ДОКЛАД относно Съюза за Средиземноморието

3.5.2010 - (2009/2215(INI))

Комисия по външни работи
Докладчик: Vincent Peillon

Изменения

• 001-001 (PDF - 94 KB)
• 001-001 (DOC - 214 KB)
• 002-009 (PDF - 141 KB)
• 002-009 (DOC - 253 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Съюза за Средиземноморието

(2009/2215(INI))

– като взе предвид декларацията от Барселона, приета по време на евро-средиземноморската конференция на министрите на външните работи, която се проведе в Барселона на 27 и 28 ноември 1995 г. и установи едно евро-средиземноморско партньорство,

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „Процес от Барселона: Съюз за Средиземноморието“ (COM(2008)0319),

– като взе предвид, че Европейският съвет от Брюксел на 13 и 14 март 2008 г. одобри Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието,

– като взе предвид декларацията на парижката среща на високо равнище за Средиземноморието, проведена на 13 юли 2008 г. в Париж,

–       като взе предвид заключителната декларация, приета на заседанието на министрите на външните работи на Съюза за Средиземноморието, което се проведе в Марсилия на 3 и 4 ноември 2008 г.,

–       като взе предвид декларациите на Бюрото на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (ЕСПА) от Париж (12 юли 2008 г.), Кайро (22 ноември 2009 г.) и Рабат (22 януари 2010 г.),

–       като взе предвид заключенията на учредителното заседание на Евро-средиземноморската асамблея на местните и регионалните власти (ARLEM), приети в Барселона на 21 януари 2010 г.,

–       като взе предвид заключителната декларация на евро-средиземноморската среща на високо равнище на икономическите и социални съвети и други сходни институции, проведена в Александрия на 19 октомври 2009 г.,

– като взе предвид своите предишни резолюции относно средиземноморската политика на Европейския съюз, и по-специално резолюциите си от 15 март 2007 г.[1] и от 5 юни 2008 г.[2], както и резолюцията си относно Процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието от 19 февруари 2009 г.[3],

– като взе предвид заключенията на Втората евро-средиземноморска министерска конференция относно засилването на ролята на жените в обществото, състояла се в Маракеш на 11 и 12 ноември 2009 г.,

– като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2007 г. относно укрепването на европейската политика на добросъседство[4],

– като взе предвид препоръките на комисиите на ЕСПА, приети по време на Шестото пленарно заседание, състояло се в Аман на 13 и 14 март 2010 г.,

– като взе предвид препоръката на ЕСПА, приета на 13 октомври 2008 г. в Йордания и предадена на първото заседание на министрите на външните работи от процеса от Барселона: Съюз за Средиземноморието, провело се в Марсилия,

– като взе предвид устава на Генералния секретариат на Съюза за Средиземноморието, приет на 3 март 2010 г.,

–       като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0133/2010),

А.     като има предвид, че средиземноморският басейн е регион с изключително значение за ЕС и че в днешния многополюсен и взаимообвързан свят, големите регионални обединения са способни в по-голяма степен да отговорят на социалните, културните, икономическите, екологичните, демографските и политическите предизвикателства, както и на предизвикателствата, свързани със сигурността,

Б.     като има предвид, че Европейският съюз трябва да приеме стратегическо виждане в своите отношения с южните си съседи, което да отчита съвкупността от въпросните предизвикателства и има за приоритет социалното, икономическо и демократично развитие на региона,

В.     като има предвид, че съгласно член 8 от Договора за ЕС Съюзът развива привилегировани отношения със съседните страни с оглед установяване на пространство на просперитет и добросъседство, основано на ценностите на Съюза и характеризиращо се с близки и мирни отношения, изградени на основата на сътрудничеството,

Г.     като има предвид, че Съюзът за Средиземноморието позволява да се засили допълнително регионалното и многостранно измерение на евро-средиземноморските отношения и да се съживи възможността за изграждане на пространство на мир, сигурност и благоденствие за население от 800 милиона, както и предлага идеална рамка за отговор на социално-икономическите предизвикателства, за насърчаване на регионалната интеграция и гарантиране на едновременното развитие на държавите партньори,

Д.     като има предвид, че политиката на добросъседство, давайки предимство на задълбочаването на диференцирани двустранни отношения, не позволява сама по себе си да допринесе за общ процес на интегриране и значими реформи в региона; като има предвид в този контекст възможността, предоставена от създаването на Съюза за Средиземноморието, за подобряване на взаимното допълване между двустранните политики, от една страна, и регионалните политики, от друга страна, с оглед по-ефикасно изпълнение на целите за евро-средиземноморско сътрудничество, основаващи се на взаимното признаване на общи стойности, като демокрацията, правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека; като има предвид, че следва да се настоява за това, държавите-членки да се ангажират да водят европейска политика на добросъседство по съгласуван и убедителен начин, в съответствие с член 8 от Договора за ЕС,

E.     като има предвид, че е необходимо да се използва за основа постигнатото в процеса от Барселона, чиито цели и постижения трябва да бъдат укрепени от Съюза за Средиземноморието, в съответствие с декларацията от Париж от 13 юли 2008 г., и да не се мултиплицират, нито припокриват вече съществуващи политически инструменти и институционални равнища, за да се гарантира ефективността и съгласуваността на многобройните инструменти за евро-средиземноморско сътрудничество,

Ж.    като има предвид, че в последните петнадесетина години, сред средиземноморските страни се наблюдава бърза диверсификация по отношение на техните търговски и икономически отношения (например с Русия, Китай, Бразилия, държавите от Персийския залив), а в техните общества - съществени промени (модели на потребление, мобилност, демографски преход и т.н.), което не остава без последствия върху вътрешното и по-специално териториално равновесие,

З.      като има предвид, че ограниченият културен обмен сам по себе си не е в състояние да сближи народите на Средиземноморието и че Европа постепенно губи своето културно влияние сред своите средиземноморски партньори,

И.     като има предвид значителното нарастващо неравенство между държавите-членки на Европейския съюз и трети страни от средиземноморския басейн, както и обезпокояващите структурни затруднения от социално-икономически и институционален порядък, които изискват съвместна решителна намеса, отговаряща на общия интерес на всички държави-членки на Съюза за Средиземноморието, като има предвид, че потенциалът за икономически растеж на третите страни от Средиземноморието насърчава тази перспектива; като има предвид необходимостта от по-добра интеграция Юг–Юг,

Й.     като има предвид, че регионалният контекст, в който се оформя Съюзът за Средиземноморието, остава белязан от политически конфликти и напрежение, които изложиха на риск и забавиха неговото развитие след срещата на високо равнище в Париж през юли 2008 г., като има предвид, че мирният процес в Близкия изток понастоящем е в мъртва точка,

К.     като има предвид, че последиците от икономическата и финансовата криза се прибавиха към вече съществуващите политически, икономически и социални предизвикателства в партньорските страни и по-специално предизвикателствата, свързани с проблема с безработицата; като има предвид, че е в интерес на всички, както на тези страни, така и на ЕС, да се намали процентът на безработицата в региона и да се предложи на населението на тези страни и по-специално на жените, на младите хора и на населението в селските райони, надежда за бъдещето,

Л.     като има предвид, че възобновяването на мирния процес в Близкия изток и конкретните перспективи за глобално трайно уреждане са от първостепенно значение за развитието на евро-средиземноморските отношения, както и за правилното функциониране и изпълнение на проектите на Съюза за Средиземноморието,

М.    като има предвид, че двете основни новости на Съюза за Средиземноморието, институционалната (съпредседателство, съвместен постоянен комитет, секретариат на Съюза за Средиземноморието) и оперативната (интеграционни проекти), трябва да функционират по ефикасен и прозрачен начин, така че да бъдат подобрени условията на живот на гражданите, основни бенефициенти на този проект,

Н.     като има предвид, че генералният секретариат е ключовото звено в организацията и че неговата ефикасност ще зависи от способността на персонала му бъде независим в дейността си, както и че, от друга страна, присъствието на висш израелски и на висш палестински служител, които си сътрудничат в рамките на международна организация на регионално равнище е безпрецедентен и обнадеждаващ факт,

О.     като има предвид, че средиземноморските региони са пряко засегнати от транснационални въпроси, като устойчивото развитие, сигурността на енергийните доставки, миграционните потоци, културния и туристически обмен, и че те също се сблъскват с трансгранични проблеми, като управлението на водите и достъпа до тях, замърсяването, развитието на транспортни мрежи, както и че следователно местните и регионални органи играят ключова роля за улесняване на разработването на устойчиви териториални политики, адаптирани към местните особености, и за осъществяването на конкретни и всеобхватни проекти,

П.     като има предвид, че селското стопанство представлява основен поминък в страните от Средиземноморието поради социално-икономическата му тежест, въздействието му върху околната среда и последиците му по отношение на териториалното равновесие,

Р.     като има предвид, че 60% от световното население, което страда от недостиг на вода, е съсредоточено в южната част на средиземноморския басейн и в Близкия изток и че според докладите на Програмата за развитие на ООН за арабския свят и Синия план до 2025 г. 63 милиона души биха могли да се окажат в ситуация на недостиг на вода,

С.     припомня решението, взето на министерската конференция на Съюза за Средиземноморието, проведена на 4 ноември 2008 г. в Марсилия, за намаляване на цифровото разделение между двата бряга на Средиземно море, което стана основа за предложението BB-MED (широколентов достъп за Средиземноморието),

Т.     като има предвид, че от срещата на високо равнище в Париж досега, проектите, обявени в рамките на Съюза за Средиземноморието, страдат като цяло от недостатъчно равнище на финансиране, което има опасност да забави тяхно осъществяване,

У.     като има предвид, че миграционните потоци са значителни и поставят различни предизвикателства от двете страни на Средиземно море в човешки, социален, културен и икономически план,

Ф.    като има предвид същественото значение на потоците от капитали, които представляват средствата, изпращани от мигрантите на населението на страните от Южното Средиземноморие,

Х.     като има предвид неотдавнашното влизане в сила на Договора от Лисабон и предизвиканите от него институционални промени, от една страна, и продължаващите съмнения относно функционирането и финансирането на Съюза за Средиземноморието, от друга страна, за Европейския парламент е от съществено значение да следи отблизо развитието на Съюза за Средиземноморието с цел да може да даде своя принос за пълния успех на срещата на високо равнище в Барселона,

1.      призовава държавните глави и правителствените ръководители на страните от Съюза за Средиземноморието, които ще заседават в Барселона на 7 юни, да положат всички усилия, за да превърнат тази среща, след две години на затруднения, в успех по отношение на привеждането в действие на институциите на Съюза за Средиземноморието и осъществяването на мащабните проекти и да осъществят напредък по всички теми на евро-средиземноморското сътрудничество;

2.      остава обезпокоен, независимо от създаването на Съюза за Средиземноморието, от липсата на ясно определяне на средиземноморската политика на ЕС и на дългосрочно стратегическо виждане за развитието и стабилизацията на региона; подчертава, че е необходимо процесът на евро-средиземноморското интегриране отново да заеме приоритетно място в дневния ред на ЕС;

3.      приканва правителствата на страните членки на Съюза за Средиземноморието да преразгледат задълбочено и да засилят политическия диалог; подчертава обстоятелството, че взаимното уважение и разбиране представляват основните елементи на този диалог и припомня, че утвърждаването и зачитането на демокрацията, правовата държава и правата на човека, били те граждански, политически, икономически, социални или културни, както и на колективните права, трябва ясно да бъдат включени в целите на тази нова инициатива, по-специално чрез укрепване на съществуващите механизми; в тази връзка изтъква значимостта на зачитането на свободата на изразяване, на мисълта и на убежденията, както и необходимостта от гарантиране на правата на малцинствата, включително религиозните малцинства; подчертава, че правата на жените, равенството между половете и борбата срещу дискриминацията, основана на сексуалната ориентация, изискват особено внимание; потвърждава подкрепата си за демократичните политически организации и гражданското общество в южно-средиземноморските държави и високо оценява качествената работа, извършена от организациите на жените;

4.      споделя становището, че политическото напрежение и регионалните конфликти в Средиземноморието не трябва да пречат на възможността за постигане на конкретен напредък в отрасловото и многостранно сътрудничество и че именно чрез осъществяването на мащабни проекти, с интегриращ потенциал, и открит политически диалог Съюзът за Средиземноморието ще допринесе за създаването на климат на доверие, който благоприятства преследването на целите за справедливост и обща сигурност, в дух на солидарност и мир; подчертава при все това, че не би могъл да е налице пълен и категоричен успех на Съюза на Средиземноморието без разрешаване на различните регионални конфликти при зачитане на международното право, като по този начин Средиземноморието се превърне в единно мирно пространство;

5.      изтъква неотложната необходимост от постигане на справедливо и трайно решение на конфликта в Близкия Изток и се застъпва за поемането на конкретен ангажимент от ЕС и всички държави-членки на Съюза на Средиземноморието в тази връзка; потвърждава призива си за незабавно възобновяване на сериозни преговори в рамките на мирния процес, който да доведе до съвместното съществуване на две държави, една независима, демократична и функционираща палестинска държа и Държавата Израел, които живеят една до друга при условия на мир, сигурност и международно признати граници; насърчава значителния принос, който Съюзът за Средиземноморието може да предостави за подобряване на отношенията между Израел и Палестинската автономна власт, по-конкретно благодарение на сътрудничеството между израелските и палестински представители в рамките на Съюза за Средиземноморието;

6.      приветства назначаването на генерален секретар и приемането на устава на секретариата и препоръчва, с оглед на срещата на високо равнище в Барселона, определянето на институционалната и оперативна структура на Съюза за Средиземноморието да бъде завършена в съответствие със следните насоки:

-     на секретариата да се предоставят подходящи средства, както финансови, така и произтичащи от устава, които да му позволяват да функционира ефикасно и в условия на независимост; подчертава неотложната необходимост секретариатът да бъде напълно оперативен и нуждата от подбор на персонала въз основа на критерии за заслуги, като се обърне специално внимание на принципите на географско разпределение и равенство между половете;

- да се изяснят критериите за вземане на решения, финансиране и осъществяване на мащабните проекти, по-конкретно определянето на приоритети за следващите три години;

- да се осигури общо представителство от страна на европейските участници (държавите-членки, Съвета и Комисията), в съответствие с Договора от Лисабон, като същевременно се насърчава активното участие на всички трети страни от Средиземноморския басейн;

- да се гарантира демократичната легитимност на Съюза за Средиземноморието, като ЕСПА бъде утвърдена като неразделна част от институционалната структура;

- да се засили координацията с общностните проекти и програми, одобрени от специализираните министерски конференции, като се обърне специално внимание на възможностите за взаимодействие;

- да се позволят сътрудничествата с променлива геометрия, отворени за страните и многостранните институции, които имат желание да работят заедно по проекти от съвместен интерес;

- да се гарантира добро взаимодействие между секретариата и Европейската комисия, както и ясно разграничаване на техните сфери на компетентност; да се изиска от Комисията да сътрудничи активно на Съюза за Средиземноморието и да се настоява за по-голяма яснота по отношение на нейното участие в тази нова институционална структура;

- да се осъществят действия за комуникация, за да се гарантира видимостта на дейностите на Съюза за Средиземноморието; да се информират гражданите относно мащабните проекти и постиженията на Съюза за Средиземноморието, по-конкретно чрез цялостен и обогатен интернет сайт;

- да се гарантира демократичната легитимност на Съюза за Средиземноморието, така че решенията да се вземат в условия на прозрачност, като Европейският парламент, ЕСПА и националните парламенти бъдат включени в процеса на вземане на решения; де се подчертае, че ЕСПА следва да бъде призната за неразделна част от Съюза за Средиземноморието като парламентарен орган;

-     да се гарантира диалог с всички участници (местни органи и организации на гражданското общество), както и тяхното участие в процеса на вземане на решения по главните проекти;

7.      напомня, че срещата на високо равнище в Париж определи шест основни, стратегически, хоризонтални сектора (гражданска защита, морски и сухопътни магистрали, прекратяване на замърсяването на Средиземно море, средиземноморски план за слънчева енергия, средиземноморска инициатива за развитие на предприятията и евро-средиземноморски университет), в повечето от които вече са предприети проекти в рамките на евро-средиземноморското партньорство; подчертава следователно значението на една щателна оценка на регионалните програми и вече използваните средства в рамките на евро-средиземноморското партньорство и изказва желание подборът на финансираните проекти в рамките на Съюза за Средиземноморието да се основава на критерия за добавена стойност, както на регионално, така и на местно равнище; следователно пледира за бързо осъществяване на тези приоритетни проекти;

8.      счита, че е от съществено значение финансирането на предвидените проекти чрез съчетаване на публични и частни средства да бъде гарантирано, увеличено и мобилизирано; в този контекст:

- приканва членовете на Съюза за Средиземноморието да подсигурят проектите със средства, които да са на висотата на съответните предизвикателства и очаква поемането на исторически ангажимент от страна на участниците в срещата на високо равнище в Барселона;

- настоява, през периода преди приключването на финансовите перспективи 2007-2013 г., всяка финансова подкрепа от ЕС да се осъществява без да се накърняват вече изпълняваните или предвидените евро-средиземноморски, регионални програми; подчертава необходимостта от значително увеличаване на средствата, предназначени за южното измерение на европейската политика на добросъседство, както и на вноските на ЕС в проектите на Съюза за Средиземноморието в новите финансови перспективи на ЕС за 2014-2020 г.;

- приветства дейността на националните, европейските (ЕИБ-Механизъм за Евро-средиземноморски инвестиции и партньорство, ЕБВР) и международните (Световната банка) финансови институции, които вече извършват дейност в региона; настоява относно необходимостта да се намерят взаимодействия около мащабните проекти и предлага създаването на Евро-средиземноморска банка за инвестиции и развитие, с цел да се укрепи равнопоставеността между Север-Юг в Съюза за Средиземноморието;

-      подчертава ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), която осигурява координирането на три от шестте приоритетни проекта (прекратяването на замърсяването на Средиземно море, плана за слънчева енергия и морските и пътните магистрали);

-      подчертава необходимостта от създаване на условия за по-тясно сътрудничество и по-добра финансова и икономическа интеграция между държавите-членки на Съюза за Средиземноморието и по-специално между страните от Южното Средиземноморие;

- приветства неотдавнашното стартиране на инвестиционни фондове, предназначени за финансирането на проекти на Съюза за Средиземноморието, сред които фонда „InfraMed“, посветен на инфраструктурните проекти, и приканва различните участници да насърчават развитието на подобни инициативи и да популяризират сътрудничеството между инвеститори, по-специално между инвеститори в дългосрочен план;

- изразява желание да се създаде инвестиционен фонд за финансиране на проекти на местни и регионални органи на управление в областта на устойчивото развитие;

9.      насърчава да се работи за подобряване на икономическата и правна среда на третите страни, с приоритет създаването на жизнеспособни и надеждни подрегионални финансови институции, в състояние да привличат чуждестранни инвестиции; също така призовава:

- да се въведе обща харта за защита на инвестициите за третите страни от Средиземноморския басейн, която би позволила хармонизирането и подобряването на тази защита на инвестициите и тяхното окуражаване;

- да се създаде система за застраховане и финансова гаранция за инвеститорите, вдъхновена от Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите (МАГИ) и адаптирана към евро-средиземноморския контекст;

- реформи с цел олекотяване на административните пречи и по-специално подобряване и опростяване на изпълнението на договори;

- насърчаване на постепенно и ефективно хармонизиране на трудовите законодателства, които зачитат правата на трудещите се в държавите-членки на Съюза за Средиземноморието;

- подобряване на достъпа до кредит за малки и средни предприятия (МСП), както и на предлагането на опции за кредити и микрокредити;

10.    изразява желание за подобряване на икономическата и правна среда в региона, необходима гаранция за бъдещи инвестиции; изтъква значението на целта за отдаване на предимство на развитието на човешките ресурси и заетостта в съответствие с Целите за развитие на хилядолетието за борба срещу бедността; подчертава, че запазването и развитието на солидни обществени услуги представлява важен елемент за гарантирането на устойчиво развитие в региона;

11.    счита, че по-тясното двустранно и многостранно икономическо сътрудничество Юг–Юг ще създаде реални ползи за гражданите и ще подобри политическия климат в региона;

12.    изтъква жизненоважната необходимост от развитие на търговията Юг-Юг, която представлява едва 6 % от търговския обмен, и предприемане на действия във връзка с разширяване обхвата на споразумението от Агадир; припомня интереса на тези държави от засилването на отношенията и на търговията помежду им, така че да създадат единна, силна и привлекателна за инвеститорите икономическа зона, способна да защитава интересите на региона и да спомогне за неговото развитие. подчертава, че Съюзът за Средиземноморието трябва да улесни реагирането по отношение на искания за оказване на техническа и финансова помощ, с оглед насърчаване на икономическата интеграция Юг-Юг, счита, че разширяването и опростяването на натрупване на пан евро-средиземноморски произход би могло да помогне за постигането на тази цел;

13.    подчертава значението на настоящите преговори относно Евро-средиземноморска зона за свободна търговия и насърчава държавите-членки на Съюза за Средиземноморието да работят в посока хармонизиране на позициите си в контекста на преговорите в СТО;

14.      призовава Комисията при преговорите по търговските споразумения да вземе под внимание резултатите от оценката на въздействието и да изготви оценка относно социалното и екологичното въздействие на процеса на либерализация в условията на изменение на климата и на икономическата и социална криза и да позволи, доколкото това е необходимо, прогресивното му и асиметрично прилагане, като защитава сравнимите производствени отрасли от двете страни на Средиземно море, за които е по-вероятно да се сблъскат с конкуренция в резултат на по-голямата либерализация; призовава Съюзът за Средиземноморието да избере проекти основно в съответствие със социалните и икономически потребности и необходимостта от намаляване на въздействието върху околната среда;

15.    изразява желание споразуменията за асоцииране да се преразгледат, като се отчитат новите потребности, свързани с финансовата, икономическа, социална, продоволствена и енергийна криза;     припомня, че една от основните цели на създаването на евро-средиземноморската зона за свободна търговия трябва да бъде целта за търговия в услуга на процеса на развитие и намаляване на бедността и изразява желание пътната карта на министерската среща на високо равнище от 9 декември 2009 г. да позволи постигането на посочената цел;

16.    изразява съжаление, че социално-икономическите, търговските и енергийните аспекти, като преките чуждестранни инвестиции, заетостта, енергийната ефективност, неформалната икономика или намаляването на бедността, бяха пренебрегнати в декларацията от Париж и призовава този пропуск да бъде поправен на срещата на високо равнище в Барселона;

17.    припомня, че политиките в областта на миграцията са един от приоритетите на евро-средиземноморското партньорство и приканва държавите-членки на Съюза за Средиземноморието и институциите, членуващи в него, да отделят специално внимание на координираното управление на миграционните потоци; подчертава, че изграждането на Съюз за Средиземноморието е неразривно свързано с изтъкване стойността на човешките ресурси и обмена между жителите на Средиземноморския басейн и насърчава, отвъд регулирането на потоците и борбата срещу нелегалната имиграция, постепенното улесняване на свободното движение между двете страни на Средиземно море, засилването на механизмите за интеграция на мигрантите, изготвянето на активни политики в подкрепа на заетостта и подобряване на условията за упражняване на правото на убежище; счита за уместно да се гарантира приемствеността на евро-средиземноморската министерска конференция по въпросите на миграцията, която се проведе в Албуфейра на 18 и 19 ноември 2007 г.;

18.    приканва членовете на Съюза за Средиземноморието да улеснят прехвърлянето на средствата, изпращани от мигрантите на населението на техните страни на произход, по-специално като се опитат да намалят свързаните с това разходи;

19.    припомня важността на четвъртата глава на евро-средиземноморското сътрудничество (миграция, социална интеграция, правосъдие и сигурност) и подчертава необходимостта Съюзът за Средиземноморието да насърчи сътрудничеството по тази глава;

20.    настоява относно стратегическото значение на въпросите, свързани със селското стопанство, развитието на селските райони, приспособяването към изменението на климата, рационалното използване на водата и енергията в средиземноморските страни и призовава сътрудничеството в селскостопанската област да се превърне в политически приоритет; насърчава държавите от Съюза за Средиземноморието да работят за хармонизиране във възможно най-голяма степен на своите позиции на преговорите в рамките на СТО и да напреднат в постигането на по-голямо сближаване на евро-средиземноморските селскостопански политики, по-конкретно по отношение на зачитането на подходящи социални норми, норми за безопасност на храните, фитосанитарна и екологична безопасност и качество на продуктите; счита ,че тези политики трябва да включат изискванията на устойчивото развитие (включително опазването на природните ресурси), като способстват след време за възникването на регионални пазари, като същевременно отчитат особената конкурентна ситуация на средиземноморските земеделски стопани, както и необходимостта от поддържането на силен селскостопански сектор;

21.    подчертава необходимостта от прилагане на регионална политика в областта на селското стопанство, в съответствие с пътната евро-средиземноморска карта за селското стопанство, която да защитава местното селскостопанско производство и продоволствената сигурност, и да насърчава производството, разпространението и диверсификацията на типични средиземноморски продукти, развитието на малките и средни стопанства, и която е адаптирана към устойчивото развитие; в контекста на нарастваща продоволствена несигурност в много средиземноморски държави партньори, призовава Комисията да приеме исканията на партньорите за разширяване на предпазните мерки и за бързи процедури за тяхното задействане по време на продоволствена криза,

22.    отново потвърждава подкрепата си за екологичното измерение на Съюза за Средиземноморието и припомня важността на евро-средиземноморската инициатива за прекратяване на замърсяването на Средиземно море; с оглед на това приветства стартирането на втория етап от инвестиционната програма за премахване на основните източници на замърсяване в Средиземноморието - механизъм за финансиране на подготовката и прилагането на проекти (MeHSIP PPIF); счита, че е наложително да се постигне напредък в областта на превенцията на замърсяването на морските води и че Средиземно море трябва да бъде обект на особено внимание в качеството му на затворено море; с оглед на това уточнява, че всички проекти следва да се планират и изпълняват в съгласуваност със съответните съществуващи програми, по-конкретно с плана за действие за Средиземноморието на Програмата на ООН за околната среда за Конвенцията от Барселона;

23.    приканва държавите партньорки, в рамките на големите проекти на Съюза за Средиземноморието в областта на сухопътния и морския транспорт, да подобрят инфраструктурата с цел да се гарантира по-добро движение на хора и стоки в региона на Средиземно море, да създадат условия за устойчива политика в областта на транспорта, като отчитат изискванията за устойчиво развитие, намаляване на емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и интермодалността; подчертава, че тези усилия трябва да бъдат свързани по-конкретно с политиката в областта на околната среда, промишлеността, общественото здраве и териториалното устройство; подчертава необходимостта от разработване на проекти за морски магистрали с цел да се насърчи модалният превоз и да се създадат сигурни, незамърсяващи околната среда и устойчиви търговски пътища;

24.    застъпва становището, че разширяването на пристанищната и сухопътната транспортна инфраструктура може да спомогне за насърчаването на икономическия растеж и търговията между евро-средиземноморските държави,

25.    подчертава необходимостта от укрепване на сътрудничеството в областта на енергетиката и призовава за незабавно изпълнение на плановете за развитие, които ще спомогнат за разнообразяване на източниците и пътищата на енергийните доставки, и така ще имат решаващ принос за енергийната сигурност в региона на Средиземно море;

26.    припомня големия потенциал на възобновяемите енергийни източници в евро-средиземноморския регион, по-конкретно на вятърната и слънчевата енергия; подкрепя бързото изпълнение на средиземноморския план за слънчева енергия, чиято цел е изграждането до 2020 г. на 20 GW допълнителен капацитет за производство на възобновяема енергия в Средиземно море, и осъществяването на промишлени инициативи в Средиземноморския регион, като например DESERTEC, както и приемането на евро-средиземноморска стратегия за енергийна ефективност; изразява желание проектите да отговарят с приоритет на потребностите на страните доставчици и подчертава в тази връзка ползите, от гледна точка на икономическото развитие за страните партньори, от укрепването на инфраструктурата на мрежата, постепенното създаване на взаимно зависим регионален пазар и създаването на нов промишлен сектор, свързан например с производството на компоненти за слънчева енергия;

27.    призовава за допълнително насърчаване и подпомагане на инициативата „Слънчева енергия за мир“ в рамките на Евро-средиземноморския проект за интегриране на енергийния пазар (MED-EMIP);

28.    препоръчва държавите, участващи в евро-средиземноморския процес, да се включат в инициативата „Интелигентни градове“ в рамките на Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET);

29.    подкрепя изграждането на транс евро-средиземноморски връзки в електроенергийния, газовия и петролния сектор, които да повишат сигурността на енергийните доставки; подчертава важността на затварянето на електроенергийната верига в Средиземноморието и подкрепя разработването на южен газов коридор; насърчава използването на обратни потоци в случаите, когато това е обосновано от гледна точка на сигурността, разходната ефективност и жизнеспособността;

30.    подчертава, че целите „20-20-20“ по отношение на климата ще засегнат сериозно търсенето на газ и поради тази причина създаването на план за действие на държавите от Съюза за Средиземноморието в областта на втечнен природен газ (LNG) би спомогнало за диверсификацията и сигурността на доставките, особено за държавите, които разчитат на единствени доставчици;

31.    подчертава важността на постигането на напредък в областта на технологиите за втечнен природен газ (LNG) и на инвестициите по отношение транспортния капацитет на плавателните съдове, както и по отношение на терминалите за регазификация на втечнен природен газ; отбелязва, че наред с развитието на инфраструктурата е от значение и морската сигурност;

32.    подчертава спешната необходимост от развиване на засилено сътрудничество в областта на гражданската защита в Средиземноморието за борба с природните бедствия, по-конкретно земетресенията, наводненията и горските пожари; насърчава създаването на евро-средиземноморски институт за горските пожари;

33.    подчертава важността на разработването в рамките на Съюза за Средиземноморието на нови проекти, посветени на образованието, училищния и университетския обмен, и изследователската дейност като фактори за сближаването на народите от двете страни на Средиземно море; счита за приоритет, с активното участие на гражданското общество, създаването на истинско евро-средиземноморско пространство за висше образование, наука и изследователска дейност и в тази връзка:

-       приветства създаването на евро-средиземноморския университет EMUNI и приканва институциите партньори да задълбочат своя ангажимент за развитието на неговите дейности;

-       отправя искане за увеличаване на финансирането, посветено на програмите за университетски обмен от типа на „Erasmus Mundus“ и да бъде предоставена по-добра информация за съществуващите програми за обмен, приканва по-специално да се почерпи от опита на европейската програма „Averroès“;

-       също така призовава за създаването на амбициозна евро-средиземноморскa програма „Erasmus junior“, позволяваща засилването на училищния обмен между държави-членки на Съюза за Средиземноморието;

-       призовава за по-структурирано сътрудничество в областта на висшето образование и научноизследователската дейност с оглед насърчаване на взаимното признаване на дипломи, въвеждането на съвместни дипломи и общи докторантски институти с цел повишаване мобилността на изследователите, заедно с мерки за борба срещу „изтичането на мозъци“;

-       изразява желание да се отдели специално внимание на сближаването на дейностите, свързани с обучение, научни изследвания и иновации, като бъде поставено ударение върху диалога между университетите и предприятията, както и върху публично-частните партньорства в областта на научноизследователската дейност;

34.    призовава в дневния ред на Съюза на Средиземноморието да бъдат бързо включени нови проекти, целящи насърчаването на културния обмен и взаимното разбиране между обществата, по-специално чрез приемането на евро-средиземноморска стратегия в културната сфера и развитието на диалога между културите и религиите; насърчава осъществяването на проектите на Постоянната конференция по средиземноморска аудиовизия (COPEAM), и по-специално на проекта за евро-средиземноморски канал, както и подновяването на успешни инициативи, като „арабската седмица“ и „EuroMedScola“; приветства дейността на Александрийската библиотека, Института за арабския свят и Фондация „Anna Lindh“, и по-специално организирането от последната на дните на Форума за междукултурен диалог в Барселона през март 2010 г.; призовава страните и институциите, членуващи в Съюза за Средиземноморието, да запазят своя ангажимент в рамките на Алианса на цивилизациите на ООН;

35.    приветства избирането на кандидатурата на Марсилия-Прованс за Европейска столица на културата през 2013 г., чийто проект е решително насочен към евро-средиземноморското измерение, работейки за сближаването на народите от двете страни на Средиземно море; подчертава призванието на този носещ дълбок символизъм културен проект да осъществи конкретни и новаторски дейности в подкрепа на диалога между културите на Европа и Средиземноморието;

36.    подчертава значението на разработването на промишлени политики за подобряване на икономиите от мащаба, като същевременно се подпомагат малките и средните предприятия (МСП) и се укрепват високотехнологичните сектори; призовава държавите-членки на Съюза за Средиземноморието и институциите да играят активна роля при подпомагането на МСП, със специален акцент върху ефективните финансови услуги и техническа и административна помощ, като по този начин ще се създаде силна предприемаческа база, особено в секторите, които допринасят за икономическия растеж в средиземноморските държави;

37.    припомня, че ЕСПА има призванието да стане парламентарна асамблея на Съюза за Средиземноморието, гарант за демократична легитимност, и подкрепя предложението на 6-ата пленарна сесия на ЕСПА в Аман на 13 и 14 март 2010 г. за преименуването на ЕСПА като Парламентарна асамблея – Съюз за Средиземноморието;

38.    припомня своите правомощия в бюджетната процедура на Европейския съюз и подчертава, че е важно ЕСПА да упражнява по-значими отговорности, като играе ролята на консултант и демократичен контрол по отношение на определянето на посоките на работа, редовното проследяване на започнатите проекти и изпълнението на бюджета; приканва различните компетентни комисии на ЕСПА да осъществяват редовно изслушване на генералния секретар и заместник генералните секретари; счита, че това поемане на по-голяма отговорност обаче трябва да бъде съпътствано от подобряване на функционирането и на методите на работа на ЕСПА, включително отпускането на необходимите човешки и финансови ресурси, както и по-доброто съчетаване на работата на ЕСПА с тази на останалите институции на Съюза за Средиземноморието; приветства решенията в този смисъл, приети на 6-ата пленарна сесия на ЕСПА в Аман на 13 и 14 март 2010 г.;

39.    приветства неотдавнашното създаване на Регионалната и местна евро-средиземноморска асамблея (ARLEM) и призовава да се гарантира доброто координиране на дейността на ARLEM с тази на ЕСПА, по-специално чрез провеждането на съвместни заседания или взаимни покани членовете на съответните бюра да присъстват на работни заседания; подчертава интереса към тези две асамблеи, обединяващи парламентаристи от двете страни на Средиземно море, които подпомагат обмена на добри демократични практики;

40.    настоява да се извършват редовни допитвания до гражданското общество, социалните партньори и многобройните професионални и социално-професионални мрежи, развити в рамките на евро-средиземноморското партньорство, като те бъдат включени в дейността и в проектите на Съюза за Средиземноморието; и насърчава:

- общата асамблея на икономическите и социални съвети и подобни институции да разгледат възможността за създаване на евро-средиземноморски икономически и социален съвет;

- разработването на проекти, които улесняват деловите отношения, инвестициите и партньорствата на предприятия между двете страни на Средиземно море, като проекта „Invest in Med“;

- създаването на мрежа на евро-средиземноморските търговски камари и на евро-средиземноморските профсъюзни сдружения и сдружения на работодателите;

- включване на организациите, представляващи МСП, в групата за промишлено сътрудничество, натоварена със задачата да изпълни Евро-средиземноморската харта за предприятията, така че тя да стане инструмент, позволяващ да се премахнат пречките пред растежа и развитието на МСП;

41.    приветства ангажимента, потвърден отново по време на втората евро-средиземноморска конференция на министрите, посветена на укрепването на ролята на жената в обществото (Маракеш, 11 и 12 ноември 2009 г.), за насърчаване на правното и фактическо равенството между жените и мъжете, борбата срещу насилието срещу жени и зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права както на жените, така и на мъжете; настоятелно призовава да бъдат предприети конкретни мерки в тази насока и препоръчва приемането на проект в рамките на Съюза за Средиземноморието относно предприемаческия дух сред жените и засилването на тяхното участие в обществения живот; припомня позицията си, според която спазването на традициите и обичаите не може да служи за претекст за нарушаване на основните права на жените;

42.    приканва Съвета, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на ЕС, Европейската комисия и наскоро създадената Европейска служба за външна дейност да положат необходимите усилия, за да гарантират последователността на ЕС в неговото участие в Съюза за Средиземноморието, както и да включат Европейския парламент в определянето на европейската политика;

43.    приветства неотдавнашното интегриране в Съюза за Средиземноморието на страните от Западните Балкани, които са кандидатки за членство в ЕС;

44.    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Съвета на Европейския съюз, председателя на Европейската Комисия, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на ЕС, правителствата и парламентите на държавите-членки, съпредседателството и генералния секретариат на Съюза за Средиземноморието, както и на правителствата и парламентите на държавите партньорки.

• [1]  ОВ C 301 E, 13.12.2007 г., стр. 210.
• [2]  ОВ C 285 E, 26.11.2009 г., стр. 39.
• [3]  ОВ C 76 E, 25.3.2010 г., стр. 76.
• [4]  ОВ C 282 E, 6.11.2008 г., стр. 443.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Контекст

През последните две десетилетия, Европейският съюз положи особени усилия за разширяването си на изток. Историческата задача за повторно обединение на континента беше успешно завършена и следва да се поздравим с това, но в настоящия момент, в който геополитическите и гео-икономическите равновесия в света се разместват, вследствие на забележителния напредък на Азия, вече е време Съюзът да преосмисли своите приоритети в областта на външната политика и да преоткрие своите южни съседи.

Наложително е Европейският парламент да следи отблизо развитието на последната регионална инициатива, а именно, Съюза за Средиземноморието (СзС). Предвид това, настоящият доклад се вписва като продължение на предишния, приет през февруари 2009 г. и има за цел да продължи започнатия политически размисъл, като вземе предвид новата институционална среда на ЕС и някои неясни фактори, които все още тегнат над Съюза за Средиземноморието, както по отношение на неговото функциониране, така и на финансирането му.

След едно оспорвано начало и двете следващи години, характеризирани от относително блокиране, през юни 2010 г. в Барселона ще се проведе втората среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от Съюза за Средиземноморието. Европейският парламент би искал да даде своя принос за пълния успех на тази среща на високо равнище, която ще определи бъдещето на Съюза за Средиземноморието.

Основни насоки

С приближаването на срещата на високо равнище в Барселона, нашият размисъл относно СзС следва четири основни насоки.

а. Изграждане на Съюза за Средиземноморието на основата на постигнатото от Процеса от Барселона

След един замисъл, разграничаващ се от логиката на общностната политика, окончателното решение Съюзът за Средиземноморието да се впише като продължение на постигнатото от Процеса от Барселона, въпреки своите слабости, беше добро решение[1].

Въпреки разочароващата равносметка от евро-средиземноморското партньорство, по-специално в неговото многостранно и подрегионално измерение, този формат на сътрудничество беше добре разбран от партньорите ни, което не беше така в случая на европейската политика на добросъседство (ЕПД).

Процесът от Барселона беше несъмнено блокиран политически, но остана технически активен. Финансовите инструменти (МЕДА, ЕИДП, FEMIP), програмите за сътрудничество и микросътрудничество, както и двустранните споразумения за асоцииране оказаха значителна подкрепа на икономиките на някои държави. В културен и образователен план, бяха приложени програми в областта на опазването на културното наследство (EuroMed Heritage), насърчаването на обмен между младите хора (Erasmus Mundus) и излъчване на евро-средиземноморска аудиовизуална продукция (Euromed audiovisuel II) или за диалога между културите (Фондация Anna Lindh). От друга страна трябва да се подчертаят усилията, макар и плахи, в областта на интеграцията на подрегионално равнище с подписването на Споразумението от Агадир. В политически план, регионалното измерение на партньорството беше запазено благодарението на провеждането на заседания на министри (на външната политика и по отрасли), както и на висши служители, които позволиха да се установи практика на редовен диалог.

Следователно е разбираемо, че стартирането на ЕПД с възприетото от нея двустранно измерение и три основни понятия (условност, адаптиране и селективна диференциация) беше възприето, и не само от страните от южното Средиземноморие, като размиване на волята за партньорство на Европейския съюз и отказът му от евро-средиземноморски, регионални амбиции[2].

Съюзът за Средиземноморието предоставя следователно втори шанс на регионалното и многостранното измерение на евро-средиземноморското сътрудничество, при условие че той се опре на постигнатото от Процеса от Барселона.

б. Политическото напрежение и регионалните конфликти в Средиземноморието не трябва да възпрепятстват възможността за конкретен напредък по пътя към секторни и многостранни сътрудничества

Регионалният контекст, в който Съюзът за Средиземноморието бе създаден, е белязан преди всичко от конфликти и политическо напрежение и в допълнение, събитията от 11 септември 2001 г. и войната в Ирак, които подхраниха криза на доверие между различните страни.

Тези конфликти значително забавиха развитието на Съюза за Средиземноморието след срещата на високо равнище в Париж през юли 2008 г., като способстваха за анулирането на заседания на министрите и институционалната парализа.

Тези трудности ни задължават да извлечем непосредствена поука: първоначалното призвание на Съюза за Средиземноморието не е да разрешава конфликти, които противопоставят от години някои от неговите членове. Без отговорния и конструктивен дух на различните участници, ще бъде трудно Съюзът за Средиземноморието да започне да функционира и да се гарантира неговото бъдещо развитие. Именно чрез осъществяване на значими интегриращи проекти Съюзът за Средиземноморието ще допринесе за създаването на климат на доверие, благоприятен за постигането на целите за обща сигурност, в дух на солидарност и мир. В противен случай, тяхното блокиране би довело до провал със сериозни последици

в. Двете нововъведения – институционално (двама председатели, секретариат, комитет на висшите длъжностни лица) и оперативно (интегриращи проекти) – на Съюза за Средиземноморието трябва да функционират по ефикасен и прозрачен начин

Едно от условията за бъдещия успех на Съюза за Средиземноморието е да направи своето функциониране разбираемо, а своите резултати - осезаеми за възможно най-голям брой участници (предприятия, университети, синдикати, местни и регионални органи на управление, гражданско общество). Неговите институции трябва следователно да започнат да функционират възможно най-бързо според прости, ефективни и прозрачни методи.

От практическа гледна точка това изискване за ефективност може да се изрази в сътрудничества с променлива геометрия, отворени за страните, които желаят да работят съвместно върху проекти от общ интерес, без да се изключват тези, които биха желали впоследствие да се присъединят към тях.

Освен това, изборът на проектите, напредъкът по тях и тяхното финансиране трябва да бъдат предмет на редовна оценка и контрол, по-специално по парламентарен път, като резултатите от тях са достъпни за широката общественост.

г. Финансирането се превърна в основен въпрос

След срещата на високо равнище в Париж Европейската комисия участва с финансов принос в първите проекти, обявени в рамките на Съюза за Средиземноморието. Въпреки икономическата и социална криза, за ефективното привеждане в действие на Съюза за Средиземноморието е необходимо различните партньори и по-специално Европейският съюз да положат по-голямо финансово усилие.

Ето защо трябва да се гарантира, че ЕС и неговите средиземноморски партньори ще дотират бюджета на Съюза за Средиземноморието със средства, които съответстват на залозите. Действието на страните партньори не трябва да се ограничава до отпускането на заеми или до отправянето на искания за използване a posteriori на етикета „Съюз за Средиземноморието“ за проекти за финансиране, които вече съществуват в друга институционална рамка, по-специално общностна.

И накрая, на генералния секретариат трябва да се предоставят подходящи средства, които да му позволяват да функционира ефикасно и в условия на независимост.

III. Срещата на високо равнище в Барселона, критичен етап за Съюза за Средиземноморието

Държавните и правителствени ръководители от Съюза на Средиземноморието ще проведат заседание в Барселона през юни 2010 г. Европейският парламент желае да допринесе за пълния успех на тази втора среща на високо равнище, изходът от която, след две трудни години на привеждане в действие, съставлява важен залог за бъдещето на Съюза за Средиземноморието.

Ето защо Европейският парламент ще обърне особено внимание на конкретния напредък, осъществен в трите приоритетни области: институционална организация, проекти и източници на финансиране на проекти.

а. Институционална организация: ефективност и демокрация

С оглед на срещата на върха в Барселона, трябва да се постигне напредък относно определението на институционалната и функционална структура на Съюза за Средиземноморието, като се гарантира спазването на изискванията за ефективност и прозрачност, и по-специално да се изяснят критериите за вземане на решения, финансиране и привеждане в действие на значими проекти.

Генералният секретариат е призван да стане основният елемент на този механизъм. Неговата ефикасност ще зависи от способността на неговия персонал да бъде независим в своята работа. Следва да се подчертае, че присъствието на един израелски висш държавен служител и на един палестински висш държавен служител, които си сътрудничат в рамките на международна организация в регионален мащаб, е рядък факт, източник на надежда. Нека да изтъкнем и необходимостта от добро сътрудничество и ясно определяне на границите на компетентност на Европейската комисия.

В новото институционално равновесие, без да се пренебрегват правомощията на Европейския парламент относно бюджетната процедура на Европейския съюз, е от съществено значение ЕСПА да упражнява по-големи правомощия, като изпълнява роля по консултиране и демократичен надзор във връзка с бюджетното изпълнение на проектите. Редовното изслушване на генералния секретар и на заместник генералните-секретари от различните компетентни комисии на ЕСПА би позволило да се обезпечи редовното проследяване на различните проекти и дейности. Поемането на по-голяма отговорност обаче трябва да бъде съпътствано от подобряване на функционирането и на методите на работа на ЕСПА, включително отпускането на необходимите човешки и финансови ресурси.

Участието на местните и регионални органи на управление е също наложително. Средиземноморските региони играят ключова роля за улесняване на разработването на устойчиви териториални политики и за осъществяването на конкретни проекти. Неотдавнашното учредяване на Регионалната и местна евро-средиземноморска асамблея (ARLEM) се явява отлична инициатива.

Съюзът на Средиземноморието не трябва да пропусне да приобщи в максимална степен към своите дейности и проекти гражданското общество, социалните партньори и многобройните професионални и социопрофесионални мрежи, развити в рамките на евро-средиземноморското сътрудничество. Създаването на евро-средиземноморски икономически и социален комитет и на средиземноморски форум на ръководителите на предприятия трябва да бъде насърчено в тази перспектива.

б. Проекти

Срещата на високо равнище в Париж определи шест важни стратегически хоризонтални сектора, съответстващи на няколко основни регионални предизвикателства: прекратяване на замърсяването на морето, транспорт, възобновяема енергия, образование, малки и средни предприятия, гражданска защита.

Генералният секретар е този, който трябва да селекционира, предложи и одобри т.нар. проекти „Съюз на Средиземноморието“. Редица от тях вече са част от Евро-средиземноморското партньорство. Следователно прагматизмът налага да се използват взаимно допълващите се елементи и да се намери правилното съотношение на координация и политическа мобилизация между европейското и евро-средиземноморското равнище.

Наред с шестте одобрени значими проекти, би било желателно други нови проекти да бъдат също така своевременно включени в дневния ред от генералния секретариат и заседанията на ресорните министри. Европейският парламент предлага, наред с другото, създаването в рамките на Съюза на Средиземноморието на проекти, като евро-средиземноморска програма „Erasmus junior“, под названието „Averroès“, позволяваща по-тесен обмен между ученици от средното училище и гимназията от държавите-членки на Съюза за Средиземноморието, или също така добавянето на културно измерение. Сътрудничеството в областта на хранителния и селскостопанския сектор, чиято значимост е стратегическа, трябва оттук нататък да бъде сред приоритетите на Съюза за Средиземноморието, с оглед постигане на по-голяма конвергенция на евро-средиземноморските селскостопански политики.

в. Увеличаване и гарантиране на финансиранията

Срещата на високо равнище в Барселона трябва да постави край на недостатъчното финансиране на проектите, обявени в рамките на Съюза за Средиземноморието.

Финансирането на предвидени проекти ще се опира на съчетаването на публични и частни средства, което трябва да бъде разработено и укрепено.

- през периода преди приключването на финансовата перспектива за 2007-2013 г., финансовата подкрепа от ЕС, която е необходима, трябва да се осъществява без да се накърняват вече изпълняваните или предвидените евро-средиземноморски регионални програми; в новата финансова перспектива за периода 2014-2020 г. на ЕС трябва значителна да се увеличат средствата, предназначени за Съюза на Средиземноморието;

- националните, европейските (ЕИБ-Механизъм за Евро-средиземноморски инвестиции и партньорство, ЕБВР) и международните (Световната банка) финансови институции вече извършват дейност в региона. Във връзка със значимите проекти трябва да се установят взаимодействия. Това би била една от задачите на секретариата;

- трябва да се предвиди създаването на евро-средиземноморска банка за инвестиции и развитие, с оглед по-специално укрепване на равнопоставеността между Север и Юг в Съюза за Средиземноморието;

- неотдавнашното стартиране на инвестиционни фондове, предназначени за финансирането на проекти на Съюза за Средиземноморието е добра новина. Трябва да се насърчава разработването на подобни инициативи.

Освен това, следва да се работи за подобряване на икономическата и правна среда на третите страни, с приоритет създаването на жизнеспособни и надеждни подрегионални финансови институции, в състояние да привличат чуждестранни инвестиции. Понастоящем споразуменията в защита на инвестициите са двустранни и разнородни. Създаването на харта за защита на инвестициите, която да е обща за страните от Южното Средиземноморие, както и на система за застраховане и финансови гаранции за инвеститорите би позволило хармонизирането и подобряването на тази защита.

Потоците от капитали, които представляват средствата, изпращани от мигрантите на населението на страните от Южното Средиземноморие, придобиват важно значение за икономическото развитие на страните, към които са насочени. Трябва се обмислят начини за улесняване на тези трансфери, като по-специално се цели намаляване на разходите, свързани с тях.

****

Европа и нейните съседи в южната и източната част на Средиземноморието се намират днес в повратен момент на тяхната обща история. Не съществува друга възможност освен обща и солидарна реакция спрямо значимите глобални предизвикателства, чиито последици намират всекидневен отглас в Средиземноморието.

В Барселона държавните и правителствените ръководители трябва да проявят прагматизъм и да покажат своята визия за изграждането, въз основа на настоящия сложен характер на региона, на евро-средиземноморска общност с общо бъдеще за повече от 800 милиона души. Те трябва да удовлетворят законния стремеж към мир, стабилност и просперитет на гражданите, тяхното желание да живеят в общество, основаващо се на правото и взаимното уважение.

Взаимното допълване и съвместната отговорност са най-добрите предимства, позволяващи средиземноморското разнообразие да бъде в служба на благоденствието, споделено от всички граждани.

.

• [1]  Заключение на Европейския съвет от 13 и 14 март 2008 г.
• [2]  Вж. докладите Jäätteenmäki, Tannock и Napoletano.

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (8.4.2010)

на вниманието на комисията по външни работи

относно Съюза за Средиземноморието
(2009/2215(INI))

Докладчик по становище: Niki Tzavela

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

Въведение

1.   изразява желание срещата на високо равнище на Съюза за Средиземноморието на 7 и 8 юни 2010 г. в Барселона да демонстрира непрекъснатата подкрепа от страна на ЕС за по-тясно сътрудничество с партньорите му от Южното Средиземноморие относно оптимизирането на националните схеми за подпомагане; разработването на общи позиции относно регулаторни въпроси в областта на енергетиката с помощта на Асоциацията на средиземноморските регулатори на електроенергия и природен газ (MEDREG) и на съвместния газов център на ЕС и страните от Машрек; Транс-средиземноморското сътрудничество в областта на възобновяемите енергийни източници; както и обмена на най-добри практики и постигането на технологичен напредък с помощта на инициативи и партньорства като Процеса от Барселона, Европейската политика за съседство, Договора за създаване на енергийна общност между ЕС и страните от Магреб и програмата за енергийна ефективност в строителния сектор (MED-ENEC);

Инфраструктура и доставки

2.   подкрепя изграждането на транс евро-средиземноморски връзки в електроенергийния, газовия и петролния сектор, които да повишат сигурността на енергийните доставки; подчертава важността на затварянето на електроенергийната верига в Средиземноморието и подкрепя разработването на южен газов коридор; насърчава използването на обратни потоци в случаите, когато това е обосновано от гледна точка на сигурността, разходната ефективност и жизнеспособността;

Слънчева и вятърна енергия

3.   подчертава факта, че Средиземноморието разполага с огромен и до голяма степен неоползотворен потенциал в областта на възобновяемите енергийни източници, като например слънчева енергия, вятърна енергия и водна енергия;

4.   призовава за силна подкрепа за Средиземноморския план за слънчева енергия (MSP), тъй като той има за цел увеличаването използването на слънчева енергия и на други възобновяеми енергийни източници за производство на електроенергия с амбициозна цел от 20 GW допълнително инсталиран капацитет до 2020 г. и реализирането на икономии на енергия от 20% в Средиземноморския регион;

5.   подчертава допълнителното значение на Средиземноморския план за слънчева енергия за икономическото развитие на държавите от Южното Средиземноморие по отношение на предоставянето на допълнителна национална електроенергийна мощност, засилване на мрежовите инфраструктури и укрепване на създаването на нов промишлен сектор на производство на компоненти за слънчева енергия (и свързаните с него работни места), и призовава, във връзка с това, за изготвянето на практически план за действие въз основа на стратегическия документ;

6.   отбелязва, че редица промишлени инициативи в Средиземноморския регион (като например DESERTEC) имат потенциал да окажат положително въздействие върху енергийната сигурност, околната среда, устойчивото развитие и разрастването на енергийните мрежи, и призовава за предприемането на мерки с практическа насока за тяхното осъществяване; същевременно подчертава, че тези проекти следва да създадат пряка добавена стойност за местните общности , в които те се намират, чрез активното участие на заинтересованите страни на местно равнище, улесняване на трансфера на технологии и подпомагане на развитието на ефективни мрежи и инфраструктури, които също могат да се използват на местно равнище, като по този начин насърчават местната икономика, допринасят за социалното сближаване и подпомагат по-нататъшното развитие на съответните региони;

7.   подчертава значението на проекти в сектора на възобновяемите енергийни източници, които не само допринасят за икономическото развитие на държавите-членки на Съюза за Средиземноморието, особено за държавите от южното средиземноморско крайбрежие, но също съставляват и структурен елемент на сътрудничество в рамките на Съюза за Средиземноморието;

Промишлено сътрудничество

8.   призовава за установяване на регулаторна и институционална рамка, основана на прозрачност и предвидимост, в целия евро-средиземноморски регион, която да насърчава промишлеността, търговията, както и научноизследователската и развойна дейност, с цел да се постигне балансиран икономически растеж;

9.   подчертава значението на формирането на промишлени политики за подобряване на икономиите от мащаба, като същевременно се подпомагат малките и средните предприятия (МСП) и се укрепват високотехнологичните сектори; призовава държавите-членки и институциите на Съюза за Средиземноморието да играят активна роля при подпомагането на МСП, със специален акцент върху ефективните финансови услуги и техническа и административна помощ, като по този начин ще се създаде силна предприемаческа база, особено в секторите, които допринасят за икономическия растеж в средиземноморските държави;

10. подчертава значението на настоящите преговори относно Евро-средиземноморска зона за свободна търговия и насърчава държавите-членки на Съюза за Средиземноморието да работят в посока хармонизиране на позициите си в контекста на преговорите в СТО;

Сътрудничество и обучение в областта на науката и технологиите

11. подчертава значението на научноизследователската и развойната дейност като част от стратегията за възстановяване и конкурентоспособност за държавите от Южното Средиземноморие и призовава за засилване и по-добра координация на научното и технологичното сътрудничество между държавите от Средиземноморския регион; подкрепя инициативата за Евро-средиземноморски университет и създаването на „Евро-средиземноморско пространство за висше образование и научни изследвания”, както се предвижда в Декларацията от Катания от 29 януари 2006 г.;

12. подчертава необходимостта от насърчаване на обмена на най-добри практики и на мобилността на научните изследователи и призовава за съвместно планиране на научноизследователската дейност в различни области, включително морските изследвания и гражданската защита (например по отношение на природните бедствия), както и на здравните, социалните и екологичните изследвания, с участието на действащи лица на местно равнище и гражданското общество; изразява своята подкрепа за идеята за създаване и развитие на Евро-средиземноморски институт по въпросите на горските пожари;

13. призовава за допълнително насърчаване и подпомагане на инициативата „Слънчева енергия за мир“ в рамките на Евро-средиземноморския проект за интегриране на енергийния пазар (MED-EMIP);

14. препоръчва държавите, участващи в Евро-средиземноморския процес, да се включат в инициативата „Интелигентни градове“ в рамките на Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET);

Втечнен природен газ (LNG)

15. подчертава, че целите „20-20-20“ по отношение на климата ще засегнат сериозно търсенето на газ и поради тази причина създаването на план за действие на държавите от Съюза за Средиземноморието в областта на LNG би спомогнало за диверсификацията и сигурността на доставките, особено за държавите, които разчитат на единствени доставчици;

16. подчертава важността на постигането на напредък в областта на технологиите за втечнен природен газ (LNG) и на инвестициите по отношение транспортния капацитет на плавателните съдове, както и по отношение на терминалите за регазификация на втечнен природен газ; отбелязва, че наред с развитието на инфраструктурата е от значение и морската сигурност;

ИКТ

17. препоръчва подкрепата на плана за действие BB-MED (сателитни и широколентови технологии).

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	7.4.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	44 0 4
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Jan Březina, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Lena Ek, Ioan Enciu, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Jacky Hénin, Edit Herczog, Sajjad Karim, Arturs Krišjānis Kariņš, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Jaroslav Paška, Aldo Patriciello, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Michèle Rivasi, Jens Rohde, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Niki Tzavela, Vladimir Urutchev, Adina-Ioana Vălean, Alejo Vidal-Quadras
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Lara Comi, António Fernando Correia De Campos, Rachida Dati, Jolanta Emilia Hibner, Yannick Jadot, Oriol Junqueras Vies, Bernd Lange, Marian-Jean Marinescu, Ivari Padar, Mario Pirillo, Silvia-Adriana Ţicău, Lambert van Nistelrooij

СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (27.4.2010)

на вниманието на комисията по външни работи

относно Съюза за Средиземноморието
(2009/2215(INI))

Докладчик по становище: Marielle De Sarnez

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по външни работи да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  потвърждава значението на зона за свободна търговия на Евромед, която в значителна степен ще допринесе за мира, просперитета и сигурността в целия регион, както и за по-задълбочена икономическа и териториална интеграция, която благоприятства икономическия растеж в региона; призовава за продължаване на преговорите относно зоната за свободна търговия въз основа на съгласуваност и постепенност в условията на рационално, предвидимо партньорство, което отразява социалноикономическите реалности на всяка страна; подчертава, че Съюзът за Средиземноморието следва да се счита за инициатива, допълваща установеното в Барселона през 1995 г. евро-средиземноморско партньорство, която има за цел да попълни някои от неговите пропуски;

2.        подчертава значението на отношенията между Европейския съюз и средиземноморския регион в търговската, политическа, социална, академична и културна област, както и по отношение на развитието и защитата на околната среда. Счита, че разработването на допълнителен регионален пазар ще стимулира промишлената политика на средиземноморските региони на Европейския съюз;

3.        призовава Комисията да укрепи ролята си на инвеститор и партньор, и да изработи специфични насоки за отговорни инвестиции, които ще позволят да се намали социалното неравенство, да се стимулира диверсификацията на местните икономики, най-вече в промишлено отношение, устойчивото развитие на селското стопанство, да се защити местното производство на храни и продоволствената сигурност. Изтъква, в частност, необходимостта от подкрепа на преките чуждестранни инвестиции и от насърчаване на научноизследователската и развойна дейност;

4.        приканва Комисията да засили своята роля в проекта за Съюз за Средиземноморието и призовава за по-голяма яснота по отношение на нейното участие в новата институционална структура;

5.        приветства избора на шест големи стратегически сектора: почистване на морето, план за слънчева енергия, транспорт, образование и изследвания, МСП и развитие на предприятията, както и гражданска защита, и изразява надежда, че изброените големи проекти ще получат необходимата подкрепа от европейските и международните финансови институции. Счита, че следва да бъдат положени усилия към новите проекти на Съюза за Средиземноморието да бъдат приобщени максимален брой евро-средиземноморски партньори.

6.  отчита приноса в оперативен и административен план, който може да бъде предоставен от сформиращия се секретариат за дейността на Съюза за Средиземноморието за осъществяване на евро-средиземноморските приоритети с помощта на достатъчни и точно определени ресурси;

7.  изтъква жизненоважната необходимост от развитие на обмена Юг-Юг, която представлява едва 6 % от търговския обмен, и от предприемане на действия във връзка с разширяване обхвата на споразумението от Агадир. Припомня интереса на тези държави от засилването на отношенията и на търговията помежду им, така че да създадат единна, силна и привлекателна за инвеститорите икономическа зона, способна да защитава интересите на региона и да спомогне за неговото развитие. Подчертава, че Съюзът за Средиземноморието трябва да улесни реагирането по отношение на искания за оказване на техническа и финансова помощ, с оглед насърчаване на икономическата интеграция Юг-Юг; счита, че разширяването и опростяването на натрупване на пан евро-средиземноморски произход би могло да помогне за постигането на тази цел;

8.  застъпва становището, че укрепването на пристанищната и сухопътната транспортна инфраструктура може да спомогне за насърчаването на икономическия растеж и търговския обмен между евро-средиземноморските държави;

9.  изразява желание за подобряване на икономическата и правна среда в региона, необходима гаранция за гарантиране на сигурността на бъдещите инвестиции, особено по отношение на преките чуждестранни инвестиции, които остават на много ниско равнище, както и за насърчаване на финансирането на големите стратегически проекти; изразява също желание за постигане на повече хармонизация в тази област, при положение, че съществуват големи различия между различните държави;

10. изразява желание за подобряване на икономическата и правна среда в региона, необходима гаранция за бъдещи инвестиции; изтъква значението на целта за отдаване на предимство на развитието на човешките ресурси и заетостта в съответствие с Целите за развитие на хилядолетието за борба срещу бедността; подчертава, че запазването и развитието на солидни обществени услуги представлява важен елемент за гарантирането на устойчиво развитие в региона;

11       подчертава значението на ролята и диалога на предприятията от двете страни на Средиземно море за засилване на обмена и на инвестициите;

12.                 призовава Комисията при преговорите по търговските споразумения да вземе под внимание резултатите от оценката на въздействието и да изготви оценка относно въздействието на процеса на либерализация в условията на изменение на климата и на икономическата и социална криза и да позволи, при необходимост, прогресивното му и асиметрично прилагане като защитава сравнимите производствени отрасли от двете страни на Средиземно море, за които е по-вероятно да се сблъскат с конкуренция в резултат на по-голямата либерализация; призовава СзС да избере проекти основно в съответствие със социалните и екологични потребности и необходимостта от намаляване на въздействието върху околната среда;

13.      подчертава необходимостта от прилагане на регионална политика в областта на селското стопанство, в съответствие с пътната евро-средиземноморска карта за селското стопанство, която защитава местното селскостопанско производство и продоволствената сигурност, и насърчава производството, разпространението и диверсификацията на типични средиземноморски продукти, развитието на малките и средни стопанства, и която е адаптирана към устойчивото развитие; в контекста на нарастваща продоволствена несигурност в много средиземноморски държави партньори, призовава Комисията да приеме исканията на партньорите за разширяване на предпазните мерки и за бързи процедури за тяхното задействане по време на продоволствена криза,

14. признава значението на засилването на сътрудничеството между евро-средиземноморските партньори в сферата на енергетиката и необходимостта от развитие на регионален енергиен пазар с оглед осъществяването на проекти за производство на енергия от възобновяеми източници и за енергийна инфраструктура в района на Средиземно море; настоява проектите в областта на енергетиката и устойчивото развитие, по примера на проекта Desertec, да обхващат преди всичко региона и по този начин да допринасят за неговото развитие; приветства регионалния проект на СзС за средиземноморски план за слънчева енергия, тъй като освен за развитието на инфраструктура, той ще допринесе за развитието на отрасъла за производство на компоненти, както и за съответната инженерна дейност и технологии във всички държави, които участват в него,

15. изразява желание споразуменията за асоцииране да се преразгледат, като се отчитат новите потребности, свързани с финансовата, икономическа, социална, продоволствена и енергийна криза;     припомня, че една от основните цели на създаването на евро-средиземноморската зона за свободна търговия трябва да бъде целта за търговия в услуга на процеса на развитие и намаляване на бедността и изразява желание пътната карта на министерската среща на високо равнище от 9 декември 2009 г. да позволи постигането на посочената цел;

16. насърчава Комисията в хода на търговските преговори да отстоява своите изисквания в областта на демокрацията и правата на човека, не само по отношение на Либия, която участва в СзС в качеството на наблюдател, но и по отношение на всички държави-членки на Съюза за Средиземноморието;

17. призовава Комисията да съдейства за регионалната стабилност и предотвратяването на кризи, с цел консолидирането на единно пространство на мир, развитие, справедливост, равенство, свобода, плурализъм, демокрация и зачитане.

18. потвърждава централното място на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея като естествен форум за политически, икономически и социален диалог между демократично избраните представители на евро-средиземноморските държави.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	27.4.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	23 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Daniel Caspary, Marielle De Sarnez, Christofer Fjellner, Joe Higgins, Yannick Jadot, Metin Kazak, Bernd Lange, David Martin, Emilio Menéndez del Valle, Vital Moreira, Cristiana Muscardini, Tokia Saïfi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Gianluca Susta, Jan Zahradil, Pablo Zalba Bidegain, Paweł Zalewski
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	George Sabin Cutaş, Elisabeth Köstinger, Michael Theurer, Jarosław Leszek Wałęsa
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Lara Comi, Sylvie Guillaume

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	28.4.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	58 6 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Gabriele Albertini, Dominique Baudis, Frieda Brepoels, Elmar Brok, Arnaud Danjean, Michael Gahler, Marietta Giannakou, Takis Hadjigeorgiou, Anna Ibrisagic, Anneli Jäätteenmäki, Jelko Kacin, Maria Eleni Koppa, Andrey Kovatchev, Eduard Kukan, Krzysztof Lisek, Sabine Lösing, Barry Madlener, Mario Mauro, Kyriakos Mavronikolas, Jean-Luc Mélenchon, Willy Meyer, Alexander Mirsky, Andreas Mölzer, María Muñiz De Urquiza, Annemie Neyts-Uyttebroeck, Norica Nicolai, Raimon Obiols, Kristiina Ojuland, Justas Vincas Paleckis, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Vincent Peillon, Hans-Gert Pöttering, Cristian Dan Preda, Fiorello Provera, Libor Rouček, José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra, Nikolaos Salavrakos, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Marek Siwiec, Zoran Thaler, Inese Vaidere, Johannes Cornelis van Baalen, Kristian Vigenin
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Laima Liucija Andrikienė, Elena Băsescu, Emine Bozkurt, Véronique De Keyser, Hélène Flautre, Charles Goerens, Elisabeth Jeggle, Evgeni Kirilov, Georgios Koumoutsakos, Barbara Lochbihler, Norbert Neuser, Judith Sargentini, Alf Svensson, Indrek Tarand, László Tőkés, Ivo Vajgl, Luis Yáñez-Barnuevo García, Janusz Władysław Zemke
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Georgios Papanikolaou