ДОКЛАД относно предложението за решение на Съвета относно създаването на механизъм за оценка с цел наблюдение на прилагането на достиженията на правото от Шенген

9.10.2009 - (COM(2009)0105 – C6‑0111/2009 – 2009/0032(CNS)) - *

Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
Докладчик: Carlos Coelho

Процедура : 2009/0032(CNS)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0035/2009
Внесени текстове :
A7-0035/2009
Приети текстове :

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за решение на Съвета относно създаването на механизъм за оценка с цел наблюдение на прилагането на достиженията на правото от Шенген

(COM(2009)0105 – C6‑0111/2009 – 2009/0032(CNS))

(Процедура на консултация)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията (COM(2009)0105),

–   като взе предвид член 39, параграф 1 и членове 30 и 31 от Договора за ЕО, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C6‑0111/2009),

–   като взе предвид членове 100 и 55 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7‑0035/2009),

1.  отхвърля предложението на Комисията;

2.  приканва Комисията да оттегли своето предложение и да представи ново;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

УВОД

Създаването на шенгенското пространство в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век беше един от най-големите успехи в европейската история, за който е характерно отсъствието на контрол на общите граници между участващите държави и въвеждането на свобода на движение в рамките на това пространство. Същевременно бяха приложени различни компенсиращи мерки, по-специално засилването на проверките по външните граници, засилването на полицейското, митническото и съдебното сътрудничество, създаването на Шенгенската информационна система (ШИС) и т.н.

Премахването на контрола по вътрешните граници изисква пълно взаимно доверие между държавите-членки в способността им изцяло да прилагат съпътстващите мерки, позволяващи контролът да бъде премахнат. Нещо повече, сигурността на шенгенското пространство зависи от строгостта и ефикасността, с които всяка държава-членка извършва контрола по външните си граници, както и от качеството и бързината, с които се обменя информация чрез ШИС. Недостатъчната солидност или неправилното функциониране на всеки един от тези елементи представлява риск за сигурността на Европейския съюз и ефикасността на шенгенското пространство.

През 1998 г. беше създаден Постоянен комитет[1], чиято задача беше оценяване на държавите-членки на два отделни етапа:

-          въвеждане: комитетът имаше задача да провери дали всички предварителни условия за прилагане на достиженията на правото от Шенген са изпълнени с оглед премахването на граничния контрол;

-          изпълнение: взаимното доверие, установено след премахването на контрола по вътрешните граници, трябваше да се поддържа и укрепва чрез оценки на начина, по който достиженията на правото от Шенген се прилагат от страна на държавите-членки.

След влизането в сила на Договора от Амстердам през 1999 г. и интегрирането на достиженията на правото от Шенген в ЕС, наименованието на Постоянния комитет беше променено на Работна група за оценка на Шенген (SCH-EVAL). Въпреки това мандатът на групата остана непроменен и междуправителственият й характер беше запазен.

ОБХВАТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Настоящото предложение по никакъв начин не променя първата част на предложението, тъй като Работната група за оценка на Шенген запазва отговорността си в областта на оценяването преди въвеждането, което представлява основата за съществени отношения на взаимно доверие.

Следователно то е съсредоточено върху втората част на мандата, т.е. проверка дали достиженията на правото се прилагат правилно след премахването на контрола по вътрешните граници, и определя, че на Комисията трябва да се възложат всички задачи, извършвани от Работната група за оценка на Шенген.

Целта е механизмът за оценка на Шенген да стане по-ефикасен, като същевременно гарантира прозрачното, ефективно и последователно прилагане на достиженията на правото от Шенген.

В допълнение, предложението има за цел да отговори на правните промени след интегрирането на достиженията на правото от Шенген в правната рамка на ЕС, когато всяка разпоредба на достиженията на правото получи правно основание в рамките на първия или третия стълб. То установява правна рамка за оценяване на правилното изпълнение на елементите от достиженията на правото от Шенген, които са част от общностното право заедно с предложението за регламент (първи стълб).

При все това, когато Договорът от Лисабон влезе в сила (което може да бъде много скоро), тази цел няма повече да се прилага, тъй като новото правно положение ще бъде напълно различно в резултат от премахването на структурата на Общността по стълбове. От съществено значение е да се създаде механизъм за оценка на Шенген, който да бъде съвместим с обединяването на задачите, понастоящем разделени между първия и третия стълб.

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

Когато беше назначен докладчикът за предложенията във връзка със създаването на механизма за оценка на Шенген в края на предишния парламентарен мандат, той поиска становище от правната служба[2] за проверка дали правното основание, избрано от Комисията, е най-подходящото основание за тези предложения.

В контекста на това становище, могат да бъдат направени две заключения:

-          правното основание, посочено в предложението за регламент относно създаването на механизъм за оценка с цел проверка на прилагането на достиженията на правото на Общността, т.е. член 66 от Договора за ЕО, е правилно, като се имат предвид представените аргументи, и Парламентът трябва да бъде консултиран.

-          въпреки това, при положение че целта на този механизъм е да оцени действието на Шенгенската информационна система (ШИС), Визовата информационна система (ВИС), Кодекса на шенгенските граници и Визовия кодекс, наред с другото, същата цел би могла да бъде постигната чрез изменение на съответните регламенти. В този случай, при положение че всички тези инструменти бяха приети съгласно процедурата на съвместно вземане на решение, съответните изменения биха били също така предмет на процедурата на съвместно вземане на решение.

ПОЗИЦИЯ НА ДОКЛАДЧИКА

Съществено важно е да съществува прост, ефективен, ефикасен и прозрачен механизъм за оценка, който да позволи шенгенското пространство да бъде запазено като пространство на свободно движение, като същевременно е необходимо междуправителствената рамка за оценка на Шенген да бъде приспособена към рамката на ЕС.

В рамките на Програмата от Хага Комисията беше призована да представи предложение за допълване на съществуващия механизъм за оценка на Шенген. По същество, настоящите предложения (които не променят членовете, свързани с първата част на мандата) се ограничават (що се отнася до втората част на мандата) до включване на неотдавна направените подобрения в съществуващия механизъм за оценка[3], и просто прибавят нова разпоредба в проекта за регламент относно възможността за извършване на внезапни посещения, въпреки че без ясна причина подобни посещения не се предвиждат в проекторешението. Въпреки това, тези предложения прехвърлят ролята, която понастоящем има Съветът във връзка с механизма за оценка, изцяло на Комисията, като се предвиждат сравнително ограничени форми на сътрудничество с държавите-членки и Европейският парламент се държи на разстояние от целия процес, без да се предоставя никакво доказателство за добавена стойност.

Докладчикът е обезпокоен, че пълното разделяне на механизма за оценка за всяка част от мандата води до риск от понижена ефикасност. Нещо повече, от съществено значение е да се съхрани последователността, да се избегне дублирането на усилия и финансови ресурси и да се постигне истинско "актуализиране" на механизма за оценка на Шенген.

Докладчикът би искал също така да подчертае, че е важно да не се забравя, че се разглежда въпросът за сигурността на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, чието съхраняване и по-нататъшно развитие е отговорност не само на Комисията, като пазител на Договорите, но също и на държавите-членки, които продължават да бъдат отговорни за сигурността по външните си граници, и на Европейския парламент, който представлява европейските граждани. Тъй като става въпрос за сигурността на шенгенското пространство и гражданите му, всички участници следва да бъдат изцяло включени в установяването на тази система за оценка, която ще позволи да се гарантира сигурността и да се укрепи принципът на взаимно доверие.

Това е причината, поради която процедурата на съвместно вземане на решение следва да бъде избрана като процедура за предложението за регламент, като се има предвид, че позицията на Парламента не трябва да бъде просто допълнение, а да отговаря на значимостта на ролята му при приемането на съответните основни законодателни инструменти. Нещо повече, като се има предвид, че двете предложения показват едни и същи недостатъци и в правен смисъл представляват двете страни на една и съща монета, т.е. създаването на единна система за оценка на Шенген, те следва да се разглеждат като пакет, и следователно Комисията се призовава да оттегли двете предложения и да представи нови, съществено подобрени предложения, които спазват процедурата на съвместно вземане на решение във връзка с първия стълб.

Докладчикът би искал също така да подчертае, че след влизането в сила на Договора от Лисабон, при всички случаи ще е необходимо да се представят нови предложения и тогава единствената приложима процедура ще бъде процедурата на съвместно вземане на решение.

  • [1]  SCH/Com-ex(98) 26 def
  • [2]  SJ-0212/09, D(2009)20022
  • [3]  Вж. "Програма за оценка на Шенген 2008—2013 г."

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Механизъм за оценка с цел наблюдение на прилагането на достиженията на правото от Шенген

Позовавания

COM(2009)0105 – C6-0111/2009 – 2009/0032(CNS)

Дата на консултация с ЕП

27.3.2009

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

LIBE

2.4.2009

Докладчик(ци)

       Дата на назначаване

Carlos Coelho

22.7.2009

 

 

Разглеждане в комисия

5.10.2009

6.10.2009

 

 

Дата на приемане

6.10.2009

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jan Philipp Albrecht, Vilija Blinkevičiūtė, Louis Bontes, Simon Busuttil, Philip Claeys, Carlos Coelho, Cornelis de Jong, Agustín Díaz de Mera García Consuegra, Cornelia Ernst, Monika Flašíková Beňová, Kinga Gál, Jeanine Hennis-Plasschaert, Salvatore Iacolino, Sophia in ‘t Veld, Lívia Járóka, Teresa Jiménez-Becerril Barrio, Juan Fernando López Aguilar, Monica Luisa Macovei, Véronique Mathieu, Louis Michel, Claude Moraes, Antigoni Papadopoulou, Carmen Romero López, Judith Sargentini, Birgit Sippel, Csaba Sógor, Renate Sommer, Rui Tavares, Wim van de Camp, Axel Voss, Tatjana Ždanoka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Edit Bauer, Michael Cashman, Ioan Enciu, Nadja Hirsch, Monika Hohlmeier, Petru Constantin Luhan, Raül Romeva i Rueda, Joanna Senyszyn, Bogusław Sonik

Дата на внасяне

9.10.2009