики в областта на регионалната политика и пречки за използване на структурните фондове

(2008/2061(INI))

Комисия по регионално развитие

Докладчик: Constanze Angela Krehl

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно най-добри практики в областта на регионалната политика и пречки за използване на структурните фондове

(2008/2061(INI))

Европейският парламент,

–    като взе предвид програма URBACT, предприета като част от инициативата URBAN, която улеснява и развива добрите практики и обмена на опит между повече от 200 града в Европейския съюз,

–   като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика(1),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд(2),

–   като взе предвид Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година относно Европейския фонд за регионално развитие(3),

–   като взе предвид членове 158 и 159 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет, проведен в Лисабон на 23 и 24 март 2000 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 19 юни 2008 г., озаглавено "Пети доклад за напредъка в икономическото и социалното сближаване: Растеж в регионите, растеж в Европа (COM(2008)0371),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2008 г., озаглавено "Зелена книга за териториално сближаване: Да превърнем териториалното многообразие в предимство" (COM(2008)0616),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Региони за икономическа промяна“ (COM(2006)0675),

–   като взе предвид проучването на своя тематичен отдел „Структурна политика и политика на сближаване”, озаглавено „Най-добри практики в сферата на регионалната политика и пречки при усвояване на структурните фондове“,

–   като взе предвид публичното изслушване от 17 юли 2008 г., организирано от комисията по регионално развитие,

–   като взе предвид член 45 от своя Правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по бюджети (A6-0095/2009),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е една от най-значимите области на политиката в ЕС, не само от гледна точна на бюджета му, а преди всичко защото е основен стълб в процеса на европейска интеграция и поради нейното значение за социалното, икономическото и териториално сближаване на Европейския съюз и за хармоничното развитие на 268-те региона, което намалява различията и слабостите на развитието и подобрява живота на всички граждани на ЕС;

Б.   като има предвид, че регионите в Европейския съюз са изправени пред до голяма степен сходни предизвикателства, въпреки че въздействието им е много различно за различните региони, като се имат предвид специфичните им особености, свързани с естеството им (например островни или планински региони) и население: глобализацията и свързаното с нея ускорено икономическо преструктуриране, отварянето на търговските взаимоотношения, последиците от технологичната революция и изменението на климата, развитието на икономиката, основана на знанието, демографските промени, обезлюдяването, както и увеличаването на имиграцията,

В.  като има предвид, че най-добрите резултати, които укрепват основата на знанията подобряват конкуренцията, често се постигат при проекти със сътрудничество между публичния сектор, бизнеса, образователния сектор и местни заинтересовани лица,

Г.  като има предвид, че политиката на сближаване не може да разгърне пълния си потенциал за преодоляване на предизвикателствата, тъй като потенциалните кандидати срещат сериозни пречки, свързани с използването на структурните фондове, като:

- прекомерна бюрокрация;

- твърде много и сложни нормативни уредби, които в някои случаи са достъпни единствено онлайн, което изключва много потенциални бенефициенти на финансирането от достъп до тези ресурси;

- чести промени от страна на някои държави-членки на критериите за избираемост и изискваната документация;

- липса на прозрачност в процеса на вземане на решения и схемите за съфинансиране и закъснения при извършването на плащания;

- бавната и тромава централизирана администрация на държавите-членки и прилагането на правила по начин, който допринася за увеличаване на съществуващата бюрокрация и води до недостатъчно предоставяне на информация;

- недостатъчен децентрализиран административен капацитет и различни модели на регионална администрация в държавите-членки, което пречи на съществуването на сравнителни данни и обмен на най-добри практики;

- неподходящи разпоредби за междурегионална координация;

- липса на функционираща схема за сътрудничество между национални, регионални и местни органи;

Д. като има предвид, че някои от съществуващите грешки в областта на политиката на сближаване произтичат от тези съществуващи пречки,

Е.   като има предвид, че забавянето в изпълнението на структурната политика се дължи до известна степен на прекалената скованост на процедурите, и че затова е необходимо те да се опростят и да се установи едно ясно разделение на отговорностите и правомощията между ЕС, държавите-членки и регионалните и местни органи,

1.   подчертава, че, въпреки че добавената стойност на разпространението на добри практики сред широката общественост от гледна точка на подобрената комуникация и на разходите и ползите трябва да бъдат отчетени, опитите за въвеждане на тези практики в регионалната политика на ЕС следва да бъдат насочени главно към управленските органи, като те се насочват към съставянето на правила за достъп до структурните ресурси, така че обменът на информация и опит да може да допринася за съществено подобряване качеството на проектите, като предоставя решения на общи проблеми и предлага по-ефективни и насочени действия;

2.   посочва необходимостта от опростяване на процедурите, които ръководят изпълнението на проекти и програми по структурните фондове, особено по отношение на системите за управление и контрол; следователно в тази връзка приветства пакета за ревизиране на уредбата по структурните фондове в отговор на настоящата финансова криза; очаква с нетърпение по-нататъшните предложения на Комисията в тази област да бъдат съобщени в рамките на следващите няколко месеца.

Премахване на пречките

3.  с оглед премахване на посочените пречки, призовава Комисията, наред с останалото, да:

- определи в дългосрочен план критериите за оценка на проектите, които трябва да бъдат съфинансирани от структурните фондове на Европейския съюз,

- не оценява иновационните проекти по критериите за оценка, които се прилагат за другите проекти, а по специфични критерии, т.е. да разработи критерии за оценка, приспособени към иновационните проекти, които по същество да допускат по-висок процент грешка,

- намали максималния срок за съхранение на проектната документация за целите на контрола от страна на Комисията от сега действащите десет години на три години,

-  разработи специални политически мерки и нови качествени показатели за регионите със специфични географски характеристики, като например планински и с разпръснато население региони, и крайно отдалечените, граничните и островните региони, и да приспособи съответно териториалното измерение на политическите действия с цел насърчаване на териториалното сближаване в Европейския съюз;

- опрости системата на контрол и да се направи опит за въвеждане на единна система на контрол

- адаптира стандартите в областта на обществените поръчки с оглед опростяването и хармонизирането им;

-  координира правилата за избираемост въз основа на разходите с държавите-членки;

- осигури на бенефициентите авансово плащане в по-голяма степен;

- подобри координацията на мерките, осъществявани и съфинансирани в рамките на политиката на сближаване и на ОСП ІІ (развитие на селските райони);

- направи програмите за техническа помощ по-гъвкави;

- въведе механизми за насърчаване на сътрудничество между мрежите и улесняване на груповото управление на проекти;

- намали административната тежест на тези проекти и да я запази съизмерима с обема на проекта

- опрости, изясни и ускори практиката на проектите и да ги направи по-насочени към резултати;

- насърчава активно държавите-членки да установят ефективна система за сътрудничество и споделяне на отговорностите между органите на национално, регионално и местно равнище;

- улеснява достъпа до финансиране чрез по-тясно сътрудничество с националните правителства за намаляване времето за обработване на документи.

- изготви график за предприемане на активни мерки за отстраняване на пречките и подобряване достъпността на финансирането.

4.   препоръчва на Комисия да продължи действията си и да разработи съгласуван, общодостъпен подход за междурегионален обмен на най-добрите практики, с цел участниците в областта на политиката на сближаване да се възползват от опита на другите;

5.   изрично посочва, че идентифицирането на най-добри практики не трябва да води до допълнителни бюрократични спънки за кандидатстващите и за организаторите на проекти;

6.  изисква административната тежест при използването на структурните фондове да бъде сведена до минимум и да не се увеличава излишно чрез налагането на индивидуални условия от страна на държавите-членки;

7.  отново изразява подкрепата си за практика, която цели всяка държава-членка да представя национална годишна декларация за достоверността и точността на отчетите, обхващаща средствата на Общността, които са обект на споделено управление, и призовава тази практика да стане общоприета;

Общи и тематично определени критерии за определяне на най-добри практики

8.  приветства подхода, установен в рамките на инициативата „Региони за икономическа промяна“, първо, най-добрите практики да бъдат определяни и отличавани с годишната награда „REGIO STARS“, както и да бъдат публично огласявани, и второ, да бъде създадена уебстраница за най-добри практики; обръща внимание на ограничената ефективност на един интернет сайт сам по себе си;

9.  отправя критика относно липсващата прозрачност по отношение на обективната основа на Комисията за определяне на най-добри практики;

10. призовава Комисията, с оглед на широко разпространеното използване на понятието „най-добри практики“, както и често употребяваните паралелно изрази „добри практики“ или „успешни примери“, да разработи ясен набор от критерии, приспособен специално към политиката на сближаване, чрез който „най-добрите практики“ да могат да бъдат разграничени от тези, които се отнасят за други проекти;

11. препоръчва Комисията да вземе под внимание следните точки при определяне на „най-добри практики“:

- качество на проекта;

- гарантиране на принципа на партньорство;

- устойчивост на съответната мярка;

- положителен принос за осигуряване на равни възможности и равнопоставеност между половете;

- новаторство на проекта;

- интегриран подход между секторните и териториалните политики на ЕС;

- ефективно използване на ресурсите;

- продължителност на проекта до началото на неговото изпълнение;

- изпълнение на проекта навреме и по план;

- значителен импулс за региона или за ЕС като цяло;

- въздействие върху разкриването на работни места;

- улеснения за МСП;

- улесняване на работата в мрежа и териториалното сътрудничество между регионите;

- възможност за прехвърляне на проекта, тоест приложението му и в други региони на Европейския съюз;

- добавена стойност на дейностите в рамките на политиките на Европейския съюз;

- положително въздействие на проекта върху гражданите, регионите и държавите-членки, както и върху обществото като цяло;

12. подчертава, че всички критерии за подчертаване на най-добри практики трябва да бъдат ясно измерими и надеждни, за да се избегнат търкания, нежелани последствия и субективни преценки, което може да подрони цялата процедура за оценяване на проекта, базирана на тези критерии; по тази причина призовава Комисията да опише ясно съдържанието на тези критерии, и начина, по който те следва да се прилагат;

13. препоръчва, въз основа на анализа на многобройни проекти от много региони на ЕС, при определянето на „най-добри практики“ за областите на политиката на сближаване да се вземат под внимание допълнителни фактори, които са от особено значение за развитието на определени региони и на ЕС като цяло, и които се отличават с многообразие на подходите при прилагането;

14. препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Научноизследователска и развойна дейност / иновации“:

- значими инвестиции по отношение на качеството в науката и научноизследователската дейност;

- създаване на връзки между промишлеността, академичните и изследователските институти със специално внимание върху укрепването на МСП, не на последно място като начин за укрепване на териториалното развитие;

- създаване на връзки между научните и изследователските институти;

- развой и/или иновации във връзка с ориентирани към бъдещето технологии и/или практически приложения за тях;

- въвеждане на нови технологии в традиционни сектори;

- приложимост за предприемачеството;

- решения за ключови сектори на ЕС - екология, енергетика и т.н.;

15. препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Околна среда, климат и устойчива енергийна политика“:

- мерки за опазване на особено застрашени райони, приспособени за съответния район (чувствителност), по-специално водите;

- опазване и ефективно използване на ограничени суровини;

- отговорен подход към използването на ресурсите;

- мерки за справяне с енергийната бедност;

- значително повишаване на енергийната ефективност;

- значително намаляване на енергопотреблението;

- увеличаване на дяла на възобновяемите източници на енергия;

- мерки за намаляване на емисиите на CO2;

- методи и / или процедури за щадящо използване на ограничени или застрашени суровини;

16. препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Създаване на висококачествени работни места“:

- подобряване на условия на труд;

- увеличаване на броя на висококачествени работни места;

- създаване на устойчиви работни места, ориентирани към бъдещето;

- гарантиране на равен достъп на двата пола на пазара на труда;

- повишаване на производителността;

- повишаване на конкурентоспособността;

- създаване на работни места, необвързани с конкретно местоположение, като например електронния бизнес;

- мерки за постигане на по-голяма специализация на работната сила;

- използване на съвременни информационни и комуникационни медии;

- съчетаване на семейния и професионалния живот;

- мерки, насочени към най-уязвимите групи от населението (например младежи, жени, лица с увреждания, имигранти, дългосрочно безработни, безработни на възраст над 45 години, хора без никакво официално образование);

- допринасяне за подобряването на наличността и достъпността на услугите в областта на транспорта, телекомуникациите, образованието и здравеопазването;

17. препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Обучение през целия живот“:

- подобряване качеството на стандартите за образование и увеличаване количеството на предложенията за образование, по-специално с оглед на възможностите за групите от населението, които са в най-неблагоприятно положение или са изложени на риск в най-голяма степен (например младежи, жени, лица с увреждания, имигранти, дългосрочно безработни, безработни на възраст над 45 години, хора без образование);

- тясна връзка между образование, обучение и професионален живот;

- проекти в областта на обучението, приспособени по отношение на качество и количество към изискванията;

- въвеждане и използване на съвременни технологии и процедури;

- мерки за стимулиране и поддържане на готовността за започване на обучение;

- повишено възприемане на възможностите за обучение;

- езиково обучение през целия живот;

18. препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Интегрирано развитие на градската среда“:

- дългосрочна интегрирана политика за местния обществен транспорт, пешеходците, велосипедистите и автомобилното движение с оглед ефективно интегриране на различните видове транспорт - обществени и частни;

- ефикасно управление на движението;

- насърчаване на икономическото развитие на градовете;

- увеличаване на инвестициите от страна на предприемачите, мерки за стимулиране и запазване на заетостта - със специално внимание върху заетостта и предприемачеството на младите хора - и подобряване на социалния живот;

- възстановяване и обединяване на квартали в състояние на упадък и на деиндустриализирани зони, повишаване на качеството на живот в градовете; например наличност и достъпност на обществени услуги;

- създаване на зелени площи и зони за отдих и повишена водна и енергийна ефективност, по-специално в жилищния сектор;

- съоръжения за лица с увреждания;

- насърчаване на дейности, насочени към обвързване на населението и в частност младите хора, с техните градове;

- вземане под внимание на обитаемата територия: градска среда, периферии на градовете и граничещи с тях селскостопански райони;

- намаляване на прекомерното използване на земята чрез разработване на запустели земи и предотвратяване на разрастването на градските райони;

- по-голяма достъпност на градските и транспортните съоръжения за хората с ограничена подвижност;

- засилване на взаимодействието между градовете и селските райони;

- използване на интегриран подход;

19. препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Демографско развитие“:

- цялостен достъп до услуги;

- засилени мерки за привличане на квалифицирана работна ръка;

- включване в по-голяма степен на най-уязвимите групи чрез подобрено образование и обучение;

- мерки за гъвкаво работно време;

- мерки за улесняване на живота на работещите родители, позволяващи съчетаване на семейния и професионалния живот;

- мерки за насърчаване на гладкото интегриране на мигрантите;

- грижа за специфичните потребности на лицата с увреждания и възрастните граждани;

- принос за запазването на равнищата на население (в зони, които претърпяват процеса на обезлюдяване);

20. препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Трансгранично сътрудничество“:

- увеличаване качеството и броя на трансграничните контакти;

- създаване на постоянни мрежи или схеми за дългосрочно сътрудничество;

- хармонизиране на различните системи и процедури;

- включване на нови партньори;

- създаване на финансова независимост;

- постоянен трансграничен трансфер и обмен на знания;

- съвместно разработване на потенциала в регионите партньори;

- инфраструктурни връзки между региони партньори;

21. препоръчва следните фактори да бъдат взети под внимание за областта „Публично-частни партньорства“:

- подобряване качеството на изпълнение на проектите от гледна точка на ефективността и рентабилността;

- ускоряване изпълнението на проектите;

- прозрачен механизъм за разпределяне на риска;

- по-добро управление на проектите;

- повишаване участието на местните и регионалните органи и участници в публично-частните партньорства;

- ясни и прозрачни правила за поведение по отношение на дейностите на органите и предприятията от публичния сектор;

22. призовава Комисията да отчита необходимостта от насърчаване на най-добрите практики в областта на финансовите схеми, по-специално по отношение на финансовите схеми в публично-частните партньорства и тези, които се ползват с подкрепата на Европейската инвестиционна банка и на Европейския инвестиционен фонд;

23. осъзнава, че е изключително трудно един проект да отговаря на съвкупността от всички посочени по-горе критерии; следователно призовава Комисията преди да прилага тези критерии, да състави списък по ред на приоритет и да определи тези от тях, които представляват най-голям приоритет, за да е по-лесно да се определят достойните проекти като "най-добри практики"; подчертава необходимостта общо установените критерии за "най-добри практики" да се използват по открит и прозрачен начин, което ще позволи по-добро управление, приемане и сравнимост на най-добри практики и предотвратяване на объркване с други сходни понятия;

24. призовава Комисията, с оглед на бъдещото използване на понятията „най-добри практики“, „добри практики“, и „успешни примери“, да разработи ясна и прозрачна класификация или степенуване на тези понятия за целите на описанието на проектите.

Обмен на най-добри практики

25. призовава Комисията да организира и координира обмена на най-добри практики чрез мрежа на регионите и да създаде за тази цел публичен уебсайт, съдържащ основна информация за проектите на всички общностни езици;

26.  препоръчва Комисията да създаде в рамките на съществуващата административна структура специфична служба към Генерална дирекция „Регионална политика“, която да организира, в сътрудничество с тази мрежа на регионите, оценяването, събирането и обмена на най-добри практики и да действа като постоянно звено за контакти както от гледна точка на предлагането, така и на търсенето, с цел установяване на дългосрочен, постоянен, надежден и успешен обмен на най-добри практики в областта на политиката на сближаване; призовава Комисията да разпространява сред всичките си отдели тази култура на добри практики;

27. предлага в тази рамка механизмите за оценяване да проучат и отчетат изпитаните и надеждни методологии, които вече са били прилагани; изразява убеждение, че следва да се обърне особено внимание на сътрудничеството с мрежа от регионални органи и специализирани агенции, които са ключов източник на първостепенен материал от най-добри практики за оценяване;

28. припомня, че ако Европейският съюз предоставя финансиране и добри практики, то националните, регионалните и местните органи са отговорни за това да се възползват от тях; в тази връзка приветства създаването на програма Еразъм за избраните представители на местно и регионално равнище;

29. препоръчва Комисията да използва наличните инструменти на Комитета на регионите, и в частност Лисабонската платформа за мониторинг и мрежата за наблюдение на субсидиарността, за да обменя най-добри практики между регионите и държавите-членки с оглед идентифициране и съвместно определяне на целите, след това планиране на дейностите и накрая - извършване на сравнителна оценка на резултатите от политиката на сближаване;

°

°    °

30. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

Приети текстове, P6_TA(2008)0492.

(2)

ОВ L 239, 1.9.2006 г., стр. 248.

(3)

ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 1.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Регионалната и структурната политика са сред най-важните области на политиката в Европейския съюз. Това е така не само с оглед на финансовите средства, а преди всичко поради тяхното значение за социалното, икономическото и териториално сближаване на Европейския съюз и за развитието на 268-те региона. На много места регионите на Европейския съюз са изправени пред доста сходни предизвикателства. Така например те трябва да се справят с глобализацията и свързаното с нея ускорено икономическо преструктуриране, отварянето на търговските взаимоотношения, последиците от технологичната революция, развитието на икономиката, основана на знанието, демографските промени, както и нарастването на имиграционните потоци.

Пречки при използването на структурните фондове

Въпреки че целта на структурната политика на ЕС е подпомагане на регионите при преодоляването на предизвикателствата, много от потенциалните кандидати са изправени пред големи препятствия по отношение на усвояването на средствата от структурните фондове на Европейския съюз. При това става дума включително и за сериозни бюрократични препятствия, за прекалено обширни и трудно разбираеми разпоредби, някои от които с краткосрочно и средносрочно действие, или за непрозрачни разпоредби за съфинансиране.

Така, с оглед на бюрокрацията, организаторите на проектите трябва понастоящем да съхраняват проектната документация в продължение на десет години след приключването на проекта, за да може тя да бъде представена при евентуален контрол от страна на Комисията. Тази разпоредба представлява прекомерен бюрократичен разход по-специално за малките проекти. За да бъде той минимизиран и за да бъде намалена бюрокрацията, Европейският парламент призовава този период да бъде намален на три години.

Освен тези бюрократични пречки, по отношение на техническото оборудване, което е от особено значение за изпълнението на проектите, някои от кандидатите за проекти срещат значителни затруднения. Докато за проекти, които се съфинансират по ЕСФ, се предоставят фиксирани суми за технически помощни средства, това не е възможно при проектите, за които се получават средства от ЕФРР. Във връзка с това Европейският парламент призовава Европейската комисия да отпусне такива фиксирани суми, предназначени за технически помощни средства, и за проекти, които се съфинансират по ЕФРР.

Освен това проектите срещат проблем по отношение на критериите за оценка от страна на Европейската комисия, тъй като тези критерии не са определени в дългосрочен план. Поради свързаната с това несигурност за организаторите на проекти Европейският парламент призовава Комисията да определи критерии с дългосрочно действие и да оценява проектите по критериите, валидни в момента на изпълнение на проекта. Критериите за оценка от страна на Европейската комисия представляват значителен проблем и при иновационните проекти. Причината за това е фактът, че за иновационните проекти се прилагат същите критерии за оценка, както за останалите проекти. Това не е оправдано по отношение на иновационните проекти, при които, поради естеството им, рискът от допускане на грешки и дори неуспех е значително по-висок, отколкото при другите проекти. Европейският парламент препоръчва, включително и с оглед на Лисабонската цел, ЕС да се превърне в най-иновационното икономическо пространство на света, да се допусне по-висок процента на грешка при тези проекти. В противен случай съществува опасността иновационният подход да бъде задушен още в зародиш, което би било вредно за Лисабонската цел и за политиката на сближаване на ЕС.

Друга пречка за ефективното използване на структурните фондове са незначителните понастоящем шансове за обмен на опит между организаторите на проекти, както и слабо развитите възможности за междурегионална координация. Преодоляването на тези все още сериозни препятствия както за организаторите на проекти, така и за регионите, скоро ще окаже и индиректно положително влияние върху преодоляването на бюрократичните пречки, върху разбирането на действащите нормативни уредби или на непрозрачните уредби за съфинансирането.

Най-добри практики - подход за преодоляване на съществуващите пречки

Една от възможностите за преодоляване на тези пречки и начесто свързаните с тях недостатъци при използването на средствата, свързани с политиката на сближаване на Европейския съюз, е разработването на съгласуван подход на междурегионален обмен на най-добрите практики, за да могат участниците на регионално ниво да се възползват от опита на другите. Това е целта на този доклад. В това отношение обаче се натъкваме както на проблеми по същество, така и на организационни проблеми. Един от най-важните е изясняването на понятието „най-добри практики“. Всъщност то се използва често и в много сфери, включително и паралелно на понятия като „добри практики“ и „sucess stories“, но липсва ясна и еднозначна дефиниция. Така например Генерална дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия определя в рамките на инициативата „Региони за икономическа промяна“ най-добри практики, които се отличават с годишната награда „REGIO STARS“ и се огласяват публично, включително и чрез Интернет. Изборът обаче понастоящем се извършва в непрозрачни рамки по обективни критерии, които не са точно определени.

Общи и тематично определени критерии за определяне на най-добри практики

По отношение на съществуващите предизвикателства в областта на политиката на сближаване на Европейския съюз могат да се изброят определени фактори, които могат да послужат за изясняване на понятието „най-добри практики“. Европейският парламент препоръчва за целта следните точки:

- качество на проекта

- гарантиране на принципа на партньорство

- устойчивост на предлаганата мярка

- осигуряване на равни възможности

- новаторство на проекта

- ефективност на вложените средства

- продължителност на проекта до началото на неговото реализиране

- стриктно изпълнение на проекта от времева и организационна гледна точка

- значимост като импулс за региона или за ЕС като цяло

- приложимост на проекта и в други региони на Европейския съюз.

За областите на политиката на сближаване, които са от особено значение както за отделните региони, така и за по-нататъшното развитие на ЕС като цяло, и които се отличават с многообразие на подходите при изпълнението, е необходимо да бъдат установени специфични фактори, в допълнение към общите фактори за квалифициране на най-добри практики. В случая става дума за осем сектора.

§ Научни изследвания и разработки / иновации

- качествено значими инвестиции в науката и изследванията

- свързване на икономиката и науката

- създаване на връзки между научните и изследователските институти

- по-нататъшно развитие и / или създаване на технологии, ориентирани към бъдещето

§ Опазване на околната среда – опазване на климата – устойчива енергийна политика

- мерки за опазване на особено застрашени райони, приспособени за съответния район (чувствителност)

- опазване и ефективно използване на ограничени суровини

- отговорен подход към суровините

- значително повишаване на енергийната ефективност

- значително намаляване на енергопотреблението

- увеличаване на дяла на възобновяемите източници на енергия

- мерки за намаляване на емисиите на CO2

- методи и / или процеси за щадящо използване на ограничени или застрашени суровини

§  Създаване на качествени работни места

- подобряване на условия на труд

- създаване на работни места, ориентирани към бъдещето

- повишаване на производителността

- повишаване на конкурентоспособността

- създаване на работни места, необвързани с конкретно местоположение

- прилагане на съвременни информационни и комуникационни медии

§ Обучение през целия живот

- подобряване качеството на условията за обучение и увеличаване количеството на офертите за обучение, по-специално с оглед на шансовете на онези групи от населението, които са в особено неблагоприятно положение или са застрашени

- тясна връзка между обучение и образование

- проекти в областта на образованието, приспособени качествено и количествено към изискванията

- въвеждане и използване на съвременни технологии и процеси

- създаване и поддържане на готовност за обучение

- повишаване на участието в програмите за продължаващо обучение

§ Цялостно развитие на градската среда

- подобрена съвместимост на обществения транспорт, пешеходците и автомобилното движение

- увеличаване на инвестициите от страна на предприемачите, стимулиране и поддържане на заетостта и подобряване на социалния живот

- ново развитие на пустеещите градски площи

- повишаване на градското качество на живот

§ Демографско развитие

- Прилагане на процедурата за повсеместен достъп до услуги (напр. чрез създаване на IT-платформи в областта на здравеопазването е-обучението...)

- мерки за създаване / повишаване на привличането на квалифицирана работна ръка

- мерки за интегриране на по-възрастните работници и служители

§ Трансгранично сътрудничество

- Увеличаване на количеството на трансграничните контакти (качествено и количествено)

- създаване на трайни мрежи / програми за дългосрочно сътрудничество

- хармонизиране на различните системи / процедури

- привличане на нови партньори

- създаване на финансова независимост

- постоянен трансграничен трансфер и обмен на знания

- съвместно развитие на потенциала на регионите партньори

- свързване на инфраструктурите на регионите партньори

§ Публично-частни партньорства

- подобряване качеството на изпълнението на проектите

- ускоряване изпълнението на проектите

с оглед на често паралелното използване на понятията „добри практики“, както и „sucess stories“, с понятието „най-добри практики“, Европейският парламент предлага на Комисията, въз основа на посочените фактори, да разработи ясна и прозрачна класификация в смисъл на степенуване, която да допринесе за разграничаването на посочените понятия.

Обмен на най-добри практики

За обмена на най-добри практики от организационна гледна точка има различни възможности. Например възможно е организаторите на проекти да инициират създаването на мрежа, която да организират сами, или пък обменът да се организира от Генерална дирекция „Регионална политика“, без да се създава мрежа.

С оглед на задачите, свързани с обмена, като напр. оценката на на-добри практики, Европейският парламент предпочита създаването в рамките на съществуващата администрация на съответна служба към Генерална дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия, която да организира, в сътрудничество с мрежата на регионите, оценяването, събирането и обмена на най-добри практики и да действа като постоянна служба за контакти от гледна точка както на предлагането, така и на търсенето. Според Европейския парламент само чрез този модел е възможно установяване на дългосрочен, постоянен, надежден и успешен обмен на най-добри практики в областта на политиката на сближаване на Европейския съюз.

Проекти за определяне на най-добри практики - фактори (избор)

Научни изследвания и разработки / иновации

- Lasers for Micromachining and Diagnostics (Литва)

- NaMLab - Nanoelectronic Materials Laboratory (Германия)

- Research of Carbon Materials (Словакия)

Опазване на околната среда – опазване на климата – устойчива енергийна политика

- Centre of Excellence for Environmental Technologies (Словения)

- MOBIZENT - Централа за мобилност Burgenland (Австрия)

- Reconstruction of a Minor Water Plant (Словакия)

Създаване на качествени работни места

- “Brainhunt”- Competition of business plans (Естония)

- Нова сграда за Института за клетъчна терапия и имунология Fraunhofer (Германия)

- Development of tools for Knowledge Management in SMEs (Австрия)

Обучение през целия живот

- Специалисти по биотехнология - Германия

- Development of training and training environment of Narva Vocational Training Centre - Естония

- People for modern office - Словакия

Цялостно развитие на градската среда

- Развитие на проблематичен градски район „Leipziger Osten“ (Германия)

- Project of Enlargement Parque de las Ciencias in Granada (Испания)

- Повишаване градоустройствената атрактивност на Hörnum (Германия)

Демографско развитие

- Управление на персонала в сферата на занаятите (Германия)

- TELEWORK (Естония)

- BSR eHealth - Integrated regional health care structures: e-health in the Baltic Sea Region (DE- DK- SE- NO- FI- LT- PL)

Трансгранично сътрудничество

- ECRN - European Chemical Regions Network (ES - DE - EST - PL - NL - IT - UK)

- Baltic Sea Virtual Campus (DE- DK- SE- FI- LV- LT- RU- PL)

- New Hansa (DE - DK - SE - FI - LV - LT - PL)

Публично-частни партньорства

- “Brainhunt”- Competition of business plans (Естония)

- NaMLab - Nanoelectronic Materials Laboratory (Германия)


СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджети (23.1.2009)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно най-добри практики в областта на регионалната политика и пречки за използване на Структурните фондове

(2008/2061(INI))

Докладчик по становище: Nathalie Griesbeck

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджети приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня, че е спешно да се състави ясна дефиниция на понятието "най-добри практики", която включва също така принципа на добро управление; в тази връзка счита, че е уместно да се въведат показатели за качествени и количествени постижения, общи за всички държави-членки, както и да се дефинира съотношение разходи/ ползи от проектите; възнаграждението на работниците или служителите, показателят за бедност, качеството на живота, продължителността на живот, конкурентоспособността, колебанията в степента на дългосрочната безработица, както и нивото на услугите от обществен интерес в регионите биха могли по-специално да бъдат отчетени като качествени показатели;

2.  призовава Комисията да пристъпи към научна оценка на степента на възможност за прехвърляне на "най-добрите практики" в областта на административното, финансово и информационно управление на проектите, както и да благоприятства за видимостта и възможността за прехвърляне на "най-добрите практики" между управляващи органи на дадена държава-членка и между управляващи органи на различни държави-членки; счита, че Комисията следва също така да благоприятства възможността за прехвърляне на най-добрите практики с цел държавите-членки да могат да рационализират изпълнението им като отчитат социологическите, икономическите, географските и административни специфичности във всеки съответен регион;

3.  призовава Комисията да отчита необходимостта от насърчаване на най-добрите практики в областта на финансовите схеми, по-специално по отношение на финансовите схеми в публично-частните партньорства и тези, които се ползват с подкрепата на Европейската инвестиционна банка и на Европейския инвестиционен фонд;

4.  призовава Комисията да координира отговорните служби с оглед да се измери ефективността на практиките, свързани с административното, финансово и информационно управление на проектите и степента на възможност за прехвърлянето им;

5.  изисква експертен доклад за работата на управляващите органи, който се изготвя достатъчно време преди приемането на новата финансова рамка, по-специално с оглед на края на програмния период 2007-2013 г., така че да се позволи на законодателя по-добре да възприема работата си в рамките на предоговарянето на следващата финансова рамка;

6   призовава административните формалности при използването на структурните фондове да бъдат сведени до минимум и да не се увеличават излишно чрез налагането на различни условия от страна на държавите-членки;

7.  отново изразява подкрепата си за най-добрата практика, която цели всяка държава-членка да представя национална годишна декларация за достоверността и точността на отчетите, обхващаща средствата на Общността, които са обект на споделено управление, и призовава тази практика да стане всеобща;

8.  призовава в рамките на бюджета да бъдат предоставени подходящите административни средства на управляващите органи, натоварени по-специално с Европейския социален фонд, за да се гарантира, че микропроектите отговарят на условията за допустимост.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

22.1.2009

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

27

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Richard James Ashworth, Reimer Böge, Herbert Bösch, Paulo Casaca, Valdis Dombrovskis, Brigitte Douay, James Elles, Hynek Fajmon, Ingeborg Gräßle, Nathalie Griesbeck, Catherine Guy-Quint, Anne E. Jensen, Wiesław Stefan Kuc, Janusz Lewandowski, Vladimír Maňka, Mario Mauro, Jan Mulder, Esko Seppänen, Nina Škottová, Theodor Dumitru Stolojan, László Surján, Kyösti Virrankoski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Michael Gahler, Маруся Иванова Любчева, Paul Rübig, Peter Šťastný


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

12.2.2009

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

49

0

3

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Rolf Berend, Jana Bobošíková, Victor Boştinaru, Wolfgang Bulfon, Giorgio Carollo, Bairbre de Brún, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Monica Giuntini, Ambroise Guellec, Pedro Guerreiro, Gábor Harangozó, Филиз Хакъева Хюсменова, Mieczysław Edmund Janowski, Gisela Kallenbach, Евгени Кирилов, Miloš Koterec, Constanze Angela Krehl, Florencio Luque Aguilar, Jamila Madeira, Miguel Angel Martínez Martínez, Iosif Matula, Miroslav Mikolášik, Jan Olbrycht, Maria Petre, Markus Pieper, Giovanni Robusti, Bernard Soulage, Catherine Stihler, Margie Sudre, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Jan Březina, Den Dover, Emanuel Jardim Fernandes, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Stanisław Jałowiecki, Zita Pleštinská, Samuli Pohjamo, Christa Prets, Miloslav Ransdorf, Flaviu Călin Rus, Richard Seeber, László Surján, Nikolaos Vakalis, Iuliu Winkler

Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Wolf Klinz, Sepp Kusstatscher, Toine Manders

Правна информация - Политика за поверителност