ДОКЛАД относно интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в рамките на външните отношения на ЕС и на укрепването на мира/изграждането на нация
3.4.2009 - (2008/2198(INI))
Комисия по външни работи
Докладчик: Libor Rouček
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в рамките на външните отношения на ЕС и на укрепването на мира/изграждането на нация
Европейският парламент,
– като взе предвид принципите, изложени в член 2, член 3, параграф 2, член 13, член 137, параграф 1, буква и) и член 141 от Договора за ЕО,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, провъзгласена на 7 декември 2000 г.[1],
– като взе предвид Договора от Лисабон[2] , подписан на 13 декември 2007 г. в Лисабон,
– като взе предвид Конвенцията на Обединените нации от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),
– като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи, приети на специалните сесии на ООН „Пекин+5 ” и „Пекин+10” относно последващи заключителни действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Платформата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г. и на 11 март 2005 г.,
– като взе предвид Плана за действие на ЕС за Целите на хилядолетието за развитие, приет от Съвета на 18 юни 2008 г.,
– като взе предвид Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН, приета на 31 октомври 2000 г. и Резолюция 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН, приета на 19 юни 2008 г., относно жените, мира и сигурността,
– като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения на 23 и 24 май 2005 г. относно европейската сигурност,
– като взе предвид документа на Съвета от 8 декември 2008 г., озаглавен "Изпълнение на Резолюция 1325, подкрепена от Резолюция 1820 на Съвета за сигурност на ООН в контекста на ЕПСО",
– като взе предвид заключенията на Съвета от 13 ноември 2006 г. относно насърчаването на равенството между половете и интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете при управлението на кризи[3],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 8 декември 2008 г. относно борбата с насилието по отношение на жените, по-специално в рамките на ЕПСО, и всички форми на дискриминация на жените,
– като взе предвид "Цялостен подход за прилагане от страна на ЕС на Резолюции 1325 и 1820 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността" от 8 декември 2008 г.,
– като взе предвид текущата работа върху работния документ на службите на Комисията, озаглавен "Към план за действие на ЕС в областта на равенството между половете и овластяването на жените във външните действия на ЕС",
– като взе предвид развитието на Европейската политика за съседство (ЕПС) от 2004 г. насам и по-специално изготвените от Комисията доклади за напредъка при прилагането й, както и плановете за действие, приети съвместно с Азербайджан, Армения, Грузия, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Мароко, Молдова, Палестинската територия, Тунис и Украйна,
– като взе предвид процеса на разширяване и докладите на Комисията за постигнатия напредък,
– като взе предвид предишните си резолюции относно участието на жените във външната политика и политиката за развитие и тяхната роля за сигурността и мира, по-специално резолюциите от 1 юни 2006 г.[4], 16 ноември 2006 г.[5] и 13 март 2008 г.[6],
– като взе предвид своите резолюции относно ЕПС, относно стратегията на ЕС в областта на разширяването и относно съседните на ЕС страни и региони,
– като взе предвид своите резолюции относно инструментите за външно подпомагане,
– като взе предвид резолюцията си от 18 декември 2008 г. относно укрепването на мира и изграждането на нация в следконфликтни ситуации[7],
– като взе предвид член 45 от своя Правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6‑0225/2009),
A. като има предвид, че зачитането на правата на човека по отношение на жените, овластяването на жените и тяхната активност са от значение не само за решаване на проблемите на неравенството между половете и за същностното включване на измерението на социалния пол в областта на външните отношения на ЕС, но са също така от съществено значение за успешното прилагане на външните политики на ЕС, включително в областта на подпомагането, развитието, разширяването, политиката на съседство, разрешаването на конфликти, сигурността и укрепването на мира, както и в областта на международната търговия,
Б. като има предвид, че макар и държавите-членки на ЕС да участват във всички по-важни международни рамки за равенство между половете и за правата на жените и при все че съществуват редица документи за политики на равнище ЕС, практическата ангажираност за задълбочаване на интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете и овластяването на жените във външните политики е все още слаба, прилагането на съществуващите документи за политики е скромно, а бюджетните средства, определени специално за проблемите на социалния пол, са недостатъчни,
В. като има предвид, че въпреки значителните постижения през последните години при насърчаването на равенството между жените и мъжете, основните институции на ЕС, т.е. Комисията, Съветът и Европейският парламент, не разполагат с достатъчно специално назначен персонал за прилагане на обявените цели по отношение на социалния пол в областта на външната политика и разширяването, а по-голямата част от съществуващия персонал, отговарящ по въпросите на социалния пол, трябва да съчетава тази дейност с поне една, а понякога и две, допълнителни серии от задължения,
Г. като има предвид, че ЕС се нуждае от цялостен и последователен подход за равното третиране на мъжете и жените,
Общи забележки
1. признава, че институциите на ЕС обръщат все по-голямо внимание на равното третиране на мъжете и жените и на овластяването на жените, но подчертава, че още много остава да бъде направено за прилагането на практика на политическите ангажименти, и изтъква значението на едно адекватно финансиране и на персонал, отговарящ за изпълнението на целите по отношение на равенството между половете;
2. припомня, че равното третиране на мъжете и жените изисква не само политически декларации на високо равнище, но и политическа воля от страна на ръководителите на ЕС и държавите-членки, определяне на приоритетни цели и контрол на постигнатия напредък;
3. приветства приемането на "Всестранния подход за прилагането от ЕС на резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1325(2000) и 1820(2008) относно жените, мира и сигурността", както и на насоките относно насилието срещу жени и момичета и борбата срещу всички форми на дискриминация срещу тях; призовава онези държави-членки, които още не са приели своите национални планове за действие относно резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, незабавно да се съобразят с това искане на Съвета за сигурност; приканва Комисията да предостави техническа помощ и подпомагане на трети страни, желаещи да разработят национални стратегии за прилагането на гореспоменатите резолюции на Съвета за сигурност на ООН;
4. изразява задоволство, че преразгледаният текст на европейската стратегия за сигурност включва позоваване на резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1325, 1820, както и на Резолюция 1612(2005);
5. призовава Комисията да ускори работата си и да предложи до юли 2009 г., в тясно сътрудничество с държавите-членки и секретариата на Съвета, "План за действие на ЕС в областта на равенството между половете и овластяването на жените във външните действия на ЕС", който да се прилага в 27-те държави-членки и при преговори с трети страни, заедно с набор от ефективни инструменти за наблюдение;
6. призовава Комисията и Съвета систематично да включват равенството между половете и овластяването на жените в политическия диалог и в дискусиите на политики между ЕС и държавите партньори;
7. моли делегациите на Парламента да обърнат внимание на въпросите, свързани с равенството между половете и овластяването на жените, при взаимоотношенията си с парламентите на трети държави; подчертава значението на това да бъдат оказани на подкрепа и помощ на националните парламенти на трети държави, с оглед засилването на техните възможности да включат измерението на социалния пол в законодателната си работа;
8. подчертава значението на организациите на гражданското общество за овластяването на жените; призовава Комисията да им осигури адекватна финансова подкрепа и да насърчава участието на женските НПО в процесите на политически диалог с държавите партньори, както и в мирните преговори из цял свят;
9. призовава Комисията и държавите-членки да насърчават последователността в подхода на техните политики; изисква съществуващите разнообразни рамки на политики да бъдат обхванати от един общ консенсус на ЕС по въпросите на социалния пол, покривайки както вътрешните, така и външните политики;
10. насърчава редовното провеждане на конференции, за да се разискват въпроси, свързани с равните възможности за жените и мъжете, с участието на делегации на националните парламенти, в чийто състав участват равен брой жени и мъже, както и установяването на общи стратегии за изпълнение на проекти, свързани с тези въпроси;
11. изисква от Комисията по-систематично и по-последователно да обръща внимание и да възприема за свой приоритет проблема с неравенствата между половете в програмирането и прилагането на инструментите за външно подпомагане, по-специално що се отнася до обезпечаването на подпомагането на реформата в сектора на сигурността; настоятелно призовава за включването на специфични цели, дейности и средства, свързани с въпросите на социалния пол, в стратегическите документи за отделните държави и за по-добър интегриран подход по отношение на въпросите на социалния пол в тях; подчертава необходимостта от цялостен подход при употребата на инструментите за външно подпомагане, включително на Инструмента за предприсъединителна помощ, Инструмента за европейска политика на добросъседство, Европейския инструмент за демокрация и права на човека, Инструмента за стабилност, както и тематични програми като"Инвестиране в хората", с оглед оптималното постигане на целите за равенство между половете и овластяване на жените;
12. счита, че ресурсите, предназначени за сектора на здравеопазването и, в тази връзка, за опазване на здравето на жените и момичетата, са недостатъчни, като се имат предвид ангажиментите на ЕС в областта на политиката за развитие; изтъква необходимостта от отделяне на допълнителни финансови средства в рамките на инструментите за външно подпомагане за програми в областта на здравето на жените; посочва, че според специалния доклад на Сметната палата относно помощта за развитие, предоставяна от ЕО за здравни услуги в африканските държави на юг от Сахара (януари 2009 г.) средствата, разпределени за сектора на здравеопазването в този регион, като процент от общата помощ на ЕО в сферата на здравеопазването, не са се увеличавали от 2000 г. насам, като в същото време диаграмата на напредъка за 2007 г. по отношение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) все още показва много високи равнища на майчина смъртност там;
13. изтъква, че ефективният интегриран подход за равно третиране на мъжете и жените изисква по-добра координация между донори и участници, механизми за отчетност и по-голям собствен принос към процеса на развитие от страна на националните правителства; в това отношение подчертава добавената стойност на партньорството между ЕО и ООН за равенство между половете за развитие и мир, както и това на бюджетните инициативи, отчитащи свързаните със социалния пол проблеми; приветства създаването на оперативна група относно жените, мира и сигурността, както е предвидено във всестранния подход за прилагането от ЕС на резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1325 и 1820;
14. отново изтъква необходимостта да се обърне внимание не само на въпросите свързани с жените, но и на онези социални взаимоотношения между мъжете и жените, които пораждат и увековечават неравенството между половете; счита, че като последствие от това проектите следва да вземат под внимание както жените, така и мъжете;
15. изтъква, че ЕС следва да обърне особено внимание на нуждите на най-уязвимите и социално изолирани жени, по-специално жените с увреждания, бежанките и жените от малцинствени групи;
16. призовава Комисията за по-нататъшното разработване на процедури, критерии и показатели, за да се гарантира, че тя изпълнява своите ангажименти по отношение на равенството между половете във външната си политика;
17. счита, че Института за равенство между половете следва да започне работа колкото се може по-скоро, както и че неговият мандат следва да бъде разширен, така че да включва и външните политики;
18. призовава Комисията и държавите-членки да приложат Призива за действие на Брюксел за борба срещу сексуалното насилие по време на конфликти и след тях;
19. призовава Комисията и държавите-членки да предприемат действия за предотвратяване и борба с трафика на хора;
20. подчертава, че изнасилването и сексуалното насилие се използват като оръжие по време на война; подчертава, че за тези деяния следва да се прилагат наказания като за военни престъпления и престъпления срещу човечеството; призовава за повече програми за оказване на подкрепа на жертвите;
21. подчертава, че е необходимо ЕС да оползотвори партньорските си взаимоотношения с ООН, като почерпи опит от световните й експертни познания в областта на укрепването на равенството между половете и овластяването на жените, с оглед подобряване ефективността и въздействието на политиките и помощите на ЕС и гарантиране на външно подпомагане за държавите партньори при изпълнението на съответните им задължения;
Интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в процеса на вземане на решения в ЕС
22. счита, че броят на служителите в Комисията и Съвета, работещи понастоящем по въпросите на социалния пол, е неадекватен; призовава гореспоменатите институции да разпределят повече персонал за структурите, натоварени с външните дейности на ЕС, със специфични задължения в областта на равното третиране на жените и мъжете и овластяването на жените;
23. отбелязва трайната липса на присъствие на жени на високи постове в Комисията и Съвета и призовава по-специално за повече усилия за увеличаване броя на жените сред председателите на делегации на ЕС и специалните представители на ЕС; изтъква че бъдещата служба за външна дейност следва да има по-уравновесено съотношение между броя на мъжете и жените, особено що се отнася до високопоставените длъжности, както и че тя следва да включва повече персонал, който да отговаря по въпросите на социалния пол;
24. призовава държавите-членки да включват повече жени в мисиите и операциите на ЕПСО и изисква по-голямо участие на жените на всички равнища и фази на планирането и прилагането; подчертава необходимостта от включването на експертни познания по въпросите на социалния пол от самото начало на планирането на дадена мисия или операция, както и значението на систематичното и същностно обучение в областта на социалния пол преди разполагането на персонала при мисии и операции;
25. отбелязва, че понастоящем се полагат сериозни усилия за прилагането на интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в културата на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), включително посредством разработването на количествено измерение на равното третиране на мъжете и жените в рамките на тази политика, (например посредством въпросници, разработване на контролни списъци, проследяване на броя на мъжете и жените в операции на ЕПСО, и др.); при все това подчертава необходимостта от разработването на концептуална рамка, необходима за разбирането на социално-икономическия контекст, в който се разгръщат мисиите на ЕПСО (например конфликтни райони), и на въпросите, свързани с равенството между половете при осъществяването на операции и програми;
26. приветства назначаването на съветник по въпросите на социалния пол при почти всички мисии на ЕПСО, в съответствие с гореспоменатите заключения на Съвета от ноември 2006; въпреки това подчертава, че работата на съветниците по въпросите на социалния пол може да бъде възпрепятствана от отсъствието на конкретна политика на ЕС в сферата на равното третиране на мъжете и жените – особено недостатъчната осведоменост по отношение на въпросите на социалния пол и/или нежеланието да се отчете тяхното значение - както и липсата на бюджетни редове за дейности в сферата на социалния пол при финансирането на мисиите на ЕПСО;
27. одобрява инициативите за предоставяне на обучение по въпросите на социалния пол на персонала, разпределен в мисиите на ЕПСО и в съответните оперативни центрове, както и значителните усилия, полагани от Комисията за обучение на персонала й, най-вече в рамките на делегациите; отново изтъква, че целият персонал, на всички равнища на планирането, програмирането и прилагането на външните политики на ЕС, следва да бъде адекватно обучен; изисква от Комисията и държавите-членки да гарантират, че задължителното обучение се предоставя на целия персонал на мисиите и делегациите, включително управителните кадри, както и че им се дават насоки по въпросите на социалния пол и овластяването на жените;
28. изразява своята убеденост, че планирането на мисиите на ЕПСО следва да взима под внимание включването на местните женски организации в мирния процес, за да се оползотвори специфичният принос, който те могат да дадат, и да се отчетат конкретните форми, под които жените биват засегнати от конфликтите;
29. подчертава, че понастоящем квотите представляват необходимо средство за гарантиране на равенството между мъжете и жените в мисии в сферата на мироопазването и сигурността и при вземането на решения в контекста на национални и международни процеси на възстановяване и за гарантиране на политическото присъствие на жените на масата за преговорите;
30. подчертава значението на това бюджетирането да бъде съобразено с проблемите на социалния пол; отбелязва, че социалния пол следва да се развие като тематичен въпрос в рамките на основните инструменти за външно подпомагане, че следва да се определят специални бюджетни кредити за въпросите, свързани с равенството между половете, както и че следва да бъдат определени показатели, според които да се оценява ефективността на използването на предоставените средства;
31. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.
- [1] OВ C 364, 18.12.2000 г.
- [2] OВ C 306, 17.12.2007 г.
- [3] www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/gena/91617.pdf.
- [4] OJ C 298 E, 8.12.2006, p. 287.
- [5] OJ C 314 E, 21.12.2006, p. 347.
- [6] Texts adopted, P6_TA(2008)0103.
- [7] Texts adopted, P6_TA(2008)0639.
СТАНОВИЩЕ на комисията по правата на жените и равенството между половете (24.2.2009)
на вниманието на комисията по външни работи
относно интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в рамките на външните отношения на ЕС и на укрепването на мира/изграждането на нация
(2008/2198(INI))
Докладчик по становище: Rodi Kratsa-Tsagaropoulou
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията по правата на жените и равенството между половете приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:
1. припомня, че равното третиране на мъжете и жените изисква не само политически декларации на високо равнище, но и политическа воля от страна на ръководителите на ЕС и държавите-членки, определяне на приоритетни цели и контрол на постигнатия напредък;
2. отбелязва, че понастоящем се полагат сериозни усилия за прилагането на интегриран подход за равно третиране на жените и мъжете в политиките в областта на външните отношения и в Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), включително посредством разработването на количествено измерение на равното третиране на мъжете и жените (например посредством въпросници, контролни списъци, проследяване на броя на мъжете и жените); въпреки това подчертава необходимостта от разработването също така на качественото измерение, като вниманието се съсредоточи върху социално-икономическия контекст, в който се разгръщат мисиите на ЕПСО, и върху начините, по които равнопоставеността между половете може активно да допринесе за ефективността и успеха на политиките и мисиите на ЕС;
3. призовава Съвета да определи европейски пратеник по правата на жените, който да работи за засилване на ангажимента на ЕС за овластяване на жените във външната политика и политиката за развитие;
4. изразява задоволство, че преразгледаният текст на европейската стратегия за сигурност включва позоваване на резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1325(2000), 1820(2008) и 1612(2005) и че Съветът на ЕС одобри всестранен подход за прилагането от ЕС на резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1325(2000) и 1820(2008) относно жените, мира и сигурността, както и насоки относно насилието срещу жени и момичета и борбата срещу всички форми на дискриминация срещу тях;
5. приветства назначаването на съветник по въпросите на социалния пол при почти всички мисии на ЕПСО, в съответствие със заключенията на Съвета от ноември 2006[1]; въпреки това подчертава, че тяхната работа може да бъде възпрепятствана от отсъствието на конкретна политика на ЕС в сферата на равното третиране на мъжете и жените – особено недостатъчната осведоменост по отношение на въпросите на социалния пол и/или нежеланието да се отчете тяхното значение - както и липсата на бюджетни редове за дейности в сферата на социалния пол при финансирането на мисиите на ЕПСО; призовава за предоставянето на адекватни финансови средства и предвиждането на персонал на пълно работно време и изтъква, че въпросите на социалния пол следва да бъдат представлявани на всички командни равнища, както в Брюксел, така и по местата на провеждане на операциите;
6. подчертава, че изнасилването и сексуалното насилие се използват като оръжие по време на война; подчертава, че за тези деяния следва да се прилагат наказания като за военни престъпления и престъпления срещу човечеството; призовава за повече програми за оказване на подкрепа на жертвите;
7. призовава Комисията да продължава да настоява пред страните партньори и държавите-членки на ЕС да разработят и прилагат национални планове за действие във връзка с резолюция на Съвета за сигурност на ООН 1325(2000); подчертава, че тези планове за действие следва да бъдат обезпечени с достатъчно ресурси, да включват механизми за контрол и отчетност, критерии за оценка и графици за оценяване на напредъка;
8. отбелязва, че понастоящем жените заемат едва две от 16-те длъжности на представители и пратеници на ЕС, назначени от ГС/ВП Хавиер Солана; припомня поетия от Съвета ангажимент да подобри съотношението между броя на мъжете и жените в операциите на ЕПСО, в това число на високо управленско равнище, и призовава държавите-членки да номинират повече жени кандидати за предстоящи назначения по линия на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС)/ЕПСО, по-специално за постовете на специални представители на ЕС и ръководители на мисия;
9. изтъква значението на изведените по време на мисии на ЕС поуки, а именно, че въпросите на социалния пол следва да бъдат включвани в операциите още при проучвателната фаза и да бъдат представяни по ясен, конкретен и практичен начин; счита, че обучението по въпросите на социалния пол следва да се провежда преди разполагането на персонала, а съответните центрове следва да бъдат подбирани и определяни колкото е възможно по-рано и на базата на специфични критерии; освен това подчертава значението на периодичното докладване по проблемите на социалния пол, така че да се упражнява контрол върху напредъка на мисиите при интегрирането на аспектите на социалния пол и да се извършва оценка на положението във връзка със социалния пол в областта на операциите;
10. изразява задоволство, че националните и регионалните стратегически документи и в националните индикативни програми системно се позовават на равенството между половете и правата на жените, но в същото време изразява съжаление, че социалният пол често се споменава като повсеместен въпрос, без каквото и да е посочване на специфични действия, фиксирани цели и срокове или разпределен бюджет; посочва необходимостта от включване в планирането на всестранен подход по отношение на жените в райони на конфликт и при укрепване на мира и приканва Комисията да интегрира измерението на пола в секторните области на предоставяната от нея помощ в рамките на сътрудничеството за развитие, като например правосъдие, управление, здравеопазване и образование; настоятелно призовава в бъдещите стратегии да бъдат включени специфични дейности и цели, свързани с въпросите на социалния пол;
11. припомня значението на прилагането на интегриран подход при свързаните със социалния пол съображения в рамките на предотвратяване на конфликти, операции по опазване на мира и постконфликтно възстановяване, както и на политиките на добросъседство и сътрудничество за развитие, с оглед постигането на равенство между половете и овластяване на жените като ключово средство за подобряване на правата на човека и за борба с бедността;
12. изразява своето убеждение, че планирането на мисиите на ЕПСО следва да взема под внимание включването на местните женски организации в мирния процес, за да се използва специфичният принос, който те могат да дадат, и да се отчетат конкретните форми, под които жените са засегнати от конфликти;
13. отбелязва, че всички финансови инструменти относно политиките на ЕС в областта на външните отношения, разширяването и развитието включват повсеместно позоваване на равенството между половете и правата на жените, но изглежда, че разпределените финансови и човешки ресурси не са достатъчни; приканва Комисията да консолидира бюджетирането във връзка със социалния пол в тези области на политиката, да осигури целево финансиране по въпросите на пола в рамките на разумни срокове и да разработи показатели и критерии за оценка, които да помогнат при измерването на резултатите;
14. счита, че ресурсите на Комисията, предназначени за сектора на здравеопазването и, в тази връзка, за опазване на здравето на жените и момичетата, са недостатъчни, като се имат предвид нейните ангажименти в областта на политиката за развитие; посочва, че според специалния доклад на Европейската сметна палата относно помощта за развитие, предоставяна от ЕО за здравни услуги в африканските държави на юг от Сахара (януари 2009 г.) средствата, разпределени за сектора на здравеопазването в Африка на юг от Сахара, като процент от общата помощ за развитие на ЕО в сферата на здравеопазването не са се увеличавали от 2000 г. насам, като в същото време диаграмата на напредъка за 2007 г. по отношение на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) все още показва много високо равнище на майчина смъртност на юг от Сахара; призовава Комисията значително да увеличи инвестициите в сектора на здравеопазването, по-специално що се отнася до ЦХР 5 и сексуалното и репродуктивно здраве;
15. изтъква, че ефективният интегриран подход за равно третиране на мъжете и жените изисква по-добра координация между донори и участници, механизми за отчетност и по-голям собствен принос към процеса на развитие от страна на националните правителства; в това отношение подчертава добавената стойност на партньорството между ЕО и ООН по въпросите на равенството между половете за развитие и мир, както и това на бюджетните инициативи, отчитащи свързаните със социалния пол проблеми; приветства създаването на оперативна група относно жените, мира и сигурността, предвидено във всестранния подход за прилагането от ЕС на резолюции на Съвета за сигурност на ООН 1325 и 1820;
16. изразява загриженост за това как Комисията смята да изпълни ангажимента си за предоставяне на 20 % от помощта на ЕО за първично здравеопазване и основно образование; подчертава значението на образованието за момичетата, както и това на образованието, свързано с въпросите на социалния пол, за момичетата и за момчетата, и по тази причина призовава за засилена подкрепа за образоването в сферата на социалния пол в рамките на програмите за предоставяне на помощ на ЕО.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
10.2.2009 |
|
|
|
||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
24 1 1 |
||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Edit Bauer, Hiltrud Breyer, Edite Estrela, Ilda Figueiredo, Věra Flasarová, Claire Gibault, Lissy Gröner, Anneli Jäätteenmäki, Rodi Kratsa-Tsagaropoulou, Urszula Krupa, Roselyne Lefrançois, Pia Elda Locatelli, Astrid Lulling, Siiri Oviir, Doris Pack, Marie Panayotopoulos-Cassiotou, Zita Pleštinská, Anni Podimata, Christa Prets, Teresa Riera Madurell, Eva-Riitta Siitonen, Eva-Britt Svensson, Britta Thomsen, Corien Wortmann-Kool, Anna Záborská |
|||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Gabriela Creţu, Ana Maria Gomes, Donata Gottardi, Elisabeth Jeggle, Maria Petre |
|||||
- [1] Заключения от заседанието на Съвета по общи въпроси и външни отношения (GAERC) от документа на секретариата на Съвета на Европейския съюз (14884/1/06 Rev1) относно насърчаването на равенството между половете и интегрирания подход за равно третиране на жените и мъжете при управление на кризи. www.consilium.europa.eu/ueDocs/cms_Data/docs/pressData/en/gena/91617.pdf
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
31.3.2009 |
|
|
|
||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
37 2 4 |
||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Sir Robert Atkins, Angelika Beer, Călin Cătălin Chiriţă, Véronique De Keyser, Jas Gawronski, Maciej Marian Giertych, Ana Maria Gomes, Anna Ibrisagic, Jelko Kacin, Helmut Kuhne, Vytautas Landsbergis, Johannes Lebech, Willy Meyer Pleite, Francisco José Millán Mon, Baroness Nicholson of Winterbourne, Raimon Obiols i Germà, Justas Vincas Paleckis, Ioan Mircea Paşcu, Béatrice Patrie, Alojz Peterle, Tobias Pflüger, João de Deus Pinheiro, Pierre Pribetich, Libor Rouček, Flaviu Călin Rus, Katrin Saks, Jacek Saryusz-Wolski, Hannes Swoboda, Konrad Szymański, Inese Vaidere, Geoffrey Van Orden, Andrzej Wielowieyski, Jan Marinus Wiersma, Zbigniew Zaleski, Josef Zieleniec |
|||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Laima Liucija Andrikienė, Milan Horáček, Gisela Kallenbach, Tunne Kelam, Jules Maaten, Николай Младенов, Rihards Pīks |
|||||
|
Заместник(ци) (чл. 178, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Brigitte Fouré |
|||||