ДОКЛАД относно развитието на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти съгласно Договора от Лисабон

13.3.2009 - (2008/2120(INI))

Комисия по конституционни въпроси
Докладчик: Elmar Brok

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно развитието на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти съгласно Договора от Лисабон

(2008/2120(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид Протокола относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора от Амстердам,

–   като взе предвид Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към Договора от Амстердам,

–   като взе предвид Договора от Лисабон, и в частност член 12 от Договора за Европейски Съюз,

–   като взе предвид Протокола относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора от Лисабон и в частност член 9 от него,

–   като взе предвид Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към Договора от Лисабон,

–   като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2002 г. относно отношенията между Европейския парламент и националните парламенти при европейската интеграция,[1]

–   като взе предвид Насоките за отношенията между правителствата и парламентите по европейските въпроси (минимални стандартни указания) от 27 януари 2003 г. („Парламентарни насоки от Копенхаген“)[2], приети на XXVIII-та среща на Конференцията на комисиите по европейски въпроси към парламентите на държавите-членки на Европейския съюз и на Европейския парламент (COSAC),

–   като взе предвид Насоките на междупарламентарно сътрудничество в Европейския съюз от 21 юни 2008 г.[3],

–   като взе предвид Заключенията от XL-та среща на COSAC, проведена на 4 ноември 2008 г. в Париж, и по-специално точка 1 от тях,

–   като взе предвид доклада на подкомисията за бъдещето на Ирландия в Европейския съюз към ирландския парламент от ноември 2008 г. и по-специално параграфи 29-37 на неговото резюме, в които се призовава за всеобхватно засилване на парламентарния контрол върху националните правителства в качеството им на членове на Съвета;

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по външни работи и комисията по развитие (A6-0133/2009),

A. като има предвид, че последната резолюция, приета от Европейския парламент, относно отношенията с националните парламенти е от 2002 г. и че следователно вече е време да бъде направена преоценка,

Б.  като има предвид, че гражданите са пряко представени на равнище ЕС в Европейския парламент и че държавите-членки са представени в Съвета от техните съответни правителства, които от своя страна подлежат на демократичен отчет пред своите национални парламенти (виж член 10, параграф 2 от Договора за ЕС във версията му от Лисабон); и като има предвид, че следователно необходимото парламентаризиране на Европейския съюз трябва да се основава на два подхода: от една страна на разширяване на правомощията на Европейския парламент по отношение на всички решения на Съюза, а от друга страна на укрепване на правомощията на парламентите на отделните държави-членки по отношение на техните правителства,

В.  като има предвид отличното сътрудничество в рамките на Европейският конвент между представителите на националните парламенти и представителите на Европейския парламент, както и между последните и представителите на парламентите на присъединяващите се страни,

Г.  като има предвид, че провеждането на заседания на съвместните парламентарни комитети посветени на определени теми по време на срока за размисъл се оказа добра практика, която би могла да се използва при свикването на нов конвент или при други подобни обстоятелства,

Д. като има предвид, че през последните години отношенията между Европейския парламент и националните парламенти се подобриха и разнообразиха, както и че на равнище парламенти като цяло и на равнище отделни парламентарни комисии се извършват все по-голям брой дейности,

Е.  като има предвид, че бъдещото развитие на отношенията трябва да отчита предимствата и недостатъците на различните практики, които съществуват,

Ж. като има предвид, че новите компетенции, предоставени на националните парламенти съгласно Договора от Лисабон, особено по отношение на принципа на субсидиарност, ги насърчават да се включат активно на един ранен етап в процеса на формулиране на политиките на равнище Европейски съюз,

З.  като има предвид, че всички форми на междупарламентарно сътрудничество следва да съответстват на два основни принципа: по-висока ефективност и парламентарно демократизиране,

И. като има предвид, че основната задача и функция на Европейския парламент и националните парламенти е да участват в процеса на вземане на решения в областта на законодателството и да разглеждат внимателно политическите решения съответно на национално и европейско равнище; като има предвид, че това не прави излишно тясното сътрудничество за общото благо, особено по отношение на транспонирането на законодателството на ЕС в националните законодателства,

Й. като има предвид, че е уместно да се изготвят политически насоки, въз основа на които представителите и органите на Европейския парламент да могат да определят бъдещи действия във връзка с неговите отношения с националните парламенти и изпълнението на разпоредбите на Договора от Лисабон относно националните парламенти,

Принос на Договора от Лисабон за развитието на отношенията

1.  приветства задълженията и правата на националните парламенти съгласно Договора от Лисабон, който е един „Договор на парламентите”, които увеличават тяхната роля в политическите процеси на Европейския съюз; счита, че тези права могат да се разделят на три категории:

Право на информация за:

–   оценката на провежданите политики в областта на свободата, сигурността и правосъдието;

–   работата на Постоянната комисия по вътрешна сигурност;

–   предложения за изменение на Договорите;

–   заявления за присъединяване към Съюза;

–   опростени ревизии на Договора (шест месеца предварително);

–   предложения за мерки, допълващи Договора;

Право на активно участие в:

–   правилното функциониране на Съюза (клауза тип „чадър“ („umbrella” provision));

–   упражняването на контрол върху Европол и Евроюст заедно с Европейския парламент;

–   споразумения за изменения на Договора;

Право на възражения срещу:

–   законодателство, което не е съобразено с принципа на субсидиарност, посредством процедурите „жълт картон“ и „оранжев картон“;

–   изменения на Договора при опростена процедура;

–   мерки на съдебно сътрудничество по въпроси от гражданското право (семейно право);

–   нарушения на принципа на субсидиарност, чрез сезиране на Съда на ЕО (ако националното право го позволява);

Настоящи отношения

2.  отбелязва със задоволство, че през последните години отношенията му с националните парламенти и техните членове в общи линии са се развили в положителна насока, но все още в недостатъчна степен, най-вече чрез следните форми на съвместни действия:

–  заседания на съвместните парламентарни комитети по хоризонтални въпроси, излизащи извън компетенциите на една комисия;

–   редовни заседания на съвместния комитет поне два пъти на всеки шест месеца,

–   специални междупарламентарни срещи на равнище комисии по инициатива на Европейския парламент или на парламента на държавата-членка, която държи председателството на Съвета на Европейския съюз;

–   междупарламентарни срещи на равнище председатели на комисии;

–   сътрудничество на равнище председатели на парламенти в рамките на Конференцията на председателите на парламентите на държавите-членки на Европейския съюз и на Европейския парламент;

–   посещения на членове на националните парламенти в Европейския парламент с цел участие в заседанията на съответните специализирани комисии;

–   срещи в рамките на политическите групи или партии на европейско равнище, събиращи политици от всички държави-членки и членове на Европейския парламент;

Бъдещи отношения

3.  счита, че трябва да се развият нови форми на диалог преди и след законодателния процес между Европейския парламент и националните парламенти;

4.  настоятелно приканва националните парламенти да полагат по-големи усилия за засилване на отчетността на националните правителства за управлението и изразходването на средства на ЕС; приканва националните парламенти внимателно да проверяват качеството на националните оценки за въздействие и начина по който националните правителства транспонират правото на ЕС в националното законодателство и изпълняват политиките на ЕС и програмите за финансиране на равнище държавни, регионални и местни органи; изисква от националните парламенти внимателно да следят отчетите на изпълнението на националните планове за действие от Лисабонския дневен ред;

5.  счита, че е уместно да се предложи подкрепа на националните парламенти при внимателното разглеждане на проектозаконодателството, преди то да бъде разгледано от законодателния орган на Съюза, както и при ефективния контрол на работата на техните правителства в Съвета;

6.  заявява, че редовните двустранни срещи на съответни специализирани комисии и специалните междупарламентарни срещи на равнище комисии, провеждани по покана на Европейския парламент, позволяват да се провежда диалог на един ранен етап по актуални или планирани законодателни актове или политически инициативи и че поради това те трябва да бъдат запазени и систематично развивани в една постоянна мрежа на сродни комисии; счита, че тези срещи могат да бъдат предхождани или следвани от специални двустранни срещи на комисии с цел разглеждане на специфични национални проблеми; счита също така, че на конференцията на председателите на комисии може да бъде възложено да разработи и координира програма на дейностите на специализираните комисии с националните парламенти;

7.  отбелязва, че срещите на председателите на специализираните комисии на Европейския парламент и на националните парламенти, като например срещите на председателите на комисията по външни работи, на комисията по конституционни въпроси и на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи също са, поради ограничения брой на своите участници, ефективно средство за обмен на информация и становища;

8.  счита, че други форми на сътрудничество, различни от споменатите по-горе, биха могли ефективно да допринесат за създаването на европейско политическо пространство и следва да бъдат допълнително развивани и разнообразявани;

9.  би приветствал в тази връзка нови инициативи на равнище национални парламенти, например предоставянето на членовете на Европейския парламент на правото да бъдат канени веднъж годишно да се изкажат по време на пленарни заседания на националните парламенти, да участват в заседания на комисиите по европейски въпроси като консултанти, да участват в заседанията на специализираните комисии, когато се обсъждат релевантни аспекти на законодателството на Европейския съюз, или да участват в заседания на съответните политически групи като консултанти;

10. препоръчва отпускането на адекватен бюджет за организиране на срещи на специализираните комисии със съответните комисии на националните парламенти и на докладчиците на Европейския парламент с техни колеги от националните парламенти и препоръчва разглеждането на възможността за осигуряване на технически средства за провеждане на видеоконференции между докладчиците на специализираните комисии на националните парламенти и на Европейския парламент;

11. счита, че увеличените правомощия на националните парламенти по отношение на спазването на принципа на субсидиарност, предвиден в Договора от Лисабон, ще позволят да се оказва влияние и да се извършва задълбочен преглед на европейското законодателство на един ранен етап и ще допринесат за по-доброто законотворчество и съгласуваност на законодателството на равнището на ЕС;

12. заявява, че за първи път се определя роля на националните парламенти в делата на ЕС, която е отделна от тази на техните национални правителства, което допринася за по-добрия демократичен контрол и доближава Съюза до неговите граждани;

13. припомня, че контролът върху националните правителства от страна на националните парламенти трябва да се упражнява преди всичко съобразно съответните конституционни правила и закони;

14. подчертава факта, че националните парламенти са важни действащи лица, що се отнася до прилагането на европейското законодателство, и че един механизъм за обмен на най-добри практики в тази сфера би бил от голямо значение;

15. отбелязва в тази връзка, че създаването на електронна платформа за обмен на информация между парламентите — интернет страницата за междупарламентарен обмен на информация (IPEX)[4], представлява важна стъпка напред, тъй като позволява следенето на документите на Европейския парламент от националните парламенти от една страна, и проверката на въвеждането им в националното законодателство от Европейския парламент от друга, да става в реално време; поради това смята за необходимо предоставянето на подходящо финансиране на тази система, технически разработена и поддържана от Европейския парламент;

16. предвижда по-систематично наблюдение на диалога преди законодателния процес между националните парламенти и Комисията (така наречената „инициатива Барозу“), с цел по-добра информираност за позицията на националните парламенти още в началната фаза на законодателния процес; призовава националните парламенти да предоставят своите становища в тази област едновременно и на Европейския парламент;

17. приветства напредъка, постигнат през последните години в развитието на сътрудничеството между Европейския парламент и националните парламенти в областта на външната политика, сигурността и отбраната;

18. признава, че на националните парламенти се пада важна роля при предоставянето на информация за националния дебат за Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и европейската политика на сигурност и отбрана (ЕПСО).

19. отново отбелязва със загриженост, че отчетността за финансовите договорености по отношение на ОВППС и ЕПСО пред парламентите е недостатъчна и че поради това е необходимо подобряване на сътрудничеството между Европейския парламент и националните парламенти с цел установяване на демократичен контрол върху всички аспекти на тези политики[5];

20. призовава, в интерес на последователността, ефикасността и избягването на дублирането на дейности, за разпускане на парламентарната асамблея на Западноевропейския съюз (ЗЕС) веднага щом с влизането в сила на Договора от Лисабон ЗЕС напълно и окончателно стане част от Европейския съюз;

Роля на COSAC

21. счита, че бъдещата политическа роля на COSAC трябва да бъде определена в тясното сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти и че в съответствие с Протокола за ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора от Амстердам, COSAC трябва да остане предимно форум за обмен на информация и дебати по общополитическите въпроси и най-добрите практики във връзка с контрола на националните правителства[6]; счита, че информацията и дебатът следва да са насочени на второ място върху законодателните дейности, отнасящи се до зоната на свободата, сигурността и правосъдието, както и върху спазването на принципа на субсидиарност на равнището на Европейския съюз;

22. изразява решимост да изиграе напълно своята роля, да изпълни отговорностите си относно функционирането на COSAC, а също и да продължи да предоставя техническа подкрепа на секретариата на COSAC и представителите на националните парламенти;

23. припомня, че дейността на Европейския парламент и на националните парламенти в рамките на COSAC трябва да е допълваща и не трябва да бъде разпокъсвана или нарушавана отвън;

24. счита, че неговите специализирани комисии трябва да вземат по-голямо участие в подготовката и представителството на заседанията на COSAC; счита, че неговата делегация следва да се оглавява от председателството на неговата комисия по конституционни въпроси и да включва председателите и докладчиците на специализираните комисии, занимаващи се с темите, включени в дневния ред на съответното заседание на COSAC; счита за необходимо Председателският съвет и членовете на Европейския парламент да бъдат информирани за протичането на и резултатите от заседанията на COSAC;

25. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

• [1]  Приета съгласно доклад A5-0023/2002 на комисията по конституционни въпроси (доклада на Napolitano) (OВ C 284 E, 21.11.2002 г., стр. 322).
• [2]  ОВ C 154 от 2.7.2003 г., стр. 1.
• [3]  Преработена версия, договорена на Конференцията на председателите на парламентите на държавите-членки на Европейския съюз на заседанието им на 20/21 юни 2008 г. в Лисабон.
• [4]  IPEX: интернет страницата за междупарламентарен обмен на информация за Европейския съюз, официално стартирана през юли 2006 г.
• [5]  Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията от 17 май 2006 г. относно бюджетната дисциплина и стабилното финансово управление (ОВ C 139 от 14 юни 2006 г., стр. 1) и член 28 параграф 3 на ДЕС
• [6]  Вж насоките за отношенията между правителствата и парламентите по европейските въпроси (минимални стандарти указания), споменати по-горе.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

I. Развитие на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти

До първите преки избори за Европейски парламент отношенията между Европейския парламент и националните парламенти бяха могли да бъдат определени като „органични” дотолкова, доколкото членовете на Европейския парламент се излъчваха от националните парламенти. След преките избори тази връзка отпадна и възникна въпросът как в бъдеще биха могли и би трябвало да се оформят тези отношения. След известен по-продължителен период от време, през който се осъществяваха отделни контакти без регламентираща рамка, с Договора от Маастрихт за първи път беше направен опит за структуриране на взаимните отношения. В две декларации към Договора беше подчертано, че националните парламенти играят роля в законодателния процес на Общността, че трябва да бъдат информирани своевременно от националните правителства за законодателни инициативи и че следва да има сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент[1]. То би могло да се изразява и в провеждането на редовни срещи и предвиждането на улеснения на реципрочна основа.

През същия период беше създадена Конференцията на комисиите по европейски въпроси към парламентите на държавите-членки на Европейския съюз и на Европейския парламент (COSAC), която провеждаше своите срещи на всеки шест месеца с участието на представители на Европейския парламент с цел обмен на опит и най-добри практики при контрола на националните правителства по въпросите на европейската политика. COSAC може да отправя доклади до Европейския парламент, Съвета и Комисията, които обаче нямат обвързващ характер за участващите парламенти. Участието на Европейския парламент се изразява в изпращането на делегация от шест членове, двама от които са заместник-председатели на Председателския съвет и отговарят за отношенията с националните парламенти.

С Протокола за ролята на националните парламенти към Договора от Амстердам се въвежда формалната рамка за тези отношения и те се издигат в ранг на договорно право. Протоколът насърчава националните парламенти да участват по-интензивно в дейностите на Европейския съюз и да изразяват вижданията си по теми, които са особено важни за тях. За тази цел в него се предвижда по-бързо изпращане на документи на Комисията и срок от шест седмици, преди Съветът да започне обсъждане на даден текст.

Приетата от Конференцията от Ница "Декларация за бъдещето на Европейския съюз " предвиждаше участие на националните парламенти в подробен дебат, в който трябва да се изясни и "ролята на националните парламенти в архитектурата на Европа". В съответствие с това предмет на дейността на една от единадесетте работни групи на последвалия Европейски конвент беше ролята на националните парламенти. В заключителния си доклад тази работна група посочи, че националните парламенти трябва да използват всички средства, с които разполагат, за да могат да упражняват влияние върху Съвета чрез своите правителства. "Закотвянето" на Европейския съюз в държавите-членки е задача на националните парламенти, чиито отношенията с Европейския парламент не са отношения на конкуренция. Ролята на Европейския парламент и на националните парламенти е различна, но те споделят общата цел за доближаване на Европейския съюз до гражданите и по този начин за укрепване на демократичната легитимност на Европейския съюз[2].

През 2002 г. Европейският парламент посвети подробен доклад на отношенията си с националните парламенти[3]. В него той посочи, че изразената в парламентите на отделни държави-членки загриженост във връзка с Европейския съюз изисква по-добро и по-отчетливо определяне на техните правомощия по отношение на съответните правителства и на Европейския съюз. При това е особено важно осъществяването на по-тясно и по-ефективно сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент.[4] Необходимото парламентаризиране на Европейския съюз трябва да се опира на два стълба: от една страна на разширяването на правомощията на Европейския парламент по отношение на всички решения на Европейския съюз, а от друга страна на укрепването на правомощията на националните парламенти по отношение на техните правителства[5]. Що се отнася до практическата страна на отношенията, Европейският парламент предложи продължаване и систематизиране на сътрудничеството между съответните комисии във всички сфери на европейската интеграция, също и в сферата на Общата външна политика и политика на сигурност, Икономическия и паричен съюз, Пространството на свобода, сигурност и правосъдие и на конституционните въпроси.[6]

В протоколите към Конституционния договор за ролята на националните парламенти в Европейския съюз и прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност за първи път беше дадена възможност на националните парламенти да инициират проучване на дадено законодателно предложение по отношение на спазването на принципа на субсидиарност с участието на една трета от парламентите ( процедура "жълт картон" ). В същите протоколи към Договора от Лисабон, наречен още Договор за реформиране на Европейския съюз, това право беше допълнено с възможността с мнозинство на националните парламенти, мнозинство в Европейския парламент и мнозинство от 55% от членовете на Съвета да се отхвърли законодателно предложение ( процедура "червен картон"). Тази новост засяга и отношенията на Европейския парламент с националните парламенти, тъй като той трябва да спазва срок от осем седмици преди да приключи обсъжданията си по дадено предложение, и трябва да взема предвид изпратените през това време мотивирани становища. Освен това той трябва да адаптира своя правилник към новите условия. Макар че практическото значение на тази нова уредба ще проличи едва след влизане в сила на Договора от Лисабон, тя притежава „символично значение”, което не бива да се подценява, тъй като националните парламенти за първи път биват признати официално за "играчи на равнище Европейски съюз".

II. Заключения

Какви заключения могат да се направят от представеното развитие на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти? Първо, че вече няма антагонизъм. Европейският парламент не само е заемал положителна позиция по отношение на нарастващата роля на националните парламенти, но им е оказвал и активна подкрепа. Освен това участниците в този процес осъзнаха, че само чрез взаимно допълващи се действия могат да укрепят парламентарния контрол върху изпълнителната власт както на равнище Европейски съюз, така и на равнище държави-членки. Членовете на Европейския парламент и на националните парламенти работят с едни и същи министри, било в качеството им на представители на правителството, или в качеството им на представители на Съвета на министрите. И двете страни трябва да избягват дублирането на дейности и съперничество. Отношенията трябва да добият конкретни очертания в рамките на сътрудничество, което трябва да бъде по-структурирано, но не непременно по-формализирано. Проекторезолюцията, предхождаща настоящия текст, съдържа редица практически предложения в тази връзка. От друга страна междупарламентарното сътрудничество не трябва да води до намеса в правомощията на парламентите за вземане на решения. Всяка форма на междупарламентарно сътрудничество трябва да бъде по своята същност плод на добре обмислена преценка, да не съдържа решения, отнасящи се до вече съществуващите цикли за вземане на решения в Европейския съюз, и да се характеризира с взаимно зачитане между парламентите и парламентаристите като огледало на обществото.[7]

• [1]  Декларации 13 и 14
• [2]  Документ CONV 35302 от 22.10.2002 г., стр. 2 и 3
• [3]  Резолюция от 7.2.2002 г., Доклад A5-0023/2002 на комисията по конституционни въпроси, докладчик Giorgio Napolitano
• [4]  Точка 1 от резолюцията.
• [5]  Точка 3 от резолюцията.
• [6]  Точка 13 от резолюцията
• [7]  Andreas Maurer, The Lisbon Treaty: New options for and recent trends of interparliamentary cooperation, реч, произнесена на годишната конференция на кореспондентите на Европейския център за парламентарни изследвания и документация , Брюксел, 9 октомври 2008 г., стр. 7.

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (24.2.2009)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно развитието на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти съгласно Договора от Лисабон
(2008/2120(INI))

Докладчик по становище: Andrew Duff

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

–    като припомня становището на своята комисия по външни работи от 22 януари 2008 г. относно Договора от Лисабон,

1.   приветства напредъка, постигнат през последните години в развитието на сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти в областта на външните работи, сигурността и отбраната;

2.   зачита и подкрепя централната роля на националните парламенти по въпроси, свързани с националната сигурност;

3.   счита, че Европейският парламент изпълнява сериозна допълваща функция за допринасянето към и осъществяването на контрол върху развиващите се ОВППС и ЕПСО - функция, която може да бъде засилена единствено чрез задълбочаване на сътрудничеството с националните парламенти на базата на ефективна комуникация между членовете на Европейския парламент и членовете на националните парламенти;

4.   изразява отново своята загриженост относно недостатъчния парламентарен контрол върху разпоредбите за финансиране на ОВППС и ЕПСО; настоятелно приканва за по-добро сътрудничество между Европейския парламент и националните парламенти, с цел постигане на демократичен контрол върху всички аспекти на тези политики[1];

5.   отчита, че националните парламенти играят важна роля като допринасят към националния дебат с информация относно ОВППС и ЕПСО;

6.   отбелязва, че разпоредбите на член 10 от Протокол №1 към Договора от Лисабон, относно ролята на националните парламенти, предвиждат организирането от страна на КОСАК на междупарламентарни конференции с цел обсъждане, по-специално, на въпроси в областта на ОВППС и ЕПСО;

7.   подчертава необходимостта парламентът на Чехия да ратифицира Договора от Лисабон за да се засилят позициите на ЕПСО и по-специално участието на чешките въоръжени сили в международни операции; съжалява, че сегашното положение не само подкопава позицията на Чехия, като страна, която председателства ЕС, но и отслабва капацитета на ЕС да действа като ефективен международен фактор;

8.   очаква да поеме своите собствени нараснали бюджетни и свързани с упражняването на контрол отговорности в областта на ОВППС и ЕПСО, след влизането в сила на Договора от Лисабон, и особено задължението за отчетност на Заместник-председателя/Върховния представител;

9.   с оглед на постигането на съгласуваност и ефективност и избягването на дублиране, призовава към прекратяване на работата на Асамблеята на ЗЕС след пълното и окончателно сливане на ЗЕС с Европейския съюз при влизането в сила на Договора от Лисабон;

10. изтъква значението на засилената роля на Европейския парламент в Парламентарната асамблея на НАТО;

11. отбелязва нарасналия брой на многостранните регионални парламентарни форуми, като например Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, ЕСПА и Евролат, и призовава към широкообхватна оценка на тяхната добавена стойност, както и за подкрепа на тези структури;

12. подкрепя съществуващата практика за провеждане на срещи на председателите на съответните комисии от националните парламенти и Европейския парламент (COFACC) два пъти годишно;

13. предлага да се повиши равнището на сегашните конференции, провеждани два пъти годишно, на говорителите на националните парламентарни комисии и политически групи, за да могат те да обсъждат със своите колеги от Европейския парламент теми от актуално и бъдещо значение в областта на международната политика и да определят ясни цели в контекста на конкретни програми.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	24.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	33 4 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Vittorio Agnoletto, Angelika Beer, Bastiaan Belder, Marco Cappato, Philip Claeys, Maciej Marian Giertych, Ana Maria Gomes, Klaus Hänsch, Maria Eleni Koppa, Vytautas Landsbergis, Francisco José Millán Mon, Pasqualina Napoletano, Janusz Onyszkiewicz, Ioan Mircea Paşcu, João de Deus Pinheiro, Hubert Pirker, Pierre Pribetich, Flaviu Călin Rus, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, György Schöpflin, Geoffrey Van Orden, Andrzej Wielowieyski, Zbigniew Zaleski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Maria Badia i Cutchet, Andrew Duff, Pierre Jonckheer, Evgeni Kirilov, Alexandru Nazare, Antolín Sánchez Presedo, Jean Spautz
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Carlos Coelho, Pilar del Castillo Vera, Cristina Gutiérrez-Cortines, Manolis Mavrommatis, José Javier Pomés Ruiz, José Ribeiro e Castro, Ewa Tomaszewska

• [1]  Междуинституционално споразумение 2006/C 139/01 и член 41, параграф 3 от Договора за ЕС, изменен с Договора от Лисабон.

СТАНОВИЩЕ на комисията по развитие (18.2.2009)

на вниманието на комисията по конституционни въпроси

относно развитието на отношенията между Европейския парламент и националните парламенти съгласно Договора от Лисабон
(208/2120(INI))

Докладчик по становище: Thijs Berman

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по развитие приканва водещата комисия по конституционни въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  Приветства факта, че демократичният контрол, упражняван от националните парламенти, основан на принципа на субсидиарност, ще подобри съгласуваността, прозрачността и взаимното допълване между ЕС и държавите-членки в областта на сътрудничеството за развитие.

2.  подчертава, че за програмата за развитие, чиито основни цели са премахването на бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие, ще има до голяма степен полза от ясно разпределение на задачите и координирани усилия на национално равнище и на равнище ЕС, както е решено в Парижката декларация относно ефективността на помощта, приета от Форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Париж на 2 март 2005 г.;

3.  вярва, че националните парламенти имат съществена роля в укрепването на политическата легитимност на политиката на сътрудничество за развитие на ЕС, при положение, че координираните усилия водят до по-добри резултати и ефективно използване на официалната помощ за развитие (ОПР);

4.  подчертава, че Договорът от Лисабон открива възможност за включване на Европейския фонд за развитие (ЕФР) в общия бюджет на Европейския съюз, без да е необходимо преразглеждане на Договора от Лисабон; силно вярва, че демократичният контрол на ЕФР се нуждае от по-цялостен подход от страна на националните парламенти на държавите-членки, докато включването на ЕФР стане реалност; призовава Съвета и Комисията да включат ЕФР в общия бюджет на Европейския съюз по време на средносрочния преглед през 2009 г., тъй като това ще придаде прозрачност и демократична легитимност на важна част от политиката за развитие и бюджета на ЕС;

5.  изразява пълната си готовност да работи заедно с националните парламенти за демократичния контрол на инструмента за сътрудничество за развитие.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	17.2.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	20 0 3
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Alessandro Battilocchio, Thijs Berman, Thierry Cornillet, Corina Creţu, Alexandra Dobolyi, Fernando Fernández Martín, Alain Hutchinson, Romana Jordan Cizelj, Filip Kaczmarek, Glenys Kinnock, Maria Martens, Gay Mitchell, Luisa Morgantini, José Javier Pomés Ruiz, José Ribeiro e Castro, Toomas Savi, Frithjof Schmidt, Jürgen Schröder, Feleknas Uca
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Miguel Angel Martínez Martínez, Manolis Mavrommatis, Renate Weber, Gabriele Zimmer

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	9.3.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	21 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Enrique Barón Crespo, Bastiaan Belder, Richard Corbett, Jean-Luc Dehaene, Andrew Duff, Anneli Jäätteenmäki, Aurelio Juri, Martin Kastler, Timothy Kirkhope, Jo Leinen, Íñigo Méndez de Vigo, Adrian Severin, József Szájer, Riccardo Ventre, Johannes Voggenhuber, Andrzej Wielowieyski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Costas Botopoulos, Catherine Boursier, Elmar Brok, Carlos Carnero González, Panayiotis Demetriou, Sirpa Pietikäinen, György Schöpflin