ДОКЛАД относно предложението за назначаване на Аугустин Бронислав Кубик за член на Сметната палата
17.3.2010 - (C7‑0021/2010 – 2010/0809(NLE))
Комисия по бюджетен контрол
Докладчик: Inés Ayala Sender
PR_NLE_art108
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно предложението за назначаване на Аугустин Бронислав Кубик за член на Сметната палата
(C7‑0021/2010 – 2010/0809(NLE))
(Консултация)
Европейският парламент,
– като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C7‑0021/2010),
- като взе предвид факта, че на своето заседание от 15 март 2010 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата,
- като взе предвид член 108 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7‑0041/2010),
А според който Аугустин Бронислав Кубик отговаря на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС,
1. изказва положително становище по предложението за назначаване на Аугустин Бронислав Кубик за член на Сметната палата;
2. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на ЕС и на контролните органи на държавите-членки.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: АВТОБИОГРАФИЯ НА АУГУСТИН БРОНИСЛАВ КУБИК
Лични данни:
Име: Аугустин Бронислав Кубик
Образование:
1972-1976 г. Средно образование
1976-1980 г. Промишлен факултет на Академията по икономика в Катовице, социално-икономически профил
1985-1986 г. Работнически факултет на Минно-инженерния технически колеж в Рибник, специализация в областта на подземния добив на полезни изкопаеми
2001-2002 г. Следдипломно обучение по данъчно право на Европейския съюз в университета „Николай Коперник” в Торун
Професионален опит:
01.08.1980-27.12.1984 г. Мина за антрацитни въглища в Rydułtowy - докладчик, контрольор и инспектор по одит на предприятия
28.12.1984-21.09.1986 г. Rybnicko-Jastrzębskie Gwarectwo Węglowe (Въглищен консорциум) в Jastrzębie Zdrój
Старши инспектор по одит на предприятия
22.09.1986-31.03.1991 г. Мина за антрацитни въглища „Borynia” в Jastrzębie Zdrój
Старши счетоводител
01.04.1991-24.11.2002 г. Регионална данъчна дирекция в Катовице
Директор
25.11.2002-29.12.2006 г. Министерство на финансите
Главен инспектор по вътрешен одит
30.12.2006-28.02.2007 г. Министерство на финансите
Главен съветник
01.03.2007-14.02.2008 г. Върховна камара за контрол (NIK)
Съветник на председателя
15.02.2008 г.- до сега Министерство на регионалното развитие
Заместник-държавен секретар
Умения:
– Познания по френски, получено свидетелство DELF от Министерство на образованието на Френската република, нива I и II
– Добро владеене на английски
– Основни познания по немски
– Основни познания по руски
2007 г. Анализ на финансовите отчети относно бюджетните звена
2007 г. Пускане в действие на приложение за одит в NIK
2008 г. Одитен контрол на NIK, получено звание "сертифициран вътрешен одитор"
2008 г. Обучение в областта на презентациите
2008 г. Разширени процедури за контрол на сигурността, право на достъп до класифицирана и поверителна информация на ЕС
Интереси: спорт: плуване през лятото и ски през зимата.
Приложение 2: Отговори на Аугустин Бронислав Кубик НА ВЪПРОСНИКА
1. Моля, посочете главните аспекти на Вашия професионален опит в областта на публичните финанси, управлението или контрола на управлението.
Цялата ми професионална кариера е била свързана с дейности в областта на финансите, и по-специално: финансов контрол, управление на административни органи и техните финанси, вътрешен одит на публични финансови институции, външен контрол и сертифициране на разходите на европейски средства, одобрени от Европейската комисия.
Като вътрешен одитор, а впоследствие и главен счетоводител на мината, отговарях за вътрешния контрол и финансовото управлението на мината, както и за управлението на финансовия контрол и управлението на персонала от отдел "Финанси".
Като директор на Регионална данъчна дирекция в Катовице отговарях за надзора и управлението на персонала на данъчната администрация в Шльонския регион, в т .ч. надзора на данъчния контрол и други функции на данъчните служби, както и за вътрешния контрол и надзор върху финансите на цялата данъчна администрация на воеводството.
Като главен вътрешен одитор отговарях за внедряването, координирането и подобряването на системата на вътрешен одит и финансов контрол в целия сектор на публичните финанси.
Като съветник на председателя на Върховната сметна палата (ВСП), отговарях за анализа и прегледа на документите за контрол, представяни от отделите по надзор на ВСП.
На сегашната си длъжност отговарям за управлението на отдела на сертифициращите органи, икономическия и финансов отдел и правния отдел, в т.ч. за анализа, осъществяването и подобряването на процеса по сертификация на разходите, одобрени от Европейската комисия, за контрола върху процеса на сертификация, за сътрудничеството с другите контролни институции, за надзора върху изпълнението на бюджета, както и за финансово-счетоводното обслужване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд, за надзора върху законодателните процеси в областта на общностното и националното право.
При изпълнението на тези функции преминах през множество теоретични и практически обучения и семинари, като:
· курс по вътрешен одит и счетоводство на предприятия – завършен с вписването ми в регистъра на одиторите,
· курс в областта на данъчното облагане и дейността на органа за данъчни консултации – завършен с вписване в регистъра на данъчните консултанти,
· следдипломно обучение в областта на данъчното право на Европейския съюз – завършено с полагане на изпит и получаване на диплома,
· курс по вътрешен одит – завършен с вписване в регистъра на вътрешните одитори в сектора на публичните финанси на Полша и получаване на сертификат за вътрешен одитор CIA (Certified Internal Auditor),
· стаж като одитор във Върховната сметна палата – завършен с полагане на изпит и назначение на длъжност "съветник на председателя на ВСП".
2. Кои са трите най-важни решения във вземането на които сте взели участие в професионалната Ви кариера?
a) Като директор на регионална данъчна дирекция в Катовице (Silesian Region):
През 1999 година беше извършена промяна в административната организация на Полша. От 49 воеводства бяха създадени 16 големи региона. Вследствие на това от 49 териториални данъчни дирекции (по 1 във всяко воеводство) бяха сформирани 16 регионални данъчни дирекции (по 1 във всеки регион). В състава на Шльонския регион влязоха 3 воеводства: Катовице, Биелско-Бяла и Ченстохова. На основание решение на заместник министър-председателя и министър на финансите Лешек Балцерович бях назначен за пълномощник, който да отговаря за създаването на единна данъчна администрация в Шльонския регион. Тази администрация беше и продължава да бъде втората по големина в Полша, по онова време тя включваше 35 данъчни служби от някогашните 3 воеводства. Тези служби прилагаха различни процедури, тъй като всяко воеводство имаше своите специфики. Тогава като директор на новата регионална данъчна дирекция взех решение да стандартизирам процедурите на всички данъчни служби, като:
· данъчна регистрация,
· събираемост на данъците,
· данъчен контрол,
· събираемост на паричните вземания.
Този процес налагаше изготвянето на съответните стандарти, тяхното тестване и внедряването им в данъчните служби.
Крайният резултат беше хармонизация и подобряване на ефективността на работата на данъчните служби в Шльонския регион.
б) Като главен вътрешен одитор в Министерство на финансите:
След продължилото две години внедряване и координиране на вътрешния одит в цялата сфера на публичните финанси в Полша, взех решение да преразгледам определението за вътрешен одит, дадено в закона. Предишната дефиниция определяше вътрешния одит като съвкупност от дейности, чрез които директорът на дадена институция прави обективна и независима оценка на финансовото управление на институцията. Затова и директорите на институции често тълкуваха тази дефиниция в тесния й смисъл, свеждайки вътрешния одит единствено до финансовото управление, дори и до чисто счетоводни аспекти. Задачата на вътрешния одит обаче се изразява в подобряване дейността на цялата институция чрез систематично оценяване и подобряване на ефективното управление на риска, контрола и процедурите на управление.
Ето защо предложих следната нова дефиниция на вътрешния одит:
Вътрешният одит е независимо изследване на системите за управление и контрол в институцията, в т. ч. и процедурите за финансов контрол, в резултат на което директорът на институцията прави обективна и независима оценка на целесъобразността, ефикасността и ефективността на тези системи, както и на консултантските дейности, имащи за цел подобряване на функционирането на институцията.
Крайният резултат беше подобряване на разбирането за вътрешния одит и по-широкото му приложно поле.
в) Като заместник-държавен секретар в Министерство на регионалното развитие, изпълняващо функцията на сертифициращ орган:
След встъпването ми в тази длъжност взех решение да извърша преглед на процедурите, в т. ч. принципите на контрол, прилагани в сертифициращия орган. В процеса на сертификация сертифициращият орган оценява функционирането на системата за управление и контрол на дадена оперативна програма главно въз основа на резултатите от всички одити, извършвани от управляващите и одитните органи. Ако съществува необходимост от допълнителна проверка за това дали условията за сертифициране са изпълнени, сертифициращият орган следва да упражни контрол, използвайки собствените си ресурси. При нашите вътрешни процедури относно сертифицирането липсваха точни указания за контролните дейности. Вследствие на това възникваше риск за припокриване на контролните правомощия на различни институции. Ето защо предложих да се въведат ясни насоки, основаващи се на принцип, подобен на този за единния одит, който съгласно насоките на Европейската комисия, описани в документа, озаглавен "Обяснителни бележки относно концепцията за разчитане на работата на други одитори" (Guidance Note on the concept of reliance on the work of other auditors), се изразява в добра координация и сътрудничество между одитния орган и други органи, осъществяващи контрол на етапа на планиране на одита и прилагане на плановете за контрол. За целта предложих въвеждане в законодателството относно принципите на политиката на развитие на разпоредби за създаването на одитна комисия, чиято задача между другото е:
· обмен на информация и опит между одитните, управляващите и сертифициращите органи, както и органите за държавен контрол, в рамките на извършените одити,
· оценка на плановете за одит на органите, на които е възложено управлението на оперативните програми,
· предлагане на мерки за повишаването ефективността на контрола,
· анализ на постъпващите в Европейската комисия одитни отчети и доклади относно структурните фондове и Кохезионния фонд.
В резултат на това:
· беше извършена хармонизация на процедурите по контрол на сертифициращия орган,
· беше намален рискът от припокриване на контролните правомощия,
· беше подобрено използването на ресурсите и ефективността на контрола.
3. Договорът постановява, че членовете на Сметната палата са „напълно независими“ при изпълнението на своите функции. Как бихте прилагали това задължение спрямо бъдещите Ви функции?
Принципите на независимост на членовете на Сметната палата се регламентират в член 286 от Договора от Лисабон, който постановява, че:
- Членовете на Сметната палата се избират измежду лица, които участват или са участвали във външни одитни органи в съответната държава или които притежават специална квалификация за тази дейност. Тяхната независимост трябва да бъде извън всякакво съмнение.
- При изпълнението на техните задължения членовете на Сметната палата не търсят, нито приемат инструкции от което и да е правителство или друг орган. Те се въздържат от всякакви действия, несъвместими с естеството на техните функции.
- По време на своя мандат те не могат да извършват никаква друга платена или неплатена професионална дейност.
- Освен това член 1 от Кодекса за поведение на членовете на Сметната палата постановява, че в действията си членовете на Сметната палата се ръководят от разпоредбите на Договорите, отнасящи се за тях, както и от вторичното законодателство. Техните отношения с органите или представителите на интереси трябва да съответстват на принципа за запазване на независимостта.
Знаейки и разбирайки същността на споменатите по-горе разпоредби, мога да ви уверя, че досегашният ми професионален опит, т. е. работата ми в органи за вътрешен и външен одит и сертифициращи органи, изискваше също така пълни гаранции за независимостта ми.
Следователно, както досега, така и в бъдещата си работа се задължавам да спазвам описаните по-горе принципи на независимост, залегнали в Договора от Лисабон и в Кодекса на поведение на членовете на Сметната палата, в т. ч. да не искам, нито да приемам указания от което и да било правителство или организация.
Този принцип на независимост ще ми позволи да изпълнявам функциите си на член на Сметната палата, като се ръководя от собствения си опит и оценка на фактите, независимо от всякакво влияние и конфликт на интереси.
4. Били ли сте освобождаван от отговорност за преди това изпълняваните от Вас управленски функции, ако се прилага такава процедура?
В досегашната ми професионална практика не са били прилагани процедури за освобождаване от отговорност за изпълнявани от мен функции.
Въпреки това искам да подчертая, че всеки път моята дейност завършваше с доклади за нейното изпълнение, напр.:
· като главен счетоводител приключвах баланса, който после подлежеше на одит и одобрение,
· като директор на регионалната данъчна дирекция представях отчети на министъра на финансите,
· като главен вътрешен одитор представях отчети в Министерски съвет,
· като съветник на председателя на Върховната сметна палата участвах в оценката на отчетите за нейната дейност,
· като заместник-държавен секретар, изпълняващ функцията на сертифициращ орган, представям доклади в Министерски съвет и Европейската комисия.
Всичките ми доклади бяха приети без забележки.
5. Имате ли участие в стопански или финансови дружества или някакви други форми на обвързаност, които биха могли да противоречат на бъдещите Ви функции? Готов ли сте да разкриете всички свои финансови интереси и други ангажименти пред председателя на Сметната палата и да ги оповестите публично? В случай че сте страна по текущо съдебно производство, бихте ли предоставили подробни сведения?
Не притежавам никакви финансови дялове, не получавам финансови облаги, нито имам други форми на обвързаност, които биха могли да ми попречат да изпълнявам задълженията си като член на Сметната палата.
Ще добавя, че съгласно полската процедура всяка година оповестявам и давам съгласието си всичките ми активи да станат публично достояние. Следователно имам също така готовност да оповестя всичките си активи и финансови задължения пред председателя на Сметната палата, както и да позволя публичното им оповестяване в съответствие с процедурата, описана в Кодекса на поведение на членовете на Сметната палата.
В допълнение декларирам, че не съм страна по никакво текущо съдебно производство.
6. Готов ли сте да се откажете от заемането на всякакви изборни длъжности или да преустановите изпълнението на всякакви отговорни функции в политическа партия след назначаването Ви за член на Сметната палата?
Аз съм държавен служител, следователно в съответствие с полските разпоредби нямам право да членувам в политически партии. Затова никога не съм изпълнявал и не изпълнявам партийни функции.
Ще добавя, че съм готов да преустановя изпълнението на сегашната си длъжност, в случай че бъда избран за член на Сметната палата.
7. Как бихте постъпил в случай на сериозна нередност или дори случай на измама и/или корупция, в които участват лица от Вашата държава-членка на произход?
Член 287 от Договора от Лисабон постановява, че Сметната палата проверява законосъобразността и редовността на всички приходи и разходи, както и дали управлението на финансовите средства е било добро. Осъществявайки това, тя сигнализира по-специално за всяка нередност.
Ще добавя, че в съответствие с Решение № 97-2004 на Сметната палата, в случай на подозрение или разкриване по време на одит на информация за измами, корупция или друга незаконна дейност, одиторът следва незабавно да информира Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).
При подобен случай като този, описан във въпроса, ще прилагам горните принципи, независимо от мястото на разкриване и произхода на лицата, ако за тях е постъпила информация, че са заподозрени или замесени в измама, корупция или друга незаконна дейност.
Ще добавя, че в досегашната си практика съм прилагал разпоредбите, които ме задължаваха да информирам съответните органи в случай на подозрение или разкриване на измама или корупция.
8. Какви следва да бъдат според Вас главните характеристики на една култура на добро финансово управление във всяка публична служба?
Главните характеристики на културата на финансовото управление са определени във Финансовия регламент, където се посочва, че принципът на доброто финансово управление включва принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, както и оценка на получените резултати.
- Принципът на икономичност означава ресурсите да бъдат използвани своевременно, с подходящо качество и количество и при най-добра цена.
- Принципът на ефикасност означава стремеж за постигане на възможно най-добро съотношение между използваните ресурси и получените резултати.
- Принципът на ефективност означава да се осъществят набелязаните конкретни цели и да се постигнат планираните резултати.
Член 287 от Договора от Лисабон ясно посочва, че Сметната палата проверява законосъобразността и редовността на всички приходи и разходи, както и дали управлението на финансовите средства е било добро.
Наред с другото, съгласно разпоредбите на Договора, отнасящи се до контрола върху финансите на ЕС, мисията на Европейската сметна палата като институция на Общността е да подобрява финансовото управление на ЕС, като се основава по-специално на принципа за отчетност в областта на финансовото управление.
В моята професионална дейност като главен вътрешен одитор, служител на Върховната сметна палата и представител на сертифициращия орган винаги съм прилагал принципите на икономично, целесъобразно и ефективно финансово управление, тъй като тези принципи са записани:
· в дефиницията на вътрешния одит, където е посочена необходимостта от оценка на финансовото управление по отношение на икономичността, целесъобразността и ефикасността,
· в разпоредбите, отнасящи се до Върховната сметна палата, които предвиждат, че одитите трябва да се извършват съобразно принципите за икономичност, целесъобразност, надеждност и законосъобразност,
· в принципите, касаещи разходите от европейските фондове и тяхното сертифициране, където е посочено задължението да се спазват принципите на доброто финансово управление.
Във връзка с изложеното по-горе смятам, че всички публични институции следва да прилагат тези принципи.
Ще добавя, че за да се осигури добро финансово управление, следва да се спазват принципите и критериите, които се основават на общоприетите задължителни стандарти.
По мое мнение следва да се прилагат стандартите за контрол по отношение на управлението, които са разделени в 5 групи и съдържат характеристиките на културата на финансовото управление:
1. Вътрешна среда, в т. ч. спазване на етичните ценности, професионалната компетентност, организационната структура и делегираните правомощия.
2. Управление на риска, в т. ч. определяне на мисиите, целите и задачите, както и оценка на тяхната реализация.
3. Механизми за контрол, в т. ч. документиране на системата за контрол, надзор върху изпълнението с цeл тяхното икономично, ефективно и ефикасно осъществяване, както и непрекъснатост на действията.
4. Информация и комуникация, в т. ч. информационният поток вътре в институцията и външната комуникация.
5. Мониторинг и оценка, в т. ч. вътрешен и външен одит.
9. Съгласно Договора Сметната палата подпомага Парламента при упражняване на правомощията му за контрол на изпълнението на бюджета. Как бихте описал функциите си във връзка с докладването пред Европейския парламент, и по-специално пред неговата комисия по бюджетен контрол?
Член 287 от Лисабонския договор постановява, че Сметната палата проверява отчетите за всички приходи и разходи на Съюза. Тя проверява и отчетите за всички приходи и разходи на всички органи, служби или агенции, създадени от Съюза. Сметната палата представя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, а също така ги подпомага при изпълнението на функциите им по контрол върху изпълнението на бюджета.
Досегашната ми професионална практика винаги е изисквала да подавам отчети, за което вече споменах в отговора си на въпрос номер 4.
Моите бъдещи функции в областта на представянето на отчети ще почиват на досегашния ми опит и ще съответстват на сега действащата системата за отчетност в Сметната палата, която включва:
· годишни отчети за общия бюджет и за Европейския фонд за развитие, под формата на декларации за достоверност,
· специални годишни отчети, представящи резултатите от финансовите одити на агенциите и органите на Общността,
· становища по отношение на изменението или приемането на нормативни актове, имащи финансово отражение върху бюджета.
Отчетите на Сметната палата имат голямо значение в областта на доброто управление на финансовите средства и ефикасността на действията на Европейския съюз. Ето защо тяхното качество следва да позволява на Европейската комисия да предприема съответните оперативни действия, а на Европейския парламент — да ги използва в процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.
Във връзка с казаното по-горе, съм убеден в необходимостта да представям отчети и да издавам становища в съответствие със сега действащата система за отчетност. За да бъдат от полза за Парламента при изпълнението на неговата контролна функция, тези отчети и становища следва да притежават следните характеристики:
· обективност — да бъдат балансирани и честно представяни,
· яснота — да бъдат лесни за разбиране и логични,
· краткост — да бъдат необременени от излишна информация,
· конструктивност — да подпомагат управлението на контролираната институция с цел подобряване на нейната работа,
· своевременност — да бъдат представени в съответния срок и без закъснение,
· надеждност — да се основават на съответните одитни доказателства,
· пълнота — да съдържат цялата информация, която се счита за съществена.
Също така следва да бъде осигурена възможност за обсъждане и разясняване на информацията, съдържаща се в отчетите, и по-специално, когато резултатите от работата на Сметната палата се използват от Комисията, Парламента, Съвета и държавите-членки.
Ето защо ще бъда на разположение на Европейския парламент, и по-конкретно на неговата Комисия по бюджетен контрол, за да изпълнявам добре функциите си в областта на представянето на съответните отчети.
10. Според Вас каква е добавената стойност на одита на изпълнението и как заключенията от одита следва да бъдат включени в управлението?
Член 287 от Лисабонския договор определя, че Сметната палата проверява дали управлението на финансовите средства е било добро, което включва по-специално принципите на икономичност, ефикасност и ефективност.
По правило добавената стойност на одита е свързана с подобряването на дейността, вследствие на приемането на изготвените доклади и изпълняването на препоръките.
А добавената стойност на одита, осъществяван от Сметната палата, е свързана с подобряване на управлението на дейностите на Европейския съюз и повишената отчетност в областта на управлението на европейските фондове.
Един от видовете одит на Сметната палата е одитът на изпълнението, който отговаря на въпроса дали управлението на финансите е било добро, т. е. дали се изразходват минимум средства (икономичност), дали съответните резултати се постигат чрез използването на възможно най-малко ресурси (ефикасност) и дали поставените цели са реализирани (ефективност).
Следва да се подчертае, че гражданите на Европейския съюз и техните представители в Парламента искат не само да се уверят, че данъците им са били използвани по предназначение. Те се нуждаят и от обективен аргумент, че потребностите на гражданите са били задоволени ефективно, във възможно най-голяма степен и с най-малко средства, както и от препоръки относно подобряването на тази ефективност в бъдеще.
Следователно целта на Сметната палата и добавената стойност на одита на изпълнението е да се осигури обективна и независима информация, както и доклади относно степента, в която контролните органи чрез своите действия, използват ресурсите на Съюза, прилагайки принципите на икономичност, ефикасност и ефективност.
От друга страна, отправяйки препоръки, Сметната палата посочва едновременно и възможността за подобряване на тези дейности, следователно да бъде получена бъдеща добавена стойност, по-специално чрез:
· финансови икономии, и по-специално избягване на разхищения,
· по-добри методи на работа,
· постигане на заложените цели по по-ефикасен начин.
Във връзка с изложеното по-горе, одитът на изпълнението следва като добавена стойност да съдържа следните елементи: документирани доклади относно извършения контрол и реалистични препоръки относно възможностите за подобряване на функционирането и осъществяването на задачите в европейските институции, а оттук и да оказва влияние върху подобряването на ефективността на дейностите, по-доброто използване и по-добрата защита на парите на данъкоплатците.
Ето защо резултатите от одитите на изпълнението, осъществявани от Европейската сметна палата и от върховните одитни институции на държавите-членки, следва, от една страна, да бъдат източник на важна информация за гражданите на Съюза, касаеща отчетността на лицата, осъществяващи публични задачи, а от друга страна, да осигуряват обективна основа за промяна на контролираната политика или програма на всяко равнище от нейната реализация: от създаването им до функционирането на институциите на ЕС, като се мине през внедряването им в държавите-членки.
Следователно е важно докладите и препоръките да бъдат отправяни към съответните групи потребители:
· към одитираните институции с цел внедряване и информиране за предприетите действия и техните последствия,
· към контролните органи на проверяваната институция, с цел евентуалното им използване в оперативните действия и мерките по надзор,
· към Парламента, с цел евентуалното им използване при дейностите по оценка,
· към други заинтересовани страни — с информационна цел и евентуалното използване на добрите практики или вземането им предвид при анализа на риска.
От друга страна, за да се подобри приемането и изпълнението на докладите и препоръките от одита, а като краен ефект да се получи очакваната добавена стойност, докладите и препоръките следва да бъдат:
· изразени ясно и стегнато — по начин, разбираем за потребителя,
· конструктивни — да сочат възможностите за въвеждане на подобрения,
· надлежно адресирани и своевременни – да бъдат насочени към институцията или органа, който има възможност да ги вземе предвид,
· обективни — да произтичат от установеното фактическо състояние,
· надеждни — да се основават на събраните доводи.
В допълнение одитираната институция, съгласно състезателната процедура, следва да участва активно в процеса на формулиране на констатациите в документите за одит, като й се предостави възможност да отправя възражения срещу констатациите, съдържащи се в протокола за одит, както и срещу оценката, забележките и заключенията, съдържащи се в последващите констатации от одита.
Ще добавя, че по-специално при установяване на нередности одитираната институция следва да информира за начина на използване на заключенията и препоръките, както и за предприетите действия или за причината за непредприемане на тези действия.
11. Как би могло да се подобри сътрудничеството между Сметната палата, националните одитни институции и Европейския парламент (комисия по бюджетен контрол) относно одита на бюджета на ЕС?
От член 287 от Лисабонския договор произтича, че сътрудничеството между Сметната палата, националните одитни органи и Европейския парламент е от съществено значение, тъй като Сметната палата проверява отчетите за всички приходи и разходи на Съюза, както и на всички органи, служби или агенции, създадени от Съюза. Ето защо одитът в държавите-членки се извършва съвместно с националните одитни органи. Сметната палата и националните одитни органи на държавите-членки осъществяват сътрудничество, основаващо се на доверие и взаимно зачитане на независимостта.
Едно от достойнствата на Сметната палата, произтичащо от нейната мисия и подход в рамките на сътрудничеството, е професионализмът, който по-специално се изразява в участието й в разработването на процедурите по одит, осъществяван от публичните органи на Европейския съюз и по целия свят. Одитната стратегия на Сметната палата също така препоръчва сътрудничество с върховните одитни органи в Европейския съюз, както и развитие на отношенията с Европейския парламент и Съвета.
Според мен сътрудничеството между Сметната палата, националните одитни органи и Европейския парламент е наложително, тъй като нито една одитна институция не разполага с ресурси, които да и позволяват да осъществява одит на всички операции. Това сътрудничество следва да протича при зачитане независимостта на всяка от институциите и да допринася за реализирането на общи, практически инициативи, имащи за цел да развиват методиката на одита, международните одиторски стандарти и одиторските практики.
Тук важна роля играе и трябва да играе в бъдеще Комитетът за връзка, в чийто състав влизат представители на ръководителите на върховните одитни органи на държавите-членки и Сметната палата. Неговата задача е да осъществява обмен на информация и опит във връзка с одита на средства на Европейския съюз, да инициира и координира контролната дейност по въпросите, засягащи Съюза, да изработва становища относно новите аспекти, свързани с одита на територията на Европейския съюз, както и да обменя информация с институциите извън Комитета.
Ще добавя, че следва да изтъкне ролята на партньорската оценка, чиято цел е да укрепи и развие организацията, методите и процедурите за одит, както и обмена на информация и повишаването на производителността в областта на одитната дейност.
Добра насока за подобряване на сътрудничеството е също така внедряването и развитието на концепцията за единен одит, която се изразява в използването на работата на другите одитори, запазвайки съответствието с общоприетите стандарти, и достъпът до резултатите от одита в определения срок. Ето защо е важно да се стимулират дейностите на работната група на Комитета за връзка, която отговаря за разработването на общи стандарти и съпоставими критерии за одит, приспособени към спецификата на Европейския съюз.Това ще позволи на Сметната палата в по-голяма степен да разчита на работата на националните одитни органи, в резултат на което тя ще предоставя на Европейския парламент по-голям обем полезна информация.
Тъй като една голяма част от средствата, отпускани от Европейския съюз на държавите-членки, се управлява и контролира от държавите-членки, важно е да се извършват съвместни одити или одити въз основа на единни, рамкови програми за контрол. Информацията от такива одити може да бъде от голяма полза за Европейския парламент с цел евентуалното използване на представените доклади.
Следователно националните парламенти следва да бъдат убеждавани да се ангажират в по-голяма степен с въпроса за използването на европейските средства в своите страни, както и да насърчават националните одитни органи да извършват одит в тази сфера. Европейският парламент и неговата комисия по бюджетен контрол биха могли да продължат действията си в тази област, като организират например обмяна на опит между съответните парламентарни комисии и разпространяват добрите практики.
Едно такова сътрудничество ще има положително влияние, от една страна, върху подобряването на управлението на средствата на Европейския съюз, а от друга страна, ще позволи установяването и разрешаването на практическите и техническите проблеми, свързани със сътрудничеството.
Във връзка с казаното по-горе става ясно, че укрепването и подобряването на сътрудничеството ще бъде възможно по-специално чрез:
· използване на целия досегашен опит от дейността на Комитета за връзка,
· прилагане на общи международни одиторски стандарти,
· съгласуване на програмите за одит, като се вземе предвид оценката на системата за вътрешен одит,
· изработване на общи принципи за оценка на качеството на работа на националните одитни органи с цел повишаване възможностите за използване на техните резултати,
· насърчаване на националните парламенти да съдействат за популяризирането на контрола по използването на европейски средства,
· обсъждане на резултатите от одита на Сметната палата, както и на националните одитни органи по време на събранията на комисията по бюджетен контрол,
· осигуряване на своевременност на работата, с цел създаване на възможност за използване на резултатите от тях.
12. Бихте ли оттеглил кандидатурата си, ако становището на Парламента е против назначаването Ви за член на Сметната палата?
Надявам се Европейският парламент да даде положително становище относно моята кандидатура, но въпреки това би следвало да се съобразя със ситуацията, ако това становище не бъде положително.
По-рано обърнах внимание върху необходимостта от добро сътрудничество между Европейския парламент и Сметната палата. Няма съмнение, че поддържането на кандидатура за член на Сметната палата при изразено отрицателно становище би затруднило това сътрудничество.
Във връзка с казаното по-горе, в случай на отрицателно становище, ще бъде целесъобразно да се обърна към правителството на Република Полша с молба за повторно обсъждане на моята кандидатура или за издигане на друг кандидат.
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ
|
Дата на приемане |
16.3.2010 |
|
|
|
||
|
Резултат от окончателното гласуване |
+: –: 0: |
22 0 2 |
||||
|
Членове, присъствали на окончателното гласуване |
Marta Andreasen, Jean-Pierre Audy, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Jorgo Chatzimarkakis, Andrea Cozzolino, Luigi de Magistris, Tamás Deutsch, Martin Ehrenhauser, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Ville Itälä, Cătălin Sorin Ivan, Elisabeth Köstinger, Bogusław Liberadzki, Monica Luisa Macovei, Jan Olbrycht, Georgios Stavrakakis, Søren Bo Søndergaard |
|||||
|
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване |
Christofer Fjellner, Edit Herczog, Monika Hohlmeier, Sidonia Elżbieta Jędrzejewska, Markus Pieper |
|||||