ДОКЛАД относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност

14.4.2010 - (2009/2228(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Patrizia Toia

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност

(2009/2228(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 12 март 2008 г. относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност (COM(2009)0111), както и последвалата го препоръка от 9 октомври 2009 г. (C(2009)7604,

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Да инвестираме днес за бъдещето на Европа“ (COM(2009)0036),

–   като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 11-12 декември 2008 г., и по-конкретно целите, определени за областта на климата и енергетиката,

–   като взе предвид Европейския план за икономическо възстановяване (COM(2008)0800),

–   като взе предвид съобщението на Комисията „Подобряване на енергийната ефективност чрез информационните и комуникационните технологии“ (COM(2008)0241),

–   като взе предвид политическото споразумение между Европейския парламент и Съвета относно Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите (преработка) COM (2008)0780),

–   като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2008 г., озаглавено „План за действие за внедряване на интелигентните транспортни системи в Европа“ (COM(2008)0886),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“ (COM(2006)0545),

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A7-0120/2010),

A. като има предвид, че за предприемането на действия за намаляване на въздействието от изменението на климата са необходими специални инструменти с цел намаляване на потреблението на енергия и на емисиите от парникови газове, по-специално чрез усилия за насърчаване на енергийната ефективност и енергия от възобновяеми източници,

Б.  като има предвид, че постигането на амбициозните цели в областта на климата и енергетиката, които Европейският съюз определи за 2020 г., ще бъде възможно единствено чрез съчетаване на мерки за пестене на енергия, енергийна ефективност и други допълнителни мерки, по-конкретно в рамките на научните изследвания и иновациите и с постоянното поставяне на амбициозни цели за секторите, които не са регулирани от Схемата за търговия с емисии, както и по отношение на енергийните характеристики на продуктите,

B.  като има предвид, че пестенето на енергия не се реализира достатъчно бързо, за да се постигне целта за 2020 г., и че съществуващите мерки, свързани с използването на ИКТ не отговарят на мащаба на предизвикателствата за напредване към устойчива енергийна система с ниска въглеродна интензивност,

Г.  като има предвид, че секторът на ИКТ е отговорен за близо 8% от потреблението на електрическа енергия и за 2% от въглеродните емисии в Европа (1,75% се дължи на употребата на продукти и услуги от областта на ИКТ и 0,25% - на тяхното производство) и бързо увеличава своите емисии на въглероден двуокис,

Д. като има предвид, че ИКТ представляват близо 7% от работната сила и над 6% от БВП, и като има предвид, че съществува сериозен риск ЕС да изгуби водещата си роля в цифровите технологии, съществува неотложна необходимост от ускоряване на иновациите в този сектор в полза на нашия климат, както и за бъдещото създаване на "зелени" работни места,

Е.  като има предвид, че секторът на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) чрез различните си приложения има огромен неизползван потенциал за пестене на енергия и може да допринесе за повишаване на енергийната ефективност; като има предвид също така, че до настоящия момент посочените приложения не са били използвани по подходящ начин,

Ж.. като има предвид, че информационните и комуникационните технологии могат да дадат значителен принос за енергийната ефективност на икономиката на ЕС, по-специално по отношение на сградите и транспортния сектор, но също така и в обществото като цяло чрез подобряване на енергийното производство и дистрибуция, както и за постигането на целта за 20% намаление на разхода на енергия до 2020 г.;

З.  като има предвид, че възобновяемите енергийни източници могат да бъдат използвани с добър резултат за задоволяването на нуждите от електроенергия на ИКТ; като има предвид, че основаните на ИКТ системи са в състояние да намалят потреблението на енергия на сградите до 17% и на въглеродните емисии в транспорта - до 27%,

И. като има предвид, че професионалните и търговските организации, най-вече в сектора на транспорта, промишлеността и строителството, играят ключова роля за намаляване на енергийното потребление и в това отношение следва да насърчават и използването на информационните и комуникационни технологии,

Й. като има предвид, че ИКТ са технологии, даващи възможност за намаляване на емисиите от парникови газове чрез мрежи за пренос на електроенергия (интелигентни мрежи), интелигентни сгради, интелигентни домове и интелигентно отчитане, екологично ефективен транспорт и дематериализация, екологично ефективни промишлени процеси и организационна устойчивост,

К. като има предвид, че моторизираните промишлени системи изразходват 65% от общото количество електроенергия, използвана за промишлени дейности, и като има предвид, че широкото използване на "умни" двигатели ще доведе до намаляване на емисиите от СО2 с 0,97 гигатона до 2020 г.,

Л. като има предвид необходимостта от наличност на съвместими методологии и инструменти за измерване и наблюдение на ефективността на енергийното потребление; като има предвид, че разпространението на интелигентни топломери може да намали потреблението на енергия до 10%, да насърчи по-широкото използване на разпределено производство (микропроизводство) и да намали загубите в мрежите с нисък капацитет, като с това насърчава разпространението на енергията от възобновяеми източници,

M.       като има предвид, че използването на посочените технологии е пряко свързано с разпространението и развитието на широколентовите услуги в Европа,

Н. като има предвид необходимостта от възможно най-добро интегриране на дейностите, предприети досега чрез европейската политика в областта на научните изследвания и иновациите и обмена на информация и добри практики, и като има предвид, че структурните фондове на ЕС и фондовете за научноизследователска и развойна дейности, както и действията на държавите-членки и механизмите за финансиране на ЕИБ трябва да бъдат координирани по-добре, с цел да се постигне взаимодействие,

О. като има предвид, че определени отговорности и правомощия в областта на териториалното устройство, енергийните доставки, жилищното строителство и управлението на движението са от правомощията на националните, регионални и местни органи,

П. като има предвид значението на осведомяването на потребителите относно новите технологии и потенциалните енергоспестяващи и икономически ползи, както и на предоставянето на по-добри възможности на потребителите за управление на тяхното потребление на енергия,

Р.  като има предвид, че понастоящем 15-20% от средствата, изразходвани за поддържането на компютърни центрове за обработка на данни, се губят за захранване с електроенергия и за охлаждане,

С. като има предвид екологичните ползи, осигурявани от ИКТ чрез предлагането на онлайн достъп за услугите от различните сектори,

Т.  като има предвид ролята, чрез която енергийната ефективност може да помогне за справяне с нарастващата загриженост за енергийната сигурност в целия Европейски съюз,

1.  приветства съобщението и последвалата го препоръка на Комисията, чиито основни принципи споделя;

2.  призовава за въвеждането на мерки, гарантиращи защитата на личните данни във връзка с интелигентното отчитане на използваната енергия;

3.  следователно призовава Комисията да представи до края на 2010 г. набор от препоръки, за да гарантира, че се прилага разумно измерване в съответствие с графика, определен в третия пакет за енергийния пазар, и че е определен минимален набор от функции за разумно измерване, така че на потребителите да се предоставят подобрени възможности за управление на енергийното им потребление и да се изравни кривата на търсенето, както и да се улесни въвеждането на нови енергийни услуги и иновационни, хармонизирани и оперативно съвместими „умни“ мрежови технологии, като се отчитат всички доказани най-добри практики, използвани в някои от държавите-членки, по-конкретно що се отнася до управлението на двупосочни потоци от информация и енергия в реално време; дефиницията за минималния набор от функции трябва да отчита в достатъчна степен работата, извършена от европейските организация по стандартизация CEN, CENELEC и ETSI по определяне на "допълнителните функции" в рамките на Мандат 441 относно стандартизирането на "интелигентното отчитане";

4.  подчертава, че се очаква значителен технологичен напредък и организационно обновление със силно включване на ИКТ, с цел да се придобие потенциал за спестяване на енергия през следващите десетилетия;

5.  счита, че ИКТ са крайно необходими за отделянето на икономическия растеж от емисиите на парникови газове, като се използват три основни стратегии за ограничаване на изменението на климата: намаляване на енергийното потребление, увеличаване на енергийната ефективност и интегриране на енергията от възобновяеми източници;

6.  отбелязва, че единствено чрез приемането на обща методология за изчисляване на потреблението на енергия и въглеродните емисии, както и чрез сравнителна методология за изчисляване на рентабилните равнища на минималните изисквания за енергийни характеристики в строителния сектор, ще бъде възможно да се съпоставят съществуващите данни в различните държави-членки и да се подобри енергийната ефективност; посочва също така необходимостта да се пристъпи бързо към стандартизация на ИКТ като минимално изискване за оперативна съвместимост. Стандартизацията би следвало да предвиди, освен функциите по измерване, също и достъп до информация относно договорите и потреблението, възможност за комуникация с централните системи на операторите чрез електрическа мрежа и съоръжение, позволяващо осъществяване и прекъсване на връзката чрез оперативна доставка от разстояние;

7.  подчертава, че стандартизацията на ИКТ е част от общите дейности по стандартизация и допринася за политическите цели за подобряване на конкурентоспособността на европейската промишленост, както е посочено в Лисабонската стратегия; подкрепя въвеждането на работната програма за стандартизация на ИКТ за 2009 г. в приоритетните области, които са: електронно здравеопазване, електронно включване, интелигентен транспорт, ИКТ за околната среда, електронна търговия, електронни умения, електронно обучение, защита на личните данни, защита на личния живот, мрежова и информационна безопасност;

8.  счита, че ако ИКТ могат да допринесат за пестенето на енергия, като постоянно се наблюдават данните, така че да се оптимизира потреблението на енергия от страна на публичните и частните субекти и да се подобри енергийната ефективност в многобройни сектори; секторът на ИКТ, като отчита прогресивното нарастване на собственото си потребление на енергия, следва да даде пример, като предприеме мерки за сериозно намаляване на своето потребление на енергия; приканва Комисията да разгледа начините, как отсега нататък ИКТ могат да допринесат за ефективна икономика във връзка с използването на ресурсите;

9.  подчертава, че Европа следва да бъде на най-високото равнище на развитие на нисковъглеродни приложения за ИКТ; счита, че е от съществено значение да се насърчават отличните постижения в научните изследвания, свързани с ИКТ, и да се улесняват публичните и частните инвестиции във високорискови съвместни изследвания и иновации в областта на ИКТ;

10. счита, че ИКТ могат да играят важна роля за измерването и отчитането на общите последици от изменението на климата и за оценяването на мерките за опазване на климата, като с това допринасят за подобряване на политиката по отношение на климата;

11. подчертава, че ангажиментът на сектора на ИКТ да намали собственото си потребление на енергия следва да се прилага на първо място и най-вече в компютърните центрове за обработка на данни;

12. подчертава важността на потреблението на енергия от сектора на ИКТ и настоятелно го приканва да приложи препоръката на Комисията (C(2009)7604) възможно най-скоро и поне в рамките на определените в препоръката срокове;

13. счита, че за да се постигне потенциал за спестяване на енергия през следващите десетилетия, електрическите мрежи следва да се превърнат в интелигентни системи с гъвкави, контролирани потоци от енергия, подпомагани от напреднала информационна технология;

14. отбелязва, че ИКТ намират широко приложение в домакинствата и в сектора на строителството, транспорта, логистиката и промишлеността, с цел подобряване на енергийната ефективност и енергийното управление; отбелязва, че това приложение оказва въздействие, наред с другото, върху електроразпределението, осветлението, отоплението, охлаждането, вентилацията, климатичните инсталации, както и възможностите, които ИКТ предлагат по отношение на измерването, наблюдението и автоматизацията; смята, че уредите за интелигентното отчитане, ефективното осветление, "изчислителните облаци" и разпределеният софтуер могат да преобразят схемите на използване на енергийните източници;

15. отбелязва, че ИКТ могат да предоставят на градоустройственото планиране и градската инфраструктура иновативни решения за намаляване на въглеродните емисии;

16. счита, че използването на ИКТ може да изиграе ключова роля за подобряването на енергийната ефективност, особено в управлението на градските агломерации; поддържа становището, че проектът „Интелигентни градове” е пример за потенциала на ИКТ за намаляване на енергийното потребление, като поощрява и останалите градове да подобрят своите резултати и да започнат да прилагат добри практики;

17. подчертава, че по-тясното сътрудничество между публичните органи и доставчиците на обществени услуги при въвеждането на уреди за интелигентно отчитане може да намали разходите и да осигури по-добри услуги за потребителите;

18. изтъква важността на включването на предприятията за комунални услуги, градските съвети и общинските органи в процеса на вземане на решения с оглед въвеждането на практически мерки за намаляване на потреблението на енергия и подобряване на енергийната ефективност; подчертава важността на ИКТ в това отношение;

19. подчертава, че всеки сектор на енергийно потребление трябва да допринесе възможно най-много за подобряване на енергийната ефективност; отбелязва, че постигането на поставената на европейско равнище обща цел ще зависи от количеството на спестената енергия, постигнато на всяко отделно равнище;

20. подчертава, че секторът на ИКТ също трябва да се стреми да подобри енергийната си ефективност и по-широко да използва въглеродно неутрално енергоснабдяване, като разработи съоръжения, комуникационни мрежи и преносни системи. Същевременно Комисията трябва да бъде гъвкава при приспособяването на регулативните мерки към техническото развитие в този сектор;

21. подчертава, че в промишления сектор технологиите за измерване и контрол, заедно със съответния софтуер, са от решаващо значение за реализирането на потенциала за спестяване на ресурси;

22. изразява съжаление относно бавния напредък по отношение на използването на потенциала за енергийна ефективност и пестене на енергия при намаляването на емисиите от парникови газове; призовава Комисията да вземе предвид потенциала на ИКТ за пестене на енергия при изпълнението на Директива 2009/125/EО за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението[1];

23. подчертава значението на влиянието на ИКТ върху енергийната ефективност, което беше отбелязано и чрез обявяването през 2007 г. на този въпрос за особен приоритет за ИКТ в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие[2];

24. счита за приоритет възстановяването на европейската икономика чрез инвестиции в нови технологии, и по-конкретно в разработването на широколентови услуги в различните държави-членки като инструмент за икономически растеж, за достъп до нови системи и нови приложения на все по-голям брой европейски граждани и предприятия и за постигане на целите в областта на енергийната ефективност, поставени от Европейския съюз за 2020 г.; освен това развитието на ИКТ, отчитащо прехода към икономика с ниска въглеродна интензивност, ще допринесе за намаляването на зависимостта от снабдяването с енергия, както и за справянето с високите разходи за суровини;

25. призовава държавите-членки да улеснят, чрез развитие на подходяща инфраструктура, достъпа до широколентов интернет за всички граждани на ЕС, с цел гарантиране на равен достъп до онлайн услуги, които биха могли да намалят необходимостта от пътуване;

26. призовава за разработване и разпространение на онлайн услуги (електронно банкиране, електронна търговия, електронно правителство, електронно обучение, електронно здравеопазване), както и за по-широко застъпване на работата от разстояние, с цел подобряване на качеството на услугите, предлагани на гражданите, и същевременно ограничаване на въглеродните емисии; призовава държавите-членки да развият посочените услуги, които освен че спестяват време на гражданите, дават възможност за ограничаване на пътуването;

27. подчертава важността на логистиката в рационализирането на транспорта и намаляването на въглеродните емисии; признава необходимостта от увеличаване на публичните и частните инвестиции в ИКТ инструменти, за да се разработи интелигентна енергийна инфраструктура за транспорта, и по-специално да се постигнат управление на товарния транспорт (e-Freight) и интелигентни транспортни системи (ИТС);

28. вярва, че използването на интелигентни транспортни системи (ИТС), приложени в пътния транспорт и съчетани с други видове транспорт, може да спомогне за намаляването на задръстванията и вредното им въздействие върху околната среда; счита, че приложението на ИКТ към пътническия транспорт и достъпността на нови технологии и минимална информация относно пътищата и взаимодействието им с гумите и метеорологичните условия, посредством вграден в превозното средство дисплей, ще даде възможност да се пътува и да се превозват стоки по-ефективно, по-бързо и по-сигурно;

29. подчертава важността на ИКТ за планирането на нова европейска транспортна политика; призовава Комисията да изготви планове, които да включват решения от областта на ИКТ, наред с другото, за регулиране на пътните потоци, увеличаване на интермодалността на транспортния сектор, както и за оптимизиране на баланса между различните видове транспорт;

30. призовава Комисията и държавите-членки да използват необходимите приложения за развитието на технологична инфраструктура, давайки възможност за намаляването на пътния транспорт и насърчаването на интермодалността;

31. подчертава, че за да се спести енергия в транспортния сектор, пътуванията биха могли да се избегнат чрез виртуални срещи, а интелигентните транспортни системи ще създадат една високо ефективна транспортна система;

32. настоятелно приканва Комисията да увеличи усилията си за използването на ИКТ в областта на транспорта, по-конкретно използването на инструменти за наблюдение и измерване; счита за важно резултатите от измерванията да бъдат взети предвид в контрола на пътното движение в реално време и в развитието и подобряването на градските и регионалните транспортни мрежи;

33. призовава Комисията да насърчава разработването на интелигентни двигатели, с цел подпомагане на основните сектори и съответните съвместни технологични платформи;

34. подчертава необходимостта от обща стратегия за разработването и производството на електрически автомобили; освен това настоятелно приканва Комисията да даде приоритет на проектите за интелигентни автомобили и интелигентни пътища, както и пилотни проекти, свързани с развойна и научноизследователска дейност за V2V и V2R устройства, които могат да разкрият нови търговски възможности за европейските предприятия в областта на ИКТ;

35. препоръчва, в контекста на работата на Европейския институт за иновации и технологии, да се даде приоритет на инициативи за развитие на ИКТ за устойчиви интелигентни градове, тъй като над 80% от гражданите на ЕС живеят в градове, изправени пред най-големите предизвикателства, с които понастоящем се сблъскват европейските общества в областта на устойчивото развитие, мобилността, комуникациите, здравеопазването, сигурността, благосъстоянието и т.н.;

36. подчертава, че бъдещото предложение на Комисията относно изготвянето на нова Цифрова програма за Европа следва да е насочено към широкото въвеждане на ИКТ за една икономика с ниска въглеродна интензивност; призовава за използването на технологии от областта на ИКТ за реализирането на целенасочено намаляване на емисиите от СО2, което да бъде постигнато в ключовите сектори до 2020 г., и призовава за насърчаването на отговорно потребление на енергия, и по-точно чрез инсталирането на уреди за интелигентно отчитане; изтъква също така, че трябва да се определят специфични цели за намаляване на отпечатъка на сектора на ИКТ за 2015 г.;

37. отбелязва, че голямата пречка пред широкото използване на ИКТ в промишлеността и обществените услуги се дължи на недостатъчното равнище на необходимото обучение в тази област;

38. препоръчва клаузата за преразглеждане на Директивата относно енергийната ефективност в строителството да бъде спазена и обхватът й да бъде разширен, така че да включи сградите с по-малки размери при следващия преглед; настоятелно призовава държавите-членки да прилагат тази директива; препоръчва също така ИКТ да бъдат включени в мерките по прилагане в областта на енергийната ефективност; насърчава държавите-членки да осигурят публичен достъп и лесна сравнимост на сертификатите за енергийните характеристики на обществените сгради;

39. счита, че незабавно трябва да се въведат интелигентни уреди чрез търговското използване на Съвместната технологична инициатива ARTEMIS;

40. подчертава, че по-голямото приложение на ИКТ ще стимулира европейския икономически растеж, ще създаде нови квалифицирани работни места и ще активизира пазара на нови технологии в областта на енергийната ефективност, както и създаването на нови "зелени" работни места; счита, че са необходими значителни инвестиции както за научната и развойна дейност, така и за използването на съществуващите технологии; призовава държавите-членки да насърчат публичните и частни инвестиции в областта на енергийната ефективност; във връзка с това подчертава още веднъж отговорността на държавите-членки и на Комисията като възложители на обществени поръчки;

41. подчертава значителната роля на частните инвестиции за достигането на нужните нива на финансиране, като следователно смята, че ЕС следва да гарантира благоприятен пазар и регулаторна рамка, предоставяйки стимули на бизнеса, за да се стреми да реализира амбициозна стратегия за енергийна ефективност; смята, че с тези условия пазарите ще постигнат определените за тях цели; поради това призовава Комисията да предложи конкретни, амбициозни цели, в съответствие с потенциала на различните ИКТ, както се посочва в нейното съобщение (COM(2009)0111);

42. призовава държавите-членки да инвестират в образование, насочено към енергийната ефективност, което следва да започне от училищата, и поощрява разработването на новаторски образователни курсове в областта на енергийната ефективност, с помощта на ИКТ, в широка мрежа от основни и средни учебни заведения;

43. смята, че интелигентното отчитане и проектите в областта на ИКТ по принцип се нуждаят от широки информационни кампании, с които да се разяснят на гражданите ползите от тях; подчертава, че информирането на обществото относно необходимостта и ползите от интелигентното отчитане е изключително важно за избягване на погрешно тълкуване и липса на подкрепа от страна на обществеността; следователно счита, че с оглед оптимизирането на производството на енергия, електроснабдяването и мрежите за пренос на енергия е важно да се насърчи възможно най-бързо употребата на системите за интелигентно отчитане, които могат да позволят на потребителите да управляват своето потребление с максимална ефикасност; във връзка с това подчертава, че измерването, контролът и автоматизирането на потреблението ще представляват неразделна част от оптимизираната структура на електроенергийната мрежа, чиято цел трябва да бъде подсигуряването на енергийна ефективност, от една страна, и от друга, включването на източници на възобновяема енергия, управлението на съхраняването на енергия, както и презареждането на бъдещите електрически автомобили; изтъква обаче, че макар системите за интелигентно отчитане да са изключително важен етап в процеса, те представляват едва първата стъпка към разработването на интелигентни мрежи;

44. подчертава, че във връзка с важното влияние на ИКТ върху икономическото развитие на градовете и регионите в ЕС е жизненоважно да се консултират официалните представители на местните и регионалните общности, където програмите на ЕС предоставят помощ, относно определянето на приоритетни области на действие, които са от значение за тези общности;

45. подчертава, че интелигентните мрежи на равнище държави-членки и Европейски съюз са необходими, за да се използват пълноценно предимствата на системите за интелигентно отчитане; във връзка с това призовава Комисията да обмисли програми за инвестиции в европейски мащаб; призовава държавите-членки да насърчават и улесняват използването на системи за интелигентно отчитане на консумацията на енергия в търговски и жилищни сгради; подчертава, че въвеждането на системи за интелигентно отчитане е само един от необходимите елементи в изграждането на интегрирана европейска интелигентна мрежа; поощрява държавите-членки и Комисията да постигнат напредък в прилагането на решения от областта на ИКТ за тази цел;

46. подчертава необходимостта от наблюдаване на влиянието на ИКТ върху аспекти на устойчивото развитие, като се обръща особено внимание на екологични и социални въпроси, включително заплахите за околната среда и здравето, свързани с използването на стари уреди и социалните неравенства, произтичащи от дигиталното изключване;

47. приветства държавите-членки, които вече въведоха системи за интелигентно отчитане, и насърчава другите държави-членки също да постигнат възможно най-скоро напредък в тази област; призовава Комисията да предостави съвместно финансиране за възможно най-голям брой пилотни проекти, обхващащи широк спектър, като използва наличните финансови инструменти и инструменти в областта на изследванията;

48. призовава Комисията и държавите-членки да насърчават решения, предлагани от ИКТ, които са ефикасни и могат да се доразвиват и разширяват чрез договори за обществени поръчки;

49. призовава Комисията да създаде европейски уеб портал, съдържащ най-добрите практики, свързани с използването на ИКТ за подобряване на енергийната ефективност, който би могъл да предоставя полезна информация на потребителите и публичните органи; призовава за създаването на медийна кампания в европейски мащаб, насочена към образоването на обществеността в областта на практиките за икономично потребление на енергия, що се отнася до използването на електронни уреди;

50. призовава Комисията да вземе предвид по-слабо развитите региони в Съюза при планирането в областта на ИКТ и да осигури средства за съфинансиране на внедряването на системи за интелигентно отчитане и реализирането на други проекти, свързани с ИКТ, в тези региони, за да се гарантира тяхното участие в общите европейски начинания, предотвратявайки изключването им от тях;

51. подкрепя създаването на работна група на Комисията за интелигентните мрежи и препоръчва в своята работа групата да вземе предвид становищата на всички заинтересовани страни; призовава Комисията редовно да информира Парламента относно напредъка на работата на групата;

52. приканва Комисията да предвиди, въз основа на работата на работната група, съставянето на съобщение относно системите за интелигентно отчитане, което:

a.  да посочва пречките пред широкомащабното прилагане на системите за интелигентно отчитане;

б. приветства практическото ръководство, предложено съвместно от Комисията и Комитета на регионите, относно това, как местните и регионални органи да използват ИКТ в своите планове за енергийна ефективност и опазване на околната среда, и смята, че това приложение ще увеличи възможностите за бизнес на местно и регионално равнище;

в. да предлага процедура за достигане до обща минимална функционална спецификация за системите за интелигентно отчитане възможно най-бързо;

г. да съдържа пътна карта за създаването на спецификации и стандарти за разработването на интелигентни битови електронни уреди, съвместими със системите за интелигентно отчитане;

д. да състави пътна карта, определяща интелигентни цели (конкретни, измерими, съответни, реалистични и с определен срок за изпълнение), за постигане на напредък по прилагането им в държавите-членки и

е.  да въведе система за обмен на добри практики в тази област;

53. счита, че е необходимо до края на 2010 г. държавите-членки да се споразумеят за обща минимална функционална спецификация за системите за интелигентно отчитане, които насърчават децентрализираното производство на енергия и нейната ефективност, имаща за цел да предостави на потребителите обстойна и релевантна информация, давайки им възможност да контролират своето потребление на енергия във всеки един момент и да го адаптират към нуждите си, с което им се помага да го управляват по-ефективно;

54. призовава Комисията да изготви кратък план за действие с цел намаляване на потреблението на енергия чрез използване на ИКТ в сградите на институциите на ЕС, за да се даде пример на държавите-членки и на европейските граждани;

55. приканва Комисията да предложи до края на 2010 г. график с амбициозни и задължителни цели за пестене на енергия с помощта на ИКТ, предназначен за всички сектори на ИКТ и държавите-членки, за да се постигнат целите за намаляване на емисиите на CO2;

56. смята, че при вземането на решения относно правните инструменти и съвместните мерки на равнище ЕС следва да се обръща специално внимание на допълнителните разходи за европейските граждани, до които могат да доведат тези мерки, както и на тежестта за европейската промишленост, що се отнася до производствените и административни разходи;

57. призовава Комисията да предложи финансов инструмент, като част от финансирането от ЕС, за да се поощрят МСП да разработват свои технологии за устойчива енергия с ниски въглеродни емисии;

58. призовава Комисията да коригира бюджета на ЕС, за да се ускори разработването и внедряването на ефективни от гледна точка на разходите технологии с ниски въглеродни емисии, по-специално с цел посрещане на финансовите нужди, свързани с изпълнението на Стратегическия план за енергийните технологии (план SET);

59. приветства създаването на Конвента на кметовете, като форум за обмен на добри практики и новаторска инициатива за градовете, които сами си поставят амбициозни цели с оглед на подобряването на енергийната им ефективност; във връзка с това поздравява градовете и сдруженията, които развиват добри практики, що се отнася до използването на ИКТ с цел постигане на енергийна ефективност в градовете, като поощрява разпространението на такива практики;

60. призовава държавите-членки и Комисията да окажат подкрепа на образованието и повишаването на осведомеността на потребителите, за да се даде възможност да се реализира целият потенциал на ИКТ в областта на пестенето на енергия;

61. призовава Комисията да насърчи, в сътрудничество със съответните международни партньори, изготвянето на общи международни стандарти за отчитане на въглеродните емисии на дружествата, за да им се даде възможност да измерват своите собствени емисии по сравним и ефективен начин;

62. призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят развитието на външната обработка, като се има предвид големият потенциал на тази технология да допринесе за енергийната ефективност и да намали загубата, обичайно свързвана с редовното повишаване на качеството на ИКТ;

63. изразява надеждата, че ще бъдат предприети мерки за използване на потенциала на ИКТ за намаляване на отпадъците в рамките на логистичната верига на хранително-вкусовата промишленост, и по-конкретно чрез координирани действия в рамките на Общата селскостопанска политика и Седмата рамкова програма;

64. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

• [1]  OВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.
• [2]  OВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

През декември 2008 г. Европейският съюз си постави амбициозни цели в областта на пестенето на енергия и намаляването на въглеродните емисии до 2020 г. За да постигне посочените цели, съобщението на Комисията от 12 март 2009 г. определя сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) като средство за подобряване на енергийната ефективност на отделните държави-членки.

Ролята на ИКТ

ИКТ могат да допринесат:

- за контролиране и управление на потреблението на енергия в различните сектори, най-вече секторът на строителството и транспорта;

- за предоставяне на нови приложения и нови технологии, насочени към подобряване на използването на природните ресурси и внедряването на по-чисти производствени и промишлени процеси.

Следователно използването в по-голяма степен на ИКТ може да допринесе за подобряване на енергийната ефективност на Съюза и за увеличаване на конкурентоспособността на европейската промишленост. Безбройните приложения, които до този момент не бяха използвани в достатъчна степен, представляват значителен потенциал в областта на пестенето на енергия в много отрасли на икономиката. Достатъчно е да си помислим за осветлението на обществените и частните места, за регулирането на отоплението и на климатичните инсталации в сградите, за управлението на пътното движение, за логистиката и транспорта, за онлайн услугите.

Европейската комисия изчисли, че основаните на ИКТ системи са в състояние да намалят потреблението на енергия на сградите, изчислявано на около 40% от общото европейско потребление на енергия, до 17%, а на въглеродните емисии в транспорта - до 27%.

Особено значение, с оглед разумното използване на енергия, придобива дистанционното отчитане на топломерите, което позволява на потребителите да разполагат в реално време с пълна информация относно своето потребление на енергия и нейната цена.

Посоченото отчитане позволява протичането на двустранен поток от информация между управителите на мрежите, доставчиците на енергия и потребителите. Разпространението на интелигентни топломери би могло, според някои проучвания, да намали до 10% потреблението на енергия.

Позиция на Комисията

Вследствие публикуването на съобщението от 12 март 2009 г., въз основа на настоящия доклад по собствена инициатива, Европейската комисия организира обширно допитване до общественото мнение, което, с ценния принос на експертите и проучванията на сектора, позволи изясняването на начина, по който ИКТ могат да допринесат за енергийната ефективност.

Бяха определени също така някои икономически сектори на европейско равнище, в които използването на ИКТ позволява да се постигнат амбициозните цели в областта на пестенето на енергия, както и ролята на Комисията за насърчаване прилагането на нови технологии.

Една от основните пречки пред широкомащабното приложение на ИКТ е тясно свързана с липсата на методология и общи инструменти за измерване, количествено определяне и управление на посоченото отчитане, така че да се измери потреблението на енергия и въглеродните емисии.

Препоръката на Комисията от 9 октомври 2009 г. призовава секторът на ИКТ да разработи до края на 2010 г. обща методология за определяне на общата специфика на системите за интелигентно отчитане. Предлага се също така пътна карта за въвеждане на интелигентни топломери в домовете на европейците и се разглеждат различните правни възможности за ускоряване постигането на целите за 2020 г.

Позиция на докладчика

Докладчикът принципно споделя основните насоки на съобщението и на препоръката на Комисията. Счита също така, че по-голямото приложение на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) ще стимулира европейската промишленост и пазара на нови технологии. Въз основа на посочените предпоставки, докладчикът счита, че би трябвало да се посвети повече внимание на някои мерки, считани за приоритетни с оглед постигането на европейските цели. Посочените мерки по-специално засягат:

· стандартизацията на инструментите за измерване: много от пречките пред бързото разпространение на инструментите и иновациите на ИКТ се дължат на липсата на общи методи и инструменти за измерване; докладчикът счита, че в тази област е необходимо да се приемат възможно най-бързо задължителни мерки и ясен график, които следва да се спазват от всички дружества, развиващи дейност в този сектор. С оглед на това би било добре Комисията да вземе предвид вече съществуващите в някои европейски реалности критерии за измерване, които към днешна дата са доказали, че конкретно допринасят за намаляването на потреблението на енергия и едновременно с това - за увеличаване на енергийната ефективност, както и за значителни икономически ползи за крайните потребители. Подобен опит следва да бъде пример за най-добри практики, от който да се тръгне към определяне на общ минимален европейски технологичен деноминатор. Стандартизацията би следвало да предвиди, освен функциите по измерване, също и достъп до информация за договорите и за потреблението, възможност за комуникация с централните системи на операторите чрез електрическа мрежа и съоръжение, позволяващо осъществяване и прекъсване на връзката с оперативна доставка от разстояние. Освен това, следва да се има предвид, че управлението от разстояние на повечето търговски операции и на основните дейности при топломерите представлява също положителен елемент за намаляването на емисиите на CO2, като по този начин се избягва намесата на място. Следва да се предприеме сходен подход при измерването на потреблението на газ, като по този начин предимствата на „умните“ мрежи се прехвърлят и към мрежата за доставка на природен газ. Накрая, прилагането на „умните“ мрежи в европейски мащаб е от голямо значение за „умните“ коли, основани на мобилността в близко бъдеще. Що се отнася до избора на правен инструмент, би било подходящо да се предпочетат мерки, които ще позволят по-бърза стандартизация. Във връзка с това следва да не се изключва възможността за изготвяне на препоръка, ако изборът на законодателен подход се окаже прекалено обременяващ от финансова и административна гледна точка.

· стартирането на пилотни проекти: за широкомащабното разпространение на ИКТ докладчикът счита, че е необходимо да се насърчават партньорствата между секторите и градските общности, както и местните и регионални органи да бъдат информирани за подобряването на енергийната ефективност чрез ИКТ. В този смисъл ще бъде необходимо Комисията и държавите-членки да посветят повече усилия на стартирането на пилотни проекти, като използват съществуващите инструменти, изследователските програми или като разработват нови специфични проекти.

· многобройните приложения на ИКТ: подобряването на енергийната ефективност предполага приемането на комплекс от мерки, насочени към намаляване на потреблението и по-добро управление на производството и предлагането на услуги. Докладчикът отбелязва значителния принос на ИКТ за изпълнение на общите енергийни цели и посочва, че за приложенията, които до момента не са били използвани достатъчно, в бъдеще трябва да се осигури по-добро разпространение в отделните икономически сектори. Бързото разпространение на решения, основани на информационните и комуникационни технологии изисква, също така мащабно разпространение на широколентовите услуги.

· разпространение на добри практики: европейското население се концентрира все повече в градските агломерации; поради това, успехът на организацията и функционирането на средните и големите градове ще бъде от значение за постигането на амбициозните цели в областта на намаляването на емисиите на CO2 и на енергийната ефективност. Докладчикът подчертава, че приложението на ИКТ в управлението и организирането на градските агломерации има по-голям потенциал за увеличаване на енергийната ефективност. Проектът „умни градове“ и инициативата "Конвент на кметовете" показаха параметрите за постигане на успех в градовете. Успешната организация на градовете благодарение на ИКТ може в значителна степен да намали енергийното въздействие на градовете. Би трябвало да се насърчи разпространението на добри практики и органите, вземащи решения на местно равнище, да осъзнаят в по-голяма степен възможностите за използване на потенциала на ИКТ.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (22.3.2010)

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно прилагане на възможностите на информационните и комуникационни технологии за улесняване на прехода към енергийно ефективна икономика с ниска въглеродна интензивност
(2009/2228(INI))

Докладчик по становище: Daciana Octavia Sârbu

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A.       като има предвид, че информационните и комуникационните технологии могат да дадат значителен принос за енергийната ефективност на икономиката на ЕС, по-специално по отношение на сградите и транспортния сектор, но също така и в обществото като цяло чрез подобряване на енергийното производство и дистрибуция, и за постигането на целта за 20% намаление на разхода на енергия до 2020 г.;

Б.        като има предвид, че енергоспестяването, постигнато чрез ИКТ, ще нарасне с повишаването на ангажираността и достъпа на потребителите, както и чрез подобрения в енергийната ефективност на самия сектор на ИКТ,

Б.        като има предвид, че ИКТ са абсолютно необходими за постигането на устойчива икономика, основаваща се на производството на възобновяема енергия;

Г.        като има предвид, че ИКТ могат да се използват за информиране на потребителите за консумацията им на енергия в реално време, и поради това са предпоставка за по-ефективно поведение от енергийна гледна точка;

1.        приветства усилията на Комисията да насърчава използването на системите за интелигентно отчитане и интелигентни мрежи при производството, дистрибуцията и употребата на енергия; подчертава, че това следва да позволи двупосочна комуникация между операторите, доставчиците и потребителите, като по този начин се улеснява оптималното използване на системите за интелигентно отчитане на консумацията на енергия; призовава за въвеждането на мерки, гарантиращи защитата на личните данни във връзка с интелигентното отчитане на консумацията на енергия;

2.        подчертава, че енергийната ефективност е един от начините за намаляване на консумацията на енергия, увеличаване на енергийната сигурност и ограничаване на щетите, нанасяни на околната среда, особено по отношение на емисиите от парникови газове;

3.       подчертава ролята на ИКТ за намаляването на необходимостта от пътуване, например чрез телеконферентни връзки и чрез развитието на електронни услуги като електронно правителство и електронно здравеопазване, както и за осигуряването на интелигентни, щадящи околната среда, транспортни решения, което може да доведе до намаляване на въглеродните емисии, по-малко замърсяване и шум и подобряване на времето за пътуване; подчертава обаче, че сами по себе си ИКТ няма да бъдат достатъчни за постигане на необходимото намаление на емисиите от транспорта;

4.        отбелязва обаче, че обществата с високо равнище на използване на ИКТ се характеризират и с висока мобилност и че намаляването на необходимостта от пътуване за някои дейности не води непременно до намаляване на общия брой пътувания; счита, че решенията, използващи ИКТ трябва да бъдат придружени от информираност, образованост и решителна политика за намаляване на пътуванията; счита освен това, че поставянето на цели на дружествата и организациите за намаляване на емисиите биха били полезни в този контекст;

5.       изразява съжаление относно бавния напредък по отношение на използването на потенциала за енергийна ефективност и пестене на енергия при намаляването на емисиите от парникови газове; призовава Комисията да вземе предвид потенциала на ИКТ за пестене на енергия при изпълнението на Директива 2009/125/EО за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението[1];

6.        подчертава значението на влиянието на ИКТ върху енергийната ефективност, което беше отбелязано и чрез обявяването през 2007 г. на този въпрос за особен приоритет за ИКТ в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие[2];

7.       подчертава приноса на ИКТ за енергийната ефективност на сградите, чрез решения като въвеждането на системи за управление на енергия, светодиодното осветление (solid-state lighting) и интелигентни системи за осветление;

8.        призовава държавите-членки да въведат технологии за интелигентни мрежи, особено с оглед на възможно най-бързото постигане на максимален ефект от използването на възобновяеми енергийни източници за производство на електричество;

9.       признава потенциала на ИКТ за постигането на по-висока енергийна ефективност при производствените процеси с висока интензивност на отделяне на въглерод, като производството на строителни материали и други производствени процеси;

10.     подкрепя създаването на стандартна методология за измерване на енергийната ефективност и въглеродните емисии в сектора на ИКТ, която да позволи доказуемо намаление на енергийното потребление и въглеродните емисии през целия жизнен цикъл на оборудването и компонентите за ИКТ, за да се даде възможност да се анализира енергоспестяването и насърчаващата нововъведенията конкуренция между истински щадящите околната среда решения, предлагани от ИКТ;

11.     подчертава необходимостта от наблюдаване на влиянието на ИКТ върху аспекти на устойчивото развитие, като се обръща особено внимание на екологични и социални въпроси, включително заплахите за околната среда и здравето, свързани с използването на стари уреди и социалните неравенства, произтичащи от дигиталното изключване;

12.      призовава Комисията и частния сектор да осигурят инвестиции в научно-изследователска подкрепа за ИКТ, за подобряване на енергийната ефективност на самите ИКТ, за развитие на ролята им в бъдещата електрическа инфраструктура, за да се осигурят възможности за двупосочни електрически потоци и съгласуване на производството на електричество с неговото потребление и за разработването на нисковъглеродни ИКТ продукти и услуги и гарантиране на водещата роля на ЕС в развитието на зелени работни места

13.     призовава Комисията, в сътрудничество с Комитета на регионите и държавите-членки, да работи за създаването на интернет мрежи за обмен на най-добри практики между регионалните и местните органи за подобряване на енергийната ефективност чрез използване на ИКТ;

14.      призовава държавите-членки и Комисията да окажат подкрепа на образованието и повишаването на осведомеността на потребителите, за да се даде възможност да се реализира целият потенциал на ИКТ в областта на енергоспестяването;

15.      призовава Комисията да насърчава използването на нови социални медии за улесняване на интерактивния обмен на знания и на достъпа до информация за потенциала на енергоспестяващи мерки и за мобилизиране на гражданите за предприемане на действия в защита на околната среда;

16.      призовава държавите-членки да улеснят, чрез развитие на подходяща инфраструктура, достъпа до широколентов интернет на всички граждани на ЕС, с цел гарантиране на равен достъп до онлайн услуги, които биха могли да намалят необходимостта от пътуване;

17.      призовава държавите-членки да продължат прилагането на решения, предлагани от ИКТ, за намаляване на задръстванията по пътищата и свързаните с тях замърсяване и шум, които имат неблагоприятен ефект върху човешкото здраве;

18.      призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят развитието на външната обработка, като се има предвид широкият потенциал на тази технология да допринесе за енергийната ефективност и да намали загубата, обичайно свързвана с редовното повишаване на качеството на ИКТ;

19.      призовава държавите-членки да насърчават и улесняват използването на системи за интелигентно отчитане на консумацията на енергия в търговски и жилищни сгради;

20.      призовава Комисията и държавите-членки да насърчават, чрез договори за обществени поръчки, решения, предлагани от ИКТ, които са ефикасни и могат да се доразвиват и разширяват.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	16.3.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	51 1 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sergio Berlato, Milan Cabrnoch, Martin Callanan, Nessa Childers, Chris Davies, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Edite Estrela, Jill Evans, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Julie Girling, Nick Griffin, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Jo Leinen, Peter Liese, Kartika Tamara Liotard, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Miroslav Ouzký, Vladko Todorov Panayotov, Antonyia Parvanova, Andres Perello Rodriguez, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Anna Rosbach, Daciana Octavia Sârbu, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Bogusław Sonik, Anja Weisgerber, Åsa Westlund, Glenis Willmott, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Christofer Fjellner, Matthias Groote, Judith A. Merkies, Michail Tremopoulos, Anna Záborská
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Dieter-Lebrecht Koch, Markus Pieper

• [1]               OВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10.
• [2]               OВ L 412, 30.12.2006 г., стр. 1.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	7.4.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	30 1 23
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Lena Ek, Ioan Enciu, Adam Gierek, Norbert Glante, Robert Goebbels, Fiona Hall, Jacky Hénin, Edit Herczog, Sajjad Karim, Arturs Krišjānis Kariņš, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Jaroslav Paška, Aldo Patriciello, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Michèle Rivasi, Jens Rohde, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Niki Tzavela, Adina-Ioana Vălean, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Lara Comi, António Fernando Correia De Campos, Rachida Dati, Françoise Grossetête, Cristina Gutiérrez-Cortines, Jolanta Emilia Hibner, Oriol Junqueras Vies, Bernd Lange, Marian-Jean Marinescu, Ivari Padar, Vladko Todorov Panayotov, Markus Pieper, Mario Pirillo, Silvia-Adriana Ţicău, Lambert van Nistelrooij, Hermann Winkler
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Isabelle Durant