ДОКЛАД относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2008 г.

25.3.2010 - (2009/2166(INI))

Комисия по бюджетен контрол
Докладчик: Tamás Deutsch

Процедура : 2009/2166(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0062/2010
Внесени текстове :
A7-0062/2010
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2008 г.

(2009/2166(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2008 г.,

–   като взе предвид членове 15, 126, 175, 208–209, 271, 308–309 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Протокол № 5 за Устава на ЕИБ,

–   като взе предвид член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно ролята на Сметната палата,

–   като взе предвид своята резолюция от 23 април 2009 г. относно забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на седми, осми и девети Европейски фонд за развитие за финансовата 2007 година[1],

–   като взе предвид размяната на писма между г-н Pöttering, председател на Европейския парламент и г-н Maystadt във връзка с резолюцията на Парламента от 23 април 2009 г.,

–   като взе предвид своята резолюция от 25 март 2007 г. относно годишните доклади на Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие за 2007 г.[2],

–   като взе предвид своята резолюция от 22 април 2008 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2006 г.[3],

–   като взе предвид Решение 2006/1016/ЕО на Съвета от 19 декември 2006 г. за предоставяне на гаранция от Общността на Европейската инвестиционна банка в случай на загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Общността[4],

–   като взе предвид Решение на Съда на Европейските общности от 6 ноември 2008 г. относно правното основание на Решение 2006/1016/ЕО[5],

–   като взе предвид политиката на ЕИБ от 28 март 2006 г. за оповестяване на информация[6],

–   като взе предвид корпоративния оперативен план за 2009–2011 г. на ЕИБ, одобрен от Съвета на директорите на 16 декември 2008 г.

–   като взе предвид Решение на Съда от 10 юли 2003 г. относно правомощията на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за разследване на дейността на ЕИБ[7],

–   като взе предвид Тристранното споразумение между Сметната палата, ЕИБ и Комисията относно формите на контрол, упражнявани от Сметната палата съгласно член 248, параграф 3 от Договора за ЕО[8], подновено през юли 2007 г.,

–   като взе предвид Меморандума за разбирателство, подписан на 27 май 2008 г. от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка с оглед на задълбочаване на координирането на политиките за външни кредити на Европейския съюз,

–   като взе предвид Меморандума за разбирателство, подписан на 9 юли 2008 г. от Европейския омбудсман и Европейската инвестиционна банка относно информацията за политиките, стандартите и процедурите на банката и разглеждането на жалби, включително и на жалби от лица, които не са граждани на ЕС и нямат местожителство в ЕС,

–   като взе предвид преразгледаната временна политика на ЕИБ спрямо офшорните финансови центрове,

–   като взе предвид годишния доклад за дейността на Службата на ЕИБ по жалбите за 2008 г.,

–   като взе предвид последния доклад на ЕИБ до Парламента относно изпълнението на препоръките на Парламента,

–   като взе предвид годишния доклад на Одитния комитет на ЕИБ пред Съвета на гуверньорите за 2008 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 29 октомври 2008 г., озаглавено „От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие“ (COM(2008)0706),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ (COM(2008)0800),

–   като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно „ЕС 2020“[9],

–   като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на комисията по регионално развитие и комисията по икономически и парични въпроси (A7‑0062/2010),

А. като има предвид, че ЕИБ е създадена с Договора от Рим и основната й цел е да допринася за развитието на общия пазар и за намаляването на различията в развитието на отделните региони, като използва капиталовите пазари и своите собствени ресурси,

Б.  като има предвид, че операциите на ЕИБ за финансиране в рамките на Европейския съюз са насочени предимно към шест приоритета на политиката: гарантиране на икономическо и социално сближаване; подготовка за икономиката, основана на знанието; изграждане на трансевропейски транспортни мрежи и мрежи за достъп; подкрепа за малките и средни предприятия (МСП); опазване и подобряване на състоянието на околната среда и гарантиране на устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергетика,

В.  като има предвид, че дейностите на ЕИБ извън Европейския съюз се предприемат основно, за да подкрепят политиките на Европейския съюз, свързани с външната му дейност,

Г.  като има предвид, че в съответствие с Лисабонската стратегия ЕИБ реши да увеличи записания си капитал с 67 млрд. евро – от 165 млрд. евро на 232 млрд. евро, като държавите-членки изплатиха 8,2 млрд. евро от тях,

Д. като има предвид, че съгласно своя устав, след ратифицирането на Договора от Лисабон ЕИБ има право на максимален размер на отпуснати заеми и гаранции, който не надвишава 250 % не само от нейния записан капитал, но и от резервите, неразпределените провизии и излишъка по отчета за приходите и разходите,

Е.  като има предвид, че потребностите от финансиране нараснаха поради проблемите в кредитирането, породени от икономическата и финансова криза,

Ж. като има предвид, че ЕИБ обръща специално внимание на малките и средни предприятия, на устойчивата, конкурентоспособна и сигурна енергетика и на смекчаването на последиците от изменението на климата, както и на инвестициите в регионите по цел „Конвергенция“ на ЕС, които бяха засегнати особено тежко от последното забавяне на икономическия растеж,

З.  като има предвид, че целите на стратегията „ЕС 2020“ не могат да бъдат постигнати без подходящо финансиране и, че в параграф 35 от своята резолюция относно „ЕС 2020“ Европейският парламент застъпва становището, че „Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие следва да играят по-важна роля за подкрепа на инвестициите в инфраструктура, зелени технологии, новаторство и МСП“,

И. като има предвид, че обемът на кредитите от ЕИБ значително нарасна през 2008 г., като размерът на предоставените по договори кредити достигна 57,6 млрд. евро, а изплатените суми са в размер на 48,6 млрд. евро, с 10 млрд. повече от предвиденото,

Й. като има предвид, че стойността на подписаните проекти нарасна с 20,5 % в сравнение с 2007 г. и с 25,9 % в сравнение с 2006 г., както и че през 2008 г. 89,34 % от операциите на ЕИБ бяха съсредоточени в проекти в държавите-членки на ЕС, което сочи увеличение с 2,7 процентни пункта в сравнение с 2007 г. и 2,25 процентни пункта в сравнение с 2006 г.,

К. като има предвид, че в сравнение с 2007 г. стойността на подписаните договори, свързани с проекти в Централна и Източна Европа, се увеличи със 17 % и беше 6,905 млрд. евро през 2008 г., което е почти два пъти повече от стойността през 2004 г.,

Л. като има предвид, че през 2008 г. операциите на ЕИБ по отпускане на кредити по географски региони извън ЕС са както следва: Азия и Латинска Америка – 469 млн. евро, Източна Европа, Южен Кавказ и Русия – 170 млн. евро, Средиземноморски регион – 1,29 млрд. евро, държави в предприсъединителен процес – 3,453 млрд. евро; държави от АКТБ – 561 млн. евро и Южна Африка – 203 млн. евро,

Коментари по годишния доклад на ЕИБ за 2008 г.

1.  приветства годишния доклад на ЕИБ за 2008 г. и насърчава банката да продължава дейността си за подпомагане на развитието на европейската икономика, растежа, стимулирането на заетостта, както и на междурегионалното и социално сближаване;

2.  отбелязва със задоволство бързата реакция на ЕИБ в отговор на икономическата криза, като самофинансира увеличаване на капитала си и по този начин повиши обема на заемите в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване; призовава банката да продължи програмите си за управление при финансови кризи, особено в държавите-членки, които бяха сериозно засегнати от кризата, както и допълнително да увеличи дейността си по отпускане на заеми в тези държави; очаква възлизащото на 75 млрд. евро финансиране от ЕИБ през 2009 г. да допринесе с помощта на ливъридж за инвестиции в реалната икономика на обща стойност от около 225 млрд. евро;

3.  отбелязва, че новите кредитни линии с финансови посредници в полза на МСП се увеличиха с 42,4 % и достигнаха 8,1 млрд. евро през 2008 г., като 4,7 млрд. евро от тях бяха реализирани през последното тримесечие; 30 млрд. евро бяха разпределени за „Кредити за МСП“ в Европа за периода 2008–2011 г.;

Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон

4.  приветства укрепването на Одитния комитет, броят на чиито членове беше увеличен от три на шест и му беше поверена задачата да проверява дали дейността на банката съответства на най-добрите практики в банковото дело, както и да прави одит на отчетите; подчертава необходимостта да се гарантира, че членовете на Одитния комитет притежават богат опит в областта на банковия надзор; подчертава при все това, че наред с укрепването на Одитния комитет трябва да бъдат предприети конкретни стъпки, за да се гарантира поставянето на ЕИБ в най-скоро време под подходящ банков надзор;

5.  отправя искане към ЕИБ и държавите-членки да разгледат възможността (тъй като съгласно Договора от Лисабон ЕС притежава правосубектност) Европейският съюз да стане акционер в банката, освен държавите-членки, с което, по негово мнение, ще се постигне по-тясно сътрудничество между ЕИБ и Комисията;

Банков надзор

6.  отбелязва, че от юли 2009 г. ЕИБ участва в операциите на паричната политика на Евросистемата заедно с Европейската централна банка (ЕЦБ) и този й статут е причина да подлежи на определени изисквания за отчетност пред ЕЦБ чрез Banque centrale du Luxembourg (BCL), по-специално във връзка с рамката за управление на ликвидния риск на ЕИБ;

7.  въпреки това изразява убеждението, че е необходима европейска система за пруденциален надзор, съгласно която ЕИБ да бъде предмет на същите пруденциални правила като кредитните институции и на действителен пруденциален контрол за проследяване на качеството на финансовото състояние на ЕИБ и гарантиране на точността на оценката на постигнатите от банката резултати и спазването на правилата на добрата професионална практика;

8.  по тази причина подкрепя идеята, че Комитетът на европейските банкови надзорници (CEBS) следва да се преоформи в Европейски банков орган (EBA) с повече правомощия в рамките на Европейския орган за финансов надзор; препоръчва всички финансови институции и групи, които упражняват дейност в повече от една държава-членка, включително ЕИБ, да попадат в компетентността на Европейския банков орган; отправя искане към Комисията и държавите-членки да положат всички възможни усилия, за да може новата система за финансов надзор да стане оперативна възможно най-скоро;

Бюджетен контрол и управление

9.  приветства факта, че банката съумя да запази високия си кредитен рейтинг въпреки колебанията и несигурността на пазара; приветства също факта, че банката увеличи тавана си на финансиране от 55 млрд. евро на 60 млдр. евро и успя да набере сумата от 59,5 млрд. евро, което е съществено увеличение (8,8 %) в сравнение с 2007 г. (54,7 млрд. евро);

10. приканва ЕИБ да положи всички усилия за запазване на кредитния рейтинг „AAA“, който е от основно значение за гарантиране на най-добрите условия за кредити от банката;

Външен мандат и инвестиционен механизъм

11. очаква приключването до 30 април 2010 г. на междинния преглед на външното финансиране, извършвано от ЕИБ, и предложението на Комисията за ново решение, което да замени Решение № 633/2009/ЕО; счита, че както междинният преглед, така и новото предложение на Комисията следва да вземат предвид не само препоръките на надзорния комитет, председателстван от Мишел Камдесю, но и предходните препоръки на Парламента; призовава по-специално за по-голяма съгласуваност на външния мандат на ЕИБ, както по отношение на осигуряването на достатъчно средства за целия период на новия мандат, така и по отношение на разпределението им по географски региони;

12. подчертава факта, че външната дейност на ЕИБ следва да бъде в съответствие с целите на политиките на ЕС, определени в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз; счита, че ЕИБ в качеството си на банка, ръководеща се от политиката на ЕС, следва да поддържа баланс по отношение на отпускането на заеми за отделните региони в съседните на ЕС страни; счита, че що се отнася до регионите, в които дейността на ЕИБ може да се припокрива с тази на други регионални или международни финансови институции с публично финансиране, може да се окаже необходимо ясно разграничаване на дейността; във връзка с това приветства Инвестиционната рамка за Западните Балкани; въпреки това отново заявява, че е необходимо да се преразгледа настоящото споразумение за сътрудничество между Комисията, ЕИБ и ЕБВР по отношение на операциите по финансиране на държавите от Източното съседство, Русия и Централна Азия; във връзка с това приветства факта, че управителния комитет от експерти е изразил съгласие с препоръките относно по-доброто взаимно разбирателство между ЕИБ и ЕБВР, приети през март 2009 г. от Европейския парламент;

13. припомня, че в параграф 24 от своята резолюция от 22 април 2008 г.[10] относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на шести, седми, осми и девети европейски фонд за развитие за финансовата 2006 г. предлага по време на процедурата по освобождаване от отговорност ЕИБ да представи годишния си доклад и да разясни изпълнението на инвестиционния механизъм директно на комисията по бюджетен контрол; припомня в допълнение, че ресурсите на ЕИБ са публични средства, внасяни от европейските данъкоплатци, а не от финансовите пазари;

14. отново изразява съжаление, че годишният доклад на ЕИБ относно инвестиционния механизъм съдържа предимно финансова информация и много малко – или почти никаква – информация за резултатите от различните финансирани програми;

15. отбелязва, че предстоящият преглед на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности[11] е възможност в процедурата по освобождаване от отговорност да се включат проектите и резултатите от инвестиционният механизъм; призовава Комисията да включи в предложението, което ще представи, възможно решение за постигане на тази цел;

Прозрачност и борбата с измамите

16. отбелязва със задоволство системно предприеманите съответни действия от страна на ЕИБ през последните години вследствие на препоръките на Парламента;

17. припомня, че ЕИБ се е ангажирала с формални прегледи на политиката за оповестяване на информация на всеки три години; приветства факта, че през май 2009 г. ЕИБ постави началото на публично обсъждане относно своя механизъм за подаване на жалби, политиката за оповестяване на информация и политиката на прозрачност; изразява съжаление, че политиката за оповестяване на информация не беше преразгледана, както беше предвидено, през 2009 г. и очаква ЕИБ да преразгледа тези три политики възможно най-скоро;

18. отправя искане към ЕИБ ясно да определи условията за неоповестяване на информация в предстоящата си нова политика за оповестяване на информация с цел въвеждане на високи стандарти на прозрачност;

19. отбелязва със задоволство, че през последните няколко години публичните обсъждания станаха неразделна част от политиката на ЕИБ за прозрачност; въпреки това призовава ЕИБ да обръща повече внимание на ангажимента на заинтересованите страни, като им предоставя документи с ясни насоки във връзка с възможното им участие в консултации и оценки;

20. приветства факта, че ЕИБ, и особено службата, отговаряща за съответствието, отделиха по-голямо внимание на разработването на набор от правила за защита на подаващите сигнали за нарушения лица, публикувани през април 2009 г., които осигуряват пълна закрила на всички служители на ЕИБ и на всички останали лица, предоставящи услуги на банката; обръща въпреки това внимание на банката, че не осигурява защита срещу репресивни мерки спрямо външни лица, подаващи жалби, и отправя искане към ЕИБ да проучи възможностите за отстраняване на този пропуск;

21. подкрепя политика на нулева търпимост на ЕИБ по отношение на измамите и корупцията и отправя искане към банката да ускори, в сътрудничество с Комисията, съставянето на черен списък на нарушителите и разработването и прилагането на система за изключване на дружества, уличени в корупция от ЕИБ и други многостранни банки за развитие;

22. приветства факта, че политиката за оповестяване на информация е преведена на всички езици на ЕС и призовава ЕИБ също така да осигури достъп до информацията за околната среда, механизма за подаване на жалби и политиката на прозрачност на всички езици на ЕС;

Политика спрямо офшорните финансови центрове

23. приветства факта, че ЕИБ е взела допълнителни мерки, като предприема преразглеждането на политиката, която следва спрямо офшорните зони, като не се ограничава само до налагане на забрана върху финансирането на организации, базирани в данъчни убежища;

24. отбелязва със задоволство обновената политика на банката по отношение на офшорните финансови центрове, която излиза извън границите на обикновеното запазване на съществуващата забрана за финансиране на организации, базирани в офшорни финансови центрове, включени в черния списък, и по-специално новото задължение, наложено от ЕИБ на всички участници със седалище в офшорни финансови центрове, които не са включени в черния списък, но са слабо регулирани, да се прехвърлят в държава, която не офшорен финансов център, преди подписването на съответните договори, като по този начин се гарантира, че при бъдещите дейности по кредитиране на банката след 31 март 2010 г. нито един от кредитополучателите няма да е със седалище в слабо регулиран офшорен финансов център;

25. отправя искане към ЕИБ да провери дали тази обновена политика спрямо офшорните финансови центрове покрива средствата, използвани от ЕИБ за предоставяне на заеми за проекти; изразява становището освен това, че ЕИБ следва да гарантира, че доходите от тези средства не могат да бъдат прехвърлени в данъчни убежища след приключването на проектите;

26. изразява загриженост във връзка с липсата на прозрачност по отношение на начина, по който се отпускат „общите заеми“ и се упражнява контрол във връзка с управлението на данъците; припомня, че ЕИБ следва да гарантира, че лицата, получаващи заеми от нея, не ползват данъчни убежища или други практики, като трансферно ценообразуване с цел злоупотреба, което може да доведе до избягване на плащането на данъци и отклонение от данъчно облагане; във връзка с това призовава ЕИБ да поиска от финансовите посредници да предоставят публичен достъп до информацията относно използването на общите и рамковите заеми, които получават, включително доклад относно дейността си във всяка отделна държава, в която упражняват дейност;

27. приветства Доклада за дейността и корпоративната отговорност на Групата на ЕИБ, в който се представят действията, предприети с цел постигане на стратегическите цели на Банката, допълващи и укрепващи целите на политиките на ЕС;

Стратегия и цели

28. приветства корпоративния оперативен план за 2009–2011 г. на ЕИБ, в който банката преразглежда и значително повишава оперативните си цели в сравнение с насоките в корпоративния оперативен план за 2008–2010 г;

29. подчертава, че ЕИБ е призвана да играе важна роля за постигането на целите на „ЕС 2020“; във връзка с това отправя искане към банката да гарантира, че предоставяните от нея заеми ще допринасят за постигането на целите на стратегията;

30. отбелязва, че икономическото и социално сближаване и конвергенция и по-специално стълбът на конвергенцията в политиката на сближаване на ЕС представляват ключова цел на ЕИБ;

31. оценява приноса на ЕИБ за цел „Конвергенция“ чрез отпускане на заем от 21 млрд. евро, представляващи 41 % от общата сума на заемите, предоставени от ЕИБ на ЕС за проекти за конвергенция;

32. подчертава добавената стойност на действията, предприети в сътрудничество с Комисията, както и на подхода на банката да предоставя допълнително подпомагане и ливъридж за интервенциите на структурните фондове;

33. призовава за увеличаване на съчетаното използване на безвъзмездни средства от ЕС и финансовите инструменти на ЕИБ, по-специално в регионите по цел „Сближаване“, където набирането на собствен капитал среща особени трудности, с цел да се подпомогне сближаването и да се предотврати по-нататъшното влошаване на положението в най-пострадалите от кризата държави;

34. изисква в бъдещите доклади на ЕИБ да бъдат представени подробно основните заеми, допълващи безвъзмездните средства по ЕФРР, предоставени на региони, които прилагат програми за напреднали технологии или програми, свързани с възобновяеми или чисти енергийни източници;

35. изтъква значителната роля на ЕИБ в подкрепа на малките и средни предприятия по време на финансовата криза, като се има предвид, че МСП съставляват до 99 % от предприятията в ЕС и осигуряват над 100 милиона работни места, поради което са двигателят на европейската икономика;

36. отчита резултатите от вградения ливъридж ефект, благодарение на който финансовите посредници трябва да предоставят кредити на МСП с най-малко двоен размер в сравнение с кредита от ЕИБ, а новата инициатива „Кредити за МСП“ подобрява финансовите условия за МСП; отправя освен това искане ЕИБ да добави по-подробна информация във връзка с ефективното използване на тези кредити в предстоящия си доклад за дейността, за да се гарантира, че част от ползите, които банките получават чрез финансирането от ЕИБ, се прехвърлят на МСП по подходящ начин, както и да се предостави информация за произхода на средствата;

37. в този контекст отбелязва, че по искане на акционерите на ЕИБ 30 млрд. евро бяха заделени за заеми за МСП за периода 2008–2011 г. и че достъп до половината от тази сума беше предоставен между 2008 и 2009 г.; въпреки това подчертава важното значение на високите равнища на надзор с цел да се гарантира, че финансовите партньори няма да трупат кредити от ЕИБ, за да стабилизират собствените си баланси;

38. като има предвид, че икономическата криза все още не е отминала и равнищата на безработица продължават да нарастват, призовава ЕИБ да поема по-смело рискове в политиката си за заеми за МСП, без да се излага на опасност нейният рейтинг ААА; предлага ЕИБ да адаптира мандата за рисковия капитал за Европейския инвестиционен фонд за 2006 г., за да може да се отчетат в по-голяма степен настоящият икономически трус и необходимостта от подобряване на достъпа на МСП до капитал за рискови проекти; отправя искане участието на ЕИБ в програмата „Жасмин“, което понастоящем възлиза на 20 млн. евро, да бъде най-малко удвоено;

39. припомня препоръките, направени в неговата резолюция от 25 март 2009 г. относно годишните доклади за 2007 г. на ЕИБ и Европейската банка за възстановяване и развитие[12], в параграф 8 от която Парламентът настойчиво призовава ЕИБ „да осигури по-добър контрол и прозрачност по отношение на естеството и крайните получатели на своите общи заеми в подкрепа на МСП“; призовава ЕИБ да подобри още повече прозрачността на заемите, отпускани чрез финансови посредници и да определи ясни условия за финансиране за финансовите посредници, както и критериите за ефективност на заемите;

40. призовава ЕИБ да хармонизира отпускането на заеми за МСП с разпределението на структурни фондове за регионите по цел „Конвергенция“ и да гарантира балансирана подкрепа за различните видове МСП;

41. настоятелно приканва ЕИБ да упражнява по-добър контрол и да осигури по-голяма прозрачност за естеството и крайния получател на общите заеми, които отпуска за подпомагане на МСП; предлага изготвянето на контролно табло за мултиплициращия ефект от заемните операции на ЕИБ;

42. призовава ЕИБ да разработи по-подробен и методологично хармонизиран анализ в своите годишни доклади за прилагането на финансовите инструменти, допълващи операциите на структурните фондове; в този контекст банката би могла да разясни на Парламента функционирането на Инструмента за финансиране с поделяне на риска, създаден от нея заедно с Комисията; от особено значение е взаимодействието между този инструмент, финансирането по Седма рамкова програма за изследвания и структурните фондове;

43. отбелязва, че съгласно годишния доклад на ЕИБ етапът на оценка на инициативата JEREMIE (Joint European Resources for Micro to Medium Enterprises – Съвместни европейски ресурси за финансиране на микро-, малки и средни предприятия) е приключила през 2008 г.; изразява съжаление, че оценката не е включена в доклада;

44. отправя искане към ЕИБ да добави подробности в следващия си годишен доклад относно първите резултати от две политики от 2009 г.: инициативата JASMINE (Joint Action to Support Microfinance Institutions in Europe – Съвместни действия в подкрепа на институциите за микрофинансиране в Европа) и изпълнението на „Механизма за растеж чрез финансиране тип „мецанин““;

45. отправя искане към ЕИБ да положи всички усилия за опростяване на сложните и бюрократични правни норми, констатирани в някои проекти, където е необходимо, с цел да се ускори и направи по-ефективно финансирането на проекти, като се отделя особено внимание на световната криза;

46. подчертава, че успехът на новите програми за европейските макрорегиони зависи от координирането на дейностите, изпълнявани съгласно всички политики, имащи териториално въздействие, и от намирането на дългосрочно решение на въпроса с финансирането на макрорегионите; по тази причина призовава банката да разгледа възможността за предоставяне на финансиране от ЕИБ и от Европейския инвестиционен фонд, в допълнение към финансирането от ЕС, през следващия финансов програмен период, който започва през 2014 г.;

47. приканва ЕИБ да положи всички усилия, за да се избегне дублиране на дейностите с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) извън рамките на ЕС; отново отправя препоръките от параграф 28 от посочената по-горе резолюция от 25 март 2009 г. за постигане на по-добре структурирано сътрудничество между ЕИБ и ЕБВР в държавите, където и двете банки извършват дейност;

o

o        o

48. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Европейската инвестиционна банка и правителствата и парламентите на държавите-членки.

  • [1]     ОВ L 255, 26.9.2009 г., стр. 98.
  • [2]     Приети текстове, P6_TA(2009)0185.
  • [3]     ОВ С 259 Е, 29.10.2009 г., стр. 14.
  • [4]     ОВ L 414, 30.12.2006 г., стр. 95.
  • [5]     Дело C-155/07, Европейски парламент срещу Съвет на Европейския съюз, все още непубликувано в сборниците съдебна практика на Съда на Европейските общности.
  • [6]     ОВ С 332, 30.12.2006 г., стр. 45.
  • [7]     Дело C-15/00, Комисия на Европейските общности срещу Европейска инвестиционна банка, 2003 г., ССП I-7281.
  • [8]     Член 287, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
  • [9]     Приети текстове, P7_TA(2010)0053.
  • [10]  ОВ L 88, 31.3.2009 г., стр. 253.
  • [11]  ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.
  • [12]  Приети текстове, P6_TA(2009)0185.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Европейската инвестиционна банка, учредена през 1958 г. с Римския договор, отбеляза 50-тата си годишнина през 2008 г. ЕИБ, в качеството си на банка на ЕС за дългосрочни кредити, отпуска заеми на публичния и частния сектор, при лихва, близка до цената на кредита, за проекти, които представляват интерес за Европа, като използва финансовите пазари и собствени средства. Основната цел на банката е да допринася за интеграцията, балансираното и устойчиво развитие, както и за икономическото и социално сближаване между държавите-членки на ЕС.

ЕИБ поддържа близки работни отношения със семейството на институциите на ЕС в преследването на целите на Общността. По-специално, банката поддържа редовно сътрудничество с комисии на Европейския парламент и Съвета на министрите ЕКОФИН. От 1999 г. Европейският Парламент всяка година дава експертното си становище по доклада за дейността на банката. Контролните и финансовите дейности та ЕИБ са в компетенциите на комисията по бюджетен контрол и комисията по икономически и парични въпроси (CONT и ECON). Тези комисии подготвят доклади за дейността на ЕИБ от 2006 г. насам. Що се отнася до връзката между ЕП и ЕИБ, докладчикът би искал да подчертае пълното съдействие, оказвано от ЕИБ по време на работата по настоящия доклад.

През 2008 г. достигането на кризата до европейските икономики изправи банката пред необичайни предизвикателства. Икономическата криза от 2008 и 2009 г. доведе до най-значителния икономически спад след Голямата депресия. Кризата се разви на фона на кризата с високорисковите ипотечни кредити в САЩ и започна от сектора на недвижимите имоти и банковия сектор в края на 2006 г., като доведе до сериозни финансови сътресения на икономиките и финансовите пазари от Европа до Азия. Всички държави-членки на Европейския съюз също са изправени пред сериозни предизвикателства и държавите-членки, както и ЕС като цяло, предприемат мащабни мерки за гарантиране на финансовата стабилност. Програмите за управление на финансовата криза на националните правителства и централни банки си приличаха в повечето държави (фискални стимули, намаляване на данъците, увеличаване на държавните разходи, монетарна експанзия и спасявания). В допълнение към националните икономически стимули, ЕС прие решение за Европейски план за икономическо възстановяване. ЕИБ играе важна роля в този план, особено във връзка с увеличеното финансиране на МСП, енергията от възобновяеми източници и чистия транспорт.

Поради сериозната ликвидна криза и затягането на условията за отпускане на кредити (както в обществения, така и в частния сектор, което създава особено големи проблеми при финансирането на МСП), капиталовите ограничения и спадащото доверие във финансовите пазари, ЕИБ трябваше да реагира бързо на глобалната икономическа криза.

Основната роля на ЕИБ при управлението на кризи е в увеличаването на паричната маса за икономиката при много благоприятни условия. В отговор на кризата ЕИБ преразгледа и значително повиши оперативните си цели в сравнение с насоките в корпоративния оперативен план за 2008–2010 г По-специално целта за общата сума отпуснати кредити беше увеличена с приблизително 39 % (18,6 млрд. евро) за 2009 г. 42 % (19,9 млрд. евро) за 2010 г. и 34 % (16,4 млрд. евро) за 2011 г. в сравнение с предкризисните нива, постигнати през 2007 г. С цел подпомагане на предприятия и насърчаване на икономическото възстановяване, ЕИБ значително увеличи обема на отпусканите кредити през последното тримесечие на 2008 г.: които в крайна сметка достигнаха до 57 млрд. евро, или ръст от 21 % в сравнение с 2007 г.; изплати 10 млрд. евро повече от предвиденото; по-специално кредитите за МСП се увеличиха с 42 % в сравнение с 2007 г. Освен това банката разработи нови финансови инструменти за поделяне на риска, укрепи споразуменията за поделяне на риска, опрости процедурите за отпускате на кредити, ускори изпълнението на проекти в държавите-членки и в секторите, най-силно засегнати от кризата.

Тази способност за бързо реагиране беше увеличена с приемането на решение, по силата на което акционерите на банката предварително внесоха увеличението на капитала си, първоначално предвидено за 2010 г.: капиталът на ЕИБ беше увеличен с 67 млрд. евро и достигна 232 млрд. в съответствие със стратегията от Лисабон.

Освен анализа на дейността на ЕИБ през 2008 г. докладчикът счете за важно по-подробното разглеждане на различните събития, засягащи бъдещето на ЕИБ. Със сигурност едно от тях е влизането в сила на Договора от Лисабон, което ще доведе до някои институционални промени в банката. Докладчикът подчерта положителното развитие в областта на одитирането на банката, но посочи необходимостта от намиране на дългосрочно решение за истинска европейска система за надзор.

Друг нов елемент, произтичащ от Договора от Лисабон може да се окаже промяната във взаимоотношенията между ЕИБ и Европейския съюз, за което докладчикът възнамеряваше да предложи смели идеи, като например възможно акционерно участие на Европейския съюз в ЕИБ.

Що се отнася до банковия надзор, все още има нужда от европейска система за пруденциален надзор, съгласно която ЕИБ да бъде предмет на същите пруденциални правила като кредитните институции . Следователно докладчикът подчертава значението на един Европейски банков орган с повече правомощия в рамките на Европейския орган за финансов надзор, като добавя, че ЕИБ също следва да попада в обсега на неговите компетенции, заедно с други финансови институции, които развиват дейност в повече от една държава от ЕС. В доклада се отбелязва и ролята на Европейската комисия за намиране на подходящо решение.

Прозрачността и политиката за борба с измамите са теми от приоритетно значение за комисията за бюджетен контрол на Европейския парламент, което насърчи докладчика да направи подробни забележки, свързани с тях в доклада за тази година. Без всякакво съмнение може да се твърди, че ЕИБ направи видими усилия за съобразяване с препоръките на Парламента в тази област.

Приоритетни теми като политиката на нулева търпимост по отношение на измамите, защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения или публичните обсъждания са широко застъпени в банковите дейности и действията на ЕИБ. Въпреки това докладчикът би желал да спомене няколко области в които прозрачността и достъпът до информация следва да бъдат преразгледани и засилени, какъвто е случаят с политиката за оповестяване на информация. За да се улесни разпространението на цялата публична информация относно дейността на банката, е препоръчително да се увеличи достъпността на ключови политически документи, механизми и правила на ЕИБ на всички езици на ЕС.

Политиката към офшорните финансови центрове е друга политика от съществено значение за подходящото и ефективното използване на парите на данъкоплатците, признато от членовете на комисията по бюджетен контрол. Това обстоятелство накара докладчика да включи предложения за предотвратяване на изтичането на средства към данъчни убежища и по този начин за гарантирането на ефективност и ефикасност и в тази област.

И накрая, анализирайки стратегическите програми и цели на ЕИБ, докладчикът подчертава водещата роля на ЕИБ при финансирането на МСП, възобновяемите енергийни източници, и устойчивите решения в областта на транспорта, както бе споменато по-горе. По време на финансовата криза беше дадено специално предимство на предприятията, устойчивата и сигурна енергия и ограничаването на изменението на климата, както и на инвестициите в регионите по цел „Сближаване“ на ЕС. Вследствие на това през следващите две години кредитите за малките и средни предприятия (отпускани чрез финансови посредници) ще се увеличат с още 2,5 млрд. евро на година, кредитите за енергия и борба с изменението на климата с 6 млрд. евро, а кредитите за сближаване с 2,5 млрд. евро. Докладчикът оценява също така факта, че кредитите за МСП вече са се увеличили с 42°% и през 2008 г. са достигнали 8,1 млрд. евро и че по искане на акционерите на ЕИБ 30 млрд. евро са предназначени за кредити за МСП през периода 2008–2011 г. В доклада се подчертава положителният ефект от тези мерки, като същевременно се призовава за опростяване на сложната бюрократична процедура и се отправя искане за обстойно и подробно последващо наблюдение на истинското въздействие на програмите за подкрепа на МСП.

СТАНОВИЩЕ на комисията по икономически и парични въпроси (25.2.2010)

на вниманието на комисията по бюджетен контрол

относно Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) – Годишен доклад за 2008 г.
(2009/2166(INI))

Докладчик по становище: Enikő Győri

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по икономически и парични въпроси приканва водещата комисия по бюджетен контрол да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

– като има предвид, че общите заеми, предоставени на посредниците, представляват 23% от отпусканите от ЕИБ заеми;

1.  признава, че Групата на ЕИБ реагира бързо и без отлагане на икономическата криза, като самофинансира увеличаване на капитала си и по този начин повиши обема на заемите в подкрепа на Европейския план за икономическо възстановяване; подчертава, че действията, предприети в края на 2008 г., осигуриха допълнителна финансова подкрепа на реалната икономика, равняваща се на 15 милиарда евро годишно през 2009 и 2010 г.; очаква възлизащото на 75 милиарда евро финансиране от ЕИБ през 2009 г. да допринесе с помощта на левъридж за инвестиции в реалната икономика на обща стойност от около 225 милиарда евро;

2.   приветства новото степенуване на приоритетите на ЕИБ в отговор на кризата и по-специално по-голямото внимание към заемите за МСП; като има предвид, че икономическата криза все още не е отминала и равнищата на безработица продължават да нарастват, призовава ЕИБ да поема по-смело рискове в политиката си за заеми за МСП, без да се излага на опасност нейният рейтинг ААА; предлага ЕИБ да адаптира мандата за рисковия капитал за Европейския инвестиционен фонд за 2006 г., за да може да се отчетат в по-голяма степен настоящият икономически трус и необходимостта от подобряване на достъпа на МСП до капитал за рискови проекти; изисква участието на ЕИБ в програмата „Жасмин”, което понастоящем възлиза на 20 милиона евро, да бъде най-малко удвоено;

3.   приветства усилията на ЕИБ в нейната социална политика и политиката за опазване на околната среда; независимо от това изтъква, че механизмите за мониторинг на операциите по отпускане на заеми за всички проекти от страна на ЕИБ все още се нуждаят от подобрение, по-специално по отношение на нормите на ЕС, свързани с околната среда, и социалните норми; във връзка с това призовава ЕИБ да превърне в свой първостепенен приоритет разработването на обвързващи оперативни политики за защита, с които да се гарантират високи социални и екологични стандарти;

4.  във връзка с нормите за опазване на околната среда изразява загриженост поради факта, че службата на ЕИБ за оценка на операциите провежда единствено последващи оценки върху ограничен брой проекти и че ЕИБ възлага цялата отговорност за съблюдаването на екологичните и социалните стандарти на онези организатори на проекти, които получават финансиране от нея;

5.  отбелязва осъвременения списък с банки, които посредничат при заеми от ЕИБ за МСП; приветства факта, че тези банки са договорно задължени да отпускат заеми за МСП с размер два пъти по-висок от този на заема, предоставен от ЕИБ, за да се гарантира, че част от ползите, които банките получават чрез финансирането от ЕИБ, се прехвърлят на МСП по подходящ начин, както и да предоставят информация за произхода на средствата; счита, че настоящият лихвен процент по договор за отдаване на по-нататъшен кредит от 20 базисни пункта е много нисък и следва да бъде повишен; очаква оценката на ЕИБ за ефективността, с която тези банки са предали заеми от ЕИБ на МСП, и за това, как да се подобри постоянният контрол;

6.   изразява загриженост във връзка с липсата на прозрачност по отношение на начина, по който се отпускат „общите заеми” и се упражнява контрол във връзка с управлението на данъците; припомня, че ЕИБ следва да гарантира, че получателите на заеми от нея не ползват данъчни убежища или други практики, като трансферно ценообразуване с цел злоупотреба, което може да доведе до избягване на плащането на данъци и отклонение от данъчно облагане; във връзка с това призовава ЕИБ да поиска от финансовите посредници да предоставят публичен достъп до информацията относно използването на общите и рамковите заеми, които получават, включително до доклади относно техните дейности във всяка отделна държава, в която действат;

7.   настоятелно приканва ЕИБ да упражнява по-добър контрол и да осигури по-голяма прозрачност за естеството и крайния получател на отпусканите от нея общи заеми за подпомагане на МСП; в по-широк аспект призовава ЕИБ да представя ежегоден отчет за отпускането на заеми на МСП, като включва в него оценка относно достъпа до финансиране на МСП и неговата ефективност;

8.  предлага изготвянето на контролно табло за мултиплициращия ефект от заемните операции на ЕИБ;

9.  призовава за увеличаване на съчетаното използване на фондовете на ЕС и финансовите инструменти на ЕИБ, по-специално в регионите, които получават финансиране от Кохезионния фонд, където набирането на собствен капитал среща особени трудности, с цел да се подпомогне сближаването и да се предотврати по-нататъшното влошаване на положението в най-пострадалите от кризата държави;

10. подчертава факта, че външната дейност на ЕИБ следва да бъде в съответствие с целите на политиките на ЕС, определени в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз; счита, че ЕИБ в качеството си на банка, ръководеща се от политиката на ЕС, следва да поддържа баланс по отношение на отпускането на заеми за отделните региони в съседните на ЕС страни; счита, че що се отнася до регионите, в които дейността на ЕИБ може да се припокрива с тази на други международни финансови институции с публично финансиране, може да се окаже необходимо ясно разграничаване на дейността; във връзка с това приветства Инвестиционната рамка за Западните Балкани; въпреки това отново заявява, че е необходимо да се преразгледа настоящото споразумение за сътрудничество между Комисията, ЕИБ и ЕБВР по отношение на операциите по финансиране на държавите от Източното съседство, Русия и Централна Азия; във връзка с това приветства факта, че управителния комитет от експерти е изразил съгласие с препоръките относно по-доброто взаимно разбирателство между ЕИБ и ЕБВР, приети през март 2009 г. от Европейския парламент.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.2.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

37

0

4

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Burkhard Balz, Sharon Bowles, Udo Bullmann, Nikolaos Chountis, George Sabin Cutaş, Rachida Dati, Leonardo Domenici, Derk Jan Eppink, Diogo Feio, Elisa Ferreira, Vicky Ford, José Manuel García-Margallo y Marfil, Jean-Paul Gauzès, Sven Giegold, Sylvie Goulard, Enikő Győri, Liem Hoang Ngoc, Othmar Karas, Jürgen Klute, Werner Langen, Astrid Lulling, Hans-Peter Martin, Arlene McCarthy, Sławomir Witold Nitras, Antolín Sánchez Presedo, Olle Schmidt, Edward Scicluna, Peter Simon, Peter Skinner, Theodor Dumitru Stolojan, Kay Swinburne, Ramon Tremosa i Balcells, Corien Wortmann-Kool

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Thijs Berman, Sophie Briard Auconie, David Casa, Ashley Fox, Sophia in ‘t Veld, Philippe Lamberts, Gay Mitchell, Werner Schulz

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (1.2.2010)

на вниманието на комисията по бюджетен контрол

относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2008 г.
(2009/2166(INI))

Докладчик по становище: Constanze Angela Krehl

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по бюджетен контрол да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   приветства с интерес годишния доклад за 2008 г. и по-специално Доклада за дейността и корпоративната отговорност на Групата на ЕИБ, в който се представят действията, предприети с цел постигане на стратегическите цели на Банката, допълващи и укрепващи целите на политиките на ЕС;

2.   приветства високата капиталова адекватност на ЕИБ и културата на разпределение на бонуси; с оглед на кризата в банковия сектор като цяло счита, че ЕИБ може да предложи образец на управление в този сектор;

3.   отбелязва, че икономическото и социално сближаване и конвергенция и по-специално стълбът на конвергенцията в политиката на сближаване на ЕС представляват ключова цел на ЕИБ;

4.   оценява приноса на ЕИБ за цел „Сближаване” чрез отпускане на заема от 21 милиарда евро, представляващи 41% от общата сума на заемите, предоставени от ЕИБ на ЕС за проекти за сближаване;

5.   подчертава добавената стойност на действията, предприети в сътрудничество с Комисията, както и на подхода на Банката да предоставя допълнително подпомагане и ливъридж за интервенциите на Структурните фондове;

6.   призовава ЕИБ да разработи по-подробен и методологично хармонизиран анализ в своите годишни доклади за прилагането на финансовите инструменти, допълващи операциите на Структурните фондове; в този контекст Банката би могла да разясни на Парламента функционирането на Инструмента за финансиране с поделяне на риска, създаден от нея заедно с Комисията. От особено значение е взаимодействието между този инструмент, финансирането по Седма рамкова програма за изследвания и Структурните фондове;

7.   изисква в бъдещите доклади на ЕИБ да бъдат представени подробно основните заеми, допълващи безвъзмездните средства по ЕФРР, предоставени на региони, които прилагат програми за напреднали технологии или програми, свързани с възобновяеми или чисти енергийни източници;

8.   признава важната роля, която играе ЕИБ в подкрепата за МСП по време на финансовата криза; в този контекст отбелязва, че по искане на акционерите на ЕИБ 30 милиарда евро бяха заделени за заеми за МСП за периода 2008-2011 г. и че достъп до половината от тази сума бе предоставен между 2008 и 2009 г.; признава вградения ливъридж ефект, съгласно който за всяко евро, дадено на заем от ЕИБ на финансов партньор, този партньор трябва да покаже, че са предоставени 2 евро кредит на МСП; въпреки това подчертава важното значение на високите равнища на надзор с цел да се гарантира, че финансовите партньори няма да трупат кредити от ЕИБ, за да стабилизират собствените си баланси;

9.   припомня препоръките, направени в неговата резолюция от 25 март 2009 г. относно годишните доклади за 2007 г. на ЕИБ и Европейската банка за възстановяване и развитие[1], в параграф 8 от която Парламентът настойчиво призовава ЕИБ „да осигури по-добър контрол и прозрачност по отношение на естеството и крайните получатели на своите общи заеми в подкрепа на МСП”; призовава ЕИБ да подобри още повече прозрачността на заемите, отпускани чрез финансови посредници, както и критериите за ефективност на заемите; освен това призовава ЕИБ да представя ежегодни доклади относно заемите, отпускани от нея на МСП, които да съдържат и оценка на достъпността и ефективността на тези заеми;

10. призовава ЕИБ да хармонизира отпускането на заеми за МСП с разпределението на фондове за регионите по цел „Сближаване” и да гарантира балансирана подкрепа за различните видове МСП.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

25.1.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

40

2

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Jean-Paul Besset, Victor Boştinaru, Sophie Briard Auconie, Zuzana Brzobohatá, John Bufton, Alain Cadec, Salvatore Caronna, Ricardo Cortés Lastra, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Elie Hoarau, Seán Kelly, Евгени Кирилов, Constanze Angela Krehl, Ramona Nicole Mănescu, Riikka Manner, Iosif Matula, Miroslav Mikolášik, Lambert van Nistelrooij, Franz Obermayr, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Markus Pieper, Nuno Teixeira, Michael Theurer, Viktor Uspaskich, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Vasilica Viorica Dăncilă, Karima Delli, Ivars Godmanis, Karin Kadenbach, Veronica Lope Fontagné, Elisabeth Schroedter, Richard Seeber, Patrice Tirolien, Sabine Verheyen, Iuliu Winkler

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

16.3.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

17

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Inés Ayala Sender, Zigmantas Balčytis, Andrea Cozzolino, Luigi de Magistris, Tamás Deutsch, Jens Geier, Ingeborg Gräßle, Ville Itälä, Cătălin Sorin Ivan, Bogusław Liberadzki, Monica Luisa Macovei, Jan Olbrycht, Georgios Stavrakakis, Søren Bo Søndergaard

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Christofer Fjellner, Edit Herczog, Monika Hohlmeier

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Csaba Sógor