Процедура : 2009/2157(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0060/2010

Внесени текстове :

A7-0060/2010

Разисквания :

PV 19/04/2010 - 23
CRE 19/04/2010 - 23

Гласувания :

PV 05/05/2010 - 13.41
Обяснение на вота
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0131

ДОКЛАД     
PDF 236kWORD 199k
24.3.2010
PE 430.412v02-00 A7-0060/2010

относно селското стопанство в ЕС и изменението на климата

(2009/2157(INI))

Комисия по земеделие и развитие на селските райони

Докладчик: Stéphane Le Foll

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно селското стопанство в ЕС и изменението на климата

2009/2157(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Адаптиране спрямо изменението на климата: предизвикателство за европейското селско стопанство и селски райони“ (SEC(2009)0417),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Ролята на европейското селско стопанство по отношение на смекчаването на изменението на климата” (SEC(2009)1093),

–   като взе предвид своята законодателна резолюция от 14 ноември 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за опазване на почвата и за изменение на Директива 2004/35/ЕО(1),

–   като взе предвид резолюцията си от 12 март 2008 г. относно устойчиво земеделие и биогаз: необходимост от преразглеждане на общностното законодателство(2),

–   като взе предвид резолюцията си от 4 февруари 2009 г. относно „2050: Бъдещето започва днес – препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата”(3),

–   като взе предвид резолюцията си от 12 март 2009 г. относно „предизвикателството, свързано с влошаването на състоянието на селскостопанските земи в ЕС и по-специално в Южна Европа: противодействие чрез инструментите на ЕС в областта на общата селскостопанска политика (ОСП)”(4),

–   като взе предвид резолюцията си от 25 ноември 2009 г. относно „стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15)”(5),

–   като взе предвид доклада на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD), изготвен от Организацията на ООН за прехрана и земеделие и Световната банка и подписан от 58 държави,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7‑0060/2010),

A. като има предвид, че изменението на климата в резултат на натрупваните в миналото парникови газове в атмосферата е научна констатация, която може да има сериозни последствия за екосистемите,

Б.  като има предвид, че селското стопанство е пряко засегнато, тъй като става въпрос за една от икономическите дейности, които управляват природните ресурси в полза на човечеството,

В.  като има предвид, че измененията на климата са сред най-сериозните заплахи за околната среда, а също и в социално и икономическо отношение, тъй като по отношение на производителността на селскостопанските култури се регистрират колебания от година на година поради нейната висока степен на зависимост от крайните климатични условия и това непряко се отразява върху всички икономически сектори, въпреки че най-уязвимо остава селското стопанство,

Г.  като има предвид, че селското стопанство допринася за изменението на климата като един от главните източници на два важни вида емисии на парникови газове (диазотен оксид и метан), които се отделят при различни, биологични процеси, свързани със селскостопанското производство, като същевременно в голяма степен понася неблагоприятното въздействие на това изменение,

Д. като има предвид, че емисиите на парникови газове, предизвикани от селското стопанство (включително от животновъдния сектор), намаляха с 20% в ЕС на 27-те за периода от 1999 г. до 2007 г. и в рамките на Европейския съюз частта на селското стопанство в емисиите на парникови газове намаля от 11% през 1990 г. на 9,3% през 2007 г., което се дължи по-специално на увеличаване на ефективността на селското стопанство на ЕС, непрекъснати иновации и използване на нови техники, както и на по-устойчиво използване на торовете и новите реформи на ОСП,

Е.  като има предвид, че селското и горското стопанство са основните икономически сектори, които могат да улавят CO2, отделян в резултат от човешките дейности, да го запазват и съхраняват в почвата благодарение на капацитета си да играят ролята на резервоар и да го фиксират в растенията чрез фотосинтезата; като има предвид, че тези сектори разполагат следователно с голям потенциал за положително участие в усилията за смекчаване на затоплянето,

Ж. като има предвид, че глобалното затопляне вече се отразява по отрицателен начин върху селското стопанство в Европейския съюз (включително намаляване на водните ресурси, засоляване и по чести суши, опустиняване, силно увеличаване на количеството валежи през зимата и наводнения в северните части, застрашеност на ниско разположените крайбрежни зони от покачването на морското равнище и опасност от засоляване, явлението бури и други крайни метеорологични явления, ерозия и свличане на терени, както и размножаване на опустошаващи реколтата насекоми и разпространение на болести по животните и растенията и др.) и че очакваното ускоряване на тези явления би могло да има сериозни икономически, социални и екологически отражения върху селското и горското стопанство и туризма,

З.   като има предвид, че селското стопанство разполага както с капацитет за адаптиране , така и с капацитет за смекчаване на последиците от изменението на климата, благодарение на натрупаните познания и умения на селскостопанските производители, на една силна ОСП и на развитието на изследванията и иновациите, но и че са необходими значителни усилия, тъй като става въпрос за естествени процеси, които трудно се овладяват,

И. като има предвид, че европейското селско стопанство представлява резерв от работни места, който е целесъобразно да се опазва и развива,

Й. като има предвид, че селското стопанство остава жизнено важно за поддържането на активността на хората в европейските селски територии, по-конкретно посредством широкия набор от услуги, които земеделските стопани могат да предоставят на останалата част от обществото,

К. като има предвид, че целите на Европейския съюз в областта на развитието на възобновяеми енергийни източници пряко засягат селското стопанство, и че това развитие може значително да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове,

Л. като има предвид, че една от основните функции на селското стопанство на ЕС е да осигурява хранителни продукти за населението на Съюза,

М. като има предвид, че Европейският съюз трябва да бъде лидер в борбата срещу глобалното затопляне,

Принос на селското стопанство на Европейския съюз към усилията за смекчаване на затоплянето

1.  посочва, че селското и горското стопанство на ЕС могат да допринесат за постигане на целите на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата, като предлагат решения и подкрепа с цел да се спомогне за ограничаване и намаляване на техните емисии на парникови газове, спомагат за съхраняването на CO2 в почвата, развиват производството на енергия от устойчиви възобновяеми енергийни източници и максимизират функцията на фотосинтеза; подчертава, че за тази цел е необходимо да се насърчава развиването на селско стопанство, което произвежда търгуеми и нетъргуеми блага и използва възможно най-ефективно потенциала и естествените ресурси на всяка екосистема, а също така съчетава икономическите, екологическите и социалните резултати, както и задължението за хуманно отношение към животните, така че да се подобри неговата устойчивост;

2.  счита, че в случай на по-активно ангажиране на селското стопанство в световния процес на ограничаване на изменението на климата е необходимо да се вземат мерки, така че да се следи да не се влоши конкурентната позиция на селскостопанския и хранително-промишлен сектор на Европейския съюз на световния пазар;

3.  счита, че биологичното селско стопанство, екстензивното използване на пасища и прилагането на комбинирани методи за производство са част от алтернативите за едно по-екологично селскостопанско производство; подчертава обаче, че трябва да се намерят решения, даващи възможност на традиционното селско стопанство, което обхваща по-голямата част от европейските селскостопански земи, да допринесе в значителна степен за устойчиво управление на околната среда;

4.  признава, че иновациите трябва да играят важна роля за ограничаване на въздействието на селското стопанство върху изменението на климата и върху околната среда;

5.  призовава по-специално за това бъдещата ОСП да насърчава, чрез действия по информиране и обучение и стимулиращи мерки, практики, които допринасят за подобряване на ефективността и потенциала на селското стопанство за намаляване на отделянето на парникови газове и за улавянето на въглерода, например:

- -техниките, съчетаващи адаптирана и опростена обработка на почвата, гарантираща растително покритие (като например намалена обработка или без обработка, запазване на остатъците от реколта в нивите) и позволяващи междинни култури и ротация на културите, което от своя страна максимизира фотосинтезата и благоприятства обогатяването на почвите с органични вещества, както бе доказано чрез проекта SoCo, лансиран по инициатива на Европейския парламент;

-  опазването и развитието на залесяването и повторното залесяване, развитието на горското земеделие, засаждането на живи плетове, развитието на гористи зони в парцелите, на тревисти системи за постоянни или временни пасища;

- въвеждане на методи за стопанисване, чрез които уловеният от горите въглерод може да се съхранява в тях по-дълго;

- по-добро стопанисване на земите и минералите и позходящо опазване на земите, богати на въглерод, като торфищата и влажните зони (отглеждане на подходящи растения, като тръстики, вместо пресушаване);

- модернизацията на земеделските стопанства (изолация на сгради, енергоспестяващо оборудване, използване на възобновяеми енергии) и по-ефективни производствени вериги,

- съвременни технологии за хранене на животните, разпръскване/използване на естествените торове и за складиране, чрез които емисиите на метан могат да бъдат значително намалени;

- енергийно оползотворяване на биомасата, получена при производството на хранителни продукти, което не само води до използването на отпадъци и странични продукти, но и допринася за намаляването на емисиите на CO2;

- отглеждането на дървесни и тревни енергийни растения (култури) в заливните долини и влажните зони, върху песъчливи почви и площи, които са по-слабо пригодени за селскостопански цели, за да се абсорбира СО2 и да се увеличи улавянето на въглерод;

6.  подчертава, че тези по-добре съобразени с околната среда селскостопански практики имат също така положително въздействие върху обогатяването на биологичното разнообразие и качеството на почвите, върху задържането на вода, както и върху борбата срещу ерозията на почвите и замърсяването, и че смекчаването на последиците от селскостопанската дейност върху изменението на климата е в интерес на обществото и селското стопанство допринася за това;

7.  препоръчва разработването на обща европейска политика за горското стопанство, която да е в състояние да насърчава устойчиво управление и устойчиво производство на това стопанство и да увеличи значимостта на горската промишленост и нейното икономическо развитие, тъй като този сектор в най-голяма степен допринася за улавянето на въглерод; тази политика ще трябва да отчита в максимална степен различните регионални предпоставки за развитие на горското стопанство, тъй като възможностите и опасностите за различните видове горска среда в Южна и в Северна Европа са различни;

8.  изтъква, че горите допринасят значително и за ефикасното управление на водите; Подчертава, следователно, че държавите-членки трябва да бъдат насърчавани да предприемат управление на горите, което ще намали разликите във водния режим между периодите на суша и пълноводие, като по този начин се намалят отрицателните последици от сушата и наводненията за селското стопанство, производството на енергия и населението;

9.  препоръчва засилване на политиките за планините, като има предвид, че секторът на селскостопанските пасища и животновъдството играят особено важна роля за смекчаването на изменението на климата и за подкрепа на адаптирането и намаляването на уязвимостта, най-вече чрез правилното управление на пасищата.

10. призовава за изготвяне на стратегии, които да предотвратяват и смекчават негативните последици върху селското стопанство в Европейския съюз чрез:

- план за действие за най-засегнатите зони: използване на сортове растения, устойчиви на климатичните параметри, адаптиране на графика на селскостопанските дейности спрямо новите условия, залесяване, изграждане на оранжерии, управление на водните ресурси в селското стопанство, облагородяване на замърсените терени;

- друг аспект трябва да бъде дългосрочен план за премахване на причините, водещи до изменения на климата, чрез насърчаване на световна икономика, основана върху намаляване на емисиите на CO2, съчетана с подкрепа за енергийната сигурност.

11. подчертава, че емисиите на диазотен оксид могат да бъдат намалени чрез по-ефективно използване на азотните торове (прецизно земеделие); подчертава също така, че торовете, съдържащи остатъчни продукти от производство на биогаз, предоставят възможност за прецизно органично наторяване и следователно за намаляване на емисиите;

12. призовава за интензифициране на научните изследвания относно храненето на добитъка и генетичната селекция на селскостопанските животни с оглед намаляването на емисиите на метан, като се има предвид, че подобни мерки за намаляване на въздействието не трябва да се приемат, ако те застрашават здравето на животните или хуманното отношение към тях; изисква също така програма за повишаване на осведомеността, която да информира потребителите относно въздействието върху климата на поведението им при покупки и на навиците им на хранене;

13. същевременно настойчиво призовава за приемането на мерки за ускоряване и засилване на научноизследователската дейност в областта на растителната селекция с цел да се повиши устойчивостта на растенията на нови климатични условия и да може да се отговори на предизвикателствата, пред които тези промени изправят, по-специално по отношение на изискванията по отношение на продоволствената сигурност, посредством суровини в необходимото количество и със съответното качество; счита, че тази научноизследователска дейност следва да се насочва с приоритет към сортовете растения, които издържат на недостиг на вода и изключително високи температури, както и на свързаните с тях технологии за отглеждане; подчертава също така че тези сортове и техники могат да се окажат подходяща алтернатива на скъпоструващи и неефикасни напоителни системи, които съществуват в някои райони, и имат освен това предимството на добър прием от страна на местните общности;

14. подчертава, че едно оптимизирано складиране и разпръскването на органични торове, както и тяхната обработка в анаеробни ферментатори, представляват понастоящем една от най-обещаващите техники за намаляване на емисиите на метан (като също така създават източник на възобновяема енергия) и намаляване на зависимостта от азотни химически торове, по-специално в районите с голяма гъстота на животновъдството; счита, че биогазът допринася за възможността, селското стопанство да се снабдява самостоятелно с енергия;

15. във връзка с това посочва, че вместо изкуствен тор трябва да е възможно да се използват остатъчни продукти от ферментатори за производство на биогаз, без те да попадат в категорията „животински торове“, като по този начин може да се намали до голяма степен използването на изкуствен тор;

16. изисква ускоряването на опростяването на административните процедури, както и на изследователските усилия и усилията за развитие с цел преработка и използване на селскостопанската биомаса (селскостопански или горски отпадъци), на биогаз от животновъдството и на останалите устойчиви агрогорива, при условие че не застрашават продоволствената сигурност;

17. подчертава, че принципът на устойчивост трябва да бъде приложен при използването на биомаса; счита, че в съответствие с това следва да се насърчи употребата й възможно най-близо до мястото на производство на селскостопанските суровини, което би намалило дължащите се на транспорта загуби на енергия;

18. подчертава, че използването на биомаса за отопление може значително да намали вредното въздействие от изменението на климата; поради това призовава Комисията и държавите-членки да отпуснат помощи за развитие на селските райони на публичните институции в селските райони, които преминават към отоплителни системи въз основа на биоeнергия;

19. привлича вниманието върху факта, че по-интензивното използване на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) би могло да подобри контрола върху множество етапи на производство и да оптимизира управлението им, с цел увеличаване на производството по отношение на използването на средствата за производство и същевременно намаляване на емисиите на парникови газове, както и на потреблението на енергия; подчертава също така, че засилената употреба на ИКТ, интегрирането на политики за насърчаване на обучението на земеделските стопани в областта на новите технологии и особено подкрепата за иновациите и предприемачеството сред младите земеделски стопани са ключови теми, с оглед както на постигането на по-благоприятно за околната среда устойчиво селско стопанство, така и за увеличаването на конкурентоспособността на сектора.

20. подчертава, че положението на Европейския съюз като най-големият вносител на селскостопански продукти води до по-висока стойност на въглеродните емисии в сравнение с европейските земеделски стопанства поради често пъти по-ниските екологични критерии в третите страни, както и поради емисиите, отделяни при транспорта на дълги разстояния, и обезлесяването; счита в тази връзка, че е необходимо е да се информират потребителите посредством целева стратегия за осведомяване, относно ползите от здравословно и балансирано хранене с регионални и сезонни продукти с високо качество, произхождащи от устойчиво селскостопанско производство и чийто въглероден отпечатък би могъл да се разграничава от въглеродния отпечатък на вносните продукти; счита в тази връзка, че е необходимо да се компенсират по справедлив начин усилията на европейските земеделски стопани за намаляване на емисиите им и да се насърчи разнообразяването на местните производства (по-специално чрез развиване на производството на растителни протеини в ЕС).

21. подкрепя във връзка с това доброволното означаване на произхода при продукти, които са изцяло с произход от Европейския съюз;

22. призовава за задействане на ефикасни механизми за контрол на вноса от трети държави и е привърженик на пълна еквивалентност на изискванията, на които трябва да отговарят европейските производители във връзка с борбата срещу изменението на климата, и изискванията, на които трябва да отговаря вносът от трети държави, с цел избягване на загубата на конкурентоспособност на продуктите от Общността;

23. подчертава, че ЕС трябва да реинвестира в политиката на развитие на селското и горското стопанство, за да сътрудничи за разпространението на нови практики и за да насърчава развитието на устойчиво селско стопанство и другаде по света;

Мерки за адаптиране на европейското селско стопанство към последствията от затоплянето

24. подчертава, че европейското селско стопанство се приспособява и трябва да продължи да се приспособява към последствията от настоящите климатични изменения и да се подготви за въздействието, което ще имат тези изменения за множество региони в Съюза;

25. в този контекст счита, че Съюзът трябва да разработи последователна стратегия за приспособяване на селското стопанство към бъдещите два различни вида климатични смущения:

– средното затопляне на климата, от една страна;

– по-голямата променливост на климатичните условия, която се изразява в зачестяването на екстремните събития, от друга страна;

26. счита, че ОСП трябва да се съсредоточи върху управлението на ресурсите по един по-устойчив и ефикасен начин и че това трябва да бъде отчетено при предстоящата реформа на ОСП, включително например:

- оптимално управление на водните ресурси (по-ефективни напоителни системи, използване на пречистени води, практики за икономично използване на водни ресурси в обработваните площи, водозадържащи съоръжения по хълмовете и т.н.), засилена отговорност на ползвателите;

- избор на сортовите растения, по-конкретно на такива, които са селекционирани поради тяхната издръжливост на екстремни условия, и ротация на културите, адаптирани в зависимост от суша, болести и др.;

- опазване на почвите (като се гарантира тяхната органична материя) от водна и въздушна ерозия;

- засаждане на редици от дървета, живи плетове или залесени площи, ограждащи парцелите с цел задържане на водите, ограничаване на оттичането и използването им за защитни пояси срещу вятър и заслони за помощници на културите като опрашващи насекоми;

- запазване на пасищата и поощряване на пасищното животновъдство;

- мерки за наблюдение и контрол на болестите; във връзка с това изглежда необходимо създаването на национални, а след това и европейски механизми за проследяване на тяхната появя и повторни проявления;

- мерки за наблюдение и контрол на насекомите; във връзка с това трябва да се разработят механизми за проследяване на потенциала за тяхното разпространение и фитосанитарни мерки (засилени проверки на границите и чувствителните места, като например разсадниците и летищата, мерки за биологична сигурност);

- Възстановяване на деградирали земи;

- климата, и управление на горите с оглед намаляване на рисковете от пожари;

27. подчертава, че може да се окаже необходимо не само отново да се въведе управление на водите в някогашните заливни земи, които са били застрашени от наводнения поради лошите местни условия, но които по-късно са били пресушени, а и наред с това да се преразгледа регулирането на реките и, когато това е възможно, да бъдат възстановени и отново залесени заливните земи;

Въздействия върху европейския селскостопански модел

28. подчертава, че ОСП ще трябва да допринесе за по-устойчива селскостопанска политика, като същевременно се увеличава добивът и като не се забравя, че затоплянето на климата може да изложи на риск производствения капацитет и прехраната на световното население, включително в Европа;

29. счита също така, че ОСП трябва да насърчава финансово местните органи от държавите-членки за предприемане на мерки за:

- възстановяване на капацитета за производство и защита на природните екосистеми, селскостопанските култури и други ресурси, засегнати от суша и опустиняване или от наводнения;

- подобряване на практиките за използване на водните ресурси, почвата и растителността, които с времето показаха, че са изчерпаеми;

- приемане на мерки по определяне, подобряване и насърчаване на сортовете растения и породите животни в зоните, засегнати от суша и/или от опасност от засушаване;

- подобряване на мерките по превенция;

30. отбелязва, че въздействието на изменението на климата върху селското стопанство е пряко и нанася големи вреди, поради което при изготвянето на мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата трябва да бъде даден приоритет на селскостопанския сектор ;

31. счита, че следва да се подчертаят отново „новите предизвикателства”, посочени в прегледа на състоянието на ОСП, например изменението на климата, управлението на водните ресурси, възобновяемите енергийни източници и биоразнообразието, а зачитането и подобрението на качеството на почвата и нейните функции (улавяне на въглерод, капацитет за задържане на води и минерални вещества, биологичен живот …) следва също така да бъдат добавени към тези предизвикателства, тъй като представляват въпроси от основно значение, засягащи интересите на бъдещите поколения, и следва по-нататък да се вземат под внимание в рамките на бъдещата ОСП;

32. отбелязва, че настоящата система на кръстосано спазване, чиято цел беше да гарантира, че селскостопанските производители спазват много високи стандарти по отношение на хуманното отношение към животните, здравето на животните и опазването на околната среда, създаваше проблеми на земеделските стопани и, в настоящата си форма, може би не беше най–доброто средство за постигане на желаните резултати; призовава, в контекста на следващата реформа на ОСП, да се акцентира в по-голяма степен върху по-устойчиви и по-ефективни производствени модели, като не се забравя, че това налага публично финансиране, за да се даде възможност на земеделските стопани да покрият допълнителните разходи, свързани с предоставянето на ценни за цялото обществото „обществени блага“ (като запазване на селските райони, опазване на биологичното разнообразие, улавяне на въглерод и продоволствена сигурност);

33. признава, че ОСП трябва да определя най-високите стандарти за опазване на околната среда в световен мащаб; посочва, че това ще означава равнище на разходи, които не могат да бъдат възстановени от пазара, въпреки че отчасти може да се разглежда като предоставяне на обществени блага, както и че европейските производители ще се нуждаят от защита от конкуренция от трети държави, които не изпълняват стандартите на ЕС по отношение на околната среда;

34. счита, че затоплянето на климата принуждава Съюза да адаптира модела на селскостопанската политика; ето защо приканва Комисията в своето бъдещо съобщение относно реформата на ОСП след 2013 г. да насърчи по-устойчив и ефективен селскостопански модел, съответстващ на всички цели на ОСП, който е насочен към производството на достатъчно количество и безопасни хранителни продукти и зачита екологичния баланс; такъв модел следва да се основава на справедлива и легитимна система за подпомагане на земеделските стопани и трябва също така да засили ролята на тяхната професия;

35. счита, че за да може европейското селско стопанство в бъдеще да допринася за продоволствената сигурност и за опазването на климата, трябва да се поддържа една амбициозна ОСП, включваща по-специално системата за преки плащания, финансирани от общностния бюджет, и неусложнени и по-справедливи плащания на територията на целия Европейски съюз;

36. приканва Комисията, при реформата на Общата селскостопанска политика, да има предвид факта, че държавите-членки, разположени в южните части на Европейския съюз, не само са по-силно засегнати от преките последици от изменението на климата, но страдат също така от неговото косвено въздействие по отношение на възможностите за диверсификация във време, когато диферсификацията има решаващо значение за развитие на необходимите способности за адаптиране, за ограничаване на уязвимостта и смекчаване на регионалните различия;

37. подчертава необходимостта от създаване и постоянно осигуряване на база за развитие на алтернативни икономически дейности, които да намалят равнището на зависимост на местните общности от селскостопанско производство, засегнато от суша, или по отношение на природните ресурси; достъпът до финансиране чрез европейските фондове е от решаващо значение за гарантирането на условия за осъществяване на алтернативни икономически дейности;

38. подчертава значението на насърчаването на практики за интегрирано планиране на развитието в селските райони в зависимост от местните потребности, чрез въвеждане на принципите за оптимизиране на използването на терените, за адаптиране към променливите екологични условия (продължителна суша, свличане на терени, наводнения и т.н.), към пазара на стоки и услуги, произвеждани на местно равнище;

39. призовава също така Комисията да обсъди разработването на нови системи за подпомагане, които да подкрепят приноса на селското стопанство за намаляване на емисиите на СО2, например фиксирането на въглерод в почвите, използвани за селскостопански цели, и селскостопанската биомаса, и които да позволяват да се насърчават използване на селскостопански земи, което играе положителна роля за изменението на климата.

40. подчертава необходимостта от точна оценка от страна на Европейската комисия на разходите за адаптиране на селското стопанство към измененията на климата;

41. счита за необходимо укрепването и адаптирането на инструментите за управление на рисковете и кризите предвид нарастващата нестабилност на пазарите и развитието на климатичните рискове;

42. подчертава, предвид мащабите на климатичните предизвикателства и инвестициите, че селското и горското стопанство трябва да се насочат към по-устойчиви производствени методи и че е необходимо поддържането на една силна ОСП, разполагаща с необходимия бюджет за периода след 2013 г., добавя, че трябва да се предвидят нови финансови средства за насърчаване на разпространението на модерни и иновационни технологии и системи, които могат да дадат конкретни резултати в областта на смекчаването и адаптирането в различните селскостопански сектори;

43. подчертава, че въпреки че ОСП не е европейска политика, насочена към климата, тя може да представлява основа за въвеждането на ефикасни инструменти и стимули за борба с изменението на климата – факт, който не трябва да се забравя по време на разискванията относно бъдещия бюджет на Европейския съюз;

44. счита, че Европейският съюз трябва да запази водещата си позиция в борбата срещу изменението на климата, като това не бива да се поставя на второ място поради настоящите икономически трудности;

45. подчертава, че Европейският съюз се нуждае от политики за развитие и финансиране на селското стопанство, които да гарантират безопасни и висококачествени храни;

46. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1)

ОВ C 282E, 6.11.2008 г., стр. 281.

(2)

Приети текстове от тази дата, P6_TA(2008)0095

(3)

Приети текстове от тази дата, P6_TA(2009)0042

(4)

Приети текстове от тази дата, P6_TA(2009)0130

(5)

Приети текстове от тази дата, P7_TA(2009)0089


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Изменението на климата е неоспорима действителност. Средните температури на планетата са се повишили с близо 0,8°C за един век и мнозинството учени очаква затоплянето да се ускори още повече до края на 21-ви век поради историческото натрупване на парникови газове (ПГ) в атмосферата. Междуправителствената група от експерти по изменението на климата (GIEC) оцени това повишаване между +1,1°C (в най-добрия случай) и + 6,4°C с всички съответни негативни последици за екосистемите, чийто мащаб в момента е трудно да си представим.

Селското стопанство е пряко засегнато, тъй като то управлява земните ресурси, като осигурява препитание на човечеството.

Селското стопанство е в основата на част от емисиите на парникови газове, като в същото време е силно изложено на въздействието от изменението на климата. В рамките на ЕС селското стопанство представлява близо 9% от тези емисии, а затоплянето вече има осезаеми въздействия, най-забележимите от които са увеличаването на сушата в южните страни и покачването на нивото на водите на север.

Селското стопанство обаче може да спомогне и за разрешаването на тези проблеми. То разполага със значителен потенциал за активно и положително участие в усилията за смекчаване на затоплянето в рамките на силна обща селскостопанска политика в служба на устойчиво и икономически жизнено развитие. Селското стопанство има и капацитета да се адаптира към последиците от промените на пазарите, като се опира на уменията и познанията на селскостопанските производители, професионалното обучение, консултирането в областта на селското стопанство и развитието на изследванията и нововъведенията.

Отговорност на селското стопанство за изменението на климата

Според Европейската агенция за околна среда през 2007 г. селското стопанство е представлявало 9,3% от общите емисии на ПГ в ЕС-27 (включително 5% от емисиите на азотен протоксид и 4,3% от емисиите на метан, като делът на CO2, свързан със селскостопанското производство, е незначителен), срещу 11% през 1990 г.

Азотният протоксид (N2O) се отделя от азотните торове с органичен и минерален произход, а метанът (CH4) се получава основно от отделителния процес при животните, складирането и разстилането на естествени торове.

Спадът на селскостопанските емисии, констатиран в ЕС от 1990 г. нататък, е свързан с намаляването на добитъка, по-устойчивото използване на торове и по-доброто управление на оборските торове.

Принос на европейското селско стопанство към усилията за смекчаване

- Вътрешно измерение

Европейското селско стопанство може да съдейства за постигането на определените от ЕС цели за смекчаване на затоплянето по три начина: като предложи решения за ограничаване и намаляване на собствените си емисии на ПГ, като спомага за складирането на въглерод в почвата и като развива производството на устойчива възобновяема енергия.За тази цел е необходимо да се стимулира развитието на друг вид селско стопанство, което да съчетава по-добре икономическите, социалните и екологичните императиви с естествения потенциал на всяка екосистема.

· Опазване на почвите за намаляване и складиране на емисиите от CO2:

Селското и горското стопанство са основните икономически сектори, които могат да улавят CO2, получен в резултат на човешка дейност, да съхраняват и складират въглерод в почвите благодарение на капацитета си на резервоари, както и да го фиксират в растенията чрез фотосинтеза.

ОСП следователно трябва да насърчава селскостопанските практики, позволяващи да се ограничи изхвърлянето на парникови газове и/или да подобри фиксирането на въглерод.

Следва да се развива биологичното земеделие и интегрираните практики за борба, които са част от ефективните системи от екологична гледна точка. Необходимо е обаче да се намерят и решения за преход към по-устойчиво селско стопанство за останалите системи, които заемат по-голямата част от селскостопанските площи.

Тези решения съществуват. ОСП трябва да отчита опита, показващ, че техниките (например консервативното земеделие), съчетаващи опростена обработка на земята, гарантираща растително покритие (намалена обработка или без обработка, запазване на остатъците от реколта в нивите) и насърчаващи междинните култури и ротацията на културите, позволяват да се увеличи до максимум фотосинтезата и благоприятстват обогатяването на почвите с органични материи. Това е доказано по-специално чрез проекта SoCo, лансиран по инициатива на Европейския парламент. Тези практики имат и икономическо предимство, доколкото намаляват потреблението на енергия и на някои суровини.

Някои от допълващите решения, които следва да се насърчават, са:

- развитието на горското земеделие, засаждането на живи плетове, гористи зони в парцелите, тревисти системи за постоянни или временни пасища, както и засаждането на гори; - разработването на постоянни пасища и затревени зони;

- опазването на земите, богати на въглерод, каквито са торфищата (забрана за отглеждане на култури) и влажните зони (отглеждане на подходящи растения, като тръстики, които са алтернатива на пресушаването);

- модернизацията на земеделските стопанства (изолация на сгради, енергоспестяващо оборудване, използване на възобновяеми енергии);

Бъдещата ОСП следва да насърчава развитието на тези практики чрез действия за информиране и обучение, насърчителни мерки и инвестиции в изследванията, още повече че те позволяват да се противодейства на деградацията на почвите, намаляването на водите и замърсяването и за опазване на биологичното разнообразие.

Време е също така да се разработи истинска политика на горското стопанство, която да е в състояние да насърчава устойчиво управление и производство на горите и да увеличи значимостта на горската промишленост, тъй като този сектор в най-голяма степен допринася за улавянето на въглерод.

· Намаляване на емисиите на метан и азотен протоксид

Най-големият потенциал за намаляване на ПГ със селскостопански произход засяга азотния протоксид, чийто емисии могат да бъдат намалени чрез по-малко и по-ефективно използване на азотните торове (прецизно земеделие), използване на органични торове на основата на рециклирани отпадъци (местна биомаса, получена от междинни култури и други органични отпадъци), развитие на междинни култури, като фуражни бобови култури, и търсене на нови сортови растения с потенциал за улавяне на въглерод и азот.

Възможно е да се намалят емисиите на метан, като се подобрят:

- техниките на животновъдство (промяна на хранителния режим на преживните животни, по-специално чрез увеличаване на приема на мазнини, генетичен подбор и др.). За тази цел е необходимо да се засилят изследванията и да се създаде хранителна програма, която в същото време да позволява намаляване на зависимостта на ЕС от вносните растителни протеини;

- и управлението на естествените торове от животни (подобряване на системите на складиране и разпръскване по културите и обработка в заводите за производство на биогаз – една от най-обещаващите техники в областта на намаляването на емисиите и разработването на възобновяеми енергии, по-специално в районите с голяма гъстота на животновъдството).

· източници на възобновяема енергия

Селското стопанство е особено засегнато от целите на ЕС в областта на разработването на възобновяеми енергии.

Необходимо е да се ускорят изследователските усилия и усилията за развитие с цел използване и преработка на селскостопанската биомаса, независимо дали е получена от селскостопански или горски отпадъци, или от отпадъци от животновъдството или производството на устойчиви агрогорива, при условие че последните не застрашават продоволствената сигурност.

- Международно измерение

ЕС е най-големият вносител на селскостопански продукти, като това води до по-висока стойност на въглеродните емисии в сравнение с европейските производства поради екологични критерии, които често пъти са по-ниски в третите страни, и емисиите, отделяни при транспорта на дълги разстояния. Необходимо е да се информират потребителите посредством подходящо етикетиране (въглероден отпечатък), да се компенсират по справедливост усилията на европейските селскостопански производители за намаляване на емисиите им и насърчаване на разнообразяването на местните производства (по-специално разработване на растителни протеини в ЕС).

ЕС трябва също така да реинвестира в политиката на развитие на селското стопанство, за да сътрудничи за разпространението на нови практики и за да насърчава развитието на устойчиво селско стопанство и другаде по света с цел гарантиране на продоволствената сигурност. ЕС има и морално задължение в борбата срещу изменението на климата по отношение на всички райони, които могат да се окажат жертви на изменението на климата (суша, покачване на нивото на водите и други екстремни климатични явления).

Селскостопански мерки за адаптиране към затоплянето

Едновременно с усилията за смекчаване на затоплянето селското стопанство ще трябва да се адаптира към текущите промени в климата.

Като се оставят настрана някои изключения за определени производства в Северна Европа, експертите са единодушни в мнението си, че въздействието от тези изменения ще бъде като цяло негативно за европейското селско стопанство, по-специално в районите на юг и югоизток.

ОСП трябва да насърчава следните основни агрономични мерки за адаптиране:

· оптималното управление на водните ресурси (по-ефикасни напоителни системи, водозадържащи съоръжения по хълмовете и др.);

· избор на сортовите растения и ротация на културите, адаптирани в зависимост от суша, болести и др.

· опазване на почвите (като се гарантира тяхната органична материя) от водна и въздушна ерозия;

· засаждане на живи плетове или залесени площи, ограждащи парцели за събиране на вода, ограничаване на оттичането и използването им за защитни пояси срещу вятър и заслони за помощници на културите като опрашващи насекоми;

· мерки за наблюдение и контрол на насекомите и болестите;

· управлението на горите с оглед намаляване на рисковете от пожари;

Въздействия върху европейския селскостопански модел

ОСП ще трябва да отговори на нарасналото търсене от страна на общественото мнение на по-устойчива селскостопанска политика, като не се забравя, че затоплянето на климата може да изложи на риск производствения капацитет и прехраната на световното население, включително в Европа.

Според ФАО световното производство на храни ще трябва да се увеличи със 70% до 2050 г., за да осигури прехрана на население от 9 милиарда. ОСП, както и останалите селскостопански производители по света, трябва да произвеждат повече, като същевременно зачитат по-добре естественото равновесие.

За момента тази политика не разглежда екологичните въпроси по последователен начин и прави това без глобален подход. „Новите предизвикателства“, като изменението на климата, управлението на водите, възобновяемата енергия и биологичното разнообразие не бяха обхванати достатъчно при прегледа на състоянието на ОСП. Необходимо е да се подходи към тези предизвикателства чрез съвкупност от инструменти на ОСП, а не само чрез субсидии по втория стълб.

Впрочем настоящата система на екологосъобразност, основана повече на задължението за средства, отколкото на задължението за резултати, е твърде сложна за селскостопанските производители и не може да отговори на екологичните предизвикателства. Необходимо е да се премине към друг подход, почиващ на преориентирането към устойчиви производствени модели, като за това са необходими компенсационни помощи, които да покрият допълнителните разходи, свързани с тези цели (местни договори за екологично сертифициране) и възнаграждение за предоставените на обществото услуги за доставката на „обществени блага“ (поддръжка на селските райони, опазване на биологичното разнообразие, улавяне на въглерод, продоволствена сигурност и др.),

Затоплянето на климата ни принуждава да изработим нов модел на развитие. За да има по-голяма легитимност пред общественото мнение и да се възвърне смисъла на професията на селскостопанския производител, ОСП трябва да се превърне в селскостопанска политика по прехраната и околната среда с по-справедливи и устойчиви системи за подпомагане на производството, допълнени с инструменти за регулиране, преосмислени за да се справят с нарастващата нестабилност на пазарите и развитието на здравните рискове.

В заключение, предвид обхвата на климатичните предизвикателства и необходимите инвестиции в по-устойчиви методи на производство, изследователските усилия и бюджетните средства за бъдещата ОСП след 2013 г. следва да бъдат адекватни.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (24.2.2010)

на вниманието на комисията по земеделие и развитие на селските райони

относно селското стопанство в ЕС и изменението на климата

(2009/2157(INI))

Докладчик по становище: Francisco Sosa Wagner

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по земеделие и развитие на селските райони да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.   като има предвид, че селскостопанският и горският сектор притежават значителен потенциал за намаляване на замърсяването и могат да бъдат катализатор на усилията за намаляване последиците от изменението на климата и глобалното затопляне,

1.   подчертава, че селското стопанство е засегнат от последиците и натиска, причинен от изменението на климата, производствен сектор, но същевременно е също така пряко свързан с целите за ограничаване на изменението на климата, както като предоставя помощ за намаляването на емисиите на парникови газове и за пестенето и гарантирането на подходяща употреба на водните ресурси, така и като засилва производството и децентрализирането на възобновяемите енергийни източници;

2.   подчертава, че въпреки приноса му за намаляване на емисиите на парникови газове, участието на селскостопанския сектор в борбата срещу изменението на климата трябва да стане част и от по-широкия триъгълник храна – земеделие – енергия; подчертава, че посоченото участие на първо място засяга подобряването на използването на биомаса, чрез използване на селскостопанския излишък или чрез подкрепа на производството на устойчиви биогорива, като същевременно се запази производството на качествени продукти и високото равнище на продоволствена сигурност и потребителите се насочат към хранителен модел, който ще допринесе в по-голяма степен за устойчивото управление на околната среда;

3.   призовава Комисията да предвиди повече бюджетни средства за изследователска и развойна дейност, в сътрудничество с всички заинтересовани страни, най-вече гражданското общество и земеделските производители, с цел постигане на подобрения във връзка с околната среда и климата в приоритетните области:

а)   производство и използване на биогаз и биогорива, произведени от селскостопански и горски отпадъци, като се вземе предвид въздействието, което оказва производството на биогорива върху околната среда (непряка промяна на използването на почвите, загуба на биологично разнообразие и т.н.) и върху продоволствената сигурност, и също така като се вземат предвид насоките, съдържащи се в Европейския стратегически план за енергийните технологии (SET Plan);

б)   производство и използване на животински тор и устойчиви торове, като се даде предимство на разработването на органични и естествени животински и други торове и се намали потреблението на торове, произведени от въглеводороди;

в)   оползотворяване на всички видове отпадъци от селското стопанство;

г)   намаляване на наличието на метан, дължащо се на отглеждането на животни,

д)   контролът на емисиите на диазотен оксид (N2O), предизвикани от животински тор и торова течност,

4.   изразява становище, че докато селското стопанство е причина за много проблеми, засягащи околната среда и изменението на климата, то представлява и важно средство за тяхното разрешаване. По тази причина, следва да се обърне повече внимание отпреди на екологичните перспективи и усилията на ЕС за борба с изменението на климата, когато се осъществява преглед на общата селскостопанска политика;

5.   подчертава, че Европейският съюз се нуждае от развитие и финансови политики за селското стопанство, които да гарантират безопасни и висококачествени храни;

6.   призовава бъдещата ОСП да се съсредоточи върху практики, които намаляват дължащите се на отглеждането на животни емисии на парникови газове, включително промяна на храненето на животните и на управлението на животинския тор и торовата течност;

7.   подчертава необходимостта от разработване на схеми за защита на земеделските производители, изправени пред ситуации, предизвикани от извънредни събития, и насърчава разработването и прилагането на проекти, като схеми за устойчиво напояване, които ще помогнат за борбата срещу последиците от изменението на климата;

8.   подчертава, че ако се осъществи преход към по-благоприятни за околната среда производствени методи, ще се наложи увеличаване на финансирането за изследвания в областта на селското стопанство, свързани с изменението на климата, в многогодишните финансови перспективи след 2013 г.;

9.   призовава сектора на селското стопанство да предвиди значително усилие за увеличаване на децентрализираното производство на възобновяема енергия, както и за подобряване на ефективността при използването на енергията в земеделските стопанства чрез модернизиране и рационално планиране на енергията, както и чрез използване и прилагане на изпробвани и тествани съоръжения и практики за постигане на енергийна ефективност;

10. привлича вниманието върху факта, че по-интензивното използване на информационните и комуникационни технологии би могло да подобри контрола върху множество етапи на производство и да оптимизира управлението им, с цел увеличаване на производството в сравнение с използването на средствата за производство и същевременно намаляване на емисиите на парникови газове, както и на потреблението на енергия; подчертава също така, че засилената употреба на ИКТ, интегрирането на политики за насърчаване на обучението на земеделските производители в областта на новите технологии и особено подкрепата за иновациите и предприемачеството сред младите земеделски производители са ключови теми, с оглед както на постигането на по-благоприятно за околната среда устойчиво селско стопанство, така и за увеличаването на конкурентоспособността на сектора.

11. подчертава, че опитите за намаляване на емисиите на парникови газове в селскостопанския сектор трябва да се насочат и върху емисиите, предизвикани от:

- преките и непреки последици от промяната в земеползването,

- последиците от производството и преработката на селскостопански продукти, най-вече свързаните с превоза на дълги разстояния на междинни и крайни продукти; следователно счита, че следва да бъде даден приоритет на краткосрочните системи за производство – обработка – потребление.

12. изтъква, че изменението на климата не засяга в еднаква степен всички региони на ЕС и по тази причина от съществено значение е да се придаде по-голяма тежест на тези региони, за които може да се допусне, че ще претърпят най-сериозни последици; подчертава, че повишаването на температурата в съчетание със суша и разрастващи се горски пожари ще създадат повишен риск от опустиняване в страните от Южна Европа, с всички произтичащи от това последици за жизнеспособността на земеделските стопанства, изоставянето на обработваемите земи, намаляване на биологичното разнообразие и изчерпване на природните ресурси; следователно призовава всички действия на Общността, имащи за цел финансиране на приспособяването на селското стопанство към новите предизвикателства, поставени от изменението на климата, да вземат изцяло предвид посоченото регионално измерение, така че изменението на климата да не се превърне в допълнителен утежняващ фактор за икономическите и екологични различия между регионите на ЕС;

13. подчертава, че повишаване на производството на биомаса за енергийни цели може да допринесе за нестабилност на цените на храните. Следователно, за да се намалят рисковете за приходите на земеделските производители, следва да се установи разумен баланс между производството на храни и производството на биомаса;

14. подчертава необходимостта от подобряване на мерките за адаптиране на селскостопанския сектор към глобалното затопляне с оглед на защитата на почвите и управлението на водите.

15. подчертава, че принципът на устойчивост трябва да бъде приложен при използването на биомаса. В съответствие с това, следва да се насърчи употребата й възможно най-близо до мястото на производство на селскостопанските суровини. Това би намалило дължащите се на транспорта загуби на енергия;

16. подчертава, че използването на биомаса за отопление може значително да намали вредното въздействие от изменението на климата и следователно призовава Комисията и държавите-членки да отпуснат финансиране за развитие на селските райони на публичните институции в селските райони, които преминават към отоплителни системи въз основа на биоeнергия;

17. счита за важно земеделските производители да използват в по-голяма степен информационните и комуникационни технологии с цел намаляване на отрицателните последици от изменението на климата. Използването на информационни и комуникационни средства трябва да се подкрепя, наред с другото, във връзка с оранта, растителната защита, метеорологията и наблюдението на законодателството;

18.  подчертава, че горите играят все по-важна роля в политиката в областта на климата и са важни за области като улавянето на въглерод и защита от ерозия. По тази причина общата селскостопанска политика трябва да гарантира увеличаване на финансирането за залесяване и защита на горите. В допълнение управлението на горите трябва да бъде включено в режима за изменението на климата след Киото;

19. изтъква, че горите допринасят значително и за ефикасното управление на водите. Следователно държавите-членки следва да бъдат насърчавани да предприемат управление на горите, което ще намали разликите във водния режим между периодите на суша и пълноводие, като по този начин се намалят отрицателните последици от сушата и наводненията за селското стопанство, производството на енергия и населението;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.2.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

45

1

5

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Christian Ehler, Lena Ek, Ioan Enciu, Norbert Glante, Fiona Hall, Romana Jordan Cizelj, Arturs Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Niki Tzavela, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

António Fernando Correia De Campos, Ilda Figueiredo, Yannick Jadot, Oriol Junqueras Vies, Ivailo Kalfin, Silvana Koch-Mehrin, Bernd Lange, Alajos Mészáros, Tiziano Motti, Владко Тодоров Панайотов, Silvia-Adriana Ţicău, Hermann Winkler


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

17.3.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

34

4

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Richard Ashworth, José Bové, Luis Manuel Capoulas Santos, Vasilica Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Diane Dodds, Herbert Dorfmann, Hynek Fajmon, Lorenzo Fontana, Iratxe García Pérez, Béla Glattfelder, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Jarosław Kalinowski, Elisabeth Köstinger, Giovanni La Via, Stéphane Le Foll, George Lyon, Gabriel Mato Adrover, Mairead McGuinness, Krisztina Morvai, James Nicholson, Rareş-Lucian Niculescu, Wojciech Michał Olejniczak, Georgios Papastamkos, Marit Paulsen, Britta Reimers, Ulrike Rodust, Giancarlo Scottà, Czesław Adam Siekierski, Alyn Smith, Csaba Sándor Tabajdi, Marc Tarabella, Janusz Wojciechowski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Luís Paulo Alves, Spyros Danellis, Esther de Lange, Lena Ek, Véronique Mathieu, Maria do Céu Patrão Neves

Правна информация - Политика за поверителност