ДОКЛАД относно предложението за директива на Съвета (Евратом) за създаване на Общностна рамка за ядрена безопасност

3.4.2009 - (COM(2008)0790 – C6‑0026/2009 – 2008/0231(CNS)) - *

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Gunnar Hökmark

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Съвета (Евратом) за създаване на Общностна рамка за ядрена безопасност

(COM(2008)0790 – C6‑0026/2009 – 2008/0231(CNS))

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Съвета (COM(2008)0790),

–   като взе предвид членове 31 и 32 от Договора за Евратом, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C6-0026/2009),

–   като взе предвид становището на комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

–   като взе предвид член 51 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0236/2009),

1.  одобрява предложението на Комисията във вида, в който е изменено;

2.  призовава Комисията да измени предложението си в съответствие с член 119, параграф 2 от Договора за Евратом и да гарантира, че предвидените от Договора за Евратом правни изисквания за приемане на настоящето предложение са били спазени, по-конкретно консултацията с група от експерти в съответствие с член 31 от Договора за Евратом;

3.  отправя покана към Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да информира последния за това;

4.  призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в предложението на Комисията;

5.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Изменение  1 Предложение за директива Съображение 6
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(6) Макар че всяка държава-членка е свободна да решава относно структурата на енергетиката си, след период на размисъл интересът към изграждане на нови централи нарасна и някои държави-членки решиха да издадат лицензии за нови централи. Освен това през идните години се очаква да бъдат подавани заявления за удължаването на срока на експлоатация на АЕЦ от притежатели на лицензии.	(6) Всяка държава-членка е свободна да решава относно структурата на енергетиката си.
Обосновка
Важно е да се поддържа принципа, че държавите-членки са свободни да решават относно структурата на тяхната енергетика. Освен това е също толкова важно да се посочи, че настоящата директива няма за цел да създаде стимули за държавите-членки да включат ядрената енергетика в структурата на енергетиката си. Затова същинската част на заличения текст от съображение 6 следва да се премести в съображение 7, за да се направи това разграничение.
Изменение  2 Предложение за директива Съображение 7
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(7) За тази цел следва да бъдат разработени най-добри практики, които да насочват регулаторните органи в техните решения относно удължаването на срока на експлоатация на ядрените инсталации.	(7) Ядрената сигурност е въпрос от интерес за Общността, който следва да се отчете при вземането на решения относно издаването на лицензии за нови централи и/или удължаването на срока на експлоатация на ядрените съоръжения. За тази цел следва да бъдат разработени най-добри практики, които да насочват регулаторните органи и държавите-членки, когато вземат решение дали да издадат лицензия за нови централи, както и в техните решения относно удължаването на срока на експлоатация на ядрените инсталации.
Обосновка
Ядрената сигурност е въпрос от общ интерес за Общността и затова причината за разработване на най-добра практика следва да е именно тя, а не факта, че някои държави-членки желаят да издадат лицензии за нови централи. Освен това, тук е мястото да се спомене, че тази най-добра практика би могла да служи като насока и за държавите-членки, а не само за регулаторните органи.
Изменение  3 Предложение за директива Съображение 9
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(9) Непрекъснатото повишаване на ядрената безопасност изисква установените системи за управление и притежателите на лицензии да гарантират високо ниво на безопасност на населението.	(9) Непрекъснатото повишаване на ядрената безопасност изисква установените системи за управление и притежателите на лицензии, и лицата, отговорни за ядрените отпадъци да гарантират възможно най-високо ниво на безопасност на населението.
Обосновка
Стандартите за безопасност за евентуалните нови и съществуващите ядрени съоръжения следва да са най-високите възможни и да съответстват на съвременните технологични, регулаторни и оперативни норми в Съюза. Същият основен принцип следва да важи и по време на управлението на ядрените отпадъци.
Изменение  4 Предложение за директива Съображение 10
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(10) Основополагащите принципи и изискванията, определени от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) представляват рамка от практики, на които следва да се основават националните изисквания за безопасност. Държавите-членки са направили значителен принос за подобряването на тези основополагащи принципи и изисквания.	(10) Основополагащите принципи, изискванията и насоките, определени от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) представляват набор от правила и рамка от практики, на които следва да се основават националните изисквания за безопасност. Държавите-членки са направили значителен принос за подобряването на тези основополагащи принципи, изисквания и насоки. Тези правила следва да отразяват най-добрите международни практики по отношение на изискванията за безопасност и следователно следва да представляват добра основа за законодателството на Общността. Те не могат да бъдат въведени в правото на Общността само чрез позоваване на стандартите за безопасност на МААЕ серия № SF-1 (2006 г.) в настоящата директива. Следователно към настоящата директива следва да бъде добавено приложение, което съдържа основополагащите принципи на безопасност.
Обосновка
Принципите на безопасност на МААЕ не могат да бъдат въведени в общностното право само чрез позоваване на стандартите за безопасност на МААЕ серия № SF-1 в настоящата директива, тъй като те представляват само препоръки без задължителен характер. Към директивата следва да бъде добавено приложение, което съдържа основополагащите принципи на безопасност. Този подход има очевидно предимство във връзка с повишената сигурност на регламентирането на общностно равнище и би дал правно основание за прилагането на тези принципи.
Изменение  5 Предложение за директива Съображение 13
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(13) Предоставянето на обществеността на информация по важни въпроси на ядрената безопасност по точен и навременен начин следва да се основава на високо ниво на прозрачност по въпросите, свързани с безопасността на ядрените инсталации.	(13) Предоставянето на работниците в областта на ядрената промишленост и на обществеността на информация по важни въпроси на ядрената безопасност по точен и навременен начин следва да се основава на високо ниво на прозрачност по въпросите, свързани с безопасността на ядрените инсталации.
Обосновка
Изменението е в съответствие с член 30 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, който предвижда в Общността да бъдат установени основни стандарти за опазване здравето на населението и на работещите срещу опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения, а също и с директивите на ЕС относно информирането и консултирането с работниците.
Изменение  6 Предложение за директива Съображение 13 a (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(13а) С цел да гарантират достъпа до информация, участието на обществеността и прозрачността, държавите-членки следва да предприемат всички подходящи мерки за прилагане на задълженията, установени в международните конвенции, които вече предвиждат необходимите изисквания в национален, международен или трансграничен контекст, като например Конвенцията за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция, 25 юни 1998 г)1.
	---------------------------------------------------------------1 ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 1; ОВ L 164, 16.6.2006 г., стр. 17 и Регламент (ЕО) № 1367/2006, ОВ L 264, 25.9.2006 г., стр. 13.
Обосновка
Във връзка с разпоредбите за прозрачност в член 5 от настоящото предложение.
Изменение  7 Предложение за директива Съображение 15
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(15) За да се гарантира ефективното изпълнение на изискванията за безопасност на ядрените инсталации, държавите-членки следва да създадат регулаторни органи, които да са независими. На регулаторните органи следва да бъдат предоставени адекватни компетенции и ресурси, за да бъдат в състояние да изпълняват своите задължения.	(15) За да се гарантира ефективното регулиране на ядрените инсталации, държавите-членки следва да създадат регулаторни органи, които да са независими от интереси, които биха могли неправомерно да засегнат решения относно въпроси на ядрената безопасност. На регулаторните органи следва да бъдат предоставени адекватни компетенции и ресурси, за да бъдат в състояние да изпълняват своите задължения.
Обосновка
Във връзка с изменение 20 на член 4, параграф 1, внесено от докладчика относно независимостта на регулаторния орган.
Изменение  8 Предложение за директива Съображение 19
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(19) Регулаторните органи, отговорни за безопасността на ядрените съоръжения в държавите-членки, следва да си сътрудничат главно чрез Европейската група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците, която разработи десет принципа за регулиране на ядрената безопасност. Европейската група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците следва да допринася за общностната рамка за ядрена безопасност с цел непрекъснато да я подобрява.	(19) Регулаторните органи, отговорни за надзора на ядрените съоръжения в държавите-членки, следва да си сътрудничат главно чрез Европейската група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците. Групата на високо равнище разработи десет принципа за регулиране на ядрената безопасност, които са важни в контекста на настоящата директива. Европейската група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците следва да допринася за общностната рамка за ядрена безопасност с цел непрекъснато да я подобрява.
Изменение  9 Предложение за директива Член 1 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Настоящата директива цели постигането, поддържането и постоянното повишаване на ядрената безопасност в Общността, както и повишаването на ролята на националните регулаторни органи.	1. Настоящата директива цели създаването на общностна рамка за ядрена безопасност в Европейския съюз. Тя полага основата за законодателните и регулаторни разпоредби в държавите-членки относно ядрената безопасност и цели постигането, поддържането и постоянното повишаване на ядрената безопасност в Общността, както и повишаването на ролята на националните регулаторни органи.
Обосновка
Целта на директивата следва да бъде определена по-ясно. Нейната цел е да създаде единна общностна рамка. В изменението това се посочва директно.
Изменение  10 Предложение за директива Член 1 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Тя се прилага при проектирането, избора на площадка, изграждането, поддръжката, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени инсталации, за които се изисква спазване на изисквания за безопасност съгласно законодателната и регулаторна рамка на съответната държава-членка.	2. Тя се прилага при проектирането, избора на площадка, изграждането, поддръжката, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени инсталации, за които ще се изисква спазване на изисквания за безопасност съгласно законодателната и регулаторна рамка на съответната държава-членка.
Обосновка
Тъй като директивата цели създаване на обща рамка с включването на принципите на безопасност на МААЕ в приложение, подходящо е да се подчертае, че държавите-членки прилагат разпоредбите на настоящата директива.
Изменение  11 Предложение за директива Член 1 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Тя се прилага при проектирането, избора на площадка, изграждането, поддръжката, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени инсталации, за които се изисква спазване на изисквания за безопасност съгласно законодателната и регулаторна рамка на съответната държава-членка.	2. Тя се прилага при проектирането, избора на площадка, изграждането, поддръжката, въвеждането в експлоатация, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени инсталации и при работата, извършвана от подизпълнители, използвани от операторите, за които се изисква спазване на изисквания за безопасност съгласно законодателната и регулаторна рамка на съответната държава-членка.
Обосновка
Групата работници, която е потенциален рисков фактор и която евентуално е изложена на опасности за здравето и безопасността в ядрените инсталации, са работниците, участващи в такива дейности като поправка, поддръжка и почистване на ядрените инсталации. Тези дейности много често се възлагат на външни изпълнители, които от своя страна ги възлагат на подизпълнители и т.н. Тези работници са най-слабо обучени и информирани и не са включени в процедурите за здраве и безопасност на оператора. Директивата следва да посочва ясно, че всички участници носят отговорност за безопасността и културата на безопасност.
Изменение  12 Предложение за директива Член 2 – точка 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(1) „ядрена инсталация“ означава завод за производство на ядрено гориво, изследователски реактор (включително критичен и подкритичен стенд), атомна електроцентрала, съоръжение за съхранение на отработено гориво, инсталация за обогатяване на уран или съоръжение за преработка на отработено гориво;	(1) „ядрена инсталация“ означава завод за производство на ядрено гориво, изследователски реактор (включително критичен и подкритичен стенд), атомна електроцентрала, съоръжение за съхранение на отработено гориво, инсталация за обогатяване на уран или съоръжение за преработка на отработено гориво, в това число съоръжения за боравене с и обработване на радиоактивни вещества, произведени по време на експлоатацията на дадена инсталация;
Изменение  13 Предложение за директива Член 2 – точка 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(3) „радиоактивен материал“ е всяко вещество, което съдържа един или повече радионуклиди, активността или концентрацията на които не могат да се пренебрегнат с оглед на радиационната защита;	(3) „радиоактивно вещество“ е всяко вещество, което съдържа един или повече радионуклиди, активността или концентрацията на които не могат да се пренебрегнат с оглед на радиационната защита;
Обосновка
Терминът „радиоактивно вещество“ е използван в Директива 96/29/Евратом на ЕС относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение.
Изменение  14 Предложение за директива Член 2 – точка 8
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(8) „регулаторен орган“ е всеки орган или органи, упълномощен/и от държавата-членка да издава/т разрешителни в тази държава-членка и да надзирава/т избора на площадка, проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация, експлоатацията или извеждането от експлоатация на ядрени инсталации;	(8) „регулаторен орган“ е орган или система от органи, определени от дадена държава-членка като имащи юридически правомощия да провеждат регулаторния процес, в т.ч. въпроса за разрешенията, и по този начин регулирането на ядрената и радиационната безопасност, както и безопасността, свързана с радиоактивните отпадъци и транспорта;
Обосновка
Следва ясно да се възложат отговорностите на регулаторния орган, който отговаря за регулирането и контролирането на въпросите, свързани с безопасността на ядрените инсталации. Този процес се отличава от схемите за издаване на лицензии като такива, за които отговарят компетентните национални или правителствени органи.
Изменение  15 Предложение за директива Член 2 – точка 9
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(9) „лицензия“ означава всяко разрешение, издадено от регулаторния орган на заявителя, в съответствие с което последният поема отговорност за избор на площадка, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация или извеждане от експлоатация на ядрени инсталации;	(9) „лицензия“ означава всяко разрешение, издадено на заявителя от правителство или от одобрен от това правителство национален орган, в съответствие с което последният поема отговорност за избор на площадка, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация или извеждане от експлоатация на ядрени инсталации;
Обосновка
Вж. обосновката на член 2, точка (8).
Изменение  16 Предложение за директива Член 2 – точка 10
Текст, предложен от Комисията	Изменение
(10) „нови енергийни реактори“ са енергийни ядрени реактори, разрешени за експлоатация след влизането в сила на настоящата директива.	(10) „нови енергийни реактори“ са енергийни ядрени реактори, разрешени за изграждане след влизането в сила на настоящата директива.
Обосновка
По отношение на разпоредбата на член 6, параграф 2 въпросът се състои в това да се определи кога е възможно въвеждането на нови изисквания, особено във връзка с безопасността при проектирането. Разрешението за експлоатация е в края на регулаторния процес, когато изграждането е завършено и едва ли се предвижда преразглеждане на досието за безопасността.
Изменение  17 Предложение за директива Член 3 – заглавие
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Отговорност и рамка за безопасността на ядрени инсталации	Правна рамка за безопасността на ядрени инсталации
Обосновка
В настоящия си вид измененият член 3 представлява реорганизация на членове 3, 4, 8 и 10 от предложението и се отнася до задължението на държавите-членки да приемат законодателна и регулаторна рамка, която да гарантира регулирането и надзора на ядрените инсталации. Това включва: (i) подходяща регулаторна рамка, като особено се предвиждат национални изисквания за безопасност, система за лицензиране и регулаторни инспекции, както и правото на държавите-членки да налагат по-строги мерки за безопасност; (ii) даване на приоритет на политиките, свързани с безопасността; (iii) партньорска проверка на съществуващата регулаторна рамка и регулаторен орган.
Изменение  18 Предложение за директива Член 3 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Главната отговорност за безопасността на ядрени инсталации се носи от притежателя на лицензията под контрола на регулаторния орган. Решение относно подлежащите на прилагане мерки и контрол за безопасността на ядрена инсталация се взема само от регулаторния орган и се прилага от притежателя на лицензията.	заличава се
Притежателят на лицензията носи главната отговорност за безопасността през целия експлоатационен срок на ядрените инсталации до тяхното освобождаване от регулаторен контрол. Тази отговорност на притежателя на лицензията не може да бъде делегирана.
(Вж. разпоредбите, въведени в член 7, параграф 1 (нов)).
Изменение  19 Предложение за директива Член 3 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите-членки създават и поддържат законодателна и регулаторна рамка за управление на безопасността на ядрените инсталации. Тя включва национални изисквания за безопасност, система за лицензиране и контрол на ядрени инсталации, както и забрана на тяхната експлоатация без лицензия, и система за регулаторен надзор включително необходимото прилагане.	1. Държавите-членки създават и поддържат законодателна и регулаторна рамка, основана на най-добрите налични международни практики и практики на ЕС, за управление на безопасността на ядрените инсталации. Тя включва национални изисквания за безопасност, система за лицензиране и контрол на ядрени инсталации, както и забрана на тяхната експлоатация без лицензия, и система за регулаторен надзор чрез временно прекратяване, изменение или отнемане на лицензии, включително необходимото прилагане.
Обосновка
Вж. обосновката на изменение 11 на член 3, заглавие.
Изменение  20 Предложение за директива Член 3 – параграф 2 a (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2а. Държавите-членки гарантират приемането на законодателство за отнемането на лицензията за експлоатация на ядрена инсталация в случаи на сериозни нарушения на условията на лицензията.
(Ново изменение – частично преработено от член 8, параграф 2)
Обосновка
Вж обосновката на изменение 11 на член 3, заглавие.
Изменение  21 Предложение за директива Член 3 – параграф 2 б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2б. Държавите-членки гарантират, че всички организации, занимаващи се с дейности, непосредствено свързани с ядрените инсталации, приемат такива политики, които дават необходимия приоритет на ядрената безопасност.
Обосновка
Вж. обосновката на изменение 11 на член 3, заглавие.
Изменение  22 Предложение за директива Член 3 – параграф 2 в (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2в. Държавите-членки гарантират, че минимум на всеки десет години регулаторният орган и националната регулаторна система се подлагат на международна партньорска проверка, целяща непрекъснато подобряване на регулаторната инфраструктура.
	Държавите-членки уведомяват Комисията относно резултатите от международната партньорска проверка.
(Ново изменение – частично преработено от член 4, параграф 5)
Обосновка
Международните партньорски проверки дават възможност на държавите-членки и на техните регулаторни органи да обменят най-добри регулаторни практики и да работят в посока на единно разбиране на международните изисквания и изискванията на ЕО. Това би спомогнало за засилване на хармонизацията на изискванията за безопасност на равнище ЕО и непрекъснатото повишаване на ядрената безопасност в Общността. Комисията от своя страна следва да бъде уведомена относно резултатите от партньорските проверки.
Изменение  23 Предложение за директива Член 3 – параграф 2 г (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2г. Държавите-членки могат да предвидят по-строги мерки за безопасност от тези, предвидени в настоящата директива.
(Ново изменение – изцяло заимствано от член 10)
Обосновка
Вж. обосновката на изменение 11 на член 3, заглавие.
Изменение  24 Предложение за директива Член 4 – заглавие
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Регулаторни органи	Определяне и отговорности на регулаторните органи
Обосновка
Член 4 в този реорганизиран вид се отнася до регулаторния орган, неговите задачи, ресурси и правомощия. По-специално, независимостта на регулаторния орган по отношение на правителствата и политиката в областта на ядрената промишленост следва ясно да се засили и допълнително да се развие.
Изменение  25 Предложение за директива Член 4 – параграф -1 (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	-1. Държавите-членки определят национален регулаторен орган, отговорен за регулирането, надзора и оценяването на безопасността на ядрените инсталации.
Обосновка
Вж. обосновката на изменение 18 на член 4, заглавие.
Изменение  26 Предложение за директива Член 4 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите-членки гарантират, че регулаторният орган е действително независим от всички организации, чиято задача е да подкрепят или експлоатират ядрени инсталации, или да разясняват ползите за обществото от тях, и не е подложен на никакво влияние, което може да се отрази отрицателно на безопасността.	1. Държавите-членки гарантират действителната независимост на регулаторния орган. За тази цел държавите-членки гарантират, че при изпълнението на задачите, произтичащи от настоящата директива:
	a) регулаторният орган е юридически отделен и функционално независим от всякакви други публичноправни или частноправни субекти и най-вече от тези, чиято задача е да подкрепят или експлоатират ядрени инсталации, или да разясняват ползите за обществото от тях, и не е подложен на никакво влияние, което може да се отрази отрицателно на безопасността;
	б) персоналът на регулаторния орган и лицата, отговорни за управлението му действат независимо от всякакви пазарни интереси и няма да търсят или да приемат инструкции от което и да е правителство или друга обществена или частна структура при изпълнението на регулаторните си задължения.
	Това изискване не засяга тясното сътрудничество, когато такова е подходящо, с други съответни национални органи.
Обосновка
Макар че се одобрява настояването на докладчика за независимостта на регулаторния орган, тази независимост следва да се гарантира при всички негови дейности и особено когато той изпълнява „регулаторни задължения“.
Изменение  27 Предложение за директива Член 4 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. На регулаторния орган следва да бъдат предоставени адекватни пълномощия, компетенции, финансови и човешки ресурси, за да носи своите отговорности и да изпълнява задълженията си. Той надзирава и регулира безопасността на ядрените инсталации и гарантира изпълнението на изискванията, условията и регламентите за безопасност.	2. Държавите-членки гарантират, че регулаторният орган притежава адекватни пълномощия, компетенции, финансови и човешки ресурси, за да носи своите отговорности и да изпълнява задълженията си. Регулаторният орган надзирава и регулира безопасността на ядрените инсталации и гарантира, че приложимите изисквания за безопасност и условията за издаване на лицензии са изпълнени.
Обосновка
Вж. обосновката на изменение 18 на член 4, заглавие.
Изменение  28 Предложение за директива Член 4 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Регулаторният орган предоставя лицензии и следи тяхното прилагане при избор на площадка, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, експлоатация или извеждане от експлоатация на ядрени инсталации.	заличава се
Обосновка
Вж. обосновката на изменение 8 на член 2, точка (8) и разпоредбите, въведени в изменение 23 на член 4, параграф 3 а (нов).
Изменение  29 Предложение за директива Член 4 – параграф 3 a (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3а. Държавите-членки гарантират, че регулаторният орган осъществява оценяване, разследване и контрол на ядрената безопасност и, при необходимост, осъществява правоприлагащи действия по отношение на ядрените инсталации през целия им експлоатационен срок, включително по време на извеждането от експлоатация.
(Ново изменение – частично преработено от член 8, параграф 1)
Обосновка
Вж. обосновката на изменение 18 на член 4, заглавие.
Изменение  30 Предложение за директива Член 4 – параграф 3 б (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3б. Държавите-членки гарантират, че регулаторният орган притежава правомощия да разпореди временното преустановяване на работата на ядрена централа, в случай че безопасността не е гарантирана.
(Ново изменение – частично преработено от член 8, параграф 3)
Обосновка
Вж. обосновката на изменение 18 на член 4, заглавие.
Изменение  31 Предложение за директива Член 4 – параграф 4
Текст, предложен от Комисията	Изменение
4. Регулаторните органи гарантират, че притежателите на лицензии разполагат с подходящ персонал по отношение на численост и квалификация.	заличава се
(Вж разпоредбите, въведени отново в член 7, параграф 3).
Изменение  32 Предложение за директива Член 4 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
5. Минимум на всеки десет години регулаторният орган подлага себе си и националната регулаторна система на международна проверка, целяща непрекъснато подобряване на регулаторната инфраструктура.	заличава се
(Вж. разпоредбите, въведени отново в член 3, параграф 2 в (нов) относно правната рамка, създадена от държавите-членки).
Изменение  33 Предложение за директива Член 4 – параграф 5 a (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	5а. Регулаторните органи на държавите-членки обменят най-добри регулаторни практики и работят в посока на единно разбиране за международно приетите изисквания за ядрена безопасност.
Обосновка
Това следва да доведе до хармонизация на изискванията за безопасност, а също и на рамката за регулаторните процеси в Европейския съюз.
Изменение  34 Предложение за директива Член 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите-членки информират обществеността относно процедурите и резултатите на дейностите по надзора във връзка с ядрената безопасност. Те гарантират също така, че регулаторните органи ефективно информират обществеността в областите на своята компетенция. Осигурява се достъп до информация в съответствие със съответните национални и международни задължения.	Държавите-членки информират обществеността и Комисията относно процедурите и резултатите на дейностите по надзора във връзка с ядрената безопасност и незабавно информират обществеността в случай на някакъв инцидент. Те гарантират също така, че регулаторните органи ефективно информират обществеността в областите на своята компетенция. Осигурява се достъп до информация в съответствие със съответните национални и международни задължения.
Изменение  35 +(Предложение за директива Член 6 – параграф 1 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите-членки зачитат основите на безопасността по МААЕ (IAEA Safety Fundamentals: Fundamental safety principles, поредица „IAEA Safety Standard“, № SF-1 (2006 г.)). Те спазват задълженията и изискванията, включени в Конвенцията за ядрена безопасност (IAEA INFCIRC 449 от 5 юли 1994 г.).	1. При избора на площадка, проектирането, изграждането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени инсталации, държавите-членки прилагат части от основите на безопасността по МААЕ (IAEA Safety Fundamentals: Fundamental safety principles, поредица „IAEA Safety Standard“, № SF-1 (2006 г.)), които се отнасят до създаваенто на рамка на Общността за ядрена безопасност, както е посочено в приложението. Те прилагат задълженията и изискванията, включени в Конвенцията за ядрена безопасност1.
	________________________________________________________________1ОВ L 318, 11.12.1999 г., стр. 20 и ОВ L 172, 6.5.2004 г., стр. 7.
Обосновка
Вж. съображение 10. Позоваването на незадължителен акт в директивата не му придава задължителен характер. Съдържанието на основополагащите принципи на безопасност следва да бъде изложено като част от задължителен акт с цел да придобие задължителен характер. Приложение, което съдържа разпоредби относно основополагащите принципи на безопасност, би дало възможност: (i) за съответствие със Съвместното практическо ръководство на ЕП, Съвета и Комисията за лицата, които участват в съставянето на законодателни текстове в рамките на институциите на Общността; (ii) за гарантиране на правната сигурност на текста със „статично” позоваване на горепосочените принципи на МААЕ.
Изменение  36 Предложение за директива Член 6 – параграф 1 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
По-конкретно, те гарантират, че приложимите принципи, предвидени в основите на безопасността по МААЕ, се изпълняват за осигуряване на високо равнище на безопасност в ядрените инсталации, включително inter alia на ефективни мерки срещу потенциални радиационни опасности, предотвратяване и реагиране на аварии, управление на стареенето, дългосрочно управление на всички произведени радиоактивни отпадъци и информиране на населението и властите на съседни държави.	заличава се
Обосновка
Вж. обосновката на изменение 28 на член 6, параграф 1, алинея 1.
Изменение  37 Предложение за директива Член 6 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Що се отнася до безопасността на нови енергийни ядрени реактори, държавите-членки се стремят да разработват допълнителни изисквания за безопасност в съответствие с непрекъснатото повишаване на безопасността въз основа на нивата за безопасност, разработени от Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране (WENRA) и в тясно сътрудничество с Европейската група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците.	2. При лицензирането на изграждането на нови енергийни ядрени реактори, държавите-членки се стремят да разработват допълнителни изисквания за безопасност, които отразяват непрекъснатото усъвършенстване на опита, свързан с експлоатацията на съществуващи реактори, изводите, направени въз основа на анализите на безопасността на инсталации в експлоатация, съвременните методологии и технологии, както и резултатите от изследователска дейност в областта на безопасността.
Обосновка
Тъй като технологиите и стандартите за безопасност се усъвършенстват, изискванията за безопасност за ядрените инсталации трябва непрекъснато да се повишават. Равнището на безопасност в ядрените инсталации наподобява „съревнование за първо място” с цел да се постигне безопасност във възможно най-висока степен по всяко време. Позоваването на нивата на безопасност, разработени от WENRA, по отношение на нови ядрени реактори, не може да бъде включено в основата на директивата, тъй като все още е преждевременно да се говори за общи контролни нива на безопасност за бъдещи реактори. ЕО не може да задължи държавите-членки да ги прилагат.
Изменение  38 Предложение за директива Член 6 – параграф 2 a (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	2а. Комисията гарантира, че всички трети страни, които желаят да се присъединят или са в процес на преговори за присъединяване към ЕС, ще спазват поне стандартите, формулирани в настоящата директива, и принципите в приложението към нея, както са установени от МААЕ.
Обосновка
Наложително е да се гарантира, че съседните на ЕС страни следват поне същите стандарти за ядрена безопасност, тъй като последиците от ядрени аварии винаги излизат извън границите на съответната страна.
Изменение  39 Предложение за директива Член 7 – заглавие
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Задължения на притежателите на лицензия	Отговорности на притежателите на лицензия
Обосновка
Настоящият член, в този преработен и реогранизиран вид, се отнася до отговорностите на притежателя на лицензия: държавите-членки гарантират, че притежателят на лицензия носи основната отговорност за безопасността на ядрената инсталация и че предприемат подходящи мерки с цел да гарантират, че притежателят на лицензия носи своята отговорност.
Изменение  40 Предложение за директива Член 7 – параграф -1 (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	-1. Държавите-членки гарантират, че притежателят на лицензия носи основната отговорност за безопасността на ядрените инсталации през целия им експлоатационен срок. Тази отговорност на притежателя на лицензията не може да бъде делегирана.
(Ново изменение – частично преработено от член 3, параграфи 1 и 2)
Изменение  41 Предложение за директива Член 7 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Притежателите на лицензии проектират, изграждат, експлоатират и извеждат от експлоатация своите ядрени инсталации в съответствие с разпоредбите, предвидени в член 6, параграфи 1 и 2.	1. Държавите-членки гарантират, че притежателите на лицензии носят отговорност за проектирането, изграждането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на своите ядрени инсталации в съответствие с разпоредбите, предвидени в член 6.
Обосновка
Директивата следва да бъде насочена към държавите-членки, а не към притежателите на лицензии.
Изменение  42 Предложение за директива Член 7 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Притежателите на лицензии създават и прилагат системи за управление, които редовно се проверяват от регулаторния орган.	2. Държавите-членки гарантират, че притежателите на лицензии създават и прилагат системи за управление, които редовно се проверяват от регулаторния орган.
Изменение  43 Предложение за директива Член 7 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Притежателите на лицензии разпределят адекватни финансови и човешки ресурси за изпълнение на задълженията си.	3. Държавите-членки гарантират, че притежателите на лицензии разпределят адекватни финансови и човешки ресурси за изпълнение на задълженията си. Персоналът на притежателите на лицензии притежава подходяща квалификация за всички дейности, които са важни за ядрената безопасност.
Изменение  44 Предложение за директива Член 7 – параграф 3 a (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3а. Държавите-членки гарантират, че регулаторният орган редовно оценява дали персоналът на притежателя на лицензия е достатъчен и притежава необходимата квалификация, което е предварително условие за гарантиране на ядрена безопасност въз основа на доклада, представен от притежателя на лицензия относно оценката на въпроси, свързани с работата, като осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд и осигуряването на култура на безопасност, квалификация и обучение, брой на служителите и използване на подизпълнители.
Обосновка
Общопризнато е, че човешкият фактор представлява значим риск в ядрените дейности. Макар че отговорностите на притежателите на лицензии са ясни, докладването относно тяхната култура на безопасност по отношение на човешкия фактор може да бъде подобрено. Представянето на редовни доклади ще позволи постигането на това подобрение. Изменението е съобразено с изменение 35 на докладчика и го допълва.
Изменение  45 Предложение за директива Член 7 – параграф 3 a (нов)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	3а. На всеки три години съответните регулаторни органи представят на Европейската комисия и на европейските социални партньори доклад относно ядрената безопасност и културата на безопасност. След консултиране с европейските социални партньори Комисията може да предлага подобрения, за да гарантира възможно най-високо равнище на ядрена безопасност в ЕС, включително по отношение на опазването на здравето.
Обосновка
Ако бъдат приети с изменение 43 на докладчика, основополагащите принципи за безопасност, споменати от ЕК, не посочват как се повишава опита относно ядрената безопасност, най-вече здравето и безопасността. Държавите-членки, регулаторните органи, ЕК, операторите и представителите на работниците – всички те имат полза от редовния обмен на информация и опит, който позволява въвеждане на подобрения и установяване на култура на безопасност на равнището на ЕС. Засегнати социални партньори са партньорите в междусекторния и секторния социален диалог за сектора на електроенергията.
Изменение  46 Предложение за директива Член 8 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Оценяването, разследването и контролът на ядрената безопасност, както и необходимите действия за прилагане, се осъществяват от регулаторния орган в ядрените инсталации през целия им експлоатационен срок, включително по време на извеждане от експлоатация.	заличава се
(Вж. разпоредбите, въведени в член 4, параграф 3 а (нов)).
Изменение  47 Предложение за директива Член 8 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Регулаторният орган притежава правомощия да отнема лицензията за експлоатация в случай на сериозни или повторни нарушения на правилата за безопасност в ядрената инсталация.	заличава се
(Вж. разпоредбите, въведени в член 3, параграф 2 а (нов)).
Изменение  48 Предложение за директива Член 8 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Регулаторният орган притежава правомощия да разпореди прекратяване на работата на ядрена централа, ако счете, че безопасността не е напълно гарантирана.	заличава се
(Вж. разпоредбите, въведени отново в член 4, параграф 3 б (нов)).
Изменение  49 Предложение за директива Член 9
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите-членки, поотделно и чрез международно сътрудничество, предоставят подходящи възможности за образование и обучение за непрекъснато теоретично и практическо обучение по ядрена безопасност.	За да изградят подходящ национален човешки ресурс и да запазят познанието в областта на ядрената енергетика, държавите-членки, и ако е необходимо, и чрез международно сътрудничество предоставят възможности за образование и обучение за основно и непрекъснато теоретично и практическо обучение по ядрена безопасност, включително чрез програми за обмен.
Изменение  50 Предложение за директива Член 10
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Член 10	заличава се
Приоритет на безопасността
Държавите-членки могат да предвидят по-строги мерки за безопасност от тези, предвидени в настоящата директива.
(Вж. разпоредбите, въведени отново в член 3, параграф 2 г (нов)).
Изменение  51 Предложение за директива Член 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите-членки представят на Комисията доклад относно прилагането на настоящата директива не по-късно от [три години след влизане в сила] и на всеки три години след това. Въз основа на първия доклад, Комисията представя на Съвета доклад относно постигнатия напредък в прилагането на настоящата директива, който при необходимост се придружава от законодателни предложения.	Държавите-членки докладват на Комисията относно прилагането на настоящата директива по същото време и със същата честота, както това се прилага за техните национални доклади, представени на заседанията за преразглеждане в рамките на Конвенцията за ядрена безопасност. Въз основа на този доклад, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно постигнатия напредък в прилагането на настоящата директива, който при необходимост се придружава от законодателни предложения.
Обосновка
(i) Необходимо е да се гарантира добра съгласуваност с докладите, изготвяни от държавите-членки съгласно съответстващите разпоредби на Конвенцията за ядрена безопасност.(ii) Наблюдението, докладването и прозрачността са от първостепенно значение за прилагането на настоящата директива. От основна важност е да се гарантира включването на ЕП по въпросите от глава III от Договора за Евратом и по-специално да се предостави възможност за надлежното информиране на ЕП.
Изменение  52 Предложение за директива Член 12 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от [две години от датата, посочена в член 13]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.	Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от [две години от датата, посочена в член 13]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Изменение  53 Предложение за директива Приложение (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	Приложение
	ЦЕЛ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
	Основната цел за безопасност е да се защитят работещите и обществеността от вредното въздействие на йонизиращите лъчения, които може да са породени от ядрени инсталации.
	1. За да се гарантира защитата на работещите и на обществеността, ядрените инсталации се експлоатират така, че да се постигнат най-високите стандарти за безопасност, които са разумно постижими, като се отчитат икономическите и социални фактори.
	В допълнение към мерките за опазване на здравето, предвидени в Основните стандарти на Евратом (Директива 96/29/Евратом), следва да се приемат и следните мерки:
	ограничаване на вероятността от настъпване на събития, които биха могли да доведат до загуба на контрол върху активната зона на ядрения реактор, веригата на ядрено деление, радиоактивните източници, и
	- смекчаване на последствията от такива събития, ако те настъпят.
	2. Основната цел за безопасност следва да се отчита за всички ядрени инсталации и за всички етапи от целия жизнен цикъл на ядрената инсталация.
	ПРИНЦИПИ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
	Принцип 1: Отговорност за гарантирането на безопасността
	Всяка държава-членка гарантира, че главната отговорност за гарантирането на безопасността на ядрената инсталация се поема от притежателя на съответната лицензия, и приема съответните мерки с цел да гарантира, че всеки притежател на такава лицензия изпълнява своята отговорност.
	1.1 Всяка държава-членка гарантира, че притежателят на лицензията е взел мерки за:
	- установяване и поддържане на необходимата компетентност;
	- предоставяне на съответното обучение и информация;
	- разработване на процедури и мерки за поддържане на безопасността при всякакви условия;
	- проверка на адекватността на проектирането и на качеството на ядрените инсталации;
	- гарантиране на безопасния контрол на всички използвани, произведени или съхранявани радиоактивни материали;
	- гарантиране на безопасния контрол на всички произведени радиоактивни отпадъци
	за да изпълни своята отговорност за гарантирането на безопасността на ядрената инсталация.
	Тези отговорности се осъществяват в съответствие с приложимите цели за безопасност и изискванията, установени или одобрени от регулаторния орган, като тяхното изпълнение се гарантира чрез прилагането на система за управление.
	Принцип 2: Ръководене и управление в интерес на гарантиране на безопасността
	Ефикасно ръководене и управление в интерес на гарантиране на безопасността следва да бъдат установени и поддържани във всички организации, свързани с ядрената безопасност.
	2.1 Ръководството по въпросите на безопасността следва да бъде демонстрирано на най-високо равнище в организацията. Следва да се внедри и поддържа ефикасна система за управление, включваща всички елементи на управление, така че изискванията за безопасност да бъдат установени и прилагани съгласувано с други изисквания, включително свързаните с действията на персонала, качеството и сигурността и така че другите изисквания или задачи да не се изпълняват в ущърб на безопасността.
	Системата за управление следва също да гарантира насърчаването на култура на безопасност, редовното извършване на оценки на показателите за безопасност и прилагането на извлечените от опита поуки.
	2.2 В системата за управление следва да бъде включена култура на безопасност, ръководеща позицията и поведението на всички засегнати организации и лица по отношение на безопасността. Културата на безопасност включва:
	- индивидуална и колективна ангажираност по отношение безопасността от страна на най-високопоставените ръководители, управителите и персонала на всички равнища;
	- отчетност на организациите и лицата на всички равнища по въпросите на безопасността;
	- мерки за насърчаване заинтересоваността и стремежа към обучение и за обезсърчаване на самодоволството по отношение на безопасността.
	2.3 Системата за управление следва да признава съвкупността от взаимодействия на лица от всички равнища с технологиите и с организациите. С цел предотвратяване на пропуски в безопасността и на съществени човешки грешки или организационни пропуски, следва да се вземе предвид човешкият фактор и да се поддържат добрите производствени условия и добрите практики.
	Принцип 3: Оценка на безопасността
	Преди изграждането и въвеждането в експлоатация на ядрените инсталации, а също и през целия им експлоатационен срок, се извършват изчерпателни и систематични оценки на безопасността. Използва се диференциран подход като се отчита мащаба на потенциалните рискове от ядрената инсталация.
	3.1 Регулаторният орган изисква оценка на ядрената безопасност за всички ядрени инсталации, която оценка е съобразена с диференцирания подход. Тази оценка на безопасността включва систематичен анализ на нормалната експлоатация и нейните последици, на възможните ситуации, при които могат да възникнат аварии и на последиците от такива аварии. Оценките на безопасността покриват мерките за безопасност, необходими за контролиране на опасностите, а проектирането и инженерно-техническите средства за безопасност се оценяват, за да се демонстрира, че изпълняват необходимите функции, свързани с безопасността. Когато за поддържането на безопасност е необходимо приемането на мерки за контрол или на мерки от страна на оператора, трябва да се проведе първоначална оценка на безопасността, за да се демонстрира, че приетите мерки са надеждни и на тях може да се разчита. Съответната държава-членка издава разрешение за ядрена инсталация едва след като регулаторният орган се е убедил, че предлаганите от притежателя на лицензията мерки за безопасност са адекватни.
	3.2 Задължителната оценка на безопасността се повтаря според нуждите изцяло или отчасти на по-късен етап в хода на експлоатацията, за да бъдат взети предвид променените обстоятелства (например прилагането на нови стандарти или научно-технологичния напредък), натрупания работен опит, настъпилите промени и последиците от амортизацията. За операции, които се осъществяват за продължителни периоди от време оценките се преразглеждат и повтарят съобразно нуждите. Продължаването на тези операции зависи от тези повторни оценки, резултатите от които удостоверяват, че мерките за безопасност остават адекватни.
	3.3 В рамките на задължителните оценки на безопасността се определят и анализират предвестниците на аварии (иницииращи събития, което могат да доведат до аварийни условия) и се приемат мерки за предотвратяване на настъпването на аварии.
	3.4 За да се повиши допълнително безопасността следва да се въведат процеси за осъществяване на обратна връзка и анализ на работния опит в собствените и другите съоръжения, включително по отношение на иницииращите събития, предвестниците на аварии, почти успешните опити, авариите и неоторизираните действия, така че да могат да се извлекат и обменят поуки и да се действа съобразно тях.
	Принцип 4: Оптимизиране на безопасността
	Държавите-членки гарантират оптимизирането на ядрените инсталации, така че те да осигуряват най-високо разумно достижимо равнище на безопасност, без неоправдано да се ограничава тяхната експлоатация.
	4.1 Оптимизирането на безопасността изисква определянето на относителната значимост на различни фактори, включително:
	- вероятността от настъпване на предвидими събития и последиците от тях;
	- величината и разпределението на получените дози облъчване;
	- икономическите, социалните и свързаните с околната среда фактори вследствие на рисковете от радиация.
	- Оптимизирането на безопасността означава също така използването на добри практики и здравия разум, доколкото това е възможно, в ежедневните дейности.
	Принцип 5: Предотвратяване на аварии и смекчаване на последствията
	Държавите-членки гарантират, че са взети всички практически мерки за предотвратяване и смекчаване на последствията от ядрени инциденти и аварии в техните ядрени инсталации.
	5.1 Всяка държава-членка гарантира, че притежателите на лицензии полагат всички практически усулия
	- за предотвратяване на възникването на необичайни условия или инциденти, които биха могли да доведат до загуба на контрол;
	- за предотвратяване на ескалацията на всякакви такива необичайни условия или инциденти, които наистина са възникнали; и
	- за смекчаване на всякакви вредни последици от авариите.
	като прилагат „дълбокоешелонирана защита”.
	5.2 Прилагането на концепцията на дълбокоешелонирана защита гарантира, че единична техническа, човешка или организационна грешка не може да доведе до вредни ефекти, и че съчетание от грешки, което би могло да доведе до съществени вредни ефекти е много малко вероятно.
	5.3 Дълбокоешелонираната защита се прилага чрез съчетаването на редица последователни и независими равнища на защита, като би трябвало всички те да се окажат дефектни, за да възникнат вредни въздействия върху работещите или обществеността. Равнищата на дълбокоешелонираната защита включват:
	- адекватен избор на площадка
	- адекватно проектиране на ядрената инсталация, включващо
	висококачествен проект и изграждане
	много надеждни компоненти и оборудване
	системи за контрол, ограничаване и защита, както и средства за наблюдение;
	- адекватна организация с
	ефективна система на управление с твърда ангажираност на ръководството за наличие на култура на безопасност
	всеобхватни оперативни процедури и практики
	всеобхватни процедури за управление на аварии
	мерки за аварийна готовност
	Принцип 6: Аварийна готовност и реагиране при аварии
	Държавите-членки гарантират, че са взети мерки за аварийна готовност и реагиране при аварии в ядрените инсталации в съответствие с Директива 96/29/Евратом.
Обосновка
Основополагащите принципи за безопасност по МААЕ и CNS обхващат и кръг от дейности/ инсталации, различен от този в предлаганата директива. Това приложение включва релевантните принципи по МААЕ и CNS, адаптирани в контекста на ЕС, които са обхванати от настоящото предложение. При придържането към адаптирането на Основите на безопасността по МААЕ и CNS, предложеното в едно друго изменение пояснение на член 6, параграф 1 следва да бъде свързано с приложението.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Предложението на Комисията за директива цели подновяване на процеса на установяване на обща рамка на ЕС за ядрена безопасност, внесено първоначално през 2003 г.

Целта е да се постигне рамка на ЕС за ядрена безопасност, която се основава на няколко оперативни цели, а именно укрепване на ролята на националните регулатори, засилване на тяхната независимост и гарантиране на високо ниво на прозрачност по отношение на безопасността на ядрените инсталации. Настоящото предложение интегрира принципите на съществуващите основни международни инструменти, като например Конвенцията за ядрена безопасност и работата по безопасност, осъществявана от Международната агенция за атомна енергия.

Докладчикът по-специално приветства настоящото предложение, което допринася за засилването на настоящата европейска правна рамка с цел да увеличи прозрачността и да засили управлението на ядрените дейности. ЕП последователно призова[1] за неотложната необходимост от съставяне на силно законодателство и за приемането на конкретни мерки на общностно равнище в областта на ядрената безопасност, управлението на радиоактивни отпадъци и изваждането от експлоатация на ядрени централи. Това е особено важно с оглед на значението на ядрената енергия, която се произвежда в 15 от 27-те държави-членки и която покрива около една трета от търсенето на електроенергия в ЕС. Значението на ядрената енергия също вероятно ще нарасне с оглед на относителното „възраждане” на ядрената енергия − понастоящем шест нови реактора са в процес на изграждане в четири държави-членки − и удължаването на експлоатационния период на електроцентралите, както и поради факта, че тя представлява един от ключовите фактори за постигане на независима енергийна политика на ЕС и на целта за намаляване на емисиите на CO2 в борбата с изменението на климата.

В тази връзка докладчикът би желал да подчертае, че въпреки че изборът за включването на ядрената енергия в енергийния микс принадлежи на държавите-членки, Европейският съюз играе ключова роля да гарантира, че този източник на енергия се разработва, като същевременно се управлява от ограничителни правила и регулаторна рамка посредством Договора за Евратом. Понастоящем безспорно е установено, че Комисията разполага с правомощия в областта на ядрената безопасност съгласно членове 31и 32 от Договора за Евратом с цел „да установи единни стандарти за безопасност с цел опазване здравето на работещите и на населението и да осигурява тяхното прилагане”, както потвърждава решението на Съда на Европейските общности в Дело C-29/99 Комисията срещу Съвета[2].

Освен това, поддържаният от Комисията подход създава предпоставки за разработването на основно законодателство в областта на хармонизираните стандарти за ядрена безопасност и на производно законодателство, образуващо рамката на националните правила на държавите-членки в областта на ядрената безопасност. Това е жизненоважно и по отношение на споразуменията за сътрудничество на Евратом в областта на ядрената безопасност, контрола на ядрените материали и помощта за трети страни с цел да гарантира, че всяка дейност в областта на ядрената енергия се извършва в съответствие с най-високите стандарти за безопасност. Следователно, настоящото предложение засилва международния авторитет на приноса на Евратом в областта на ядрената безопасност.

ПРЕПОРЪКИ НА ДОКЛАДЧИКА:

I – Избор на политика:

Поддържаният от Комисията избор на политика се състои в изготвянето на законодателство на ЕО, което създава обща рамка, основана на съществуващите международни правила, вече разработени от МААЕ, допълнени от допълнителни изисквания за новите ядрени централи, с цел постигане, поддържане и непрекъснато повишаване на ядрената безопасност в Общността. Настоящата рамка предвижда принципи на безопасност, както и налагане на изискването държавите-членки да приемат законодателна и регулаторна рамка, която гарантира регулирането и надзора на ядрените инсталации, основно чрез: изготвянето на национални изисквания за безопасност, система за издаване на лицензии за ядрени инсталации, независим регулаторен орган и система за надзор, оценяване и контрол на ядрените инсталации.

(i) По принцип докладчикът може да подкрепи този избор: той изцяло зачита принципа на субсидиарност в областта на споделената компетентност на държавите-членки. Освен това той предвижда достатъчна гъвкавост при прилагането на директивата, като гарантира че принципите на безопасност са общо определени (посочените в директивата) и като оставя на държавите-членки отговорността да приемат необходимите мерки, както и свободата да приемат по-строги правила.

Този подход е в съответствие с принципа на националната отговорност за безопасността на ядрените инсталации, като основната отговорност се носи от притежателя на лицензия, под контрола на независим регулаторен орган.

В това отношение следователно докладчикът би предложил малко усъвършенстване в реорганизирането на структурата на проектопредложението, което да отрази по-добре йерархията на нормите и отговорностите между: определянето на националната регулаторна рамка; ролята на независимия регулаторен орган; принципите и изискванията за приемане и отговорността на притежателя на лицензия.

(ii) Докладчикът е убеден, че рамковата директива предоставя същевременно същинска хармонизация на принципите за безопасност: в предложението се изисква от държавите-членки да спазват принципите на МААЕ и да съблюдават задълженията по Конвенцията за ядрена безопасност, сключена под егидата на МААЕ. Това показва признанието от страна на Комисията, че необходимите правила вече съществуват на международно равнище и са добре развити. Те съставляват добра основа за общностното законодателство, чиято цел следователно е да гарантира същинското им и еднакво прилагане от държавите-членки.

Докладчикът споделя също така гледната точка, че стандартите, методите и ръководството на МААЕ съставляват добра рамка за най-добрите признати практики на международно равнище, от които са взети повечето от националните изисквания. Тяхното въвеждане в правото на ЕО е насочено към гарантирането на изпълнението на задълженията на равнище ЕС и към предоставянето на Комисията на необходимите инструменти за контрол и санкциониране по отношение спазването на тези правила, както и към гарантиране съблюдаването от националните законодателства на разпоредбите на директивата.

II – Надеждност на процеса на хармонизация на правилата за безопасност:

(i) Докладчикът е загрижен за гарантирането на същинската независимост на регулаторния орган.

Основната добавена стойност на предлаганата директива е засилването на ролята на регулаторния орган в националното законодателство. Докладчикът е на мнение, че неговата роля следва да бъде по-добре определена, а независимостта му - засилена. Това ще гарантира неговата легитимност посредством предоставянето му на правомощия за вземане на всички необходими неотложни мерки, включително временното преустановяване на дейността на ядрено съоръжение (вж. преработен член 4).

(ii) Правна сигурност на регулирането на равнище ЕС

Основните положения, изискванията и ръководството от страна на МААЕ съставляват набор от правила и рамка от практики, на които следва да се основават общностното законодателство и националните изисквания за безопасност. В частност, Комисията признава, че десетте основни принципа, публикувани от МААЕ през 2006 г., съставляват единен набор от принципи и основа, върху която да се установят изискванията за безопасност на държавите-членки. В настоящата директива обаче докладчикът счита, че като такива, а именно препоръки без задължителна сила, те не могат да бъдат включени в общностното право посредством просто позоваване към поредицата от стандарти за безопасност на МААЕ. Ето защо, докладчикът се застъпва за това към настоящата директива да се добави приложение, съдържащо основните принципи за безопасност. Този подход предоставя ясното предимство на засилена сигурност на регулирането на общностно равнище и дава правното основание за прилагането на тези принципи. Той прави и по-ефективно хармонизирането на равнище ЕС.

По отношение задълженията, произтичащи от Конвенцията за ядрена безопасност (CNS), докладчикът приветства прякото позоваване в настоящата директива на задълженията, поети от държавите-членки.

Ролята, предоставена на Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране (WENRA) и на групата на високо равнище с оглед приравняването и последващото развитие на допълнителни изисквания за безопасност за „нови реактори”, е неясна. Докладчикът е по-загрижен за това, че равнищата за безопасност и стандартите за бъдещите технологии все още не са достатъчно утвърдени, отколкото от статута на тези специални групи (Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране е неофициална асоциация на регулаторните органи в областта на ядреното регулиране). Директивата трудно би могла да предвиди резултатите от този процес и да ангажира държавите-членки с тяхното изпълнение. Докладчикът вижда в този процес източник на правна несигурност. Съобразно принципа на субсидиарност докладчикът би предпочел да се застъпи за това държавите-членки да бъдат насърчени да продължат непрестанното подобрение на стандартите за безопасност. Тъй като те вземат предвид най-добрите налични практики и най-полезния натрупан опит, както и поради това, че отразяват технологичните новости и подобрения, хармонизацията ще представлява „състезание към върха”, като равнищата на безопасност нарастват, а подобренията са постоянно прилагани.

III - Прозрачност

(i) Необходимо е да се засили настоящата правна рамка и да се увеличат прозрачността и приемането от страна на обществото.

Докладчикът подкрепя позоваването на съответните международни конвенции. В тази област също е разработен набор от указания за гарантиране достъпа до информация, общественото участие и прозрачността в национален, международен и трансграничен контекст, като за пример могат да бъдат дадени конвенциите от Орхус и Еспо. Като изисква от държавите-членки да прилагат техните задължения, директивата предоставя на Комисията инструменти за гарантирането на това, че държавите-членки ефикасно организират прозрачността на процеса на вземане на решения и на резултатите от проверките в областта на безопасността.

(ii) Докладчикът е на мнение, че контролът, отчетността и прозрачността са основни елементи за рамковата директива.

Докладчикът подчертава необходимостта да се гарантира включването на ЕП по въпросите, попадащи под разпоредбите на Договора за Евратом, и по-специално, да се дадат на ЕП инструменти, които да му позволят да бъде добре информиран и да следи дейностите в областта на ядрената безопасност.

ЕП следва да бъде подобаващо информиран от Комисията по отношение редовните доклади относно прилагането на директивата, изготвена по член 11, като тяхната честота следва да отговаря на изискванията на Конвенцията за ядрена безопасност и нейния процес на преразглеждане.

Докладите и партньорските проверки допринасят за определянето на областите на най-добри практики и за засилването на постоянното подобряване на ядрената безопасност в Общността. ЕП трябва да бъде част от този процес.

Поради всички гореизброени причини, докладчикът предлага предложението на Комисията да бъде изменено. Докладът Maldeikis относно оценка на Евратом:

• [1]  Докладът на Maldeikis относно 50 години европейска политика за ядрена енергия (A6-0129/2007, от 2.4.2007 г.); Докладът Reul относно конвенционални енергийни източници и енергийни технологии (A6-0348/2007, от 24.10.2007 г.).
• [2]  Дело C-29/99 Комисията на Европейските общности срещу Съвета на Европейския съюз ECR 2002, стр. I-11221.

СТАНОВИЩЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ОТНОСНО ПРАВНОТО ОСНОВАНИЕ

1.4.2009

Г-жа Angelika Niebler

Председател

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика

БРЮКСЕЛ

Относно:       Становище по правното основание на предложението за Директива (Евратом) на Съвета за създаване на Общностна рамка за ядрена безопасност (COM(2008)0790 – C6‑0026/2009 – 2008/0231(CNS))

Уважаема госпожо Niebler,

Комисията по правни въпроси реши да се самосезира съгласно член 35, параграф 3 от Правилника за дейността, за разглеждане на правното основание на гореспоменатото предложение на Комисията.

Парламентарната комисия разгледа горния въпрос на своето заседание на 31 март 2009 г.

В момента комисията по промишленост работи по предложението за решение на Съвета за създаване на Общностна рамка за ядрена безопасност, чийто докладчик е г-н Hökmark. Комисията по околна среда е изразила становище (докладчик: г-жа Harms). В своето проектостановище г-жа Harms е отправила предложение за добавяне на правното основание на член 175, параграф 1 ЕО към съществуващите правни основания на членове 31 и 32 от Договора за Евратом.

История на предложеното законодателство

Това е третият опит в рамките на едно десетилетие за въвеждане на нови правила за ядрена безопасност (двете предишни предложения от 2002 и 2003 г. бяха оттеглени).

Целта на предложението от 2002 г. беше „да се определят основните задължения и общите принципи за безопасността на ядрените инсталации“, което „на по-късен етап ще се допълни от създаването на общи стандарти и контролни механизми (...)“. При преразглеждането от 2003 г. изискването за въвеждане на основни задължения и общи стандарти беше премахнато и заменено от общностни механизми за гарантиране придържането към общите принципи за ядрена безопасност, а именно чрез включването на общностна схема за контрол. В последното предложение за директива не са предвидени такива механизми и няма да има общностен контрол. Вместо това, проектът за директива само ще прилага изискванията на Конвенцията за ядрена безопасност на Международната агенция за атомна енергия.

Правното основание, предложено от Комисията, се състои от членове 31 и 32 от Договора за Евратом. Въпросът е в това дали следва да се добави член 175, параграф 1 ЕО, предоставяйки по този начин на Парламента ползата от процедурата за съвместно вземане на решение. Като алтернатива, беше изразен също така аргумент, че член 203 от Договора за Евратом следва да се използва заедно със или вместо членове 31 и 32 с цел обхващане на технологичните аспекти на ядрената безопасност и екологичните аспекти.

Разглежданите правни основания

За удобство, по-долу са изложени съответните разпоредби от Договора.

Член 31 от Договора за Евратом

Основните стандарти се изготвят от Комисията, след като тя е получила становището на група лица, определени от Научния и технически комитет измежду научни експерти, и в частност експерти по обществено здраве в държавите-членки. Комисията иска становището на Икономическия и социален комитет относно така изготвените основни стандарти.

След консултации с Европейския парламент, Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, която му изпраща становищата на тези комитети, получени от нея, установява основните стандарти.

Член 32 от Договора за Евратом

По искане на Комисията или на държава-членка основните стандарти могат да бъдат преразгледани или допълвани, в съответствие с процедурата, определена в член 31.

Комисията е длъжна да разгледа всяко искане, съставено от държава-членка.

Изразът „основни стандарти“ е определен в член 30 от Договора за Евратом, както следва:

Член 30 от Договора за Евратом

В Общността са установени основни стандарти за опазване здравето на населението и на работещите срещу опасностите, произтичащи от йонизиращите лъчения.

Изразът „основни стандарти“ означава:

		а)        максимално допустими дози с достатъчна безопасност;

		б)        максимално допустими дози на облъчване и замърсяване;

		в)        основни принципи, регулиращи медицинското наблюдение за работещите.

Следва да се отбележи, че тези разпоредби се съдържат в Глава III на Дял II от Договора за Евратом, Здравеопазване и безопасност.

Беше направено предложение член 175, параграф 1 ЕО да бъде добавен като правно основание:

Член 175, параграф 1

1. Съветът, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 251 и след консултация с Икономическия и социален комитет и с Комитета на регионите, приема решения относно действията, които Общността трябва да предприеме, за да постигне целите, посочени в член 174.

Член 174, на който член 175, параграф 1 се позовава, разпорежда следното:

Член 174

1. Политиката на Общността в областта на околната среда допринася за осъществяването на следните цели:

— опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда;

— защита на здравето на хората;

— разумно и рационално използване на природните ресурси;

— поощряване на мерките на международно ниво за справяне с регионалните и световни проблеми в областта на околната среда.

2. Политиката на Общността в областта на околната среда има за цел постигането на високо равнище на защита, като взема предвид различното състояние на регионите в Общността. Тя се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“.

В този контекст, мерките за хармонизиране, които отговарят на изискванията за защита на околната среда включват, когато това е необходимо, клауза за нейното опазване, която разрешава на държавите-членки да приемат временни мерки, основаващи се на околната среда, а не на икономически причини, и които са подчинени на процедура на контрол от страна на Общността.

3. При разработването на своята политика в областта на околната среда, Общността отчита:

— наличните научни и технически данни;

— природните условия в различните области на Общността;

— потенциалните ползи и разходите при действие или бездействие;

— икономическото и социалното развитие на Общността като цяло и балансираното развитие на нейните региони.

4. В рамките на съответните области на тяхната компетентност Общността и държавите-членки сътрудничат с трети страни и с компетентни международни организации. Мерките за сътрудничество с Общността могат да бъдат включвани в споразумения между Общността и трети заинтересовани страни, които се договарят и сключват в съответствие с член 300.

Предходният параграф не засяга компетентността на държавите-членки да водят преговори в рамките не международни организации и да сключват международни споразумения.

Член 203 от Договора за Евратом

Ако действие на Общността се окаже необходимо за осъществяването на една от целите на Общността и настоящият договор не е предвидил необходимите правомощия за действие, необходими за тази цел, Съветът с единодушие, по предложение на Комисията и след като се консултира с Асамблеята, приема всички необходими разпоредби.

Основания за анализа

Важно е да се изясни защо изборът на правно основание е важен. От една страна, както подчерта Съдът на ЕО, този избор е от „конституционна значимост“[1], тъй като Общността се ръководи от принципа на възлагане на правомощия. Казано по-просто, това означава, че Общността може да действа само когато учредителните договори я упълномощават. От друга страна съществува проблем, който се изразява в случаите на отсъствие на правно основание, способно да обхване действията от страна на Общността (когато няма „достатъчна компетентност“) или когато промяна на правното основание води до промяна на процедурата за приемане. Красноречив пример може да бъде открит в становището на генералния адвокат Jacobs по дело C-314/99 Нидерландия срещу Комисията[2], при което промяната на правното основание е можела да означава, че актът е трябвало да бъде приет при използване на процедура, различна от тази, по която всъщност е бил приет.

При такъв случай, както Правната служба на Парламента също подчерта в делото British American Tobacco[3], грешка по отношение на правното основание е нещо повече от чисто формален недостатък, когато води до нередовност на процедурата, приложима към приемането на акта, и може да доведе до неговото анулиране, тъй като е част от същината му, като го превръща в неправомерен.

Именно поради тези причини Съдът на ЕО установи последователен набор от критерии, които следва да се зачитат при разглеждане на уместността на дадено правно основание:

(1) Изборът на правното основание за дадена мярка трябва да се основава на обективни фактори, които подлежат на съдебен контрол.

(2) Тези фактори включват, в частност, целта и съдържанието на мярката.

(3) Фактът, че една институция желае да участва в по-голяма степен в приемането на дадена мярка, извършената работа в сферата на действие, попадаща в обхвата на мярката и контекстът, в който е приета мярката, са ирелевантни[4].

С цел анализиране на целта и съдържанието на предложената мярка е необходимо да се разгледа първоначалното предложение на Комисията, вземайки предвид измененията, предложени във водещата комисия и в становището на комисията по околна среда.

Цел и съдържание на предложеното законодателство

Съгласно изложението на мотивите към предложението на Комисията[5], целта и съдържанието на предложението за директива са както следва:

„Настоящият проект на директива за създаване на Общностна рамка за ядрена безопасност цели подновяване на процеса на установяване на обща рамка на ЕС за ядрена безопасност, като се актуализира и замести предложението на Комисията за директива на Съвета (Евратом), определяща основни задължения и общи принципи по отношение на безопасността на ядрените съоръжения[6], включена в първоначалния Пакет за ядрена безопасност.

Подновеният интерес към ядрената енергетика, изразен от редица държави-членки, с перспективата за множество удължавания на срока на експлоатация и нови изграждания, прави момента на разглеждането на настоящото преразгледано предложение особено подходящ. Очевидно е, че ефектите от радиологичните инциденти не се ограничават от границите, с възможни последствия както за здравето на работещите, така и на гражданите, а също и с широкообхватни икономически последствия за енергийната промишленост. Въвеждането в задължителното законодателство на Общността на международно утвърдени принципи за ядрена безопасност би осигурило допълнителни гаранции за широката общественост в ЕС чрез правна сигурност.

(omissis)

Неговата основна концепция е, че набор от общи принципи в областта на ядрената безопасност, които вече са включени в CNS, се регулират на рвнище на Общността, придружени от допълнителни изисквания за безопасност на нови енергийни реактори, които държавите-членки биват насърчавани да разработват в съответствие с принципа за непрекъснатото подобряване на безопасността, въз основа на равнищата за безопасност, разработени от WENRA и в тясно сътрудничество с Европейската група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците. Въз основа на десетте принципа на регулирането на ядрената безопасност, приети от нея, групата ще се превърне в координационен център за сътрудничество между регулаторните органи, отговорни за безопасността на ядрените съоръжения в държавите-членки, и ще допринесе за развиването на рамката на ЕС за ядрена безопасност.

Главната цел на предложението е постигането, поддържането и постоянното повишаване на ядрената безопасност в Общността, както и повишаването на ролята на регулаторните органи. Неговото приложно поле са проектирането, изборът на площадка, изграждането, поддържането, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени инсталации, за които се изисква спазване на изискванията за безопасност съгласно законодателната и регулаторна рамка на съответната държава-членка. Правото на всяка държава-членка да решава дали да използва ядрена енергия или не се признава и се уважава в пълна степен.

Чрез тази Общностна рамка за ядрена безопасност се предвижда да бъдат постигнати няколко оперативни цели, а именно увеличаване ролята на националните регулаторни органи, основна отговорност на притежателя на лицензия за безопасността под контрола на регулаторния орган, повишаване на независимостта на регулаторния орган, осигуряване на висока степен на прозрачност по въпроси, свързани с безопасността на ядрените инсталации, въвеждане на системи за управление, редовен надзор на безопасността, разполагане с експертен опит в областта на ядрената безопасност, приоритет на безопасността.“

Постановителната част и съображенията на предложената директива

В този раздел ще бъде отделено внимание на всички разпоредби, които имат конкретно отношение към екологичните аспекти.

Член 1 установява целта и обхвата на директивата, а именно „постигането, поддържането и постоянното повишаване на ядрената безопасност в Общността, както и повишаването на ролята на националните регулаторни органи“. Тя следва да се прилага при „проектирането, избора на площадка, изграждането, поддръжката, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени инсталации, за които се изисква спазване на изисквания за безопасност съгласно законодателната и регулаторна рамка на съответната държава-членка“. Подчертано е, че директивата не засяга прилагането на Директива 96/29/Евратом на Съвета от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, които произтичат от йонизиращото лъчение[7], която, както е изяснено в съображение 3, установява основните стандарти за безопасност. Този член също така разпорежда, че всяка една държава-членка решава дали да осъществява или не своя собствена гражданска ядрена програма.

Член 2 установява определенията. Вниманието се насочва към факта, че той определя „ядрена безопасност“ като „постигането на подходящи експлоатационни условия чрез мерки, взети с оглед да се предотвратят инциденти или да се смекчат последиците от тях, така че работниците, населението, въздухът, водите и почвата да се защитят от недопустими радиационни опасности, възникващи от ядрени инсталации“ (отбелязването с получер шрифт е добавено).

Член 3 постановява, че главната отговорност за безопасността на ядрените инсталации се носи от притежателя на лицензията и че от държавите-членки се изисква да създадат и поддържат законодателна и регулаторна рамка (национални изисквания за безопасност, система за лицензиране и контрол и система за регулаторен надзор).

Член 4 засяга регулаторните органи (от гледна точка на независимост, власт, компетентност и адекватни финансови и човешки ресурси), които следва да издават лицензии и имат функция на надзор. Регулаторните органи и националните регулаторни системи следва да са обект на международни мисии за проверка на всеки десет години.

Член 5 се отнася за прозрачността (публичната информация).

Член 6 разпорежда, че държавите-членки следва да зачитат основите на безопасността по МААЕ за осигуряване на „високо равнище на безопасност в ядрените инсталации, включително inter alia на ефективни мерки срещу потенциални радиационни опасности, предотвратяване и реагиране на аварии, управление на стареенето, дългосрочно управление на всички произведени радиоактивни отпадъци и информиране на населението и властите на съседни държави“. Те също следва да разработят допълнителни изисквания за безопасност въз основа на нивата за безопасност, разработени от WENRA.

Член 7 установява задълженията на притежателите на лицензии, а член 8 разглежда надзора.

Член 9 съдържа разпоредби за образование и обучение.

Член 10 разпорежда, че държавите-членки могат да предвидят по-строги мерки за безопасност.

Членове 11, 12, 13 и 14 се отнасят съответно за докладване, транспониране, влизане в сила и адресатите на директивата.

Преамбюлът на директивата не съдържа специфично споменаване на опазването на околната среда, въпреки че съображение 5 все пак се позовава на ефикасни защити срещу радиационните опасности и аварии, които биха могли да имат радиационни последствия, които могат да се считат за обхващащи заплахи за околната среда. Останалите съображения обосновават разпоредбите на постановителната част, докато се позовават на член 2, буква б) от Договора за Евратом (според която Общността следва да установява единни стандарти за сигурност с цел опазване здравето на работниците и на населението и да осигурява тяхното прилагане) и член 30 (цитиран по-горе). Основното основание на директивата се съдържа в съображение 5: „Въпреки че системата за радиационна защита, установена от съществуващите основни стандарти за безопасност, отчитащи съвременните научни познания, гарантира високо равнище на защита на здравето на населението, тя трябва да бъде допълнена още, за да гарантира, че постоянно се поддържа, развива и подобрява високото равнище на безопасност на ядрените инсталации. Поддържането на високо равнище на безопасност от проектирането до извеждането от експлоатация е задължително условие за пълното постигане на целите на опазването на здравето, формулирани в член 2, буква б) от Договора. За тази цел следва да се поддържат ефикасни защити срещу радиационните опасности и да се предотвратяват аварии, които биха имали радиационни последици.“

Основната промяна, предложена в проектодоклада на комисията по промишленост (PR\764148BG.doc; докладчик: Gunnar Hökmark), е да бъде добавено приложение, което съдържа основополагащите принципи на безопасност на МААЕ, „преработени, за да се адаптират разпоредбите към задълженията на държавите-членки“, на основание факта, че те „не могат да бъдат въведени в правото на Общността само чрез позоваване на стандартите за безопасност на МААЕ серия № SF-1 (2006 г.) в настоящата директива“ (изменение 1 на съображение 10). Отбелязва се, че тези принципи често отразяват съображения за опазване на околната среда, например: безопасен контрол на всички радиоактивни отпадъци, управление на радиоактивни отпадъци, управление на риска от радиоактивност (изразен като цяло, вземайки предвид екологични фактори, закрила на сегашните и бъдещите поколения – хора и околната среда, вредни въздействия върху околната среда и т.н.). По-конкретно, принцип 8 съдържа дълъг абзац за околната среда, който заслужава да бъде цитиран in extenso: „Като се има предвид, че последиците за човешкото здраве в резултат излагането на радиация са относително добре известни, макар и с някои неизвестности, последиците от радиацията по отношение на околната среда са по-слабо изучени. Настоящата система на радиационна защита като цяло предоставя подобаваща защита на екосистемите и човешкото обкръжение срещу вредните ефекти от излагането на радиация. Общата задача на мерките, взети за целите на защитата на околната среда, е да се защитят екосистемите от излагане на радиация, която би имала вредно въздействие върху различните популации (отличаващи се от отделните организми).“

Никое от останалите изменения от проектодоклада на комисията по промишленост не съдържа пряко споменаване на опазването на околната среда. Същото важи за становището на комисията по околна среда (AD/775321BG.doc); докладчик: Rebecca Harms).

От този анализ би следвало, че гравитационният център на предложената директива е ядрената безопасност като цяло, като нейната цел да се допълнят основните стандарти, установени в Директива 96/29/Евратом на Съвета за гарантиране на поддържане, развиване и постоянно подобряване на високо равнище на безопасност на ядрените инсталации. От изричното споменаване в член 2 на околната среда и екосистемите в приложението, предложено от комисията по промишленост, става ясно, че за целите на директивата ядрената безопасност трябва да се тълкува и от гледна точка на опазване на околната среда, а не само от гледна точка на опазване на здравето на работниците и на населението. Въпреки това, с оглед на изложеното тук, основната функция на инструмента е да допълни съществуващата система от стандарти за радиация, установена в Директива 96/29/Евратом за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, които произтичат от йонизиращото лъчение, и никоя от разпоредбите, съдържащи се в предложената директива, не е предназначена да обхване конкретно закрилата от опасности за околната среда. В действителност, предложената директива (включително предложеното приложение) се свежда до просто изискване към държавите-членки да съблюдават принципите на МААЕ за безопасност, без да уточнява как те следва да правят това от техническа гледна точка и да установява отговорностите и задачите на притежателите на лицензии и регулаторите. Тя не съдържа никакви разпоредби, свързани с технологичните аспекти на ядрената безопасност. Употребата на понятието „принципи“ обяснява всичко.

Въпреки това, с оглед на изложеното тук, ако например Общността развие принцип 8 в специфично законодателство, свързано с опазването на екосистеми в човешката среда от вредни въздействия от излагането на лъчения, би имало малко съмнения, че правилното правно основание следва да е член 175, параграф 1 ЕО.

Подходящото правно основание

Комисията обосновава своя избор на правно основание както следва:

„Правното основание за настоящото предложение е член 31 от Договора за Евратом, както и член 32 от този договор. Член 31 определя процедурата за приемането на основните стандарти за ядрена безопасност, предвидени в член 30 за опазването на здравето на работещите и на населението от опасности, произтичащи от йонизиращи лъчения. В член 32 се заявява изрично, че основните стандарти могат да бъдат допълвани в съответствие с процедурата, установена в член 31.“[8]

Следните съмнения бяха изразени от различни членове по отношение на предложеното правно основание.

Член 31 от Договора за Евратом може да бъде открит в глава 3, озаглавена „Здравеопазване и безопасност“. Освен това, преамбюлът на Договора за Евратом уточнява, че държавите, които са страни по него, са „загрижени да създадат условия за безопасност, необходима за премахването на опасностите за живота и здравето на населението“.

Изразен е аргумент, че стандартите, които следва да бъдат приети по тази разпоредба, се отнасят за „опазването на здравето на работещите и на населението от опасности, произтичащи от йонизиращи лъчения“ (член 30). Всъщност, член 30 установява само основата за система за радиационна защита чрез определяне на максимални допустими дози и равнища на излагане и замърсяване. Допълнително е подчертано, че от решението по дело C-29/99 Комисията срещу Съвета [2002 г.] ECR I-11221 става ясно, че държавите-членки имат изключителна компетентност по отношение на технологичните аспекти на ядрената безопасност. Въпреки това, предложението и, дори в по-голяма степен, предложенията на докладчика (приложението, обхващащо принципите на безопасност) обхващат технологичните аспекти на ядрената безопасност, които, както се твърди, видимо излизат отвъд ограниченията на компетенцията на Общността съгласно Договора за Евратом.

Освен това, член 2, параграф 2 от предложението съдържа ново определение на „ядрена безопасност“. Съгласно тази нова разпоредба, „ядрена безопасност“, именно предметът на директивата, е определена като се споменава защитата на „работниците, населението, въздухът, водите и почвата (…) от недопустими радиационни опасности, възникващи от ядрени инсталации“. При все това, опазването на околната среда не е засегнато в член 31 от Договора за Евратом. Въздухът, водата и почвата са споменати в членове 37 и 38 от Договора за Евратом, но тези разпоредби не предоставят никакво правно основание за приемане на законодателни мерки, а само за събиране на данни и за препоръки.

Вместо това е изразен аргумент, че опазването на околната среда е (споделена) компетентност на Европейската общност съгласно член 175 ЕО и поради това тази разпоредба следва да се използва като допълнително правно основание. За разлика от член 31 от Договора за Евратом, който разпорежда само консултация с Европейския парламент, член 175 ЕО изисква съвместно вземане на решения.

В тази връзка е констатирано, че предложението вече не изисква редовно докладване до Европейския парламент за състоянието на прилагането на директивата и ядрената безопасност в ЕО (за разлика от предишните две предложения).

Подчертано е, че директиви, които (също) регулират ядрени инсталации, вече са били основани на Договора за ЕО, като най-яркият пример е Директива 85/337/ЕИО на Съвета относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Това беше основано изключително на Договора за ЕО и в частност на разпоредбата за опазване на околната среда.

Изразен е аргумент, че като алтернатива и последен вариант следва да се използва правното основание по подразбиране на член 203 от Договора за Евратом (изключително или като второ правно основание) за обхващане на технологичните и екологичните аспекти, споменати по-горе.

Оценка

Комисията счита, че въпреки че системата за радиационна защита, установена от съществуващите основни стандарти за безопасност, гарантира високо равнище на защита на здравето на населението, тя следва да бъде допълнена още, за да гарантира, че постоянно се поддържа, развива и подобрява високото равнище на безопасност на ядрените инсталации. Поради тази причина, сега Комисията внася настоящето законодателно предложение, съгласно членове 31 и 32 от Договора за Евратом.

Въпреки, че Договорът за Евратом не съдържа изрично правно основание за ядрена безопасност, в редица дела (дело 187/87 Саарланд и други [1988 г.] ECR 5013; дело C-70/88 Парламентът срещу Съвета [1991 г.] ECR I-4529 и дело C-29/99 Парламентът срещу Съвета [2002 г.] ECR I-11221) Съдът на Европейските общности е поддържал тезата, че не е правилно, с цел определяне на правомощията на Общността, да се прави изкуствено разграничаване между опазването на здравето на населението и безопасността на източниците на йонизиращи лъчения, и че поради това Общността притежава законодателни правомощия да установи, с цел опазване на здравето, система за издаване на разрешителни, която трябва да бъде приложена от държавите-членки.

Поради това се счита, в светлината на подробен анализ на целта и съдържанието на предложената директива, че анализът на Правната служба, че членове 31 и 32 от Договора за Евратом съставляват подходящо правно основание и че липсата на необходимост да се прави позоваване на член 203 от Договора за Евратом, е правилен. Тази позиция не се променя от въвеждането на приложение, съдържащо принципи за безопасност, тъй като не се изменя предметът на предложения инструмент.

Въпреки това, позицията би се изменила, ако Общността развие принцип 8 в специфично законодателство, свързано например с опазването на екосистеми в човешката среда от вредни въздействия от излагането на лъчения, когато би имало малко съмнения, че правилното правно основание следва да е член 175, параграф 1 ЕО.

Правната служба констатира, че, ако бъде окончателно потвърден, предполагаемият неуспех на Комисията да се сдобие с ново становище по основните стандарти от група лица, назначени от Научно-техническия комитет, преди представяне на своето ново предложение, би съставлявал нарушение на съществено процедурно изискване, което, съгласно член 230 (алинея втора) ЕО, съставлява основание за преразглеждане на така приетия акт. Тази позиция изглежда е основателна. Препоръчва се основната комисия да изясни този въпрос до постигане на пълно съответствие с Комисията.

Заключение

На своето заседание на 31 март 2009 г., отбелязвайки, че предполагаемият неуспех на Комисията да се сдобие с ново становище по основните стандарти от група лица, назначени от Научно-техническия комитет, преди представяне на своето ново предложение, би съставлявал нарушение на съществено процедурно изискване, което, съгласно член 230 (алинея втора) ЕО, съставлява основание за преразглеждане на така приетия акт, комисията по правни въпроси съответно реши, с 13 гласа „за“, 6 гласа „против“ и без въздържали се[9], да препоръча, че подходящото правно основание се състои в членове 31 и 32 от Договора за Евратом.

С уважение,

Giuseppe Gargani

• [1]  Становище № 2/00 от 6 декември 2001 г. относно Протокола от Картахена [2001 г.] ECR.I-9713.
• [2]  [2002 г.] ECR I-5521.
• [3]  Дело C-491/2001 The Queen срещу Secretary of State for Health, ex parte British American Tobacco (Investments) Ltd и Imperial Tobacco Ltd [2002 г.] ECR I-11453.
• [4]  Дело C-269/97 Комисията срещу Съвета [2000 г.] ECR I-2257, параграфи 43 и 44.
• [5]  СОМ(2008)790 окончателен.
• [6]  COM(2003)32 окончателен и COM(2004)526 окончателен.
• [7]  OВ L 159, 29.6.1996 г., стр 1.
• [8]  Изложение на мотивите, параграф 3.2.
• [9]  На окончателното гласуване присъстваха: Giuseppe Gargani (председател), Rainer Wieland (заместник-председател), Lidia Joanna Geringer de Oedenberg (заместник-председател), Francesco Enrico Speroni (заместник-председател), Monica Frassoni (докладчик), Carlo Casini, Bert Doorn, Nicole Fontaine, Neena Gill, Klaus-Heiner Lehne, Véronique Mathieu, Hans-Peter Mayer, Manuel Medina Ortega, Hartmut Nassauer, Aloyzas Sakalas, Eva-Riitta Siitonen, Jacques Toubon, Diana Wallis, Jaroslav Zvěřina, Tadeusz Zwiefka.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (18.3.2009)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно предложението за директива на Съвета за създаване на Общностна рамка за ядрена безопасност
(COM(2008)0790 – C6‑0026/2009 – 2008/0231(CNS))

Докладчик: Rebecca Harms

КРАТКА ОБОСНОВКА

В публикувания проект на директива се заявява, че нейната цел е "постигането, поддържането и постоянното повишаване на ядрената безопасност в Общността, както и повишаването на ролята на регулаторните органи". При все това, предложението не цели въвеждането на правомощия, които да й дадат възможност за постигането на тази цел и няма да има допълнителна стойност по отношение на безопасността.

Предложението на Комисията е трети опит в рамките на едно десетилетие за въвеждане на нови правила относно ядрената безопасност. В първият опит през ноември 2002 г. се казва:

"За да се постигнат общностните цели относно ядрената защита (...), от основно значение е като първи етап да се определят основните задължения и общите принципи за безопасността на ядрените инсталации (...). Това на по-късен етап ще се допълни от създаването на общи стандарти и контролни механизми, за да се гарантира високо ниво на безопасност (...)".

Обаче, това което през 2002 г. се е разглеждало като основно, днес не е от значение. При преразглеждането през 2003 г. изискването за въвеждане на основни задължения и общи стандарти беше премахнато и заменено от общностни механизми за гарантиране на придържане към общите принципи за ядрена безопасност, а именно чрез включването на общностна схема за контрол.

При все това, последното предложение за директива изключи този механизъм и няма да има общностен контрол. Вместо това, проектът за директива само ще прилага изискванията на Конвенцията за ядрена безопасност на Международната агенция за атомна енергия. Това изисква само публикуването на годишен доклад относно статуса на ядрения сектор и докладът да се разгледа на партньорска основа от другите страни по конвенцията. Всички държави-членки, които разполагат с атомни електроцентрали вече са страни по конвенцията. Комисията не разполага с примери за държави-членки на ЕС, които не са спазили конвенцията.

Основната критика към този проект е, че той предлага законодателство само заради самото законодателстване и че той няма да внесе нови изисквания за безопасност. Това становище дори беше повдигнато от Комитета за преглед на оценките на въздействието на Комисията, който на два пъти изрази тревога от липсата на добавена стойност на директивата.

Налице са истински и оправдани опасения относно стандартите за ядрена безопасност и разпространените практики в рамките на ЕС. Като обща тенденция изискванията за безопасност на ядрените съоръжения се занижават при наближаване на края на техния експлоатационен живот. Както беше отбелязано "голям брой понастоящем функциониращи ядрени електроцентрали е предвидено да спрат да функционират преди 2030 г.".[1] Следователно, налице е реална необходимост от мерки, които да спомогнат за намаляване на ядрените рискове.

Вместо да се въвеждат механизми за изпълнение със спорна стойност за действаща международна конвенция, проектът за директива трябва да предложи механизъм за въвеждане и прилагане на общи стандарти за безопасност, който изисква съвременни или най-добрите налични технологии, практики и регулаторни режими да се прилагат за всички ядрени съоръжения, които функционират в ЕС. Само тогава гражданите на ЕС могат да бъдат уверени, че е направено всичко възможно, за да се намали рискът от ядрени аварии. Ако не се постигне това, директивата не следва да се приема.

ИзменениЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните призовава водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика, да включи в доклада си следните изменения:

Изменение  1 Предложение за директива Съображение 12 а (ново)
Текст, предложен от Комисията	Изменение
	(12а) За да се постигнат общностните цели относно ядрената безопасност, посочени в член 1, параграф 1, от основно значение е като първи етап да се определят в тази рамкова директива основните задължения и общите принципи за безопасността на ядрените инсталации. Това на по-късен етап следва да се допълни от приемането на общи стандарти и контролни механизми, които да се разработят от Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране (WENRA) в тясно сътрудничество с Европейската група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците и след консултиране с Европейския парламент, с цел да се гарантира най-високо ниво на безопасност, като се вземат предвид последните технологични развития и тези, които могат да се определят като "съвременни".
Обосновка
За да се постигне най-високо ниво на безопасност на ядрените инсталации, настоящата рамкова директива цели определянето на основни задължения и общи принципи, въз основа на които при преразглеждане на настоящата директива да се приемат общи стандарти за безопасност в рамките на две години от влизането й в сила.
Изменение  2 Предложение за директива Член 1 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Настоящата директива цели постигането, поддържането и постоянното повишаване на ядрената безопасност в Общността, както и повишаването на ролята на националните регулаторни органи.	1. Настоящата директива цели постигането, поддържането и постоянното повишаване на ядрената безопасност в Общността, както и повишаването на ролята на националните регулаторни органи като се определят основни задължения и общи принципи, гарантиращи високо ниво на безопасност на ядрените инсталации и се създаде необходимата рамка за приемането на общи стандарти за безопасност.
Обосновка
За да се постигне най-високо ниво на безопасност на ядрените инсталации, настоящата рамкова директива цели определянето на основни задължения и общи принципи, въз основа на които при преразглеждане на настоящата директива да се приемат общи стандарти за безопасност в рамките на две години от влизането й в сила.
Изменение  3 Предложение за директива Член 1 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Тя се прилага при проектирането, избора на площадка, изграждането, поддръжката, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени инсталации, за които се изисква спазване на изисквания за безопасност съгласно законодателната и регулаторна рамка на съответната държава-членка.	2. Тя се прилага при проектирането, избора на площадка, изграждането, поддръжката, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени инсталации, за които се изисква спазване на изисквания за безопасност съгласно законодателната и регулаторна рамка на съответната държава-членка, правото на ЕС и Конвенцията за ядрена безопасност.
Обосновка
Ефективната безопасност може да се постигне посредством хармонизирани задължителни мерки и стандарти за безопасност.
Изменение  4 Предложение за директива Член 3 – параграф 1 – алинея 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Главната отговорност за безопасността на ядрени инсталации се носи от притежателя на лицензията под контрола на регулаторния орган. Решение относно подлежащите на прилагане мерки и контрол за безопасността на ядрена инсталация се взема само от регулаторния орган и се прилага от притежателя на лицензията.	1. Главната отговорност за безопасността на ядрени инсталации се носи от притежателя на лицензията под контрола на регулаторния орган. Решение относно подлежащите на прилагане мерки и контрол за безопасността на ядрена инсталация се взема, въз основа на стандартите на ЕС и международните стандарти, както и най-добрата налична технология, от регулаторния орган и се прилага от притежателя на лицензията.
Обосновка
Ефективната безопасност може да се постигне посредством хармонизирани задължителни мерки и стандарти за безопасност, както и най-добрата налична технология, които следва да се прилагат от всяка държава-членка.
Изменение  5 Предложение за директива Член 3 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Държавите-членки създават и поддържат законодателна и регулаторна рамка за управление на безопасността на ядрените инсталации. Тя включва национални изисквания за безопасност, система за лицензиране и контрол на ядрени инсталации, както и забрана на тяхната експлоатация без лицензия, и система за регулаторен надзор включително необходимото прилагане.	2. Държавите-членки създават и поддържат законодателна и регулаторна рамка, основана на най-добрите налични международни практики и практики на ЕС, за управление на безопасността на ядрените инсталации. Тя включва национални изисквания за безопасност, система за лицензиране и контрол на ядрени инсталации, както и забрана на тяхната експлоатация без лицензия, и система за регулаторен надзор включително необходимото прилагане.
Обосновка
За да се постигне истинска безопасност в цяла Европа, изискванията и мерките за тяхното следване трябва да се хармонизират и най-добрите налични практики следва да се прилагат във всяка държава-членка.
Изменение  6 Предложение за директива Член 4 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
1. Държавите-членки гарантират, че регулаторният орган е действително независим от всички организации, чиято задача е да подкрепят или експлоатират ядрени инсталации, или да разясняват ползите за обществото от тях, и не е подложен на никакво влияние, което може да се отрази отрицателно на безопасността.	1. Държавите-членки гарантират, че регулаторният орган е действително независим от всички организации, чиято задача е да подкрепят, проектират, изграждат, експлоатират ядрени инсталации или се занимават с обогатяване на гориво, съхранение на отработено гориво или преработка на отработено гориво; или да разясняват ползите за обществото от тях, и не е подложен на никакво влияние, което може да се отрази отрицателно на безопасността.
Обосновка
Следва да се гарантират всички предпоставки за независимо решение.
Изменение  7 Предложение за директива Член 4 – параграф 5
Текст, предложен от Комисията	Изменение
5. Минимум на всеки десет години регулаторният орган подлага себе си и националната регулаторна система на международна проверка, целяща непрекъснато подобряване на регулаторната инфраструктура.	5. Минимум на всеки пет години регулаторният орган подлага себе си и националната регулаторна система на международна проверка, целяща непрекъснато подобряване на регулаторната инфраструктура.
Обосновка
Ядрените технологии се развиват бързо и 10 години е твърде дълъг период по отношение на гарантиране на ядрената безопасност.
Изменение  8 Предложение за директива Член 6 – параграф 1 – алинея 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
По-конкретно, те гарантират, че приложимите принципи, предвидени в основите на безопасността по МААЕ, се изпълняват за осигуряване на високо равнище на безопасност в ядрените инсталации, включително inter alia на ефективни мерки срещу потенциални радиационни опасности, предотвратяване и реагиране на аварии, управление на стареенето, дългосрочно управление на всички произведени радиоактивни отпадъци и информиране на населението и властите на съседни държави.	По-конкретно, те гарантират, че приложимите принципи, предвидени в основите на безопасността по МААЕ, се изпълняват за осигуряване на високо равнище на безопасност в ядрените инсталации, включително inter alia на ефективни мерки срещу потенциални радиационни опасности, предотвратяване и реагиране на аварии, управление на стареенето, дългосрочно управление на всички произведени радиоактивни отпадъци и информиране на населението и властите на съседни и други потенциално застрашени държави.
Обосновка
Държави, които се намират в радиуса на радиоактивен облак или воден поток, произтичащи от технологична опасност, може да са по-застрашени (в зависимост от метеорологичните условия) от съседните страни.
Изменение  9 Предложение за директива Член 6 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Що се отнася до безопасността на нови енергийни ядрени реактори, държавите-членки се стремят да разработват допълнителни изисквания за безопасност в съответствие с непрекъснатото повишаване на безопасността въз основа на нивата за безопасност, разработени от Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране (WENRA) и в тясно сътрудничество с Европейската група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците.	2. Що се отнася до безопасността на действащи, такива с удължен срок на експлоатация и нови енергийни ядрени реактори, държавите-членки се стремят да разработват допълнителни изисквания за безопасност в съответствие с непрекъснатото повишаване на безопасността въз основа на нивата за безопасност, разработени от Западноевропейската асоциация за ядрено регулиране (WENRA) и в тясно сътрудничество с Европейската група на високо равнище за ядрена безопасност и управление на отпадъците.
Обосновка
Мерките за безопасност следва да са задължителни не само за новите ядрени електроцентрали, но преди всичко за действащите и тези с удължен срок на експлоатация, тъй като те обикновено работят с по-стара технология.
Изменение  10 Предложение за директива Член 7 – параграф 3
Текст, предложен от Комисията	Изменение
3. Притежателите на лицензии разпределят адекватни финансови и човешки ресурси за изпълнение на задълженията си.	3. Притежателите на лицензии разпределят адекватни финансови, технически и човешки ресурси за изпълнение на задълженията си.
Обосновка
Техническите ресурси са от значение за постигането на ефективна ядрена безопасност.
Изменение  11 Предложение за директива Член 8 – параграф 2
Текст, предложен от Комисията	Изменение
2. Регулаторният орган притежава правомощия да отнема лицензията за експлоатация в случай на сериозни или повторни нарушения на правилата за безопасност в ядрената инсталация.	2. Регулаторният орган притежава правомощия да отнема лицензията за експлоатация в случай на сериозни (определени в регламентите на МААЕ) или повече от три повторни нарушения на правилата за безопасност в ядрената инсталация.
Обосновка
За да се постигне истинска безопасност, трябва да се установят ясни правила.
Изменение  12 Предложение за директива Член 9
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите-членки, поотделно и чрез международно сътрудничество, предоставят подходящи възможности за образование и обучение за непрекъснато теоретично и практическо обучение по ядрена безопасност.	Държавите-членки, поотделно и чрез международно сътрудничество, предоставят подходящи възможности за образование и обучение за непрекъснато теоретично и практическо обучение на най-добрите налични практики за ядрена безопасност, като обученията са задължителни за притежателите на лицензи..
Обосновка
Следва да се създадат мерки за избягване на човешката грешка.
Изменение  13 Предложение за директива Член 11
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите-членки представят на Комисията доклад относно прилагането на настоящата директива не по-късно от [три години след влизане в сила] и на всеки три години след това. Въз основа на първия доклад, Комисията представя на Съвета доклад относно постигнатия напредък в прилагането на настоящата директива, който при необходимост се придружава от законодателни предложения.	Държавите-членки представят на Комисията доклад относно предприетите мерки за изпълнение на техните задължения съгласно настоящата директива и относно положението на безопасност в ядрените инсталации, разположени на тяхна територия не по-късно от една година след влизане в сила на настоящата директива и всяка година след това.
	На всеки две години Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директива и относно положението на ядрена безопасност в Общността, основан на представените от държавите-членки доклади.
Обосновка
За да се постигне най-високо ниво на безопасност на ядрените инсталации, настоящата рамкова директива цели определянето на основни задължения и общи принципи, въз основа на които при преразглеждане на настоящата директива да се приемат общи стандарти за безопасност в рамките на две години от влизането й в сила.
Изменение  14 Предложение за директива Член 12 – параграф 1
Текст, предложен от Комисията	Изменение
Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от [две години от датата, посочена в член 13]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.	Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива, не по-късно от [18 месеца от датата, посочена в член 13]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и прилагат таблица на съответствието между разпоредбите и настоящата директива.
Обосновка
Две години за транспониране и само една година за изготвяне на доклад относно постигнатия напредък е небалансиран график, тъй като няма достатъчно време за оценка на напредъка относно прилагането на настоящата директива.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Общностна рамка за ядрена безопасност
Позовавания	COM(2008)0790 – C6-0026/2009 – 2008/0231(CNS)
Водеща комисия	ITRE
Становище, изказано от        Дата на обявяване в заседание	ENVI 3.2.2009 г.
Докладчик по становище        Дата на назначаване	Rebecca Harms 21.1.2009 г.
Разглеждане в комисия	10.2.2009 г.
Дата на приемане	16.3.2009 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	28 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Adamos Adamou, Georgs Andrejevs, Pilar Ayuso, Johannes Blokland, John Bowis, Frieda Brepoels, Martin Callanan, Mojca Drčar Murko, Jill Evans, Anne Ferreira, Elisabetta Gardini, Matthias Groote, Françoise Grossetête, Gyula Hegyi, Marie Anne Isler Béguin, Linda McAvan, Péter Olajos, Miroslav Ouzký, Dagmar Roth-Behrendt, Guido Sacconi, Carl Schlyter, Richard Seeber, María Sornosa Martínez, Thomas Ulmer, Anja Weisgerber
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jutta Haug, Caroline Lucas, Alojz Peterle

• [1]  Европейска комисия 2008 г.; Работен документ на службите на Комисията, придружаващ предложението за Директива (Евратом) на Съвета за създаване на Общностна рамка за оценка на въздействието на ядрената безопасност, SEC (2008) 2892, 26 януари 2008 г.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие	Общностна рамка за ядрена безопасност
Позовавания	COM(2008)0790 – C6-0026/2009 – 2008/0231(CNS)
Дата на консултация с ЕП	15.1.2009
Водеща комисия        Дата на обявяване в заседание	ITRE 3.2.2009
Подпомагаща(и) комисия(и)        Дата на обявяване в заседание	ENVI 3.2.2009
Докладчик(ци)        Дата на назначаване	Gunnar Hökmark 17.12.2008
Оспорване на правното основание        Дата на становището BUDG	JURI 31.3.2009
Разглеждане в комисия	20.1.2009		19.3.2009
Дата на приемане	31.3.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 3 5
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Šarūnas Birutis, Jan Březina, Jerzy Buzek, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Dragoş Florin David, Pilar del Castillo Vera, Den Dover, Adam Gierek, Fiona Hall, Rebecca Harms, Erna Hennicot-Schoepges, Mary Honeyball, Ján Hudacký, Romana Jordan Cizelj, Werner Langen, Pia Elda Locatelli, Eugenijus Maldeikis, Eluned Morgan, Antonio Mussa, Angelika Niebler, Reino Paasilinna, Atanas Paparizov, Aldo Patriciello, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Mechtild Rothe, Paul Rübig, Andres Tarand, Britta Thomsen, Catherine Trautmann, Claude Turmes, Nikolaos Vakalis, Adina-Ioana Vălean, Alejo Vidal-Quadras
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Ivo Belet, Danutė Budreikaitė, Zdzisław Kazimierz Chmielewski, Juan Fraile Cantón, Robert Goebbels, Edit Herczog, Gunnar Hökmark, Bernhard Rapkay, Esko Seppänen, Lambert van Nistelrooij
Дата на внасяне	3.4.2009