ДОКЛАД относно Зелената книга относно бъдещето на политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа

3.4.2009 - (2008/2218(INI))

Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик: Eva Lichtenberger

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Зелената книга относно бъдещето на политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа

(2008/2218(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 4 февруари 2009 г., озаглавено „Зелена книга: ТЕМ-Т: Преглед на политиката“ (COM(2009)0044),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ (COM(2008)0800),

–   като взе предвид заключенията на Съвета относно постигането на по-екологосъобразен транспорт, приети от Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика на неговото заседание на 8 и 9 декември 2008 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юни 2006 г., озаглавено „Нека Европа продължи да се движи — Устойчива мобилност за нашия континент — Междинен преглед на Бялата книга за транспорта на Европейската комисия от 2001 г.“ (COM(2006)0314),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 23 януари 2008 г., озаглавено „20% - 20% до 2020 година - Възможностите на Европа пред климатичните промени” (COM(2008)0030),

–   скато взе предвид съобщението на Комисията от 18 октомври 2007 г., озаглавено „План за действие в областта на логистиката на превоза на товари” (COM(2007)0607),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 14 май 2008 г. относно резултатите от преговорите във връзка със стратегиите и програмите на политиката на сближаване за програмния период 2007—2013 г. (COM(2008)0301),

–   като взе предвид доклада на Комисията от 20 януари 2009 г.относно прилагането на насоките на Общността за 2004—2005 година за Трансевропейската транспортна мрежа (COM(2009)0005),

–   като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно Лисабонската стратегия[1],

–   като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2007 г. относно логистиката на транспорта на стоки в Европа – ключът към устойчива мобилност[2],

–   като взе предвид член 45 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по регионално развитие (A6-0224/2008),

А. като има предвид, че политическото определение на политиката в областта на трансевропейските транспортни мрежи, включено в Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа[3] и в Решение № 884/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за изменение на Решение № 1692/96/EC относно общностните насоки за развитието на трансевропейска транспортна мрежа[4], доведе до съставянето на „списък с желания“, състоящ се от 30 приоритетни проекта и отразяващ предимно националните интереси,

Б.  като има предвид, че външната конкурентоспособност на железопътния и морския превоз на товари в сравнение с автомобилния транспорт трябва да се повиши, за да се гарантира, че автомагистралите, морските пътища и железопътните коридори за превоз на товари се използват по балансиран начин;

В.  като има предвид, че 30-те приоритетни проекта доведоха до предложение на Комисията за осигуряване на финансиране от ЕС в размер на около 20 милиарда евро в рамките на финансовата рамка за периода 2007—2013 г. за трансевропейската транспортна мрежа като цяло, като тази сума по настояване на Съвета накрая беше намалена на около 8 милиарда евро, от които само 5,3 милиарда евро са предназначени за 30-те приоритетни проекта,

Г.  като има предвид добре известната неспособност на Европейския съюз да изпълнява правилата за финансиране на трансевропейската транспортна мрежа, предвидени в Регламент (ЕО) № 680/2007 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи[5], която създава несигурност при планирането на финансирането на проекти,

Д. като има предвид, че е важно да се повиши способността на Комисията да осъществява главните трансгранични проекти, по-специално в железопътния сектор, които изискват постоянно тясно сътрудничество между участващите държави-членки и дългогодишно финансиране, излизащи извън границите на многогодишната финансова рамка;

Е.  като има предвид, че приложенията към гореспоменатото съобщение на Комисията от 14 май 2008 г. показват, че приблизително 49% от бюджетните кредити за транспортни проекти са изразходвани за пътища, приблизително 31% - за железопътния транспорт и около 9% - за градския транспорт, но не е ясно точно кои конкретни проекти се съфинансират,

1.  отчита факта, че първите опити за разработване на политика на ЕС за транспортната инфраструктура, въз основа на „липсващите звена“ на Европейската кръгла маса на индустриалците, бяха насърчени в съобщението на Комисията от 2 декември 1992 г., озаглавено „Бъдещото развитие на общата транспортна политика“, с обосновката, че тя ще допринесе за постигането на икономически растеж, конкурентоспособност и заетост, и бяха направлявани от Karel Van Miert, бивш член на Европейската комисия, отговарящ за транспорта; отбелязва, че Регламент (ЕО) № 2236/95 на Съвета от 18 септември 1995 година относно общите правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи[6] и Решение № 884/2004/ЕО бяха насочени към постигане на гореспоменатите цели, и насочва вниманието към стимула, който членът на Комисията, отговарящ за енергетиката и транспорта, и заместник председател на Комисията Loyola de Palacio предостави за развитието на тази политика;

2.  счита докладите на координаторите на трансевропейската транспортна мрежа за интересни примери за допълнителна координация и интеграция на ограничен набор от важни проекти; поради това изисква от Комисията и държавите-членки да продължат усилията си за усъвършенстване на съществуващите приоритетни проекти; средносрочното/дългосрочното инвестиране продължава в съответствие с целта да се завърши цялата мрежа;

3.  приветства ранното представяне на гореспоменатото съобщение на Комисията от 4 февруари 2009 г., с цел да се извърши основен преглед на транспортната инфраструктура на ЕС и на политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа съгласно настоящите и бъдещите финансови, икономически, регионални (включително регионите с трайни неблагоприятни условия) и социални предизвикателства и предизвикателствата в областта на транспорта, трансграничната мобилност, безопасността и околната среда;

4.  във връзка с това не вижда смисъл в това да се въвежда неясното понятие „концептуален стълб” на трансевропейската транспортна мрежа, което претоварва списъка с приоритети; противно на декларираната от Комисията цел, един стълб, който е единствено концептуален, не е в състояние да повиши доверието в политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа, което се основава на изпълнението на конкретни проекти;

5.  одобрява следователно разработването на по-последователен и цялостен подход към мрежите, който отразява необходимостта от интермодални връзки за гражданите и товарите; подчертава следователно, че трябва да се даде приоритет на железниците, пристанищата, устойчивите морски и вътрешни водни пътища и техните връзки със сушата или интермодални възли в инфраструктурните връзки с и в новите държави-членки и че освен това особено внимание трябва да се отдели на трансграничните транспортни връзки, както и на изграждането на по-добри връзки с летищата и пристанищата в рамките на трансевропейските мрежи; подчертава, че следва да се обърне внимание на различните, но допълващи се потребности, свързани с пътниците и с товарите; отправя препоръка към държавите-членки и регионалните органи да усъвършенстват междинните гари и взаимната свързаност на местно равнище като връзки с трансевропейската транспортна мрежа, за да се намалят до минимум разходите, които произтичат за даден регион от периферното му положение

6.  призовава Комисията да предостави специална подкрепа за приоритетни проекти с интермодални връзки и последователна оперативна съвместимост, които обхващат няколко държави-членки; отбелязва, че свързването на икономическите области в рамките на тези приоритетни проекти представлява задача на национално равнище;

7.  отбелязва с одобрение, че в списъка на приоритетните обекти видовете транспорт, съобразени с околната среда, имат извънредно голям дял; във връзка с това призовава Комисията да осигури запазването на това съотношение в бъдеще при изпълнение на проектите;

8.  подчертава необходимостта от включване на опазването на климата и устойчивото развитие на всички видове транспорт в европейската инфраструктурна политика и привеждането й в съответствие с целите на ЕС за намаляване на емисиите на CO₂;

9.  призовава Комисията да прикани държавите-членки да включат европейското законодателство в областта на околната среда в процеса на вземане на решения и планиране на проекти в рамките на трансевропейската транспортна мрежа, като законодателството, свързано с „Натура 2000“, стратегическата оценка на околната среда, оценката на въздействието върху околната среда, качеството на въздуха, Рамковата директива за водите, директивите за местообитанията и птиците, както и докладите на Европейската агенция за околна среда, свързани с механизма за докладване в областта на транспорта и околната среда (TERM), относно показателите за транспорта и околната среда;

10. призовава Комисията и държавите-членки да вземат предвид новите процеси, например световната финансова криза, демографските промени, разширяването на ЕС, новите съседни страни, както и активизираните връзки с източните и средиземноморските страни, като фактори от значение за европейската политика в областта на транспортната инфраструктура;

11. призовава Комисията да активизира своите усилия за по-добра европейска координация на териториалното развитие (Териториална програма на Европейския съюз, както и принцип на териториалното сближаване) и транспортното планиране, като вземе предвид достъпа до регионите чрез усъвършенстване на мрежите между регионите; големите различия между планинските, крайбрежните/островните, централните, периферните и други трансгранични райони трябва да бъдат взети под внимание, както и необходимостта от по-успешна интеграция в градските системи за мобилност;

12. призовава Комисията да даде особен приоритет на ключови проекти в областта на основните железопътни, автомобилни и вътрешни водни пътища с цел осигуряване на трансграничните връзки с новите държави-членки и с трети страни;

13. предлага във връзка с това да се включи Европейският план за териториално развитие като основа за планиране, както и съществуващите изследвания на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (ESPON) като научна, териториално насочена обща информация за развитие на транспорта;

14. подчертава необходимостта от включване на целите на Лисабонската стратегия и на целите на Плана за възстановяване при разработването на политиките в областта на трансевропейската транспортна мрежа, като се има предвид ключовото значение на мобилността, достъпа и свързаната с тях логистика за конкурентоспособността на ЕС, както и от по-успешно териториално сближаване;

15. призовава Комисията и държавите-членки да включат в интермодалната концепция за трансевропейските транспортни мрежи зелени коридори, железопътни мрежи за товарни превози, коридори на Европейската система за управление на железопътния транспорт (ERTMS), морски „магистрали“, като корабоплаване на къси разстояния, съществуващи вътрешни водни пътища с ограничен капацитет или шлюзове с ограничен капацитет, сухоземни пристанища, логистични платформи и възли за градска мобилност, както и планираното разширение на трансевропейската транспортна мрежа в посока към страните партньори в рамките на Европейската политика на добросъседство, източните и средиземноморските страни, въз основа на планирани действия в полза на по-щадящи околната среда, с по-малък разход на петрол и по-безопасни видове транспорт, за да се гарантира оптимално използване на всички видове транспорт и да се насърчава съвместимостта на връзките между различните видове транспорт, по-специално на железопътните връзки в пристанищата; освен това призовава за съгласуваност между настоящата и бъдещата рамка на трансевропейските транспортни мрежи и законодателните предложения за железопътните коридори за превоз на товари;

16. отбелязва, че според последните проучвания до неотдавна само 1% от европейските фондове за инфраструктура са се използвали за вътрешни водни пътища; счита, че е необходимо да се предостави достатъчна подкрепа на европейско равнище за развитието на инфраструктурата на вътрешните водни пътища, за да може да се използва изцяло потенциалът на вътрешните водни пътища като устойчив и надежден вид транспорт;

17. призовава Комисията да се стреми към ускоряване на разширяването на железопътния товарен транспорт с оглед на постигането на по-голяма ефективност на мрежите и по-бърз транспорт;

18. приветства във връзка с това предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен железопътен товарен превоз (COM(2008)0852) и гореспоменатото съобщение на Комисията от 18 октомври 2007 г.;

19. подчертава значението на предоставянето на възможност за обмен на информация относно интермодалния транспорт, с цел насърчаване и подпомагане на взаимодействието между нематериална и материална инфраструктура (информационни системи като ERTMS/RIS/ITS/SESAR/Галилео), подобряване на оперативната съвместимост, подвижния състав (хардуерно и софтуерно оборудване на ERTMS във влаковете и намаляване на шума на товарните вагони), „зелена“ логистика, интермодални връзки и възли, децентрализирани вериги за доставки от врата до врата и управление на мобилността;

20. подчертава значението на развитието на хармонизирани и стандартизирани интелигентни транспортни системи за трансевропейските транспортни мрежи за по-ефективно, гладко, безопасно и съобразено с околната среда управление на транспорта;

21. отправя препоръка да се усъвършенства изпълнението на трансевропейската транспортна мрежа чрез осигуряване на по-добър достъп до информация посредством системи като информационната система TENtec, посредством установяване на отворен метод на координация, включващ сравнителен анализ и обмен на най-добри практики;

22. обръща внимание на необходимостта от увеличаване в краткосрочен план на ефективността на съществуващата инфраструктура в рамките на проектите, свързани с трансевропейската транспортна мрежа, особено ако изпълнението на такива проекти вече е започнало, с цел да станат коридорите по-жизнеспособни и ефективни, без да се изчаква дългосрочната реализация на мащабни проекти в рамките на тези коридори;

23. подкрепя третия структурен вариант за формиране на TEМ-T от Зелената книга, т. е. модел с две нива, състоящ се от широкообхватна мрежа, основана на настоящите карти на трансевропейската транспортна мрежа, и интермодална „централна мрежа”, която предстои да се определи и в която приоритетите са железопътните пътища, устойчивите водни пътища и пристанищата, както и техните връзки с логистичните центрове;

24. подкрепя концепцията за „централна мрежа“, състояща се от „географски стълб“ и „концептуален стълб“, като „концептуалният стълб“ съдържа критерии и цели, предоставящи възможност проектите, коридорите и частите от мрежата да се определят гъвкаво с течение на времето, а не да се фиксират още в началото на бюджетния период за целия период; счита, че следва да бъде има възможност за гъвкаво разширяване на трансевропейската транспортна мрежа по време на бюджетния период, за да могат те да се приспособят към изменящите се пазарни условия;

25. признава ключовата роля на държавите-членки, които провеждат консултации със своите регионални и местни органи и с представители на гражданското общество и на местното население, при решаването, планирането и финансирането на транспортната инфраструктура, в т. ч. европейската трансгранична координация и сътрудничество; очаква по-висока степен на последователност от страна на Европейския съвет по отношение на исканията за проекти в рамките на трансевропейските транспортни мрежи и решенията относно бюджетите за тези мрежи; като има предвид средносрочния преглед на финансовата рамка на ЕС и настоящото обсъждане на плана за възстановяване на ЕС, призовава държавите-членки да разгледат надлежно въпроса за необходимата финансова подкрепа за транспортната инфраструктура, която е част от трансевропейската транспортна мрежа, като приоритет според установената политика на ЕС;

26. изразява пълното си съгласие с целта на Общността да се намали административната тежест и във връзка с това настоятелно насърчава Комисията да преразгледа финансовите рамки за приоритетните проекти в рамките на трансевропейската транспортна мрежа с цел още по-голямо ограничаване на бюрократизма;

27. призовава държавите-членки и Комисията да активизират координацията на политиките на национално равнище с цел постигане на съгласуваност в съфинансирането и изпълнението на програмата за изграждане на трансевропейска транспортна мрежа в съответствие с членове 154 и155 от Договора за ЕО;

28. в тази връзка подчертава, че финансовата криза оказва по-голям натиск върху Европейския съюз, държавите-членки и регионите да базират решенията относно проектите за транспортна инфраструктура върху стабилни оценки на разходите и ползите, устойчивостта и европейската трансгранична добавена стойност;

29. тъй като от друга страна обаче инвестирането в транспортна инфраструктура е една от ключовите области за преодоляване на икономическата и финансовата криза, призовава Комисията да ускори инфраструктурните проекти, свързани с трансевропейската транспортна мрежа и финансирани в рамките на Структурните фондове и/или Кохезионния фонд; призовава държавите-членки да преразгледат инвестиционните си приоритети въз основа на този подход, за да се ускори изпълнението на проектите в рамките на трансевропейската транспортна мрежа, за които отговарят, по-специално трансграничните участъци;

30. припомня на Комисията, че съфинансирането от страна на ЕС на проекти за транспортна инфраструктура от трансевропейската транспортна мрежа, Кохезионния фонд, регионалните фондове и ЕИБ трябва да отговаря на следните критерии: икономическа жизнеспособност, по-голяма конкурентоспособност, насърчаване на единния пазар, устойчивост от гледна точка на околната среда, прозрачност за данъкоплатците и участие на гражданите (принцип на партньорство); в тази връзка подчертава значението на развитието на публично-частни партньорства за финансиране на трансевропейската транспортна мрежа, както и необходимостта от намиране на гъвкави решения на проблемите, които възникват при строителни работи от такъв мащаб (затруднения от географски и технически характер, съпротива сред обществеността и др.);

31. подчертава особено голямата нужда от инвестиции в пазара на европейския въздушен транспорт във връзка с пакета Единно европейско небе ІІ и предложения „цялостен подход към авиационната система”; следователно призовава Комисията да прецени възможността за увеличение на дела на наличните средства за летищата и управлението на въздушното движение и аеронавигационното обслужване (УВД/АНО) при преразглеждане на бюджетната рамка за трансевропейската транспортна мрежа;

32. отбелязва, че е необходима повече научноизследователска и развойна дейност във връзка с най-добрите и най-ефикасни практики за финансиране на транспортна инфраструктура и с тяхното положително въздействие върху конкурентоспособността и качествената и количествената заетост, в т. ч. опита с публично-частни партньорства, както вече се прави в настоящите проучвания на Комисията;

33. подчертава необходимостта от създаване на работна група в рамките на Изпълнителната агенция за трансевропейска транспортна мрежа с цел по-широко използване на публично-частни партньорства за финансиране на някои приоритетни проекти или участъци и за разпространение на намерените решения като най-добри практики;

34. подчертава, че по-честото прибягване до публично-частни партньорства и до Европейската инвестиционна банка не би заместило значителна част от финансирането от бюджета за проекти от голям мащаб с амортизационен период, обхващащ повече от едно поколение;

35. изразява предпочитанието си за преразглеждане на бюджета за трансевропейските транспортни мрежи от държавите-членки в рамките на средносрочния преглед на финансовата перспектива за 2009-2010 г., а не за драстично ограничаване на други проекти и на амбициите за изграждане на железопътни линии и водни пътища, които вървят ръка за ръка с тях;

36. подчертава необходимостта да се отдели процент от приходите от таксите за изминат участък, с цел да се засили ефектът на лоста върху заемите;

37. изисква от Комисията и държавите-членки да разгледат мрежата Eurovelo и проекта „Пътят на Желязната завеса“ като възможност за насърчаване на европейските трансгранични велосипедни инфраструктурни мрежи, които подпомагат съобразената с околната среда туристическа мобилност и устойчивия туризъм;

38. изисква от Комисията, с цел засилване на конкурентоспособността на цялата трансевропейска железопътна мрежа, да предложи до края на своя мандат законодателна инициатива относно отварянето на вътрешните пазари за железопътен превоз на пътници с начална дата 1 януари 2012 г.;

39. изразява съжаление във връзка с бавните темпове на изпълнението на приоритетните проекти в граничните участъци, по-специално участъците в Пиренеите, които са от жизнено значение за Иберийския полуостров и Франция;

40. насърчава Комисията да продължи участието на Парламента и на Европейския съвет в своите (много)годишни предложения и избор относно съфинансиране на проекти в рамките на трансевропейската транспортна мрежа;

41. изисква от Комисията да докладва пред Европейския парламент и Съвета редовно и най-малко веднъж годишно за всеки приоритетен проект - относно етапа, на който се намира всеки проект, надеждността на разходите по проекта, изпълнимостта на проекта и сроковете за завършването му;

42. призовава Комисията и ЕИБ ежегодно да представят на Парламента и Съвета списък на конкретни съфинансирани проекти във връзка със съфинансирането от страна на регионалните фондове, Кохезионния фонд и ЕИБ на проекти в рамките на трансевропейската транспортна мрежа, така както това вече се прави при съфинансирането на трансевропейската транспортна мрежа;

43. поддържа своето становище, че от гледна точка на околната среда и икономиката, комбинираните транспортни системи, които позволяват използването на различни средства за превоз по даден маршрут, в много случаи са единствената надеждна и стабилна възможност за бъдещето;

44. подчертава, че в неотдавна разширеното Шенгенско пространство транспортната инфраструктура между Западна и Източна Европа играе важна роля, като се има предвид потенциалът за икономически растеж, особено в новите държави-членки, свързан с тази инфраструктура; призовава Комисията и държавите-членки да развиват и насърчават транснационални пътни и железопътни връзки между Източна и Западна Европа , като в частност подкрепят трансграничната транспортна инфраструктура чрез конкретна програма за действие, осъществявана съвместно с местните, регионалните и националните органи; също така подчертава, че по-добрата взаимна свързаност между трансевропейската транспортна мрежа и транспортните мрежи в трети страни би подобрила положението особено на граничните райони и би осигурила добавена стойност за сътрудничеството между регионите и ЕС като цяло;

45. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

• [1]  Приети текстове, P6_TA(2009)0120.
• [2]  OВ C 187E, 24.7.2008 г., стр.154.
• [3]  OВ L 15, 17.1.1997 г., стр. 1.
• [4]  OВ L 167, 30.4.2004 г., стр. 1.
• [5]  OВ L 162, 22.6.2007 г., стр. 1.
• [6]  OВ L 228, 23.9.1995 г., стр. 1.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Докладчикът е съгласен с Комисията, че е настъпил моментът политиката за трансевропейска транспортна мрежа, която се гради на петнайсетгодишен опит, да осмисли задълбочено своите цели и средства. Необходимо е да направим преглед на проектите и инструментите, да обърнем повече внимание на координацията на ЕС и да търсим повече обвързващи отговорности от държавите-членки при изпълнението на приоритетни проекти, за които са се споразумели.

Проектът за изграждане на трансевропейска транспортна мрежа започна по същество като политика за инвестиции в обществена инфраструктура, с цел постигане на икономически растеж, конкурентоспособност и заетост чрез създаване на нови транспортни връзки. Приоритетните проекти и карти за трансевропейската транспортна мрежа бяха основно съставени от големи и скъпи национални проекти за транспортна инфраструктура, като някои от по-ранните 30 проекта в рамките на трансевропейската транспортна мрежа не бяха реалистичен избор, а междувременно други проекти, особено след разширяването на ЕС, станаха много важни, но не фигурираха в този списък.

Настоящата икономическа криза би могла отново да ни накара да следваме тази логика, когато инвестираме в транспортна инфраструктура. Това, от което се нуждаем обаче, са интелигентни проекти и инвестиции[1] в транспортната инфраструктура на ЕС, както и нейното допълнително развитие през следващите 10 до 20 години. Решенията относно проектите за транспортна инфраструктура трябва да се основават на стабилни оценки на разходите и ползите, устойчивостта и европейската трансгранична добавена стойност.

Тези решения следва да отчитат необходимостта от подход, действително насочен към изграждането на коридори, както и от нови технологии, както в транспорта, така и в енергийните сектори, свързани с транспорта. Този подход трябва да предвижда бъдещите нужди и възможно най-доброто използване на транспортната инфраструктура. Един от интелигентните начини е да се обърне внимание на необходимостта от разширяване на капацитета на съществуващата инфраструктура в рамките на проект, свързани с трансевропейската транспортна мрежа, в краткосрочен план, с цел да станат коридорите по-жизнеспособни и ефективни, без да се чака само дългосрочната реализация на мащабни проекти в рамките на тези коридори.

Докладчикът признава решаващата роля на държавите-членки при решаването, планирането и финансирането на транспортната инфраструктура, в т. ч. европейската трансгранична координация и сътрудничество, и очаква по-висока степен на последователност от страна на Европейския съвет по отношение на исканията за проекти в рамките на трансевропейските транспортни мрежи и решенията относно бюджетите за тези мрежи

• [1]  COM(2008)0800.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ (13.2.2009)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно зелената книга относно бъдещето на политиката в областта на трансевропейските транспортни мрежи
(2008/2218(INI))

Докладчик по становище: Iratxe García Pérez

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  счита, че концепцията за инфраструктурни услуги, въведена от зелената книга за трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T), е от стратегическо значение за увеличаване на конкурентоспособността и заетостта в ЕС, в съответствие с Лисабонската програма и Европейската стратегия за заетост; призовава Комисията да съсредоточи вниманието си върху насърчаването на висококачествени услуги и по-ефикасно използване на съществуващата инфраструктура;

2.  подчертава, че структурните фондове, по-конкретно Кохезионния фонд, биха могли да допринесат за постигането на целите на TEN-T по по-ефикасен начин, ако политиките в областта на регионалното развитие и транспорта са координирани по по-ползотворен начин и ако приоритетите и финансирането са съсредоточени върху участъците с недостатъчен капацитет и трансграничните участъци на проектите, както и върху новите предизвикателства, които оказват влияние върху транспорта, а именно изменението на климата и сигурността на енергийните доставки;

3.   поддържа становището, че проектите в рамките на TEN-T трябва да бъдат ориентирани към постигане на целта на политиката на сближаване за уравновесено развитие и да спомагат за преодоляване на неравенствата между регионите; счита, че тези усилия ще успеят единствено ако бъдат взети предвид изискванията, съдържащи се в европейския ръководен принцип за полицентрично развитие;

4.   поддържа становището, че изборът на бъдещите проекти по TEN-T трябва да бъде основан на задълбочени прогнози за транспортния сектор, за различните пазарни потребности и тенденции, и на устойчиви в икономическо и екологично отношение стопански модели;

5.   поддържа становището, че от екологична и икономическа гледна точка, комбинираните транспортни системи, които позволяват използването на различни средства за превоз по даден маршрут, в много случаи са единствената надеждна и стабилна възможност за бъдещето;

6.   счита, че държавите-членки следва да поемат ангажимент във връзка с дългосрочното планиране на мрежите и на развитието на инфраструктурата, и осигуряването на по-бързо и гарантирано предаване на проектите, което позволява по-голямо участие на частния сектор, така че да се благоприятства създаването на работни места;

7.   посочва, че опростяването на процедурите и въвеждането на финансови гаранции за намаляване на предприемаческия риск, по-специално за МСП, са изключително важни за привличането на частен капитал и установяването на публично-частни партньорства, които са от съществено значение за изпълнението на проектите; по отношение на публично-частните партньорства, поддържа становището, че са необходими ясни и прозрачни правила на поведение относно дейностите на публичните институции и предприятия;

8    припомня на държавите-членки, че териториалното сближаване в ЕС също така зависи от способността да се осигури добро равнище на взаимна свързаност между регионите и че реализацията на ефективни транспортни мрежи играе важна роля в социалното и икономическото развитие на регионите на ЕС, които са в по-необлагодетелствано положение; настоятелно ги призовава за по-бърз напредък по отношение на трансграничните участъци на съществуващите проекти и осигуряване на необходимото национално финансиране;

9.   подчертава, че в току-що разширеното Шенгенско пространство транспортната инфраструктура между Западна и Източна Европа играе важна роля, като се има предвид потенциалът за икономически растеж, особено в новите държави-членки, свързани с тази инфраструктура; призовава Комисията и държавите-членки да развиват и насърчават транснационални пътни и железопътни връзки между Източна и Западна Европа , като в частност подкрепят трансграничната транспортна инфраструктура чрез конкретна програма за действие, осъществена съвместно с местните, регионалните и националните органи; също така подчертава, че по-добрата взаимна свързаност на транспортните мрежи в рамките на TEN-T и трети страни би подобрила положението особено на граничните райони и ще донесе добавена стойност в сътрудничеството между регионите и в ЕС като цяло;

10. като се има предвид зависимостта на ЕС от съседите по отношение на енергийните доставки и последващите рискове, счита, че е от особено важно значение Европейската комисия да поднови усилията за подсигуряване на енергийните потребности, чрез проектиране и инвестиране в нови и съществуващи тръбопроводни мрежи, например, за да се позволи преноса на втечнен газ от пристанищата към прилежащата им суша, изграждане на нови съоръжения за съхранение и създаване на алтернативни трасета за доставки;

11. като има предвид, че акцентът правилно се поставя върху железопътния товарен транспорт, настоятелно призовава Комисията да гарантира, че бъдещото планиране в рамките на TEN-T е по-ефикасно от гледна точка на социалното и териториалното сближаване, като същевременно се избягва пренасищане и срив на инфраструктурата във вече гъсто населени райони, както и че то е по-забележимо ориентирано към по-добро териториално структуриране като цяло, отчитайки потенциалните възможности за обширни райони, които са по-слабо населени или в които се наблюдава необратима тенденция на обезлюдяване;

12. подчертава, че периферните региони и регионите с географски недостатъци (планински региони, острови, слабо населени райони, най-отдалечени региони и отдалечени погранични градове) понасят тежки последици във връзка с ограничения си достъп до коридорите на TEN-T; препоръчва на държавите-членки да подобрят взаимната свързаност, за да намалят до минимум разходите, които произтичат за даден регион от периферното му положение, както и да гарантират, че мрежите TEN-T покриват цялата територия на ЕС; в този контекст, привлича вниманието върху важното значение на транснационалните пътни връзки за местното и регионалното развитие;

13. изтъква важното значение на TEN-T за най-отдалечените региони, като се има предвид, че тези региони са принудени да разчитат изцяло на транспорта, за да постигнат икономическо развитие и да бъдат достъпни;

14. счита, че възходящият подход, който изцяло включва регионалните и местните органи, стопанския сектор, участниците от гражданското общество и местното население в процеса на вземане на решения и планиране, е предпоставка, която гарантира бързото изпълнение на проектите по програмата TEN-T и тяхната устойчивост в дългосрочен план; призовава изброените по-горе условия да бъдат прилагани също за цялата верига финансови споразумения и източници на финансиране за TEN-T;

15. счита, че в много случаи информацията относно използването на финансирането за TEN-T и ползите от него не са известни на гражданите; следователно призовава Комисията и държавите-членки да разработят действия за повишаване на прозрачността във връзка с разпределението на средствата и постигнатите резултати.РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	12.2.2009 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	43 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Emmanouil Angelakas, Stavros Arnaoutakis, Rolf Berend, Victor Boştinaru, Wolfgang Bulfon, Giorgio Carollo, Bairbre de Brún, Gerardo Galeote, Iratxe García Pérez, Monica Giuntini, Ambroise Guellec, Pedro Guerreiro, Gábor Harangozó, Filiz Hakaeva Hyusmenova, Mieczysław Edmund Janowski, Gisela Kallenbach, Evgeni Kirilov, Miloš Koterec, Constanze Angela Krehl, Florencio Luque Aguilar, Jamila Madeira, Iosif Matula, Miroslav Mikolášik, Jan Olbrycht, Maria Petre, Markus Pieper, Giovanni Robusti, Bernard Soulage, Catherine Stihler, Margie Sudre, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Emanuel Jardim Fernandes, Stanisław Jałowiecki, Zita Pleštinská, Samuli Pohjamo, Christa Prets, Flaviu Călin Rus, Richard Seeber, László Surján, Iuliu Winkler
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Sepp Kusstatscher, Toine Manders

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	31.3.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	34 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gabriele Albertini, Inés Ayala Sender, Paolo Costa, Luis de Grandes Pascual, Petr Duchoň, Saïd El Khadraoui, Robert Evans, Emanuel Jardim Fernandes, Francesco Ferrari, Brigitte Fouré, Mathieu Grosch, Georg Jarzembowski, Timothy Kirkhope, Jaromír Kohlíček, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Jörg Leichtfried, Eva Lichtenberger, Erik Meijer, Luís Queiró, Reinhard Rack, Ulrike Rodust, Gilles Savary, Brian Simpson, Renate Sommer, Dirk Sterckx, Ulrich Stockmann, Michel Teychenné, Yannick Vaugrenard, Armando Veneto, Roberts Zīle
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Elisabeth Jeggle, Anne E. Jensen, Marie Panayotopoulos-Cassiotou
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Elisabeth Schroedter