Процедура : 2009/2218(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A7-0140/2010

Внесени текстове :

A7-0140/2010

Разисквания :

PV 17/05/2010 - 19
CRE 17/05/2010 - 19

Гласувания :

PV 18/05/2010 - 8.18
CRE 18/05/2010 - 8.18
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0174

ДОКЛАД     
PDF 240kWORD 222k
5.5.2010
PE 438.501v03-00 A7-0140/2010

относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс”(ОПР+)

(2009/2218(INI))

Комисия по развитие

Докладчик: Franziska Keller

ПОПРАВКИ/ ДОПЪЛНЕНИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
 ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
 СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
 РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс”(ОПР+)

(2009/2218(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 9 и 35 от съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитието: „Европейският консенсус“(1),

–   като взе предвид дял V от Договора за Европейски съюз, и по-специално член 21, параграф 2, който определя принципите и целите на ЕС в областта на международните отношения, както и член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Договора от Лисабон), който потвърждава, че ЕС взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

–   като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Договора от Лисабон), който отново потвърждава, че EС осигурява съгласуваност между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели,

–   като взе предвид член 12 от Споразумението за партньорство АКТБ-ЕО (Споразумението от Котону),

–   като взе предвид Съвместната стратегия Африка-ЕС, приета в Лисабон през 2007 г.,

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие: ускоряване на напредъка към постигане на Целите на хилядолетието за развитие” (SEC(2005)0455),

–   като взе предвид първия двугодишен доклад на ЕС относно последователността на политиките за развитие (COM(2007)0545) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2007)1202),

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент, озаглавено „Кодекс за поведение на ЕС относно разделението на труда в областта на политиката за развитие“ (COM(2007)0072),

–   като взе предвид доклада на ЕС от 2009 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (COM(2009)0461 окончателен) и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SEC(2009)1137),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие – установяване на рамка на политиката за единен подход в целия Съюз“ (COM(2009)0458 окончателен),

–   като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Съгласуваност на политиките за работната програма за развитие” (SEC(2010) 421 окончателен) и придружаващ съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите,

–   като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „План за действие на ЕС в 12 точки в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие” (COM(2010)159),

–   като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Подкрепа за развиващите се страни за преодоляване на кризата“ (COM(2009)160),

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията относно реформа на общата политика в областта на рибарството (COM(2009)163),

–   като взе предвид своята резолюция относно от 25 февруари 2010 г. относно Зелената книга относно реформа на общата политика в областта на рибарството(2),

–   като взе предвид своята законодателна резолюция от 24 април 2009 г. относно предложението за директива на Съвета за изменение на Директива 2003/48/EО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания и по-специално приложение I към нея(3),

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 21 и 22 декември 2004 г. относно селското стопанство и рибарството,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 24 май 2005 г. относно ускоряване на напредъка към постигане на Целите на хилядолетието за развитие,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 17 октомври 2006 г. относно включването на свързаните с развитието въпроси в процеса на вземане на решения на Съвета,

–   като взе предвид параграф 49 от заключенията на председателството на Европейския съвет от 14 и 15 декември 2006 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 19 и 22 ноември 2007 г. относно съгласуваността на политиките за развитие,

–   като взе предвид параграф 61 от заключенията на председателството на Европейския съвет от 19 и 20 юни 2008 г.,

–   като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси и външни отношения от 18 май 2009 г. относно помощта за развиващите се страни за преодоляване на кризата,

–   като взе предвид заключенията на Съвета от 17 ноември 2009 г. относно съгласуваността на политиките за развитие и оперативната рамка за ефективността на помощта,

–   като взе предвид стратегическия документ на ОИСР от 1996 г. „Оформяне на 21-ви век: принос на сътрудничеството за развитие“ и министерската декларация на ОИСР от 2002 г. „Действие за споделена програма за развитие“ и доклада от 2008 г., озаглавен „Градивни елементи за съгласуваност на политиките за развитие“,

–   като взе предвид Парижката декларация за ефективност на помощта и Програмата за действие от Акра,

–   като взе предвид министерската декларация относно съгласуваността на политиките за развитие, приета от ОИСР на 4 юни 2008 г.,

–   като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 2000 г. и осмата цел на хилядолетието за развитие,

–   като взе предвид министерската среща на СТО през ноември 2001 г. и Консенсуса от Монтерей от 2002 г.,

–   като взе предвид световната среща на високо равнище относно устойчивото развитие от 2002 г. и резолюцията, приета от общото събрание в рамката на световната среща на високо равнище от 2005 г.,

–   като взе предвид резолюцията относно ролята на Споразумението за партньорство от Котону за справяне с продоволствената и финансовата криза в страните от АКТБ, приета на 17-тата съвместна парламентарна асамблея АКТБ-ЕС(4), проведена в Прага между 4 и 9 април 2009 г.,

–   като взе предвид своите резолюции въз основа на докладите на комисията по развитие: Резолюция на Европейския парламент от 23 март 2006 г. относно въздействието върху развитието, оказвано от споразуменията за икономическо партньорство; (5); Резолюция на Европейския парламент от 1 февруари 2007 г. относно включването на устойчивостта в политиките на сътрудничество за развитието(6); Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2007 г. относно актуално състояние на отношенията ЕС-Африка(7); Резолюция на Европейския парламент от 17 юни 2008 г. относно последователността на политиките за развитие и въздействието върху развитието на Западна Африка на експлоатацията на някои биологични природни ресурси от страна на ЕС(8); Резолюция на Европейския парламент от 29 ноември 2007 г. относно напредък на селското стопанство в Африка – Предложение относно развитието на селското стопанство и продоволственото осигуряване в Африка(9); и Резолюция на Европейския парламент от 22 май 2008 г. относно последващите действия във връзка с Парижката декларация от 2005 г. за ефективността на помощите(10),

–   като взе предвид своите резолюции въз основа на докладите на комисията по международна търговия: Резолюция на Европейския парламент от 23 май 2007 г. относно помощта на ЕС за търговия(11) и Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2006 г. относно търговията и бедността: определяне на търговски политики за максимално увеличаване на приноса на търговията за намаляване на бедността (12),

–   като взе предвид доклада CONCORD от 2009 г., озаглавен „Фокус върху съгласуваността на политиките“,

–   като взе предвид проучването на ActionAid от 2003 г. , озаглавено „(Не)съгласуваност на политиките в областта на помощта на Европейския съюз за развиващите се страни: анализ на три конкретни страни“,

–   като взе предвид проучването от 2006 г. на Guido Ashoff, озаглавено „Подобряване на съгласуваността на политиките за развитие: идейни въпроси, институционални подходи и изводи от сравнителните данни“,

–   като взе предвид доклада на ECDPM от 2007 г., озаглавен „Механизми на институциите на ЕС и на държавите-членки за насърчаване на съгласуваността на политиките за развитие: окончателен доклад“,

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по международна търговия (A7-0140/2010),

А. като има предвид, че ОИСР предложи да определи понятието съгласуваност на политиките за развитие (СПР), което означава работа за гарантиране, че целите и резултатите на политиките за развитие на дадено правителство не се подкопават от други политики на това правителство, които засягат развиващите се страни, и че, когато това е осъществимо, другите политики поддържат целите за развитие(13), като има предвид, че Европейският съюз изработи концепция за СПР, предназначена да засили взаимодействието на политиките на ЕС, и като има предвид, че липсата на политически действия в тази връзка може да има отрицателно въздействие върху очакваните резултати от сътрудничеството за развитие;

Б.  като припомня задължението на Европейския съюз да предприеме мерки за подкрепа на съгласуваността на политиките за развитие в съответствие със заключенията, приети от Европейския съвет през 2005 г.(14),

В.  като има предвид, че съществува разлика между съгласуваността между политиките (избягването на противоречия между различните области на външната политика) и последователността на политиките за развитие (задължението всички политики на ЕС, които засягат развиващите се страни, да отчитат целите за развитие);

Г.  като има предвид, че член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз установява за главна цел на политиката за развитие на ЕС намаляването и, като крайна цел, изкореняването на бедността; като има предвид, че СПР работи за постигане на целите на ЕС за сътрудничеството за развитие посредством всички негови политики,

Д. като има предвид, че е налице явна несъгласуваност в политиките на ЕС в областта на търговията, селското стопанство, рибарството, климата, правата на интелектуалната собственост, миграцията, финансите, оръжията и суровините; и като има предвид, че СПР може да доведе до намаляване на бедността чрез намиране на фундаментални взаимодействия между политиките на ЕС,

Е.  като има предвид, че липсата на политическа подкрепа, неясните мандати, недостатъчните ресурси, отсъствието на ефективни инструменти и показатели за наблюдение, както и липсата на приоритет на СПР над несъвместими интереси, представляват ограничения за СПР,

Ж. като има предвид, че финансовите компенсации, отпуснати от ЕС в рамките на споразуменията за партньорство в областта на рибарството, не са допринесли за укрепване на политиките в областта на рибарството, като това се дължи до голяма степен на липса на контрол при изпълнението на споразуменията, на бавния темп на предоставяне на помощта и дори понякога на неусвояване на тази помощ,

З.  като има предвид, че първата цел на хилядолетието за развитие е намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г., но че приблизително 1 милиард души все още страдат от недостиг на храна всеки ден, въпреки факта, че планетата произвежда достатъчно храна, за да удовлетвори потребностите на цялото си население,

И.  като има предвид, че субсидиите на ЕС за износ на европейски селскостопански продукти оказват пагубно въздействие върху продоволствената сигурност и развитието на жизнеспособен селскостопански сектор в развиващите се страни,

Й. като има предвид, че ЕС се е ангажирал да достигне целта на ООН за предоставяне на 0,7% от брутния национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР) до 2015 г., и че междинната цел за помощта за ЕС като цяло е 0,56% до 2010 г.,

К. като има предвид решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) от ноември 2008 г., съгласно което операциите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в развиващите се страни трябва да дават приоритет на развитието пред всяка икономическа или политическа цел,

Л. като има предвид, че кризата показа, че ОПР е единствената, насочена към най-бедните страни и осигуряваща финансиране за развитие по по-предвидим и надежден начин, отколкото други финансови потоци,

М. като има предвид, че голям брой проучвания показват, че незаконни финансови потоци в размер на приблизително 900 милиарда евро годишно изтичат от развиващите се страни, което силно пречи на фискалните им приходи и следователно на възможностите им сами да се развиват,

1.  приветства нарасналото внимание на Комисията, Съвета и държавите-членки към СПР и тяхната ангажираност, както се посочва в двугодишния доклад;

2.  потвърждава своя собствен ангажимент за подобряване на СПР в ЕС и в парламентарната си дейност;

3.  подчертава, че Европейският съюз е несъмнено най-големият донор на помощ в света (помощта на ЕС нарасна на 49 млрд. евро през 2008 г., което представлява 0,40% от БНД) и че обемът на помощите се очаква да нарасне до 69 млрд. през 2010 г., за да се изпълни колективният ангажимент за 0,56% от БНД на ЕС, поет на срещата на високо равнище на Г-8 в Гленийгълс през 2005 г.; посочва, че това би освободило допълнително 20 млрд. евро за целите на развитието;

4.  припомня приемането през октомври 2007 г. на стратегията на ЕС за помощ за търговията, с ангажимент да се увеличи общото подпомагане от ЕС, свързано с търговията, на 2 млрд. евро годишно до 2010 г. (1 млрд. евро от Общността и 1 млрд. евро от държавите-членки);

5.  призовава развиващите се страни, особено тези, които извличат най-голяма полза от помощта на ЕС, да осигурят добро управление във всички публични дела и особено в управлението на получената помощ и настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури прозрачно и ефикасно използване на помощта;

6.  приветства работната програма за СПР за периода 2010-2013 г. като насока за институциите и държавите-членки на ЕС и признава нейната роля като система за ранно предупреждение за предстоящите инициативи по политиките; приветства също взаимовръзките между различните политически области;

7.  припомня отговорността на Европейския съюз за вземането под внимание на интересите на развиващите се страни и техните жители;

8.  счита, че всички области на политика на ЕС с външно въздействие трябва да се проектират така, че да подкрепят и да не противоречат на борбата срещу бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие, както и спазването на правата на човека, включително социалните, икономическите и свързаните с околната среда права и равенството между половете;

9.  подчертава необходимостта да се вземат предвид съответните аспекти на съгласуваността на политиките за развитие при двустранни и регионални търговски споразумения, както и при многостранни търговски споразумения, които стъпват твърдо на основаната на правила система на СТО, и в тази връзка настоятелно призовава Комисията и държавите-членки активно да работят с всички други съответни партньори в СТО, които могат да допринесат за достигане на балансиран, амбициозен и ориентиран към развитието резултат от кръга преговори в Доха в непосредствено бъдеще;

10. подчертава факта, че т.нар. „сингапурски въпроси”, като например либерализирането на услугите, инвестициите и обществените поръчки, въвеждането на правила за конкуренцията и по-строгото прилагане на правата на интелектуална собственост, не спомагат за постигането на осемте Цели на хилядолетието за развитие;

11. настойчиво призовава Европейския съюз, държавите-членки и ЕИБ да поемат водеща роля в тази дейност и да намалят привлекателността на инвестициите, осъществени чрез данъчни убежища, като приемат нормативна уредба за обществените поръчки и предоставянето на публични средства, която да забранява на всяко предприятие, банка или друга институция, регистрирана в данъчно убежище, да получава публични средства; в този смисъл отправя искане към Комисията и държавите-членки да се възползват от междинния преглед на дейностите по външно кредитиране на ЕИБ, за да подобрят на практика способностите си за оценяване на бенефициентите на тези кредити и да се уверят, че техните инвестиции в развиващите се страни допринасят за ефективното изкореняване на бедността, като представят годишни доклади за постигнатия напредък;

12. призовава Комисията и държавите-членки да дадат цялостна оценка на споразуменията в областта на рибарството с трети държави, така че външната политика на ЕС в областта на рибарството да бъде изцяло съгласувана с политиката на развитие, като се увеличи и капацитетът на страните-партньори на ЕС за гарантиране на устойчив риболов в техните собствени води, което ще повиши продоволствената сигурност и заетостта на местно равнище в сектора;

13. припомня, че достъпът на ЕС до рибните запаси в трети държави по-никакъв начин не бива да е условие за предоставянето на помощ за развитие за тези страни;

14. настойчиво призовава Комисията освен социалните клаузи да включи и клаузи относно правата на човека във всички споразумения за партньорство в областта на рибарството, за да позволи на ЕС да предприема подходящи мерки в случай на доказано нарушение на правата на човека в третите държави, които са подписали споразумения за партньорство в областта на рибарството със Съюза;

15. припомня, че 75 % от бедното население на света живее в селски райони, но само 4 % от ОПР е предназначена за селското стопанство; затова призовава Комисията, държавите-членки и развиващите се страни да поставят въпроса за селското стопанство на челно място в своите програми за развитие;

16. изразява загриженост относно отрицателното въздействие върху развитието на третите държави на финансови институции, чиято основна цел е организиране на избягването на заплащането на данъци; в този смисъл призовава Комисията да засили сътрудничеството в областта на данъчното управление, особено със страните, посочени в приложение 1 от нейното законодателно предложение от 24 април 2009 г. (A6-0244/2009), които се ползват от европейските фондове за развитие;

17. приветства препоръката, съдържаща се в заключенията на Съвета, приети на заседанието от 14 май 2008 г., които имат за цел да включат клауза във връзка с доброто управление на данъчното облагане в търговските споразумения, тъй като те съставляват първата крачка в борбата срещу данъчните разпоредби и практики, които благоприятстват избягването на заплащането на данъци и данъчните измами; призовава Комисията да включи незабавно подобна клауза в преговорите за бъдещи търговски споразумения;

18. призовава Комисията и държавите от АКТБ да продължат своя диалог относно миграцията, за да се укрепи принципът на „циркулярна миграция“ и нейното улесняване чрез издаването на циркулярни визи; подчертава, че въпросният член поставя акцент върху зачитането на правата на човека и справедливото третиране на гражданите на държави от АКТБ, но че обхватът на тези принципи е сериозно застрашен от двустранните споразумения за реадмисия с транзитни държави в контекст на екстернализиране на управлението на миграцията от страна на Европа, които не гарантират зачитането на правата на мигрантите и могат да доведат до верижни реадмисии, застрашаващи тяхната безопасност и техния живот;

19. изисква от Съвета бързо да постигне максимално съгласие във връзка с предложението за преразглеждане на директивата относно данъчното облагане на доходи от спестявания, по-специално по отношение на страните, посочени в приложение 1 от посоченото по-горе законодателно предложение, които се ползват от европейските фондове за развитие;

20. подчертава необходимостта ЕФР, който е основният инструмент на ЕС за финансиране за сътрудничеството за развитие, да бъде включен в рамките на СПР; потвърждава подкрепата си за пълното включване на ЕФР в бюджета, в контекста на демократичния парламентарен контрол и прозрачността в неговото изпълнение, като взема предвид по-конкретно нарастващото значение на прилагането на политиките на ЕС за развитие, които установяват специфични механизми (какъвто беше случаят със стратегията ЕС-Африка);

21. приканва Комисията не само да наблюдава целите на икономическия растеж, но и да обърне специално внимание на намаляването на разликите при разпределението на доходите, както в рамките на отделните развиващи се страни, така и на глобално равнище; особено внимание трябва да се обърне на развитието на процесите на участие за устойчиво самостоятелно развитие посредством форми на сдружение от кооперативен тип и методологии PRA („Participatory Reflection and Action“), които, тъй като са основани на съгласието и участието на местните общности, осигуряват организационни модели с по-голяма ефикасност и с продължително въздействие, като придават по-значима роля на социалната икономика за развитието;

22. приканва Комисията да насърчава дейности за подпомагане на развитието, които, отчитайки последиците от финансовата криза, да бъдат в състояние да предотвратят повишаването на несигурността и конфликтите, световната политическа и икономическа нестабилност и увеличаването на принудителната миграция („бежанци поради глад“);

23. призовава развиващите се страни да предоставят основни обществени услуги и да гарантират достъпа до земя, в това число и до кредити за дребните земеделски производители, за да се насърчи продоволствената сигурност и борбата срещу бедността, които спомагат за намаляване на концентрацията на големи стопанства и интензивното използване на ресурси със спекулативни цели, водещи до разрушаване на екосистемите; също така призовава Комисията да подкрепи горепосочените политики;

24. приканва Комисията да направи оценка на въздействието, което оказва пропастта в сферата на цифровите технологии между богатите и бедните държави, като обърне особено внимание на риска, свързан с информационните технологии, които изглежда са подвластни на дискриминационна логика, тъй като изолират онези, които по социални, икономически и политически причини нямат достъп до новите продукти, представляващи движещата сила на новата информационна революция;

25. призовава за ясни правомощия за оценка на СПР, за ясни и точни оперативни цели и за подробни процедури за изпълнение;

26. подчертава решителната необходимост към СПР да се подхожда като към дългосрочен проект, така че да се осигури продължителна подкрепа за нея; подчертава значението на навременната оценка на политиките за избягване на отрицателните последици за развиващите се страни; за тази цел отправя искане за проверка на въздействието на дейностите на частните европейски и неевропейски участници, като се обърне специално внимание на мултинационалните компании;

27. приканва да се направи, чрез сравнителен анализ, оценка на подхода, методологията и резултатите от политиките на сътрудничество и помощ извън Европа и съответните равнища на международно сътрудничество, като се обърне специално внимание на действията на Китай в Африка;

28. подчертава, че решението на Съвета да се съсредоточи върху пет широкообхватни области за оценката на СПР за 2009 г. не трябва да замести наблюдаването на 12-те традиционни области на политики – търговия, околна среда, изменение на климата, сигурност, селско стопанство, двустранни споразумения в областта на рибарството, социални политики (заетост), миграция, научни изследвания/иновации, информационни технологии, транспорт и енергетика; също така призовава Комисията да открива случаите на несъгласуваност, когато европейските политики оказват отрицателно въздействие върху развитието, и да предлага решения; призовава Комисията да създаде механизми за включването на нови политически области, които трудно се вписват сред съществуващите 12 области, като например суровините;

29. припомня своите обвързващи международни ангажименти за достигане на целта от 0,7% от БНД за ОПР за 2015 г., които трябва да бъдат насочени единствено към изкореняването на бедността; изразява загриженост, че подходът „ОПР+“ може да размие приноса на ЕС в рамките на ОПР за борбата срещу бедността; отбелязва със загриженост, че средствата, събрани посредством подхода „ОПР+“, не са обвързани с никакви правни задължения с оглед на изкореняването на бедността и приноса за постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

30. отбелязва със загриженост, че никъде в подхода „ОПР+” не се посочва причиненото от несъгласувани политики изтичане на капитал от развиващи се страни към ЕС, както и това, че не се обръща внимание на вредите, които се причиняват на развиващите се страни от нелоялната данъчна конкуренция и незаконното изтичане на капитал;

31. изразява загриженост, че подходът „ОПР+“ е насочен единствено към финансовите потоци от ЕС към Юга и пренебрегва финансовите потоци от Юга към ЕС, което дава заблуждаваща картина за посоката на финансовите потоци;

32. иска от Комисията допълнително разясняване на единния подход за целия Съюз и неговото въздействие върху политиката за развитие на ЕС; изразява загриженост, че този подход би могъл да се интегрира в следващата финансова перспектива;

33. призовава европейските членове на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР да отхвърлят всеки опит за разширяване на определението за ОПР, което да включва наскоро предложените от Европейската комисия „единен подход за целия Съюз“ и подход „ОПР+“, както и елементи, които нямат отношение към помощите, като например финансовите потоци, разходите за военни цели, анулирането на дългове, особено за експортно кредитиране и средствата, изразходвани в Европа за студенти и бежанци;

34. признава, че изпълнението на ангажиментите на ОПР е наложително, но все пак недостатъчно, за справяне с извънредното положение във връзка с развитието и отново призовава Комисията за спешно идентифициране на допълнителни иновативни източници на финансиране за развитие и за представяне на предложения за въвеждането на данък върху международните финансови операции, с цел генериране на допълнителни ресурси, за да се превъзмогнат най-тежките последствия от кризата и да се изпълнят в срок ЦХР;

35. настоятелно припомня на Комисията и държавите-членки, че ОПР трябва да продължи да бъде гръбнакът на европейската политика на сътрудничество за развитие, имаща за цел изкореняване на бедността; затова подчертава, че ако ще се насърчават широко иновативните източници на финансиране за развитие, те трябва да допълват ОПР, да се използват в интерес на бедните и не могат в никакъв случай да бъдат използвани за заместване на тази помощ;

36. опасява се, че в повечето развиващи се страни голяма част от ЦХР няма да бъдат изпълнени до 2015 г.; във връзка с това настоятелно призовава държавите-членки да постигнат колективната си цел и да преминат към задължително законодателство, както и да публикуват годишни графици за изпълнение на дадените от тях обещания; като има това предвид, приветства представения през януари 2010 г. от правителството на Обединеното кралство проектозакон за международно развитие;

37. припомня, че в съответствие с институционална рамка на ЕС, предлага да се назначи постоянен докладчик за „съгласуваност на политиките за развитие“, с мандат да следи и да информира комисията по развитие за случаи на несъгласуваност в политиките на ЕС;

38. призовава Комисията да използва систематични, ясни критерии и редовно актуализирани показатели с оглед измерване на СПР, например показателите за устойчиво развитие, както и да подобри прозрачността спрямо Европейския парламент, държавите – получатели на помощта, и гражданското общество;

39. призовава развиващите се страни да изработят конкретни за всяка страна показатели за СПР, в съответствие с общите показатели на ЕС, с оглед оценка на действителните потребности и постижения по отношение на развитието;

40. изразява становище, че ако действията и мерките в рамките на политиката на ЕС за развитие не зачитат принципите и целите, заложени в член 208 от Договора от Лисабон и външните действия на ЕС, посочени в член 21 от Договора за Европейския съюз, това представлява неспазване на задължение, което подлежи на обжалване пред Съда на Европейския съюз по силата на членове 263 и 265 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

41. подчертава значението на съгласуваността между политиките в областта на търговията и на развитието за по-добро развитие и осезаемо прилагане и в тази връзка приветства Доклада на ЕС от 2009 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (COM(2009)0461);

42. припомня необходимостта от съгласуваност на търговската политика с другите политики (в социалната сфера и в областта на околната среда), по-специално в рамките на споразумения за търговия, съдържащи стимули за производство на биогорива в развиващите се страни;

43. припомня значението на съгласуваността между политиките в областта на търговията и развитието и подчертава, че изпълнението на разделите за устойчиво развитие в споразуменията за търговия трябва да бъде използвано от Европейската комисията за насърчаване на добро управление и прилагане на основните европейски ценности;

44. счита, че неотдавнашното решение на ЕС да възстанови експортните субсидии за мляко на прах и други млечни продукти, което по същество субсидира селскостопанския бизнес в Европа за сметка на нуждаещите се фермери в развиващите се страни, е грубо нарушение на основните принципи на последователност на политиките за развитие и призовава Съвета и Комисията да отменят незабавно това решение;

45. призовава към прекратяване на субсидиите за износ; за тази цел припомня поетия през 2001 г. в Доха от всички членове на СТО ангажимент за приключване на кръг от преговори за развитието, който има за цел коригиране на съществуващите в търговската система неравенства и поставяне на търговията в услуга на развитието, като допринася за изкореняването на бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие;

46. призовава Комисията, с цел да осигури за ГД „Търговия“ съгласуван мандат за търговски преговори, да вземе надлежно предвид предварителните условия на Парламента за даване на съгласие за сключване на търговски споразумения;

47. призовава Комисията да вземе всички налични мерки с цел гарантиране, че с края на Протокола за захарта и настъпването на реформата на ЕС на режима за захарта, тя ще защити засегнатите партньори срещу всякакви временни сътресения на пазара;

48. предлага също да се развият съществуващите инструменти на ЕС за намаляване на митническите тарифи като например режима ОСП/ОСП+ и разделите в споразуменията ССТ и СИП и допълнително да се включат международно договорените трудови и екологични норми в тези инструменти;

49. отново призовава Комисията да използва в пълна степен механизмите на ОСП и ОСП+ за изграждане на институционален капацитет в развиващите се страни, за да се подобри тяхната вътрешна съгласуваност при разработването на стратегиите за развитие;

50. подчертава, че систематично допитване до трудовите организации и професионалните съюзи относно прилагането на социални и екологични стандарти в държави извън ЕС би позволило да се осигури, по-специално преди сключването на СИП или даване на преференции по ОСП+, по-голяма съгласуваност на търговските политики в интерес на устойчивото развитие в развиващите се страни;

51. признава, че според мониторинговия доклад на Комисията за 2009 г. относно помощта за търговията (COM(2009)160, окончателен, стр. 30) поетите от ЕС задължения във връзка с помощ за търговията към държавите от Африка, Карибските острови и Тихоокеанския басейн (АКТБ) са намалели от 2975 милиона евро през 2005 г. на 2097 милиона евро през 2007 г., както и че делът на държавите от АКТБ от общия размер на поетите от ЕС задължения във връзка с помощ за търговията се е понижил от 50% на 36% за същия период, като това не е в съответствие с предходните обещания за приоритетно отношение към изкореняването на бедността и развитието;

52. приветства в тази връзка всички съществуващи инициативи в областта на търговията с развиващите се страни на равнище ЕС и СТО, и по-специално инициативата „Всичко освен оръжие (ВОО)“, ОСП и ОСП+, асиметрията и преходните периоди във всички съществуващи европейки споразумения за партньорство (СИП) и работната програма „Помощ за търговията за 2010–2011 г.“ и призовава за преразглеждане на последната, с цел да се увеличи въздействието ѝ за подкрепа на устойчивия растеж;

53. признава важната роля, която може да изпълнява системата на ЕС за ОСП+ за насърчаване на доброто управление и устойчивото развитие в рамките на развиващите се страни, и насърчава Комисията да гарантира, че този инструмент е ефективен и че конвенциите на МОТ и ООН се прилагат правилно по места;

54. отново заявява, че ЕС следва да подпомага тези развиващи се страни, които използват „възможностите за гъвкавост”, предвидени в споразумението ТРИПС, за да могат да осигуряват лекарства на достъпни цени по своите национални програми за обществено здравеопазване;

55. приветства предпазната клауза за сигурността на храните, включена в споразуменията за икономическо партньорство, и насърчава Комисията да гарантира ефективното ѝ прилагане;

56. изразява съжаление по повод разпоредбите ТРИПС+, включени в Споразумението за икономическо партньорство КАРИФОРУМ–ЕО, както и в споразуменията с държавите от Андската общност и Централна Америка, които са в процес на договаряне – разпоредби, които затрудняват достъпа до основни лекарствени средства;

57. настоятелно приканва Комисията да прекрати настоящия си подход „ТРИПС+“ в преговорите за СИП относно фармацевтичните и лекарствените продукти, за да се даде възможност на развиващите се страни да предоставят лекарства на достъпни цени в рамките на своите национални програми за обществено здраве;

58. изтъква, че никакви мерки при преговорите за Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (АСТА) за засилване на правомощията за трансгранична проверка и конфискуване на стоки не бива да са в ущърб на глобалния достъп до законни, достъпни и безопасни лекарства;

59. изразява загриженост относно неотдавнашните случаи на конфискуване от страна на митническите органи на държави-членки на ЕС на транзитно преминаващи през европейски пристанища и летища генерични лекарства и подчертава, че подобно поведение подкопава декларацията на СТО относно достъпа до лекарства; изисква от съответните държави-членки на ЕС бързо да прекратят тази практика; призовава Комисията да увери Парламента, че договаряното в момента споразумение ACTA не пречи на достъпа на развиващите се страни до лекарства;

60. счита, че на предизвикателството на изменението на климата трябва да се реагира чрез структурни реформи и призовава за систематична оценка на риска по отношение на изменението на климата във всички аспекти на планирането на политиките и вземането на решения за тях, включително в областта на търговията, селското стопанство и продоволствена сигурност; изисква резултатите от тази оценка да се използват за формулиране на ясни и последователни стратегически документи за страните и регионите, както и във всички програми и проекти за развитие;

61. приветства неотдавнашните изявления на Комисията, че ще разгледа отново Регламент (EО) № 1383/2003, който доведе до нежелани последствия за транзитното преминаване през ЕС на генерични лекарства с крайни получатели развиващи се страни;

62. счита, че инициативи като патентния пул на UNITAID за лекарства срещу ХИВ/СПИН могат да помогнат за съгласуване на политиките на ЕС в областта на здравеопазването и на интелектуалната собственост;

63. приветства подкрепата на Комисията за предложения с цел да се помогне на местните общности да експлоатират и да се възползват от своите традиционни знания и генетични ресурси;

64. приветства изявленията на Комисията, че ЕС би могъл да понижи митата за екологосъобразни стоки със страни, които имат подобно виждане по въпроса, в случай, че не бъде постигнато споразумение в рамките на СТО;

65. подкрепя Комисията за улесняване на трансфера на технологии към развиващите се страни, и по-специално нисковъглеродни и устойчиви спрямо климата технологии, които са от съществено значение за адаптиране към изменението на климата;

66. отчита икономическото значение на трансфера на средства към развиващите се страни, но подчертава необходимостта от това, проблемът с „изтичането на мозъци“ да се решава при прилагането на двустранните търговски споразумения, особено в сектора на здравеопазването;

67. подчертава работата, извършена от много организации на гражданското общество относно укриването на данъци от мултинационални компании от ЕС в развиващите се страни и отправя искане до Комисията да взема предвид техните препоръки при бъдещи преговори;

68. приветства механизмите за подобряване на СПР в рамките на Комисията, по-конкретно системата за междуведомствени консултации, процедурата за оценка на въздействието, оценката на въздействието върху устойчивото развитие и междуведомствената група за поддръжка на качеството, и когато е необходимо, стратегическата екологична оценка; въпреки това запитва какви критерии използва ГД „Развитие“ при решението за отхвърляне на несъгласувани с политиките инициативи и призовава към по-голяма прозрачност по отношение на резултатите от междуведомствените консултации; изисква информацията, събрана при оценките на въздействието, да бъде представяна на Европейския парламент в по-достъпна форма и също така Европейският парламент, националните парламенти и парламентите на развиващите се страни да бъдат ангажирани по-отблизо в тези механизми;

69. изисква всички развиващи се страни да се възползват от стратегията за „подпомагане на търговията“, а не само онези, които се съгласяват да либерализират пазарите си в по-голяма степен; призовава Комисията, в рамките на търговските преговори, и по-конкретно в контекста на споразуменията за икономическо партньорство, да не налага противно на желанията на развиващите се страни започване на преговори по раздели относно „сингапурските въпроси“ и финансовите услуги, и да не се ангажира с такива споразумения, ако тези страни не са създали предварително съответна национална регулаторна и надзорна рамка;

70. призовава Комисията в подписаните от ЕС търговски споразумения системно да бъдат включвани правно обвързващи социални и екологични стандарти, с цел да насърчаване на търговия в служба на развитието;

71. отправя искане към Комисията да започва оценките на въздействието по-рано, т.е. преди процеса на изготвяне на инициативи по политиките да е твърде напреднал, и да ги основава върху съществуващи или специално провеждани, основани на факти проучвания, като системно включва социалното, екологичното и свързаното с правата на човека измерения, тъй като един бъдещ анализ е твърде полезен и практичен предвид липсата на данни и сложността на измерването на СПР; отправя искане към Комисията да включи резултатите от оценките на въздействието в регионалните и националните стратегически документи към Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), наред с предложения за последващи действия;

72. изразява своята загриженост, че от 82 проведени от Комисията през 2009 г. оценки на въздействието само една е посветена на развитието; подчертава необходимостта от систематичен подход за измерване на изпълнението на СПР; във връзка с това призовава Комисията да определи централна роля на своя отдел за насочени към бъдещето проучвания на съгласуваността на политиките в ГД „Развитие“ за подобряване на разглеждането на СПР;

73. призовава Комисията да включи Европейския парламент в процеса на изготвяне на доклада на Комисията относно СПР, например по отношение на въпросника, по-доброто планиране на времето и отчитането на докладите по собствена инициатива на Парламента;

74. отправя искане към Комисията да включи делегациите на ЕС в работата по СПР като определи отговорник за събирателните пунктове за СПР във всяка делегация с цел наблюдение на въздействието на политиките на ЕС на равнището на страната-партньор; призовава за включване на СПР в обучението на персонала; призовава Комисията да публикува ежегодно резултатите от консултациите по места, които се провеждат от делегациите на ЕС; за тази цел, призовава Комисията да гарантира, че делегациите на ЕС разполагат с достатъчен капацитет, за да могат да провеждат широки консултации с местните правителства и парламенти, и да гарантират възможности за активно участие на недържавни субекти и гражданското общество по въпросите на СПР;

75. предлага персоналът на Европейската комисия и членовете на делегациите на Съвета, които работят в областта на СПР, да преминат обучение, с оглед постигане на по-голяма осведоменост за тази политическа цел;

76. призовава Комисията да натовари члена на Европейската комисия, отговарящ за развитието, с цялата отговорност за разпределението на средствата по страни, за тематичните стратегически документи по страни и региони, националните и многогодишните индикативни програми, годишните програми за действие и реализирането на помощта във всички развиващи се страни, в тясно сътрудничество с Върховния представител и члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ, за да се избегнат несъгласувани подходи в рамките на Колегиума и Съвета;

77. призовава държавите-членки и националните парламенти да насърчават СПР посредством конкретна работна програма със задължителни графици, за да се усъвършенства европейската работна програма относно СПР, наред с работата по помощта, като същевременно се гарантира, че тази програма не реализира стратегии за развитие, насочени срещу страните-партньори;

78. предлага СПР да се включи в средносрочния преглед на ИСР, по-конкретно в съответните тематични програми;

79. предлага включване на конкретните ангажименти за СПР в работната програма на всяко председателство;

80. предлага на Съвета да подобри работата на съществуващите структури за подобряване на СПР, например посредством организиране на повече съвместни заседания на работните групи и предоставяне на публичен достъп до работната програма;

81. предлага изготвяне на доклад на ЕП относно СПР на всеки две години; предлага на всички комисии да изготвят доклади, които се занимават с перспективите за развитие, съответни за областта на всяка комисия;

82. подчертава важността на сътрудничеството между комисиите в Европейския парламент; за тази цел предлага, когато дадена комисия разисква чувствителен въпрос относно СПР, останалите компетентни комисии да се включват активно в разискванията, и когато дадена комисия организира изслушване на експерти по чувствителен въпрос относно СПР, останалите компетентни комисии да участват в организацията на изслушването;

83. насърчава съществуващите съвместни парламентарни асамблеи, като например съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС, да назначат постоянни докладчици относно СПР и да изготвят доклади на всеки две години относно СПР с оглед откриване на случаи на несъгласуваност на политиките;

84. изисква институционално пояснение относно съобщението на Комисията за съгласуваност на политиките за развитие (COM(2009)0458) във връзка с разширеното партньорство и диалога с развиващите се страни по темата за СПР; отправя питане дали това разширено партньорство ще включва и механизъм за консултиране на развиващите се страни относно това, какво могат самите те да направят за насърчаване на СПР, както и план за изграждане на капацитет на равнище на отделните страни за извършване на оценки на СПР;

85. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1)

ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.

(2)

Приети текстове, P7_TA(2010)0039.

(3)

Приети текстове, P6_TA(2009)0325.

(4)

АКТБ-ЕС/100.568/09/окончателен.

(5)

ОВ C 292 E, 01.12.2006 г., стр. 121.

(6)

ОВ C 250 E, 25.10.2007 г., стр. 77.

(7)

ОВ C 263 E, 16.10.2008 г., стр. 633.

(8)

ОВ C 286 E, 27.11.2009 г., стр. 5.

(9)

ОВ C 297 Е, 20.11.2008 г., стр. 201.

(10)

ОВ C 279 Е, 19.11.2009 г., стр. 100.

(11)

ОВ C 102 Е, 24.4.2008 г., стр. 291.

(12)

ОВ C 298 Е, 8.12.2006 г., стр. 261.

(13)

„Съгласуваност на политиките за развитие: институционални подходи: технически семинар“: семинар на ОИСР, проведен в Париж на 13 октомври 2003 г.

(14)

Член 35 от Съвместната декларация на Съвета и на представители на правителствата на държавите-членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията относно политиката за развитие на Европейския съюз: „Европейски консенсус“ (2006/C 46/01).


ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Съгласуваността на политиките означава, че всички области на политиката на ЕС трябва да бъдат насочени към подпомагане на нуждите за развитие на развиващите се страни. Въпреки ангажимента на ЕС по отношение на СПР, неговите политики подкопават целите за развитие по няколко начина, например:

 В развиващите се страни пазарите са наводнени от силно субсидираните европейски продукти, които допринасят за отслабването на икономическата и социалната инфраструктура на тези страни, като същевременно изострят проблема с недохранването и глада и излагат местните земеделски производители на структурна бедност и нарастваща зависимост от външна помощ;

 Няколко страни като Малайзия, Индонезия и Колумбия, както и редица африкански страни, заделиха голяма част от обработваемите си земи за производството на биогорива, с цел да задоволят потребностите на ЕС от възобновяеми енергийни източници за сметка на продоволствената сигурност и биоразнообразието;

 Мащабното използване на земя за производство на биогорива представлява сериозна заплаха за прехраната на дребните земеделски производители. Над 10 000 хектара са били освободени заради плантация за ятрофа в Северна Гана; до 60% от плодородната земя е разпределена за производство на биогориво в Танзания; в момента текат преговори за 50 000 до 200 000 хектара в Сенегал и все пак всички тези страни не са самостоятелни в производството на храни, за да покрият нуждите на местното потребление;

 Документът „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб“, който съдържа търговската стратегия на ЕС, показва, че двустранните и регионалните стратегии за политиката на свободна търговия насърчават свободния достъп на ЕС до пазарите на суровини на развиващите се страни, включително и до селскостопански стоки, като ги отварят за големите предприятия в ЕС в ущърб на дребните земеделски производители и новосъздадените промишлени отрасли;

 Достъпът на развиващите се страни до пазарите на ЕС на практика се свежда до износ на суровини, който се облага с по-нисък данък от преработените стоки. Тази политика затвърждава ролята на развиващите се страни като доставчици на суровини за промишлеността на ЕС;

 Финансовата либерализация, включително спекулативните и променливи финансови потоци, върху които развиващите се страни почти нямат контрол, породи значителна нестабилност на международно равнище с катастрофални последици за икономиките на развиващите се страни;

 Различните споразумения за асоцииране и свободна търговия, които понастоящем са в процес на преговори, рискуват да либерализират банковия сектор и сектора на финансовите услуги по един безотговорен начин, застрашавайки вече обеднелите общности с несигурни финансови продукти, спекулации, укриване на данъци и др.;

 През 2009 г. Европейската комисия въведе отново експортните субсидии за млечни продукти, които се изнасят главно за страните от АКТБ, като в същото време пазарите в бедните страни са без защита. Така например, цените на млякото на световния пазар доминират над цените на страните от АКТБ, а големите колебания на цените оказват сериозно въздействие върху местните земеделски производители и млечната промишленост (включително рязко нарастване на зависимостта от вноса и подкопаване на местните цени). В Нигерия, където 80% от населението се занимава с животновъдство, вносът на млечни продукти се е увеличил четирикратно от 1996 г. насам, като делът на ЕС възлиза на 65% от вноса;

 Като основен износител на оръжие, ЕС изнася или улеснява доставките на оръжие през границите си. ЕС осигурява значителни по размер суми за помощта за развитие, но същевременно пряко или косвено изнася оръжие за същите страни, където са похарчени милиони за фондовете за развитие (разходите на ЕС-15 за фондовете за развитие възлизат на около 70 милиарда евро годишно, докато стойността на износа на оръжие от ЕС достига близо 360 милиарда евро годишно);

 Освен това по новите споразумения за партньорство в областта на рибарството ще продължи да съществува прекомерна експлоатация на рибните запаси, тъй като често липсват надеждни научни данни за определяне на максималния устойчив улов. Местните рибари нямат приоритетен достъп до риболовните райони и ще продължат да бъдат ощетявани от субсидираната конкуренция от страна на европейските плавателни съдове. В този случай, местната преработвателна промишленост, която има най-голяма потенциална добавена стойност в производствената верига, почти не получава подкрепа;

 ЕС постави устойчивото развитие, обезлесяването и свързаното с него обедняване на биоразнообразието, изменението на климата и намаляването на бедността на видно място в своята политическа програма. Адаптирането на Плана за действие за прилагане на законодателството в областта на горите, управлението и търговията (FLEGT) включва всички елементи за съгласуван политически подход към устойчивото развитие. Въпреки това ЕС не показва голям напредък в изпълнението на тези ангажименти. Настоящото изпълнение на FLEGT няма да играе решаваща роля в борбата с незаконната и разрушителната сеч;

 Що се отнася до глобалното затопляне, ЕС не намалява своите емисии достатъчно, за да достигне целта от 2°C, и повишаването на температурата в световен мащаб ще засегне преди всичко развиващите се страни. Страните от ЕС следва да компенсират до 70% от емисиите си, но засега има твърде малко конкретни ангажименти за финансирането за развиващите се страни във връзка с изменението на климата и липсва реално сътрудничество за трансфер на технологии с най-слабо развитите страни (повечето от проектите по Механизма за чисто развитие са с участието на нововъзникващи икономики като Китай);

 Ако се вземат предвид само документираните от пресата случаи, то броят на смъртните случаи по границите на ЕС от 1988 г. насам достига 14 794. В същото време бюджетът на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници (FRONTEX) се е удвоил между 2007 и 2009 г. Бюджетът на ЕС за борба с незаконната имиграция се е увеличил шесткратно през същия период. Няколко примера илюстрират нарасналото значение на тази политика: държавите-членки на ЕС са депортирали 174 275 души през 2007 г.; 27-те държави членки на ЕС са регистрирали близо 240 000 кандидати за убежище през 2008 г. или 480 кандидати на един милион жители. Почти 73% от тези искания са отхвърлени, а само 24 425 лица, търсещи убежище, (13%) са получили статут на бежанци, 18 560 (10%) – субсидиарна закрила, а 8 970 (5%) са получили разрешение за пребиваване по хуманитарни причини.

Списъкът не е изчерпателен и могат да бъдат добавени много други случаи на несъгласуваност. Въпреки че процесът за СПР започна през 2005 г., като цяло не е постигнат голям реален напредък. Положението няма да се подобри, ако се решават само отделни проблеми, тъй като много от тези случаи на несъгласуваност са присъщи на системата. Краткосрочните интереси на ЕС често вземат превес над дългосрочните интереси и целите за развитие.

Основната цел на доклада е да се справи с преобладаващите случаи на несъгласуваност и да посочи структурните проблеми по отношение на СПР. Освен това докладчикът се надява да повиши осведомеността за СПР сред институциите на ЕС, да засили участието на ЕП в процеса за СПР на Комисията и да подобри СПР в рамките на ЕП, поради което включи в доклада някои ангажименти за самия Парламент.

И накрая, едно от основните предложения на доклада е да се въведе механизъм за подаване на жалби, който би могъл да послужи като събирателен пункт за СПР в ЕС, който получава жалби и изготвя независимо доклади за случаите на несъгласуваност на политиките. Докладчикът предлага омбудсманът да бъде използван за тази позиция, която ще има предимството да използва съществуващи структури. Ако европейската администрация, която в този случай се явява главно Комисията, не действа в съответствие със законодателството или нарушава правата на човека, то действията й представляват най-малко случаи на лошо администриране, които омбудсманът може да разследва, включително по собствена инициатива, както е изрично посочено в член 228, параграф 2 от ДФЕС. Едно от разследванията по собствена инициатива доведе, например, до приемането на първите правила относно публичния достъп до документи на ЕС чрез решенията, приети от Съвета, Комисията и (на по-късен етап) от Парламента.

Освен това нарушаването на законодателството и на правата на човека същевременно би било именно от вида несъгласуваност, който съобщението на Комисията се стреми да избегне. На последно място, това ще противоречи на установените в член 209 от ДФЕС цели и принципи, които регулират политиката на Съюза в областта на развитието.

Що се отнася до ролята на националните надзорни органи в развиващите се страни, омбудсманът няма да влезе в конфликт на областите на компетентност с тях, тъй като мандатът му е ограничен до институциите и органите на Европейския съюз, които обикновено са извън мандата и правомощията на националните надзорни органи.

Няма да бъде необходима промяна на мандата на омбудсмана. Омбудсманът публично пое ангажимента да използва своите правомощия за разследвания по собствена инициатива, ако статутът на жалбоподателя е единствената причина, поради която иначе допустима жалба би била обявена за недопустима. Друг пример е комисията по петициите на ЕП, която може, но същевременно не е задължена, да разглежда петиции от граждани на трети държави с постоянно пребиваване извън ЕС.

Ако омбудсманът заяви, в отговор на конкретно искане на Европейския парламент, че е готов да използва правомощията си за разследвания по собствена инициатива при получаването на жалби за случаи на липса на съгласуваност – със съответните цели, принципи и критерии – в действията на ЕС в областта на политиката за развитие, това не означава, че омбудсманът ще бъдат задължен да използва тези правомощия за разследването на жалби по други въпроси.

На последно място, вече съществува подобно споразумение: протоколът за разбирателство между Европейската инвестиционна банка и на омбудсмана беше споменат за пръв път през 2007 г. от Европейския парламент в доклада Sbarbati относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2006 г.(1), на базата на две изменения от Margrete Auken(2).

(1)

A6-0301/2007

(2)

приветства намерението, изразено от омбудсмана да се заеме с операциите по отпускане на заеми от Европейската инвестиционна банка, позовавайки се на правомощията си да провежда разследване по собствена инициатива и посочва, че омбудсманът трябва да оценява и гарантира собствените възможности за обработване на посочените жалби;

призовава омбудсмана да обмисли възможността за сключване на протокол за разбирателство с ЕИБ относно начините за сътрудничество между институциите по отношение на упражняването на правомощията на омбудсмана, да провежда разследване по жалби, отнасящи се до лошо управление на дейностите на ЕИБ и счита, че ЕИБ би била най-подходящият субект, който да информира гражданите, интересуващи се от финансирани от банката проекти, за възможността да внасят жалби пред омбудсмана, дори да става въпрос за граждани на трети страни, живеещи извън ЕС;


СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (2.3.2010)

на вниманието на комисията по развитие

относно съгласуваността на политиките на ЕС за развитие и концепцията „официална помощ за развитие плюс”(ОПР+)

(2009/2218(INI))

Докладчик по становище: Vital Moreira

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.      подчертава значението на съгласуваността между политиките в областта на търговията и на развитието за по-добро развитие и осезаемо прилагане и в тази връзка приветства Доклада на ЕС от 2009 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (COM(2009)0461) и балансирания подход, възприет от ГД "Търговия" при прилагане на търговските споразумения, които не само подпомагат стратегическите икономически интереси на ЕС, но и подчертават необходимостта от добро управление и прилагане на основните европейски ценности;

2.      припомня необходимостта от съгласуваност на търговската политика с другите политики (в социалната сфера и в сферата на околната среда), по-специално в рамките на споразумения за търговия, съдържащи стимули за производство на агрогорива в развиващите се страни;

3.      подчертава, че Европейският съюз е несъмнено най-големият донор на помощ в света (помощта на ЕС нарасна на 49 млрд. евро през 2008 г., което представлява 0,40% от БНД) и че обемът на помощите се очаква да нарасне до 69 млрд. през 2010 г., за да се изпълни колективният ангажимент за 0,56% от БНД на ЕС, поет на срещата на високо равнище на Г-8 в Гленийгълс през 2005 г.; посочва, че това би освободило допълнително 20 млрд. евро за целите на развитието;

4.      припомня значението на съгласуваността в политиките за търговия и развитие и подчертава, че изпълнението на споразуменията за търговия трябва да бъде използвано от Комисията за насърчаване на добро управление и за прилагане на основните европейски ценности;

5.      подчертава, че систематично допитване до работническите организации и професионалните съюзи относно прилагането на социални и екологични стандарти в трети държави би позволило да се осигури, по-специално преди сключването на СИП или даване на преференции по ОСП+, по-голяма съгласуваност на търговските политики в интерес на устойчивото развитие на развиващите се страни;

6.      признава, че според мониторинговия доклад на Комисията за 2009 г. относно помощта за търговията (COM(2009)160, окончателен, стр. 30) поетите от ЕС задължения във връзка с помощ за търговията към държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ) са намалели от 2975 милиона евро през 2005 г. на 2097 милиона евро през 2007 г., както и че делът на държавите от АКТБ от общия размер на поетите от ЕС задължения във връзка с помощ за търговията се е понижил от 50% на 36% през същия период, като това не е в съответствие с предходните обещания за приоритетно отношение към изкореняването на бедността и развитието;

7.      приветства в тази връзка всички съществуващи инициативи в областта на търговията с развиващите се страни на равнище ЕС и СТО, и по-специално инициативата „Всичко освен оръжие (ВОО)“, ОСП и ОСП+, асиметрията и преходните периоди във всички съществуващи европейки споразумения за партньорство (СИП) и работната програма "Помощ за търговията" за 2010–2011 г. и призовава за преразглеждане на последната, с цел да се увеличи въздействието й за подкрепа на устойчивия растеж;

8.      счита, че неотдавнашното решение на ЕС да възстанови експортните субсидии за мляко на прах и други млечни продукти, което по същество субсидира селскостопанския бизнес в Европа за сметка на нуждаещите се фермери в развиващите се страни, е грубо нарушение на основните принципи на последователност на политиките с цел развитие и призовава Съвета и Комисията да отменят това решение незабавно;

9.     подчертава необходимостта да се вземат предвид съответните аспекти на последователност на политиките с цел развитие при двустранни и регионални търговски споразумения, както и при многостранни търговски споразумения, които стъпват твърдо на основаната на правила система на СТО, и в тази връзка настоятелно призовава Комисията и държавите-членки активно да работят с всички други съответни партньори в СТО, които могат да допринесат за достигане на балансиран, амбициозен и ориентиран към развитието резултат от кръга преговори в Доха в непосредствено бъдеще;

10.    припомня приемането през октомври 2007 г. на стратегията на ЕС за помощ за търговията, с ангажимент да се увеличи общото подпомагане от ЕС, свързано с търговията, на 2 млрд. евро годишно до 2010 г. (1 млрд. евро от Общността и 1 млрд. евро от държавите-членки);

11.    подчертава факта, че т.нар. „сингапурски въпроси”, като например либерализирането на услугите, инвестициите и обществените поръчки, въвеждането на правила за конкуренцията и по-строгото прилагане на правата на интелектуална собственост, не спомагат за постигането на осемте Цели на хилядолетието за развитие;

12.    призовава развиващите се страни, особено тези, които извличат най-голяма полза от помощта на ЕС, да осигурят добро управление във всички публични дела и особено в управлението на получената помощ и настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури прозрачно и ефикасно използване на помощта;

13.    отново заявява, че ЕС следва да подпомага тези развиващи се страни, които използват „възможностите за гъвкавост”, предвидени в Споразумението ТРИПС, за да могат да осигуряват лекарства на достъпни цени по своите национални програми за обществено здравеопазване;

14.    приветства предпазната клауза за сигурността на храните, включена в споразуменията за икономическо партньорство, и насърчава Комисията да гарантира ефективното й прилагане;

15.    изразява възмущение от разпоредбите на ТРИПС+, включени в Споразумението за икономическо партньорство КАРИФОРУМ—ЕО, както и в споразуменията с държавите от Андската общност и Централна Америка, които се намират в процес на договаряне – разпоредби, затрудняващи достъпа до основни лекарствени средства.

16.    приветства неотдавнашните изявления на Комисията, че ще разгледа отново Регламент (EО) № 1383/2003, който доведе до нежелани последствия за транзитното преминаване през ЕС на генерични лекарства с крайни получатели развиващи се страни;

17.    счита, че инициативи като патентния пул на UNITAID за лекарства срещу ХИВ/СПИН могат да помогнат за съгласуване на политиките на ЕС в областта на здравеопазването и на интелектуалната собственост;

18. приветства подкрепата на Комисията за предложения с цел да се помогне на местните общности да експлоатират и да се възползват от своите традиционни знания и генетични ресурси;

19.    призовава Комисията, с цел да осигури за ГД "Търговия" съгласуван мандат за търговски преговори, да вземе надлежно предвид предварителните условия на Парламента за даване на съгласие за сключване на търговски споразумения;

20.    приветства изявленията на Комисията, че ЕС би могъл да понижи митата за екологосъобразни стоки със страни, които имат подобно виждане по въпроса, в случай, че не бъде постигнато споразумение в рамките на СТО;

21.    подкрепя Комисията за улесняване на трансфера на технологии към развиващите се страни, и по-специално нисковъглеродни и устойчиви спрямо климата технологии, които са от съществено значение за адаптиране към изменението на климата;

22.    признава важната роля, която може да изпълнява системата на ЕС ОСП+ за насърчаване на доброто управление и устойчивото развитие в рамките на развиващите се страни, и насърчава Комисията да гарантира, че този инструмент е ефективен и че конвенциите на МОТ и ООН се прилагат правилно на място;

23.    отчита икономическото значение на трансфера на средства към развиващите се страни, но подчертава необходимостта да се решава проблемът с "изтичането на мозъци" при прилагането на двустранните търговски споразумения, особено в сектора на здравеопазването;

24.    насочва внимание към работата, извършена от много организации на гражданското общество относно укриването на данъци от мултинационални компании от ЕС в развиващите се страни и отправя искане до Комисията да взема предвид техните препоръки при бъдещи преговори;РЕЗУЛТАТ ОТ КРАЙНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯТА

Дата на приемане

23.2.2010

 

 

 

Резултат от крайното гласуване

+:

–:

0:

16

4

8

Членове, присъствали на крайното гласуване

William (The Earl of) Dartmouth, Daniel Caspary, Christofer Fjellner, Joe Higgins, Yannick Jadot, Bernd Lange, David Martin, Emilio Menéndez del Valle, Vital Moreira, Cristiana Muscardini, Godelieve Quisthoudt-Rowohl, Niccolò Rinaldi, Helmut Scholz, Iuliu Winkler, Jan Zahradil, Paweł Zalewski

Заместник (заместници), присъствали на крайното гласуване

Catherine Bearder, José Bové, George Sabin Cutaş, Mário David, Salvatore Iacolino, Syed Kamall, Elisabeth Köstinger, Jörg Leichtfried, Matteo Salvini, Michael Theurer, Jarosław Leszek Wałęsa

Заместник (заместници) съгласно член 187, параграф 2 от правилника, присъствали на крайното гласуване

Patrice Tirolien


РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

27.4.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

26

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Thijs Berman, Michael Cashman, Corina Creţu, Véronique De Keyser, Leonidas Donskis, Charles Goerens, Catherine Grèze, Enrique Guerrero Salom, Filip Kaczmarek, Franziska Keller, Gay Mitchell, David-Maria Sassoli, Michèle Striffler, Alf Svensson, Eleni Theocharous, Patrice Tirolien, Anna Záborská, Iva Zanicchi, Gabriele Zimmer

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Proinsias De Rossa, Santiago Fisas Ayxela, Krzysztof Lisek, Isabella Lövin, Emma McClarkin, Cristian Dan Preda, Patrizia Toia

Правна информация - Политика за поверителност