ДОКЛАД относно искане за снемане на имунитета на Marek Siwiec

8.10.2009 - (2009/2067(IMM))

Комисия по правни въпроси
Докладчик: Diana Wallis

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно искане за снемане на имунитета на Marek Siwiec

(2009/2067(IMM))

Европейският парламент,

–   като взе предвид искането за снемане на имунитета на Marek Siwiec, предадено от полския главен прокурор, на 27 септември 2006 г., и обявено в пленарно заседание на 10 април 2008 г.,

–   като изслуша Marek Siwiec съгласно член 7, параграф 3 от своя правилник,

–   като взе предвид член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности от 8 април 1965 г. и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

–   като взе предвид решенията на Съда на Европейските общности от 12 май 1964 г. и от 10 юли 1986 г.[1],

–   като взе предвид член 105 от Конституцията на Република Полша от 2 април 1997 г.,

–   като взе предвид член 7б, параграф 1 от полския Закон от 9 май 1996 г. относно упражняване на мандата на член на Сейма или на Сената,

–   като взе предвид член 6, параграф 2 и член 7 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7‑0030/2009),

A. като има предвид, че срещу Marek Siwiec е повдигнато обвинение във връзка с престъпление от частен характер,

Б.  като има предвид, че от избрания за образуване на съдебното производство момент по време на предизборната кампания, състояла се три години след извършването на предполагаемите деяния и явната политическа мотивация на лицето, по чиято инициатива е образувано наказателното производство, което личи най-вече от документите, представени от самото лице на председателя на Парламента и от твърденията му, че действа от името на гражданите, които поначало възразяват срещу обществената дейност на г-н Siwiec, е видно, че възбуждането на въпросното наказателно производство представлява fumus persecutionis, доколкото са налице сериозни основания да се счита, че обвиненията срещу г-н Siwiec са предявени от политически противник с основната цел да се подкопае дейността му като член на Европейския парламент,

1.  реши да не снеме имунитета на Marek Siwiec;

2.  възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на съответния орган на Република Полша.

• [1]  Дело 101/63, Wagner с/у Fohrmann и Krier, ССП 1964 г., стр. 195 и Дело 149/85, Wybot с/у Faure и други, ССП 1986 г., стр. 2391

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Искането на полския гражданин Jerzy Pietrowicz, представляван от адвокат Jerzy Pomin, за снемане на парламентарния имунитет на г-н Marek Siwiec, беше предадено на Парламента от полския главен прокурор на 27 септември 2006 г. Комисията по правни въпроси трябваше на първо място да вземе решение относно допустимостта на искането, отправено от физическо лице (в случая в качеството му на частен обвинител). Въз основа на разискванията в комисията и допълнителната информация, предоставена от полските органи, на 31 март 2008 г. председателят на комисията по правни въпроси информира председателя на Парламента, че искането следва да се приеме за допустимо.

На 5 май 2008 г. председателят на Парламента изпрати искането за разглеждане в комисията по правни въпроси. С оглед на други трудности във връзка с имунитета на членовете на Парламента, избрани в Полша, разглеждането на искането относно имунитета на г-н Siwiec от комисията по правни въпроси, беше спряно в очакване на приемането на доклад относно парламентарния имунитет в Полша. На 24 април 2009 г.Парламентът прие резолюция на основание посочения доклад (A6-0205/2009)[1].

Г-н Marek Siwiec беше преизбран за член на Парламента на 9 юни 2009 г.

Фактическа обстановка

На 17 септември 1997 г. (четири дни преди спечелването на парламентарните избори в Полша от десноцентристките партии) Marek Siwiec (по това време председател на Съвета за национална сигурност[2]) пристигна заедно с президента Александер Квашневски с хеликоптер в Ostrzeszów и, след като слезе от въздухоплавателното средство, се прекръсти и впоследствие целуна земята (жестове, които обикновено се свързват с починалия папа Йоан Павел ІІ).

Три години по-късно по време на президентските избори, произведени на 8 октомври 2000 г., Marian Krzaklewski (кандидат на десницата) използва запис от случилото се в Ostrzeszów в политическо предаване по канал на обществената телевизия (по-късно той получи по-малко от 16% от гласовете на първия и единствен тур, докато Александер Квашневски беше избран за втори президентски мандат с повече от 50% от гласовете).

На 31 октомври 2000 г. Jerzy Pietrowicz и други физически лица за пръв път информираха прокуратурата, че г-н Siwiec е нанесъл обида на чужд държавен глава (считано за умишлено престъпление по чл. 136, параграф 3 от полския Наказателен кодекс) и е обидил личните им религиозни чувства (считано за престъпление по чл. 196 от полския Наказателен кодекс).

Най-накрая, на 9 април 2004 г. районният прокурор в Ostrzeszów прекрати разследването, след като установи, че липсват необходимите основания за повдигане на обвинение за престъпление от общ характер срещу г-н Siwiec. През септември 2004 г. окръжният прокурор в Kalisz потвърди решението.

На 13 октомври 2004 г. в съответствие с полския Наказателно-процесуален кодекс, г-н Pietrowicz (в качеството му на пострадал) подаде тъжба пред районния съд в Ostrzeszów.

След размяна на кореспонденция между г-н Pietrowicz и председателя Borell, който уточни, че в този случай искането следва да бъде отправено от полския главен прокурор, искането за снемането на имунитета на г-н Siwiec беше правилно отправено чрез писмо от 27 септември 2006 г.

Нормативни разпоредби

На г-н Siwiec бяха повдигнати обвинения на основание следната разпоредба на полския Наказателен кодекс:

Член 196[3]

Който обиди религиозните чувства на друго лице, като оскверни предмет на религиозно почитане или място за поклонение, се наказва с глоба, ограничаване на свободното придвижване или лишаване от свобода до две години.

Следните разпоредби относно парламентарния имунитет са относими към случая:

Протокол за привилегиите и имунитетите на Европейските общности

Член 10

По време на сесиите на Европейския парламент неговите членове притежават:

а) на територията на тяхната собствена държава — имунитетите, предоставяни на членовете на техния парламент;

б) на територията на всяка друга държава-членка — имунитет от всякаква форма на задържане или съдебно производство.

Имунитетът действа по подобен начин и по отношение на горепосочените членове по време на тяхното пътуване до и от мястото на заседанието на Европейския парламент.

Не може да има позоваване на имунитета, когато член на парламента бъде заловен на мястото на извършване на нарушението и имунитетът не е пречка за Европейския парламент да упражни правото си за отнемане на имунитета на някой от неговите членове.

Като се има предвид, че престъпленията, в които е обвинен г-н Siwiec са извършени в Полша, че производството се осъществява в Полша и че г-н Siwiec е член на Европейския парламент, избран в Полша, той се ползва с „имунитетите, предоставени на членовете на [полския] парламент“.

Парламентарният имунитет в Полша се урежда от член 105 на Конституцията:

Член 105[4]

1. Депутатът не носи отговорност за действия в обхвата на мандата му за срока на заеманата от него длъжност и след изтичане на този срок. По отношение на тези действия депутатът отговаря единствено пред Сейма, а в случаите, когато е нарушил правата на трети лица, срещу депутата може да се образува съдебно производство единствено със съгласието на Сейма.

2. От датата на обявяване на резултатите от изборите до датата на изтичане на мандата, от депутата може да се търси наказателна отговорност единствено със съгласието на Сейма.

3. Наказателното преследване, възбудено срещу лице преди датата на избирането му за депутат, се спира по искане на Сейма до изтичането на мандата. В такъв случай давността по отношение на наказателното преследване се удължава със същия срок.

4. Депутатът може да даде съгласие да бъде подведен под наказателна отговорност. В подобен случай разпоредбите на параграфи 2 и 3 не се прилагат.

5. Депутатът не може да бъде задържан или арестуван без съгласието на Сейма, с изключение на случаите на заварени престъпления и случаите, при които задържането му е необходимо с цел да се осигури нормалното протичане на производството. Председателят на Сейма трябва да бъде уведомен незабавно за всяко задържане и може да разпореди незабавното освобождаване на депутата.

6. Подробните принципи и процедурите за подвеждане на депутатите под наказателна отговорност се определят със закон.

За настоящия случай се прилага параграф 2 на посочения член.

Подробните принципи и процедури, предвидени в член 105, параграф 6 от Конституцията, се въвеждат със Закона от 9 май 1996 г. относно упражняване на мандата на член на Сейма или на Сената (Dz.U. No 221/2003, позиция 2199, във вида, в който е изменен). Член 7, параграф 1 от посочения закон, който е от особено значение за настоящия доклад, гласи следното:

Член 7б[5]

1.        Искането за съгласие за възбуждане на наказателно преследване срещу депутат или сенатор във връзка с престъпление от общ характер се предявява от полския главен прокурор.

Общи принципи

През годините, вследствие на разискванията на Парламента се очертаха някои общи принципи в отговор на искания за снемане на имунитет на негови членове: Те получиха признание в резолюцията, приета на основание доклада на г-н Donnez (A2–121/86) на заседанието от 10 март 1987 г[6].

Би било полезно да се припомнят принципите, които имат отношение към настоящия доклад, като същевременно се подчертае необходимостта от наличието на сериозно правно основание за решения относно снемане на имунитет, с цел те да не се влияят от съображения, свързани с политическата или националната принадлежност на въпросния член на ЕП.

A.       Цел на парламентарния имунитет

Парламентарният имунитет не е лична привилегия на членовете на ЕП, а гаранция за независимостта на Парламента и неговите членове спрямо други органи. Като се изхожда от този принцип, датата, на която е било извършено предполагаемото деяние, не е от значение и може да предшества или да следва избирането на члена на ЕП, тъй като единственото съображение е защитата на Парламента чрез защитата на неговите членове.

Б.        Продължителност на имунитета

Досега е имало две допитвания до Съда на Европейските общности относно тълкуването на израза „по време на сесиите на Европейския парламент“, който се съдържа в член 10 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейските общности (ППИ).

От двете решения на Съда на ЕО (Дело 101/63 Wagner с/у Fohrmann и Krier [1964], сборник на съдебната практика 397 и Дело 149/85 Wybot с/у Faure [1986], сборник на съдебната практика 2403) може да бъде направено заключение, че Парламентът провежда годишна сесия, по време на която неговите членове, дори в периодите на прекъсване на сесията, се ползват от имунитета, предвиден в ППИ.

Освен това от самата цел на парламентарния имунитет произтича това, че имунитетът остава в сила по време на целия мандат на даден член на ЕП и обхваща образуването на производството, предварителното разследване, мерките за изпълнението на предишни решения, обжалването или искания за отмяна на решения.

В.        Независимост на имунитета на членовете на Европейския парламент в сравнение с имунитета на членовете на национални парламенти

Фактът, че член 10, първи параграф, буква а) от ППИ се отнася до имунитетите, предоставяни на членовете на национални парламенти, не означава, че Парламентът не може да създаде собствени правила, които установяват вид „съдебна практика“. По отношение на снемането на имунитет, имунитетът, който е идентичен за членовете от дадена националност в техния национален парламент и в Европейския парламент, не трябва да се бърка със снемането на имунитета, което е прерогатив на всеки отделен парламент. Тези правила, които са изведени от решения, приети във връзка с искания за снемане на имунитет, създават принципното понятие за европейски парламентарен имунитет, който в най-общи линии е независим от различните национални парламентарни процедури. В противен случай различията между членовете на един и същ парламент щяха да бъдат задълбочени въз основа на тяхната националност.

Чрез прилагането на тези принципи в решенията на Парламента се появи постоянен фактор, който се превърна в основен критерий при всеки отговор на Парламента на искания за снемане на имунитет. Имунитет не се снема в нито един от случаите, в които срещу член на ЕП са повдигнати обвинения в действия, които попадат в обхвата на политическата дейност.

Този критерий се допълва от други съображения, които могат да са аргумент в полза на снемането на имунитета или срещу него. Те включват:

–       съществуването на подозрения, че наказателното производство е било образувано с цел да се засегне политическата дейност на въпросния член на ЕП (fumus persecutionis);

–       изключително сериозния характер на обвиненията.

Допълнителни съображения

Преди искането за снемане на имунитета на г-н Siwiec да бъде официално предадено от полския главен прокурор, то беше изпратено от г-н Pietrowicz директно на председателя на Парламента с писмо от 16 март 2005 г. Изложените в това писмо доводи се състояха, наред с другото, от „съпътстваща“ информация, която описва г-н Siwiec като член на по-голяма група, атакуваща някои католически медии в Полша.

В друго писмо, изпратено директно на председателя на Парламента (от 27 март 2007 г.), г-н Pietrowicz отправя питания относно разискванията на Парламента по повод неговото искане (което към този момент е било вече правилно предадено от полските органи) и твърди, че в миналото г-н Siwiec е бил защитник на сталинистко-комунистическата идеология и по-късно е станал либерал по съмнителен начин.

По време на изслушването пред комисията, проведено на 28 май 2008 г., г-н Siwiec заяви, че той много пъти се е извинявал за поведението си в Ostrzeszów, и се позова на частна кореспонденция между него и Ватикана, която сочи, че държавният глава на Светия престол (т.е. покойният папа) не се е чувствал обиден от тази „шега“.

Г-н Siwiec представи също така копия на три допълнителни документа, подписани от г-н Pietrowicz:

1.  Декларация от 29 май 2004 г. на две организации, представлявани от г-н Pietrowicz (Комитет за защитата на правата и религиозните чувства на вярващите и практикуващите вярата[7] и Сдружение на салезианските помощници[8]), в която той посочва, че оспорва (от името на тези две организации) решението на районния прокурор в Ostrzeszów от 9 април 2004 г. да прекрати разследването срещу г-н Siwiec; към самия г-н Siwiec се отправя искане да не се кандидатира за изборите за Европейски парламент, а лицата, които имат право да гласуват на изборите, се призовават да противодействат на избирането на г-н Siwiec за член на Парламента.

2.  Искане за оспорване на избора, подадено на 25 юни 2004 г. до Националната избирателна комисия[9], отново от г-н Pietrowicz от името на двете гореспоменати организации, в което те твърдят (като се позовават на своите действия за оспорване на решението на районния прокурор да прекрати разследването), че изборът на г-н Siwiec за член на Европейския парламент е недействителен.

3.  Писмо до Окръжния съд в Познан от 18 октомври 2006 г., в което г-н Pietrowicz отправя искане за разясняване на сроковете, приложими по отношение на оспорването на решението от 5 октомври 2006 г., с което Районният съд в Познан прекратява производството с оглед на парламентарния имунитет на г-н Siwiec. В това писмо г-н Pietrowicz три пъти прави неясни позовавания на „ЧЕРВЕНИЯ САТАНА“ като отговорен за допуснатата от съда процесуална грешка.

Действително Районният съд в Познан прекратява производството на 5 октомври 2006 г., но по-късно това решение е отменено от Окръжния съд в Познан въз основа на това, че накрая е внесено искане за снемане на имунитета на г-н Siwiec.

Заключителен анализ

Въпросът, на който трябва да се отговори, е дали би могло обвиненията, повдигнати срещу г-н Siwiec, да имат за цел да засегнат политическата му дейност като член на ЕП, което би съставлявало fumus persecutionis и основание Парламентът да откаже да снеме неговия имунитет.

Въпреки че прокурорът в Ostrzeszów, след като не е намерил необходимите основания за повдигане на публични обвинения, е взел решение за прекратяване на разследването, г-н Pietrowicz е имал възможност да заведе дело като физическо лице въз основа на своето субективно възприятие, че е бил „обиден“ (или пострадал) от поведението на г-н Siwiec. Следователно той е имал право да предприеме действия с цел образуване на производство срещу г-н Siwiec. В такъв случай от компетентността на полския съд е да реши дали събитията от 17 септември 1997 г. отговарят на критериите за престъплението, предвидени в член 196 от полския Наказателен кодекс (съдът несъмнено трябва да разгледа на първо място дали предвидената за деянието наказателна отговорност не е погасена по давност).

Въпреки това, като се вземе предвид големият брой специфични аспекти на този случай (т.е. използването на видеозапис на събитието в Ostrzeszów по време на предизборната кампания, три години след като то се е случило, и изричните политически цели на действията на г-н Pietrowicz срещу г-н Siwiec, които изглежда са преди всичко да се възпрепятства избирането му за член на Европейския парламент, а също и фактът, че г-н Pietrowicz твърди, че действа от името на онези полски граждани, които се противопоставят на обществената дейност на г-н Siwiec въобще), са налице сериозни основания да се счита, че обвиненията срещу г-н Pietrowicz трябва да бъдат категоризирани като fumus persecutionis.

Следователно се счита, че парламентарният имунитет на г-н Marek Siwiec не следва да се снема.

• [1]  P6_TA(2009)0316, все още непубликувано в Официален вестник.
• [2]  Rada Bezpieczeństwa Narodowego
• [3]  Artykuł 196. Kto obraża uczucia religijne innych osób, znieważając publicznie przedmiot czci religijnej lub miejsce przeznaczone do publicznego wykonywania obrzędów religijnych, podlega grzywnie, karze ograniczenia wolności albo pozbawienia wolności do lat 2.
• [4]  Artykuł 105
  1. Poseł nie może być pociągnięty do odpowiedzialności za swoją działalność wchodzącą w zakres sprawowania mandatu poselskiego ani w czasie jego trwania, ani po jego wygaśnięciu. Za taką działalność poseł odpowiada wyłącznie przed Sejmem, a w przypadku naruszenia praw osób trzecich może być pociągnięty do odpowiedzialności sądowej tylko za zgodą Sejmu.
  2. Od dnia ogłoszenia wyników wyborów do dnia wygaśnięcia mandatu poseł nie może być pociągnięty bez zgody Sejmu do odpowiedzialności karnej.
  3. Postępowanie karne wszczęte wobec osoby przed dniem wyboru jej na posła ulega na żądanie Sejmu zawieszeniu do czasu wygaśnięcia mandatu. W takim przypadku ulega również zawieszeniu na ten czas bieg przedawnienia w postępowaniu karnym.
  4. Poseł może wyrazić zgodę na pociągnięcie go do odpowiedzialności karnej. W takim przypadku nie stosuje się przepisów ust. 2 i 3.
  5. Poseł nie może być zatrzymany lub aresztowany bez zgody Sejmu, z wyjątkiem ujęcia go na gorącym uczynku przestępstwa i jeżeli jego zatrzymanie jest niezbędne do zapewnienia prawidłowego toku postępowania. O zatrzymaniu niezwłocznie powiadamia się Marszałka Sejmu, który może nakazać natychmiastowe zwolnienie zatrzymanego.
  6. Szczegółowe zasady pociągania posłów do odpowiedzialności karnej oraz tryb postępowania określa ustawa.
   7. 
• [5]  Artykuł 7b
  1.  Wniosek o wyrażenie zgody na pociągnięcie posła lub senatora do odpowiedzialności karnej w sprawie o przestępstwo ścigane z oskarżenia publicznego składa się za pośrednictwem Ministra Sprawiedliwości – Prokuratora Generalnego.
• [6]  ОВ C 99, 13.04.1987 г., стр. 44.
• [7]  Komitet Obrony Praw i Uczuć Religijnych Ludzi Wierzących i Praktykujących.
• [8]  Stowarzyszenie Współpracowników Salezjańskich.
• [9]  Państwowa Komisja Wyborcza.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	5.10.2009
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	12 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Luigi Berlinguer, Marielle Gallo, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Alexandra Thein, Diana Wallis, Cecilia Wikström, Tadeusz Zwiefka
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Paolo Bartolozzi, Edvard Kožušník, Eva Lichtenberger