ДОКЛАД относно oбразоване на децата на мигрантите

9.3.2009 - (2008/2328(INI))

Комисия по култура и образование
Докладчик: Hannu Takkula

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно oбразоване на децата на мигрантите

((2008/2328(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 149 и 150 от Договора за ЕО,

–   като взе предвид член 14 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 3 юли 2008 г., озаглавено „Миграция и мобилност: предизвикателствата и възможностите за образователните системи в ЕС“ (COM(2008)0423),

–   като взе предвид Директива на Съвета 77/486/ЕИО от 25 юли 1977 г. относно образованието на децата на мигриращи работници[1],

–   като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход[2],

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет в Лисабон от 23 и 24 март 2000 г.,

–   като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет от 13 и 14 март 2008 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно интегрирането на имигрантите в Европа посредством училища и многоезиково обучение[3],

–   като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2007 г. относно ефикасността и равнопоставеността на европейските системи за образование и обучение[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г. относно „Обучението за възрастни: никога не е твърде късно да се учи“[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно подобряване на качеството на подготовката на учителите[6],

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 декември 2008 г. във връзка със Зелената книга на Комисията относно „Миграция и мобилност: предизвикателствата и възможностите за образователните системи в ЕС“,

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на Комисията по култура и образование (A6-0125/2009),

А. като има предвид, че на заседанието си от 13-14 март 2008 г. Европейският съвет призова държавите-членки да подобрят нивото на успеваемост на учащите се с мигрантски произход,

Б.  като има предвид, че Европейската година на междукултурния диалог 2008 г. представляваше правилният момент за започване на дебат относно предизвикателствата и възможностите за образователните системи в ЕС,

В.  като има предвид, че миграцията в рамките на Съюза и имиграцията към него нараснаха през последните десетилетия, като на много места доведоха до промяна в състава на училищата,

Г.  като има предвид, че културните различия често възпрепятстват разбирателството и диалога между учениците и между тях и преподавателите,

Д. като има предвид, че съществуват недвусмислени доказателства, че образователните постижения на децата мигранти са значително по-ниски от постиженията на децата, които не са мигранти; и като има предвид, че голям брой деца с мигрантски произход в училищата са в несигурно социално-икономическо положение,

Е.  като има предвид, че фактът, че заложбите на децата мигранти често остават неразкрити и неизползвани, има неблагоприятни социални, културни и икономически последици за обществото като цяло,

Ж. като има предвид, че училищното образование до конкретна възраст е основно право, а също и задължение за децата, независимо от техния произход, както е утвърдено в член 14 от Хартата на основните права, като освен това изисква спазване на националното законодателство в областта на образованието,

З.  като има предвид, че съдържанието и организацията на образованието и обучението са от сферата на компетентност на държавите-членки, и като има предвид, че именно на национално или регионално равнище е необходимо да се определят и изпълнят стратегии,

И. като има предвид, че миграцията може да обогати училищата в културно и образователно отношение, но може също така, при липсата на подходящи придружаващи мерки, да доведе до сериозни различия,

Й. като има предвид, че държавите-членки трябва да осъществят реформи в своите национални системи на образование и обучение; като има предвид, че е необходимо да работят съвместно за разработването на политическите инструменти, необходими за управление на последиците от миграцията,

К. като има предвид, че нарастването на разнообразието в училищата в резултат от по-голямата миграция е предизвикателство за учителската професия, тъй като преподавателите не получават подготовка във връзка с подходящите начини за справяне с тази нова форма на разнообразие в класовете,

1.  приветства Зелената книга, озаглавена „Миграция и мобилност: предизвикателствата и възможностите за образователните системи в ЕС“;

2.  счита, че Комисията има основания да разгледа последиците за образователните системи на държавите-членки не само от миграцията в рамките на ЕС, но също и от имиграцията към Съюза;

3.  подчертава, че е възможно работниците в Съюза да са по-малко склонни да работят в чужбина, ако съществува риск от неблагоприятни последици за образованието на техните деца, и че задоволителното равнище на образование на децата мигранти е свързано със свободата на движение на работниците;

4.  счита, че са необходими по-големи усилия на равнище ЕС, тъй като всички държави-членки са изправени пред сходни предизвикателства в това отношение; припомня, че е вероятно процентният дял на децата мигранти в училище да се увеличи в бъдеще;

5.  припомня, че създаването на интегрирани центрове за подкрепа на законни имигранти е от особено значение, тъй като те дават възможност на имигрантите ефективно да преодолеят всички пречки, свързани с интеграцията (например въпроси, свързани с работа, образование, здраве и др.) с помощта на професионалист;

6.  насърчава разработването от държавите-членки на модел на партньорство между училищата и общностите, който дава възможността на децата, чиито родители работят в чужбина, да се възползват от програми на общността за подпомагане, подкрепа и консултиране;

7.  настоява, че децата мигранти, както и възрастните мигранти, трябва да имат възможност да научат езиците на приемащата страна и да имат желание да се възползват от тази възможност, за да могат напълно да се интегрират в нея;

8.  призовава правителствата на държавите-членки да гарантират образование за децата на законните мигранти, включително преподаване на официалните езици на приемащата страна и насърчаване на техните родни езици и култури;

9.  счита, че е от съществено значение родителите, и особено майките, на децата мигранти да вземат участие в програмите за преподаване на официалните езици на приемащата страна, за да се гарантира, че децата не са изолирани от обществото, и да се подпомогне интеграцията им в училище;

10. вярва, че запазването и насърчаването на езиковото многообразие трябва да бъде част от всяка учебна програма; настоява, че изучаването на езици следва да бъде насърчавано от предучилищна възраст, с цел да се стимулира включването на мигрантите; в същото време счита, че мястото на преподаването на майчиния език в учебната програма и неговата организация трябва изрично да останат в рамките на компетентността на държавите-членки;

11. препоръчва децата, придружаващи своите родители, които се местят на работа в друга държава-членка, да не бъдат изправяни пред трудности при записването в училище на равнище, съответстващо на нивото им на образование в държавата-членка по произход;

12. настоява, че е важно семействата и другите членове на местната общност да вземат пряко участие, тъй като социалната интеграция е отговорност на цялото общество, а не само на училищата; подчертава факта, че органите, които предоставят социални консултации на имигрантите, трябва да бъдат насърчавани да си сътрудничат по отношение на осигуряването на по-добра информация относно образованието и професионалното обучение в контекста на пазара на труда на приемащата страна;

13. признава, че гражданското общество играе важна роля в подпомагането на мигрантите и че то може, съвместно с официалната образователна система, да даде решаващ принос в области като преподаването на езика на приемащата страна;

14. подчертава необходимостта да се интегрират в обществото мигрантите и социалните категории от типа на ромското население; подчертава, че интеграцията трябва да се основава на принципите на равни възможности в образованието, като се осигурява равностоен достъп до качествено образование; отхвърля всяко решение – независимо дали е временно или постоянно – което се основава или води до сегрегация и ниско качество на образованието;

15. подчертава значимостта на развитието на умения за комуникация между културите от страна на децата, както мигранти, така и такива от приемащата страна, и счита, че способността за предаване на собствената култура и за разбиране на културата и ценностите на другите представлява основен елемент на ключовото умение, определено като „културни познания и умения за изразяване“;

16. предлага да се предвиди допълнителна финансова и административна подкрепа за езикови курсове за законни мигранти, провеждани от обучен персонал, който също така разбира майчиния език на мигрантите;

17. набляга върху значението на това децата мигранти да учат майчиния си език и езиците на страната, в която живеят, както и да придобият умения да четат и пишат още от предучилищна възраст;

18. признава важността на въвеждането в учебните програми на курсове, които се преподават на мигрантите на техния роден език, така че да се гарантира съхраняването на културното им наследство;

19. подчертава значението на спорта в образованието и обучението и важната му роля за интеграцията и социалното включване на лицата в неравностойно положение; препоръчва социалните политики на държавите-членка да вземат изцяло предвид важната роля на спорта за интеграцията на мигрантите;

20. подчертава необходимостта младите мигранти да бъдат включени в широка гама от извънкласни занимания, тъй като това е отличен начин за интеграция в живота на училището;

21. подчертава, че колкото по-рано и по-успешно децата и младежите мигранти бъдат интегрирани в училищата, толкова по-добре ще се справят в училище, на следващите етапи на образование и на пазара на труда; изразява твърдо убеждение, че ранното предучилищно образование укрепва в значителна степен тези перспективи и следователно призовава държавите-членки да засилят участието на мигрантите в предучилищното образование;

22. препоръчва държавите-членки да избягват създаването на училища от тип „гето” или специални класове за деца мигранти и да насърчават насочена към интеграция образователна политика, при която децата се разпределят по класове в зависимост от образователното равнище и индивидуалните потребности;

23. счита, че в училищата, които се посещават от деца мигранти, учебните програми следва да обръщат много повече внимание на техните потребности и че преподавателите следва да получават подготовка в областта на междукултурните умения, за да могат да се справят по възможно най-ефективен начин с разнообразието в училищата;

24. настоява, че образованието за възрастни, предназначено за мигранти, може да насърчи интеграцията както на възрастните мигранти, така и на техните деца, и в тази връзка подчертава необходимостта от засилено развитие на обучението през целия живот за родителите мигранти;

25. изразява загриженост относно високото равнище на ранно напускане на училище сред децата мигранти и счита, че следва да се положат усилия за гарантиране приключването на курса на обучение от децата мигранти;

26. подчертава, че образователната система с високо качество трябва да бъде отворена за всички;

27. убеден е, че мерките за подобряване на образованието на децата мигранти облагодетелстват обществото като цяло;

28. счита, че образованието на преподавателите следва да бъде интердисциплинарно и следва да ги подготви за разнообразие и за подходи за мултикултурно и многоезиково образование;

29. изразява подкрепа за схеми за мобилност, в съответствие с които се наемат преподаватели от страната на произход, така че да се улесни контактът на децата мигранти с културата и цивилизацията на родната им страна;

30. подчертава, че, що се отнася до качеството, образованието на преподавателите следва да се съсредоточи върху тяхната мисия;

31. конкретно в тази връзка подчертава важността на мобилността на преподавателите като неразделна част от програмите за обучение на преподаватели; счита, че преподавателите следва да имат възможност да прекарат един или два семестъра от своето обучение в приемащи университети в чужбина;

32. счита, че училищата се нуждаят от преподаватели имигранти, тъй като те предават важен опит на своите колеги, олицетворяват успешната социална интеграция и могат да играят ролята на примери за подражание за децата в затруднено положение;

33. подчертава значението на специално обучение за преподавателите, което изрично разглежда специфичното положение на децата на мигранти, потребността от успешното им интегриране в основните училищни образователни системи и необходимостта от повишаване на нивото на образователните им постижения;

34. подчертава необходимостта от услуги по консултиране, които да помогнат на децата и младите хора мигранти да се справят с културния шок и да се адаптират към приемащото общество;

35. предлага отделните държави-членки да разработят образователни програми, насочени към повишаване на осведомеността по въпросите на правата на човека, като се постави ударение върху равенството, интеграцията и личната свобода, с оглед предотвратяване на ксенофобията и сегрегацията, които могат да изглеждат неизбежни, що се отнася до мигрантите, и могат да се разпространяват с тревожна бързина;

36. настоява, че всички мигранти и лицата, които не са мигранти, следва да бъдат обект на равно третиране; счита, че училищните институции и отделните преподаватели следва да разглеждат разнообразието като нормално положение, да се отнасят към всяко лице с уважение и да предоставят на мигрантите необходимата им подкрепа;

37. оценява приноса на неформалното обучение, що се отнася до предоставяне на младите мигранти на ценни умения, допълващи придобитите в училище, и призовава училищата към по-интензивно сътрудничество с доставчиците на неформално обучение, като например младежките организации;

38. отново заявява, че дискриминацията в образованието въз основа на расова и етническа принадлежност е забранена съгласно Директива 2000/43/ЕО, и призовава дискриминацията в областта на образованието на каквато и да е основа, в това число националност и статут на пребиваване, да бъде обявена за незаконна;

39. признава, че действащите разпоредби на Директива 77/486/ЕИО не съответстват на новата социална действителност в Съюза; решително подкрепя започнатия от Комисията процес на консултации;

40. подчертава, че следва да бъде насърчавано разнообразието в училищата и че следва да се отделя специално внимание и да се предоставя подкрепа на най-уязвимите групи мигранти, включително момичетата мигранти;

41. счита, че Директива 77/486/ЕИО трябва да бъде изменена, като следва да обхване образованието на деца, които са граждани на държави извън ЕС, или деца, чиито родители не са граждани на държави от ЕС;

42. подчертава важността на действащото законодателство на ЕС, което гарантира образователните права на учащите от трети страни, като Директиви 2004/38/EО и 2003/109/EО; призовава Комисията да извършва текущо наблюдение на всички мерки, предприети в държавите-членки, които се стремят да ограничат или премахнат придобитите права;

43. призовава училищата с висок дял на децата имигранти да получат необходимия персонал и оборудване, за да се справят с предизвикателството на характеризиращите се с разнообразие класове и да им се даде възможност да осигурят добро преподаване; изисква от Комисията и Съвета да започнат диалог между държавите-членки в рамките на отворения метод на координация с цел обмен на най-добри практики и разработване на общ план за справяне с недостатъците в образованието на имигрантите;

44. призовава Комисията да докладва редовно относно постигнатия напредък при интеграцията на децата мигранти в училищната система на държавите-членки;

45. счита, че големите градове трябва да получат и да използват свободата за координиране на политиките, насочени към насърчаване на интеграцията на децата мигранти, и на политиките и стратегиите по отношение на жилищното настаняване, грижите (за децата), пазара на труда, здравеопазването и социалната сигурност - области, които имат доказано въздействие върху академичните постижения на децата мигранти и тяхната успешна интеграция в обществото;

46. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейския икономически и социален комитет, както и на Комитета на регионите.

• [1]  ОВ L 199, 06.08.1977 г., стр. 32.
• [2]  ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
• [3]  OВ C 233 E, 28.9.2006 г., стр. 121.
• [4]  OВ C 219 E, 28.08.2008 г., стр. 300.
• [5]  ОВ C 41, 19.02.2009 г., стр. 46
• [6]  Приети текстове, P6_TA(2008)0422.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Съобщението на Комисията

През юли 2008 г. Европейската комисия прие зелена книга, с която започна дебат относно начините, по които европейските политики могат да посрещнат по-добре предизвикателствата, породени от потоците на имиграция и вътрешна мобилност в ЕС.

В нея се повдигат редица въпроси, например как да се предотврати създаването на сегрегация в училищата, как да се подобри равнопоставеността в образованието; как да се приспособи то към нарастващия брой различни майчини езици и културни перспективи и да се изградят междукултурни умения в ЕС; и как да се адаптират уменията на преподавателите и да се разработят нови начини за работа с мигрантските семейства и общности.

Заинтересованите страни бяха приканени да предоставят своите становища до 31 декември 2008 г. главно по следните теми:

-          предизвикателството от гледна точка на политиките;

-          политическите решения, които биха дали отговор на предизвикателството;

-         подкрепата, която Европейският съюз би могъл да окаже на държавите-членки за справяне с тези предизвикателства; както и

-          бъдещето на Директива 77/486/ЕИО,

Европейската комисия ще анализира резултатите от настоящите консултации и ще публикува своите заключения в началото на 2009 г.

Докладчикът

Докладчикът приветства инициативата на Европейската комисия за започване на консултации относно управлението на икономическата миграция.

Според мнението на докладчика семействата трябва да вземат участие в образователния процес. Възможно е да възникнат конфликти в рамките на семейството, тъй като родителите желаят децата им да успеят, но са неспособни да им предоставят необходимата подкрепа или поради незнание на езика, или дори поради културни различия. Родителите следва да вземат участие чрез управление на училището, културни събития и др.

Значението на предоставянето на по-голяма подкрепа за езикови курсове е основополагащо за интеграцията на мигрантите; интеграцията е двупосочен процес, в който вземат участие мигрантите и приемната страна. Готовността на мигрантите да научат езика на приемната страна и да организират живота си не означава да се откажат от техните родни език и култура.

Според докладчика изучаването на езици (майчин език и език на страната на пребиваване) трябва да се насърчава на най-ранен етап, по време на предучилищното образование, по-специално с цел да се насърчи включването на мигрантите и етническите малцинства, като ромското население, в европейските общества.

Обучението през целия живот има важна роля за мигрантите, етническите малцинства и групите в неравностойно социално-икономическо положение, тъй като служи като начин за интеграция; участието в програми за обучение и в обучение през целия живот са възможности за новопристигналите имигранти.

Необходимо е да се отдели особено внимание на като цяло по-ниския успех на мигрантите, етническите малцинства и групите в неравностойно социално-икономическо положение; колкото по-добре и по-бързо те бъдат интегрирани в училищата, толкова по-добре ще се справят в училище и на следващите етапи на образование, както и по-късно на пазара на труда.

Не следва да се забравя също така качеството на подготовката на преподавателите, тъй като за преподавателите работата с хетерогенни класове в резултат от по-голямата миграция също е ново предизвикателство. Преподавателите следва да участват в систематични обучения за преподаватели, включително обучение през целия живот и професионално развитие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	5.3.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Maria Badia i Cutchet, Katerina Batzeli, Ivo Belet, Marie-Hélène Descamps, Daniel Petru Funeriu, Milan Gaľa, Vasco Graça Moura, Luis Herrero-Tejedor, Ruth Hieronymi, Mikel Irujo Amezaga, Adrian Manole, Manolis Mavrommatis, Zdzisław Zbigniew Podkański, Pál Schmitt, Hannu Takkula, Helga Trüpel, Henri Weber, Tomáš Zatloukal
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Iosif Matula, Christel Schaldemose, Cornelis Visser
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Wolfgang Bulfon, Andres Tarand