ДОКЛАД относно Зелена книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз

16.6.2010 - (2009/2153(INI))

Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Докладчик: José Manuel Fernandes

Процедура : 2009/2153(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
A7-0203/2010
Внесени текстове :
A7-0203/2010
Приети текстове :

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

относно Зелена книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз

(2009/2153(INI))

Европейският парламент,

–   като взе предвид членове 191 и 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които имат за цел насърчаването на високо равнище на защитата на здравето на хората и опазването на околната среда,

–   като взе предвид Зелената книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз (COM(2008)0811),

–   като взе предвид заключенията, приети от Съвета на Европейския съюз на 25 юни 2009 г. (11462/09 от 26 юни 2009 г.),

–   като взе предвид Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците[1],

–   като взе предвид Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци[2],

–    като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2002 г. относно окончателната обща позиция на Съвета с оглед приемане на решение на Европейския парламент и на Съвета за установяване на шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда[3],

–   като взе предвид своята резолюция от 12 март 2008 г. относно устойчиво земеделие и биогаз: необходимост от преразглеждане на законодателството на ЕС[4],

–   като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2009 г. относно „2050: бъдещето започва днес − препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“[5],

–   като взе предвид своята резолюция от 10 април 2008 г. относно междинния преглед на изпълнението на Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда[6],

–   като взе предвид своята резолюция от 14 ноември 2007 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за опазване на почвата и за изменение на Директива 2004/35/ЕО[7],

–   като взе предвид своята резолюция от 13 ноември 2007 г. относно Тематичната стратегия за опазване на почвите[8],

–   като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2005 г. относно общата позиция на Съвета за приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци[9],

–   като взе предвид своята резолюция от 29 септември 2005 г. относно дела на възобновяемите енергийни източници в ЕС и предложенията за конкретни действия[10],

–   като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2008 г. относно общата позиция на Съвета с оглед приемане на директива на Европейския парламент и на Съвета относно отпадъците и за отмяна на определени директиви[11],

–   като взе предвид своята резолюция от 13 февруари 2007 г. относно тематична стратегия за рециклирането на отпадъци[12],

–   като взе предвид член 48 от своя правилник,

–   като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7‑0203/2010),

A. като има предвид, че инициативата на Комисията, предприета чрез нейната Зелена книга, предоставя възможност за общностни действия в областта на управлението на биологични отпадъци,

Б.  като има предвид, че правилното управление на биологичните отпадъци има не само екологични, но и икономически и социални предимства,

В.  като има предвид, че член 2, параграф 4 от рамковата директива за отпадъците предвижда, че специфични или допълнителни разпоредби относно управлението на определени категории отпадъци могат да бъдат установени чрез специални директиви,

Г.  като има предвид, че Директива 99/31/ЕО относно депонирането на отпадъци не предвижда достатъчно инструменти за устойчивото управление на органичните отпадъци,

Д. като има предвид, че разпоредбите в областта на управлението на биологични отпадъци са фрагментарни и че действащите законодателни инструменти не са достатъчни за постигане на зададените цели за ефективно управление на биологичните отпадъци; като има предвид, следователно, че е необходима специална директива относно управлението на биологичните отпадъци; като има предвид, че обединяването на разнообразните разпоредби за управлението на биологичните отпадъци в един законодателен акт би било само по себе си отлично законодателно постижение и проява на по-добро законотворчество, като същевременно ще се осигури опростяване, по-голяма яснота и по-добро наблюдение и изпълнение на прилагането и правна сигурност, а това на свой ред ще гарантира доверието на обществеността и частните инвеститори в дългосрочен план,

Е.  като има предвид, че според заключенията на конференцията за рециклирането на биологични отпадъци в Европа, която се проведе в Барселона на 15 февруари 2010 г. с участието на Съвета, Комисията и Европейския парламент[13], е необходимо да се действа за създаването на европейска законодателна рамка за биологичните отпадъци, тъй като това е ключов момент за насърчаването на подобно регламентиране,

Ж. като има предвид, че една специална директива относно биологичните отпадъци следва да притежава необходимата гъвкавост, за да обхване различните налични възможности за управление, при отчитане на наличието на голям брой променливи и съображения от местно естество, които е необходимо да бъдат взети под внимание,

З.  като има предвид неизследвания потенциал на биологичните отпадъци, които са управлявани съгласно силно различаващи се политики във всяка една държава-членка; като има предвид, че е необходимо подобрение на управлението на тези отпадъци, за да се постигне ефективно и устойчиво управление на ресурсите; като има предвид, че разделното събиране на биологичните отпадъци следва да се засили, за да се постигнат целите за рециклиране и производство на енергия от възобновяеми източници, като по този начин се допринесе за постигането на целите на стратегията „ЕС-2020”, по-специално в рамките на водещия принцип за ефективност на ресурсите,

И.       като има предвид, че разделното събиране позволява, по-специално, оптималното управление на някои видове биологични отпадъци, т.е. кухненските отпадъци на равнището на потребителите и на общественото хранене, както и биоразградимите и компостируеми отпадъци от заведения за обществено хранене, които използват съдове за еднократна употреба,

Й. като има предвид, че компостирането на органични отпадъци позволява рециклирането на биоразградимите и компостируеми продукти, които вече са обхванати от инициатива на Комисията (инициативата за водещите пазари),

К. като има предвид, че е необходимо определяне на стандарти на равнище ЕС за качество за третирането на биологични отпадъци и за качеството на компоста; като има предвид, че регламентирането на параметрите за качество на компоста, включващо интегриран подход, който гарантира проследяемостта, качеството и безопасната употреба, ще направи възможно изграждането на потребителско доверие в този продукт; като има предвид, че компостът следва да се класифицира според качеството, до степен, при която използването на компост няма да оказва вредно въздействие върху почвата и подпочвените води, и по-специално върху селскостопанските продукти, отглеждани на тази почва,

Л. като има предвид, че с оглед на тяхното слабо прилагане поставените цели за пренасочване на биологичните отпадъци от депата за отпадъци изискват допълнителни законодателни насоки, ако се цели постигането на тези цели,

М. като има предвид, че може да са необходими предпазни мерки, за да се гарантира, че използването на компост не води до замърсяване на почвата или подпочвените води,

Н. като има предвид, че възможностите за използване на компост с лошо качество, за да не се вреди на околната среда или човешкото здраве, също следва да бъдат разгледани и оценени, и като има предвид, че правилното определяне, на равнище ЕС, на възможностите за използване на компост с лошо качество и установяването на случаите, в които компостът се счита за продукт, и случаите, в които той се счита за отпадък, ще позволи на държавите-членки да се ориентират по-лесно при вземането на решения по въпроси, свързани с използването на компост,

О.  като има предвид, че Европа, ефективна по отношение на ресурсите, е един от водещите пунктове в стратегията „Европа 2020 г.” и следователно ефективността на ресурсите следва да се насърчава; като има предвид, че рециклирането на биологичните отпадъци допринася за повишаването на ефективността на ресурсите,

П.  като има предвид, че влажните биологични отпадъци намаляват ефективността на изгарянето; като има предвид, че изгарянето на биологични отпадъци е косвено насърчавано от директивата относно производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници; като има предвид, че биологичните отпадъци могат да допринесат в по-голяма степен за борбата срещу изменението на климата чрез рециклирането им до компост с цел подобряване качеството на почвата и постигане на поглъщане на въглерод, което понастоящем не се насърчава чрез директивата относно производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници,

Р.  като има предвид, че анаеробното разлагане за производството на биогаз е ефективно средство за оползотворяване на енергия, като същевременно отпадъците от това анаеробно разграждане могат да се използват за производството на компост,

С. като има предвид, че основната цел на подходящото управление на биологични отпадъци трябва да бъдат резултатите, което означава, че всички технологични възможности за управление на биологични отпадъци могат да се оставят отворени, за да се насърчават иновациите, научноизследователската дейност и конкуренцията,

Т.  като има предвид, че съществува важно взаимодействие между прехода към рециклиращо общество, което развива нисковъглеродна икономика, и потенциала за създаване на „зелени” работни места в тази област, а оттам и необходимост за отпускане на бюджетни средства за изследвания на въздействието на събирането и управлението на биологични отпадъци върху работната среда,

У. като има предвид, че Комисията и държавите-членки следва да насърчават дейностите по повишаване на обществената осведоменост за околната среда в тази област, по-специално в училищата, с цел да се поощрява устойчивото управление на твърдите битови отпадъци, както и с цел повишаване на обществената осведоменост относно предимствата на разделното събиране; като има предвид, че общините и общинските предприятия играят важна роля за предоставянето на консултации и информация за обществеността относно превенцията на отпадъците,

Ф. като има предвид, че биологичните отпадъци представляват над 30% от твърдите битови отпадъци; като има предвид, че обемът на биологичните отпадъци в Европейския съюз нараства, като представлява значим източник на емисии на парникови газове и други отрицателни последици за околната среда, когато се депонира, при условия, вследствие на които понастоящем управлението на отпадъци е четвъртият по важност източник на парникови газове,

Х.  като има предвид, че на практика не само биологичните отпадъци с домакински произход се третират устойчиво,

Ц. като има предвид, че управлението на тези отпадъци следва да бъде организирано в съответствие с „йерархията на отпадъците”: превенция и намаляване, повторно използване, рециклиране, други видове оползотворяване, по-специално за енергийни цели, а като последна възможност − депониране, в съответствие с член 4 от рамковата директива за отпадъците, според която рециклирането на биологичните отпадъци е за предпочитане пред тяхното изгаряне, тъй като то не само избягва образуването на метан, но и допринася за борбата с изменението на климата чрез поглъщането на въглерод и подобряването на качеството на почвата; като има предвид, че превенцията е приоритетната цел при управлението на биологични отпадъци и предоставя възможност, по-специално, да се избегнат хранителните отпадъци и зелените отпадъци, например чрез подобрено планиране на обществените паркове, като се използват растения и дървета, които не изискват особена поддръжка,

Ч.  като има предвид, че за да преминем към екологично ефективно управление на биологичните отпадъци, въпросът трябва да бъде разгледан по интегриран начин в политиките за енергетиката и опазването на почвите и в съответствие с целите за смекчаване на последиците от изменението на климата; като има предвид, че допълнително предимство е запазването на биологичното разнообразие, когато преработените биологични отпадъци се използват за заместител на торф, като по този начин се защитават екосистемите в мочурливите местности,

Ш. като има предвид, че анаеробното разлагане на биологични отпадъци с цел производство на биогаз може да осигури ценен принос за устойчивото управление на ресурсите в ЕС и за изпълнението по устойчив начин на целите на ЕС за енергия от възобновяеми енергийни източници,

Щ. като има предвид, че биологичните отпадъци следва да бъдат разглеждани като ценен природен ресурс, който може да бъде използван за производство на висококачествен компост, като по този начин се спомага за борбата срещу влошаването на състоянието на почвите в Европа, поддържа се плодородието на почвите, намалява се използването на химически торове в селското стопанство, и особено на тези, които са на базата на фосфор, и се повишава капацитетът на почвите за задържане на вода,

АА.като има предвид, че в държавите-членки се използват различни системи за управление на отпадъците и депонирането все още е най-широко използваният метод за изхвърляне на твърди битови отпадъци в Европейския съюз, въпреки че то е най-лошият вариант от гледна точка на околната среда,

АБ.като има предвид, че производството на гориво за транспорта от биологични отпадъци предоставя значимо предимство за околната среда,

АВ.като има предвид, че научноизследователската дейност и технологичните иновации следва да бъдат насърчавани в областта на управлението на биологичните отпадъци,

АГ.като има предвид, че понастоящем разделното събиране на отпадъцитеправи възможно предотвратяването на замърсяването и спомага за постигането на целта за получаване на висококачествен компост, като осигурява качествени материали за рециклирането на биологични отпадъци и прави по-ефективно оползотворяването на енергията,

АД.като има предвид, че наличните проучвания и опит в държавите-членки показват, че е важно да се извършва разделно събиране, което е както практично, така и устойчиво от гледна точка на околната среда и от икономическа гледна точка, като то следва да стане задължително; като има предвид, че разделното събиране следва да бъде предпоставката за производството на висококачествен компост,

Законодателство:

1.  настоятелно призовава Комисията да преразгледа съществуващото законодателство, приложимо за биологичните отпадъци, в съответствие с принципа на субсидиарност, с оглед изготвяне на предложение за специална директива до края на 2010 г., включваща, наред с другото:

- създаването на задължителна система за разделно събиране за държавите-членки, с изключение на случаите, в които това не е подходящият вариант от гледна точка на околната среда и от икономическа гледна точка,

- рециклирането на биологичните отпадъци,

- система за класифициране на качеството на различните видове компост от биологични отпадъци;

2.  призовава Комисията да подсигури измерването в количествени показатели, в рамките на Националния план за емисиите, на постигнатото чрез рециклиране и компостиране намаляване на емисиите, изразени в еквивалент на CO2;

3.   отбелязва, че една бъдеща рамка на Европейския съюз би осигурила правно ръководство и яснота за много държави-членки и би ги насърчила да инвестират в областта на управлението на биологичните отпадъци; призовава Комисията да подкрепи държавите-членки при въвеждането на системи за разделяне на отпадъците и да въведе задължителни и амбициозни цели за рециклирането на тези отпадъци;

4.  припомня, че член 8, параграф 2, подточка iv от Шестата програма за действие на Общността в областта на околната среда 2001–2010 г. от 22 юли 2002 г. задължава Комисията да разработи законодателство относно биоразградимите отпадъци, като приоритетно действие, с оглед постигането на целта за устойчиво използване и управление на природните ресурси и отпадъците, но дори след осем години няма готово законодателно предложение, което е неприемливо;

5.   призовава Комисията да разработи, в своята оценка за въздействието, усъвършенствана система за управлението на биологичните отпадъци по отношение на рециклирането на разделно събирани биологични отпадъци, използването на компостиране в полза на селското стопанство и околната среда, възможностите за механично/биологично преработване, както и използването на биологични отпадъци като източник за генериране на енергия; счита, че тази оценка на въздействието следва да бъде използвана за основа при подготвянето на нова правна рамка на Европейския съюз по отношение на биоразградимите отпадъци;

Оползотворяване:

6.  настоятелно призовава Комисията да определи критерии, в съгласие с държавите-членки, за производството и оползотворяването на висококачествен компост и да приеме минимални изисквания за крайните продукти, в съответствие с член 6 от рамковата директива за отпадъците, което да позволи класифициране на качеството, обхващащо различните видове оползотворяване на различните видове компост, получен чрез преработването на биологични отпадъци, в рамките на стратегия, основана на интегриран подход, който гарантира не само качеството, но и проследяемостта и безопасната употреба на продукта;

Енергия:

7.  счита, че анаеробното разлагане е особено полезно за биологичните отпадъци, тъй като резултатът от него е богат на хранителни вещества подобрител за почвата, остатък, а също така и биогаз, който е възобновяем енергиен източник, който може да се трансформира в биометан или да се използва за производството на електричество за покриване на базовите нужди;

8.  счита, че за да се превърне изгарянето на биологични отпадъци във възможна алтернатива в йерархията на отпадъците, съществено условие за това е то да се съчетае с оползотворяването на енергията;

9.   подчертава, че в рамките на процеса на рециклиране на биологичните отпадъци с енергийни цели следва да се отчитат аспектите, свързани с енергийната ефективност и устойчивото развитие, и че затова тези продукти трябва главно да се използват по възможно най-ефективен начин; поради това отново заявява, че разделното събиране на отпадъците е от първостепенно значение за спазването на директивата относно депонирането на отпадъци[14], доставя качествени материали за рециклиране на биологични отпадъци и подобрява ефикасността на оползотворяването на енергията;

10. отбелязва, че за да се засили нивото на пренасочване, рециклиране и генериране на биогаз, следва да се оставят отворени всички технологични инструменти и възможности, които максимализират рециклирането на ресурсите или производството на биогаз;

11. счита, че биологичните отпадъци представляват ценен възобновяем ресурс за производството на електроенергия и биогориво за транспорта и за подаването на газ в газопреносната мрежа, чрез преобразуването на биогаз в биометан (предимно метан – 50 % до 75 % – и въглероден диоксид), и призовава Комисията да анализира и насърчи възможностите за използване на биологичните отпадъци за производството на биогаз;

12. подчертава, че трябва да нарасне пренасочването на биологични отпадъци от депата за отпадъци; в този контекст отбелязва, че биологичните отпадъци могат да допринесат за постигането на целта на ЕС за най-малко 20% енергия от възобновяеми източници до 2020 г., както и на целите, определени в директивата на ЕС за качеството на горивата; припомня, че директивата за енергията от възобновяеми източници подкрепя използването на всички видове биомаса, включително на биологичните отпадъци, за енергийни цели, като възобновяеми източници на енергия, както и че биогоривата, получени от отпадъци, се броят двойно при отчитането на целта за 10 % енергия от възобновяеми източници в областта на транспорта; затова призовава държавите-членки да разгледат в националното си законодателство оползотворяването на енергия от биоразградимите части на отпадъците, като част от интегрирана политика за йерархията на отпадъците, и настоятелно ги приканва да обменят идеи за най-добра практика;

Научни изследвания и иновации:

13. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават и подпомагат научноизследователската дейност и технологичните иновации в областта на управлението на биологичните отпадъци;

14. призовава Комисията да продължава да работи по изследвания относно методите на преработка на биологичните отпадъци, с цел да даде по-добро количествено изражение на ползите от нея по отношение на почвите, както и оползотворяването на енергията и въздействието върху околната среда;

Осведоменост и информираност:

15. настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да насърчават дейностите по повишаване на обществената осведоменост за околната среда в областта на биологичните отпадъци, по-специално в училищата и висшите учебни заведения, с цел да се насърчат модели на поведение за по-добро предотвратяване на отпадъците, да се поощри устойчивото управление на биологичните отпадъци и твърдите битови отпадъци, както и с цел повишаване на обществената осведоменост относно превенцията и рециклирането на отпадъците, а също така и предимствата на разделното събиране и биологичното преработване на биологичните отпадъци; във връзка с това подчертава важната роля на градовете, общините и общинските предприятия при консултирането и предоставянето на информация на гражданите в областта на превенцията на генерирането на отпадъци;

Екологични аспекти:

16. счита, че преработените биологични отпадъци следва да се използват, за да се запази органичната материя и да се завършат хранителните цикли, особено фосфатният цикъл, чрез рециклирането им до почва, като поради това призовава Комисията да признае, че политиките следва да се оценяват според приноса им за смекчаването на неприемливо бързото изчерпване на световните запаси от фосфати;

17. подчертава необходимостта безвредните биологични отпадъци да се разглеждат като ценен природен ресурс, който може да се използва за производството на качествен компост;

18. счита, че бъдещето на селското стопанство зависи и от опазването и възстановяването на плодородието на почвата; отбелязва, че използването на качествен компост в селското стопанство може да допринесе за опазването на производителността на почвите, да увеличи капацитета на водозадържане на почвите, както и капацитета им за задържане на въглерод, и за намаляване на използването на синтетични торове; подчертава ролята на държавите-членки за гарантиране на използването на качествен компост на обработваемите земи;

19. припомня, че контролирането на газовете, отделяни от депонирани вещества, може да бъде затруднено при компостирането, което би представлявало сериозна опасност за околната среда и атмосферата; припомня, че правилното компостиране, по-специално на битовите биологични отпадъци, изисква също така защита на подпочвените води от проникването на инфилтрат от фабриките за компостиране;

20. изтъква, че с оглед постигането на целите на различните равнища (борба срещу затоплянето на климата, влошаването и ерозията на почвата; постигането на целите за получаване на енергия от възобновяеми източници) комбинацията от компостиране и ферментация на разделно събрани биологични отпадъци, ако съответното е изпълнимо, несъмнено притежава предимства и следва да бъде насърчавана;

21. следователно призовава Комисията да предложи национални цели за рециклиране на биологични отпадъци, за да ограничи количеството биологични отпадъци, налични за най-нежеланите решения за управление на отпадъците, като депонирането и изгарянето;

Спазване на директивата относно депонирането на отпадъци:

22. отново заявява, че управлението на биологичните отпадъци трябва да бъде структурирано в съответствие с йерархията при преработването на отпадъците, а именно: превенция, рециклиране, други видове оползотворяване на отпадъците, включително с енергийни цели, и като последна възможност – депониране (Директива 1999/31/ЕО, член 5, и Директива 2008/98/EО); призовава Комисията да осъществява още по-сериозен надзор върху спазването и прилагането на разпоредбите за депонирането в сметища в целия Европейски съюз;

23. отбелязва различията между съществуващите национални законодателни мерки и в системите за управление на отпадъците на държавите-членки, както и факта, че депонирането в сметища продължава да бъде най-използваният метод за освобождаване от твърдите битови отпадъци в Европейския съюз; призовава държавите-членки да укрепят сътрудничеството си и да засилят обмена на най-добри практики в областта на управлението на биологични отпадъци;

24. счита, че механично-биологичната обработка (МБО) представлява един ефикасен метод за извличане на значителни количества гниещи отпадъци от депата, които могат да се използват в компостирането, анаеробното разлагане и оползотворяването на енергия;

Икономически аспекти:

25. счита, че са необходими финансови стимули за разширяване на тези системи за разделно събиране на биологични отпадъци и други системи за управление на биологичните отпадъци, които водят до максимално оползотворяване на ресурсите;

26.  изтъква, че усъвършенстването на управлението на биологичните отпадъци и хармонизирането на стандартите за качество на компоста са необходими за насърчаването на развитието на европейски пазар на компост;

27. счита, че принципът „замърсителят плаща” следва да служи като основа за възстановяването на възникналите поради замърсяване с вредни вещества допълнителни разходи, така че за негативните външни последици, свързани с разстилането на биологични отпадъци, да не плащат земеделските производители;

28. подчертава факта, че в много държави-членки вече е налице определена инфраструктура, но се изискват финансови стимули за създаване и установяване на потенциалните пазари на компост и остатъци от разлагането, биоенергия и биогорива от биологични отпадъци;

29. подчертава предимствата за околната среда от производството на транспортни горива от биологични отпадъци; ; призовава държавите-членки да вземат предвид, в контекста на йерархията на отпадъците, откога прилагат преразгледаната рамкова директива за отпадъците, а Комисията да отрази това в своите насоки относно прилагането;

30. настоятелно призовава Комисията да включи във всички текущи или допълнителни проучвания на въздействието в тази област въпроса за това, какъв вид икономически стимули, средства или помощи могат да бъдат мобилизирани или създадени за разработването и внедряването на технологии, които позволяват правилното управление на биологичните отпадъци;

31. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

  • [1]  ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 9.
  • [2]  ОВ L 182, 16.7.1999 г., стр. 1.
  • [3]  ОВ C 271Е, 7.11.2002 г., стр. 154.
  • [4]  ОВ C 66E, 20.3.2009 г., стр. 29.
  • [5]  ОВ C 67E, 18.3.2010 г., стр. 44.
  • [6]  ОВ C 247E, 15.10.2009 г., стр. 18.
  • [7]  ОВ C 282E, 6.11.2008 г., стр. 281.
  • [8]  ОВ C 282E, 6.11.2008 г., стр. 138.
  • [9]  ОВ C 272Е, 9.11.2006 г., стр. 59.
  • [10]  ОВ C 227Е, 21.9.2006 г., стр. 599.
  • [11]  ОВ C 286Е, 27.11.2009 г., стр. 81.
  • [12]  ОВ C 287Е, 29.11.2007 г., стр. 135.
  • [13]  Докладна записка от секретариата на Съвета, 9 март 2010 г., документ на Съвета 7307/10.
  • [14]  Директива 1999/31/EО, съображение 17.

ИЗЛОЖЕНИЕ НА МОТИВИТЕ

С нарастването на икономиката и територията на ЕС, продължават да се произвеждат и постоянно нарастващи количества отпадъци. Количеството биологични отпадъци, произвеждани в ЕС всяка година, се оценява на между 76,5 и 102 милиона тона хранителни и градински отпадъци и 37 милиона тона отпадъци от хранително-вкусовата и питейна промишленост.

Първостепенна цел трябва да бъде предотвратяването/ намаляването на отпадъците, като по този начин ще се извличат сериозни предимства за околната среда и икономиката. Това може да се постигне чрез законодателство и повишаване на обществената осведоменост. Надяваме се, че европейският гражданин, с ново съзнание и съпричастност по отношение на околната среда, ще помогнат за постигането на тази цел. Превенцията следва да се разглежда в широк смисъл, което означава, че най-добрият отпадък е този, който не съществува или няма да се превърне в отпадък.

Последваща стратегическа цел на политиката за управление на отпадъците трябва да бъде превръщането на ЕС в рециклиращо общество. Огромното количество отпадъци, което се произвежда всекидневно в ЕС, не може просто да бъде пропилявано. Биологичните отпадъци играят важна роля в борбата срещу изменението на климата и предлагат ценен потенциал от гледна точка на опазването на почвите и насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници и следователно са значим фактор за оползотворяването на този обем отпадъци. Това означава, че устойчивото развитие може да бъде насърчавано чрез ефективно управление на ресурсите.

Ролята на биологичните отпадъци в борбата срещу изменението на климата

След енергията, промишлеността и селското стопанство, отпадъците са четвъртият по големина източник на парникови газове в Европейския съюз. Според данните от 2004 г. секторът на отпадъците е отговорен за отделянето на 109 милиона тона парникови газове.

Основният източник на емисии е депонирането на отпадъци. Макар че е най-евтиното решение в краткосрочен план, депонирането е най-лошият вариант от гледна точка на околната среда, тъй като е свързан с екологична отговорност и по-високи разходи за поддръжка. Основният газ, произвеждан от депонирането е метанът, който ако не бъде уловен, е 23 пъти по-силен от въглеродния двуокис от гледна точка на въздействието му, свързано с изменението на климата.

Освен това, ако не бъде събран в съответствие с Директивата относно депонирането на отпадъци, инфилтратът от депонирането на отпадъци може да замърси подпочвените води и почвата, както и да отделя биоаерозоли и миризми, и да бъде визуално непривлекателен. Друг отрицателен аспект от депонирането е площта на използваната земя, която е по-голяма от необходимата при други възможности за управление на отпадъците и води в дългосрочен план до безвъзвратна загуба на земя, което означава, че депонирането не е устойчива възможност за управление на отпадъците. Следователно съществува неотложна необходимост биологичните отпадъци да се пренасочат от депата.

Потенциалът на биологичните отпадъци в борбата срещу влошаването на състоянието на почвите

Тематичната стратегия за опазване на почвите от 2006 г. (COM(2006)231 окончателен) определя влошаването на състоянието на почвите като сериозен проблем в Европейския съюз. Влошаването на състоянието на почвите оказва пряко въздействие върху качеството на водата и въздуха, биологичното разнообразие и климата.

Биологичните отпадъци могат да играят ключова роля за възстановяването на почвата, ако се използват за компостиране. Компостирането е най-подходящият начин за третиране на зелени отпадъци и осигурява предимството, че може да се използва за наторяване на почвата. Съгласно Тематичната стратегия за опазване на почвите влошаването на състоянието на почвите може да струва до 38 милиарда евро годишно.

При производството на компост акцентът следва да се поставя върху резултата, като целта е висококачествен компост. Според Тематичната стратегия за опазване на почвите компостът е един от най-добрите източници на стабилна органична материя, от която може да се формира нов хумус в увредена почва. Използването на компост осигурява селскостопански ползи като подобрена структура на почвата, инфилтриране на влагата, способност за задържане на водата, почвени микроорганизми и снабдяване с хранителни вещества. Изчисленията показват, че 45% от европейските почви са с ниско съдържание на органична материя. В този контекст е важно да се насърчава производството на висококачествен компост въз основа на подходящо третиране на биологичните отпадъци.

Потенциалът на биологичните отпадъци за насърчаването на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници

Биологичните отпадъци могат също така да представляват важна суровина за производството на биоенергия. Биоенергията се получава при анаеробно разлагане, което е най-подходящата възможност за третиране на мокри биологични отпадъци (като например отпадъчна кухненска мазнина). Анаеробното разлагане произвежда биогаз в контролирани реактори, който може да се използва за производство на електричество, за отопление или като биогориво за автомобили.

Биологичните отпадъци с по-ниско качество, които не отговарят на критериите за качество за компостиране, следва да бъдат преработени в енергия и класифицирани според качеството.

Управлението на биологични отпадъци понастоящем

До сега биологичните отпадъци се управляваха според силно различаващи се политики във всяка държава-членка, като тези политики варираха от минимални действия в някои държави до амбициозни политики в други. Съществува голямо несъответствие между държавите-членки, които рециклират по-малко (90% депониране, 10% рециклиране и възстановяване на енергията) и тези, които прилагат по-ефективни подходи (10% депониране, 25% възстановяване на енергия и 65% рециклиране).

Законодателството на ЕС понастоящем не ограничава държавите-членки при избора им на начини за третиране на биологични отпадъци, при условие че отговарят на определени рамкови условия и по-специално посочените в Рамковата директива за отпадъците, с която държавите-членки настоятелно се приканват да предприемат мерки, които насърчават: разделното събиране на биологични отпадъци с оглед компостиране и анаеробно разлагане; третирането на биологични отпадъци по начин, който отговаря на високо равнище на защита на околната среда; и използването на безопасни от гледна точка на околната среда материали, произведени от биологични отпадъци. Директивата за депонирането също така предвижда постепенното пренасочване на биологичните отпадъци от депата.

Въпреки всичко, тези законодателни инструменти не постигнаха своите цели. Като се има предвид слабото изпълнение от страна на държавите-членки на целта за пренасочване на биологичните отпадъци от депата за отпадъци, е ясно, че е необходимо да се въведат допълнителни мерки, за да се допълни Директивата за депонирането.

Бъдещето на управлението на биологични отпадъци

Една специална директива за управлението на биологичните отпадъци би била ключов стълб за прилагането на принципите, произтичащи от Рамковата директива за отпадъците и други директиви, отнасящи се до управлението на отпадъците като цяло. Освен това обединяването на разнообразните разпоредби за управлението на биологични отпадъци в един законодателен акт би било само по себе си отлично законодателно постижение и проява на по-добро законотворчество. Отделна директива за управлението на биологичните отпадъци би довела до по-голяма яснота, опростяване и правна сигурност в тази област, като по този начин ще се гарантира доверието на обществеността и частните инвеститори в дългосрочен план.

Не е желателно да се налага най-печелившата управленска възможност, тъй като има голям брой променливи и съображения от местно естество, които следва да се вземат предвид. Освен това не следва да се застрашават инвестициите, които държавите-членки вече са направили. Директива относно управлението на биологичните отпадъци съответно следва да допуска степен на гъвкавост, така че на местно равнище да се определя най-доброто решение от икономическа и екологична гледна точка. Въвеждането на стандарти за сближаване по показател околна среда в тази област обаче е ключово за насочването на новите инвестиции.

Едно от указанията следва да бъде в посока разделно събиране на биологичните отпадъци в такава степен, че разделянето на биологичните отпадъци от другите отпадъци да може да предотвратява замърсяването и да насърчава целта за получаване на висококачествен компост, да осигурява материали за рециклирането на биологичните отпадъци и да подобрява ефективността на възстановяването на енергия. Съответно разделното събиране следва да бъде задължително. Държавите-членки обаче могат да бъдат освободени от това задължение, ако то не е осъществимо или ако не е най-добрият вариант от гледна точка на околната среда и от икономическа гледна точка (например когато логистиката за разделно събиране не може да предотврати замърсяването на биологичните отпадъци или когато налагането на задължение за инфраструктура за разделно събиране не е оправдано от гледна точка на околната среда в селски или рядко населени райони).

Регулирането на биологичните отпадъци е от голямо значение не само за околната среда, но и за функционирането на вътрешния пазар, тъй като понастоящем има случаи, когато компост, произведен от биологични отпадъци, може да се счита за отпадък на едно място и за продукт на друго. В тази област политиките на държавите-членки също е необходимо да бъдат хармонизирани чрез специална директива относно биологичните отпадъци.

Управлението на отпадъците има и значими социални последици. Например преработвателната промишленост разкрива до 250 работни места при рециклирането на 10 000 тона отпадъци, за сравнение между 20 и 40 работни места се създават при изгаряне и около 10 работни места при депониране на отпадъците.

Обединяването на различните фрагментарни разпоредби относно биологичните отпадъци в комбинация с нови разпоредби, в една специална директива относно управлението на биологични отпадъци, ще даде възможност да се управляват ресурсите по-ефективно и да се намалят разходите за управление на биологични отпадъци. Това ще даде възможност също така да се възстанови органичната материя в почвите и да се намали използването на химически торове, ще помогне на държавите-членки да постигнат целите за пренасочване на биологичните отпадъци от депата за отпадъци, ще насърчи разделното събиране, ще изясни кога материал, произведен от биологични отпадъци се счита за продукт и ще насърчи технологичните иновации и разкриването на работни места в съответствие със стратегията „ЕС 2020”.

В ситуацията на икономическа криза европейските институции не трябва да се отказват от или да намаляват амбициите си да играят водеща роля по въпросите, свързани с околната среда. Не можем да запазим настоящото положение в ЕС, при което толкова голям процент от отпадъците се депонира. Макар че този вариант изглежда най-евтиният, всъщност той е най-скъпият като се имат предвид дългосрочните разходи и освен това не ни помага да постигнем целите си, свързани с борбата срещу изменението на климата и не дава възможност да се използват биологичните отпадъци като ресурс. Като препоръчваме едновременното разделно събиране, ангажираме гражданите с ново съзнание по отношение на околната среда и същевременно намаляваме разходите и насърчаваме издигането на биологичните отпадъци до равнището на продукти.

Със специална директива относно биологичните отпадъци, насочена в тази посока, ще можем да комбинираме висока степен на защита на околната среда и устойчиво развитие с осигуряване на качество на живот за европейските граждани.

СТАНОВИЩЕ на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (22.3.2010)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно Зелената книга за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз
(2009/2153(INI))

Докладчик по становище: Giles Chichester

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по промишленост, изследвания и енергетика приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.  припомня установената йерархия на преработването на отпадъци, представена в Рамковата директива за отпадъците, според която тяхното депониране се счита за най-лошия вариант; подчертава, че биологичните отпадъци трябва най-напред да бъдат намалени, след това да се събират разделно и рециклират, по-специално чрез оползотворяване на енергия, когато това е възможно, и чрез компостиране,

2.  отбелязва, че биологичните отпадъци представляват значителна част от отпадъците (също така и в градските зони) и че днес в много държави-членки съществува огромен неосъществен потенциал за оползотворяване на биологичните отпадъци като компост чрез тяхното разделно събиране, но също така за оползотворяване на енергия и материали от отпадъци като цяло, с цел отклоняване на отпадъци от депата за отпадъци;

3.  изтъква ролята, която повторно използваните биологични отпадъци под формата на компост могат да изиграят в борбата срещу изменението на климата, деградацията на почвата и ерозията; призовава държавите-членки да предвидят компостирането в националните си законодателства и ги приканва настоятелно да обменят най-добри практики; изтъква, че усъвършенстването на управлението на биологичните отпадъци и хармонизирането на стандартите за качество на компоста са необходими за насърчаване на развитието на европейски пазар на компост;

4.  изтъква, че трябва да нарасне отклоняването на биологични отпадъци от депата за отпадъци, в този контекст отбелязва, че биологичните отпадъци могат да допринесат за постигане на целта на ЕС за най-малко 20% енергия от възобновяеми източници до 2020 г., както и на целите, определени в Директивата на ЕС за качеството на горивата; припомня, че Директивата за енергията от възобновяеми източници подкрепя използването на всички видове биомаса, включително на биологичните отпадъци за енергийни цели, като възобновяеми източници на енергия, както и че биогоривата, получени от отпадъци, се броят двойно при отчитането на целта за 10 % енергия от възобновяеми източници в областта на транспорта; затова призовава държавите-членки да разгледат в националното си законодателство оползотворяването на енергия от биоразградимите части от отпадъците, като част от интегрирана политика на йерархия на преработката на отпадъци, и настоятелно ги приканва да обменят идеи за най-добра практика;

5.  призовава държавите-членки, като отчетат своите специфични географски и климатични условия, да посочат начините, по които енергията от биологични отпадъци, в т.ч. анаеробно разлагане за получаване на биогаз и напреднали технологии за производство на биогорива, може да допринесе за реализиране на потенциала на наличните източници на биомаса;

6.  обръща внимание на значението на засилването на обществената осведоменост и приемането на разделното събиране на биологични отпадъци, тяхното рециклиране и оползотворяването на енергията от тези отпадъци, а именно чрез медийни и образователни кампании;

7.  признава, че е необходимо държавите-членки да създадат последователна и стабилна правна рамка, която да подкрепя изграждането на инсталации за компостиране и за оползотворяване на енергия от (биологични) отпадъци;

8.  изтъква, че с оглед постигането на целите на различните равнища (борба срещу затоплянето на климата, деградацията и ерозията на почвата; постигането на целите за получаване на енергия от възобновяеми източници), комбинацията от компостиране и ферментация на разделно събрани биологични отпадъци, ако съответното е изпълнимо, несъмнено притежава предимства и следва да бъде насърчавана;

9.  подчертава факта, че в много държави-членки вече е налице инфраструктура, но се изискват финансови стимули за създаване и установяване на потенциалните пазари на компост и остатъци от разлагането, енергия и биогориво от биологични отпадъци;

10. като взема предвид необходимостта от съблюдаване на стандартите, определени в Директивата за изгаряне на отпадъците, насърчава регионалните и местните органи да се възползват от наличните децентрализирани районни инсталации за отопление и охлаждане, и да използват структурните фондове за финансиране на производството на енергия от отпадъци, компостирането и оползотворяването на енергия от инсталации за биологични отпадъци, така че да бъдат в състояние да отклоняват повече отпадъци от депата за отпадъци;

11. счита, че устройствата за изхвърляне на хранителни отпадъци, свързани с публичната канализация, представляват възможност за отклоняване на биологични отпадъци от депата за отпадъци и за производство на биогаз от биологични отпадъци;

12. отбелязва, че инсталациите за производство на енергия от отпадъци и другите инсталации за оползотворяване на енергия от биологични отпадъци се ползват със същите условия за достъп до електроенергийните мрежи и газопроводите като другите възобновяеми енергийни източници;

13. подчертава предимствата за околната среда от производството на транспортни горива от биологични отпадъци; поради това призовава биогоривата, произведени от биологични отпадъци, да се отчитат по отношение на постигането на целите за рециклиране; призовава определението за биологични отпадъци, съдържащо се в Рамковата директива за отпадъците, да бъде съобразено с определението в директивата за енергията от възобновяеми източници;

14.  подчертава колко е важно да се запазят за разглеждане всички технически възможности за управление на биологичните отпадъци, така че да се насърчат иновациите и разкриването на работни места в тази област.

15. призовава Комисията, в своята оценка за въздействието, да разработи усъвършенствана система за управлението на биологичните отпадъци по отношение рециклирането на разделно събирани биологични отпадъци, използването на компостиране в полза на селското стопанство и околната среда, възможностите за механично/биологично преработване, както и използването на биологични отпадъци като източник за генериране на енергия; счита, че тази оценка на въздействието следва да бъде използвана за основа при подготвянето на нова правна рамка на Европейския съюз по отношение на биоразградимите отпадъци;

16. изтъква, че следва да се разгледа целият набор от биоразградими отпадъци, за да се насърчи производството на компост и преработката на всички отпадъчни потоци; изтъква, че биоразградимите отпадъци включват не само биологичните отпадъци, но също така утайки от отпадъчни води и тази част от битовите отпадъци, която подлежи на ферментация (замърсени или несортирани хартии и картони, някои видове текстил и т.н.);

17. подчертава, че разделното събиране на биологични отпадъци или други системи за управление на биологичните отпадъци, които водят до максимално оползотворяване на ресурсите, следва да бъдат включени в рамка на Европейския съюз и призовава държавите-членки да разгледат установяването на схеми за разделно събиране на биологични отпадъци; счита, че са необходими финансови стимули за разширяване на тези системи за разделно събиране на биологични отпадъци и други системи за управление на биологичните отпадъци, които водят до максимално оползотворяване на ресурсите;

18. отбелязва, че една бъдеща рамка на Европейския съюз би осигурила правно ръководство и яснота за много държави-членки и би ги насърчила да инвестират в областта на управлението на биологични отпадъци;

19. призовава Комисията да продължава да работи по изследвания относно методите на обработка на биологични отпадъци с цел да даде по-добро количествено изражение на ползите по отношение на почвите, както и на оползотворяването на енергия и на въздействието върху околната среда.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

18.3.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

48

0

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

Jean-Pierre Audy, Zigmantas Balčytis, Zoltán Balczó, Jan Březina, Reinhard Bütikofer, Maria Da Graça Carvalho, Jorgo Chatzimarkakis, Giles Chichester, Pilar del Castillo Vera, Ioan Enciu, Adam Gierek, Norbert Glante, Fiona Hall, Jacky Hénin, Romana Jordan Cizelj, Sajjad Karim, Arturs Krišjānis Kariņš, Judith A. Merkies, Angelika Niebler, Jaroslav Paška, Herbert Reul, Teresa Riera Madurell, Michèle Rivasi, Paul Rübig, Amalia Sartori, Francisco Sosa Wagner, Konrad Szymański, Britta Thomsen, Patrizia Toia, Evžen Tošenovský, Ioannis A. Tsoukalas, Claude Turmes, Marita Ulvskog, Владимир Уручев, Adina-Ioana Vălean, Kathleen Van Brempt, Alejo Vidal-Quadras, Henri Weber

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

António Fernando Correia De Campos, Rachida Dati, Andrzej Grzyb, Jolanta Emilia Hibner, Oriol Junqueras Vies, Ивайло Калфин, Marian-Jean Marinescu, Владко Тодоров Панайотов, Silvia-Adriana Ţicău, Hermann Winkler

СТАНОВИЩЕ на комисията по земеделие и развитие на селските райони (25.2.2010)

на вниманието на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните

относно Зелена книга на Комисията за управлението на биологични отпадъци в Европейския съюз
(2009/2153(INI))

Докладчик по становище: Salvatore Caronna

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Комисията по земеделие и развитие на селските райони приканва водещата комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните да включи в предложението за резолюция, което ще приеме, следните предложения:

1.   Одобрява подетата от Комисията чрез нейната Зелена книга инициатива относно необходимостта от общностни действия в областта на управлението на биологични отпадъци;

2.   Отбелязва, че биологичните отпадъци представляват над 30% от твърдите градски отпадъци; изразява становище, че по-добро управление на тези отпадъци ще допринесе за устойчиво управление на ресурсите и постигане на целите в областта на рециклирането и възобновяемите източници на енергия.

3.  Счита, че управлението на биологичните отпадъци следва да бъде част от реализацията на устойчив цикъл на управление на отпадъците, насочен към рационалната употреба и съхраняване на ресурсите и към ограничаване на въздействието върху околната среда;

4.   Припомня, че управлението на посочените отпадъци следва да бъде организирано в съответствие с принципната йерархия на методите за управление на отпадъци: превенция, рециклиране, други видове преработка, включително с енергийни цели, и като последна възможност - депониране (Директива 1999/31/ЕО, член 5).

5.   застъпва становището, че оптималното решение в полза на определен начин на обработване следва да се вземе едва след като бъдат разгледани съответните местни условия (селищна структура, структура на биологичните отпадъци, вече съществуващи съоръжения и др.).

6.   подчертава, че в рамките на процеса на рециклиране на биологичните отпадъци с енергийни цели следва да се отчитат аспектите, свързани с енергийната ефективност и устойчивото развитие и че затова тези продукти трябва да се използват по възможно най-ефективен начин;

7.   Подчертава, че управлението на биологични отпадъци включва превенцията на генерирането на отпадъци, рециклирането, компостирането и енергийното оползотворяване в съответствие с йерархията на отпадъците, изложена в Директива 2008/98/ЕО;

8.   Счита, че механичната биологична обработка (МБО) представлява ефикасна възможност за извличане на значителни количества гниещи отпадъци от депата, която може да се използва в компостирането, анаеробното разлагане и оползотворяването на енергия;

9.   Подчертава необходимостта безвредните биологични отпадъци да се разглеждат като ценен природен ресурс, който може да се използва за производство на качествен компост:

10. Счита, че бъдещето на селското стопанство зависи и от опазването и оползотворяването на почвите; отбелязва, че използването на качествен компост в селското стопанство може да допринесе за опазване на производителността на почвите, да увеличи капацитета на водозадържане на почвите, както и капацитета им за съхраняване на въглерод и за намаляване на използването на химически торове; подчертава ролята на държавите-членки за гарантиране на използването на качествен компост за обработваемите земи;

11. Подчертава необходимостта от ясно определяне на стандарти за качество в областта на обработването на биологични отпадъци и на качествен компост, с цел да се избегне прогресивното замърсяване на почвите; призовава Комисията да проучи възможността да представи законодателни предложения, които да установят критерии за качество за компоста и отпадъците от анаеробно разграждане, които да се основават на предварително условие, а именно разделното събиране на отпадъци;

12. Припомня, че контролирането на газовете, отделяни от складираните вещества, може да бъде затруднено при компостирането, което би представлявало сериозна опасност за околната среда и атмосферата; поради това следва да се припомни, че правилното компостиране, по-специално на комунално-битовите биологични отпадъци, изисква също така защита на подпочвените води от проникването на инфилтрат от фабриките за компостиране;

13. Застъпва становището, че принципът „замърсителят плаща” следва да служи като основа за възстановяването на възникналите поради замърсяване с вредни вещества разходи, така че за негативните външни последици, свързани с разстилането на биологични отпадъци, да не плащат земеделските производители.

14. Отново заявява,че разделното събиране на отпадъците е от първостепенно значение за спазването на Директивата относно депонирането на отпадъци (Директива 1999/31/ЕО, съображение 17), доставя качествени материали за рециклиране на биологични отпадъци и подобрява ефикасността на енергийното оползотворяване; призовава Комисията да подкрепи държавите-членки при въвеждането на системи за разделяне на отпадъци и да въведе задължителни и амбициозни цели за рециклирането на тези отпадъци.

15. Счита, че съществено условие за превръщането на изгарянето на биологични отпадъци във възможна алтернатива в йерархията на преработка на отпадъците е съчетаването му с енергийното оползотворяване.

16. Счита, че биологичните отпадъци представляват ценен възобновяем ресурс за производство на електричество и газообразно гориво за транспорта, както и за снабдяване на газопреносната мрежа, чрез пречистване на биогаз (предимно метан – 50 % до 75 % – и въглероден диоксид), и преобразуването му в биометан;. призовава Комисията да анализира и насърчи възможностите за използване на биологичните отпадъци за производството на биогаз;

17. Счита, че с помощта на разпоредби на равнище на Общността могат да се създадат стимули, които да направят възможно подаването на биогаз в газопроводната мрежа;

18. Отбелязва различията между отделните национални законодателни разпоредби и в системите за управление на отпадъци във всяка държава-членка и факта, че депонирането в сметища продължава да бъде най-използваният метод за преработка на твърди градски отпадъци в Европейския съюз; призовава Комисията да предприеме по-енергични действия за спазване и прилагане на разпоредбите относно депонирането на отпадъци в сметища на цялата територия на Общността, и да проучи възможността да представи, във възможно най-кратки срокове, законодателно предложение относно биологичните отпадъци, като по този начин осигури и избягването на депонирането на биологични отпадъци в сметища; призовава държавите-членки да укрепят сътрудничеството си с оглед обмен на най-добри практики в областта на управлението на биологични отпадъци;

19. Призовава за по-добро информиране на широката общественост относно сложността на веригата на управление на отпадъците, което включва обучение относно правилното разделяне и боравене с тях; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават образователни дейности сред широката общественост, най-вече в училищата, за да насърчи устойчивото управление на твърдите градски отпадъци и да осведоми гражданите относно предимствата, предлагани от разделното събиране на отпадъци; във връзка с това подчертава важната роля на градовете, общините и общинските предприятия при консултирането и предоставянето на информация в областта на превенцията на генерирането на отпадъци.

20. Призовава Комисията да направи проверка, в кои търговски помещения за биологични отпадъци енергийната ефективност е най-висока;

21. Отбелязва факта, че делът на рециклирането на отпадъци в Западна Европа нараства, докато в централно- и източноевропейските държави все още се наблюдава ниско равнище на рециклиране; във връзка с това призовава Комисията да насърчава екологична политика в областта на управлението на отпадъци, с цел да се повиши делът на рециклирането на отпадъци.

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

23.2.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

38

1

2

Членове, присъствали на окончателното гласуване

John Stuart Agnew, Richard Ashworth, Liam Aylward, Christophe Béchu, José Bové, Luis Manuel Capoulas Santos, Vasilica Viorica Dăncilă, Michel Dantin, Paolo De Castro, Albert Deß, Herbert Dorfmann, Lorenzo Fontana, Iratxe García Pérez, Martin Häusling, Esther Herranz García, Peter Jahr, Elisabeth Jeggle, Elisabeth Köstinger, Giovanni La Via, Stéphane Le Foll, George Lyon, Miguel Angel Martínez Martínez, Gabriel Mato Adrover, Mairead McGuinness, Mariya Nedelcheva, James Nicholson, Rareş-Lucian Niculescu, Wojciech Michał Olejniczak, Georgios Papastamkos, Marit Paulsen, Britta Reimers, Alfreds Rubiks, Giancarlo Scotta’, Alyn Smith, Marc Tarabella, Janusz Wojciechowski

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

Salvatore Caronna, Spyros Danellis, Esther de Lange, Filip Kaczmarek, Hans-Peter Mayer, Maria do Céu Patrão Neves

РЕЗУЛТАТ ОТ ОКОНЧАТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯ

Дата на приемане

2.6.2010

 

 

 

Резултат от окончателното гласуване

+:

–:

0:

55

3

0

Членове, присъствали на окончателното гласуване

János Áder, Elena Oana Antonescu, Kriton Arsenis, Pilar Ayuso, Paolo Bartolozzi, Sandrine Bélier, Martin Callanan, Nessa Childers, Chris Davies, Bairbre de Brún, Esther de Lange, Anne Delvaux, Bas Eickhout, Edite Estrela, Jill Evans, Karl-Heinz Florenz, Elisabetta Gardini, Gerben-Jan Gerbrandy, Julie Girling, Françoise Grossetête, Dan Jørgensen, Karin Kadenbach, Christa Klaß, Jo Leinen, Corinne Lepage, Peter Liese, Linda McAvan, Radvilė Morkūnaitė-Mikulėnienė, Vladko Todorov Panayotov, Gilles Pargneaux, Antonyia Parvanova, Andres Perello Rodriguez, Sirpa Pietikäinen, Mario Pirillo, Pavel Poc, Vittorio Prodi, Frédérique Ries, Oreste Rossi, Daciana Octavia Sârbu, Carl Schlyter, Horst Schnellhardt, Theodoros Skylakakis, Bogusław Sonik, Catherine Soullie, Salvatore Tatarella, Anja Weisgerber, Glenis Willmott, Sabine Wils, Marina Yannakoudakis

Заместник(ци), присъствал(и) на окончателното гласуване

José Manuel Fernandes, Gaston Franco, Esther Herranz García, Bill Newton Dunn, Rovana Plumb, Bart Staes, Kathleen Van Brempt, Anna Záborská

Заместник(ци) (чл. 187, пар. 2), присъствал(и) на окончателното гласуване

Willy Meyer