ДОКЛАД относно интернет на нещата

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия (30.4.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (28.4.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси (30.4.2010)

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

10.5.2010 - (2009/2224(INI))

Комисия по промишленост, изследвания и енергетика
Докладчик: Maria Badia i Cutchet

Процедура : 2009/2224(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0154/2010

Внесени текстове :

A7-0154/2010

Разисквания :

PV 14/06/2010 - 26
CRE 14/06/2010 - 26

Гласувания :

PV 15/06/2010 - 7.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0207

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по международна търговия
СТАНОВИЩЕ на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите
СТАНОВИЩЕ на комисията по правни въпроси
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

относно интернет на нещата

(2009/2224(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите от 18 юни 2009 г. относно „Интернет на нещата - план за действие за Европа“ (COM(2009)0278),

– като взе предвид работната програма, представена от испанското председателство на ЕС на 27 ноември 2009 г., и по-специално целта за развитие на интернет на бъдещето,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Да инвестираме днес за бъдещето на Европа“ (COM(2009)0036),

– като взе предвид препоръката на Комисията относно спазването на принципите за неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни в приложения, използващи радиочестотна идентификация (C(2009)3200),

– като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни,

– като взе предвид Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации,

– като взе предвид Европейския план за икономическо възстановяване за по-бързо възобновяване на икономическия растеж (COM(2008)0800),

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu[1],

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика, както и становищата на комисията по международна търговия, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правни въпроси (A7-0154/2010),

А. като има предвид бързото развитие на интернет през последните 25 години и факта, че прогнозите са това развитие да продължи по отношение както на разпространението — чрез разширено използване на широколентов интернет, така и на новите приложения,

Б. като има предвид, че интернет на нещата е в състояние да отговори на очакванията на обществото и на гражданите и че е необходимо да се проведат научни изследвания, за да се проучи какви са тези очаквания и кои са областите, в които чувствителността и загрижеността по отношение на неприкосновеността на личния живот и информацията могат да блокират приложенията,

В. като има предвид значението на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) за насърчаване на социалното развитие и икономическия растеж и за стимулиране на научните изследвания, творческия дух и иновациите сред европейските публични и частни организации,

Г. като има предвид, че Съюзът следва да създаде обща референтна рамка, за да регулира и заздрави правилата относно управлението на системата, поверителността, информационната сигурност, етичното управление, защитата на неприкосновеността на личния живот, събирането и съхранението на лични данни и информацията за потребителите,

Д. като има предвид, че терминът „интернет на нещата“ се отнася до общата концепция за предметите (както електронни устройства, така и предмети от ежедневието), които могат да бъдат четени, разпознавани, адресирани, откривани и/или контролирани дистанционно чрез интернет,

Е. като има предвид, че се очаква интернет на нещата да се развие бързо през следващите години и че поради това е необходимо сигурно, прозрачно и многостранно управление,

Ж. като има предвид, че в бъдеще интернет ще надхвърли настоящите традиционни граници на виртуалния свят чрез свързване със света на физическите обекти,

З. като има предвид, че радиочестотната идентификация (RFID) и други свързани с интернет на нещата технологии имат преимущества в сравнение с баркодовете и магнитните ленти, както и много повече приложения, които могат да бъдат свързвани с други мрежи — например мобилни телефонни мрежи — и които могат да бъдат допълнително разработени в резултат на създаването на връзка със сензори, например сензори за позициониране (напр. сателитната система „Галилео“) и за измерване на температурата, светлината, налягането, ускорението и др.; като има предвид, че масовото разпространение на чиповете за радиочестотна идентификация следва да намали значително единичната им цена, както и стойността на съответните четящи устройства,

И. като има предвид, че технологията за радиочестотна идентификация може да се счита за катализатор и ускорител на икономическото развитие на информационния и комуникационния сектор,

Й. като има предвид, че вече внедрените в производството, логистиката и веригата на доставка приложения на технологията за радиочестотна идентификация и други свързани с интернет на нещата технологии носят ползи по отношение на идентифицирането и проследяването на продуктите и съдържат потенциал за развитие в множество други области, например здравеопазването, транспорта и енергийната ефективност, околната среда, търговията на дребно и борбата с фалшифицирането,

К. като има предвид, че за всички системи за електронно здравеопазване проектирането, разработването и внедряването на базирани на радиочестотната идентификация системи изискват пряко участие на здравни специалисти, пациенти и съответните комисии (напр. комисии по защита на данните и етичните въпроси),

Л. като има предвид, че радиочестотната идентификация може да спомогне за повишаване на енергийната ефективност и за намаляване на емисиите на парникови газове, както и да предостави възможност за отчитане на въглерода на равнището на отделните продукти,

М. като има предвид предимствата, които технологията за радиочестотна идентификация и другите свързани с интернет на нещата технологии могат да осигурят за гражданите, при условие че се управляват правилно аспектите, свързани със защитата на неприкосновеността на личния живот и на личните данни във връзка с качеството на живот, безопасността, сигурността и благоденствието,

Н. като има предвид, че съществува необходимост от устойчиви, енергийно ефективни комуникационни стандарти, които са съсредоточени върху сигурността и неприкосновеността на личния живот и които използват съвместими или идентични протоколи на различни честоти;

О. като има предвид, че в крайна сметка всички предмети от ежедневието (карти за транспорт, дрехи, мобилни телефони, автомобили и др.), биха могли да бъдат оборудвани с чипове за радиочестотна идентификация, които много бързо ще придобият огромно икономическо значение, като се имат предвид многобройните приложения на посочените чипове;

П. като има предвид, че интернет на нещата ще позволи свързването в мрежа на милиарди машини, които могат да си комуникират и да си взаимодействат чрез безжични технологии, комбинирани с протоколи за логическо и физическо адресиране, като има предвид, че интернет на нещата трябва да предостави възможност, чрез системи за електронна идентификация и безжични мобилни устройства, да се идентифицират пряко и без колебание цифрови единици и физически обекти, за да могат без прекъсване свързаните с тях данни да бъдат възстановявани, съхранявани, прехвърляни и обработвани;

Р. като има предвид, че извънредно малкият размер на продуктите, използвани в рамките на интернет на нещата, предполага технологични предизвикателства, например интегрирането в един чип с размери от само няколко милиметра на електроника, сензори и система за захранване и предаване на RFID,

С. като има предвид, че ако бъдещето обещава още по-разнообразни приложения на чиповете за радиочестотна идентификация, въпросната технология все пак създава нови проблеми в областта на защитата на личните данни, сред които на първо място фигурира тяхната невидимост или полу-невидимост;

Т. като има предвид, че стандартите за сектора са много важни, че установяването на стандарти за RFID следва да се развие, както и че мандатът за определяне на стандарти за RFID — съвместна задача, възложена на Европейския комитет по стандартизация и Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (европейски организации по стандартизация) през 2009 г. — ще допринесе за създаването на повече новаторски продукти и услуги, използващи RFID,

У. като има предвид, че е важно да се повиши информираността на европейските граждани относно новите технологии и техните приложения, включително относно тяхното въздействие върху обществото и околната среда, както и да се насърчат цифровата грамотност и електронните умения на потребителите,

Ф. като има предвид, че развитието на интернет на нещата следва да обхваща и да бъде достъпно за всички европейски граждани, а също така да бъде подкрепено от ефективни политики, насочени към преодоляване на цифровото разделение в рамките на ЕС и предоставяне на възможност на повече граждани да усвоят електронни умения и познания за тяхното цифрово обкръжение,

Х. като има предвид, че ползите от свързаните с интернет на нещата технологии трябва да бъдат подкрепени чрез ефективна сигурност, която представлява важна характеристика на всяка разработка, създаваща риск да бъдат застрашени сигурността на личните данни и доверието на обществото в организациите, които съхраняват информация за тях,

Ц. като има предвид, че въздействието от развитието на интернет на нещата върху обществото не е известно и че е възможно то да увеличи настоящото цифрово разделение или да създаде ново цифрово разделение,

1. приветства съобщението на Европейската комисия и принципно одобрява насоките на плана за действие, целящ насърчаване на интернет на нещата;

2. смята, че разпространението на интернет на нещата ще допринесе за подобряване на взаимодействието между хората и нещата и между самите неща, което може да донесе огромни ползи за гражданите на ЕС, при условие че се зачитат сигурността, защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;

3. споделя вниманието, което Комисията отделя на безопасността, сигурността, защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот на гражданите, както и на управлението на интернет на нещата, тъй като зачитането на неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, съвместно с откритостта и оперативната съвместимост, са единственият начин, по който интернет на нещата би могъл да получи по-широк прием от обществото; призовава Комисията да насърчи всички европейски и международни заинтересовани лица да се справят със заплахите, свързани с кибернетичната сигурност; в тази връзка призовава Комисията да насърчи държавите-членки да приложат всички съществуващи международни разпоредби за кибернетичната сигурност, включително Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство;

4. изразява твърда увереност, че защитата на неприкосновеността на личния живот е основна ценност, както и че всички потребители следва да притежават контрол върху своите лични данни; затова призовава за адаптиране на Директивата за защита на личните данни към настоящата цифрова среда;

5. високо оценява факта, че Комисията своевременно реагира на новостите в този сектор, като по този начин даде възможност на политическата система да определи правилата на достатъчно ранен етап;

6. подчертава, че въвеждането на правни разпоредби за укрепване на зачитането на основните ценности и за защита на личните данни и на неприкосновеността на личния живот е предпоставка за популяризиране на технологиите;

7. подчертава, че въпросите относно сигурността и неприкосновеността на личния живот следва да бъдат разгледани в предстоящите стандарти, които трябва да дефинират различни характеристики на сигурността за осигуряването на поверителност, почтеност или наличност на услугите;

8. приканва Комисията да координира своята работа върху интернет на нещата с цялата си работа върху програмата в областта на цифровите технологии;

9. приканва Комисията да извърши оценка на въздействието от използването на настоящата „интернет“ мрежова инфраструктура за приложенията и хардуера на интернет на нещата, по отношение на претоварването на мрежата и сигурността на данните, за да се прецени дали приложенията и хардуерът на интернет на нещата са съвместими и подходящи;

10. счита, че през идните години развитието на интернет на нещата и на съответните приложения ще окаже голямо влияние върху ежедневието на европейските граждани и върху техните навици, което ще доведе до голямо разнообразие от икономически и социални промени;

11. счита, че е необходимо да се изгради всеобхватен интернет на нещата, като още от самото начало както на равнище държави-членки, така и на регионално равнище, се избегне рискът от неравномерно развитие и неравномерно разпространение и използване на технологиите, свързани с интернет на нещата; отбелязва, че в съобщението на Комисията не се обръща достатъчно внимание на тези въпроси, които е най-добре да бъдат разрешени, преди интернет на нещата да бъде допълнително развит;

12. призовава Комисията да вземе под внимание по-слабо развитите региони на Съюза при планирането на ИКТ и интернет на нещата; призовава държавите-членки да обезпечат средства за съфинансиране на прилагането на тези технологии и други проекти за ИКТ в тези региони, за да се гарантира тяхното участие и да се предотврати изключването им от общите европейски действия;

13. подчертава, че ако използването на чипове RFID в борбата срещу фалшифицирането, при предотвратяването на отвличането на бебета от родилно отделение, при идентификацията на животни и в множество други области може да е ефикасно, то може също така да се окаже опасно и да изправи гражданите и обществото пред етични проблеми, по отношение на които е необходимо да се намерят подходящи защитни мерки;

14. подчертава значението на проучването на социалните, етичните и културните последици от интернет на нещата с оглед на потенциално дълбоките промени за човешката цивилизация вследствие на тези технологии; поради това застъпва становището, че е важно социално-икономическите изследвания и политическите разисквания относно интернет на нещата да вървят ръка за ръка с технологичните изследвания и тяхното развитие, и призовава Комисията да създаде експертна група за извършване на задълбочена оценка на тези аспекти и за изготвяне на етична рамка за развитието на технологиите и приложенията в тази област;

15. отбелязва, че технологията за радиочестотна идентификация и другите свързани с интернет на нещата технологии, използвани за интелигентното етикетиране на продуктите и стоките за потребление, както и за системите за комуникация „неща-човек“, могат да се използват навсякъде и са практически ненатрапчиви и безшумни; следователно призовава Европейската комисия да извърши допълнителна, по-подробна оценка на тази технология, и по-специално на:

· въздействието на радиовълните и на другите средства, на които се основават технологиите за идентификация, върху здравето;

· въздействието на чиповете върху околната среда и тяхното рециклиране;

· неприкосновеността на личния живот и доверието на потребителите;

· повишените рискове за кибернетичната сигурност;

· използването на интелигентни чипове в определен продукт;

· правото на „заглушаване на чиповете”, което дава права и контрол на потребителите;

· гаранциите за гражданите във връзка със защитата при събирането и обработването на личните данни;

· разработването на допълнителна мрежова структура и инфраструктура за приложенията и хардуера на интернет на нещата;

· гарантирането на възможно най-добра защита на европейските граждани и предприятия от всички видове онлайн кибернетични атаки;

· въздействието на електромагнитните полета върху животните, по-специално върху птиците в градовете;

· хармонизирането на регионалните стандарти;

· разработването на отворени технологични стандарти и развитието на оперативна съвместимост между различните системи;

както и, по целесъобразност, специфично регламентиране на европейско равнище;

16. подчертава, че потребителите имат право на неприкосновеност на личния живот по избор и/или чрез осигуряване на неприкосновеността на личния живот още при разработването, по-специално чрез автоматична дезактивация на идентификаторите на мястото на продажба, освен ако потребителите изрично не изразят своето съгласие за противното; отбелязва във връзка с това становището на Европейския надзорен орган по защита на данните; изтъква, че съображенията, свързани с неприкосновеността на личния живот и сигурността, трябва да се отчетат на възможно най-ранен етап при разработването и внедряването на технологиите, свързани с интернет на нещата; посочва, че приложенията в областта на радиочестотната идентификация трябва да бъдат използвани в съответствие с правилата за защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни, заложени в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз; призовава Комисията да обсъди правото на гражданите да избират продукти, които не са оборудвани с технологии, свързани с интернет на нещата, или да прекъсват по всяко време връзката си към своето мрежово обкръжение;

17. отбелязва, че докато пасивните радиочестотни идентификатори са ограничени по обхват, активните радиочестотни идентификатори могат да предават данни на много по-големи разстояния; в тази връзка подчертава, че трябва да се определят ясни насоки за всеки отделен вид радиочестотна идентификация;

18. призовава Комисията да изясни въпроса, на кого принадлежат автоматично събраните и машинно интерпретирани данни и кой се разпорежда с тях;

19. призовава производителите да гарантират правото на „заглушаване на чиповете“, като включат възможност за отстраняване на радиочестотните идентификатори или за лесното им дезактивиране по друг начин от потребителите, след покупката; подчертава, че потребителите трябва да бъдат информирани за наличието на пасивен или активен радиочестотен идентификатор, за обхвата на четене, вида на споделяните данни (получавани или предавани), съдържащи се в устройствата, както и за употребата на тези данни, като тази информация трябва да бъде ясно отбелязана на всяка опаковка и подробно описана във всяка документация;

20. призовава операторите на RFID приложения да предприемат всички разумни мерки, за да гарантират, че тези данни не са свързани с определено идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице чрез някое от средствата, използвани евентуално от оператора на RFID приложения или от което и да било друго лице, освен в случаите, когато такива данни се обработват съгласно приложимите принципи и правни норми относно защитата на данни;

21. подчертава, че тъй като за чиповете, с които са оборудвани продаваните на дребно продукти, не се предвижда приложение извън местата за продажба, те следва да могат да бъдат оборудвани с технически устройства, внедрени още при производството им, които да гарантират дезактивирането им и по този начин да ограничават съхраняването на данни;

22. счита, че потребителите следва да имат възможност да избират дали да ползват интернет на нещата, включително възможност да спрат да използват отделни технологии на интернет на нещата, без да дезактивират други приложения или дадено устройство като цяло;

23. подчертава, че във всички технологии на интернет на нещата е необходимо да бъде включено възможно най-високото ниво на сигурност на устройствата и сигурни системи на предаване, за да се предотвратят измамите и да се осигури възможност за правилно удостоверяване и оторизиране на идентичността на устройствата; отбелязва потенциала за идентификация и измами с продукти чрез клониране на идентификатори на интернет на нещата или прихващане на споделяни данни; следователно призовава Комисията да гарантира развитието на прозрачна система на интернет на нещата, която да отчита по-специално следните аспекти:

• изрично посочване на наличието на средства, позволяващи идентификация и проследимост;

• мерки за сигурност, гарантиращи достъп до данните само за оправомощени потребители;

• предоставяне на възможност на потребителите и на възлагащите органи да проверяват възможността за четене на данните и функционирането на системата;

24. счита, че е от приоритетно значение да се въведе обща регулаторна рамка и да се определят точни срокове на европейско равнище, с цел стимулиране и улесняване на публичните и частните инвестиции в областта на интернет на нещата и интелигентните мрежи, необходими за подпомагане на развитието на новите технологии;

25. отбелязва, че макар и технологиите за радиочестотна идентификация да са важни, други технологии също са част от интернет на нещата; подчертава, че проучването на въпросите за финансирането и управлението също следва да се насочи към тези технологии;

26. приканва Комисията да обмисли идеята за използване на приложенията на интернет на нещата за постигане на напредък по няколко текущи инициативи на ЕС, като например „ИКТ за енергийна ефективност“, „интелигентни измервателни системи“, „етикетиране за енергопотребление“, „енергийни характеристики на сградите“ и „защита срещу фалшифицирани лекарствени и други продукти“;

27. призовава Комисията да следи за възможни нови опасности, предизвикани от уязвимостта на тясно взаимосвързаните системи;

28. приканва Комисията да положи допълнителни усилия, за да гарантира, че свързаните с интернет на нещата технологии са съобразени с изискванията на потребителите (напр. възможност за дезактивиране на проследимостта) и че се зачитат личните права и свободи; в тази връзка припомня ключовата роля, изпълнявана от Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) по отношение на сигурността на мрежите и информацията и следователно на интернет на нещата, което ще спомогне за повишаване на степента на приемане и за укрепване на доверието на потребителите;

29. смята, че паралелно с разработването на нови приложения, с реалното функциониране и бизнес потенциала на интернет на нещата, ще се увеличава и доверието на европейските потребители в системата и подчертава факта, че доверието е налице, когато са изяснени съмненията относно евентуални заплахи за неприкосновеността на личния живот и за здравето;

30. подчертава, че това доверие трябва да се основава на ясна правна рамка, включваща правила за контрола, събирането, обработването и използването на събираните и предавани чрез интернет на нещата данни, а също и за съгласието, което потребителите трябва да дадат;

31. счита, че интернет на нещата включва много ползи за хората с увреждания и може да се превърне в начин за удовлетворяване на потребностите на застаряващото население и предоставяне на услуги за активна грижа; в тази връзка подчертава, че с помощта на тази технология незрящите лица и лицата с увредено зрение могат да усещат заобикалящата ги среда по-пълноценно, като използват електронни помощни средства; подчертава обаче, че трябва да бъдат предприети мерки за гарантиране на защитата на неприкосновеността на личния живот, улесняване на инсталирането и функционирането на тези средства и предоставяне на потребителите на информация за тези услуги;

32. подчертава, че за потребителя е необходима прозрачност по отношение на допълнителните разходи, например за консумацията на електроенергия при прилагането и използването на нещата;

33. счита, че интернет на нещата и проектите за ИКТ по принцип изискват обширни информационни кампании, за да се обясни на гражданите целта на тяхното прилагане; подчертава, че информирането и образоването на обществото по въпросите за потенциалната употреба и ясните ползи от такива технологии като радиочестотната идентификация са от съществено значение, за да се избегне погрешното тълкуване и липсата на подкрепа от гражданите за този проект; подчертава, че за да се използва пълноценно интернет на нещата както от отделния човек, така и от обществото като цяло, потребителите трябва да усвоят необходимите електронни умения, за да разбират тези нови технологии и да бъдат мотивирани и способни да ги използват правилно;

34. отбелязва, че интернет на нещата ще доведе до събирането на наистина огромни масиви от данни; в тази връзка призовава Комисията да представи предложение за адаптиране на Европейската директива за защита на личните данни, така че да включва и данните, събирани и предавани чрез интернет на нещата;

35. счита, че следва да се възприеме общ принцип, съгласно който технологиите на интернет на нещата трябва да бъдат разработвани така, че да събират и използват само абсолютния минимум от данни, необходими за изпълнението на техните функции, и следва да се предотврати събирането на всякакви допълнителни данни;

36. изисква голяма част от данните, споделяни чрез интернет на нещата, да стават анонимни преди тяхното предаване, за да се осигури неприкосновеността на личния живот;

37. припомня на Комисията, че други части на света, и по-конкретно Азия, се развиват по-бързо в този сектор и че следователно при изработването на правилата, приложими спрямо политическата система, както и при изготвянето на техническите стандарти за интернет на нещата трябва да се възприеме проактивен подход и да се работи в тясно сътрудничество с останалата част от света;

38. подчертава, че за да се съживи европейската икономика, следва да се инвестира в новите информационни и комуникационни технологии, за да се улесни икономическия растеж, като се осигури достъп до нови системи и приложения за все повече европейски граждани и предприятия; подчертава, че Европа следва да заема челно място в развитието на интернет технологиите; предлага бюджетът на ЕС за изследвания в областта на ИКТ да бъде удвоен, а бюджетът за внедряване на ИКТ да бъде увеличен четири пъти в рамките на следващата финансова перспектива;

39. подчертава, че изследванията ще играят ключова роля за създаването на конкуренция между доставчиците на компютърни системи, необходими за функционирането в реално време на приложенията на интернет на нещата;

40. приканва Комисията да продължи да увеличава финансирането си за изследователски проекти по линия на Седмата рамкова програма в областта на интернет на нещата, за да стимулира европейския сектор на ИКТ и одобрява използването на Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, с цел насърчаване на разпространението й; призовава по-специално за разработването на пилотни проекти, които могат да окажат незабавен положителен ефект върху ежедневието на европейските граждани в областта на електронното здравеопазване, електронното обучение, електронната търговия, електронната достъпност и енергийната ефективност; все пак изразява загриженост относно бюрократичните пречки във връзка с рамковата програма и призовава Комисията да ги отстрани чрез преработване на процесите на рамковата програма и създаване на съвет на потребителите;

41. счита, че интернет на нещата има значителен потенциал във връзка с развитието на икономиката и производството, за подобряване на качеството на услугите и оптимизация на логистичните вериги и дистрибуторските мрежи на предприятията, за управление на инвентаризацията и създаване на нови възможности за заетост и стопанска дейност;

42. подчертава, че технологиите за радиочестотна идентификация, от една страна, ще дадат възможност на европейската промишленост да контролира обема на стоките в обращение (т.е. стоки да се произвеждат единствено, когато това е необходимо, което следователно води до опазване на околната среда), а от друга страна, предлагат ефективно средство за борба с пиратството и фалшификациите, тъй като съответните стоки ще могат да се проследяват;

43. счита, че благодарение на прилагането на новите технологии в процесите на производство, стоките за потребление ще станат по-конкурентоспособни на пазара и ефективността на ресурсите ще се увеличи;

44. подчертава, че са необходими засилен международен диалог и съвместни планове за действие по отношение на интернет на нещата; призовава Комисията да проучи въздействието на интернет на нещата върху международната търговия;

45. подкрепя намерението на Комисията да продължи да наблюдава и оценява необходимостта от допълнителни хармонизирани честоти за специфичните цели на интернет на нещата, като отчита различните характеристики и възможности на разнообразните електромагнитни радиочестотни ленти, и следователно приканва Комисията да вземе предвид потребностите на интернет на нещата при определянето на целите на Съюза за координация и хармонизация чрез многогодишните политически програми за радиочестотния спектър; подчертава, че тези честоти трябва да останат публична собственост и тяхното използване следва да бъде регламентирано по такъв начин, че да се насърчи и подпомогне финансирането на повече технологични изследвания и разработки в тази област; счита, че нелицензираният спектър следва да позволява използването на появяващите се нови технологии и услуги (безжични мрежи) с оглед насърчаване на иновациите;

46. подчертава опасността от правна несигурност в случай на „изчислителен облак“;

47. счита, че ангажирането на всички политически равнища (европейско, национално и регионално) е съществена предпоставка за ефективното развитие и внедряване на интернет на нещата; подчертава важната роля, която регионалните и местните органи на управление, както и градовете ще играят за развитието на интернет на нещата, като спомагат за разпространението му извън чисто личната сфера; също така припомня, че местните органи на управление могат да използват интернет на нещата в много области, като например при организацията на обществения транспорт, събирането на отпадъци, изчисляването на равнището на замърсяване и управлението на уличното движение; приканва Комисията да се консултира с всички политически равнища в своята работа в областта на интернет на нещата, в духа на управлението на много равнища;

48. отбелязва, че информацията, предоставяна чрез технологиите на интернет на нещата, трябва да може да се проследява, проверява и коригира в случай на срив на дадена система, основана на тази информация; подчертава, че тъй като тези технологии са включени в системи за безопасност, като например системи за регулиране на уличното движение или на температурата, погрешната информация може да изложи на опасност човешки живот;

49. подчертава, че новите технологии са от голямо значение за опростяване на транспортните вериги, повишаване на качеството и ефективността на транспорта, подпомагане развитието на интелигентните транспортни системи и улесняване на „зелените“ коридори, както и че радиочестотната идентификация може да предложи иновативни начини за осъществяване на стопански дейности, като същевременно се увеличи удовлетвореността на потребителите;

50. счита, че използването на интернет на нещата за околната среда може да допринесе за развитието на "зелени" технологии чрез повишаване на енергийната ефективност, а оттам и подобрено опазване на околната среда, както и за засилване на връзката между ИКТ и околната среда;

51. призовава Комисията да направи всичко възможно за определянето на общи международни норми за стандартизация на технологията за радиочестотна идентификация и нейните приложения, с цел улесняване на оперативната съвместимост, както и на открита, прозрачна и технологично неутрална инфраструктура; подчертава, че без ясни и признати стандарти като TCP5/IP6 в света на интернет разпространението на интернет на нещата извън рамките на решенията на RFID не може да достигне глобален мащаб;

52. одобрява предложението, целящо приемането в най-кратък срок на интернет протокол версия 6 (IPv6), която ще представлява основа за бъдещо разширяване и опростяване на интернет;

53. приветства намерението на Комисията да представи през 2010 г. съобщение относно сигурността, защитата на неприкосновеността на личния живот и доверието в информационното общество; подчертава значението на това съобщение и на мерките, предложени с цел подобряване на правилата, свързани с аспектите на информационната сигурност, неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни; приканва Комисията активно да ангажира всички съответни заинтересовани страни, включително Eвропейската агенция за мрежова и информационна сигурност и Европейския надзорен орган по защита на данните;

54. счита, че е важно да се гарантира, че в процеса на развитие на интернет на нещата са защитени всички основни права, а не само неприкосновеността на личния живот;

55. счита, че Комисията следва да представи препоръки за задачите и отговорностите на публичните административни, законодателни и правоприлагащи агенции във връзка с интернет на нещата;

56. призовава Комисията да следи внимателно за прилагането на вече приетите в тази област европейски разпоредби и да представи до края на годината график за насоките, които възнамерява да предложи на равнището на ЕС, с цел повишаване на сигурността на интернет на нещата и на приложенията на радиочестотната идентификация;

57. изисква от Комисията да започне социален диалог във връзка с интернет на нещата и да предостави информация за положителния и отрицателния ефект от новите технологии върху ежедневния живот на хората; затова приканва Комисията да започне проактивни консултации с европейската индустрия и да я насърчи да играе водеща роля в разработването и предлагането на иновативни, стандартизирани и оперативно съвместими технологии;

58. приканва Комисията да включи в подходяща степен малките и средни предприятия (МСП) в плана за действие за интернет на нещата;

59. също така приканва Комисията да го информира редовно за напредъка в диалога, провеждан с операторите от сектора и със засегнатите страни, както и за инициативите, които тя възнамерява да предприеме;

60. счита, че Комисията следва да проучи възможността за още по-голямо намаляване на цените за ползване на данни в роуминг;

61. подчертава, че управлението на интернет на нещата трябва да поддържа бюрократичната тежест на минимално равнище и да включва всички съответни заинтересовани страни в процеса на вземане на решения, като по тази причина призовава за подходящо и адекватно регулиране на равнище ЕС;

62. призовава Комисията да поясни кои аспекти от управлението на интернет според нея трябва да бъдат регулирани на настоящия етап във връзка с интернет на нещата и с коя система ще може да се гарантира общият обществен интерес;

63. следователно призовава Комисията да анализира проблемите във връзка с управлението на интернет на нещата, с помощта на операторите от сектора; освен това счита, че е от много голямо значение да се проучат аспектите във връзка със системите за сигурност Wi-Fi;

64. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

[1] 2009/2225(INI), доклад на Del Castillo, A7-0066/2010.

Изтекоха повече от 40 години от първите интернет приложения, както припомни създателят на световната мрежа (World Wide Web) г-н Тим Бърнърс-Лий, който беше поканен неотдавна от ЕП[1]. През този период, и по-специално през последните 25 години интернет се развиваше постоянно и непрекъснато. Днес интернет свързва около 1,5 милиарда души в една мрежа; неговата отворена структура, основаваща се на стандартизирана технология, улесни разпространението на интернет и оперативната му съвместимост в световен мащаб.

Интернет на нещата, проект, стартиран през 1999 г. от САЩ, на свой ред добива все по-голяма популярност и е предназначен да революционизира през следващите 10-15 години взаимодействието между хората и нещата и между самите неща, благодарение на нарастващото използване на технологията за радиочестотна идентификация.

Елементът, който характеризира технологията за радиочестотна идентификация, е транспондерът, с други думи - електронен компонент, състоящ се от чип и антена. Чипът, широк няколко милиметра отстрани, може да съдържа, да получава и да предава безжична информация относно естеството и състава на продукта, върху който чипът е сложен.

Специалистите, които работят в тази област, смятат, че в бъдеще чиповете ще заменят използваните понастоящем баркодове; предимството на технологията за радиочестотна идентификация спрямо използваните сега технологии произтича от факта, че чипът не предполага контакт, за да бъде разчетен, както магнитните ленти, нито да бъде видим, както баркодовете. Освен това, следва да се подчертае спецификата и количеството информация, която тези чипове могат да съдържат за неща, с които те са свързани, благодарение на тази технология.

Текущо прилагане на интернет на нещата и бъдещо развитие

Още отсега могат да се намерят конкретни примери в различни области:

• в областта на автомобилостроенето чиповете могат да предават в реално време на водачите информация за налягането на гумите;

• в областта на хранително-вкусовата промишленост технологията за радиочестотна идентификация позволява да се гарантира високо ниво на продуктите по отношение на хигиенно-санитарната безопасност и химическите, физическите и органолептичните характеристики на продавания продукт. Освен това, чиповете позволяват да се подобри и ускори проследимостта на продукта.

В областта на логистиката и транспорта вече са разработени и внедрени множество други приложения, с много положителни резултати. Някои страни (Обединеното кралство и САЩ) въведоха чип в националните паспорти на гражданите си.

По отношение на бъдещето технологията за радиочестотна идентификация, заедно с IP адрес (интернет протокол), ще отвори пътя за създаването на огромна безжична мрежа на нещата. Най-често цитираният пример са хладилниците, които ако са правилно програмирани, ще могат да разпознават дали продуктите евентуално са с изтекъл срок или срокът им скоро изтича и ще информират потребителя за това. Предвидени са и други промени със създаването на връзката между системата и "Галилео".

Съобщението на Комисията от 18 юни 2009 г.[2], което е в основата на настоящия доклад по собствена инициатива, предвижда план за действие, включващ 14 инициативи за развитие, наред с другото, на интернет на нещата и улесняване на разпространението му.

Гледната точка на докладчика

Докладчикът одобрява общите насоки на представеното от Комисията съобщение. Все пак докладчикът счита, че е важно да се разгледа внимателно въпроса дали понастоящем действащото законодателство е достатъчно, за да обхване очакваните промени в тази област или ако не е така, дали ще трябва да се извършат други по-задълбочени оценки на някои важни аспекти, и по-специално тези, които оказват пряко влияние върху живота и неприкосновеността на личния живот на гражданите, върху частния характер на личните им данни и върху здравето на потребителите, за да се приеме впоследствие ново законодателство на Общността в тази област.

Докладчикът се опасява, че някои насоки за действие на предвидения от Комисията план могат да се окажат недостатъчни по отношение на бързата еволюция на технологията за радиочестотна идентификация, която наблюдаваме понастоящем. Следователно докладчикът счита, че вниманието следва да се насочи към определени въпроси, и по-специално към тези, които са свързани с:

- влиянието на радиовълните върху здравето;

- влиянието на електромагнитните вълни на чиповете;

- тяхното рециклиране;

- неприкосновеността на личния живот на гражданите;

- използването на интелигентни чипове в определен продукт;

- правото на използване на безшумни чипове;

- гаранциите за гражданите по отношение на защитата на личните им данни.

Според докладчика разработването на нови приложения и самото функциониране на интернет на нещата, както и голямото му влияние върху всекидневния живот на европейските граждани и навиците им ще доведе до увеличаване на доверието на европейските потребители в системата.

Следователно според докладчика е от приоритетно значение да се осигури регулаторна и правна рамка, която, от една страна, да защитава европейските потребители, а от друга страна, да насърчава публичните и частни инвестиции в сферата на интернет на нещата.

Интернет на нещата представлява голяма икономическа възможност, тъй като позволява оптимизирането на процесите на производство и потребление на енергия, създаването на нови работни места и нови услуги за все повече европейски граждани и предприятия.

Ако Европейският съюз наистина има намерението да заема водещо място на този пазар, той ще трябва да възприеме динамичен подход, като насърчава изследванията и изпълнението на пилотни проекти.

[1] Осма годишна конференция на STOA, проведена на 1 декември 2009 г.
[2] COM(2009)0278.

на вниманието комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно интернет на нещата
(2009/2224(INI))

Докладчик: William (граф на) Dartmouth

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по международна търговия приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението си за резолюция следните предложения:

1. oтбелязва, че в нашия глобализиран свят е възможно технологичният напредък да има значително отражение върху иновациите, конкурентоспособността, информационния поток и следователно върху международната търговия; изтъква по-специално, че употребата на интелигентни технологии може да подобри както количеството, така и качеството на информационния поток, осигурявайки бързина, точност и прозрачност при търговските транзакции;

2. отбелязва, че първото и най-осезаемо приложение на технологиите на интернет на нещата ще се осъществи в търговския сектор чрез замяната на баркодовете с радиочестотна идентификация (RFID) на всички продукти; счита, че поради по-добрите възможности, предлагани от новата технология в качествено и количествено отношение, този преход може да осигури множество предимства за производителите, търговците и потребителите главно чрез подобряване качеството на услугите и чрез съществени промени във веригите на доставка и разпространение;

3. призовава Комисията да направи оценка на въздействието, което предложената от нея стратегия може да окаже върху производителността и конкурентоспособността на европейските предприятия в рамките на международния пазар;

4. подчертава, че, докато интернет на нещата се развива на местно равнище, откритото, прозрачно и преди всичко достъпно развитие на новите технологии би увеличило възможностите за устойчиво развитие в световен мащаб и би могло да подпомогне прехода към неутрална по отношение на емисиите на въглерод икономика;

5. счита, че посредством комбинацията на технологиите за проследяване и маркировките за безопасност на производството, търговията и произхода на продуктите, интернет на нещата може да допринесе значително за търговската дейност, например като премахне трафика на пиратски стоки, подобри и създаде по-цялостна защита на здравето на потребителите, избегне бъдещи хранителни кризи, пести енергия и опазва околната среда;

6. счита, че интернет на нещата може да допринесе за улесняване на търговските потоци между ЕС и трети държави чрез разширяването на пазарите и осигуряването на гаранции за качество на предлаганите продукти;

7. призовава Комисията да вземе предвид пределните финансови и инфраструктурни възможности на средните и малки предприятия при формулирането на начина на управление и стандартите от техническа гледна точка и от гледна точка на информационните и комуникационни технологии, като например тези, предложени в съобщението; отново изтъква, че малките и средните предприятия представляват двигателната сила за европейската производителност и заетост, както и че техните интереси следва да бъдат защитавани хоризонтално в различните законодателни актове, изготвяни от ЕС; икономическият опит показва, че малките и средните предприятия извеждат икономиката на Европейския съюз от рецесия; следователно призовава Комисията да обърне специално внимание на малките и средните предприятия и техния достъп до нови системи и приложения;

8. изразява дълбока загриженост относно защитата на личните данни и защитата на правото на личен живот на потребителите по принцип, тъй като съществуват безброй регулаторни и ограничителни пропуски и неясноти по отношение на важни аспекти на приложението на технологиите, свързани с интернет на нещата; счита, че съществуващите опасности, свързани със защитата на личните данни на потребители на интернет са много по-малки от опасностите, които ще възникнат с постепенното разрастване на интернет на нещата; следователно призовава Комисията да включи във всички настоящи инициативи въпросите, свързани със защитата на личните данни, които възникват предвид разрастването на интернет на нещата;

9. призовава за предпазливост във връзка с централизираната инфраструктура и възможните злоупотреби чрез въвеждане на централен мониторинг на продуктовите и информационните потоци, особено по отношение на електронните кодове на военно оборудване, както и в областта на държавния суверенитет като цяло;

10. призовава Комисията да допринася активно за определянето и въвеждането на принципи и правила за управлението на интернет на нещата в сътрудничество с нейните търговски партньори от международни форуми, каквато е Световната търговска организация;

11. призовава Комисията да продължава да финансира проекти по 7-ма рамкова програма и рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, с цел засилване на конкурентоспособността на Европейския съюз на международния пазар в сферата на интернет на нещата;

12. подчертава значението на създаването на безопасна и прозрачна система на управление на интернет на нещата.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно „Интернет на нещата“
(2009/2224(INI))

Докладчик по становище: Christian Engström

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. призовава Комисията да поясни кои аспекти на управлението на интернет трябва според нея да бъдат регулирани на настоящия етап във връзка с „Интернет на нещата“ и с коя система ще може да се гарантира общият обществен интерес;

2. съответно призовава Комисията да проучи проблематиката във връзка с управлението на „Интернет на нещата“ с помощта на операторите в сектора; счита освен това, че е от много голямо значение да се проучат аспектите във връзка със системите за сигурност Wi-Fi;

3. призовава Комисията да изясни въпроса, на кого принадлежат автоматично събраните и машинно интерпретирани данни и кой се разпорежда с тях;

4. призовава Комисията и държавите-членки да създадат повече инициативи за свободен достъп до новите технологии; подчертава, че всички инициативи следва да имат за цел да улеснят свързването към и използването на информационните и комуникационните технологии, както и да приобщят социалните групи в неравностойно положение;

5. призовава Комисията и държавите-членки, като се имат предвид съществените промени, които ще включва „Интернет на нещата“, да осигурят единно развитие на технологиите на цялата територия на ЕС, за да се избегне създаването на още по-големи различия от вече съществуващите, да включи обществените органи в процеса и да признае, че публично-частните партньорства следва да бъдат укрепени във връзка „Интернет на нещата“ и управлението на интернет;

6. приветства намерението на Комисията да публикува през 2010 г. съобщение относно неприкосновеността на личния живот и доверието в информационното общество и непрекъснато да наблюдава аспектите на защитата на личните данни, за да защити правата и интересите на потребителите;

7. подчертава, че всички данни, които могат да бъдат свързани с конкретен потребител, чрез извличане на данни или чрез други средства, представляват лични данни, които трябва да се обработват в съответствие с принципите за неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

8. подчертава, че за потребителя е необходима прозрачност по отношение на последващите разходи, например за разхода на електроенергия при прилагането и използване на нещата;

9. приветства намерението на Комисията да постави началото на дебат относно техническите и правните аспекти на „правото на мълчание на чиповете“, т.е. принципа, че отделните лица следва да са в състояние да прекъсват по всяко време връзката си към своята мрежова среда;

10. изразява съгласие с това, че е необходимо да се разработят нови стандарти по открит, прозрачен и консенсусен начин с участието на всички заинтересовани страни; подчертава, че всички нови стандарти в тази област трябва да са лесно и свободно достъпни за всички и че референтните приложения също така трябва да са свободно достъпни, какъвто е случаят със стандартите, разработени от Работната група за интернет инженеринг (IETF); подчертава, че инфраструктурите за „Интернет на нещата“ трябва да бъдат ефективни, мащабируеми, надеждни, сигурни и поверителни и че по този начин се подсилва защитата на потребителите, преди всичко що се отнася до неприкосновеността на личния живот и защитата и на данните;

11. посочва, че липсва научна дискусия относно възможния риск и вредата от електросмога и че Комисията следва да не пренебрегва тази тема.

12. изтъква, че иновациите и креативността имат значителна добавена стойност за икономиката и за конкурентоспособността на Европа и поради това следва да се поддържат и развиват;

13. изразява съгласие, че е особено важно новите системи и приложения да не бъдат възпрепятствани от непреодолими пречки и че следва да се насърчава оперативната съвместимост на системите и приложенията;

14. счита, че Комисията следва да проучи възможността за още по-голямо намаляване на цените за ползване на данни в роуминг;

15. припомня на Комисията, че понастоящем ЕС не играе водеща роля по отношение на иновациите в областта на „Интернет на нещата“ и поради това призовава Комисията да увеличи финансирането за „Интернет на нещата“ като част от научноизследователски проекти в Седмата рамкова програма и пилотни проекти по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, както и да насочи вниманието си към развитие на инфраструктурата и разпространението на широколентовия достъп.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

на вниманието на комисията по промишленост, изследвания и енергетика

относно интернет на нещата
(2009/2224(INI))

Докладчик по становище: Eva Lichtenberger

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по правни въпроси приканва водещата комисия по промишленост, изследвания и енергетика да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

A. като има предвид, че интернетът на бъдещето ще премине днешните традиционни граници на виртуалния свят чрез свързване със света на физическите обекти,

Б. като има предвид, че въпреки че бъдещето обещава още по-разнообразни приложения на чиповете за радиочестотна идентификация RFID, въпросната технология все пак създава нови проблеми в областта на защитата на личните данни, сред които на първо място фигурира фактът, че чиповете са изцяло или почти невидими;

В. като има предвид, че в крайна сметка всички продукти, свързани с ежедневния ни живот (карти за транспорт, дрехи, мобилни телефони, автомобили и др.), биха могли да бъдат оборудвани с чипове RFID, които много бързо ще придобият огромно икономическо значение, като се имат предвид многобройните приложения на посочените чипове;

Г. като има предвид, че интернет на нещата трябва да позволи, чрез системи за електронна идентификация и безжични мобилни устройства, да се идентифицират пряко и без колебание цифрови единици и физически обекти, за да могат без прекъсване свързаните с тях данни да бъдат възстановявани, съхранявани, прехвърляни и обработвани;

1. високо оценява факта, че Комисията своевременно реагира на новостите в този сектор, за да даде възможност на политическата система да определи правилата на достатъчно ранен етап;

2. припомня на Комисията, че в други части на света и по-конкретно в Азия се наблюдава по-бърз напредък в този сектор и че следователно би било подходящо при определянето на правилата, приложими спрямо политическата система, и при установяването на техническите норми относно интернет на нещата да възприеме активен подход и да гарантира тясно сътрудничество с останалата част от света;

3. подчертава възможните ползи от развитието на интернет на нещата за европейската конкурентоспособност;

4. изисква от държавите-членки и от Комисията да гарантират принципа на „правото на мълчание/мълчание на чиповете“, който позволява на отделните лица и общности да прекъсват връзката с всяко приложение на интернет на нещата;

5. подчертава, че доколкото за чиповете, с които са оборудвани продаваните продукти, не се предвиждат приложения извън местата за продажба, те следва да могат да бъдат оборудвани с технически устройства, внедрени още при производството им, които да гарантират неутрализирането им и по този начин да ограничават съхранението на данните;

6. припомня необходимостта да се информират, консултират и да се приканват към активно участие потребителите и организациите на потребителите, за да се избегнат отрицателните явления и да се защитят гражданските права, личните данни и неприкосновеността на личния живот;

7. привлича вниманието към необходимостта от насърчаване на нормите за сигурност, като се гарантира, че няма да е възможно лични данни, които евентуално могат да се съдържат в чиповете, да бъдат четени от разстояние от трети лица без знанието на съответните лица;

8. призовава Комисията да следи за възможни нови опасности, предизвикани от уязвимостта на тясно взаимосвързани системи;

9. припомня, че разработването на посочените технологии задължително трябва да се придружава от отчитане на ключовите принципи за защита на данните, а именно принципите на ограничаване на целите, пропорционалност, прозрачност и сигурност;

10. подчертава опасността от правна несигурност в случай на „изчислителен облак“;

11. подкрепя подхода за защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането като задължително правило за защита на неприкосновеността на личния живот в бъдеще;

12. подчертава, че ако използването на чипове RFID в борбата срещу фалшифицирането, при предотвратяването на отвличането на бебета от родилно отделение, при идентификацията на животни и др. може да е ефикасно, то може също така да се окаже опасно и да изправи гражданите и обществото пред етични проблеми, по отношение на които е необходимо да се намерят подходящи защитни мерки;

13. счита за необходимо да се проучи как приложенията на интернет на нещата ще се отразят на контрола на потребителите върху неприкосновеността на личния им живот и как ще реагират те, както и как мерките, свързани с неприкосновеността на личния живот и сигурността, могат да бъдат въведени в тези системи на етапа на проектиране; счита, че е от съществено значение да се гарантира защитата на личните данни, и приканва Комисията да осъществи проучване на въздействието на приложенията на интернет на нещата;

14. призовава да се отдели максимално внимание на спазването на основните права при използването на чипове RFID, като се има предвид, че всяко лице, което разполага с подходящо четящо устройство, ще може да прочете съдържанието на чиповете, които могат да съдържат лични данни, и по този начин ще бъде възможно от разстояние да се идентифицира техният притежател;

15. изисква търговците на дребно да информират потребителите за възможното наличие в продукта на импулсен приемо-предавател за радиочестотна идентификация (RFID);

16. призовава операторите на RFID приложения да предприемат всички разумни стъпки, за да гарантират, че не е възможно данните да бъдат свързани с определено идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице чрез някое от средствата, използвани евентуално от оператора на RFID приложения или от което и да било друго лице, освен в случаите, когато такива данни се обработват съгласно приложимите принципи и правни норми относно защитата на данни;

17. подчертава факта, че защитата на личните данни, станала задължителна в европейското съвременно демократично общество, където личните данни се събират, създават, анализират във все по-голям мащаб, следва да се счита за принцип с конституционна стойност.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

28.4.2010 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Kader Arif, Daniel Caspary, Joe Higgins, Yannick Jadot, Метин Казак, Bernd Lange, Emilio Menéndez del Valle, Vital Moreira, Niccolò Rinaldi, Helmut Scholz, Peter Šťastný, Gianluca Susta, Jan Zahradil, Pablo Zalba Bidegain, Paweł Zalewski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Josefa Andrés Barea, George Sabin Cutaş, Albert Deß, Elisabeth Köstinger, Georgios Papastamkos, Jarosław Leszek Wałęsa

Правна информация - Политика за поверителност