ДОКЛАД относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми

26.2.2009 - (2008/2183(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Miroslav Mikolášik

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007–2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми

(2008/2183(INI))

Европейският парламент,

- като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

- като взе предвид член 2 и член 3, параграф 2 от Договора за ЕО,

- като взе предвид съобщението на Комисията от 14 май 2008 г. относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007–2013 г. (COM(2008)0301),

- като взе предвид Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд[1] (Общия регламент относно ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд),

- като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване[2] (Стратегическите насоки за сближаване),

- като взе предвид комюникетата на държавите-членки относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за 2007–2013 г.,

- като взе предвид Четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване (COM(2007)0273) („Четвъртия доклад за сближаването“),

- като взе предвид предложението за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление (COM(2008)0803),

- като взе предвид предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимостта на инвестиране в енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство (COM(2008)0838),

- като взе предвид предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (EО) № 1081/2006 относно Европейския социален фонд с оглед разширяване на видовете разходи, допустими за финансиране ЕСФ (COM(2008)0813),

- като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2008 г. относно управлението и партньорството в национален и регионален мащаб, както и въз основа на отделни проекти, в областта на регионалната политика[3],

- като взе предвид член 45 от своя правилник,

- като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по правата на жените и равенството между половете (A6‑0108/2009),

А.  като има предвид, че Комисията публикува гореспоменатото съобщение въз основа на резултатите от преговорите с държавите-членки относно Националните стратегически референтни рамки и оперативните програми,

Б.   като има предвид, че съгласно член 158 от Договора, за да укрепи икономическото си и социално сближаване, Общността си поставя за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони или острови,

В.   като има предвид, че последните две разширявания на Европейския съюз значително увеличиха неравенствата между регионите в Общността и е необходимо да се намери правилното решение на този проблем с оглед насърчаването на хармонично, балансирано и устойчиво развитие,

Г.   като има предвид, че последните доклади относно сближаването подчертават тенденцията към задълбочаване на териториалните неравенства между регионите в ЕС и на подрегионално равнище, неравенства, които се характеризират с явления като пространствена сегрегация, резултат от възникването на определени форми на гетоизация, и продължаващия упадък на отдалечените райони и районите с преобладаващ селскостопански характер,

Д.  като има предвид, че през октомври 2006 г. Съветът прие посочените по-горе Стратегически насоки за сближаване като индикативна рамка за държавите-членки за изготвянето на Националните стратегически референтни рамки и оперативните програми за периода 2007–2013 г.,

Е.   като има предвид, че трите приоритета, заложени в Стратегическите насоки относно сближаването, се отнасят до превръщането на Европа и нейните региони в по-привлекателно място за инвестиции и работа, подобряване на познавателната и иновационна дейност с цел постигане на растеж и създаване на повече и по-качествени работни места,

Ж.  като има предвид, че превръщането на тези приоритети в оперативни програми следва да позволи на регионите да посрещнат предизвикателствата, свързани с глобализацията, устойчивото развитие, структурните и демографските промени и изменението на климата,

З.   като има предвид, че съществуват значителни различия между начините на приложение на посочените по-горе приоритети от страна на държавите-членки в техните оперативни програми, в зависимост от това в обхвата на коя цел на регионалното развитие, цел „Сближаване“ или „Регионална конкурентоспособност и заетост“ попада даден регион,

И. като има предвид, че Общият регламент относно ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд задължи държавите-членки, присъединили се към Съюза преди 1 май 2004 г., да заделят 60% от общите разходи за цел „Сближаване“ и 75% от разходите за цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“ за приоритетите, свързани с Лисабонската стратегия, и като има предвид, че към държавите-членки, присъединили се към Съюза на или след 1 май 2004 г., бе отправена препоръка да възприемат същия подход,

Й.  като има предвид, че устойчивостта, предотвратяването на всякакъв вид дискриминация, доброто управление и прилагането на принципа на партньорство, наред със силния институционален и административен капацитет, играят ключова роля за успешното осъществяване на политиката на сближаване,

К.  като има предвид, че политиката на сближаване трябва да бъде достатъчно силна и гъвкава, за да играе важна роля в усилията на Съюза за противодействие на настоящата световна икономическа криза,

1.   признава положените от всички държави-членки усилия да включат трите приоритета, заложени в Стратегическите насоки относно сближаването, които съответстват на целите на Лисабонската стратегия, в своите оперативни програми;

2.   отбелязва сравнително бавния старт на новия програмен период в много от държавите-членки, което може да застраши ефективното използване на финансовите средства; изразява все пак увереност, че ангажиментите, поети в периода на преговори и одобрение на оперативните програми ще бъдат спазени в полза на регионите и на Съюза като цяло;

Намаляване на неравенствата между регионите

3.   отбелязва решителността на държавите-членки да решат въпросите, свързани със специфичните за тях териториални потребности, възникващи поради географското им местоположение или икономическото им и институционално развитие, като изготвят стратегии за намаляване на дисбалансите вътре в рамките на даден регион, както и тези между отделните региони; припомня в тази връзка мерките, предложени от държавите-членки за справяне с особените предизвикателства за развитието, пред които са изправени регионите със специфични географски характеристики, като планински региони, острови, най-отдалечени региони, отдалечени гранични градове, региони, страдащи от обезлюдяване и крайгранични региони; заявява отново, че стабилното икономическо и екологично развитие, както и намаляването на регионалните неравенства, остават основните цели на регионалната политика на ЕС;

4.   подчертава, че опитът от миналото е показал, че сближаването между държавите може да прикрива задълбочаващите се различия между и в рамките на регионите; отбелязва освен това, че тези регионални и местни нервенства се наблюдават в редица области, като заетостта, производителността, доходите, равнището на образование и капацитета за иновации; подчертава важността на териториалното измерение на сближаването за преодоляването на тези проблеми;

Изпълнение на Лисабонската програма посредством политиката на сближаване

5.   приветства усилията, полагани от националните органи, за да гарантират, че предоставените средства от разходите за осъществяването на Лисабонската програма представляват средно 65% от наличните фондове в регионите, които попадат в обхвата на цел „Сближаване“, и 82% от фондовете в регионите в обхвата на цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“, което всъщност надхвърля първоначалното изискване;

6.   изразява убеждението, че се изискват много повече инвестиции в тази област; счита, че в светлината на средносрочния преглед на изпълнението на структурните фондове за тези цели трябва да се предвидят по-строги насоки на ЕС и повече финансови ресурси и по-специално, че следва да се изиска най-малко 5% от структурните фондове да бъдат изразходвани за подобряване на енергийната ефективност на съществуващите домове; в тази връзка призовава Комисията да следва заключенията на Съвета относно конкурентоспособността от 9 и 10 октомври 2008 г. по отношение на енергийната ефективност подчертава ключовата роля и потенциала за развитие, който възобновяемите енергии представляват за регионите на ЕС, както за създаването на работни места, така и за укрепването на местното устойчиво развитие;

7.   насърчава усилията на регионите за постигане на целите от Лисабон, като прилагат цялостно и ефективно своите оперативни програми; също така призовава Комисията да наблюдава стриктно процеса на изпълнение, за да гарантира практическото изпълнение на целите и да докладва на Парламента относно възникналите проблеми;

8.   счита за недостатъчни финансовите ресурси, предвидени за трансевропейските енергийни мрежи, тъй като те са жизненоважни за завършването на вътрешния пазар;

9.   отбелязва важната роля, която играят малките предприятия и микропредприятията, по-специално занаятчийските предприятия, в икономическото, социалното и териториалното сближаване, чрез важния принос, който те имат за растежа и заетостта; поради това призовава за активна политика в подкрепа на всички форми на новаторство в тези предприятия и настоятелно призовава Комисията да създаде възможности за сътрудничество между дружествата, публичния сектор, училищата и университетите с цел да бъдат създадени регионални иновационни групи в духа на Лисабонската стратегия;

Отговор на глобализацията и на структурните промени

10. приветства факта, че всички държави-членки насочиха значителна част от общите си финансови средства към инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и иновации, развитие на икономика на услугите, основана на знанието, насърчаване на предприемачеството и услуги в подкрепа на бизнеса, както и подкрепа за дружествата и служителите да се приспособят към новите условия; отбелязва, че осигуряването на достъп продължава да бъде значителен проблем за повечето от регионите на Съюза в обхвата на цел „Сближаване“, които страдат от недостиг на транспортна инфраструктура;

11. вярва, че индустриалната политика следва да бъде подкрепена чрез структурните фондове за да се увеличи конкурентоспособността на държавите-членки и Съюза; поради това подкрепя заложения в политиката на сближаване приоритет за деблокиране на предприемаческия потенциал, по-специално този на МСП;

Демографски промени и трудови пазари, които в по-голяма степен благоприятстват включването

12. приветства усилията на държавите-членки да отдадат приоритет на инвестициите, насочени към увеличено участие на работниците, гарантиране на равни възможности, поради което одобрява мерките, подкрепени от ЕСФ и програмата ПРОГРЕС за периода 2007-2013 г., предназначени да подпомогнат премахването на дискриминацията и да подобрят положението на жените на пазара на труда; оценява мерките, взети от държавите-членки, насочени към усъвършенстване на уменията, борба с бедността и социалното изключване, в своите програми, финансирани от ЕСФ; подчертава, че в обстановката на задълбочаваща се икономическа криза е важно и необходимо да бъдат продължени усилията за подкрепа на заетостта, като се отдели специално внимание на специалните потребности на хората с увреждания и възрастните граждани на всяко равнище на изпълнение и оценка на политиката на сближаване;

13. подкрепя "принципа на партньорство", който Комисията прилага в политиката на сближаване, и призовава Комисията да включи местните и национални организации на жени в своите преговори и изпълнение;

Отговор на предизвикателствата на устойчивото развитие, изменението на климата и енергетиката;

14. счита, че мерките, насочени към опазване на околната среда, борба с изменението на климата и насърчаване на енергийната ефективност, следва да бъдат част от всички оперативни програми; високо оценява поетите от държавите-членки ангажименти за решаване на тези проблеми, като за тях се разпределят приблизително една трета от общите средства за политиката на сближаване; същевременно счита, че конкретните средства, които се разпределят за борба с изменението на климата и насърчаване на енергийната ефективност, не са достатъчни за задоволяване на действителните потребности;

15. счита, че разработването на полюси на конкурентоспособността в рамките на структурните фондове е от съществено значение, тъй като те съдържат голям потенциал за създаване на добре платени работни места и за генериране на икономически растеж, както и за намаляване на напрежението в големите градски агломерации; в тази връзка приветства продължаването на програмата URBAN, като счита, че е необходимо съживяването на градските зони и възстановяването на остарялата градска инфраструктура;

16. подчертава, че в регламентите за структурните фондове се посочва, че държавите-членки и Комисията гарантират насърчаването на равенството между жените и мъжете и включването на перспективата за равенството между половете на различните етапи от прилагането на фондовете;

17. призовава държавите-членки да информират обстойно гражданите, местните органи, неправителствените организации и организациите на жени за възможностите за финансиране, по-специално информация за специфични програми, избираемост за съфинансиране от структурните фондове, правилата за съфинансиране, правилата за възстановяване на разходи и къде да се открият покани за предложения в рамките на програмния период 2007-2013 г.;

18. призовава държавите-членки да гарантират, че прекалени административни пречки не възпират неправителствените организации да кандидатстват за финансиране на проекти, по-специално проекти за подпомагане на жени в икономически неизгодно положение, жени имигрантки, жени от етническо малцинство, жени с увреждания, жени с лица на тяхна издръжка и жени, които са жертви на насилие или мъчения;

19. отбелязва, че съществува съществена разлика между начина, по който държавите-членки от ЕС-15 и тези от ЕС-12 разпределят средствата в тази област и признава необходимостта от това, новите държави-членки да съсредоточат много повече средства за постигането на целите на ЕС, свързани с околната среда, климата и биоразнообразието, установени в достиженията на правото на Съюза;

20. подчертава необходимостта, посредством всички съществуващи средства, като обмен на добри практики, информационни кампании, общи действия, обмен на нови технологии, развитие на партньорства да бъде укрепен капацитетът за сътрудничество и за ефикасно усвояване на наличните фондове, което ще допринесе за ефикасното прилагане на актуалните програми за сътрудничество и по-специално ще увеличи способността на държавите-членки за усвояване на средствата;

21. счита, че в периоди на икономическа криза държавите-членки следва да извлекат полза от стремежа към постигане на синергия между опазването на околната среда и създаването на работни места, предвиден в Стратегическите насоки на Общността за сближаване, и да отпуснат повече средства за проекти, насърчаващи екологичната икономика, екологичните работни места и екологичните иновации;

Засилване на многостепенната система на управление и партньорство

22. счита, че многостепенната система на управление и принципът на партньорство са ключови елементи на законосъобразността, прозрачността и ефективността на оперативните програми по време на етапа на планиране и особено по време на процеса на изпълнение; поради тази причина, приветства полаганите от всички държави-членки усилия да укрепят, съобразно своите специфични институционални рамки и традиции, принципът на партньорство в своите програми за настоящия период, в съответствие с член 11 от Общият регламент относно ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд; препоръчва, по-специално на новите държави-членки, които нямат особено голям опит в изграждането на ефективни партньорства, последователно да укрепват принципа на партньорството, докато изпълняват оперативните си програми;

23. призовава държавите-членки да се въздържат от прекалено забавяне на възстановяването на разходи за изпълнени проекти, като отбелязва, че неплатежоспособността, до която води подобна практика, често пречи на получателите - главно местни органи и организации с нестопанска цел, да продължават да осъществяват дейности, специфични за тяхната сфера на дейност;

24. посочва, че забавянията в изпълнението на структурната политика се дължат отчасти на прекомерната строгост на процедурите и че поради това тези процедури следва да бъдат опростени, като се въведе ясно разделение на отговорностите и компетенциите между ЕС, държавите-членки и регионалните и местните органи;

25. призовава държавите-членки да си сътрудничат отблизо с регионалните и местните органи още на етапа на планиране на националните стратегически референтни рамки и да се придържат изцяло към идеалите, залегнали в многостепенната система на управление;

26. подчертава необходимостта от насърчаване на сътрудничеството между частния и публичния сектор под формата на публично-частни партньорства, за да се създаде възможност за изпълнение на множество ключови проекти с цел подобряване на резултатите от инвестициите;

27. отбелязва, че е необходима оценка на координацията и допълването между програмите по структурните фондове и програмите за развитие на селските райони; отбелязва, опитът на място показва, че синергията между двата вида програми не се използва в достатъчна степен;

Изграждане на институционалния капацитет

28. приветства факта, че все повече се осъзнава колко е важно укрепването на институционалния и административния капацитет за ефективното прилагане на публичните политики и управлението на фондовете на ЕС; призовава да бъдат положени значителни усилия за укрепването на институционалния капацитет и повишаването на професионализма на публичните органи във всички региони в обхвата на цел „Сближаване“;

29. подчертава необходимостта от насочване на политиката на сближаване и в селските райони, като счита, че само чрез балансирано между града и селото развитие може да бъде постигнато териториално сближаване;

Отчитане на успешните политики, повишаване на знанията и разпространяване на добри практики

30. по-специално, високо оценява включването от страна на новите държави-членки на резултатите от инициативите на Общността URBAN и EQUAL в оперативните програми за периода 2007–2013 г.; одобрява полаганите от държавите-членки усилия да въведат интегрирани планове за устойчиво развитие на градските райони, тъй като градовете са местата, в които са разположени промишлените дейности, отговорни за икономическия растеж и създаването на работни места; освен това счита, че следва да се използва пълният потенциал на европейските програми за териториално сътрудничество, както и инструментите Jessica, Jaspers, Jeremie и Jasmine, за да се ускори развитието и да се постигнат по-високи темпове на растеж;

31. призовава държавите-членки при всички проекти по линия на структурните фондове да вземат предвид въздействието върху жените и въпросите за равенството между половете;

Заключения

32. счита, че не е възможно да се даде оценка на начина, по който държавите-членки са решили да прилагат очертаната от Стратегическите насоки за сближаване рамка при изготвянето на своите национални стратегически референтни рамки и оперативни програми; високо оценява факта, че всички държави-членки са положили значителни усилия, на всички етапи, за осъществяване на приоритетите на политиката на сближаване в контекста на специфичните за тях потребности и ограничения;

33. счита, че прозрачността в процеса на предоставяне на средства, както и опростяването на административните процедури, което ще доведе до улесняване на достъпа до информация на потенциални бенефициери на Структурните фондове, е много важна предпоставка за постигането на общата цел на политиката на сближаване;

34. призовава държавите-членки да подобрят ефективността на въведените от тях процедури, за да осигурят действително функциониращ цялостен подход към политиката на сближаване, като по този начин гарантират, че се отчитат всички аспекти на всяка една оперативна програма;

35. насърчава усилията на Комисията да гарантира, че всички държави-членки имат ефективни системи за контрол, така че да могат да прилагат принципите на доброто финансово управление по отношение на разходите на Общността;

36. отбелязва, че настоящата световна икономическа криза създаде нова ситуация във всички държави-членки, което изисква преоценка и възможно адаптиране на инвестиционните приоритети; приветства посочените по-горе предложения на Комисията за изменение на регламентите с цел посрещане на потребностите на Съюза при тези изключителни обстоятелства и отново изразява своята позиция, че политиката на сближаване играе централна роля за икономическото възстановяване на цялата територия на Съюза; следователно отхвърля всеки опит за повторно връщане на тази политика в националните рамки;

37. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

• [1]  ОВ L 210, 31.07.2006 г., стр. 25.
• [2]  ОВ L 291, 21.10.2006 г., стр. 11.
• [3]  Приети текстове, P6_TA(2008)0492.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Въведение

В много области на европейската политика, докладите за изпълнението са ограничени до осъществяването на законодателен контрол върху транспонирането на законодателството на Европейския съюз в националното законодателство. Това често представлява сравнение между съответното законодателство и държавите-членки, които са обект на внимание в доклада. В случая със структурните фондове, прилагането на този подход понастоящем е невъзможно, тъй като законодателството, което урежда въпросната област, или представлява пряко приложими регламенти, или попада в обхвата на процедурата на одобрение[1]. Мерките за прилагане, които Комисията постановява под формата на решения на Комисията, не се представят нито на Парламента, нито на Съвета. Това, обаче, може да се промени с влизането в сила на Договора от Лисабон или негов еквивалент.

Общи сведения

По време на този парламентарен мандат и в съзвучие с Европейската комисия и Съвета, Европейският парламент изтъкна необходимостта от това, по-голямата част от наличните средства за регионално развитие да бъдат инвестирани в действия за подпомагане на онези държави-членки и региони, които изостават в икономическото, социалното и екологичното си развитие. Същевременно беше отдадено най-малкото еднакво значение на това да се гарантира, че се предоставят и средства с цел подпомагането на всички европейски региони и по-специално по-развитите региони да финансират научноизследователски и развойни дейности, създаване на високотехнологични икономики на услугите и услуги в подкрепа на бизнеса, така че Съюзът да постигне амбициозните цели, заложени в програмите от Лисабон и Гьотеборг. Според Парламента ограничаването на действията в областта на тази политика до по-бедните държави-членки не би довело до желания резултат. Политиката на регионално развитие е единствената област, в която резултатите се виждат и усещат непосредствено от всеки европейски гражданин и за да бъде успешна, тази политика трябва да присъства във всички държави-членки без разграничение.

С оглед на това, през петгодишния си мандат Парламентът идентифицира стратегически действия, които желае да види реализирани в държавите-членки. Те включват:

Ø мерки за подобряване на състоянието на градската среда с по-специално внимание върху градския транспорт и мерки за борба с емисиите на CO2, контрол върху разрастването на градските зони и наличието на жилищен фонд в добро състояние и на приемливи цени, както и на отворени пространства;

Ø мерки за осигуряване на полицентрично развитие;

Ø мерки за подобряване на условията за живот и интеграция на малцинствените групи, по-специално с оглед на ромите;

Ø мерки за осигуряване на разпространението и споделянето на добри практики;

Ø мерки за приспособяване на местните икономики и общества, за да могат да се изправят пред предизвикателството, свързано с изменението на климата;

Ø систематичното приемане и прилагане на цялостния подход към стратегическото планиране и изпълнение на проектите;

Ø увеличаване на участието на частния сектор в осъществяването на проекти и значението на публично-частните партньорства;

Ø важната роля на регионалните и местните органи в изготвянето на националните стратегически рамки.

Целта на този доклад е да покаже по какъв начин държавите-членки са възприели и последвали Стратегическите насоки на Общността от 2006 г. за сближаване при изготвянето на своите Национални стратегически референтни рамки и съпътстващите ги оперативни програми, приспособени така, че да отговарят на специфичните за тях ограничения и изисквания.

Началото на изпълнението на стратегиите и оперативните програми за програмния период 2007–2013 г. беше току-що поставено. След като Европейската комисия завърши процедурата на одобрение на оперативните програми през юни 2008 г., сега новите проекти започват да придобиват форма и ще е необходима поне една година преди да е възможно да се оцени истинският напредък в тяхното изпълнение. Следователно обхватът на този доклад е ограничен по необходимост и целта му е да се определи по какъв начин и до каква степен приоритетите на Общността, посочени в Стратегическите насоки за сближаване, са били отчетени от държавите-членки и регионите в подготовката и съставянето на оперативните програми, с които се урежда политиката на регионално развитие за целия програмен период. Действителен анализ на процеса на изпълнение на оперативните програми може да бъде направен единствено след като държавите-членки предоставят своите доклади, съдържащи информация относно приноса на програмите, съфинансирани от фондовете, за постигането на целите на политиката на сближаване, изпълнението на задачите на фондовете, изпълнението на приоритетите, подробно описани в Стратегическите насоки на Общността за сближаване и за постигането на целта за насърчаване на конкурентоспособността и създаването на работни места, съгласно изискванията на член 29 от Общия регламент.

Съобщението на Европейската комисия относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007–2013 г. ни предоставя яснота относно това как новото поколение програми на политиката на сближаване ще използва средствата в размер на 347 милиарда евро[2], които бяха определени за тази политика през седемгодишния период.

Основни оценки

В съответствие с основния принцип на солидарност, който е в основата на политиката на сближаване, главната цел остава „намаляване на различията между държавите-членки, регионите и отделните хора по отношение на жизнения стандарт и нивото на възможности, и за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в контекста на глобалната икономика.[3]“

Така по време на програмния период през 2007–2013 г. процесът на изработване на стратегическата политика показва, че всички държави-членки, включително онези, които се присъединиха неотдавна, са положили общо усилие за приспособяване на политиките и инвестициите за постигане на целите от Лисабон и Гьотеборг. Следователно е ясно, че регионите в обхвата на цел „Сближаване“ са насочили 65% от средствата, а регионите и държавите в обхвата на цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“ – 82% от средствата (70% от общите средства) за изпълнение на приоритетите на Лисабонската програма. В действителност това надвишава първоначално изискваните средства съгласно член 9 от Общия регламент (60% от разходите за цел „Сближаване“ и 75% от разходите за цел „Регионална конкурентоспособност и заетост“). Това представлява както признаване на факта, че свързаните с Лисабонската програма политики имат потенциал да осигурят сравнително предимство за европейската икономика в една все по-глобализираща се среда, както и изключителен ангажимент от страна на по-слабо развитите държави и региони, които са осъзнали необходимостта да бъдат приоритетно решени проблемите, свързани с конкурентоспособността, иновациите и динамиката.

Приспособяването на нашите икономики, а всъщност нашия начин на живот, така че да посрещнат предизвикателствата на глобализацията и изменението на климата, е необходимост, която ще повлияе върху политиката на регионалното развитие в обозримото бъдеще. Постигането на напредък в тези области изисква средства за научни изследвания и иновации, предприемачество, енергийна ефективност и специфични фондове за борба с последиците от изменението на климата. Вашият докладчик с удоволствие отбелязва, че над 100 милиарда евро ще бъдат инвестирани в опазването на околната среда, но същевременно счита, че определените за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници средства (9 милиарда евро), от една страна, и за мерките за борба с изменението на климата (48 милиарда евро), от друга, са по-малко от необходимите. В момент, в който поведението на планетата е вече нестабилно и цели региони по света стават жертва на неочаквани наводнения и задълбочаваща се суша, напредъкът, постигнат през тези седем критични години, не само ще определи нашето бъдеще, но също така и кой икономически регион ще доминира в новите промишлени и възникващи икономически дейности през 21-ви век.

Другите важни въпроси, които докладът засяга, в съответствие с приоритетите на политиката на сближаването, са мерките:

Ø за увеличаване на равнищата на заетост;

Ø за насърчаване на по-гъвкав пазар на труда;

Ø за насърчаване на общества, които благоприятстват социалното включване и за борба с бедността;

Ø за изтъкване на потребността от добро управление и от по-мощен институционален капацитет, при необходимост, за прилагането на оперативните програми;

Ø за включване на успешни инициативи на Общността;

Ø за развитие на общество, основано на знанието и за споделяне на добри практики.

Заключения

Работната хипотеза на докладчика, а именно, че при изготвянето и договарянето на оперативните си програми всички държави-членки са се придържали към общите приоритети на политиката на сближаване, се оказа вярна. Ясно е, че всички държави-членки са се придържали към целите на Общността, които те са претворили в свои собствени приоритети, като са се съобразили с ограниченията, наложени от специфичното им равнище на икономическо и териториално развитие.

Появата на настоящият доклад съвпада с безпрецедентен момент на икономически катаклизъм. От милиони европейски данъкоплатци се изисква да плащат милиарди евро за рефинансиране на паричните системи на Европа, Великобритания, Франция, Испания, Германия и Италия, които или са изпаднали в рецесия или са изправени пред нея. Докладчикът няма намерение да разисква в настоящия доклад въпроса за голямата икономическа криза, но той би желал да приветства преразглеждането на законодателната рамка, целящо да гарантира, че политиката на сближаване е мощен инструмент, способен да насърчи продължително, балансирано устойчиво развитие, дори в период на неочаквани икономически сътресения. Европейската комисия представи на Парламента предложения, чиято цел е на политиката на сближаване да бъдат предоставени необходимите средства, за да играе тя централна роля в усилията на Европа да се изправи пред това безподобно предизвикателство и без съмнение, методите, програмите и правилата ще бъдат приспособени спрямо потребностите. Поради тази причина е още по-важно да се извърши обстоен преглед на планираното, на това, което според определението на държавите-членки и регионите е от първостепенна важност за тях при преобладаващите в началото на настоящия програмен период условия, и да видят дали и по какъв начин действията на Съюза отговарят на действителността.

Поради демографската концентрираност на населението на Съюза в градските агломерации и поради ключовото място, което градовете заемат в икономическата дейност на Съюза, градското измерение на оперативните програми за изпълнение през периода 2007–2013 г. е основно за постигането на целите от Лисабон и Гьотеборг. В своя работен документ от 14 ноември, Комисията посочва, че повече от половината програми в рамките на ЕФРР, проучени по време на референтния период, имат градско измерение. Оперативните програми, насочени към обновителни дейности в градските зони, енергоспестяване, развитие на енергийно ефективни и чисти системи на градски транспорт, едновременно ще опазват и подобряват околната среда, както и ще насърчават икономическата дейност и създаването на работни места. Всички ние сме наясно относно неизбежността на постиндустриалната революция, която се появи със своите ограничения и предизвикателства, но също така и със своите предимства и обещания. Икономическата и социалната структура на Съюза би могла да се отличи с признаването на положителните страни на тези предизвикателства и включването им във всеки аспект на прилагането на нашите оперативни програми.

Естествено, научноизследователската и развойна дейност е ключът към откриването на нови технологии, способни да използват възобновяеми природни ресурси за производството на чиста енергия и да ни снабдяват със средствата за поддържане и подобряване на стандарта ни на живот и особено позицията ни на световна икономическа и политическа сила.

Събитията по света в настоящия момент подчертават необходимостта от ефективни системи за контрол, които да предпазват, във възможно най-голяма степен, публичните разходи от измами и злоупотреби. Като се има предвид репутацията, с която финансовият сектор се сдоби през последните седмици, управлението на европейските фондове трябва да бъде ясно и прозрачно. В същото време би било погрешно да се предприемат процедури и методи, които още повече ще забавят една тромава система. Необходимостта от опростяване на процедурите и от ускорено прилагане беше призната от всички заинтересовани страни и на Парламента понастоящем са предоставени законодателни предложения и съобщения от Комисията за изменение на много от законодателните мерки, именно с оглед на опростяване и забързване на прилагането на политиката на сближаване. Нека се надяваме, че нашите усилия ще се увенчаят с успех.

• [1]  вж. Регламент (ЕО) № 1083/2006 за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999
• [2]  Сега това е второто най-голямо перо от общностния бюджет.
• [3]  Източник: Европейска комисия, COM(2008)301 окончателен

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (21.1.2009)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно прилагането на Регламента за структурните фондове за 2007-2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативни програми
(2008/2183(INI))

Докладчик по становище: Атанас Папаризов

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приветства обвързването на новата политика на сближаване за периода 2007-2013 г. с Лисабонската програма; отбелязва със задоволство, че от 347 милиарда евро, заделени като резерв за политиката на сближаване, повече от 65% са "набелязани" за разходи, свързани с Лисабонската програма, като иновации, научни изследвания и човешки капитал;

2.  приветства факта, че държавите-членки са издигнали в приоритет инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НРД) и иновации, които заемат обща сума от 86 милиарда евро; подчертава значението на регионалното измерение на иновациите; приветства факта, че повече от половината от общата сума ще бъде инвестирана в иновативния капацитет на предприятията;

3.   изразява сериозна загриженост от относително ограничения размер на финансиране, запазен за дейности за справяне с изменението на климата и за подобряване на енергийната ефективност и възобновяемите енергии; изразява убеждението, че се изискват много повече инвестиции в тази област; счита, че в светлината на средносрочния преглед на изпълнението на структурните фондове за тези цели трябва да се предвидят по-строги насоки на ЕС и повече финансови ресурси и по-специално, че следва да се изиска най-малко 5% от структурните фондове да бъдат изразходвани за подобряване на енергийната ефективност на съществуващите домове; в тази връзка призовава Комисията да следва заключенията на Съвета относно конкурентоспособността от 9 и 10 октомври 2008 г. по отношение на енергийната ефективност подчертава ключовата роля и потенциала за развитие, който възобновяемите енергии представляват за регионите на ЕС, както за създаването на работни места, така и за укрепването на местното устойчиво развитие; призовава Комисията да разгледа всички възможности за финансиране на изграждането на най-много12 демонстрационни предприятия за улавяне и съхранение на въглерод до 2015 г. и да внесе предложенията си в най-кратък срок;

4.  счита за недостатъчни финансовите ресурси, предвидени за трансевропейските енергийни мрежи, тъй като те са жизненоважни за завършването на вътрешния пазар;

5.  вярва, че индустриалната политика следва да бъде подкрепена чрез структурните фондове за да се увеличи конкурентоспособността на държавите-членки и ЕС; поради това подкрепя заложения в политиката на сближаване приоритет за деблокиране на предприемаческия потенциал, по-специално този на МСП;

6.  подчертава, че е необходимо да се вземат предвид специфичните нужди на новите държави-членки от инвестиции в основно инфраструктурно развитие като предпоставка за постигане на целите от Лисабон;

7.   счита, че разработването на полюси на конкурентоспособността в рамките на структурните фондове е от съществено значение, тъй като те съдържат голям потенциал за създаване на добре платени работни места и за генериране на икономически растеж, както и за намаляване на напрежението в големите градски агломерации; в тази връзка приветства продължаването на програмата URBAN, като счита, че е необходимо съживяването на градските зони и възстановяването на остарялата градска инфраструктура;

8.   подчертава необходимостта, посредством всички съществуващи средства, като обмен на добри практики, информационни кампании, общи действия, обмен на нови технологии, развитие на партньорства да бъде укрепен капацитетът за сътрудничество и за ефикасно усвояване на наличните фондове, което ще допринесе за ефикасното прилагане на актуалните програми за сътрудничество и по-специално ще увеличи способността на държавите-членки за усвояване на средствата;

9.   подчертава значението на изработването и прилагането на специални програми в намиращите се в упадък райони, в които преобладават промишлените дейности, за подкрепа на инициативите за икономическо преструктуриране и които да доведат до значителен растеж на икономическия дял на сектора на услугите;

10. подчертава необходимостта от съсредоточаване на политиката на сближаване и в селските райони, като счита, че териториално сближаване може да бъде постигнато само чрез развитието на балансирано отношение между града и селото;

11. счита, че демографският проблем е ключово предизвикателство за държавите-членки в контекста на процеса на намаляване и застаряване на населението; в това отношение подчертава, че в съобщението на Комисията (COM(2008)0301) на този проблем не е отделено достатъчно място;

12. счита, че прозрачността в процеса на предоставяне на фондове, както и опростяването на административните процедури, което ще доведе до улесняване на достъпа до информация на потенциални бенефициенти на фондове, е много важна предпоставка за постигането на общата цел на политиката на сближаване.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	20.1.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	46 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Šarūnas Birutis, Jan Březina, Jerzy Buzek, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Dragoş Florin David, Den Dover, Lena Ek, Nicole Fontaine, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Erna Hennicot-Schoepges, Mary Honeyball, Ján Hudacký, Romana Jordan Cizelj, Werner Langen, Anne Laperrouze, Pia Elda Locatelli, Patrick Louis, Eluned Morgan, Angelika Niebler, Atanas Paparizov, Aldo Patriciello, Francisca Pleguezuelos Aguilar, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Vladimír Remek, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Mechtild Rothe, Paul Rübig, Patrizia Toia, Catherine Trautmann, Claude Turmes, Nikolaos Vakalis, Alejo Vidal-Quadras, Dominique Vlasto
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Pilar Ayuso, Juan Fraile Cantón, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Edit Herczog, Vittorio Prodi, Esko Seppänen, Silvia-Adriana Ţicău, Vladimir Urutchev

СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (10.11.2008)

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно прилагането на регламента относно структурните фондове през периода 2007-2013 г.: резултатите от преговорите във връзка с националните стратегии за сближаване и оперативните програми
(208/2183(INI))

Докладчик по становище: Zita Pleštinská

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

- като взе предвид член 2 и член 3, параграф 2 от Договора за ЕО,

1.  подкрепя трайния стремеж на новите програми към премахване на бариерите пред заетостта, по-специално за жените и по-специално тези, които засягат хората от селските райони, младите хора, хората с увреждания, възрастните хора и нискоквалифицираните работници, и отбелязва, че целта за увеличаване на степента на заетост при жените далеч не е постигната;

2.  подчертава, че в регламентите за структурните фондове се посочва, че държавите-членки и Комисията гарантират насърчаването на равенството между жените и мъжете и включването на перспективата за равенството между половете на различните етапи от прилагането на фондовете;

3.  призовава оперативните програми да спазват принципите на равнопоставеност между мъжете и жените, справяйки се с дискриминацията и насърчавайки равно третиране при заплащане и равни възможности за жени и мъже на работното място и в обществото като цяло чрез насърчаване на предприемачеството сред жените, улесняване участието на жените в процеса на вземане на решения и насърчаване присъствието на жените в научните, академичните и технологичните среди, създаване на кампании за повишаване на осведомеността сред широката общественост, обмен на добри практики и провеждане на траен диалог с гражданите;

4.  подкрепя мерките, насърчавани от Европейския социален фонд и програмата ПРОГРЕС за периода 2007-2013 г., с които се подобрява положението на жените на пазара на труда и се подпомага премахването на дискриминацията;

5.  подчертава, че с оглед осигуряване на необходимите условия за справедливо участие на жените и мъжете в частната и публичната сфера и същевременно посрещане на демографското предизвикателство, тези програми следва също така да бъдат насочени към съчетаването на семейния и професионалния живот; изтъква, че е необходимо да се подобри предлагането, качеството и достъпа до услуги за гледане на деца и услуги, свързани с полагането на грижи за хора, които не могат да се обслужват самостоятелно, за възрастни хора, хронично болни хора и хора с увреждания, в съответствие с целите от Барселона;

6.  подкрепя "принципа на партньорство", който Комисията прилага в политиката на сближаване, и призовава Комисията да включи местните и национални организации на жени в своите преговори и изпълнение;

7.  призовава държавите-членки да информират обстойно гражданите, местните органи, неправителствените организации и организациите на жени за възможностите за финансиране, по-специално информация за специфични програми, избираемост за съфинансиране от структурните фондове, правилата за съфинансиране, правилата за възстановяване на разходи и къде да се открият покани за предложения в рамките на новия програмен период 2007-2013 г.;

8.  призовава държавите-членки да гарантират, че прекалени административни пречки не възпират неправителствените организации да кандидатстват за финансиране на проекти, по-специално проекти за подпомагане на жени в икономически неизгодно положение, жени имигрантки, жени от етническо малцинство, жени с увреждания, жени с лица на тяхна издръжка и жени, които са жертви на насилие или мъчения;

9.  призовава държавите-членки да се въздържат от прекалено забавяне на възстановяването на разходи за изпълнени проекти, като отбелязва, че неплатежоспособността, до която води подобна практика, често пречи на получателите - главно местни органи и организации с нестопанска цел, да продължават да осъществяват дейности, специфични за тяхната сфера на дейност;

10. призовава държавите-членки, при планирането и прилагането на стратегически проекти да отчитат потребностите на жените, на семействата, и по-специално самотните родители и многочленните семейства, лицата с увреждания и уязвимите групи в географски и социално необлагодетелствани райони, както е целесъобразно;

11. призовава държавите-членки при всички проекти по линия на структурните фондове да вземат предвид въздействието върху жените и въпросите за равенството между половете.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	6.11.2008
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	27 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Emine Bozkurt, Věra Flasarová, Claire Gibault, Lissy Gröner, Zita Gurmai, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Urszula Krupa, Roselyne Lefrançois, Astrid Lulling, Siiri Oviir, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Zita Pleštinská, Anni Podimata, Raül Romeva i Rueda, Eva-Britt Svensson, Britta Thomsen, Anne Van Lancker, Anna Záborská, Iva Zanicchi
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Lena Ek, Iratxe García Pérez, Donata Gottardi, Mary Honeyball, Christa Klaß, Ria Oomen-Ruijten, Maria Petre
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Inger Segelström

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	48 2 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Elspeth Attwooll, Rolf Berend, Jana Bobošíková, Victor Boştinaru, Wolfgang Bulfon, Giorgio Carollo, Bairbre de Brún, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Monica Giuntini, Ambroise Guellec, Pedro Guerreiro, Gábor Harangozó, Filiz Hakaeva Hyusmenova, Mieczysław Edmund Janowski, Gisela Kallenbach, Evgeni Kirilov, Miloš Koterec, Constanze Angela Krehl, Florencio Luque Aguilar, Jamila Madeira, Miguel Angel Martínez Martínez, Iosif Matula, Miroslav Mikolášik, Jan Olbrycht, Maria Petre, Markus Pieper, Giovanni Robusti, Wojciech Roszkowski, Catherine Stihler, Margie Sudre, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Domenico Antonio Basile, Jan Březina, Den Dover, Emanuel Jardim Fernandes, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Stanisław Jałowiecki, Zita Pleštinská, Samuli Pohjamo, Christa Prets, Miloslav Ransdorf, Flaviu Călin Rus, Richard Seeber, László Surján, Nikolaos Vakalis, Iuliu Winkler
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Wolf Klinz, Sepp Kusstatscher, Toine Manders