ДОКЛАД относно устойчиво бъдеще за транспорта

9.6.2010 - (2009/2096(INI))

Комисия по транспорт и туризъм
Докладчик: Mathieu Grosch

Изменения

• 001-003 (PDF - 105 KB)
• 001-003 (DOC - 223 KB)
• 004-005 (PDF - 100 KB)
• 004-005 (DOC - 215 KB)
• 006-006 (PDF - 106 KB)
• 006-006 (DOC - 214 KB)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно устойчиво бъдеще за транспорта

(2009/2096(INI))

Европейският парламент,

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Устойчиво бъдеще за транспорта: интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване система“ (COM(2009)0279),

–         като взе предвид заключенията на председателството на Съвета от 17 и 18 декември 2009 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Устойчиво бъдеще за транспорта: интегрирана, основана на технологии и лесна за ползване система“ (17456/09),

–         като взе предвид Бялата книга на Комисията, озаглавена „Европейската транспортна политика до 2010 г.: време за вземане на решения“ (COM(2001)0370),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нека Европа продължи да се движи — Устойчива мобилност за нашия континент — Междинен преглед на Бялата книга за транспорта на Европейската комисия от 2001 г.“ (COM(2006)0314),

–         като взе предвид представената от Комисията Зелена книга относно пазарните инструменти за опазването на околната среда и за целите на свързаните с това политики (COM(2007)0140),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за прилагане на интернализация на външните разходи“ (СOM(2008)0435),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Постигане на по-екологосъобразен транспорт“ (СOM(2008)0433),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Ограничаване на глобалното изменение на климата до 2 градуса Целзий. Пътят до 2020 година и след това“ (COM(2007)0002),

–         като взе предвид представената от Комисията Зелена книга „ТЕМ-Т: Преглед на политиката за по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в служба на общата транспортна политика“ (COM(2009)0044),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за внедряване на интелигентните транспортни системи в Европа“ (COM(2008)0886),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Програма на ЕС за товарния транспорт: Засилване на ефективността, интеграцията и устойчивостта на товарния транспорт в Европа“ (COM(2007)0606),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие в областта на логистиката на превоза на товари“ (СOM(2007)0607),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Логистика на превоза на товари в Европа – ключът към устойчива мобилност“ (COM(2006)0336),

-          като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Втори доклад относно наблюдението на развитието на железопътния пазар“ (СOM(2009)0676),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“ (COM(2009)0008),

–         като взе предвид съобщението на Комисията относно съобщение и план за действие с оглед на установяване на европейско пространство за морски транспорт без бариери (COM(2009)0010),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Морски транспорт на къси разстояния“ (COM(2004)0453),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Съобщение относно европейската пристанищна политика“ (COM(2007)0616),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към общоевропейска транспортна мобилност с повишена безопасност, чистота и ефективност: Първи доклад за интелигентните автомобили“ (COM(2007)0541),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска програма за действие за безопасност по пътищата: да намалим наполовина броя на жертвите на пътнотранспортните произшествия в Европейския съюз до 2010 г.: споделена отговорност“ (COM(2003)0311),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Средносрочен преглед на Европейската програма за действие в областта на безопасността по пътищата“ (COM(2006)0074),

–         като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Към нова култура за градска мобилност“ (COM(2007)0551),

–         като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за градска мобилност“ (COM(2009)0490),

–         като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно „ЕС 2020“[1],

–         като взе предвид своята резолюция от 12 април 2005 г. относно морския транспорт на къси разстояния[2],

–         като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2005 г. относно Европейската програма за действие за безопасност по пътищата: да намалим наполовина броя на жертвите на пътнотранспортните произшествия в Европейския съюз до 2010 г.: споделена отговорност[3],

–         като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2007 г. относно Европейска програма за сигурност по пътищата — оценка в средносрочен план[4],

–         като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно „Нека Европа продължава да се движи – устойчива мобилност за нашия континент“[5],

–         като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. относно прилагането на първия пакет за железниците[6],

–         като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2007 г. относно логистиката на транспорта на стоки в Европа — ключът към устойчива мобилност[7],

–         като взе предвид своята резолюция от 11 март 2008 г. относно устойчивата европейска транспортна политика, предвид европейските политики в областта на енергетиката и околната среда[8],

–         като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Към общоевропейска транспортна мобилност с повишена безопасност, чистота и ефективност: Първи доклад за интелигентните автомобили[9],

–         като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно товарния транспорт в Европа[10],

–         като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно европейска пристанищна политика[11],

–         като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно постигане на по-екологосъобразен транспорт и интернализация на външните разходи[12],

–         като взе предвид своята резолюция от 22 април 2009 г. относно Зелената книга относно бъдещето на политиката в областта на трансевропейската транспортна мрежа[13],

–         като взе предвид своята резолюция от 23 април 2009 г. относно план за действие за интелигентните транспортни системи[14],

–         като взе предвид своята резолюция от 23 април 2009 г. относно план за действие относно градската мобилност[15],

–         като взе предвид Регламент (ЕО) № 1070/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за изменение на регламенти (ЕО) № 549/2004, (ЕО) № 550/2004, (ЕО) № 551/2004 и (ЕО) № 552/2004 с цел подобряване на функционирането и устойчивостта на европейската авиационна система[16],

–         като взе предвид член 48 от своя правилник,

–         като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по регионално развитие (A7-0189/2010),

А.      като има предвид, че транспортният сектор представлява важен елемент от развитието на Европейския съюз и неговите региони и градове, който оказва пряко въздействие върху конкурентоспособността и социалното сближаване на регионите и градовете и по този начин съществено допринася за изграждането на европейския единен пазар,

Б.        като има предвид, че транспортът изпълнява тройна функция: икономическа, социална и за териториално сближаване, като всички те са от съществено значение за процеса на европейската интеграция,

В.        като има предвид, че транспортният сектор играе ключова роля в икономиката и за заетостта, с оглед на това, че представлява 10% от благосъстоянието на ЕС (разглеждано във връзка с брутния вътрешен продукт) и осигурява над 10 милиона работни места и по тази причина ще играе решаваща роля за прилагането на стратегията „ЕС 2020“,

Г.        като има предвид, че транспортът е съществен елемент от европейската политика и като има предвид, че по тази причина ЕС се нуждае от финансова рамка, която да е в съответствие с предизвикателствата на транспортната политика през следващите години, да стимулира икономиката в краткосрочен план, да увеличава средносрочната и дългосрочната производителност и да засилва Европа като място за изследователска дейност,

Д.       като има предвид, че транспортният сектор оказва значително влияние върху околната среда и върху здравето и качеството на живот на хората, и че макар и да улеснява личната и професионалната мобилност на хората, на него се дължат общо 27% от общите емисии на CO₂ през 2008 г. и като има предвид, че тази цифра се е увеличила още повече; като има предвид, че в рамките на транспортния сектор автомобилният транспорт е бил източник на 70,9 %, въздухоплаването на 12,5 %, морското и речното корабоплаване на 15,3 % и железниците на 0,6 % от общите емисии на CO₂ през 2007 г.,

Е.        като има предвид, че за всички видове транспорт в Европа бяха положени усилия за подобряване на безопасността; обаче като има предвид, че през 2008 г. в резултат на пътнотранспортни произшествия са загинали близо 39 000 , а 300 000 са били тежко ранени, което означава, че са необходими допълнителни усилия по отношение на всички аспекти относно безопасността, и по-специално безопасността по пътищата,

Ж.       като има предвид, че ЕС пое ангажимент, в рамките на пакета относно изменението на климата, да постигне 20% намаление на емисиите на парникови газове до 2020 г. в сравнение с 1990 г., като тази цел продължава да има задължителен характер,

З.        като има предвид, че установените в бялата книга от 2001 г. цели бяха само частично изпълнени, така че е необходимо разглеждането на въпроса дали те следва да бъдат запазени или формулирани по нов начин, и, ако се окаже необходимо, ще трябва да се положат по-големи усилия за тяхното постигане,

И.       като има предвид, че проблемите при транспонирането, като например забавено или погрешно транспониране, оказват значително въздействие върху ефективността на европейското законодателство; следователно като има предвид, че е наложително предприемането на действия във връзка с това,

Й.       като има предвид, че дейността на Парламента трябва да бъде последователна, особено в областите, които засягат пряко транспортната политика като например политиката в областта на околната среда, социалната политика, политиките в областта на урбанизацията и планирането на земеползването, както и политиката на заетостта и икономическата политика,

К.       като има предвид, че финансовата и икономическа криза тежко засегна транспортния сектор − положение, което при все това следва да се възприеме като възможност за подкрепа и насърчаване на транспортния сектор с насоченост към бъдещето, особено чрез насърчаване на устойчивостта на видовете транспорт и на инвестициите, наред с другото, в железопътния и водния транспорт; като има предвид, че това ще гарантира условия на по-справедлива конкуренция на пазара,

Л.       като има предвид, че като част от предстоящия преглед на агенциите трябва да се анализира тяхната добавена стойност, както и необходимостта от създаване на Европейска транспортна агенция,

М.       като има предвид, че е от съществено значение и за транспортния сектор да се определят измерими цели, като начин от една страна за по-добро наблюдение на ефективността на транспортната политика, а от друга страна − за установяване на насоки във връзка със социалното и икономическото планиране, както и с цел да се покаже, че предложените мерки са необходими за прилагане на напредничава транспортна политика,

Н.       като има предвид, че значителното развитие в областта на изследователската дейност, инфраструктурата и технологиите изисква адаптирането на финансовите ресурси и инструменти,

О.       като има предвид, че развитието на обществото и на много икономически сектори води до увеличаване на търсенето в транспортния сектор, в резултат на което всички видове транспорт са от съществено значение; като има предвид, че при все това последните следва да бъдат измервани в съответствие с тяхната ефективност от гледна точка на икономическата, екологичната и социалната политика, както и на политиката на заетостта,

П.       като има предвид, че в бъдеще устойчивото взаимодействие на всички видове транспорт в областта на пътническия и товарния превоз ще бъде необходимо с цел постигане на безопасни, устойчиви, последователни от логистична гледна точка и следователно ефективни транспортни вериги, включително мултимодални решения и свързване на транспорт на далечни разстояния с местен транспорт,

Социални, икономически и екологични предизвикателства

1.        изразява убеденост в общата потребност на политиката на ЕС от ясна и последователна перспектива за бъдещето на транспорта като сектор в основата на единния пазар, гарантиращ свободното движение на хора и стоки и териториалното сближаване в цяла Европа; счита, че докато продължава да допринася за значителна част от устойчивия растеж и конкурентоспособност на Европа, транспортният сектор трябва да гарантира икономическа ефективност и да се развива в рамките на постоянно високи социални и екологични стандарти;

2.        изразява убеденост, че демографската промяна, особено в градските райони, ще породи предизвикателства за транспорта и мобилността от гледна точка на безопасността и капацитета, и че в тази светлина основното право на мобилност, осигурявано, наред с другото, чрез подобрена достъпност и изграждане на липсващи инфраструктурни връзки, и приложимостта на това право са от решаващо значение; подчертава, че в този контекст добре интегрираните мултимодални транспортни вериги, включително ходене пеша, използване на велосипеди и обществения транспорт, са бъдещата насока за градските райони; отбелязва във връзка с това, че в градските райони именно съществуващата структура ще определи най-подходящия вид транспорт; счита, че добрите връзки на обществения транспорт в селските райони ще намалят използването на лични автомобили; призовава, в интерес на създаването на съгласувани градски и крайградски транспортни системи и на запазването на населението в селските райони, за формиране на функционални градски региони;

3.        призовава Комисията да въведе планове за устойчива градска мобилност за градове с над 100 000 жители и, при надлежно отчитане на принципа на субсидиарност, да насърчава градовете да изготвят планове за мобилност, в които се предлага интегрирана концепция за транспорта с цел намаляване на щетите върху околната среда, както и придаването на по-голяма ефективност на мобилността и превръщането й в по-благоприятна за здравето възможност;

4.        счита, че нарастващото търсене и в областта на товарния превоз води, наред с другото, до натоварване на капацитета и понижена ефективност поради инфраструктурни проблеми и по тази причина, преди всичко, интермодалното използване и безопасността на ползвателите на транспорта и на транспортираните стоки следва да бъдат повишени и че основното подобряване на инфраструктурата, в частност преодоляването на известните от години затруднения, е от съществено значение;

5.        подчертава, че намаляването на въглеродните емисии в областта на транспорта е едно от основните предизвикателства пред бъдещата транспортна политика на ЕС и че всички налични, устойчиви средства следва да бъдат използвани за постигането на тази цел, като например енергийния микс, насърчаващ научноизследователската и развойна дейност във връзка с по–щадящи околната среда технологии и видове транспорт, мерките в областта на ценообразуването и интернализацията на външните разходи за всички видове транспорт, при условие че постъпленията, получени на равнище ЕС, се използват за подобряване устойчивостта на мобилността и се предприемат мерки за оказване на въздействие върху поведението на ползвателите и специалистите в областта на транспорта (повишаване на осведомеността, щадящо околната среда поведение и др.); подчертава, че за тази цел следва да се предприеме приоритетното създаване на финансови стимули, изключващи евентуално нарушаване на конкуренцията между видовете транспорт и между държавите-членки в процеса;

6.        признава, че според Международната морска организация (ММО) емисиите на CO₂ от морския транспорт са от 3 до 5 пъти по-ниски от тези от сухоземния транспорт, но изразява загриженост относно очакваните емисии на SOx и NOx от морския транспорт, които до 2020 г. почти ще се изравнят с тези от сухоземния транспорт, и неубедителния опит на ММО за въвеждане на система за намаляване на емисиите на CO₂;

7.        подчертава необходимостта от по-добро информиране на обществеността за последствията от пътуването в свободното време и призовава Комисията да вземе предвид пътуването в свободното време в своя подход на политиката;

Безопасност

8.        подчертава, че безопасността трябва да остане една от приоритетните цели на бъдещата транспортна политика и че безопасността на активните и пасивните ползватели на всички видове транспорт трябва да бъде гарантирана; счита, че е от основно значение да се намалят последиците от транспорта за здравето, особено чрез използването на съвременни технологии, и да се гарантират правата на пътниците във всички видове транспорт, особено на пътниците с ограничена подвижност, посредством ясно и прозрачно регламентиране; подкрепя създаването на Харта на правата на пътниците в Европейския съюз;

9.        призовава Комисията да представи много кратко проучване за най-добрите практики на държавите-членки във връзка с въздействието на устройствата за ограничаване на скоростта, инсталирани във всички видове превозни средства и на всички видове пътища, градски и междуградски, с оглед да се представят законодателни мерки, целящи намаляване на емисиите и повишаване на безопасността по пътищата;

10.      подчертава необходимостта от гарантиране на личната безопасност и правната сигурност за работниците в транспортния сектор, наред с другото, чрез създаване на достатъчен брой безопасни и сигурни зони за паркиране и чрез хармонизиране на прилагането на правилата в областта на пътния транспорт и предвидените от тях санкции; подчертава, също така, че въвеждането на трансгранично прилагане на санкциите ще подобри безопасността по пътищата за всички ползватели;

11.      отбелязва, че с увеличението на шосейния товарен транспорт, предлагането на зони за обществено паркиране, предназначени за тежкотоварни автомобили в трансевропейската пътна мрежа (TERN) не се развива със същия темп, което означава, че спазването на периодите на управление на превозното средство и почивка, по-специално през нощта, от професионалните водачи, както и пътната безопасност като цяло са сериозно застрашени, докато в държавите-членки на ЕС възможностите за почивка не се подобрят количествено и качествено;

Ефективна интермодалност

12.      счита, че развитието на пътническия и товарния превоз като цяло до голяма степен зависи от ефективното използване на различните видове транспорт, и че поради това целта на европейската транспортна политика следва да бъде ефективна интермодалност, която да е тясно свързана с намаляването на въглеродните емисии, безопасността и икономическите аспекти на транспорта; счита, че това ще доведе до оптимално преразпределяне между различните видове транспорт и до промяна в посока към по-устойчиви видове транспорт, ще осигури оперативна съвместимост в рамките на отделните видове транспорт и между тях, ще насърчи по-устойчиви транспортни и логистични вериги и избор на вид транспорт и ще засили безпроблемните транспортни потоци между отделните видове транспорт и транспортни възли;

13.      подчертава, че ефикасната интермодалност следва да бъде измервана не само с критериите на икономическата ефективност, но и с критериите на опазването на околната среда, на социалните условия и условията на труд, на аспектите на безопасността и териториалното сближаване, като следва да се вземат предвид и различните технически възможности и изходни равнища на отделните видове транспорт и на страните, регионите и градовете в Европа;

14.      подчертава, че ефикасната интермодалност означава подобряване на инфраструктурата — наред с другото, чрез разработване на зелени коридори, намаляване на затрудненията и подобряване на железопътния и водния транспорт, повишаване на безопасността посредством нови технологии и подобряване на условията на труд;

Завършване на единния пазар

15.      призовава за редовен преглед на европейското законодателство и неговото транспониране и прилагане, за да се гарантира неговата ефективност; призовава Комисията последователно да отстрани затрудненията, които възникват от грешно или закъсняло транспониране на европейското законодателство в държавите-членки;

16.      предлага в новата рамка на Договора от Лисабон и със съгласието на Комисията да се провежда най-малко едно общо годишно заседание с представителите на националните парламенти, които отговарят по въпросите на транспорта, с оглед обмен на информация и сътрудничество, целящи да се гарантира по-добро, по-ефективно прилагане на законодателството на ЕС в областта на транспорта;

17.      счита, че транспортът играе съществена роля за завършването на европейския единен пазар и за свободното движение на хора и стоки, и че преди всичко в сектора на железопътния транспорт следва да се постигне едно регулирано отваряне на пазара във всички държави-членки на ЕС; счита, че това пълно отваряне на пазара ще облагодетелства потребителите и следва да бъде съпътствано от мерки за гарантиране на качеството на обществените услуги, както и от дългосрочен план за инвестиции в инфраструктура и техническа оперативна съвместимост с цел да се повиши ефективността и безопасността, и от мерки, целящи да се избегне нарушаване на конкуренцията в интрамодалния и интермодалния превоз, наред с другото в социалната и фискалната област, както и в областта на безопасността и на околната среда; интернализацията на външните социални и екологични разходи следва да се извърши постепенно, започвайки с по-замърсяващите видове пътен и въздушен транспорт;

18.      призовава Комисията и органите на държавите-членки да улеснят окончателната либерализация на каботажния превоз, да намалят широко разпространените празни курсове и да осигурят по-устойчива пътна и железопътна мрежа чрез повече възли за товарен транспорт;

19.      счита, че е от съществено значение, с цел създаване на ефективна морска транспортна система, която да допълва другите видове транспорт, още веднъж вниманието да се съсредоточи върху ясен процес на либерализация, който да дава възможност на този сектор да бъде действително конкурентоспособен;

20.      подчертава, по отношение на икономическите изисквания, значението на действително европейско управление на транспортната инфраструктура (железопътни коридори в областта на товарния и пътническия превоз, единно европейско небе, пристанища и техните връзки с транспортната мрежа, морско пространство без граници и речно корабоплаване), за да се премахне „граничното въздействие“ във всички видове транспорт и за да се увеличи конкурентоспособността и привлекателността на Европейския съюз;

21.      призовава за създаването на единна европейска система за резервации с оглед подобряване на ефективността на различните видове транспорт и опростяване и повишаване на оперативната им съвместимост;

22.      подчертава, че транспортът оказва влияние върху социалната политика и политиката в областта на здравеопазването и на сигурността и че в рамките на създаването на единно транспортно пространство условията на труд и заетост, образованието и обучението трябва да се хармонизират на високо равнище и постоянно да се подобряват въз основа на ефективен социален диалог на европейско равнище; изтъква, наред с другото, че създаването на европейски центрове за обучение и центрове на ЕС за високи постижения в съответните държави-членки може да допринесе за насърчаване на измеримо качество на обучението и на статута на заетите в транспортния сектор лица, както и за взаимното признаване на съответните образователни степени;

23.      счита, че за постигане на по-голяма ефективност на транспортната политика съществува необходимост от оценка на програмите (като „Галилео“ и интелигентните транспортни системи (ITS) за всички видове транспорт) и, в зависимост от резултатите, стратегията и програмирането следва да се преориентират по целесъобразност; отбелязва последваща необходимост, наред с другото, от нова програма за безопасност на пътното движение, допълнително съживяване на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), междинен преглед на програмата NAIADES, спешно и цялостно изпълнение на програмата „Единно европейско небе“, SESAR и Осмата рамкова програма за научни изследвания, както и опростено продължение на програмата Marco Polo;

Европейските агенции

24.      счита, че техническата оперативна съвместимост и нейното финансиране, европейското сертифициране, стандартизирането и взаимното признаване са важни елементи на ефективно функциониращия единен пазар и тяхното изпълнение следва в засилена степен да спада към задачите на съответните агенции; подчертава, че всичките агенции следва да се стремят към сходно високо равнище на отговорност и компетентност и своевременно да го постигнат, като то следва да подлежи на редовна оценка; насърчава, по-конкретно, развиването на пълния потенциал на Европейската железопътна агенция, включително постепенно поемане от страна на агенцията на отговорност за удостоверяване на целия нов парк от превозни средства и железопътна инфраструктура, и за редовни проверки на националните органи за безопасност или равностойни органи в държавите-членки, както е предвидено в Директива 2004/49/ЕО от 29 април 2004 г.;

25.      подчертава, че 75% от транспорта се реализира по пътищата и призовава да се разгледа необходимостта от агенция за движение по пътищата, в частност с цел подобряване на безопасността по пътищата и също така с цел гарантиране на основното право на хората на безопасна мобилност чрез подкрепа на нови приложения (като „Галилео“ или съответните равностойни технологии за интелигентни транспортни системи) и провеждане на изследователски програми; освен това счита, че тази агенция следва да може да се намесва регулаторно, ако става въпрос за отстраняването на пречки за устойчивостта на единния пазар;

26.      подчертава, че речното корабоплаване продължава да е изправено пред разнородна институционална рамка и изисква установяването на постоянно и структурирано сътрудничество между компетентните институции с цел пълно използване на потенциала на този вид транспорт;

Научни изследвания и технологии

27.      призовава за дневен ред за научни изследвания и технологии в транспортния сектор; счита, че този дневен ред следва да бъде изготвен в сътрудничество с всички съответни заинтересовани страни с цел осъзнаване на потребностите на сектора и, съответно, подобряване отпускането на финансиране от ЕС; счита, че приоритет следва да се дава на проекти за декарбонизация на транспорта, повишаване на прозрачността на веригата на доставките и безопасността и сигурността на транспорта, подобряване на управлението на движението и намаляване на административната тежест;

28.      подчертава, че научноизследователската и развойна дейност и иновациите изискват подкрепа, тъй като те водят до значително подобряване по отношение на околната среда във всички видове транспорт поради намаляване на отработените газове и шума от движението, повишават безопасността чрез създаване на решения за осигуряване на по-добро оползотворяване на съществуващия инфраструктурен капацитет и намаляване на задръстванията и, не на последно място, водят до засилена енергийна независимост сред видовете транспорт в цялата транспортна мрежа; подчертава във връзка с това, че интелигентни, оперативно съвместими и свързани системи за организация на транспорта и безопасност, като ERTMS, „Галилео“, SESAR, интелигентните транспортни системи (ITS) и съответните подходящи технологии, изискват подкрепа по отношение на научноизследователската и развойна дейност и на прилагането им; призовава държавите-членки да гарантират, че всички граждани в Европа се ползват от въпросните интелигентни транспортни системи; отбелязва, че необходимите рамкови условия и отворени стандарти трябва да бъдат въведени по отношение на перспективни технологии, без да се дава необосновано предимство на определена технология;

29.      подчертава, че в рамките на опазването на климата и енергийната независимост на ЕС всеки вид транспорт следва да намали емисиите си на CO₂ и следва да получи подкрепа чрез научноизследователска и развойна дейност в иновативни, енергийно ефективни и чисти технологии и енергия от възобновяеми източници, което да води, наред с другото, до по-устойчиви превозни средства във всички видове транспорт; счита, че същевременно това би засилило конкурентоспособността на европейските дружества;

30.      подчертава необходимостта от единно определение за подходящите понятия в областта на безопасността на пътния транспорт и научните изследвания във връзка с произшествията, за да се осигури съпоставимост на резултатите и на евентуално предприетите мерки;

31.      подчертава, че хармонизирането на транспортните документи съгласно най-новите стандарти за комуникация и тяхната многостранна и международна приложимост може да доведе до значително подобряване на безопасността и логистиката, както и до силно намаляване на административните разходи;

Транспортен фонд и Европейска транспортна мрежа

32.      подчертава, че ефективната транспортна политика изисква финансова рамка, която е адекватна спрямо възникващите предизвикателства и, за тази цел, настоящите средства за транспорт и мобилност следва да бъдат увеличени; счита, че е необходимо следното:

а.            създаване на Транспортен фонд, разполагащ със средства над вече включените в бюджета на ЕС средства, което предстои да се извърши посредством обединяване на една част от средствата за структурната политика и политиката на сближаване, както и публично-частните партньорства или други финансови инструменти, като например гаранции; този фонд следва да се използва на всички равнища на управление за подобряване на транспортната инфраструктура, подпомагане на проектите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), гарантиране на техническа и оперативна съвместимост, подпомагане на изследванията и насърчаване на прилагането на интелигентни транспортни системи във всички видове транспорт; финансирането следва да се ръководи от прозрачни критерии за подбор, които да отчитат ефективната интермодалност, както е посочено в параграф 5, социалната политика, сигурността и социалното, икономическото и териториалното сближаване;

б.            бюджетно задължение за транспортната политика в рамките на многогодишната финансова рамка;

в.            възможността, в рамките на Пакта за стабилност и растеж и с оглед насърчаване на устойчивостта в средносрочен и дългосрочен план, дългосрочните инвестиции в транспортните инфраструктури, които подобряват конкурентоспособността на икономиката, да бъдат взети под внимание при изчисляването на публичния дефицит след предварително одобрение от страна на Комисията;

г.            използването на фонда с цел да се изиска, наред с другото, съфинансиране от постъпленията, получени от интернализацията на външните разходи;

33.      настоява за това една последователна и интегрирана транспортна политика да има възможност чрез финансово подпомагане, което не се мери по критериите на конкуренцията в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ, да подпомага, наред с другото железопътния транспорт и корабоплаването, пристанищната политика и публичния пътнически превоз;

34.      счита, че финансовата и икономическа криза трябва да бъде използвана като възможност за целенасочено подпомагане на транспортния сектор и чрез предоставяне на финансови помощи да се даде възможност за инвестиране преди всичко в безопасен, екологичен и по такъв начин устойчив транспорт; счита, че инвестициите на ЕС в транспортни проекти следва да бъдат взети под внимание в контекста на стратегията „ЕС 2020“, тъй като транспортната система и системата за мобилност предоставят уникални възможности за създаване на стабилни работни места;

35.      изразява убеждението, че определението за една европейска централна мрежа в рамките на всеобхватната мрежа TEN, което продължава да бъде приоритет за транспортната политика на ЕС, следва да се оценява според критериите на устойчивото развитие на европейско, но и на регионално и местно равнище, и че многомодалните платформи и сухите докове и продължават да бъдат съществена част от предлаганата инфраструктура, тъй като дават възможност за осъществяване на ефективно свързване между различните видове транспорт;

36.      счита, че проектите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) следва да продължат да бъдат приоритет за транспортната политика на ЕС и че съществува неотложна необходимост за справяне с липсата на инфраструктура и за преодоляване на историческите и географските бариери, които остават по границите; подчертава, че TEN-T следва да бъде интегрирана в паневропейска мрежа с връзки, простиращи се извън ЕС, и счита, че този процес може да бъде ускорен чрез засилване на финансирането;

37.      настоява за това транспортната инфраструктура на речното корабоплаване, речните пристанища и многомодалното свързване на морските пристанища със сушата и железопътните връзки да добият по-голяма роля в европейската транспортна политика, както и да получат повече подкрепа с цел подпомагане на намаляването на въздействието върху околната среда и повишаване на безопасността на транспорта в ЕС; счита, че екологичната устойчивост на речните плавателни съдове може да бъде значително подобрена, ако в тях се монтират нови двигатели, оборудвани с най-новите технологии за контрол на емисиите;

38.      подчертава необходимостта, морските превози на къси разстояния и проектите за морски магистрали да бъдат разглеждани в по-широк контекст, като се включват страните в непосредствена географска близост до Европа; изтъква, че това ще изисква да се постигне по-добро взаимодействие между регионалната политика, политиката за развитие и транспортната политика;

39.      признава, че регионалните летища играят решаваща роля в развитието на периферните и най-отдалечените райони, като увеличават възможността им за връзка с транспортните възли; счита, че е особено уместно да се прилагат комбинирани решения, където е възможно; счита, че (високоскоростните) железопътни връзки между летищата предлагат отлична възможност за устойчиво свързване на различни видове транспорт;

Транспортът в глобален контекст

40.      подчертава, че създаването на европейско транспортно пространство представлява важен приоритет и по-специално по отношение на въздушния и морския транспорт зависи в голяма степен от международно приемане в рамките на бъдещи споразумения, които все още предстои да бъдат договорени за всички видове транспорт, в които ЕС следва да приеме в нарастваща степен решаваща роля в съответните международни организации;

Измерими цели за 2020 г.

41.     изисква спазването на ясни и в по-голяма степен измерими цели, които да бъдат постигнати през 2020 г. спрямо 2010 г., и поради това предлага:

– да се намали броят на смъртните случаи и на тежко ранените сред активните и пасивните ползватели на пътния транспорт с 40%, като тази цел залегне както в предстоящата Бяла книга относно транспорта, така и в новата Програма за действие в областта на безопасността по пътищата,

–  да се увеличи с 40% броят на зоните за паркиране на тежкотоварни превозни средства в трансевропейската пътна мрежа (TERN) във всяка държава-членка, за да се повиши безопасността по пътищата и да се осигури спазването на времето за почивка на професионалните водачи,

– да се удвои броят на пътниците в автобуси, трамваи и влакове (и, ако е приложимо, на пътниците на кораби) и да се увеличи с 20% финансирането на транспортните концепции, които поддържат ходенето пеша или пътуването с велосипед, като се гарантира зачитане на правата, предоставени от европейското законодателство, и по-конкретно на правата на пътниците с увреждания и на тези с ограничена подвижност,

– да се намалят с 20% емисиите на CO₂ в пътното движение за превоз на пътници и товари, което да се постигне посредством съответни иновации, насърчаване на алтернативни енергийни източници и оптимизиране на логистичното равнище на превоза на пътници и товари,

– да се намали с 20% енергията, използвана от релсовите превозни средства в сравнение с равнището и капацитета от 2010 г. и да се намали с 40% използването на дизел в железопътния сектор, което да се постигне посредством целеви инвестиции в електрификацията на железопътната инфраструктура,

– от 2011 г. в релсовия транспорт целият нов парк от превозни средства, които са поръчани от 2011 г. нататък, и всички нови свързващи линии и подновени елементи да бъдат оборудвани със оперативно съвместима система за автоматичен контрол на скоростта на влаковете, съвместима с ERTMS, засилване на финансовите усилия на ЕС за изпълнението и разширяването на Плана за внедряване на ERTMS,

– да се намалят с 30% емисиите на CO₂ от въздушния транспорт в цялото въздушно пространство на ЕС до 2020 г.; след това растежът във въздушния транспорт трябва да бъде неутрален по отношение на въглеродните емисии,

– да подпомага финансово оптимизацията, развитието и, при необходимост, създаването на многомодални връзки (платформи) за речното корабоплаване, речните пристанища и железопътния транспорт и да увеличи броя им с 20%,

– поне 10% от финансирането за трансевропейски транспортни мрежи (TEN-T) да бъде заделено за проекти за речно корабоплаване,

42.      призовава Комисията да следи напредъка за постигането на тези цели и да докладва ежегодно на Парламента;

43.      възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

• [1]  Приети текстове, P7_TA(2010)0053.
• [2]  ОВ C 33E, 9.2.2006 г., стр.142.
• [3]  ОВ C 227E, 21.9.2006 г., стр. 609.
• [4]  ОВ C 244E, 18.10.2007 г., стр. 220.
• [5]  Приети текстове, P6_TA(2007)0345.
• [6]  Приети текстове, P6_TA(2007)0344.
• [7]  ОВ C 187E, 24.7.2008 г., стр.154.
• [8]  ОВ C 66E, 20.3.2009 г., стр.1.
• [9]  ОВ C 286E, 27.11.2009 г., стр. 45.
• [10]  ОВ C 295E, 4.12.2009 г., стр. 79.
• [11]  ОВ C 295E, 4.12.2009 г., стр. 74.
• [12]  Приети текстове, P6_TA(2009)0119.
• [13]  Приети текстове, P6_TA(2009)0258.
• [14]  Приети текстове, P6_TA(2009)0308.
• [15]  Приети текстове, P6_TA(2009)0307.
• [16]  ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 34.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

Транспортният сектор е от огромно значение за осъществяване на европейския вътрешен пазар. Едва с него се реализира в европейски мащаб свободното движение на гражданите на ЕС и на стоките. Освен това той представлява съществен елемент в развитието на ЕС и неговите региони и оказва непосредствено влияние върху социалното сближаване на регионите. Ето защо транспортната политика не бива да се разглежда отделно от другите политически области. Транспортният сектор произвежда, като дял от БВП, 10 % от благосъстоянието на ЕС и ангажира 10 милиона работни места, той обаче предизвиква и 25 % от всички емисии на СО2. Това показва, че транспортният сектор е в пряка връзка с регионалната, екологичната, икономическата, социалната политика и политиката на заетостта.

Поради това огромно значение на транспортния сектор, в хода на подготовката на бялата книга, която трябва да определи насоките за европейската транспортна политика за идните 10 години, е от решаващо значение да се направи равносметка от миналото. Бялата книга от 2001 г. постави няколко цели, сред които пренасянето на пътническия и товарния транспорт от пътищата върху релсовите или водните пътища и намаляването наполовина броя на жертвите на пътни произшествия до 2010 г. Макар че Европейският парламент през изминалите 10 години прие множество законови разпоредби под формата на регламенти и директиви, тези цели бяха постигнати само отчасти. Това по мнение на докладчика се дължеше донякъде и на транспонирането в някои страни, което се оказа проблематично. Причините за това са:

- твърде дълги срокове за транспониране, като напр. при директивата за свидетелствата за управление, където пълното прилагане се отнася едва за 2033 г.,

- допълнителни условия от страна на някои държави-членки, които ненужно усложняваха съществуващите разпоредби,

- липсващо или погрешно транспониране,

- недостатъчен контрол на прилагането от страна на държавите-членки, липсата на хармонизиран списък на тежките нарушения.

Тези проблеми в транспонирането от миналото и настоящето трябва според докладчика в бъдеще да се избягват чрез по-строг контрол.

Освен това докладчикът е убеден, че последователността е от голямо значение, особено и в рамките на парламентарната работа. Следните примери показват до каква степен липсва отчасти последователност в европейското законодателство:

- Една от основите на транспортната политика беше, наред с другото, насърчаването на морския транспорт на къси разстояния. Решенията в пакета за защита на климата от декември 2008 г. обаче, биха могли чрез прекомерното поскъпване на разходите за гориво да доведат до изместване на транспорта от воден към пътен транспорт.

- Стандартите на Евро VI водят действително до намаляване на емисиите на прахови частици, но също и до повишен разход на гориво. Очевидно това не отговаря на изискванията, свързани с опазването на климата.

- Липса на последователност се наблюдава и в това, че необходимостта от инвестиции в ТEN се засилва все повече, а същевременно се намалява точно това финансиране (50 % под минималните предложения).

Липсата на съгласуваност следва да се избягва в бъдеще посредством основна проверка на ефективността, която да отчете не само последиците за икономиката, а и за околната среда, пазара на труда, както и социалните аспекти.

Транспортният сектор е изправен пред големи предизвикателства. Едно от тях е нарастващото по брой и все по-застаряващо население. Докладчикът застъпва становището, че нарастващата численост на населението води до сериозни проблеми, свързани с безопасността и капацитета, тъй като всеки следва да може да упражнява своето основно право на професионална и лична мобилност. Този проблем касае преди всичко градската мобилност. С цел зачитане на основното право на мобилност, от една страна е необходимо да се установят стандарти на безопасност, а от друга − тези стандарти да се вземат предвид при предоставянето на финансиране. Транспортната политика трябва преди всичко да гарантира безопасността на пътниците, на по-малко защитените и на пасивните участници в движението. Важна роля в това отношение играе приспособяването на инфраструктурата, например приспособяването на компонентите на пътя за мотоциклетисти и велосипедисти.

Наред с това, необходимо е да се повиши привлекателността на устойчиви транспортни връзки, например чрез мерки като билети за неограничени на брой пътувания с автобус и влак ("one-tickets"), онлайн резервации, по-добре съгласувани разписания, които опростяват смяната на превозно средство, харта на правата на пътниците, ползващи услугите на всички видове транспорт, както и мерки за ценообразуване, които да зачитат субсидиарността на държавите-членки.

Според докладчика увеличеното търсене в областта на товарния транспорт представлява допълнително предизвикателство. В тази област следва да се търсят комбинирани решения, водещи до по-голяма безопасност за участниците в транспорта и товарите. Значителна роля в този смисъл играе създаването на достатъчни като площ и безопасни паркинги, както и проследяването на товарите.

С цел справяне със свързаните с превоза на пътници и товари предизвикателства е необходимо в бъдеще водеща роля да играят аспекти, свързани с ефективността. Предизвикателствата за транспортната политика се крият в "напрежението" между аспекти на икономиката, социалната защита и здравеопазването, както и опазването на околната среда и безопасността. Според докладчика в бъдеще не бива да съществува обикновена конкуренция между отделните видове транспорт. Необходимо е по-скоро, въз основа на доказана повишена ефективност във всички области, те взаимно да се допълват. Принципът за смяна на вида транспорт вече е неприложим, тъй като въз основа на развитието на технологиите видовете транспорт се различават едни от други до такава степен, че железопътният транспорт или транспортът по вода са не винаги по-благоприятни за околната среда от този по пътя. "Ефективната интермодалност" следва да бъде ориентирана към бъдещето, тъй като тя се основава не на конкуренцията между отделните видове транспорт, а на взаимното допълване между тях, което същевременно подлежи на проверка на ефективността. Тази проверка изисква преглед на всички законодателни предложения по отношение на аспекти, свързани с икономиката, околната среда, социалната сфера и безопасността.

При оценката на ефективността следва да се вземат под внимание основните положения при отделните видове транспорт, както и географските особености и развитието на транспорта и мобилността в съответните региони. Подпомагането или налагането на тежести по отношение на определени начини на транспорт трябва да се определят в съответствие с регионалните концепции за развитие и с оглед на ефективността като критерий.

Наред с това, натоварването за здравето и околната среда, причинено от транспорта, представлява съществено предизвикателство, особено в рамките на борбата срещу изменението на климата. В този смисъл, обезвъглеродяването на транспорта е значима политическа цел, за постигането на която трябва да се положат по-големи усилия в бъдеще. Трябва да се използват всички обективно възможни средства. Възможността за интернализиране на външните разходи следва да бъде подчертана. При все това, тя може да допринесе в значителна степен за намаляване на отработените газове и на шума, както и за понижаване на претовареността на транспортната инфраструктура при две условия. От една страна, интернализацията на външните разходи трябва да обхваща всички видове транспорт, а от друга − приходите трябва да се използват за устойчивост на инфраструктурата.

Европейският единен пазар представлява друго предизвикателство. Единният пазар трябва да бъде напълно реализиран. Преди всичко железопътният транспорт трябва да отвори напълно своя пазар в бъдеще. Свързаните с това пречки, като например неправилно или закъсняло изпълнение на европейското законодателство от страна на държавите-членки, както и пречки от практическо естество, като например извънредно скъпо сертифициране на железниците, трябва да бъдат отстранени при първа възможност. Често такива са породени единствено от протекционизъм.

Вместо това следва да се насърчи хармонизирането в областта на технологиите, респ. оперативната съвместимост. При това засилено участие трябва да вземат агенциите, отговорни за прилагането на тези елементи.

Докладчикът изтъква и значението на интелигентните системи в управлението на транспорта. Интелигентните транспортни системи (ИТС) трябва да бъдат популяризирани, тъй като те не само повишават безопасността, но едновременно с това насърчават поведение на мобилност, което не вреди на околната среда. Те допринасят и за намаляване на предизвикваните от транспорта замърсяване на въздуха и шум и спомагат за независимостта в енергийно отношение.

При все това, ефективността на европейската политика зависи от готовността на държавите-членки да загърбят своите национални прерогативи в полза на европейските и дори международните разпоредби. Това касае както данъчната, така и социалната политика и социалните правила по отношение на всички видове транспорт. Въз основа на това докладчикът застъпва становището, че в рамките на единно транспортно пространство е необходимо създаването на висококачествени и хармонизирани условия на работа. Това включва и хармонизиране на провежданите обучения и допълнителни квалификации. ЕС следва да даде на всички държави възможността за създаване на центрове за високи научни постижения, които да функционират в подкрепа на центровете за научноизследователска дейност и да повишават стандартите за обучение. Това ще допринесе и за повишаване на взаимното признаване на обученията.

Ако ЕС желае да има по-силно право на глас при създаването на липсващи инфраструктури или на спешно необходими подобрения на инфраструктурите, които са част от европейската мрежа, финансовите средства, с които разполага, трябва да се увеличат. От наличните понастоящем финансови средства в областта на транспорта, както и от част от средствата за регионална политика би могъл да се създаде транспортен фонд. По-голямата сума в рамките на транспортния фонд може да представлява интересен стимул за осъществяване на съответните инфраструктурни дейности, които са абсолютно необходими за определени видове транспорт или са желателни с оглед на „европейския интерес“.

Не бива да се пренебрегва и въздействието на финансовата и икономическата криза върху транспортния сектор. Преди всичко поради факта, че транспортният сектор реагира несъмнено много чувствително по отношение на икономическата криза. Докладчикът счита, че кризата следва да се разглежда като възможност за по-целенасочена подкрепа за транспортния сектор в бъдеще. Необходимо е инвестициите да станат възможни посредством финансови помощи, които да гарантират не само бързото оказване на помощ, но и да подобрят екологичната устойчивост и безопасността, което би ги направило подходящо средство за устойчивото структуриране на транспортния сектор. Би трябвало да се разработят не само национални инструменти, а преди всичко инструменти на европейско политическо равнище, с цел преодоляване на такива кризи.

Нещо повече, докладчикът е убеден, че в рамките на мрежата TEN като цяло трябва да се създаде европейска централна мрежа, която да се оценява въз основа на критерии, свързани с устойчивото развитие, на европейско, но и на регионално равнище. Тази мрежа следва да съдържа мултимодални платформи, които ефективно да насърчават устойчивия транспорт, като тези възлови точки съдържат съответното логистично оборудване, позволяващо устойчивата връзка между различните видове транспорт.  

Докладчикът застъпва становището, че е крайно необходимо едно определение на ясни и измерими цели. Това ще улесни прегледа на ефективността в транспортния сектор. Нещо повече, това ще даде посока на обществените и икономическите планове.

В заключение, предвидените за транспорта програми следва да се прегледат. Транспортната политика е ефективна единствено когато програмите се оценят, евентуално преориентират или продължат да бъдат изпълнявани. Така например, необходима е нова програма за безопасността на автомобилния транспорт, средносрочен преглед на Naiades и изпълнение на програмите Open Sky и Marco Polo.

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (26.2.2010)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно устойчиво бъдеще за транспорта
(2009/2096(INI))

Докладчик по становище: Jo Leinen

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  подчертава, че интернализирането на външните разходи за транспорт (причинени от местни емисии, емисии на CO2, разпокъсване на местообитания и здравни разходи) в цените за транспорт по един справедлив и недискриминационен начин, според степента на замърсяване, ще доведе до щадящ околната среда избор на вид транспорт;

2.  счита, че е необходима промяна на културата в полза на използването на по-устойчиви видове транспорт и че тази промяна следва да бъде улеснена от политика за информиране на обществеността; счита, че приходите от интернализирането на разходите за транспорт следва да се реинвестират предимно в устойчиви видове транспорт и в ограничаване на изменението на климата;

3. обръща внимание на прогнозираната тенденция към увеличаване на урбанизацията на нашето общество и съответно на значението на пространственото планиране и на по-щадящия околната среда местен обществен транспорт и ефективните системи за масов транспорт, които вървят ръка за ръка с новите технологии и могат да се конкурират с личните автомобили по отношение на разход, начин и време на пътуване, особено по отношение на градския транспорт, но без да се пренебрегва транспортът в селските райони;

4.  счита, че добрите транспортни връзки в селските райони с местата, където се предлагат обществени услуги, ще намали използването на лични автомобили;

5.  призовава, в интерес на съгласувания градски и крайградски транспорт и запазването на населението в селските райони, за формиране на функционални градски региони;

6.  подчертава значението на проверките за стриктно спазване на ограничението на скоростта до 50 км/ч в градските зони; както показват резултатите от различни проучвания и изследвания, това има двоен ефект: първо, води до намаляване на вредните емисии и второ, намалява броя на пътните злополуки и на смъртните случаи, причинени от тях, които, както е известно, засягат значителен процент от населението в гъсто населените райони;

7.  подчертава необходимостта от институционализиране на концепцията за щадящо околната среда шофиране или екологично шофиране и превръщането му в задължително при обучението на млади шофьори, тъй като няколко прости мерки при шофиране могат доказуемо да намалят консумацията на гориво с до 30 %, като по този начин се намалява замърсяването на въздуха с CO₂, неизгорели въглеводороди и фина прах;

8.  счита спазването на нормите за качество на въздуха, залегнали в законодателството на ЕС, за изключително важно, предвид увеличаването на респираторните, сърдечносъдовите и други заболявания, свързани със замърсяването на въздуха основно от транспорта; застъпва становището, че за справяне с проблема е необходимо насърчаване на превантивните мерки, като например въвеждане на висококачествени филтри за улавяне на емисиите на ултрафини твърди частици от автомобилните двигатели, и че следва да бъдат осигурени стимули за обновяване на автомобилния парк, който не отговаря на европейските стандарти Eвро 4, Eвро5 и Eвро 6 (последният се очаква да влезе в сила през 2014 г.); за намаляването на емисиите не трябва да се разчита само на превозните средства, използващи нови технологии, т.е. с нови двигатели, а да се включват и тези, които вече са в движение; двигателите от по-старо поколение могат да бъдат приспособени чрез използване на нови филтри, с цел постигане на ниските равнища на емисии от ултрафини твърди частици на новите превозни средства; насърчава създаването на зони с ниски емисии (като например „зони 30” т.е. градски зони, в които скоростта е ограничена до 30 км/ч) и въвеждането на мерки за успокояване на трафика, които предвиждат стимули за ходене пеша или използването на колело, особено в градските райони;

9.       подчертава, че следва да бъде отделено повече внимание на намаляването на шума, поради забелязаното му въздействие върху човешкото здраве и качество на живот;

10. призовава, с оглед подобряване на качеството на живот, за приспособяване на транспорта към нуждите на лицата с ограничена подвижност, които имат неотменимо право, залегнало в член 9 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на лицата с увреждания, на достъп до всички видове транспорт; това е крайъгълен камък за премахване на дискриминацията при свободното движение на лицата, който също така носи икономически и културни ползи, както и ползи в областта на туризма;

11.      признава значителното намаляване на емисиите от твърди частици (ТЧ), подкиселяващи вещества и прекурсори на озона от автомобилния транспорт, но остава загрижен относно нивото на азотните оксиди и фини прахови частици (Доклад TERM за 2008 г.[1], фиг. 5.1); изразява обаче особеното си разочарование относно емисиите на CO₂ от автомобилния транспорт, които в периода 1990-2006 г. са се увеличили с 28 %, срещу намалението от 3 % в другите сектори; счита, че въздействието на саждите върху глобалното затопляне също следва да бъде взето предвид и че филтрирането на частиците следва да бъде препоръчано за премахването на това въздействие, за да се компенсира поне отчасти увеличаването или недостатъчното намаляване на емисиите на СО2. призовава превозът на товари постепенно да бъде прехвърлен от автомобилния към железопътния транспорт и към други енергийно ефективни транспортни средства, като в очакване на изграждането на нови железопътни линии, това става по начин, съвместим с капацитета на съществуващата мрежа; призовава също така за насърчаване на изграждането на нови интерпорт структури (междинни бази със складове за транзитно транспортиране на стоки, които биха могли да улеснят процеса на прехвърляне на товари от автомобилния към железопътния транспорт) и за подобряване на функционалността на вече съществуващите структури;

12.      признава, че според Международната морска организация (ММО) емисиите на CO₂ от морския транспорт са от 3 до 5 пъти по-ниски от тези от сухоземния транспорт, но изразява загриженост относно очакваните емисии на SOx и NOx от морския транспорт, които до 2020 г. почти ще се изравнят с тези от сухоземния транспорт, и неубедителния опит на ММО за въвеждане на система за намаляване на емисиите на CO₂; изисква проучването на възможността за включване на морския транспорт в Европейската схема за търговия с емисии в случай на неуспех на преговорите на ММО и като се вземе предвид международният характер на морския транспорт и възможното изтичане на въглерод към пристанища извън ЕС и сухоземния транспорт;

13.      счита, че научноизследователската и развойна дейност е ключов фактор в търсенето на устойчиво бъдеще за транспорта, защото една радикална технологична промяна може да доведе до така необходимото намаляване на емисиите и преминаването към нисковъглероден транспорт; настоятелно приканва Комисията и държавите-членки да открият стимулите за и пречките пред възможно новаторство в резултат от НИРД и да дават предимство на инвестирането в екологосъобразна инфраструктура, например интелигентни мрежи за превозите на базата на електроенергията, природен газ/биометан от възобновяеми енергийни източници и мрежи за доставка на водород; настоятелно призовава Комисията да не пренебрегва влиянието на технологиите в автомобила върху поведението на водача като потенциален принос за намаляването на консумацията на гориво и емисиите на CO₂.

14. настоятелно призовава, в интерес на опазването на съществуващата инфраструктура и особено на градския обществен транспорт, системата за субсидии да се преструктурира по такъв начин, че да се отдава поне такова значение на поддържането и модернизирането на съществуващите линии, колкото се отдаваше на изграждането на нови линии през последните десетилетия;

15.  насърчава Комисията да продължи обмена на най-добри практики, например в рамките на Конвента на кметовете, инициативата CIVITAS и други инструменти, които предлагат възможност на градовете да обменят и да се учат от своите практики.

16. счита, че поддържането, модернизирането и разумното използване на съществуващата транспортна инфраструктура трябва да има предимство пред новото строителство;

17. настоява за засилване на публичните консултации и правилата за прозрачност, както и за по-добро изпълнение и прилагане на оценката на въздействието върху околната среда и на законодателството за опазване на природата по отношение на инвестициите в транспортна инфраструктура;

18. като припомня своята резолюция от 23 април 2009 г. относно план за действие относно градската мобилност[2], препоръчва въвеждането на интегрирани планове за устойчиви придвижвания/мобилност в градска среда в населените места с повече от 100 000 жители и европейското финансиране в областта на градския транспорт да се обуславя от наличието на такива планове;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.2.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	43 0 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	János Áder, Elena Oana Antonescu, Paolo Bartolozzi, Sandrine Bélier, Sergio Berlato, Milan Cabrnoch, Esther de Lange, Bas Eickhout, Edite Estrela, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Françoise Grossetête, Satu Hassi, Jolanta Emilia Hibner, Dan Jørgensen, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Jo Leinen, Peter Liese, Kartika Tamara Liotard, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Владко Тодоров Панайотов, Gilles Pargneaux, Антония Първанова, Sirpa Pietikäinen, Mario Pirillo, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Oreste Rossi, Daciana Octavia Sârbu, Carl Schlyter, Horst Schnellhardt, Richard Seeber, Theodoros Skylakakis, Bogusław Sonik, Catherine Soullie, Salvatore Tatarella, Anja Weisgerber, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jutta Haug, Anna Záborská, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване	Veronica Lope Fontagné

• [1]  „Транспортът на кръстопът. TERM 2008 г: индикатори за интеграцията в областта на транспорта и околната среда в ЕС”, доклад, изготвен от Европейската агенция за околната среда № 3/2009.
• [2]  Приети текстове, P6_TA(2009)0307.

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (24.2.2010)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно устойчиво бъдеще за транспорта
(2009/2096(INI))

Докладчик по становище: Antonio Cancian

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   подчертава, че секторът на мобилността e от изключителна важност за Европа; на първо място, ефикасният и устойчив транспорт подобрява показателите на икономиката и дава възможност на хората да участват в социалния живот и, на второ място, секторът на мобилността е основен сектор на европейската промишленост, като осигурява много работни места;

2.   отбелязва, че през последните години енергийната ефективност на различните видове транспорт се е подобрила, в резултат на което се наблюдава значително намаляване на емисиите на CO₂/км; при все това счита, че така постигнатите подобрения по отношение на вредните емисии се обезсмислиха от постоянното увеличаване на търсенето в транспортния сектор, най-вече в пътния транспорт; напомня, че 40% от емисиите на CO₂ се дължат на задръстванията в градските зони, както и че 70% от другите замърсяващи емисии произлизат от автомобилите, което ги прави втория по значимост източник на емисии на NOx и PM10, които са особено вредни за човешкото здраве; посочва необходимостта от прилагане на най-модерните технологии за намаляване на емисиите не само по отношение на новопроизведените автомобили, а спрямо всички автомобили, които в момента се движат по пътищата; настоява, че всяко ново решение за намаляване на емисиите на CO₂ в пътния транспорт следва да се разглежда без никакви предварителни условия;

3.   подчертава, че транспортната система трябва да предоставя на клиентите най-добрия възможен избор от варианти за мобилност, като съчетава устойчиви решения и ефикасни услуги; отбелязва, че по-доброто интегриране на различните видове транспорт ще подобри общата ефективност на транспортната система;

4.   счита, че разработването на морски коридори и на морския и железопътния транспорт като по-евтини и по-екологични видове транспорт е приоритет;

5.   счита, че единствено разработването на една оперативно съвместима и съмодална европейска транспортна система би позволило увеличаване на енергийната ефективност; подчертава неотложността на бързото повишаване на оперативната съвместимост и значението за тази цел на интернализирането на външните разходи като възможно допълнително решение за възстановяване на баланса при употребата на различните видове транспорт и на насърчаването, когато това е възможно, на употребата на най-слабо замърсяващите видове транспорт и на алтернативни източници на енергия, като се започне от всички видове газообразни и течни горива като втечнен нефтен газ (LPG), втечнен природен газ (LNG) и сгъстен природен газ (CNG) и се стигне до електричеството, като по този начин се намаляват енергийните потребности на европейската транспортна система, както и емисиите на CO₂, NO_x и PM₁₀; подкрепя по-специално електрическата мобилност с оглед повишаване на използването на технологии с ниски емисии на CO2 и постигане на цялостна ефективност в транспортната система;

6.   признава важността на публичния сектор за подобряването на обществения достъп до най-слабо замърсяващите обществени транспортни услуги, за развитието на основни сектори на икономиката, по-специално сектора на енергетиката, за промишлеността и туризма, за насърчаването на икономическото, социалното и регионалното сближаване, както и за засилване на ролята на държавата при регулиране на пазара и участие и намеса в пазара в сътрудничество с организации на потребителите, като държавата поема водеща роля в предлагането на услуги от общ интерес; подчертава, че, в повечето случаи, публично-частните партньорства в този сектор служат само за улесняване на дейността на икономически групи и осигуряват прикритие за приватизационни сделки, които вредят на интересите на обществото и на потребителите на обществени транспортни услуги;  

7.   счита, че информационните и комуникационни технологии, свързани със спътниковите навигационни системи "Галилео"и EGNOS, ще позволят оптимизирането на транспортните потоци, като по този начин ще намалят задръстванията в градските и междуградските райони и ще помогнат за намаляването на вредните емисии и броя на пътнотранспортните произшествия; изтъква, че тежкотоварните автомобили често пътуват наполовина или съвсем празни, като така безпричинно задръстват пътищата и ги правят по-опасни, а броят на пътнически автомобили, в които има само по един човек, нараства, което води до повече автомобили по пътищата и много по-голямо потребление на гориво; призовава държавите-членки да въведат политики на подкрепа на търсенето в областта на иновациите, произлизащи от частни лица, в сектора на транспорта и логистиката;

8.   отбелязва, че необходимите рамкови условия и отворени стандарти трябва да бъдат въведени по отношение на перспективни технологии, без да се дава излишно предимство на определена технология;

9.   счита, че за да се подобри сигурността за всички участници в движението, при градоустройството следва да се има предвид една по-устойчива градска и междуградска мобилност;  

10. подчертава значението, което имат за логистиката информационните системи и разработването на интермодални интелигентни транспортни средства; приветства различните инициативи, взети на общностно равнище (а именно SESART, ERTMS, SIF и SafeSeaNet); приканва държавите-членки да увеличат инвестициите си в инфраструктурата, така че транспортът да бъде достъпен за всички и по-конкретно за лицата с ограничена мобилност, и в интермодалните интелигентни транспортни системи, да насърчават използването на обществения транспорт и да въведат оперативно съвместимо ценообразуване с предоставяне на билети за комбиниран транспорт, с цел възможно най-доброто оползотворяване на употребата и оперативната съвместимост на различните видове транспорт, да намалят консумацията на енергия и да подобрят безопасността по пътищата и на превозните средства като цяло, посредством въвеждането на съвременни технологии;

11. изтъква значението на електрическата мобилност не само като начин за подобряване на енергийната ефективност на транспорта като цяло, но също и като средство за включване на получената от възобновяеми източници енергия в електроенергийна система и за увеличаване на нейната ефективност; приканва Комисията и държавите-членки, с подкрепата на местните органи на управление, да се ангажират недвусмислено с проекти, които да демонстрират техническата и енергийна жизнеспособност на електрическата мобилност в градска среда и да служат като основа за определяне на нормативните мерки за насърчаване на необходимата технология;

12. подчертава значимостта на развитието на интернет в тези области с цел повишаване на безопасността на инфраструктурата и превозните средства, по-доброто информиране на потребителите, ускоряване на предоставянето на стоките и ограничаване на свързаните с това бюрократични процедури;

13. приветства напредъка, отбелязан по отношение на пътната безопасност посредством използването на нови технологии, на системите за радионавигация и на все по-строгите нормативни техническо-конструктивни разпоредби, като например за защита на пешеходците; въпреки това отбелязва, че определената в Бялата книга от 2001 г. цел за намаляване, в срок до 2010 г., на половина на броя на жертвите на пътнотранспортни произшествия не е била постигната;

14. призовава Европейската комисия, с цел засилване на устойчивата мобилност с ниски въглеродни емисии, да разработи интегрирана политика, в рамките на която да се съсредоточи разглеждането на иновациите, като например интелигентните транспортни системи (ITS), насърчаването на научните изследвания, правото за защита на конкуренцията, разпоредбите относно вътрешния пазар (напр. относно каботажа), както и политика в областта на логистиката, и която да обединява тези политики ;

15. настоятелно призовава промишлеността и научноизследователските институти да разширят набора от европейски технологии, които са конкурентоспособни на международните пазари, и да продължават да ги разработват с цел подобряване на сигурността и екологосъобразността на всички видове превозни средства - частни, обществени или за търговски цели;

16. призовава производителите на леки автомобили и на тежкотоварни превозни средства да прилагат наличните технологии с цел получаване на основни сведения относно взаимодействието между пътя и превозното средство, и метеорологичните условия, и също така да разширят използването на бордовите системи, така че основните данни (скорост, навигация, време за управление на превозното средство и т.н.) да бъдат изобразявани върху предното стъкло с цел насърчаване на поведение зад волана, което е съобразено с околната среда; призовава държавите-членки да насърчават провеждането на нови образователни и информационни кампании за участниците в движението;  

17.  насърчава Комисията и държавите-членки да интензифицират научните изследвания в секторите на транспорта чрез увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност в областта на новите технологии, безопасността и устойчивата мобилност, да вземат положителни мерки в подкрепа на по-слабо замърсяващите видове транспорт, да подобрят логистиката и наличната инфраструктура, да завършат в кратки срокове вече финансираните проекти за трансевропейските транспортни мрежи и да планират бъдещите транспортни мрежи по интегриран, последователен начин, в съответствие с Лисабонската програма.

18. изразява съгласие с мнението на Комисията, че реализирането на вътрешния пазар трябва да бъде допълнено от либерализирането на транспортния отрасъл и по-конкретно на железопътния транспорт; счита, че и в транспортния отрасъл трябва да бъдат изпълнявани изискванията за гарантиране на ефективна и свободна конкуренция и прилагани общите разпоредби за осигуряване на достъп до пазара или най-малко за гарантиране на реципрочност; изразява надежда, че във връзка с транспортната и енергийната политики и в отношенията си с трети държави Европа ще говори с един глас;

19. призовава за създаването на единна европейска система за резервации с оглед подобряване на ефективността на различните видове транспорт и опростяване и повишаване на оперативната им съвместимост;

20. призовава Комисията и държавите-членки да подкрепят проектите за устойчив презграничен транспорт с държавите, обхванати европейската политика за съседство, особено с Украйна, тъй като липсата на добре функциониращи връзки между мрежите на железопътния, пътния и вътрешноводния транспорт е основната причина за почти пълната зависимост от употребата на тежкотоварни автомобили по регионалните пътища;

21. призовава Комисията и държавите-членки да положат значителни усилия за бързото прилагане на стандартизацията на иновациите в сектора на мобилността, така че да се ускори появата на пазара на нови технологии, например в областта на електронната мобилност;

22. насърчава Комисията да насърчава политики, стимулиращи производството и използването в Европа на превозни средства с нулеви емисии, като например електрически автомобили;

23. счита, че разработването на устойчив транспорт следва да бъде част от стратегията на ЕС за 2020 г.,

24. отбелязва, че бе постигнат съществен напредък при прилагането на проекти в областта на трансевропейските транспортни мрежи; счита, че проектите за трансевропейските транспортни мрежи следва да останат в ядрото на транспортната политика на ЕС, особено проектите, които се изготвят или прилагат в най-изолираните райони на ЕС, лишени от необходимата транспортна инфраструктура и връзки с останалите части на Европа за транспортирането на хора и стоки;

25. подчертава необходимостта от пълно либерализиране на железопътния транспорт с оглед повишаване на конкурентоспособността му спрямо другите транспортни средства чрез подобряване на разнообразието на операторите на услуги, на качеството и обслужването;

26. призовава Комисията да представи последваща стратегия с ясно определени действия за по-ефективна борба срещу пътнотранспортните произшествия;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	23.2.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	46 3 1
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Zoltán Balczó, Ivo Belet, Bendt Bendtsen, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Christian Ehler, Lena Ek, Ioan Enciu, Norbert Glante, Fiona Hall, Romana Jordan Cizelj, Arturs Krišjānis Kariņš, Lena Kolarska-Bobińska, Bogdan Kazimierz Marcinkiewicz, Marisa Matias, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Anni Podimata, Miloslav Ransdorf, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Niki Tzavela, Владимир Уручев, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Antonio Cancian, António Fernando Correia De Campos, Ilda Figueiredo, Yannick Jadot, Oriol Junqueras Vies, Ивайло Калфин, Silvana Koch-Mehrin, Bernd Lange, Alajos Mészáros, Tiziano Motti, Владко Тодоров Панайотов, Silvia-Adriana Ţicău

СТАНОВИЩЕ на комисията по регионално развитие (24.2.2010)

на вниманието на комисията по транспорт и туризъм

относно устойчиво бъдеще за транспорта
(2009/2096(INI))

Докладчик по становище: Seán Kelly

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по регионално развитие приканва водещата комисия по транспорт и туризъм да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   призовава Комисията да състави стратегия за изпълнението на устойчива транспортна политика в ЕС, основаваща се на връзката между политиката на сближаване и транспортната политика за постигане на общата цел за устойчиво регионално развитие и териториално сближаване на цялата територия на ЕС;

2.   отбелязва, че цялостният и координиран подход към инфраструктурното планиране, финансирането и разработването на проекти играе централна роля в развитието на конкурентоспособен и устойчив транспортен сектор; подчертава, че местните и регионалните органи често не могат да се справят с предизвикателствата в областта на транспорта, без да си сътрудничат, и поради това призовава държавите-членки да си сътрудничат активно със заинтересованите страни в разработването на политиката и в процеса по прилагането й;

3.   призовава Комисията да вземе предвид ролята, която политиката на сближаване играе в развитието на транспортната инфраструктура, като дава приоритет на мрежи, а не на самостоятелни проекти; изразява становището, че мрежите следва да се базират на социално-икономически анализ, който отчита търсенето и пътния трафик, както и социалните и териториални аспекти; счита, че използването на интелигентни транспортни системи допринася за разработването на транспортните инфраструктури от гледна точка на безопасността, устойчивостта и ефективността; изисква транспортните проекти, съфинансирани от структурните фондове и кохезионния фонд, да бъдат насочени към постигането на балансирано развитие и по-голямо териториално сближаване и призовава за по-добра координация между фондовете на Общността и националните фондове;

4.   подчертава добавената стойност на междурегионалното, трансграничното и транснационалното сътрудничество в справянето с предизвикателствата, пред които е изправен транспортният сектор; във връзка с това призовава трансграничните съображения да се вземат предвид в бъдещата транспортна политика; подчертава важността на приоритетните оси TEN-T и също така подчертава важната роля на транспорта по отношение на развитието на макрорегионите;

5.   отбелязва засилената тенденция към урбанизация в Европа; подчертава необходимостта да се осигурят висококачествени и достъпни транспортни услуги за гражданите в градските зони; изтъква ролята на ЕС в насърчаването на сътрудничеството между градските зони, за да може да се осъществи обмен и разпространение на най-добри практики с цел по-устойчиви транспортни системи; настоятелно призовава местните органи да насърчават възможно най-екологичната форма на обществен транспорт; във връзка с това подчертава значението на приетия на 30 септември 2009 г. План за действие относно градската мобилност и очаква бързо въвеждане на мерките, предложени в него;

6.   подчертава необходимостта от извършването на адекватна научно-изследователска дейност в областта на транспортните иновации с цел, наред с другото, да се намали потреблението на енергия и емисиите на въглероден диоксид и да се увеличи използването на енергия от възобновяеми енергийни източници;

7.   подчертава първостепенната важност на пътния транспорт и разширяването на пътната мрежа за свързването и конкурентоспособността на регионалните предприятия; подчертава по-специално важността на пътните връзки за икономическото развитие на периферните и най-отдалечените райони; признава централната роля, която играе ефективният пътен превоз на товари за устойчивия транспортен микс; призовава Комисията и органите на държавите-членки да улеснят окончателната либерализация на крайбрежния транспорт, за да се намалят широко разпространените празни курсове и да се осигури по-устойчива пътна и железопътна мрежа чрез повече възли за товарен транспорт;

8.   отбелязва, че либерализирането на железопътния транспорт е свързано с предизвикателството да се намалят емисиите на парникови газове от транспортния сектор като цяло и да се насърчи регионалното развитие; отбелязва, че либерализацията не трябва да оказва влияние върху конкурентоспособността на железопътния транспорт в сравнение с автомобилния транспорт и че е необходимо да се отдели специално внимание на осигуряването на по-добри железопътни връзки за периферните райони;

9.   подчертава значението на развитието на морските превози на къси разстояния, както и на сладководния трафик в реки и езера, като устойчив вид транспорт, който може също така да подобри възможностите за връзка и развитие на периферните, островните и най-отдалечени райони; подчертава необходимостта от провеждането на консултации и обсъждания по специфичните въпроси, свързани с транспорта, пред които са изправени архипелазите; подчертава необходимостта, морските превози на къси разстояния и проектите за морски магистрали да бъдат разглеждани в по-широк контекст, като се включват страните в непосредствена географска близост до Европа; изтъква, че това ще изисква да се постигне по-добро взаимодействие между регионалната политика, политиката за развитие и транспортната политика;

10. признава, че регионалните летища играят решаваща роля в развитието на периферните и най-отдалечените райони, като увеличават възможността им за връзка с транспортните възли; счита, че е особено уместно да се прилагат интермодални решения, където е възможно, и да се идентифицират иновативни финансови решения за улесняване на модернизирането на тези летища; счита, че (високоскоростните) железопътни връзки между летищата предлагат отлична възможност за устойчиво свързване на различни видове транспорт;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	22.2.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	33 5 2
Членове, присъствали на окончателното гласуване	François Alfonsi, Luís Paulo Alves, Charalampos Angourakis, Catherine Bearder, Jean-Paul Besset, Sophie Briard Auconie, Zuzana Brzobohatá, Alain Cadec, Ricardo Cortés Lastra, Tamás Deutsch, Rosa Estaràs Ferragut, Seán Kelly, Евгени Кирилов, Constanze Angela Krehl, Petru Constantin Luhan, Ramona Nicole Mănescu, Iosif Matula, Miroslav Mikolášik, Franz Obermayr, Jan Olbrycht, Wojciech Michał Olejniczak, Markus Pieper, Tomasz Piotr Poręba, Nuno Teixeira, Michael Theurer, Michail Tremopoulos, Viktor Uspaskich, Lambert van Nistelrooij, Oldřich Vlasák, Kerstin Westphal, Hermann Winkler, Joachim Zeller, Elżbieta Katarzyna Łukacijewska
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Vasilica Viorica Dăncilă, Karin Kadenbach, Lena Kolarska-Bobińska, Heide Rühle, Marie-Thérèse Sanchez-Schmid, Peter Simon, Evžen Tošenovský

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане	1.6.2010
Резултат от окончателното гласуване	+: –: 0:	40 0 0
Членове, присъствали на окончателното гласуване	Inés Ayala Sender, Georges Bach, Izaskun Bilbao Barandica, Antonio Cancian, Michael Cramer, Ryszard Czarnecki, Luis de Grandes Pascual, Christine De Veyrac, Saïd El Khadraoui, Ismail Ertug, Carlo Fidanza, Knut Fleckenstein, Mathieu Grosch, Ville Itälä, Dieter-Lebrecht Koch, Georgios Koumoutsakos, Werner Kuhn, Jörg Leichtfried, Eva Lichtenberger, Marian-Jean Marinescu, Gesine Meissner, Vilja Savisaar, Olga Sehnalová, Brian Simpson, Dirk Sterckx, Silvia-Adriana Ţicău, Thomas Ulmer, Thomas Ulmer, Dominique Vlasto, Roberts Zīle
Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване	Jean-Paul Besset, Spyros Danellis, Tanja Fajon, Markus Ferber, Nathalie Griesbeck, Gilles Pargneaux, Alfreds Rubiks, Salvatore Tatarella, Oldřich Vlasák, Sabine Wils