ДОКЛАД относно предложението за назначаване на Саболч Фазакаш (Szabolcs Fazakas) за член на Сметната палата

17.3.2010 - (C7‑0019/2010 – 2010/0807(NLE))

Комисия по бюджетен контрол
Докладчик: Inés Ayala Sender
PR_NLE_art108

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за назначаване на Саболч Фазакаш (Szabolcs Fazakas) за член на Сметната палата

(C7‑0019/2010 – 2010/0807(NLE))

(Консултация)

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0019/2010),

–  като взе предвид факта, че на своето заседание от 15 март 2010 г., комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата,

–  като взе предвид член 108 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7‑0038/2010),

A. като взе предвид, че Саболч Фазакаш отговаря на условията, определени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС,

1. изказва положително становище по предложението за назначаване на Саболч Фазакаш за член на Сметната палата;

2. възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ НА САБОЛЧ ФАЗАКАШ

д-р Саболч ФАЗАКАШ

Роден на 26 октомври 1947 г. в Будапеща, Унгария

· 1971 г.            Завършва специалност икономика в Икономическия университет в Будапеща

· 1973 г.            Докторат (PhD) от Икономическия университет в Будапеща

· 1973-1989 г.  Министерство на външната търговия       

· 1989-1990 г.  Заместник-министър, ръководител на секретариата за международни икономически отношения

· 1990-1995 г.  Главен представител за Унгария, Austrian State Industries

· 1995-1996 г.  Помощник държавен секретар, Министерство на промишлеността и търговията

· 1996 г.            Посланик на Унгария в Бон

· 1996-98 г.      Министър на промишлеността, енергетиката, търговията и туризма

· 1998-2002 г.  Представител на групата DaimlerChrysler за Унгария.

· 2002-2004 г.  Член на унгарския парламент, председател на Междупарламентарния съюз

· 2004-2009 г.  Член на Европейския парламент

o Председател на комисията по бюджетен контрол (2004-2006 г.)

o Квестор, член на Бюрото на ЕП (2006-2009 г.)

o Член на комисията по бюджети, комисията по бюджетен контрол и делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Хърватия

o Първи заместник-председател на Европейския енергиен форум

Председател / член на управителния съвет на няколко граждански организации (Унгария в Европа, Икономика, Европейски диалог, Унгарски съвет на Европейското движение, Унгарско сдружение на вносителите на автомобили)

Занимания в свободното време:     спорт (тенис, футбол), история и култура

Семейно положение:                      женен, с две деца

Отличия:                                         1998 г.            Командорски кръст със звезда на                         ордена за заслуги, Унгария

                                                      2000 г. Кръст за заслуги с лента, Австрия

                                                      2004 г. Голям кръст за заслуги, Германия

ПРИЛОЖЕНИЕ 2: ОТГОВОРИ НА САБОЛЧ ФАЗАКАШ ПО ВЪПРОСНИКА

Въпросник за кандидати за членове на Сметната палата

Професионален опит

1. Моля, посочете главните аспекти на Вашия професионален опит в областта на публичните финанси, управлението или контрола на управлението.

В кариерата ми на лице, заемащо публична длъжност, до момента съм се запознал и съм изпълнявал управленчески, директорски и надзорни функции, свързани с публичните финанси. Като помощник държавен секретар отговарях за надзора на административната дейност, извършвана от Министерството на икономическите въпроси, напр., изготвяне, изпълнение и наблюдение на бюджета от министерството и подчинените му институции. Докато бях на този пост, Унгарската сметна палата наблюдаваше моята работа. Нито веднъж не е имало възражения или изразени резерви във връзка с управлението на ресора, за който отговарях.

По-късно, като министър, не просто следях бюджета на Министерството на икономическите въпроси, което оглавявах, но имах и влияние върху целия държавен бюджет. По онова време изготвихме и прилагахме последователно програма за стабилизация, безпрецедентна в историята на Унгария със своята стриктност, която спаси страната ни от огромните заплахи на двойния дефицит и я поведе отново по пътя на устойчивия икономически растеж, връщайки доверието на международната икономическа общност. Тази програма, обвързана както с разходите, така и с приходите на бюджета, съдържаше извънредно строги мерки. Правилното прилагане и наблюдението, по разумен начин, на изпълнението на тези мерки бяха сериозни задачи за мен.

През 2004, когато Унгария се присъедини към Европейския съюз, бях избран за член на Европейския парламент, където с оглед на образованието и предишния ми опит, се занимавах основно с бюджетни въпроси. Като водещ член на комисията по бюджети и на ad hoc комисията за изготвяне на финансови прогнози за 2007-2014 г., имах възможността да се запозная отблизо и да участвам активно в изготвянето на бюджета на ЕС. Като председател на комисията по бюджетен контрол (COCOBU), а по-късно като водещ член на същата комисия, участвах активно в наблюдаването на изпълнението на бюджета. В процеса на изпълняване на тези функции се разви тясно сътрудничество на Европейския съюз със Сметната палата. Като член на ЕП се запознах с методиката, която е в основата на изготвянето на докладите на Сметната палата, които служат за основа на процедурата на Европейския парламент по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, и участвах в задълбочаването на работните отношения между Парламента и Сметната палата и в подобряването на отношенията между Сметната палата и националните одитни институции.

2. Кои са трите най-важни решения във взимането на които сте взели участие в професионалната Ви кариера?

По време на професионалната си кариера участвах в подготовката, вземането и изпълнението на много решения както като член на екипа, така и като основно лице в процеса на вземане на решението. Ако трябва да подбера само три от тези решения, като най-важни бих определил следните:

A. В края на 1980-те, като заместник-министър, отговорен за международните икономически отношения, участвах активно в развиването на унгарските икономически отношения със Западна Европа, както и в постигането на сътрудничество, съвместни предприятия и инвестиции “на зелено”. Проектите, за чието осъществяване помогнах, доведоха до създаването на нови, международно конкурентни промишлени структури в унгарската икономика, които дадоха пример за други подобни инвестиции. Те все още имат решаващо значение за нашата икономика, а в рамките на тази икономика - за развитието на промишленото производство, заетостта и износа.

Б.  Като министър поех управлението на министерство, чиято структура и начин на мислене бяха изключително старомодни. Моята цел и задачата ми бяха да превърна организацията, която оглавявах, в модерно Министерство на икономическите въпроси, по модела на Западна Европа. Разширихме компетенциите на Министерството на промишлеността и търговията, така че да включи енергетиката и туризма и трансформирахме структурата на министерството, както и процесите на вземане на решения. В резултат на това беше създадено едно модерно, ефективно и прозрачно министерство, което успешно управляваше унгарската икономика под моето ръководство.

B. Като нов член на Европейския парламент имах честта да бъда избран за председател на комисията по бюджетен контрол. В това свое качество, съветвайки се и получавайки активно съдействие от другите членове с изключителен опит в тази сфера, допринесох за започването на реформата в най-важното задължение на комисията, а именно извършването на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, във връзка с която създадохме нова база за отношенията със Сметната палата и за сътрудничество между Сметната палата, националните надзорни органи и Европейския парламент. Този процес, който започна през 2004 г., в момента продължава успешно и е получил одобрение и извън Парламента, от Комисията, Сметната палата и други заинтересовани страни.

Независимост

3. Договорът постановява, че членовете на Сметната палата са „напълно независими“ при изпълнението на своите функции. Как бихте прилагали това задължение спрямо бъдещите Ви функции?

Съгласно членове 285 и 286 от Договора за функционирането на Европейския съюз, едно от основните задължения на членовете на Сметната палата е да действат безпристрастно и независимо, в интерес на Съюза. Те нямат право да търсят или приемат указания от което и да е правителство или организация. Нямат право да приемат платени или неплатени длъжности, тъй като това е несъвместимо със задълженията им като членове на Палатата.

Ще бъда изключително внимателен, за да избегна всяка несъвместимост с работата ми. В това отношение ще прилагам в максимална степен кодекса за поведение, приложим за всички членове на Сметната палата.

4. Били ли сте освобождаван от отговорност за преди това изпълняваните от Вас управленски функции, ако се прилага такава процедура?

Процедурата по освобождаване от отговорност в Унгария не е изцяло съвместима с практиката в Европейския съюз. Във връзка с публичните длъжности, които съм заемал до този момент, всичките ми действия са били обект на наблюдение от страна на Унгарската сметна палата. Никога не е установено нарушение в работата и в изпълнението на ръководните ми задължения, нито някога са били изразени резерви по въпроса.

5. Имате ли участие в стопански или финансови дружества или някакви други форми на обвързаност, които биха могли да противоречат на бъдещите Ви функции? Готов ли сте да разкриете всички свои финансови интереси и други ангажименти пред председателя на Сметната палата и да ги оповестите публично? В случай че сте страна по текущо съдебно производство, бихте ли предоставили подробни сведения?

Нямам, нито съм имал в миналото, стопански или финансови дружества, нито други ангажименти, които биха могли да са в противоречие с бъдещите ми задължения. Никога не съм бил страна по съдебно производство.

Готов съм да разкрия финансовите си интереси и ангажименти пред председателя на Сметната палата. Не възразявам те да бъдат публикувани, както в миналото, като член на Унгарския парламент, а след това на Европейския парламент, съм приемал без възражения съответните правила, които включват разпоредби за публикуване. В това отношение също така имам намерение да спазвам правилника за дейността на Европейската сметна палата, както и всички кодекси за поведение на членовете ѝ.

6. Готов ли сте да се откажете от заемането на всякакви изборни длъжности или да преустановите изпълнението на всякакви отговорни функции в политическа партия след назначаването Ви за член на Сметната палата?

Никога не съм имал политически функции.

Подадох оставка от другите си постове в неправителствени организации и сдружения преди пет години, когато бях избран за член на Европейския парламент и няма да приемам предложения за изпълнение на подобни функции в бъдеще.

7. Как бихте постъпили в случай на сериозна нередност или дори в случай на измама и/или корупция, в които участват лица от Вашата държава-членка на произход?

Правната ситуация е съвсем ясна, както е посочено в точка 3. Членовете на Сметната палата са напълно независими при изпълнението на своите задължения и действат в общия интерес на Съюза. Те нямат право нито да търсят, нито да приемат указания от правителства или други организации. Това естествено се отнася и за тяхната страна на произход.

Поради това, ако установя нередност, измама и/или случай на корупция в моята страна на произход, ще действам по същия начин, както ако случаят засяга друга държава-членка: ще преценя ситуацията безпристрастно и независимо в съответствие с правилата на Сметната палата.

Съгласно настоящите правила, ако Сметната палата научи, или заподозре, за съществуването на измама, корупция или друга незаконна дейност, тя е задължена незабавно да уведоми Европейската служба за борба с измамите (OLAF).

Вярвам, че в това отношение следва в максимална степен да се прилага принципът на нулева толерантност, независимо от държавата, от която са въпросните страни. Измамата и корупцията не само подриват демокрацията и легитимността на европейските институции, но до голяма степен са отговорни и за често неадекватното прилагане на политиките, които сме изготвили и приели съвместно. В днешно време, когато Европейският съюз търси изход от световната икономическа и финансова криза е особено важно да се набляга върху това.

Изпълнение на функциите

8. Какви следва да бъдат според Вас главните характеристики на една култура на добро финансово управление във всяка публична служба?

Доброто финансово управление на публичните услуги означава използване на публичните средства икономично, ефективно и ефикасно (трите основни фактора) в съответствие с приложимото законодателство и вземайки предвид въпросите, свързани с опазването на околната среда (считана за четвъртия основен фактор). Това предполага прозрачни публични финанси и отчетност, както и цели и задачи, които са ясно и подробно формулирани и подлежат на непрекъснат мониторинг.

Данъкоплатците са изключително заинтересовани от това как се изразходват публичните средства. Това се отнася не само за правилното, но и за разумното изразходване на средствата. Днес, когато се опитваме да намерим изход от световната финансова и икономическа криза, общественото мнение и нуждите и очакванията на хората по отношение на практическото прилагане на аспектите на доброто финансово управление в използването и следенето на публичните финанси са на все по-челно място.

Бих желал да наблегна на следните аспекти от доброто финансово управление:

– законодателната регулаторна среда трябва да гарантира необходимите условия за икономично, ефективно и ефикасно изпълнение и отчитането на екологичните фактори (например, съществува необходимост от насоки, които да са ясни и добре изработени; стратегии на национално и организационно ниво; законови правила, правила за бюджетно планиране, изпълнение и мониторинг, които да са прозрачни и подробни; ефективни системи за отчетност, описване и отговорност; ефективни правила срещу измама; цели и приоритети, които да са конкретни, измерими, разбираеми, подходящи и изпълнени в подходящо време; внимателно разработени показатели за изпълнение; наличието и прозрачното разпределяне на подходящи ресурси);

-  вътрешната регулаторна среда на организациите, използващи публични средства, трябва да може да изпълни изискванията за икономичност, ефективност и ефикасност (това се улеснява, ако ръководството има ангажимент към доброто финансово управление; използването на информационни системи за управление, които подпомагат информираното вземане на решения; подходяща вътрешна регулаторна среда, включваща подходящо разпределяне на задачите и отговорностите, непрекъснат мониторинг и осъществяване на ефективен вътрешен контрол и функциониране на вътрешни одитни системи);

-  отчетност, независими вътрешни и външни проверки (които се подпомагат чрез публикуването на доклади относно използването на публичните средства; ефективен и ефикасен външен одит; одитираните звена вземат предвид докладите и препоръките на външните одитни органи; предприемането на подходящи стъпки за коригиране на установените недостатъци; непрекъснат мониторинг на изпълнението на препоръките на одиторите).

В Декларацията от Лима от 1977 г., Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАЙ) заявява, че „правилното и ефикасното използване на публичните средства представлява една от основните предпоставки за доброто управление на публичните финанси и ефективността на решенията [на отговорните органи]”. Всички сметни палати играят основна роля в това, тъй като целта на техния одит е да „разкриват отклоненията от приетите стандарти и нарушаването на принципите на законност, ефективност, ефикасност и икономичност на финансовото управление [достатъчно рано], за да позволят предприемането на корективни действия в отделните случаи”. Като член на Сметната палата с радост ще участвам в изпълнението на тази роля.

9. Съгласно Договора Сметната палата подпомага Парламента при упражняване на правомощията му за контрол на изпълнението на бюджета. Как бихте описали функциите си във връзка с докладването пред Европейския парламент, и по-специално пред неговата комисия по бюджетен контрол?

Съгласно член 287, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Сметната палата подпомага Европейския парламент и Съвета при упражняването на тяхната контролна функция по отношение на изпълнението на бюджета.

Въз основа на моя опит и преценка, мога да заявя, че между Европейския парламент, по-конкретно комисията по бюджетен контрол, и Сметната палата вече съществува системен и конструктивен диалог, който взема предвид ролите и независимостта на участниците и се основава на взаимно доверие и уважение. В интерес на постигането на общата цел, това образцово тясно сътрудничество обхваща следните области:

– редовен диалог между членовете на Сметната палата и членовете на ЕП относно съдържанието и методологията на годишния доклад, както и други доклади и становища;

-  при изготвянето на годишния план за работа, Сметната палата търси и взема предвид мнението на Парламента (комисията по бюджетен контрол) и търси решения на посочените проблеми. Това обхваща не само синхронизирането във времето на доклади и становища, но и въпроси, свързани със съдържанието и методологията, както и с представянето;

-  при планирането на годишния план за работа и отделните одити, се осъществяват редовни срещи на групово и индивидуално равнище между членовете на ЕП и членовете на Сметната палата;

-  докладите и становищата на Сметната палата не само са подкрепени от подходящи, актуални, точни и статистически данни, но съдържат и ясни заключения, послания и препоръки, които могат да се използват ефективно от Парламента и по-специално от комисията по бюджетен контрол в нейната работа.

Бих желал да подчертая отново, че това тясно сътрудничество, основаващо се на взаимно доверие и уважение, по никакъв начин не застрашава независимостта на участниците; точно обратното, целта му е да даде възможност на Парламента да изпълнява още по-ефективно ролята си на законодател и орган за наблюдение на изпълнението на бюджета. Такава е целта и на парламентарните изслушвания и конференции, организирани от комисията по бюджетен контрол с активното участие на Сметната палата и участието на известни международни експерти. Като председател на комисията по бюджетен контрол имах възможност да участвам в подготовката и председателстването на осем такива събития, допринасяйки по този начин за укрепването на отношенията между Парламента и Сметната палата.

Като евентуален член на Сметната палата ще направя всичко, което е по силите ми за по-нататъшното задълбочаване на това сътрудничество и диалог.

10. Според Вас каква е добавената стойност на извършването на одит и как заключенията от одита следва да бъдат включени в управлението?

За разлика от традиционния одит, който е насочен към законосъобразността и правилното изразходване на публичните средства, одитът на изпълнението оценява и изразходването на тези средства в съответствие с критериите за икономичност, ефективност и ефикасност. Това основно включва приспособяване на оценката, насочена към изпълнението, която се използва в частния сектор, към оценката на изразходването на публичните средства.

Един елемент с добавена стойност на одита на изпълнението е, че той оценява регулаторната среда ретроактивно. Той е подходящ за разкриването и обективното оценяване на недостатъците в приложимата регулаторна система и за предлагането на надеждни, обективни варианти на решения. Този тип одит като цяло не е нищо друго освен независимо експертно становище относно икономичното, ефективното и ефикасното постигане на поставената цел. Той разкрива факторите, които възпрепятстват постигането на икономичност, ефективност и ефикасност, което оказва въздействие върху функционирането на една организация.

Задачата за наблюдение на изпълнението включва не просто установяване на недостатъци, но и изготвяне на конкретни препоръки за по-добро и по-ефективно управление на средствата на ЕС. Поради това всеки изготвен след оценка на изпълнението доклад трябва да съдържа, освен критични наблюдения, препоръки за подобрения.

Чрез премахване на лошото изпълнение, представяйки примери на добри практики и давайки препоръки за подобряване, одитът на изпълнението подпомага лицата, отговорни за вземане на решения и институциите – предмет на одит да подобрят дейността си. Това е дори още по-важно в настоящия момент на криза, когато общественото мнение е съсредоточено не само върху законосъобразното и правилно, но и върху ефективното и ефикасно изразходване на средствата на ЕС. Поради това считам за важно Парламентът да получава информация не само относно критичните констатации и предложенията за подобрения, съдържащи се в оценката на изпълнението, но и относно становищата, реакциите и последващите мерки на Комисията и на съответните държави-членки по отношение на изпълнението на препоръките.

11. Как би могло да се подобри сътрудничеството между Сметната палата, националните одиторски институции и Европейския парламент (комисия по бюджетен контрол) относно одита на бюджета на ЕС?

Това е изключително сложен въпрос, който е предмет на много обсъждания и е от голямо значение не само за Парламента (и по-специално за комисията по бюджетен контрол), но и за функционирането на целия ЕС, разглеждан както отвътре, така и отвън. Поради това, неотдавна той беше обсъждан на редица месечни сесии, изслушвания и семинари по инициатива на комисията по бюджетен контрол.

Съгласно Договора, Комисията отговаря за прилагането на бюджета на Съюза – задача, която тя изпълнява отчасти в сътрудничество с държавите-членки. Задачата за наблюдение на този процес и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета се пада на Парламента. Работата на Сметната палата е да подкрепя комисията по бюджетен контрол на Парламента при следенето на използването на средствата на ЕС. Външният одит, който подпомага тази дейност, е отговорност изключително на Сметната палата.

Важна част от сложната задача на Сметната палата в това отношение са одитите на място, които съгласно член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз се извършват „съвместно с националните одиторски органи или […] с компетентните национални служби”. Този член също така предвижда, че „Сметната палата и националните одиторски органи на държавите-членки осъществяват сътрудничество, основаващо се на доверие и взаимно зачитане на независимостта” и отбелязва, че „тези органи или служби уведомяват Сметната палата, дали възнамеряват да участват в одита”. Броят на цитираните от члена условия показва колко много нерешени и широко обсъждани въпроси крие това сътрудничество.

Координирането на одитите, извършвани от Сметната палата и от националните одиторски органи в държавите-членки, както и взаимното предоставяне на информация за тях, са от изключително значение за извършването на ефективен одит на използването на средствата на ЕС и за гарантиране, че няма дублиране на одитните задачи. Парламентът наблегна върху важността на този факт в своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2003 г. С оглед на огромното значение на този въпрос, на 9-10 октомври 2006 г. Парламентът организира конференция съвместно с Финландския национален парламент, която имаше за цел изясняването на ролята на националните одиторски органи при одита на бюджета на ЕС и аз проследих тази конференция с огромен интерес. В резултат на това осъзнах, че законовите положения и практическите позиции на отделните държави-членки се различаваха значително и че в тази област са необходими допълнителни усилия и споразумения, в които да участват всички заинтересовани страни.

За да може Сметната палата да осигури стабилна подкрепа на работата на националните одиторски органи и за да може техният принос към одита на използването на средствата на Съюза да се възприеме като положителен (спазвайки общоприложимите принципи за одит), следва да са налице някои основни условия.

Освен в редица публикации и други становища, Сметната палата изрази позицията си по този въпрос и в своето Становище № 6/2007. Споделям изразеното в него становище и бих желал да подчертая, че това не е просто анализ на ситуацията и на проблема, отразяващ сложността на въпроса, а в него се определят и стъпките, които трябва да се предприемат, за да се гарантира напредъкът, включително задачите, отредени на Комисията и на държавите-членки.

Важна роля в задачата по координирането изпълнява и контактният комитет на ръководителите на Европейската сметна палата и на съответните национални палати, както и служителите за връзка на своите редовни заседания, на които се оценяват възможностите за задълбочаване на сътрудничеството в контекста на няколко работни групи. От тези групи специално внимание следва да се обърне на работната група за общи одитни стандарти, създадена през 2006 г., за да изготви общи одитни стандарти и сравними одитни критерии, основани на националните одитни стандарти и приложими в контекста на ЕС. Работната група дава насоки на върховните одитни институции на Европейския съюз за прилагането на международните одитни стандарти, вземайки предвид специфичните характеристики на ЕС. Общите методологични стандарти дават възможност на Сметната палата да използва работата на националните одиторски органи като основа на всички етапи от планирането и извършването на работата ѝ.

Развивайки допълнително сътрудничеството си, Европейската сметна палата и националните сметни палати ще направят възможно осъществяването на паралелни (съвместни или координирани) одити в бъдеще. Съвместните одити биха били полезни за всички участващи сметни палати, тъй като те улесняват редовната обмяна на опит и информация и допринасят за съгласуваното формулиране на препоръки за обектите на одита.

Активното участие в работата на ИНТОСАЙ (Международната организация на върховните одитни институции) и ЕВРОСАЙ (Европейската организация на върховните одитни институции) също дава възможност за укрепване на връзките между националните сметни палати. То насърчава по-ефективното сътрудничество и по-добрата синхронизация на различните външни и вътрешни одитни процедури в контекста на използването на общностните фондове, като по този начин създава добавена стойност.

Други въпроси

Бихте ли оттеглили кандидатурата си, ако становището на Парламента е против назначаването Ви за член на Сметната палата?

Разбира се.

Съгласно Договора, Сметната палата подпомага Парламента при упражняването на неговата контролна функция по отношение на изпълнението на бюджета. Това сътрудничество предполага съществуването на взаимно доверие и уважение: с други думи, подкрепата на Парламента е от изключително значение, за да могат членовете на Сметната палата да изпълняват ефикасно своите задачи. Поради това, ако Парламентът не даде положително становище, ще помоля моето правителство да преразгледа кандидатурата ми въз основа на становището на Парламента.

Въпреки това вярвам, че въз основа на досегашната ми кариера (която отразява всеотдайността ми към Европа), на моите възгледи, изразени в отговорите ми на въпросника, както и на изслушването ми, Парламентът ще даде положително становище за кандидатурата ми и ще подкрепи моето назначаване за член на Сметната палата.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	16.3.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	13 9 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Marta Andreasen, Jean-Pierre Audy, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Jorgo Chatzimarkakis, Andrea Cozzolino, Luigi de Magistris, Tamás Deutsch, Martin Ehrenhauser, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Ville Itälä, Cătălin Sorin Ivan, Elisabeth Köstinger, Bogusław Liberadzki, Monica Luisa Macovei, Jan Olbrycht, Georgios Stavrakakis, Søren Bo Søndergaard
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Christofer Fjellner, Edit Herczog, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Markus Pieper