ДОКЛАД относно селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия: специален преглед на състоянието

23.3.2010 - (2009/2156(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони
Докладчик: Herbert Dorfmann

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия: специален преглед на състоянието

(2009/2156(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид член 39 от Договора относно функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „За по-точно насочване на помощите за земеделски производители в райони с неблагоприятни природни условия” (COM(2009)0161),

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията, внесено на 17 декември 2009 г.,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по регионално развитие (A7‑0056/2010),

А. като има предвид, че 54% или повече от половината от използваната земеделска площ в ЕС се класифицира като райони в по-неблагоприятно положение,

Б.  като има предвид, че всяка държава-членка е определила райони в по-неблагоприятно положение, но с различен обхват,

В.  като има предвид, че планинските райони (включително арктическите райони на север от 62-ия паралел, които се разглеждат наравно с планинските) представляват около 16% от използваната земеделска площ, но при все това над 35% от тази площ се класифицират като т.нар. междинни райони в по-неблагоприятно положение,

Г.  като има предвид, че тези „междинни райони в по-неблагоприятно положение” се класифицират от държавите-членки с помощта на редица различни критерии, което според Европейската сметна палата[1] може да доведе до разлика в третирането,

Д. като има предвид, че само малка част от стопанствата в тези райони получават плащания за неблагоприятни природни условия и че в размера на тези плащания се наблюдават значителни различия между държавите-членки[2],

Е.  като има предвид, че по отношение на планинските райони и районите, засегнати от специфични неблагоприятни природни условия, определяни в съответствие с член 50, параграф 2 (планински райони) и съответно член 50, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), съществуват ясни и неоспорими критерии, така че класифицирането на съответните райони да не бъде предмет на критика от страна на Европейската сметна палата, нито пък да бъде засегнато от настоящото съобщение на Комисията,

Ж. като има предвид, че особеното положение на крайно отдалечените райони налага специални начини на третиране,

З.  като има предвид, че подпомагането на районите в по-неблагоприятно положение представлява съществен елемент от т.нар. втори стълб на Общата селскостопанска политика, т.е. от политиката за развитие на селските райони, и с оглед на това нито регионалнополитически цели, нито въпросът за преразпределянето на средства от ЕЗФРСР следва да бъдат в центъра на дискусиите,

И. като има предвид, че с реформата на законодателството за подпомагане на районите в по-неблагоприятно положение и с приемането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 беше премахната съществуващата дотогава категория на „междинните райони в по-неблагоприятно положение“, а районите, които може да бъдат подпомагани, бяха определени като райони, „засегнати от значителни неблагоприятни природни условия“,

Й. като има предвид, че социално-икономическите критерии, използвани от някои държави-членки преди реформата от 2005 г., вече не могат да бъдат използвани като основен критерий за разграничаването на райони с „неблагоприятни природни условия”, но че въпреки това тези критерии могат да бъдат прилагани в бъдеще по отношение на определянето на райони със „специфични неблагоприятни природни условия”, които могат да бъдат подпомагани в съответствие с член 50, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 1689/2005,

К. като има предвид, че при изготвянето на своите национални и регионални програми за развитие на селските райони държавите-членки разполагат със значителни възможности за маневри, с цел представяне на пакет от мерки, който е балансиран и съобразен със специфичното положение на районите, както и че държавите-членки са задължени да предоставят в своите програми подходящи мерки за районите си в по-неблагоприятно положение,

Л. като има предвид, че вероятно предложените осем биофизични критерия ще се окажат недостатъчни, а предложеният праг от 66% от площта – неподходящ за някои случаи на определяне на действителната степен на неблагоприятни природни условия по начин, който да отчита огромното разнообразие на селските райони в ЕС; като има предвид, че съчетанието на видовете почви, влажността на почвата и климата, наред с други фактори, са от значение за целта на определяне на действителната степен на неблагоприятни природни условия в даден район;

1.  подчертава значението на плащанията за неблагоприятни природни условия в подходящ размер за районите в по-неблагоприятно положение като незаменим инструмент за осигуряване на предоставянето на публични блага с голяма стойност, като например поддържането на управлението на земеделските земи и обработваемия ландшафт в тези райони; изтъква, че именно районите в по-неблагоприятно положение често са от голямо значение от гледна точка на обработваемия ландшафт, опазването на биоразнообразието и ползите за околната среда, както и на заетостта в селските райони и жизнеността на селските общности;

2.  признава, че поради уникалността си районите в по-неблагоприятно положение играят важна роля за оказването на положително въздействие върху околната среда и за поддържането на ландшафта, и подчертава, че свързаните с тази мярка плащания следва да служат на постигането на тези цели;

3.  подчертава, че член 158 от ДЕО относно политиката на сближаване, във вида, изменен с Договора от Лисабон, се отнася най-вече за районите с неблагоприятни природни условия; призовава Комисията да изработи всеобхватна стратегия за преодоляване на различията между държавите-членки по отношение на тези райони и да насърчи интегрирана стратегия, която да отчита специфичните национални и регионални характеристики;

4.  изтъква, че подпомагането на райони с неблагоприятни природни условия цели преди всичко да се гарантира трайното и широко запазване на ефективно и многофункционално селско стопанство, при опазване на природната среда като икономическо и жизнено пространство от изключителна важност;

5.  подчертава необходимостта от управление на районите в по-неблагоприятно положение не само с оглед на производството на висококачествени хранителни продукти, но и като принос към цялостното стопанско развитие, подобряването на качеството на живот и демографската и социална стабилност в тези райони;

6.  призовава Комисията в този смисъл да отчете и социалните последици от новата класификация на райони с неблагоприятни условия;

7.  изтъква, че плащанията за неблагоприятни природни условия за районите в по-неблагоприятно положение, за разлика от мерките в областта на агро-екологията, не следва да подлежат на допълнителни специфични изисквания по отношение на метода на управление на земята, които надвишават изискванията за кръстосано спазване; припомня, че схемата за районите в по-неблагоприятно положение трябва принципно да предлага компенсации на селските стопани, които са също и управители на земя със значителни неблагоприятни природни условия, които не се компенсират от пазара;

8.  подчертава обаче, че плащанията за районите в по-неблагоприятно положение трябва да са свързани с активно обработване на земята, т.е. производство на храни или непосредствено свързани с производството на храни дейности;

9.  счита, че предложените от Комисията осем биофизични критерия за разграничаване на районите с неблагоприятни природни условия принципно могат да бъдат подходящи до известна степен; подчертава обаче, че има случаи, в които критериите не могат да се използват за обективно разграничаване на районите с неблагоприятни природни условия;

10. въпреки това признава, че стриктните и чисто биофизични критерии може да не са подходящи за всички райони на Европа и могат да доведат до различни от предвидените последици по отношение на районите, които отговарят на изискванията; във връзка с това препоръчва на чисто обективна основа да се обмисли отново въпросът за социално-икономически критерии, като например отдалеченост от пазари, липса на услуги и обезлюдяване;

11. настоятелно призовава Комисията да отчете всички становища, изразени по време на обсъждането с държавите-членки, регионалните и местните органи и селскостопанските организации, по отношение на определението за райони с неблагоприятни природни условия;

12. по-конкретно включването на географския критерий „изолираност“ би отчел специфичното неблагоприятно природно условие, което е резултат от разстоянието до пазара, отдалечеността и ограничения достъп до услуги;

13. счита за необходимо да се преразгледа определението на критерия за баланс на влажността на почвата, така че да се отчетат различните селскостопански и климатични условия, съществуващи в различните държави-членки на ЕС;

14. за признаване на ограниченията, свързани с влажните необработваеми почви, включването на критерий относно „капацитетни дни на земята“ би позволило да се вземе предвид взаимодействието между видовете почва и климата (например за адекватно отразяване на трудностите, свързани с морския климат);

15. във връзка с това призовава Комисията да насочи изследователските си усилия и анализи към включване на възможни допълнителни критерии в новата схема за районите в по-неблагоприятно положение, с цел още по-добре да пригоди своите предложения към практическите трудности, които срещат земеделските стопани и да изгради ясен набор от критерии, които да останат подходящи в дългосрочен план;

16. въпреки това подчертава, че с оглед на прилагането на тези критерии и установяването на реалистични прагови стойности на практика е наложително държавите-членки и регионите да представят необходимите биофизични данни с достатъчна точност по отношение на околната среда; във връзка с това подкрепя въведения от Комисията тест по отношение на прилагането на практика на предложените критерии; призовава подробните карти, които от държавите-членки трябва да представят, да се използват евентуално за адаптиране към екологичните реалности – на национално или регионално равнище – на максималните стойности на критериите за определяне на райони с неблагоприятни природни условия и на предложената прагова стойност в размер на 66%;

17. подчертава по-конкретно, че за да се отчетат взаимодействията между много фактори, които влияят по специфичен начин, може да се окаже наложително кумулативно използване на приетите критерии; то би могло да позволи на онези райони в неблагоприятно положение, в които се натрупват две или повече неблагоприятни природни условия от малък до средно голям размер, да бъдат класифицирани като „райони в по-неблагоприятно положение“ дори и в случаите, когато отделните критерии не биха били достатъчни за такава класификация;

18. изтъква, че окончателното становище по отношение на избраната основна териториална единица и предложените от Комисията критерии и прагови стойности може да бъде готово едва когато са налице изработените от държавите-членки подробни карти; подчертава, че при липса на подобни симулационни резултати предложената прагова стойност от 66%, както и праговите стойности за определяне на самите критерии, трябва да се разглеждат със значителна предпазливост и могат да бъдат пригодени по обективен и подходящ начин единствено след като са на разположение националните карти; поради това призовава Комисията незабавно да се запознае с резултатите от картографирането и въз основа на това колкото е възможно по-скоро да изготви подробно съобщение до Европейския парламент и Съвета относно определянето на границите на районите с неблагоприятни природни условия;

19. подчертава, че когато се изготвя окончателната карта на междинните райони в неблагоприятно положение, следва също да се вземат предвид обективните национални критерии, за да стане възможно адаптирането на определението на регионите спрямо специфичните условия във всяка страна; счита, че такова адаптиране следва да се извърши по прозрачен начин;

20. счита за необходима известна степен на доброволна настройка на национално равнище на критериите за подпомагане на райони с неблагоприятни природни условия, за да може да се реагира адекватно по отношение на специфични географски условия, при които неблагоприятните природни условия се компенсират чрез човешка намеса; въпреки това подчертава, че когато качеството на земята е било подобрено, трябва да се вземе предвид тежестта на свързаните с поддръжката текущи разходи, като например за отводняване и напояване; предлага за тази цел да се използват и данни, свързани със стопанствата (като например приходите на стопанствата и продуктивността на земята); въпреки това подчертава, че решението относно критериите, които следва да се използват при настройката, трябва да се вземе от държавите-членки, тъй като много държави-членки вече са създали подходяща и съответстваща система на диференциране, която следва да се запази;

21. счита, че с новите критерии биха могли да отпаднат някои области с неблагоприятни природни условия, които понастоящем са допустими за подпомагане; посочва, че следва да бъде определен подходящ период за постепенно преустановяване, с който да се позволи на засегнатите райони да се приспособят към новото положение;

22. подчертава, че районите, които чрез селскостопански техники са преодолели природните недостатъци на терена, не следва да бъдат изключвани окончателно, особено ако те продължават да имат ниски доходи или твърде малко алтернативи за производство, и призовава Комисията да гарантира плавен преход за тези райони;

23. изисква техническите процедури, имащи за цел да компенсират неблагоприятните природни условия, да не отчитат единствено предимствата в краткосрочен план, а да бъдат подложени също така на оценка на въздействието върху устойчивостта;

24. изтъква отговорността на държавите-членки във връзка с обективното определяне на райони с неблагоприятни природни условия, както и с разработката на балансирани програми за развитието на селските райони; подчертава необходимостта от партньорство с регионалните и местните органи в този процес; същевременно подчертава необходимостта от нотифициране и одобряване на тези национални или регионални решения от Европейската комисия;

25. подчертава, че реформата в областта на районите с неблагоприятни природни условия представлява съществена част от бъдещото развитие на общата селскостопанска политика на Европейския съюз;

26. призовава Комисията в рамките на една година да състави отделен законодателен текст относно селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия;

27. призовава преразглеждането на схемата за районите в по-неблагоприятно положение да се извърши съвместно с обсъжданията на реформата на ОСП като цяло, за да се гарантира съгласуваност на плановете за нови схеми за подкрепа на селските стопани, по-конкретно по отношение на новото единно плащане на стопанство;

28. съзнава последствията, които усилията по повторното определяне на междинните райони в неблагоприятно положение могат да окажат върху бъдещото формиране на ОСП, поради което призовава Комисията да вземе предвид всички представени на публичното обсъждане позиции от държавите-членки и от регионалните и местни органи и съответните групи селскостопански производители;

29. изисква запазването на европейския бюджет за развитие на селските райони и настоятелно призовава държавите-членки да използват напълно възможностите за съфинансиране за районите в по-неблагоприятно положение като една от най-ефективните и важни схеми за развитие на селските райони;

30. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

• [1]  Европейска сметна палата: Специален доклад № 4/2003, ОВ C151 от 27.6.2003 г.
• [2]  от 16 евро на хектар в Испания до 250 евро на хектар в Малта

ОБОСНОВКА

1. Контекст

Подпомагането на районите в по-неблагоприятно положение в селските райони представлява съществен елемент от т.нар. втори стълб в Общата селскостопанска политика, политиката за развитие на селските райони. Повече от половината от използваната земеделска площ е класифицирана от държавите-членки като райони в по-неблагоприятно положение. При това планинските райони (включително арктическите райони на север от 62-ия паралел, които поради климатичните условия в тях се приравняват на планинските) представляват около 16% от площта. Най-големият дял от тази площ обаче – над 35% – представляват райони с други неблагоприятни условия, най-често природни.

Това разграничаване произтича от правната рамка: Регламент (ЕО) № 1698/2005 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) дава възможност в рамките на ос 2 (Подобряване на околната среда и ландшафта) държавите-членки да извършват „плащания за неблагоприятни природни условия в планински райони и в други области с неблагоприятни природни условия”. Тези плащания трябва „да допринесат, чрез продължаващото използване на земеделски земи, за поддържането на селските райони, както и за поддържане и насърчаване на системи за устойчива селскостопанска дейност”.

Член 36 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 предвижда „мерки, целящи устойчивото използване на земеделски земи”, по-специално:

„i) плащания за неблагоприятни природни условия на земеделски производители в планински райони,

ii) плащания на земеделски производители в области с неблагоприятни природни условия, различни от планинските райони (...).”

В член 37 се уточнява, че „плащанията следва да компенсират допълнителните разходи на земеделските производители и пропуснатия доход, свързан със затрудненията за земеделската продукция в съответния район” и са обвързани със задължението на земеделските стопани „да упражняват своята селскостопанска дейност най-малко за пет години”.

В член 50 от регламента се определят по-подробно критериите за допустими за подпомагане райони. Планинските райони се характеризират „със значително ограничение на възможностите за използване на земята и значително нарастване на разходите за обработка” поради следните причини:

а)  значително скъсен вегетационен период поради надморската височина

б)  стръмен наклон на съответните площи

в)  географско разположение на север от 62-ия паралел

Съгласно член 50, параграф 3 районите, различни от планинските райони, трябва да бъдат:

а) засегнати от значителни неблагоприятни природни условия, като ниска продуктивност на почвата или лоши климатични условия и където поддържането на екстензивна селскостопанска дейност е важно за управлението на земята; или

б) засегнати от специфични неблагоприятни природни условия и където управлението на земята следва да продължи с цел запазване или подобряване на околната среда, поддържане на ландшафта и запазване на туристическия потенциал в района или за защита на бреговата линия.

С изменението на законодателството за подпомагане на районите в по-неблагоприятно положение и на Регламент (ЕО) № 1698/2005 бяха премахнати съществуващите по-рано и силно критикувани от Сметната палата „междинни райони в по-неблагоприятно положение”. След реформата от 2005 г. прилаганите от някои държави-членки преди това социално-икономически критерии вече не могат да се използват за разграничаване на райони с „неблагоприятни природни условия”, но намират приложение за определяне на райони със „специфични неблагоприятни природни условия”.

Към момента на приемане на регламента Съветът не беше постигнал единство по установяването на по-точни критерии за „неблагоприятни природни условия” и възложи на Комисията да изработи предложение за бъдеща система за определяне на допустимите за подпомагане райони.

Поради това настоящото съобщение на Комисията се отнася изключително за „други райони с неблагоприятни природни условия” съгласно член 50, параграф 3, буква а). Следователно планинските райони и островите не са предмет на обсъждането.

2. Специален доклад на Европейската сметна палата

През 2003 г. Европейската сметна палата публикува специален доклад относно подпомагането на районите в по-неблагоприятно положение. В този доклад Сметната палата установява наред с другото, че „междинните райони в по-неблагоприятно положение” се класифицират от държавите-членки посредством редица различни критерии, и отправя критика за това, че тези разлики в определянето на допустимите за подпомагане райони „могат да доведат до разлика в третирането”.

Освен това Сметна палата отправя критика за това, че само малка част от стопанствата в тези райони получават плащания за неблагоприятни природни условия и че в размера на тези плащания се наблюдават значителни различия между държавите-членки (от 16 евро на хектар в Испания до 250 евро на хектар в Малта). Във връзка с това Сметната палата установи „риск от свръхкомпенсиране” и призова Комисията „да разработи в тясно сътрудничество с държавите-членки по-подходящ инструментариум от показатели за установяване на райони в по-неблагоприятно положение, с който да се гарантира съгласуван подход и единно третиране на подпомаганите”.

3. Съобщение на Комисията

Вследствие на специалния доклад на Сметната палата, както и на преработения регламент за развитието на селските райони от 2005 г., Комисията предприе множество дейности за оценка на досега действащите критерии за разграничаване, както и за по-точно определяне на районите с неблагоприятни природни условия.

Още в началото стана ясно, че е необходимо тясно сътрудничество с държавите-членки в технически аспект, за да се установят обективни и научнообосновани критерии за определяне на границите.

На първо време отделите на Комисията възложиха на Съвместния изследователски център да състави набор от общи критерии, свързани с почвено-климатичните условия, които да послужат като основа на нова система за разграничаване на междинните райони в по-неблагоприятно положение. За тази цел бе създадена група от висококвалифицирани експерти в областта на оценката на почвата, климата и ландшафта, чиято работа бе координирана от Съвместния изследователски център.

Експертната група се спря на осем критерия за оценка на почвата и климата, показващи при достигането на определени прагови стойности наличието на сериозни пречки за развитието на европейското земеделие: климатични критерии (продължителни ниски температури или пикови горещини), критерии, свързани с физичните свойства на почвата (почви с лош дренаж; каменисти, песъчливи или глинести почви; ограничено място за развитие на коренна система; солени почви), както и места с много неблагоприятен баланс на влажността или много стръмен наклон на терена.

(По-подробно описание на биофизичните критерии е включено в приложението към съобщението[1]).

Определен район се счита за район, засегнат от значителни неблагоприятни природни условия, ако голяма част от използваната земеделска земя в него (най-малко 66 %) отговаря на поне един от критериите по определената прагова стойност. Следователно съгласно настоящото предложение биофизичните критерии не са кумулативни. Всеки отделен показател е достатъчен за класифициране, при условие че характеристиките, свързани със съответния критерий, се наблюдават в района и за тях е измерена съответната прагова стойност.

Комисията призовава държавите-членки да направят симулации на прилагането на биофизичните критерии на своя територия и да изготвят подробни карти на получените в резултат на тези симулации райони, подлежащи на подпомагане.

Освен това държавите-членки следва да предложат при необходимост по-точно съгласуване, така че да се изключат районите, в които неблагоприятните природни условия вече са преодолени (напр. сухи, но напоявани почви).

Първоначално държавите-членки трябваше да приключат това „картографиране” в срок от 6 месеца (т.е. до края на октомври 2009 г.). Поради сложността на симулацията обаче много държави-членки вече съобщиха, че им е необходимо повече време, и помолиха за удължаване на срока.

4. Становище на докладчика

Докладчикът счита, че започнатият през 2005 г. процес на проверка на критериите за класифициране на районите в по-неблагоприятно положение, по-специално процесът на консултации, осъществяван от Съвместния изследователски център, е проведен открито, с участието на експерти от държавите-членки и е протекъл успешно и с широко участие във вземането на решения.

Резултатът от този процес на консултации се изразява по същество в предложените от Комисията осем биофизични критерия за разграничаване на районите с неблагоприятни природни условия.

Макар че на пръв поглед тези критерии могат да се считат за напълно подходящи за разграничаване на районите с неблагоприятни природни условия, докладчикът счита, че е наложително те да бъдат проверени на практика от държавите-членки. Досега не е установено дали държавите-членки разполагат с необходимите биофизични данни, измерени с достатъчна точност в природна среда. Поради това за евентуалното бъдещо прилагане на осемте биофизични параметри е от решаващо значение те да преминат практическия тест, „картографирането” в държавите-членки. Към момента на редактиране на настоящия доклад са получени много малко отговори от държавите-членки: повечето държави-членки са помолили за повече време за изготвяне на картите и Комисията е преразгледала предвидения график.

Поради това докладчикът си запазва правото да представи допълващи коментари на по-късен етап от парламентарната процедура, така че резултатите от картографирането да могат да бъдат взети предвид в решението на Европейския парламент.

Особено внимание заслужава във връзка с това въпросът, дали след практическия тест в държавите-членки предложената произволна прагова стойност от 66% от съответната площ ще трябва да бъде снижена, за да бъде отразена действителността по отношение на природната среда в съответните райони.

Евентуално следва да се остави възможност за кумулиране на различни допълващи се критерии, при което би следвало да се прилага по-ниска прагова стойност за отделните критерии.

Още сега обаче може да се твърди, че следва да се предприеме по-прецизно съгласуване на критериите за подпомагане на районите с неблагоприятни природни условия, за да могат да бъдат отразени справедливо реално съществуващите неблагоприятни условия на съответните райони. Така например очевидно е, че отглеждането на някои култури, като гроздето или маслините, върху неблагоприятни за земеделие почви може да даде особено добри и интересни от икономическа гледна точка резултати. Поради това на държавите-членки трябва да се даде възможността да предприемат по-прецизно съгласуване, за което следва да се използват и икономически данни (като напр. приходите на стопанствата).

Като цяло за докладчика е важно да се проведе дебат, в основата на който да не стоят регионалните или националните интереси за преразпределение на средствата за подпомагане от ЕЗФРСР, каквото не се предвижда тук. Обратно, на държавите-членки следва да се създаде възможност за прагматичен подход в рамките на една общностна рамка, който ще им позволи да приложат обективни биофизични критерии по отношение на техните природни дадености в съответствие с принципа на субсидиарността. Така те би следвало да изпълнят своята отговорност за обективно определяне на районите с неблагоприятни природни условия и по този начин да постигнат едно балансирано формиране на регионалните или национални програми за развитие на селските райони. Чрез одобрението на тези програми от Комисията ще се гарантира запазването на установената общностна рамка.

• [1]  http://ec.europa.eu/agriculture/rurdev/lfa/comm/com2009_161_annex_en.pdf

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (24.2.2010)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно селското стопанство в райони с неблагоприятни природни условия: специален преглед на състоянието
(2009/2156(INI))

Докладчик по становище: Rosa Estaràs Ferragut

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  приканва Комисията да разработи цялостна стратегия, адаптирана към местните потребности на районите в неблагоприятно положение, за да намали съществуващите различия между държавите-членки по отношение на предоставяните за тези райони помощи, както и да уточни определението за район с неблагоприятни природни условия, особено по отношение на преходните периоди; препоръчва селскостопанските производители в районите в неблагоприятно положение да бъдат стимулирани да се обединяват в асоциации, за да получават подходящо финансиране за обработване на земите и за да се повишат добивите от селскостопанското производство;

2.  счита, че е необходимо да се позволи на държавите-членки да отчитат не само биофизични критерии, но също и някои социално-икономически критерии, при „финото регулиране”, което държавите-членки трябва да осъществят, за да изготвят картата на районите с неблагоприятни природни условия, и да вземат предвид критерия обезлюдяване, тъй като засиленото обезлюдяване влошава неблагоприятните природни условия на селските райони и увеличава трудностите пред селското стопанство в тези райони; подкрепя включването на островния характер в националните критерии за райони с неблагоприятни природни условия;

3.   счита, че районите, които не отговарят на осемте биофизически критерия или чието съответствие с всичките критерии, макар и малко под прага, като цяло все пак представлява съществено неблагоприятно условие, трябва също така да бъдат признати за райони в неблагоприятно положение;

4.   заявява, че картографирането на районите в неблагоприятно положение може да се извършва въз основа на осем общностни биофизически критерия, заедно с известен брой обективни национални критерии, които позволяват да се отчита националното и регионално положение на всяка страна;

5.   счита, че новата схема би могла да доведе до прехвърляне на помощи от едни райони в други, в съответствие с местните потребности; затова призовава на районите, които вследствие на новия регламент ще загубят статута си на „райони с неблагоприятни природни условия” или в които се извършва несъразмерна промяна, да се предостави достатъчен преходен период, за да се адаптират към новото положение; счита, че по време на този преходен период е целесъобразно да се изпитат биофизическите критерии, предложени от Комисията, за да се провери дали са уместни предвид различните екосистеми и климатични условия в Европейския съюз;

6.  призовава Комисията при определянето на районите с неблагоприятни природни условия да отчете всички представени на публичното обсъждане позиции на държави, регионални и местни органи, както и на заинтересовани селскостопански колективи;

7.  настоява при изготвянето на картата на районите с неблагоприятни условия да се отчитат обективни национални критерии, които позволяват определянето на районите да се приспособи към националното и регионално положение на всяка страна в рамките на цялостна стратегия на Европейската комисия и в тясна взаимовръзка с местните програми за развитие на селските райони;

8.  изисква при „финото регулиране” на районите да не се отхвърлят онези, които чрез селскостопански методи са преодолели природните недостатъци на терена, и по-конкретно онези от тях, които имат ниски доходи или малко алтернативни форми на производство, освен в случаите, когато това става въз основа на резултатите от оценките на въздействието в дългосрочен план;

9.   призовава Комисията да започне също така преразглеждане на схемата, предназначена за районите, изправени пред специфични проблеми, като се има предвид, че сегашното определение не отчита някои неблагоприятни природни условия, които затрудняват дейността на селскостопанските производители, като например островния и периферен характер и отдалечеността, с които се отличават някои райони на Европейския съюз;

10. изисква техническите процедури, имащи за цел да компенсират неблагоприятните природни условия, да не отчитат единствено предимствата в краткосрочен план, а да бъдат подложени също така на оценка на въздействието върху устойчивостта;

11. подчертава необходимостта от подобряване на координацията между различните общности политики, по-конкретно общата селскостопанска политика и политиката на сближаване, с цел повишаване на съгласуваността между тях и гарантиране на по-хармоничното развитие на районите в неблагоприятно положение.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.2.2010 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	39 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Catherine Bearder, Jean-Paul Besset, Zuzana Brzobohatá, Alain Cadec, Ricardo Cortés Lastra, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Seán Kelly, Constanze Angela Krehl, Ramona Nicole Mănescu, Iosif Matula, Miroslav Mikolášik, Franz Obermayr, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Nuno Teixeira, Michael Theurer, Michail Tremopoulos, Viktor Uspaskich, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Vasilica Viorica Dăncilă, Karin Kadenbach, Heide Rühle, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Richard Seeber, Peter Simon, László Surján, Evžen Tošenovský, Sabine Verheyen

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	16.3.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	38 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	John Stuart Agnew, Richard Ashworth, Liam Aylward, José Bové, Luis Manuel Capoulas Santos, Vasilica Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Hynek Fajmon, Lorenzo Fontana, Iratxe García Pérez, Béla Glattfelder, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Giovanni La Via, Stéphane Le Foll, George Lyon, Gabriel Mato Adrover, Mairead McGuinness, Krisztina Morvai, James Nicholson, Rareş-Lucian Niculescu, Wojciech Michał Olejniczak, Georgios Papastamkos, Marit Paulsen, Britta Reimers, Ulrike Rodust, Alfreds Rubiks, Giancarlo Scottà, Czesław Adam Siekierski, Alyn Smith, Csaba Sándor Tabajdi, Marc Tarabella
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Luís Paulo Alves, Spyros Danellis, Jean-Paul Gauzès, Astrid Lulling, Véronique Mathieu, Jacek Włosowicz