ДОКЛАД относно насоките за процедурата за бюджета за 2010 г.

26.2.2009 - (2009/2005(BUD))

Раздел III – Комисия
Комисия по бюджети
Докладчик по становище: László Surján

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно насоките за процедурата за бюджета за 2010 г., Раздел III – Комисия

(2009/2005(BUD))

Европейският парламент,

–   като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за 2009 финансова година,

–   като взе предвид актуализираната финансова програма на Комисията за периода 2007-2013 г., представена на 30 януари 2009 г. в съответствие с точка 46 от Междуинституционалното споразумение (МИС) от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление[1],

–   като взе предвид Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно годишната й политическа стратегия за 2010 г. ( (COM(2009) 0073) и по-специално част II от него,

–   като взе предвид горепосоченото МИС от 17 май 2006 г.,

–   като взе предвид член 272 от Договора за ЕО и член 177 от Договора за Евратом,

–   като взе предвид член 112, параграф 1 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A6-0000/2009),

А. като има предвид, че през 2010 г. ще бъде извършена средносрочна оценка на много многогодишни програми

Б.  като има предвид, че до края на 2009 г. ще бъдат съставени нов Европейски парламент, както и нова Европейска комисия.

Бюджетен преглед

1. отбелязва, че Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2007-2013 г. определя амбициозен размер на бюджетните средства за 2010 г., а именно 139 489 000 000 евро под формата на поети задължения, което представлява 1,02% от БНД на ЕС, и 133 505 000 000 евро под формата на плащания, което представлява 0,97% от БНД на ЕС (по текущи цени), и припомня, че следващото коригиране на МФР ще се извърши през април 2009 г., точно преди публикуването на ППБ за 2010 г.;

2. взема предвид, че определените в МФР суми за всяка функция са максимални размери на разходите и представляват рамката за годишните бюджети; изразява желание окончателният бюджет да бъде по-близо до тези горни граници, което би могло да помогне за финансирането на многобройни цели от жизненоважно значение на Европейския съюз, без да се излагат на опасност действащи политики и програми; отбелязва, че някои от програмите на Общността все още не разполагат с достатъчно финансиране; заявява, че Съюзът се нуждае от по-амбициозни финансови и бюджетни решения, които да му позволят да поеме своята роля, главно в областта на икономическия растеж и заетостта, както и в областта на външната политика, в която ресурсите са недостатъчни;

3. подчертава, че Парламентът ще използва всички налични средства в рамките на МИС от 17 май 2006 г., включително законодателната гъвкавост от 5% (точка 37 от посоченото МИС), по време на МФР за периода 2007 - 2013 г., с оглед на реализиране на неговите политически приоритети;

4. отбелязва също, че слабото изпълнение на годишните бюджети води до още по-ниска степен на изпълнение на бюджета, главно вследствие на системата на усложнени правила и изисквания, наложени от Комисията и/или държавите-членки, и на ниския капацитет за изпълнение, който имат държавите-членки, водещ до значителен размер на неизпълнените поети задължения; настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчат изпълнението чрез намаляване на самоналожените бюрократични тежести и опростяване на системите на управление, при възможност, по-специално на структурните фондове;

5. подчертава значението на доброто междуинституционално сътрудничество, в условията на което Комисията предоставя на бюджетния орган цялата необходима предварителна информация;

6. счита за необходимо ясното и цялостно представяне на бюджета на Съюза; изразява намерение да следи отблизо финансовото програмиране, за да се даде възможност за вземане на съответните бюджетни решения; приветства по-доброто представяне от страна на Комисията на документацията ѝ във връзка с финансовото планиране; въпреки това, изразява желание измененията, внесени от Комисията във финансовото ѝ планиране, да изглеждат по-характерно и по-ясно; призовава за допълнителна яснота при разпределянето на суми за оперативни и административни разходи; отбелязва, че вече голяма част от разходи, които в действителност са административни, се финансират от определени за оперативни цели суми;

7. изисква от Комисията в процеса на подготовката й за предварителния проектобюджет (ППБ) за 2010 г. да представи ясни, последователни и точни отчети за дейността за всяка област на политиката, за да даде възможност на всички заинтересовани комисии на Европейския парламент да извършат задълбочен контрол над изпълнението на различните програми и политики на ЕС; в това отношение очаква подходящото развитие и изпълнение на основните бюджетни решения, взети по-рано, като например по отношение на „Галилео”, Европейския технологичен институт и продоволствената помощ;

8. посочва важността на принципа на „доброто бюджетиране”; изисква от Комисията да подготви ППБ, който дава отговор на настоящите предизвикателства и предвижда устойчив бюджет за продължаващите политики; изразява специална загриженост по отношение на бюджетните потребности за 2010 г. по функции 1а и 4 от МФР; желае да подчертае, че инструментът за осигуряване на гъвкавост има за цел да финансира непредвидени политически предизвикателства и е само едно от средствата, които дават възможност за допълнително финансиране;

9. приветства създаването на междуинституционална работна група по въпросите на децентрализираните агенции; припомня на Комисията за необходимостта да се вземат предвид целевите приходи при съставянето на ППБ за 2010 г. по отношение на съществуващите децентрализирани агенции; подчертава, че агенциите, които зависят в голяма степен от приходи, генерирани от такси, трябва да могат да използват както преди този инструмент в неговата цялост, за да им се осигури нужната бюджетна гъвкавост;

10. подкрепя различните инструменти за подпомагане по функция 4; припомня, че сериозният недостиг във финансирането по функция 4 от МФР представлява постоянна грижа на Парламента; посочва, че за да изпълни обещанията и амбициите си в качеството си на фактор от световно значение, Съюзът трябва да следи потребностите на развиващите се страни да бъдат отразявани в пълна степен в стратегическия избор на механизми за финансиране в областта на сътрудничеството за развитие;

11. припомня процедурата, определена в точка 23 от МИС от 17 май 2006 г.; въпреки това припомня, че вече бяха нанесени няколко промени, с които се намалиха наличните резерви, и следователно е трудно да се финансират нови мерки без нови средства; подкрепя намирането на дългосрочни решения, които биха осигурили достатъчно средства в бюджета на ЕС, за да се посрещнат всички нужди, вместо прехвърляне на бюджетни кредити между функции; подчертава, че наличните резерви по всяка функция от МФР (особено функция 2) не могат да се приемат за даденост поради променящите се икономически условия; счита за по-целесъобразно да се търсят решения направо за разходната категория, където е налице недостиг, за да се избегне затрудняването на други разходни области; счита, че при липсата на гъвкавост в рамките на функциите и между тях, преразглеждането на МФР отразява повечето бюджетни принципи; изразява съжаление, че при сегашните обстоятелства Съветът не възприе конструктивен подход за използването на съществуващите механизми за осигуряване на гъвкавост; счита, че средносрочният преглед на МФР следва да разгледа и хроничния недостиг при финансирането на определени категории разходи;

12. изразява готовността си да вземе предвид резултатите от средносрочния преглед, обхващащ всички аспекти на разходите и ресурсите на ЕС, включително отстъпката за Обединеното кралство, доклада на Комисията относно функционирането на МИС до края на 2009 г., предвиден в МИС от 17 май 2006 г., както и от средносрочната оценка на продължаващите многогодишни програми;

Действия за посрещане на предизвикателствата

13. припомня, че в бюджета на ЕС за 2010 г. следва да бъдат посрещнати огромни предизвикателства; посочва, че основната цел е европейските граждани да се поставят на първо място и да им се осигури по-голяма безопасност, което изисква да се отдели специално внимание на: последната финансова и икономическа криза и нейното отражение върху растежа и конкурентоспособността, работните места и сближаването, по-доброто и по-просто прилагане на структурните фондове; насърчаването на енергийното снабдяване и транспортната безопасност; както и на въпроса с вътрешната сигурност, по-специално имиграцията, борбата с тероризма, демографските предизвикателства, а също и на въпроса за изменението на климата и опазването на околната среда, социалното сближаване, сигурността на неговите граждани, както и на засилването на ролята на Съюза в света;

14. призовава Комисията да вземе под внимание горепосочените предизвикателства, когато взема решение относно ППБ; очаква Комисията да представи сериозни и полезни предложения, за да даде възможност за сериозни разисквания относно бюджета в рамките на бюджетния орган;

15. приветства намерението на Комисията да съдейства за икономическото и социално възстановяване, да повиши енергийната ефикасност и борбата с изменението на климата и да продължи да предоставя помощ, по-специално на Косово, Близкия изток, Афганистан и Грузия, както е посочено в Годишната политическа стратегия за 2010 г.; очаква Комисията, след като определи някои от основните приоритети, да ги отрази в ППБ и да осигури достатъчно финансови ресурси;

Отговор на световната финансова и икономическа криза

16. подчертава, че във време на световна финансова и икономическа криза държавите-членки реагират със свои отделни мерки за подпомагане; твърдо вярва, че Съюзът трябва бързо да реагира с мерки, имащи пряко въздействие върху икономиката, и да подкрепя държавите-членки със съпътстващи действия, особено такива, които стимулират икономическия растеж, тъй като това би довело до поощряване на инвестициите от частния сектор и следователно би спомогнало за преодоляването на опасността от загуба на работни места, би насърчило създаването на работни места и подпомогнало малките и средни предприятия (МСП) в краткосрочен и дългосрочен аспект;

17. подчертава, че настоящият контекст на икономическа криза би могъл да се приеме като възможност за увеличаване на инвестициите в екологосъобразни технологии, което може да наложи изменения в текущите финансови програми;

18. приветства намерението на Комисията да отговори на икономическата криза и отново изразява желанието си да води преговори за намиране на подходящото бюджетно решение със Съвета колкото е възможно по-скоро; смята, че едно балансирано от географска гледна точка предложение би улеснило решението относно проектите, които да бъдат подпомогнати във финансово отношение; призовава Съвета да поеме своята отговорност и да превърне в реалност европейското измерение на плана за възстановяване;

19. изразява безпокойството си относно това, че МСП, в частност, ще пострадат от икономическата криза и ще бъдат лишени от финансиране, от което спешно се нуждаят; поради това подчертава важното значение на увеличаването на средствата на ЕС, с които се подпомагат МСП, по-специално работещите в областта на научноизследователската и развойна дейност и иновациите; във връзка с това отбелязва, че Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) може да осигури ефективна подкрепа за техните дейности, свързани с иновации;

20. изразява загриженост, че настоящият резерв по функция 1а, оценяван на 111 599 000 евро, не позволява последиците от икономическата криза да бъдат третирани по подходящ начин;

21. счита, че огромните възможности на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) насърчават растежа и иновациите, с което се допринася за постигането на целите на Лисабонската стратегия, както и за преодоляването на настоящата икономическа криза; припомня, че Европейското научноизследователско пространство представлява повече от всякога крайъгълен камък за европейското общество на познанието, както и необходимостта от преодоляване на разпокъсаността на научноизследователските дейности, програми и политики в цяла Европа; във връзка с това отбелязва, че е важно да се предостави достатъчно финансиране, за да се гарантира надлежното изпълнение на тези проекти;

Осигуряване на енергийна и транспортна сигурност

22. признава, че в резултат на неотдавнашната енергийна криза е налице огромна нужда от проекти, които осигуряват енергийна сигурност за Съюза чрез диверсификация на ресурсите и взаимосвързаност на енергийните пазари; подчертава, че сигурността на енергийните доставки на Съюза, както и принципът на енергийната солидарност са основни приоритети в програмата на ЕС и също така трябва да бъдат отразени по подходящ начин в бюджета на ЕС; разглежда увеличените инвестиции в енергетиката и като инструмент за провеждане на борба с икономическата криза, като подкрепя идеята за повишаване на бюджетните разходи на ЕС по ключови инфраструктурни проекти в областта на енергетиката;

23. отбелязва, че неотдавнашната газова криза и нестабилността на цените на петрола отново показаха уязвимостта на европейската система за енергийно снабдяване; подчертава, че липсата на алтернативни (възобновяеми) енергийни източници, алтернативни маршрути за пренос на енергия, капацитет за съхраняване на енергийни източници и връзки между мрежите за пренос на енергия на държавите-членки е в ущърб на енергийната независимост на Европа и благополучието на нейните граждани; следователно Съюзът следва да бъде подготвен по-добре за времена на енергиен недостиг;

24. желае да проучи възможностите за по-нататъшно финансиране на ЕС в тези области; очаква Комисията да предложи решителни действия в подкрепа на реализирането на диверсифицирани газопреносни трасета, по-специално проекта Nabucco; посочва във връзка с това ролята на Европейската инвестиционна банка за постигането на „ефект на лоста” и оказването на помощ с цел активизиране на участието на частния сектор, като отчита, въпреки това, въпроса с демократичната подотчетност;

25. признава, че транспортът, особено програмата „Трансевропейска транспортна мрежа”, винаги е представлявал сериозен приоритет за Парламента; подчертава, че е важно да се развие необходимата инфраструктура за железопътен, морски и сухопътен транспорт и желае през 2010 г. да се ускори изпълнението на проектите; отбелязва важното значение, което Съюзът придава на намаляването на въздействието на изменението на климата, и поддържа становището, че следва да се отдаде приоритетно значение на предложенията, които могат да използват потенциала за икономии на енергия;

Опазване на околната среда и борба с изменението на климата

26. припомня, че борбата с изменението на климата е свързана и с енергийната сигурност и че насърчаването на енергийната ефикасност и икономията на енергия, увеличаването на дела на възобновяемите енергийни източници са също средства за по-голяма сигурност на енергийното снабдяване;

27. посочва, че изменението на климата оказва общопризнато въздействие върху околната среда, икономиката и обществото в Европа; във връзка с това изразява отново убеждението си, че мерките за ограничаване на изменението на климата все още не са включени в задоволителна степен в бюджета на ЕС, тъй като са нужни значителни допълнителни ресурси на ЕС за енергийна ефективност и технологии за възобновяема енергия, като те следва да се разпределят така, че да спомогнат за постигането на целите на Съюза за 2020 г.; подчертава, че ще подкрепи всички усилия за увеличаване и съсредоточаване на достатъчно финансови средства, за да се ограничат последиците от изменението на климата; припомня на Комисията, че бюджетният орган гласува за бюджета за 2009 г. за допълнително финансиране с цел да се подпомогне борбата с изменението на климата; призовава Комисията да приложи това увеличение; припомня своята резолюция от 23 октомври 2008 г. относно проекта на общ бюджет на Европейския съюз за финансовата 2009 г.[2], която приканва Комисията да представи в срок до 15 март 2009 г. амбициозен план за подходящо увеличаване на средствата, свързани с изменението на климата, в който да се разгледа вариантът за създаване на конкретен „фонд за изменението на климата” или на целеви бюджетен ред, който би подобрил възможностите за отпускане на бюджетни средства за решаване на тези въпроси;

28. насърчава Комисията да увеличи от 2009 г. финансовото подпомагане до достигането на подходящо ниво, за технологии в областта на устойчивата енергетика (по-специално имайки предвид нулеви въглеродни емисии);

29. припомня отговорността към бъдещите поколения - да се вземат рентабилни мерки за подкрепа на опазването на околната среда; посочва отново, че действията на ЕС трябва да бъдат приемани в глобален контекст и поради това изразява съжаление от факта, че действията на Европа не са последвани от действия на други субекти, което оказва сериозно влияние върху конкурентоспособността на Съюза; признава, че настоящият Европейски фонд за приспособяване към глобализацията няма да може да предотврати последиците от изнасянето на дейности, намаляване на производството и загуба на работни места;

30. припомня своята резолюция от 20 ноември 2008 г. относно европейската космическа политика[3] и отново заявява позицията си, че Съветът и Комисията следва да представят конкретни препоръки и предложения в областта на тази политика, придружени от съответно финансиране;

Укрепване на вътрешната сигурност

31. припомня, че финансирането за области, като например защита на границите, гражданска защита, борба с тероризма, следва да се запази и засили през 2010 г., защото тези политики дават пряк отговор на опасенията на европейските граждани; отбелязва, че насърчаването на продоволствената безопасност продължава да е приоритет; изразява съжаление, че съгласно финансовата програма от януари 2009 г. финансирането на тези области се увеличава умерено в рамките на функция 3а и остава почти без промяна в рамките на функция 3б - „Гражданство”, в съответствие с годишната политическа стратегия за 2010 г. в сравнение с бюджета за 2009 г., въпреки че те засягат значими въпроси, предизвикващи тревога в европейските граждани;

32. счита, че следва да се обърне специално внимание на защитата на границите във връзка с проблема с незаконната имиграция и че усилията на държавите-членки следва да се подкрепят от Съюза;

Подобряване на качеството на разходването на средства

33. подчертава, че подобряването на изпълнението и качеството на разходите следва да са водещият принцип за постигане на най-добри резултати от бюджета на ЕС; призовава Комисията и държавите-членки да насочат усилията си в тази насока и да следят отблизо изпълнението на политиките и по-специално на функция 1б във връзка със структурните политики;

34. изисква от Комисията да информира непрекъснато бюджетния орган и да обмисли възможности за съответни действия, които биха стимулирали изпълнението; желае да продължи да обмисля възможности в съответствие със съвместната декларация от 21 ноември 2008 г. относно ускоряване на изпълнението на структурните фондове и Кохезионния фонд; изразява желание да разшири обхвата на ускоряване на изпълнението, така че да включи и други области на политика;

35. очаква от Комисията да представи предложение за следващото редовно преразглеждане на Финансовия регламент, включително реални предложения за опростяване; очаква Комисията да упражни натиск върху Съвета за усъвършенстване и подобряване на условията на труд в борбата на ОЛАФ срещу измамите, що се отнася до предложенията, направени от Парламента във връзка с Регламент (EО) № 1073/1999;

36. изисква от Комисията, чрез своите компетентни служби, включително ОЛАФ, да подкрепя България и Румъния в техните усилия по отношение на механизма за сътрудничество и проверка и управлението на фондовете на ЕС; призовава Комисията да следи отблизо развитието на събитията в Косово и балканските държави, що се отнася до изпълнението и правилното управление на фондовете на ЕС, и да създаде организация, която да наследи оперативната група за разследвания и да продължи борбата срещу измамите и нередностите;

37. изразява желание административните разходи да достигнат по-ефикасни равнища в сравнение с оперативните разходи; счита, че ефективността на публичната администрация на ЕС е от решаващо значение за постигане на най-добра степен на използване на бюджета на ЕС; през предходната бюджетна година намали размера на административните разходи в сравнение с оперативните разходи и приканва Комисията да продължи в тази посока;

38. отбелязва със загриженост, че все по-голям брой служители, наети от Европейския съюз, не фигурират нито в щатните разписания на институциите, приети от бюджетния орган, нито се финансират от функция 5 на МФР; изразява решимост да продължи аналитичния преглед във връзка с персонала на Комисията и балансираното представителство на държавите-членки; ще следи отблизо и политиката на Комисията по отношение на сградния фонд в Брюксел;

Гарантиране на прерогативите на ЕП

39. подчертава, че пилотните проекти и подготвителните действия дават на Парламента възможността да положи основите за нови политики и дейности, които обогатяват действията на Съюза; подчертава, че дори ограничените резерви да излагат на опасност пълноценното използване на това средство, както е предвидено в МИС от 17 май 2006 г., изразява намерение да използва пълните суми, определени за пилотни проекти и подготвителни действия в приложение II, част Г от МИС от 17 май 2006 г., ако предложенията го налагат;

40. припомня безспорно положителните резултати, както по отношение на участието, така и по отношение на изпълнението, на различните пилотни проекти по програмата „Еразмус”, стартирани от Парламента през последните години („Еразмус за обучаващи се работници”, „Еразмус за млади предприемачи”, „Еразмус за гимназиалното образование”, „Еразмус за публичната администрация”), както и на традиционната програма „Еразмус”; потвърждава, че е необходимо Съюзът да инвестира още повече в тази област; смята, че е нужно съществено увеличение на общия финансов пакет, разпределен по всички бюджетни редове за „Еразмус”, за да се повиши значително броят (до 1 000 000 на година) на младите хора, участващи в европейската политика, свързана с „Еразмус”; изразява убеждението си, че тази мярка е от съществено значение за правилната реакция на трудностите, с които се сблъсква Европа в процеса на своята интеграция, както и за оказването на помощ с цел справяне с настоящата икономическа криза;

41. обръща внимание на това, че е необходимо да се осигури достатъчно финансиране за политиката в областта на комуникацията, като е особено необходимо то да бъде съобразено с целите, посочени в общата декларация, озаглавена „Да общуваме на тема Европа в партньорство“, приета от Парламента, Съвета и Комисията през октомври 2008 г.;

42. подчертава, че е положил усилия да приеме насоките си за бюджета за 2010 г. на ранен етап; следователно очаква Комисията да ги вземе предвид при подготовката на ППБ;

o

o        o

43. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Сметната палата.

• [1]  ОВ С 139, 14.6.2006 г., стр. 1.
• [2]  Приети текстове, P6_TA(2008)0515.
• [3]  Приети текстове, P6_TA(2008)0564.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Вашият докладчик е посветен на идеята за бюджетиране, основано на ценности и резултати, което ще бъде движещата сила за действията на Европейския парламент.

В началото на вторите 50 години на Европейския съюз неговите граждани живеят в страх и несигурност. Текущите проблеми на икономическата криза, енергийното снабдяване, изменението на климата, незаконната имиграция, престъпността и тероризма показват, че ЕС следва да предостави ясна и категорична помощ: бихме искали да осигурим по-висока степен на сигурност и безопасност на европейските граждани.

Всяка година резервите, налични в рамките на различните разходни горни граници съгласно МФР, са ограничени, както са ограничени и възможностите за финансиране на нови приоритети и за отговор на очакванията на гражданите. В сравнение с многобройните цели, които са от ключово значение за Европейския съюз, степента на финансиране на общностните програми все още е недостатъчна. Въпреки това, бюджетите във вида, в който са окончателно гласувани, са много под размерите, посочени в Многогодишната финансова рамка. Изпълнението на годишните бюджети продължава да е на още по-ниско равнище, което води до огромни по размер неизпълнени поети задължения.

Решение на този проблем би било да се премахне системата на сложни правила и изисквания, налагани от Комисията, и да се подобри капацитета за изпълнение на държавите-членки, като се намалят самоналожените им бюрократични тежести. Европейският парламент ще следи отблизо предприетите от Комисията и държавите-членки действия с цел повишаване на степента на изпълнение.

Вашият докладчик подчертава също необходимостта от гарантиране на надеждността на Европейския парламент, т.е.: да бъде движеща сила за насърчаване на значими проекти с ясна връзка с бюджетните позиции.

Общите разходи на Европейския съюз трябва да бъдат съсредоточени във възможно най-висока степен в областите, в които средствата създават по-висока степен на безопасност и сигурност и могат да бъдат използвани по-ефикасно. Има необходимост и от концентриране върху областите, които действително се нуждаят от допълнителни финансови ресурси.

По време на бюджетната процедура за 2010 г. ще се очаква висока степен на прозрачност в духа на доброто междуинституционално сътрудничество. Необходима е съгласуваност между годишната политическа стратегия, предварителния проектобюджет, окончателно гласувания бюджет и изпълнението. Европейският парламент очаква Комисията да отрази приоритетите и прерогативите на Парламента в ППБ.

Вашият докладчик се ангажира с използването на пълния размер на сумите, предвидени за пилотни проекти и подготвителни действия, но въпреки това изразява разочарование от факта, малките резерви в рамките на различните функции могат да застрашат пълноценното използване на тези средства. Право на всеки член на ЕП е да предлага пилотни проекти/подготвителни действия. Това право ще бъде гарантирано в бюджета за 2010 г., както в предходни години.

Европа има нужда от бюджет, който отразява бъдещите предизвикателства, а не миналите й политически спорове. Необходима е коренна промяна, за да отрази бюджетът бъдещите приоритети на европейците.[1] Вашият докладчик възнамерява да допринесе в тази насока, като осъзнава ограниченията на годишната бюджетна процедура.

• [1]  Информационни документи - семинар на комисията по бюджети „Разполага ли ЕС с достатъчно ресурси за постигане на целите си относно енергийната политика и изменението на климата? - последващи мерки” - 21 януари 2009 г.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (19.2.2009)

на вниманието на комисията по бюджети

относно насоките за процедурата за бюджета за 2010 г.
(2009/2005(BUD))Раздел III - Комисия

Докладчик: Gay Mitchell

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие призовава водещата комисия по бюджети да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. изразява изключителна загриженост във връзка със световния икономически спад и многобройните му последици за развиващите се страни; посочва, че финансовата криза възниква в момент на изключителна уязвимост за развиващите се страни, предизвикана от продоволствената криза и предизвикателствата за околната среда, съчетанието на които ще създаде големи нови потребности; подчертава, че с понижението на равнищата на потоците от частни инвестиции и на паричните преводи на мигрантите, е от решаващо значение Европейският съюз да увеличи потоците на помощите и да намери нови, новаторски решения за финансиране на развитието с цел ограничаване на въздействието;

2. подчертава, че тройният шок, пред който са изправени развиващите се страни - финансов, продоволствен и свързан с околната среда, застрашава значително да отслаби постигнатия досега напредък за изпълнение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) до 2015 г., по-специално поради вероятността от рязък спад на средствата, разходвани от развиващите се страни за социални сектори; посочва, че за да изпълни обещанията и амбициите си в качеството си на фактор от световно значение, ЕС трябва да гарантира, че потребностите на развиващите се страни са отразени в пълна степен в стратегическия избор на финансови механизми в областта на сътрудничеството за развитие; призовава, по-специално, за използването на по-голяма помощ за развитие, опростяване на процедурите и предвидими, устойчиви, допълнителни, достатъчни и новаторски източници на финансиране в областта на развитието;

3. настоява, че държавите-членки на ЕС трябва да увеличат своята официална помощ за развитие (ОПР) до равнища, които съответстват на поетите задължения; отбелязва, че бюджетът на ЕС може да значително да допринесе за постигането на общия целеви показател от 0,56% от брутния национален доход (БНД) за ОПР до 2010 г. и 0,7% до 2015 г.;

4. посочва, че финансовите средства по функция 4 от бюджета на ЕС са подложени на силен натиск в резултат на голям брой нововъзникващи потребности, които не бяха предвидени към момента на съставяне на финансовата перспектива за периода 2007-2013 г.; призовава за преразглеждане на Многогодишната финансова рамка с цел коригиране на това нестабилно положение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	19 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Thijs Berman, Thierry Cornillet, Corina Creţu, Alexandra Dobolyi, Fernando Fernández Martín, Alain Hutchinson, Romana Jordan Cizelj, Filip Kaczmarek, Glenys Kinnock, Maria Martens, Gay Mitchell, José Javier Pomés Ruiz, José Ribeiro e Castro, Toomas Savi, Frithjof Schmidt, Jürgen Schröder
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Miguel Angel Martínez Martínez, Manolis Mavrommatis, Gabriele Zimmer
Заместник(ци) по чл. 178, параграф 2, присъствал(и) на окончателното гласуване	Emilio Menéndez del Valle

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	41 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, Richard James Ashworth, Glenn Bedingfield, Reimer Böge, Costas Botopoulos, Daniel Dăianu, Vasilica Viorica Dăncilă, Valdis Dombrovskis, James Elles, Szabolcs Fazakas, Vicente Miguel Garcés Ramón, Salvador Garriga Polledo, Catherine Guy-Quint, Jutta Haug, Anne E. Jensen, Wiesław Stefan Kuc, Zbigniew Krzysztof Kuźmiuk, Janusz Lewandowski, Vladimír Maňka, Mario Mauro, Alexandru Nazare, Gérard Onesta, Esko Seppänen, Nina Škottová, Theodor Dumitru Stolojan, László Surján, Kyösti Virrankoski, Ralf Walter
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Juan Fraile Cantón, Zdzisław Kazimierz Chmielewski, Vytautas Landsbergis, Manolis Mavrommatis, Juan Andrés Naranjo Escobar, Béatrice Patrie, Paul Rübig, Jacek Saryusz-Wolski, György Schöpflin, Margarita Starkevičiūtė, Peter Šťastný, István Szent-Iványi, Janusz Wojciechowski, Zbigniew Zaleski