Процедура : 2009/0054(COD)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0136/2010

Внесени текстове :

A7-0136/2010

Разисквания :

PV 19/10/2010 - 15
CRE 19/10/2010 - 15

Гласувания :

PV 20/10/2010 - 6.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0374

ДОКЛАД     ***I
PDF 1107kWORD 700k
4.5.2010
PE 438.475v02-00 A7-0136/2010

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработен текст)

(COM(2009)0126 – C7‑0044/2009 – 2009/0054(COD))

Комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите

Докладчик: Barbara Weiler

(Преработка – член 87 от Правилника за дейността)

Докладчик по становище(*):

Raffaele Baldassarre, комисия по правни въпроси

(*) Процедура с асоциирани комисии – член 50 от Правилника

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ИЗМЕНЕНИЯ
ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 ПРИЛОЖЕНИЕ: СТАНОВИЩЕ НА КОНСУЛТАТИВНАТА РАБОТНА ГРУПА НА ПРАВНИТЕ СЛУЖБИ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
 СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика
 ПРОЦЕДУРА

ПРОЕКТ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (преработен текст)

(COM(2009)0126 – C7‑0044/2009 – 2009/0054(COD))

(Процедура на съвместно вземане на решение – преработен текст)

Европейският парламент,

–   като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2009)0126),

–   като взе предвид член 251, параграф 2 и член 95 от Договора за ЕО, съгласно които предложението му е представено от Комисията (C7‑0044/2009),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Последствия от влизането в сила на Договора от Лисабон за междуинституционалните механизми за вземане на решения, които са в ход“ (COM(2009)0665),

–   като взе предвид член 294, параграф 3 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

–   като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

–   като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(1),

–   като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от .... до комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите съгласно член 87, параграф 3 от своя Правилник за дейността,

–   като взе предвид членове 87 и 55 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по правни въпроси и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7‑0136/2010),

A. като има предвид, че съгласно становището на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество,

1.  одобрява предложението на Комисията, както е адаптирано към препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, и както е изменено по-долу;

2.  призовава Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в това предложение или да го замени с друг текст;

3.  възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

Изменение  1

Предложение за директива

Съображение 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(7) Едно от приоритетните действия в Европейския план за икономическо възстановяване е намаляването на административната тежест и насърчаването на предприемачеството като, inter alia, се гарантира, че държавните органи плащат фактурите за доставки и услуги, включително на МСП, в срок от един месец, което ще облекчи затрудненията по отношение на ликвидните средства.

(7) Едно от приоритетните действия в Европейския план за икономическо възстановяване е намаляването на административната тежест и насърчаването на предприемачеството като, inter alia, се гарантира, че по принцип фактурите за доставки и услуги, включително на МСП, се изплащат в срок от един месец, което ще облекчи затрудненията по отношение на ликвидните средства.

Обосновка

Държавните и частните възлагащи органи следва по принцип да са задължени да плащат фактурите в срок от 30 дни. Въпреки това, дерогации от това правило следва да останат възможни, както е предвидено в директивата. В сектора на строителството, като пример, извършената работа и, следователно, документите, на които се основават предадените фактури, могат да са толкова сложни, че е възможно тяхната проверка да отнеме повече време от предвиденото. Правилата за частичните плащания могат да се използват за овладяване на този проблем.

Изменение  2

Предложение за директива

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12) Забавата за плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави-членки поради ниските лихви, начислявани  за забава, или липсата на такива  , и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени, включително като изключението от правото за начисляване на лихви да бъде направено несправедлива клауза в договорите и като бъде предвидено  обезщетяване на кредиторите за понесените разходи, за да се обърне тази тенденция и да се направи така, че последствията от нарушенията на сроковете на плащане да бъдат такива, че да обезсърчат тази практика.

(12) Забавата за плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави-членки поради ниските лихви, начислявани  за забава, или липсата на такива  , и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени, насочени към възприемане на култура на плащане в срок, за да се обърне тази тенденция и да се направи така, че последствията от нарушенията на сроковете на плащане да бъдат такива, че да обезсърчат тази практика. Тези промени следва да включват определяне на максимална продължителност на сроковете за плащане, предвиждане на обезщетяване на кредиторите за понесените разходи и определяне на изключването на правото за начисляване на лихви и правото на обезщетение за разноски по събирането като несправедливи договорни клаузи и нелоялни търговски практики. Следва да се постави специално ударение върху МСП. Поради това е от съществено значение да не се предлагат действия, които създават сложни административни процедури и бюрокрация.

 

Обосновка

Необходимо е да се изпрати ясно послание до стопанските субекти, че изключването на правото на обезщетение за разноски по събирането – право, което предложението се стреми да укрепи, е несправедливо условие, което не би могло да бъде прилагано срещу кредиторите и което може да представлява основание за иск за обезщетение за вреди.

Изменение  3

Предложение за директива

Съображение 12 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(12а) Съответно, следва да се предвиди по правило сроковете за плащане за договорите между търговци да се ограничат до 60 дни. При все това, определени дружества биха могли да имат основания да изискват по-дълги срокове за плащане, например когато продажбите са концентрирани в рамките на кратък период от годината, докато покупките трябва да се извършват целогодишно. Поради това следва да остане възможността страните по договора изрично да се споразумеят относно срокове за плащане, по-дълги от 60 дни, при условие, обаче, че такова удължаване не води до неоснователни вреди за която и да е от страните по договора.

Изменение  4

Предложение за директива

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(13) С оглед на последователността в законодателството на Общността, за целите на настоящата директива следва да се прилага определението за „възлагащи органи“, посочено в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки.

 

(13) С оглед на последователността в законодателството на Общността, за целите на настоящата директива следва да се прилага определението за „възлагащи органи“, посочено в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, и в Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги1. Въпреки това, определението за „държавен орган“ не следва да включва държавните предприятия, определени в Директива 2004/17/ЕО.

 

_____

1 OВ L 134, 30.04.2004 г., стр. 1.

Обосновка

Включването на държавните предприятия според определението в Директива 2004/17/ЕО в приложното поле на директивата би довело до нарушаване на конкуренцията в засегнатите сектори. Съгласуваност с изменението на член 2, параграф 2.

Изменение  5

Предложение за директива

Съображение 15

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(15)Необходимо е справедливо обезщетяване за кредиторите за разноските по събиране, понесени вследствие на забава за плащане, за да се гарантира, че последствията от забавата за плащане са такива, че да обезсърчат тази практика. Разноските по събирането следва също да включват възстановяване на административни разходи и обезщетение за вътрешните разноски, понесени вследствие забава за плащане, за което в настоящата директива следва да бъде определена възможността за минимална фиксирана сума, която би могла да се натрупва с лихва за забава за плащане  . Следва да се предвиди обезщетяване за разноските по събирането, без да се накърняват националните разпоредби, по силата на които национален съдия би могъл да присъди на кредитора допълнителни обезщетения за вреди във връзка със забавата по вина на длъжника.

(15)Необходимо е справедливо обезщетяване за кредиторите за разноските по събиране, понесени вследствие на забава за плащане, за да се гарантира, че последствията от забавата за плащане са такива, че да обезсърчат тази практика. Разноските по събирането следва също да включват възстановяване на административни разходи и обезщетение за вътрешните разноски, понесени вследствие забава за плащане, за което в настоящата директива следва да бъде определена възможността за фиксирана сума, която би могла да се натрупва с лихва за забава за плащане  . Следва да се предвиди обезщетяване за разноските по събирането, без да се накърняват националните разпоредби, по силата на които национален съдия би могъл да присъди на кредитора допълнителни обезщетения за вреди във връзка със забавата по вина на длъжника.

Обосновка

Изменение  6

Предложение за директива

Съображение 15 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(15a) В допълнение към правото на плащане на фиксирана сума за покриване на вътрешните разноски по събиране, кредиторите също следва да имат право на възстановяване на другите разходи, свързани със забава за плащане от страна на длъжник, които по-конкретно следва да включват разходи на кредитори за наемане на адвокат или използване на услугите на агенция за събиране на вземания. Кредиторите също следва да могат да изискват възстановяване на разходи, свързани с използване на овърдрафт.

Обосновка

Трябва прецизно да се изясни кои разходи следва да се считат за разходи по събиране, понесени в резултат от забава за плащане от страна на длъжници. Горният списък не е изчерпателен.

Изменение  7

Предложение за директива

Съображение 16

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16) Наблюденията показват, че държавните органи често изискват договорни срокове за плащане по търговски сделки, които са значително по-дълги от 30 дни. Следователно сроковете за плащане на обществени поръчки, възложени от държавни органи, по правило следва да бъдат ограничени най-много до 30 дни.

заличава се

Обосновка

Изменение  8

Предложение за директива

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17) Особено съжаление буди фактът, че настъпва забава за плащане, въпреки че длъжникът е платежоспособен. Наблюденията показват, че държавните органи често плащат фактурите доста след изтичане на приложимия срок за плащане. Държавните органи биха могли да бъдат изправени пред много по-малки финансови ограничения, тъй като те биха могли да ползват по-сигурни, предсказуеми и непрекъснати източници на приходи, отколкото частните предприятия. В същото време за постигането на своите цели те зависят в по-малка степен, отколкото частните предприятия, от изграждането на стабилни търговски връзки. Вследствие на това държавните органи биха могли да са по-малко мотивирани да плащат навреме. Вследствие на това държавните органи биха могли да са по-малко мотивирани да плащат навреме. Освен това много държавни органи могат да получат финансиране при по-привлекателни условия, отколкото частните предприятия. По тази причина е целесъобразно да бъдат въведени съответно по-високи възпиращи обезщетения в случай на забава за плащане от страна на държавни органи.

(17) Особено съжаление буди фактът, че настъпва забава за плащане, въпреки че длъжникът е платежоспособен. Наблюденията показват, че държавните органи често плащат фактурите доста след изтичане на приложимия срок за плащане. Държавните органи биха могли да бъдат изправени пред много по-малки финансови ограничения, тъй като те биха могли да ползват по-сигурни, предсказуеми и непрекъснати източници на приходи, отколкото частните предприятия. В същото време за постигането на своите цели те зависят в по-малка степен, отколкото частните предприятия, от изграждането на стабилни търговски връзки. Вследствие на това държавните органи биха могли да са по-малко мотивирани да плащат навреме. Вследствие на това държавните органи биха могли да са по-малко мотивирани да плащат навреме. Освен това много държавни органи могат да получат финансиране при по-привлекателни условия, отколкото частните предприятия. Това отрицателно въздействие на забавата за плащане от държавните органи трябва да се измерва в светлината на значението на обществените поръчки за икономиката на Европейския съюз в нейната цялост. По тази причина е целесъобразно да бъдат въведени специални мерки по отношение на търговските сделки между предприятия и държавни органи, установяващи срокове за плащане, които по правило не превишават 30 дни за обществени поръчки, възложени от държавни органи.

Обосновка

Изменение  9

Предложение за директива

Съображение 17а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(17a) По отношение на своето финансиране и търговски отношения институциите на Европейския съюз се намират в положение, което е подобно на положението на държавните органи. Максималните срокове за плащане за държавните органи, съгласно определеното в настоящата директива, съответно се прилагат към институциите на Европейския съюз.

Обосновка

Изменението следва да се разглежда заедно с член 2, параграф 2. Докладчикът счита, че Директивата следва да се прилага към институциите на Европейския съюз.

Изменение  10

Предложение за директива

Съображение 17 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(17б) Особена причина за безпокойство във връзка със забавата за плащане е положението със здравните услуги в голям брой държави-членки. При все това, проблемите в сектора на здравеопазването не могат да се решат мигновено, тъй като трудностите, срещани от здравните заведения, произлизат от наследена задлъжнялост. Поради това, здравните заведения следва да разполагат с по-голяма гъвкавост при изпълнение на своите ангажименти. Все пак, държавите-членки следва да полагат всички усилия за гарантиране, че плащанията в сектора на здравеопазването се извършват в рамките на договорните срокове за плащане.

Обосновка

В много държави-членки системата на здравеопазването изпитва затруднения да извършва плащанията навреме. В много случаи тези проблеми с плащанията са резултат от „предишни грешки“ и структурни проблеми. Държавите-членки следва да се стремят да гарантират, че установените в настоящата директива правила се прилагат и за плащания от здравни заведения. При все това, тези заведения следва да разполагат с по-голяма гъвкавост при извършване на плащанията.

Изменение  11

Предложение за директива

Съображение 18

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(18) Настоящата директива следва да забрани злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите. Когато договор служи главно да осигури на длъжника допълнителни ликвидни средства във вреда на кредитора, например като се изключва възможността кредиторът да начислява лихва за забава за плащане или като се определя лихвен процент за забава за плащане, който е значително по-нисък от законната лихва, предвидена в настоящата директива , или когато основното предприятие по договора налага на своите доставчици или подизпълнители условия на плащане, които не са основателни предвид условията, от които самият той се ползва, същите могат да се разглеждат като фактори, представляващи такава злоупотреба. Настоящата директива не следва да засяга националните разпоредби за начините на сключване на договорите или уреждащи валидността на договорните клаузи, които са несправедливи по отношение на длъжника.

(18) Настоящата директива следва да забрани злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите. Когато договорна клауза или практика служи главно да осигури на длъжника допълнителни ликвидни средства във вреда на кредитора, например като се изключва възможността кредиторът да начислява лихва за забава за плащане или като се определя лихвен процент за забава за плащане, който е значително по-нисък от законната лихва, предвидена в настоящата директива, или когато основното предприятие по договора налага на своите доставчици или подизпълнители условия на плащане, които не са основателни предвид условията, от които самият той се ползва, същите могат да се разглеждат като фактори, представляващи такава злоупотреба. Съгласно академичния проект за обща референтна рамка всяка договорна клауза или практика, която грубо нарушава добрата търговска практика в противоречие с понятията „добросъвестност“ и „лоялност“, следва да се счита за неправомерна. Настоящата директива не следва да засяга националните разпоредби за начините на сключване на договорите или уреждащи валидността на договорните клаузи, които са несправедливи по отношение на длъжника.

Изменение  12

Предложение за директива

Съображение 18а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

.

(18а) В рамките на полагането на по-големи усилия за предотвратяване на злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите, държавите-членки, официално признатите органи и органите, които имат законен интерес, следва да насърчават, с помощта на Комисията, изготвянето и разпространението на етични кодекси, както и приемането на системи за разрешаване на спорове чрез посредничество и арбитраж, които следва да са доброволни, да предоставят подходящи механизми за подаване на жалби и да се договарят на национално равнище или на равнището на Съюза и които да са предназначени да гарантират пълното зачитане на правата, предвидени в настоящата директива.

Обосновка

При всички положения е желателно етичните кодекси да включват ефективни механизми за подаване на жалби, които да могат да се използват срещу тези, които не изпълняват своите договорни задължения. Въпреки това, такива разпоредби могат да имат само ограничена ефективност, ако се основават на доброволни начала, считайки, освен всичко, липсата на задължение за гарантиране на подходящо поведение от страна на участващите партньори (освен страха от изключване). Поради това е от съществено значение да се гарантира възможно най-пълното участие на представителните органи и да се насърчава медиация и арбитраж с оглед гарантиране, че намираните решения са най-малко скъпите и най-бързите.

Изменение  13

Предложение за директива

Съображение 18 б (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(18б) В настоящата директива се определят специфични критерии за оценка на евентуалната несправедливост на договорните условия, като се вземат предвид особеностите на търговските сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи, които се различават значително от особеностите на търговските сделки, в които участват потребители.

Обосновка

Изменението пояснява, че специфичните критерии за оценка на евентуалната несправедливост на договорните условия, съгласно определеното в настоящата директива, са били разработени с оглед на особеностите на търговските сделки между предприятия или между предприятия и държавни органи, които се различават значително от особеностите на търговските сделки, в които участват потребители.

Изменение  14

Предложение за директива

Съображение 20 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(20а) За да се улесни спазването на разпоредбите на настоящата директива, държавите-членки следва да насърчават прибягването до посредничество и други средства за алтернативно разрешаване на спорове.

Обосновка

Докладчикът желае да насърчи използването на медиацията и други средства за алтернативно разрешаване на спорове.

Изменение  15

Предложение за директива

Съображение 22

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22) Необходимо е да се гарантира, че процедурите за събиране на неоспорени вземания, свързани със забава за плащане по търговските сделки,  приключват в кратък срок.

(22) Необходимо е да се гарантира, че процедурите за събиране на неоспорени вземания, свързани със забава за плащане по търговските сделки, приключват в кратък срок, при наличието на възможност за подаване на такива искове срещу предприятия и публични органи чрез широко достъпна онлайн процедура, която е на разположение при равни условия за всички кредитори, установени в Съюза, и до която се осигурява достъп чрез портала на ЕС за електронно правосъдие, след като той започне да функционира.

Изменение  16

Предложение за директива

Съображение 22 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22а) В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество държавите-членки следва да изготвят, за свои цели и в интерес на Съюза, свои собствени таблици, които отразяват съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да ги направят обществено достояние.

Изменение  17

Предложение за директива

Член 2 – точка 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2) „държавен орган“ е всеки договарящ орган , както е определен от Директива 2004/18/EО ;

(2) „държавен орган“ е всеки договарящ орган , както е определен в член 1, параграф 9, от Директива 2004/18/EО и в член 2, параграф 1, от Директива 20014/17/ЕО, независимо от предмета или стойността на договора, както и всяка институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз;

Обосновка

Изменение  18

Предложение за директива

Член 2 – точка 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(4) „забава за плащане“ е неплащане в рамките на срока за плащане, посочен в член 3, параграф 2 или член 5, параграф 2  ;

(4) „забава за плащане“ е неплащане в рамките на срока за плащане, посочен в договора или, при липса на такова посочване, на срока, посочен в член 3, параграф 2, буква б) или член 5, параграф 2, буква б);

Обосновка

Това изменение е важно, тъй като следва да е позволено посочването в договор на срок за плащане, който е по-кратък от тези, установени в член 3, параграф 2 и член 5, параграф 2, като в тези случаи длъжникът следва да бъде съответно санкциониран, ако не спази въпросния срок.

Изменение  19

Предложение за директива

Член 2 – точка 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(5) „лихва за забава за плащане“ означава законна лихва или договорена такава, за която предприятията са се споразумели;

(5) „лихва за забава за плащане“ означава законна лихва или договорена такава, за която предприятията са се споразумели и която не е под размера на законната лихва;

Изменение  20

Предложение за директива

Член 2 – точка 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

6. „законна лихва“ означава проста лихва за забава за плащане при процент, който представлява сбор от основния процент и най-малко седем процентни пункта;

6. „законна лихва“ означава проста лихва за забава за плащане при процент, който представлява сбор от основния процент и най-малко девет процентни пункта;

Обосновка

Наличието на по-уеднаквен набор от правила, приложим за всички сектори и включващ едно леко повишаване на задължителната законна лихва, вместо обезщетение под формата на еднократна фиксирана сума за забава за плащане, би гарантирало, че всички длъжници са третирани справедливо и че към тях се прилагат пропорционални, но възпиращи санкции. Това изменение произлиза от заличаването на член 5, параграф 5 от предложението на Комисията.

Изменение  21

Предложение за директива

Член 2 – точка 9 a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(9a) „проверима фактура“ означава ясно изготвена окончателна фактура, която се придържа към договорената подредба на артикулите и използва описанията, съдържащи се в договора. Количествените изчисления, скиците и другите подкрепящи документи, необходими за доказване на естеството и обхвата на извършената работа, трябва да са приложени към фактурата.

Обосновка

За да задейства срок за плащане и да породи задължение за плащане, една фактура трябва да е проверима. Следователно тя трябва, като пример, да изброява артикулите по отношение на които се изисква плащане, да посочва по кои артикули се начисляват разходите по извършената работа и да е придружена от подходящите подкрепящи документи. За да се счита за подробна и правилно изготвена, фактурата трябва да е в съответствие с разпоредбите на договора, сключен между страните.

Изменение  22

Предложение за директива

Член 3 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Лихва за забава за плащане

Сделки между предприятия

Обосновка

С цел постигане на яснота заглавието следва да посочва, че член 3 засяга единствено забавата за плащане между предприятия.

Изменение  23

Предложение за директива

Член 3 – параграф 2 – буква б

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихвите за забава за плащане се дължат автоматично в един от следните срокове:

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихвите за забава за плащане се дължат автоматично в един от следните срокове:

(i) тридесет дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане;

(i) тридесет календарни дни след датата на получаване от длъжника и датата на падежа на проверимата фактура или на равностойно искане за плащане;

(ii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите, тридесет дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите;

(ii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите, тридесет календарни дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите;

(iii) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет дни след същата  дата.

(iii) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет календарни дни след същата тази дата.

 

ба) датата на получаване на фактурата да не е предмет на договорно споразумение между длъжника и кредитора;

Изменение  24

Предложение за директива

Член 3 – параграфи 2 а и 2 б (нови)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2а. Държавите-членки следят за това максималната продължителност на посочената в параграф 2, буква б), точка iii) процедура за приемане или проверка да не превишава 30 дни.

 

2b. Държавите-членки следят за това срокът за плащане, определен в договора, да не надвишава 60 дни, освен ако това не е изрично договорено между длъжника и кредитора, и при условие, че не води до неоправдани вреди за която и да е от страните по договора.

Обосновка

Изменение  25

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – встъпителна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки следят за това, когато лихвата за забава за плащане стане дължима при търговските сделки в съответствие с членове 3 и 5 и ако в договора не е посочено друго, кредиторът да е в правото си да получи от длъжника една от следните суми:

1. Държавите-членки следят за това, когато лихвата за забава за плащане стане дължима при търговските сделки в съответствие с членове 3 и 5, кредиторът да е автоматично в правото си да получи от длъжника, т.е. без да е необходимо съответния кредитор да предприеме някакво действие, фиксирана сума от най-малко 40 евро;

Обосновка

Член 6 от предложението за директива гласи, че „клауза, която не включва лихва за забавено плащане, винаги се счита за представляваща явна злоупотреба“. Договорни условия, различни от предвиденото в член 3, биха могли да накърнят договорните гаранции за защита на кредиторите. Важно е да се гарантира, че процедурата е автоматична, с цел избягване на евентуални ответни мерки от страна на възложителя. Сумите за обезщетяване, дължими за разноските по събиране, следва да се посочват в минимални размери.

Изменение  26

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – буква а

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(a) за дълг в размер на 1 000 EUR или повече, но по-малък от 10 000 EUR — фиксирана сума от 70 EUR;

заличава се

Изменение  27

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б) за дълг в размер на 10 000 EUR или повече — сума, равна на 1 % от сумата, за която лихвата за забава за плащане става дължима.

заличава се

Изменение  28

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – буква в

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(c) за дълг в размер на 10 000 EUR или повече — сума, равна на 1 % от сумата, за която лихвата за забава за плащане става дължима.

заличава се

Обосновка

Обезщетение в размер на 1% без определен таван, дължимо при забава на плащане от 10 000 евро или повече, би могло да доведе до значителни и непропорционални разходи при транзакции с високи стойности и може да не отрази действителните разходи. Докладчикът счита, че следва да бъде определена горна граница за обезщетението за разноските по събирането.

Изменение  29

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 - алинея 1a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Държавите-членки следят за това, че в случай на множество искове срещу един и същ длъжник, обезщетението за разноските по събиране, посочено в параграф 1, е дължимо единствено върху сумата на дълговете, а не върху отделните искове.

Обосновка

Не би било справедливо, нито съответстващо на сегашната практика, да се обезщетяват разноските по събиране на едни и същи доставчици и купувачи за отделни искове, но това следва да доведе до възстановяване на разноските, посочени в параграф 1, съответстващи на сумата на всички тези кумулативни искове за забава за плащане. Това е особено важно в сектора на здравеопазването, когато болниците не могат да се изплатят на даден доставчик на различни видове лекарства за отделни доставки поради забава за плащане от страна на здравните застрахователи.

Изменение  30

Предложение за директива

Член 4 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Извън случаите, когато длъжникът не е отговорен за забавата, освен сумите, посочени в параграф 1, кредиторът е в правото си да иска от длъжника разумно обезщетение за всички оставащи разноски по събиране, понесени вследствие забава за плащане от последния.

3. С изключение на случаите, в които длъжникът се освобождава от отговорност за забавата, освен сумите, посочени в параграф 1, кредиторът е в правото си да иска от длъжника разумно обезщетение за всички оставащи разноски по събиране, понесени вследствие забава за плащане от последния. Другите разноски включват по-конкретно понесени от кредитора разноски, които произлизат от забава за плащане, в резултат от наемане на адвокат, назначаване на агенция за събиране на вземания или използване на овърдрафт.

Обосновка

Трябва да стане ясно какви разноски са включени в другите разноски, произлизащи от забава за плащане от страна на длъжника.

Изменение  31

Предложение за директива

Член 5 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Плащания от държавни органи

 

Сделки между предприятия и държавни органи

Изменение  32

Предложение за директива

Член 5 – параграф 1 – встъпителна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки следят за това при търговски сделки, водещи до доставка на стоки или предоставяне на услуги на държавни органи срещу възнаграждение, кредиторът да има право на лихва за забава за плащане, равна на законната лихва, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:

1. Държавите-членки следят за това при търговски сделки, водещи до доставка на стоки или предоставяне на услуги на държавни органи срещу възнаграждение, или за постигане на целите на държавни органи, кредиторът да има право на лихва за забава за плащане, равна на законната лихва, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:

Обосновка

Това изменение следва да се разглежда в светлината на член 2, параграф 1. Много от услугите, закупувани от държавни органи, не се предоставят на самите органи, а на трети страни, свързани с различни социални групи, в интерес на които държавните органи сключват договори за предоставянето на стоки или услуги. Договарянето на такива стоки или услуги за удовлетворяване на нуждите на дадена група образува част от целите на дейността на държавните органи, макар че тези органи не са крайният потребител на въпросните стоки или услуги.

Изменение  33

Предложение за директива

Член 5 – параграф 2 – буква б)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихвите за забава за плащане се дължат автоматично в един от следните срокове:

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихвите за забава на плащане  автоматично стават дължими най-късно при изтичане на един от следните срокове:

(i) тридесет дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане;

(i) тридесет календарни дни след датата на получаване от длъжника на проверимата фактура или на равностойно искане за плащане;

(ii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите, тридесет дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите;

(ii) ако длъжникът получи проверимата фактура или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите, тридесет календарни дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите;

(iii) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет дни след същата дата.

(iii) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи проверимата фактура или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет календарни дни след същата дата.

 

(iiiа) ако датата на получаване на фактурата или на равностойно искане за плащане е неустановена, тридесет дни от датата на получаване на стоките или услугите.

 

ба) датата на получаване на фактурата да не е предмет на договорно споразумение между длъжника и кредитора.

Обосновка

С цел пораждане на задължение за плащане, фактурата трябва да е проверима. Една фактура трябва да е проверима за определяне дали е пълна, дали е била правилно изготвена и дали е окончателна, с цел пораждане на задължение за плащане. По принцип, една окончателна фактура, която не отговаря на тези критерии, не би могла да поражда задължение за плащане.

Изменение  34

Предложение за директива

Член 5 – параграф 2 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

2a. За държавните здравни и медико-социални институции времевото ограничение, посочено в член 5, параграф 2, буква б), точки (i), (ii) и (iii), е шестдесет дни.

Обосновка

Les établissements publics de santé ainsi que les établissements médico-sociaux publics (ex. foyers pour handicapés) doivent bénéficier d’un délai de paiement de 60 jours en raison de la spécificité de leur mode de financement au niveau national (remboursement via le système de sécurité sociale). Il ne s’agit pas d’exclure ces établissements du champ de la Directive, ni de créer une dérogation pour une catégorie de payeurs par principe, mais bien de prendre en compte la spécificité de leur système de financement qui ne leur permet pas, indépendamment de leur volonté, de respecter le délai de paiement de 30 jours.

Изменение  35

Предложение за директива

Член 5 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Държавите-членки следят за това максималната продължителност на посочената в параграф 2, буква б), точка iii) процедура за приемане или проверка да не превишава 30 дни, освен ако в тръжната документация или в договора е посочено и надлежно обосновано друго.

3. Държавите-членки следят за това максималната продължителност на посочената в параграф 2, буква б), точка iii) процедура за приемане или проверка да не превишава 30 дни от датата на получаване на стоките или услугите.

Обосновка

Дерогацията от 30-дневния период за проверка е податлива на неопределен брой тълкувания и поради това следва да се заличи. Освен това, тъй като между държавните купувачи и частните доставчици често няма равнопоставеност, това оставя вратичка за държавните органи за въвеждане на различни времеви периоди за процедурата по проверка. В допълнение, предложеното изменение посочва началната дата за отброяване на 30-дневния период: датата на получаване на стоките или услугите.

Изменение  36

Предложение за директива

Член 5 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Държавите-членки следят за това срокът за плащане, определен в договора, да не надвишава сроковете, предвидени в параграф 2, буква б), освен ако е специално договорено между длъжника и кредитора и е надлежно обосновано от конкретни обстоятелства, като например обективна необходимост, плащането да бъде планирано за по-дълъг период от време.

4. Държавите-членки следят за това срокът за плащане, определен в договора, да не надвишава сроковете, предвидени в параграф 2, буква б), освен ако е специално договорено между длъжника и кредитора и е обективно обосновано в светлината на конкретното естество или специфики на договора, и във всички случаи не може да надвишава 60 дни..

Обосновка

Както предприятията, така и държавните органи следва да имат възможност за дерогация от 30-дневния краен срок само при извънредни и надлежно обосновани обстоятелства. Важно е да се установи максимален срок за плащане с цел ограничаване на това отклонение и избягване на злоупотреби.

Изменение  37

Предложение за директива

Член 5 – параграф 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

5. Държавите-членки следят за това, когато лихвата за забава за плащане стане дължима, кредиторът да има право на обезщетение под формата на еднократна сума в размер на 5% от дължимата сума. Това обезщетение е в допълнение към лихвата за забава за плащане.

заличава се

Обосновка

Би било неправилно санкциите да приемат формата на плащания към кредитори, тъй като бенефициентите биха били съответните частни субекти, а не държавен орган. Обезщетението на кредиторите следва да приеме формата на лихва.

Изменение  38

Предложение за директива

Член 6 – заглавие и параграф 1 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Договорни клаузи, които представляват явна злоупотреба

Договорни клаузи и практики, които представляват злоупотреба

1. Държавите-членки предвиждат, че договорна клауза, свързана с датата на плащане, с лихвения процент за забава за плащане или с разноските по събиране, или е неприложима, или може да е основание за иск за обезщетение за вреди, когато представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора.

1. Държавите-членки предвиждат, че договорна клауза или практика, свързана с датата или срока на плащане, с лихвения процент за забава на плащане или с обезщетяване за разноските по събиране, са неприложими и дават основание за иск за обезщетение за вреди, когато представляват злоупотреба по отношение на кредитора.

Когато се определя дали дадена клауза представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора, се вземат под внимание всички обстоятелства, включително добрата търговска практика и естеството на продукта или услугата.

Когато се определя дали дадена клауза или практика представлява злоупотреба по отношение на кредитора, по смисъла на алинея 1, се вземат под внимание всички обстоятелства, включително:

Взема се предвид също така, дали длъжникът има някаква обективна причина да се отклонява от законния лихвен процент или от член 3, параграф 2, буква б), член 4, параграф 1 или член 5, параграф 2, буква б).

а) всяко грубо нарушаване на добрата търговска практика, което противоречи на понятията „добросъвестност“ и „лоялност“;

 

б) естеството на продукта или услугата; както и

 

в) дали длъжникът има някаква обективна причина да се отклонява от законния лихвен процент или от член 3, параграф 2, буква б), член 4, параграф 1 или член 5, параграф 2, буква б).

 

(Заличаването на думата „явна [злоупотреба]“, и въвеждането на думата „ практика“ се прилагат в целия текст. Приемането на това изменение ще създаде необходимост от внасяне на съответните промени.

Обосновка

Подразбира се, че преводът на английската дума „term“ е „cláusula” на испански, „clausola” на италиански и „clause” на френски. Това е съвместимо например с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Изменение  39

Предложение за директива

Член 6 – параграф 1 – алинея 2 (нов параграф)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

За целите на първа алинея клауза, което не включва лихва за забавено плащане, винаги се счита за представляваща явна злоупотреба.

1a. За целите на параграф 1, клауза или практика, която изключва лихва за забавено плащане или обезщетение за разноските по събирането, или и двете, винаги се счита за представляваща злоупотреба.

Обосновка

Необходимо е да се изпрати ясно послание до стопанските субекти, че изключването на правото на обезщетение за разноски по събирането – право, което предложението се стреми да укрепи, е несправедливо условие, което не би могло да бъде прилагано спрямо кредиторите и което може да представлява основание за иск за обезщетение за вреди.

Изменение  40

Предложение за директива

Член 6 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Измежду посочените в параграф 2 средства фигурират разпоредби, които позволяват на представители на  организации да сезират, съгласно съответното национално законодателство, съдилищата или компетентните административни органи с мотива, че клаузите  са явно несправедливи , така че те да могат да прилагат подходящи и ефективни средства, за да се прекрати използването на тези клаузи  .

3. Измежду посочените в параграф 2 средства фигурират разпоредби, които позволяват на организации, имащи или официално признати като имащи законен интерес да представляват предприятия, да сезират, съгласно съответното национално законодателство, съдилищата или компетентните административни органи с мотива, че клаузите или търговските практики, включително при индивидуален договор, са несправедливи, така че те да могат да прилагат подходящи и ефективни средства, за да се предотврати използването на тези клаузи.

Обосновка

Изменението следва формулировката в Директива 2000/35/EО и се стреми да изясни понятието „организации“. При все това, за разлика от Директива 2000/35/EО, то цели предоставяне на тази възможност не само на организациите, които представляват малките и средни предприятия, а например и на организациите в конкретен промишлен сектор.

Изменението пояснява също, че организациите представители могат да предприемат действия съгласно съответното национално законодателство единствено поради факта, че предполагаемите несправедливи условия са включени в индивидуален договор за разлика от стандартните условия.

Изменение  41

Предложение за директива

Член 7 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Прозрачност

Прозрачност и повишаване на осведомеността

Обосновка

Изменението трябва да бъде разглеждано заедно с промените към член 7.

Изменение  42

Предложение за директива

Член 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки гарантират пълна прозрачност по отношение на правата и задълженията, произлизащи от настоящата директива, по-специално, да публикуват приложимия законен лихвен процент.

Държавите-членки гарантират пълна прозрачност по отношение на правата и задълженията, произлизащи от настоящата директива, по-специално, да публикуват приложимия законен лихвен процент и процедурата, свързана с плащанията от държавни органи, като специална гаранция за евентуална верига от подизпълнители.

Изменение  43

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

 

 

 

 

1а. Комисията публикува в Официален вестник и в Интернет информация за текущите законни лихви, приложими във всичките държави-членки в случай на забава за плащане по търговски сделки.

Обосновка

Това ще гарантира по-голяма яснота и по-лесен достъп за съдилища и кредитори до информация за законните лихви, приложими в отделните държави-членки. Това е от особено значение във връзка с трансграничните сделки.

Изменение  44

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1б (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1б. При необходимост, държавите-членки използват специализирани издания, рекламни кампании или всякакви други функционални средства за повишаване на осведомеността за средствата за правна защита при забава на плащане сред предприятията.

Обосновка

Емпиричното доказателство, предоставено от Комисията в нейната оценка на въздействието, показва, че предприятията понякога не са в течение на средствата за правна защита при забава на плащане. Докладчикът счита, че прилагането на директивата следва да бъде придружено от повишаване на осведомеността, насочено към предприятията и по-специално към МСП, като ги осведомява за техните права.

Изменение  45

Предложение за директива

Член 7 – параграф 1 в и 1 г (нови)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1в. Държавите-членки могат да насърчат установяването на кодекси за плащане в срок, които ясно да определят крайните срокове на плащане и подходящ процес за разглеждане на всяко едно плащане, което е предмет на спор, или всяка друга инициатива, която може да намери разрешение на съществения проблем на забавено плащане и да допринесе за развиването на култура на плащане в срок, която да подкрепя изпълнението на целите на настоящата директива.

 

1г. Държавите-членки полагат усилия за насърчаване публикуването на списък с прилежни платци за стимулиране на разпространението на добри практики.

Обосновка

В своя работен документ докладчикът изтъква, че борба срещу забавата на плащане може да се води посредством широк набор от допълнителни мерки. Тези мерки следва да включват използването на списък на добрите платци и разпространението на най-добри практики, с цел да се насърчава плащането в срок, в това число на инструменти като кодексите за плащане в срок.

Изменение  46

Предложение за директива

Член 7а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Член 7a

 

Графици за извършване на плащанията

 

Настоящата директива не засяга възможността на страните да постигат съгласие, съгласно съответните разпоредби от приложимото национално законодателство, относно графиците за плащания на дължимите суми, които трябва да се изплатят разсрочено в рамките на определен период от време. В такива случаи, при които разсрочените плащания не са извършени към определената за това дата, лихвата, обезщетението и другите санкции, предвидени в настоящата директива, се изчисляват единствено въз основа на просрочените суми.

Обосновка

Договореностите за разсрочено плащане могат да допринесат за гарантиране ликвидността на предприятията и по-специално на МСП. В тази връзка докладчикът счита, че е уместно да поясни: (1) че страните по дадена търговска сделка имат пълната свобода да постигат съгласие относно подобен вид договорености, подчинени на прилагането на съответните разпоредби от националното законодателство; и (2)в случай на забава на плащане на едно разсрочено плащане, лихва, обезщетение и други санкции ще бъдат изчислявани единствено въз основа на просрочената сума.

Изменение  47

Предложение за директива

Член 9 – параграфи 1 и 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки следят за това изпълнително основание независимо от размера на дълга, да може да бъде получено деветдесет календарни дни, след като кредиторът е подал жалба или в съда или пред друг компетентен орган, когато не се оспорват дългът или процедурни въпроси.

1. Държавите-членки следят за това изпълнително основание да може да бъде получено, посредством ускорена процедура и независимо от размера на дълга, деветдесет календарни дни, след като кредиторът е подал жалба или в съда или пред друг компетентен орган, когато не се оспорват дългът или процедурни въпроси. Държавите-членки изпълняват това задължение съгласно съответните си законови, подзаконови и административни разпоредби. Във връзка с това кредиторите имат възможност да използват широко достъпна онлайн система.

2. Националните законови, подзаконови и административни разпоредби се прилагат при същите условия за всички кредитори, които са установени в Общността.

2. Националните законови, подзаконови и административни разпоредби се прилагат и онлайн процедурата, посочена в параграф 1, е достъпна при същите условия за всички кредитори, които са установени в Съюза.

(1)

ОВ С 77, 28.3.2002 г., стр. 1.


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Уводни бележки

Докладчик счита, че предложението на Комисията дава значителен принос за разрешаването на проблема със забавата на плащанията, като подобрява функционирането на вътрешния пазар и отделя по-специално внимание на положението на малките и средните предприятия.

Докладчик подкрепя основните елементи от предложението на Комисията, но предлага също така определен брой съществени изменения, а именно по отношение на санкциите, определението за държавен орган и хармонизираните срокове за плащане от страна на държавните органи.

Като се има предвид, че забавата за плащане представлява феномен, породен от редица взаимосвързани причини, то срещу нея може да се води борба единствено с широк набор от допълнителни мерки. Следователно докладчикът счита, че един чисто законов подход, целящ подобряване на мерките за правна защита при забава на плащане, е необходим, но не е достатъчен. „Твърдият“ подход от страна на Комисията, акцентиращ върху строги санкции и разубеждаващи мерки трябва да бъде разширен, като в него се включат „меки“ мерки, целящи осигуряването на положителни стимули за борба срещу забавата на плащане. Освен това следва успоредно с прилагането на директивата да бъдат насърчавани практически мерки като използването на електронни фактури.

Докладчикът подчертава, че единствено благодарение на комбинираното въздействие на директивата относно борбата със забавяне на плащане и други мерки може да се наложи нова търговска култура, която е по-склонна към плащане в срок и при която забавата за плащане се счита за неприемлива злоупотреба с положението на клиента и за нарушение на договора, а не за нормална практика.

Докладчикът изтъква, че директивата няма да реши всички проблеми, свързани с финансовата криза, но че тя представлява важно средство за разрешаване на настоящите и бъдещите предизвикателства.

Разгледани по-подробно, основните елементи на становището на докладчика относно предложението на Комисията са:

Обезщетение за разноските по събирането

Докладчикът счита, че обезщетение в размер на 1% без определен таван, дължимо при забавени плащания в размер на 10 000 евро или повече, би могло да доведе до значителни и непропорционални разходи при транзакции с високи стойности и може да не отрази действителните разходи. Следва да бъде определена горна граница от 100 евро за размера на обезщетението за разноските по събирането.

Договорености за разсрочено плащане

Докладчикът е на мнение, че държавите-членки следва да имат възможност да запазят договореностите за плащане на дължими суми, които трябва да се изплатят разсрочено в рамките на определен период от време. Подобно разсрочено плащане е често срещана практика в редица държави-членки, включително Германия и Италия, особено в случаите на голям обем извършвани дейности и/или доставяни услуги, по-специално при строителните проекти. В сектора на строителството често се предвижда разсрочено плащане, подчинено на изпълнение на части на съответните договорни задължения.

Докладчикът подчертава, че договореностите за разсрочено плащане могат да допринесат за гарантиране ликвидността на предприятията и по-специално на МСП. Във връзка с това докладчикът счита за целесъобразно да изясни, че, от една страна, страните по дадена търговска сделка имат пълната свобода да постигат съгласие относно подобен вид договорености, подчинени на прилагането на съответните разпоредби на националното законодателство, и от друга страна, че в случай на забава на плащане на една вноска, съответната лихва, обезщетение и други санкции следва да бъдат изчислявани единствено въз основа на просрочената сума.

Хармонизирани срокове за плащане от страна на държавни органи

Докладчикът счита, че дерогациите от 30-дневния срок за плащане трябва да останат изключение. В случаите, когато е необходима известна гъвкавост, дерогациите следва да се използват наистина само при конкретни обстоятелства. Последното изречение на член 5, параграф 4 („надлежно обосновано от конкретни обстоятелства, като например обективна необходимост, плащането да бъде планирано за по-дълъг период от време“) в известна степен е неясно и води до объркване, по-специално що се отнася до прилагането му в случаи на разсрочено плащане.

Докладчикът предлага по-точна формулировка относно възможността за дерогация от 30-дневния срок, която все пак да позволява необходимата гъвкавост, така че да се отчитат обоснованите случаи на по-дълъг срок за плащане. Освен това докладчикът подкрепя определянето на срок за плащане за държавните органи с максимална продължителност от 60 дни.

Еднакви санкции за предприятията и за държавните органи

Докладчикът подкрепя един по-балансиран подход към въпроса за третирането на предприятията и държавните органи. Докладчикът подкрепя диференцираното третиране на предприятията и държавните органи по отношение на сроковете за плащане, но същевременно счита, че правилата, които се прилагат спрямо предприятията и държавните органи по отношение на санкциите, трябва да са еднакви.

Освен това докладчикът счита, че 5% от сумата, дължима от момента, в който лихвата  за забава за плащане  става дължима, не е съразмерна санкция. В допълнение, това няма да стимулира по-ранното плащане на тази сума при положение, че вече е налице забава на плащане. Длъжникът би платил една и съща сума (5% от дължимата сума), независимо от това дали плащането е извършено един ден или една година, след като лихвата за забава на плащане е станала дължима.

Докладчикът предлага постепенна и прогресивна система, при която длъжникът ще плаща 2% от сумата към датата, на която лихвата за забава на плащане е станала дължима, и 4% от дължимата сума на 45-ия ден, след като лихвата за забава на плащане е станала дължима, които се увеличават до 5% от сумата 60 дни след датата, когато лихвата е станала дължима. Докладчикът също така предлага размерът на санкцията при никакви обстоятелства да не надвишава 50 000 EUR.

Включване на предприятията за обществени услуги (Директива 2004/17/ЕО) в режима за държавните органи

Докладчикът подкрепя включването на търговските сделки на предприятията за обществени услуги по смисъла на Директива 2004/17/ЕО в режима за държавните органи, предвиден в предложението. Докладчикът счита, че подобно на държавните органи, предприятията за обществени услуги, които се ползват със специални или изключителни права, могат да разчитат на постоянни (или поне предвидими) приходи. Следователно предприятията за обществени услуги следва да се третират по същия начин като държавните органи.

Положителни стимули и съпътстващи мерки

Докладчикът предлага изменения, които целят разширяване на подхода на Комисията и пренасочването му от чисто законов подход към подход, основаващ се на стимули. На първо място, докладчикът желае да насърчи държавите-членки да използват кодекси за плащане н срок, списъци на добрите платци и други подобни инструменти, които търсят решение на важния проблем със забавата на плащане, и допринасят за развиването на култура на плащане в срок, която да подпомогне изпълнението на целите на настоящата директива. На второ място, докладчикът предлага държавите-членки да използват специализирани издания, рекламни кампании или всякакви други функционални средства за повишаване на осведомеността за средствата за правна защита срещу забава на плащане сред предприятията. На трето място, докладчикът желае да насърчи използването на посредничество и други средства за алтернативно разрешаване на спорове.

Проектостановище на комисията по правни въпроси

Докладчикът отбелязва изменението на докладчика на комисията по правни въпроси, който предлага включването на условията, свързани със сроковете за плащане, в обхвата на член 6, който е в сферата на компетентност на комисията JURI по силата на споразумение между комисиите IMCO и JURI. Докладчикът изразява подкрепата си за въпросното изменение.

ПРИЛОЖЕНИЕ: ПИСМО НА КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

Ще бъде публикувано отделно.


ПРИЛОЖЕНИЕ: СТАНОВИЩЕ НА КОНСУЛТАТИВНАТА РАБОТНА ГРУПА НА ПРАВНИТЕ СЛУЖБИ

 

 

Брюксел, 7 май 2009 г.

СТАНОВИЩЕ

                НА ВНИМАНИЕТО НА: ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

                                                              СЪВЕТА

                                                              КОМИСИЯТА

Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки

COM(2009)126 от 8.4.2009 г. – 2009/0054(COD)

Като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове и по-специално точка 9 от него, консултативната работна група, съставена от представители на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, проведе заседание на 22 април 2009 г. с цел да разгледа, наред с другото, гореспоменатото предложение, представено от Комисията.

На това заседание(1), след като разгледа предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за преработване на Директива 2000/35/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г. относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки, консултативната работна група единодушно реши, че следните части от текста на преработеното предложение следва да се посочват със сиво маркиране, което обикновено се използва за отбелязване на съществени промени:

- в съображение 15, предложената замяна на думата „поради”с думите „във връзка със”;

- в член 9, параграф 1 думата „нормално” (която е отбелязана с двойно зачертаване);

- в член 9 съществуващата формулировка на член 5, параграф 4 от Директива 2000/35/ЕО е отбелязана изцяло с двойно зачертаване.

Разглеждането на предложението позволи на консултативната работна група да заключи единодушно, че предложението не съдържа никакви изменения по същество, освен посочените в предложението или в настоящото становище. Консултативната работна група констатира също така, че по отношение кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове, без промяна по същество.

C. PENNERA                                  J.-C. PIRIS                                      C.-F.DURAND

Юрисконсулт                                  Юрисконсулт                                  Генерален                                                    директор

(1)

              Консултативната работна група разполагаше с английска, френска и немска езикови версии на предложението и работи на базата на английската версия, която е основната езикова версия на обсъждания текст.


СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (25.3.2010)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (Преработване)

(COM(2009)0126 – C7‑0044/2009 – 2009/0054(COD))

Докладчик по становище: Raffaele Baldassarre

(*)       Асоциирана комисия – член 50 от Правилника за дейността

КРАТКА ОБОСНОВКА

Контекст

Новото предложение на Комисията в преработен вид беше публикувано на 8 април 2009 г. заедно с оценка на въздействието(1). То беше официално получено от Парламента на 14 септември 2009 г. и се разглежда съгласно обикновената законодателна процедура.

Според оценката на въздействието, изготвена от Комисията, органите на публичната администрация в редица държави-членки до този момент демонстрират „особено незадоволително поведение по отношение на плащанията“(2). Предвид факта, че размерът на обществените поръчки в държавите-членки достигна над 1 943 милиарда евро през 2006 г.(3), Комисията предлага към тази тенденция да се подходи, като се направи основно разграничение между предприятия длъжници, срещу които в директивата се предвиждат незадължителни средства за правна защита, и публични органи длъжници, срещу които се задействат по-силни автоматични средства за правна защита, на които предприятията кредитори могат да разчитат.

След постигането на съгласие между комисията по правни въпроси и комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, членове 6, 8 и 9, както и съображения 4, 12, 18, 19, 20 и 22 от предложението, ще се считат за въпроси, попадащи в обхвата на изключителната компетентност на комисията по правни въпроси в съответствие с член 50 от Правилника за дейността.

Докладчикът подкрепя основния ръководен принцип на предложението и желае становището на комисията по правни въпроси по конструктивен начин да допринесе за работата на водещата комисия. Докладчикът счита, че предложението, с известни корекции и нововъведения, както се предлага в настоящото проектостановище, ще играе изключително важна роля за ефективното функциониране на вътрешния пазар и че то може да допринесе в значителна степен за осъществяването на необходимите промени, насочени към възприемане на култура на плащане в срок, която той би желал да види в държавите-членки.

Позиция на докладчика относно членове 6, 8 и 9

Изменения 3 и 10 обхващат няколко аспекта, които са обяснени в последователен ред. На първо място, изменението има за цел да изясни, че определени търговски практики, които са свързани, но които не представляват изрично част от договора, са също неприложими и представляват основание за иск за обезщетение за вреди. На второ място, директивата относно борбата със забавяне на плащане се позовава на „договори“, а предложението – на „договорни клаузи“; в настоящия случай в българския текст се запазва думата „клауза“, тъй като съответства на останалите достижения на правото и на проекта за обща референтна рамка (II. -9:401-410). На трето място, изменението има за цел да гарантира, че преразгледаната Директива относно борбата със забавяне на плащане е в съответствие с проекта за обща референтна рамка, който сам по себе си се стреми към съответствие между значението на „несправедлив“ във връзка с понятието „несправедливи клаузи“, свързани със забава за плащане (III. -3:711), и „несправедливи клаузи“ като общо понятие в договорите между предприятията (II. -9:405). На четвърто място, изменението пояснява, че клаузите, свързани със сроковете за плащане, също са обхванати от тази разпоредба. И на последно място, това изменение има за цел да представи по един по-ясен и по-систематичен начин различните критерии, които националните съдии трябва да вземат предвид, когато решават дали дадена клауза е несправедлива или дадена търговска практика е нелоялна.

Докладчикът се отнася благосклонно към предложението, в чийто член 6, параграф 1, второ тире се създава „черен списък“ на договорни клаузи. Същевременно докладчикът счита, че е важно този списък да включва клаузите, които предполагат изключване на всякакво обезщетение за разноски по събирането, тъй като това би изпратило ясно послание до стопанските субекти, че изключването на правото на обезщетение за разноски по събирането – право, което предложението се стреми да засили, е несправедлива клауза, която не би могла да бъде прилагана срещу кредиторите и която може да представлява основание за иск за обезщетение за вреди (вж. изменения 1 и 11).

Докладчикът счита, че в предложението на Комисията липсва яснота и правна сигурност по отношение на важната разпоредба относно обжалването от страна на представителни организации. Докладчикът предлага частично връщане на формулировката на Директивата относно борбата със забавяне на плащане, като същевременно подкрепя разширяване на обхвата с включването на други организации освен тези, представляващи МСП, например организации, представляващи определен промишлен сектор. Той предлага също така да бъде внесена яснота относно това, че действията на подобни представителни организации не се обуславят от съществуването на стандартни клаузи, а могат също така да обхващат, например, предполагаемо нарушаване на директивата от дадена клауза на индивидуален договор (вж. изменение 12).

Макар и предложението да представлява преработен текст, отново не са внесени никакви изменения в член 8 („Запазване на собственост“), който преди беше оставен непроменен от Комисията, въпреки че Парламентът отдаде важно значение на този въпрос при преговорите, довели до приемането на Директивата относно борбата със забавяне на плащане.

Докладчикът счита, че изменението на Директивата относно борбата със забавяне на плащане следва да не засяга правилата относно процедурите за принудително изпълнение, които следва да продължат да се уреждат от националното законодателство. Този принцип вече е ясно посочен в Директивата относно борбата със забавяне на плащане и съдебната практика на Съда на Европейския съюз(4). Същевременно докладчикът е на мнение, че трябва да бъдат положени допълнителни усилия за намаляване на срока на получаване на изпълнително основание и за улесняване на механизма, по който може да става това (вж. изменения 5 и 13). Докладчикът проучи възможността за свързване на Директивата относно борбата със забавяне на плащане с процедурата за европейско платежно нареждане(5) и има желание да продължи да работи в тази насока заедно с колегите си в комисията. На този етап обаче, докладчикът счита, че ограниченият материално-правен и географски обхват на втория инструмент възпрепятстват подобно свързване (вж. изменение 14, което поради тази причина е чисто техническо). Той счита, че е важно да се обвърже напредъкът, постигнат при преразглеждането на директивата относно борбата със забавяне на плащане, с текущата работа по портала на ЕС за електронно правосъдие, за да се гарантира възможно най-широко разпространение и приложение на директивата (вж. изменение 5).

Докладчикът признава факта, че подходът на противопоставяне на забавянето на плащане сам по себе си не е достатъчен, за да донесе желаната промяна в културата и поведението на плащане, като се има предвид, че в много случаи кредиторите не желаят да се възползват от своите права съгласно Директивата относно борбата със забавяне на плащане, например да начисляват лихва, поради опасения да не развалят продължителни търговски отношения. Поради това се предлага допълнителен превантивен подход, който от една страна включва изготвяне и разпространение на етичен кодекс, а от друга — прибягване до медиация (вж. изменения 4 и 15).

Позиция на докладчика относно член 5

И, накрая, изменение 9 има за цел да подходи към член 5 от юридическа гледна точка. Член 5, параграф 5 се заличава, тъй като се възприема като непропорционална наказателна мярка, която е в разрез с правото на Съюза. Освен това, изменението следва принципа, че сроковете за плащане при сделки между предприятия не следва да се хармонизират, тъй като това би било в разрез с принципа на пропорционалност, субсидиарност и автономия на страните и би намалило драстично възможността малките и средните предприятия да получават търговски кредити.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да приеме измененията, които попадат в обхвата на изключителната компетентност на асоциираната комисия, без да ги подлага на гласуване, съгласно процедурата с асоциирани комисии (член 50):

Изменение  1

Предложение за директива

Съображение 12

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(12) Забавата за плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави-членки поради ниските лихви, начислявани  за забава, или липсата на такива  , и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени, включително като изключението от правото за начисляване на лихви да бъде направено несправедлива клауза в договорите и като бъде предвидено  обезщетяване на кредиторите за понесените разходи, за да се обърне тази тенденция и да се направи така, че последствията от нарушенията на сроковете на плащане да бъдат такива, че да обезсърчат тази практика.

(12) Забавата за плащане представлява нарушение на договора, което е станало финансово привлекателно за длъжниците в повечето държави-членки поради ниските лихви, начислявани  за забава, или липсата на такива  , и/или бавната процедура на обжалване. Необходими са решителни промени, насочени към възприемане на култура на плащане в срок, за да се обърне тази тенденция и да се направи така, че последствията от нарушенията на сроковете на плащане да бъдат такива, че да обезсърчат тази практика. Тези промени следва да включват предвидено обезщетяване на кредиторите за понесените разходи и определяне на изключването на правото за начисляване на лихви и правото на обезщетение за разноски по събирането като несправедливи договорни клаузи и нелоялни търговски практики.

Обосновка

Необходимо е да се изпрати ясно послание до стопанските субекти, че изключването на правото на обезщетение за разноски по събирането – право, което предложението се стреми да укрепи, е несправедлива клауза, която не би могла да бъде прилагана срещу кредиторите и която може да представлява основание за иск за обезщетение за вреди.

Изменение  2

Предложение за директива

Съображение 17

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(17) Особено съжаление буди фактът, че настъпва забава за плащане, въпреки че длъжникът е платежоспособен. Наблюденията показват, че държавните органи често плащат фактурите доста след изтичане на приложимия срок за плащане. Държавните органи биха могли да бъдат изправени пред много по-малки финансови ограничения, тъй като те биха могли да ползват по-сигурни, предсказуеми и непрекъснати източници на приходи, отколкото частните предприятия. В същото време за постигането на своите цели те зависят в по-малка степен, отколкото частните предприятия, от изграждането на стабилни търговски връзки. Вследствие на това държавните органи биха могли да са по-малко мотивирани да плащат навреме. Освен това много държавни органи могат да получат финансиране при по-привлекателни условия, отколкото частните предприятия. Следователно забавата за плащане от страна на държавни органи води не само до неоправдани разходи за частните предприятия, но и до неефективност като цяло. По тази причина е целесъобразно да бъдат въведени съответно по-високи възпиращи обезщетения в случай на забава за плащане от страна на държавни органи.

 

(17) Особено съжаление буди фактът, че настъпва забава за плащане, въпреки че длъжникът е платежоспособен. Наблюденията показват, че държавните органи често плащат фактурите доста след изтичане на приложимия срок за плащане. Държавните органи биха могли да бъдат изправени пред много по-малки финансови ограничения, тъй като те биха могли да ползват по-сигурни, предсказуеми и непрекъснати източници на приходи, отколкото частните предприятия. В същото време за постигането на своите цели те зависят в по-малка степен, отколкото частните предприятия, от изграждането на стабилни търговски връзки. Вследствие на това държавните органи биха могли да са по-малко мотивирани да плащат навреме. Освен това много държавни органи могат да получат финансиране при по-привлекателни условия, отколкото частните предприятия. Следователно забавата за плащане от страна на държавни органи води не само до неоправдани разходи за частните предприятия, но и до неефективност като цяло.

Обосновка

Санкцията спрямо държавните органи е непропорционална и дискриминираща. По този начин се създават порочни стимули в системата и се предоставят възможности за евентуални злоупотреби и корупция. Държавните органи, на свой ред, за да се предпазят от допълнителните разходи, свързани с тези санкции, биха се опитали да създадат външни структури, които функционират като държавни предприятия, чрез които да получават стоки и услуги. Така би се създала допълнителна структура, която обаче е възможно да не бъде оправдана от гледна точка на икономическата ефективност.

Изменение  3

Предложение за директива

Съображение 18

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(18) Настоящата директива следва да забрани злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите. Когато договор служи главно да осигури на длъжника допълнителни ликвидни средства във вреда на кредитора, например като се изключва възможността кредиторът да начислява лихва за забава за плащане или като се определя лихвен процент за забава за плащане, който е значително по-нисък от законната лихва, предвидена в настоящата директива , или когато основното предприятие по договора налага на своите доставчици или подизпълнители условия на плащане, които не са основателни предвид условията, от които самият той се ползва, същите могат да се разглеждат като фактори, представляващи такава злоупотреба. Настоящата директива не следва да засяга националните разпоредби за начините на сключване на договорите или уреждащи валидността на договорните клаузи, които са несправедливи по отношение на длъжника.

(18) Настоящата директива следва да забрани злоупотребата със свободата на договаряне във вреда на кредиторите. Когато договорна клауза или практика служи главно да осигури на длъжника допълнителни ликвидни средства във вреда на кредитора, например като се изключва възможността кредиторът да начислява лихва за забава за плащане или като се определя лихвен процент за забава за плащане, който е значително по-нисък от законната лихва, предвидена в настоящата директива, или когато основното предприятие по договора налага на своите доставчици или подизпълнители условия на плащане, които не са основателни предвид условията, от които самият той се ползва, същите могат да се разглеждат като фактори, представляващи такава злоупотреба. Съгласно академичния проект за обща референтна рамка всяка договорна клауза или практика, която грубо нарушава добрата търговска практика в противоречие с понятията „добросъвестност“ и „лоялност“, следва да се счита за неправомерна. Настоящата директива не следва да засяга националните разпоредби за начините на сключване на договорите или уреждащи валидността на договорните клаузи, които са несправедливи по отношение на длъжника.

Изменение  4

Предложение за директива

Съображение 21 a (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(21а) Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси1 вече определя рамка за медиация на равнището на Съюза.

 

__________________

1 ОВ L 136, 24.05.2008 г., стр. 3.

Изменение  5

Предложение за директива

Съображение 22

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(22) Необходимо е да се гарантира, че процедурите за събиране на неоспорени вземания, свързани със забава за плащане по търговските сделки, приключват в кратък срок.

(22) Необходимо е да се гарантира, че процедурите за събиране на неоспорени вземания, свързани със забава за плащане по търговските сделки, приключват в кратък срок, при наличието на възможност за подаване на такива искове срещу предприятия и публични органи чрез широко достъпна онлайн процедура, която е на разположение при равни условия за всички кредитори, установени в Съюза, и до която се осигурява достъп чрез портала на ЕС за електронно правосъдие, след като той започне да функционира.

Изменение  6

Предложение за директива

Член 2 – точка 8

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(8) „запазване на собственост“ е споразумението (договорно), съгласно което продавачът запазва собствеността върху вещите до пълното издължаване;

(8) „запазване на правото на собственост“ е договорната клауза, съгласно която продавачът запазва правото на собственост върху вещите, без правото на собственост да се прехвърля от продавача на купувача, до пълното издължаване;

Обосновка

За по-голяма яснота на понятието „запазване на собствеността“, заменихме термина „запазване на собствеността“ със „запазване на правото на собственост“, тъй като се запазва правото, а не документът за собственост, като последният представлява писмено удостоверение на правото.

Изменение  7

Предложение за директива

Член 3 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки следят за това, че при плащанията по търговски сделки между предприятия кредиторът е в правото си да изисква лихва за забавено плащане , без да е необходима покана , ако са изпълнени следните условия:

1. Държавите-членки следят за това, че при плащанията по търговски сделки между предприятия кредиторът е в правото си да изисква лихва за забавено плащане, което става изискуемо в деня след падежа, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:

Обосновка

С оглед по-доброто разбиране на понятието изискуемост на задълженията.

Изменение  8

Предложение за директива

Член 4 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Извън случаите, когато длъжникът не е отговорен за забавата, освен сумите, посочени в параграф 1, кредиторът е в правото си да иска от длъжника разумно обезщетение за всички оставащи разноски по събиране, понесени вследствие забава за плащане от последния. нов

3. С изключение на случаите, в които длъжникът се освобождава от отговорност за забавата, освен сумите, посочени в параграф 1, кредиторът е в правото си да иска от длъжника разумно обезщетение за всички оставащи разноски по събиране, понесени вследствие забава за плащане от последния. нов

Обосновка

Постигане на езикова яснота.

Изменение  9

Предложение за директива

Член 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Плащания от държавни органи

Плащания от държавни органи

1. Държавите-членки следят за това при търговски сделки, водещи до доставка на стоки или предоставяне на услуги на държавни органи срещу възнаграждение, кредиторът да има право на лихва за забава за плащане, равна на законната лихва, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:

1. Държавите-членки следят за това при търговски сделки, водещи до доставка на стоки или предоставяне на услуги на държавни органи срещу възнаграждение, кредиторът да има право на лихва за забава за плащане, равна на законната лихва, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:

а) кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон;

а) кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон;

б) кредиторът не е получил дължимата сума в срок, освен ако длъжникът не е отговорен за забавата.

б) кредиторът не е получил дължимата сума в срок, освен ако длъжникът не е отговорен за забавата.

2. В случаите, когато условията, посочени в параграф 1, са изпълнени, държавите-членки следят за следното:

2. В случаите, когато условията, посочени в параграф 1, са изпълнени, държавите-членки следят за следното:

а) лихвите за забава за плащане да стават дължими от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока за плащане, определен в договора;

а) лихвите за забава за плащане да стават дължими от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока за плащане, определен в договора;

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихвите за забава на плащане  стават дължими автоматично в един от следните срокове:

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихвите за забава на плащане  автоматично стават дължими най-късно при изтичане на един от следните срокове:

i) тридесет дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане;

i) тридесет календарни дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане;

ii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите — тридесет дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите;

ii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите — тридесет календарни дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите;

(iii) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка — тридесет дни след същата тази дата.

(iii) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка — тридесет календарни дни след същата тази дата.

3. Държавите-членки следят за това максималната продължителност на посочената в параграф 2, буква б), точка iii) процедура за приемане или проверка да не превишава 30 дни, освен ако в тръжната документация или в договора е посочено и надлежно обосновано друго.

3. Държавите-членки следят за това, посочената в параграф 2, буква б), точка iii) процедура за приемане или проверка да се извършва незабавно и да не превишава 30 дни.

4. Държавите-членки следят за това срокът за плащане, определен в договора, да не надвишава сроковете, предвидени в параграф 2, буква б), освен ако е специално договорено между длъжника и кредитора и е надлежно обосновано от конкретни обстоятелства, като например обективна необходимост, плащането да бъде планирано за по-дълъг период от време.

4. Държавите-членки следят за това:

 

а) срокът за плащане, определен в договора, да не надвишава сроковете, предвидени в параграф 2, буква б), освен ако това е надлежно обосновано в съответствие с принципа на необходимост и е специално договорено между длъжника и кредитора. При всички случаи срокът за плащане никога не може да превишава 60 календарни дни;

 

б) датата на получаване на фактурата, посочена в параграф 2, буква б, точка i), да не е предмет на договорно споразумение между длъжника и кредитора.

5. Държавите-членки следят за това, когато лихвата за забава за плащане стане дължима, кредиторът да има право на обезщетение под формата на еднократна сума в размер на 5 % от дължимата сума. Това обезщетение е в допълнение към лихвата за забава за плащане.

 

6. Държавите-членки следят за това приложимият основен процент за търговски сделки, водещи до доставка на стоки или предоставяне на услуги на държавни органи срещу възнаграждение:

6. Държавите-членки следят за това приложимият основен процент за търговски сделки, водещи до доставка на стоки или предоставяне на услуги на държавни органи срещу възнаграждение:

а) за първото полугодие на всяка съответна година да бъде процентът в сила от 1 януари същата година;

а) за първото полугодие на всяка съответна година да бъде процентът в сила от 1 януари същата година;

б) за второто полугодие на съответната година да бъде процентът в сила от 1 юли същата година.

б) за второто полугодие на съответната година да бъде процентът в сила от 1 юли същата година.

Обосновка

В това компромисно изменение се разглеждат някои правни аспекти на член 5. Член 5 се заличава, тъй като представлява непропорционална наказателна мярка, която е в разрез с правото на Съюза. Освен това, сроковете за плащане при сделки между предприятия не следва да се хармонизират, тъй като това би било в разрез с принципа на пропорционалност и субсидиарност и би намалило драстично възможността за получаване на търговски кредити от малките и средните предприятия. Възможността доставчиците да допуснат отлагане на плащането от клиенти е жизненоважен конкурентен инструмент за малките и средните предприятия.

Изменение  10

Предложение за директива

Член 6 – заглавие и параграф 1 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Договорни клаузи, които представляват явна злоупотреба

Неправомерни договорни клаузи и практики

1. Държавите-членки предвиждат, че договорна клауза,  свързана с  датата на плащане, с лихвения процент за забава на плащане или с разноските по събиране,  , или е неприложима,  или може да е основание за иск за обезщетение за вреди, когато представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора. Когато се определя дали дадена клауза представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора,  се вземат под внимание всички обстоятелства, включително добрата търговска практика и естеството на продукта или услугата. Взема се предвид  също така , дали длъжникът има някаква обективна причина да се отклонява от законния лихвен процент или от член 3, параграф 2, буква б), член 4, параграф 1 или член 5, параграф 2, буква б)

1. Държавите-членки предвиждат, че договорна клауза или практика, свързани с датата или срока на плащане, с лихвения процент за забава на плащане или с обезщетяване за разноските по събиране, са неприложими и могат да бъдат основание за иск за обезщетение за вреди, когато представляват злоупотреба по отношение на кредитора.

 

Когато се определя дали дадена клауза или практика представлява злоупотреба по отношение на кредитора, по смисъла на алинея 1, се вземат под внимание всички обстоятелства, включително:

 

а) всяко грубо нарушаване на добрата търговска практика, което противоречи на понятията „добросъвестност“ и „лоялност“;

 

б) естеството на продукта или услугата, както и

 

в) дали длъжникът има някаква обективна причина да се отклонява от законния лихвен процент или от член 3, параграф 2, буква б), член 4, параграф 1 или член 5, параграф 2, буква б).

 

(Заличаването на думата „явна [злоупотреба]“ и въвеждането на думата „практика“ се прилагат в целия текст. Приемането на това изменение ще създаде необходимост от внасяне на съответните промени.

Обосновка

Преводът на английската дума „term“ е „cláusula” на испански, „clausola” на италиански и „clause” на френски. Това е в съответствие например с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Изменение  11

Предложение за директива

Член 6 – параграф 1 – алинея 2 (става нов параграф)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

За целите на първа алинея клауза, което не включва лихва за забавено плащане, винаги се счита за представляваща явна злоупотреба.

1a. За целите на параграф 1, клауза или търговска практика, които не включват лихва за забавено плащане или обезщетение за разноските по събирането, винаги се считат за представляващи злоупотреба.

Обосновка

Необходимо е да се изпрати ясно послание до стопанските субекти, че изключването на правото на обезщетение за разноски по събирането – право, което предложението се стреми да укрепи, е несправедлива клауза, която не би могла да бъде прилагана срещу кредиторите и която може да представлява основание за иск за обезщетение за вреди.

Изменение  12

Предложение за директива

Член 6 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Измежду посочените в параграф 2 средства фигурират разпоредби, които позволяват на представители на  организации да сезират, съгласно съответното национално законодателство, съдилищата или компетентните административни органи с мотива, че клаузите  са явно несправедливи , така че те да могат да прилагат подходящи и ефективни средства, за да се прекрати използването на тези клаузи  .

3. Сред посочените в параграф 2 средства фигурират разпоредби, които позволяват на организации, имащи или официално признати като имащи законен интерес да представляват предприятия, да сезират, съгласно съответното национално законодателство, съдилищата или компетентните административни органи с мотива, че клаузите или търговските практики, включително при индивидуален договор, са несправедливи, така че те да могат да прилагат подходящи и ефективни средства, за да се предотврати използването на тези клаузи.

Обосновка

Изменението следва формулировката в Директива 2000/35/EО и се стреми да изясни понятието „организации“. При все това, за разлика от Директива 2000/35/EО, то цели предоставяне на тази възможност не само на организациите, които представляват малките и средни предприятия, а например и на организациите в конкретен промишлен сектор.

Изменението пояснява също, че организациите представители могат да предприемат действия съгласно съответното национално законодателство поради факта, че предполагаемите несправедливи клаузи са включени в индивидуален договор за разлика от стандартните клаузи.

Изменение  13

Предложение за директива

Член 9 – параграфи 1 и 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки следят за това изпълнително основание независимо от размера на дълга, да може да бъде получено деветдесет календарни дни, след като кредиторът е подал жалба или в съда или пред друг компетентен орган, когато не се оспорват дългът или процедурни въпроси.

1. Държавите-членки следят, посредством ускорена процедура и независимо от размера на дълга, за това, изпълнително основание да може да бъде получено деветдесет календарни дни, след като кредиторът е подал жалба или в съда, или пред друг компетентен орган, когато не се оспорват дългът или процедурни въпроси. Държавите-членки изпълняват това задължение съгласно съответните си законови, подзаконови и административни разпоредби. Във връзка с това кредиторите имат възможност да използват широко достъпна онлайн система.

2. Националните законови, подзаконови и административни разпоредби се прилагат при същите условия за всички кредитори, които са установени в Общността.

2. Националните законови, подзаконови и административни разпоредби се прилагат и онлайн процедурата, посочена в параграф 1, е достъпна при същите условия за всички кредитори, които са установени в Съюза.

Изменение  14

Предложение за директива

Член 9 – параграф 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение

4. Параграфи 1, 2 и 3 не засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1986/2006.

 

4. Параграфи 1, 2 и 3 не засягат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане1.

 

 

__________________

1 ОВ L 399, 30.12.2006 г., стр. 1.

Обосновка

Поправка на техническа грешка в предложението на Комисията.

Изменение  15

Предложение за директива

Член 9 a (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Член 9a

Медиация и етични кодекси

 

1. Държавите-членки насърчават въвеждането на системи за разрешаване на конфликти посредством медиация, като ангажират, наред с другото, организациите, посочени в член 6, параграф 3.

 

2. Държавите-членки и организациите, посочени в член 6, параграф 3, с помощта на Комисията, изготвят и разпространяват етични кодекси с подходящи механизми за подаване на жалби, които се договарят на национално равнище или на равнището на Съюза и които са предназначени да допринасят за правилното прилагане на настоящата директива.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Борба срещу просрочените плащания при търговските сделки (Преработка)

Позовавания

COM(2009)0126 – C7-0044/2009 – 2009/0054(COD)

Водеща комисия

IMCO

Становище, изказано от

       Дата на обявяване в заседание

JURI

14.9.2009 г.

 

 

 

Процедура с асоциирана(и) комисия(и) - Дата на обявяване в заседание

17.12.2009 г.

 

 

 

Докладчик по становище

       Дата на назначаване

Raffaele Baldassarre

2.9.2009 г.

 

 

Разглеждане в комисия

3.9.2009 г.

6.10.2009 г.

9.11.2009 г.

28.1.2010 г.

Дата на приемане

23.3.2010 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

24

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Raffaele Baldassarre, Luigi Berlinguer, Sebastian Valentin Bodu, Françoise Castex, Christian Engström, Marielle Gallo, Lidia Joanna Geringer de Oedenberg, Daniel Hannan, Klaus-Heiner Lehne, Antonio Masip Hidalgo, Alajos Mészáros, Bernhard Rapkay, Evelyn Regner, Francesco Enrico Speroni, Димитър Стоянов, Alexandra Thein, Diana Wallis, Rainer Wieland, Cecilia Wikström, Zbigniew Ziobro, Tadeusz Zwiefka

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Piotr Borys, Sergio Gaetano Cofferati, Sajjad Karim, Vytautas Landsbergis, Kurt Lechner, Eva Lichtenberger, József Szájer

(1)

COM(2009)0126, SEC(2009) 315, SEC(2009) 316. Бележките на Съвета за оценка на въздействието са достъпни на: http://ec.europa.eu/governance/impact/ia_carried_out/cia_2009_en.htm#entr.

(2)

Обяснителен меморандум, стр. 4 и съображение 17 от предложението. За статистически данни за всяка отделна държава-членка вж. оценката на въздействието, стр. 60–61 и 68–71

(3)

Оценка на въздействието, стр. 68

(4)

Вж. например решението по дело C‑265/07 Caffaro, Сборник [2008 г.], стр. I-45, 11 септември 2008 г.

(5)

Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, ОВ L 399, 30.12.2006 г., стp. 1.


СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (19.3.2010)

на вниманието на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите

относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки (Преработване)

(COM(2009)0126 – C7‑0044/2009 – 2009/0054(COD))

Докладчик по становище: Francesco De Angelis

КРАТКА ОБОСНОВКА

Директива 2000/35/EO, приета през май 2000 г. и влязла в сила от 8 август 2002 г., свързана с борбата със забавяне на плащанията по търговските сделки, има ограничено въздействие. Разликите между държавите-членки по отношение на определянето на сроковете за плащане все още са значителни и практиката на забавяне на плащанията застрашава бъдещето на предприятията, като се започне от МПС, най-вече в периода на икономическа и финансова криза като тази, през която в момента преминават Европа и светът.

Широко разпространеното забавяне на плащанията, наложено от необходимостта или по-често умишлено, дестабилизира вътрешния пазар и вреди сериозно на трансграничната търговия. Освен това в държавите-членки, които най-често се сблъскват с този проблем, предприятията са изложени в по-голяма степен на риска от постепенна загуба на приходи, дори и на опасността от изпадане в несъстоятелност.

Проблемът придобива по-значими размери при сделките между държавните органи и предприятията, като все пак възможността за различно третиране на сделките между частни субекти остава спорна. Частните субекти, често МСП, също могат да бъдат изложени на риска от несправедливи клаузи в договорите, които подписват от страх да не влошат отношенията си с важен частен клиент.

В своето проектостановище докладчикът приветства предложението на Комисията. Все пак счита, че трябва да посочи някои промени във формата и съдържанието, които въпреки че потвърждават общия подход на предложението на Комисията, целят въвеждане на елементи на яснота в тълкуването и транспонирането на директивата.

Докладчикът счита, че приложното поле на разпоредбите за държавните органи следва да се разшири, така че да обхваща предприятията за комунални услуги. Освен това докладчикът предлага промени по отношение на: определянето на сроковете, възпиращия ефект на допълнителните разходи за длъжника, намаляването на предвидените в разпоредбите дерогации от договорите и пасивното/активното информиране на предприятията за новите им права.

Проектостановището е в съответствие с работния документ, изготвен от г-жа Barbara Weiler, докладчик на водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите. Все пак в становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика докладчикът изразява мнението, че трябва да се да въведат допълнителни елементи за защита на предприятията, като се започне от МСП. По-специално се предлага да се въведе задължението за изплащане на обезщетение за разноските по възстановяване на разходите и лихвите в случай на забавено плащане. Всъщност по този начин би се избегнала необходимостта от правна защита от страна на отделния кредитор, като той бъде защитен от риска от евентуални ответни търговски мерки, които длъжникът може да предприеме срещу него.

В предложението на докладчика са включени някои от препоръките, дадени от докладчиците в сянка по време на първата размяна на мнения по предложението за директива. По-специално докладчикът споделя изразената от колегите му необходимост от ограничаване на възможностите за допускане на дерогации от разпоредбите, приети от европейския законодател.

И накрая, все още не е намерено решение, което да се приема от всички заинтересовани страни, по отношение на еднократното обезщетение от 5%, което кредиторът има правото да получи от държавните органи при забавяне на процедурата по плащане. Докладчикът си запазва правото да разгледа този въпрос при следващата размяна на мнения и евентуално да предвиди преразглеждане на въпроса чрез внасяне на специално изменение.

ИЗМЕНЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по вътрешния пазар и защита на потребителите да включи в доклада си следните изменения:

Изменение   1

Предложение за директива

Съображение 10 а (ново)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(10a) Въпреки че институциите на Съюза не са пряко обвързани от настоящата директива, следва да се гарантира, като въпрос на добра практика, че те прилагат предвидените в настоящата директива разпоредби относно плащането.

Обосновка

Европейските институции следва да бъдат водещ пример, като неизменно извършват своевременно своите плащания.

Изменение  2

Предложение за директива

Съображение 16

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(16) Наблюденията показват, че държавните органи често изискват договорни срокове за плащане по търговски сделки, които са значително по-дълги от 30 дни. Следователно сроковете за плащане на обществени поръчки, възложени от държавни органи, по правило следва да бъдат ограничени най-много до 30 дни.

(16) Опитът показва, че договорните срокове за плащане по търговски сделки са често значително по-дълги от 30 дни. Следователно сроковете за плащане по търговски сделки по правило следва да бъдат ограничени най-много до 30 дни; в случаите, когато по-дългите срокове за плащане са надлежно обосновани в съответствие с принципа за необходимост или със специални разпоредби на националното право и когато това е изрично договорено между длъжника и кредитора, срокът за плащане би могъл да бъде удължен до най-много 60 дни.

Обосновка

Един и същ набор от разпоредби относно плащанията следва да се прилага за всички видове търговски сделки, за да се избегне поставянето в неблагоприятно конкурентно положение както на държавните, така и на частните дружества. Търговските отношения между предприятията и държавните органи в много аспекти са сходни на търговските отношения между предприятия. За да се избегнат неблагоприятните срокове за плащане, особено за малките и средните предприятия, лихва се дължи във всички случаи не по-късно от 60 дни от получаването на фактурата.

Изменение  3

Предложение за директива

Член 2 – точка 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(2) „държавен орган“ е всеки договарящ орган , както е определен от Директива 2004/18/EО;

(2) „държавен орган“ е всеки договарящ орган, както е определен от Директива 2004/17/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги1, и от Директива 2004/18/EО, независимо от предмета или стойността на договора, както и всяка институция на Съюза, упомената в член 13 от Договора за Европейския съюз;

 

1ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 1.

Обосновка

С цел да се избегне погрешното разбиране, че договарящите органи, така както са определени в Директива 2004/17/EО, вече не са включени, Директива 2004/17/EО следва да се посочи. Тъй като Директива 2004/18/EО и Директива 2004/17/EО се прилагат само за специфични видове договори за обществени поръчки и само над определен праг, следва да се поясни, че същите ограничения не важат за Директива 2000/35/EО. Забавата за плащане касае също и институциите на ЕС, а не само националните органи. Институциите на ЕС не могат да изключат себе си от разпоредбите, наложени на други публични органи.

Изменение  4

Предложение за директива

Член 2 – точка 3 a (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

(3a) „секторно предприятие“ е всяко предприятие, извършващо дейност в сектора на водоснабдяването, енергетиката или транспорта по смисъла на Директива 2004/17/EО, независимо от стойността на договора;

Обосновка

Секторните предприятия имат особено силни позиции на пазара поради специалното си положение. Те са единствените доставчици в областта на водоснабдителната, енергийната и транспортната инфраструктура и не подлежат на никаква реална конкуренция. По този начин секторните предприятия могат много често да налагат едностранно своите условия на покупка и срокове на плащане. Не трябва да се злоупотребява с тази силна позиция. Следователно секторните предприятия трябва да бъдат третирани по същия начин като секторните договарящи органи.

Изменение  5

Предложение за директива

Член 2 – точка 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение

(6) „законна лихва“ означава проста лихва за забава за плащане при процент, който представлява сбор от основния процент и най-малко седем процентни пункта;

(6) „законна лихва“ означава проста лихва за забава за плащане при процент, който представлява сбор от основния процент и най-малко девет процентни пункта;

Обосновка

Заедно с изменението на членове 3 и 5, с цел по-унифициран, справедлив и пропорционален набор от правила, приложим както към държавния, така и към частния сектор, едно леко повишаване на задължителната законна лихва би било средство за насърчаване на двата сектора да прилагат по-добри практики по отношение на плащанията.

Изменение  6

Предложение за директива

Член 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Лихва за забава за плащане

Лихва за забава за плащане при търговските сделки между предприятия

1. Държавите-членки следят за това,  че при плащанията по търговски сделки между предприятия  кредиторът е в правото си да изисква лихва за забавено плащане, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:

1. Държавите-членки следят за това,  че при плащанията по търговски сделки между предприятия  кредиторът е в правото си да изисква лихва за забавено плащане, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:

а) кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон;

а) кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон;

б) кредиторът не е получил дължимата сума в срок, освен ако длъжникът не е отговорен за забавата.

б) кредиторът не е получил дължимата сума в срок, освен ако длъжникът не е отговорен за забавата.

2. В случаите, когато условията, посочени в параграф 1, са изпълнени, държавите-членки следят за следното:

2. В случаите, когато условията, посочени в параграф 1, са изпълнени, държавите-членки следят за следното:

а) лихвите за забава за плащане да стават дължими от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока за плащане, определен в договора;

а) лихвите за забава за плащане да стават дължими от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока за плащане, определен в договора, който отчита предвидените в буква б) срокове и не надвишава 60 дни от датата на получаване на стоките или предоставяне на услугите, предвидени в договора;

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихвите за забава на плащане се дължат автоматично в един от следните срокове:

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихвите за забава на плащане се дължат автоматично в един от следните срокове:

i) тридесет дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане;

i) тридесет календарни дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане;

ii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите — тридесет дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите;

ii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите — тридесет календарни дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите;

iii) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет дни след същата дата.

iii) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет календарни дни след тази дата;

 

ба) датата на получаване на фактурата да не е предмет на договорно споразумение между длъжника и кредитора;

 

2a. Държавите-членки следят за това, максималната продължителност на посочената в параграф 2, буква б), точка iii) процедура за приемане или проверка да не превишава 15 дни, освен ако в тръжната документация или в договора е посочено и надлежно обосновано друго.

3. Държавите-членки следят за това приложимият основен процент:

3. Държавите-членки следят за това приложимият основен процент:

а) за първото полугодие на всяка съответна година да бъде процентът в сила от 1 януари същата година;

а) за първото полугодие на всяка съответна година да бъде процентът в сила от 1 януари същата година;

б) за второто полугодие на съответната година да бъде процентът в сила от 1 юли същата година.

б) за второто полугодие на съответната година да бъде процентът в сила от 1 юли същата година.

Изменение  7

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – уводна част

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки следят за това, когато лихвата за забава за плащане стане дължима при търговските сделки в съответствие с членове 3 и 5 и ако в договора не е посочено друго, кредиторът да е в правото си да получи от длъжника една от следните суми:

Държавите-членки следят за това, когато лихвата за забава за плащане стане дължима при търговските сделки в съответствие с членове 3 и 5, кредиторът да е в правото си да получи от длъжника автоматично, без да е необходима покана от страна на отделния кредитор, една от следните минимални суми:

Обосновка

Реалистично е да се възприеме становището, че договорни разпоредби, които се отклоняват от предложените в членове 3 и 5 разпоредби, биха засегнали договорните гаранции, защитаващи кредиторите. Докладчикът счита, че е особено важно държавите-членки да осигурят автоматичното изпълнение на процедурата, така че да не се налага отделният кредитор да се страхува от евентуални ответни мерки от страна на клиента.

Изменение  8

Предложение за директива

Член 4 – параграф 1 – алинея 1 а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Размерът на сумите, предвидени в първа алинея, се преразглежда веднъж на две години.

Обосновка

Необходимо е да се актуализират сумите на обезщетенията, въпреки че предложените суми не покриват реалните съдебни разноски и следователно не улесняват достъпа до правосъдие. При определянето на разходите следва да се посочи механизъм за увеличаване на размера на сумите веднъж на две години.

Изменение  9

Предложение за директива

Член 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Плащания от държавни органи

Плащания от държавни органи и секторни предприятия

1. Държавите-членки следят за това при търговски сделки, водещи до доставка на стоки или предоставяне на услуги на държавни органи срещу възнаграждение, кредиторът да има право на лихва за забава за плащане, равна на законната лихва, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:

1. Държавите-членки следят за това, при търговски сделки кредиторът да има право на лихва за забава за плащане, равна на законната лихва, без да е необходима покана, ако са изпълнени следните условия:

а) кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон;

а) кредиторът е изпълнил своите задължения по договор и по закон;

б) кредиторът не е получил дължимата сума в срок, освен ако длъжникът не е отговорен за забавата.

б) кредиторът не е получил дължимата сума в срок, освен ако длъжникът не е отговорен за забавата.

2. В случаите, когато условията, посочени в параграф 1, са изпълнени, държавите-членки следят за следното:

4. В случаите, когато условията, посочени в параграф 1, са изпълнени, държавите-членки следят за следното:

а) лихвите за забава за плащане да стават дължими от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока за плащане, определен в договора;

а) лихвите за забава за плащане да стават дължими от деня, следващ датата на плащане или изтичането на срока за плащане, определен в договора;

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихвите за забава на плащане се дължат автоматично в един от следните срокове:

б) ако датата или срокът на плащане не е определен в договора, лихвите за забава на плащане се дължат автоматично в един от следните срокове:

i) тридесет дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане;

i) тридесет календарни дни след датата на получаване от длъжника на фактурата или на равностойно искане за плащане;

ii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите — тридесет дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите;

ii) ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди стоките или услугите — тридесет календарни дни след получаването на стоките или предоставянето на услугите;

iii) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет дни след същата дата.

iii) ако в закона или в договора е предвидена процедура за приемане или проверка, с която да се установява съответствието на стоките или услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойното искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет календарни дни след тази дата;

 

в) датата на получаване на фактурата да не е предмет на договорно споразумение между длъжника и кредитора;

3. Държавите-членки следят за това максималната продължителност на посочената в параграф 2, буква б), точка iii) процедура за приемане или проверка да не превишава 30 дни, освен ако в тръжната документация или в договора е посочено и надлежно обосновано друго.

3. Държавите-членки следят за това максималната продължителност на посочената в параграф 4, буква б), точка iii) процедура за приемане или проверка да не превишава 15 дни, освен ако в тръжната документация или в договора е посочено и надлежно обосновано друго.

4. Държавите-членки следят за това срокът за плащане, определен в договора, да не надвишава сроковете, предвидени в параграф 2, буква б), освен ако е специално договорено между длъжника и кредитора и е надлежно обосновано от конкретни обстоятелства, като например обективна необходимост, плащането да бъде планирано за по-дълъг период от време.

2. Държавите-членки следят за това срокът за плащане, определен в договора, да не надвишава сроковете, предвидени в параграф 4, буква б), освен ако е специално договорено между длъжника и кредитора и е надлежно обосновано в съответствие с принципа за необходимост, без да надвишава в никой случай 60 дни.

5. Държавите-членки следят за това, когато лихвата за забава за плащане стане дължима, кредиторът да има право на обезщетение под формата на еднократна сума в размер на 5 % от дължимата сума. Това обезщетение е в допълнение към лихвата за забава за плащане.

 

6. Държавите-членки следят за това приложимият основен процент за търговски сделки, водещи до доставка на стоки или предоставяне на услуги на държавни органи срещу възнаграждение:

6. Държавите-членки следят за това приложимият основен процент за търговски сделки, водещи до доставка на стоки или предоставяне на услуги на държавни органи срещу възнаграждение:

а) за първото полугодие на всяка съответна година да бъде процентът в сила от 1 януари същата година;

а) за първото полугодие на всяка съответна година да бъде процентът в сила от 1 януари същата година;

б) за второто полугодие на съответната година да бъде процентът в сила от 1 юли същата година.

б) за второто полугодие на съответната година да бъде процентът в сила от 1 юли същата година.

Изменение  10

Предложение за директива

Член 6 – заглавие

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Договорни клаузи, които представляват явна злоупотреба

Договорни клаузи и търговски практики, които представляват явна злоупотреба

Обосновка

За да се избегнат договорни клаузи и търговски отношения, които представляват злоупотреба или несправедливост, обхватът на настоящия член следва да се разшири и да се включат търговските практики, тъй като това е също важен и тежък проблем за МСП, например когато по-големи дружества едностранно променят със задна дата сроковете за плащане.

Изменение  11

Предложение за директива

Член 6 – параграф 1 – алинея 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение

1. Държавите-членки предвиждат, че договорна клауза, свързана с датата на плащане, с лихвения процент за забава на плащане или с разноските по събиране, или е неприложима, или може да е основание за иск за обезщетение за вреди, когато представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора. Когато се определя дали дадена клауза представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора, се вземат под внимание всички обстоятелства, включително добрата търговска практика и естеството на продукта или услугата. Взема се предвид също така, дали длъжникът има някаква обективна причина да се отклонява от законния лихвен процент или от член 3, параграф 2, буква б), член 4, параграф 1 или член 5, параграф 2, буква б)

1. Държавите-членки предвиждат, че договорна клауза и/или търговска практика, свързана с датата на плащане, с лихвения процент за забава на плащане или с разноските по събиране, или такава клауза в неформално споразумение, или промяна със задна дата на договора, или е неприложима, или може да е основание за иск за обезщетение за вреди, когато представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора. Когато се определя дали дадена клауза представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора, се вземат под внимание всички обстоятелства, включително добрата търговска практика и естеството на продукта или услугата, както и размерът на предприятията. Взема се предвид също така, дали длъжникът има някаква обективна причина да се отклонява от законния лихвен процент или от член 4, параграф 1 или член 5, параграф 2, буква б).

Обосновка

За да се гарантира, че настоящият законодателен акт изцяло защитава МСП от свързано с плащанията поведение, представляващо злоупотреба или несправедливост, включването на търговските практики е от първостепенно значение. Без търговските практики, включително промените със задна дата на предвидените в договора условия на плащане, законодателният акт във вида, в който е предложен от Комисията, няма да възпрепятства достатъчно използването на кредиторите като „банки“, т.е. едностранните промени, с които се удължават сроковете за плащане с цел повишаване на ликвидността на длъжника в ущърб на кредитора. Променя се позоваването на членовете, за да се осигури съответствието с измененията за сливане на членове 3 и 5. С настоящото се цели при определянето на това дали дадена клауза от договора е неоснователна или не, да се вземат предвид не само добрите търговски практики и естеството на продукта или услугата, но също така и размерът на участващото в сделката предприятие.

Изменение  12

Предложение за директива

Член 6 – параграф 1 – алинея 2 а (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

За целите на първа алинея клауза, която надвишава срока, предвиден в член 5, параграф 2, буква б), винаги се счита за клауза, представляваща явна злоупотреба, като се вземат предвид също така критериите, предвидени в член 5, параграф 4.

Изменение  13

Предложение за директива

Член 6 – параграф 1 – алинея 2 б (нова)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

Всяка клауза, която добавя допълнителна финансова тежест за кредитора като предварително условие, за да изиска той правно обезщетение за забава за плащане, следва да се счита за клауза, представляваща явна злоупотреба.

Изменение  14

Предложение за директива

Член 6 – параграф 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение

3. Измежду посочените в параграф 2 средства фигурират разпоредби, които позволяват на представители на организации да сезират, съгласно съответното национално законодателство, съдилищата или компетентните административни органи с мотива, че клаузите са явно несправедливи , така че те да могат да прилагат подходящи и ефективни средства, за да се прекрати използването на тези клаузи.

3. Измежду посочените в параграф 2 средства фигурират разпоредби, които позволяват на представители на организации да сезират, съгласно съответното национално законодателство, съдилищата или компетентните административни органи с мотива, че клаузите са явно несправедливи , така че те да могат да прилагат подходящи и ефективни средства, за да се предотврати използването на тези клаузи. Настоящата разпоредба не засяга клаузата за поверителност, обвързваща представителните организации по отношение на техните членове.

Обосновка

Представителните организации следва да могат да действат съгласно разпоредбите на националното законодателство, дори и в случай на епизодично или нередовно използване на посочените клаузи.

Изменение  15

Предложение за директива

Член 7

Текст, предложен от Комисията

Изменение

Държавите-членки гарантират пълна прозрачност по отношение на правата и задълженията, произлизащи от настоящата директива, по-специално, да публикуват приложимия законен лихвен процент.

Държавите-членки гарантират пълна прозрачност по отношение на правата и задълженията, произлизащи от настоящата директива, по-специално, да публикуват приложимия законен лихвен процент и процедурата, свързана с плащанията от държавни органи, като специална гаранция за евентуална верига от подизпълнители.

Обосновка

Тази разпоредба въвежда възможност за проследяване и прозрачност на плащанията от държавни органи. Мярката по-специално е подходяща за гарантиране, че ползите от подобрените срокове на плащане се прехвърлят реално при възлагането на дейности на подизпълнители и/или външни изпълнители от страна на основните изпълнители.

Изменение  16

Предложение за директива

Член 11 – параграф 1 а (нов)

Текст, предложен от Комисията

Изменение

 

1a. При транспонирането на настоящата директива държавите-членки предвиждат информационни кампании, насочени към повишаване на осведомеността на предприятията, и по-специално на малките и средните предприятия (МСП), по отношение на техните права.

 

Държавите-членки разглеждат възможността за предварително публикуване на сведения относно „добрите“ и „лошите“ длъжници, както и за разпространение на добрите практики за насърчаване на плащане в срок.

Обосновка

Както се посочва в оценката на въздействието, изготвена от Комисията, понякога предприятията не изискват лихва за забава, защото не са запознати с правата си. Към предоставянето на сведения могат да се добавят практически мерки, които насърчават плащането в срок.

ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Борба срещу просрочените плащания при търговските сделки (Преработка)

Позовавания

COM(2009)0126 – C7-0044/2009 – 2009/0054(COD)

Водеща комисия

IMCO

Становище, изказано от

       Дата на обявяване в заседание

ITRE

14.9.2009 г.

 

 

 

Докладчик по становище

       Дата на назначаване

Francesco De Angelis

9.11.2009 г.

 

 

Разглеждане в комисия

2.12.2009 г.

4.2.2010 г.

 

 

Дата на приемане

18.3.2010 г.

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

46

0

1

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Zoltán Balczó, Bendt Bendtsen, Jan Březina, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Ioan Enciu, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Jacky Hénin, Romana Jordan Cizelj, Sajjad Karim, Arturs Krišjānis Kariņš, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Michèle Rivasi, Paul Rübig, Francisco Sosa Wagner, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Adina-Ioana Vălean, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Rachida Dati, Francesco De Angelis, Andrzej Grzyb, Jolanta Emilia Hibner, Oriol Junqueras Vies, Ивайло Калфин, Marian-Jean Marinescu, Владко Тодоров Панайотов, Silvia-Adriana Ţicău, Hermann Winkler

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Britta Reimers


ПРОЦЕДУРА

Заглавие

Борба срещу просрочените плащания при търговските сделки (Преработка)

Позовавания

COM(2009)0126 – C7-0044/2009 – 2009/0054(COD)

Дата на представяне на ЕП

8.4.2009

Водеща комисия

       Дата на обявяване в заседание

IMCO

14.9.2009

Подпомагаща(и) комисия(и)

       Дата на обявяване в заседание

ITRE

14.9.2009

JURI

14.9.2009

 

 

Процедура с асоциирана(и) комисия(и)

       Дата на обявяване в заседание

JURI

17.12.2009

 

 

 

Докладчик(ци)

       Дата на назначаване

Barbara Weiler

14.9.2009

 

 

Разглеждане в комисия

2.9.2009

28.9.2009

6.10.2009

4.11.2009

 

26.1.2010

23.2.2010

 

 

Дата на приемане

28.4.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

30

0

6

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Cristian Silviu Buşoi, Lara Comi, Anna Maria Corazza Bildt, António Fernando Correia De Campos, Jürgen Creutzmann, Christian Engström, Evelyne Gebhardt, Louis Grech, Małgorzata Handzlik, Malcolm Harbour, Philippe Juvin, Sandra Kalniete, Alan Kelly, Eija-Riitta Korhola, Edvard Kožušník, Kurt Lechner, Toine Manders, Hans-Peter Mayer, Gianni Pittella, Mitro Repo, Robert Rochefort, Zuzana Roithová, Heide Rühle, Andreas Schwab, Róża Gräfin Von Thun Und Hohenstein, Kyriacos Triantaphyllides, Bernadette Vergnaud, Barbara Weiler

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Damien Abad, Pascal Canfin, Cornelis de Jong, Anna Hedh, Othmar Karas, Emma McClarkin, Konstantinos Poupakis, Kerstin Westphal

Дата на внасяне

3.5.2010

Правна информация - Политика за поверителност