ДОКЛАД относно годишните доклади на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие за 2007 г.

13.3.2009 - (2008/2155(INI))

Комисия по икономически и парични въпроси
Докладчик: Gay Mitchell

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишните доклади на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие за 2007 г.

(2008/2155(INI))

Европейският парламент,

- като взе предвид годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2007 г.,

- като взе предвид годишния доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за 2007 г.,

- като взе предвид членове 9, 266 и 267 от Договора за ЕО и Протокол № 11 за Устава на Европейската инвестиционна банка

- като взе предвид Споразумението за създаване ЕБВР от 29 май 1990 г.,

- като взе предвид членове 230 и 232 от Договора за ЕО относно ролята на Съда на Европейските общности,

- като взе предвид член 248 от Договора за ЕО относно ролята на Сметната палата,

- като взе предвид Решение 2006/1016/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 година за предоставяне на гаранция от Общността на Европейската инвестиционна банка в случай на загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Общността[1],

- като взе предвид решението на Съда на ЕО от 6 ноември 2008 г. относно правното основание на Решение 2006/1016/EО[2];

- като взе предвид Решение на Съвета 2008/847/EО от 4 ноември 2008 година относно това, дали са подходящи държавите от Централна Азия съгласно Решение 2006/1016/ЕО за предоставяне на гаранция от Общността на Европейската инвестиционна банка в случай на загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Общността[3],

- като взе предвид Решение 97/135/ЕО на Съвета от 17 февруари 1997 г. относно участие на Европейската общност с допълнителни акции в капитала на Европейската банка за възстановяване и развитие в резултат на решението за неговото удвояване[4],

- като взе предвид настоящия преглед на капиталовите ресурси 2006 на ЕБВР за периода 2006 - 2010 г.,

- като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно взетите и отпуснати заеми от Европейските общности през 2007 година (COM(2008)0590),

- като взе предвид своята резолюция от 22 април 2008 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2006 г.[5],

- като взе предвид своята резолюция от 15 февруари 2007 г. относно годишния доклад на ЕИБ за 2005 г.[6],

- като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2003 г. относно дейностите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР)[7],

- като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 6 юни 2008 г. относно Европейската банка за възстановяване и развитие: централен партньор за промяната в страните в преход,

- като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г.[8](Споразумение от Котону),

- като взе предвид съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие: „Европейския консенсус”[9],

- като взе предвид заключенията на Съвета от 14 май 2008 г. относно инвестиционна рамка за Западните Балкани: засилване на съгласуваността на съществуващите финансови инструменти за региона с цел подпомагане на растежа и стабилността,

- като взе предвид предложението на Комисията от 21 май 2008 г за регламент за изменение на Регламент (EО) № 1638/2006 за определяне на общи разпоредби относно установяване на Европейски инструмент за съседство и партньорство (COM(2008)0308),

- като взе предвид решението на Съда от 10 юли 2003 г. относно правомощията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за разследване на дейността на ЕИБ[10],

- като взе предвид Тристранното споразумение между Сметната палата, ЕИБ и Комисията относно формите на контрол, упражнявани от Съда на Европейските общности и предвидени в член 248, параграф 3 от Договора за ЕО, подновено през юли 2007 г.,

- като взе предвид Меморандума за разбирателство между Комисията, ЕИБ и ЕБВР от 15 декември 2006 г. по отношение на сътрудничеството в Източна Европа и в Северен Кавказ, в Русия и в Централна Азия,

- като взе предвид Меморандума за разбирателство, подписан на 27 май 2008 г. между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка с оглед на задълбочаване на координирането на външните кредитни политики на Европейския съюз,

- като взе предвид Меморандума, подписан на 16 септември 2008 г. от ЕИБ, Комисията и националните компетентни органи, относно участието в Европейския експертен център за партньорство между публичния и частния сектор,

- като взе предвид корпоративния оперативен план за 2008—2010 г. на ЕИБ, одобрен от Съвета на директорите на 20 ноември 2007 г.,

- като взе предвид обществените консултации, проведени от ЕИБ по повод декларацията на ЕИБ относно принципите и нормите, свързани с околната среда, и социалните принципи и норми от 2008 г.,

- като взе предвид политиката в областта на околната среда и социалната политика на ЕБВР, одобрена от Съвета на директорите на 12 май 2008 г.,

- като взе предвид оперативната политика на ЕБВР в областта на енергетиката, одобрена от Съвета на директорите на 11 юли 2006 г.,

- като взе предвид прегледа в областта на енергетиката на ЕИБ, одобрен от Съвета на директорите на 31 януари 2006 г.,

- като взе предвид информационната бележка на ЕИБ относно засиления принос на ЕИБ за енергийната политика на ЕС от 5 юни 2007 г., одобрена от Съвета на гуверньорите през юни 2007 г.,

- като взе предвид заключенията на председателството на заседанието на Европейския съвет в Брюксел от 11 и 12 декември 2008 г. относно икономически и финансови въпроси,

–   като взе предвид доклада на ЕИБ от май 2008 г., озаглавен „Консултация с МСП 2007/2008: Резултати и заключения”, и последвалото модернизиране и укрепване на подкрепата на групата на ЕИБ за МСП на ЕС,

–   като взе предвид декларацията на ЕИБ относно принципите и нормите, свързани с околната среда, и социалните принципи и норми от 18 март 2008 г.,

- като взе предвид заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси от 7 октомври 2008 г. и 2 декември 2008 г. относно ролята на ЕИБ за подкрепата за МСП,

- като взе предвид съобщението на Комисията от 29 октомври 2008 г., озаглавено „От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие” (COM(2008)0706),

- като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване” (COM(2008)0800),

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

- като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A6-0135/2009),

А. като има предвид, че ЕИБ беше създадена през 1957 г. с Договора от Рим и че нейните акционери, държавите-членки, обезпечават капитал от 165 милиарда евро,

Б.  като има предвид, че от 1963 г. насам ЕИБ извършва операции извън Общността в подкрепа на външните политики на Общността,

В.  като има предвид, че ЕБВР беше създадена през 1991 г. и че нейните акционери са 61 държави, Европейската общност и ЕИБ, които заедно обезпечават капитал от 20 милиарда евро,

Г.  като има предвид, че държавите-членки, Европейската общност и ЕИБ заедно имат 63% дялово участие в капитала на ЕБВР,

Д. като има предвид, че според устава си ЕИБ има за цел да допринася чрез капиталовите пазари и своите собствени ресурси за балансираното и стабилно развитие на вътрешния пазар в интерес на Общността,

Е.  като има предвид, че при настоящите финансови сътресения, при огромната липса на ликвидност и кредити за предприятията, ЕИБ следва да играе важна роля в плановете за икономическо възстановяване на европейско равнище и на равнище държави-членки,

Ж. като има предвид, че според устава си ЕБВР има за цел да допринася за икономическия прогрес и възстановяване, да благоприятства за прехода към отворена, пазарно ориентирана икономика и да подкрепя частната и предприемаческа инициатива в страните от Централна и Източна Европа, които се ангажират да зачитат и прилагат принципите на многопартийна демокрация, плурализъм и пазарна икономика,

З.   като има предвид, че следва да се подчертае и укрепи ролята на ЕИБ като емитент на облигации с висок рейтинг ААА за международните капиталови пазари,

И. като има предвид, че ЕБВР, в съответствие с член 11 от Споразумението за създаване ЕБВР, е длъжна да осъществява поне 60 % от инвестициите си в частния сектор,

Й. като има предвид, че в Споразумението за създаване на ЕБВР се посочва, че Съветът на управителите прави преглед на основния капитал на банката през периоди не по-дълги от 5 години и че следващият преглед е предвиден за 2010 г.,

К. като има предвид, че на 1 октомври 2008 г. бе създаден ръководен комитет от девет експерти, за да наблюдава и ръководи оценката от междинния преглед на външния мандат на ЕИБ за кредитиране в съответствие с Решение 2006/1016/ЕО,

Л. като има предвид, че този междинен преглед следва да се извърши при тесни консултации с Парламента, въз основа на Решение 2006/1016/ЕО,

М. като има предвид, че Решение 2006/1016/ЕО относно външния мандат на ЕИБ предвижда да бъдат предоставени кредити, възлизащи на 25,8 милиарда евро, за периода 2007-2013 г., разпределени по региони както следва: страни в процес на присъединяване, включително Хърватия и Турция: 8,7 милиарда евро; Средиземноморския регион – 8,7 милиарда; Източна Европа, Южен Кавказ и Руска федерация – 3,7 милиарда евро; Латинска Америка – 2,8 милиарда евро; Азия – 1 милиард евро; и Република Южна Африка – 0,9 милиарда евро;

Н. като има предвид, че отпуснатите от ЕИБ заеми през 2007 г. в подкрепа на целите на политиките на ЕС възлизат на 47,8 милиарда евро , като 41,4 милиарда евро са били предназначени за Европейския съюз и държавите от ЕАСТ, а 6, 4 милиарда евро - за страните партньори или страните в процес на присъединяване,

О. като има предвид, че операциите на ЕИБ по отпускане на кредити през 2007 г. по географски региони извън ЕС са както следва: Азия и Латинска Америка – 925 милиона евро , Източна Европа, Южен Кавказ и Русия – 230 милиона евро, Средиземноморски регион – 1 438 милиона евро, държави в предприсъединителен процес – 2 870 милиона евро; държави от АКТБ – 756 милиона евро и Южна Африка – 113 милиона евро,

П. като има предвид, че годишният обем на дейност на ЕБВР за 2007 г. възлиза на 5,6 милиарда евро и включва 353 проекта в 29 държави в Централна Европа и Прибалтика[11], Югоизточна Европа[12], държави от западната част на ОНД и Кавказ[13], Русия и Централна Азия[14],

Р.  като има предвид, че инвестициите на ЕБВР в Русия нараснаха през 2007 г. и достигнаха 2,3 милиарда евро (като общият портфейл в Русия достигна 5,7 милиарда евро), обхващайки 83 проекта и съставлявайки 42 % от поетите годишни задължения на ЕБВР (в сравнение с 38 % през 2006 г.),

С. като има предвид, че капиталовите инвестиции на ЕБВР нараснаха през 2007 г. от 1 милиард евро през 2006 г. на 1,7 милиарда евро през 2007 г. и делът на акционерния капитал в годишния обем на дейност нарасна от 20% през 2006 г. на 30 % през 2007 г.,

Т.  като има предвид, че Съветът на управителите на ЕБВР взе решение на 2008 октомври 2008 г., че Турция може да бъде бенефициер на инвестициите на ЕБВР и че ЕБВР предвижда да инвестира 450 милиона евро до края на 2010 г,

У. като има предвид, че от 1965 г. насам ЕИБ е финансирала проекти в Турция и е инвестирала около 10 милиарда евро във всички ключови сектори на икономиката на тази страна,

Ф. като има предвид, че в съответствие със Споразумението от Котону ЕИБ не само отпуска кредити от собствените си ресурси, но финансира също операции в страните от АКТБ от инструмент за рисково инвестиране, чиито средства са предоставени от Европейския фонд за развитие,

Х. като има предвид, че Комисията, държавите-членки, страните партньори в рамките на Европейската политика на добросъседство, международните финансови институции и европейските регионални и двустранни финансови институции понастоящем си сътрудничат в рамките на Инструмента за инвестиционни облекчения в рамките на политиката на добросъседство, за да бъдат мобилизирани допълнителни средства за инфраструктурни проекти, главно в областта на енергетиката, транспорта и опазването на околната среда, на цялата територия, обхваната от Европейската политика на добросъседство,

Ц. като има предвид, че групата на ЕИБ продължава активно да подкрепя МСП чрез заеми, както и чрез рисков капитал и гаранции по заеми, като последните две дейности се осъществяват чрез Европейския инвестиционен фонд,

Цели и операции на ЕИБ

1.  приветства годишния доклад на ЕИБ за 2007 г., и по-специално във връзка с финансовите операции в Европейския съюз, насочени към шест приоритетни области: гарантиране на икономическо и социално сближаване; изпълнение на инициативата „Иновации 2010“; развиване на трансевропейски транспортни мрежи и мрежи за достъп; подкрепа за малките и средни предприятия; опазване и подобряване на състоянието на околната среда; и гарантиране на устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика, както и по отношение на изпълнението на външния мандат на ЕИБ за кредитиране в трети страни;

2.  отбелязва, че ЕИБ е единствената финансова институция, основана на Договора, и че мнозинството от дейностите й са съсредоточени върху проекти в държавите-членки, като тя трябва също така да играе все по-важна роля в трети страни, както се посочва в Решение 2006/1016/ЕО;

3.  отбелязва, че при операциите си в трети страни ЕИБ е изпълнявала до настоящия момент политическите цели, определени от Съвета; счита, че дейността на ЕИБ по отпускане на заеми трябва да показва съгласуваност, в сферите й на компетентност, между държавите, простота в подхода между различните участници и инструменти на ЕС, гъвкавост в начините, по които Европейският съюз може да отговори на в голяма степен различните ситуации в отделните държави, съгласуваност с постигането на Целите на хилядолетието и отчетност както пред обществеността, така и пред Парламента, по отношение на използването и ефективността на използваните средства на ЕС;

4. счита, че дейностите на ЕИБ следва да отразяват също така и целите и ангажиментите, поети от Европейския съюз в ООН (като Протокола от Киото); поради това призовава ЕИБ да докладва ежегодно на Парламента относно изпълнението на целите на ЕС и ООН при своите операции в развиващите се страни;

5.  отбелязва със задоволство системно предприеманите съответни действия от страна на ЕИБ през последните години вследствие на препоръките на Парламента; препоръчва тези действия да бъдат представени на обществеността в контекста на годишния доклад на ЕИБ;

6.  Относно надзора над ЕИБ:

a)   припомня, че ЕИБ, чиито задачи са политически дефинирани, не подлежи на традиционния финансово целесъобразен надзор; счита въпреки това, че е необходим надзор върху методите на работа на ЕИБ;

б)   предлага укрепване на Одиторския комитет на ЕИБ, като към тримата членове и тримата наблюдатели в комитета следва да бъдат добавени още двама членове, които работят в национални надзорни органи;

в)   приветства техническото сътрудничество на ЕИБ с националния надзорен орган в Люксембург, но настоява за засилване на това сътрудничество;

г)   призовава Комисията и държавите-членки да разгледат възможността за по-широкообхватен преглед на начините за надзор върху финансовите операции на ЕИБ, който може да бъде извършван от бъдеща европейска система за финансово целесъобразен надзор, с оглед обзор на качеството на финансовото положение на ЕИБ и гарантиране на точността на оценката на постигнатите от нея резултати и спазването на правилата за добра професионална практика;

7.  приветства разработването и публикуването на секторните оперативни политики на ЕИБ в секторите на енергетиката, транспорта и водите, изготвени през 2007 г., и ги признава за важна стъпка към увеличаване на прозрачността на операциите на ЕИБ по кредитиране;

8.  приветства прегледа на политиката на ЕИБ за оповестяване на информация, който се извършва с цел да се вземат предвид съответните разпоредби на регламента за Орхуската конвенция[15], приветства публикуването на обзорния доклад на ЕИБ за оценка на операциите за 2007 г. и насърчава ЕИБ да продължи да развива дейността на своята служба „Оценка на операциите“;

9.  приветства преразглеждането на декларацията на ЕИБ относно принципите и нормите, свързани с околната среда, и социалните принципи и норми; счита, че ЕИБ следва да отдели достатъчни ресурси за изпълнение на преразгледаната декларация и да изготви доклад за нейното функциониране;

10. подчертава, че ЕИБ следва да прилага политика на „нулева търпимост“ по отношение на измамите и корупцията и в тази връзка приветства прегледа на нейната политика за борба срещу корупцията, изпирането на пари и финансирането на тероризъм; при все това изразява загриженост, тъй като тази политика изглежда остава до голяма степен пасивна ; отново призовава ЕИБ да включи, при приемането на своята политика и процедури за борба срещу измамите, мерки, насочени към:

a)   административен механизъм за изключване на компании, които са уличени в корупция от ЕИБ и други многостранни банки за развитие;

б)   политика за защита на служители, които подават сигнали за нередности; както и

в)   засилване на разследващата й функция, както и на превантивната и проучвателна роля на тази функция;

11. приветства съществуването на ad hoc комитет по етика (който се занимава основно с проблеми след прекратяване на трудовото правоотношение) и на независимо длъжностно лице, отговарящо за съответствието; въпреки това настоява да бъде информиран за статута и практическата работа на това лице;

12. приветства ЕИБ за подписването във Вашингтон през октомври 2007 г. на декларация за подхода в корпоративното управление на бързо развиващите се пазари; отбелязва, че тази декларация за подхода е подписана от институциите за финансиране на развитието и че това поставя корпоративното управление на челно място в дейностите им за устойчиво развитие в страните с бързоразвиващи се пазари;

13. изразява задоволство във връзка с одобрението на политиката на ЕИБ за механизма за подаване на жалби от управителния комитет на ЕИБ; въпреки това отново призовава ЕИБ да преразгледа своя вътрешен механизъм за оплаквания и да изготви нови насоки за механизма за обжалване, които да обхващат всички финансирани от ЕИБ операции;

14. oтбелязва благоприятното становище на външния одитор и заключенията от годишния доклад на одитния комитет; в контекста на настоящата финансова и икономическа криза отново призовава ЕИБ да изпълнява същите правила за финансов надзор, които са валидни за останалите кредитни учреждения, и да бъде подлагана на реален финансов контрол.

Цели и операции на ЕБВР

15. приветства годишния доклад на ЕБВР за 2007 г., и особено по отношение на факта, че операциите по инвестиране на ЕБВР са били насочени към страни, намиращи се в начален или междинен етап на преход, и приветства напредъка, осъществен от ЕБВР във финансирането на проекти в рамките на инициативата за устойчива енергетика, на чиито проекти в областта на енергетиката от интерес за ЕС следва да се дава приоритет;

16. отбелязва ,че ЕБВР действа предимно в трети страни, но че продължава да има и някои важни операции в рамките на държавите-членки;

17. отбелязва освен това, че международните и регионални условия, в които ЕБВР осъществява дейността си, са много различни от обстановката през 1991 г. и че мандатът на ЕБВР трябва да бъде изпълняван в тази нова обстановка, тъй като ЕБВР отговаря на пазарните условия и насочва в по-голяма степен действията си на юг и изток;

18. признава също така, че условията за действие представляват все по-голямо предизвикателство, тъй като атмосферата в деловия свят е станала по-трудна: опитът на местните партньори намалява, а проблемите по въпроси, свързани с добросъвестността, се срещат по-често;

19. счита, че ЕБВР трябва да укрепи дейностите си по техническа помощ и консултиране, за да насърчава стандарти на добро управление и да гарантира адекватно управление на проектите на местно равнище в държавите, съседни на ЕС;

20. приветства напредъка на ЕБВР за въвеждане на интеграция на политиката за равнопоставеност на половете през 2008 г.; настоятелно призовава и двете банки да укрепят интеграцията на политиката за равнопоставеност на половете в своите институционални структури и външни политики;

Сътрудничество между ЕИБ и ЕБВР, както и с други международни, регионални и национални финансови институции

21. отбелязва, че във все по-голяма степен ЕИБ и ЕБВР финансират операции в едни и същи географски региони извън Европейския съюз, като Източна Европа, Южен Кавказ, Русия, Западните Балкани, а в близко бъдеще и в Турция.

22. изтъква, че в държавите, където оперират и двете банки, съществуват три различни видове сътрудничество между ЕИБ и ЕБВР: за Източна Европа съществува Меморандум за разбирателство, който предоставя на ЕБВР ръководната роля, а съвместното инвестиране се прилага като общо правило; в Западните Балкани има преминаване от конкурентни или паралелни операции към сътрудничество чрез обединяване на средствата; и, наскоро, както в случая с операциите по финансиране в Турция, споразумение, основаващо се на определянето на специфични и общи сфери на компетентност, като ръководната роля трябва да бъде определяна за всеки случай поотделно;

23. отбелязва, че целите, опитът и начинът на действие на двете банки са различни и не може да просто да се сложи разделителна линия между операциите по отпускане на кредити на публичния и частния сектор; посочва, че има все повече общи области, в които и двете банки развиват умения, като финансирането на МСП, енергетиката и изменението на климата, както и проектите по публично-частни партньорства (ПЧП); в това отношение подчертава необходимостта от по-интензивно сътрудничество;

24. счита, че дейностите на ЕИБ и ЕБВР в държавите, където оперират и двете банки, не трябва да са конкурентни, а по-скоро следва да се допълват въз основа на преимуществата, изпъкващи при сравнението между тях, както и да избягват разходите от дублирането за клиента;

25. следователно препоръчва следното за постигане на по-добре структурирано сътрудничество между ЕИБ и ЕБВР в държавите, където и двете банки извършват дейност:

a) двете банки да подобрят функционалното си разделение на труда с тенденция към повече специализация, за да се съсредоточат върху съответните си умения и силни страни;

б)  ЕИБ да се специализира повече във финансиране на по-мащабни частни и публични проекти и инфраструктурни обекти, включително инвестиции в публично-частни партньорства (ПЧП), както и преки чуждестранни инвестиции от страна на дружества от ЕС; а ЕБВР да се специализира повече в инвестиции от по-малък мащаб, укрепване на институциите, приватизация, улесняване на търговията, финансови пазари и преки капиталови инвестиции, с цел да насърчава стандарти за корпоративно управление;

в)  да се дефинират видовете проекти, сектори и продукти, които са от потенциален интерес и за двете банки и в които те биха могли да обединят познания и ресурси, като финансиране на МСП и увеличаване на инвестициите за борба с изменението на климата, напр. да се насърчават производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и намаляването на емисиите на парникови газове; да се приеме прагматичен и съобразен с индивидуалния случай подход в тези области от общ интерес, с водеща институция във всеки проект за съфинансиране с цел да се избегне дублирането и на основата на предварително изискване за взаимно признаване на процедури; в този контекст, да се взимат предвид стандартите на ЕС в проектите, получаващи финансиране, например по отношение на изменението на климата или зачитането на социалните права, независимо от това дали ЕИБ или ЕБВР е водещата институция;

г)  да се установят ясни механизми на сътрудничество и в двете институции, както в отношенията "отгоре надолу", така и на място;

д)  двете банки да направят конкретно предложение за по-последователно сътрудничество, включващо разглеждане на общите стандарти, в полза на своите акционери, на заинтересованите страни и държавите бенефициери;

е)  двете банки редовно да докладват на Комисията за своето сътрудничество;

ж) Комисията да докладва ежегодно пред Парламента и Съвета относно оценяването на въздействието и ефективността на операциите по финансиране на ЕИБ и ЕБВР, както и относно техния съответен принос към изпълнението на целите на външните политики на Европейския съюз и относно сътрудничеството между тези две институции и между тях и други финансови институции; както и

з)  да се организират ежегодни изслушвания в Парламента на председателите на двете банки заедно с члена на ЕК, отговарящ за икономическите и финансови въпроси.

26. препоръчва в дългосрочна перспектива акционерите на ЕИБ да разгледат възможността за увеличаване на дела на ЕИБ в ЕБВР, например в случай на увеличаване на капитала или в случай, че настоящ акционер на ЕБВР обмисля да се освободи от дела си в банката; счита, че в по-дългосрочен план това може да допринесе за по-добра съгласуваност на политиките и специализация на двете банки както от функционална, така и от географска гледна точка;

27. счита, че следва да бъде избягвано увеличаването на броя на инструментите за външна помощ на Европейския съюз; призовава за по-интензивно сътрудничество с регионалните и националните институции или агенции в Европейския съюз, отговорни за развитието, за да се даде възможност за ефикасно финансиране чрез избягване на припокривания и дублиране и гарантиране на последователен подход, както и даване на по-голяма публичност на въздействието от дейността на ЕС; подкрепя възможността за взаимно делегиране и признаване на процедури в това отношение;

28. припомня значението на споразумението, предвидено в "Европейския консенсус", което постановява, че следва да има засилване на синергичния ефект между програмите, подкрепяни от ЕИБ и други финансови институции и тези, финансирани от Общността, за да се гарантира максимално въздействие за държавите бенефициери; подчертава необходимостта при тези действия да се отчитат интересите на бенефициерите;

29. признава, че ЕИБ и ЕБВР трябва да работят съвместно с други международни или регионални финансови институции като Световната банка, Азиатската банка за развитие и Африканската банка за развитие, за да постигнат по-добър ефект в региони, които са по-отдалечени от Европейския съюз и за избягват нежелани припокривания и дублиране при дейностите по финансирането; въпреки това счита, че ЕИБ следва да играе доминираща роля за насърчаване на целите на Европейския съюз в областта на околната среда, социалната сфера и развитието сред многонационалните банки и институции за развитие;

30. отбелязва, че тези многонационални банки и институции за развитие имат положително въздействие върху развиващите се страни; счита за необходимо допълнително да се анализира тяхното въздействие и да се разгледат допълнителни дейности в контекста на целите и операциите на Европейския фонд за развитие (ЕФР); посочва, че финансирането на собственост върху земя при условия, свързани с екологичните и социални цели, би могло да бъде допустим инвестиционен разход съгласно мандата на ЕИБ, тъй като то е ключово за вътрешногенерираното развитие, особено в африканските държави.

Глобалните финансови сътресения и последствията за ЕИБ и ЕБВР

31. подчертава важната роля, която европейският план за възстановяване отдава на ЕИБ, особено относно по-интензивното финансиране на МСП в държавите-членки; приветства решението на ЕИБ да увеличи общия обем на кредитиране с 30 % ( 15 милиарда евро) през 2009 г. и през 2010 г. и решението за увеличаване на записания капитал на ЕИБ с 67 милиарда евро до 232 милиарда евро, в съответствие с Лисабонската стратегия; подчертава, че с тези допълнителни средства следва да се цели постигането на дългосрочно въздействие; счита, че увеличаването на отговорностите налага както подходящи човешки и финансови средства, така и увеличена прозрачност и отчетност на операциите на ЕИБ;

32. насърчава укрепването на споразуменията за споделяне на риска между търговските банки и ЕИБ при предоставяне на финансиране за МСП; призовава обаче за бдителност по отношение на използването от страна на търговските банки на отпусканите от ЕИБ заеми и за кодекс за поведение между търговските банки и ЕИБ в тази връзка; отбелязва също така, че списъкът на посредническите банки на ЕИБ се нуждае от осъвременяване;

33. счита, че ЕИБ и Комисията следва да ускорят изпълнението на проекти в държавите-членки, както и в секторите, които са най-силно засегнати от кризата; в това отношение счита за важно да се мобилизира експертният опит от програмите за техническо подпомагане като JASPERS, JEREMIE, JESSICA и JASMINE с оглед ускоряването на разпределянето на структурната помощ;

34. отбелязва, че Европейският съюз поиска от ЕИБ да ускори подкрепата за проектите за публично-частно партньорство (ПЧП) като отговор на финансовата криза; насърчава ЕИБ и ЕБВР да предприемат такива проекти само когато осъществяването им е на достъпна цена и носят реални ползи; в това отношение счита, че са необходими подобрения в практиките по отношение на разкриването на информация, съотношението качество-цена и оценката на икономическите възможности за изпълнение;

35. призовава държавите-членки изцяло да използват инструментите за рисков капитал, общи заеми и микрокредитиране, предлагани от програмите и схемите на ЕИБ;

36. отбелязва, че дейността на ЕИБ по вземане и отпускане на заеми както в Европейския съюз, така и извън него, е нараснала прогресивно и понастоящем е основният инструмент за заемане на средства и за кредитиране на равнище ЕС; отбелязва също така, че съществува голямо търсене, включително от страна на Азия, на облигации, емитирани от ЕИБ; поради това призовава ЕИБ, в качеството си на банка, водена от публичните политики, и нейните управители да увеличат максимално този потенциал за набиране на заемни средства, като продължат да емитират облигации – и по-специално доминирани от еврото облигации – на световните пазари, за да подкрепят дългосрочните цели на политиките и да смекчат забавянето на икономическия растеж в Европейския съюз и в съседните му страни;

37. призовава настоятелно Комисията и ЕИБ съвместно да проучат как ограничаването на кредитирането в реалната икономика може да бъде преодоляно с помощта на нови, новаторски финансови инструменти;

38. приветства решението на ЕБВР да увеличи своя годишен обем на дейност през 2009 г. с около 20 % до приблизително 7 милиарда евро, за да смекчи настоящата финансова и икономическа криза и отбелязва, че половината от допълнителните средства от 1 милиард за 2009 г. са целево предназначени за Централна и Източна Европа;

39. подчертава, че в настоящия период на затруднени условия на кредитиране ролята на двете банки става по-отчетлива както в Европейския съюз, така и извън него; призовава и двете банки да спазват ангажиментите си към трети държави дори в периоди на икономически затруднения;

40. предлага, след задълбочено проучване на въздействието на финансовата криза върху реалната икономика, ЕИБ да бъде приканена да увеличи своята подкрепа за новите държави-членки, освен това посочва значението на включването на частния сектор във възвръщането на стабилността на тези икономики; приветства засилената дейност на ЕБВР в новите държави-членки и новия съвместен план за действие за международните финансови институции в подкрепа на банковите системи и отпускането на кредити за реалната икономика в Централна и Източна Европа, приет от ЕБВР, ЕИБ, Европейския инвестиционен фонд и групата на Световната банка; препоръчва обаче да се преразгледа определението за държави „в преход” и да се извърши своевременна оценка на оттеглянето на дейностите на ЕБВР в рамките на Европейския съюз;

41. отбелязва със задоволство, че уязвимостта на ЕИБ и ЕБВР към финансовите сътресения е доста ограничена, макар че през 2008 г.,вследствие на срива на капиталовите пазари, ЕБВР отчете загуба за пръв път през десетилетието.

Последствията от решението на Съда на ЕО за външния мандат на ЕИБ

42. приветства решението на Съда на ЕО от 6 ноември 2008 г. относно правното основание на Решение 2006/1016/EО;

43. препоръчва бързо да се постигне споразумение между Парламента, Съвета и Комисията след това решение, така че да се гарантира, от една страна, че изцяло се зачитат изключителните права на Парламента, а от друга, че не се създава опасност от прекъсване на външните финансови операции на ЕИБ; подчертава обаче, че бързото споразумение е временно решение с точно определена крайна дата : междинният преглед през 2010 г.

44. счита, че е от първостепенно значение да се приеме решение, заменящо Решение 2006/1016/ЕО, в съответствие с решението на Съда и признава, че извършваното в момента междинно преразглеждане на дейността по външно кредитиране, осъществявана от ЕИБ, и споразуменията за сътрудничество, което трябва да завърши през 2010 г., трябва да позволи истински задълбочени разисквания относно целите на Съюза и средствата, които той предоставя на ЕИБ, а Парламентът, в качеството си на съзаконодател, трябва да участва пълноценно в тези разисквания; приканва Комисията да вземе предвид изцяло препоръките, отправени в настоящата резолюция, при изготвянето на ново предложение за решение относно външния мандат на ЕИБ за кредитиране след междинния преглед;

45. препоръчва ръководният комитет да финализира работата си в началото на 2010 г. и приканва председателя на комитета да представи скоро след това заключенията на този комитет пред Парламента и Съвета; очаква заключенията на ръководния комитет и изисква той да взима под внимание препоръките, включени в резолюциите на ЕП, включително в настоящата резолюция, както и в предишните резолюции; настоява ръководният комитет редовно да информира Парламента относно осъществения напредък;

°

° °

46. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Европейската инвестиционна банка, на Европейската банка за възстановяване и развитие и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

• [1]       ОВ L 414, 30.12.2006 г., стр. 95.
• [2]       Решение C-155/07, Европейски парламент срещу Съвет на Европейския съюз, все още непобликувано в Сборника съдебна практика на Съда.
• [3]       ОВ L 301, 12.11.2008 г., стр. 13.
• [4]       ОВ L 52, 22.02.97, стр. 17.
• [5]       Приети текстове, P6_TA(2008)0132.
• [6]       OВ C 287 E, 29.11.2007 г., стp. 544.
• [7]       OВ C 38 E, 12.02.2004 г., стp. 313.
• [8]       ОВ L 317, 15.12.2000 г., стр. 3.
• [9]       OВ С 46, 24.02.2006 г., стр. 1.
• [10]     Дело C-11/00: Комисия на Европейските общности срещу Европейска инвестиционна банка, [2003] ECR I-7141.
• [11]     Хърватия, Чешката Република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словашката република и Словения.
• [12]     Албания, Босна и Херцеговина, България, бивша югославска република Македония, Черна гора, Румъния и Сърбия.
• [13]     Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия , Молдова и Украйна.
• [14]     Казахстан, Киргизка република, Монголия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.
• [15]             Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г.,стр. 13).

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Сега за пръв път Парламентът изготвя доклад едновременно за дейността и на ЕИБ, и на ЕБВР. Тъй като ЕИБ е институция, основана на Договора, Парламентът приема годишен доклад за дейността й, докато доклад за ЕБВР се приема само понякога, като например през 2002 г.

Приемането на доклад за двете банки едновременно е важно по три причини:

1)   Увеличаване на припокриването в дейностите по финансиране на ЕИБ и ЕБВР

Във все по-голяма степен ЕИБ и ЕБВР финансират операции в едни и същи географски региони извън ЕС, например в Източна Европа, Южен Кавказ, Русия, Западните Балкани, а в близко бъдеще и в Турция.

Следните цифри дават представа за кредитирането от страна на ЕИБ извън ЕС за 2007 г.: Азия и Латинска Америка – EUR 925 милиона, Източна Европа, Южен Кавказ и Русия – 230 милиона евро, държави партньори от Средиземноморието – 1 438 милиона евро, държави в предприсъединителен период – 2 870 милиона евро, държави от АКТБ – 756 милиона евро и Южна Африка – 113 милиона евро.

Годишният бизнес обем на ЕБВР за 2007 г. е 5,6 милиарда евро. Той включва 353 проекта в 29 държави в Централна Европа и Прибалтика, Югоизточна Европа, държави от западната част на ОНД и Кавказ, Русия и Централна Азия.

Сътрудничеството между двете банки се развива на регионална основа, като поради това начинът, по който те си сътрудничат, се различава като организация в зависимост от региона. В държавите, където оперират и двете банки, съществуват три метода на сътрудничество между ЕИБ и ЕБВР: меморандумът за разбирателство за Източна Европа, където като общо правило ЕБВР е водеща и се извършва съвместно инвестиране; Западните Балкани, където има промяна от "конкурентни"/паралелни операции към нови начини на сътрудничество чрез обединяване на средствата; и напоследък споразумение, основано на определянето на специфични и общи сфери на компетентност и гъвкави начини на сътрудничество, като в случая с операциите по финансиране в Турция.

Това развитие на нещата не е задоволително. Би било по-полезно да се организира цялостен преглед на това, как би могло да се подобри сътрудничеството между двете банки и други съответни страни, като се вземат предвид интересите на ЕС и на държавите бенефициери.

Ясно е още сега, че целите, експертните знания и начина на действие на двете банки се различават. Освен това разделението на труда и сътрудничеството между двете банки не може да се управлява просто на регионално равнище или като се прокара разделителна линия между кредитирането в публичния и частния сектор.

Настоящият доклад е съсредоточен върху определянето на области, в които двете банки биха могли да работят съвместно по-ефикасно, за да донесат повече добавена стойност на своите акционери, заинтересованите страни и държавите бенефициери.

Следват конкретните препоръки, направени във връзка със задълбочаването на сътрудничеството:

a)        двете институции да постигнат подобрено функционално разделение на труда с тенденция към повече специализация, за да се съсредоточат върху съответните си умения и силни страни, като например капацитет за мащабно финансиране при ЕИБ и местно присъствие и познания при ЕБВР;

б)        ЕИБ да се специализира повече във финансиране на по-мащабни частни и публични проекти и инфраструктурни обекти, включително инвестиции в публично-частно партньорство (ПЧП), както и в преки чуждестранни инвестиции от страна на дружества от ЕС; ЕБВР да се специализира повече в инвестиции от по-малък мащаб, институционално строителство, приватизация, улесняване на търговията, финансови пазари и преки капиталови инвестиции, с цел да насърчава стандарти за корпоративно управление;

в)        да се дефинират видовете проекти, сектори и продукти, които са от потенциален интерес и за двете банки и в които те биха могли да обединят познания и ресурси, като финансиране на МСП и увеличаване на инвестициите за борба с изменението на климата, напр. инвестиции във възобновяеми енергийни източници и за намаляване на парниковите емисии; в тези области от общ интерес се отправя искане за прагматичен и съобразен с индивидуалния случай подход, с водеща институция във всеки проект за съфинансиране, с цел да се избегне дублирането, и с предварително изискване за взаимно признаване на процедури;

г)        да се установят порядки на сътрудничество и в двете институции, както в отношенията "отгоре надолу", така и на място;

д)        двете банки да излязат с глобално предложение за по-последователно сътрудничество, включващо размисъл за общи стандарти, в полза на своите акционери, заинтересованите страни и държавите бенефициери.

е)        двете банки редовно да докладват на Комисията за своето сътрудничество;

ж)       Комисията да докладва ежегодно пред Парламента и Съвета относно оценяването на въздействието и ефективността на операциите по финансиране на ЕИБ и ЕБВР, както и относно техния съответен принос към изпълнението на целите на външните политики на ЕС и относно сътрудничеството между тези две институции и между тях и други финансови институции; както и

з)        да се организират ежегодни изслушвания в Парламента на президентите на двете банки заедно с комисаря по икономически и финансови въпроси.

2)   Кредитната криза прави работата на двете банки дори още по-важна

В настоящия период на затруднени условия на кредитиране, финансовите операции и взаимното сътрудничество на двете банки стават все по-важни за предоставяне на така необходимите кредити на публичния и на частния сектор. Например финансирането на МСП е критично както в Европейския съюз, така и извън него. Банковият сектор например сега е в сериозни затруднения в съседните на ЕС региони. Също така е важно двете банки да са активни при насърчаване на проекти с цел борба с изменението на климата и стимулиране на възобновяемите енергоизточници.

3)   Трябва да се изпълни решението на Съда на ЕО относно мандата за външно кредитиране на ЕИБ

Решението на Съда на ЕО от 6 ноември 2008 г. относно правното основание на Решение 2006/1016/EО е навременно напомняне за важната роля, която Парламентът ще играе в процедурата за съвместно вземане на решение относно мандата за външно кредитиране на ЕИБ.

Решение 2006/1016/EО на Съвета за предоставяне на гаранции на ЕИБ за финансови операции в развиващите се страни и други трети страни се основава само на член 181а от Договора за ЕО (икономическо сътрудничество с трети страни).

Европейският парламент оспори това Решение, тъй като по негово мнение член 179 от Договора за ЕО (сътрудничество за развитие) следва да се добави като втора правна основа. Въпросът е от значение за включването на Парламента, тъй като член 179 от Договора за ЕО предвижда процедура на съвместно вземане на решение, докато член 181а от Договора за ЕО предвижда само консултация.

Съдът счете, че чрез финансовото сътрудничество с развиващите се страни Решението преследва също така социалните и икономически цели, посочени в член 177 от Договора за ЕО. Следователно доколкото Решението засяга развиващите се страни по смисъла на Дял ХХ от Договора за ЕО, то попада в рамките на този дял и така в обхвата на член 179 от Договора за ЕО.

В крайна сметка Съдът постанови, че дялове ХХ и ХХІ от Договора се допълват взаимно и поради това същото важи за членове 179 и 181а от Договора за ЕО съответно и че процедурите, предвидени в тези разпоредби, не могат да се определят като несъвместими. Съдът реши, че следва да се прилага процедурата на съвместно вземане на решение.

Последствията от това за Европейския парламент са много значими, тъй като сега той трябва да играе много по-важна роля при вземането на решение за външния мандат на ЕИБ. Това дава на Парламента необходимото правно основание да договори в координация със Съвета решението как ЕИБ следва да действа извън ЕС. Това е едно много необходимо развитие на нещата.

Съдът постанови действието на Решение 2006/1016/ЕО да се запази само за договорки за финансиране от ЕИБ, влезли в сила в период от 12 месеца след датата на съдебното решение.

Практическото изпълнение на този график ще бъде голямо предизвикателство, като много рядко се случва Съдът да включи в свое решение, отнасящо се до процедурата на съвместно вземане на решение между институциите, подобно постановление. Това е дори по-голямо предизвикателство, като се имат предвид парламентарните избори догодина.

За да може ЕИБ да продължи своята дейност по кредитиране извън ЕС колкото може по-гладко и в полза на всички страни, и по-специално на държавите бенефициери, се препоръчва създаване на междуинституционална група между Парламента, Съвета и Комисията. Тази група би обсъдила следващите необходими стъпки в светлината на решението на Съда (C-155/1016/EО).

СТАНОВИЩЕ на комисията по бюджетен контрол (21.1.2009)

на вниманието на комисията по икономически и парични въпроси

относно годишните доклади на Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие за 2007 г.
(2008/2155(INI))

Докладчик по становище: Gabriele Stauner

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по бюджетен контрол приканва водещата комисия по икономически и парични въпроси да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) следва да прилага политика на „нулева търпимост“ по отношение на измамите и корупцията и в тази връзка приветства прегледа на нейната политика за борба срещу корупцията, изпирането на пари и финансирането на тероризъм; при все това изразява загриженост, тъй като тази политика изглежда остава пасивна до голяма степен; отново призовава ЕИБ да включи, при приемането на своята политика и процедури за борба срещу измамите, мерки, насочени към:

а. административен механизъм за изключване на компании, които са уличени в корупция от ЕИБ и други многостранни банки за развитие;

б. политика за защита на служители, които подават тревожни сигнали относно нередности, както и

в. засилване на разследващата й функция, както и на превантивната и проучвателна роля на тази функция;

2.  приветства съществуването на ad hoc комитет по етика (който се занимава основно с въпроси след прекратяване на трудовото правоотношение) и на независим отговорник по съответствието; въпреки това настоява да бъде информиран за статута и практическата работа на този отговорник;

3.  приветства ЕИБ за подписването на декларация за подхода в корпоративното управление на нововъзникващите пазари през октомври 2007 г. във Вашингтон, която е подписана и от институциите за финансиране на развитието и поставя управлението на челно място в програмата им за устойчиво развитие за страните с нововъзникваща пазарна икономика;

4.  изразява задоволство във връзка с одобрението на политиката на ЕИБ за механизма за подаване на жалби от управителния комитет на ЕИБ; въпреки това отново призовава ЕИБ да преразгледа своя механизъм за вътрешни оплаквания и да изготви нови насоки за механизма за обжалване, които да обхващат всички финансирани от ЕИБ операции;

5.  приветства прегледа на политиката на ЕИБ за оповестяване на информация, който се извършва с цел да се вземат предвид съответните разпоредби на регламента за Орхус[1], приветства публикуването на обзорния доклад за оценка на операциите за 2007 г. и насърчава ЕИБ да продължи да развива дейността на своята служба „Оценка на операциите“;

6.  oтбелязва благоприятното становище на външния одитор и заключенията от годишния доклад на одитния комитет; в контекста на настоящата финансова и икономическа криза отново призовава ЕИБ да бъде подчинена на правилата за финансов надзор, които са валидни за останалите кредитни учреждения, и да подлежи на реален финансов контрол;

7.  подчертава спешната необходимост от установяване на независима регулаторна мисия, която да следи за финансовото състояние на ЕИБ и да гарантира точността на оценката на резултатите и спазването на правилата на добрата професионална практика; препоръчва също по-нататъшното укрепване на одитния комитет на ЕИБ; до официалното създаване на европейски регулаторен орган в областта на банковото дело, предлага да се разгледат всички възможни варианти, като например: участие на национален регулаторен орган или на множество национални регулаторни органи, сменящи се на ротационен принцип всяка година, или сезиране на Съвета от Комисията въз основа на член 105, параграф 6 от Договора за ЕО;

8.  изразява съжаление, че ЕИБ не е предмет на специален доклад на Парламента, предвид пряката връзка, която съществува между ЕИБ и държавите-членки, които са единствените й акционери, за разлика от Европейската банка за възстановяване и развитие, чиито акционери са множество страни извън ЕС, като напр. Швейцария, Израел, Турция, Русия, Канада, Република Корея, САЩ, Япония и Мексико.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	20.1.2009 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	11 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Inés Ayala Sender, Herbert Bösch, Paulo Casaca, Esther De Lange, James Elles, Nils Lundgren, José Javier Pomés Ruiz, Bart Staes, Søren Bo Søndergaard
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Christopher Heaton-Harris

• [1]  Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 25.9.2006 г.,стр. 13).

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	9.3.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	29 1 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Paolo Bartolozzi, Zsolt László Becsey, Pervenche Berès, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Jonathan Evans, Elisa Ferreira, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Donata Gottardi, Benoît Hamon, Gunnar Hökmark, Sophia in ‘t Veld, Othmar Karas, Wolf Klinz, Kurt Joachim Lauk, Hans-Peter Martin, Gay Mitchell, Sirpa Pietikäinen, John Purvis, Bernhard Rapkay, Eoin Ryan, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Peter Skinner, Margarita Starkevičiūtė, Ivo Strejček, Cornelis Visser
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Harald Ettl, Margaritis Schinas, Eva-Riitta Siitonen