ДОКЛАД относно Бялата книга на Комисията "Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие"

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (24.2.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (1.2.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (1.2.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство (05.03.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (9.3.2010)

23.3.2010 - (2009/2152(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик: Vittorio Prodi

Процедура : 2009/2152(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0057/2010

Внесени текстове :

A7-0057/2010

Разисквания :

Гласувания :

PV 06/05/2010 - 7.8
CRE 06/05/2010 - 7.8
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0154

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие
СТАНОВИЩЕ на комисията по рибно стопанство
СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси

относно Бялата книга на Комисията "Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие"

(2009/2152(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата − към европейска рамка на действие“ (COM(2009)0147),

– като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно Зелената книга на Комисията за адаптиране към изменението на климата в Европа − възможни действия от страна на ЕС[1],

– като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2009 г. „2050: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“[2],

– като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2009 г. относно горските пожари през лятото на 2009 г.[3],

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)[4],

– като взе предвид своята резолюция от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)[5],

– като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), Протокола от Киото към РКООНИК, както и резултата от 15-та конференция на страните по РКООНИК в Копенхаген[6],

– като взе предвид Директива 2009/29/ЕО от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността[7],

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие и комисията по рибно стопанство (A7‑0057/2010),

A. като има предвид, че глобалното затопляне и изменението на климата са признати за изключително сериозни заплахи,

Б. като има предвид, че въздействието от изменението на климата ще окаже значително въздействие върху околната среда, както и икономическо и социално въздействие,

В. като има предвид, че дори светът да успее да ограничи и намали емисиите на парникови газове, все още ще бъдат необходими значителни усилия за адаптация с цел преодоляване на неизбежните последици,

Г. като има предвид, че целта за ограничаване на глобалното затопляне до 2°C все пак ще означава затопляне на климата в Европа, белязано от екстремни регионални изменения на климата, и като има предвид, че сегашните задължения, докладвани пред РКООНИК, при положение че бъдат изпълнени, ще допринесат за повишаване на затоплянето до 3.5-4°C,

Д. като има предвид, че последиците от изменението на климата ще засегнат европейските региони по различен начин, с различна степен на сериозност и в различни периоди,

Е. като има предвид, че както се посочва в Бялата книга на Комисията, приспособяването ще изисква солидарност между държавите-членки спрямо необлагодетелстваните и най-засегнатите от изменението на климата региони,

Ж. като има предвид, че Южна Европа и Средиземноморският басейн са два особено чувствителни региона в Европа, които вече трябва да се справят с недостиг на вода, суши и горски пожари, и като има предвид, че според последните изследвания в Южна Европа се очаква спад на добива на култури до 25% до 2080 г.[8],

З. като има предвид, че според Европейското респираторно дружество, всяко повишаване на температурата над специфичното равнище за даден град с по един градус по Целзий води до нарастване на смъртността сред лицата с дихателни проблеми с 6%,

И. като има предвид, че разделът, озаглавен „Външнополитическо измерение и текуща дейност съгласно Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (UNFCCC)“ в Бялата книга, е изключително важен и че е необходимо ЕС да говори с един глас, за да поеме отново водещата роля в борбата с изменението на климата, като подпомогне създаването на нова „дипломация по въпросите на климата“, както призовава резолюцията на Европейския парламент от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията в Копенхаген,

Й. като има предвид, че въздействието от изменението на климата върху икономиката, обществото и водната среда ще бъдат усетени най-тежко по непряк начин, чрез влошаването на екосистемните услуги, които са от основно значение за благоденствието на човека, и като има предвид, че това изисква защитата на екосистемите да бъде в основата на стратегията на ЕС за адаптиране,

К. като има предвид, че повишаващите се средни температури намаляват търсенето на нефт и газ за отопление, но като има предвид, че в същото време нараства броят на дните, в които е необходимо отопление, и това може да повиши търсенето на електроенергия,

Л. като има предвид, че действащото европейско законодателство, засягащо непосредствено въпроси, свързани с околната страна, следва да предоставя систематична основа за повишаване на способността на ЕС за справяне с въздействията на изменението на климата,

М. като има предвид, че действията, предприети на европейско равнище би следвало както в краткосрочен, така и в дългосрочен план да поставят и да отговарят на най-високи изисквания по отношение на опазването на околната среда (включително адаптирането спрямо изменението на климата),

1. приветства горецитираната Бяла книга;

2. одобрява целта на предложената Европейска рамка за адаптация, а именно да подобри устойчивостта на ЕС за справяне с последиците от изменението на климата;

3. приветства по-специално факта, че Бялата книга поставя ударение върху засилването на издръжливостта на всички екосистеми като основна защита срещу последиците от изменението на климата; освен това подчертава, че естествените екосистеми в най-голяма степен поглъщат въглерода на Земята, като елиминират 50% от емисиите на парникови газове на световно равнище и допринасят за смекчаване на изменението на климата и за приспособяването към него;

4. подчертава, че е важно да се установят национални планове за приспособяване, основани на обща европейска рамка, така че държавите-членки да могат да планират и оповестяват своите дейности във връзка с приспособяването; счита, че е необходимо тези планове да включват карти на риска по отношение на инфраструктурата и съоръженията, които могат да представляват опасност за околната среда или за общественото здраве в случай на неблагоприятни метеорологични явления; призовава за предоставянето на подобна информация на разположение на обществеността и на други държави-членки;

5. подчертава значението на включването на адаптацията в политиките на ЕС и на осигуряването на съответствие на тези мерки посредством хоризонтален междусекторен подход, основан на издръжливостта на екосистемитете;

6. подчертава, че основните области на действие, посочени в Бялата книга, следва да получат още по-голям приоритет в съответствие с времевите рамки, в които се очаква да се проявят различни последици в Европа, така че наличните ресурси да бъдат мобилизирани по по-ефективен начин;

Разработване на познавателна основа

7. споделя становището на Комисията, че е необходимо повече познание относно последиците от изменението на климата, така че придобитата чрез изследвания информация да бъде разпространена сред възможно най-широка публика и, впоследствие, да бъдат разработени подходящи мерки за адаптация;

8. призовава Комисията не само да разработи фонд от знания относно въздействието на изменението на климата конкретно по отношение на Европейския съюз, но също така да предаде тези знания на развиващите се и индустриализиращите се държави, така че те да могат да ги използват с цел изготвяне на собствени решения на проблема с изменението на климата и да използват по ефективен начин финансирането за мерки за опазване на климата;

9. подчертава, че изследователските усилия в рамките на настоящата Седма рамкова програма и бъдещите рамкови програми в областта на изследванията следва да бъдат засилени, с цел да се преодолеят съществуващите познавателни пропуски във връзка с рисковете (минали и възможни бъдещи бедствия, причинени от лошото време), както и други съотносими фактори, като например социални и икономически събития (текущо и бъдещо географско разпределение на рискови активи) в конкретни райони и в конкретни периоди, и да се разработят методи и техники за оценяване на разходите по мерките за адаптация към последиците от изменението на климата и на съответния им принос за ограничаване на излагането или уязвимостта по отношение на климатични рискове; както и че трябва да бъде отделено приоритетно място на изследователската дейност и финансирането на технологичното развитие на държавите, които понасят високи разходи за адаптиране;

10. счита, че следва незабавно да бъдат разработени показатели за уязвимост, предвид разнообразните климатични сценарии в Общността, и подчертава необходимостта от допълнителни изследвания относно подходяща методология на национално, регионално и местно равнище, както и необходимостта от определяне на възможностите за адаптация на територията на ЕС; поради тази причина настоятелно призовава Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) да изготви доклади, които анализират рисковете, произтичащи от изменението на климата за най-уязвимите региони на Европа, определят потребностите, ограниченията, сроковете, възможностите, равнищата на политиките и възможностите за адаптиране, така че да могат да бъдат извлечени политически насоки относно практиките на адаптиране и да се подпомогне разработването на силни стратегии за адаптиране от страна на регионалните и местните участници;

11. същевременно припомня, че несигурността относно въздействието на изменението на климата е неделима част от проблема, и че решенията в тази област ще трябва понякога да се вземат, без да се чака наличието на научна сигурност, в съответствие с превантивния подход;

12. счита, че е необходимо да бъдат заделени средства за научни изследвания в областта на климата, които могат да бъдат осъществявани по-най-ефективен начин на европейско равнище и които могат да предоставят стабилна основа за разработване на политики за приспособяване към изменението на климата;

13. насърчава Комисията да осигури лесен достъп до подробни данни (включително метаданни, описващи методологии за масиви от данни) за всички обществени и частни заинтересовани страни; счита, че данните относно изменението на климата следва да се разглеждат като публично благо и поради това, по силата на член 14 от Директивата за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE), следва да бъдат публично достъпни и безплатни или се предоставят срещу такси, които осигуряват поддържането на масиви от данни или съответните услуги за данни;

14. подчертава необходимостта от развитие на мрежа от местни и регионални инициативи за адаптация към изменението на климата и от обмен на опит на европейско равнище; изтъква, че идентифицирането на най-добрите практически решения може да създаде добавена стойност за стратегията на ЕС;

15. подчертава целесъобразността на научноизследователските методи на принципа на участието, като тези, които се насърчават в рамките на програма „Науката в обществото“ по Седмата рамкова програма за научни изследвания на ЕС, които позволяват съвместното натрупване на знания с местните общности и органи, с цел да се определят най-добрите стратегии за адаптиране на регионално и местно равнище и да се гарантира по-добро разпространение на знания;

16. приветства предложението на Бялата книга да създаде механизъм за обмен на информация; изразява надежда той да влезе в действие до 2011 г., така като и разработването на модели и инструменти за прогнози;

17. отбелязва, че Комисията следва да гарантира, че Клиринговият механизъм се разработва като портал, който ще интегрира други съществуващи системи като Общата информационна система за околната среда (SEIS) и Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността (GMES), и следва да осигури добавена стойност във връзка с подготовката на ЕС, държавите-членки и частните заинтересовани лица за планиране, финансиране и прилагане на подходящи планове за адаптация;

18. подчертава значението на сателитните услуги за спасителни дейности в случай на природни бедствия; призовава всички участници да осигурят цялостното функциониране на системата GMES в най-кратки срокове;

Интегриране на адаптацията в политиките на ЕС

Общ принцип

19. подчертава, че е важно да се възприеме междусекторен подход, основан на издръжливостта на екосистемите, опазването на местообитанията и биологичното разнообразие, както и на осигуряваните от екосистемите услуги, и да се гарантира взаимодействие и съгласуваност между мерките, които ще бъдат предприети по всички съответни секторни политики;

Вода

20. изразява особена загриженост относно водата – един от основните ресурси на нашата планета, предвид факта, че изменението на климата ще окаже значително въздействие върху количеството и качеството на водата, особено на питейната вода;

21. подчертава, че ЕС трябва да управлява по-ефективно своите водни ресурси чрез устойчив двупистов подход, който включва засилване на потенциала на ресурсите и активно намаляване на търсенето и загубите от страна на населението, както и чрез социално-икономически дейности;

22. подчертава значението на цялостното интегриране на адаптацията в плановете за управление на речните басейни в съответствие с насоките, публикувани на 30 ноември 2009 г.;

23. подчертава, че е важно да се гарантира активното прилагане на Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)[9] и ефективността на плановете за управление на речните басейни, особено в случая на трансграничните басейни и в регионите, където недостигът на вода ще достигне критично равнище и/или честотата на наводненията се увеличава;

24. подчертава значението на прилагането на Директивата за наводненията, която предоставя всеобхватен механизъм за оценка и мониторинг на увеличаващия се поради изменението на климата риск от наводнения, както и за разработването на способи за адаптация, заедно с ползите от устойчива околна среда и екосистеми по отношение на контрола и свеждането до минимум на последиците от наводненията;

Селско и горско стопанство

25. подчертава необходимостта от укрепване на издръжливостта на селскостопанските екосистеми чрез по-устойчива употреба на природните ресурси, най-вече на водата и почвите, чрез активно възпрепятстване на неустойчивите практики и засаждането на растителни култури, които не са подходящи поради своето потребление на вода и чрез по-засилено използване на вътрешновидовото и междувидовото биологично разнообразие по отношение на семената и животинските породи;

26. счита, че Общата селскостопанска политика следва да играе централна роля, като допринесе за адаптацията и да разработи подход за селското стопанство, който е в по-голяма степен основан на екосистемите и който опазва и подобрява реализирането на опазването на биологичното разнообразие и други екосистемни услуги, включително опазването на почвите, качеството на водите при наводнения и екологичната свързаност между ландшафтите и че въвеждането на устойчиви селскостопански практики ще бъде от голяма полза за опазването на почвите, управлението на водите, опазването на биологичното разнообразие и издръжливостта на екосистемите;

27. подчертава, че мерките на ЕС за защита на горите ще трябва да включват адаптация, тъй като горските екосистеми ще бъдат засегнати сериозно от изменението на климата и ще съществува по-голям риск от пожари;

28. приветства предложенията на Комисията за актуализация на Европейската стратегия за горското стопанство; настоятелно призовава Комисията да организира във възможно най-кратък срок дебат относно защитата на горите;

29. призовава Комисията и държавите-членки да въведат лесовъдни мерки за залесяване на средиземноморските страни, като разходно-ефективен начин за осигуряване на основни услуги от екосистемите;

30. изразява своята загриженост, че през последните години Европа беше засегната от пожари, унищожили повече от 400 000 хектара горски масиви годишно; отбелязва, че при наличието на пожари в такъв мащаб, особено в Южна Европа, горите не могат да се възстановят и че това има сериозни екологични последици и икономическо и социално въздействие; отбелязва също така, че в резултат на необичайните метеорологични условия през 2007 г. се появи феноменът „мегапожари“, явление, което вероятно ще се повтаря по-често през следващите години; отбелязва освен това, че глобалното затопляне ще се увеличава поне през следващите 30 години и че това на първо място ще засегне конкретни региони, които са особено уязвими към изменението на климата;

31. настоятелно призовава Комисията, в своето предложение относно план за действие на ЕС за приспособяване към изменението на климата, да даде приоритет на превенцията и борбата срещу засушаването и горските пожари, като се обърне специално внимание на Южна Европа, както се предлага в резолюцията на Парламента относно горските пожари през лятото на 2009 г.[10];

32. призовава Комисията да представи препоръки относно начините, по които да се приспособят националните системи за гражданска защита, за да могат да се справят с последиците от изменението на климата; особено настоятелно призовава Комисията да предприеме действия за увеличаване на Тактическия резерв на ЕС за борба срещу горските пожари по отношение на средства и капацитет;

33. препоръчва Комисията да изготви научноизследователски програми за проучване на реакцията на горите при по-високи нива на СО2, по-високи температури и засушаване;

34. препоръчва Комисията да изготви научноизследователски програми за разработване на нови техники за управление на горите в засегнатите екосистеми с оглед на новите обстоятелства, породени от изменението на климата;

Рибно стопанство

35. призовава да се обмислят алтернативни системи за управление на риболова и за намаляване на капацитета на редица сегменти на европейската флота, с цел установяване на устойчиви риболовни и аквакултурни практики, адаптирани към новите климатични условия;

36. призовава в тази насока Комисията да се ангажира да осъществи проучвания с цел оценка на явлението зелени водорасли и влиянието им върху сектора на риболова; призовава също така да се осъществи проучване на въздействието на теченията, породени от глобалното затопляне, върху движението на някои морски видове;

37. настоятелно приканва Комисията да гарантира, че препоръките за интегрирано управление на крайбрежните зони се засилват и прилагат в по-широкия контекст на интегрираната морска политика, като обединяват всички секторни политики, свързани с моретата и океаните;

38. призовава настоятелно Комисията да гарантира, че приспособяването чрез засилване жизнеспособността на екосистемите би следвало да се включи като част от позицията на Комисията в международни преговори по въпросите на риболова и морската среда и по-специално в споразуменията за партньорство в областта на рибното стопанство и в регионалните организации за управление на рибарството;

39. призовава Комисията активно да участва в учредяването на фонд „Син въглерод“ в контекста на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК); подчертава, че подобен фонд следва да проучи финансовите механизми и механизмите за координиране на защитата и управлението на крайбрежните и морски екосистеми и абсорбирането на въглерод от океаните като част от глобалната стратегия за морско планиране;

Почви

40. отбелязва, че не само почвата оказва силно влияние върху изменението на климата, но и че самото изменение на климата може да доведе до сериозно влошаване на състоянието на почвите или ерозия;

41. признава, че причините за влошаване на състоянието на почвите и последиците от него са предимно местни и регионални и че съответно следва да бъде приложен принципът на субсидиарност; настоятелно призовава държавите-членки, в които не съществува законодателство за защита на почвите, да поемат своите задължения;

Крайбрежни и островни зони

42. счита, че крайбрежните и островните зони следва да имат право на приоритетни мерки за адаптация, като се има предвид, че те са особено уязвими към последиците от изменението на климата и са гъсто населени, както и че икономическите интереси са много големи;

Политика в областта на здравеопазването и социална политика

43. подчертава, че политиките за адаптация към изменението на климата следва да се стремят да станат движеща сила на устойчивото развитие; освен това подчертава, че тези политики могат и трябва да имат също така възможността да създават работни места и да защитават социалната справедливост, като по този начин допринесат за по-високи нива на заетост и помогнат в борбата срещу бедността и социалното неравенство;

44. подчертава, че социалното измерение и измерението „заетост“ на политиките за адаптация трябва да бъдат взети под внимание в рамките на стратегията на ЕС за възстановяване;

45. отбелязва, че амбициозните планове за приспособяване ще допринесат за развитието на „зелени“ работни места в Европа, което ще ни помогне по пътя към икономика без въглеродни емисии, и призовава Комисията и държавите-членки в тази връзка да положат повече усилия за постигане на по-устойчив икономически ръст в цяла Европа;

46. подчертава необходимостта от гарантиране на достатъчна подкрепа на най-бедните общности и социални групи във връзка с високите адаптационни разходи;

47. приветства предложенията на Комисията за разработване до 2011 г. на насоки и механизми за контрол на въздействието на изменението на климата върху здравето; подчертава нарастващия риск от разпространение на вирусни заболявания, сериозното въздействие върху дихателното здраве и необходимостта от обучение на европейските граждани относно ефективната профилактика, препоръчана от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията;

48. отбелязва вероятността отражението на изменението на климата върху здравето да засегне най-тежко общностите, понасящи най-големи лишения, най-бедната част от населението и най-уязвимите групи, като деца, лица в напреднала възраст и такива, които вече страдат от заболявания; счита, че от важно значение е мерките за адаптация да бъдат разглеждани в контекста на неравенствата по отношение на здравеопазването и тези мерки да насърчават действията, които носят допълнителни ползи за здравето;

49. подчертава необходимостта от засилване на съществуващия надзор на болестите по животните и системите за контрол;

50. признава ролята, която секторът на здравеопазването играе при адаптацията; призовава ЕС да подкрепи действия за намаляване на въглеродния отпечатък на сектора и да осигури адекватно финансиране на мерките за адаптация в сектора на здравеопазването;

Инфраструктура

51. подчертава необходимостта да се гарантира, че съществуващото законодателство относно издаване на разрешителни за промишлена дейност и оценка на въздействието върху околната среда изисква всяка планирана инфраструктура или разрешена промишлена дейност изцяло да отчита прогнозите за бъдещи климатични условия и последващите от тях рискове, като същевременно поддържа известна възможност за адаптация; посочва, че в много случаи би било по-целесъобразно да не бъдат развивани уязвими региони вместо да се строят защитни съоръжения като подготовка за отрицателни климатични последици;

52. подчертава необходимостта да се гарантира, че всички разрешения за строеж, разрешения за извършване на дейност, промени в земеползването, градоустройствени планове и планирането на земеползването като цяло отчитат различните сценарии за адаптация като част от оценка на въздействието върху околната среда;

53. призовава Комисията да разработи възможно най-бързо методология за инфраструктурни проекти, гарантиращи „устойчивост на климата“, включително анализа на разходите и ползите и възможни алтернативи;

54. предлага Комисията да следва да разгледа възможни начини за насърчаване на целесъобразното планиране на земеползването (включително картографиране на опасностите и рисковете) като една от възможностите, които възнамерява да проучи във връзка с оценката на климатичното въздействие на публичните и частните инвестиции;

55. насърчава Комисията да продължи с плана си да включи въздействията от изменението на климата в стандартите за строителство (като например Еврокодовете), за да се подобри издръжливостта на сградите, разположени в рискови райони;

56. счита, че от гледна точка на микроклимата следва да се избягва допълнително застрояване в гъстонаселени области и градове;

Транспорт

57. изразява съжаление, че Бялата книга пренебрегва транспортния сектор, макар и той да произвежда 27% от общите емисии на парникови газове и да са необходими мерки за ефективно приспособяване;

58. подчертава необходимостта транспортният сектор да стане интегрална част от Европейската стратегия относно изменението на климата и призовава Комисията да представи възможно най-бързо предложение за „Европейски пакет от мерки по отношение на климата и транспорта”;

59. счита, че е от съществено значение да се подкрепи модален преход като средство за преминаване към обезвъглеродяване на транспорта;

60. подчертава, че всички видове транспорт трябва постепенно да включат външните разходи за адаптиране;

61. отбелязва, че икономическите, социални и финансови аспекти на необходимите мерки за адаптация в транспортния сектор, като последиците от преструктурирането на сектора (най-вече дължащите се на преминаването към модален транспорт) все още не са достатъчно известни или предвидими; призовава Комисията да определи показатели за уязвимост и методи за обмен на най-добри практики за различните компоненти на сектора (железопътен, сухопътен, въздушен и морски транспорт).

62. призовава Комисията и държавите-членки да разработят ефективна политика за градска мобилност, която да спомогне за намаляване на натовареността на движението и на замърсяването в големите градски зони чрез развитието на обществен транспорт и съмодалност и използването на „интелигентни” транспортни системи;

63. подчертава също така, че за да се насърчи модерна и устойчива транспортна политика, е необходимо през следващия финансов програмен период на ЕС 2014 - 2020 г. да се предостави подходяща финансова подкрепа за приоритетните железопътни проекти, проекти за морски и водни пътища от Трансевропейската транспортна мрежа;

64. подчертава необходимостта да продължи законодателният процес, свързан с Директивата за евровинетката, за да се улесни интернализирането на външните разходи на базата на принципа „замърсителят плаща”, като се създадат равни условия за конкуренция между видовете транспорт;

Енергетика

65. подчертава, че изменението на климата оказва голямо въздействие върху енергийните доставки и търсенето в държавите-членки на ЕС;

66. призовава Комисията да извърши задълбочен анализ на бъдещите енергийни сценарии, като вземе предвид въздействието на изменението на климата върху инфраструктурите и търсенето на енергия;

67. призовава Комисията да проучи дали в резултат на изменението на климата ще се промени потенциалът за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и от източници от изкопаеми горива и обръща специално внимание на ограниченията при охлаждането на топлоелектрически централи и последиците от това;

68. отбелязва във връзка с охлаждането на реакторите особените рискове, които възникват относно сигурността на ядрените инсталации по време на горещи вълни, проблем, който може да има евентуално съществено отрицателно екологично въздействие върху водите в региона и последствия за сигурността на доставките;

69. отбелязва, че екстремните метеорологични условия като наводнения и бури могат да нанесат вреди на електрическите централи, на електрически стълбове, подстанциите и електрически табла или да ги затвори временно; следователно счита, че са необходими разнообразни и стабилни електрически мрежи, за справяне с увеличената потребност от гъвкавост на мрежата и следователно е необходимо да бъдат укрепени както местните, така и международните мрежи за високо напрежение;

70. подчертава, че използването на енергия в сградите ще претърпи промени в резултат от изменението на климата и, че най-голямото предизвикателство в това отношение е свързано с преодоляването на претоплянето на сградите; отбелязва, че естественото охлаждане, механичното охлаждане, енергийните характеристики и добре обмисленото пространствено планиране следва да играят важна роля в това отношение;

71. счита, че чрез интелигентни енергийни политики, които активно насърчават възобновяемите енергийни източници, децентрализираното енергийно снабдяване и енергийна ефективност на своите територии, регионите могат не само да допринесат за борбата с последиците от изменението на климата, но също така да открият нови икономически възможности и перспективи за своите граждани;

72. подчертава, че мерките относно снабдяването с енергия и достъпа до енергия трябва да бъдат определени в дух на солидарност между държавите-членки и че ЕС следва да допринесе за промяна на политиката в световен мащаб в посока на по-голяма енергийна ефективност и популяризирането на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ);

73. призовава държавите-членки да предоставят до 30 юни 2010 г. амбициозни, всеобхватни и реалистични национални планове за действие в съответствие с модели и параметри, определени от ЕС, като отбелязва, че потребностите на всяка държава-членка от енергия от възобновяеми енергийни източници трябва да бъдат удовлетворени главно чрез домашно производство, докато механизмът за статистически трансфер на енергия от възобновяеми енергийни източници между държавите-членки трябва да се използва единствено, когато това бъде преценено за напълно обосновано;

74. подчертава също така, че трябва да се даде неотложен приоритет на допълнителните мерки за популяризиране на стратегията на Общността, чиято цел е увеличаваното с 20% на енергийната ефективност до 2020 г.; също така счита за уместно при оценката на текущите планове за действие относно енергийната ефективност, да разгледа възможността за правене на тези цели правнообвързващи на равнище ЕС;

Биоразнообразие

75. като има предвид, че Натура 2000 представлява централен стълб на политическите усилия на ЕС да запази екосистемите в изменящите се климатични условия, призовава за активно управление на обектите по Натура 2000 и на други ландшафти от подобно значение, със собствено финансиране от страна на ЕС и държавите-членки и въз основа на тясно сътрудничество и консултации с местните общности, и освен това подчертава необходимостта от насоки, за да се осигури свързаност между природните зони; подчертава, че както беше посочено в оценката на въздействието на Комисията (SEC(2008)2887), приложена към съобщението на Комисията „Към стратегия на ЕС за борбата с инвазивните видове“, все още остават много неща, които трябва да се научат за големината и пътищата на развитие на инвазивните видове, как те въздействат на екосистемите и как изменението на климата засяга биологическите инвазии;

76. подчертава, че издръжливостта на сухоземните и морските екосистеми в крайна сметка зависи от запазването на биологичното разнообразие;

77. изтъква факта, че съществуващото законодателство на ЕС, като например Рамковата директива за водите[11] и Рамковата директива за морската стратегия[12], могат да помогнат за решаване на въпроса с издръжливостта на екосистемите в Европа, при условие че плановете за управление включват основан на екосистемите подход; призовава Комисията и държавите-членки да отдадат най-голям приоритет на прилагането на тези политики;

78. подчертава важността на проучването на явлението нашествие на несвойствени видове в европейските екосистеми (напр. тропически морски видове в Средиземноморието) и да се разработят подходящи политики, за да му се противодейства;

Градска среда

79. изтъква факта, че в градските зони в Европа живее около 75% от населението и че изменението на климата е допълнителен фактор, който влияе върху качеството на живот в по-малките и по-големи градове; настоятелно призовава Европейската агенция по околната среда (ЕЕА) да проучи очакваното въздействие на изменението на климата върху микроклимата в градските зони (като вземе предвид например ефекта на т.нар. "градски топлинен остров");

Миграция

80. подчертава, че изменението на климата вероятно ще предизвика миграция по екологични причини в големи мащаби от региони, които вече са източник на миграционни потоци към Европа (Африка, Близкия Изток, Южна и Югоизточна Азия);

81. подчертава, че миграцията по екологични причини следва да бъде взета предвид при дългосрочното планиране на политиката на помощ за развитие, за да могат да бъдат взети мерки за навременно предотвратяване и бърза хуманитарна реакция в страните по произход;

Културно наследство

82. подчертава значението на разработване на мерки за адаптация, които да отчитат всички аспекти на европейското културно наследство;

Структура и управление

83. подчертава необходимостта местните и регионалните органи да бъдат признати като основни участници в борбата с вредните въздействия на изменението на климата;

84. подчертава значението на наличието на подходящо равнище на намеса, междуотрасловата интеграция и устойчивата подкрепа за опазването на околната среда, за да се увеличи максимално ефективността на прилаганите мерки;

85. призовава Комисията и държавите-членки да насърчават координиран подход, когато разглеждат адаптацията с цел гарантиране на териториално сближаване в ЕС;

86. счита, че следва да бъдат взети мерки, които съгласуват икономическите иновативни и устойчиви действия със защитата на природната среда и по този начин намаляват конфликтите при използването между екологичните и икономическите интереси;

87. настоятелно приканва Комисията да работи по предложенията, за да въведе задължителни национални и регионални стратегии за адаптация;

88. приканва Комисията да разработи всеобхватен подход относно участието на застрахователния сектор в дейности по осведомяване относно рисковете и споделянето на рисковете;

89. призовава Комисията и държавите-членки да развият необходимите публично-частни партньорства за създаването на дългосрочна, силна и ефективна рамка за управление на риска за климата (обхващаща всички аспекти, от осведомеността за рисковете до споделянето на рисковете и възстановяването), с ясно изявена ръководна роля и ангажираност от страна на държавните органи;

90. счита, че най-отдалечените региони поради особеното си положение, посочено в член 349 на Договора от Лисабон, както и на географското си разположение в зони в тропиците, са чувствителни към последиците от изменението на климата и поради това би следвало да се ползват с особено внимание от страна на Европейската комисия; поради това призовава Комисията да разработи оценка на въздействието и специфичен план за действие за най-отдалечените региони, както и да подкрепи обмена на информация и добри практики между местните органи в тези региони и органите на намиращите се в географска близост с тях трети страни;

91. призовава Комисията да упражнява напълно новите права, които член 260 на Договора от Лисабон й дава, за да изпълни ролята си на пазител на Договорите;

Финансиране

92. изтъква, че бюджетът на ЕС не отразява понастоящем приоритетите на политиките на ЕС в областта на адаптацията към изменението на климата;

93. настоятелно приканва Комисията, в рамките на прегледа на настоящата многогодишна финансова рамка, да съсредоточи своето внимание върху способността на бюджета на ЕС да се справи с изменението на климата; подчертава факта, че следващата многогодишна финансова рамка следва да отдаде голямо значение на изменението на климата и в частност − на мерките за адаптация, като гарантира наличието на необходимите финансови средства;

94. в рамките на прегледа на бюджета на ЕС и с цел гарантиране, че той ще се занимае с въпроса за въздействието на изменението на климата, приканва настоятелно Комисията да предложи процедура, съобразена с изменението на климата;

95. призовава за отдаване на приоритет на изменението на климата в бъдеще, в частност посредством интегрирането на стратегията за адаптация в политиките на ЕС;

96. призовава да се следи стриктно, за да се гарантира, че оценката на последствията от изменението на климата е част от процеса на одобряване на предложения за проекти, финансирани от ЕС, свързани с енергийната ефективност, управлението на отпадъци и изграждането на инфраструктура;

97. подчертава, че целите на борбата срещу измененията на климата и опазването на околната среда следва да се интегрират в целите за равновесие и растеж в рамките на политиката на сближаване на ЕС, без да заменят традиционните задачи на структурната политика;

98 настоятелно приканва Комисията при спазване на Стратегията за устойчиво развитие на ЕС[13], да предложи като неотложна мярка пътна карта за реформата във финансирането на всеки отделен отрасъл, който има отрицателно въздействие върху околната среда, с цел постепенното им превъзмогване; изтъква освен това, че финансовите средства, предоставени посредством тази реформа, следва да се насочат към усилията за адаптация и зелени работни места;

99. изтъква, че средствата, предоставени по линия на различните планове за икономическо възстановяване, следва също да бъдат насочени към инвестиции за адаптация и във всички случаи трябва да бъдат съобразени с изменението на климата;

100. подчертава принципа на превенция в процеса на адаптация към изменението на климата; призовава Комисията да разработи подходи, за да гарантира, че разходите, произтичащи от липсата на мерки за адаптация, не се прехвърлят на обществото;

101. подкрепя Комисията, която настоятелно приканва Съвета да възобнови процеса на преразглеждане на регламента за фонд „Солидарност”, което ще позволи причинените от природни бедствия или от човека щети да бъдат преодолявани по по-ефективен, гъвкав и своевременен начин;

102. подчертава, че значителна част от приходите, получени от състезателното наддаване за квоти в схемата на ЕС за търговия с квоти на емисии на парникови газове (EU ETS), включително състезателно наддаване в областта на въздушния и морския транспорт, следва да бъде отделена за подпомагане на държавите-членки и на развиващите се страни да се адаптират към изменението на климата; отбелязва, че подобни разпоредби следва също така да подкрепят устойчивите видове транспорт в Европа, като например железопътния транспорт; призовава за разпределянето между държавите-членки с по-ниски равнища на приходи на средствата, вече заделени по схемата на ЕС за търговия с квоти на емисии на парникови газове (EU ETS) за целите на солидарност и растеж в рамките на Общността (приходи, произлизащи от 10% от общото количество на квотите, които подлежат на състезателно наддаване);

103. призовава при разпределянето на средства, получени по схемата за търговия с емисии и от други източници на Общността, с цел подпомагане на държавите-членки в адаптацията към изменението на климата, да се отчита уязвимостта от изменението на климата на всяка държава-членка или регион;

104. признава историческата отговорност, която държавите с развита промишленост носят за настоящото увеличение на глобалните температури; потвърждава заявеното в неговата резолюция от 10 февруари 2010 г., в това число, че ангажиментите от страна на ЕС за финансиране на усилията в развиващите се страни следва да бъдат нови и да допълват съществуващите ангажименти по официалната помощ за развитие и да бъдат независими от годишните бюджетни процедури в държавите-членки;

Външно измерение

105. повтаря отново необходимостта мерките за адаптация да се включат във външната политика на ЕС, в съответствие с точка 8 от Споразумението от Копенхаген;

106. изтъква, че стойността на услугите, предлагани от екосистемите и издръжливостта е дори от по-голямо значение в най-слабо развитите страни[14]; изтъква, че политиките за адаптация към изменението на климата, и по-специално политиките за издръжливост на екосистемите, следва надлежно да отчетат всички преговори, водени на международно равнище, в това число преговорите във връзка с търговията;

107. изразява твърда убеденост относно необходимостта Европейският съюз да запази и засили своята водеща роля в международната борба с глобалното затопляне и счита, че евентуалното забавяне на тези действия ще увеличи риска от отрицателни екологични, икономически и социални последици и вероятно ще доведе до по-високи разходи;

108. подчертава, че когато става дума за успешното прилагане на европейската рамка за действия за приспособяване решаваща роля ще играе нейното включване като част от единно и амбициозно световно споразумение с правнозадължителни цели във връзка с борбата срещу изменението на климата, както и че ЕС трябва да поеме водеща роля в тази посока.

109. призовава Комисията да разгледа възможността за увеличаване на публичните средства, предназначени за международно сътрудничество в предстоящата Осма рамкова програма (FP8), в:

а. развитите страни, за да се увеличи разпространението на възобновяемите технологии,

б. развиващите се страни, за да се подпомогне борбата им срещу изменението на климата, което засяга най-уязвимите региони в тези страни, при непрестанно зачитане на особените условия на всеки регион, с основен критерий социалното и икономическо развитие на тези региони на развиващите се страни, с които се осъществява международно сътрудничество; и

в. трети държави, граничещи с ЕС, в които последствията от изменението на климата са подобни на тези, които се наблюдават в ЕС;

Управителен комитет по въздействието и адаптацията

110. подкрепя предложението на Комисията за създаване на управителен комитет по въздействието и адаптацията; подчертава, че е важно тази група да ангажира регионални и местни участници освен държавните представители; призовава Комисията да гарантира, че тази група включва представители на Парламента в качеството на наблюдатели, както и частни заинтересовани лица в качеството им на експерти; призовава Комисията да гарантира, че ръководната група обръща специално внимание на най-сериозните отражения на изменението на климата върху здравето като нарастването на броя на свързаните с климатичните условия смъртни случаи и вирусни заболявания;

Доклад за напредъка, изготвен от Комисията

111. призовава Комисията да докладва пред Европейския парламент до 2012 г. относно напредъка, постигнат при прилагането на гореспоменатата бяла книга;

0 0

112. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

[1] ОВ C 247 E, 15.10.2009 г., стp. 41.
[2] Приети текстове, P6_TA(2009)0042.
[3] Приети текстове, P7_TA(2009)0013.
[4] Приети текстове, P7_TA(2009)0089.
[5] Приети текстове, P7_TA(2010)0019.
[6] Проекторешение РКООНИК -/CP.15, Copenhagen Accord, FCCC/CP/2009/L.7.
[7] OВ L 140, 5.6.2009 г., стр.63.
[8] Съвместен изследователски център – Институт за бъдещи технологични изследвания: „Въздействие на изменението на климата върху селското стопанство в Европа. PESETA-Проучване за сектора на селското стопанство“, EUR 24107 EN, 2009.
[9] OВ L 327, 22.12.2000 г., стр.1.
[10] Приети текстове, P7_TA(2009)0013.
[11] Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.), последно изменена с Директива 2008/32/EО (OВ L 81, 20.3.2008 г., стp. 60).
[12] Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морската стратегия), ), OВ L 164, 25.6.2008 г., стp. 19.
[13] Преглед на стратегията за устойчиво развитие на ЕС (EU SDS), Документ на Съвета 10917/06.
[14] Подходящи решения за една неудобна истина: Основан на екосистемите подход по въпроса за изменението на климата, Световна банка, отдел по опазване на околната среза, 2009 г., и Естественият подход? Ролята на екосистемите за смекчаване на въздействието на изменението на климата, Програма на ООН за околната среда (ЮНЕП), 2009 г.

Основните последици от изменението на климата могат да бъдат обобщени по следния начин: по-малко на брой дъждовни дни, но по-силни превалявания, намалено количество на снеговалежа и по-дълги периоди на засушавания.

Това оказва пряко въздействие върху географските характеристики на земната площ, като повишава ерозионните процеси на почвата и опасността от наводнения, а намалява снеговалежите, което, на свой ред, възпрепятства способността за самостоятелно пълнене на подземните водоносни слоеве. Настоящите практики на управление на водите демонстрират по важен начин причините, поради които е необходимо да адаптираме нашите подходи към настоящото управление на ресурсите. Необходимо е дъждът да бъде задържан за възможно най-дълъг период от време на местата, където пада, а поради повишените рискове, свързани с внезапни наводнения, водните обекти следва да бъдат адаптирани с цел увеличаване на времето на задържане. Речните корита трябва да се управляват правилно, като водните маси в резултат на това управление се използват за производство на електроенергия. По-дългите периоди на засушавания ще повишат риска от горски пожари. В този случай адаптирането ще се изразява в намаляване на опасността от пожари чрез разреждане на горите, което на свой ред ще намали възникването и скоростта на избухване на пожари. Всъщност използването на биомаса от горски и селскостопански остатъчни продукти ще допринесе значително за способността за адаптация. Мерките за адаптация са от основно значение с цел да се отговори на динамичните предизвикателства на изменението на климата, като същевременно се подобрява и капацитета на Европейския съюз за безопасност и предоставяне на услуги. Адаптацията на макроравнище е основно начинание, което би ни позволило да подобрим нашите действащи системи за управление при извънредни ситуации чрез съчетаване на сателитни и наземни наблюдения за прогнозиране на сериозни явления, и е свързано със смекчаването, но не е тъждествено на него.

При все това настоящата бяла книга е само подготвителен документ, който цели да предостави широка рамка на политиката, от която впоследствие могат да бъдат разработвани необходимите планове и стратегии. Воден от тази цел, докладът ни по инициатива не съдържа специфични позовавания на много подробности в редица области на политики, но очертава общия стратегически подход за повишаване на устойчивостта на ЕС спрямо последиците от изменението на климата. Когато бъдат изготвени специфични планове в тази политика, със сигурност ще е необходим цялостен анализ, особено относно финансирането. Финансовите средства, в действителност, могат да се определят единствено когато съществува ясна представа относно целите, които трябва да бъдат постигнати. Основните точки на всеобхватната стратегия за адаптация следва да бъдат: поставяне на ударение върху комуникацията (събиране и разпространение на данни в подходящи национални и местни мрежи), включително ясно разбиране на начините, по които усилията за адаптация следва да бъдат споделени въз основа на капацитет за адаптация на национално, регионално и местно равнище и тяхното териториално въздействие; акцентиране върху структурата на добро управление с цел действителна ефективност на политиката; включването на политиката по адаптация към климата във всички други политики на ЕС. Териториалното измерение следва да бъде оперативно измерение и вече да не представлява цел за подобна важна политика като адаптацията; следователно проблемът от решаващо значение е управлението на земята и неговото съгласувано планиране. Някои предложения към бялата книга сочат необходимостта да се подходи към връзката между адаптацията към изменението на климата и здравето на човека и на животните. На последно място трябва да се преоцени ролята на застраховането с цел да се отговори на повишените рискове посредством предлагането на нови форми на публично-частни партньорства.

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно Бялата книга на Комисията: „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие”
(2009/2152(INI))

Докладчик по становище: Marisa Matias

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че изменението на климата е глобално явление, а неговото въздействие е неравномерно разпределено между различните региони на света и различните сектори; като има предвид, че дори социално-икономическите аспекти, разходите и ползите ще бъдат различни както в развиващите се страни, така и в по-развитите страни; като има предвид, че затова реакциите спрямо изменението на климата трябва да включват мерки за адаптация заедно със стратегии за гарантиране на ефективно придвижване в посока устойчиво развитие чрез ясни и подробни планове за действие във всички засегнати сектори,

Б. като има предвид, че смекчаването на причините за изменението на климата, от една страна, и , от друга страна, мерките за адаптация, които имат за цел да ограничат въздействието на това изменение, не винаги могат да бъдат разграничени; като има предвид, че неотдавнашните законодателни инициативи на ЕС относно етикетирането на автомобилните гуми, енергийното етикетиране и относно енергийните характеристики на сградите като част от пакета за енергийна ефективност играят важна роля в намаляването на емисиите на CO2 и също трябва да бъдат включени в бъдещи интервенции за нови модели в областта на енергетиката на равнище ЕС,

В. като има предвид, че, съгласно преработената директива относно схемата за търговия с емисии (ETS), държавите-членки следва да отделят поне 50% от приходите от ETS за мерки за смекчаване и адаптация,

Г. като има предвид, че изменението на климата неизбежно ще окаже въздействие върху предлагането на енергия, външните измерения на енергийната сигурност на ЕС и търсенето на енергия; като има предвид, че метеорологични условия от рода на проливни валежи от дъжд, покачващи се температури, горещи вълни, суши, силни бури, наводнения и пожари могат да причинят сериозни прекъсвания и щети на инфраструктурата за снабдяване с енергия и така пряко да засегнат производството и транспортирането на енергия, както и нейното разпределяне сред крайните потребители,

Д. като има предвид, че разнообразяването на енергийните източници и на каналите за разпространение, както и на доставчиците на енергия, е важно средство за гарантиране на равен достъп до и адекватно предлагане на енергия, като в същото време се постигат целите на ЕС за засилване на използването на енергия от възобновяеми източници и намаляване на емисиите на CO₂,

Е. като има предвид, че Комисията и държавите-членки следва да включат мерки за адаптация в процеса на прилагане и модифициране на съществуващото и бъдещето законодателство, политики и програми,

1. признава, че екстремни природни явления, заедно с очакваното покачване на морското равнище и по-големи колебания в количеството на валежите, налагат необходимостта от нови проекти и мерки за адаптация за тяхното въвеждане, особено по отношение на селското стопанство и управлението на реки и водосборни басейни, дори и в рамките на съществуващите инфраструктурни системи, които ще породят големи оперативни разходи, но въпреки това са достъпни, тъй като тези разходи са много по-ниски от цената на бездействието в средносрочен и дългосрочен план; въпреки това призовава научните основания за такива мерки да изпълняват критериите, произтичащи от климатологията, при наличието на съответните партньорски оценки, процес на оценка и непрекъснато обновявани резултати от научни изследвания по прозрачен начин; призовава Комисията и държавите-членки да представят специален национален план за действие, данни за тези разходи и тяхното разпределение;

2. отбелязва, че развитието на взаимосвързана енергийна инфраструктура и широколентово покритие на европейско равнище би улеснило адаптацията чрез засилено развитие на способностите за адаптация и споделянето на рискове в по-голяма степен;

3. призовава Комисията да осигури изчерпателна оценка на възможните рискове, свързани с изменението на климата, по отношение на инфраструктурата с критично значение като енергийни и далекосъобщителни мрежи, които са от решаващо значение за функционирането на вътрешния пазар;

4. споделя становището, че методологиите за инфраструктурни проекти, съобразени с изменението на климата, следва да бъдат разработени възможно най-скоро;

5. отбелязва, че с цел да се предотвратят катастрофи, във всички промишлени сектори са необходими нови мерки от рода на повишена сигурност и проверки на потреблението или производството на енергия, които разширяват съществуващите хармонизирани стандарти в областта на строителството, като например Еврокодовете за одобряване на използването на сгради, включително промишлени сгради, които трябва да са в съответствие с Директива 85/337/ЕИО, изменена с Директива 97/11/ЕО, и Директива 2001/42/ЕО за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) и стратегическа оценка на околната среда (ДСООС);

6. подчертава, че мерките относно снабдяването с енергия и достъпа до енергия трябва да бъдат определени в дух на солидарност между държавите-членки и че ЕС следва да допринесе за промяна на политиката в световен мащаб в посока на по-голяма енергийна ефективност и популяризирането на възобновяемите източници на енергия (ВЕИ); подчертава, че ЕС трябва да осигури възобновяеми енергийни източници в съответствие с графика, определен в Директива 2009/28/ЕО, призовава държавите-членки да представят до 30 юни 2010 г. амбициозни, изчерпателни и реалистични национални планове за действие съгласно моделите и параметрите, определени от ЕС, като се следи за това, търсенето на енергия от възобновяеми източници във всяка държава-членка по принцип да се покрива от националното производство, докато механизмът за статистическото прехвърляне на енергия от възобновяеми източници между държавите-членки да бъде използван само, ако се счита, че това е напълно оправдано;

7. подчертава също така, че в тази връзка трябва да се даде неотложен приоритет на допълнителните мерки за популяризиране на стратегията на Общността, чиято цел е увеличаваното с 20% на енергийната ефективност до 2020 г.; също така счита за уместно при оценката на текущите планове за действие относно енергийната ефективност, да разгледа възможността за правене на тези цели правнообвързващи на равнище ЕС;

8. посочва, че ЕС и държавите-членки следва да изяснят размера на своя финансов принос към технологичното сътрудничество с партньори в контекста на ангажиментите, поети по време на Конференцията по изменението на климата в Копенхаген по отношение на използването на приходите от търговете в рамките на ETS и ускореното финансиране, за да засилят както частните, така и публичните инвестиции, и по-специално във връзка с техните бъдещи Национални планове за действие относно енергийната ефективност и Национални планове за действие относно възобновяемата енергия, и приветства съобщението на Комисията, в което се обещава значително увеличаване на средствата за изследвания в областта на енергията, за да се развие икономика на основата на устойчива енергия;

9. признава, че продължаващото изменение на климата има значително въздействие върху икономическото развитие и може да създаде рискове от сериозни проблеми в икономическите и социалните дейности; счита, че мерките за икономическа адаптация, включително преориентиране към по-устойчиво промишлено производство, изискват в същото време предоставянето на достатъчно средства за мерки за адаптация и смекчаване и че тези мерки не трябва да бъдат ограничавани до използването на приходите от схемата за търговия с емисии (ETS), като припомня ангажимента съгласно законодателството в тази област да се отделят поне 50% от такива приходи за мерки в областта на климата, включително адаптация, в рамките на ЕС и в развиващите се страни, но се нуждаят от допълнителни новаторски средства както от частни, така и от публични източници; подчертава, че средствата, предоставени по линия на различните планове за икономическо възстановяване, следва също да бъдат използвани за инвестиции за адаптация и следва да бъдат съобразени с изменението на климата във всички случаи;

10. счита, че (също така и във връзка с решенията за адаптация) въздействието върху даден сектор често ще има последици за други сектори и поради призовава Комисията да вземе под внимание тези взаимодействия при прилагането на мерки за адаптация;

11. подчертава необходимостта да се гарантира, че съществуващото законодателство относно издаването на лицензи за промишлеността и извършването на оценки на въздействието върху околната среда взема предвид последствията от изменението на климата за всяка планирана инфраструктурна или промишлена дейност; подчертава, че за енергийната инфраструктура последствията от изменението на климата следва да бъдат взети предвид както на равнището на отделните инфраструктурни елементи, така и за националните и европейските енергийни системи;

12. отбелязва, че МСП в много сектори са особено уязвими спрямо изменението на климата и често са недостатъчно подготвени; призовава Комисията да извърши оценка на равнището на подготовка за изменението на климата сред МСП, включително на наличните схеми за застраховане, и да посочи възможни средства, които да помогнат за преодоляването на проблема;

13. подчертава значението на изготвянето на национални планове за приспособяване, основани върху обща европейска рамка, което позволява на държавите-членки да планират и оповестяват своите дейности във връзка с приспособяването, включително въпросите, отнасящи се до енергийните системи и политики; счита, че тези планове следва да включват карти на риска, които показват промишлените съоръжения, които могат да представляват опасност за околната среда или за общественото здраве в случай на неблагоприятни метеорологични явления; призовава за предоставянето на подобна информация на разположение на обществеността и на други държави-членки;

14. призовава Комисията да разгледа възможността за увеличаване на публичните средства, предназначени за международно сътрудничество в предстоящата Осма рамкова програма (FP8), едновременно с

а. развити страни, за да се увеличи обсегът на възобновяемите технологии,

б. развиващи се страни, за да се подпомогне борбата им срещу изменението на климата, което засяга най-уязвимите региони в тези страни, при непрестанно зачитане на особените условия на всеки регион, с основен критерий социалното и икономическо развитие на самите региони на развиващите се страни, с които се осъществява международно сътрудничество;

15. подчертава, че размерът на необходимите финансови средства за научноизследователска и развойна дейност по отношение на изменението на климата трябва да бъде увеличен; счита, че именно поради несигурността на научните данни относно времевата рамка, обхвата на проблема, специфичните географски области и производствените отрасли, които ще бъдат засегнати от последствията от изменението на климата в Европа, е необходимо да бъдат заделени средства за научни изследвания в областта на климата, което може да бъде осъществено по най-ефективен начин на европейско равнище, като така ще се предостави добра основа за разработване на политики за приспособяване към изменението на климата; счита също така за необходимо да бъде увеличено финансирането на инициативата на Комисията, която предстои да бъде въведена с участието на държавите-членки, за интегрирана и достъпна в световен мащаб информационна система относно околната среда, за да се подобри достъпа до данни относно промени в околната среда; при положение, че трябва де се вземат предвид и други мерки, като значително засилване на финансирането за смекчаване и адаптация, свързани с проекти и програми за научноизследователска и развойна дейност;

16. приветства неотдавнашното съобщение на Комисията относно инвестициите в развитието на технологиите за нисковъглеродни емисии (план SET), което показва ясно, че развитието на новаторските технологии, които са необходими за постигането на целите на енергийната политика и на политиката на ЕС в областта на климата, предполагат непосредственото взаимодействие на публичните инвестиции с частния сектор; отбелязва също, че пътната карта на ЕС за инвестиции в тези технологии трябва да дава предимство на технологиите за възобновяеми енергийни източници и да гарантира включването на всички пазарни участници, и по-конкретно на МСП, в програмите за енергийна ефективност;

17. подчертава значението на сателитните услуги за спасителни дейности в случай на природни бедствия; във връзка с това приветства бързото оказване на помощ на органите на гражданската защита от системата GMES след трагичното земетресение в Хаити; призовава всички участници да осигурят цялостното функциониране на системата GMES в най-кратки срокове;

18. в тази връзка подчертава огромното значение на инициативите на местно равнище, като например повторно залесяване и залесяване, с оглед активното участие в борбата срещу изменението на климата и посочва важната роля на обмена на информация относно добри практики и подходящи информационни кампании, например за това как крайбрежни и планински области, острови и низини следва да се адаптират към изменението на климата, координирани с по-широкообхватните инициативи, предприети от националните органи и от ЕС с оглед на по-ефективното прилагане на законодателството на Общността и на стратегиите и програмите в тази област. отбелязва също, че отдалечените региони могат да играят особено важна роля чрез децентрализираното производство на енергия, което допринася за по-добрата енергийна ефективност посредством намаляването на загубите в мрежата и по-доброто управление на търсенето;

19. счита, че, с цел разработване на подходяща основа от познания относно приспособяването към изменението на климата и с цел повишаване на развитието на технологиите за приспособяване, следва да бъдат използвани изцяло всички съществуващи инициативи на ЕС, като например създаването на Общностите на познания и новаторство по въпросите на смекчаването на последствията от изменението на климата и приспособяването към тях под ръководството на Европейския институт за иновации и технологии (EIT).

20. подчертава, че когато става дума за успешното прилагане на европейската рамка за действия за приспособяване решаваща роля ще играе нейното включване като част от единно и амбициозно световно споразумение с правнозадължителни цели във връзка с борбата срещу изменението на климата, както и че ЕС трябва да поеме водеща роля в тази посока.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно Бялата книга на Европейската комисия относно адаптирането спрямо изменението на климата: към европейска рамка за действие
(2009/2152(INI))

Докладчик по становище: Dominique Vlasto

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че транспортният отрасъл е отговорен за приблизително 27% от емисиите на парникови газове на ЕС и че този процент нараства,

Б. като има предвид, че на 8 и 9 март 2007 г. Европейският съвет одобри определянето на цел за Европейския съюз, състояща се в намаляването на емисиите на парникови газови с 20 или 30% до 2020 г., при наличието на международно споразумение, спрямо равнището от 1990 г., и че тази цел не може да бъде постигната без една съвместима с нея стратегия да се прилага към транспортния отрасъл,

В. като има предвид, че изменението на климата е реалност, до която до голяма степен се е стигнало в резултат на човешката дейност, че предизвикателството се състои в това да се съберат всички заинтересовани участници, за да се положат общи и дългосрочни усилия в защита на климата, които да съчетават мерки за превенция, за смекчаване на изменението и за адаптиране към него, и че изготвените за целта политики трябва да бъдат както отраслови, така и междуотраслови;

1. съжалява, че не е обърнато внимание на транспортния отрасъл в Бялата книга на Комисията, озаглавена " Адаптиране спрямо изменението на климата: към европейска рамка на действие“ (COM(2009)0147), и изразява желание следващата бяла книга относно бъдещата европейска транспортна политика до 2020 г. да се съсредоточи върху включването в транспортната политика на мерките за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на неговото въздействие;

2. обръща внимание на факта, че бюджетните средства, заделени за финансиране на мерките, които са необходими поради изменението на климата, са недостатъчни;

3. приканва Комисията да предложи, в рамките на второто преразглеждане на финансовите правила, приложими към програмите, финансирани от ЕС, нови способи за финансиране и инвестиране в областта на транспорта, както и новаторски и интегрирани финансови инструменти, свързани с адаптирането спрямо изменението на климата, които са съществено условие за успешното провеждане на европейските политики в областта на транспорта;

4. подчертава, че усилията за адаптиране от страна на транспортния отрасъл ще бъдат особено затруднени поради изменението на климата и че предприятията от отрасъла са тези, които към настоящия момент ще поемат най-голямата част от тежестта; при все това счита, че усилията за адаптиране на този отрасъл и на неговите предприятия не трябва просто да бъдат самостойни, като се вземат предвид произтичащите от него залози за конкурентоспособността на съвкупната европейска икономика, и че те трябва изцяло да бъдат отчетени в стратегическият подход за адаптиране, а именно като се предложат действия за подобряване издръжливостта на транспортния отрасъл;

5. счита, че икономическите, социални и финансови последици върху транспортния отрасъл от прилагането на мерките за борба срещу изменението на климата, като отражението на преустройството на този отрасъл (напр. под въздействие на модалния преход към друг вид транспорт и на мултимодалния транспортен капацитет), са все още недотам познати и предвидими; подчертава, че Комисията следва да развие събирането на данни относно развитието на този отрасъл и да установи показатели за уязвимост и методи за обмен на най-добри практики и опит за различните му съставни части (пътен, железопътен, въздушен и морски транспорт);

6. припомня предложението за резолюция за Зелената книга относно Трансевропейските транспортни мрежи от 22 април 2009 г., в което се подчертаваше, че изменението на климата и устойчивото развитие следва да бъдат включени в инфраструктурната политика за всички видове транспорт с цел постигане на целите на ЕС за намаляване на емисиите на CO₂;

7. счита, че прегледът на въпросите, свързани с Трансевропейските транспортни мрежи, следва да отчита факта, че следва да е възможно проектите да бъдат приспособявани към последствията от изменението на климата и да бъдат устойчиви на тези изменения;

8. счита, че Комисията следва да извърши оценка на ефективността на различните видове транспорт за разпределение на стоки и на начините за повишаване на интермодалността между различните видове в нашите градове като част от един нов устойчив план за градска мобилност за градовете в Европа, основан върху приспособяването на нашите градове към изменението на климата;

9. призовава Комисията и държавите-членки да се заемат с разработването на ефективна политика за градска мобилност, която да спомогне за намаляване на натовареността на движението и на замърсяването в големите градски зони чрез развитието на обществен превоз и съмодалност и използването на „интелигентни” транспортни системи;

10. одобрява предложените действия за укрепване издръжливостта на физическата инфраструктура; подчертава, че тези действия трябва да обхващат не само изграждането, но също така и поддържането на инфраструктурата, включително транспортната инфраструктура, и призовава Комисията да включи, поради новите въздействия върху климата, необходимостта от повторна оценка на техническите стандарти и на стандартите за безопасност в работната програма на агенциите на Комисията, които развиват дейност в сферата на транспортната безопасност;

11. счита, че планинските райони на ЕС ще бъдат особено засегнати от изменението на климата, което напредва с по-бързи темпове в тези уязвими райони, и че то ще окаже отражение върху заетостта, достъпността на местата, земеползването, туризма и инфраструктурите, които биха оправдали в тази Бяла книга предвиждането на конкретни действия за " подобряване на издръжливостта на планинските райони"; поради това предлага Комисията да изготви насоки на Общността за приспособяване към изменението на климата в планинските райони като част от общата политика за териториално планиране поради това предизвикателство, тъй като става въпрос за особено чувствителни географски зони, като например крайбрежните и морски зони;

12. призовава Комисията и държавите-членки да прилагат конкретни мерки за защита на крайбрежните зони и морската среда, в съответствие с общата морска политика, при надлежно отчитане на морския транспорт, защитата на морската среда и управлението и развитието на морските зони като част от интегрирания подход;

13. призовава Комисията да инвестира в научни изследвания и новаторство за приспособяване на транспорта и неговата инфраструктура към последствията от изменението на климата и крайните метеорологични условия, особено в крайбрежните и морските зони, планинските райони и земетръсните зони, в съчетание с научни изследвания за намаляване на факторите, причиняващи изменението на климата, включително програми за екологосъобразни превозни средства, „интелигентни” транспортни системи и системи за управление на движението;

14. призовава Комисията и държавите-членки да насърчават и подкрепят дългосрочното интегрирано планиране на транспортните и енергийни инфраструктури и свързаното със земеползването планиране;

15. призовава Комисията, като абсолютно неотложен въпрос, да подобри познанията и наблюденията във връзка с въздействието на климата с помощта на Европейската агенция за околната среда, Съвместния изследователски център и Европейската обсерватория за сушите, при използване при всяка възможност на нови спътникови технологии за наблюдение и „интелигентни" транспортни системи;

16. по-специално призовава Комисията да обърне особено внимание на картографирането и оценката на въздействията в планинските и крайбрежните райони, където се предполага, че покачващите се температури и повишаването на морското равнище биха могли да предизвикат значителни промени в туристическия отрасъл, от който те са зависими в огромно степен, и при необходимост да предложи предприемането на мерки;

17. счита, че действията, предложени в тази Бяла книга, са доста неясни по отношение на инструментите и финансирането; призовава Комисията да отдава предпочитание на начините на финансиране, които са в съответствие с принципа „замърсителят плаща”, за всички видове транспорт; призовава Комисията да допълни финансирането за приспособяване към изменението на климата чрез мобилизиране на структурните фондове и на някои от бюджетните кредити от Европейския план за икономическо възстановяване и чрез отдаване на предимство на финансирането на решения на предизвикателствата на изменението на климата в следващата финансова перспектива за периода след 2013 г., така че всичко това да спомогне за реализирането на екологосъобразен и устойчив растеж, за създаването на работни места и за подпомагането на заинтересованите участници в отрасъла на транспорта и туризма чрез новаторство и научни изследвания; подчертава, че всички видове транспорт трябва да включат външните разходи във връзка с изменението на климата;

18. подчертава, че политиките в областта на транспорта следва да бъдат по-ефективно включени в други области на политиките, като например енергийна сигурност, водоснабдяване, планиране на земеползването, градско планиране и обществено здраве, с цел постигане на системен подход за приспособяване към изменението на климата;

19. счита, че Насочваща група относно въздействията на климата и адаптацията би могла да предвиди участието на членове на ЕП, извършващи дейност в рамките на съответните парламентарните комисии на ЕП (а именно комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по промишленост, изследвания и енергетика, комисията по транспорт и туризъм);

20. подчертава, че Договорът от Лисабон вече дава право на Комисията да предприеме мерки за подпомагане и координация в областта на туризма; призовава Комисията да предложи мерки и действия, позволяващи определянето на стратегия за конкретно адаптиране за туристическия отрасъл (подобряване на познанията върху отражението на изменението на климата, политика за предотвратяване на рисковете и за приспособяване към последвалите изменения, информация, предназначена за потребителите и т.н.);

21. подчертава необходимостта от достъпна, подробна и цялостна информация за широката общественост и заинтересованите участници в отраслите транспорт и туризъм относно причините и въздействията на изменението на климата и относно начините, по които тези изменения могат да изменят начина на живот и транспортните средства, видовете пътуване, организацията на тези отрасли, изграждането и поддръжката на инфраструктурата и таксите за нейното ползване, териториалното планиране и доставката на природни ресурси; подчертава, че подходящото финансиране за тези информационни кампании е от решаващо значение и че следва да се отчита необходимостта от приспособяването на тази информация към конкретните държави-членки и техните региони.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	27.1.2010 г.
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	31 0 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Margrete Auken, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Antonio Cancian, Michael Cramer, Luis de Grandes Pascual, Christine De Veyrac, Saïd El Khadraoui, Jacqueline Foster, Mathieu Grosch, Dieter-Lebrecht Koch, Werner Kuhn, Jörg Leichtfried, Bogusław Liberadzki, Eva Lichtenberger, Gesine Meissner, Hella Ranner, Vilja Savisaar, Olga Sehnalová, Brian Simpson, Dirk Sterckx, Silvia-Adriana Ţicău, Giommaria Uggias, Thomas Ulmer, Peter van Dalen, Dominique Vlasto, Artur Zasada, Roberts Zīle
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Philip Bradbourn, Petra Kammerevert, Guido Milana, Dominique Riquet
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Marco Scurria

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно Бялата книга на Комисията: „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“
(2009/2152(INI))

Докладчик по становище: Salvatore Caronna

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. счита, че изменението на климата представлява решаващо предизвикателство на нашето време; то вече оказва очевидни последствия върху околната среда, човешкото здраве и териториалното устройство и уврежда способността на всички страни да напредват по пътя на устойчивото развитие;

2. приветства публикуването на Бяла книга на Европейската комисия, озаглавена „Адаптиране спрямо изменението на климата − към европейска рамка за действие“; подчертава, че изменението на климата представлява предизвикателство, което оказва значително регионално въздействие и изисква координиран подход на равнището на Европейския съюз, който да обхваща различните политики на ЕС и равнища на предприемане на действия: европейско, национално, регионално и местно;

3. счита, че последиците от изменението на климата са различни за различните сектори и европейски региони, както показа проучването на Комисията, озаглавено „Региони 2020“[1]: регионите, които са подложени на най-голям натиск в резултат от изменението на климата, са разположените в южна и източна Европа региони, и по-специално островните и крайбрежните региони, най-отдалечените региони и областите, изложени на голям риск от недостиг на вода, като съществува опасност от по-нататъшно нарастване на регионалните неравенства, дори между регионите на една и съща държава;

4. изразява съжаление, че през настоящия програмен период (2007-2013 г.) държавите-членки отпускат само 3% (9 милиарда евро) от общия размер на финансирането за мерки за насърчаване на енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници като част от оперативните програми и че инвестициите в размер на 2,4% в новите държави-членки са дори на по-ниско равнище;

5. признава спешната необходимост да се реагира своевременно на глобалното затопляне не само чрез предприемане на правно обвързващи мерки за намаляване на емисиите на парникови газове, но и чрез въвеждане на регионални планове за адаптиране и проактивни мерки за адаптиране, като например широко разпространените инициативи за презалесяване на европейско, национално, регионално и местно равнище, както и чрез трансгранично сътрудничество, с цел ограничаване на вредните последствия от него;

6. изразява твърда убеденост относно необходимостта Европейският съюз да запази и засили своята водеща роля в международната борба с глобалното затопляне и счита, че евентуалното забавяне на тези действия ще увеличи риска от отрицателни екологични, икономически и социални последици и вероятно ще доведе до по-високи разходи;

7. счита, че чрез интелигентни енергийни политики, които активно насърчават възобновяемите енергийни източници, децентрализираното енергийно снабдяване и енергийна ефективност на своите територии, регионите могат не само да допринесат за борбата с последиците от изменението на климата, но също така да открият нови икономически възможности и перспективи за своите граждани;

8. отбелязва, че секторите със стратегическо значение за периферните географски региони, като например селското стопанство, следва да не се обременяват прекомерно като част от рамката за действия за адаптиране към изменението на климата, като по този начин се излага на опасност бъдещето на устойчивите селски общности;

9. счита, че Европейският съюз ще успее да осъществи стратегия за трансформация към нисковъглеродно общество единствено посредством тясно сътрудничество на всички равнища на управление (Европейски съюз, държави-членки и местни и регионални органи), както и посредством сътрудничество и постоянен обмен на информация със съседните на ЕС държави;

10. признава необходимостта от хармонизиране на различните области на действие, като, от една страна, регионалните и местните органи бъдат изцяло приобщени към етапите на проектиране, изработване и прилагане на националните стратегии и планове за действие за борба с изменението на климата; а от друга − като се използва стратегическото регионално планиране и се включат всички свързани с изменението на климата аспекти;

11. признава във връзка с това необходимостта да се гарантира, от една страна, че стратегията за адаптиране е интегрирана в политиките на Европейския съюз, като се постави специален фокус на координацията на действията и мерките на селскостопанската, регионалната и екологичната политика на ЕС, и от друга страна, че тези политики са съгласувани с нея; подчертава ключовата роля, която играят местните и регионалните органи, и необходимостта от използване на подход „отдолу-нагоре“, който да отчита различията между естествените местообитания в Европа при пълно спазване на принципа на субсидиарност; изразява убеденост, че местните органи ще бъдат по-добре подготвени да намерят политически отговор на своите потребности;

12. приветства инициативата на Бялата книга да създаде механизъм за обмен на информация; изразява надежда той да влезе в действие до 2011 г., така като и разработването на модели и инструменти за прогнози; призовава държавите-членки и регионалните и местните органи да насърчават и обменят своите практики във всички аспекти, свързани с политиките на адаптиране към климатичните изменения, по-специално що се отнася до мерките за енергийна ефективност, управлението на отпадъци и развитието на транспортни инфраструктури с ниско равнище на емисии;

13. препоръчва създаването и финансирането на платформа за наблюдение на измененията на климата с цел регионалните и местни органи да получат подкрепа за придобиване и обмен на опит и добри практики в областта на климата на местно равнище;

14. счита, че най-отдалечените региони поради особеното си положение, посочено в член 349 на Договора от Лисабон, както и на географското си разположение в зони в тропиците, са чувствителни към последиците от изменението на климата и поради това би следвало да се ползват с особено внимание от страна на Европейската комисия; поради това призовава Комисията да разработи оценка на въздействието и специфичен план за действие за най-отдалечените региони, както и да подкрепи обмена на информация и добри практики между местните органи в тези региони и органите на намиращите се в географска близост с тях трети страни;

15. счита за наложително да се предприемат политики, не на последно място на регионално и местно равнище, способни да подчинят както публичните и частни инвестиции, така и някои административни актове (например разрешенията за строеж и градоустройствените планове) на осъществяването на оценка на климатичното въздействие, така че да се насърчат инвестициите на ЕС с високо екологично качество; призовава да се следи стриктно, за да се гарантира, че оценката на последствията от изменението на климата е част от процеса на одобряване на предложения за проекти, финансирани от ЕС, свързани с енергийната ефективност, управлението на отпадъци и изграждането на инфраструктура;

16. отбелязва, че периферните географски региони, особено крайбрежните региони, могат да притежават големи количества от възобновяеми енергийни източници, което може да допринесе за тяхната адаптация към изменението на климата;

17. счита, че от микроклиматична гледна точка, следва да се избягва по-нататъшното увеличаване на водонепропускливостта на почвите в районите и градовете с голяма гъстота на населението;

18. настоятелно призовава Комисията да използва политиката на сближаване, за да насърчава развитието на възобновяеми източници, с по-голямо взаимодействие между областите на научноизследователската и развойната дейност и политиката на регионално развитие и да премахне административните бариери пред използването на подобни ресурси;

19. приветства инициативата на Комисията да учреди Насочваща група относно въздействията на климата и адаптацията (IASG) и призовава за пълно и активно участие на регионалните и местни органи в тази група и нейните дейности в съответствие с принципа на субсидиарност;

20. потвърждава, че мерките за смекчаване на последствията от климатичните изменения може да представляват възможност за един модел на устойчив растеж, който в последствие би могъл да бъде адаптиран към други страни извън ЕС, и че преходът към икономика без въглеродни емисии може да представлява значителна стъпка напред за създаването на нови работни места;

21. призовава Комисията да включи в следващите финансови перспективи достатъчно финансови средства, за да позволи осъществяването на ефикасни политики за адаптиране към измененията на климата на всички равнища на управление; в допълнение препоръчва на държавите-членки и на регионите да вземат предвид възможността да използват механизмите, предоставени от структурните фондове за разработване на устойчиви проекти в по-дългосрочен план; подчертава ролята на Европейския фонд за солидарност при посрещането на извънредни потребности и изразява солидарността на ЕС със засегнатите региони;

22. подчертава, че целите на борбата срещу измененията на климата и опазването на околната среда следва да се интегрират в целите за равновесие и растеж в рамките на политиката на сближаване на ЕС, без да заменят традиционните задачи на структурната политика.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docoffic/working/regions2020/pdf/regions2020_en.pdf, (ноември 2008 г.).

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно Бялата книга на Комисията „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие”
(2009/2152(INI))

Докладчик по становище: Kriton Arsenis

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по рибно стопанство приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. приветства факта, че Бялата книга поставя ударение върху засилването на издръжливостта на всички екосистеми като основна защита срещу най-драстичните последици от изменението на климата;

2. изтъква отново , че парниковите газове, предизвикани от човешката дейност, имат широкообхватно въздействие върху сложната динамика на морската среда, както и че морските екосистеми, които вече са поставени под натиск от замърсяването и липсата на достатъчна регулация, както и от незаконния, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов, са засегнати също така и от повишаването на температурите, покачването на морското равнище, промените в нивата на соленост и киселинност и възможните изменения на океанските течения и териториалното разпределение на живите морски организми (риби, мекотели, ракообразни и др.), както и върху разпространението им на дълбочина; освен това припомня, че научните модели предвиждат предстоящо повишаване на атмосферната температура и на средното морско равнище и че най-ефективният начин за справяне с изменението на климата е намаляването на емисиите на парникови газове;

3. припомня, че през изминалия век се наблюдава повишаване на атмосферната температура с 0,6° и повишаване на морското равнище със средно 0,17 м., и че използваните научни модели за изследване на тези явления предвиждат тези стойности да продължат да се покачват и през настоящия век;

4. припомня, че евентуалните последици от изменението на климата могат да имат опустошително отражение върху някои затворени европейски морета, като например Балтийско море; някои научни изследвания предвиждат намаляване на солеността на водата с 8 - 50% и повишаване на температурата на повърхността на водата с 2° - 4° C, което, ако предвижданията се окажат точни, би могло да означава унищожаване на голяма част от морската флора и фауна;

5. изтъква, че бързото намаляване на европейските рибни популации поради упражняването на натиск върху околната среда, вследствие на човешка намеса, подкопава екологичната и икономическа основа на рибното стопанство и прави морските екосистеми по-уязвими по отношение изменението на климата, като следователно намалява тяхната способност за адаптиране[1]; изтъква освен това, че секторът на рибното стопанство трябва да се адаптира към изменението на климата при спазване на икономическите, социалните и свързаните с околната среда аспекти на устойчивото развитие;

6. отбелязва, че изменението на климата поради рязкото намаляване на размерите на кораловите рифове и броя на организмите, образуващи калциев карбонат, и последващите изменения в репродуктивния цикъл и съотношението в броя по полове на различните видове, както и изменението на киселинността на океаните, още повече ще застрашат рибната популация[2] и ще намалят способността на океаните да абсорбират CO₂[3], което от своя страна допълнително ще увеличи нивото на концентрация на CO₂в атмосферата и ще ускори изменението на климата[4];

7. посочва също така, че промените на морското равнище ще навредят изключително много на морските екосистеми и на екосистемите в зоните, характеризиращи се с приливи и отливи, като ще бъдат засегнати зоните на първично производство, размножаване, събиране на млади екземпляри и убежище на много видове, а по такъв начин - и риболовът, добивът на миди и ракообразни и аквакултурите, както и морското биоразнообразие; също така припомня, че тези екосистеми са уязвими и спрямо промените в солеността и температурата на водата, които се задълбочават с изменението на климата;

8. изтъква отново, че миграцията на различни морски организми (риби, мекотели, ракообразни и др.) от един в друг биогеографски регион може да провокира изчезването на определени местни видове и нашествието на несвойствени видове в даден регион; тези изменения могат да имат значителни последици върху сектора на риболова, който би могъл да изпита затруднения при адаптирането си към новите биологични и икономически реалности;

9. отбелязва, че изменението на климата евентуално ще има сериозни икономически последици за европейския промишлен и дребен риболов; затова призовава да се обмислят алтернативни системи за управление на риболова и за намаляване на капацитета на редица сегменти на европейската флота, с цел установяване на устойчиви риболовни и аквакултурни практики, адаптирани към новите климатични условия;

10. отбелязва особената уязвимост на рибарските пристанища и инсталациите за аквакултури от повишаването на морското равнище, тъй като тази инфраструктура се намира на самата крайбрежна линия; отбелязва също така тяхното икономическо и социално значение; затова призовава Комисията да им обърне специално внимание в мерките за адаптиране и анализ на риска и внимателно да разгледа икономическите разходи за тази инфраструктура, възникващи като резултат от неадаптирането към изменението на климата;

11. отбелязва, че крайбрежните флоти за дребен риболов, особено тези, занимаващи се с традиционен риболов, могат значително да допринесат за жизнеспособността на крайбрежните общности, приспособяването към изменението на климата и продоволственото осигуряване, при условие че се прилагат устойчиви риболовни практики; изтъква, че следва да се насърчава инвестирането в по-екологосъобразно оборудване за всички видове флоти; припомня също така значението на риболова за социалната и културна приемственост на крайбрежните общности;

12. съжалява за факта, че зрялото и добре функциониращо интегрирано управление на крайбрежните зони, в което участват всички съответни равнища на управлението, все още рядко се прилага на практика[5]; настоятелно приканва Комисията да гарантира, че препоръките за интегрирано управление на крайбрежните зони [6] се актуализират, укрепват и прилагат в по-широкия контекст на интегрираната морска политика, като обединяват всички секторни политики, свързани с моретата и океаните; освен това изтъква необходимостта от по-сериозното ангажиране на рибарството, добива на миди и аквакултурите в този процес, при отчитане на значението на тези дейности за крайбрежните зони;

13. настоятелно призовава Комисията да гарантира, че се разработват и прилагат морски стратегии, следващи основан на екосистемите подход за управление на човешката дейност, за да се постигне добро екологично състояние на морската среда, както е предвидено в Директива 2008/56/EО;

14. призовава в тази насока Комисията да се ангажира да осъществи проучвания с цел оценка на явлението зелени водорасли и влиянието им върху сектора на риболова; призовава също така за провеждането на проучване относно въздействието на теченията, породени от глобалното затопляне, върху движението на някои морски видове;

15. приканва Комисията да осъществи научни изследвания на рибните ресурси в северните морета, да насърчи устойчиво управление на риболова в този район съгласно принципа на предпазните мерки, като настоява за мораториум върху всякакъв нов риболов в Арктика, докато не бъде изработено подходящо регулиране в рамките на регионалните риболовни организации;

16. подчертава, че намирането на решение на сериозното изменение на климата, на което в настоящия момент сме свидетели, трябва да се основава преди всичко на намаляване на парниковите газове и опазване и разширяване на естествените екосистеми, които в най-голяма степен поглъщат въглерода на Земята, както и че жизнеспособността на морските и сухоземни екосистеми зависи както от запазването на биологичното разнообразие, така и от поддържането на съответните популации и техните местообитания;

17. призовава настоятелно Комисията да гарантира, че са осигурени достатъчно финансови средства за опазване на екосистемите и за компенсиране на причинените поради изменението на климата загуби за рибарите;

18. счита, че е необходимо да се гарантира адекватно финансиране за изследвания, които да улеснят вземането на решения в областта на изменението на климата, риболова и аквакултурите; изтъква, че изследванията, както и последващите мерки следва да бъдат мултидисциплинарни по своето естество, като обърнат внимание на цялостния натиск, упражняван върху риболова и аквакултурите, в това число замърсяването по крайбрежието и в открито море, промишлените и селскостопански отпадни води, промените в теченията на реки, дълбоководното драгиране, пристанищната дейност, морския транспорт и туризма, в контекста на интегриран подход, основаващ се на екосистемите;

19. призовава настоятелно Комисията да гарантира, че приспособяването чрез засилване жизнеспособността на екосистемите би следвало да се включи като част от позицията на Комисията в международни преговори по въпросите на риболова и морската среда и по-специално в споразуменията за партньорство в областта на рибното стопанство и в регионалните организации за управление на рибарството;

20. призовава Комисията активно да участва в учредяването на фонд „Син въглерод“ в контекста на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК); подчертава, че подобен фонд следва да проучи финансовите механизми и механизмите за координиране на защитата и управлението на крайбрежните и морски екосистеми и абсорбирането на въглерод от океаните като част от глобалната стратегия за морско планиране;

21. отбелязва, че способността на сектора на риболова да се адаптира към колебанията в производителността и заетостта в различните видове риболов зависи от следните фактори:

- риболовен капацитет, съобразен с производителността на ресурса в най-малко продуктивните му фази

- наличие на алтернативни рибни ресурси

- инвестиране в гъвкави технологии като плавателни съдове за разнообразни цели или гъвкави процеси на преработка

- наличие на алтернативни на риболова дейности през периоди на ниска производителност[7].

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] Зелена книга „Реформа на общата политика в областта на рибарството” (COM(2009)0163)
[2] Технически доклад на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) 530 (2009), „Въздействие на изменението на климата върху рибното стопанство и аквакултурите”.
[3] Между 2000 г. и 2007 г. поемането на въглероден диоксид от океаните и моретата е намаляло с 10%.
[4] „Син въглерод: ролята на здравите океани при свързването на въглерода,” Програма на ООН за околна среда (UNEP), Организация на ООН за прехрана и земеделие (FAO) и Комисия за опазване на Индийския океан (IOC), 2009 г.
[5] Съобщение от Комисията - Доклад до Европейския парламент и Съвета: Оценка на интегрираното управление на крайбрежните зони (ИУКЗ) в Европа (COM(2007)0308).
[6] Препоръки на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2002 г. относно прилагането на интегрираното управление на крайбрежните зони в Европа, ОВ L 148, 6.6.2002 г., стр. 24.
[7] ФАО (2007): Адаптиране на селското стопанство, горското стопанство и рибното стопанство към изменението на климата: перспектива, рамка и приоритети.

Дата на приемане

23.2.2010 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Ioan Enciu, Norbert Glante, Fiona Hall, Romana Jordan Cizelj, Arturs Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Niki Tzavela, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras

Заместници, присъствали на окончателното гласуване

António Fernando Correia De Campos, Ilda Figueiredo, Yannick Jadot, Oriol Junqueras Vies, Ivailo Kalfin, Bernd Lange, Werner Langen, Alajos Mészáros, Tiziano Motti, Владко Тодоров Панайотов, Silvia-Adriana Ţicău, Hermann Winkler

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно Бялата книга на Европейската комисия относно „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“
(2009/2152(INI))

Докладчик по становище: Eva Lichtenberger

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

А. като има предвид, че адаптирането спрямо изменението на климата би могло да се отрази на всички области на политиката на ЕС, което изисква надеждни данни по отношение на обсега и обхвата на необходимите изменения,

Б. като има предвид, че действащото европейско законодателство, засягащо непосредствено въпроси, свързани с околната страна, следва да предоставя систематична основа за повишаване на способността на ЕС за справяне с въздействията на изменението на климата,

В. като има предвид, че мерките, предприети на европейско равнище би следвало както в краткосрочен, така и в дългосрочен план да поставят и да отговарят на най-високи изисквания по отношение на опазването на околната среда (включително адаптирането спрямо изменението на климата),

Г. като има предвид, че глобалният характер на изменението на климата, както и социалните и икономически последици от него би следвало да заставят Европейския съюз да подкрепи най-уязвимите и най-слабо развити страни,

Д. като има предвид, че успехът, постигнат досега от някои държави-членки в намаляването на емисиите от парникови газове, следва да бъде отчетен при определяне на бъдещите им задължения,

1. подчертава необходимостта от лесно достъпни и лесно разбираеми надеждни данни по отношение на изменението на климата, въздействието му и възможните мерки за адаптиране; подкрепя предложението на Комисията да се улесни обменът на информация и научни резултати посредством подходящи информационни технологии и бази данни;

2. подчертава, че съществуващите достижения на правото на ЕС в областта на околната среда (като например Директивата за птиците[1], Директивата за местообитанията[2], Рамковата директива за водата[3] и Директивата за наводненията[4]) трябва да бъдат спазвани изцяло и последователно в целия ЕС; приветства намерението на Комисията да разработи в кратък срок насоки за включване на необходимостта от адаптиране при прилагането на достиженията на правото на ЕС; изисква от Комисията да упражнява напълно новите права, които член 260 на Договора от Лисабон й дава, за да изпълни ролята си на пазител на Договорите;

3. счита, че отговорността за извършване на инвестиции, съобразени с околната среда, следва да се споделя от всички държави-членки и заинтересовани страни; призовава Комисията да обмисли представянето на подходящи предложения за включване на адаптирането спрямо изменението на климата в Директивата за оценка на въздействието върху околната среда[5] и Директивата за стратегическата екологична оценка[6]; предлага финансираните от ЕС инфраструктурни проекти да включват колкото е възможно по-скоро проверка на въздействието върху климата;

4. счита, че с оглед на относителния неуспех на срещата на високо равнище в Копенхаген за изменението на климата, е необходимо да се ускорят усилията, за да се гарантира предоставянето на развиващите се страни на помощта, която им е необходима за адаптиране, в допълнение към официалната помощ за развитие (ОПР) и целта от 0,7%;

5. подчертава, че приходите от търговията с квоти в рамките на Европейската схема за търговия с емисии, включително с квоти за въздушния и морския транспорт, следва да се използват за подпомагане на адаптирането на държавите-членки към изменението на климата в съответствие с принципа на солидарност;

6. счита, че изследователската дейност и финансирането на технологичното развитие на държавите, изложени на високи разходи за адаптиране, следва да бъдат сред приоритетите на настоящата Седма рамкова програма и на бъдещите научноизследователски програми;

7. подчертава необходимостта от гарантиране на достатъчна подкрепа на най-бедните общности и социални групи във връзка с високите адаптационни разходи;

8. подчертава, че инвестирането в икономика с ниски емисии и насърчаването на енергийната ефективност и екологичното производство не трябва да водят до увеличаване на различията между държавите-членки.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици, ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1
[2] Директива 92/43/ЕИО на Съвета относно опазването на естествените местообитания и за дивата фауна и флора, , OВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7.
[3] Директива 2000/60/ЕО за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.
[4] Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения, ОВ L 288, 6.11.2007 г., стр. 27.
[5] Директива 85/337/ЕИО на Съвета относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40, изменена с Директива 97/11/ЕО и Директива 2003/35/ЕО.
[6] Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, ОВ L 197, 21.7.2001 г. стр. 30.

Правна информация - Политика за поверителност