ДОКЛАД относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи (8.4.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (7.4.2010)

СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм (24.3.2010)

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

14.6.2010 - (2009/2230(INI))

Комисия по регионално развитие
Докладчик: Wojciech Michał Olejniczak

Процедура : 2009/2230(INI)

Етапи на разглеждане в заседание

Етапи на разглеждане на документа :

A7-0202/2010

Внесени текстове :

A7-0202/2010

Разисквания :

PV 05/07/2010 - 24
CRE 05/07/2010 - 24

Гласувания :

PV 06/07/2010 - 6.7
Обяснение на вота
Обяснение на вота

Приети текстове :

P7_TA(2010)0254

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ
СТАНОВИЩЕ на комисията по външни работи
СТАНОВИЩЕ на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
СТАНОВИЩЕ на комисията по транспорт и туризъм
РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване

(2009/2230(INI))

Европейският парламент,

- като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море (COM(2009)0248), както и придружаващия стратегията примерен план за действие,

- като взе предвид заключенията, приети от Съвета на 26 октомври 2009 г., относно Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море,

- като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2008 г. относно екологичното въздействие на запланувания газопровод в Балтийско море, който ще свързва Русия и Германия[1],

- като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2006 г. относно Балтийска стратегия за Северното измерение[2],

- като взе предвид становищата на Европейския икономически и социален комитет за съобщението на Комисията относно Стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море (ECO/261) и за „Макрорегионално сътрудничество – Разгръщане на Стратегията за Балтийско море върху други макрорегиони в Европа“ (ECO/251),

- като взе предвид становището на Комитета на регионите от 21-22 април 2009 г. за „Ролята на местните и регионалните власти в новата Стратегия за Балтийско море“,

- като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите, озаглавено „Бяла книга на Комитета на регионите за многостепенното управление“ (CdR 89/2009 оконч.),

- като взе предвид член 48 от своя правилник,

- като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие, както и становищата на комисията по външни работи, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по транспорт и туризъм (A7‑0202/2010),

A. като има предвид, че след разширяването на Европейския съюз през 2004 г. Балтийско море се превърна във вътрешно море на ЕС, явявайки се едновременно обединяващ елемент и специфично предизвикателство, както и че страните от този регион показват взаимозависимост и се сблъскват с едни и същи проблеми,

Б. като има предвид, че Стратегията за региона на Балтийско море е пилотен проект за бъдещите стратегии за макрорегионите и успешното изпълнение на тази стратегия може да послужи като пример за начина на прилагане на бъдещите стратегии,

В. като има предвид, че идеята за създаване на функционални региони, групирани около общи цели и проблеми на развитието, може да допринесе за повишаването на ефективността на регионалната политика на Европейския съюз,

Г. като има предвид, че за да се повиши ефективността на регионалната политика, особено с оглед на предвидената за след 2013 г. реформа, следва да се направи всичко възможно, за да се подкрепи и развие концепцията за възприемане на интегриран подход и изготвяне на стратегии за макрорегионите, приложими към целия Европейски съюз, но тяхното изпълнение не трябва да води до ренационализация на политиката на сближаване,

Д. като има предвид, че Балтийско море остава най-силно замърсеното море в Европейския съюз, като екологичното му състояние следва да не се влошава поради изпълнението на мащабните инфраструктурни проекти, които се осъществяват в самото Балтийско море, както и на териториите около него (включително в страни извън ЕС),

1. изразява задоволство от факта, че Стратегията за Балтийско море, за която Парламентът настоява от 2006 г. насам, беше одобрена от Комисията и се ползва с подкрепата на Съвета;

2. приветства по-конкретно факта, че тази стратегия е резултат от обширна консултация със заинтересованите страни в държавите-членки, не само на равнище национални, регионални и местни органи, но и на равнище академични и бизнес среди, както и неправителствени организации, което демонстрира, че процесът на консултиране и включването на партньорите от самото начало в работата по стратегията е определящ фактор за нейния успех; в това отношение приветства създаването на форум на гражданското общество в региона, като Срещата на най-високо равнище за действия във връзка с Балтийско море, и призовава за подобни инициативи по отношение на бъдещите макрорегиони, които да обединяват участници както от публичния, така и от частния сектор, предоставяйки им възможност да се включат в разработването на макрорегионалните стратегии;

3. в този контекст препоръчва да се засили участието на местните общности, като се създадат по-широки и по-фокусирани инструменти за комуникация и консултации, включително чрез местните средства за масово осведомяване (в местната телевизия, в местните радиостанции, както и в печатните и електронни издания на вестниците); призовава Комисията да създаде специален уеб портал, посветен на Стратегията за Балтийско море, който да служи като форум за обмен на опит относно текущи и бъдещи проекти, предприети от органите на централното и местното управление, НПО и други организации, развиващи дейност в региона на Балтийско море;

4. приветства стратегията „ЕС-2020”, която е съгласувана с целите на Стратегията за Балтийско море, и отбелязва, че „ЕС-2020” може да служи като ефективна рамка за изпълнението и подсилването на Стратегията за Балтийско море;

5. изразява убеждение, че създаването, като част от стратегията, на нова рамка за сътрудничество, основана на интегриран подход, ще разкрие възможност за по-рационално и ефективно използване на финансовите ресурси, предназначени за опазването на околната среда и развитието в региона на Балтийско море, както от фондовете на ЕС и националните бюджети, така и от различни финансови институции;

6. подчертава съществуващите в региона на Балтийско море диспропорции, що се отнася до икономическото развитие и иновациите, както и необходимостта от повишаване на потенциала на всички региони, включително на високоразвитите, тъй като те могат да помогнат на най-слаборазвитите региони да постигнат напредък; отбелязва, че е необходимо да се насърчават нови области с потенциал за развитие и иновации и да се прегърне възможността за използване на добавената стойност от Стратегията за Балтийско море и други бъдещи макрорегионални стратегии, за да се постигне ново равнище на взаимодействие, което да намали съществуващите различия, с цел създаване на постоянно пространство на общо благоденствие с високо ниво на конкурентоспособност, нещо, което е изключително важно с оглед на застаряващото население и новите модели, налагани от глобализацията;

7. подчертава, че е необходимо своевременно и последователно прилагане на съществуващите законодателни актове на ЕС, изготвени с цел укрепване на вътрешния пазар, като например директивата за услугите, за да се увеличи привлекателността на региона на Балтийско море като икономическа област;

8. призовава държавите-членки и регионите да се възползват от структурните фондове, планирани за периода 2007—2013 г., за да се гарантира възможно най-голяма подкрепа за изпълнението на стратегията, по-специално да се подпомогне създаването на работни места и икономически растеж в областите, най-силно засегнати от икономическата криза, като същевременно препоръчва да се предвидят, когато това е оправдано, изменения в оперативните програми в рамките на настоящия програмен период; изтъква, че развиването на специфичните характеристики на регионите би могло да доведе до много по-ефективно използване на структурните фондове и до създаването на добавена стойност на регионално равнище;

9. отбелязва силното въздействие на световната финансова и икономическа криза върху всички държави в региона, особено върху балтийските държави; призовава всички заинтересовани страни да не отслабват поради кризата своя ангажимент към Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море;

10. счита, че всички действия, предприети в рамките на секторните политики с териториално измерение, са с ключово значение за успеха на тази стратегия и за изпълнението на амбициозните цели в рамките на бъдещите макрорегионални стратегии, включително общата селскостопанска политика, политиката в областта на рибарството, транспортната политика, промишлената политика, научноизследователската политика, както и съгласувана инфраструктурна политика, а също така и въвеждането на общо ползване на наличните ресурси, предназначени за формулираните общи цели за дадена територия; в този контекст политиките следва да се преразгледат във връзка с тези нови предизвикателства, като се въведе подходяща рамка на равнище ЕС и се определи каква ще бъде връзката между тази рамка и съществуващите национални и местни структури;

11. изразява своето убеждение, че териториалното измерение на стратегията ще допринесе за конкретното развитие на идеята за териториалното сближаване, което Договорът от Лисабон поставя на равни начала с икономическото и социалното сближаване, и в този смисъл призовава Комисията към активен диалог относно ролята и въздействието на макрорегионалните политики на ЕС след 2013 г.;

12. насърчава изготвянето на конкретни разпоредби, с предстоящия общ регламент за структурните фондове, въз основа на ясни разпоредби за териториалното сътрудничество, които да отчитат различията в административната култура и да не налагат допълнителна административна тежест върху бенефициентите, за да се засили сътрудничеството между държавите и регионите, както и изготвянето на нови общи стратегии за действие, които да повишат привлекателността на региона на европейско и международно равнище и впоследствие да продължат да служат като модел за трансгранично сътрудничество;

13. подчертава, че Стратегията за региона на Балтийско море следва да се разглежда като процес, в рамките на който принципът за действие и сътрудничество се развива непрекъснато, пораждайки нуждата от актуализация на стратегията, както и че главната цел е да се намерят оптимални механизми, които да могат да бъдат прехвърлени в бъдещите макрорегионални стратегии; подчертава, че в това отношение е важно да се събират, резюмират и насърчават успешните инициативи и техните резултати; подкрепя плана на Комисията за създаване на база данни с най-добрите практики с оглед използване на тези практики за изготвянето на бъдещи макрорегионални стратегии;

14. счита, че териториалното сътрудничество, развивано като част от стратегия за макрорегионите, може да допринесе значително за укрепването на процеса на интеграция чрез по-активното участие на гражданското общество в процеса на вземане на решения и изпълнението на конкретни действия; в този контекст е препоръчително макрорегионалните стратегии да съдържат по-специално социални, икономически, културни и образователни елементи, както и елементи, свързани с туризма, като счита за важно и насърчаването на макрорегионалните стратегии чрез създаване на ЕГТС, за да се подсили участието на местното гражданско общество и субсидиарността;

15. подчертава, че е важно да се насърчава развитието в областта на културата, образованието, научните изследвания и иновациите и да се поощряват държавите-членки да си сътрудничат по-тясно, особено в последната от изброените по-горе области; приема, че в областта на образованието сътрудничеството определено може да бъде от много голяма полза, но то следва да остане в рамките на компетентността на държавите-членки; препоръчва подсилване на стратегическия подход и дългосрочното планиране по отношение на макрорегионите;

16. воден от принципа на субсидиарност и с оглед на огромния потенциал за сътрудничество на местно и регионално равнище, подчертава важното значение на създаването на ефективна структура за сътрудничество на няколко равнища, посредством насърчаването на секторни партньорства, с редовни срещи на отговорните автори на политиките, което ще засили отговорността, споделяна от различните партньорски организации, като същевременно ще се гарантира организационният суверенитет на държавите-членки и регионите; във връзка с това призовава за подобряване, развиване и укрепване на механизмите за трансгранично сътрудничество, създадени на местно и регионално равнище;

17. изтъква факта, че новата „макрорегионална“ рамка за сътрудничество е базирана на солиден подход „отгоре-надолу“, при който държавите-членки играят решаваща роля в нейното развитие, и създава ново равнище на управление; в рамките на този нов модел на сътрудничество трябва да се гарантира трансформирането на естествените неблагоприятни условия на периферните региони в предимства и възможности, а развитието на тези региони да се стимулира;

18. счита, че макрорегионите съчетават потенциала за оптимизиране на отговора на предизвикателствата, възникващи в определен регион, с потенциала за ефективно и ефикасно използване на специфичните възможности и ресурси, с които разполага всеки един регион;

19. призовава Европейската комисия да анализира първите резултати и опит, свързани с изпълнението на Стратегията за региона на Балтийско море, което ще спомогне за планирането на евентуалните източници и методи за финансиране на макрорегионалните стратегии, както и за използването на примера на стратегията като пилотен проект за други макрорегионални стратегии, за да се демонстрира тяхната функционалност; подчертава обаче, че развитието на макрорегионите по същество представлява допълнителна мярка, като то не следва да цели заместването на финансирането от ЕС за отделни местни и регионални програми, като приоритет на финансирането;

20. отбелязва, че изпълнението на Стратегията за Балтийско море все още напредва с много бавни темпове; счита, че кредитите, заделени в бюджета на ЕС за 2010 г., може да се използват, за да се подобри изпълнението; следователно изразява съжаление, че тези бюджетни кредити все още не са изплатени, и напомня на Комисията колко е важно тези средства да бъдат разпределени възможно най-скоро за цели, които са в съответствие с целите на Стратегията за Балтийско море;

21. привлича вниманието върху факта, че заради евентуалните бъдещи макрорегионални стратегии е необходимо Европейската комисия да уреди въпроса, свързан с нейните собствени ресурси, за да бъде в състояние да предвижда подобни стратегии въз основа на специфичните териториални характеристики на съответните региони, като предлага свежи идеи на участващите държави-членки по отношение на въпроси от европейски интерес и им помага при изготвянето на стратегия; призовава Европейската комисия да упражнява надзор над изпълнението на тези стратегии, като действа в качеството на координатор, преосмисля новите приоритети и заделя средства според конкретните потребности и изисквания за експертен опит, избягвайки същевременно дублиране на работата;

22. призовава Европейската комисия, с оглед на необходимостта от извършване на междинен анализ на изпълнението на Стратегията за региона на Балтийско море, да подготви конкретни инструменти и критерии за оценка на проектите, основани на показатели, които позволяват извършването на сравнение;

23. призовава Европейската комисия, държавите-членки и своите собствени членове да намерят отговори на въпросите, свързани с естеството на макрорегионалните стратегии и това, как те биха могли да се третират по еднакъв начин (поотделно или в рамките на политиката на сближаване), кой следва да ги прилага и по какъв начин, както и с какви източници на финансиране те следва да бъдат финансирани, за да не се създава ненужно мултиплициране и фрагментиране на финансирането от ЕС, особено в контекста на стратегията „ЕС-2020”, прегледа на бюджета на ЕС и дебата относно бъдещата политика на сближаване;

24. изтъква факта, че европейската добавена стойност на макрорегионите се основава на засиленото сътрудничество между държавите и регионите, което е причината, европейските програми за териториално сътрудничество за трансгранично, транснационално и междурегионално сътрудничество да представляват важен елемент от изпълнението на целите за макрорегионите; освен това предлага Стратегията за региона на Балтийско море да бъде третирана като стратегия на Европейския съюз, основаваща се на няколко политики на ЕС, която следва да има определени цели и времева рамка; предвид хоризонталния й характер, стратегията би могла да се третира като макрорегионална, а нейното координиране да попадне в обхвата на регионалната политика;

25. изразява убеждение, че развитието на широкомащабни стратегии, като макрорегионалните стратегии, следва да допринася за подобряването на ролята на местното и регионалното равнище при изпълнението на общата политика на ЕС;

Външно измерение

26. в контекста на Стратегията за Балтийско море, както и на бъдещите макрорегионални стратегии, призовава за подобряване на отношенията между Европейския съюз и държавите извън ЕС, особено при изпълнението на мащабни проекти със значително въздействие върху околната среда; освен това призовава за сътрудничество между държавите от ЕС и тези извън ЕС с цел укрепване на сигурността в рамките на региона и подпомагане на борбата срещу трансграничната престъпност;

27. подчертава нуждата от стремеж към по-тясно сътрудничество при изграждането на енергийната мрежа, особено между Русия и Беларус, както и балтийските държави, и от по-активно използване на диалога в сферата на енергетиката между ЕС и Русия за тази цел, което същевременно би разкрило нови възможности за участие на Русия в Стратегията за Балтийско море; очаква всички действащи лица в региона на Балтийско море да се присъединят към международните споразумения, като например Конвенцията от Еспо и Хелзинкската конвенция, да изпълняват насоките на Хелзинкската комисия (HELCOM) и да си сътрудничат в тази рамка;

28. призовава Комисията да гарантира ефективно сътрудничество и координация с HELCOM и държавите-членки в региона на Балтийско море, за да се осигури ясно очертаване на задачите и отговорностите по отношение на изпълнението на плана за действие на HELCOM за Балтийско море за 2007 г. и посочените по-горе стратегия на ЕС и план за действие, като по този начин се гарантира ефективна цялостна стратегия за региона;

29. специално отбелязва статута на Калининградския анклав, който е обграден от държави-членки на ЕС; подчертава необходимостта от стимулиране на социалното и икономическо развитие в региона, като „мост“ или „пилотен“ регион за разширяване на отношенията ЕС–Русия, с участието на неправителствени организации, образователни и културни институции и местни и регионални органи;

30. смята, че новото Споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия следва да отчете сътрудничеството в региона на Балтийско море; приветства усилията на Комисията и на държавите-членки в региона да си сътрудничат с Русия в редица области, като транспортните връзки, туризма, трансграничните заплахи за здравето, опазването на околната среда и адаптирането към изменението на климата, околната среда, митническия и граничния контрол, и по-специално въпросите, свързани с енергетиката; вярва, че общите пространства на ЕС и Русия ще осигурят ценна рамка в това отношение, и призовава Русия да участва на равна нога в това сътрудничество;

31. подчертава необходимостта от намаляване на енергийната зависимост на региона от Русия; приветства изявлението на Европейската комисия относно нуждата от повече взаимовръзки между държавите-членки в региона и по-голямо разнообразяване на енергийните доставки; в това отношение призовава за по-голяма подкрепа за създаването на терминали за втечнен природен газ;

32. счита, че за се да постигне ефективно опазване на околната среда и биологичното разнообразие, следва да бъдат постигнати договорености с държавите извън ЕС, част от функционалните зони, които проявяват интерес към стратегиите, за да могат те да споделят същите ценности, права и задължения, както съдържащите се в приложимото законодателство на Европейския съюз;

33. счита, че сътрудничеството в региона на Балтийско море следва да бъде определено за приоритет и да се осъществява на най-високо политическо равнище – държавни и правителствени ръководители, тъй като е от изключително значение за напредъка на сътрудничеството между държавите от региона на Балтийско море и за осъществяването на политическите амбиции; очаква редовни срещи между държавните и правителствени ръководители от региона на Балтийско море, за да се постигне тази цел;

Аспекти, свързани с околната среда и енергетиката

34. подчертава необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда от енергийните инфраструктурни проекти (бъдещи и настоящи), като по-специално се вземат предвид международните конвенции; призовава Комисията да разработи подходящ план за реагиране при технически аварии и други възможни бедствия, като също така предвиди начини за справяне с подобни ситуации от икономическа гледна точка; подчертава, че същият подход трябва да бъде възприеман за всеки бъдещ проект, така че да не бъдат застрашени безопасността на страните от региона на Балтийско море, участващи в други бъдещи макрорегионални стратегии, околната среда и условията за морския транспорт; счита, че е в интерес на устойчивото развитие и екологосъобразния растеж да се постигне надеждна защита на околната среда във всички макрорегиони, както и да се посвети равностойно внимание на опазването на околната среда, пътуването и други аспекти;

35. подчертава необходимостта от създаване на Център за мониторинг на околната среда в региона на Балтийско море, на система за ранно предупреждение при аварии и случаи на сериозно трансгранично замърсяване и на сили за съвместни действия за справяне с такива ситуации;

36. изтъква стратегическото значение на региона на Балтийско море за разработването на съвместни проекти за енергийна инфраструктура, които да подобрят диверсификацията на производството и доставките на енергия, като специално подчертава проектите за използване на възобновяеми енергийни източници, като ветрогенераторни паркове (крайбрежни или навътре в морето), електроцентрали, работещи с геотермална енергия, или електроцентрали, работещи с биогаз, които използват биогорива от региона;

37. подчертава вече постигнатото ефективно сътрудничество в енергийния и климатичния сектор между Съвета на балтийските държави и Северния съвет в контекста на Северното измерение;

38. изтъква факта, че, предвид планираното разширяване на ядрената енергетика в региона на Балтийско море, държавите от ЕС трябва да спазват най-стриктни стандарти за безопасност и защита на околната среда, като Европейската комисия трябва да наблюдава и следи дали същият подход и международните конвенции се спазват в съседните държави, особено в тези, които планират изграждане на ядрени електроцентрали в близост до външните граници на ЕС;

39. подчертава необходимостта ЕС и държавите-членки в региона на Балтийско море спешно да обърнат внимание на сериозните екологични проблеми, засягащи региона, сред които основни са еутрофикацията, влиянието на опасните вещества, които се натрупват по морското дъно, и заплахите за водното биологично разнообразие, като вземат предвид особено застрашените популации на риби; припомня, че Балтийско море е един от най-замърсените морски региони в света;

40. подчертава необходимостта да се въведе общ метод за всички държави-членки за изготвянето на опис на източниците на замърсяване и план за тяхното поетапно премахване;

41. приветства включването на устойчивото развитие на околната среда като основен стълб в Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и придружаващия я план за действие;

42. счита, че една от най-сериозните пречки пред осъществяването на целите на Стратегията за Балтийско море е липсата на съгласуваност с други области на политиката в рамките на ЕС, като ОСП, която изостря еутрофикацията, и общата политика в областта на рибарството (ОПОР), която не е устойчива от гледна точка на околната среда; счита, че реформите в ОСП и общата политика в областта на рибарството трябва да се извършат така, че да допринесат за постигането на целта, регионът на Балтийско море да се превърне в устойчив от гледна точна на околната среда;

Аспекти, свързани с туризма и транспорта

43. изтъква приоритетното значение на създаването на ефективна и екологосъобразна мрежа за комуникации и морски и сухопътен транспорт, както и транспорт по вътрешните водни пътища (с морска мрежа, играеща важна роля за превоза на стоки), която да може да предвижда и да реагира своевременно на настоящите и бъдещите предизвикателства, като се вземат предвид разпоредбите на актуализираната версия на документа „Натура 2000“ и по-специално се обърне внимание на връзките между региона на Балтийско море и други европейски региони чрез коридора между Балтийско и Адриатическо море и Централноевропейския транспортен коридор;

44. счита, че подобряването на връзките, при включване на всички видове транспорт, представлява основен принос за развитието на една по-силна и единна икономика в региона на Балтийско море;

45. подчертава специфичното положение на балтийските държави, които понастоящем са до голяма степен изолирани от европейската транспортна мрежа, и застъпва позицията, че тази стратегия, наред с всичко останало, следва да спомогне за решаването на проблема с липсата на подходяща инфраструктура и възможности за достъп, както и ниската оперативна съвместимост между различните национални транспортни мрежи, дължаща се на разликата в техническите системи и на административните пречки, за да се изгради широкообхватна многовидова транспортна система в целия регион на Балтийско море;

46. изтъква значението на по-пълноценното включване на региона на Балтийско море в приоритетните оси на трансевропейската транспортна мрежа, особено що се отнася до морските магистрали (TEN-T 21), продължаването на железопътната ос от Берлин до балтийското крайбрежие (TEN-T 1), подобряването на железопътната ос от Берлин до балтийското крайбрежие, заедно с морската връзка Рощок–Дания, и постигането на по-бърз напредък при модернизирането и използването на железопътната ос "Балтика" (TEN-T 27); също така подчертава необходимостта да се осъществи докрай свързването на региона на Балтийско море с други европейски региони посредством коридора Балтийско – Адриатическо море;

47. подчертава, че е важно повишаването на транспортния капацитет на региона на Балтийско море в посока изток, по-специално за да се насърчи транспортната оперативна съвместимост, особено за железопътния транспорт, и да се ускори превозът на товари през границите на Европейския съюз;

48. счита, че особено предимство следва да бъде дадено на връзките между пристанищата и районите във вътрешността, включително посредством вътрешните водни пътища, за да се гарантира, че всички части на региона могат да се възползват от растежа в сектора на морските товарни превози;

49. в тази връзка подчертава необходимостта от ефективна трансгранична координация и сътрудничество между железопътните гари, морските пристанища, вътрешните пристанища, терминалите, разположени във вътрешността на страната, и логистиката за развиването на по-устойчива интермодална транспортна система;

50. подчертава значимостта на морските превози на къси разстояния в Балтийско море и техния принос за изграждането на ефикасна и екологосъобразна транспортна мрежа; отбелязва, че трябва да се насърчи конкурентоспособността на морските транспортни връзки за превози на къси разстояния с оглед гарантиране на ефективното използване на морето; поради това счита, че Комисията трябва да предостави на Европейския парламент, възможно най-бързо и не по-късно от края на 2010 г., оценка на въздействието на последиците от преразгледаното Приложение VI към Конвенцията МАРПОЛ, с което се ограничава наличието на сяра в корабното гориво до 0,1% от 2015 г. в районите на Северно море и Балтийско море, където се контролират емисиите на сяра;

51. приветства включването в плана за действие на Комисията на целта за превръщането на Балтийско море в образцов регион за чисти морски превози и в световен лидер в морската безопасност и сигурност; счита, че тези цели са от ключово значение за поддържането и подобряването на потенциала на региона за туризъм;

52. признава необходимостта от специфични мерки в подкрепа на тази цел, включително съответното използване на лоцмани или моряци с доказан опит за най-трудните проливи и пристанища и създаването на надеждни финансови схеми за научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивата експлоатация на кораби;

53. признава изключителното географско местоположение на региона на Балтийско море, което осигурява възможности за по-активно развитие на отношенията с ЕС и със съседните външни държави, и изтъква значението на туризма за регионалната икономика и възможностите за неговото разрастване; приветства приетата на Втория балтийски форум за туризъм декларация, в която се говори за съвместни рекламни дейности, усилия за намиране на нови международни пазари и развитие на инфраструктурата;

54. подчертава неповторимата възможност за устойчив туризъм, която предлагат привлекателните ханзейски градове в региона на Балтийско море; също така подкрепя насърчаването на трансграничния колоездачен туризъм, създавайки по този начин благоприятни резултати както за околната среда, така и за малките и средни предприятия;

55. счита, че теми, като водните спортове, оздравителния и спа туризъм, културното наследство и природните забележителности, притежават огромен потенциал за развиване профила на региона като туристическа дестинация; в тази връзка подчертава необходимостта от опазване на естествените крайбрежни зони, ландшафта и културното наследство като ресурс за осигуряване на устойчива икономика в региона на Балтийско море в бъдеще;

56. счита, че подобренията в транспортните връзки и премахването на затрудненията са от също толкова голямо значение, и посочва, че затрудненията при преминаване през контролно-пропускателните пунктове по източната граница на ЕС с Руската федерация, които създават огромни опашки от камиони и застрашават околната среда, социалната хармония, безопасността на движението и на водачите, могат да бъдат решени чрез тази стратегия, за да се гарантира безпроблемният поток на стоки през региона на Балтийско море;

° °

57. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, националните парламенти и правителствата на Руската федерация, Беларус и Норвегия.

[1] ОВ C 294E, 3.12.2009 г., стр. 3.
[2] ОВ C 314E, 21.12.2006 г., стр. 330.

В епохата на глобализацията, на бързо протичащи изменения на климата и демографски изменения и на засилена икономическа конкуренция, все по-често изглежда, че възникващите проблеми и предизвикателства не признават нито административни, нито политически граници.

Следователно сме изправени пред необходимостта да изготвим конкретни решения за тези предизвикателства, към които следва да приспособим съществуващите политически и финансови инструменти.

Именно в този контекст възникна понятието „макрорегион“ — функционални територии, групирани около общи цели или проблеми на развитието, които споделят общи географски характеристики и условия.

Стратегията за региона на Балтийско море е първият и единствен до момента опит за създаване на обща комплексна стратегия за развитие за този вид макрорегиони.

Както се посочва в съобщението на Комисията[1], „регионът на Балтийско море е изключително разнородна област по отношение на икономиката, околната среда и културните си традиции, но при все това разглежданите страни имат много общи ресурси и показват значителна взаимозависимост“. Поради тази зависимост и поради необходимостта да се посрещнат сходни предизвикателства, следва да се предприемат общи действия в рамките на стратегията за региона на Балтийско море.

Стратегията беше одобрена след обширна консултация със заинтересованите страни в държавите-членки, които включваха, освен съответните органи на публичните институции, академичните и бизнес среди, както и неправителствени организации. Процесът на консултация и на приобщаване, още от самото начало, на партньорите към работата по изготвянето й, следва сам по себе си да се счита за успех. Тази работа доведе до предложение за нова форма на сътрудничество в Европейския съюз. Регионите, включващи осем държави-членки на Съюза, но и държави извън ЕС, наброяващи близо сто милиона жители, могат да разработват проекти, да определят приоритети и да прилагат мерки, обслужващи общите им цели. Главната цел трябва да бъде да се гарантира адекватна защита на околната среда и хармонично икономическо и социално развитие.

Стратегията се основава на четири компонента, които целят по-ефективното оползотворяване на общностните програми и националните политики, а именно:

- защита на околната среда;

- увеличаване на просперитета на региона;

- повишаване на достъпността и привлекателността;

- гарантиране на безопасността и защитата на региона.

Освен това, стратегията беше подразделена на 15 приоритетни области, като бяха определени повече от 70 водещи проекта.

Отправна точка на стратегията бяха вече разработените в региона на Балтийско море проекти и инициативи в рамките както на Съюза, така и на прякото сътрудничество между държавите-членки в този регион. Тези проекти и инициативи обаче бяха вписани в новите рамки на сътрудничество и бяха поставени на основата на принципа на интегриран подход на водената политика.

За да може разработената стратегия да постигне целите си, безспорно от жизненоважно значение е да се координират мерките, предприети в рамките на всички политики с териториално въздействие, тъй като само ако се обединят мерките и наличните ресурси, насочени към формулираните общи цели за дадена територия, е възможно да се постигнат оптимални резултати. Ефективно решение на предизвикателствата, като изменението на климата, ще бъде намерено тогава, когато вземем под внимание другите политики, които оказват пряко влияние върху тях (например рибарството или общата селскостопанска политика).

Стратегията предлага също укрепване на сътрудничеството със съседните страни извън Съюза, чиято територия е част от функционална област, обособена в рамките на даден макрорегион, или влияе пряко върху нея. Така например, когато се следи за чистотата на водите на Балтийско море, не може да се пренебрегва фактът, че в него се вливат реките от някои държави, които дори нямат пряк излаз на това море.

Главното предизвикателство пред изпълнението на стратегията за региона на Балтийско море е създаването на адекватна структура за сътрудничество, както и на ефективни форма на координация и система на управление.

Все пак Комисията следва да бъде стратегическият център на интегрирания контрол върху нейното изпълнение. Има обаче поводи за безпокойство за това дали Комисията към момента разполага с достатъчно финансови и човешки ресурси, за да може да изпълни ефективно тази задача.

Държавите-членки обаче са тези, които са отговорни за самото изпълнение на стратегията. Всъщност изглежда създаването на нови организационни и административни структури не е подходящо и няма да допринесе за повишаване на ефективността.

Този тип подход, разбира се, изисква допълнителна организационна работа и широко сътрудничество между институциите, организациите и партньорите в рамките на различните европейски, национални, регионални и местни политики, в съответствие с принципа на многостепенното управление, препоръчан по-конкретно от Комитета на регионите[2].

В духа на този принцип именно на регионалните органи, неправителствените организации и сдруженията, които най-добре познават положението, в което се намират, и възможностите си, се пада отговорността да изпълнят проектите в рамките на стратегията. Успехът й ще зависи именно от техните действия.

Освен това, за да не бъде идеята за интегрирания подход просто един лозунг, стратегията да не остане само набор от различни проекти, а да може да има добавена стойност, е необходимо да се изложат конкретни изисквания на оценката, основаващи се на редица показатели за сравнение. Важно е докладът относно изпълнението на стратегията, обявен за 2011 г., да представи реален образ на нейните постижения и трудности, което да позволи на полското председателство да внесе евентуални корекции и подобрения, за да й даде нов тласък за в бъдеще.

Следва също така да се обмисли възможността опитът, натрупан при изпълнението на стратегията, да се оползотвори и по-конкретно, да се отговори на въпроса дали това е подходящата посока на развитие на политиката на сближаване и дали именно по този начин следва да се развива сътрудничеството в рамките на Европейския съюз. Дали създаването на макрорегиони — функционални области, състоящи се от региони, групирани около общи цели или проблеми на развитието, които споделят общи географски характеристики и условия — е ефективен начин за посрещане на предизвикателствата на бъдещата политика на сближаване?

[1] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Стратегия на Европейския съюз за региона на Балтийско море (COM(2009) 248 окончателен, 10 юни 2009 година).
[2] Становище по собствена инициатива на Комитета на регионите: „Бяла книга на Комитета на регионите за многостепенното управление“, CdR 89/2009 окончателен.

на вниманието на комисията по регионално развитие

Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване
(2009/2230(INI))

Докладчик по становище: Adam Bielan

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по външни работи приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. изразява убеждението, че Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и придружаващите я планове за действие, предложени от Комисията, ще имат по-голям успех ако се постигне конструктивно и балансирано сътрудничество с външни партньори в региона, включително Русия, Норвегия, Беларус и междуправителствените и неправителствените органи;

2. отново повтаря заключенията на Съвета от 28 септември 2009 г.[1], с които се приема Стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и които гласят, че тази стратегия е вътрешна стратегия на ЕС и че която външните аспекти на сътрудничеството ще се уреждат в рамките на Рамката на северното измерение, както това беше също така заявено в първоначалната резолюция на Европейския парламент от ноември 2006 г.; изтъква в тази връзка значението на тясното сътрудничество с Норвегия, Беларус и по-специално с Русия, единствените държави, които не са членки са ЕС и имат пряк достъп до Балтийско море, по-специално по отношение на инфраструктурите, сигурността на морския транспорт, управлението и качеството на водите и еутрофикацията, но също така изтъква, че това не следва да попречи на създаването на допълнителни бюрократични структури; специално отбелязва статута на Калининградския анклав, който е обграден от държави-членки на ЕС; подчертава необходимостта от стимулиране на социалното и икономическо развитие на региона като „мост“ или „пилотен“ регион за разширяване на отношенията ЕС–Русия, с участието на неправителствени организации, образователни и културни институции и местни и регионални органи;

3. счита, че новото споразумение за партньорство и сътрудничество с Русия следва да отчете сътрудничеството в региона на Балтийско море; приветства усилията на Комисията и на държавите-членки в региона да си сътрудничат с Русия в редица области, като транспортните връзки, туризма, трансграничните заплахи за здравето, опазването на околната среда и адаптирането към изменението на климата, опазването на околната среда, митническия и граничния контрол и по-специално въпросите, свързани с енергетиката; вярва, че общите пространства на ЕС и Русия ще осигурят ценна рамка в тази връзка, и призовава Русия да участва на равна нога в това сътрудничество; изтъква, че напредъкът, осъществен от Русия, във връзка със зачитането на принципите на правовата държава, би имал значителен принос за задълбочаване на отношенията между ЕС и Русия;

4. подчертава значението на региона за енергийната сигурност на Европа и призовава за разработването на проекти на ЕС, които имат за цел подобряване на енергийните връзки между държавите-членки в този район;

5. подчертава необходимостта от намаляване на енергийната зависимост на региона от Русия; приветства изявлението на Европейската комисия относно нуждата от повече взаимовръзки между държавите-членки в региона и по-голямо разнообразяване на енергийните доставки; в тази връзка призовава за по-голяма подкрепа за създаването на терминали за втечнен природен газ;

6. призовава за специално внимание за опазването на околната среда във връзка с изпълнението на проекта "Северен поток"; призовава Комисията да докладва на Европейския парламент, в съответствие с неговата резолюция от 8 юли 2008 г.[2], затова дали националните оценки на въздействието на планирания газопровод в Балтийско море са проведени при пълно зачитане на международното право в областта на околната среда;

7. изразява дълбока загриженост от последните съвместни военни маневри на Беларус и Русия, за които се твърди, че имат за цел – наред с другото – отбраната на тръбопровода "Северен поток"; изразява своето силно възражение срещу използването на проекта "Северен поток" като претекст за засилване на руското военно присъствие в Балтийско море;

8. приветства сумата от 20 милиона евро, предвидена в бюджета на ЕС за 2010 г. за стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море; отбелязва, че тя е в допълнение към други фондове като структурните фондове, и че като част от Европейският инструмент за добросъседство и партньорство тя може да бъде използвана само за външна дейност, което на практика означава сътрудничество с Русия и Беларус; призовава в бъдеще средствата, отпускани за стратегията за региона на Балтийско море, да бъдат преместени в глава 1 на бюджета на ЕС, за да могат също така да бъдат предоставяни на координатори и водещи партньори на стратегията за региона на Балтийско море, по-специално във връзка с постигане на целите за устойчивост, и призовава да не се изключва възможността за намиране на допълнителни финансови средства, особено чрез Европейската инвестиционна банка и Скандинавската инвестиционна банка;

9. отбелязва силното въздействие на глобалната финансова и икономическа криза върху всички държави в региона, особено балтийските държави; призовава всички заинтересовани страни да не отслабват поради кризата своя ангажимент към стратегията на ЕС за региона на Балтийско море;

10. изразява обаче съжаление, че средствата, предвидени за стратегията за региона на Балтийско море, все още не са отпуснати от Комисията; следователно припомня на Комисията колко е важно да се гарантира, че средствата са отпуснати и използвани в съответствие с исканията на Европейския парламент;

11. изтъква деликатната позиция, в която се намира региона поради своята стратегическо местоположение; подчертава, че подобряване на отношенията с външните партньори в региона на Балтийско море ще бъде от полза за целия ЕС;

12. изразява убеждение, че успехът на всяка политика на Европейския съюз, като стратегията за региона на Балтийско море, ще се измерва по отношение на практическите резултати, които трябва да са видими и осезаеми за гражданите, и предвид сериозността на екологичните, свързаните с инфраструктурата и други предизвикателства, пред които е изправен регионът на Балтийско море, по-доброто участие на организираното гражданско общество е от решаващо значение;

13. в тази връзка отново заявява, че за да станат трансграничните проекти по-ефективни, Русия следва бързо да въведе в националното си законодателство международните добри практики за прозрачност и обществена отговорност и да ратифицира Конвенцията от Еспо за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст; РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] Док. 13744/09.
[2] ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 3.

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно стратегията на Европейския съюз за Балтийско море и ролята на макрорегионите в бъдещата политика на сближаване
(2009/2230(INI))

Докладчик по становище: Anna Rosbach

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. подчертава необходимостта за ЕС и особено за държавите-членки в региона на Балтийско море спешно да обърнат внимание на сериозните екологични проблеми, засягащи региона, основни сред които са еутрофикацията, влиянието на опасните вещества, които се натрупват по морското дъно и заплахите за водното биологично разнообразие, като вземат предвид особено застрашените популации на риби; припомня, че Балтийско море е един от най-замърсените морски райони в света;

2. подчертава необходимостта да се определи размерът и местоположението на отровните газове, използвани за военни цели и изхвърлени през Втората световна война, заедно с планове за тяхното погребване и да се оцени рискът от проекти по дъното на Балтийско море;

3. подчертава необходимостта да се въведе общ метод за всички държави-членки за изготвянето на опис на източниците на замърсяване и план за тяхното поетапно премахване;

4. приветства включването на устойчивото развитие на околната среда като основен стълб в стратегията на ЕС за региона на Балтийско море и придружаващия го план за действие;

5. счита все пак, че въпреки насочеността на стратегията към морската среда, проектите съгласно плана за действие трябва също така да се заемат и правилно да степенуват значението на въпроси в областта на околната среда, засягащи вътрешни райони в региона; следователно призовава, да бъдат защитени и подкрепени вековни крайбрежни общности, занимаващи се с традиционни морски дейности и да се щади крайбрежният ландшафт и природни богатства, наред с другото, като се въведат устойчиви планове за устройство на територията и предотвратяването на прекомерната експлоатация за туристически цели;

6. отбелязва, че притокът на хранителни вещества от селското стопанство до голяма степен е причина за еутрофикацията на Балтийско море; следователно настоява, като част от плана за действие, Комисията и държавите-членки да въведат мерки, които да излязат от обхвата на правилата, понастоящем заложени в Общата селскостопанска политика (ОСП), за да намалят значително притока на хранителни вещества;

7. счита, че една от най-сериозните пречки пред осъществяването на целите на стратегията за Балтийско море е липсата на съгласуваност с други области на политиката в рамките на ЕС като ОСП, която влошава еутрофикацията и общата политика в областта на рибарството (ОПОР), която не е устойчива от гледна точка на околната среда; счита, че реформите в ОСП и ОПОР трябва да се извършат така, че да допринесат за постигането на целта регионът на Балтийско море да бъде устойчив от гледна точна на околна среда;

8. изтъква, че изграждането на газопровода Северен поток е проектът с най-важно стратегическо значение за региона към настоящия момент и ще има важно въздействие върху неговата околна среда; поради това изразява съжаление, че посочените по-горе стратегия и план за действие не разглеждат изрично изграждането на газопровода Северен поток и други подобни проекти и последиците им за околната среда;

9. подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между държавите от региона на Балтийско море, в съответствие с Конвенцията от Еспо, Хелзинкската конвенция и насоките на Хелзинкската комисия, във връзка с проекти, които могат да окажат сериозно въздействие върху качеството на околната среда в региона;

10. Поради това призовава Комисията и държавите-членки спешно да предприемат действия, в съответствие с позицията на Парламента, заявена в неговата резолюция от 8 юли 2008 г. относно екологичното въздействие на запланувания газопровод в Балтийско море, който ще свързва Русия и Германия[1], за да гарантират, че проектите съгласно плана за действие правилно оценяват и смекчават негативното влияние върху околната среда, породено от схемата на газопровода; също така счита, че Северен поток трябва да носи отговорност за финансирането на мерките, необходими, за да се гарантира, че на околната среда в Балтийско море не се нанасят вреди в резултат на изграждането на газопровода; призовава същевременно в бъдеще да се избягват проекти, които са ненужни, тъй като могат да бъдат осъществени и на суша;

11. счита, че възможно най-скоро следва да се въведе забрана за фосфати в перилните препарати на цялата територия на ЕС; отбелязва, че подобна мярка може да донесе несъмнени ползи за околната среда в Балтийско море и в други области;

12. подчертава, че въпросите, свързани с околната среда трябва изцяло да се разглеждат и включват във всеки подобен подход или стратегия, която се прилага и развива в бъдеще в други макрорегиони на ЕС – като басейна на река Дунав, алпийските области или Средиземноморския басейн;

13. призовава Комисията да гарантира ефективно сътрудничество и координация с HELCOM и държавите-членки в региона на Балтийско море, за да се осигури ясно очертаване на задачите и отговорностите по отношение на изпълнението на плана за действие на HELCOM за Балтийско море за 2007 г. и посочените по-горе стратегия на ЕС и план за действие, и по този начин да гарантира ефективна цялостна стратегия за региона;

14. счита, че сътрудничеството в региона на Балтийско море следва да бъде определено за приоритет и следва да се осъществява на най-високо политическо равнище – държавни и правителствени ръководители, тъй като е от изключително значение за напредъка на сътрудничеството между държавите от района на Балтийско море и за осъществяването на политическите амбиции; очаква редовни срещи между държавните и правителствени ръководители от региона на Балтийско море, за да се постигне тази цел;

15. приветства създаването на отделен бюджетен ред за стратегията за Балтийско море в бюджета на ЕС; също така приветства факта, че в бюджета за 2010 г. за стратегията са заделени 20 милиона евро; въпреки това призовава за дългосрочно финансиране на стратегията в рамките на бюджета на ЕС, така че да се финансират мерки, които не се покриват от Структурните фондове;

16. отбелязва, че изпълнението на стратегията за Балтийско море все още напредва с много бавни темпове; счита, че кредитите, заделени в бюджета за 2010 г. може да се използват, за да се подобри изпълнението; следователно изразява съжаление, че тези кредити все още не са изплатени и напомня на Комисията колко е важно тези средства да бъдат разпределени възможно най-скоро за целите, които са в съответствие с целите на стратегията за Балтийско море;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

[1] ОВ C 294 E, 3.12.2009 г., стр. 3.

на вниманието на комисията по регионално развитие

относно стратегията на Европейския съюз за региона на Балтийско море и ролята на макрорегионите в рамките на бъдещата политика на сближаване
(2009/2230(INI))

Докладчик по становище: Werner Kuhn

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по транспорт и туризъм приканва водещата комисия по регионално развитие да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1. счита, че подобряването на връзките, при включване на всички видове транспорт , представлява основен принос към развитието на една по-силна и единна икономика в региона на Балтийско море;

2. намира за особено желателно включването на всички крайбрежни държави в насърчаването на едно ефикасно, оперативно съвместимо, паневропейско транспортно пространство, в което да бъде използвана и подобрявана цялата съществуваща инфраструктура, и по-специално, на железопътния, морския и вътрешноводния транспорт и на устойчивите транспортни средства;

3. подчертава специфичното положение на балтийските държави, които понастоящем са до голяма степен изолирани от европейската транспортна мрежа, и заема позицията, че тази стратегия, наред с всичко останало, следва да помогне за решаването на проблема с липсата на подходяща инфраструктура и достъпността, както и ниската оперативна съвместимост между различните национални транспортни мрежи, дължаща се на разликата в техническите системи и на административните бариери, за да се изгради широкообхватна многомодална транспортна система в целия регион на Балтийско море;

4. изтъква значението на по-пълноценното включване на региона на Балтийско море в приоритетните оси на трансевропейската транспортна мрежа, особено що се отнася до морските магистрали (TEN-T 21), продължаването на железопътната ос от Берлин до балтийското крайбрежие (TEN-T 1), подобряването на железопътната ос от Берлин до балтийското крайбрежие, заедно с морската връзка Росток – Дания, и постигането на по-бърз напредък при модернизирането и използването на железопътната ос "Балтика" (TEN-T 27); също така подчертава необходимостта да се осъществи докрай свързването на региона на Балтийско море с други европейски региони посредством коридора Балтийско – Адриатическо море;

5. подчертава необходимостта от развитие на транспортна система в региона на Балтийско море с цел създаване на условия за улесняване на достъпността и разкриване на привлекателността на региона и присъединяването му към европейската транспортна мрежа; счита, че и за в бъдеще Комисията следва да осъществява редовни прегледи на изпълнението на приоритетните проекти и да отпуска необходимите средства за по-бързата им реализация;

6. подчертава, че една от общите цели на европейската политика за пристанищата е да направи европейските морски пристанища по-конкурентоспособни, тъй като те често са изправени пред несправедлива конкуренция от страна на пристанища извън ЕС, както и пред дискриминационни мерки, приемани от съответните регионални пазари на съседните на ЕС държави, и в тази връзка посочва положението на пристанищата на Балтийско море;

7. подчертава, че е важно повишаването на транспортния капацитет на региона на Балтийско море в посока изток, по-специално за да се насърчи транспортната оперативна съвместимост, особено за железопътния транспорт, и да се ускори превозът на товари на границите на Европейския съюз;

8. счита, че особено предимство следва да бъде дадено на връзките между пристанищата и районите във вътрешността на сушата, включително посредством вътрешните водни пътища, така че да бъде гарантирано, че всички части на региона могат да се възползват от растежа в сектора на морските товарни превози;

9. в тази връзка подчертава необходимостта от ефективна трансгранична координация и сътрудничество между железопътните гари, морските пристанища, вътрешните пристанища, терминалите, разположени във вътрешността на страната, и логистиката за развиването на по-устойчива интермодална транспортна система;

10. подчертава значимостта на морските превози на къси разстояния в Балтийско море и техния принос за изграждането на една ефикасна и екологосъобразна транспортна мрежа; изтъква, че трябва да се насърчи конкурентоспособността на морските транспортни връзки за превози на къси разстояния с оглед гарантиране на ефективното използване на морето; поради това счита, че Комисията трябва да предостави на Европейския парламент, възможно най-бързо и с краен срок до края на 2010 г., оценка на въздействието на последиците от преразгледаното Приложение VI към Конвенцията МАРПОЛ, с което се ограничава наличието на сяра в корабното гориво до 0,1% от 2015 г. в районите на Северно море и Балтийско море, където се контролират емисиите на сяра;

11. подчертава, че и в този регион морският превоз следва да бъде съобразен с опазването на околната среда чрез прилагане на по-строги стандарти към местните и общите нива на емисии от корабите, подобрявайки двигателите на корабите, както и качеството на горивото им;

12. приветства включването в плана за действие на Комисията на целта за превръщането на Балтийско море в образцов регион за чисти морски превози и в световен лидер в морската безопасност и сигурност; счита, че тези цели са от ключово значение за поддържането и подобряването на потенциала на региона за туризъм;

13. признава необходимостта от специфични мерки в подкрепа на тази цел, включително съответното използване на лоцмани или моряци с доказан опит за най-трудните проливи и пристанища и създаването на надеждни финансови схеми за научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивата експлоатация на кораби;

14. признава изключителното географско местоположение на региона на Балтийско море, което осигурява възможности за по-активно развитие на отношенията с ЕС и съседните страни, и изтъква значението на туризма за регионалната икономика и възможностите за неговото разрастване; приветства приетата на Втория балтийски форум за туризъм декларация, в която се говори за съвместни рекламни дейности, усилия за намиране на нови международни пазари и развитие на инфраструктурата;

15. подчертава неповторимата възможност за устойчив туризъм, която предлагат привлекателните ханзейски градове в региона на Балтийско море; също така подкрепя насърчаването на трансграничния колоездачен туризъм, създавайки по този начин благоприятни резултати както за околната среда, така и за малките и средни предприятия;

16. счита, че теми като водните спортове, оздравителния и спа туризма, културното наследство и природните забележителности притежават огромен потенциал за развитие на профила на региона като туристическа дестинация; в тази връзка подчертава необходимостта от опазване на естествените брегови територии, пейзажи и културното наследство като ресурс за осигуряване на устойчива икономика в региона на Балтийско море в бъдеще;

17. счита, че подобренията в транспортните връзки и премахването на затрудненията са от също толкова голямо значение и посочва, че трансграничните затруднения на контролно-пропускателните пунктове на източната граница на ЕС с Руската федерация, които създават огромни опашки от камиони и застрашават околната среда, социалната хармония, безопасността на движението и на водачите, могат да бъдат решени чрез тази стратегия, за да се гарантира гладкият търговски поток на стоки през региона на Балтийско море;

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

8.4.2010 г.

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Gabriele Albertini, Elmar Brok, Mário David, Marietta Giannakou, Anna Ibrisagic, Jelko Kacin, Ioannis Kasoulides, Tunne Kelam, Nicole Kiil-Nielsen, Maria Eleni Koppa, Андрей Ковачев, Eduard Kukan, Alexander Graf Lambsdorff, Krzysztof Lisek, Ulrike Lunacek, Mario Mauro, Kyriakos Mavronikolas, Francisco José Millán Mon, Alexander Mirsky, Andreas Mölzer, Raimon Obiols, Ria Oomen-Ruijten, Pier Antonio Panzeri, Ioan Mircea Paşcu, Bernd Posselt, Cristian Dan Preda, Jacek Saryusz-Wolski, Werner Schulz, Adrian Severin, Marek Siwiec, Ernst Strasser, Hannes Swoboda, Charles Tannock, Inese Vaidere, Кристиан Вигенин

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Laima Liucija Andrikienė, Elena Băsescu, Adam Bielan, Diogo Feio, Elisabeth Jeggle, Метин Казак, Евгени Кирилов, Norbert Neuser, Tomasz Piotr Poręba, Vittorio Prodi, Marietje Schaake, György Schöpflin, Traian Ungureanu

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Marije Cornelissen, Franziska Keller, Marek Henryk Migalski, Michail Tremopoulos

Правна информация - Политика за поверителност